Ситуацията няма да бъде благоприятна за телеком сектора, дори с навлизането на 5G мобилните мрежи и услуги, заради ограниченото развитие на технологията през тази и следващата година. Друг фактор, е очакваното свиване на крайното потребление, което ще направи клиентите по-внимателни към преминаването на по-скъпи планове.

Изследването на Analysys Mason засега не кореспондира с тенденциите на българския пазар, като поне два от основните оператори обявиха, леко забавен, но стабилен ръст. Както на приходите, така и на печалбата си.

Общото положение по света

Analysys Mason прогнозира, че световните телекоми ще отчетат понижение на постъпленията от 43 млрд. долара през 2020 г. През следващата година те ще се върнат на растеж от около 1%, но темповете на възстановяване ще са бавни.

Основната причина е, че операторите по света разчитат доста силно на приходи от крайните потребители. Те формират малко над две трети от общите и според анализаторите, съществуват редица рискове, които да ги понижат.

„Потребителските телеком услуги съставляват 68% от общите приходи, като те са доста издръжливи в условията на икономически кризи“, коментира Стивън Сейл, изследователски директор и съавтор на доклада. „Увеличението на безработицата, затварянето на редица бизнеси и цялостното понижение на икономическата активност ще доведе до драстично понижение на приходите“.

Спадът на постъпленията ще бъде компенсиран с по-малките инвестиции в инфраструктура през 2020 г. Причината за това е в коронавирус пандемията, която засегна веригата за доставки на оборудване. Като цяло, това беше една от причините за по-бавното разгръщане на 5G мрежите.

Висока доза оптимизъм остава факта, че телекомите ще бъдат сравнително леко засегнати от икономическите ефекти на пандемията. Освен това, покрай 5G и амбициите на повечето държави да поддържат технологичните нива на развитие, може да осигурят стабилни публични инвестиции в сектора.

Преориентиране на бизнеса

Цялостната икономическа ситуация засилва един процес, който тече от няколко години. Става дума за трансформирането на телекомите от обикновени оператори, към компании, които предлагат комплексни бизнес технологични решения. Явлението е познато под звучната дума „конвергенция“ на мобилните, фиксирани и дигитални услуги.

Преориентирането към бизнес клиенти също е част от този процес. Все повече, телекомите предлагат максимално завършени решения за дигитализация на компаниите. По време на пандемията беше ясно проследимо и при българските телекоми, като и трите силно промотираха подобен тип услуги.

Конвергенцията също така подтиква операторите да инвестират в стрийминг платформи и да предлагат все повече съдържание. Също тенденция отпреди кризата, която пандемията просто засилва като процес.

5G и вендорите

Развитието на 5G мрежите и тяхното монетизиране ще бъде важен компонент във възстановяването. Отново погледите ще са насочени повече към бизнес клиентите, тъй като новата технология може да допринесе много по-голяма добавена стойност за компаниите и другите сектори.

5G ще засили автоматизацията в редица предприятия и индустрии. Включително и в телеком сектора, където подобни решения ще позволят по-добро клиентско обслужване и понижаване на разходите.

Вендорите също ще бъдат изправени пред трудности. Тук влияние няма да играе само пандемията, но и геополитическите фактори. В стремеж да се ограничи зависимостта на операторите само от един доставчик на оборудване, вече се подбират няколко. Един например отговаря за радио мрежата, друг за опорната. Това прави пазара за мрежово оборудване малко по-сложен и по-трудно да се печелят наистина големи поръчки.

България в крак с положителните тенденции

Повечето от изброените в доклада на Analysys Mason елементи са тенденции, които са обичайни за пазара. До голяма степен, неща като конвергенцията и дигитализацията на бизнеса са процеси, които вървят от години, но просто пандемията ги засили.

Българските телекоми за момента не изпитват големи финансови затруднения. „A1 България“ и „Теленор“ обявиха част от своите счетоводни резултати през 2020 г. и засега се движат с умерен растеж на основните показатели. Като цяло и трите оператора следват тенденцията да разширяват своите услуги отвъд тези на традиционните телекоми. Например, „A1 България“ сключи стратегическо партньорство със SAP и реално се превърна и в системен интегратор.

Рисковите икономически фактори, които се изброяват в доклада важат с пълна сила за българските оператори. Макар, да има вече обявени две 5G мрежи, телекомите действат бавно и предпазливо с новата технология, като тепърва ще разберем как ще я монетизират. Окрупняването в страната се реализира повече със смяна на собствеността на две от ключовите компании на пазара през последните три години.

The post Световната телеком индустрия ще се възстанови през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Първите пет летища, от които ще оперират карго дроновете на Dronamics са Лиеж в Белгия, Бреша в Италия, Шьовде в Швеция, Сейнайоки във Финландия и Осиек в Хърватска. Амбициите на Dronamics са тази мрежа да достигне 35 летища в 11 държави, които да осигурят достъпни въздушни логистични услуги в цяла Европа.

