По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.

Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.

Какво представлява обаче тази идея, позната и като Fair Share? Концепцията идва от телекомите, които се опитват да увеличат финансирането за модернизация на мрежите си. Особено на тежката опорна част, без която не може да стъпи 5G или 6G мобилната инфраструктура. Те смятат, че основният бенефициент на интернет свързаността – технологичните гиганти ще трябва да допринесат в подобни инвестиции.

Тезата на операторите е, че компании като Google, Facebook (сега Meta) и Amazon, които са изградили бизнес модели за трилиарди долари, не допринасят за развитието на физическата инфраструктура. Без нея, те няма да могат да доставят своите услуги и дори цялата дигитална революция не може да се осъществява без телеком мрежите. Технологичните гиганти от своя страна смятат, че допринасят достатъчно по темата, като изграждат огромни центрове за данни и полагат подводни морски кабели.

Спорът може да се окаже ключов в усилията за по-обща регулация на технологичния сектор, както в Европа, така и в САЩ. Затова, той се разглежда и като ключов от всички – замесените компании и регулаторни органи.

Потенциален регулаторен завой

Идеята и опитите да се наложи Fair Share на европейски и/или американско ниво от близо десетилетие „виси във въздуха“. Най-вече, поради факта, че за да се реши напълно, регулаторите трябва да заемат една от двете страни. Независимо, коя ще изберат това ще има своите последствия след себе си. Поради факта, че проблемът не изглежда толкова критичен, затова и държавните апарати правят това, което могат най-добре – да бавят.

В края на септември, обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер има интересна среща – с представител на щатската Комисия за далекосъобщения (FCC). Това е Брендън Кар, най-старшият представител в регулатора от Републиканската партия на САЩ. Демократите бяха най-активни в идеите за налагане на регулации на технологичния сектор, но сега идеята набира подкрепа и от двете основни политически сили в Щатите.

Кар се опитва да направи точно това в САЩ – да задвижи идеята Fair Share и технологичните платформи да започнат да плащат дял от инвестициите за изграждане на мрежите. В началото на септември еврокомисар Вестагер от своя страна обяви, че ЕК ще разгледа същата възможност, но на ниво Европейски съюз. Срещата между двамата може да се разглежда като опипване на почвата между САЩ и ЕС за синхронизирани действия по темата.

Срещата е отразена частично от Financial Times, като британското издание цитира Кар, че „отмина времето на неприкосновеност на технологичните гиганти“. С други думи – Fair Share ще бъде ключов в по-общите регулации в този сектор. Кар допълва, че настоящите бизнес модели не са в състояние да донесат парите, необходими за качествена модернизация. За което трябва да се търсят нови източници на приходи.

Докато ЕС се опитва да действа на наднационално ниво, Франция, Италия и Испания призоваха да се изготви единна законово рамка в тази посока. Една от причините тези държави да искат подобни действия е сравнително тривиална – значителна част публични средства отиват в изграждането на телеком мрежите.

Тезата на телекомите и ефектите

Според някои анализатори, подобно законодателство може да доведат до допълнителни между 3 и 4 млрд. евро в мрежови инвестиции. Това е само част от десетките милиарди евра, които в момента телекомите влагат в подмяна на инфраструктурата си. Пандемията показа, че мрежите издържат на големи натоварвания, но бързата дигитализация може да изпревари техния капацитет.

Затова, операторите, но и държавите започнаха да мислят за по-скоростна подмяна на най-критичните елементи. Пълна замяна на медните кабели с оптични, което да се използва след това за надграждане към 5G, а след няколко години – и с 6G. Такава например е задължителна за самостоятелните решения от пето поколение (5G SA), като „А1 България“ вече изгради у нас.

