Близо 14 години по-късно ситуацията не се изменя, поне при поведението на „Виваком“. Телекомът продължава да натиска агресивно мобилния пазар в стремеж да привлече повече абонати и да създаде паритет спрямо останалите два оператора. Плановете Unlimited са основното му оръжие през последните две години. Те успяха да променят на два пъти начина по който мобилните оператори формират своите абонаментни тарифи.

„Виваком“ продължава с натиска, но вече с една идея по-умерено от преди. Пуска промоционален месец, в който се премахват ограниченията на скоростта на новоподписаните договори Unlimited. Както и собствен брандиран 5G смартфон, който да разшири потенциалната потребителска база, която да се обхване от тези планове. За разлика от предишните „тарифни революции“, този път „Виваком“ разчита само на ограничена във времето промоция от месец и половина. Стъпката е радикална дори за третия по големина оператор и в момента само се тества реакцията на потребителите.

Най-накрая наистина „неограничено“ (но временно)

Определението „неограничени“ се използва доста гъвкаво от телекомите, особено в контекста за мобилните планове. През годините различни услуги са носили това име и почти винаги ограничения са съществували под някаква форма и описани в „дребния шрифт“. Сходен е случаят и с плановете Unlimited на „Виваком“, с разликата, че те се налагат почти като стандарт и от другите два оператора.

През февруари 2021 г. „Виваком“ разтърси пазара като обяви неограничени мобилни планове от гледна точка на потребление. Уловката беше, че абонаментите бяха само във високия ценови клас, докато останалите запазиха старите си условия. „А1 България“ и „Йеттел“ последваха новата тенденция, макар и след известен първоначален отпор. Трите телекома, обаче сложиха едно ограничение – дневното потребление на SIM карта да е до 10GB. Това е защитен механизъм, който предотвратява потенциално „канибализиране“ на фиксираните услуги.

Година и половина по-късно – септември 2022 г. „Виваком“ отново вдигна леко мизата, като направи всичките си мобилни планове да са неограничени Unlimited. За да могат да се правят ценови разграничения и класове се въведе лимит на максимално достижимите скорости. Те варират от 2Mbps за най-евтината тарифа до 300Mbps за предпоследната по цена и най-скъпата само няма подобно ограничение. Дневният лимит на потребление от 10GB си остава в сила.

Сега „Виваком“ премахва скоростното разграничение, но само за при (пре)подписване на двугодишен договор. Промоцията е временна и важи само до края на октомври. Какво ще направи след това телекомът има две водещи хипотези. Първата е, че ще запази подобни промоционални „прозорци“, когато има нужда да засили привличането на абонати. Такава беше първоначалната реакция на конкурентните телекоми, при пускането на първите Unlimited през 2021 г.

Втората и по-малко вероятна е, че в близко бъдеще телекомът ще направи нова преработка на плановете, в които ограничението за скорости отпада. Диференциацията между плановете тогава ще бъде формирано на база на включените допълнителни дигитални услуги. При този вариант се рискува да се забави растежът на потребителите на мобилната версия на дигиталната ТВ платформа EON.

Телефонче за масите

Временното предлагане на планове без ограничения в скоростите не беше основният акцент в анонса на „Виваком“ Те поставиха фокус върху новия им брандиран 5G смартфон. Устройството е позиционирано в достъпния клас и ще се предлага срещу 1 лев на месец при двугодишен договор с абонамента Unlimited 300. Тарифният план е вторият най-скъп на телекома, което показва, че компанията се опитва да вдигне средномесечния си приход от абонат (ARPU). Както и да направи този план по-апетитен и технологично достъпен за потребителите.

Налагането на неограничените планове на българския пазар даде възможност на телекомите да се опитат да вдигнат цената на най-апетитните предложения. През 2021 г. месечната такса при тях варираше между 34.99 лева и 36.99 лева, които след индексацията миналата година ще са увеличени до нива около 40 лева на месец. Сега, „Виваком“ се цели в тази сума при комбиниране с фиксирана услуга. Тогава Unlimited 300 струва 39.99 лева на месец, а самостоятелно е 47.99 лева на месец.

Пускането на подобни брандирани устройства оказва краткосрочно влияние на пазара. Другите два телекома също имаха подобни модели през годините и това показва, че „Виваком“ вече разчита на утвърдени маркетингови похвати в търсенето на нови абонати. Вместо да се опитва отново да прави „тарифна революция“.

Друго оръжие е битката за най-качествена и голяма 5G мрежа. Тук, „Виваком“ се похвали, че планира да достигне 85% покритие на населението на страната до края на 2023 г. Важно уточнение е, че развитието на мобилните кули вече не е в ръцете на самата компания. Те бяха придобити и са ангажимент на саудитската TAWAL от началото на тази година.

Битката е за всеки абонат

Действията на „Виваком“ само затвърждават тенденцията, че на мобилния пазар битката е за всеки абонат между трите оператора. Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. потребителите на мобилни гласови услуги са 7.964 млн. и за първи път от няколко години се увеличават. Въпреки всичко, пак говорим за проникване от над 100% спрямо населението.

„Виваком“ успя да премине границата от 3 млн. абоната през 2022 г. Към края на септември миналата година те са били 3.197 млн. показва финансовия отчет на компанията-майка United Group за първите девет месеца. За цялата 2022 г. „Йеттел“ обявява 3.4 млн. мобилни потребителя, а „А1 България“ – 3.77 млн. Постижението на „Виваком“ е, че успява да скъсява разликата с втория оператор. Данните на КРС, които са само за мобилна гласова, показват дори, че двете компании са почти изравнение. В доклада за 2022 г. на регулатора, „Йеттел“ е с дял от 32.1% срещу 31.2% за „Виваком“.

Ситуацията обаче не е толкова добра при приходите. Там „Йеттел“ е лидер с 38%, като „А1 България“ е с 34.2%, а „Виваком“ е едва с 27.8%, показва доклада на КРС за 2022 г. Затова и опитите на последния да привлече повече потребители в по-високите класове планове не е изненада. Стратегията с Unlimited в това отношение дава резултати. Според регулатора, „Виваком“ отчита стагнация при дела на приходите в периода 2019-2021 г., като варира на нива от 25%, но през изминалата се качва на 27.8%.

