TechTrends България https://www.techtrends.bg/ Отвъд технологичните новини Thu, 06 Feb 2025 16:22:48 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.7.2 https://www.techtrends.bg/wp-content/uploads/2019/01/cropped-techtrends_2_color-e1546510054597-1-32x32.png TechTrends България https://www.techtrends.bg/ 32 32 „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите https://www.techtrends.bg/2025/02/06/5g-highways-revenge-plan-16095/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=5g-highways-revenge-plan-16095 Thu, 06 Feb 2025 16:22:48 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16095 България зачеркна разгръщането на 5G магистралите, които можеше да финансира през националния Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през април 2022 г. Повече от две години по-късно, обновените проекти отново бяха преработени, този пъти принудително от Европейската комисия (ЕК). Оцелелите идеи също са под въпрос дали ще успеят да се реализират, заради притискащите ги срокове. …

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

]]>
България зачеркна разгръщането на 5G магистралите, които можеше да финансира през националния Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през април 2022 г. Повече от две години по-късно, обновените проекти отново бяха преработени, този пъти принудително от Европейската комисия (ЕК). Оцелелите идеи също са под въпрос дали ще успеят да се реализират, заради притискащите ги срокове. Ситуацията се влошава допълнително със замразяването на плащанията по втория транш на целия План от страна на Брюксел. В същото време, два от телекомите все пак започнаха развиването на 5G магистрални трасета в страната, като използват съфинансиране по други европейски механизми.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Bulgaria-700-mhz-Final-Distribution

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

5g-highway-bulgaria-head

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

EESM-DAEU-MAP

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Bulgaria-Recovery-Plan-Evolution

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Vivacom3

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.


Vivacom-quote-2025-logo„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком


„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.


yettel-quote„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България


Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.


Vivacom-quote-2025-logo„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком


Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Bulgaria-5g-Highways-Map-2

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

A1_5GSEAGUL_3_JivkoKovachev

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

A1_5GSEAGUL_Demonstration_1

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

]]>
DeepSeek – китайският AI „Спутник“ https://www.techtrends.bg/2025/01/29/deepseek-chinese-ai-sputnik-16086/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=deepseek-chinese-ai-sputnik-16086 Wed, 29 Jan 2025 10:54:13 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16086 На 4 октомври 1957 г. СССР изстреля първият изкуствен сателит в орбита – „Спутник 1“. Това създава огромна криза в Западния свят, който дотогава е убеден в своето технологично превъзходство над Източния блок. Изстрелването на спътника демонстрира точно обратното, като тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер признава в публично обръщение, че САЩ са задминати в научно-космическите …

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

]]>
На 4 октомври 1957 г. СССР изстреля първият изкуствен сателит в орбита – „Спутник 1“. Това създава огромна криза в Западния свят, който дотогава е убеден в своето технологично превъзходство над Източния блок. Изстрелването на спътника демонстрира точно обратното, като тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер признава в публично обръщение, че САЩ са задминати в научно-космическите изследвания и, че трябва да се мобилизира огромен ресурс, за да се обърне тази тенденция. Все пак става дума за първите десетилетия на Студената война, а ракетните технологии имат стратегическо военно предназначение.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

deepseek

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

nvidia-jason-huang

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

stck-us-china-chess-game

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

]]>
Samsung Galaxy S25 Ultra – Царят на AI https://www.techtrends.bg/2025/01/27/samsung-galaxy-s25-ultra-review-16070/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=samsung-galaxy-s25-ultra-review-16070 Mon, 27 Jan 2025 18:13:23 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16070 Премиум флагманът на Samsung за 2025 г. вече е тук. Galaxy S25 Ultra показва не само посоката на развитие на смартфон индустрията, но и големите амбиции на южнокорейския гигант за лидерската си позиция в нея. Новият модел предоставя на пръв поглед козметични промени спрямо миналогодишния. Но както хардуерно, така и софтуерно, Samsung Galaxy S25 Ultra …

The post Samsung Galaxy S25 Ultra – Царят на AI appeared first on TechTrends България.

