Team.blue е хостинг група формирана през 2019 г. от компании от бранша от Западна Европа. Специфичното при нея е, че отделните дружества, които влизат в нея запазват своята бранд идентичност, мениджмънт и стратегия за развитие. От „Суперхостинг.бг“ потвърдиха, че ще запазят името, ръководството си и плановете за управление на фирмата.

В  Team.blue влизат още компаниите – ProServe, WebStekker, VDX, TransIP Group, Signet, dds.nl и CloudVPS. Преди месец групата придобива и турското хостинг дружество Natro.

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона“ Любомир Русанов, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона, привличайки предприемачески потенциал и енергия в области като електронната търговия, креативните бизнеси, дигиталния маркетинг, мобилните и уеб приложения“, коментира Любомир Русанов, един от управляващите партньори в „Суперхостинг.бг“.

Като обявени параметри тя наподобява доста сделката на „Империя Онлайн“, която беше придобита от базираната в Швеция група StillFront. Разликата е, че при гейм разработчикът бяха обявени финансовите параметри на трансакцията.

Ползите от сделката

Сделката между Team.blue и „Суперхостинг.бг“ има за цел да допринесе по няколко начина за двете компании. Първата желае да разшири географското си присъствие и да навлезе на регионалния пазар. „Суперхостинг.бг“ от своя страна ще разчита на ресурса на своя нов стратегически инвеститор за разширяването на дейността си в рамките на Югоизточна Европа.

„Навлизането на стратегически за сектора инвеститор като Team.blue позиционира България като регионален център за хостинг услуги и онлайн бизнес“, коментира Методи Дреновски, управляващ партньор в българската компания. „В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“.

„В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“ Методи Дреновски, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

Дряновски допълни, че важен аспект от сделката е фактът, че българската компания запазва своя мениджмънт и визия за управление. Това, както и факта, че двете дружества да поддържали добри контакти са и сред основните фактори за осъществяване на сделката.

„От важно значение е, че те избраха да се доверят на местния мениджмънт и да подкрепят досегашната ни визия за развитие на компанията“, поясни Дреновски.

Регионално разширяване

Суперхостинг.бг“ вече работи по своето разширяване извън пределите на България. От повече от година, компанията оперира в Сърбия под бранда Superhosting.rs. Този процес ще продължи и в други държави от региона. Точно с кои не беше съобщено.

В България, „Суперхостинг.бг“ има стабилни позиции, като през 2017 г. тя придоби един от основните си конкуренти Host.bg. Преди сделката с Team.blue собствеността беше разпределена между Методи Дреновски с малко под 30%, „Иновет Холдинг“ с 20%, Любомир Русанов и Деян Чепишев с малко под 20% всеки, както и още двама миноритарни акционера.

The post Международната Team.blue придоби „Суперхостинг.бг“ appeared first on TechTrends България.

Аргументите на ЕК са повече от красноречиви. Според Брюксел, настоящият разрешителен режим отнема много време, пари и усилия на операторите в развитието на своите мрежи. При 5G изграждането на допълнителен слой от микро и нано клетки е задължителен за създаването на нови услуги и възможности и подобно облекчение ще ускори работата на компаниите.

„Безжичните 5G мрежи са стълб в социално-икономическото развитие на Европа, като те ще предложат нови услуги в здравеопазването, енергетиката, транспорта, образованието и много други сфери“ Тиери Бретон, европейски комисар за вътрешния пазар

„Безжичните 5G мрежи са стълб в социално-икономическото развитие на Европа, като те ще предложат нови услуги в здравеопазването, енергетиката, транспорта, образованието и много други сфери“, коментира еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон. „Тяхното значение е дори още по-видно и ключово във възстановяването от кризата с коронавируса“.

Бретон допълни, че Брюксел и държавите-членки трябва ад положат пътя за бързото разгръщане на 5G и да премахнат административните пречки за това, което ще подсили търсенето на подобни услуги от европейската индустрия и ще насърчи европейските иновации.

Параметри на регулацията

Новите правила позволяват на телекомите да разполагат малки клетки без да е необходим извънреден разрешителен режим от местните власти. ЕК се аргументира, че това ще стимулира по-бързото разгръщане на 5G мрежите, които в следващата си фаза на развитие ще разчитат на подобна инфраструктура. Това се постига с намаляване на административната тежест и времето, което е необходимо за интеграцията на подобно оборудване.

В пълното си решение, ЕК обрисува и конкретните параметри, които малките клетки трябва да спазят, за да попаднат в облекчения режим. Те не трябва да са с обем по-голям от 30 литра, в който се включва всичко – активната антена, процесорната, захранващата част и мястото за съхранение на информация. Това е размер горе-долу на една нормална раница.

По-важен е друг елемент – малките клетки задължително трябва да са до клас на излъчване от E10. Тоест антените да излъчват с мощност до 10 W (вата). Освен тях, операторите ще могат да ползват и по-слабите антени от класове E0 до E2, които са с мощност от няколко миливата (mW) до 2 W. Това е над 25 и 50 пъти по-слаби излъчвания, отколкото традиционните базови станции. ЕК сравнява тяхната мощност с тези на традиционните WiFi рутери.

За по-мощния клас E10 има и конкретни ограничения с цел осигуряване на безопасност. Подобни клетки трябва да се разполагат на височина от минимум 2.2 метра в открити пространства, за да има дистанция от преминаващите хора. За закрити помещения, като стадиони, търговски центрове, летища и други, минималното им поставяне е на височина от 4 метра.

Регулацията ще важи за територията на целия Европейски съюз и влиза в сила през първите дни на 2022 г.

Защо е важна

Новите правила ще премахнат необходимостта от съгласуване за разполагането на сравнително малка по размери и мощност инфраструктура в гъстонаселените райони. Предвид слабото използване на подобни клетки, в много държави правилата за тях са сходни като на традиционните базови станции.

В България за последните се изисква издаване на ново разрешително за нормален строеж, дори при модернизация на оборудването, което не налага конструктивни промени. Крайният резултат е, че дори при преминаването от 3G към 4G във вече готови обекти, операторите плащат и чакат като за нови базови станции. Самият процес отнема между 12 и 24 месеца и коства десетки милиони левове само за разрешителни.

