Причините

Причините за това са навлизането на 5G модели, които са по-скъпи от досегашните, както и затварянето на физическите магазини. Първото е очаквано, особено предвид факта, че засега устройства с подобни възможности се предлагат във високите ценови сегменти.

Вторият фактор в случая изиграва по-голяма роля. Затварянето на физическите магазини води до по-малкото пазаруване на по-достъпни и евтини модели. Защото потребителите обичат да купуват такива на живо. Такова е заключението на Counterpoint Research.

Което е подкрепено от цялостния спад на продажбите. През второто тримесечие данните на фирмата показват понижение на доставките от 23% и 15% на приходите на годишна база. Предвид факта, че основно се продават по-евтини устройства, подобен развой изглежда логичен.

По региони

Доста интересни са данните по региони. Средната цена на продажба на смартфоните се вдига най-силно в Китай – с 13% на годишна база до 310 долара. Това кореспондира с много стриктните мерки, които правителството на Пекин наложи по време на коронавиурс пандемията. Целият азиатско-тихоокеански регион също отчита повишение на цените с 11% до 243 долара.

Предвид по-слабото развитие на онлайн търговия в голяма част от региона, а в развитите държави вече има изградени 5G мобилни мрежи, подкрепя твърденията на Counterpoint Research.

Северна Америка следва с голямо повишение на средата цена от 7% до доста по-значителните 471 долара. Тук основният фактор е може би 5G, което е логично предвид агресивните маркетингови кампании на щатските телекоми за привличане на потребители.

Европа е с минимална промяна от 1% до 291 долара. Обясненията за това са доста. Потребителите на Стария континент се славят като прагматици, което означава, че пандемията надали е променила много техните ценови предпочитания или просто са замразили покупките на ново устройство. Добавяме и факта, че Европа изостава в изграждането и въвеждане на 5G мрежи и всичко това обрисува доста пълноценна картина на случващото се.

Латинска Америка, Африка и Близкия изток са съответно с 5% и 3% ръст на средните цени на смартфоните. Причините тук са по-скоро са породени от факта, че като цяло нивата при тях са ниски и постепенното ежегодно увеличение е нормално явление за тях. В Латинска Америка средната стойност на продадено устройство е 166 долара, докато в Африка и Близкия изток е 164 долара.

Apple отново обира приходите

Apple винаги е водила по приходи при продажбата на смартфони. Причината е, че тя владее във високия сегмент, където маржовете са големи. Останалите производители също вдигнаха значително цените на своите флагмански модели. Премиум класа вече достига 2 000 лева, а при новите сгъваеми смартфони, говорим за цени над 3 000 лева.

Технологичният гигант от Купертино разполага с 34% от приходите през второто тримесечие на 2020 г., показват данните на Counterpoint Research. Това е независимо от факта, че като доставки, Apple от повече от година насам обикновено е на трета позиция.

Huawei е втора с 20%, което се дължи най-вероятно на добрите продажби на премиум устройства в Китай, а Samsung е трета със 17%. Последното е изненадващо предвид факта, че южнокорейският гигант е лидер по бройки. От друга страна е донякъде логично, тъй като през второто тримесечие, най-голям удар от коронавирус пандемията понесе именно Samsung.

Vivo и Oppo са съответно четвърти и пети с по 7% и 6%. Всички останали производители имат едва 16% дял от приходите.

The post Цените на смартфоните по света са скочили с 10% appeared first on TechTrends България.

Навлизането на Amazon не е изненада поради много причини. От една страна, слухове за изграждането на подобна платформа циркулират от миналата година. От друга, компанията е най-големият доставчик на корпоративни облачни услуги, което е ключов фактор в изграждането на подобни услуги. Към това добавяме, че Amazon притежава най-голямата платформа за стрийминг на гейм видеа Twitch. Всичко това показва, че въпросът не е „дали“, а „кога“ ще се случи това. Което от днес е факт, макар и в доста ограничен все още формат.

Параметрите

Новата Amazon Luna ще е налична първоначално само за PC, Mac, Fire TV, iPhone и iPad. При последните две устройства няма да се осъществява директно с приложение, а ще се пускат игрите през браузър. Версия за Android се очаква в близко бъдеще. Самата слуга се намира във фаза „ранен достъп“ и ще е налична засега само за САЩ. Amazon още не е обявил точна пътна карта и плановете си за разширяване на регионите.

В рамките на ранния достъп, Amazon Luna ще струва по 5.99 долара на месец. Срещу това, геймърите имат неограничен достъп до всички налични игри, които ще могат да стриймват на до две устройства едновременно. За момента се поддържа резолюция от 1080p със скорост от 60fps, което е стандарт за настоящето поколение конзоли. Минималната интернет връзка е 10 Mbps, като Amazon уточняват, че колкото по-бърза и стабилна е тя – толкова по-добро ще е представянето на услугата.

Изискванията за геймърите са да разполагат с поддържаните за момента устройства, добра интернет връзка и съвместим контролер. Последният може да бъде такъв за Xbox One, PS4 или добрите стари клавиатура и мишка. Amazon Luna предлага и собствен контролер съвместим с услугата – Luna Controller. Той наподобява доста този на Stadia на Google и струва около 50 долара, но за момента е наличен само за поканени потребители.

Скромен каталог

Засега Amazon Luna стартират с доста скромен каталог от няколко десетки игри. Има няколко големи заглавия, които могат да грабнат окото на геймърите. Това са Metro Exodus, новия Assassin’s Creed: Valhalla и Control.

