Освен в нашата държава, Disney+ ще навлезе в още 42 страни. Те обхващат по-голямата част от Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Към тях добавяме и още 11 територии, които са задокеански владения на страни от Западна Европа, в които услугата вече е налична.

Добрата новина за българските потребители не е единствената, която може да изведем от прессъобщението на Disney. Медийният гигант е форсирал плановете си за разширение, в стремеж да се върне по пътя на растежа. Netflix успя да закрепи положението в края на 2021 г. чрез своя супер хит Squid Game. Компанията обаче губи индийския пазар, което все още е голям пропуск за нея.

Разнопосочните сигнали от Disney

Във всички случаи, стрийминг войните навлизат в една от най-горещите си точки. Разширението на Disney+, в комбинация и на това на HBO Max, ще покаже какъв е световния потенциал на двете платформи, зад които седят едни от най-големите медийни компании. От тях ще зависи и дали Netflix ще успее да удържи лидерската си позиция.

Според първоначалните планове на Disney едноименната стрийминг платформа трябваше да навлезе в Източна Европа до края на 2021 г. Тя трабваше да бъде налична постепенно в различните страни в региона. България, като един от малките пазари, се очакваше да бъде сред последните фази. През октомври, медийният гигант обяви, че отлага с поне година това разширение, без да аргументира причините за решението си.

Новият срок не беше фиксиран, но се споменаваше края на 2022 г. В разговори на TechTrends с представители на българската ТВ индустрия, се спомена, че Disney+ ще навлезе на местния пазар през 2023 г. Тоест, забавянето щеше да продължи малко повече от обявената една година. Сега, медийният гигант разсея тези опасения, като обяви своите планове за пускане на услугата „през лятото на 2022 г.“ Преведено от корпоративния език това означава, че се очаква в до края на третото тримесечие или периода юли-септември това да се случи.

Консистентна стратегия или бърза промяна

Разнопосочните на пръв поглед сигнали от Disney може да бъдат разчетени и като консистентна политика. Все пак, компанията обяви през октомври, че ще забави с година пускането на услугите в Източна Европа и сега 10 дни преди обявяването на финансовите си резултати за края на календарната 2021 г. препотвърди тези планове. Объркването идва по-скоро от информацията получена от българския пазар.

От друга страна, първоначалните преговори между ТВ компаниите и Disney през октомври може наистина да са били за пускане през 2023 г. Просто да е имало промяна в стратегията на медийния гигант. През ноември, компанията публикува резултатите на Disney+, които бяха представени, като „отлични“ със 118 млн. абоната общо. Анализаторите обаче отбелязват, че ръстът е в застой, като за тримесечието са добавени едва 2.1 млн. абоната.

Ако тенденцията продължава и през зимата, е най-логичният ход на Disney е да търси бързо разширение. Защото това е бързият начин за добавяне на абонати, а регионите в които стрийминг платформата не е налична все още са доста. С други думи – Disney+ има потенциал за растеж, чрез международната си експанзия.

Контраударът на Netflix

Netflix привидно се върна в играта, най-вече чрез хита си Squid Game. Южнокорейският сериал се превърна в истинска световна сензация, като постави под въпрос качеството на продукциите на Холивуд. Той обаче не беше достатъчен да обърне тенденцията за по-слабия ръст на абонатите на лидера при стрийминг платформите.

През последното тримесечие на 2021 г., Netflix добавя 8.3 млн. абоната, с което запазва лидерската си позиция от 222 млн. общо. Проблемите са, че компанията очакваше да привлече повече със Squid Game през този период, както и прогнозите за първото тримесечие на 2022 г. е да добави едва 2.5 млн. нови потребителя. За сравнение, през същия период на предходната година, ръстът е бил над 6 млн.

Въпреки, че Netflix разполага с близо двойно повече потребители от Disney+, платформата е налична в много повече държави. Тоест, потенциалът ѝ за растеж е по-малък, в сравнение с основния ѝ конкурент. Все пак има страни, в които Netflix се опитва да пробие. Една от тях е Индия, но там все още компанията няма голям успех. През декември, компанията намали цените си в азиатската държава, за да привлече повече потребители.

Официална разбивка за точните потребители няма, но се предполага, че за Netflix те са около 4-4.5 млн. в Индия. В същия момент, Disney в партньорство с Hotstar разполагат с около 36 млн., докато Amazon Prime Video има около 17 млн.

Основното предизвикателство е, че не може да се определи точния проблем. Дали е в цената или в нещо друго. Някои анализатори предполагат, че става дума заради политкоректното съдържание, което Netflix набляга отблъсква местните потребители. Във всички случаи, Индия ще е ключово бойно поле между основните стрийминг платформи. Резултатите на Disney+ в Източна Европа, Близкия изток и Африка от тази година също ще покажат, дали услугата ще може да детронира Netflix в близко бъдеще.

The post Disney+ в България или новата фаза на стрийминг войните appeared first on TechTrends България.

Законодателите на Стария континент искат да подобрят работата на онлайн магазините, търсачките, медиите и други масови платформи. От друга страна, новите регулации са насочени основно към технологичните гиганти, които са в полезрението на ЕП от години. Което беше подсилено от факта, че малките и средни предприятия ще могат да подават по-ефективно колективни искове срещу големите. ЕП наложи и някои промени в последния момент при окончателното гласуване на новия Закон за цифровите (дигитални) услуги.

Във всички случаи, имаме нови правила, които ще оформят дигиталното пространство в Европа. Някои от тях са похвални и в полза на потребителите, други – могат да бъдат нож с две остриета. Като например премахването на съдържание, което се окачествява като „фалшиви новини“. Границата там е прекалено тънка или размита, за да преминем от ликвидиране на дезинформацията до налагането на цензура.

