Новата серия Samsung Galaxy S24 поставя AI функционалността на пиедестал. Толкова много, че дори самите смартфони минават много на заден план. Въпреки, че и трите модела разполагат с подобни възможности, те се усещат най-добре при премиум устройството Samsung Galaxy S24 Ultra. Това се дължи на комбинацията между интегрираните AI хардуерни възможности на новите Qualcomm чипове Snapdragon 8 Gen 3, тясната интеграция на самия производител, в комбинация с партньорството си с Google.

Резултатът е изключително ефективно улесняване на различни дейности, значително надграждане на възможностите на физическите компоненти и почти всичко се случва на фон. Или по желание на потребителя. Винаги сме се възхищавали на софтуерната оптимизация на Apple и техните iPhone, но този път Samsung, с помощта на Google може би успяват да достигнат това ниво. В някои AI възможности, дори и да надминат „ябълковия“ гигант.

Смартфонът – Оскар за поддържаща роля

Самата серия Samsung Galaxy S24 следва почти едно към едно външния дизайн на своите предшественици. Това е тенденция, която преследват почти всички водещи производителя в момента. Те залагат на изпипаните дизайни, обновяват хардуера и се опитват да добавят различни функционалности, които са най-вече софтуерни. Точно, заради това тазгодишната Samsung Galaxy S24 Ultra не опира толкова до самия смартфон, а до добавените AI възможности и интеграция хардуер със софтуер.

Премиум моделът запазва острите ъгли на корпуса, който вече не е изработен от алуминий, а от титан. Екранът се запазва като AMOLED LTPO с 1 440p резолюция и 120Hz опресняване, но вече не е заоблен по краищата. Samsung Galaxy S24 Ultra поема в посока на по-правоъгълните и остри форми. Това му придава визия и усещане за по-голям и тежък смартфон, независимо от титаниевия корпус. Което донякъде може да го отдаваме на интегрирания в смартфона стилус. Като размери, Galaxy S24 Ultra е със стандартен за премиум модел с 6.8-инчов екран.

Процесорът споменахме, че е Snapdragon 8 Gen 3, който е допълнително оптимизиран за AI дейности и изпълнен по 4nm архитектура. Тази година, Galaxy S24 Ultra идва само във версия с 12GB RAM, а мястото за съхранение започва от 512GB. Следват се тенденциите за по-малка опаковка, което означава липса на зарядно в комплекта. Батерията е с капацитет от 5 000 mAh, като максималната бърза скорост на зареждане е 45W.

„Галактическият“ AI

Като цяло, Samsung Galaxy S24 Ultra се стреми да представи почти най-доброто на пазара. По-специализираните модели на конкурентите може да предложат по-добри компоненти, като повече RAM или по-високо опресняване на екрана. Но силата на тазгодишната Ultra е другаде. Тя се крие в разширените и силно интегрирани AI възможности, които Samsung са обозначили като Galaxy AI.

Почти всяко приложение на компанията под егидата на One UI е със силно добавени функционалности подсилени от изкуствен интелект. Те включват симултантен превод, транскрипция на глас в текст, на почерк в текст, умно подреждане на бележки и др. Всяка една от тях се активират в съответното приложение от специалния знак на Galaxy AI. Възможностите на всяко зависи от съответната отворена програма. Има няколко уловки – първата е, че повечето приложения на Samsung са налични само след регистрация към компанията. Втората е, че за момента преводните възможности са налични само за осем езика, като всеки от тях трябва да се сваля отделно. Български за момента няма, макар в някои функции да присъства ограничено.

Подобренията в AI са значителни. Например, в момента Galaxy S24 Ultra разпознава много лесно ръчно изписан текст със стилуса. Прави го дори с моя почерк на лекар с премръзнали ръце. С някои по-абстрактни чертички, не се справя толкова добре, но и аз нямам много опит с писането чрез стилуса. Опцията за подреждане на текста, създаване на резюме чрез подточки е доста удобна, но както споменахме работи само с няколко езика. Прецизността варира, в някои ситуации изкуственият интелект се справя отлично, в други поддържа старата тенденция да предоставя неточности. Дори при поддържаните езици.

Зуума има тежката дума

Другият елемент, който впечатлява AI възможностите на новия Galaxy S24 Ultra е интеграцията в камерата. Още от 2020 г. Samsung въведе т.нар. 100-кратно увеличение в своя премиум модел. Тогава се усещаше повече като гимик – маркетингова функция, която няма много практическо приложение. В Galaxy S24 Ultra, компанията превръща дигиталното приближение в полезен инструмент.

Смартфонът разполага с две телефото камери – една 50MP с петкратен оптичен зуум и втора 10MP с трикратен. Първата е по-важна, защото чрез нея и AI обработка, Galaxy S24 Ultra прави феноменални снимки с десеткратно приближение. При това дори в нощни условия. Обработката става автоматично, което върши чудеса при снимането на статични кадри. Samsung жертва 10-кратния оптичен обектив от Galaxy S23 Ultra, за да може да предостави по-добри кадри при три и петкратно приближение.

При снимки на обекти в движение и намалена осветеност, AI-ът понякога дава малко повече свобода на въображението си. Например, снимането на хора от дистанция може да им добави малко по-неестествени усмивки. Подсилената оптична стабилизация позволява да се правят много по-прецизни кадри с десеткратния зуум и улеснява ползването на 100-кратния. Последният също получава AI ретуш, но все ситуациите му за използване продължават да са ограничени, а качеството варира значително.