„Черният лебед“

Основният компонент в това начинание е карго дрона Black Swan (черен лебед – бел. ред.). Той се разработва от Dronamics от самото основаване на компанията през далечната 2014 г. В авиационната индустрия процесът по създаване на летателен апарат, независимо дали е безпилотен или нормален е дълъг и продължителен процес. Шест години по-късно, компанията вече може да предложи бизнес модел, в който да използва своя дрон.

Самият Black Swan е сравнително компактен безпилотен самолет, който може да пренася полезен товар или карго до 350 кг на впечатляващата дистанция от 2 500 км. Конструкцията е доста опростена, традиционна компановка с нискоразположено дълго крило, витло и двигател в предната част на фюзелажа и неприбираеми колесници.

Според компанията, конструкцията на Black Swan е достатъчно здрава, за да може дронът да каца на по-неравни писти, които са по-лошо поддържани или не са модернизирани. Dronamics твърди, че разходите, времето за доставка и вредните емисии се намаляват с 80% спрямо традиционните карго самолети. Цената на един дрон е „по-малка от тази на спортна кола“, като по предишни оценки варира около 100 хил. долара.

Първите по-сериозни тестовете на Black Swan се провеждат преди две години. Прототипът е в мащаб 1:4 спрямо реалния модел и има размах на крилете от едва 4 метра. Серийният модел ще е доста по-голям и това го различава от дроновете за доставка, които разработват Amazon и Google например. Разликата е, че последните могат да разнасят доста по-малки товари на много по-скромни дистанции. Докато Black Swan на Dronamics се прицелва в карго самолетите.

Пълно оборудване

В петте летища от новата мрежа ще разполагат със специално стандартизирано оборудване и инфраструктура. Тя ще включва освен самите дронове, така и хангари за съхранението и поддръжката им, терминал за товаренето им, както и автоматизирана система за управление на полетите.

Едно от предимствата на безпилотните самолети е, че те се нуждаят от много по-малко персонал за да могат да оперират. Голяма част от полета също така е автоматизиран, което сваля напрежението от оператора, който отговаря за тях.

Големият радиус на действие на Black Swan му позволява бързо и лесно да покрие голяма част от Европейския континент. Затова и първите летища от мрежата не са избрани случайно. Това в Лиеж например осигурява доставка до всяка точка от Белгия до Беларус и България в рамките на 8 часа.

Очакваните ефекти

Най-големият ефект е бързото и евтино пренасяне на товари. Идеята за доставка в рамките на един ден е мечтата на всеки потребител, но само някои имат достъп до нея. Dronamics искат да осигурят подобни услуги на Стария континент при това на достъпна цена за различните търговци.

„Силата на логистиката отключва недостижими икономически стойности и възможности, особено в рамките на света след 2020 г.“, коментира Свилен Рангелов, съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics в прессъобщение. „Сега повече от всякога са важни доставките в рамките на деня, независимо къде се намирате“.

Рангелов допълва, че компанията е избрала Европа не само, поради факта, че Black Swan може да покрие целия континент, но и в разбирането на местните регулатори. Европейският съюз и Европейската авиокосмическа асоциация (EASA) са изиграли в развитието на идеята от регулаторна гледна точка.

Dronamics влиза в силно партньорство с петте летища. Които коментират, че безпилотните карго превози са бъдещето на този тип услуги. Доста е вероятно коронавирус пандемията да е форсирала идеята и сътрудничеството. Причината е, че покрай нея пътническите превози намаляват драстично, но много рязко се увеличава търсенето на карго такива. Дроновете са бърз и евтин начин да се отговори на новите реалности.

Dronamics още от самото начало се позиционираше като истински лидер и иноватор, тъй като почти никой преди шест години не разработваше безпилотни карго самолети. Партньорството и обявената летищна мрежа ще покаже дали идеята и реализацията им е толкова добра, колкото звучи.

The post Българската Dronamics стартира мрежа от летища за карго дронове в Европа appeared first on TechTrends България.

Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Facebook все пак може и да успее да пусне новата криптовалута, като по информация на Financial Times, плановете са това да се случи през януари 2021 г. Очаквано, тя ще бъде в много орязан и ограничен обхват от първоначалната визия за Libra.

Орязана версия

Редно е да отбележим, че Facebook формално не стои изцяло самостоятелно зад новата криптовалута. Вместо това, социалната мрежа стартира инициатива, позната като асоциацията Libra. Първоначално в нея членуваха 29 компании, сред които бяха и почти всички основни картови и онлайн разплащателни системи, като PayPal, Mastercard, Visa и др. Заради регулаторния натиск, именно този тип дружества се оттеглиха от инициативата в края на 2019 г.