С други думи, телекомът се опитва да поддържа натиска върху мобилните абонаментни планове. Като вече не може да си позволи по-радикални стъпки, а разчита на периодични промоции и други „кукички“ за печелене на потребители.

The post „Виваком“ отново в атака на мобилния пазар appeared first on TechTrends България.

Новите iPhone 15 продължават няколко традиции на Apple – изключително бавната еволюция на моделите, която опира по-скоро до леки хардуерни подобрения. Ситуацията е такава, че основните иновации опират до титаниев корпус и регулациите на Европейския съюз (ЕС). Технологичният гигант се похвали с „новата бърза жична свързаност“ като сменя жака от Lightning стандарта към масовия USB Type-C. Apple беше буквално принудена от ЕС да осъществи тази промяна с новите регулации свързани с потребителските устройства. Компанията от Купертино лобираше силно в Брюксел и се противопоставяше по всякакъв начин на новите европейски правила, но безуспешно.

По традиция вече, Apple представи два модела смартфони – базов iPhone 15 и премиум iPhone 15 Pro. Те идват в два размера, първият е стандартен с 6.1-инчов екран. Вторият е „уголемената“ версия с 6.7-инчов дисплей, като носят означението iPhone 15 Plus и iPhone 15 Pro Max съответно. Предварителните поръчки започват от 22 септември и в България през мобилните оператори. Българските цени все още не са обявени, но за САЩ те остават на нивата от миналата година. Базовият iPhone 15 тръгва от 799 долара и 899 долара за iPhone 15 Plus за 128GB версии, а iPhone 15 Pro започва от 999 долара за 128GB вариант и 1 199 долара за 256GB iPhone 15 Pro Max.

„Космическият“ iPhone 15 Pro

Премиум моделът на Apple тази година продължава да носи основните елементи на иновация. Новият iPhone 15 Pro погледнат отдалеч няма да се различи много от предходните модели. „Ябълковият“ гигант продължава да разчита на един и същ дизайн от iPhone 11 насам. За да избегне обвинението, че не се променя нищо е избран интересно решение. Apple сменят материала от който е изработен корпуса – от алуминий на титан. Този материал се използва най-вече в авиокосмическата индустрия, а потребителите го познават от някои модели часовници. Това дава известно повишение на някои характеристики на смартфона – той е с една идея по-лек и рамката е изключително удароустойчива.

Сред другите външни промени са замяната на жака с USB Type-C и подмяната на Ringer Switch бутонът със софтуерен. Последният може да се програмира според желанията на потребителя. За да не обърква феновете, по подразбиране неговата функция е сложена да бъде за Ringer Switch. Друг софтуерен „гимик“ е Standby режимът, в който смартфонът може да се използва като настолен часовник сложен на поставка или хоризонтално опрян някъде.

Останалите иновации са основно на хардуерно ниво. Премиум моделът iPhone 15 Pro се възползва от новия процесор A17 Pro на Apple. Най-съществените промени при него са 3nm архитектура (един от първите на пазара) и изцяло преработените графични ядра и сега те позволяват поддръжката на Ray Tracing. Ъпгрейд има и при камерите, не толкова при мегапикселите, колкото при оптиката и софтуера. След години изчакване, Apple най-накрая интегрират призматична леща при телефото сензора, която да увеличи възможностите за оптично приближение.

Новият-стар iPhone 15

Иновациите при iPhone 15 не са новина за притежателите на миналогодишния iPhone 14 Pro. Apple разчита на изпипаната си практика да преопакова стари модели с някои дребни подобрения и да ги представя за нови. Така, iPhone 15 е одрал „кожата и месото“ на своя премиум предшественик. Взима OLED екрана с Dynamic Island-а, което е интерактивен уиджет, чиято цел е да скрие дупката в екрана на селфи камерата. Разчита и на миналогодишния хардуер, включително и на 48MP основна камера.

Иновацията тук опира почти изцяло до регулаторния натиск на ЕС. Защото тя се изчерпва най-вече с добавянето на USB Type-C жак, който заменя Lightning стандарта. Останалите промени са най-вече софтуерни. Като интересна е възможността за снимане на „обемни“ кадри, в които се използват двете основни камери. Чрез тях се постига 3D стереоскопичен ефект и Apple подготвя смартфоните си за създаване на съдържание с дълбочина, което да се използва за техния VR шлем Apple Vision.

Най-големият коз – ябълковият силиций

Новостите при различните устройства на технологичния гигант през последните години са най-вече на ниво бавна еволюция. Истинският коз на Apple обаче се нарича техните собствени процесорни разработки. Познати като Apple Silicon, чиповете на компанията се правят според нейните изисквания, оптимизират бързо и лесно със софтуер. Всичко това придава още по-голямо чувство за пълноценната екосистема на „ябълковия“ гигант.

В подобна посока са иновациите при новата версия на умния часовник Apple Watch Series 9. Освен презентация на 20-минутна „ала-бала“ за екологията и как това е „първият въглеродно-неутрален продукт“, промените при него са на ниво процесор и малко софтуерни функции. Собственият чип S9 SiP позволява по-силно използване на изкуствен интелект (AI). Покрай него е добавен и нов жест за управление. Потребителите могат да чукнат два пъти с показалеца и палеца си във въздуха с ръката на която го нояст и това дублира ролята на основния бутон. Което позволява да се управлява часовника без да се докосва самото устройство и да се работи само с една ръка.

Такива функции показват истинските иновации на Apple – тясната софтуерна и хардуерна интеграция. Защото в редица други възможности, устройствата им се движат с няколко години назад спрямо конкуренцията.

The post Титан и регулациите на ЕС са водещите иновации в iPhone 15 appeared first on TechTrends България.

