Данните са на Strategy Analytics и идват само няколко дни след като Xiaomi откри първия си официален магазин в България. Това бетонира желанието на компанията да се позиционира сред лидери в региона при потребителската електроника. Xiaomi е позната повече със своите смартфони, но тя предлага и други типове потребителска електроника, като умни гривни, телевизори, кантари и пр.

Новият лидер

Xiaomi се изскача до водещата позиция с 12.7 млн. смартфона продадени през второто тримесечие на 2021 г. Това е ръст от 67% и предвид стагнацията и дори спада на конкурентите на върха, дава на китайската компания короната. Самата Xiaomi също така разполага с 25% дял от целия пазар, което е също важно да се отбележи. Samsung например отчита понижение от 7% до 12 млн. доставки през периода. Apple е трети с 9.6 млн. и ръст от 15.7%.

Целият пазар в Европа отчита повишение през април-юни от 14% до 50 млн. продажби. То е водено най-вече водено от силното търсене на потребителите, като все повече се опитват да заменят своите остарели устройства. Това се стимулира допълнително от 5G смартфоните и все повечето налични мрежи в Европа, които поддържат новата технология.

Събиране на отломките на Huawei

Разместванията в челната петица на Стария континент са продиктувани основно от отпадането на Huawei. Китайският гигант е обект на икономически санкции от страна на САЩ, не може да пуска 5G смартфони и устройствата също така не поддържат услугите на Google и лицензираната версия на Android. Huawei продаде своя подбранд Honor, който се очаква да навлезе в Европа през септември. Всичко това правят техните модели първо малко на брой, като доставки и второ – непривлекателни за местните потребители.

Пространството оставено от Huawei беше бързо заето. В ниския ценови клас, това беше направено от другите китайски производители. Xiaomi очевидно взима лъвския пай, но той е допълнен от Oppo, които са четвърти с 2.8 млн. доставки и 180% ръст на годишна база. При това без да се броят бройките от свързаните с тях брандове OnePlus и Realme. Последната пък е пета с впечатляващият растеж от 1 800% до 1.9 млн. бройки.

От Strategy Analytics коментират, че във високия клас Apple успяват да заемат излизането на Huawei. Най-вероятно те са взели основната част от този сегмент, но и не малък дял се е разпределил между флагманските модели на Xiaomi и OnePlus. Все пак смяната от Android към iOS не е толкова лека и доста потребители ще предпочетат да не скачат от едната екосистема в другата.

Амбицията на Xiaomi

Xiaomi демонстрира своята амбиция да се превърне в лидер на потребителска електроника през последната година-година и половина. Бързият ръст скоро ще ѝ предостави не само водещата позиция при смартфоните в Европа, но и за целия свят, ако се запазят темповете. Това може и да се пренесе скоро и в други сегменти.

Отделно Xiaomi прави силно навлизане в търговията на дребно чрез собствени магазини. Само през 2020 г. компанията е отворила 1 000 физически обекта в Китай, които достигат до общо 3 200. Технологичният гигант не посочва колко са магазините по света, но през настоящата година той започва да открива нови и нови.

България се сдоби с първия си магазин на Xiaomi. Той беше открит в събота на 31 юли в мол „Парадайз“ в София. На същия етаж са и обектите на Samsung и Apple. Магазините на последния се водят официални, но се оперират от местния дистрибутор, а не директно от технологичния гигант. За разлика от тези на Samsung.

До голяма степен, тяхната роля е по-скоро демонстрационна и да се отчита силно присъствие на бранда. Има доста потребители, които се водят на принципа „око да види, ръка да пипне“ преди да вземат решение за покупка. Последната, при смартфоните най-вече, се осъществява основно от телекомите, заради възможностите за субсидия на устройствата.

Действията на Xiaomi в посока откриването на физически магазини се различава драстично от първоначалната им стратегия. Компанията стартира изцяло с поръчки и доставки на своите устройства онлайн, което беше и единствения начин да се сдобиеш със смартфон на компанията.

The post Xiaomi превзе Европа при смартфоните appeared first on TechTrends България.

Кои са тези трансформации? Първата е 5G, като трите основни оператора пуснаха своите търговски мрежи в края на изминалата и до средата на настоящата 2021 г. те разгърнаха бизнес модела на тези услуги. Нови планове, нова инфраструктура, но и очевидни технически и икономически препятствия ще забавят темповете на модернизация.

Втората са започналите процеси на частична консолидация при фиксираните услуги. Те могат да доведат до размествания на пластовете и дългоочакваното по-силно навлизане на „Теленор“ в този сегмент. Тук, може да добавим и позицията на „Булсатком“, в който се води истинска гражданска война за власт. Изходът от тези събития ще даде отговор, дали трите телекома ще имат някаква конкуренция или не.

Последният е частично продължение или част от предходния фактор – пазарът за наети линии. Започналите процеси на преструктурирането му през втората половина на 2020 г. продължават и през настоящата. Тук се включват, както някои придобивки на големите телекоми, така и отделянето на инфраструктурния бизнес на „Теленор“ във второ дружество – „ЦЕТИН България“ (CETIN).

Ако трябва да обобщим – през 2020 г. бяха започнати много процеси, които напълно ще изменят телеком пазара в България. Ефектите от тях ще ги усетим постепенно през настоящата година, но те ще оказват влияние и в дългосрочен план. Това са основните заключения, които може да изведем от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикуван през юли месец. Настоящият анализ комбинира информацията от годишните отчети на основните телекоми, както и базата с данни на регулатора относно абонатите.

Ръст в пандемия

Може да ви е направило впечатление, че COVID-19 пандемията не беше включена в основните фактори. Това е така, защото тя не оказа негативно влияние, а напротив – по-скоро помогна на телекомите да засилят своите приходи. С което целия сектор отчита ръст през 2020 г., дори по-голям от този спрямо предходната година.

Така, телеком пазарът нараства от 2.68 млрд. лева на 2.861 млрд. лева или увеличението на годишна база през миналата година е 6.7%. То надминава темповете от 2018 г., когато беше 5.5% и 2019 г. – 4%. Голямото събитие е фактът, че за първи път приходите на гласови услуги са задминати от тези за пренос на данни. Като дял от общите постъпления гласът заема 40.6% срещу 41.8% при предоставянето на интернет. Важно е да се направи уточнение, че и в двете категории влизат съответните фиксирани и мобилни услуги.

Доставката на интернет е и в основата на цялостния растеж в сектора през 2020 г. Платената телевизия е от другите сегменти с увеличение, но то е с доста минимални стойности от 424 на 427 млн. лева. Всичко това е логично на фона, че доста хора преминаха на дистанционна работа, което създаде много по-голям интернет трафик по време на пандемията. Увеличението не е довело до сериозни технически затруднения, посочва КРС.

