Данните потвърдиха очакванията, че Huawei буквално ще бъде изтикана от пазара през първите три месеца на годината. Тенденцията започва да се проявява през последното тримесечие на 2020 г. Прогнозата, че Huawei няма да направи завръщане и през идните месеци също започва да изглежда доста реалистична.

Принудителното излизане на китайския гигант от пазара доведе до размествания в челната петица на водещите производители. Две компании се очаква да заместят напълно вакуума, който Huawei оставя. Xiaomi вече успешно заема това място, като към тях се присъединява Oppo. Ако няма промяна в политиката на икономически санкции на САЩ към Китай и Huawei, тази тенденция може да се окаже дългосрочна.

Завръщането на растежа

Изминалата 2020 г. трябваше да върне смартфон пазара към растеж. Тогава се очакваше разгръщането на 5G мрежите, както и постепенното пускане на по-достъпни съвместими устройства. Вместо това, коронавирус пандемията удари силно този сегмент, който отбеляза едни от най-големите си спадове през годините.

Сега тенденцията се обръща, като интересът към смартфони е подновен. През първото тримесечие на 2021 г. са отчетени доставки между 340 и 347 млн. бройки, в зависимост от анализаторската агенция. Това е ръст между 24% и 27%, който е движен основно от 5G устройствата и възстановяването на продажбите в ключови региони, като Китай например. Според Strategy Analytics, азиатската държава отчита ръст от 35% през първото тримесечие.

Важно е да се отбележи, че именно в периода януари-март 2020 г. Китай беше тежко ударена от пандемията, с пълно затваряне на обществото. Това повлияе и върху производството на смартфони, тъй като голяма част от него е ситуирана във втората по големина икономика.

Липсата на Huawei

Сред производителите, голямата липса е Huawei, които само преди две години бяха на ръба да детронират трайно Samsung. Налагането и последвалото затягане на икономическите санкции на САЩ срещу тях, успяха да извадят китайския гигант от уравнението. От началото на 2021 г. може да говорим и за по-траен успех в това начинание. Компанията трябваше да представи новите си флагмани през март, но това не се случи.

Въпреки множеството течове на информация и слухове, включително и за първите модели с новата им операционна система HarmonyOS, Huawei все още не може да пусне нови такива за тази година. Дори и да го направи, стриктните санкции ще ѝ попречат да постигне мащаба отпреди средата на 2019 г. Затова смятаме, че тенденцията за изваждането на Huawei ще бъде трайна, освен ако няма рязка промяна в политиката на САЩ спрямо китайското дружество.

Запълване на вакуума

Липсата им веднага беше запълнена. Премиум смартфон продажбите засега се преориентират към другите два водещи производителя – Samsung и Apple. Последната зае твърдо второто място по общи продажби от началото на 2021 г. с между 40% и 50% ръст, който се дължи до голяма степен на рекордните резултати постигнати от първия им 5G модел iPhone 12. Samsung отчита такъв между 28% и 32%, но това е голям успех, предвид дългогодишната стагнация на южнокорейското дружество.

Вакуумът на Huawei в останалите сегменти пък беше веднага запълнен от две други китайски компании – Xiaomi и Oppo. Първата от тях се очаква да бъде най-вероятният наследник на доскорошния мобилен гигант. Втората по-скоро ще заеме мястото на Xiaomi и така ще се запази баланса в челната петица.

Двете нови компании правят и силни опити да навлязат при премиум сегмента, като представиха първите си подобни устройства, предназначени за световния пазар. При правилно изиграване на картите, Xiaomi ще има шанс да заеме мястото на Huawei, а Oppo да ги подкрепи в по-задните позиции. Двете компании отчитат силни ръстове през първото тримесечие. Xiaomi расте с между 62% и 80% на годишна база. Oppo от своя страна с между 60% и 68%.

Краят на ветераните

От началото на 2021 г. станахме свидетели на няколко знакови новини и тенденции ориентирани най-вече около ветераните в сегмента. Основната е в официалното напускане на LG на смартфон пазара. Южнокорейският гигант подготвяше този ход от няколко години, но едва сега събра смелост да го стори. При това в навечерието на потенциалния смартфон с „плъзгащ се екран“.

Следващата е в поредния опит на легендарната марка Nokia да пробие на пазара. Финландците от HMD Global, които държат правата над бранда за смартфони, показаха новото си портфолио за 2021 г. За съжаление, отново отсъства модел в по-високия клас, а представените устройства трудно ще пробият в наситения достъпен и среден ценови сегменти. Поне от това, което виждаме на хартия като възможности и първи реакции от ревюиращи.

Nokia загуби ексклузивното партньорство с оптиките Zeiss за камерите, което е голям маркетингов удар за тях. Оцеляването на марката отново ще виси на кантар през 2021 г., след като през изминалата година те заличиха завоюваните позиции през 2018 г. и донякъде тези от 2019 г.

Последната тенденция е малко по-обнадеждаваща. Тя е, че Sony отчита печалба на своето смартфон звено, както и, че обяви новите си модели за 2021 г. Японският гигант ориентира все повече своите устройства за тесни специалисти и те служат по-скоро за технологичен демонстратор, отколкото за масов продукт. Стратегията обаче дава ефект и изглежда доходоносна за Sony, което дава надежда, че ще виждаме смартфони с нейната марка поне още няколко години.