]]>
Премиум флагманът на Samsung за 2025 г. вече е тук. Galaxy S25 Ultra показва не само посоката на развитие на смартфон индустрията, но и големите амбиции на южнокорейския гигант за лидерската си позиция в нея. Новият модел предоставя на пръв поглед козметични промени спрямо миналогодишния. Но както хардуерно, така и софтуерно, Samsung Galaxy S25 Ultra прави голяма крачка напред.

Премиум смартфонът утилизира първия 3nm процесор за Android модели – Snapdragon 8 Elite. По-важното при него обаче се крие в задълбочената интеграция на изкуствен интелект (AI). Която не опира само до употребата на едно приложение, като може да събира информация от няколко, след което да резюмира, анализира или да предприеме определени действия.

Той е дело на комбинацията между Galaxy AI на Samsung и задълбоченото партньорство между производителя и Google. Резултатите са повече от впечатляващи и за момента затвърждава южнокорейския гигант като лидер в AI интеграцията при смартфоните. Независимо дали Apple Intelligence на Apple ще бъде разрешен в Европа тази година или не, възможностите на Samsung засега са по-големи.

Цената, поне при дебюта на Samsung Galaxy S25 Ultra е с една идея по-ниска от миналата година – 2 799 лева срещу 2 999 лева. Но през 2024 г., премиум флагманът на компанията бързо премина в „промоционален“ режим и само след няколко месеца можеше да се намери за малко над 2 000 лева. Дали ще се предприеме същата стратегия е още рано да се каже, но до известна степен показва, че в този клас смартфони приемливата цена е под 2 500 лева.

Познат дизайн

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-6

Дизайнът на умните телефони отдавна е поставен в тесни рамки. Възможностите за „разчупването“ му се ограничиха значително. Затова и промените в Samsung Galaxy S25 Ultra на пръв поглед са минимални, спрямо миналогодишния модел. Новият телефон изоставя острите ръбове на корпуса в краищата, като ги заобля. В комбинация с металната рамка, Samsung Galaxy S25 Ultra леко наподобява визията на iPhone, които използват подобна конфигурация от години.

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-8

На хартия Samsung Galaxy S25 Ultra трябва да е по-тънък от предшественика си, но говорим за разлика от 0.2 мм. Ще я забележите или усетите само ако погледнете характеристиките на двата смартфона. Докато разликата от 20-на грама при масата е малко по-осезаема ако вземете двете устройства в ръка. При представянето на флагманите си, Samsung тийзнаха и допълнителната Edge версия, която се очаква по-късно тази година и която трябва да бъде вече забележимо по-тънка.

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-2

Друга разлика, отново с малко е при екраните. Samsung Galaxy S25 Ultra разполага с 6.9-инчов LTPO AMOLED дисплей със 120Hz опресняване. Резолюцията е 1 440×3 120 пиксела. Предшественикът му ползва екран със същия панел като характеристики, но с размер 6.8 инча.

В света на 3nm

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-Launch-Specs

Samsung Galaxy S25 Ultra разполага и с един важен хардуерен ъпгрейд. Смартфонът разполага с първия процесор на Qualcomm изработен по 3nm технология – Snapdragon 8 Elite. Чиповете по тази архитектура бяха запазена територия за устройствата на Apple в продължение на близо две години. От 2025 г. ще виждаме доста повече Android смартфони, които да я ползват.

Дали заради нея или е комбинация от софтуер и хардуер, Samsung  показаха и т.нар. Personal Data Engine. Чрез него, компанията компилира личната информация от различни приложения, обработва я и предоставя максимално персонализирани резултати чрез AI. Южнокорейският гигант твърди, че всичко е максимално подсигурено, както и че се използва технологията Knox за корпоративна сигурност при защитата на данните.

Другите хардуерни компоненти не са толкова впечатляващи. 12GB оперативна памет е основната конфигурация, като има версии от 256GB до 1TB. Последната има опция за 16GB RAM, но още няма информация за нейни наличности в България. Батерията е 5 000 mAh, като бързото зареждане през кабел е 45W. Добрата софтуерна оптимизация дава добър живот на батерията още при Samsung Galaxy S24 Ultra, която е засилена допълнително и при S25 Ultra. Последният „хардуерен“ компонент е керамичното стъкло на Corning Gorilla Armor 2, което трябва да намали опасността от счупване на екрана.