Фондът продава 50% плюс една акция на арабската компания, която работи под търговското име e&. Макар да не се води пълно придобиване, PPF Group реално предоставя контролния пакет на телеком гиганта от Обединените арабски емирства (ОАЕ). С което се слага край на регионалните амбиции на чешкия фонд в сектора.

PPF Group се опитва да преструктурира напълно портфолиото си, покрай санкциите срещу Китай, войната в Украйна и неуспехът или прекалено бавния процес за конвергенция в Югоизточна Европа. Докато неофициалната информация за преговорите между фонда и e& бяха от месец, то слуховете за търсене на купувач на медийната група CME, в която влиза и българската „БиТиВи Медия Груп“ се носят от няколко години вече.

Сделката

PPF Group продават 50% плюс една акция в телеком звеното си PPF Telecom Group на e& срещу 2.15 млрд. евро. В сделката са включени всички активи собственост на чешкия фонд в България, Унгария, Сърбия и Словакия. При първите три държави това са операторите под бранда Yettel, включително и българския „Йеттел“. Както и инфраструктурните звена CETIN, сред които е и местното „ЦЕТИН България“. В Словакия се продава операторът под бранда O2.

Активите в Чехия ще бъдат отделени и остават собственост на PPF Group. Те включват местния оператор O2 и инфраструктурното CETIN. Фондът коментира, че се прави това „поради специфичната им позиция“ и амбицията те да бъдат интегрирани с други компании от портфолиото от местния пазар.

Сделката включва и още една клауза. PPF Group ще получи до 350 млн. евро при постигане на определени финансови резултати на телеком групата в следващите три години след приключването на трансакцията. Но в същия момент ако не бъдат покрити тези параметри може да се наложи да върне до 75 млн. евро.

Самата трансакция трябва да премине през одобрението на регулаторите. Допълнително, трябва да се извършат преструктуриранията с отделянето на чешките активи. Любопитно е, че сделката ще трябва да бъде прегледана от Европейския съюз дали отговаря на изискванията за чуждестранни субсидии. От PPF Group очакват всичко това да приключи до края на настоящата година или в краен случай – началото на първото тримесечие на 2024 г.

Купувачът

Etisalat е основана през 1976 г. като съвместно дружество между местни арабски компании и британската International Aeradio Limited. Седем години по-късно ОАЕ поема 60% държавен контрол, а останалите 40% от акциите са пуснати за публична търговия. Телекомът е сред водещите 140 държави по пазарна капитализация, според Financial Times. Бизнесът му включва пълно портфолио от фиксирани и мобилни услуги.

Първоначално се налага като регионален за Персийския залив оператор. Освен в ОАЕ, в момента Etisalat има звена в Саудитска арабия и Египет. Постепенно разширява присъствието си в Афганистан, Пакистан, Нигер, Шри Ланка и редица държави в Централна и Западна Африка.

Към края на първото полугодие на 2023 г., арабският телеком разполага с над 165 млн. абонати. Консолидираната печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за периода е 6.6 млрд. дирхама (1.637 млрд. евро). За цялата изминала 2022 г. приходите са 13 млрд. евро, а EBITDA – 3 млрд. евро.

С придобиването на основния пакет в PPF Telecom Group, Etisalat изпълва желанието си да навлезе на пазара на Централна и Източна Европа. Това е вторият арабски телеком, който навлиза в региона, след като TAWAL придоби мобилните кули на United Group, които включваха и тези на българския оператор „Виваком“.

Напускането на региона

Въпреки, че сделката с Etisalat да се описва като „стратегическо партньорство“, за PPF Group това е огромна крачка в посока на напускане на региона. Чешкият фонд навлезе ударно през 2018 г., когато изкупи телеком активите на Telenor, включително и тогава едноименния оператор в България. Сделката за всичко тогава беше за 2.8 млрд. евро. Сега, PPF Group продават малко над половината от останалите оператори за 2.15 млрд. евро с опция за бонус от 350 млн. евро след три години.

Трансакцията може да се определи като печеливша за чехите, тъй като те продадоха 25% от инфраструктурното звено в Унгария на държавата, както и се освободиха от оператора в Черна гора. Няма информация, дали има клауза за пълно изкупуване на телеком активите на PPF Group от страна на Etisalat, но е възможно такава да съществува.

Чешкият фонд се оглежда за продажба на регионалните си активи от известно време. Санкциите на САЩ срещу Китай, а вече и войната в Украйна карат финансовата институция да преструктурира напълно портфолиото си. Продажбата на основния дял на Yettel и CETIN може да бъде последвано и от търсене на купувач и на медийната група CME, в която влиза и българската bTV Media Group. За нея също се спекулира от известно време, че е в процес на търсене на нов собственик.

PPF Group така и не успя да направи пълна конвергенция на своите регионални активи, което може би е и причината за продажбата на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Фондът придоби основно мобилни оператори от Telenor, като не успя да се сдобие с голям фиксиран доставчик. Норвежците се провалиха при наддаването за „Близу“, докато PPF Group беше един от двата основни кандидата за придобиване на „Булсатком“ при последната продажба на сателитната компания. Неуспехът с това явно е било и краят на преследването на фиксираните амбиции при телеком групата. „Йеттел“ пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но на база дигитална платформа.

The post PPF Group продаде основния дял на „Йеттел“ на арабския Etisalat appeared first on TechTrends България.

За пет години, пазарът на сгъваеми смартфони претърпя доста подобрения. Както и, че тези устройства започнаха да формират доста висока добавена стойност за производителите, покрай високата си цена. Но и до голяма степен вече започна да уляга и промените в новите модели са най-вече в хардуера и дребни оптимизации в дизайна и/или софтуера.

Това важи с пълна сила за Samsung, като компанията е един от пионерите на този подсегмент. Именно като такъв, първият модел на технологичния гигант имаше някои проблеми свързани с издръжливостта на дизайна, но в следващите поколения те бяха напълно изчистени. С последната за момента пета итерация на Samsung Galaxy Z Fold 5 и Galaxy Z Flip 5, като че ли бяха заличени последните останали критики към подхода на компанията за сгъваемите устройства. Като изключим цената – въпреки подобренията, разбираемо тя продължава да остава висока.