Основната камера е 200MP, която помага за създаването на по-добри нощни кадри. Ахилесовата пета на Samsung Galaxy S24 Ultra е селфи сензора, който е само 12MP, но малкото пиксели се компенсират с различни AI възможности. Някои от които сме виждали – замъгляване на фона при портретни снимки и пр. Засега, Samsung Galaxy S24 Ultra разполага с едни от най-добрите камери на пазара за тази година, като за първи път излиза смело напред дори спрямо iPhone 15.

Даровете от Google

Samsung обяви засилено партньорство с Google в почти целия мобилен спектър – от смартфони до умни часовници. Южнокорейският гигант започва да жъне ползите от това сътрудничество. Първата е, че Galaxy S24 серията ще получи нечуваните до този момент седем години на софтуерна актуализация на лицензирания Android.

Втората е, че флагманските устройства за тази година на Samsung получават първи екстрата наречена Circle to Search. Това е нова възможност на Google за интернет търсене в рамките на дадено приложение. Чрез задържане на Home бутона (или на съответния жест) се изважда ново меню. В него можете да посочите с въртеливо движение за снимки или подчертаване за текст, което да бъде потърсено в рамките на търсачката на Google.

Тази функционалност е супер полезна, защото премахва необходимостта от създаване на скрийншот или копиране на отделен текст и отваряне на второ приложение за търсене. За момента работи само в някои приложения, като галерията със снимки, браузъра, някои социални мрежи и др. Друг проблем е, че напоследът самата търсачка на Google занижава прецизността на резултатите си. Това се отразява не само на Circle to Search, но и на базовата версия на услугата на компанията.

Предимства, недостатъци и въпросителни

Samsung напипаха правилната формула със своите Ultra версии на флагманите си, като комбинираха най-високия модел S и Note-а в едно устройство. Оттогава насам, южнокорейската компания само „дялка треските“ и „шлайфа ръбовете“. В случая с екрана – буквално. Премиум хардуера, силната интеграция със сфотуера и най-вече седемгодишната поддръжка на Android са големите предимства, които тазгодишния Galaxy S24 Ultra може да предложи и с които да ви изкуши.

Има един проблем, който все още Samsung не е отговорил еднозначно. В дребния шрифт е посочено „Galaxy AI функциите ще се предоставят безплатно до края на 2025 г. на поддържаните устройства Samsung Galaxy“. Това означава, че съществува вероятност, компанията да реши да обвърже новите AI възможности с платен абонамент. Предвид, че по-полезните функции изискват акаунт на Samsung подкрепят тази теза. От самата компания за момента уверяват, че платен режим няма да има до края на 2025 г., но не уточняват за след това.

Като изключим тази подробност, недостатъците са основно високата цена. Факт е, че от две години насам, прагът от 2 000 лева за премиум модел е отдавна преминат, но Galaxy S24 Ultra вече докосва 3 000 лева. Препоръчителната цена на 512GB версия, която стартира продажби в страната е 2 999 лева. Някои търговци го продават за 2 799 лева официално, при телекомите със субсидия и абонаментен договор също може да падне. Но пак, скокът в цената тази година е очеваден.

The post Samsung Galaxy S24 Ultra: Когато смартфонът мине на заден план appeared first on TechTrends България.

Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.

Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.

Началната „Мозайка“

Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.

Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.

До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).

Делото срещу Microsoft

Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.

Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.

Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.

Нарицателно в киберсигурността

След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.

Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.

Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.

Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.

Chrome – новият крал

Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.

Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.

Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.

Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.

Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.

The post Залезът на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Южнокорейският гигант вече открито заговаря за сценарий, при който през 2021 г. да пусне само един премиум флагман – настоящият Galaxy S21. Компанията посочва и конкретна причина – недостигът на чипове и компоненти, който все вече поставя на изпитание производителите на смартфони, като досега беше основна грижа на тези на компютри.

Дисбаланс на доставките

Предвид затрудненията да се осигурят достатъчно нови процесори и други елементи, Samsung обмисля да не показва нов смартфон в най-високия клас – Galaxy Note. Изказването идва от съвместния главен изпълнителен директор на компанията Кох Донг-Джин, което е направено по време на ежегодната среща с акционери, пише Bloomberg.

„Има сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането в снабдителната верига за чипове в глобален мащаб“, коментира Кох. Той допълва, че срещите за изглаждане на проблемите с различните доставчици продължават и се надява да се стигне до решение. „Трудно е да се каже дали недостигът ще бъде преодолян на 100%“.

Проблемът присъства и при самите Samsung, тъй като и те са доставчици на компоненти, включително на полупроводници. Всички производители изпитват затруднения, включително водещите такива за мобилни телефони като TSMC. Последните са основен доставчик на повечето водещи смартфон компании, като Samsung и Apple. По данни на анализатори, американският гигант за момента не е засегнат от намалени доставки.

Проблем отвъд смартфоните

Първите сериозни сигнали за недостиг на чипове дойдоха от автомобилната индустрия. Водещи автомобилни концерни обявиха, че намаляват производството си на превозни средства, защото нямат процесори, които да обслужват бордовите компютри и други ключови компоненти. Сред засегнатите е Volkswagen, които намалиха доставките на коли със 100 хил. само през последната седмица.

PC пазарът също изпитва проблеми, като се очаква през първите месеци на 2021 г. да има спад на доставките спрямо миналата година. Особено силен е недостигът на компоненти при графичните карти. Те са ударени не само, заради доставките на елементите за тях, но и заради голямото търсене, поради подновения интерес към криптовалутите. Графичните карти са доста подходящи за извличането им, поради възможностите им да извършват множество изчисления паралелно.

Една от причините автомобилните концерни първи да усетиха негативните ефекти и недостига се смята, че е лоша организация на снабдителната верига и складовите наличности. PC производителите и техните дистрибутори например от началото на коронавирус кризата се опитват да засилят инвентара.