Българското Народно събрание трябва да гласува промени в Закона за устройство на територията, които ще облекчат строителния контрол при модернизация на базовите станции. Процедурата по замерванията на излъчванията ще остане непроменена.

Поставянето на микро и нано клетките на операторите в отделна категория, която ползва облекчения на ниво ЕС, ще се отрази и в България. Което ще позволи на телекомите по-бързо да изградят допълващи мрежи за високоскоростна връзка като част от 5G.

The post Европа прие облекчени правила за изграждане на 5G мрежи appeared first on TechTrends България.

Така, този бизнес продължава тенденцията да е все по-доходоносен за основните играчи. Данните на компанията Sensor Tower за първото полугодие на 2020 г. показват, че приходите от мобилни приложения да прехвърлии 50 млрд. долара. Това е ръст с 23.4% спрямо първите шест месеца на 2019 г.

Темпото на ръста също се увеличава, като между 2018 г. и 2019 г. е 20%. Според Sensor Tower основната причина за това е пандемията. Ограничителните мерки накараха много хора да прекарат повече време у дома. Затова се отчита и по-голям ръст на купуване на приложения по време на ограничителните мерки.

Лидер е Apple App Store

Онлайн магазинът на Apple запазва традицията да генерира повече пари от Google Play Store. Притежателите на iPhone от много време се характеризират с по-големите си разходи за приложения. Това е особено видимо през първото полугодие на 2020 г.

Потребителите на Apple App Store са похарчили 32.8 млрд долара за приложения, абонаменти, игри и покупки вътре в приложенията и игрите. Това е с 24.7% повече спрямо същия период година по-рано. Сумата е и значително по-голяма от тази на Google Play Store – тя е 17.3 млрд. долара. Ръстът при Android приложенията е и по-малък – 21%.

Постижението на App Store е впечатляващо на фона на факта, че има значително по-малко изтегляния на приложения. Общо за първото полугодие потребителите са изтеглили и инсталирали приложения 71.5 млрд. пъти – 22.8% повече спрямо година по-рано. Потребителите на App Store са направили 18.3 млрд. инсталации, докато на Google Play – 53.2 млрд. Потребителската база на iPhone обаче традиционно е по-платежоспособна и затова се насочва по-често към платени приложения и игри спрямо по-многобройните потребители на Android.

Ситуацията при приложенията

Sensor Tower изчислява, че най-доходоносното приложение като цяло е Tinder с 433 млн. долара приходи общо от двата магазина – спад с 99 млн. долара спрямо миналата година. На второ място е YouTube с 431 млн. долара, а на трето – TikTok. В класацията влизат още Tencent Video, Netflix, Disney+, iQTI, Google One, BIGO LIVE и LINE Manga.

Донякъде изненадващо, най-доходоносното приложение само в Apple AppStore е… YouTube. То е следвано от TikTok, а Tinder е чак на трето място. Лидер в Google Play Store е Google One, следван от Tinder и Disney+.

Лидер по най-много изтегляния и в двата магазина е китайския хит TikTok с общо 626 млн. инсталации за първите шест месеца. Това прави китайската социална мрежа за кратки клипове сериозен претендент за една от най-популярните в света в краткосрочно бъдеще. В класацията са още WhatsApp, Zoom и останалите социални мрежи.

Игрите продължават развитието си

Мобилните игри вече са сериозен пазар и продължават традицията да заемат значителна част от приходите на приложенията за смартфони и таблети. Те са достигнали 36.6 млрд. долара приходи общо. И тук се запазва тенденцията потребителите на App Store да плащат повече – 22.2 млрд. долара приходи спрямо 14.4 млрд. от Google Play Store.

Най-доходоносната игра е PUBG Mobile с потенциални приходи в размер на 1.3 млрд. долара. На второ място е Honor of Kings, следвана от Monster Strike, Roblox и Coin Master. Всички игри на челните пет места вече са преминали 1 млрд. долара приходи от съществуването си досега.

Разликата между тегленията в App Store и Google Play тук е още по-голяма – 5.7 млрд. спрямо 22.8 млрд. Отново обаче потребителите на Android масово предпочитат безплатните игри.

Все пак, лидерите са PUBG Mobile, Garena Free Fire, Hunger Assassin, Brain Out, Gardenscapers. Очаквано, игрите бележат по-голям ръст на инсталациите по време на ограничителните мерки. Тенденция, за която беше загатнато още през пролетта. Това е особено видимо през второто тримесечие на годината и то е едно от най-активните от към инсталации и приходи досега с нетипично голям затази част на годината оборот.

Прогнозата за следващото тримесечие и второто полугодие остава доста трудна. Развоят на пандемията ще е от решаващо значение. Евентуални нови ограничителни мерки през есента този път може да не доведат до ръст и на харченето за приложения, особено ако проблемите с икономиката са по-сериозни и потребителите преценят да са по-пестеливи.

The post Приходите от мобилни приложения прехвърлиха 50 млрд. от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Горе-долу от толкова време оборудването и устройствата на Huawei са определяни за заплаха за националната сигурност от страна на Щатите. Реални технически доказателства засега не са представени, а единствено се посочват потенциалните връзки на компанията с китайската комунистическа партия и местен закон, според който дружествата трябва да предават информация на службите. Huawei отхвърля тези твърдения, като обявява, че няма връзки с управляващите в Пекин, а оборудването ѝ спазва високи стандарти за сигурност и поверителност.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“, обявява председателят на FCC Ажит Пай, в официалния документ на комисията. Новият елемент е включването на ZTE към обвиненията на Huawei, ход който също не е изненадващ, предвид предходните опити на Вашингтон да ограничат нейното влияние в САЩ.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“ Федерална комисия по комуникации на САЩ

„Huawei и ZTE имат близки отношения с Китайската комунистическа партия и с военните на Китай. И двете компании са обект на китайски закон, който ги задължава да сътрудничат на разузнавателните служби на страната“, допълва Пай.

Обвиненията

Решението на FCC идва малко повече от година след като американският президент Доналд Тръмп започна своеобразна война с Huawei. Бяха издадени ограничителни заповеди, които забраниха на американски компании да предлагат определено оборудване на Huawei и обратното. Това доведе до ограничаване на достъпа на китайския гигант до Android и доста хардуерни производители.