През април 2020 г. Libra смени концепцията, като целта беше да се отговори на изискванията на финансовите надзори в различните държави. Асоциацията обяви, че ще се пуска отделна криптовалута за всеки региони, който ще бъде обвързан с курса на съответната доминираща валута. Така, тя трябваше да може да отговаря много по-лесно на съответните регулации. В същия момент се унищожава и най-малкия децентрализиращ елемент в и без това силно критикуваната от крипто-обществото Libra.

Според Financial Times, дигиталната валута на Facebook ще бъде пусната през януари 2021 г. Тя ще бъде обвързана първоначално изцяло и единствено за щатския долар, като обменния курс ще бъде 1:1. В дългосрочен план, остава идеята да се пуснат нови версии, обвързани с други големи валути.

Асоциацията очаква да получи разрешение от властите в Швейцария, където е базирана, за да може да бъде пусната първата версия. Това трябва да се случи през януари или по-късно. От швейцарския регулатор коментират единствено, че разглеждат молбата, която е подадена още през май тази година.

Последствията

Ако Libra излезе изцяло обвързана за долара, то тя ще бъде просто негова дигитална алтернатива. Което означава, че трансакциите в други валути, ще изискват такси и ще варират според обменния курс. Така, се елиминират всички предимства на Libra, като криптовалута и не я прави по-различна от традиционните такива.

По този начин, тя губи привлекателността си като алтернативно разплащателно средство. Възможността да си я върне ще зависи изцяло от факта, дали Libra ще бъде пусната във версии и за други валути. Нещо, което е оставено в дългосрочен план.

Самата тя, няма децентрализиран характер, като Facebook и членовете в асоциацията поемат риска, като се задължават да обезпечат криптовалутата с реални пари. Подход, който беше стандартна практика до 70-те години на 20 век преди края на златния стандарт с традиционните валути.

Нова надежда

Новината, макар и непотвърдена, е по-добра от перспективата Libra да просъществува под някаква форма, то това да бъде закрит целия проект. Обратът е осъществен, след като е назначен за главен изпълнителен директор на асоциацията Стюарт Леви, който е бивш главен юрист в HSBC и популярен финансов съветник.

Той явно успява да убеди участниците в Libra, да не изоставят проекта, а вместо това да започнат да разработват продукти за новата криптовалута. Очаквано, дигиталният портфейл Novi (ребрандираната Calibra – звено на Facebook) е сред първите, които запретват ръкави по нея. В момента компанията чака лицензи за финансов оператор във всеки щат в САЩ, за да може да пусне своя продукт.

Изглежда има светлина в тунела, но от старта на Libra ще зависи нейното бъдеще. Големите играчи в асоциацията за момента изчакват дали проектът ще потръгне, преди да направят своите инвестиции в нея. Такива са Uber и Spotify.

Ако нещата се развият в положителна посока и няма проблеми с регулаторите съществува шанс, напусналите членове на асоциацията да интегрират новата криптовалута. Например, PayPal планира да предлага подобни дигитални валути в своите онлайн портфейли и разплащания. Това, създава вратичка, Libra да се появи и на тази платформа. Въпреки, че действията на PayPal може да са продиктувани и от повишения интерес към криптовалутите като цяло по време на пандемията. Bitcoin например достигна до поредните си рекорни равнища през последните дни.

The post Криптовалутата Libra може да се появи през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Отговорът на Стария континент е донякъде предсказуем – Брюксел подготвя редица регулации и нормативни рамки, които да регламентират и евентуално популяризират AI системите сред бизнеса. Дали ЕС ще успее да спечели доверието на компаниите и потребителите е големият проблем, който европейските депутати правилно идентифицират.

Потенциалната пречка е, че бюрократичната машина на Брюксел исторически действа доста бавно и първите резултати може да дойдат с доста голямо закъснение. Особено, спрямо бързото развитие на САЩ и Китай в областта. Към AI ключови са и мерките, които ЕС ще вземе относно използването, събирането на големи масиви от данни и дали ще се реализира идеята за европейски облак.

Първи по учени, последни по инвестиции

Твърдението, че Европа разполага с много силна развойна дейност се потвърждава поне в част от данните от изследването на ЕП. Старият континент води безапелационно по брой учени в областта на AI – над 43 хил. САЩ имат 28 хил., докато Китай – 18 хил. Ако приравним данните спрямо населението и на всеки милион работници ЕС и Щатите са почти с паритет – 172.9 и 173.1 съответно.

Любопитно е, какво става с научните трудове, които тези AI учени създават. ЕС са създали малко под 15 хил. такива изследвания, докато Китай води с малко над 15 хил. САЩ имат само около 10 хил., но техните са много по-качествени и популярни, защото получават повече цитирания, което е ключов показател в тези среди.

Ситуацията започва да става доста неприятна, когато се пренесем от научната в бизнес сферата. Компаниите, които създават и изграждат AI решения на Стария континент са едва 5 120, срещу 6 400 в Китай и цели 9 000 в САЩ. Ситуацията при стартъпите е още по-мрачна, като щатските такива са малко под 1 400, европейските са близо двойно по-малко – 726.