Камери и обработка

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-5

Единствената голяма промяна на конфигурацията на камерите в Samsung Galaxy S25 Ultra е замяната на 12MP широкоъгълна с 50MP такава. Това е отлична новина за любителите на по-панорамни кадри, гледки и пейзажи. Останалите сензори се запазват непроменени – 200MP основен, два телефото – 10MP и 50MP, както и 12MP селфи.

За използването на толкова много дигитални мегапиксели, ключов момент е софтуерната обработка на кадрите. Samsung вече натрупа дългогодишен опит в това направление и предоставя отлични снимки и предвид големия набор от сензори – в разнообразни условия. Спрямо миналогодишния модел, най-осезаема е разликата при широкоъгълните кадри, които са с много повече детайли и острота. Добавена е и дигитална променлива бленда в някои режими, която да даде на по-запалените фотографи повече възможности за снимане.

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-4

Вградените възможности за пост обработка на кадрите е мястото, в което AI започва да блести при Samsung Galaxy S25 Ultra. Възможности за изрязване на нежелани обекти от кадъра става значително по-ефективно от преди. С помощта на AI вече можете да обработите портретна снимка или елемент от нормална снимка така, все едно е скициран или нарисуван. Интегрирани са и инструменти за обработка на осветеността и цветовете на кадрите. При видеообработката има възможност за филтриране на страничните шумове и изчистване на звука, доста полезна функция при заснемане на открито или на места като пълни кафета, ресторанти и др.

AI за всичко

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-3

Интеграцията с AI е много по-дълбока от внедряването му в приложенията за камерите и пост обработка. Samsung Galaxy S25 Ultra има възможност за ползване на личната информация от редица приложения наведнъж. Тя най-добре се визуализира в т.нар. Now Brief и Now Bar. Първото са персонализирани ъпдейти за състоянието ви през деня, като се взимат данните от приложението Health, Weather и др. Now Bar е новинарска лента с известия. Приложението Gallery на Samsung също позволява да се търсят снимки на база описание.

Интеграцията с Google в Samsung Galaxy S25 Ultra отваря доста нови възможности. Circle to Search на Google вече включва възможност за търсене на аудио, включително и песни. Това е доста полезна функция, която заплашва да направи излишни, популярни приложения като Shazam, например.

Gemini е интегриран силно във възможностите на смартфона, като чрез него може да се изисква резюме или описание на снимка, видео, текст и др. Преразказването на клип от YouTube е интересна функция, но това може да убие гледаемостта в платформата. С Samsung Galaxy S25 Ultra чрез гласови команди можете да създавате събитие в календара, да настройвате аларми и да търсите в Gmail акаунта си.

Софтуерно, One UI 7 започва доста да наподобява, поне визуално, iOS. Което е нож с две остриета. От една страна, това може да привлече феновете на Apple да сменят смартфона с отхапаната ябълка на гърба със Samsung. От друга, може да отблъсне част от потребителите, които не харесват визията на iOS. Предимството на Samsung Galaxy S25 Ultra, подобно на всеки Android смартфон е, в по-голямата опция за персонализация, така, че някои неща са поправими по това перо, ако не ви допадат.

От полза ли е все пак

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-TT-9

Въпросът е до колко потребителите ще се възползват от тези AI функции, които в момента са есенцията на маркетинга на Samsung и Galaxy S25 Ultra. Защото част от тях бяха рекламирани преди десет години при опитите на технологичните гиганти да наложат гласовите асистенти. На последните се залагаше, че ще заменят не само онлайн търсачките, но и мобилните екосистеми. Тази амбиция така и не се реализира, но явно е дошъл моментът за втори опит.

За българските потребители е важно да се отбележи, че родният език не е майчин за AI моделите. Това означава, че не всички функции ще работят добре или дори ще са налични. Подхранваните от Gemini екстри се подържат на родна реч, но със смесена ефективност. Обработката на толкова персонализирани данни също е противоречива, въпреки, че Samsung ползват корпоративни решения за сигурност (Knox) за защитата им.