Нов глас срещу насочената реклама

Редица евродепутати искаха директно да забранят насочената реклама онлайн. Това не се случи и се постигна компромисно решение. На първо място, в момента интернет компании няма да могат да събират някои доста лични данни, като сексуална ориентация, политически и религиозни убеждения. Те също така няма да могат да предоставят насочена реклама на малолетни деца.

Последният елемент е в събирането на съгласие за проследяване на потребителите. Прословутият GDPR беше елегантно заобиколен от някои компании, като поставят дълги и объркващи формуляри, в които посетителите на сайта трябва изрично да забранят своето съгласие. Което ги поставя пред дилема – да изгубят 5-10 минути из различни менюта или да натиснат просто бутона „Съгласявам се“.

Сега ЕП изрично забранява тази практика, като „несъгласието трябва да може да се изрази бързо, лесно и по същия начин като съгласието“. Друга новост е, че сайт или платформа не може да откаже достъп или услуги, ако посетителите откажат проследяващите инструменти. Нещо, което също се практикува в момента от някои страници, но не толкова масово, колкото объркващите формуляри.

Има и още мерки свързани с осигуряването на повече прозрачност, затова как се обработват данните от алгоритми за изкуствен интелект (AI). Освен това, компаниите трябва да поддържат отворен формат, който да позволява достъп до тях при наличието на публичен и научен интерес.

Борбата с дезинформацията

Една от основните цели на новите регулации всъщност имат за цел да намалят разпространението на дезинформацията. Проблем, който се изостри покрай коронавирус пандемията и освен здравните аспекти, обхвана и технологични, като например 5G мрежите. В закона, отговорност за разпространението на фалшиви новини ще носят платформите, като социални мрежи, системи за споделяне на видео и други.

От една страна, технологичните гиганти използват доста алгоритми с които крият подобно съдържание. ЕП предлага да се изградят механизми, които бързо и ефективно да премахват нелегалните клипове, постове и др. От друга, тези действия могат да прекрачат тънката граница на цензурата. Затова, ЕП ги задължава да вкарат в своите правила етични принципи, в които се налага равнопоставеност и без да се нарушава фундаменталните права на човека.

Първоначалната идея на медийните корпорации беше тази практика да се забрани напълно, но Брюксел предпочете да има средства за борба с дезинформацията.

Малко за „тъмните модели“

Под термина „тъмен модел“ се има различни автоматизирани системи, които събират по агресивен начин персонална информация. В някои случаи, дори потребителят може да не разбере, че е дал съгласие за дадено действие. Например, пускането на редица изскачащи прозорци (pop-up), които в стремеж да затвори, посетителят дава някакво разрешение. В аналоговия свят, „тъмни модели“ е дребният шрифт на договорите.

ЕП също така забранява и автоматизираните системи, които могат да дават автоматични съгласия. Те може да са вградени функции в браузъра, за които потребителите дори да не подозират, че са активни.

Значение и процес на приемане

С новия закон, ЕС ще се опита за пореден път да даде пример на света. Ако не в друго, то поне при регулациите, обединена Европа е почти винаги с едни гърди напред. По отношение на опазването на личните данни бяха също положени първите стъпки, чрез GDRP. За съжаление, подобно на повечето правила, бизнесът веднага намери вратички за заобикалянето им. Новото законодателство на ЕС трябва да ги затвори, както и да прецизира някои нови елементи в дигиталния свят. Другата цел е хармонизацията между няколко вече готови закона, които осигурят приемственост и последователност в нормативната рамка.

ЕП прие с голямо мнозинство крайният текст на Закона за дигиталните услуги. Съветът на Европейския съюз вече одобри новите правила. Последната фаза е да се получи зелена светлина от съвета на министрите на ЕС. Насрочени са общо пет такива срещи между края на януари и началото на април, през които може да мине. При финално одобрение, той ще влезе в сила през 2023 г.

The post Европа прие дигиталните регулации с някои ключови поправки appeared first on TechTrends България.

Дали Facebook ще успее да изгради Meta до мащабите, които си поставя са е въпрос с доста висящ отговор към момента. Обаче вече излиза информация, която ни дава малко по-пълна представа за плановете на компанията в дългосрочен план. Facebook или Meta активно работи по различни патентни, които да гарантират интелектуалната собственост в новата метавселена.

Покрай тях може да разберем, че технологичният гигант подготвя различни системи, с които да предоставя това, което прави най-добре – персонализирана реклама. Към тях добавяме и нейния апетит към една друга бързоразвиваща се сфера – тази на уникалните дигитални предмети (NFT).

Някои от нещата бяха загатнати или поне можеха да се предположат от първоначалната демонстрация на Марк Зукърбърг на Meta. Други, просто бяха логични да бъдат интегрирани. Едно е сигурно – много от механиките в гейм индустрията се очаква да се пренесат в метавселените. Което може, както да ни радва, така и да ни плаши.

Електронният магазин

Ключов елемент ще е вграденият електронен магазин. Това беше показано за кратко в демонстрацията на Зукърбърг, но бе да има достатъчно подробности за него. Според няколко патента, Meta планира да изгради такъв, който ще може да предлага основно дигитални продукти. Повечето ще са изцяло виртуални – тоест ще са ограничени само за метавселената. Но ще има и такива, които ще могат да бъдат по някакъв начин обвързани с реални такива.

Независимо за какви става дума, това ще са дигитални продукти, които ще се изграждат и интегрират от различни компании и марки. Тяхната цел ще е да рекламират или да достигнат директно до клиентите в рамките на метавселената. Патентите не разкриват бизнес модела, но най-вероятно ще се взима процент или директно ще се плаща такса, подобно на корпоративните стикери във Viber, например.