Въпреки всичко, американските власти издаваха няколко отлагания на пълното влизане в сила на забраната и това позволяваше на бизнеса в САЩ да продължи в известна степен отношенията си с Huawei. Това бе ключово за оцеляването на малките и локални оператори в Щатите, които разчитат почти изцяло на оборудването на китайската компания.

През последните няколко месеца спорът изглеждаше в затишие предимно заради пандемията. Всъщност през това време FCC анализираше именно всички предоставени данни и доказателства от американското правителство и се очакваше решението на комисията.

Сега то е факт и е окончателно, като влиза в сила веднага. Прави впечатление, че в него няма разписани подробните доказателства, въпреки че е посочено, че има „поразително“ много такива. Решението идва на фона и на съобщението на администрацията на Тръмп от миналата седмица, че Huawei получава подкрепа от китайските военни, както и 20 други компании.

„Този списък ще е полезен за американското правителство, компании, инвеститори, научни институции и партньори, за да проверяват внимателно при потенциални партньорства с тези компании“, коментира пред CNET Джонатан Рат Хофман, асистент на американския секретар по защита на обществените дела.

За момента Huawei и ZTE не са коментирали темата. Първата компания вече многократно е отговаряла на тези обвинения по един и същи начин: че не е предавала никакви данни на китайското или което и да е друго правителство. ZTE също е отричала обвиненията неколкократно.

Директните и политически последствия

Решението на FCC ще доведе до сериозни последици за бизнеса на американските телекомуникационни компании. Те няма да имат право да използват федерално финансиране, за да купуват оборудване от компаниите в забранителния списък. Става дума за фонд в размер на 8.3 млрд. долара, който миналата година FCC създаде, за да помогне на мобилните оператори в по-бързото изграждане на мрежите им и за навлизането на 5G.

За разлика от миналогодишното ограничение, което доведе до практически край на оргиналния Android и услугите на Google в телефоните на Huawei, това решение няма да има сериозни последици за крайните потребители. То ще се отрази на телекомите в САЩ, които ще трябва да преосмислят оборудването, което купуват и използват за мрежите си.

Решението ще има и политчески отенък. То е отделно от другата забрана на Департамента по търговия, който миналата година забрани и вноса на някои продукти от Китай и вдигна митата за други. Така атаката срещу китайските компании, включително IT гигантите на страната, увеличава своя мащаб. Може да се очаква, че ще има и реципрочен отговор от страна на Китай или най-малкото до допълнително влошаване на търговските отношения между двете държави.

Напрежението ще се „разлее“ и към другите държави. Хофман например споменава „партньорите със сходно мислене“, които също да имат предвид това решение. През изминалата година има и доста разговори между САЩ и партньорски държави, които също обмислят ограничения за Huawei и другите компании. За сега Европейският съюз се стреми да страни от темата и не е ограничавал Huawei официално, но призова страните-членки да са по-внимателни в избора на доставчици на 5G оборудване.

Решението ще бъде използвано и за увеличаване на натиска върху Великобритания, да не използва китайската компания за доставчик на 5G мрежите в страната. Британското правителство реши в началото на годината, че може да допусне Huawei да изгради до една трета от радиорелейното оборудване, без опорните системи. През последните седмици се засилват индикациите, че Лондон може и да преосмисли това действие и да наложи пълна забрана на китайската компания. Засега официално обявена промяна няма.

Следващи стъпки

Санкциите на САЩ срещу Huawei предоставиха малко по-благоприятен терен за нейните директни европейски конкуренти – Nokia и Ericsson. Компаниите спечелиха няколко ключови надпревари за изграждане на 5G мрежи в държави като Тайван, Сингапур, Канада, Нова Зеландия, Австралия и др.

Huawei и ZTE предлагат по-евтино и доста добро като техническо ниво оборудване, особено когато става дума за 5G. Двете компании разполагат със солидно количество патенти в технологията и са ключови при определянето на новите стандарти.

Политици от САЩ на няколко пъти са допускали възможността, Вашингтон директно или индиректно през американски компании да придобие пълния или частичен контрол върху Nokia или Ericsson. Целта е да се запази важността на страната в развитието на 5G технологията. Двете компании са доста уязвими от подобно действие, поради липсата на ясно изявен мажоритарен собственик и разпокъсани акционери. Освен това, до миналата година те изпитваха финансови притеснения, покрай бързото развитие на Huawei и ZTE в областта на 5G.

Засега, този сценарий остава като теоретичен в медийното пространство, без да са обявени конкретни действия. Редица американски политици успокоиха страстите, като обявиха, че е малко възможен. Той беше отхвърлен от Cisco, една от компаниите, които са спрягани да се ползва за придобиване на контролен дял в Nokia или Ericsson.

Последствията от подобно действие могат да бъдат значителни, като дори да се намеси Европейския съюз, който няма да допусне двата му ключови вендора да преминат в американски ръце. Враждебно изкупуване може да означава обявяването на търговска война между Стария континент и САЩ.

The post САЩ официално обяви Huawei и ZTE като риск за националната сигурност appeared first on TechTrends България.

Това е голяма стъпка, както за телекомуникационните активи на чешкия фонд в региона, но така и за развитието на пазарите в отделните държави. Поне в България подобно нещо се случва за първи път и може да отвори вратите за развитието на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO).

Опитите в създаването на четвърти, пети, шести или на виртуални такива телекоми завършиха с неуспех през последните десетина години. Появата на CETIN Group в страната с напълно завършена мобилна инфраструктура, която предоставя всички поколения връзка и покритие на 99+% на населението на страната може да промени всичко.

Промяната за „Теленор България“ и другите звена

В България трансформацията на телеком активите на PPF Group ще изглеждат по следния начин. Създадено е отделно дружество „ЦЕТИН България“ (CETIN Bulgaria), което ще се ръководи от Владимир Радойчич досегашния главен технически директор на „Теленор“ в страната. Негов собственик не е местното звено на оператора, а е директно телеком звеното на PPF Group (PPF Telecom Group BV), под чиято шапка са всички подобни активи на фонда.