Утехата е, че стартиращите компании в Китай са наполовина на тези на Стария континент. Засега, защото при съотношението на рисковите инвестиции ЕС изостава с много. САЩ са осигурили малко под 17 млрд. долара капитал за AI компаниите. Китай не са далеч, като обема финансиране е 13.5 млрд. долара. Европа обаче привлича едва 2.8 млрд. долара.

В дългосрочен план, двойната преднина на Стария континент при стартъпите може да изчезне спрямо Китай, които осигуряват доста повече рисков капитал. Пекин поставя AI системите сред приоритетите за развитие и се очаква да разпределят още средства (включително държавно финансиране) за това. Друга тревожна тенденция е, че в доста случаи европейски компании свързани с AI са придобивани от дружества, които не са базирани на Стария континент.

Доверие в технологиите

ЕС правилно идентифицира един от проблемите – липсата на доверие на хората и компаниите в AI, но и в технологиите като цяло. Според българската евродепутатка Ева Майдел това може да стане с развитието на предпазни системи, стандарти и етичен кодекс, който да гарантира безопасното им внедряване и ползване.

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“ Ева Майдел, евродепутат

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“, коментира Майдел, по време на онлайн конференция на ЕП посветена на AI системите.

Дали липсата на доверие е основна причина, в доклада на ЕП не се споменава, но данните за интеграцията на AI сред фирмите показват, че Европа изостава спрямо САЩ и Китай. Около 22% от щатските дружества са интегрирали подобни системи, а 29% са започнали пилотни проекти свързани с AI. В ЕС дяловете са 18% и 26% съответно. За сметка на това китайските фирми възприемат новата технология много по-бързо – 32% внедрени и 53% с пилотни проекти. Това може да се обясни и донякъде с по-малкото количество дружества в азиатската държава.

По пътя на регулациите

ЕС отговаря на тези тенденции с познатия за Брюксел начин – с регулации. През последните две години бяха изградени някои насоки и бели книги за AI, но по-важните стъпки ще бъдат предприети през 2021 г. Тогава се очаква да излезе първия пакет от нова нормативна рамка свързана с AI. Тя в момента се изготвя активно от ЕП. До края на октомври ЕП прие три доклада, които изследват възможностите и посоките, които регулациите могат да поемат.

В тя се описва, че освен конкретни регулации за системите за изкуствен интелект, действията на Брюксел трябва да обхванат още няколко аспекта – етиката на AI, както и авторските права свързани с технологията.

Според пресаташето на ЕП Ясмина Янкова, трябва да има специални правила, които да обхващат интелектуални трудове създадени с помощта на новата технология, както и само от хора. Ако бъде изготвена правилно, регулацията може да реши потенциалния проблем в научните среди за споделянето на AI данните, в които вече назрява конфликт между учени и бизнеса. Включително и за потенциалните вреди и кой носи отговорност за щети причинени вследствие на решения взети от изкуствен интелект.

Ключът е в данните

Друг ключов момент, който ЕС правилно идентифицира е важността на данните. Колкото повече информация един AI обработва и има достъп до, толкова по-ефективен той може да бъде. Това е един от факторите за бързия успех на китайските компании за изкуствен интелект, които могат да имат достъп до страшно много информация.

ЕС защитава доста силно потребителските и корпоративни данни, което в един момент може да попречи в развитието на AI системите. Точно, затова Брюксел започна да разширява своите регулации в тази насока. Идеята на Европейската комисия е да създаде единен пазар за данни в рамките на Стария континент. Първата стъпка в тази посока вече е предприета, като на 25 ноември беше публикуван нов закон за управлението на данните.

Той има за цел да регулира начина по който се обработва информацията от големите компании, корпорациите и технологичните платформи. Моделът, който се търси е неутралност на данните – тоест, дружествата, които я обработват няма да могат да я ползват, за препродажба или разработката на собствени продукти. Подобни компании ще се наричат посредници и трябва да използват максимална прозрачност в своята технология.

Това ще важи за обработката на индустриални данни, а не на потребителски. За вторите, ЕС използва вече наложената главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Идеята на новата рамка е да улесни и да наложи прозрачни механизми за споделяне на информация между големи компании, публични институции и др.

В рамките на закона за управление на данните се предвижда и създаването на европейски облак, който ще обхване девет стратегически сектора – здравеопазване, екология, енергетика, земеделие, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения. Те ще са изградени съвместно от държавни агенции и частни компании, както и ще включват подсигурена технологична инфраструктура и механизми за управление. Новите европейски пространства за данни (както ги нарича Брюксел) ще бъдат в основата за създаването на нови продукти, базирани на ползването на големи масиви от информация.

The post Европа иска да остане в AI надпреварата appeared first on TechTrends България.