Това ще е един от двата основни стълба в генерирането на приходи за Meta. От компанията директно коментират пред Financial Times (които са разглеждали и патентите – бел. ред.), че „основната част от бизнес модела ще е търговията“. Рекламите също ще играят ключова роля, но за разлика от Facebook и другите платформи, които разполага гиганта в момента, ще са на по-заден план.

Интеграция на NFT

Марк Зукърбърг има интерес към криптовалутите от години. Опитите му да създаде собствена и масова такава среща силен регулаторен отпор. Затова, сега Meta има други планове – да интегрира набиращите популярност NFT. Това са дигитални активи, на които чрез блокчейн им се придава уникален отпечатък на притежание. Пазарът за тях избухна през 2021 г. и интересът към тях продължава да е висок.

Часове, след като информацията за патентите за метавселената беше обявена от FT, се появи и друга от същото издания. Според нея, Meta подготвя интеграцията на NFT съдържание в рамките на двете си най-популярни социални мрежи – Facebook и Instagram. Ако това се потвърди и технологичният гигант започне да използва тези уникални активи, тяхното имплементиране в метавселената ще е просто въпрос на време.

Зукърбърг при представянето си на новата виртуална реалност не спомена за подобни възможности, но те бяха подсказани в самото видео. Като при сцената с пазаруване след концерт в дигитална среда имаше опция за купуване на мърчъндайз, който може и да е NFT. Но предвид факта, че ще могат да се продават дигитални предмети, тяхното обвързване с NFT ще е сравнително лесна задача. Особено, ако вече се интегрират такива възможности в настоящите социални мрежи на компанията.

Сензорни иновации

Виртуалната триизмерна реалност ще е основната среда, в която ще се разгръща Meta. Тя се различава значително от плоското пространство на социалните мрежи и мобилните приложения, с които разполагаме в момента. Затова и технологиите за изследване на потребителското поведение е логично да са други.

Meta тук има поне няколко за проследяване на погледа на хората, които ползват VR очила. Идеята е да може да се разбере накъде гледа потребителя. С натрупването на информацията може да се позволи оценяването на различните пространства в средата – кои будят интерес и кои не. Съответно там да се разположат реклами.

Друга технология на Meta е за проследяване на емоциите. Тази идея е малко по-притеснителна от гледна точка за опазване на личното неприкосновение. Тук се надгражда изброената система за проследяване на погледа, но вместо това се сканират зениците и техните реакции.

Последният патент, който FT разглежда, е специален 3D енджин, който позволява да се създава максимално детайлен аватар на потребителя. Това отново става чрез сканиране на лицето, след което новата система изгражда максимално точно дигитално копие. Такова решение е почти задължително, за амбициите, които бяха представени в метавселената на Meta.

Притесненията

Изграждането на функциониращ дигитален свят има своите предимства, но и потенциални опасности. Нивата на ангажиране, споделяне на лични данни и потребителско поведение ще се увеличат експоненциално. Facebook донякъде се преименува на Meta, за да намали негативната интонация, която технологичният гигант натрупа през последните пет години.

Технологиите описани в тези патенти, ще отворят много врати за по-скъпи системи за персонализирана реклама. Но в същото време, информацията, която ще се предлага за потребителите ще се увеличи. С което ще се засили и опасността от прекрачването на етичните граници при работата с нея.

Друго опасение е, прекомерната монетизация. Това е проблем, който все повече се задълбочава в гейм индустрията през последните няколко години. Създаването на продукти със съмнително качество, базирани на успешни франчайзи, но с изключително агресивни системи за привличане на приходи. Геймингът е ключов за метавселената и много от практиките му – добри и лоши, ще се пренесат там. Което предвид мащабите, които Meta предвижда, не е никак обещаваща новина.

The post NFT, реклами и следене на погледа – какво ще включва Meta appeared first on TechTrends България.

Причината е, че телекомите получиха лиценз за честоти, които се използват от някои сензори на пътническите самолети. Застъпването им създава предпоставки за смущения. Възможността някои от уредите да не работят или да не дават акуратни показания при излитане и кацане е от изключителна важност за безопасността на полетите.

В България подобен казус засега не е вероятен, най-вече заради ползваните и одобрени от Европейския съюз честоти за 5G. Телекомите обаче изпитват сходен проблем по друг начин, най-вече заради невъзможността на военните в страната да освободят определени честотни ленти.

Разгръщането на лентите в C-Band

Щатските телекоми похарчиха около 80 млрд. долара, като само 67 млрд. долара броиха лидерите AT&T и Verizon, за да получат честотните ленти в т.нар C-Band. По дефиниция това обхваща спектъра между 4GHz и 8GHz. В случая, САЩ предостави на мобилните оператори честотите между 3.7GHz и 4.2GHz за разгръщане на 5G мрежите.

Спецификата на петото поколение мобилни технологии е, че колкото повече радио ресурс има – толкова по-добро качество и по-добро покритие може да се осигури. Това е кръвта в организма на операторите и той е напълно физически ограничен ресурс. Конкретната C-Band лента е ключова за телекомите в САЩ, защото е основната за осигуряване на качествено градско покритие. Тя е аналогова на използваната в Европа 3.6GHz.

Плановете на щатските телекоми беше да пуснат през януари 5G на тези честоти в 4GHz. Те получиха първоначално разрешение от регулаторите – Федералната комисия по далекосъобщенията (FCC) и Федералната комисия по въздухоплаването (FAA). Оказва се, че има проблем, който може да засегне безопасността на полетите.