Телекомът прехвърля управлението и развитието на цялата си мрежова инфраструктура на новата компания. В замяна, „Теленор България“ ще получи достъп до пълните ѝ възможности, както сега, така и за бъдеще.

Ролята на „ЦЕТИН България“ е да управлява, развива и предлага на различни компании мрежова свързаност на едро в страната. Това може да включва, както „Теленор България“, останалите два големи телекома, но и други независими дружества.

„Целта на „ЦЕТИН България“ е да приложи водещите бизнес модели в България, каквито вече се налагат в региона и по целия свят“Владимир Радойчич, „ЦЕТИН България“

„Целта на „ЦЕТИН България“ е да приложи водещите бизнес модели в България, каквито вече се налагат в региона и по целия свят“, коментира главният изпълнителен директор на „ЦЕТИН България“ Владимир Радойчич. „Нашият екип от експерти ще продължи да надгражда вече изградената авангардна мрежова и IT инфраструктура и по този начин да допринесе за създаването на стойност и да отговори на нарастващото търсене и увеличените очаквания към комуникационните мрежи“, допълни той.

Новата компания ще прави всички бъдещи развития по наличната мрежова инфраструктура. Включително, тя ще разгръща бъдещата 5G свързаност, която ще се предлага от „Теленор България“. Което означава, че пазените като голяма търговска тайна от оператора капиталови инвестиции (CAPEX) в инфраструктурата през последната година и половина ще преминават през „ЦЕТИН България“.

Този процес вече е завършен и двете дружества вече функционират по отделно. Промяната беше официално съобщена от офиса на „Теленор България“. Тя няма да повлияе върху качеството на услугите, които предлага в момента оператора, това допълниха от компанията.

Трансформацията и отделянето на търговския от мрежовия бизнес се случва във всички телеком активи на PPF Group в Централна и Източна Европа. Което означава, че операторите Telenor в Унгария и Сърбия също отделят своята инфраструктура в отделни компании. Те ще са директно контролирани от PPF Group и формално ще образуват новата CETIN Group. Изключение е единствено звеното в Черна гора, което засега няма да отделя своята инфраструктура.

Причините за разделянето

Произходът на разделянето на двата бизнеса в отделни компании, може да се проследи на подхода на PPF Group в Чехия. През 2013 г. инвестиционният фонд придобива местното звено на O2 от Telefonica. Той запазва правото да ползва бранда първо за четири години, а през 2017 г. го удължава за още пет, плюс опция за още пет години.

Едно от първите стратегически решения, които взимат PPF Group е да отделят телеком инфраструктурата на O2 в отделно дружество – Česká telekomunikační infrastruktura (CETIN). Това се случва през 2015 г. и то предлага на едро доставка на фиксирана и мобилна връзка на местни компании, включително и за O2.

Причината за разделението е доста проста – по този начин много по-лесно може да се намират нови клиенти, като се намалят потенциалните конфликти на интереси. Просто се елиминира връзката между предлагане на услугите до крайни клиенти и до бизнес такива. Крайният собственик остава PPF Group, но това отваря възможността за допълнителни приходи и по-добро монетизиране на изградената мрежа.

Разликата между Чехия и останалите държави

Има една голяма разлика между чешкия CETIN и тези, които се създават в България, Унгария и Сърбия. Това е наличната мрежова инфраструктура. Преди разделението O2 предоставяше не само мобилни услуги, но и фиксирани, като разполагаше с доста добре развита оптична и кабелна мрежа.

В останалите телеком бизнеси на PPF Group в региона, мрежата и клиентите са основно мобилни. Оптична инфраструктура има, но тя е само опорна, без да се предлага до крайни клиенти. До последните се стигаше единствено чрез white label сделки с по-малки интернет доставчици.

Това може да означава, че в един момент CETIN в тези държави може да реши да изгради такава мрежа до крайни клиенти, но това е свързано със значителни инвестиции. Такива ще са необходими и за разгръщането на 5G мобилни услуги. Което предполага, че CETIN може би ще започне доста агресивно предлагане на своите мрежи на местни компании.

Надежда за виртуалните оператори в България

Ако се окаже такава бизнес стратегията на PPF Group, това означава, че най-накрая ще падне основната преграда пред създаването и нормалното функциониране на алтернативни на досегашните три мобилни оператори. В миналото „Булсатком“ и „Макс телеком“ не успяха да развият пълноценна мобилна услуга, заради нежеланието на основните телекоми да им предложат достъп до своите мрежи и съответно национален роуминг.

Това ги лиши от възможността да включат в своето портфолио 2G и 3G гласови услуги и ги ограничи само до предоставянето на 4G мобилен интернет. „Макс телеком“ имаше обявено споразумение с „Мобилтел“ за национален роуминг, но поради необявени обстоятелства то така и не влезе в сила. Малките оператори таяха надежда, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще накара големите телекоми да отворят своите мрежи за тях. Дълги години позицията на регулатора бе, че това е въпрос на търговски отношения и няма да се намесва.

Тази пречка е основна и за навлизането на виртуални оператори (MVNO) – тоест компании, които предлагат мобилни услуги, като използват под наем вече изградена чужда мрежа. През 2018 г. беше обявено „Мобилни алтернативни комуникации“ – обединение между „Нетера“, „Нет1“, „СКАТ“, „Телекабел“ и „Телесим“. Те заявиха желание за изграждане на MVNO в страната и бяха обявили, че срещат разбиране от КРС. Официално обявено развитие по темата досега няма. Появата на „ЦЕТИН България“ може да промени ситуацията и статуквото.

The post PPF Group отделя мрежите на Telenor операторите си в отделни дружества appeared first on TechTrends България.

Както винаги, частичен поглед на пазара имаме от вече публикуваните годишни резултати на водещите оператори. За разлика от предишни години, към 1 юли 2020 г. имаме такива само на A1 и „Теленор“, които потвърдиха доброто си представяне през 2019 г. спрямо предходната. Тенденцията се запазва и през първите тримесечия на настоящата година, като двете компании продължават уверено с позитивните резултати.