Всичко това доведе до множество въпроси – какво мисли да прави технологичният гигант с все по-увеличаващото си влияние на гейм пазара. Какви са плановете и визията за развитие. Microsoft вече е толкова не заобиколим фактор, че дори техния пряк конкурент Sony подписва стратегическо партньорство в областта на гейминга, изкуствения интелект и облачните технологии.

Отговори на доста от въпросите или поне малко повече яснота дава доста просторното интервю на технологичния сайт TheVerge с вицепрезидента и изпълнителен директор на Xbox за Microsoft Фил Спенсър. Ето и някои от основните акценти от него.

Двете конзоли или как потребителите виждат продуктите

Може би най-горещата тема в сферата на гейминга в момента е пускането в продажба на новото поколение конзоли – Xbox Series X и S, както и Sony PlayStation 5. Microsoft за първи път пуска две различни, като размери, възможности и цена устройства. Фил Спенсър коментира, че сложността на гейм пазара и подхода на Sony са достатъчни аргументи срещу пускането на две конзоли.

„Сложността на пазара е най-добрият аргумент срещу пускането на две конзоли. Просто не смятаме, че Sony ще предприемат този ход“, коментира Спенсър.

Той допълва, че най-лесният начин е да се противопостави един модел на друг. Sony представят само по една конзола и логичният избор е Microsoft да направи същото. Което изважда друг потенциален проблем – софтуерният гигант представи освен две устройства, така и облачната гейм услуга xCloud, която е включена в абонаментната такава Xbox Game Pass. Много имена, които могат да объркат потребителите.

Спенсър обаче контрира с потенциалната гледна точка на потребителите. Когато влязат в магазин или сайт за пазаруване, те не виждат пълните имена и модели. Те виждат смартфон за 300 и за 500 долара. По-скъпият по подразбиране е по-добър. Същото е и за конзолите.

„В очите на потребителите, разликата между продуктите е колко струват и какво правят“ Фил Спенсър, Microsoft

„В очите на потребителите, разликата между продуктите е колко струват и какво правят“, коментира Спенсър. Позиционирането на втората конзола Xbox Series S е да бъде по-достъпна. Което е хитра тактика, като се постави в контекста на горното изказване за пазарното поведение на Sony. Така най-големият аргумент срещу пускането на две устройства, изведнъж става най-големият такъв в полза на решението.

Относно редицата услуги и имена, Microsoft се стремят да обвържат целия си гейминг бизнес с бранда Xbox. Независимо дали става дума за конзолата, абонаментната или облачна услуга. Което обяснява перфектно, защо xCloud беше официално изоставено като име и интегрирано в абонаментния план Xbox Game Pass.

За Apple и конкуренцията при облачния гейминг

Ключов е въпросът за конкуренцията в облачния гейминг, защото всички технологични гиганти вече имат такава платформа, включително и Microsoft. Проблемът е с компании, като Apple и Google, които държат двете смартфон екосистеми. Първата от тях вече ефективно забрани пускането на каквато и да е облачна или алтернативна гейм платформа за iOS. Освен, разбира се тяхната Apple Arcade. Конкуренти, като Google и Nvidia вече обявиха, че ще прескочат това решение, като адаптират своите услуги за браузъра Safari.

Досега Microsoft изключваше подобна стъпка, сега Спенсър отговаря доста уклончиво. От една страна, той потвърждава, че решението през браузър е доста гъвкаво и с много предимства. От друга, коментира, че сигурността на потребителите е на първо място и затова се работи по темата с Apple. Той отрече, че браузърите Safari и Chrome умишлено създават пречки на разработчиците за по-сложни платформи, поради тази причина.

Спенсър само подчерта, че отвореността на системите е важен аспект за развитието на продуктите. За такава, той даде за пример… Windows. Както и, че Steam е създадена в екосистемата на популярната операционна система, без да се налага да работят заедно с Microsoft.

„Продукти, като Steam са създадени под Windows и Гейб (Нюел) не трябваше да работи с Microsoft. Той и неговия екип имат отворен достъп до SDK пакета, както и всички останали“ Фил Спенсър, Microsoft

„Продукти, като Steam са създадени под Windows и Гейб (Нюел) не трябваше да работи с Microsoft. Той и неговия екип имат отворен достъп до SDK пакета, както и всички останали“, обясни Спенсър.

Той потвърди, че не е справедлива стратегията на Apple и Google за затваряне на системите за външни продукти, когато влязат в конкуренция с вътрешните. Както и индиректно подкрепи потенциалните антимонополни дела, които се готвят или вече са факт срещу Google, Apple, Amazon и Facebook.

„Ние вече преминахме през процесите с Министерството на правосъдието (DOJ)“, коментира Спенсър, визирайки антимонополното дело от 1998 г. срещу Microsoft. „Когато подобни платформи достигнат определени мащаби, те вече започват да носят съответната отговорност за действията си“, допълни той.