Предизвестено решение

Предположенията, че Samsung ще се откаже от Galaxy Note смартфоните си през тази година, предшестват задълбочаващия се недостиг на компоненти. Първите подобни слухове започнаха да излизат още около излизането на миналогодишния модел. Galaxy Note 20 се оказа доста близък по характеристики спрямо Galaxy S20 Ultra версията от пролетта на 2020 г. Разликата буквално беше поддръжката на стилус и софтуерни подобрения.

Новият Galaxy S21 Ultra елиминира и тази разделителна. Samsung добавиха на модела поддръжката на стилус, въпреки, че не го включиха в комплекта на телефона. Освен това, за първи път от години, южнокорейския гигант показва новия S-Pen не заедно с Note модела, а при премиерата на S21. Тези индикации загатват, че Samsung обмисля отпадането на втория премиум флагман от своето портфолио по-рано, от настоящето изказване.

Южнокорейският гигант също така продължава да поддържа широка гама от устройства. Компанията например днес обяви навлизането на достъпните модели Galaxy A52, Galaxy A52 5G и Galaxy A72. Първият модел ще се продава свободно в България от 679 лева, вторият от 839 лева, а последния от 879 лева.

Прецизирането на портфолиото винаги е ключово при извънредни ситуации, като това може би го доказва Huawei, след като те първи бяха ограничени откъм доставката на ключови компоненти. Въпреки, че при тях това стана не при пазарни обстоятелства, а заради затягането на санкциите на САЩ срещу китайския гигант.

The post Samsung обмисля да не пуска Galaxy Note през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Той е част от обещаното разширение на Paysafe в България. Компанията сподели своите планове и състояние през 2020 г., както и загатна, че ще увеличава своите служители в страната през следващата година.

За след пандемията

В момента почти всички IT компании в страната работят дистанционно от вкъщи, заради извънредните мерки покрай коронавирус пандемията. Затова новият офис най-вероятно ще бъде попълнен след като здравната обстановка в страната се поуспокои. Екипът във Варна ще достигне 200 души, като ще са ангажирани основно с разработката и поддръжката на клиентите на Paysafe.

Това не пречи на Paysafe да наемат и обзаведат 1 600 кв. м. пространство на висок етаж в офис сградата на открития през 2010 г. мол Varna Towers. От компанията дават и интересна възможност за работа на тези служители от София, които биха искали да се преместят да живеят на морето.

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти и нови кариерни възможности за хора, работещи вече в компанията“ Елена Димова, PaySafe

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти, нови кариерни възможности за хора, работещи в компанията към момента и възможността новият офис да бъде ползван като лятна алтернатива за служителите, базирани в София и отговаря на визията ни за водещ работодател у нас“, коментира Елена Димова, HR директор на „Paysafe България“ в прессъобщение на компанията.

От Skrill до Paysafe

Историята на българското звено на Paysafe започва от друго британско дружество за дигитални разплащания – Moneybookers. Те откриват развоен център в страната, като през 2011 г. се ребрандират на Skrill. Именно с това име те стават по-известни на българската IT сцена.

През 2015 г. Skrill е придобита от Paysafe за 1.1 млрд. евро. Така се поставя началото и на Paysafe в България. Към момента британската компания разполага с около 1 200 души персонал в страната. Дружеството разширява с бързи темпове своето присъствие в България, като през 2019 г. откри втори офис в София. Специалистите ѝ тук покриват широк спектър от дейност – продуктови и софтуерни разработки, обслужване на клиенти, риск мениджмънт, счетоводство и контрол, IT обслужване и други.

По този начин, в нашата страна се намират най-много служители на Paysafe, като за момента са малко под половината от общо 3 000 в над 12 локации по света. Новият офис във Варна ще затвърди допълнително този статус на България в рамките на Paysafe.

The post Paysafe открива офис във Варна appeared first on TechTrends България.

Nvidia, като най-бунтарна от работещите платформи, решава да заобиколи правилата и да пусне своята GeForce Now през браузъра Safari за iOS устройства. Google се очаква през следващите седмици да направи същото със Stadia. Microsoft, която първа беше отрязана от Apple за достъп до iOS през App Store, за момента се въздържа от ползването на браузърна версия. Много е вероятно, софтуерният гигант все пак да промени мнението си.

GeForce Now за iOS

От 19 ноември, Nvidia направи съвместима своята онлайн версия на GeForce Now, да може да поддържа iOS мобилни устройства през браузъра Safari. Изисква се регистрация в платформата и абонамент, който за момента е 4.99 долара на месец. След което, потребителят ще има достъп до широк каталог до редица конзолни и PC заглавия, като Assassin’s Creed Valhalla, Destiny 2 Beyond Light, Shadow of the Tomb Rider и др.

Предимството на облачният гейминг е, че играта се пуска в центъра за данни и се предава директно на мобилното устройство. Така, ще можете да подкарате заглавия с технология като Ray Tracing и други, дори и смартфона или таблета да не ги поддържа.

За iOS има някои ограничения, най-същественото е, че за момента те са оптимизирани само за игра с контролер. Nvidia препоръчва няколко модела, с които услугата работи най-добре, сред които е Razer Kishi.

Nvidia също така работят съвместно с Epic Games, за да предоставят по този начин достъп до Fortnite, тъй като Apple го блокира след спор между разработчика и технологичния гигант.

Популярният производител на видеокарти, все повече разширява възможностите на своята платформа. През февруари 2020 г. тя беше официално пусната, като първоначален безплатен достъп до нея имаха и българските PC потребители. По това време и за компютри тя реално представляваше виртуална машина, през която можете да си пуснете своя Steam акаунт. Практиката беше оспорена от редица разработчици, което накара Nvidia да преработят GeForce Now.