Друг проблем е, че вече не можете да активирате Samsung Galaxy S25 Ultra без да си направите акаунт на Samsung. Толкова тясна вече е интеграцията с телефона. Определено, генеративният AI има много по-разширени възможности от старите гласови асистенти. Топката се прехвърля при потребителите, които ще видим дали ще ги ползват толкова усилено.

Най-малкото Samsung Galaxy S25 Ultra си заслужава заради 3nm процесор и 50MP широкоъгълна камера. Дори само това ще го отреди сред фаворите в премиум класа смартфони тази година. Samsung отиват още по-далеч с интеграцията на AI, която да обхваща множество приложения. Което може да ги сложи ако не наравно, то и с едни гърди напред спрямо Apple тази година.


  • Един от най-добрите AMOLED екрани с 1 440p резолюция
  • Изчистен, практичен и премиум дизайн
  • Най-висок клас хардуер с 3nm процесор
  • Силна софтуерна оптимизация на камерите
  • Продължава да е един от най-силните AI смартфони
  • Стилусът S Pen за запалените фенове
  • Визуално, малко промени спрямо Galaxy S24 Ultra
  • Супер персонализацията си има цена
  • AI функциите може да не се ползват от всеки
  • One UI 7 все повече наподобява iOS
  • Голяма част от нововъведенията трябва да се появят и за по-старите модели

The post Samsung Galaxy S25 Ultra – Царят на AI appeared first on TechTrends България.

]]>
Серията Samsung Galaxy S25 дебютира с още повече AI функции   https://www.techtrends.bg/2025/01/23/samsung-galaxy-s25-series-debut-16060/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=samsung-galaxy-s25-series-debut-16060 Thu, 23 Jan 2025 12:57:15 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16060 Флагманската серия Galaxy S25 на Samsung беше представена на 22 януари. Тя включва три модела – базов, Plus и Ultra версии, които са подсилени с още повече функции с изкуствен интелект (AI). Някои от които идват от партньорството на южнокорейския производител с Google и показват, накъде ще вървят тенденциите в софтуерно отношение при смартфоните през …

The post Серията Samsung Galaxy S25 дебютира с още повече AI функции   appeared first on TechTrends България.

]]>
Флагманската серия Galaxy S25 на Samsung беше представена на 22 януари. Тя включва три модела – базов, Plus и Ultra версии, които са подсилени с още повече функции с изкуствен интелект (AI). Някои от които идват от партньорството на южнокорейския производител с Google и показват, накъде ще вървят тенденциите в софтуерно отношение при смартфоните през тази година.

Трите модела вече са налични за предварителна поръчка в трите телекома и някои от големите вериги магазини за техника. Цената на Samsung Galaxy S25 Ultra започва от 2 799 лева, като в рамките на ранните продажби има промоция да се дава с една конфигурация повече за място за съхранение от заявената. Galaxy S25 Plus започва от 2 199 лева, а базовата версия – 1 749 лева.

Премиум флагманът Samsung Galaxy S25 Ultra

Samsung-Galaxy-S25-Ultra-Launch-Specs

Новата Galaxy S25 серия на Samsung тръгва с един голям хардуерен ъпгрейд. Това е процесорът Snapdragon 8 Elite, който е първият чипсет на Qualcomm за Android изпълнен по 3nm архитектура. Тази технология през последните близо две години беше резервирана само за Apple и нейните полупроводници. Трите модела се възползват от него.

Samsung по традиция запазва едни от най-добрите си екрани за своите флагмани. При Galaxy S25 серията става дума за LTPO AMOLED панели със 120Hz опресняване, като разликата между моделите е в размерите и резолюцията. Samsung Galaxy S25 Ultra е с най-големия – 6.9-инчов дисплей с разделителна способност от 1 440×3 120 пиксела.

Най-скъпият модел на Samsung притежава и най-големия набор от камери. Конфигурацията е почти непроменена спрямо миналогодишната версия, отново 200MP е основен сензор, допълнен с два телефото – един 50MP и 10MP. Промяната е в ъпгрейдването на широкоъгълната камера, която вече е 50MP. Предният сензор сред всички нови модели е добрият-стар 12MP.

