Политиците в САЩ подготвят строги регулации за четирите водещи технологични гиганта – Apple, Amazon, Facebook и Google. Предложенията са доста, като включват дори потенциалното отделяне на бизнеси от настоящите им операции в други дружества, както и промяна в политиката по бъдещите им сливания и придобивания. По-строгите идеи идват от представителите на Демократичната партия в подкомисията по защита на конкуренцията в Конгреса на САЩ.
Те са плод на 16-месечно разследване, което публично кулминира в изслушването на главните изпълнителни директори на четирите гиганта в края на юли. Няколко месеца по-късно, през октомври, подкомисията на Конгреса излезе с близо 450 страници доклад за ролята и действията на технологичните компании.
Тогава, както и сега си пролича ясно, че окончателното решение за действието на американското правителство ще зависи от отношенията между двете основни партии – демократичната и републиканската. Техните позиции са за регулирането на технологичните компании, но се различават значително по конкретните мерки. По време на изслушването приоритетите на двете фракции си личаха ясно, които следват и настоящите предложения.
Докладът е първата по-сериозна крачка към регулирането на IT сектора в САЩ. Независимо от мерките и законовите промени, които ще бъдат предприети през следващите години, това е ключов ход, който ще промени изцяло сектора. Особено четирите компании, които са взети на мушка от политиците. Предвид огромното влияние на Apple, Amazon, Facebook и Google, последствията от решенията ще засегнат всички потребители по света, включително и нас.
Най-страшният сценарий
Представителите на демократичната партия на САЩ очаквано заеха по-строгата позиция. В дългия около 450 страници доклад, техните предложения са най-радикални. Те включват и най-страшния сценарий за компаниите – тяхното потенциално раздробяване и обособяване на ключови бизнеси в отделни дружества.
Идеята беше предложена за първи път от Елизабет Уорън – кандидат за президент на демократите, която не успя да спечели първичните избори. В нея се говори, че бизнеси като рекламният и този на търсачката на Google трябва да бъдат отделени в различни компании. Това ще важи и за видео платформата YouTube. Подобна е ситуацията с Facebook и ключовите ѝ покупки и настоящи приложения Instagram и WhatsApp.
Другите предложения
Сред останалите предложения са за промяна на политиката на одобрение на ключови технологични сделки. Тя включва обръщане на концепцията за разглеждане на трансакциите и вместо да се доказват, че ще нарушат конкуренцията, трябва да се докаже те няма да го направят. Дребна подробност, която може да се окаже ключова на практика.
Една от причините да се стигне до доминиращо положение на Facebook, Amazon, Google и Apple е, че те придобиха ключови бизнеси, които затвърдиха позициите им. Най-ярък е примера с Facebook, които купиха Instagram, в момента, в който социалната мрежа се развиваше с бързи темпове и застрашаваше основния ѝ бизнес.
Третото ключово предложение е да се предотврати възможността на технологичните компании да дават предимства на собствените си услуги, в своите екосистеми. Те трябва да се задължат да предоставят еднакви условия за всички. Към тук се приспада и четвъртата идея, която ще ги задължи да направят данните, които събират съвместими за ползване от конкуренти.
Това са тези, по които се опитват да работят и европейските регулатори. Дори само тези две идеи да бъде приети, ще означава, че компаниите ще са уязвими и от атака от страна на Брюксел.
Останалите предложения са в посока за увеличение на бюджета и капацитета на регулаторите и други технически идеи за антимонополното право в САЩ.
Крайните демократи
Години наред демократите подкрепяха и получаваха същото от технологичните гиганти и Силициевата долина. Откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ, до голяма степен с помощта на социалните мрежи, любовта между IT сектора и партията изчезна. Разследванията за потенциална руска намеса в изборите и изтичането на лични данни на милиони потребители през Facebook, бяха първият знак, че политиката на демократите се обръща на 180 градуса.
От тази година ситуацията загрубява още, като първият сериозен залп и закани за потенциално разцепване на демократите даде сенатор Елизабет Уорън, като така тя обяви своята кандидат-президентска кампания. Настоящият избран от партията кандидат – Джо Байдън e доста по-предпазлив в изказванията. Той е за регулация, но не бърза да говори за разцепването на компаниите.
Поведението на демократите през последните две години, може да го накарат да размисли, ако бъде избран за президент. Те все по-твърдо заявяват желанието си да разцепят технологичните гиганти или поне да отделят ключови бизнеси. Това се е случвало в миналото в енергийния, петролния и телеком сектори.