Бариерите на Apple

Apple от една страна изгради собствена квази облачна услуга, в лицето на Apple Arcade, от друга се противопоставя да допусне останалите платформи в своята екосистема. Официалното обяснение е, че „ябълковият“ гигант не може да одобри поединично всяка една игра, която се качва в облачната услуга.

Според нейните общи условия това е задължително за всички гейм заглавия. Допълнително изискване е, всички трансакции в едно приложение да преминават през платежната система на Apple. Което също няма да става, през облачните платформи. По този начин, гигантът от Купертино ефективно блокира приложенията за iOS на Microsoft, Google и Nvidia.

Истинската причина е друга – близо една трета от приходите на Apple от App Store-a идват от мобилни игри. Допускането на облачните платформи постепенно ще намали този паричен поток за компанията, което е в разрез с нейната стратегия да печели повече от услуги.

И Google също

Тази политика на недопускане на конкуренцията, не засяга само Nvidia. Microsoft и Google също са изправени пред недопускане на техните облачни гейм платформи. Втората компания също обмисля да заобиколи бариерата на Apple, като пусне версия на своята Stadia през браузъра Safari.

По думите им, новата им онлайн разработка ще бъде готова до седмици и ще бъде под формата на Progressive Web Application (PWA). Подобен подход се използва от Amazon за тяхната система за облачен гейминг Luna. Недостатъкът е, че тази версия може да не включва всички функционалности, които традиционното приложение ще предостави.

Въпрос на време е Microsoft да се включи и да трансформира своята Xbox Game Pass услуга (бившата xCloud) във формат за браузъра Safari. Иронията е, че Apple от iOS 14 ще предоставя възможност на потребителите да сменят своето интернет приложение под подразбиране. Практиката показва, че поне в началото, това го правят много малко потребители.

Действията на Nvidia, както и очакваното такова на Google, показва, че при добро желание и достатъчно ресурс, може да се прескочи монопола на Apple и стриктният ѝ контрол над нейната екосистема. Ще видим дали ще става за сметка на потребителското изживяване и дали технологичният гигант няма да предприеме ответни мерки.

The post Nvidia се опитва да прескочи гейм монопола на Apple, Google ще ги последва appeared first on TechTrends България.

Източниците на агенцията съобщават, че разговорите са за потенциална сделка за 3.7 млрд. долара, но може да бъде и за двойно по-малка сума. В нея ще се включва марката, развойната дейност свързана директно с нея и дистрибуторската мрежа. Информацията не е потвърдена за момента, като Huawei отказва коментар по темата, както и липсва такъв от останалите потенциално замесени компании.

Тежка ситуация

Смартфон бизнеса на Huawei е в доста тежка ситуация след като САЩ затегнаха санкциите срещу тях. Белият дом блокира не само достъпа до лицензирана версия на Android и Google услугите за умните телефони на китайския гигант. От септември, американските власти ги лишиха от доставките на процесори от TSMC, които произвеждаха най-модерните Kirin процесори по 5nm архитектура.

Huawei активно се запасяваше с компоненти за своя смартфон бизнес, но разполагаше с малко време за това. По различна оценка, наличните процесори ще стигнат най-много до втората половина на 2021 г. ако няма размразяване на доставките.

Компанията търси местна, китайска алтернатива за производство на чипсети. Това е SMIC, които обаче също попаднаха под санкции през септември. Те обаче нямат индустриалния капацитет и ноу-хау за създаването на процесори по 7nm архитектура. Засега могат да правят компоненти с 14nm такава.

Ограничените бройки чипове ще направят невъзможна поддръжката на голямо портфолио от два бранда. Което прави потенциалното решение за продажбата на Honor доста логична.

Отделният бранд

Самата марка оперира доста независимо от Huawei. Тя разполага с напълно отделна дистрибуторска мрежа, маркетинг и дори някои елементи в развойната дейност. Проблемът е, че технологично, брандът разчита почти изцяло на Huawei. Чипове, хардуер, интерфейс – по-голямата част са дело на китайския гигант.

Освен това, Honor влиза в консолидираните резултати на своята компания-майка, което включва приходи и продадени бройки. В изследванията за смартфон пазара от второто тримесечие, когато Huawei излезе като глобален лидер, са включени реализираните смартфони от подбранда.

Honor се позиционира в по-достъпния сегмент устройства, като по-голямата част от портфолиото ѝ е обикновено на цена под 1 000 лева. Повечето модели варират около 500-600 лева. Като маркетинг, марката се насочва към по-младата аудитория, като през 2018 г. сключи партньорство с Red Bull.

Трудно могат да се оценят точните смартфон продажби на Honor само, тъй като те влизат в общите на Huawei. През 2019 г. отделният бранд беше доста силен в онлайн продажбите в Китай. Но да не забравяме, че голяма част от смартфоните се реализират през операторите, където Huawei би имал по-голямо предимство.

Потенциалните купувачи и предимства

Сред спряганите купувачи са Digital China Group, TCL и Xiaomi. Първата компания е настоящия основен дистрибутор на Honor, който ако поеме бранда ще трябва да се занимава и с изработването на смартфоните. TCL е китайски производител, който разполага с редица популярни марки, като телевизорите Philips и смартфоните Alcatel. Xiaomi пък се спряга за потенциален наследник на Huawei в развитието на потребителската електроника на Китай.

Продажбата може да е инициирана от самата Digital China Group. Покрай санкциите, бизнеса на Honor запада, заради техническите ограничения, които се налагат върху бранда. Отделно, Huawei се опитва да оптимизира портфолиото си и намаляването на пуснатите през годината модели под двете марки (основната и второстепенната) е нещо очаквано.