The post Продажбите на смартфони със скоростно възстановяване от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Двете решения служат като основа на част от настоящата дигитална икономика за разпространение на софтуер. През облачни, интернет системи, с определени права за ползване на потребителите. На базата на iTunes, Джобс и Apple създават App Store – друга иновация, която пренася идеите за разпространение на софтуер в мобилния свят. Масовото възприемане на смартфоните през второто десетилетие на 21 век, налага бизнес модела на „ябълковия“ магазин, като стандарт. С почти идентични правила работи Google Play за Android и Microsoft Store за Windows.

Наложеният ред, изглеждаше непоклатим – двете най-големи мобилни екосистеми затвориха вратата за конкуренцията и диктуваха правилата в почти пълен синхрон. При гейм платформите нещата са малко по-динамични, като Microsoft и Sony постепенно изградиха позиции, паралелно с Valve и техния Steam. Те обслужваха различни устройства, което създаваше само една дилема на разработчиците – за кои точно да правят своите заглавия.

Комбинацията от няколко технологични тенденции и появата на нов играч с големи амбиции дава заявка за промяна, при това за фундаментална такава. Запознатите с историята през последното десетилетие и динамиката между мобилните екосистеми, биха пуснали иронична усмивка. Все пак, в това начинание са се провалили гиганти, като Microsoft, LG, Samsung, IBM, Nokia и др. Обстоятелствата обаче се променят. Гейм разработчикът Epic Games показа, че в рамките на година, може да задвижи процеси, които да накарат водещите фактори при разпространението на софтуер и приложения да преосмислят своя бизнес модел.

Надпревара под „пара“

Играта Fortnite носи на своите създадели милиарди долари приходи. Комбинацията от огромна популярност, достъпност и балансиран бизнес модел я прави толкова успешна и доходоносна. Вместо да създаде изсмукано от пръстите си продължение, Epic Games използват ресурсите получени от своя хит за нещо съвсем различно от тяхната област. Да създадат собствен онлайн магазин за игри, който да обслужва най-вече PC геймърите.

Тази територия е доминирана от Valve и нейния Steam. Историята тук сме я описали в наш предишен анализ. Казано накратко, Epic Games наливат милиони долари в субсидиране на разработчици, които да пускат безплатно, ексклузивно или и двете за кратък период от време своите заглавия. Целта е да се набере потребителска маса.

Две години и половина по-късно, стратегията явно работи. Epic Games Store разполага с 56 млн. клиенти през декември 2020 г. Това е значителен ръст спрямо 32 млн. потребители, с които магазинът разполага през същия период 2019 г. Докато, платформата на Epic расте със задоволителни темпове, тази на Valve стагнира. Въпреки това, Steam има повече от два пъти повече привлечени геймъри – над 120 млн.

Ексклузивните сделки работят доста ефективно за спечелване внимание на геймърите. Истинската промяна, която Epic Games предприеха, е друга – драстичното намаляване на таксата на тяхната платформа. Всеки онлайн магазин за дистрибуция на софтуер и приложения работи по идентичен принцип. Разработчикът се съгласява с правилата и условията за публикуване.

Основният бизнес модел е, че платформата взима определен процент от приходите, които са генерирани през нея. Този дял от години беше фиксиран на 30% от всички магазини – App Store, Google Play и Steam. Epic Games решиха да не играят по тези неписани правила и подбива цената повече от двойно. Компанията взима само 12% от приходите, които всеки разработчик генерира на нейната платформа.

Резултатът е, че дни преди Epic Games Store да бъде пуснат през декември 2018 г., на 30 ноември Valve обявяват промяна в своята политика. Те се съгласяват да намалят таксата, като след генерирани 50 млн. долара от разработчик, те да прибират 20%. Повече промени в тази политика за бизнес модела на Steam не са предприемани, но се обсъждат непрекъснато. Над 75% от разработчиците например, не са съгласни с модела на Valve и искат промяна.

Отстъплението на Microsoft

Пряката конкуренция между Steam и Epic Games Store най-вероятно ще доведе до промяна в политиката за таксите на първата, когато разликата между двете платформи като потребителска база изтънее. Ефектите обаче най-вероятно няма да се ограничат до отношенията на Valve и Epic. В изтекли документи от началото на май 2021 г. Microsoft планира да свали дела който прибира от своя Microsoft Store на 12%. Това е същата стойност, която предлага Epic Games на разработчиците.

Важно е да се отбележи, че Microsoft Store също е доста геймърски ориентиран и той се използва като основа за конзолите Xbox на технологичния гигант. Разработчиците, особено големите, следват тенденцията да пускат своите игри за всички платформи или поне за повечето. Тази крос съвместимост, в комбинация от техническия прогрес на мобилните технологии, започва постепенно да размива границите между устройствата.

Microsoft е една от първите, големи компании, които следват тази тенденция, като премахват преградите между PC и Xbox заглавията. Последствията са, че така вторите игри влизат в конкуренция с магазините на Epic Games и Valve. Предвид агресивната политика на първите, реакция от страна на Microsoft ще е неизбежна.

Засега, технологичният гигант отрича изтеклите документи, като обяви публично, че няма да има промяна в политиката. Впоследствие се коригира, като уточни, че такава не е предвидена за разработчиците на конзолни игри и официално анонсира, че тези за PC ще минат на 12% такса.