Смущения в ефира

Противно на конспиративните теории, много от честотите над 3.6GHz, които 5G ще се възползва, се ползват от години за различни други дейности. Конкретно C-Band е един от основните спектри за сателитна комуникация. Дори FCC през 2020 г. освободи част от него, за да го пренасочи към 5G мрежите. Но малко преди пускането на услугите на тези честоти, гражданската авиация обяви, че ще приземи всички самолети. Причината – висотомерите на някои авиолайнери работят именно в тези ленти.

Вероятността от смущения създава известен риск, пилотите да не получават адекватна информация за височината на която се намират, докато излитат и кацат. Именно в тези фази се очаква вълните на мобилните клетки и тези на висотомерите да има попаднат в някакъв конфликт. Излитането и кацането са по принцип най-рисковите маневри в гражданската авиация. Отделно, при лошо време, пилотите трябва да могат да извършват тези дейности и по „прибори“. Тоест, да излитат и кацат при минимална или никаква видимост.

Телекомите предложиха да се намали силата на излъчване на 5G клетките в районите на летищата. Въпреки това, основните авиокомпании от гражданската авиация в САЩ обявиха, че не са съгласни с това. За да потуши напрежението, временно FAA издаде заповед около основните летища в САЩ да не се пуска 5G мрежи. Ситуацията е заплетена, защото гражданската авиация не иска изобщо да се ползва тази честота около летищата. Телекомите предлагат компромис, но засега, той не се възприема.

Ситуацията в България

В България и като цяло в Европа, подобни проблеми няма. Причината е, че Европейския съюз е отделил три спектъра за 5G – 700MHz, 3.6GHz и 25GHz. Средната е съседна на споменатата C-Band в САЩ, но не се припокрива напълно. Затова на Стария континент подобни проблеми не се очакват. Има и друго, в България ограниченията за излъчване са между 10 и 100 пъти по-строги от тези в САЩ, което също ще понижи опасността от потенциални смущения.

В страната ни има подобен казус, но той е с друго естество. Както споменахме, ЕС определи, че 700MHz трябва да бъдат освободени за 5G. Това обаче не се случва. Те са заети основно от Министерство на отбраната и се ползват от изтребителната авиация. Същото важи и за спектъра в 800MHz, който е определен за 4G мрежите.

Телекомите водят повече от десетилетие битка за тези честоти, засега безуспешно. Покупката на новите изтребители F-16V даде лъч надежда, но забавянето на доставките им отново ще отложи решаването на проблема. Казусът е сходен – телекомите дори предлагаха на МО да се изгради буфер без мобилен сигнал около военните летища, подобно на решението на щатските оператори. То не беше прието. Поради тази причина, поне на пръв поглед изглежда, че единственото решение ще бъде, когато България подмени изцяло изтребителната си авиация. Преговори между МО, министерство на транспорта и Комисията за регулиране на съобщенията имаше през 2020 г., но без конкретен резултат.

Двата казуса показват, че основната битка за 5G ще бъде изцяло в наличието на достатъчно честоти. Като мобилните оператори влизат в конфликти не само помежду си и с регулаторите с тях, но и с много други сектори, които досега са ги ползвали.

The post Защо гражданската авиация в САЩ се изправи срещу 5G appeared first on TechTrends България.

Сделката показва, тектоничните размествания, които се случват в гейм индустрията. Имаме консолидиране между няколко големи играча и навлизането на основните IT гиганти. Microsoft засега е най-агресивен сред последните, като целта му е да овладее по-сериозния сегмент от геймърите – този на AAA заглавията.

Джакпотът на Боби Котик

Софтуерният гигант обяви, че ще придобие Activision-Blizzard за рекордните 67.8 млрд. долара. Това е над пет пъти повече от поставения връх при сделките в гейм индустрията от Take 2 Interactive. Само преди седмица, компанията обяви, че купува Zynga за 12.7 млрд. долара. Специфичното за сделкта на Microsoft е, че технологичният гигант плаща всичко това в кеш на инвеститорите. Без акции, разсрочено или по друга система.

Настоящият главен изпълнителен директор на Activision-Blizzard Боби Котик остава на поста си. Това е добра новина за него, освен, че най-вероятно той ще получи значителна сума от сделката, заради акциите, които притежава. Самият той беше в светлината на прожекторите на няколко скандала за сексуален тормоз в рамките на компанията. Котик е начело на Activision от 30 години, но през последната е подложен на силен натиск да напусне.

Придобиването от Microsoft може да промени доста неща. На първо място, гейм разработчикът ще бъде на директно подчинение на Фил Спенсър – директорът на гейм звеното в софтуерния гигант. Дали Котик ще запази позицията си, вече не е толкова релевантен въпрос, най-малкото защото той ще спечели доста пари от трансакцията. Така, дори и да бъде накаран да напусне след известно време, за да изчисти имиджа на Activision-Blizzard, печалбата за него ще е значителна.

Microsoft на върха на играта

Сделката има огромно значение за Microsoft. Тя дава голям развоен и маркетингов капацитет в гейм индустрията на софтуерния гигант. Activision-Blizzard разполага с над 10 хил. служители по целия свят. Освен това, тя притежава няколко големи и все още доста популярни франчайзи, като Call of Duty, Diablo, StarCraft, WarCraft, Overwatch и дори мобилният хит Candy Crush Saga. С други думи, експертизата на Activision-Blizzard се разпростира не само в големите AAA заглавия, но и в мобилния сектор.

Друг фактор, който прави сделката ключова за Microsoft са потребителите, които ползват игрите на разработчика. По данните, които софтуерния гигант обявява, става дума за 400 млн. месечни потребители от 190 държави. Microsoft допълва, че само големите франчайзи с които Activision-Blizzard разполага, се оценяват на три милиарда долара.