Ако такава сделка се осъществи, тя се очаква да бъде печеливша за всички страни. Huawei ще може по-лесно да си оптимизира портфолиото и ще получи свежи пари, които да инвестира в своята екосистема HarmonyOS. Излизането на Honor от групата, означава, че марката няма да бъде подчинена на американските санкции и ще може да избира свободно компоненти за своите смартфони. Както и, че ще може да определя по-лесно своето портфолио от модели.

Трите потенциални купувача ще получат разпознаваем бранд, който по принцип не се асоциира с Huawei от масовите потребители, освен от следящите изкъсо пазара. TCL и Xiaomi лесно ще го интегрират, тъй като разполагат с развити смартфон бизнеси. Но именно заради това, те могат да наложат ограничения в портфолиото, за да няма конкуренция със собствените им брандове. Digital China Group ще трябва да организира разработката на моделите и доставката на компонентите.

Във всички случаи, продажбата на Honor изглежда като логична стъпка предвид тежката обстановка, в която се намира Huawei. Ако санкциите и натискът на САЩ продължи и след президентските избори през ноември, китайският гигант няма да има друг избор в един момент.

The post Huawei може да продаде смартфон бранда Honor appeared first on TechTrends България.

Въпреки дългия и труден процес по неговата замяна, Internet Explorer е може би най-противоречивия продутк на Microsoft през годините. Той беше в основата на първите големи антимонополни разследвания в технологичния сектор от края на 90-те години на миналия век от двете страни на Атлантическия океан. Според съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, именно на тях пък се приписва лошата стратегия на компанията и липсата на фокус в мобилните платформи.

Самият Internet Explorer също не спечели напълно симпатиите на потребителите. Той имаше славата на бавен, понякога бъгав и не винаги сигурен откъм киберзащита браузър. Много от потребителите го използваха, просто по навик и защото идваше интегриран с доминиращата операционна система за персонални компютри Windows. Този факт и силните позиции на Microsoft в корпоративния и публичен сектор, направи браузъра ключов за редица от първите облачни и онлайн платформи в тези браншове.

Определено Internet Explorer има доста пъстра история, която ще се опитаме да разкажем сравнително накратко в следващите редове.

Краят

Започваме малко отзад-напред. Усилията на Microsoft да заличи постепенно своя дългогодишен браузър датират от повече от петилетка. Първата истинска стъпка в тази посока е направена през януари 2015 г., когато е демонстриран неговия наследник Edge. Той трябва да стане новият интернет браузър по подразбиране в уж последната за всички времена платформа Windows 10.

Новата операционна система все пак разполага с вграден Internet Explorer, за да може да функционират правилно по-стари сайтове или вътрешни такива, които се ползват от компании или институции.

Година по-късно, през 2016 г., Microsoft спря поддръжката на десетата версия на браузъра. С което единствения активен Internet Explorer е последната 11 итерация. Именно нейната поддръжка ще бъде спряна на 9 март 2021 г. От настоящата година, вече тече поетапното премахване на съвместимостта на Internet Explorer 11 спрямо другите продукти на Microsoft. През ноември 2020 г. това ще се случи в Microsoft Teams, а за всички приложения от Office 365 пакета, работата с браузъра ще приключи към август 2021 г.

Разноликите наследници

Софтуерният гигант първоначално се опита да продължи по стъпките на Internet Explorer и да създаде ново и по-бързо приложение. Това е вече споменатият Edge, който използва по-нови технологии, като се опитва да комбинира познатата с по-модерна визия. В началото той е базиран на системата EdgeHTML на Microsoft, която от своя страна използва Chakra и JavaScript.

Тези версии постепенно са изоставени и софтуерният гигант преминава към конкурентната технология Chromium, която е в основата на доминиращия в момента браузър Chrome на Google. Решението е посрещнато на нож от останалите играчи на пазара, най-вече от Mozilla. Причината е, че по този начин Google получава още по-голямо влияние върху технологиите, които ни дават достъп до глобалната мрежа. Както и, че така се унищожава конкуренцията в сектора.

Във всички случаи, Microsoft се опитва от януари 2020 г. да наложи новата Chromium версия на Edge в Windows базираните машини. Софтуерният гигант обаче прекаляват с агресивното „убеждаване“ на потребителите. Дотам, че използва позабравени тактики, които компанията ползваше при Internet Explorer. Като например, невъзможността да се изтрие напълно браузъра по подразбиране, нещо, което се повтаря с Edge.

Противоречивата история на Internet Explorer

Началото си Internet Explorer води от далечната вече 1994 г. За по-малко запознатите, Microsoft не е разработила самостоятелно популярния браузър. Той е дълбока модификация на едно от първите приложения за достъп до глобалната мрежа – Mosaic на NCSA.

За времето си този браузър е бил революционен. Като е дин от първите, които поддържат няколко интернет протокола, както и възможността да изобразява картинки. Неправилно му е връчвана титлата за първия графичен браузър, като преди него има поне три по-малко известни, които правят това постижение.

В крайна сметка, ползвайки Mosaic за основа, Microsoft изгражда Internet Explorer, като в замяна на това е задължена да плаща на NCSA лицензни такси. Новият браузър се появява през 1995 г. за култовата операционна система Windows 95. В рамките на година и половина, софтуерният гигант вече е разработил три версии, като последната я интегрира директно в платформата. Така, браузърът вече няма опция да генерира самостоятелни приходи и намаляват част от отчисленията за NCSA и разработчикът заплашва със съд. Което води до първото главоболие за Microsoft, но то е разрешено доста бързо срещу споразумение за компенсация от 8 млн. долара.