Отвъд игрите

Мобилните платформи App Store и Google Play са по-трудни за подобен пробив. Зад тях се крият стотици милиони потребители, милиарди сваляния и компании с пазарни оценки от трилиони долара. Epic Games сменят стратегията и атакуват екосистемата на Apple. Техния казус и потенциалния ефект от него също сме описали в просторен анализ.

Отново накратко – Epic Games искат Apple да отворят своята платформа за различни системи за разплащания, които да не са под контрола на технологичния гигант. По-конкретно плащанията в самите приложения (In-App Purchases или IAP), които са ключов елемент в монетизацията на мобилните игри, да могат да преминат изцяло през разработчика. Така, се избягва и 30% дял, който последния плаща на Apple.

Реакцията на компанията от Купертино беше предвидима. Опитите на Epic Games бяха пресечени, играта Fortnite, в която това беше интегрирано – свалена. Ситуацията се повтори и с Google, макар спорът там да премина на заден план. Epic Games започнаха съдебни битки с Apple, като ги обвиняват в злоупотреба с монополно положение. В САЩ те стартираха, като от тях излязоха различни интересни детайли за тази индустрия.

Epic Games също така се надяват да пренесат тази битка и в Европа, чрез жалба до Брюксел и местните антимонополни органи. Вероятността тя да бъде разгледана се засилва, след като Европейската комисия официално започна разследване срещу Apple за злоупотреба с монополно положение, но при друг случай – този със стрийминг услугата Spotify.

Дългосрочната стратегия

Epic Games имат уникалния шанс да пречупят установения преди повече от десетилетие бизнес модел на онлайн магазините за приложения и игри. При гейминг платформите ефектите вече се усещат. Valve направиха първите стъпки в сваляне на разпределението на приходите с разработчиците, като най-вероятно скоро ще последват и нови такива мерки. Microsoft обмислят подобна мярка, като дори да изравнят стойностите си с Epic Games Store.

По-фундаментална ще е промяната при мобилните екосистеми. Надеждата на Epic Games там е да се намесят регулаторите. Предвид засилените призиви в САЩ за по-стриктен контрол и изследване на практиките на Apple и Google в техните мобилни платформи, това изглежда също като вероятен сценарий. В Европа вече вървят по този път. Epic Games им дава допълнителни оръжия в постигането на победа.

Има и друг ъгъл. Това са облачните гейм платформи. Apple блокира всякакви опити подобна услуга да излезе в iOS и App Store. Компанията се позовава на общите си условия, че трябва всяко заглавие в такава платформа да бъде одобрявано отделно. Реалните причини са две – първата е, че се заобикалят плащанията през системата на Apple и съответно се избягва 30% такса. Втората е, че технологичният гигант има собствена услуга – Apple Arcade, която е в центъра на облачния гейминг за iOS.

Битката на Epic Games може да засегне и този сегмент. Факт е, че агресивната политика на компанията може да доведе до трансформация на бизнеса за приложения и дистрибуцията на софтуер. Развитията засега показват, че макар и бавно, Epic Games започва да жъне първите си победи.

The post Epic Games и трансформацията на пазара на приложения и игри appeared first on TechTrends България.

Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

Точно, заради това, технологичният конгломерат премина почти без сътресения след различни изпитания. Било то „възпламеняващия“ се, но изключителен като дизайн и възможности Galaxy Note 6 или първите чупещи се версии на сгъваемия Galaxy Fold. Когато падне, Samsung става, изтупва се и продължава. Същото важи, до голяма степен за тазгодишното портфолио от по-достъпната ѝ серия Galaxy A.

Компанията разбра, че в този сегмент най-добрият начин да се конкурира е да предложи висока стойност, на максимално ниска цена. Когато свали стойността на скъпия Galaxy A71 до 649 лева, той се превърна в безапелационен лидер в средния сегмент за 2020 г. Сега, на същата цена идва Samsung Galaxy A52. Той е „одрал“ кожата на своя предшественик, като предлага няколко ключови подобрения, които все още не са толкова широко разпространени в този клас.

Достъпен дизайн

По дизайна посрещат, по камерите – изпращат“ може би е фразата, която идва наум при ревюиране на смартфон. Ситуацията е идентична със Samsung Galaxy A52. Изцяло пластмасов корпус – рамка и заден панел, като първият е полиран, а вторият е матов. Това е един от компромисите, с който се сблъскваме в достъпния и средния клас. Погледнато от друга гледна точка – предимството е, че няма да се притеснявате от пръстови отпечатъци и при изпускане, че няма да се счупи задния стъклен панел.

По отношение на дизайна, Samsung са подходили максимално опростено. Отдясно са бутона за включване, двата за управление на звука. В долната страна на рамката е единичния говорител, 3.5мм аудио жак и USB Type-C конектор, който вече се превръща в стандарт, Samsung все още предлагат в кутията зарядно, поради хората, които купуват достъпни смартфони, надали разполагат с излишни такива за USB Type-C.

Другият елемент, който ще се набие на очи са големите рамки на екрана. За сметка на силния дисплей. За този ценови клас, все още са малко моделите, които предлагат 6.5-инчов AMOLED, с 1 080p резолюция и 90Hz честота на опресняване. Последното е черешката на тортата, защото смартфонът не само, че предоставя страхотна картина, но и позволява доста плавни движения при работа с интерфейса.