Грешката на Netflix и обърнатия подход на Microsoft

Ходът на Microsoft да закупи ZeniMax Media, която е седи зад гейм издателя Bethesda беше повече от прозрачен. Сделката дава голям и силен каталог на софтуерния гигант за своята абонаментна и облачна услуга Xbox Game Pass. Интеграцията на тези заглавия придават повече тежест и правят предложението на Microsoft по-привлекателно. Нещо, което Спенсър потвърди пред TheVerge.

Той обаче обърна отговора – като акцентира, че външните разработчици са по-важни и ключови за Xbox Game Pass. Но, когато има силно първично съдържание, което да задържи вниманието на потребителя, така ще може да се изгради по-голяма и лоялна аудитория за самата услуга. Което после ще бъде добавена стойност за външните студиа.

„Искаме да демонстрираме възможностите на Xbox Game Pass и начините за монетизация на външните разработчици“ Фил Спенсър, Microsoft

„Искаме да демонстрираме възможностите на Xbox Game Pass и начините за монетизация на външните разработчици“, коментира Спенсър. След което цитира Бил Гейтс, че за да може една платформа наистина да бъде такава, трябва външните програмисти и компании да допринасят повече отколкото създателите ѝ. Това е целта, към която Microsoft в момента се стреми.

За да я постигне, трябва да привлече вниманието на потребителите, което според Спенсър ще може да стане по-здравословно ако се обърне бизнес модела на видео стрийминг услугите, като Netflix. Компанията започна, като разчиташе изцяло на външен каталог, предоставен от издатели и медийни компании. В един момент, тя започна да прави собствени продукции, за да вдигне добавената стойност. Малко след това, тези, които споделяха съдържанието си в Netflix започнаха да го изтеглят и да правят конкурентни услуги.

Спенсър е на мнение, че ако Xbox Game Pass е успешна платформа с богат вътрешен каталог ще постигнат обратния ефект – дори ще накарат някои компании с алтернативни услуги да ги интегрират в платформата на Microsoft. Той даде за пример абонаментния план EA Play, който ще се внедри в тяхната система.

„Ние може да увеличим видимостта на заглавията в платформата, нещо, което при видео стрийминг услугите е много по-трудно“, коментира Спенсър. „Ако сериалът „Приятели“ е наличен в Netflix, това ще увеличи интереса на зрителите към платформата, но няма да постигне същото за самия сериал“, дава за пример Спенсър. Той допълва, че гейм индустрията е много ефективна в подобни неща и има своите механизми за създаването на общности.

Новите бизнес модели

Друг важен въпрос за бъдещето на гейминга са новите бизнес модели. Разработчиците преминават усилено към абонаментни такива, а не разчитат само на продажбата на едно заглавие. Според Спенсър, те в комбинацията на облачните платформи правят игрите много по-достъпни за потребителите.

„В сегашната ситуация с абонамент единствената пречка за потребителите е свалянето на играта. С облачни платформи като xCloud – тя се премахва“, коментира Спенсър. „Бизнес моделът ни позволява да изпробваме нови формати за разпространение – като епизоди например“,допълва Спенсър.

„В сегашната ситуация с абонамент единствената пречка за потребителите е свалянето на играта. С облачни платформи като xCloud – тя се премахва“ Фил Спенсър, Microsoft

Абонаментният модел премахва идеята за твърда цена на едно заглавие. Вместо това, геймърите плащат всеки месец по малка сума, срещу която получават достъп до каталог от игри. Който може да се увеличава и в дългосрочен план може да бъде дори по-изгоден за потребителите.

Тук, идва друг проблем – как тогава разработчиците, които ползват чужди облачни платформи ще получават възнаграждение за игрите си. Фил Спенсър очерта основните сценарии. Те включват директна договорка с Microsoft. При първия, гейм студиото се споразумява да пусне своята игра в Xbox Game Pass, а софтуерният гигант да плати определена сума за това. Вторият е, Microsoft да поеме целия разход за разработването на дадено заглавие, което да излезе в тяхната платформа.

„В някои случаи – ние поемаме разходите по цялата разработка на играта. След което разработчикът не само получава възможността да я разпространи през Xbox Game Pass, но и през Steam, PlayStation и Switch“ Фил Спенсър, Microsoft

„В някои случаи – ние поемаме разходите по цялата разработка на играта. След което разработчикът не само получава възможността да я разпространи през Xbox Game Pass, но и през Steam, PlayStation и Switch“, коментира Спенсър.

Третият вариант е да се обвържат приходите за разработчиците с представянето и ангажираността на геймърите с тяхното заглавие. Практика, която ползва Apple.

„Повечето партньори казват, че нямат доверие в този подход и предпочитат да получават предварително плащанията“, допълва Спенсър.

Краят на конзолите?

Последната тема, която ще отразим от интервюто на TheVerge с Фил Спенсър е дали с дългоочакваното настъпление на облачния гейминг ще видим края на конзолите. Както и дали сегашните модели Xbox и PlayStation, които навлизат на пазара ще са последните.