Пандемията забави разпределението на радиочестотите за мобилните мрежи от пето поколение (5G). Това накара два от операторите („Виваком“ и „А1 България“) да пуснат подобни услуги в края на 2020 г., но с доста ограничения. Първата компания разчита на софтуерен ъпгрейд чрез новата технология за споделяне на спектъра DSS, а втората на бавна модернизация на базовите станции. Реално, самият процес по пускането на 5G услугите се случи през настоящата 2021 г., особено след като бяха разпределени честотите на търг през пролетта. По всичко личи, че ще отнеме и повече време от очакваното.

Завръщане на консолидацията

Изминалата 2020 г. е важна и заради започването на поредния нов цикъл със смяната на собствеността на „Виваком“. Балканската United Group официално влезе във владение през юли, но истинските последствия за компанията и за целия пазар започнаха да стават очевидни през 2021 г. Дълговете бяха преструктурирани, започна частично ребрандиране, агресивни 5G мобилни планове и консолидация на пазара за фиксирани услуги. „Виваком“ изкупи няколко емблематични регионални оператора, като „Нет1“ в София, N3 (Entry) в Пловдив и NetWorks в Русе.

Те ще позволят на телекома да увеличи своята абонатна база. „Нет 1“ е най-апетитната хапка с 51 хил. интернет и 32 хил. ТВ потребители за 2020 г., показват данните на КРС. NetWorks разполага със 70 хил. на интернет, N3 е с 27 хил. на интернет и почти 8 хил. ТВ. Това може да доведе до промени при фиксирания пазар, тъй като позициите на „Виваком“ и „А1 България“ в двата подсегмента са доста близки. Проблемът в сравнението им е разминаването между данните подадени от отчетите на компаниите и тези публикувани от КРС.

През 2020 г. „Виваком“ е лидер при интернет доставката с пазарен дял от 27.2% и 571 хил. абоната по данни на КРС. В годишният отчет на дружеството те са 475 хил. „А1 България“ е с 549 хил. абоната и дял от 26%, по данни на регулатора и 478 хил. в годишният ѝ отчет. Добавката на над 100 хил. потребителя на интернет от „Виваком“ през 2021 г. може да ѝ затвърдят лидерската позиция.

На преден план – наетите линии

В хода на анализа на Комисията за защита на конкуренцията за сделките на най-големия по приходи оператор, беше посочено, че те няма да навредят на пазарната ситуация във фиксираните услуги на дребно. Но в тези на едро – ще. Това е заключението на КРС и има защо, телеком регулаторът да се притеснява. През 2020 г., преди да бъдат обявени сливанията, „Виваком“ заема 77.6% от пазара за наети линии на база абонати. При приходите, делът ѝ е 62.4%.

По-любопитен е друг факт, който се случи през настоящата година. „Теленор България“ отдели инфраструктурата си в дружество „ЦЕТИН“ (CETIN) миналото лято, като решението е на компанията-майка PPF Group. Година след това, новата фирма обяви, че придобива „София Комюникейшънс“.

По този начин, доскорошния технически екип на „Теленор“ реално си купува третото място в сегмента за наети линии. През миналата година то е заето от „София Комюникейшънс“ с 4.1% дял при абонатите и 6.6% при приходите. Така трите телекома, реално заемат и лидерските три места в този сегмент, докато всички останали имат дял от едва 7.2%, ако гледаме данните за 2021 г. КРС повдигна пред КЗК въпроса за конкуренцията в този сегмент, но засега антимонополния регулатор не вижда проблеми.

Битката за телевизията

Консолидацията засяга основно пазара на интернет на едро и дребно. Някои от операторите обаче разполагат и с ТВ бизнес. Ситуацията там също е интересна, защото това е един от малкото сектори, в които лидер не е „А1 България“ или „Виваком“, а сравнително независимия все още, „Булсатком“.

Сателитният оператор продължава да оглавява по брой абонати, но пазарния му дял пада от 36% на 33%, а като декларирана бройка пред КРС те са 687 хил. Това става за сметка на двата основни телекома – „Виваком“ и „А1 България“, които са с минимална разлика помежду си в битката за второто място с по малко над 25% всеки. Според данните в КРС първият оператор има 516 хил., а втория 520 хил. абоната. В техните годишни отчети са съответно 518 хил. срещу 540 хил. Във всички случаи, разликата между тях е минимална и всички промени оттук-насетне ще окажат влияние на лидерските позиции.

В края на 2020 г. стартираха процеси, които подсказват за истинска „гражданска война“ за собствеността на компанията. Повече детайли за нея излязоха наяве през пролетта на настоящата година, които поставят бъдещето на „Булсатком“ на карта.

Ако дружеството смени собственика си, основните кандидати са големите телекоми или лица свързани с тях. Придобиването или контролирания разпад на сателитния оператор ще означава, че ще се сложи край на последното голямо независимо дружество в сектора. Както и ще бетонира лидерските и недостижими позиции при интернет и платената телевизия на двата големи телекома. В случай, че „Теленор“ придобие „Булсатком“, тогава, мобилният оператор ще се включи наистина във фиксирания бизнес. Компанията вече показва амбиции в пазара на едро и е въпрос на време да навлече по-ударно и в този на дребно.

Надеждите за нов сателитен оператор през 2020 г. бяха насочени към Neosat – новият доставчик, който използва сателита на родното дружество „България Сат“. Неговата търговска дейност започна от юни миналата година, но за седем месеца е успяло да привлече едва 958 клиента, показват данните на КРС. Това показва, че усилията на бившия съсобственик на „Булсатком“ Максим Заяков може и да не успее да затвори напълно веригата по доставки на сателитна ТВ.

Стартът на 5G

Изминалата 2020 г. беше белязана и с дългоочакваният старт на мобилните мрежи от пето поколение (5G). „Виваком“ пусна такава в края на септември миналата година, а през ноември това стори и „А1 България“. Новите услуги бяха привидно започнати през 2020 г., като те бяха с много ограничено покритие и достъп до потребителите. Реалните стъпки бяха направени през настоящата година, както и първите ефекти се усетиха през 2021 г. От зимата стартираха новите тарифи, при които имаше кратка схватка между трите оператора. След което през лятото, „Теленор“ пусна и своята 5G услуга.

Има и друг момент, „Виваком“ и „Теленор“ разчитат на технологията за споделяне на спектъра DSS, за да пуснат мрежа от пето поколение. Тя се явява като силен и основно софтуерен ъпгрейд на 4G услугата, докато „А1 България“ разчитат изцяло на класическия подход с модернизирането на базовите станции. Първите два телекома ще ползват хибриден модел – комбинация от DSS и ъпгрейдването на инфраструктурата поне още година-две.