Технологичният гигант има амбицията да интегрира голяма част от тези играчи, както и самите поредици в своята абонаментна услуга Game Pass. Тя вече достигна 25 млн. потребителя, но с добавянето на активите на Activision-Blizzard в близко бъдеще може да се увеличи рязко. При нея се комбинира и с все още по-малката като мащаби, но с потенциал, облачна гейм услуга – доскорошната xCloud.

Последният елемент е факта, че игрите се очаква да бъдат ключови за изграждането на метавселени. Microsoft има открити амбиции да развива такъв проект, затова и в самото обявление на сделката с Activision-Blizzard това е споменато изрично, че тя ще бъде използвана за създаването на „съставните части за метавселената“.

Одобрението на сделката

Рекордното придобиване трябва да премине през няколко фази на одобрение. Първото е, че сделката все още е предварителна и трябва да бъде гласувана от борда на директорите, както на Microsoft, така и от тези на Activision-Blizzard. Тя е обявена публично преди да премине през тази процедура, най-вероятно, за да се презастраховат, че информацията няма да изтече в онлайн пространството.

Второто ниво на одобрение ще е на регулаторна основа. Microsoft агресивно се превърна в един от най-големите гейм разработчици, след като вече придоби друг голям такъв – Bethesda. С комбинацията от Activision-Blizzard, самият софтуерен гигант признава, че се нарежда на трето място по приходи в света. Пред него са единствено Tencent и Sony. Любопитно е да се види как ще реагират регулаторите в САЩ, които трябва да я одобрят. В момента в Щатите има повишена чувствителност на тема технологични монополи и може те да съзрат проблем с нея.

Microsoft очаква сделката да бъде финализирана през лятото на тази година. Ако премине през всичките изброени по-горе препятствия и одобрения, тя ще преобрази напълно гейм индустрията. След като софтуерният гигант изкупи два от няколкото големи AAA издателя, това ще окаже допълнителен натиск върху останалите такива. Консолидацията в сектора може да продължи и да сме свидетели и на други мащабни придобивания.

The post Microsoft става гейм хегемон – придобива Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Затова тенденциите са важен аспект в технологичния свят, но е още по-важно да може да видим, кои са дългосрочни и кои са временно явление. Игрите в социалните мрежи са може би много добър пример за последното. Историята на Zynga от своя страна обрисува перфектно техния възход и впоследствие – падение.

Гейм разработчикът, известен с хита Farmville, беше придобит за рекордните за гейм индустрията 12.7 млрд. долара от Take 2 Interactive. Но не защото, игрите на компанията са големи хитове в момента или имат огромен пазарен дял. Причината за внушителната сума е, че за да може да оцелее и да запази позициите си на пазара, Take 2 Interactive ще трябва да се обърне към мобилния пазар. Което е иронично, защото Zynga не успя да прехвърли успеха си от социалните мрежи в този сегмент. Сега ще получи втори шанс да го направи, но ще жертва независимостта си.

От феномен към борба за оцеляване

Zynga беше истински феномен преди малко повече от десетилетие. Нейният хит Farmville превзима сърцата на десетки милиони фенове по света, като тя е успешно интегрирана във Facebook. Силно социалният елемент на играта помогна на мрежата на Зукърбърг да увеличи времето прекарано в нея, докато за Zynga, това беше огромна аудитория.

Така през 2010 г. доста експерти очертаваха светло бъдеще за т.нар. игри в социалните мрежи. Zynga, от своя страна, като почти нарицателно за тази ниша, беше спрягана за нов технологичен и гейм гигант. През декември 2011 г. тя прави един от най-големите борсови дебюти за годината с пазарна оценка от 9 млрд. долара. Още при излизането на финансовите пазари, голяма част от аурата ѝ започна да се изпарява. Тя дебютира при 10 долара за акция, за кратко достига 13 и дори 18 долара, но после в рамките на 9 месеца бележи рязко понижение до 2.80 долара.

Има и конкретни причини за това. Zynga e напълно зависима от Facebook. Това беше лоша новина, защото малко след успеха на Farmville, социалната мрежа постепенно започна да променя политиката си към допълнителните приложения, които предлага. Гейм разработчикът привлече доста стабилно финансиране и се опита да компенсира това със самостоятелни заглавия и дори създаването на собствена онлайн платформа. Нито едно от тези действия не беше успешно и не достигна мащабите на комбинацията между Farmville и Facebook.

Zynga продължаваше да разработва мобилни заглавия и в стремеж да оцелее, промени стратегията си през 2016 г. С голяма част от натрупаните средства, компанията започна да придобива други разработчици. Целта е не толкова да се взимат таланти, колкото да се вземат техните продукти, които се ребрандират и започват да носят приходи. За което, Zynga похарчва над 2 млрд. долара, за десетки гейм студиа до средата на 2020 г. След това още 3 млрд. долара за 5 други разработчици до октомври 2021 г.

Вторият елемент е сключването на договор с Hasbro за създаването на лицензирани игри. Финансовата ситуация започва да се обръща през 2019 г., когато постъпленията растат и вече се отчита скромна печалба. Всичко това обаче не е иновация, а е по-скоро борба за оцеляване, като Zynga отдавна е изгубила ореола си на лидер в индустрията.

Сделката с Take 2 Interactive

Изброените по-горе действия имат две цели – да помогнат на компанията да намери разнообразни и средносрочни източници на приходи, както и да ѝ надуят оценката за потенциална продажба. Това работи до юни 2021 г., когато цената на акциите ѝ се връща за кратко в изходна позиция от малко над 10 долара за брой. След което инерцията спада и отново тя се понижава до 6 долара.