Батерията е 5 000 mAh с 45W бързо зареждане. Конфигурациите започват от 256GB място за съхранение, като всички са с 12GB оперативна памет. Samsung Galaxy S25 Ultra притежава и емблематичния за най-премиум модела на компанията вграден стилус.

Флагманите Samsung Galaxy S25 и Galaxy S25 Plus

Samsung-Galaxy-S25-Plus-Launch-Specs

Двата флагмана прогресивно започват да намаляват габаритите спрямо Ultra-та. Galaxy S25 Plus идва с 6.7-инчов екран със същата резолюция като на премиум модела. Базовата версия пада на сравнително компактния 6.2-инчов дисплей с 1 080×2 340 пиксела. Конфигурацията на камерите е идентична при двата модела. 50MP основен сензор, допълнен с 12MP широкоъгълен и 10MP телефото с трикратно оптично увеличение. 12MP селфи камера е стандарт и при трите смартфона от серията.

Разлики има при батерията, заради различните размери на двата смартфона. Samsung Galaxy S25 Plus разчита на 4 900 mAh капацитет, докато базовата версия ползва 4 000 mAh. Бързото зареждане е съответно 45W и 25W. Всички конфигурации са с 12GB оперативна памет, като Plus модела се предлага с 256GB и 512GB място за съхранение, докато базовия добавя и опция за 128GB.

Обновеният Galaxy AI

galaxy-s25-features-one-ui-visual

Докато в хардуера единствено новият чипсет е голямата разлика спрямо предходните модели, другата голяма такава е надграждане на AI функционалностите. Те са заложени в обновения интерфейс One UI 17 на Samsung. Първата от тях е Now Brief – кратък и персонализиран разбор на деня специално подготвен за потребителя. В него може да се намери полезна информация, която се извлича от повечето вградени приложения на Samsung. Включително данни за времето, за активното състояние на потребителя през Samsung Health, информация за събития и програма от календара и др.

Тя ще се защитава чрез системата Knox и ще се осъществява от т.нар. Personal Data Engine на компанията. За него не се разбира дали е само софтуерен или има и хардуерен елемент вграден в самия смартфон. Задачата на този енджин е да предостави максимално персонализирани данни на AI опциите на телефона.

Други надграждащи функционалности са свързани с обработката на аудио на новата серия Samsung Galaxy S25. Тя включва възможност за премахване на страничните звуци във видеата и така, например да се изчисти речта на човек в шумна обстановка. Друга аудио функционалност е възможността да се търси директно дадена песен чрез Circle to Search на Google. Което ще направи приложения като Shazam излишни.

Освен всичко това Samsung тийзнаха и пускането на нов флагмански модел – Samsung Galaxy S25 Edge. Той ще бъде значително по-тънък от останалите флагмански версии на компанията и има за цел да се съревновава с iPhone-ите и някои китайски смартфони по отношение на форм фактора.

The post Серията Samsung Galaxy S25 дебютира с още повече AI функции   appeared first on TechTrends България.

]]>
Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите https://www.techtrends.bg/2025/01/22/kzp-holly-telecom-crusade-16049/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=kzp-holly-telecom-crusade-16049 Wed, 22 Jan 2025 15:58:52 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16049 Кръстоносните походи имат за цел да освободят Светите земи от мюсюлманско владичество, което вдъхновява и обединява големи маси от бедното население на Западна Европа. Около три века продължават усилията, като за кратко кръстоносците успяват да овладеят и заветния Йерусалим. Но в повечето време военните опити на западноевропейците се разпръскват из Мала Азия и дори Балканите. …

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

]]>
Кръстоносните походи имат за цел да освободят Светите земи от мюсюлманско владичество, което вдъхновява и обединява големи маси от бедното население на Западна Европа. Около три века продължават усилията, като за кратко кръстоносците успяват да овладеят и заветния Йерусалим. Но в повечето време военните опити на западноевропейците се разпръскват из Мала Азия и дори Балканите.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

tablet-store-smartphone

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

kzp-hidden-prize-indexation

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

auction-tender-law

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Bulgaria-frequency-spectrum-2024

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.