С което „А1 България“ е по-напред с качеството на 5G връзката, но конкурентите ѝ – в покритието. Доказателство за това е наградата от юли месец, която получи най-големия по абонати мобилен оператор от Ookla за най-бърза 5G мрежа. Компанията беше принудена да ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се диверенцира от конкуренцията. Изобщо, петото поколение мобилни мрежи беше пуснато в края на 2020 г., но основните развития в това направление последваха през настоящата година.

Изводите и очакванията

Изминалата 2020 г. предложи много промени, които обаче ще окажат влияние в средно или дългосрочен план за пазара. Самият той върви към консолидация на властта към трите основни телекома. Тази тенденция трябва да бъде затвърдена през 2021 г., когато изтичат мобилните лицензи на двете независими дружества – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Последната компания реално няма никакви клиенти и не предлага мобилни услуги, докато при първото те са около 1 500.

Разпределението на 5G честотите бетонира позициите на трите водещи телекома. Разгръщането и развитието на тези услуги ще чертаят и бъдещето на почти целия сектор. Към тях добавяме и затвърждаващата се доминация на водещите оператори при фиксираните услуги, покрай консолидационните процеси. Ключово събитие ще бъде решаването на съдбата на „Булсатком“, което ще пренареди пазара при платена ТВ и донякъде на интернет доставката.

Намаляването на конкуренцията и модернизацията към 5G в един момент ще се усети от потребителите. Това означава вдигане на средните цени, като се предлагат по-плътни пакетни предложения и по-високи скорости. В момента, в който независимите оператори намалеят, този процес ще се засили допълнително.

The post На прага на 5G епохата – телеком пазарът в България през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Те дават ефект, защото новите два смартфона са първите флагмани за 2021 г., които не идват с възможности за връзка с мобилните мрежи от пето поколение и ги ограничава само до 4G. Което принуждава Huawei да предприеме някои компромиси и буквално да се откаже да ги позиционира в премиум сегмента.

Вместо това, ценово те вече са с една идея по-ниско – Huawei P50 Pro ще струва около 800 евро, което е 1 600 лева или в рамките на нормалните флагмани. Базовият P50 е 600 евро, което го слага повече в рамките на достъпните флагмани.

Другите лоши новини са, че Huawei не може да използва екосистемата на Google, както и лицензираната версия на платформата Android. Затова P50 и P50 Pro идват с новата операционна система HarmonyOS 2.0, която трябва да изиграе ролята на „План Б“ за китайския гигант.

Магията на камерите

Не всички новини са негативни, Huawei P50 Pro например може би ще разполага с най-добрите камери при смартфоните. Поне на хартия изглежда, че ще има интересна комбинация от сензори. Партньорството с Leica продължава, което е също една положителна новина за Huawei.

Основният е 50MP, като най-вероятно ще притежава запазената марка на компанията за по-висока светлочувствителност. Последното ще бъде подсилено и от 40MP монохромна (черно-бяла) камера, която ще позволи в комбинация да се постигне по-добър контраст и улавяне на светлината. Huawei P50 Pro ще притежава още 64MP перископна телефото камера.

Ахилесовата пета при камерите на Huawei P50 Pro са широкоъгълната 12MP и 13MP селфи. Предвид комбинацията от основни сензори, смартфонът на китайския гигант ще предлага отлична комбинация в повечето случаи за снимане. Единствено широкоъгълния сензор най-вероятно ще отстъпва на отличния такъв на OnePlus 9 Pro.

Задоволителни характеристики

Останалите характеристики на Huawei P50 серията са… задоволителни. Екранът при Pro модела е 6.6 инчов OLED със 120Hz честота на опресняване. Процесорът споменахме, че е Snapdragon 888 на Qualcomm с 5nm архитектура, но само с 4G свързаност. Любопитното е, че ще се предлагат две версии – втората ще е с процесора Kirin 9000, който също ще бъде 4G. Причината е, че на доставчиците на чипове им е забранено да доставят модели процесори с 5G модули.

Оперативната памет на Huawei P50 Pro е 12GB, а мястото за съхранение е фиксирано на 256GB. Батерията е с капацитет от 4 360 mAh и бързо зареждане от 66W и 50W безжично.

Осакатената базова версия

Базовата версия P50 се различава по някои елементи. Екранът е 6.5-инчов OLED, но опресняването е свалено до 90Hz. Huawei буквално осакатяват модела при камерите, като остават единствено 50MP основен сензор и посредствения 12MP широкоъгълен. Големият телефото такъв с перископна призма е заменен от нормален 13MP с петкратно приближение. Селфи камерата остава 13MP.

Батерията е свалена на 4 100 mAh, бързото зареждане остава 66W, но е премахнато безжичното такова. Оперативната памет пада на 8GB RAM, а при мястото за съхранение са оставени две опции – със 128GB и с 256GB.

Лебедова песен, музеен експонат или ударно завръщане

Дали става дума за ударно завръщане на Huawei, за неговата лебедова песен при смартфоните или просто пускат един „музеен експонат“? Отговорите варират, според развитието на ситуацията. Уверенията на китайския гигант са, че ще има по-голямо производство на P50 серията. Това не е гаранция за успех.

Базовият модел не впечатлява с нищо особено. Pro версията може да се каже, че оставя шансове на Huawei да бъде лидер при камерите. Факт е, че китайската компания ги позиционира в по-ниски класове и P50 моделите нямат 5G връзка. Те нямат и достъп до Google услуги, Harmony OS все пак им дава някакви шансове в Китай и в държавите, в които платформата на интернет гиганта не е на почит.

На родния пазар, Huawei P50 и P50 Pro трудно ще се реализират, защото не са 5G. Китай е сред водещите страни в разгръщането на тази технология. Стимулът на потребителите да купуват нови смартфони е именно взимането на модел, който я поддържа.

В Европа, моделите ще бъдат купени от най-запалените фенове на марката и от технологични ентусиасти. В САЩ, Huawei P50 серията ще бъде по-скоро със статут на музеен експонат. Ако Вашингтон не вдигне санкциите, дните на китайския гигант на смартфон пазара отдавна са преброени. Ефектите са видими, след като Huawei от началото на 2021 г. не е сред водещите производители.

The post Huawei P50 и P50 Pro най-накрая дебютираха appeared first on TechTrends България.

Сред другите тенденции са пълното отпадане на Huawei от водещите производители. Бъдещето на смартфон бизнеса на технологичния гигант зависи изцяло от икономическите санкции на САЩ и ако те продължат, най-вероятно ще доведе до пълното му излизане от този сегмент. Мястото на Huawei вече е заето от друг китайски производител – Xiaomi, който задмина през второто тримесечие Apple.