Take 2 Interactive се явява като спасител за Zynga, като през януари 2022 г. обявява, че ще я придобие за 12.7 млрд. долара. Това се равнява на 9.86 долара за акция или около 64% над оценката на пазара преди да се разкрие сделката.

При тези параметри, акционерите на Zynga трябва да се предоволни, премията е доста голяма, макар, да е с 14 цента под първоначалната дебютна цена от 2011 г. Което само показва, че компанията за последните 10 години е успяла да направи само един непълен кръг, без по-качествено развитие.

Мобилна промяна

За Take 2 на пръв поглед изглежда доста надценена. Тя не разполага с големи заглавия за милиарди, които да я оценят повече от Bethesda, например. При по-задълбочен анализ, Zynga е тяхната възможност да навлязат на мобилния пазар. Take 2 имат доста рехаво присъствие на най-големия сегмент в гейм индустрията. В същия момент, тя притежава франчайзи като Grand Theft Auto, NBA 2K, Mafia, Red Dead Redemption, Borderlands и др., някои от които имат огромен потенциал на мобилния пазар.

Zynga ще предостави развойният капацитет и ноу-хау за адаптирането им за мобилни устройства. Поне такъв е плана. Като мениджърите на двете компании заявяват директно в своите коментари при обявяването на сделката.

„Придобиването на Zynga ще диверсифицира нашия бизнес и ще ни установи като лидер в най-бързоразвиващия се сегмент на гейм индустрията – мобилния“, коментира Страус Зелник, главен изпълнителен директор на Take 2 Interactive.

„Комбинирането на мобилната експертиза на Zynga с тези на следващо поколение гейм платформи на Take 2 ще ни помогне да развием нашата визия да свържем света чрез игрите“, допълва Франк Гибау, главен изпълнителен директор на Zynga.

Втори шанс

Преведено на нормален език, Take 2 Interactive придобива Zynga, за да може да прехвърли своите популярни франчайзи като GTA и NBA 2K на мобилния пазар. Това означава втори шанс за гейм разработчика, след като той в рамките на десетилетие не успя да постигне голям пробив в този сегмент. Което създава лек скептицизъм дали Zynga ще успее да направи това дори с популярните поредици, с които Take 2 разполага. Тук, вече ще се разбере, дали компанията има добри екипи и управление на подобен тип проекти.

За Take 2 Interactive това е шанс за растеж и обхващане на мобилния пазар. Компанията е в лека стагнация, като през последните години тя разчита основно на ремастерирани версии на своите популярни игри (такива на по-старите GTA заглавия и Mafia). GTA V все още е дойната крава на компанията, която продължава години на ред да доминира по продажби при традиционните AAA заглавия. Почти сигурно, първата задача на Zynga ще бъде да пренесе този успех на мобилния пазар.

Игрите за мобилни платформи съставляват около 50% от продажбите на всички през последните няколко години. Те са и основната причина, гейм индустрията да отчита стабилен ръст през този период и са привлекателна „златна мина“ за почти всеки по-амбициозен разработчик. Остава да разберем, дали Zynga ще успее да постигне това за Take 2 Interactive, което тя самостоятелно не направи.

The post Мобилният гамбит на Take 2 Interactive със Zynga appeared first on TechTrends България.

Премиерата на новия-стар Huawei P50 Pro обаче леко загатва, че в очите на компанията, България може би е сред ключовите страни в региона. Информацията за дългоочакваните и още по-дълго отлагани продажби на флагманския модел на китайския гигант за 2021 г. беше пусната от българското им звено. Тя беше допълнена и с друга неофициална такава отново от местен блогър. Всичко това е подкрепено от предварителното представяне на смартфона за региона, което се е провело в София на 14 януари и все още е под медийно ембарго.

Първо у нас

Продажбите на Huawei P50 Pro ще започнат първо в България на 25 януари беше обявено първо на Facebook страницата на местното звено на компанията. В него се потвърждава неофициалната информация, че продажбите ще започнат първо в България и ден след това – на 26 януари в цяла Европа. Това показва, че китайският гигант дава ексклузивност на нашия пазар, макар и само с един ден.

Освен Huawei P50 Pro, българските потребители ще могат да вземат и Huawei P50 Pocket. Като информацията за последния идва от местен блогър. Това е моделът със сгъваем екран на компанията, който за разлика от досегашните им подобни е от компактен тип (тоест, подобно на флипфоните), а не представляват хибрид между смартфон и малък таблет. Двете новини позволиха на международните издания, като GSMArena, да обявят датата за европейския дебют на смартфоните.

Възможностите

Информацията за двата умни телефона е налична от доста време. Huawei P50 Pro се продава в Китай от август месец, докато Huawei P50 Pocket – от декември. Двата разполагат със Snapdragon 888 чипсет, но без възможност за 5G връзка, поради санкциите на САЩ.

Huawei P50 Pocket има 6.9-инчов сгъваем OLED екран с опресняване от 120Hz, резолюцията е 1 188×2 790 пиксела. Той разполага и с втори по-малък със само 340×340 точки, който е за известия и се ползва, когато устройството е сгънато. Камерите му са с две идеи по-компромисни от традиционния флагман. Основният сензор е 40MP, който е подкрепен от втори 32MP и 13MP широкоъгълен. Селфи камерата е само 10.7MP. Батерията е 4 000 mAh и разполага с бързо зареждане от 40W.