Хардуер и възможности

Samsung Galaxy A52 идва в две версии – с 5G и без. Версията, която тествахме беше втората и с 8GB оперативна RAM памет и 256GB място за съхранение. Моделите, които се предлагат масово на пазара са с 6GB RAM и 128GB пространство. Тези с 4GB не са налични в България, поне по официалните канали. 6GB са достатъчни за Galaxy A52 да се представя на ниво.

Това се комбинира с чипсета Snapdragon 720G по 8nm архитектура. Не е флагмански процесор, но е повече от добър в класа под 700 лева. Отделно, че премиум моделите на Samsung в Европа идват с чиповете Exynos, които доближават своите аналози на Qualcomm, но все още им отстъпват с малко.

Добрият процесор, в комбинация с AMOLED екран и високата честота на опресняване от 90Hz позволяват бърза и плавна работа. Особено в приложенията, които поддържат подобна технология. Не е 120Hz, но отново е сравнително рядко срещано явление засега в този ценови клас.

Тази екстра не успява много да изцеди батерията с 4 500 mAh на Samsung Galaxy A52. Тя издържа около ден и половина при нормално натоварване и пълен ден при интензивно. USB Type-C позволява интеграцията на бързо зареждане от 25W, което ще зареди малко повече от половината батерия за около 30 мин. Проблемът е, че зарядното в комплекта предоставя само 18W и за 25W трябва да вземете отделно такова.

Познати камери

Конфигурацията от камери на Samsung Galaxy A52 е почти идентична на пръв поглед спрямо миналогодишния A71. Имаме основен сензор от 64MP, широкоъгълен от 12MP, по 5MP макро и дълбочинен такъв. Селфи камерата е 32MP интегрирана в дупка в AMOLED панела, като няма любимия отпреди няколко години „прорез“.

Това, в което Samsung надгражда и то с доста добри темпове през последните две години, е софтуера на камерите. Компанията полага доста усилия в тази насока и реално това са подобренията. Като постепенно възможностите на флагманите се пренасят в по-достъпните модели. Затова, повечето режими са идентични от S-серията на Samsung. Интеграцията на добавена реалност, нощни снимки и лесния интерфейс за превключване на типа камери присъстват в Samsung Galaxy A52.

Основният 64MP сензор работи в режим от 16MP, но предвид добрите алгоритми за овърсемплиране препоръчваме да превключите на максималната резолюция. Така ще имате доста детайл на снимките и при фокусиране на конкретен елемент и впоследствие го изрежете, ще можете да компенсирате частично недостатъка с липсата на телефото камера. Този елемент все повече става като основна детерминанта на флагманите. Нощният режим е над средния като качество, особено спрямо конкурентите в класа на смартфони под 700 лева.

Софтуерът на Samsung

Samsung продължава традицията да поддържа своя интерфейс One UI. Компанията опрости и олекоти доста от него, но все още има доста екстри, които интегрира в своите смартфони. Гласовият асистент Bixby е изтикан леко в ъгъла. Преди, южнокорейският гигант използваше за него специален бутон. Сега, той се активира прзе бутона за включване.

С добавения софтуер, Samsung дават доста възможности за настройване и допълнителни услуги. Видимо, това не влияе върху работата на телефона. Факт е, че все повече компаниите, които надграждат интерфейса все повече се опитват да се доближат до оригиналния чист Android. Samsung докарва 11-та версия на популярната платформа директно от кутията, Отделно компанията подобрява темпа на обновяване на своите смартфони.

Все пак, за любителите на по-чистите версии на Android, могат да се ориентират към моделите на Motorola и Nokia, ако последните бързо изкарат новите си устройства на пазара. Факт е и, че Google тихомълком позабавя инициативата си Android One. С което любителите на подобни решения все по-трудно ще си намират подобни модели.

Като заключение, Samsung Galaxy A52 е доста силен претендент в средния клас. С настояща цена от 649 лева за 8GB версия със 128GB място за съхранение изглежда като добра оферта. Но и конкуренцията е доста силна, като от тази година по-агресивно ще навлизат китайските производители в лицето на Xiaomi и OnePlus.

The post Samsung Galaxy A52 – Новият претендент в средния клас appeared first on TechTrends България.

Двете събития са донякъде свързани в контекста на българския пазар за доставка на едро. От една страна, показват амбициите на United Group за по-голямо влияние при доставката на едро в района на Балканския полуостров и превръщането им в истински провайдър на II ниво в региона. От друга страна, придобиването на двата доставчика, както и на третия – пловдивски N3 (Entry), за чийто финализиране се очаква през следващите дни, подсилва позициите на „Виваком“ в този сегмент.

Обединени продажби на едро

Да започнем с новината от United Group. На 28 април, дружеството обяви, че слага под една шапка продажбите на едро на интернет на всичките си звена. Създава се специално дъщерно дружество UGI Wholesale, чиято дейност ще обхваща всички услуги в тази област. Той ще е базиран, стратегически в Гърция, където наскоро United Group придоби местния интернет и ТВ доставчик Forthnet.

Дейностите на UGI Wholesale включват продажбата на високоскоростен пренос на данни, роуминг, мобилна свързаност и гласови услуги на едро. Акцентът обаче ще е основно на първото – доставката на интернет. Тъй като мобилни услуги се предлагат основно в България чрез „Виваком“ и в Хърватска чрез Tele2. На останалите пазари в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Гърция са основно фиксирани оператори под шапката на United Group.