Третата тенденция е, че разликата в доставките между водещите две компании в световен мащаб се скъсява. Това може да се възприеме с бързия ръст на новите играчи и доста по-скромните резултати на дългогодишния лидер Samsung.

Samsung и Apple под натиск

Южнокорейският гигант продължава да е водещ производител на смартфони през второто тримесечие. IDC и Canalys му дават между 58 и 59 млн. доставени бройки през периода. Проблемът на Samsung е в доста скромния ръст – между 8% и 9.3%. Тенденцията е от доста време, както и е логична на факта, че компанията е дългогодишен лидер. Това може да води и до умора на потребителите, но и настоящите резултати да се дължат на споменатия недостиг на компоненти.

Samsung предупреди, че тази година може да не пусне втори премиум модел. Като на предстоящото събитие на 11 август се очаква вместо Galaxy Note, да видим нови версии на сгъваемите смартфони на компанията.

Apple от своя страна е в интересна ситуация. „Ябълковият“ гигант отчита големи ръстове на продажбите на своята серия iPhone 12, които са първите ѝ смартфони с 5G връзка. Проблемите са, че през 2021 г. компанията не пусна по-достъпен модел iPhone SE и затова ръстът при продажбите е умерен.

Оценката на ситуацията определено е сложна, защото единствено при Apple, IDC и Canalys се разминават в своите данни. Първата фирма дава ръст от над 17% и 44.2 млн. бройки, докато втората само 1%, но доставки от 45.7 млн. Част от разминаването се дължи и на факта, че консултантските компании са имали такова и през миналата година.

Китайското нашествие

За разлика от утвърдените марки, китайските им конкуренти отбелязват бурен растеж. Xiaomi се изкачва на втората позиция с ръст от над 80% и доставки между 52.8 и 53 млн. бройки. Компанията напълно замени Huawei и ако продължава темпото може да застраши лидерската позиция на Samsung. Амбиция, която за малко да осъществи техния по-именит сънародник.

Топ 5 се допълва от други два китайски производителя – Oppo и Vivo. Динамиката им ще бъде още по-интересна ако към тях се намесят други производители, като Motorola, OnePlus и Honor. Първата е част от Lenovo, която заедно с втората заемат не малка част в САЩ от дела на напусналия смартфон пазара LG.

OnePlus очаква по-силна интеграция с Oppo, като няма да е изненада, ако се превърне в техен международен бранд. Honor започва своето завръщане, като вече не е част от Huawei, а самостоятелен участник на пазара. В Европа първите смартфони се очакват през есента.

Ефектът на липсата

Целият пазар за умни телефони отбелязва умерен ръст от 13.2% до 313 млн. бройки през второто тримесечие според IDC. Оценката на Canalys е за 11% ръст при доставки от 316 млн. Данните са сравнително близки и нямат нищо общо със скока на продажби през първото тримесечие.

Двете компании коментират, че това се дължи най-вече на недостига на чипове, което започва да оказва влияние върху доставките на компоненти и съответно на производството на нови модели. Според Canalys, вече се наблюдава приоритизиране сред компаниите на регионите, както и че на някои пазари има „опасни ниски нива на наличности“. Прогнозата е, че ситуацията може да се задълбочи през втората половина на 2021 г.

The post Недостигът на чипове застигна смартфоните през пролетта на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Брандът, собственост на Lenovo, демонстрира пълната линия, която включва три модела, чиято цел е да се позиционират в едни от най-апетитните ценови сегменти. Както и да предложат премиум функции, при доста достъпна цена. Например, флагманът Motorola Edge 20 Pro е първият смартфон, който дебютира на цена под 1 500 лева и разполага с перископна телефото камера.

Останалите модели също загатват интересни възможности и максимална достъпност. За момента, изглеждат като силни представители в отношението цена-качество, поне на хартия. На практика, ще видим, ако имаме възможност за тяхното тестване.

Motorola Edge 20 Pro

Първият модел се позиционира на старта в класа флагмани с цена 1 399 лева. Отличаващото на Motorola Edge 20 Pro са неговите камери. Трите смартфона разполагат със 108MP сензор на Xiaomi и Samsung, но специфичното тук е перископния телефото такъв. Той е 8MP с петкратно оптично приближение и 50-кратно такова цифрово. Към тях добавяме 16MP широкоъгълна и 32MP селфи камера. До сега перископен телефото сензор беше запазена марка за премиум смартфоните, като дори някои представители в най-високия клас, като OnePlus 9 Pro не разполагат с такива.

Този факт и цената от 1 399 лева идват с няколко големи компромиса. Motorola кръсти своята серия във високия клас Edge, най-вече защото използваше екран със заоблени краища. Дисплеят на Edge 20 Pro не е такъв, а е 6.7-инчов OLED с разделителна способност от 1 080×2 400 пиксела. Липсата на заоблени краища се компенсира с честота на опресняване от 144Hz.

Друг компромис е процесора, който не е най-високия клас на Qualcomm, а е с една идея под него – става дума за Snapdragon 870 изграден по 7nm архитектура. Оперативната RAM памет е 12GB, а мястото за съхранение е 256GB. Към тях добавяме 4 500 mAh батерия с 30W бързо зареждане.

Motorola Edge 20

Основният модел на Motorola Edge 20 следва доста от показателите на своя по-скъп събрат, като в някои сваля с една стъпка. Екранът е същия – 6.7-инчов OLED със 144Hz на опресняване. 108MP основна камера се запазва, 16MP широкоъгълна и 32MP селфи също. Промените са с използването на сравнително стандартен телефото сензор с трикратно приближение.

Процесорът е в по-ниския клас – Snapdragon 778G, изработен по 6nm архитектура. RAM-та е свалена на стандартната за достъпните флагмани 8GB. Motorola Edge 20 има две опции за място за съхранение – 128GB и 256GB. Батерията е 4 000 mAh с 30W бързо зареждане. Цената е сравнително примамлива за тези показатели – 999 лева.

Motorola Edge 20 Lite

Най-достъпният модел Motorola Edge 20 Lite се позиционира в средния клас при цена от 699 лева на старта. Той запазва 6.7 OLED екрана от другите смартфони от серията, но честотата на опресняване пада на 90Hz. Добрата новина е, че конфигурацията със 108MP основна и 16MP широкоъгълна камери се запазва, но пада тази за телефото. Тя е заменена от 2MP дълбочинен сензор.