Huawei P50 Pro има 6.6-инчов OLED екран със 120Hz честота на опресняване. Камерите на традиционния флагман са по-интересни – основната е 50MP, която е подкрепена от 64MP перископна телефото такава с 3.5-оптично приближение. Широкоъгълната е 13MP, като смартфонът има още един 40MP монохромен сензор. Последният в комбинация с останалите големи засилва способностите на Huawei P50 Pro да прави нощни снимки и такива при ниска осветеност. Батерията е 4 360 mAh с бързо зареждане от 66W.

Лебедовата песен

Двата смартфона ще се впишат в определението за лебедовата песен на Huawei на световните пазари. До затягането на санкциите на САЩ, китайският гигант обявяваше своята флагманска P-серия през февруари и навлизаше в продажби през март-април. През 2021 г. Huawei обяви P50 Pro в последния ден на юли или около пет месеца по-късно от обичайното. На пазара в Китай се появи месец след това. Но на световните излиза чак сега, което е близо 10 месеца закъснение. При това ексклузивно на малък пазар, какъвто е българския.

Huawei P50 Pro и P50 Pocket идват и с доста „подводни камъни“. Първият го споменахме – и двата модела не поддържат 5G мобилни връзки, което ги прави непривлекателни за потребители, които искат да ги ползват по-дългосрочно. Вторият такъв е, че са без услугите на Google, поради ембаргото на САЩ.

Третият недостатък е чипсетът – Huawei P50 Pro и P50 Pocket разчитат на миналогодишния флагмански процесор на Qualcomm, а не на настоящия. Последният може да се компенсира с по-ниска цена, която все още не е обявена официално. Нещо, което ще изяде напълно от печалбите на компанията, вече засегнати от удължения цикъл на разработка и пускане на пазара на високия клас смартфони.

Huawei беше изместена напълно от този пазар през 2021 г. Компанията успя да пусне по-масово основно един модел – Nova 9. Който, отново е без 5G свързаност и затова дори не се класира в нашата ежегодна класация за смартфон на годината. Китайският гигант беше принуден да продаде бранда Honor, който стартира своите продажби в региона в края на миналата година. В него остана по-голямата част от развойния капацитет на Huawei, по различни данни между 60% и 70%.

В същото време Xiaomi зае по-голямата част от световния ѝ, както и регионален дял. Опитите да компенсира с други потребителски устройства се оказват неуспешни, след като Huawei в края на декември обяви, че очаква приходите ѝ да се понижат с 30% през 2021 г. Като цяло тенденцията е за спад, при това с бързи темпове.

Последният бастион

За тежкото състояние на Huawei може да проследим и покрай факта, че България може би наистина се е превърнала в последния ѝ бастион в Европа. Пазарът тук е малък и рядко получава ексклузивна информация или достъп до устройства пред останалите държави на Стария континент. Фактите обаче се натрупват – за дебюта в Европа научаваме първо от българското звено на Huawei. После и предварителното представяне за региона се води от същия екип в страната.

Това обаче може да се обясни сравнително лесно. В България Huawei има доста фенове, като не всички от тях са се отказали от марката, заради липсата на Google услугите. Медиите и като цяло маркетинга в страната са по-евтини. Но най-ключовия фактор е, че Huawei има силни позиции сред трите основни телекома. Мобилните мрежи на „Теленор“ и „Виваком“ все още са доминирани с тяхно оборудване, а „А1 България“ продължава да предлага устройствата им.

Ако тенденциите обаче продължават по същия начин през 2022 г., както през изминалата, то настоящата година, може да се окаже наистина като лебедовата песен за Huawei. Поне при смартфон пазара. Защото и последният бастион е на път да падне.

The post България ли е последният бастион на Huawei в Европа appeared first on TechTrends България.

Действията на втория по големина по брой абонати мобилен оператор идват след решение на Административния съд София град. С решението си „Теленор България“ се съгласяват с определението на магистратите и приемат това на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„А1 България“ е изправена пред същия казус, като и тяхната жалба до регулатора беше отхвърлена от съда на първа инстанция. Разликата между делата на двата телекома е в мотивите, с които те оспорват решението на КЗП. Засега „А1 България“ ще изчака преди да обяви дали ще обжалва на следваща инстанция или ще приеме да индексира цените само за 2021 г.

„Виваком“ реши да увеличи тарифите само с инфлацията за изминалата година и така не попадна под ударите на регулатора и Министерството на икономиката.

Отстъплението на „Теленор“

В писмо до потребителите, главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг защитава решението да се индексират цените за двете години. Той го определя като „законосъобразно“, тъй като това за 2020 г. е обявено в рамките на изминалата година, а това за 2021 г. ще влезе в сила в срок. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ допълва, че това действие е било обсъждано предварително с държавните органи и регулатори още през ноември.

Кинг допълни, че основната причина за налагането на тази индексация е в покачващите се оперативни разходи – от цените на електроенергията, на поддоставчици и заплати за служители. В някои случаи, „Теленор“ плаща за режийни такива с до 20% повече.

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“, коментира Кинг. Той подчерта, че това се налага, за да се продължи поддържането на качествена мобилна услуга и клиентско обслужване.

Въпреки всичко, „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. Това означава, че компанията няма да обжалва решението на Административния съд София град за корекцията на цените за 2020 г. Така, операторът ще бъде вторият, който ще направи индексация само за една година, след като „Виваком“ обяви подобно действие от самото начало.

Поскъпването от февруари

Точната корекция ще зависи от средногодишния индекс на потребителските цени (ИПЦ). Той трябва да бъде обявен през идните дни от Националния статистически институт. Самият индекс е основният и официален инфлационен показател в страната. Именно с него са обвързани договорите на операторите в заложената клауза за потенциална индексация. До момента тя не беше прилагана.