„Не смятам, че това ще са последните големи устройства (Xbox Series X и S – бел. ред.), които ще продаваме“, коментира Спенсър.

„Не смятам, че това ще са последните големи устройства (Xbox Series X и S – бел. ред.), които ще продаваме“ Фил Спенсър, Microsoft

Според него, търсенето от специализирани гейм машини ще продължи да съществува. Просто ще даде по-голям избор на потребителите и съответно – по-висока достъпност. Тези, които нямат устройства, ще могат да игратя през облака. Останалите няма да се откажат толкова лесно от конзолите или гейм PC-тата. Хората ще продължат да търсят качествено изживяване. Но се очаква представата ни за хардуера и самия той да се промени през следващите години и дори месеци.

Визията на Microsoft е в един момент Xbox да бъде повече приложението, от което се пускат игрите, отколкото самата машина. Имате например умен телевизор с определени възможности, компютър, лаптоп или таблет и просто започвате да се забавлявате през програмата.

„Мисля, че точно това ще видим през следващите 12 месеца. Няма какво да ни спре да го направим“, коментира Спенсър при този въпрос. „Смятам, че ще има голяма промяна при хардуера“.

The post Microsoft и визията им за развитието на гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

Последният обаче се оказа в центъра на търговската и технологична война, която САЩ и Китай в момента водят. Така компанията е подложен вече втора година на сурови санкции от страна на Вашингтон, чиито ефект започват да се усещат все по-силно от страна на Huawei. Китайският гигант прави всичко възможно да се адаптира към новата ситуация и да оцелее, включително да разпродава активи, като марката смартфони Honor.

В този момент, започна да блести Xiaomi. Компанията се превърна в третият по големина производител на смартфон през лятото, измествайки Apple. Стагнацията на Huawei в тази категория, може съвсем скоро да изведе по-малката китайска марка на второ място. Особено предвид факта, че Xiaomi отчита силни финансови резултати, растеж и продължава със стабилното си портфолио от умни телефони. Китайската компания върви уверено по пътя да замени Huawei като основен технологичен бранд от „поднебесната“ държава. Дали това наистина е така, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

Рекордни резултати

Xiaomi обяви 15 рекордни показателя в своя отчет през третото тримесечие. В тях се включват почти всички ключови индикатори – общи приходи, нетна печалба, приходи от смартфони, доставки на умни телефони, продажби на продукти от Интернет на нещата (IoT), свързани устройства и др.

Постъпленията за периода се повишават с 34.5% до 72.2 млрд. юана (10.9 млрд. долара). Нетната печалба също расте с 18.9% до 623 млн. долара. Основният източник на тези увеличения идват от бизнеса със смартфони, който генерира приходи от 7.23 млрд. долара (47.6 млрд. юана) или нарастване от 47.5%. Постъпленията от умни телефони генерират близо две трети (66%) от общите. Доставките на смартфони пък се увеличават с 45.3% до 46.6 млн. бройки.

Достъпните смартфони

По отношение на умните телефони, Xiaomi заема вакуума, който Huawei създава. Компанията се фокусира върху достъпните модели, като самото ръководство признава, че много малък дял от продажбите са на устройства с цена над 300 евро. За периода януари-октомври са доставени едва 8 млн. смартфона, които са по-скъпи. При положение, че само за третото тримесечие, компанията е продала над 46 млн. бройки, това е много нисък дял. Потвърждение за това, получаваме и от много ниския марж на нетната печалба.

Друг фактор е, че Xiaomi намира много силна почва и придобива позиции на пазари, в които подобен тип достъпни модели са много търсени. Компанията обяви, че е в Топ 5 доставчици в 54 държави. Повечето от които са в Европа, Африка и Азия. Например, Xiaomi е лидер в Беларус, Хърватска, Гърция, Иран, Мианмар, Полша, Испания, Турция, Катар и Украйна.

Умни продукти

Най-голямата промяна, която предприе Huawei след като пострада смартфон бизнеса ѝ е да се ориентира към всякаква друга потребителска техника, която не е под влиянието на забраните на САЩ. Затова в Европа и други пазари, китайският гигант започна масово да предлага умни часовници, очила, лаптопи, слушалки и др.

Xiaomi от години се преориентира към всякакви свързани устройства, въпреки, че доскоро беше съсредоточена основно на китайския пазар. Постепенно нейните продукти, започват да излизат зад граница. Може би най-големият пример е за нейните електрически тротинетки, които са доста достъпен вариант за феновете, на подобен тип алтернативен транспорт.

Но те не изчерпват списъка, като в него влизат още умни телевизори и ТВ декодери, пречистватели на въздуха, почистващи роботи, лаптопи, умни крушки и др. Повечето от тях все още са достъпни основно в Китай, но някои аксесоари, като слушалки и др. вече навлизат и на другите пазари.