Motorola Edge 20 Lite разчита на наложения през тази година процесор за този клас – Mediatek Dimensity 720. RAM паметта е 8GB, а смартфонът идва само в една конфигурация за съхранение със 128GB. Добрата новина при батерията е, че тя е с по-голям капацитет от 5 000 mAh, но в описанието не става ясно дали и с какво бързо зареждане разполага.

Подобрения в Ready For

Motorola също така продължава да се опитва да превърне своите смартфони в настолни машини. По време на представянето на серията Edge 20, бяха показани и новите възможности на платформата Ready For. Те включват безжична връзка и опция да се „клонира“ и контролира смартфона през настолен компютър или лаптоп.

Подобни инициативи се развиват от Samsung (за Android) и Apple (в тяхната екосистема). Те имат доста противоречиви резултати за момента, като най-вероятно това ще бъде и развоят при Motorola. Факт е, че производителите се опитват да унифицират или поне да позволят по-лесна взаимовръзка между различните видове устройства. Решението на Motorola изглежда доста интуитивно за ползване, въпросът е дали изобщо има смисъл да превръщате смартфона си в компютър.

The post Motorola прави сериозна заявка със смартфон серията Edge 20 appeared first on TechTrends България.

Факторите за успеха на трите гиганта са различни, както и контекстът на ситуацията за всяка една от тях. Има и някои допирни точки – онлайн и облачните услуги очаквано са по-печеливши. Също така, по различен начин оказва влияние световния недостиг на микропроцесори. Apple в това отношение почти не го усеща, докато Microsoft изпитва рязък спад на продажбите на своите устройства.

От картинката липсва Amazon, за които се очаква да поддържат също стабилни темпове през второто тримесечие на 2021 г. Както и на Facebook, като резултатите на социалната мрежа ще са интересни от гледна точка на множеството скандали в които компанията изпадна през последните месеци.

Apple – на 5G вълната

Apple продължава да жъне рекордно тримесечие след рекордно тримесечие. Компанията от Купертино съобщава за ръст на приходите от 36% до 81.4 млрд. долара. Нетната печалба почти се удвоява до 21.74 млрд. долара, което е увеличение на годишна база от 93%. Технологичният гигант набляга на факта, че постъпленията от услуги са на рекордно високи стойности, но дяволът е винаги в детайлите.

За Apple, източниците на приходи са повече от ключови. Реално, основна част от ръста на компанията е благодарение на нейния смартфон бизнес. Последният модел iPhone 12 е първият с 5G свързаност на Apple, което обяснява големия интерес към него от края на 2020 г. досега. През това време, „ябълковата“ компания бележи стабилни финансови резултати, а приходите от смартфони се увеличават с добри темпове.

Така, Apple е реализирала постъпления от iPhone-и за 39.5 млрд. долара през второто тримесечие. Това е с 49% повече спрямо същия период предходната година. За сравнение, услугите на технологичния гигант формират ръст от 33%, но при тях обемите са повече от два пъти по-малки – приходите са 17.5 млрд. долара. Покрай пандемията има интерес и към компютрите Mac и таблетите iPad, но увеличението при тях не е толкова драстично. Както и да не забравяме, че iPhone бизнесът продължава да отговаря за 48.5% от целия на Apple.

Има и друг интересен момент – географското разпределение на приходите на гиганта. Регионите с най-голям ръст са тези в които 5G мрежите са най-силно разгърнати и предлагането на подобни услуги става фактор за продажбите на смартфони. Приходите в САЩ се увеличават с повече от 7 млрд. долара до 35.8 млрд. долара, тези в Китай (друга силна страна в 5G) с повече от 5 млрд. долара до 14.7 млрд. долара. За сравнение, Европа има само 4 млрд. долара ръст при положение, че на Стария континент тепърва започва разгръщането на 5G мрежите.

Microsoft – полет в облаците

При Microsoft факторите за растеж са напълно други – софтуерният гигант е носен от облачните услуги и решенията за продуктивност. Приходите през второто тримесечие нарастват с 21% до 46.2 млрд. долара, а нетната печалба с 47% до 16.5 млрд. долара. Стабилните резултати, поддържат високия статус на Microsoft, като тя продължава да има пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като към вечерта на  28 юли тя е 2.156 трлн. долара.

Облачните решения за продуктивност, като Office 365, Dynamics и др. увеличават приходите с 25% до 14.7 млрд. долара. От резултатите в този сегмент най-изпъква социалната мрежа за работодатели LinkedIn, която е с ръст от 46%, който се дължи най-вече на по-агресивното монетизиране на платформата чрез въвеждането на Marketing Solutions. Това може да е косвена индикация за засилване на търсенето на квалифицирани специалисти и потенциален техен недостиг по света.

Сървърните и бизнес решения на Azure също са във възход с 30% ръст до 17.4 млрд. долара. Далеч по-скромен е сегментът за персонални компютърни решения, който увеличава приходите си само с 9% до 14.1 млрд. долара. Обяснението е просто – тук се намира хардуерния бизнес на Microsoft, който в момента е под ударите на световния недостиг на чипове. Затова Xbox приходите спадат с 4% през второто тримесечие, независимо от факта, че новото поколение конзоли са вече на пазара. Най-пострадали от този факт са Surface продуктите, чиито постъпления се свиват с 20%.

Google – завръщането на онлайн рекламата

Изненадващо или не Google беше един от технологичните гиганти, които през пролетта на 2020 г. не отчете ръст на приходите. Тогава, интернет компанията дори обяви спад от 2%. Причината беше, спадът в онлайн рекламата, която се оказа нестабилна по време на ескалирането на коронавирус пандемията.

Ситуацията се обръща напълно през април-юни 2021 г. Приходите на Google скачат с 62% до 61.88 млрд. долара. Нетната печалба почти се утроява от 6.9 млрд. долара до 18.5 млрд. долара на годишна база. Интернет гигантът е зависим напълно от онлайн рекламата. Тя скача с почти 69% през пролетта на 2021 г. на годишна база до 50.4 млрд. долара. Онлайн рекламата съставлява 81% от всички постъпления през периода.

Добра новина има и при облачните услуги Google Cloud. Интернет гигантът прдприема нови мерки в монетизацията ѝ, като от лятото вече ще има ограничения за пространството, което потребителите могат да ползват. Затова и приходите по това перо отчитат над 50% увеличение от 3 млрд. на 4.6 млрд. долара.

The post IT гигантите с впечатляващ ръст през пролетта appeared first on TechTrends България.

Американският производител явно се е примирил и в стремеж да омекоти удара разчита на други подходи, за да запази конкурентоспособност. Една от тях е оптимизирането на настоящата 10nm архитектура, така, че разликите ѝ спрямо по-новите и миниатюрни такива да не са толкова осезаеми. Тази стратегия е факт още от миналата година.