Телекомите искат от технологичните гиганти да дадат своя „справедлив дял“ (преводът на Fair Share), защото те вече формират голяма част от световния интернет. По данни на Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO) 56% от световния трафик се генерира само от шест компании – Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

От друга страна, телекомите признават, че не могат да убедят потребителите да плащат повече за увеличеното потребление. Ситуацията е особено чувствителна в Европа, заради високата конкуренция и регулация. Операторите твърдят, че не могат да увеличат цените на 5G услугите, без да загубят клиенти. А без допълнителни приходи, те ще бъдат принудени да свият инвестициите в инфраструктура. Набирането на популярност на услуги, като видео стриймингът вече поставят под напрежение настоящите мрежи, което съответно прави модернизацията им още по-наложителна.

Отговорът на технологичните гиганти

Технологичните гиганти също имат доста убедителни аргументи, което прави спорът труден за едностранно разрешаване. Тяхната теза е, че те заделят огромни суми в инвестиране в центрове за данни и в полагането на подводни морски кабели, които осигуряват междуконтиненталната свързаност. Например, Google твърди, че е инвестирал 12 млрд. евро в шест огромни сървърни центрове в Европа.

Още по-естественият аргумент е, че без техните услуги и платформи, потребителите няма да имат стимул да използват толкова смартфони, компютри и мрежите на телекомите. С други думи – двете страни се въртят в омагьосан кръг. Както и, че подобен тип регулации ще разруши мрежовата неутралност, за която толкова много се бори Брюксел.

Последната теза обаче удря по-силно, според която бизнес операциите на телекомите са сбъркан процес. Те хем се оплакват, че нямат пари за инвестиции, хем раздават едни от най-високите дивиденти на акционерите си в Европа. Данните на FT показват, че дори през последните пет години, големите телеком групи са увеличили значително доходността по книжата си, особено спрямо осреднения индекс на Euronext.

Това е добър показател, защото сравняването на печалбите на компаниите е по-трудна задача. Телекомите отчитат печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), която обикновено върви с над 20% марж спрямо приходите. Но в нея се изключват амортизациите, които са съществен и доста тежък дял предвид, колко силна роля има инфраструктурата в бизнес модела им. Нетната печалба обикновено е в пъти по-малка, ако изобщо се съобщава публично.

Политическо решение

Въпреки, че спорът е основно икономически и бизнес, решението ще е политическо. Не само защото е свързано с регулации, но и защото ще е част от общата позиция на ЕС, както и на САЩ, спрямо технологичните гиганти. Тя залита все повече към засилена регулация, а Fair Share ще е просто един от инструментите за постигането ѝ.

Дори да се стигне до такова политическо решение, все още има силен дебат какво да бъде точно то. Как да се облагат технологичните гиганти. Единият вариант е в директни плащания от самите компании към телекомите, но остава въпросът как ще се разпределя между вторите. Друг вариант е да бъде като „данък“, който да се плаща към ЕС и след това той да се предоставя като субсидии към операторите.

Във всички случаи след това технологичните гиганти ще пренесат тази тежест след това на потребителите. Засилването на регулациите води и до тестване на нови бизнес модели за IT компаниите. Като freemium моделите, които все повече се забелязват да се предлагат от основните играчи, тенденция, която може би трябва да разгледаме отделно.

The post Телекоми срещу технологични гиганти – епизод пореден appeared first on TechTrends България.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.

The post ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност appeared first on TechTrends България.

Премиерата на новия-стар Huawei P50 Pro обаче леко загатва, че в очите на компанията, България може би е сред ключовите страни в региона. Информацията за дългоочакваните и още по-дълго отлагани продажби на флагманския модел на китайския гигант за 2021 г. беше пусната от българското им звено. Тя беше допълнена и с друга неофициална такава отново от местен блогър. Всичко това е подкрепено от предварителното представяне на смартфона за региона, което се е провело в София на 14 януари и все още е под медийно ембарго.

Първо у нас

Продажбите на Huawei P50 Pro ще започнат първо в България на 25 януари беше обявено първо на Facebook страницата на местното звено на компанията. В него се потвърждава неофициалната информация, че продажбите ще започнат първо в България и ден след това – на 26 януари в цяла Европа. Това показва, че китайският гигант дава ексклузивност на нашия пазар, макар и само с един ден.