След изплащането на облигациите на „Виваком“ от Фондовата борса в Дъблин, компанията запази традицията да обявява своето представяне на годишна база, което се случваше обикновено през пролетта. Тази година има сериозно забавяне, но неофициално пред TechTrends от телекома обявиха, че ще го публикуват скоро. Затова информацията ни за трите оператора не е пълна и ще трябва да разчитаме изцяло на данните от КРС за нашия анализ за сектора.

Годишният доклад на регулатора се отличава по някои показатели спрямо това което обявяват трите основни компании официално. Въпреки това ни дава доста добра обща картина за случващото се на телеком пазара.

Стабилизация на пазара

Увеличението на приходите през миналата 2019 г. показва, че ръстът през 2018 г. не е временно явление и пазарът като цяло се движи към стабилизация. Постъпленията нарастват с 4% до 2.68 млрд. лева, спрямо 2.57 млрд. през предходната година. Което е радостна новина за телекомите, които отчитаха спадове от 2008 г. насам, когато беше достигнат върха на сектора, обемът беше 3.5 млрд. лева. Макар и бавно, компаниите се опитват да върнат позициите отпреди 12 години.

Развитието на отделните сегменти затвърждават тенденциите от последните години. Основният принос за растежа идва от две направления – мобилният интернет и платената телевизия. Приходите от първия се увеличава с 88 млн. лева до 611 млн. лева. Тук идва и голямото но, КРС разглежда мобилните гласови услуги и интернет отделно, докато операторите ги отчитат заедно.

Има и причина за това, която може да се види в годишния доклад – близо две трети от приходите и пет шести от преноса на данни през мобилни мрежи са част от пакетна услуга. Тоест е в комплект най-вече с такава за мобилна телефония. Основните абонаментни планове предлагат двете услуги в комплект и е нормална тази тенденция. Това е и доста добра новина, защото означава, че все повече българи използва смартфони и мобилен интернет. Страната ни изостава доста в европейските статистики по тези показатели.

Повечето приходи се дължат не само на увеличаването на абонатите, които се повишават от 6.2 на 6.5 млн., но и на новите планове на телекомите. През 2019 г. трите телекома обновиха своите основни предложения за дългосрочни мобилни договори, като имаше известно увеличение на цените в предлаганите услуги при тези с включен пренос на данни.

Новите възможности и платената телевизия

Ефективното вдигане на цените беше оправдано от операторите с редицата нови възможности, които те започнаха да предлагат. Достъп до стрийминг платформи, медийни абонаменти, приложения с добавена стойност. Както и завръщането на включения безплатен трафик към определени сайтове, като Facebook например.

Трите водещи телекома започнаха и масово да предлагат редица финансови и разплащателни услуги, като A1 и „Виваком“ имат собствени мобилни портфейли, базирани на платформата Phyre.

По-интересни са тенденциите, които започна да разработва A1, като продължение на своите спортни канали. Това е приложението за резултати в реално време Max Score, което включва и пълната програма за отделните програми на компанията. Именно с ексклузивното съдържание A1 се опитва да намали разликата при платената телевизия спрямо лидера „Булсатком“.

Това е другия сегмент, който има добре изразен ръст при приходите през 2019 г. Платената телевизия е с ръст от около 23 млн. лева, като постъпленията достигат 391 млн. лева. Любопитното е тук лекия спад на потребителите на спътникова връзка, които падат под един милион до 963 хил., за сметка на тях се увеличават тези, които ползват интернет базирана ТВ (IPTV), които надминават 512 хил.

Тази тенденция ще е интересна да се проследи през 2020 г., след като беше обявен нов доставчик на сателитна телевизия – Neosat. Компанията затваря напълно цикъла при разработването на услугата, като ползва спътника на „България Сат“ и оборудването на „Делтаком Електроникс“, във всички тях участва като водещ собственик Максим Заяков.

В същия момент „Булсатком“ пренареди миналата година своята акционерна структура и има планове да се концентрира изцяло върху сателитната телевизия.

Агресивните предложения на A1 и „Виваком“ в областта на интернет ТВ-то оказва влияние върху пазара и е нормално IPTV абонатите и приходите да растат в тази посока. Според годишния доклад на КРС този подсегмент добавя над 60 хил. нови потребителя.

Без размествания

Въпреки агресивната стратегия на A1 при фиксирания интернет и телевизия, компанията все още не е успяла да измести лидерите в двата сегмента – „Виваком“ и „Булсатком“ съответно. При първия, компанията е доста скъсила дистанцията, нещо, което се забелязва и при годишният ѝ отчет. Конкретните данни за „Виваком“ все още не са публикувани, но според КРС, съотношението на дяловете на абонатите е 27.2% към 26% в полза на бившия държавен телеком.

При платената телевизия A1 също остава с 25%, като там „Булсатком“ продължава да води с 36.3% или близо една трета от пазара. В двата сегмента прави впечатление все по-силната доминация на водещите три играча. При доставката на интернет това са „Виваком“, A1 и „Булсатком“, като общо разполагат с 61% дял. При ТВ сегмента трите компании отново присъстват, но с разменени позиции и 85% дял на целия пазар.

Това показва, че малките кабелни оператори все по-малко устояват на натиска на голямото трио в страната. Въпреки, че технически те имат ръст от около 1% на годишна база, техния дял е сравнително малък. Тук влиза и елементът на сивия сектор, като някои предприятия са регистрирани в КРС, но не отчитат напълно коректно абонатите и приходите си от тези услуги, за да плащат по-ниски такси за авторски права за разпространение на програмите.

Пакетни предложения и консолидация

Пакетните предложения или предоставянето на няколко услуги в комбинация продължават да са основния начин за достигане до крайните потребители. Това е също друга дългогодишна тенденция, но специално в доклада на КРС има няколко нюанса.

Първият е, че по изискванията на регулатора, операторите съобщават отделно своите мобилни потребители на гласова и интернет услуга. Както и колко от тях ги ползват комбинирано. Предвид факта, че абонаментните планове в повечето случаи включват и двата елемента не е изненада, че те съставлява 83% от пакетите в България през 2019 г.