Новото ръководство на Intel, водено от ветерана на компанията и на VMware Пат Гелзингер решава, че това не е достатъчно. Затова те добавят един елемент – ребрандиране на своето бъдещо портфолио, както и промяна на някои други детайли относно процесорите им. Друг ключов елемент във визията на Гелзингър е по-тясното си сътрудничество с Qualcomm и отварянето на компанията за работа със своите конкуренти в някои области. Всичко това беше обявено на тяхната конференция Intel Accelerated.

Когато 10 става 7

Най-важният елемент в новата стратегия реално е ребрандирането на процесорите на Intel. Компанията вече няма да посочва каква технология използва, като например 10nm Super Fin от 2020 г. Вместо това, следващия модел ще се казва просто Intel 7. Той се очаква в края на настоящата година и ще бъде изпълнен не по 7nm, а по 10nm технология. Името е избрано нарочно, за да може да прикрие факта, че Intel все още не може да миниатюризира своите процесори.

Това ще важи и за 7nm модели, които се очакват в края на 2022 г. Те ще бъдат ребрандирани като Intel 4 и макар, да не беше изказано, но целта е изцяло маркетингова. Те трябва да оставят впечатление, че са по-добри от 5nm модели на Apple и потенциално от подобни модели на AMD. Реално, обаче ще разчитат на 7nm архитектура.

Ситуацията продължава и с Intel 3, който поне според пътната карта, трябва да бъде подобрена версия на Intel 4 и ще ползва 7nm архитектура. Името отново има за цел да обърка потребителите, тъй като след година-две се очакват процесори с 3nm архитектура. Самият чип е планиран за края на 2023 г.

Любопитният Intel 20A

Промените дотук са чисто маркетингови. Intel преименува старото си портфолио, за да може да създаде впечатление за конкурентоспособност на пазара. От техническа гледна точка, американският гигант все пак обявява и нещо интересно. Това е Intel 20A, който ще разчита на две революционни, според компанията, технологии.

Двете са свързани изцяло с промяната на архитектурата на самите транзистори, което е значителна разлика от досегашния подход. При миниатюризацията на последните, производителите се възползват от намаляването на размерите им и съответно – разполагането на повече от тях в рамките на същата или по-малка площ.

RibbonFET реално променя цялостната структура на транзистора и подобрява електропроводимостта. Освен това я прави по-компактна и с по-малко консумация на енергия. RibbonFET е ключова технология и се разработва заедно с Qualcomm, в същия момент, някои от конкурентите, като TSMC и Samsung също са в процес на подобряване на архитектурата на своите транзистори. Това е необходимо, защото преминаването към 3nm и 2nm технологии не може да стане без смяна на структурата им.

Intel не конкретизира с какъв размер транзистори ще разчита Intel 20A – най-вероятно говорим за 7nm или 5nm. Но компанията показа друга иновация за този модел чипове – PowerVia. При нея се пренарежда начина по който е изграден сами транзистор отвътре. В момента, той е като „торта“ в който се редуват слоеве за пренос на данни, електропроводими, кеширащи елементи, комуникационни такива и др. При PowerVia, основната част на транзистора е позиционирана в средата, тази за захранването в основата, а в горната – комуникационните елементи. Така, „тортата“ се трансформира в „сандвич“.

Сътрудничеството с Qualcomm

Intel рядко се отваря към партньорства с конкуренти. Най-малкото защото продължава да е единствената компания, която има затворен цикъл на дизайн, разработка и производство на процесори. Тя обаче започва да изостава в почти всеки един от тези компоненти. Което я кара да бъде по-гъвкава в своя подход.

Intel 20A е уникален и с още едно нещо – двете нови технологии в него са разработени съвместно с Qualcomm. Както и, че транзисторната архитектура на новия чип най-вероятно ще се използва от най-известната компания за мобилни процесори в бъдеще. Това ще се пренесе и в Intel 18A, който ще бъде подобрена версия на 20A и се очаква през 2025 г.

Любопитно е дали новата стратегия ще даде ефект за Intel. През първите три години виждаме само ребрандиране на продукти, които в някои технологични показатели (миниатюризацията) ще продължават да изостават спрямо водещите на пазара. От друга, новите имена, ще създават впечатление, че това не е така. Докато дойдат Intel 20A чиповете, които трябва да променят „правилата на играта“.

The post Intel рестартира стратегията си с ребрандиране appeared first on TechTrends България.

Новото през 2021 г. е включването на няколко големи фармацевтични компании в Топ 50. Това са разработчиците на ваксините за коронавирус Phizer, Moderna и AstraZeneca. Има и други размествания в класацията, както при технологичните, така и в другите сектори.

Самото подреждане се прави на базата на два фактора. Първият са данните от консултантската фирма Boston Consulting Group (BCG), вторият са резултатите от анкети от 1 600 професионалисти в сферата на иновациите. Цялата класация и инфографиката, можете да откриете на края на материала.

Технологична доминация

Както споменахме първите четири са технологични гиганти – Apple, Alphabet (Google), Amazon и Microsoft. Челната петица е допълнена от Tesla, която може да се води за автомобилна компания, но има доста IT в своето ДНК, най-вече покрай нейния главен изпълнителен директор и милиардер Илон Мъск. Популярният производител на електромобили влиза на водещите позиции, като напредва с шест места спрямо класацията за Най-иновативна компания за 2020 г.

Топ 10 е допълнена от още четири технологични дружества – Samsung, IBM, Huawei и Sony. Южнокорейският гигант слиза с едно място и излиза от челната петица, за сметка на Tesla, а IBM се изкачва с едно място. Китайската Huawei пропада с две места, като тя продължава да държи позиции заради силното си портфолио от 5G патенти и ноу-хау в мрежите от пето поколение. Компанията продължава да е обект на икономическа санкции от страна на САЩ и няма да е изненада, ако продължи да слиза надолу в тази класация.

Любопитно е позицията на един от другите IT гиганти – Facebook. Той спада с три места до 13-то, като социалната мрежа продължава да бъде обект на редица скандали и дори призиви за налагането на по-лесна и бърза цензура.

Технологичните компании с най-голям напредък в иновациите според класацията обаче са други. С цели 13 места скача SalesForce – популярната облачна платформа за онлайн маркетинг и управление на бизнеса. След нея Oracle и Siemens отчитат големи ръстове от 10 места. Първата с нейното преориентиране към облачните системи, докато втората повече покрай възобновяемите енергийни източници.

Постиженията на ваксините

Класацията за най-иновативни компании поставиха разработчиците на ваксини за COVID-19 на сравнително добри места. В Топ 10 влиза Pfizer, американската компания успя да разработи препарат за под една година, като заедно с Moderna заложи на нов метод при който се изгражда имунитет срещу заразни болести. Това са познатите под общото име РНК ваксини, които обучават клетките в организма ни да създават антитела, без да повишават опасността от заразяване.