Освен Huawei P50 Pro, българските потребители ще могат да вземат и Huawei P50 Pocket. Като информацията за последния идва от местен блогър. Това е моделът със сгъваем екран на компанията, който за разлика от досегашните им подобни е от компактен тип (тоест, подобно на флипфоните), а не представляват хибрид между смартфон и малък таблет. Двете новини позволиха на международните издания, като GSMArena, да обявят датата за европейския дебют на смартфоните.

Възможностите

Информацията за двата умни телефона е налична от доста време. Huawei P50 Pro се продава в Китай от август месец, докато Huawei P50 Pocket – от декември. Двата разполагат със Snapdragon 888 чипсет, но без възможност за 5G връзка, поради санкциите на САЩ.

Huawei P50 Pocket има 6.9-инчов сгъваем OLED екран с опресняване от 120Hz, резолюцията е 1 188×2 790 пиксела. Той разполага и с втори по-малък със само 340×340 точки, който е за известия и се ползва, когато устройството е сгънато. Камерите му са с две идеи по-компромисни от традиционния флагман. Основният сензор е 40MP, който е подкрепен от втори 32MP и 13MP широкоъгълен. Селфи камерата е само 10.7MP. Батерията е 4 000 mAh и разполага с бързо зареждане от 40W.

Huawei P50 Pro има 6.6-инчов OLED екран със 120Hz честота на опресняване. Камерите на традиционния флагман са по-интересни – основната е 50MP, която е подкрепена от 64MP перископна телефото такава с 3.5-оптично приближение. Широкоъгълната е 13MP, като смартфонът има още един 40MP монохромен сензор. Последният в комбинация с останалите големи засилва способностите на Huawei P50 Pro да прави нощни снимки и такива при ниска осветеност. Батерията е 4 360 mAh с бързо зареждане от 66W.

Лебедовата песен

Двата смартфона ще се впишат в определението за лебедовата песен на Huawei на световните пазари. До затягането на санкциите на САЩ, китайският гигант обявяваше своята флагманска P-серия през февруари и навлизаше в продажби през март-април. През 2021 г. Huawei обяви P50 Pro в последния ден на юли или около пет месеца по-късно от обичайното. На пазара в Китай се появи месец след това. Но на световните излиза чак сега, което е близо 10 месеца закъснение. При това ексклузивно на малък пазар, какъвто е българския.

Huawei P50 Pro и P50 Pocket идват и с доста „подводни камъни“. Първият го споменахме – и двата модела не поддържат 5G мобилни връзки, което ги прави непривлекателни за потребители, които искат да ги ползват по-дългосрочно. Вторият такъв е, че са без услугите на Google, поради ембаргото на САЩ.

Третият недостатък е чипсетът – Huawei P50 Pro и P50 Pocket разчитат на миналогодишния флагмански процесор на Qualcomm, а не на настоящия. Последният може да се компенсира с по-ниска цена, която все още не е обявена официално. Нещо, което ще изяде напълно от печалбите на компанията, вече засегнати от удължения цикъл на разработка и пускане на пазара на високия клас смартфони.

Huawei беше изместена напълно от този пазар през 2021 г. Компанията успя да пусне по-масово основно един модел – Nova 9. Който, отново е без 5G свързаност и затова дори не се класира в нашата ежегодна класация за смартфон на годината. Китайският гигант беше принуден да продаде бранда Honor, който стартира своите продажби в региона в края на миналата година. В него остана по-голямата част от развойния капацитет на Huawei, по различни данни между 60% и 70%.

В същото време Xiaomi зае по-голямата част от световния ѝ, както и регионален дял. Опитите да компенсира с други потребителски устройства се оказват неуспешни, след като Huawei в края на декември обяви, че очаква приходите ѝ да се понижат с 30% през 2021 г. Като цяло тенденцията е за спад, при това с бързи темпове.

Последният бастион

За тежкото състояние на Huawei може да проследим и покрай факта, че България може би наистина се е превърнала в последния ѝ бастион в Европа. Пазарът тук е малък и рядко получава ексклузивна информация или достъп до устройства пред останалите държави на Стария континент. Фактите обаче се натрупват – за дебюта в Европа научаваме първо от българското звено на Huawei. После и предварителното представяне за региона се води от същия екип в страната.