„Теленор“ и „Виваком“ ще могат да индексират цените на своите абонаменти през февруари, като обявиха при ИПЦ за 2021 г. Очакванията на първата компания са поскъпването на повечето планове да бъде до 1 лев на месец. От своя страна, „А1 България“ все още не е решила какво да прави. Вариантите пред нея са два – да обжалва решението на съда на по-горна инстанция в рамките на 7-дневен срок или да приеме индексация само за една година.

От „А1 България“ коментират за „Дневник“, че ще изчакат данните от НСИ за инфлацията за 2021 г. Те се очакват да бъдат публикувани през следващите дни. Което дава възможност на оператора да види какъв с колко ще индексира цените само при еднократна корекция и да прецени дали да обжалва решението на съда.

Повтаряне на аргументите

Джейсън Кинг от „Теленор“ дава по-обширна аргументация за решенията на компанията в интервю за „Капитал“, което беше публикувано в същия ден с писмото до потребителите. Той повтаря тезата на „А1 България“ от декември, че поради покачващата се инфлация са решили да коригират цените на плановете за 2020 г. Предвид очакванията, тя да се увеличи дори повече през изминалата година, такава индексация е била предвидена и за 2021 г.

Първоначалната идея на „Теленор“ е била да повиши цените на два пъти – през декември миналата година за 2020 г. и през февруари 2022 г. за 2021 г. Вместо да се увеличат тарифите веднъж и на новата по-висока база, да се направи индексацията, компанията е решила да го направи накуп, но на старата база. Аргументите на „А1 България“ бяха същите през декември, когато защитаваха в своя публична позиция обявената индексация за двете години.

Решението е повлияно по-скоро от практична гледна точка. Вместо да се коригират сметките на потребителите веднъж за два месеца и после още един път, промените се правят накуп. Така, се избягват потенциални проблеми с билинг системите, както и не се правят две поредни увеличения за клиентите.

Трябва да се отбележи, че българските оператори не са единствените, които правят подобни индексации. Четирите основни британски оператора подготвят увеличение на цените с до 10%, заради инфлацията. По същият начин, като в България, регулаторите на Острова се опитват да смекчат ефекта за потребителите и затова корекцията още не е в сила. В интервюто за „Капитал“ Джейсън Кинг коментира, че подобна индексация вече е направена в Telenor Serbia, който е част от телеком групата на PPF Group.

The post След „Виваком“ и „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 3 appeared first on TechTrends България.

Honor работи на бързи обороти след като се отдели като самостоятелен производител от Huawei. Той наследи по-голямата част от развойната дейност на залязващия китайски гигант, особено когато става дума за смартфони. Това е и причината, Honor да успее да пусне в рамките на около година собствен сгъваем модел.

Този тип устройства все още са трудни за разработване, което прави броят на производителите и на моделите засега силно ограничен. Очакванията са през настоящата 2022 г. това да се промени, като повече компании навлязат в тази привлекателна със своите големи печалби ниша. Honor е един от тези нови играчи на пазара.

На пръв поглед стабилен

Honor Magic V изглежда стабилен на пръв поглед, особено по отношение на изработката при сгъващия механизъм. Това трудно може да се прецени от презентационните видеа, най-добре това се прави при тестове на живо.

Правят впечатление две неща – дизайнът на пантата е сходен с този на Samsung, но двете тела са плътно прилепнали без луфт при нея. Този подход беше осъществен от Huawei при техните сгъваеми модели. Което предвид факта, че Honor наследява именно тяхната развойна дейност – не е изненада. Поне на теория това е и добра новина – китайският гигант имаше по-добри дизайни на пантата, но точно при пускането на първите модели попадна под по-строгите санкции на САЩ.

За разлика от първите два сгъваеми смартфона на Huawei, Honor Magic V ползва класическия подход на Samsung. При него имаме два екрана – външен и вътрешен. При Huawei Mate X и XS е един, който се сгъва наобратно и половината от него влиза в ролята на преден, докато останалата част от дисплея става неактивен заден панел. Honor Magic V разчита на два екрана, като предния е класически със заоблени краища, а вътрешния е сгъваем.

Мощен хардуер

Приятна изненада е факта, че новият модел идва с последния модел флагмански чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Gen 1. Досега, сгъваемите смартфони идват с една идея по-стари процесори, заради по-дългото време за разработка и софтуерната оптимизация. Honor са се постарали да извлекат максимума при хардуера, като не само представят най-мощния чипсет за Android на пазара.

В Honor Magic 5 имаме още 12GB оперативна RAM памет и само две опции за място за съхранение – 256GB и 512GB. Батерията е с капацитет от 4 750 mAh и бързо зареждане от 66W. Любопитна е комбинацията от камери – задните са три броя по 50MP. Две от тях са основни, които работят в тандем с AI алгоритми, а третата е широкоъгълна. Леко разочарование е липсата на телефото сензор. Селфи камерата е 42MP.

Екраните също са сравнително висок клас OLED панели. Класическият преден идва с размери от 6.49 инча и резолюция от 1 080×2 560. Разполага и със, задължителната вече за премиум класа смартфони, честота на опресняване на дисплея от 120Hz. Вътрешният е 7.9 инча при резолюция от 1 984×2 272 пиксела и 90Hz опресняване. Това го прави с една малка идея по-голям от досегашният сгъваем модел на Samsung Galaxy Z Fold 3.

Цената на международните пазари все още не е обявена, но се очаква да бъде около 1 400 евро. Което означава, че ако Honor Magic V се появи в България, то той ще струва около 2 800 лева. Комбинирано с лицензиран Android, 5G и услугите на Google – неща, които липсват при Huawei продуктите през последните вече близо две години.

The post Honor навлезе в надпреварата за сгъваеми смартфони с Magic V appeared first on TechTrends България.