Скоростта на успешната разработка на Pfizer им дава престижното десето място, докато Moderna, която се справи със задачата по-бавно – 42-то. Британската AstraZeneca, които разработиха ваксина по-традиционния метод с използването на омаломощен или мъртъв вирус за трениране на имунната ни система заема 49-то място.

Пандемията оказва влияние върху иновативността на фармацевтичните компании и тези в сферата на здравеопазването. В Топ 50 през 2021 г. влизат 12 такива дружества, докато преди това са били близо два пъти по-малко.

Други размествания

Toyota прави най-големият скок в класацията с 20 места до 21-во. Причината според създателите е, че японският гигант е обявил инвестиция от 400 млн. долара в разработването на летящи електромобили. Това са продукти, за които мечтаят повечето привърженици на научната фантастика, но които обикновено остават само в прототипни или концептуални фази.

Coca-Cola също прави подобен скок с 20 места и вече заема 28-ма позиция. Обяснението при нея е малко по-различно. Гигантът е направил преоценка и задълбочен анализ на базата, на който оптимизира своето портфолио. Така, през 2021 г. компанията премахва половината си световни марки с които оперира и от 400 те остават „само“ 200. Създателите на класацията определят способността за смели действия като иновация и затова дават подобна оценка на Coca-Cola.

Най-големият губещ в Топ 50 е Philips, които пропадат с 20 места до 43-то. Обяснение за нидерландската компания не е дадено. Тя претърпява турбулентна година, като от една страна нейното медицинско оборудване се оказва ключово за преодоляване на пандемията. От друга – тя е въвлечена в няколко скандала с пропуски в сигурността на нейния софтуер и някои от продуктите ѝ, което поставят под въпрос нейния иновационен фактор.

Заключенията, които могат да се направят са, че разбирането за иновация може да бъде изключително субективно и разтегливо. В същото време, подобни класация ни показват какво е „усещането“ на експертите, за това кои са водещите компании в това направление. Независимо, дали са такива или не.

The post Технологичните компании продължават да са най-иновативни през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

OnePlus Nord 2 надгражда няколко неща от CE версията, но и ползва доста сходни елементи от нея. Голямата промяна е при камерите и батерията, като се взима частично назаем от флагманската серия OnePlus 9 от тази година. Елементът, който ще раздвои потребителите и феновете на марката е изборът на процесор.

С новия OnePlus Nord 2, китайската компания затвърждава амбицията си да предлага максимално голямо портфолио от устройства, които да покрият колкото се може по-голям ценови спектър. Въпросът е дали по този начин няма да размие имиджа на своя бранд, който се стреми към техническите ентусиасти и малко по-претенциозните смартфон потребители.

Между големите и малките

OnePlus Nord 2 заема странна позиция между по-достъпния CE и флагманския OnePlus 9. С което виждаме някои предимства взети от по-големия брат, но и компромиси, за да може да се държи цената приемлива. Това става видно още на ниво дизайн – стъклен гръб с пластмасова рамка комбинира буквално елементи от флагмана и от по-достъпната версия. Екранът е идентичен с този на Nord CE – 6.43-инчов AMOLED с 90Hz честота на опресняване и 1 080×2 400 разделителна способност.

Голямата разлика е под капака – чипсетът е Dimensity 1 200 на Mediatek, което прави OnePlus Nord 2 първият смартфон на бранда, който не използва процесор на Qualcomm. Добрата новина е, че архитектурата на чипсета е по 6nm технология, което му дава леко предимство пред някои модели на американския производител. Преди да скочите, че по този начин Nord CE е по-добър имайте предвид, че Snapdragon-а на по-достъпния смартфон е с 8nm архитектура.

Вътрешната конфигурация е сходна – вариантите са 6GB, 8GB и 12GB оперативна памет, както и 128GB или 256GB място за съхранение. Едно от големите предимства на OnePlus Nord 2 е наличието на 4 500 mAh батерия, но по-ключовото е бързото зареждане. Вместо 30W-то на Nord CE, при новия модел имаме 65W от флагманския клас. С включено зарядно с такъв капацитет в комплекта!

Другата голяма промяна и предимство на OnePlus Nord 2 е камерата. Основният сензор от задната страна е 50MP на Sony, който се ползва и от флагманския клас 9 от тази година. Разликата е, че липса брандинга на Hasselblad, както и, че го няма широкоъгълния. Последното е разочарование, защото при OnePlus 9 той беше най-добрия в своя клас за момента. При Nord 2 трябва да се задоволим с доста по-базовия 8MP, както и с 2MP монохромен такъв. Селфи камерата е засилена до 32MP.

Размива ли се имиджа

Досега впечатленията в стратегията на китайския бранд са, че OnePlus все още се опитва да предложи най-доброто от хардуерна точка, но на по-достъпна цена. Проблемът е, че с Nord 2 се прави и първата крачка към все по-голямо фрагментиране на портфолиото. Това води до модели, които имат флагмански черти, но и много компромиси.

При OnePlus Nord 2 това е очевидно с избора на процесор. Компанията се опитва да поддържа добра производителност и 6nm технология, но и да предложи ниска цена. Което превръща новия смартфон в първия, който ползва чипсет на Mediatek.

Как ще се отрази това на представянето на OnePlus Nord 2 ще разберете скоро в нашето ревю. Във всички случаи, тази година китайският бранд се опитва да се наложи по-масово на световния пазар, като прилага стратегия на големите в бранша, като Samsung, например.

The post OnePlus атакува отново средния клас с Nord 2 appeared first on TechTrends България.

Сред медиите цареше по-скоро въодушевление, с някои изключения, разбира се. Реномираното британско издание Financial Times успя да обобщи темата по най-добрия начин, като излезе със заглавие „Брансън, Безос и безсмислената космическа надпревара“. Настоящият материал няма да е превод на текста на колегите от Острова. Без заглавието, което ще заемем, защото наистина уцелва в десетката.

Инициативите на Джеф Безос, Ричард Брансън и до малка степен на Илон Мъск имат за основна цел да подсилят егото или мечтите на своите патрони. Като вторичен ефект се опитват да създадат пазар за космически туризъм. Частично изключение от правилото тук е Мъск. Причината е, че Space X успя да изгради технология и процеси за максимално ефективно използване на ресурсите за космически полети, които доведоха до истинска революция в сектора.