Почти съвършеният Galaxy Z Fold 5

Визуално, единствената промяна на тазгодишния Galaxy Z Fold 5 е в пантата. Този компонент претърпява най-много промени за петте години на пазара, но и създаде най-значителни главоболия на Samsung. Последната модификация напълно преодолява един от последните недостатъци на сгъваемия смартфон. Това е големият луфт между двете рамена на смартфона в сгънато положение. Той присъства от първия модел насам и Samsung полага големи усилия да го редуцира и най-накрая го премахва напълно. Huawei например с тяхната серия Mate XS успяха да се справят с това още от първия модел.

В другите отношения Samsung Galaxy Z Fold 5 разполага с премиум флагмански хардуер. Голям сгъваем екран от 7.6-инча със 120Hz честота на опресняване и почти 2K резолюция. Външният дисплей е 6.2-инчов с 904×2 316 пиксела разделителна способност. Чипсетът е най-актуалният до момента процесор Snapdragon 8 Gen 2 изпълнен по 4nm архитектура. Оперативната RAM памет е фиксирана на 12GB и се предлагат три версии по отношение на мястото за съхранение – с 256GB, 512GB и 1TB.

Основната камера е 50MP, която се комбинира с 12MP широкоъгълна и 10MP телефото с трикратно оптично приближение. Селфи сензорът е едва 4MP, но предвид факта, че в разгънато състояние за тази цел могат да се ползват и основните, това не е проблем. Батерията е с капацитет от 4 400 mAh и с бързо зареждане от 25W. Цената в България започва от 3 699 лева за 256GB версия.

Компактният Galaxy Z Flip 5

Компактният сгъваем смартфон на Samsung Galaxy Z Flip 5 получава друг тип подобрения – по-голям втори екран на капака. Той е три пъти по-голям от предишните модели и вече е 3.4-инчов с разделителна способност от 720p. Основният сгъваем дисплей е 6.7 инча, с адаптивна честота на опресняване от 120Hz и 1080p резолюция.

Основната камера е двойна и включва 12MP сензор с оптична стабилизация, както и 12MP широкоъгълнa. При сгъваемия екран е интегрирана селфи сензор с 10MP. Процесорът се запазва премиум флагманския Snapdragon 8 Gen 2. Изборът за оперативна RAM памет е фиксиран на 8GB, а версиите за място за съхранението са с 256GB и 512GB.

Батерията е 3 700 mAh, като разполага с бързо зареждане от 25W. Двата смартфона ползват Android 13, надградени с интерфейса на Samsung One UI и могат да се използват в полу-разгънато състояние. Конкретно цената на Galaxy Z Flip 5 в България започва от 2 349 лева за 256GB версия, което го прави един от най-достъпните сгъваеми смартфони на нашия пазар.

Обновените таблети и часовници

Samsung показа и умните часовници Galaxy Watch 6 и Watch 6 Classic, както и серията таблети Galaxy Tab S9. Смартчасовниците се опитват да покрият двата потенциални големи потребителски групи – по-модерните и тези с по-класически вкус. Затова Galaxy Watch 6 е с алуминиев корпус, докато Classic версията е с по-утвърден дизайн. Умните часовници идват в два размера – 47 и 43мм, като стандартния модел идва с въртяща се рамка за по-лесна навигация.

Двата модела разполагат със сапфирено стъкло и чипсети Exynos W930. Операционната система е Wear OS. Батериите на двата размера са съответно 300 mAh и 425 mAh, а при Classic са 300 mAh и 425mAh. Часовниците имат сертификация за водоустойчивост IP68, тествани са по военните стандарти за издръжливост MIL-STD-810H и имат рейтинг за подводно ползване от 5 ATM.

Часовниците измерват Body Composition и дават повече персонализирани насоки за тренировки. Проследяват още пулс, ЕКГ, температура на кожата, засича се падане и нерегулярен сърдечен ритъм и др. Цените им в България започват от 599лв за Galaxy Watch6 40mm.

Последните обновления в портфолиото на Samsung е новата серия таблети Galaxy Tab S9. Тя включва три модела, базовата версия, S9+ и S9 Ultra. Разполагат с AMOLED екрани със 120Hz опресняване. Таблетите са със сертификация за водо и прахоустойчивост IP68. И тук за процесори се разчита на чипсета Snapdragon 8 Gen 2. Екраните им са съответно 11, 12.4 и 14.6 инча. Таблетите разполагат с обновен стилус S Pen, който включва нови накрайници за директно зареждане от таблета. Стартовата им цена в България започва от 1 749 лева.

The post Петото поколение сгъваеми смартфони на Samsung appeared first on TechTrends България.

Промяната на името и идентичността на социалната мрежа е поредния огромен трансформационен ход на Мъск за платформата. Както и може да доведе до големи сътресения пред вече доста изстрадалата от преструктурирания компания и платформа. Twitter губи пари, след като някои ключови рекламодатели се изтеглиха, а Мъск успя частично да намали дупката с развиването на платен абонамент.

Ребрандирането изглежда доста по-мащабна част в плановете на милиардера. Има няколко преки и косвени индикации, че той се опитва да събере всичко под една шапка – империята X. Космическата SpaceX вече има заветната част от бранда, както и обявената наскоро нова xAI. Тази идея обаче може да срещне няколко големи препятствия. Едното е свързано с бранда Tesla, който много трудно ще може да бъде интегриран под подобна идентичност и структура. Другото е със самата марка „X“, за която вече има силни претенции от конкурентите.

Краят на „синьото птиче“

Ребрандирането на Twitter е фундаментална стъпка в развитието на социалната мрежа. По-голяма дори от бруталното преструктуриране, през което мина компанията през последната година под управлението на Илон Мъск. Новината за смяната на името дойде като гръм от ясно небе. Милиардерът я обяви в серия туитове в социалната мрежа, като първоначално само тийзна, а после представи и новото лого. В рамките на няколко часа вече целия корпоративен брандинг беше сменен с новото и просто „X“.