Втората по популярност комбинация е между фиксиран интернет и телевизия и разполага с едва 8.8% от договорите. Което оставя другите варианти и пакетите от три и повече услуги с незначителните малко повече от 8%. Много от малките компании на телеком пазара се опасяват, че навързването на много услуги, ще доведе до ориентирането на потребителите към големите играчи. Това се случва, но не толкова чрез пакетите или поне не за момента.

Големият дял на основните компании във фиксираните услуги, оказва натиск върху по-малките участници. Тенденцията, бавно и прогресивно да намаляват продължава и през 2019 г. Тези за интернет доставка се свиват на 655, а на платена телевизия до – 247. Доста от последните разчитат на много малко абонати или на конкретни отдалечени места, където големите компании нямат покритие.

По този начин, макар и с доста малки стъпки, пазарът се консолидира. Този сценарий се оказва неизбежен, след като и двата сегмента останаха фирми формиращи двете крайности – големи телекоми и супер малки локални доставчици. Възможностите на последните са доста ограничени, а поединично, собствениците им трудно биха взели добри пари за потенциално сливане или изкупуване.

Перспективата за 2020 г.

Настоящата 2020 г. се оказва изключително турбулентна покрай коронавирус пандемията, извънредните обстановки и потенциалното свиване на икономиката. Телекомите се оказаха в доста интересна позиция. От една страна, техните услуги са решаващи за поддържането на активността на всички компании, които могат да прехвърлят дейността си през дистанционна работа. Те са и ключов фактор при дигитализирането на обществените и икономически услуги.

От втора страна, мрежите бяха подложени на голям натиск от повишено потребление. Което наложи засилената поддръжка на цялата инфраструктура. От трета страна, данните за първото тримесечие на A1 и „Теленор“ показват, че засега ситуацията няма да се отрази на приходите им. Но, източници на TechTrends от индустрията споделиха, че повишеното потребление е в рамките на повечето настоящи договори и този растеж няма автоматично да се трансформира в по-големи постъпления.

Винаги съществува и възможността при втора вълна и ново затваряне на икономиката може да изправи доста компании пред финансови затруднения, което да забави плащания или да доведе до терминиране на договори. Засега, тези опасения са в сферата на предположенията.

The post Затвърждаване на статуквото – телеком пазарът в България през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Дълго време авторите на криптовирусите разчитаха на обема заразени, тоест колкото повече жертви платят откуп от 100-200 долара, толкова повече приходи. Всъщност обаче повечето хора не плащат. Те са склонни да загубят данните си, но не и да плащат, особено след като няма гаранция, че вирусът няма отново да криптира всичко след няколко дни или часа и отново да поиска пари.

Големият удар

Затова напоследък хакерите насочват криптовирусите към бизнеса. Това им позволява да изградят по-специфична атака, която да насочат към конкретна цел – например голяма компания с много компютри. Веднъж пробита, мрежата на мишената става идеална за разпространение на вируса в нея и едновременно заключване и блокиране на голям брой машини в нея. След това хакерите изискват откуп с размерите на пет- и дори шестцифрена сума, за да върнат достъпа до компютрите.

Компанията за киберсигурност Symantec съобщава, че в момента има нова вълна от атаки с криптовируси към корпорации. Тя е засегнала поне 31 големи компании, включително осем от Fortune 500. Атаката е от хакерската група Evil Group е била прекъсната от експерти за киберсигуност. В противен случай тя е щяла да наруши дистрибуторски вериги и да нанесе щети за милиони долари докато всичко се възстанови.

Атаката WastedLocker е нова, като за пръв път се е появила през май 2020 г. Evil Group е имала по-различен подход от другите подобни групи. Тя не е заплашвала компаниите да публикува корпоративни данни в интернет или да ги предаде на конкуренти. Анализаторите на NCC Group смятат, че това е направено с цел да не привлича нежелано внимание към хакерите от страна на полицията.

Дори и това да е наистина така, разследванията на подобни атаки и без това са много трудни. Нужни са профилирани специалисти, специална техника и много бързо сътрудничество в международен план. Много често атакуващите са в далечна страна и дори и да бъдат локализирани през множеството им прикрития, ангажирането на международни институции и след това на местните сили за сигурност, отнема време, което дава допълнителна възможност на хакерите да се покрият.

Ако през цялото това време компанията-жертва трябва да чака, то тя ще понесе много сериозни загуби. Затова повечето жертви предпочитат или да платят, или възможно най-бързо да възстановят резервните копия и да си върнат системите.

Неприятното неизбежно бъдеще

В същото време хакерите стават все по-добри в атаките си. Те вече не се насочват само към фирмени компютри, но и към други устройства от Интернета на нещата (IOT), сензори, файлови сървъри дори виртуални машини и облачни системи. Всичко това означава много вектори на атака, които компаниите трябва да съобразяват и да защитават.

Друг риск е, че криптовирусите могат да се превърнат и в оръжие. Те могат да бъдат направени така, че да не позволяват декриптиране и да няма начин за „отключването“ им. Резултатът от такива атаки ще е с неприятни последици за жертвите, които може да останат без никакви данни. Затова създаването на резервни копия и тяхната защита от криптовируси ще бъде от критично значение.

Възможностите пред хакерите и криптовирусите действително са много големи. А компаниите отново са в догонващата роля, което означава, че ако не действат бързо и не възпремат този тип атаки като реална опасност, може да се окажат доста неприятно изненадани. Това обаче ще е сложно предизвикателство за тях, защото ще изисква още инвестиции както в технологии, така и в създаването на достатъчно специалисти. Последните все още са в сериозен недостиг за индустрията и това няма да се промени скоро.

The post Криптовирусите се превръщат във все по-голям риск за сигурността appeared first on TechTrends България.

И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Най-добрият пример са мобилните екосистеми – операционните системи за смартфоните и таблетите и изградените около тях приложения. През последните десет години те показаха, че липсата на развитие на подобни системи е пътят към успеха на производителите на устройства. Може да си спомним Nokia и Microsoft с техните смартфони Lumia и злополучната платформа Windows Phone. Ситуацията се повтаря донякъде и със забраната на Huawei да ползва лицензираната версия на Android.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.

The post Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие appeared first on TechTrends България.

Проблемът стана особено явен по време на протестите против полицейското насилие през последните седмици. Социалните мрежи се превърнаха в място на множество дискусии и призиви, включително прикрити расистки групи, които под предтекст, че искат равнопоставеност, всъщност разпространяват обратни послания.