От големите гейм разпространители Amazon се е договорила с Ubisoft и Capcom. Като технологичният гигант дори планира специален абонаментен план свързан със заглавията на Ubisoft, но за момента е с надпис „Coming Soon“.

Скритото асо – Twitch

Amazon Luna има едно много силно асо скрито в ръкава. Това е специализираната гейм стрийминг платформата Twitch. Amazon реално прави това, което Google се опитва да направи между Stadia и YouTube – да интегрира двете услуги. Ако потребител гледа стриймър, който играе заглавие през Amazon Luna, той може с едно натискане на бутона на мишката или докосване на екрана да се включи в него.

Twitch е истински бехемот, когато става дума за гейминг видео съдържание и това ще е много силна карта при преговорите между Amazon и разработчиците на игри. Реално, технологичният гигант ще използва огромната потребителска база като стимул на отделните разпространители да включват свои заглавия в новата облачна платформа.

Amazon Luna ще е интересна алтернатива на Stadia и xCloud, като потенциално може да нажежи страстите и да предизвика нова война за сърцата на геймърите. Както отбелязахме в нашия материал за новото поколение конзоли, бойното поле съвсем скоро ще се измести от устройствата към услугите. Тепърва ще видим, дали Amazon ще обвържат Luna със своя Prime абонамент, нещо, което Apple направиха преди седмици. Както кои разработчици ще успее да привлече и кога ще бъде налична платформата в останалите части на света.

The post Amazon пуска собствена облачна гейм платформа Luna appeared first on TechTrends България.

Сега повече от половин век след формулирането на Закона на Мур все повече експерти са на мнение, че той ще започне да престане да действа. Причината е, че процесорните архитектури вече са доста миниатюризирани и технологиите вече много по-трудно ще се развиват в посока само броя на транзисторите.

Поради тази причина, технологичният колумнист в Wall Street Journal (WSJ) Кристофър Мимс предлага да се замени с нов – Законът на Хуанг. Той е концентриран върху развитието на системите за изкуствен интелект (AI) и графичните процесори, вместо стандартните. Новата концепция е кръстена на Йенсен Хуанг – основателят на разработчика на видеокарти Nvidia. Тя наскоро придоби водещата архитектура за мобилни процесори ARM и обяви, че ще развива задълбочено технологии базирани на AI.

Краят на една епоха

Краят на Закона на Мур донякъде беше очакван. Вече имаме чипове с транзистори с размери от 5nm, а скоро те ще са 3nm. Технологията става все по-сложна за развитие в тази посока, като самите Intel още не могат да изкарат процесори със 7nm архитектура.

Експертите буквално предричат спирането на действието на Закона на Мур да стане ако не сега, то в много близко бъдеще. През 2011 г. Михио Каку предрича, че това ще стане през 2020 г. или малко след това. Причината е, че транзисторите ще са толкова малки, че ще са с размерите на атоми. Физичните и квантови закони няма да позволят създаването на такива, които да работят ефективно. Потенциално решение са квантовите компютри, но те реално прескачат концепцията въведена от съоснователя на Intel. Самият Гордън Мур през 2007 г. предполага, че скоро неговия закон няма да важи, именно заради ограниченията в размерите.

Необходима е нова закономерност, която да показва напредъка на дигиталните технологии, която да не се простира само до броя на транзисторите. Особено предвид факта, че вече на един чип рядко се намира само и единствено процесора (CPU). В мобилните силициеви платки се слагат още графичен (GPU) и такъв за AI. Разпределението на дейностите и специализацията на процесорите е важна тенденция от последните пет години.

Възходът на изкуствения интелект

Друго голямо в сферата на технологиите е пробивът в развитието на AI. При него имаме голям скок не само в алгоритмите, но и в хардуера, който ги обработва. Освен, че вече всеки разработчик на процесори вкарва такъв модул на своите чипове, самите софтуери стават много по-прецизни. Те могат да обработват огромни масиви от информация, да се самообучават и др. AI извървя огромен път само в рамките на последните 4-5 години, като вече имаме програми, които могат да бият хора на сложни видеоигри като StarCraft 2 или дори бойни пилоти във въздушни битки.

Неговите възможности са подхранени значително нарасналата процесорна мощ в устройствата и облачните центрове за данни, където да се обработват големи масиви от информация. Допълнително, има сериозен прогрес в процеса по самообучаване, алгоритмите и цялостния софтуер, който подхранва AI.

Казано накратко, развитието на изкуствения интелект зависи от пробивите едновременно в хардуера и в софтуера. Което полага основите на нова закономерност, която да замени добрия, но вече стар Закон на Мур.

Законът на Хуанг

Предложението на Кристофър Мимс е да се обвърже технологичният прогрес с развитието на AI. В публикацията си в WSJ той предлага новият Закон на Хуанг, според който процесорите, които извършват изчисленията свързани с изкуствен интелект ще се удвояват на всеки две години.

Приликата с предсказанието на Гордън Мур от 1965 г. е голяма, но има една съществена разлика. Технологията в случая няма да зависи само от хардуерния прогрес в AI чиповете, но и от софтуерните алгоритми. Това е ключов фактор, поради факта, че през последните години не малко постижения и иновации в крайните устройства се дължи доста на оптимизация на кода, платформите, приложенията и програмите, които ги ползват.

При AI това важи с пълна сила – първоначалните решения за смартфони например, разчитаха на връзка с облачните центрове за извършване на сложните изчисления. Налагането на специални модули за изкуствен интелект в процесорите, разпредели част от работата и тя да се прави на място. Софтуерът е доста ключов при това преразпределяне на задачите.