Все още сайтът е Twitter.com, както и мобилното приложение. За момента това са последните останали от старата марка, като всичко друго е сменено. Юридическото лице се казва вече X.com, а същият домейн прераща за момента към Twitter.com.

Трансформацията ще има огромни последствия за социалната мрежа. Старият бранд е изключително разпознаваем сред феновете на платформата. Синьото птиче пасваше перфектно на името – което може да се преведе като „чуруликане“ или „разговаряне“. Самите постове, носят името туитове и също са специфичен разпознаваем белег на Twitter. Всичко това сега трябва да бъде заличено.

(Не)подходящ момент

Пълното ребрандиране на Twitter идва във възможно най-неподходящия момент. Покрай придобиването на компанията от Илон Мъск се активизираха различни сили да разработят негова алтернатива. Mastodon е такава инициатива, но след първичния по-силен интерес, в момента платформата отчита отлив и липса на достатъчно активност. Тя и не успя да отцепи достатъчно потребители от Twitter и затова не може да се каже, че е голяма заплаха.

Истинските проблеми вече чукат на вратата, след като първо Meta обяви, че прави аналог на социалната мрежа. Той вече е активен от близо месец и се казва Threads, както е и част от Instagram. За улеснение на потребителите, те могат да използват своите профили в популярната социална мрежа, за да се логнат в новата. Уловката е, че веднъж като го направят те не могат да го изтрият в Threads, без да изтрият и този в Instagram. Това доведе до голямо количество потребители, до бърз, но и временен ръст на ползването на платформата.

Последният конкурент, който влиза в градинката на Twitter е китайският гигант ByteDance и техния TikTok. Популярната сред младежите социална мрежа беше специализирана само за споделяне на супер кратки видеоклипове. Сега, вече добавя възможност за пускане на постове с текст и снимки/картинки. Така два от най-големите конкуренти на Twitter влизат в директен сблъсък с нея. Ребрандирането може да помогне на някой от тях или дори и на двата, да постигнат бърз растеж. Дори съществува възможност и да я заменят напълно.

Всичко под общ знаменател

Ситуацията става още по-любопитна ако Мъск е поел по пътя да консолидира всичките си начинания под общия бранд „X“. Индикации за това има с основаването на последната компания на милиардера за изкуствен интелект, която носи името xAI и лого, което съчетава доста общи елементи от новото на X.com (Twitter). SpaceX е готов за подобна интеграция, като Starlink се води част от него и дори може да не се налага ребрандиране на сателитното звено.

The Boring Company и Neuralink може да се окажат следващите компании в портфолиото на Мъск, които да получат нова корпоративна идентичност. Най-големи проблеми ще има с Tesla. На първо място, компанията е публична и подобно ребрандиране няма да мине лесно пред инвеститорите. Също така, самият бранд Tesla е изключително силен и разпознаваем сред потребителите. Той е това за електромобилите, което е iPhone и Apple при смартфоните.

Най-големите главоболия на Мъск за ребрандирането на Twitter (и потенциалното формиране на единен холдинг) може да дойдат обаче отвън. Просото „X“ е апетитна марка, която се ползва от други компании и е много вероятно правата върху нея да бъдат оспорвани. Пример е Microsoft и тяхното гейм звено Xbox и логото с „X“, което е запазено още от 2003 г. Meta имаше подобни проблеми със своето ребрандиране, когато трябваше да води дела и да сключва споразумения с няколко компании, които бяха запазили името „Meta“.

Действията на милиардера Илън Мъск отново преобръщат технологичния пазар с главата надолу. Както и за пореден път не винаги в добрия смисъл на израза. От друга страна, обединяването на всички активи на Мъск под един бранд има много логика, която в дългосрочен план може да донесе доста позитиви. Но краткосрочните поражения може да се окажат големи и в случая с Twitter – дори фатални.

The post Империята X на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Подобно на триумвиратите в Римската империя, те бяха най-вече привидни, като всеки един от тях е готов да се обърне срещу другия. В подходящия момент, разбира се. С разбиването на дългогодишното владичество на „Булсатком“ в сегмента на платената телевизия, се слага почти окончателен край на влиянието на независимите оператори на телеком пазара. Независимо от фактите, че все още в България има 244 ТВ и 644 интернет доставчика, влиянието на малките вече не е толкова значим фактор на пазара. Както показват и последните данни от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г.

Със слагането на края на ефективния отпор на малките оператори, конкуренцията остава в рамките на трите големи и конвергирани телекома. С което рухва и триумвиратът изграден между тях през последните години. Настъпва епохата, в която трите компании ще се борят за всеки абонат, стотинка приход, метър кабел, като (почти) всичко ще бъде позволено. Завършването на тези процеси ги видяхме в края на 2022 г. и продължават да се разгръщат от началото на 2023 г.

Измамните общи тенденции

На пръв поглед телеком пазарът се развива както през последните няколко години. Умереният и стабилен растеж се запазва, като през 2022 г. е отчетено общо увеличение на приходите от 7.1% до 3.374 млрд. лева. За справка, през 2021 г. ръстът е 10.1%, а през пандемичната 2020 г. – 6.7%. Телеком секторът обаче намалява своята тежест като част от българската икономика. През изминалата година той съставлява 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато година по-рано е бил 2.3%.

Запазват се тенденциите за постепенен спад на мобилните гласови услуги, за сметка на сумарната интернет свързаност (мобилна и фиксирана). Приходите от първите минават под 1 млрд. лева до 946 млн. лева през 2022 г. Вторите се увеличават от 1.45 млрд. на 1.67 млрд. лева. Платената телевизия също отчита повишение през изминалата година от 453 млн. на 474 млн. лева.

Друга, традиционна за нашия пазар тенденция е, че се увеличава делът на пакетните услуги. Като към края на 2022 г. 78% от мобилните абонати ползват такава (като доста често пакетът са мобилни разговори и пренос на данни – бел. ред.), 35% от потребителите на фиксиран интернет и 40% от тези на платена ТВ.