И докато други социални мрежи, например Twitter, взеха по-открита и твърда позиция против подобно поведение, Facebook видимо не направи нищо ново. Компанията сякаш не обръща внимание и казва, че продължава да работи по темата, но отнема време. Липсата на видими промени обаче създаде нов проблем за интернет гиганта.

Това не е първият случай, в който Facebook попада в негатвната светлина на прожекторите и се проваля в идеята да предприеме действия спрямо критиките. Последният скандал с подобни размери беше след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато маркетинг фирмата Cambridge Analytica извличаше лични данни на милиони потребители с цел насочени послания в полза на кандидата и настоящ държавен глава Доналнд Тръмп.

Неочаквана подкрепа за расизма

Заради големия ръст на речта на омразата и все по-хитрите методи за нейното прикриване, алгоритмите на Facebook показват реклами и в групи и в публикации и клипове, които са именно с подобен характер. Потребители започнаха да съобщават за такива случаи и очаквано критикуват брандовете, чийто реклами са редом до подобни послания.

Самите брандове обаче не са виновни. Съвсем логично те не искат имената им да се свързват с подобни послания, но алгоритмите на Facebook все още не съобразяват това и допускат грешки. Според рекламодателите обаче социалната мрежа не прави достатъчно промени и те не се случват с бързо. А това води до вреди за техния имидж. Резултатът – оформи се своеобразна коалиция от американски компании, които обявиха бойкот на рекламирането във Facebook.

Казусът набира сила през тази седмица, като Facebook е провела конферентен разговор с около 200 рекламодатели, съобщи Financial Times. Вестникът обяви, че разполага и със запис от разговора, в който Нийл Потс, един от директорите на Facebook, казва на участниците, че „има дефицит на доверието“ и компанята иска да промени това.

Отпорът на компаниите

В бойкота ще участват доста брандове, включително The North Face, Ben & Jerry’s, Patagonia, Viber и др. Всички те смятат да спрат рекламите си във Facebook през юли т.г., като символ на недоволството си от случващото се в социалната мрежа. Бойкотът е организиран от групата “Спрете омразата за печалба“, която започна работа след смъртта на Джордж Флойд, съобщава британският вестник Guardian. Тя е на път да направи най-големия отлив на рекламодателите от социалната мрежа досега. Особено след като през миналата седмица организациите с подобен призив станаха шест.

Проблемът набра още инерция в четвъртък, след като и мобилният оператор Verizon обяви, че спира рекламите си във Facebook и Instagram за неограничено време, съобщи CNBC. Говорител на Verizon казва, че това ще е така, докато Facebook „не създаде приемливо решение, с което се чувстваме комфортно“.

Позицията на Verizon е следствие на сигнал от една организациите, че е открила реклами на телекома до видео на групата QAnon, в което имало реч на омразата. „Имаме строги правила за съдържанието и нулева толерантност, когато те са нарушени. Временно спираме рекламите си докато Facebook не създаде решение, с което че чувстваме комфортно и е в тон с това, което сме направили с YouTube и други партньори“, казва главният медиен директор на Verizon Джон Нити.

Какво прави Facebook

Въпреки все по-големия натиск, компанията запазва привидно спокойствие. В официална позиция за Fortune, Facebook казва, че уважава решенията на брандовете и ще продължи работата си да премахва речта на омразата. Според източници на в. The Wall Street Journal, компанията е казала на рекламодатели, че няма да променя политиката си заради финансов натиск, но ще инвестира повече в технологии, които да улеснят откриването на речта на омразата.

Анализаторът Брент Тил на Jefferies коментира пред Fortune, че не очаква бойкотът да повлияе на приходите на Facebook. „Те имат 8 млн. рекламодатели. Ако част от тях си отидат, това ще създаде временен въздушен балон, но той ще е малък“, смята Тил. Целта на компаниите е да изпратят символично послание

На същата позиция е и Колин Себастиан от Baird. Той смята, че трябва дори хиляди рекламодатели да бойкотиат социалната мрежа, за да повлияе това на приходите ѝ трайно. „Бойкотът е предимно символичен“, казва и той.

За Facebook остава трудната позиция да се справи с пореден скандал. Те станаха почти постоянно явление за социалната мрежа. Очакванията са те да продължат и през следващите месеци с наближаването на изборите за президент в САЩ. За сега компанията и Зукърбърг успяват да запазят твърдостта на позицията си, но натискът изглежда ще става все по-сериозен.

The post Големият бойкот на рекламодателите срещу Facebook appeared first on TechTrends България.

Китай работи по Beidou от около две десетилетия. Страната отдавна иска да има своя алтернатива на GPS, за да намали зависимостта си от външни фактори. Beidou ще позволи на Китай и на военните ѝ да имат навигация в случай на конфликт. Както и да ползват високоточни боеприпаси.

Третата фаза

Това не е първата версия на сателитната система Beidou, тя е развивана на общо три фази, като през настоящата седмица беше приключена последната. Преди нея имаше Beidou-1 беше изградена през 2000 г. и имаше експериментален статут. Тя работеше до 2012 г. с три сателита, което ѝ даваше ограничени функции и покриваше основно територията на Китай. След това застъпва Beidou-2, която има 10 сателита и вече е работеща в района на цяла Азия.

От 2015 г. насам Beidou-3 се изгражда, като работи от 2018 г. Сега тя е завършена, като има 35 сателита и покрива цялото земно кълбо. С което осигуряват връзка навсякъде и предоставят пълна алтернатива на останалите навигационни системи. Тя ще може да работи до 2035 г. без необходимост от допълнителен ъпгрейд и потенциално без добавяне на нови сателити.

Подобно на GPS и другите системи, Beidou може да се използва и от бизнеса и крайните потребители. Вече поне 70% от смартфоните в и от Китай поддържат Beidou. В Китай платформата е задължителна и за автобусите и камионите. Със завършването ѝ, се гарантира пълната независимост на страната от американската технология в случай на ескалиране на търговската война или при истински въоръжен конфликт.