victoria-boklag-ug„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group


„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

kzp-maria-filipova

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

]]>
Достъпната серия смартфони Redmi Note 14 дебютира в Европа https://www.techtrends.bg/2025/01/22/redmi-note-14-series-debut-16039/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=redmi-note-14-series-debut-16039 Wed, 22 Jan 2025 12:37:39 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16039 Достъпната серия смартфони Redmi Note 14 на Xiaomi направи своя европейски дебют. Китайският производител представи общо четири устройства, позиционирани в целия ценови спектър под 1 000 лева. Те ще са налични в България от 24 януари. Достъпният флагман Xiaomi Redmi Note 14 Pro+ тръгва на цени от 929 лева. В средния клас се намират отново …

The post Достъпната серия смартфони Redmi Note 14 дебютира в Европа appeared first on TechTrends България.

]]>
Достъпната серия смартфони Redmi Note 14 на Xiaomi направи своя европейски дебют. Китайският производител представи общо четири устройства, позиционирани в целия ценови спектър под 1 000 лева. Те ще са налични в България от 24 януари.

Достъпният флагман Xiaomi Redmi Note 14 Pro+ тръгва на цени от 929 лева. В средния клас се намират отново 4G и 5G моделите на Redmi Note 14 Pro, както и 5G версията на базовия Redmi Note 14. Техните цени са 799 лева, 629 лева и 589 лева съответно. Най-достъпният модел е 4G версията на базовия Redmi Note 14 с цена от 469 лева.

Достъпният флагман Redmi Note 14 Pro+

Xiaomi-Redmi-Note-14-Pro-Plus-Specs

Започваме с достъпният флагман на Xiaomi – Redmi Note 14 Pro+. Той идва с 6.67-инчов AMOLED екран с разделителна способност от 1 220×2 712, както и 120Hz честота на опресняване. Процесорът е Snapdragon 7s Gen 3 изпълнен по 4nm технология и е ориентиран точно към класа на достъпните флагмани. Ниските конфигурации започват с 8GB оперативна памет и 256GB място за съхранение, докато високите достигат 12GB RAM и 512GB място за съхранение.

В България ще се преодава само 5G версията, която се различава значително от 4G модела на другите пазари в хардуера, особено камерите. Xiaomi Redmi Note 14 Pro+ в страната ще разполага с един 200MP основен сензор, който ще върши работата и на телефото такъв, чрез софтуерна оптимизация. Последният е заменен с 2MP макро за снимки на много приближени обекти. Другите камери са 8MP широкоъгълна и 20MP селфи.

Батерията е 5 110 mAh и се възползва от станалото традиция за най-скъпия модел при Redmi Note серията 120W бързо зареждане. Цената тръгва от 929 лева за версията с 8GB RAM и 256GB място за съхранение и 999 лева за тази с 12GB и 512GB съответно.

„Средните“ представители Redmi Note 14 Pro

Xiaomi-Redmi-Note-14-Pro-Specs

Xiaomi с понижаване на ценовия клас започва да предлага и разделение на 4G и 5G моделите в България. То започва със смартфоните от Redmi Note 14 серията в средния клас или обикновената Pro версия. Те се възползват от 6.67-инчовия AMOLED екран на Plus модела, както и 200MP и 8MP основна и широкоъгълна камери. Голямата разлика е при процесорите, като Pro версиите минават на чипсети на Mediatek. При 5G модела имаме Dimensity 7300 Ultra изпълнен по 4nm архитектура, докато 4G ползва Helio G100 по 6nm.

Конфигурациите между двете версии на Xiaomi Redmi Note 14 Pro също леко варират – 4G-то разполага със 128GB и 256GB място за съхранение и само с 8GB RAM. 5G моделът премахва първата опция за място за съхранение, но добавя по-голямата от 512GB, както и 12GB оперативна памет. Батерията на Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G е с капацитет от 5 110 mAh, докато на 4G версията изненадващо е по-голяма – 5 500 mAh. Двата смартфона ползват 45W бързо зареждане.

Последната разлика между двата Pro модела е селфи камерата, която е 32MP при 5G смартфона. Цените са вече споменатите 799 лева за устройство с мобилна мрежа от пето поколение и 629 лева за 4G.