Спокойствието на мобилния фронт

Многократно сме повтаряли тезата, че проектът за четвърти мобилен оператор се провали с гръм и трясък в България. Въпреки, че КРС близо десетилетие отчиташе, че на пазара има пет играча. Само, че две от тях, които трябваше да предоставят тази услуга, години наред само присъстваха като статистика в регулатора. Пазарните им дялове бяха частица от 1 процентен пункт, при това сумарно.

Тази измамна ситуация официално приключва през 2022 г., след като „Булсатком“ и „Ти.ком“ не подновиха лицензите си и те бяха върнати обратно на КРС. Така, за миналата година, регулаторът вече отчита единствено трите големи телекома, като основни играчи на мобилния пазар.

Между тях самите няма значими размествания – „А1 България“ е лидер по абонати с 36.7%, а „Йеттел“ по приходи (38%). На база клиенти, „Виваком“ от своя страна започва да се добилижава доста до втория, като вече разликата между тях е под 1 процентен пункт – 31.2% срещу 32.1% съответно.

При приходите, „Йеттел“ все още доминира, въпреки че преднината му пред „А1 България“ е сходна между първия и втория от 4% пункта. Разликата е, че „Виваком“ изостава повече при постъпленията, като има 27.8% срещу 34.2%. Но, телекомът подобрява резултатите си в този подсегмент, като през 2021 г. е разполагал с дял от 25.3%.

Ако ще има раздвижване на мобилния пазар то ще е при предоставяне на капацитет на мрежата. В полезрението на доклада на КРС започва да попада и аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Първата вече продаде своите кули и базови станции на саудитския TAWAL, докато втората ги отдели и през тази есен трябва да излязат на фондовата борса във Виена. „Йеттел“ също раздели този бизнес и сега той е ситуиран в „ЦЕТИН“. За КРС тенденциите на този пазар ще се отчитат в сегмент „Колокация“ и ще бъде интересно да се проследят през следващите години.

Новият ТВ крал

Голямата новина е, че след години на властване и доскоро недостижимия лидер при платената телевизия „Булсатком“ вече е детрониран. Данните на КРС показват, че сателитния оператор вече е втори по пазарен дял на база абонати от 26.7%. Новият лидер по този показател е „Виваком“ с 32.9%. Сривът на „Булсатком“ е значим дори само на годишна база, като през 2021 г. компанията разполага с дял от 31.3%.

По груби изчисления в абсолютни стойности, ситуацията може да е дори много по-зле за сателитния оператор, като през 2022 г. да разполага с около 540 хил. абоната. Преди години се предполагаше, че „Булсатком“ разполага с над 1 млн. потребителя, основно на сателитна ТВ. Тогава тези данни не се разкриваха от КРС, но имаше няколко косвени доказателства за доминацията на компанията по това време.

Ключово е сега, „Булсатком“ да успее да намали „изтичането на абонати“ и тяхното преливане към конкуренцията. Дори КРС коментира, че съществува перспективата, сателитния оператор да падне доста бързо на трета позиция. В същият момент, в средносрочен план „Йеттел“ може да заеме неговото място, като компанията от април 2023 г. предлага интерактивна телевизия. Комплексните пакети ще са основното оръжие на телекома. „Булсатком“ е силен в сателитния сигнал, където има също сравнително млад играч – „Поларис“, зад който стоят неговите бивши основатели. Тя се появи на радара покрай пазарния анализ на КЗК, но за момента още не са публикувани абонатите за 2022 г., за да се каже, колко точно е нейния ефект върху сегмента.

Ситуацията е сходна при пазарния дял на база приходи. Влиянието на „Булсатком“ в този подсегмент спада от 34.2% на 29.3% през 2022 г. Любопитното е, че тук е изместен не от „Виваком“, а от „А1 България“, като последната разполага с 29.8%. По този показател, водещите компании са сравнително близки, като третата има дял от 27.6%. Друг любопитен факт е, че категорията „Други“ расте минимално от 12.9% на 13.3% при това въпреки придобиванията на ТВ доставчици от страна на „Виваком“ през последните две години.

Свят за двама с уловка

Истинската перла на пазарната икономика в телеком сектора у нас се нарича сегмента за фиксиран интернет. Но и тук нещата започват да наподобяват тези при мобилната връзка. „Виваком“ и „А1 България“ са самотни и недостижими лидери с 31.4% и 22.1% дялове съответно при абонатите. Третият „Булсатком“ е с 6.2%, като и тук отчита отлив на клиентите, през 2021 г. разполага с дял от 7.6%.

Все още малките оператори успяват да държат „лъвския пай“ на база приходи. Графата „Всички останали“ отговаря за 52.3% постъпления от доставката на фиксиран интернет. Въпреки, че разполагат едва с 34.2% от абонатите. Но това са общите данни за 687 компании от всичките 690, които оперират на пазара.

През настоящата година, сателитният оператор ще промени частично статуса си на този пазар, като компанията предостави фиксираната си мрежа на „Виваком“. По-точно – на нейния собственик United Group, като това беше част от заема отпуснат към Спас Русев, за да може последния да придобие „Булсатком“. Без инфраструктура, компанията ще се превърне във виртуален доставчик на фиксиран интернет.

Краят на голямото примирие

Както виждаме, изминалата 2022 г. маркира задълбочаване на консолидационните процеси в основните телеком сегменти в България. Годината обаче беляза и първото голямо пропукване на привидния триумвират между водещите телекоми. Досега, трите оператора заставаха един до друг по отношение на редица въпроси свързани с радиоспектъра, ТВ правата, законодателните промени и др. в стремеж да запазят силните си позиции.

Ябълката на раздора между тях се нарича мрежовата инфраструктура. Агресивната политика на придобивания на „Виваком“ от последните две години е силно оспорвана от другите двама ключови играча. Част от сделките попадат в своеобразна игра на пинг-понг между регулатори и съда. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на два пъти защити окрупняването, съдът го върна за преразглеждане. След последното становище на КЗК „Виваком“ обяви, че е финализирала придобиването на „Телнет“. Предстои одобрение на сделката покрай „Булсатком“, Спас Русев и прехвърлянето на мрежата на сателитния оператор.