Битката на навигациите

Освен Beidou, има още няколко системи за сателитна навигация. Сред тях е добре познатата ни GPS на САЩ, Glonass на Русия, Galileo на Европейския съюз, NavIC на Индия и Michibiki на Япония. Общото на всички тези платформи е, че те се борят да са алтернативи една на друга.

сновната им цел е да дадат независимост на техните собственици в случай на конфликт, за да може военните им и граждански навигационни системи да работят дори и наложената през годините като стандарт GPS да не е налична поради някаква причина.

Има и не малка доза желание за престиж. Големите държави и икономики искат да покажат независимост и способност да развиват и успешни космически програми. Проектите са скъпи и се движат по-бавно от очакваното.

Galileo например трябваше да бъде готова през 2008 г. Системата едва сега навлиза във финалната фаза на развитието си. Когато започнаха да я разработват през 1999 г., бюджетът за нея беше оценен на 2.9 млрд. евро. Сега е 7.2 млрд. евро. Galileo също има около 30 сателита, но имаше и някои проблеми в работата, заради които миналата година за около седмица функциите бяха силно ограничени и дори използването на Galileo беше „на собствен риск“.

Руската платформа Glonass има около 26 сателита, като се разработва и поддържа още от 70-те години на XX век. След известен период на липса поддръжка и достатъчно работещи сателити в орбита, през 2011 г. Glonass се завръща с пълно глобално покритие, а от тогава досега се извършва и поетапен ъпгрейд на сателитите. Разходите само за ъпгрейдите и подмяната им са за над 7 млрд. долара.

Индийската NavIC. Е с по-скромни засега амбиции. Тя осигурява покритие само над страната и регион около нея. Има само седем сателита, като работи от 2018 г. Очаква се от тази година да започне да навлиза в комерсиалната сфера на страната. Ще има и криптирана версия за военните.

Японската Michibiki е малко по-специфична, като се състои от едва четири сателита. Първият е изведен в орбита през 2010 г., а последният – седем години по-късно. Целта на системата е не да замени GPS, а по-скоро да го подсили в рамките на региона. Япония има амбициите да изведе още четири сателита, три от тях ще да са допълнителни, а един ще подмени първия изстрелян спътник.

Военните с предимство

Функциите на навигационните системи се припокриват в голяма степен. За граждански и бизнес цели голяма разлика няма, ако има изградена функционална мрежа от сателити в орбита. Съревнованието има два други оттенъка – политически и военен. Развитието на Beidou се свързва доста с обтегнатите отношения между САЩ и Китай и тяхната търговска война.

Пекин все повече се опитва да докаже своята самостоятелност като велика сила, което включва технологичен, военен, търговски и производствен капацитет. Пълното пускане на Beidou само затвърждава тази теза. Освен това, прави Китай напълно независима от различните други доставчици на сателитна навигация.

Слонът в стаята при подобен тип услуги са военните. GPS и Glonass са създадени в условията на Студената война изцяло за нуждите на армиите между САЩ и СССР. Американците първи пускат своята система, а след нелепия инцидент с южнокорейския пътнически самолет Boeing 747 през 1983 г. правят GPS достъпна и за граждански цели. Авиолайнерът, който обслужва линията по Ню Йорк през Анкоридж, Аляска до Сеул, Южна Корея се отклонява от курса със стотици километри и навлиза в съветското въздушно пространство.

Той преминава над секретни обекти, като базата за ядрени подводници в Камчатка. Профилът на Boeing-а и полета съвпада с този на американските разузнавателни самолети. След неуспешни опити за свързване, два изтребителя Су-15 го свалят и водят до смъртта на 269 пътници и екипажа.

GPS се използва успешно десетилетия за военни цели от САЩ, но общодостъпната гражданска версия не може да се прилага по същия начин. Причините са две – голямото отклонение (от поне пет метра) и липсата на кодиране на сигнала.

Руският опит

Липсата на собствена напълно функционираща сателитна навигация се усеща най-силно от руснаците през 2008 г. в конфликта си с Грузия.

Москва успява да смаже съпротивата на малката държава, но оценява ниската ефективност на своите въоръжени сили. Тогава се усеща силно липсата на високоточни оръжия и навигация за войските. С което веднага се дава приоритет на връщането на функциите на Glonass.

Резултатите стават видими след повече от десетилетие, с руското участие в гражданската война в Сирия. Контрастът на въздушните удари и ефективността на малкия контингент на Москва е огромен спрямо действията на Кремъл в Грузия.

Освен възможността за ползване на крилати ракети и бомби насочвани с Glonass, на Русия се отварят нови врати. Една от тях е осъществяването на прецизни атаки с неуправляеми боеприпаси. Чрез сателитна навигация и прецизна обработка на данните от бордовите компютри на бомбардировачите могат обикновени бомби да се ползват като високоточни. Информацията за ефективността им все още не е потвърдена от независими източници, но показва силата на сателитната навигация за военни цели.

Да сринеш GPS

Елиминирането на спътниковата връзка все повече се смята за ключов елемент в т.нар. радиоелектронна борба (РЕБ). Руснаците все повече показват подобни възможности, особено след като командването на САЩ се оплака от подобно заглушаване на техните части в Сирия.

Кремъл експериментира с технологията и като обърка граждански кораби и самолети в района на Керченския проток през 2019 г. Системите показаха, че танкери и други транспортни морски съдове се намират не в морето, а на 60 км на сушата на намиращо се наблизо летище. Целта тогава беше да се предпази руския президент Владимир Путин, който осъществяваше визита в района. Това показват данните на изследването на тинк-танка C4ADS.

Китай също беше засечен с подобна практика, като експериментира със заглушаването и заблуждаването на гражданските GPS системи. То е осъществено на ключови петролни терминали по китайското крайбрежие, което показва, как танкери според сателитната навигация се намират на сушата, а не на пристана. Разкритията са отново на C4ADS и потвърдена от MIT Technology Review.

Тези примери показват, колко ключова е сателитната навигация за националната сигурност на една държава и как може да се объркат, както военните, така и гражданските системи. Както и колко е важно тази технология да бъде разработена и движена от самите правителства. А не да се предоставя само от една страна.

The post Китай и тяхната GPS алтернатива – защо е важна appeared first on TechTrends България.