Базовият Xiaomi Redmi Note 14

Xiaomi-Redmi-Note-14-Specs

Стигаме и до базовия модел от серията Xiaomi Redmi Note 14. В България също ще са налични 4G и 5G версиите. Екранът като размер е съпоставим с предходните смартфони – 6.67 инча AMOLED. Резолюцията е леко понижена до 1 080×2 400 пиксела, но опресняването от 120Hz остава. Процесорите отново са на Mediatek – Dimensity 7025 Ultra за 5G версията и Helio G99 за 4G, като и двата са изпълнени по 6nm технология.

Конфигурациите започват от 128GB място за съхранение и между 6GB и 8GB оперативна памет. Само 5G версията предлага 512GB пространство. Батерията при 4G версията е 5 110 mAh, изненадващо с 45W бързо зареждане, докато 5G моделът разчита на 5 500 mAh, но само на 33W бързо.

Основната камера е вече добрият и стар 108MP сензор, допълнен с 2MP дълбочинен и 2MP макро при 4G версията. 5G моделът заменя дълбочинния със стандартен 8MP широкоъгълен. Двата смартфона идват с 20MP селфи камера. Xiaomi Redmi Note 14 5G успява да мине в средния клас с начална цена от 549 лева, докато 4G версията попада при достъпните модели с цена от 429 лева.

The post Достъпната серия смартфони Redmi Note 14 дебютира в Европа appeared first on TechTrends България.

]]>
КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите https://www.techtrends.bg/2025/01/20/kzp-lizens-telekomi-16030/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=kzp-lizens-telekomi-16030 Mon, 20 Jan 2025 20:08:48 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16030 Обновена на 21 януари в 13:00 часа, като е добавена позицията на Алианс на технологичната индустрия (АТИ) Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите …

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

]]>
Обновена на 21 януари в 13:00 часа, като е добавена позицията на Алианс на технологичната индустрия (АТИ)

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

kzp-maria-filipova

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Bulgaria-1800-MHz-H2-2022

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

hammer-court-auction

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

]]>
Идва ли краят на 3G в България https://www.techtrends.bg/2025/01/17/3g-end-bulgaria-16015/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=3g-end-bulgaria-16015 Fri, 17 Jan 2025 15:55:12 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16015 (Обновена 21:00 часа на 17 януари с добавен коментари и от „Виваком“) При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи …

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

]]>
(Обновена 21:00 часа на 17 януари с добавен коментари и от „Виваком“)

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

mobile-network-generations-evolution

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Bulgaria-frequency-spectrum-2024

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.


yettel-quote„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България


„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.


a1-logo„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България


„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

function-eCall-in-vehicle-system_web-1920x1020

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

A1 Bulgaria Campus

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

]]>
Honor Magic 7 Pro дебютира в Европа https://www.techtrends.bg/2025/01/15/honor-magic-7-pro-debut-16003/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=honor-magic-7-pro-debut-16003 Wed, 15 Jan 2025 15:45:37 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=16003 Honor успява няколко поредни години да влиза в класацията на TechTrends при премиум флагманите със своята Magic Pro серия. Китайският производител открива 2025 г. и особено наситения с премиери януари месец с нова версия на най-скъпия си модел смартфон. През настоящия месец се очакват поне две големи премиери, едната от които на лидера на пазара …

The post Honor Magic 7 Pro дебютира в Европа appeared first on TechTrends България.

]]>
Honor успява няколко поредни години да влиза в класацията на TechTrends при премиум флагманите със своята Magic Pro серия. Китайският производител открива 2025 г. и особено наситения с премиери януари месец с нова версия на най-скъпия си модел смартфон. През настоящия месец се очакват поне две големи премиери, едната от които на лидера на пазара – Samsung.

Новият Honor Magic 7 Pro също така ще е един и от първите премиум флагмани с 3nm чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite. Китайската компания запазва основните елементи на дизайна на предишните модели, като надграждането е повече хардуерно. Може да се каже, че то е и софтуерно, тъй като всеки производител вече се опитва да интегрира и надгражда различни AI функции в своите умни телефони.

Паралелно с него беше показан и Porsche Design Honor Magic 7 RSR. Основната разлика спрямо стандартната версия е различни дизайн, опаковката и може би най-мощната хардуерна версия с 24GB RAM и 1TB място за съхранение. Както и цената, разбира се, която обаче все още не е обявена.