Преносът на данни на едро локално и международно са главната цел на групата. Важна подробност от съобщението на United Group идва с картата, която те предоставиха при обявяването на новото специализирано звено. На нея са показани, че собственикът на „Виваком“ ползва под наем линии или планира да наеме такива в почти цяла Европа. Отделно в страните в които оперира, групата разполага с много силно покритие и вече осъществява активни продажби на едро.

UGI Wholesale ще централизира управлението на тази бизнес и ще позволи на компанията-майка да предоставя услуги от край до край или поне за свързаност на едро в големи мащаби.

Какво е интернет доставчик II ниво

Някои читатели вече се питат какво е интернет доставчик II ниво. Като цяло операторите, които предоставят пренос на данни се делят на три нива. Първото ниво включва малко количество компании, които държат т.нар. магистрални кабели. Те осигуряват цялостна международна свързаност и в общи линии ако споделят трафика помежду си обхващат обмена на информация в глобалната мрежа на 100%.

Доставчиците II ниво в общи линии предоставят свързаността на една държава или даден регион. Те обикновено включват, както местни компании, така и някои от големите играчи. Тяхната задача е да разпределят свързаността към доставчиците от III ниво, които могат да продават трафика на едро на компании и на крайни потребители.

Българският контекст

Доста често, някои от най-големите доставчици на второ ниво, са такива и на трето. Затова е неслучайно, че основните играчи на българския пазар и в двата сегмента са „Виваком“ и „А1 България“. Към доставчици II ниво спадат и някои по-малко известни компании, като „Нетера“ например.

КРС при годишните доклади не прави разлика между двете и само оценява пазара на едро като цяло. Сред които попадат тези на второ и трето ниво. Според регулатора, тук влизат и редица от по-малките, независими оператори, като по негови данни през 2019 г. са били около 100 фирми с тази дейност. Когато обаче говорим за доставчици II ниво, участниците на българския пазар се свиват до около десетина.

Чрез придобиването на трите независими оператора „Виваком“ получава не само добри позиции сред крайните абонати на интернет и ТВ услуги в София и Пловдив, но и такива при продажбата на едро. Това е изрично подчертано от КРС в своето мнение до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките. Според телеком регулаторът, консолидацията може да засегне най-много доставката на интернет на едро в двата най-големи града в страната.

Любопитното е, че от изказаните мнения при разглеждането на сделките от КЗК, един от основните конкуренти на този пазар „А1 България“ запазва неутрална позиция. Други големи конкуренти при продажбата на едро, пък не са потърсени от КЗК.

Обявяването на централизирано управление на тази дейност на ниво група при „Виваком“ допълнително ще подсили позициите не само на българския телеком, но и на цялата United Group в региона. Нещо, което трябва да се има предвид при последващи консолидации в сектора в страната. Защото „Виваком“ вече ще има доста силна роля на този пазар.

The post United Group ще формира регионален интернет доставчик II ниво appeared first on TechTrends България.

Залезът на Huawei на Стария континент е факт от края на 2019 г., когато санкциите на САЩ забраниха използването на лицензиран Android в смартфоните им. Както и услугите на Google, които са доста популярни в региона. Залезът на китайската компания започва от тогава, задълбочава се през 2020 г. и вече навлиза в крайната си фаза.

Данните на изследователската фирма Counterpoint Research показват ясно тези тенденции. Големите губещи са Huawei, Honor и Nokia, a печелившите са Xiaomi и Oppo, както и изгряващите звезди в лицето на Realme и OnePlus (подбранд на Oppo).

Състоянието на пазара

В края на 2020 г. пазарът в Европа отчита спад от 14% на годишна база. През първото тримесечие на новата година, имаме ръст от 6%. Това в комбинация с все по-масовото навлизане на 5G устройства, показва не само оптимистичен старт, но и потенциал за пълно възстановяване. Както и за растеж от преди пандемичната 2020 г.

Позитивните нагласи се дължат на няколко фактора. Първият е, че Европа беше ударена тежко от COVID-19 пандемията и все още се възстановява бавно от нея. Което също така забави и отложи разгръщането на 5G мобилните мрежи на Стария континент за настоящата 2021 г. Което създава потенциал за растеж до края на годината, в комбинация с нови и по-достъпни 5G смартфони на пазара.

Недостижимата тройка

Водещите три смартфон производителя в Европа трудно могат да бъдат достигнати. Те увеличават своите дялове и отчитат здравословни и дори силни ръстове на доставките. Лидер е Samsung с 32% дял, но и с най-малко увеличение на годишна база през първото тримесечие от едва 13%.

Apple има силни продажби със своя 5G модел iPhone 12 и за това имаме директни доказателства, чрез публикуваните на 29 април финансови резултати на компанията. Тя отчита рекорден ръст и приходи, благодарение почти изцяло на своя смартфон бизнес. Данните на Counterpoint Research показват 31% увеличение на доставките. С което Apple скъсява разликата между тях и Samsung на 4% пункта и с дял от 28%.

Xiaomi комфортно заема третата позиция и мястото на Huawei с 18% пазарен дял и 73% ръст на годишна база. Китайският гигант навлиза все по-агресивно в Европа и е възможно скоро да започне да конкурира повече първите двама.

Новите в играта

Oppo удвоява своя пазарен дял до 6%, същото прави и техния подбранд OnePlus, само че от 1% на 2%. Вторият може и да засили допълнително своето присъствие на Стария континент, като се смята за добър избор за доста прагматичните европейски потребители.