През следващите години, софтуерният гигант работи все повече в посока на тясна интеграция между Windows и Internet Explorer. Това започва да става все по-очевидно в Windows 98 и петата версия на браузъра. Тази своеобразна симбиоза помогна на Microsoft да изстреля Internet Explorer като лидер на пазара, но за сметка на редица регулаторни проблеми.

Пазарно влияние и опасения за монопол

Повишеният интерес към персоналните компютри и операционната система на Microsoft, помага да се утвърди Internet Explorer като доминиращо приложение за достъп до глобалната мрежа. Ако към 1998 г. браузърът има 40% пазарен дял, то в рамките на две години вече надминава контролните 80%. В следващите още няколко години, Internet Explorer е едноличен лидер с 95% – пик, който се достига през 2002 г. и се поддържа до 2003 г. Реалната му доминация продължава до 2009 г., когато е трайно задминат от Chrome на Google.

Развитието на браузъра и платформите Windows дават достатъчно основания на антимонополните власти на САЩ да се намесят. Те са взели на мушка Microsoft още от 1992 г., заради повишаващото влияние на компанията на PC пазара. С обвързването на Internet Explorer с Windows 95 регулаторите виждат опит на технологичния гигант да затвори конкуренцията на софтуерния пазар.

През 1998 г. започва дело в което Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обвиняват Microsoft в злоупотреба с монополно положение. Първите решения са почти апокалиптични за технологичния гигант. През 2000 г. съдът нарежда за разделянето на компанията на две отделни дружества. Едното да отговаря за операционната система Windows, а другото – за останалите софтуерни решения.

Две години по-късно през 2002 г. след редица обжалвания, магистратите решават да запазят целостта на Microsoft. Технологичният гигант постига редица споразумения със съда. Те включват дарения за софтуерни разработки и публичния сектор, отваряне на част от софтуера и др. Което довежда до заливане на държавните институции с продуктите на Microsoft.

Технологичният гигант няма време за почивка, защото през 2003 г. Европейската комисия отваря подобно разследване, но вместо на фокус да е Internet Explorer, Брюксел се съсредоточава върху интеграцията на Windows Media Player в популярната платформа. Принципът обаче е горе-долу същия, а крайният резултат е, че Microsoft потъва близо 14 години в антимонополни дела на два континента.

Всичко това оказва доста голямо влияние върху компанията. Съоснователят Бил Гейтс твърди, че енергията вложена в тези дела го е накарала да напусне управлението на Microsoft по-рано от очакваното. Което пък води до изпускане на момента на компанията да се превърне в доминираща сила на мобилния пазар.

Така индиректно, Бил Гейтс обвинява своя наследник Стив Балмър в изпускане на ситуацията, както и делата, които са отнели фокуса на основателя върху оперативното и стратегически развитие на технологичния гигант. Именно в антимонополното разследване на САЩ попада Internet Explorer. Което е може би най-голямото черно петно в биографията на браузъра.

Ако Microsoft не полагаха толкова големи сили в тясната интеграция на Internet Explorer в Windows, нещата сега можеха да са съвсем различни. При това не само на пазара за браузъри, но и в още няколко сектора. От друга страна, примерът с Internet Explorer може да послужи като голямо предупреждение за настоящия лидер в сегмента – Chrome на Google.

Дали ще ни липсва Internet Explorer – по-скоро не. Но е безспорен факт, че браузърът оставя широка диря в технологичната история.

The post Последната година на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Имаше много открития за сериозни пропуски в сигурността на Flash като цяло. Adobe, която придоби Macromedia през 2005 г. и тогава пое контрола и развитието над Flash, който от Shockwave Flash стана Adobe Flash Player. През 2013 г., беше използван от над 1 млрд. компютъра по света.

Постепенно обаче започнаха все повече открития за пропуските във Flash. Техният брой се увеличаваше, а това доведе и до отказ на големи компании да поддържат Flash. Една от първите беше Apple, като Стив Джобс обяви още през 2010 г., че платформата не е добра и няма да се поддържа от iOS. Това беше началото на дългия бавния и дълъг край на Flash.

Ускорен финал

Критиките към Flash продължаваха, а през 2017 г. Adobe обяви, че на 31 декември 2020 г. ще спре да поддържа платформата. Още тогава компанията призова използващите я постепенно да преминат към HTML5. А другите IT гиганти също обявиха, че ще спрат използването на Flash от тази дата.

През септември 2019 г. Microsoft обяви, че от същата дата ще изпрати и софтуерен ъпдейт до Windows, който ще махне Flash напълно от всички браузъри. Сега и Adobe обяви, че ще предприеме по-агресивен подход към премахването на Flash.

До 31 декември 2020 г. компанията ще продължи да пуска предвидените ъпдейти за платформата, които ще подобряват работата ѝ, както и сигурността. След това обаче ще спре всякакви ъпдейти за Flash Player и ще премахне страниците на Flash от сайта си.

Adobe ще направи и още промени. След тази дата компанията ще блокира работата на Adobe Flash Player напълно. Това означава, че всякакво Flash съдържание, което се опитва да бъде пускано през плеъра Adobe, ще бъде спирано. На практика Flash Player ще стане неизползваем от 2021 г.

Какво значи това за потребителите

На теория, не би трябвало да има особена промяна за преобладаващата част от хората. Всички популярни сайтове, онлайн платформи и социални мрежи от много време вече използват HTML5, така че внезапното изчезване на Flash няма да повлияе и те са подговени.

Всички модерни интернет сайтове също от няколко години вече се разработват без Flash поддръжка. Затова и повечето популярни онлайн дестинации също ще продължат да работят без засечка.