Почти космическия полет на Брансън

Financial Times се концентрира основно върху личността на Ричард Брансън и неговата дълга история с обещания, които не е изпълнил. По отношение на конкуренцията, той изпреварва Джеф Безос с четири дни. Детайлът е, че полетът на неговия кораб VSS Unity не е точно космически. Той е осъществен на височина от 86-89 км, което е малко под линията на Карман, която се намира на 100 км височина и разграничава Космоса от пределите на Земята. По планове VSS Unity трябва да постига 110 км височна, но засега е ограничен до 89 км, поради технически съображения.

С което Ричард Брансън реално не осъществява първия туристически полет в Космоса, а го прави на 11 км под разграничителната линия между него и Земята. Не може да отречем, обаче, че VSS Unity има по-добра визия за космически кораб. Неговата разработка започва преди 9 години – през 2012 г. Три след това започват първите наземни тестове, а малко след това стартират и полетите.

Компанията на Брансън, която стои зад космическата му инициатива е Virgin Galactic и тя е основана през далечната 2004 г. Като VSS Unity е вторият кораб, която тя разработва – първият е VSS Enterprise. Плановете на милиардера са още през 2010 г. да започнат космическите полети. Подобно на множеството начинания на Брансън (а и на Мъск – бел. ред.) това се оказва само добро пожелание. През 2010 г. се осъществява първия тестов полет на VSS Enterprise. Изпитанията продължават до октомври 2014 г., когато корабът се разбива, взимайки живота на единия пилот, а другият оживява, но е тежко наранен. Това е първият инцидент в космическата индустрия, при който има едновременно загинал и оцелял член на екипажа, въпреки, че не говорим за орбитален полет.

Във всички случаи, катастрофата на VSS Enterprise забавя амбициите на Брансън с няколко години и едва през юли 2021 г. той осъществява своята мечта – да излезе в (суб)орбита.

За разлика от останалите два милиардера, техническия подход на Брансън е малко по-различен. Вместо ракета или ракета носител, се ползва самолет-носител, който издига кораба до стратосферата. След отделянето му, се включва двигателя, който вече го извежда до височина близка до границата между Земята и Космоса.

Blue Origin на Джеф Безос

Космическите усилия на най-богатия човек на планетата в момента Джеф Безос датират от по-отдавна. Той основава Blue Origin през далечната 2000 г. или само шест години, след като поставя началото на Amazon. Амбицията на компанията са идентични с тези на Space X на Илон Мъск – да се направят космическите полети по-евтини и достъпни, чрез ракети за многократно ползване.

Технологичните решения на Blue Origin също са сходни с тези на по-именития си конкурент в сектора. Използва се ракета, която се изстрелва по традиционен начин, но се приземява след това, с помощта на обратна тяга. Разликата със Space X е в бизнес модела. Компанията на Мъск започва да извежда различни товари в околоземна орбита, както и такива до Международната космическа станция (МКС). Blue Origin още от самото начало се ориентира към пътническите полети.

Дизайнът на ракетата е по-традиционен спрямо подхода на Брансън, с едно изключение – пътническата капсула. Тя е с формата на неправилна полусфера, което придава на цялата конструкция… специфичен силует. Който става повод за подигравки и неприлични сравнения.

Изпитанията на капсулата започват успешно през 2012 г. Едва три години по-късно ракетата New Shepard прави първото си истинско изстрелване. Той е частично успешно. Пътническият модул се приземява без проблеми, но самата ракета се разбива при опита ѝ за връщане на Земята. Полетът на втората New Shepard 2 през 2015 г. е успешен по всички показатели.

През следващата година ракетата е използвана повторно за ново изстрелване, като отново всичко преминава без проблеми. До април 2021 г. са направени общо 15 полета с четири ракети New Shepard. С изключение на вече споменато разбиване на първата при приземяване, останалите завършват успешно по всички показатели.

С полет номер 16 на Blue Origin, Джеф Безос решава, че е време да изпробва своята „играчка“. Така 21 години след основаването на компанията, най-богатият човек на Земята се издига на 107 км височина и технически излиза в Космоса, макар и за кратко.

Космическия туризъм в миналото…

Нито Брансън, Безос или Мъск обаче поставят началото на космическия туризъм. Това правят руснаците през далечната 2001 г., когато частната корпорация „Мир“, която отговаря за едноименната орбитална станция търси алтернативни начини за финансиране. Първият ентусиаст е американският бизнесмен Денис Тито.

Сделката е сключена с руснаците, но в същия момент станция „Мир“ започва да се извежда от експлоатация. Тито, заедно с руската компания, прехвърлят пътешествието до новоизградената МКС, като вече посредник е американската Space Adventures. Използва се руския модул „Съюз“ за извеждане до станцията, а цената е 30 млн. долара.

По този начин още седем космически туристи посещават МКС в периода до 2009 г. През 2008 г. цената за удоволствието става 30 млн. долара, а последният ентусиаст плаща 35 млн. долара. Което е добре, предвид факта, че те остават на МКС между 8 и 14 дни. За сравнение, космическият полет на Blue Origin трае едва 10 минути.

На тези инициативи се слага край, след като започва захлаждане в отношенията между САЩ и Русия. След изтеглянето на космическите совалки през 2011 г. модулите „Съюз“ стават основно средство за достъп до МКС. Опитите за възобновяване на партньорството (руски модул с американска агенция) са прекратени през 2015 г., когато британската певица Сара Брайтмън обявява, че се отказва от намерението си. Причината най-вероятно е геополитическа, вследствие на анексирането на Крим от страна на Русия година по-рано.

… и в бъдеще

Надеждите за космически туризъм са възобновяват с инициативите на Брансън, Безос и донякъде Мъск. Последният, планира част от дейността на SpaceX да бъде ориентирана и към тази ниша, а не само към извеждането на товари в орбита и държавни поръчки към МКС. Настоящите инициативи на Blue Origin и Virgin Galactic за съжаление дават само частично изживяване за космически туризъм. То включва полет от няколко минути на границата между Земята и Космоса.

Истинският потенциал се крие в евентуалните полети около Луната. Илон Мъск има такава идея, да използва Starship на SpaceX с тази цел. Дори през 2017 г. обяви, че е получил депозит от двама неназовани богаташи за подобно пътешествие.

Blue Origin и Virgin Galactic са много далеч от осъществяването на такива полети и съответно услуги. Независимо, че първата има подобни амбиции и поглежда активно към Луната. Затова и надпреварата между двете компании е по-скоро такава между егото на техните създатели – милиардерите Ричард Брансън и Джеф Безос. Третият ентусиаст за космическия туризъм Илон Мъск определено подхожда по-прагматично от цялата ситуация към момента. Когато безопасните полети до Луната станат ежедневие, тогава космическият туризъм ще има истински потенциал.

The post Безсмислената космическа надпревара appeared first on TechTrends България.