Единственият с по-голям ръст от тях е друг представител от Китай – Realme. Компанията отчита увеличение от 183%, но все още разполага с малък пазарен дял от едва 2%. Това не ѝ пречи да има голям потенциал за развитие в перспектива.

Залезът на Huawei и очакваното завръщане на Honor

Очаквано, големите губещи през първото тримесечие в Европа при смартфоните са Huawei и техния доскорошен бранд Honor. Китайският гигант няма нови модели на Стария континент откакто, САЩ ограничиха рязко доставките на ключови компоненти, като мобилни чипсети за тях. Това отряза амбициите на Huawei да пусне своите флагмани през първите три месеца на 2021 г. дори и само за местния пазар в Китай.

Huawei залязва стремглаво със 77% спад до минималния пазарен дял от 2% в Европа. Honor също се свива до 2% от 6% през 2020 г. Това е спад от 74%. Добрата новина за Honor е, че от декември, брандът е с нови собственици, които планират да пуснат нови модели през лятото на 2021 г. Европа също е в плановете им, така че шансът марката да се завърне е много голям. Това не важи за Huawei, които са изцяло зависими от санкциите на САЩ.

Отпадането на Nokia

Единственият оцелял европейски бранд на смартфон пазара е преродената Nokia. Тя отчиташе добри резултати на Стария континент през 2018 и 2019 г. Но от повече от година и половина, марката, сега управлявана от финландците от HMD Global е в позиция на свободно падане. През началото на 2020 г. тя беше с пазарен дял в Европа от 2%, а сега е в графа „Други“.

Nokia претърпя удари по няколко направления. Първото е, че коронавирус пандемията разстрои нейните доставки и компанията почти не пусна нови модели през 2020 г. Едва в началото на настоящата година тя показа шест нови смартфона, част от които са с 5G свързаност. Вторият фактор е, че тя претърпя няколко удара в горния клас, с провала на Nokia 9 PureView и липсата на истински флагман близо две години.

Последният идва с изтичането на ексклузивното партньорство с експертите в лещите и оптиката Zeiss. Nokia така и не успя да капитализира на това сътрудничество, като в някои случаи решенията за камерите бяха дори по-зле от конкуренцията. Zeiss вече работят с няколко други производителя и това премахва добра възможност за различаване на техните продукти от останалите. Предвид не толкова силното портфолио до момента, шансът финландският бранд да се завърне, дори в родна Европа е минимален.

The post Xiaomi замести трайно Huawei при смартфоните и в Европа appeared first on TechTrends България.

„Ябълковата“ компания отчете много силен период, в който продажбите на iPhone 12 изстреляха почти всички показатели. Това се дължи до голяма степен на факта, че това е първият модел с поддръжка на 5G мрежи, което в комбинация с тяхното развитие на големите пазар изстреля интереса към смартфона на Apple. Което повдига един стар проблем за компанията от Купертино – тя затвърждава своята зависимост от продажбите на iPhone.

Опитите ѝ да диверсифицира бизнеса си все още не дават достатъчно големи плодове. Услугите все още са малък дял, макар и растящ постепенно, има интерес към останалите устройства, който обаче е продиктуван донякъде от пандемията. Казано по-накратко – успехът на Apple все още е в ръцете на iPhone.

Очакван растеж

Технологичният гигант обяви ръст на приходите от 54% до 89.6 млрд. долара за първото тримесечие на 2021 г. Нетната печалба се удвоява от 11.2 млрд. долара на 23.6 млрд. долара. Резултатите бяха очаквани до голяма степен от контекста на състоянието на компанията през същия период миналата и по-миналата година. През 2020 г. Apple отчете анемичен ръст от 1%, а през 2019 г. имаше дори спад, което свали базата.

Очаквано при разбивката по пера, основният двигател на растежа са смартфоните iPhone. Те допринасят с 19 млрд. долара от допълнителните приходи през периода като се увеличават от 28.9 на 47.9 млрд. долара. Както вече споменахме, резултатът отговаря на прогнозите, че Apple ще има силни продажби на своите смартфони, след като през октомври пуснаха своите първи 5G модели.

Успехът на iPhone 12 е ясно видим и при приходите, които производителите в сегмента са отчели. Apple е лидер през първото тримесечие, като делът ѝ се увеличава от 34% на 42% от световните постъпления от смартфони. Това показват данните от изследователската фирма Counterpoint Research за първото тримесечие на 2021 г. Което поставят технологичния гигант като лидер на този пазар по отношение на приходите.

Ситуацията е положителна при останалите сегменти, но при тях имаме доста по-умерени темпове. От една страна и защото самите бази, от които стъпват са доста ниски. Постъпленията от компютрите Mac нарастват със скромните 3.7 млрд. долара до 9.1 млрд. долара. Идентичен е темпът на таблетите iPad, които достигат 7.8 млрд. долара.

Услугите отново в сянка

Приходите от услуги също отчитат ръст от 3.5 млрд. долара до 16.9 млрд. долара. Те са три пъти по-малко от продажбите, които предоставят iPhone през същия период. Това не е добър показател за момента, предвид факта, че именно това перо се очаква в дългосрочен план да диверсифицира бизнеса на Apple. Технологичният гигант продължава да пуска различни нови джаджи и да инвестира в оригинално съдържание за своята стрийминг услуга. Но този тип приходи имат още дълъг път докато могат да се конкурират с основния бизнес на компанията.