Освен това, ефективността на AI зависи много силно от алгоритмите и наличните данни. Скоростта с която се обработва море от информация, която се използва за лицево и гласово разпознаване или пресъздаване, автономни автомобили, кораби и камиони и много други, зависи от три фактора. Първият са самите алгоритми, колко добре се справят със съответната задача и колко бързо се самообучават за това. Вторият е свързан с наличните данни – колкото повече, толкова по-бърз и ефективен ще е процеса. Третият вече е в наличната изчислителна мощ.

Ролята на Nvidia

Защо все пак, новата закономерност носи името на основателя на Nvidia? Отговорът е, че компанията за видеокарти работи доста силно в обработването на процеси свързани с AI. Според нейни данни, между ноември 2012 г. и май 2020 г. производителността на чиповете ѝ в подобни операции е нараснал с впечатляващият темп от 317 пъти. Това обявява Бил Дели, вицепрезидент отговорен за развойната дейност в Nvidia, цитиран от WSJ.

Развитието на графичните процесори на компанията в областта на AI наподобява началото на представянето на обикновените CPU-та през 70-те години и Закона на Мур. Само, че погледнато от друг, по-съвременен ъгъл.

Nvidia е важен играч в изграждането на AI ориентирани системи. Причината е, че преди да започне създаването на специализирани модули за подобни операции, графичните процесори са по-оптимални за тях, отколкото стандартните. Това се крие във възможността на GPU-та да обработват много на брой самостоятелни задачи наведнъж. Традиционните процесори са доста по-ограничени в това отношение.

Фактът, че все повече обработването на AI информация преминава в отделни модули, интегрирани в архитектурата на процесорите, прави решенията на Nvidia не толкова примамливи за такива дейности. Затова, при обявяването на придобиването на ARM, компанията за видеокарти толкова силно говореше за разгръщане на потенциала на изкуствения интелект. Nvidia си купи ноу-хау за да остане сред водещите в AI процесорните технологии.

С което бетонира основателя си Йенсен Хуанг за най-подходящо име на новата технологична закономерност. Ще видим, дали Законът на Хуанг ще издържи толкова време, колкото този на Гордън Мур. Затова времето ще покаже, но едно е сигурно – AI е големият двигател на дигиталните иновации оттук насетне.

The post Новият Закон на Мур е свързан с изкуствен интелект appeared first on TechTrends България.

Реакцията на американския гигант е породена от засилващите се опити на Европейския съюз да регулират технологичните компании, особено тези, които доминират в определени сегменти. Предвид новата заявка на Брюксел от миналата седмица за още по-стриктни правила за дигиталните мастодонти, като Apple, Google и Amazon, тепърва ще започнем да слушаме за подобни заплахи за изтегляне или прекратяване на операции на Стария континент.

Съдебни войни в Ирландия

Поводът за заплахата е делото, което се води в момента между Facebook и Комисията за опазване на личните данни на ЕС(DPC), който е базиран в Ирландия. В началото на септември, местният регулатор обяви предварително решение в което задължава социалната мрежа да спре да изпраща личните данни на европейските ѝ потребители в САЩ. DPC заплаши, че ще спре операциите на щатската компания ако не се подчини. Facebook от своя страна обжалва решението в съда.

Целият казус се разиграва в Ирландия, поради простата причини, че там са базирани операциите на социалната мрежа (и на доста други технологични гиганти), включително и там са разположени част от центровете ѝ за данни. Facebook беше принудена според влязлата в сила през 2018 г. главна директива за опазване на личните данни на Европейския съюз (позната повече като GDPR) да съхранява информацията на нейните европейски потребители в рамките на Стария континент. Другите известни локации са в Дания.

Именно в показанията по делото, представител на компанията заплашва, че ако решението на DPC влезе в сила, тя ще е принудена да прекрати операциите си в Европа.

„Ако решението бъде прието, предвид обстоятелствата не е ясно дали Facebook ще може да продължи да предлага достъп до услугите на Facebook и Instagram в ЕС“, коментира Ювийн Кънейн, директор „Опазване на личните данни“ във Facebook в Ирландия. Тя използва доста директни нападки, включително и лични такива към председателката на DPC Хелън Диксън, че решението е взето „еднолично“.

Кънейн допълва, че Facebook е третирана от регулатора тенденциозно, тъй като само социалната мрежа е била разследвана за подобна практика.

Стъпка назад

От централата на технологичния гигант обаче опровергаха подобни намерения. Пред Vice, говорител на социалната мрежа коментира, че „Facebook не заплашва, че ще напусне Европа“. Но подчерта, че компанията, както и за много други дружества е ключов трансфера на данни между Стария континент и САЩ.

На първа инстанция, ирландския съд е замразил решението на DPC, но е много вероятно регулаторът да го обжалва на втора. Кънейн все пак използва в изслушването и по-меки аргументи. Според нея, Facebook е ключов инструмент в изразяване на свободното слово на европейците, както и, че социалната мрежа е генерирала приходи за 208 млрд. долара в продажби за различни местни компании, които са я ползвали.

Бизнес моделът на технологичния гигант е изграден изцяло въврху продажбата на потребителски данни на различни рекламодатели. Ако се спре обменът на информация между САЩ и ЕС, това може да доведе до по-ограничени възможности на платформата за различни компании, които я ползват за популяризация на своите продукти и услуги.

Празни приказки?

Експертите поставят под съмнение заплахите на Facebook за тотално изтегляне от Европа. Те описват като „празни приказки“ по-острите изказвания на Кънейн. Google е отправял заплахи, че определени регулации в някои европейски държави могат да „счупят“ нейни услуг, какъвто беше случая с Франция и Google News. Засега, интернет търсачката не е заплашвала, че ще се изтегли напълно от региона.