Това обаче може да се обясни сравнително лесно. В България Huawei има доста фенове, като не всички от тях са се отказали от марката, заради липсата на Google услугите. Медиите и като цяло маркетинга в страната са по-евтини. Но най-ключовия фактор е, че Huawei има силни позиции сред трите основни телекома. Мобилните мрежи на „Теленор“ и „Виваком“ все още са доминирани с тяхно оборудване, а „А1 България“ продължава да предлага устройствата им.

Ако тенденциите обаче продължават по същия начин през 2022 г., както през изминалата, то настоящата година, може да се окаже наистина като лебедовата песен за Huawei. Поне при смартфон пазара. Защото и последният бастион е на път да падне.

The post България ли е последният бастион на Huawei в Европа appeared first on TechTrends България.

Засилените санкции срещу китайските производители, могат да накарат Пекин да започне да изгражда собствени такива. Тогава, вече ще навлезем в напълно разделен свят, който ще гравитира около две екосистеми. Последното изречение е пререфразиран цитат на Бьорйе Екхолм, главен изпълнителен директор на Ericsson. Той дава просторен коментар за изданието LightReading, в който вижда, че Китай може да бъде силен конкурент, ако 5G или 6G технологиите се разделят.

Установените редица стандарти при мобилните технологии от пето поколение намаляват шансовете този разлом да се случи сега. Но шансовете за появата му при 6G ще се усилват с всяка една година, през която отношенията между САЩ и Китай са ледени в международните отношения. С което и формирането на две напълно различни екосистеми от технологии, устройства и софтуер.

Не за първи път

Екхолм припомня, че не за първи път ще имаме няколко различни стандарта за комуникационните системи в отделните части на света. При 2G и 3G имаше изградени два такива – CDMA и GSM. Първата е популярна в САЩ, Русия, Китай, Канада, Великобритания, Австралия, Индия, Япония, Бразилия и др. Втората основно в Европа – Франция, Испания, Финландия, Швеция, България, Италия и др. Като в много държави, основно от първата група има оператори, които ползват и двете технологии.

Устройства съвместими със CDMA например не бяха съвместими с GSM мрежи и обратното. За хората, които са внасяли мобилни телефони от САЩ преди повече от десетилетие най-вероятно си спомнят за тези дребни подробности. Като най-добрия случай се налагаше разкодиране на устройството.

Интересното е, че Китай още тогава е пробвала да изгради собствен стандарт – TD-SCDMA, която е 3G мрежа. Бавната работа по технологията я обрича на провал. Първата мрежа трябваше да стартира през 2005 г., като през 2006 г. е обявено, че това ще бъде основната 3G система, която ще се ползва в Китай. Реалноста се оказва друга, като тестовете ѝ започват едва през 2008 г. Година по-късно е пусната окончателно от China Mobile и успява до края на годината да достигне над 1 млн. абоната. Освен в Китай тя намира ограничено ползване в Никарагуа от един от операторите там.

През същата 2009 г. е взето решение да се лицензират не един, а три стандарта за 3G. Целта е явно да се развият ударно китайските мобилни мрежи. Две години по-късно LTE технологията за 4G е възприета като единна за страната. С което родната китайска TD-SCDMA остава в историята.

Ефектът на 6G

Преди 10 или 20 години различните стандарти в мобилните технологии обхващаха само няколко типа устройства. Мобилните телефони, които станаха масови едва с навлизането на 3G и нишови такива – като телефоните в колите и др. Подобна ситуация при 5G и още по-важното при 6G ще има много по-големи последици.

Ефектите наистина ще доведат до разцепване на технологичния свят, защото все повече „неща“ ще бъдат свързани с безжична връзка. Концепции като умни градове, домове, фабрики и цялата Индустриална революция 4.0 се базира на новите безжични технологии. Така, при отделни стандарти, наистина ще се формират две екосистеми от връзка, устройства и дори софтуер. Всички те ще изграждат икономическият, социален и дори военен потенциал на една страна.