Те са напълно засенчени като резултати от продажбите на iPhone 12. Смартфон бизнесът продължава да е основния източник на растеж за компанията. Неговата важност се подкрепя и от времето на слабите периоди на Apple. Когато компанията обяви първите по-сериозни спадове през 2019 г. те се дължаха именно на слабите продажби на iPhone, водени от високите цени и търговската война между САЩ и Китай.

Смартфоните през първото тримесечие на 2020 г. се реализират добре в почти всички географски зони. Най-силни продажбите са там където има вече разгърнати 5G мрежи, като САЩ и Китай. В Европа има ръст от близо 50% на приходите от 14.2 на 22.2 млрд. долара, но те може и да продължат при пускането на повече подобни услуги в региона. Което вече става факт през тази година.

The post Apple на крилете на 5G и iPhone продажбите appeared first on TechTrends България.

Най-големият по брой мобилни абонати оператор записва стабилен ръст по почти всички показатели. Лошата новина е, че компанията-майка Telekom Austria Group от това тримесечие вече не предлага подробна разбивка за ТВ абонатите на звената си, както и някои други показатели също липсват. Затова, вече няма да може да следим този показател за „А1 България“ на тримесечна база и ще трябва да разчитаме евентуално на подробни годишни доклади или на тези на Комисията за регулиране на съобщенията.

Скокът на печалбата

Приходите на българското дружество нарастват с умереното темпо от 3.6% през първото тримесечие спрямо същия период през 2020 г. Те вече достигат 132.2 млн. евро, като постъпленията от всички услуги нарастват, но тези от продажбата на устройства и оборудване намаляват.

По-интересна е рязкото увеличение на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). Тя скача с 21.2% на годишна база до 55.6 млн. евро и вече съставлява 42% от всички приходи. Това постижение е доста добро за телеком, особено в условията на пандемия и в режим на изграждане на 5G мобилна мрежа.

Telekom Austria Group (TAG) вече не предлага подробна разбивка по някои показателя. Първият от които са капиталовите инвестиции, за които имаме само обща стойност за цялата група, но не и колко е инвестирала в своята мрежа всяко едно от звената. Така, че от финансовия отчет на TAG вече не може да се покажат средствата, които „А1 България“ е вложила.

От компанията-майка само отбелязват, че те са се повишили за българското дружество през първото тримесечие, като са ориентирани основно в модернизация на мрежата. Отделно TAG отчита, че разходите по придобиване на допълнителните честоти в 2.1GHz и 2.6GHz са стрували на „А1 България“ 5.3 млн. евро през първото тримесечие. Новият спектър в 3.6GHz беше придобит през април и ще влезе в доклада за настоящия период.

Другите показатели

Мобилните абонати на „А1 България“ продължават да отчитат бавен спад. Те намаляват от 3.76 млн. на 3.73 млн. ако сравняваме с тези от края на 2020 г. При сравняване с предходния период, за първото тримесечие понижението е от 2.3% от 3.82 млн. потребителя. Бавно и уверено се качват абонатите на фиксиран интернет, които вече са 483 хил. в края на март.

TAG вече не дава разбивка за потребителите на платена телевизия. Доскоро, такава информация можеше да се намери във всеки един доклад на групата. От „А1 България“ съобщават за общия брой абонати на фиксирани услуги, в които влизат тези на платена ТВ и на широколентов интернет. Те са 1.089 млн. за първото тримесечие, но трудно може да определим какъв дял от тях ползват телевизия, заради пакетните предложения.

Средномесечния приход от абонат (ARPU) се увеличава стабилно от 5.8 евро на 6.3 евро на годишна база. В края на 2020 г. той беше 6 евро, което показва, че положителната тенденция за растеж продължава. Друг голям показател е т.нар. churn или процентът от потребители, които са се отказали от услугите на телекома. Той също беше скрит от таблиците на TAG за първи път от години на финансово отчитане.

Поводи за оптимизъм

Българският телеком има всички поводи за оптимизъм през 2021 г. Освен отличният старт, „А1 България“ отчита стабилно и диверфицирано портфолио, като в почти всички сегменти има растеж. Компанията агресивно разви и своите комплексни услуги за корпоративни клиенти и дигитализация, което също дава положителни сигнали за развитие.

Има обаче поводи за притеснение относно прозрачността на телекома. „А1 България“ беше единственият оператор в страната, за който можеше да се намери наистина подробна информация на тримесечна база. Скриването на броя ТВ абонатите, churn rate-а и капиталовите инвестиции не са добри знаци.

По вторият индикатор можехме да определим, макар и косвено, дали стратегията за „бонусен трафик“ е сработила срещу неограничения план на „Виваком“. Пускането на аналогичен такъв месец по-късно след обновленията показва, че той не е дал резултатите. За съжаление, няма да може да проследим дали и с колко е имало промяна.

The post „А1 България“ с голям скок на печалбата от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Подобни механизми не са новост в мобилните екосистеми. Google има сходни възможности, но те изискват повече действия от потребителите. Както и доста от функциите за проследяване на приложенията са включени по подразбиране. Apple позволява на техните клиенти да ги изключат само с едно натискане.

Рекламодателите и технологични гиганти, които разчитат на подобни данни реагираха остро на идеята. Това е обяснимо, защото огромния океан от информация, с който разполагат ще стане неактуален. Техния бизнес модел е заплашен, тъй като много компании събират и препродават тази информация. В един момент достъпът до нея остава само и единствено в Apple. Затова се предполага, че технологичният гигант се опитва да затвори допълнително своята екосистема и даде предимство на своите продукти.