Проблем обаче може да има за по-старите сайтове. Без значение дали са поддържани все още или не, някои от тях продължават да се използват и посещават от голям брой потребители. За тези сайтове ще има само една алтернатива – инсталиране на Flash Player от друг разработчик.

Подобни предложения не липсват. Очаквано обаче, Adobe не харесва тази идея. Компанията предупреждава, че всякакви неоторизирани Flash плеъри може да съдържат вируси и други зловредни кодове. Затова компанията препоръчва на потребителите направо да изтрият Flash преди 31 декември 2020 г.

Adobe допълва още, че ще предупреждава потребителите през следващите месеци да направят това. Също така ще ги уведоми, че Flash Player ще блокира съдържание след 31 декември. След тази дата Adobe ще продължи работа по другите си услуги и проекти. Компанията вече неколкократно обяви, че ще подкрепя работните стандарти като HTML5, WebGL и WebAssembly.

Промяна на позицията

Решението на Adobe е в другата противоположност спрямо позицията на компанията в началото на проблемите на Flash. Това беше преди доста време, като в началото на миналото десетилетие Adobe беше категорична, че решението на Apple пречи на развитието на интернет пространството. За известно време, дори потребителите на iOS продукти бяха в неизгодна позиция при браузването онлайн, което доведе до редица сайтове да направят собствени мобилни приложения за iPhone и iPad.

В последствие Adobe защитаваше Flash и при проблемите със сигурността на платформата. След като проблемите обаче не спираха, Adobe явно е променила позицията си и е решила да се пренасочи към други поприпща. Друг важен фактор, който натежава за тези действия е в развитието и разпространението на HTML5. Новият стандарт разполага с вградени възможности за интерактивни елементи, което прави ползването на Flash отживелица. Последната платформа също така става все по-тежка и по-тежка като технология и сайтовете, които я ползват.

Компанията обръща внимание на другите си продукти и предлагането им като абонаменти, а не с еднократни такси. Това е подход, който стана популярен през последните години и много компании преминаха на такъв режим. За Flash идва логичен край, след като вече има по-добри и ефикасни платформи, които са и по-сигурни.

The post Adobe се сбогува с Flash Player и иска и вие да го направите appeared first on TechTrends България.

Действието на софтуерния гигант беше очаквано, след като компанията се опитва да бетонира доминацията на настоящата версия на платформата – Windows 10. Microsoft дори прибегнаха до нетрадиционни за тях мерки, в стремеж по-бързо да наложат новата си операционна система. Windows 10 стана безплатен ъпгрейд за потребителите на предходните версии 7 и 8. Въпреки това, тя не успя да постигне същия темп на приемане, който наложи Windows 7.

Каква е историята на операционната система и защо е една от най-бързо продаваните платформи за компютри в историята, ще разберем в следващите редове.

Неписаното правило

За операционните системи на Microsoft има едно неписано правило, което се затвърждава все повече през последните повече от 20 години. Това е, че успешните версии на най-популярната софтуерна платформа за компютри са през една. Тоест след всеки успешен Windows, следва един, който не успява да се наложи по същия начин. Тази тенденция важи с пълна сила от 1998 г. насам. Microsoft пуска Windows 98, който е единствената версия, която успява да повтори приблизително постиженията на своя предшественик. Това се дължи на факта, че те ползват сравнително еднакви софтуерни основи (един и същ Kernel) и реално надграждането е в графичния интерфейс и функциите.

Windows 98 никога не успява да надмине Windows 95 поради тези причини, но поне не е заклеймен от феновете, като други версии. Следващата Windows Millennium Edition (или само Me) ползва елементи от корпоративната версия Windows 2000 и е разкъсана от критики, заради нестабилността си, непрекъснатите забивания и трудни инсталации.

Затова животът на Me вариантът е доста кратък, само след една година или през 2001 г. Microsoft пускат Windows XP. Това поставя началото на две тенденции. Първо, че оттогава насам, софтуерният гигант обединява корпоративната и потребителската си платформа под една шапка. Втората е, вече споменатото редуване на успешна и неуспешна операционна система на компанията. Windows XP превзима сърцата на двата типа потребители – на бизнеса и на крайните клиенти. Като за първите е подходящ Professional пакета, а за вторите – Home.

Microsoft запретват ръкави по следващата версия – Windows Vista. След петгодишна разработка и много обещания те я пускат на пазара през 2006 г. Независимо от положените големи усилия, особено в маркетинг частта, като дори пускат ексклузивно играта Halo 2 за нея, тя е залята от критики от почти всички посоки.

Стремежът на Microsoft да сегментира повече аудиторията си, компанията увеличава възможните пакети от два при Windows XP на шест. Това обърква клиентите, което в комбинация с бавната работа на платформата, високите технически изисквания и различни рестрикции за разработчиците я обричат на забвение. Windows Vista никога не успява да надмине по инсталации своя предшественик XP. Последният дори все още се използва от малко над 1% от потребителите, независимо, че са минали почти две десетилетия от дебюта му.

Раждането на една легенда

Разочарованието от Vista, кара Microsoft да запретнат ръкави в разработването на по-добра и оптимизирана версия. Така през 2009 г. на бял свят излиза Windows 7. Софтуерният гигант работи доста усилено да поправи грешките на Vista. Windows 7 заема по-малко място на твърдия диск, изисква по-малко ресурси, производителността на платформата е висока по всички направления. Стабилността също е силно оръжие, като Microsoft успяват да оптимизират операционната система още на самия ѝ старт, а не месеци по-късно, както се случва в повечето случаи.