Китайският потенциал

Главният изпълнителен директор на Ericsson Екхолм предупреждава за нещо друго. Китай разполага с много силен развоен капацитет в областта и вече работи усилено по 6G. Стандарти тук още няма и ако се стигне до изграждането на различни такива, азиатската държава може да се окаже неочакван лидер.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“, коментира Екхолм. Той подчертава, че това технологично превъзходство, вече донякъде е факт.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Причините са сложни. Капиталът доскоро и все още е доминиращо в САЩ и Западните държави, но потребителите в Азия са незаобиколим фактор. Особено, когато говорим в дългосрочна перспектива.

В развойната дейност също се забелязват притеснителни тенденции. Huawei и ZTE са доста напред в 5G патентите и особено първата компания, която държи различни ключови стандарти. Nokia и Ericsson са в неизгодна позиция в това отношение и все още имат някои технологични трудности или системите им не са толкова ефективни.

Единствената причина в момента Huawei да не доминира напълно пазара са санкциите на САЩ. Европейските държави все повече преминават от китайския вендор към европейските си аналози. „А1 България“ например, обяви че е избрала Nokia и Ericsson за своите доставчици при модернизацията си към 5G. Решението обхваща всички бизнеси на Telekom Austria Group в региона.

Страх от фрагментация

При едно разделение, ще имаме различни екосистеми. Това е неизбежно, заради естеството на новите технологии и тенденциите, които ще поставят 5G и ще се развият с 6G. Екхолм от Ericsson се опасява не толкова за оцеляването на компанията, която ръководи, колкото за възможностите, с които ще разполага екосистемата на Запада.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“, това е въпросът, който Екхолм задава в материала на LightReading.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Санкциите за момента дават някакъв резултат. Те неутрализират Huawei и до някаква степен ZTE. В същия момент печелят време на западните компании, най-вече Ericsson и Nokia да наваксат със своите разработки. Както и да могат да подпишат различни договори с ключови доскорошни клиенти на китайските вендори.

В момента в който Китай реши, че може да бъде технологично самостоятелен, тогава нещата ще се променят. Това зависи от много фактори. Включително и развитието на технологиите за производство на чипове. Когато Китай може да произвежда от-до всички иновации, тогава ще имаме и бързи стъпки към самостоятелна стандартизация. Което може да бъде пагубно за Европа и САЩ.

The post 6G може да разцепи технологичния свят appeared first on TechTrends България.

Лицензите са били връчени на 17 май от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров на главните изпълнителни директори на трите оператора. Срещу него компаниите трябваше да платят общо еднократна такса от 13.4 млн. лева. Точната сума, която дължи всеки оператор, както и конкретната лента, която получи беше определено от търг със скрито наддаване през април месец.

Празник за телекомуникациите

Случайно или търсен ефект е датата, в която телекомите получават лиценза си – 17 май. Това е Международният ден на телкомуникациите и информационното общество. Перфектен повод за отбелязване и на раздаването на 5G разрешителните. КРС не е официално обявила връчването на лицензите, но на своя сайт подчертава, че е провела работна среща с мобилните оператори.

Два от трите телекома потвърдиха със свои прессъобщения за получените разрешителни. Това са „Виваком“ и „Теленор“. Третият – „А1 България“ още не е потвърдила връчването на лиценза си, но е малко вероятно да не го е получила, защото тя получава най-добрата лента и на най-висока цена. Условие за издаването на такова е да бъде осъществено плащането за него.

„Особено символично е, че взехме разрешителното точно в Деня на телекомуникациите, който е посветен на новите технологии, приложения и услуги, необходими за цялото общество“ Атанас Добрев, „Виваком“

„Днешният ден е исторически за телеком индустрията в България. „Виваком получи зелена светлина за пълноценно изграждане и разгръщане на 5G мрежата“, коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на „Виваком“. „Особено символично е, че взехме разрешителното точно в Деня на телекомуникациите, който е посветен на новите технологии, приложения и услуги, необходими за цялото общество“, допълни той.