Практиката е любима на „ябълковата“ компания и може да се проследи в почти всеки неин бизнес аспект. Ако Европейския съюз (ЕС) затегна правилата за споделяне, събиране и обработване на лични данни, то други големи пазари още нямат такива регулации. От друга страна, затвореното естество на iOS дава почва за антимонополни разследвания. Такова се очаква да стартира ЕС срещу Apple в следващите дни. Всичко това поставя въпроса дали технологичният гигант наистина е загрижен за поверителността на клиентите си или търси нов начин за монетизация на iOS платформата си.

За насочената реклама с любов

Накратко, за какво е спора – всеки смартфон събира различни данни. Това става, както от самото устройство и операционната система, така и от приложенията. В повечето случаи, тази информация се използва за тяхното функциониране. Приложението за камерата иска достъп до вашите снимки, за да може да прави и добавя нови кадри. Или да ги обработва след това. Това за разговори ще иска достъп до микрофона. Примерите са много.

Доста приложения събират различна информация с цел по-добро таргетиране на своята аудитория. Тук може да са игри, услуги, новинарски апове и др. Голям процент от всички изброени често препродават събраните данни на трети страни, обикновено рекламодатели. Чрез тази информация се правят потребителски профили, на базата на които може да се предлагат различни продукти, услуги и др.

Пословичен за подобен рекламен посредник е Facebook. Социалната мрежа събира данните на милиарди и ги ползва за насочена реклама във всички устройства и платформи, на които е налична. Ограничаването на извличането на информация ще създаде проблеми на компанията да предлага качествена услуга на рекламодателите.

Затова Facebook е сред големите критици на действията на Apple. Социалната мрежа дори започна да пуска съобщения сред компаниите, с които работи, че не може да предоставя потребителски данни за iOS устройства при анализирането на аудиторията и при пускането на реклами.

Идеалната цел

Apple представя подобни действия като голяма загриженост за поверителността на потребителите и опазването на техните данни. Главният изпълнителен директор на компанията Тим Кук многократно е призовавал за засилване на регулациите в тази сфера. Това е част от стратегията, „ябълковият“ гигант да поддържа имидж на производител, който цени своите клиенти и предоставя сигурни устройства и услуги.

От друга страна, Apple използва аргумента за опазването на лични данни, като опит да насочи IT регулациите в посока, на която им е удобно. Както и да разсее държавните органи от проблеми в екосистемата и практиките ѝ, които може да се сметнат за антимонополни.

Apple води все по-тежки търговски спорове, че използва доминиращото си положение чрез iOS и App Store, за да потиска конкурентни приложения и така може да развие собствените си. Такъв пример е със Spotify, като двете компании са на нож, откакто, технологичният гигант пусна собствена услуга за стрийминг на музика. Друг пример е спорът с Epic Games относно разплащанията и високия дял от 30%, който взима Apple.

Това са проблеми, които все повече надвисват над технологичния гигант. Различни социално отговорни дейности или замаскирването на бизнес решения като такива, може да дадат повече аргументи и възможности за защита на Apple.

Бизнес възможностите

Редица експерти виждат друг ъгъл в промените, които технологичния гигант налага в новия iOS 14.5. Според тях, Apple подготвя почвата да навлезе в бизнеса с дигитална и онлайн реклама. Досега, компанията избягваше този модел за монетизация в iOS и App Store. С действията си през годините, дори обезсърчаваше разработчиците да го прилагат. Технологичният гигант предпочита да се генерират приходи от директни транзакции и покупки, отколкото чрез понижаване на потребителското изживяване с интеграцията на реклами в приложенията.

Затварянето на вратата за извличане на данни от iOS към трети страни, както и пълния контрол едновременно върху платформата и устройствата, поставят Apple в уникална ситуация. Те получават пълен монопол на тази информация. Което може да им даде много силни позиции при стартирането на една онлайн рекламна услуга.

Подобна се предлага единствено в няколко строго определени за това места – в търсенето на App Store, както и в специализираните собствени приложения News и Stocks. Това е доста ограничен кръг, въпреки, че компанията бавно го разширява. Което може да проследим в постъпленията. През изминалата фискална година, Apple е прибрала около 274 млн. долара приходи по това перо. За новата има прогнози, че може да скочи до 2 млрд. долара. Почти всички приходи на Google и Facebook се генерират от реклами, което може да ви даде представа за какъв пазар говорим.

Ирония на монопола

Apple има интерес да навлезе в този сегмент, но не по същия начин, по който нейните конкуренти го правят. Постигането на монопол над данните е първата стъпка, следващата е в разширяването на местата и инструментите за реклама. Ако не го направи или се случи в много умерен и незабележим начин, тогава компанията наистина е действала с идеална цел.

В случай, че технологичният гигант все пак навлезе ударно в рекламния онлайн бизнес, може да станем свидетели на поредната порочна практика, в която той затваря вратите за конкурентите в своята екосистема. Което може да даде нови аргументи на регулаторите за нейните порочни практики. Иронично е, че в стремеж да защитава потребителската поверителност, компанията може да отвори нов фронт за антимонополни разследвания.

The post Apple в името на поверителността или на рекламата appeared first on TechTrends България.

Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.