Не всичко е цветя и рози, като Windows 7 има доста проблеми, които са изчиствани с годините поддръжка. Но при самото ѝ излизане на пазара, те не се усещат толкова силно, както при Vista например. Добрата работа на Microsoft може да се види и до днес. Платформата все още се ползва от 26% от потребителите на Windows по света, а в България те са около 37%, показват данните на StatCounter. Програмите и процесите работят безотказно ако все още се поддържат от нея.

Пазарният успех

Windows 7 ще влезе в историята не само като една от най-стабилните операционни системи, които Microsoft са пускали, но и като най-бързо продаваната. В рамките на първите шест месеца след дебюта ѝ, са реализирани продажби от над 90 млн. До август 2010 г. или десет месеца след пускането ѝ на пазара, тя успява да измести своя предшественик – злощастната Windows Vista.

Окичването с короната, за най-ползвана Windows платформа отнема малко повече време – две години след пускането ѝ, тя измества смятаната за „вечна“ XP. Слабото представяне на Vista, кара доста потребители да гледат първоначално скептично на новия продукт на Microsoft. Което в комбинация с големия брой инсталации, прави мисията на Windows 7 по-трудна и времеемка.

Въпреки това, нейния кумулативен резултат все още е най-добрия спрямо останалите продукти на софтуерния гигант. На Windows 10 ѝ отне около две години и половина, за да надмине Windows 7, при това с обещан безплатен ъпгрейд на потребителите от последните две версии и доживотна поддръжка. Дори с този краен ход, Microsoft не успяха да осигурят по-бързо приемане на Windows 10.

Хибридните наследници

Успехът на Windows 7 постави висока летва за своите наследници. Microsoft се фокусира изцяло в създаването на платформа, която да може да се използва не само на персонални компютри, но и на хибридни такива със сензорен екран, както и на устройства с ARM архитектура (таблети и дори смартфони). Крайната цел е да се изгради единна операционна система за всички видове джаджи.

Първият резултат от всичко това излиза през 2012 г. под формата на Windows 8. Радикалният редизайн на графичния интерфейс (ползването на „плочки“), отпадането на Start менюто и редица други неволи не позволиха на платформата да бъде достатъчно ефективна за хибридни устройства. Ъпдейтът до Windows 8.1 оправи част от проблемите, но голяма част от потребителите предпочетоха да останат с добрата стара „седмица“, която доминираше пазара до 2016г.

Microsoft ударно се заемат да направят наследник, който да поправи всички тези грешки и най-накрая да могат да създадат платформа, която да се ползва адекватно и от таблети и от PC-та. Windows 10 излиза през 2014 г., като предоставя завръщане на някои интерфейсни решения, добавянето на виртуални десктопи и много по-добра работа със сензорни екрани. В стремеж да привлекат по-бързо потребителите към новата версия, Microsoft предприемат вече споменатия краен ход за безплатен ъпгрейд на всички потребители на Windows 7 и 8 до новата „десетка“. Дори с него, отнема повече време на последната платформа да задмине легендарния лидер.

Въпреки спирането на поддръжката, Windows 7 няма да изчезне веднага. Тя все още е втората по популярност платформа на Microsoft. Което означава, че ще отнеме още няколко години преди пазарът да се изчисти от такива устройства. Големият проблем за Windows 7 в момента не е толкова липсата на поддръжка от софтуерния гигант, а по-скоро фактът, че повечето други разработчици вече не пускат версии на своите продукти за нея. С което, дори да сте доволни от единадесетгодишната платформа, в един момент ще трябва да преминете към „последния“ (по думите на Microsoft) Windows 10.

The post Краят на Windows 7 appeared first on TechTrends България.

С всеки по-голям ъпдейт на Windows 10 се поставя въпроса дали Paint ще бъде включен или не. За радост на феновете, в предстоящия голямо майско подобрение на платформата, приложението запазва мястото си в нея. Разработчик на Microsoft потвърди, че то ще присъства в следващия ъпдейт и засега неговия статус няма да се променя.

Неясно бъдеще

Перспективата за Paint все още остава неясна. Програмата може да бъде отделена и да се сваля допълнително през Microsoft Store или напълно да изчезне в един момент. Основната причина за това е, че самото приложение не е толкова функционално, както доста от конкурентите му.

В момента има редица други програми за обработка на изображения или за рисуване, които имат много повече функции. Предимствата на Paint всъщност са в неговата ограниченост и опростеност. То може да се използва доста лесно за базови функции, като изрязване, завъртане, преоразмеряване и др.

Професионалистите го избягват и това е една от причините Microsoft да търси алтернатива или да спре да го интегрира в бъдещите версии на Windows. Дългата история на Paint и лошата му репутация създава доста живо общество. Има различни художници, които са се специализирали да правят картини и рисунки с помощта на програмата. Инициативата е поета и от доста любители.

Дълга история

Paint се появява за първи път през ноември 1985 г., заедно с пилотната версия на Windows 1.0. Програмата е лицензирана версия на ZSoft Corporation и първоначално излиза под името PC Paintbrush. Първата версия с настоящето име излиза заедно с Windows 95 и Windows NT 4.0 през 1995 г., след което преминава през различни технологични подобрения и трансформации. Въпреки редицата промени, то запазва основната си функционалност, дизайн и интерфейс.

През 2017 г. Microsoft пуска списък с приложения, които планира да премахне от Windows или да прекрати разработването и поддръжката им. Все още тази стъпка не е взета. Софтуерният гигант явно мисли в посока замяна на програмата, като през същата 2017 г. добавя Paint 3D – приложение със сходни функции, но с възможности за разработване на триизмерни модели.

The post Microsoft ще запази Paint още известно време appeared first on TechTrends България.