AI акценти

Honor-Magic-Portal

Споменахме, че вече всеки производител не може да си позволи да няма някаква интеграция с AI. Същото важи за Honor, според които, основния ъпгрейд на Honor Magic 7 Pro са именно възможностите на изкуствения интелект. Компанията е вкарала Circle to Search на Google, но под името Magic Portal. Смартфонът също така има вграден „детектор“ за фалшиво съдържание създадено с помощта на AI.

Сред другите функционалности намираме добре познатият ни преводач с изкуствен интелект. Както и възможност за сканиране и резюмиране на дадено съдържание интегрирано в приложението Honor Notes. Всичко това е допълнено с Google Gemini – генеративният AI на технологичния гигант. Той идва под формата на приложение, инсталирано по подразбиране.

Последният AI елемент на Honor Magic 7 Pro е камерата или по-точно софтуерът зад нея, който носи името AI Honor Image Engine. С негова помощ се обработват кадрите, като се коригира светлината, цветовете, експозицията и др. особено в нощни условия и при приближение.

Хардуерът

Honor-Magic-7-Pro-Launch-Specs

Изкуственият интелект не е единствената подобрена част при Honor Magic 7 Pro. Хардуерът също търпи промяна, като основен фокус е новият 3nm премиум чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Elite. С него, Apple вече няма монопол над 3nm технология, което беше факт близо две години. Honor Magic 7 Pro е един от първите, който се възползва от този процесор.

Смартфонът идва още в 12GB и 16GB версия при оперативната памет, като по-голямата е резервирана за моделите с повече място за съхранение. Последното започва от 256GB и достига 1TB. Любопитното е, че за момента се предлагат в Европа само модел с 512GB и 12GB RAM на цена от 1 299 евро. Опитът от миналата година показва, че най-вероятно ще се появят и още конфигурации на пазара на Стария континент. Което ще свали и цената.

Подобренията при камерите е само едно – 180MP перископна телефото камера е заменена с 200MP. Което позволява оптичното приближение да се увеличи от 2.5 пъти на 3 пъти. Другите сензори са три 50MP – основен, широкоъгълен и селфи, които са същите спрямо миналогодишния модел. Батерията е с капацитет от 5 270 mAh, но Honor се възползват от бързо зареждане от 100W.

Поршето при телефоните

honor-magic7-rsr-pc

Също традиционно за последните няколко години, китайският производител паралелно с премиум модела Honor Magic 7 Pro, представи и негова „Порше“ версия. Това е колаборация с автомобилния бранд Porsche, който надгражда дизайна и дава съответно правата за ползване на имена, лога и др. Honor описва Porsche Design Honor Magic 7 RSR като „ултра луксозен продукт в най-високия клас“.

Хардуерно разликата е единствено в конфигурацията. Porsche Design Honor Magic 7 RSR се предлага само с 24GB RAM и 1TB място за съхранение. Само този модел идва с толкова оперативна памет. Външният вид е другата основна разделителна спрямо базовата версия. Променен е изцяло дизайна на задния панел, като гнездото за камерите е с формата на хексагон, а по средата има изпъкналост, която придава по-изискан и футуристичен вид. Коментирахме, че все още няма информация за цената на Porsche Design Honor Magic 7 RSR.

The post Honor Magic 7 Pro дебютира в Европа appeared first on TechTrends България.

]]>
Скритата телеком индексация (Обновена) https://www.techtrends.bg/2025/01/07/hidden-telecom-indexation-15987/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=hidden-telecom-indexation-15987 Tue, 07 Jan 2025 11:59:35 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=15987 Статията е обновена на 8 януари 2025 г. в 14:30 часа и допълнена с действията на КЗП на 11 януари 2025 г. в 12:30 часа. Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите …

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

]]>
Статията е обновена на 8 януари 2025 г. в 14:30 часа и допълнена с действията на КЗП на 11 януари 2025 г. в 12:30 часа.

Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

yettel-hq

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

auction-tender-law

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

daeu-crc-building

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Telecom-triparty-bulgaria-2022

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

kzp-maria-filipova

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

]]>