КРС първоначално изрази на два пъти съмнения за пазара на едро на интернет, но в последния си анализ те бяха значително смекчени ако не и напълно елиминирани. В доклада си ресорният регулатор също не показва загриженост. „Йеттел“ (заедно с инфраструктурното „ЦЕТИН“) и „А1 България“ обявиха, че последните консолидации на „Виваком“ ще нарушат конкуренцията. Битката на това поле тепърва предстои.

The post Краят на привидния триумвират – българският телеком пазар през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

С представянето на новия Nothing Phone (2), компанията показва, че частично се е поучила от грешките си. Хардуерът е подобрен, цената се запазва в разумни граници, като започва от 1 299 лева, но компромисите все пак са неизбежни. Като цяло, новият смартфон може би има една идея по-добри шансове за реализация на европейския пазар. До голяма степен успехът зависи и от това какво и как ще се позиционират силните в този сегмент китайски брандове, като Xiaomi, например.

Подобреният хардуер

Nothing Phone (2) идва с редица подобрения спрямо своят предшественик и те са най-вече в хардуерния аспект. Най-голямата промяна е при процесора – вместо по-нисък клас чипсет, смартфонът идва с миналогодишния флагмански модел. Това е Snapdragon 8+ Gen 1 изпълнен по 4nm архитектура. Представените конфигурации включваха от 128GB до 512GB място за съхранение, както 8GB или 12GB оперативна RAM памет.

Екранът претърпява лек ъпгрейд като панелът вече е с LTPO технология, която помага да се оптимизира разхода на енергия. Дисплеят остава с резолюция от 1 080p и 120Hz опресняване. Дизайнът също се запазва с прозрачния гръб и вградените LED светлини. От Nothing обещават, че Phone (2) идва с напълно обновения интерфейс Nothing OS 2.0 New Glyph. Той предоставя различен дизайн на изгледа на Android платформата, както и помага за управлението на LED светлините.

Камерите се запазват и са идентични с предходния модел – 50MP основна и 50MP широкоъгълна. Предният сензор е повишен на 32MP и вече включва HDR поддръжка. Батерията е с увеличен капацитет от 4 500 mAh на 4 700 mAh. Бързото зареждане също е вдигнато на 45W, безжичното си остава на 15W.

В друга категория

Тези подобрения идват на съответната по-висока цена. Ако Nothing Phone (1) беше позициониран в ниската част при достъпните флагмани с цена малко над 900 лева, то неговият наследник се цели малко по-високо. Базовата цена на Nothing Phone (2) започва от 1 299 лева, което го поставя при традиционните флагмани.

Този сегмент се превърна в доста привлекателен за производителите, като все повече компании позиционират своите модели тук. Причината е, че смартфоните трябва да имат флагмански възможности, като компромисите не са толкова значителни, че да повлияят на работата на устройството. В същия момент цената е доста по-привлекателна от все повече поскъпващите премиум продукти.

Дали Nothing Phone (2) ще има по-големи шансове за успех от своя предшественик, който остана под радара на обикновения потребител ще зависи доста и от конкуренцията. До края на годината очакваме още доста модели в този сегмент от традиционно най-силните играчи и до голяма степен те ще покажат дали Nothing Phone (2) ще успее да изпъкне. Защото само с дизайна се видя, че няма да стане.

The post Nothing Phone (2) – втори опит на екстравагантната марка appeared first on TechTrends България.

Австрийската група също така обяви, че през есента ще бъде напълно завършен процеса по отделяне бизнеса на мобилните кули на всичките ѝ оператори. Както и, че ще бъде листнат на фондовата борса във Виена. С което два от българските телекоми – „А1 България“ и „Виваком“ ефективно ще аутсорснат своята мобилна инфраструктура. Вторият телеком вече продаде своите мобилни кули на саудитската TAWAL в началото на 2023 г.

Ефектът „Стемо“

За периода април-юни, „А1 България“ отчита ръст на приходите от 21% до 183 млн. евро. От тях 14 млн. евро са постигнати благодарение на интеграцията на „Стемо“ в телекома. Това прави 8.7% от растежа на постъпленията на българския оператор и ако ги извадим, компанията продължава със здравословното увеличение от 12.3% на годишна база. С подобни темпове, се развива „А1 България“ през последните периоди.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също скача с впечатляващите 25.8% до 80 млн. евро. Във финансовият отчет не се посочва какъв е ефектът на системния интегратор. Косвен индикатор е маржът на печалбата, който през второто тримесечие на 2022 г. е бил 41.8%, докато през същия период на настоящата година се увеличава слабо с 43.5%. Друг коментар в документите на TAG е, че разходите за софтуерни лицензи и специалисти са нараснали вследствие на придобиването на „Стемо“.

Несъществените промени при абонатите

А1 България“ и компанията-майка намалиха съществено данните, които публикуват през последните отчети. Някои индикатори вече не се обявяват, а други – се дават само при завършването на счетоводната година. Така например, ТВ абонатите продължават да остават скрити.

Мобилните абонати се свиват минимално в средата на годината до 3.779 млн. от 3.788 млн. Средномесечният приход от потребител (ARPU) в този сегмент е 7.4 евро. Потребителите на фиксиран интернет се увеличават също с незначителните 4 хил. до 522 хил. Общия брой фиксирани клиенти на „А1 България“ са 1.176 млн.

Новият дом на базовите станции

Друг ключов момент от финансовия отчет на TAG е конкретизирането кога и какво ще се случи с мобилните кули на цялата група. „А1 България“ започна да ги прехвърля в отделен бизнес и трябва вече да е завършила този процес. Австрийската група очаква до август да бъде финализирана цялата процедура сред всички оператори.