Атанас Добрев после е добавил, че 5G мрежите ще са в основите на технологичния прогреса на страната, като фундамент на т.нар. Индустрия 4.0. Тя разчита основно на автоматизация, непрекъсната и качествена безжична връзка и напълно дигитализиране на процесите. Елементи, които се оказаха ключови в адаптирането на бизнеса в извънредни обстановка, каквато беше коронавирус пандемията.

5G разгръщане

Добрев също така подчерта, че получаването на разрешителното ще позволи на „Виваком“ да разгърнат своята 5G мрежа. Компанията първа пусна търговска услуга от пето поколение през септември 2020 г. Тогава, най-големият по приходи телеком приложи технологията за динамично споделяне на спектъра (DSS). Тя използва настоящата инфрастркутра и позволява да се разпределят съществуващите честоти за няколко поколения услуги.

„Виваком“ ще продължи нейното развитие, като ще добави сега и честотите в 3.6GHz, които вече официално получи правото да ползва. Атанас Добрев допълни, че са предвидени значителни инвестиции в този основен спектър, което означава, че освен настоящата инфрастркутра ще бъде изградена нова или модернизирана досегашната.

„Теленор България“ също разчита на DSS, като обяви старт на своята 5G услуга от 10 юни. Връчването на лицензите на 17 май перфектно пасва на плана на компанията и тя ще може да интегрира новите честоти навреме за пускането на търговските предложения.

По-интересният въпрос

Уловката и при двата телекома е какво оборудване ще разчитат те. Мобилните им мрежи, поне в тяхната активна част на базовите станции е изградена основно от Huawei. Хипотезата, че „Виваком“ и „Теленор“ отлагат истинското разгръщане на своите 5G услуги, с надеждата, че отношенията между САЩ и Китай ще се подобрят.

Сега, с наличието на 3.6GHz честотите, ще си проличи дали двете компании ще могат да изградят качествени 5G мрежи. Както и дали ще направят стъпката за подмяна на инфраструктурата или ще успеят да изградят качествена услуга с различни вендори. При „А1 България“ този проблем не е толкова силно изразен, затова и те най-смело тръгнаха да модернизират своите базови станции. Както и да продължават да твърдят, че тяхната услуга е „истинското 5G“.

Търговете за честотите

След близо двуседмични спорове, КРС предостави честотите в 3.6GHz с провеждането на търг през април. Първоначално регулаторът направи това служебно, спазвайки буквата на закона и условията тя разпредели трите ленти по 100MHz по следния начин. „Виваком“ получи първата в 3.5GHz, „А1 България“ втората в 3.6GHz, а третата в 3.7GHz остана за „Теленор“.

Развоят не се хареса на първият оператор и след близо десетдневни преговори се стигна до организирането на търг със скрито наддаване. Причината според източници на TechTrends е по-неблагоприятното положение на първата лента в 3.5GHz откъм смущения при използването ѝ в комбинация с тази в 1 800MHz.

Крайният резултат от търга беше, че „Теленор“ се отказаха първи и платиха 4.1 млн. лева именно за тази първа лента. „Виваком“ се отказаха втори след няколко стъпки наддаване и третата – в 3.7GHz срещу 4.6 млн. лева. „А1 България“ платиха най-много – 4.7 млн. лева, но запазиха средната лента в 3.6GHz, което беше тяхното изконно желание от самото начало.

The post Телекомите получиха 5G лицензи за честотите в 3.6GHZ appeared first on TechTrends България.

За пълното ѝ прилагане в рамките на Стария континент все още е далеч, но показва, че тя постига все повече подкрепа в региона. Меморандумът за разбирателство е препоръчителен документ, в който обещанията са препоръчителни, както и няма конкретни срокове за изпълнението им. По подобен начин, България се присъедини към инициативата на САЩ – „Чисти мрежи“ през миналата година.

Той е важен показател, че концепцията намира все повече подръжници в Европа, което може да промени начина по който се изграждат мобилните мрежи в региона. Както и да пренареди пазара на доставчиците на телеком оборудване.