От друга страна, ЕС има желение да реализира дългогодишния си блян и да регулира по-силно технологичните гиганти. Сред идеите е вкарването на дигитален данък, който да вкара пари в местните икономики. Facebook е в особено уязвима ситуация, тъй като социалната мрежа има доминиращо присъствие на Стария континент с 82% пазарен дял.

Европа затегна регулациите за опазването на личните данни с GDPR, а технологичният гигант се слави, че не се справя много умело с тази задача. Все пак, Facebook беше в центъра на скандала с изтичането на личната информация на милиони американци и европейци, покрай компанията Cambridge Analytica, които после бяха използвани от предизборния щаб на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Затова няма да е изненада, дори и ирландския съд да отмени решението на DPC, да има засилен регулаторен натиск от Брюксел.

The post Може ли Facebook да напусне Европа appeared first on TechTrends България.

С този ход, Microsoft бетонира амбициите си да изгради силна екосистема от игри, които да са съвместими не само за новите конзоли Xbox Series X и S, но и за персонални компютри. Мотивите за продажбата от страна на собствениците на Bethesda все още не са известни.

Основният фактор най-вероятно е значителната сума, която е почти идентична с тази при придобиването на Nokia от софтуерния гигант през 2013 г. Bethesda имаше една поредица от заглавия, които не се реализираха добре търговски, но такива като Doom и Doom Eternal, спасиха положението. Допълнителен мотив може да бъде секс скандалът в който преди две години се замеси бившият вече председател на борда на директорите Лис Муунвис.

Ползите за Microsoft

Чрез сделката, Microsoft придобива редица популярни, особено сред PC геймърите, франчайзи, като Quake, Doom, Fallout, Prey, Rage, Elder Scrolls и др. Софтуерният гигант реално придобива компанията-майка ZeniMax Studio. Под нейна шапка влизат няколко легендарни гейм студиа, като id Software, Arkane Studios, Bethesda Softworks, в която влиза Bethesda Game Studios и Zenimax Online Studios.

Компанията се е оценявала през 2016 г. на над 2.5 млрд. долара, а към 2020 г. разполага с над две хиляди служители. Освен стотиците опитни гейм разработчици, ZeniMax Studio е ценна със своите популярни заглавия и франчайзи.

Един от най-успешните примери е възраждането на поредицата Doom, след като новата версия от 2016 г. беше една от най-добрите игри за годината. Продължението Doom Eternal, което излезе през настоящата 2020 г. показа, че франчайзът има потенциал. Легендарният разработчик id Software прави различни опити да върне други култови заглавия. Сред тях е поредицата Wolfenstein и сравнително новия Quake Champions. При тях успехът е доста по-променлив.

Факт е, че ако Microsoft иска бързо да получи хубав каталог от популярни игри, Bethesda се оказва много добър избор за това. Софтуерният гигант директно посочва причините в своето съобщение на сделката – качествените заглавия.

Опасенията на геймърите

Новината за придобиването може да не се посрещне с доверчиво око от страна на геймърите. Microsoft за съжаление има доста дълга история с придобивания, чиито продукти после не успява да развие по правилния начин. Сравнението с Nokia и грандиозният провал на мобилния пазар е може би най-лесно идва наум. Но списъкът е диста дълъг, като може да добавим любимия в миналото Skype, електронната поща Hotmail, рекламната aQuantive и др.

Има и успешни придобивания, особено в гейм бранша. Това беше Bungie и тяхното Halo, което се превърна в основен двигател на успеха на Xbox в началото на века. Студиото се отдели преди няколко години и прави нови проекти.

Сянката на Halo

Halo обаче навява лоши спомени на PC геймърите, които бяха изоставени и вместо заглавието да промени пазара на игри при персоналните компютри, то го направи при конзолите. Причината беше, че Microsoft последва изпипаната стратегия за създаването на ексклузивни заглавия за Xbox и Halo беше основното такова.

Сега това няма да се случи. Поне няма индикации за подобен сценарий. Microsoft махна преградите между Xbox и PC платформите, като ексклузивни заглавия само за конзолите на компанията все по-малко ще излизат. По този начин няма опасност например да имаме нов Quake само и единствено за Xbox.

Проблем може да има при пускането на бъдещите заглавия на Bethesda за останалите конзоли, като PlayStation на Sony и Switch на Nintendo или облачната услуга Stadia на Google. Ако има затваряне, то ще е в посока на тези платформи.

Ръководителят на Xbox звеното в Microsoft Фил Спенсър коментира, че това ще се решава „игра за игра“. Добрата новина е, че той допълва, че софтуерният гигант засега застава стабилно зад новите разработки на студиата под шапката на Bethesda.

Засилване на абонамента

Новината за придобиването, съвпадна и с една друга, че обновената абонамента услуга Xbox Game Pass е достигнала 15 млн. потребителя, което е ръст от 50% за последните шест месеца. Платформата дава достъп до над 100 игри на Microsoft срещу 9.99 долара на маесец. От септември в нея беше интегрирана и облачната гейм услуга xCloud.

Софтуерният гигант определени мисли в посока изграждане на стабилна екосистема от игри, които да предлагат на абонамент. Като, гейм хардуерът като конзоли, контролери и PC-та стане съпътстващ. Подобна стратегия все повече развива Apple, които от този месец интегрираха колкото се може повече услуги в единен месечен абонамент. Това развитие може да бъде лоша новина за геймърите, ако в един (макар и по-далечен) момент, Microsoft не реши да предлага заглавията единствено през Xbox Game Pass.