Новото дружество ще се казва EuroTeleSites. Към 30 юни, то ще включва над 13 хил. мобилни кули, като няма конкретика, колко от тях са в България. Неговите про форма приходи за 2022 г. ще са около 230 млн. евро и EBITDA от 127 млн. евро.

Плановете на TAG са да листнат EuroTeleSites на Виенската фондова борса, а не да се търси директен купувач. Основните процедури за да се случи това са планирани за септември и октомври. Собственикът на „Виваком“ United Group предпочете другия подход. Балканската група отдели и дори вече продаде всички налични мобилни кули на саудитската TAWAL. Основна част от тях беше клетъчната инфраструктура на „Виваком“.

The post „А1 България“ със силен ръст покрай „Стемо“ и аутсорсване на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

С техния растеж и еволюция се загуби фундаменталната им дейност – да събират, а не да разделят хората. TikTok е особено показателен пример, като ги трансформира от площад към циркова арена. Следващите стъпки на тяхното развитие започнаха да стават мъгляви, а експертите и дори потребителите започнаха да се питат дали имат нужда от тях. Краят на еволюцията може би беше сложен с амбициите на Зукърбърг да пренесе социалните мрежи във виртуалната реалност – чрез метавселените.

Този проект се проваля с гръм и трясък, а стагнацията на платформите откъм потребители и идеи, продължава. През последната година станаха едни размествания, които върнаха дискусията дали не може да се намери нова формула за социалните мрежи. Придобиването на Twitter от Илон Мъкс, появата на Mastodon и Threads на Instagram са главните герои в този процес. Поне привидно.

Новите конкуренти на Twitter

Twitter е наистина „странна риба“. Социална мрежа, която стартира като публикуване на общовидни съобщения тип SMS. Тя си намери своята ниша и достатъчно голяма потребителска база. Специфичното при нея е, че тя дълго време не успя да намери формула за монетизация, а ползвателите ѝ стагнират като бройка от години. След като милиардерът Илон Мъск я придоби през 2022 г., част от тази потребителска база не беше доволна, защото ексцентричният богаташ премахна механизмите за предпазване само на едната политическа сила в САЩ. Именно тази политика накара бившият американски президент Доналд Тръмп да направи своя аналог Truth Social, в която да се предпазва само другата гледна точка.

След като Twitter „смени лагера“ в очите на част от американците, се появи желание за създаване на алтернативи. Почти веднага се появи Mastodon – идентична на социалната мрежа, но която запазва „чистотата“ на постовете за недоволната група от потребители. Новото приложение се явява като пълен антипод на Truth Social.

Разделението на потребителите и уязвимостта на Twitter не остана незабелязано. Meta подготви свой отговор – Threads, който минава като част от Instagram. Новата платформа е почти идентична със социалната мрежа под контрола на Мъск. Разликите са козметични, най-вече защото се използват елементи от дизайна на Instagram.

2023 г. – усеща се като 2009 г.

Всеки следящ технологичния сектор ще си зададе въпроса – за какво се правят и пускат три конкурента на Twitter? Годината е 2023 г., а не 2009 г., когато това също беше на мода. Дори тогава се пробваха и малко по-различни формули и подходи. Отговорът е доста банален – Twitter се превърна във важна част от живота най-вече на американската публика. Идеята е да се обхване тази аудитория, макар тя да се води нишова за глобалните стандарти.

Резултатите не са обещаващи, поне на пръв поглед. Създадената като реакция на покупката на Мъск платформа Mastodon към края на март има само 10.5 млн. регистрирани потребителя. Колко от тях са активни е друга тема, като към края на 2022 г. само една четвърт от 4.5 млн. регистрации са ползвали социалната мрежа на регулярна база. Twitter от своя страна има 330 млн. активни месечни потребители. С други думи, има доста дълъг път да се извърви до достигането на прекия конкурент.

Threads на Instagram, може би има малко по-голям шанс. Причината е, че не изисква нова регистрация, а вече готов акаунт за популярната социална мрежа. Това ще позволи на приложението да расте бързо и надеждата е по-този начин да направи привлекателно създаването на акаунти за Instagram. След като Facebook стагнира и не може да привлече младежката аудитория, Meta премества все повече фокуса към своята втора по големина платформа. Instagram има пазарен дял от малко под 14% при социалните мрежи, показват данните на StatCounter. Те обаче не включват TikTok в сметките и Facebook е лидер с дял от 64%.

Threads ще се изправи пред редица проблеми. Най-големият е потенциалната забрана, която ирландския регулатор за опазване на личните данни налага на новото приложение. Това ще спре, развитието на новата социална мрежа в Европейския съюз. Поне докато Meta не започне да съхранява данните на европейските потребители в рамките на Стария континент и да не ги прехвърля изцяло в САЩ. Което всъщност е центъра на спора между Дъблин и технологичния гигант.

Липса на решение

Дали Mastodon или Threads ще успеят да канибализират Twitter може да не се окаже толкова ключов въпрос. Битката е за едни 300-350 млн. потребителя, които на фона на милиардите клиенти на социалните мрежи в глобален мащаб изглеждат като строго определена ниша. Проблемът е друг – самите платформи изгубиха своята идентичност. Те вече не изпълняват напълно своята първоначална роля и стимулът хората да ги ползват намалява.

Алтернативите за момента също са сравнително нишови и силно фрагментирани. Чат приложенията се разглеждаха като продължение на социалните мрежи, но в един момент потребителите се върнаха към тях, заради по-директната комуникация. Discord за момента е една от малкото платформи, които комбинират пряк диалог и създаването на малки общности. Затова и приложението вече не е ориентирано само за геймъри.

То обаче не може да замести напълно социалните мрежи. Ситуацията е сходна и с възраждането на форумния формат, като Reddit, например. Последният сайт си има собствени проблеми, които може да се окажат екзистенциални ако не се овладеят. Цялата ситуация напомня Вавилонската кула, в която са побрани всички хора от целия свят, но те не могат да си говорят помежду си. Защото в момента интернет ни събира, но десетките социални и чат приложения – разделят.

The post Кризата на идентичността на социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.