Какво е Open RAN

Ако трябва да се раздели телеком инфраструктурата на няколко компоненти, то един телеком обикновено разполага с три такива – опорна (backbone) мрежа, радиорелейна (RAN) и системи за цялостно управление (MANO). Към тях може да добавим и центровете за данни, но специфичното при тях е, че те са по-гъвкави откъм доставчици за изграждане.

Вендорите за оборудване на RAN, MANO и опорната мрежа са доста ограничени като количество. В повечето случаи системите на един доставчик не винаги са съвместими с тези на друг. Поради тази причина телекомите имат два варианта за работа – да използват един производител за цялата мрежа или да ползват два-три, но по един на компонент. Възможно е да има повече доставчици, но те да отговарят за доста по-незначителни периферни продукти.

Например в България опорната мрежа и MANO-то на „Виваком“ са изградени основно от Nokia, докато RAN-ът – от Huawei. Последният е единствен доставчик на „Теленор“, а „A1 България“ ползва почти изцяло решения на Nokia, като с малки изключения (на определени компоненти или обекти) ползва ZTE и Ericsson.

На хартия Open RAN е проста концепция – тя предвижда използването на отворени стандарти за цялата радиорелейна мрежа. По този начин един оператор лесно може да замени един доставчик с друг, без да се налага да прави цялостна подмяна на системите по различните базови станции. Open RAN има и друг елемент – той включва и софтуерна платформа, което помага да се виртуализират части от мрежата.

Казано по-просто, ако даден оператор използва тази технология и първоначално е избрал доставчик на оборудване А, в по-късен етап, може да добави без проблеми доставчик Б или да замени изцяло всичко с производител В.

Кой подкрепя технологията

Open RAN в момента има пълната подкрепа на два от основните доставчици на телеком оборудване – Nokia и Ericsson. Технологията среща доста широка подкрепа от самите оператори, които през лятото на 2018 г. основават неправителствена организация, чиято цел е да изготви и следи за изграждането на новите стандарти. Това е O-RAN Alliance и е базирана в Германия.

Основателките ѝ са AT&T, China Mobile, Deutsche Telekom, NTT DOCOMO и Orange. Но към нея се присъединяват повечето големи оператори в Европа, САЩ и развитата част на Азия, както и технологични компании, сред които може да видим Lenovo и Intel. Меморандумът между четирите телекома – Deutsche Telekom, Vodafone, Orange и Telefonica се явява като продължение на тяхното участие в организацията.

Европейският съюз разглежда Open RAN, като потенциална възможност за по-лесно диверсифициране на доставчиците. Темата продължава да е гореща, предвид доскорошния натиск на САЩ, операторите на Стария континент да забранят Huawei при изграждането на 5G мрежите.

Брюксел вече предприе първи стъпки към регулация на сектора, като тепърва ще се обсъждат стандартите, включително разглежда и Open RAN. Подходът на ЕС за момента е един телеком да може да разчита на поне два вендора за оборудване.

Великобритания, която вече не е част от Евросъюза също залага силно на Open RAN. Това става, след като Лондон напълно забрани на своите телекоми да използват Huawei в изграждането на мрежите си и най-вече при разгръщането на 5G. Операторите на Острова трябва да премахнат цялото оборудване на китайския вендор до 2027 г. Идентична е ситуацията и с Япония.

Очакваният скептик

Точно поради тази причина много експерти разглеждат Open RAN като отговор на засилващата се доминация на Huawei. Самият китайски гигант не гледа с добро око на технологията. При основаването на Open RAN Alliance, компанията направи няколко изказвания, в посока, че това не е нов стандарт, а по-скоро подход за изграждане на мрежите. Както и че дългосрочният ефект, може да не е толкова положителен и по-важното – ефективен откъм цена.

Което е нормално, защото Huawei изгради своя пазарен дял с възможността да продава на големите телеком групи цялостни решения с големи отстъпки. Точно поради тази причина 4G мрежите на най-значимите оператори като Telenor, Deutsche Telekom и Vodafone разчитат на китайската компания за основен доставчик. Все по-активното участие на последните два в Open RAN инициативите и тестовете на първата през 2020 г. показват посоката на стратегията на компаниите в бъдеще.