The post Защо Microsoft купи Bethesda за 7.5 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Това е нож с две остриета, защото мобилният оператор ще използва в момента наличните честоти, които по принцип не са достатъчни. Подобен ход направи „Теленор“ в България през 2015 г., когато пусна пет месеца преди останалите своята 4G мобилна мрежа. Тогава, норвежките собственици на втория по абонати оператор избраха същия подход за преразпределяне на наличните честоти. Останалите компании пуснаха 4G мрежа, след като беше напълно разпределен спектъра в 1 800MHz.

Ограничен обхват

В самия старт на своята нова 5G мрежа „Виваком“ ще предлага услугата на доста ограничен кръг от потребители. Не става дума толкова за покритие, защото такова ще има в 27 града в България, а по-скоро за наличните устройства.

Тя ще е налична засега само за притежателите на Huawei P40 Pro. Операторът постепенно ще добавя нови устройства, които ще са съвместими с новото поколение мрежа. Това се дължи на факта, че все пак компанията описва пускането на 5G услугите като „тестови“.

Пробният период ще продължи до края на 2020 г. Като в рамките на периода „Виваком“ ще предложи безплатен достъп до 5G мрежата си и бонус трафик от 30GB. От 1 януари 2021 г., операторът планира да излезе от тестовия период и услугата да премине към потенциално нови планове.

„Мрежата от пето поколение ще улесни създаването на нови стопански дейности, професии и бизнес модели и ще бъде важен двигател на растежа на страната“Радослав Златков, „Виваком“

„Мрежата от пето поколение ще улесни създаването на нови стопански дейности, професии и бизнес модели и ще бъде важен двигател на растежа на страната“, обяви Радослав Златков, главен технически директор на „Виваком“. „Ние ще продължим да инвестираме в развитието и въвеждането на най-модерните технологии, за да запазим лидерската си позиция на най-бързата мобилна мрежа в Европа“, допълни той.

Игра на честоти

Честотите са ключовият елемент в изграждането на 5G мобилни мрежи в момента в България. Европейският съюз е определил спектрите в 700MHz, 3.6GHz и 25GHz за новото поколение технология. Те все още не са разпределени в много държави, включително и у нас. Операторите в някои държави рискуват да пуснат по-рано 5G търговска услуга, като използват наличния ресурс.

Трите телекома в България в момента разполагат с почти равнопоставен спектър – по 2×11.2MHz в 900MHz, 2x15MHz в 1 800MHz и 2x15MHz в 2.1GHz. Отделно операторите имат още временен лиценз с по 2x5MHz в 2.1GHz и 2x5MHz в 2.6GHz. Любопитното е, че за временно ползване в определения за 5G спектър 3.6GHz, разрешителни имат само „A1 България“ и „Теленор България“, но не и „Виваком“.

Затова телекомът обявява, че за новата си услуга ще използва наличните си ленти в 1 800MHz и 2.1GHz. На сайта си „Виваком“ посочва, че 3.6GHz ще бъде добавен на по-късен етап. Най-вероятно това ще стане догодина, когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) планира да проведе търгове за нови честоти, включително за разпределяне на този толкова желан спектър. Тогава влизат и новите тарифи за ползване на честотите. Останалите поколения ще бъдат разпределени, както следва: 900MHz се ползва за 2G и 3G, 1 800MHz за 2G и 4G и 2.1GHz – за 3G и 4G.

Бързи, смели, сръчни

Разтягането“ на наличния спектър от „Виваком“ ще дойде и със своите потенциални недостатъци. Основната опасност е да навреди върху качеството на връзка, не само за 5G потребителите, но и за останалите. Всичко зависи от изпълнението, капацитета и разпределението на потребителите в отделните поколения. Малкият брой модели, които могат да ползват 5G мрежата понижава подобен риск.

През 2015 г. „Теленор“ имаше подобни затруднения, но те не бяха толкова големи, че да доведат до по-сериозни проблеми с доставката на мобилна услуга.

„Виваком“ се възползваха максимално бързо от влизането на новия облекчен режим за модернизация на телеком оборудването. Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) бяха приети окончателно в Народното събрание в края на юни и на 7 юли влязоха в сила след публикуването им в Държавен вестник. Те премахват необходимостта на операторите да издават строителни разрешителни за изградени и вече узаконени мобилни базови станции ако по тях се модернизира само оборудването.

По този начин операторите могат бързо да заменят или допълнят технологиите си в своята мобилна мрежа и така 5G услугите могат доста бързо да бъдат разгърнати със съществуващата инфраструктура. Тези промени няма да изменят съществуващите регулации за максималните норми на излъчване и тяхното замерване.

Ироничното е, че досега „Виваком“ вървеше в опашката по интеграция на мобилните поколения през последните години. Компанията последна представи 4G – над два месеца след „A1 България” и цели седем след „Теленор България“. При тестовете на 5G през изминалата година, „Виваком“ започна паралелни изпитания с останалите оператори, но публично ги представи няколко месеца след останалите два телекома.

Така, макар и доста символично, предвид ограниченият обхват и „тестов“ статус, телекомът извоюва важна победа в надпреварата за 5G в България.

The post „Виваком“ пусна своята 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

В момента ситуацията е много, много различна. Конзолите са само един сегмент в гейм индустрията, в която водещи по приходи са мобилните игри. PC-та са популярна алтернатива, облачните платформи са на път най-накрая да се реализират в пълния си потенциал. Може да добавим намаляването на техническите разлики между самите заглавия, които стават все повече съвместими помежду си, както и се свива бройката ексклузивни такива и те се изработват повече по маркетинг подбуди.