По-умерените републиканци
Републиканците също заемат по-умерена позиция. Те подкрепят идеята за затягане на контрола на IT сектора, но не и с ползването на по-драстични действия. Основната препоръчана мярка с която не са съгласни е именно разцепването на технологичните компании. Различни представители на партията предлагат да се търси компромис по предложенията за реформа на регулациите.
Изборите за президент през ноември ще решат само част от пъзела с баланса на силите между двете партии. Сенатът (горната камара на парламента) е в ръцете на републиканците, докато демократите контролират Конгреса (долната камара). След президентските избори, независимо от резултата ще се търсят компромисни варианти или пък демократите ще трябва да извадят силни аргументи в полза на драстичните мерки.
Които в контекста на търговската война с Китай не са най-подходящи, защото ще отслабят позициите на IT сектора в САЩ и може да дадат на дружества като Huawei, ByteDance (TikTok), Tencent и др. различни конкурентни предимства.
Факт е, че американските политици смело поемат по пътя на регулациите. Разцепването на технологичните гиганти Apple, Amazon, Facebook и Google е крайна мярка, но има редица други мерки, които могат да променят политиката и пазарното им поведение. Независимо от решението на САЩ, то ще повлияе на тяхното развитие по целия свят. Както и може да накара и други регулатори да предприемат по-смели действия. Европейският съюз вече загатна за подобни действия и политики през следващите години.
Какво пише за компаниите в доклада на Конгреса:
Amazon
AmazonКомисията на Конгреса идентифицира, че Amazon упражнява монополно влияние върху своите доставчици и фирми, които ползват платформата ѝ за продажби онлайн. Политиците оценяват пазарния ѝ дял в онлайн търговията в САЩ не на 40%, а поне на 50%. Компанията става доста агресивна в отношенията си със своите доставчици.
„Публично, Amazon описва доставчиците си, като свои партньори, но вътре във фирмата те се описват като вътрешни конкуренти“, заключават политиците. Основният грях на компанията се крие във факта, че тя разчита на други да продават през платформата ѝ, но и самата тя все повече предлага стоки и услуги, които много често се застъпват. Което създава „неизбежен конфликт на интереси“. Amazon взима превес и по друго направление – като анализира данните на останалите продавачи, за да взима собствени бизнес решения.
Apple
AppleМонополът на Apple идва от едно място – контролът върху нейната екосистема от приложения за iOS. Тук изненада няма, като компанията от Купертино вече е атакувана по това направление от Epic Games в САЩ и от Spotify в Европа. Въпреки, че Apple „предоставя различни предимства на потребители и разработчици“, тя „създава бариери и пречки за конкуренцията и действа дискриминиращо срещу своите основни конкуренти“. Това става за сметка на собствените услуги и приложения, на които се дава приоритет.
Липсата на адекватна алтернатива (все пак се разглежда пазарът в САЩ, където компанията доминира) позволява на Apple да се ползва с монопол на разпространението на софтуер. Това води до отрязване на конкурентите, повишаване на цените и намаляване на качеството и иновациите сред разработчиците.
Facebook
FacebookFacebook стана символ на политическия интерес към технологичните компании. Социалната мрежа е обвинена, че разполага с монополно влияние в сферата на онлайн рекламата. Комисията достига до заключение, за което редица експерти предполагаха правилно преди години. Придобиването на Instagram през 2012 г. е направено с цел да се елиминира потенциален мощен конкурент, а не слаб такъв, който няма да може да оцелее или да се развие допълнително с помощта на Facebook.
Комисията признава, че развалянето на сделката със задна дата е невъзможно, но предлага допълнителни и по-строги механизми при оценката на подобни сливания. Особено, когато даден технологичен гигант иска да елиминира конкурент чрез придобиване.
Google
GoogleДоминацията на Google в интернет търсенето и рекламата са причината тя да попадне под прицела на Конгреса. Описанието на комисията е повече от интересно – компанията оперира „в екосистема от взаимосвързани монополи“. Включването на различни услуги, възможности и силното разчитане на потребителските данни помагат да се поддържа и увеличава тази доминация.
„Google се възползва от огромната информация, която преминава през платформите ѝ, която предвид мащаба ѝ я превръща в почти перфектен пазарен инструмент за прогнози“. В някои случаи, интернет гигантът се възползва от всичко това, за да следи изкъсо потенциални или настоящи конкуренти. Сред посочените инструменти е и проекта Android Lockbox.
Отделно компанията налага високи бариери за навлизане на пазара и „редица други нелоялни практики“. Монополната позиция на търсачката ѝ позволява да „размие разликата между платени и органични резултати“. Това е гарантирано с използването на нейните услуги от редица устройства под Android и чиито основен браузър е Chrome – други монополни продукти.