Възможен завой

Встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Байдън може да промени ситуацията, както около Huawei, така и около концепцията за отворени стандарти. Бъдещата администрация на Белия дом може да смекчи тона към китайския гигант и потенциално да отхлаби примката от санкции и натиск по света около него.

Това надали ще доведе до пълна реабилитация на Huawei и връщане на статуквото отпреди две-три години. Но може да създаде компромисна ситуация и да отвори някои затварящи се в момента пазари за компанията. Редица телекоми, включително и някои от българските изчакват с пълното разгръщане на 5G мрежите си, докато не се изясни бъдещето на китайския вендор.

При потенциално разхлабване и компромисен вариант за изграждането на телеком инфраструктурата в Европа, няма да е изненада ако Huawei дори подкрепи Open RAN. Най-малкото частичен партньор в Open RAN Alliance е друг китайски вендор – ZTE.

The post Технологията Open RAN намери подкрепа сред основните европейски телекоми appeared first on TechTrends България.

Лидерите

На първо място според WIPO се намира Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. Това са и трите държави, които събират над 60 точки, според индекса. Челната десетка е допълнена още от Великобритания, Нидерландия, Дания, Финландия, Сингапур, Германия и Южна Корея. Като последната от изброените е с 56 точки.

В индекса, страните са разпределени в четири категории, в зависимост от приходите. Първата са държавите с високи доходи, втората са тези в горния среден спектър, третата в долния среден и последната е за тези с ниските. България, леко учудващо се намира във втората категория.

България заема 37-о място с малко под 40 точки. Пред нея са Латвия и Унгария, които се водят от първата категория за високи доходи (също изненадващо). Зад нас са Полша и Словакия. България е едва третата държава в Топ 40, която е от втора категория по доходи – напред са единствено Китай и Малайзия. Според WIPO, страната ни като цяло се представя по-добре от очакваното.

Показателите

Основният индекс се формира от седем показателя. България е най-силна по отношение на знанието и създаването на технологии – там е на 29-о място. Това се дължи най-вече на изключително голямото влияние, което оказва знанието на икономическия растеж и качеството на сертифициране.

Следващият силен показател е инфраструктурата, където сме на 30-о място, най-вече заради силния енергиен сектор, добрите комуникационни мрежи и отново заради сертификатите. България е сравнително добра в креативните резултати, най-вече по отношение на запазените марки и други подобни елементи.

Страната ни обаче изостава значително в човешкия капитал и потенциал. Там е на 64-о място, като най-силно е изоставането на образованието ни – 73-и в света. Последното се компенсира частично от изненадващо добрите инвестиции в развойна дейност, където сме на 51 място.

Най-задълбоченият проблем за България се оказва пазарната среда. Ситуацията за кредитиране и инвестиции в бизнеса са трагични, като по първия показател сме на 91 място, а по втория – на 102. Единственият критерий, в който страната ни е напред са нивата на таксите – 22-и в света.

Приземяване на икономиките

В своя доклад WIPO предупреждава, че най-вероятно се задава икономически спад. Световният брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да се понижи с 5% през 2020 г. Това най-вероятно ще окаже негативно влияние, върху инвестициите в развойна дейност и рисков капитал. Графиките на WIPO показва ясно зависимостта на първия фактор с движението на БВП. Което означава, че може да се очаква понижение на инвестициите в развойна дейност и иновации.

Индикации за намаляване на сделките с рисков капитал вече имаме през първото тримесечие на 2020 г. Ако към края на предходната година, те са вървяли нагоре във всички региони, то през януари-март тази година се наблюдава значителен спад. Приземяването в Европа е по-умерено, за разлика от Азия, САЩ и Северна Америка.

От WIPO все пак отбелязват, че в момента, в който пандемията бъде напълно овладяна се очаква сравнително бързо нормализиране на нивата на инвестиции.

The post България напредва в индекса за иновации на WIPO за 2020 г. appeared first on TechTrends България.