Последният детайл в тази все по-пъстра картина се наричат онлайн магазините за игри, които също се опитват да се борят за сърцата на геймърите със своите абонаментни бизнес модели. Не е далеч времето, в което потребителите трябва не да избират толкова хардуера, колкото да зависят от услугата през която да се забавляват.

Предпремиерно

Това е обстановката в навечерието на премиерата на следващото поколение видео конзоли. Sony пуска своя PlayStation 5 на 12 ноември на избрани пазари, а на 19 ноември ще е навсякъде включително и в България. Местните магазини вече взимат предварителни поръчки, като цената в страната е 999 лева, иначе стартовата в САЩ е 499 долара. Sony пуска и по-евтина „дигитална“ версия, която не ползва Blu-Ray дискове и разчита изцяло на онлайн сваляне на игрите и струва 399 долара.

Два дни преди тях (поне в САЩ) Microsoft пуска своите Xbox Series X и S. Последната конзола е по-достъпен и компактен модел с по-ниски показатели особено при графичната карта и оперативната памет. Те дебютират на 10 ноември в САЩ при цени 499 долара и 299 долара (съответно). В България все още няма точна премиера.

Техническите възможности

Основните конзоли на Sony и Microsoft са доста близки като показатели и възможности. Двете устройства разчитат на персонализирани версии 7nm процесори AMD Ryzen Zen 2 и графични карти AMD Radeon RDNA 2. Разликите в тях са минимални, като Xbox Series X разчитат на малко по-висока тактова честота при CPU-то, докато PlayStation 5 прави това при GPU-то.

Двете конзоли разполагат с 16GB RAM GDDR6, като разликата в капацитета на пренос на данни е минимална 4.8GB/s срещу 4.48GB/s в полза на устройството на Microsoft. Xbox Series X има и малко по-голям SSD диск за съхранение – 1TB срещу 825GB.

Сходните графични карти дават и идентични параметри – 4K резолюция при опресняване 120Hz. Двете конзоли позволяват първия показател да се вдигне до 8K, когато подобни телевизори и монитори станат по-достъпни. Най-вероятно тогава ще се жертва по-високата честота на опресняване. USB, HDMI и Ethernet портовете са задължителни и при двата модела.

Като дизайн, Sony може би печелят повече точки със своя PlayStation 5. Като конзолата изглежда по-футуристична и преспокойно конкурира материалния дизайн на Apple и техните устройства. От своя страна Xbox Series X е с визия на… голяма кутия. Причината е в практичността на Microsoft, които се опитват да осигурят по-добро охлаждане на различните компоненти в конзолата. Това може да се окаже решаващо при предотвратяването на прегряване на процесора и графичната карта и по-добри резултати при продължителна игра. Засега обаче това предположение е спекулативно, докато не излязат по-детайлни сравнения на практика.

Игрите

Предвид факта, че хардуерно двете конзоли почти не се различават, надали потребителите ще опират само до дизайна при своя избор. Затова може би основният фактор в надпреварата между тях ще си останат игрите. Sony традиционно разчитат на ексклузивни заглавия, особено при пускането на ново поколение устройство. Затова японският гигант е подготвил няколко такива – Spider-Man: Miles Morales, римейка на Demon’s Souls, Devil May Cry 5 Special Editionи др.

Microsoft от своя страна прави радикален завой и отваря своята гейм екосистема едновременно за Xbox и за PC. Не само, че компанията портна цялата Halo серия за персонални компютри, но и планира новия Halo Infinite да излезе за предстоящата конзола и Windows базираните устройства. Отделно, всички игри за сегашното поколение Xbox One ще могат да се подкарат на Xbox Series X и S. Тази обратна съвместимост е пълна противоположност с политиката на Sony.

Японският гигант все пак обяви, че най-популярните 100 игри за PlayStation 4 ще бъдат достъпни и за новата петица. Това ще става чрез вграден емулатор и не всички заглавия ще могат да вървят оптимизирано или поне тези извън посочения по-горе списък. Но допълнителни възможности за обратна съвместимост засега не се предвиждат.

Кросплатформеността – истинският победител?

Досега конзолните войни винаги се водеха между Sony, Microsoft и Nintendo. Последната компания досега печелеше с голяма си бройка продадени устройства – особено в Япония и развитата част на Азия. Sony и Microsoft доминират в Северна Америка и Европа. Китай е затворен пазар до голяма степен, заради местните регулации.

Една дългогодишна теза се прокрадва и през настоящата 2020 г., че истинският победител от конзолните войни са PC-тата. Всъщност това не е така. Когато Microsoft влязоха за конзоли през 2001 г. те затвориха редица обещаващи заглавия за PC за новата си Xbox. Такъв бе случаят с Halo франчайза, но практиката беше последвана масово и от други разработчици. Реално близо десетилетие PC геймърите бяха ощетени, като в един момент разчитаха основно на конзолни портове, което разваляше общото впечатление от игрите.

Това се промени през последните няколко години, като вече виждаме много повече заглавия да излизат едновременно за почти всички платформи. Вече повече игри разчитат и на т.нар. кросплатформеност – да могат геймърите от различни устройства да се съревновават помежду си. Това за някои може да е победа за PC-та, но реално от нея печелят всички.

Облакът и абонаментът – новите конкуренти

Горната теза щеше да е напълно валидна, ако гейм пазарът беше останал в състоянието си от преди десетилетие. Той обаче се усложни допълнително с добавянето на мобилните игри, които генерират вече близо половината от приходите в цялата индустрия. Сега сме на прага на нова трансформация, при която различните устройства ще бъдат поставени под една шапка.

Това са облачните гейм платформи. Услуги, като Stadia, xCloud (вече част от абонаментния план на Microsoft – Xbox Games Pass – бел. ред.) и потенциалното включване на онлайн магазините като Steam, Epic Store и тези на разработчиците ще пренареди напълно бизнес модела в индустрията. От продажби на самите устройства и отделните игри усилено се върви към абонаментни услуги.

Облачният гейминг ще премахне границите между устройствата – едно заглавие ще може да се започне на смартфон в метрото, после да се продължи на компютъра или конзолата вкъщи. Пускането на игра изцяло през интернет става възможно през новите 5G мобилни мрежи. Фактът, че тя върви в някой център за данни, а не на самото устройство – елиминира нуждата да имате устройство с най-новия хардуер.

Абонаментните услуги в платформи като Origin на EA, PlayStation Now на Sony, Xbox Game Pass на Microsoft и др., започват да премахват необходимостта да закупувате всяка една отделна игра. Имаме процес в изграждането на екосистеми от заглавия, които се конкурират помежду си. Показателен е примера между Epic Games и Valve с техните онлайн магазини.

Тази трансформация започва да се усеща от Apple, които не позволяват на Microsoft, Google Stadia и Epic Games да пуснат своите облачни услуги и магазини в рамките на iOS. Причината е, че така ще се разбие екосистемата и бизнес модела на самия „ябълков гигант“, както и ще бъде конкурент на техните аналогични предложения. Apple дори обедини всичките си стрийминг услуги, сред които е и Apple Arcade в единен абонамент, с което се опитва да привлече повече потребители.

Временните печеливши

Затова може да кажем спокойно, че конзолните войни приключиха. Въпреки потенциалното опорство на Sony и Nintendo да изоставят ексклузивните игри, процесите на трансформация на пазара са необратими в съвсем друга посока. На пръв поглед големите печеливши за момента са геймърите. В близко бъдеще те ще могат да играят любимите си заглавие на почти всяка платформа, навсякъде и през всяко устройство. Конкуренцията между отделните пазари, води до намаляване на цените и дори пускането на безплатни игри, като промоции (тези на Epic Games Store в момента). Животът не може да е по-хубав – нали?

Това ще е много временно състояние. Да вземем за пример е с видео стрийминга. Netflix доминира сегмента, но през последната година, каталогът им се свива с темповете с които конкурентите привличат ексклузивно съдържание. Вече не можеш да намериш всичките си любими филми и сериали срещу 10 долара на месец. Платформите никнат като гъби след дъжд, като разполагаме с Netflix, Amazon Prime, HBO GO, Disney+ (догодина в България) и други. Много са малко потребителите, чието любимо съдържание се намира само в един доставчик. Затова, се налага да се плаща за няколко платформи. В един хубаво момент и цените ще се вдигнат и 10-те долара на месец изведнъж ще набъбнат на 50.

Гейм индустрията се е запътила в същата посока. Сега може да получаваме безплатно съдържание в Epic Games Store, но утре може да не е достъпно в цялата екосистема на Apple. Или да искаме да играем през облака, но любимите ни заглавия са разпределени в Google Stadia, Xbox Games Pass и потенциалната такава услуга на EA примерно.

Ще попитате къде са конзолите в целия този нов свят? Те най-вероятно ще станат част от някоя от абонаментните услуги. По същия начин по който сега си взимаме смартфон от някой оператор с договор, така и Microsoft ще може да предлага Xbox в пакет с Xbox Games Pass. Или по-лошото – да е обратното. Затова и сблъсъкът на новите конзоли не е като едно време – в хардуера, възможностите и игрите. Той все повече се пренася в облака и абонамента.

The post Сблъсъкът на новите конзоли appeared first on TechTrends България.

Задължителните подобрения

Има няколко сфери, в които VR устройствата трябва да еволюират, за да могат да грабнат масовите потребители, а не само ентусиастите. Първата е в разделителната способност. Ако в момента 1080p е достатъчно да гледате изображения отдалече на телевизора, монитора или смартфона, то тя не е подходяща, когато екраните са буквално пред очите ви.

VR очила с 1080p на око ще се върнете в графичната епоха от 90-те години, когато пикселите бяха лесно видими. Oculus Quest 2 вдига резолюцията от 1 440×1 600 на 1 832×1 920, което е подобрение, но все още недостатъчно, да получите сходно изживяване, както при телевизор или монитор.

Вторият елемент е честотата на опресняване. Тук действа същия принцип – колкото по-близо е екрана, толкова по-висока трябва да е тя, за да смущава по-малко мозъка. Ако 60Hz стигат за да не товарят очите при работа с монитор или телевизор, при VR честотата на опресняване трябва да е по-висока. Oculus Quest 2 я вдига на 90Hz от 72Hz спрямо предходния модел.

Тези два елемента изискват освен по-добър екран, така и малко по-мощен хардуер. Oculus Quest 2 разполага с ъпгрейд в това отношение – по-оптимизирания за VR процесор Snapdragon XR2 на Qualcomm и 6GB RAM.

Третият елемент е теглото и центърът на тежестта на самите очила. Самостоятелните комплекти (които могат да работят без да е необходимо задължително да се свържат с компютър), са по принцип тежки, особено в предната част на устройствата. Което натоварва вратовете на потребителите и като цяло могат да предизвикат дискомфорт при ползване. Oculus Quest 2 подобрява баланса, като сваля теглото със 70 грама до 503, но има още какво да се желае в тази посока.

Компромисите

Ниската цена идва с няколко компромиса, част от които се елиминират с добавянето на аксесоари, които обаче се закупуват отделно. Първият е в контролерите, които не разполагат с вградена, зареждаща се батерия, а ползват добрите стари AA модели.

Другите са решими с допълнителни аксесоари – по-неудобната система за закрепване на главата може да се смени. Същото може да се направи и с аудиото, като се добавят по-добри слушалки.

Последният проблем е наложен от собственика на Oculus – Facebook. За да можете да ползвате VR очилата, ще трябва задължително да се логнете със своя акаунт в едноименната социална мрежа. Това има и своята логика, предвид факта, че Facebook работи по идеята за създаването на нейна версия в изцяло виртуална среда.

Съдържанието

Oculus Quest 2 разполага с около 50 игри, които могат да вървят самостоятелно с очилата. Те включват популярния Beat Saber, Star Wars: Vader Immortal, The Room VR, както и ексклузивния за Oculus Phantom. Очакват се и нови заглавия, като Star Wars: Tales from the Galaxy’s Edge, Jurassic World Aftermath, Sniper Elite VR и др.

Голям плюс на Oculus Quest 2 е, че е съвместим със софтуерната функция Link. Тя позволява на VR очилата да се свържат с компютър и оттам да се пускат други виртуални игри, които по принцип не са налични за тях. По този начин се преодолява предизвикателството да се пускат заглавия направени за x64 архитектурата, а самия Oculus Quest 2 ползва тази на ARM.

Това рязко увеличава каталога с налични игри, като ако имате акаунт в Steam, можете да си пуснете Half-Life: Alyx – първото истинско AAA заглавие, правено изцяло за VR среда.

The post Oculus пусна нов VR комплект Quest 2 appeared first on TechTrends България.

Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.

По този повод TechTrends имаше възможността да изпробва макар и за доста кратко новия умен телефон. Това са нашите предварителни впечатления, събрани в рамките на 20-на минути тестване на устройството.

По-добрият дизайн

Като дизайн и изработка Motorola Razr 5G е на много високо ниво. Подобрени са различни елементи от миналогодишния модел, като се акцентира доста на издръжливостта и здравината. Особено внимание е обърнато на сгъващия механизъм. От Motorola твърдят, че при техните тестове, новият смартфон издържа средно около 200 000 сгъвания и разгъвания, преди системата от панти да започне да дава дефекти и проблеми.

Металният корпус и подсиленият механизъм определено са първото нещо, което прави впечатление когато хванете смартфона. Независимо, че в началото ви се свива сърцето, като видите как екрана се огъва, цялата конструкция се чувства достатъчно здрава. Motorola Razr 5G може да се отваря и с една ръка, макар и не по същия рязък начин, както своя предшественик от 2005 г.

Друга голяма променя включват преместването на сензорът за пръстови отпечатъци от долната част на предния корпус в долното тяло на задния панел. Като цяло, Motorola Razr 5G се усеща като по-стабилен и здрав сгъваем смартфон от другите модели, до които сме имали достъп (Samsung Z Flip и Huawei Mate Xs). Как стои до новия Samsung Galaxy Z Fold2 се надяваме да разберем скоро.

Възможности

Предният екран е ако може да се каже по този начин – симпатичен. На него можете да вкарата различни уиджети, като интерфейсът си е на Android, просто на по-малък дисплей. Уведомления, мейли, бърз достъп до камерата – имате на разположение всичко, което ще работи функционално на него. Преминаването от единия на другия екран става бързо, но не успяхме да го тестваме по-задълбочено. Също и трябва да проверим при евентуално ревю дали има забавяне при предния дисплей.

Единствено трябва да свикнете с размерите му, защото е много вероятно да сте свикнали да ползвате смартфони с екрани, които обхващат целия панел. Тук имаме доста големи рамки изисква малко време за придобиване на нови навици.

В разтворен вид, Motorola Razr 5G е почти като стандартен смартфон. Подобно на всички сгъваеми модели, единствената по-голяма разлика при работа е, че предпазният слой на екрана е от тънка пластмаса, а не от стъкло. Което се усеща странно в началото.

Смартфонът е доста тънък в голяма част от тялото си без долната част. Тази диспропорция не прави впечатление като държите Motorola Razr 5G вертикално, но ако го завъртите хоризонтално става леко дисбалансирано. Може би, отново е въпрос на навик.

Хардуер и камери

Хардуерно Motorola Razr 5G изглежда стабилно, особено предвид факта, че голяма част от корпуса е изключително тънка. Разполага с миналогодишния флагмански процесор Snapdragon 765 на Qualcomm със 7nm архитектура, което го прави достатъчно бърз за доста дейности, приложения и игри. 5G свързаността се подразбира от името, което за България поне за момента няма толкова голямо значение. 8GB оперативна RAM памет и 2 800 mAh батерия, която предвид колко тънко е устройството в разтворен вид е направо постижение.

Камерите са едновременно сила и ахилесова пета при Motorola Razr 5G. Силата е, че сгъваемите смартфони с два екрана могат много ефективно да използват основният сензор за нормални и за селфи кадри. Недостатъкът е, че разполагаме с единична 48MP камера и една 20MP селфи при разтворено положение. Това лишава смартфона от ефективни широкоъгълни кадри или такива с приближение. Самият 48MP сензор е доста далеч от аналозите във флагманските устройства тази година.

Във всички случаи Motorola Razr 5G ни изненада доста приятно, като ще се радваме скоро да направим по-пълноценен тест и ревю.

The post Предварителен преглед на Motorola Razr 5G appeared first on TechTrends България.