Развойната дейност

Дотук с близките показатели между Huawei и Xiaomi. Двете компании са доста различни, най-малкото заради техните мащаби. Горните примери, показваха, допирните точки, където наистина Xiaomi може да замени Huawei. Особено на западните пазари.

Една от големите разлики са инвестициите и възможностите в развойната дейност. Huawei е лидер в 5G патентите в световен мащаб, както и все повече е сред лидерите в създаването на собствени технологии и интелектуална собственост на глобално ниво. Изключителен пример за това са собствените мобилни чипове от семейството Kirin, които поставят компанията редом до Apple в това отношение.

Xiaomi тук още прохожда, както като инвестиции, така и като патентни резултати. Въпреки това, по-малката китайска компания прави доста усилия в тази посока.

Най-големият резултат е 108MP сензор за смартфон камери, който е съвместна разработка със Samsung. Той е създаден до голяма степен да конкурира продуктите именно на Huawei, които си партнират с германската фирма Leica. Сред другите примери са камери вградени под екрана и 80W безжично зареждане.

По данни на Xiaomi, тя разполага с над 10 хил. инженера, но без да се съобщава за размера на инвестициите в развойна дейност.

Голямата липсваща – мрежовото оборудване

Huawei може да е известна със своите смартфони, но компанията изгради своята технологична и пазарна основа първо с мрежовите си решения. В рамките на десетилетие и половина, китайският гигант стана лидер в този сектор и съставлява над една трета от годишните ѝ приходи. От 2019 г. САЩ натискат своите съюзници да забранят ползването на решенията на Huawei в изграждането на 5G мрежи.

Великобритания, Австралия и други обявиха пълна забрана, някои европейски държави обмислят подобна. България влезе с меморандум за разбирателство в инициативата на Вашингтон „Чиста мрежа“, но все още не са ясни последствията от това.

Xiaomi изобщо не се фокусира в тази сфера. Това е огромна разлика, защото именно чрез мрежовото си оборудване, Huawei спечели и разви много партньорства с телекомите по света, чрез които предлага и своите мобилни устройства. ZTE ползва същия подход, но с много по-малки мащаби и замах.

Светло бъдеще

Ситуацията в момента предразполага за светло бъдеще на Xiaomi. Компанията има всички шансове да замести Huawei при смартфон производителите. Това може да се случи и с останалите потребителски умни устройства, ако тя започне същата агресивна политика за излизане от китайския пазар, както беше с умните телефони.

Собствената развойна дейност ще даде резултати след няколко години, като тогава Xiaomi ще може да бъде още по-силен фактор за истински иновации на пазара, а не просто да предлага евтини продукти.

Но възможностите на китайската компания спрямо Huawei спират дотук. При мрежовото оборудване тя няма позиции и няма изгледи да се опитва да се развива в този сегмент. Компанията има доста да наваксва със софтуерните решения, където Huawei също е с едни гърди напред. Във всички случаи, Xiaomi ще бъде фактор особено на смартфон пазара, с който ще трябва да се съобразяват компании като Apple и Samsung.

Отделно компанията ще трябва да увеличи своя мащаб и международно присъствие значително, за да постигне обема, приходите, печалбата и обхвата на своя по-именит китайски конкурент.

The post Може ли Xiаоmi да стане наследник на Huawei appeared first on TechTrends България.

Оказва се, че не са единствените. AI играе все по-голяма роля в научните среди, като възможностите на новата технология отварят нови врати в провеждането на мащабни изследвания и обработката на големи масиви от данни. Нещо, което е ключово някои научни области. В същият момент, системите за изкуствен интелект могат да бъдат голямо предимство за разработчиците им. Което прави споделянето на техния код абсурдна идея.

Това влиза в пълен разрез с практиката в научните среди. В тях е прието, публикуването на дадено изследване да бъде споделена пълната информация за параметрите, методологията му и др. Идеята е, други учени да се опитат да повторят резултатите от експериментите и така реално да потвърдят заключенията. Тази практика е ключова за проверката и валидацията на научните трудове.

Когато един такъв научен труд е извършен с помощта на AI, учените са изправени пред редица неизвестни компоненти и прави репликирането на резултатите почти невъзможно. С което, те настояват за прозрачност при осъществяването на подобни изследвания.

Бунтът на учените

Поводът за цялото недоволство тръгва от 31 учени, които излизат със становище в списание Nature отговор в рамките на публикация на Google Health. Интернет гигантът е тествал своите AI разработки за намирането на признаци на рак на гърдата в различни пациенти, като използва за информация единствено медицински данни.

Проблемът е, че Google не е предоставил почти никаква информация за кода на програмата, както и редица други детайли свързани с изследването. Което прави оценката и възможността за повтаряне на резултатите невъзможни. Позицията на учените е, че публикацията на Google е нищо повече от една реклама на тяхната технология.

„Това не може да продължава“, коментира Бенджамин Хейбе-Кейнс, водещият автор на публикацията в Nature, цитиран от TechnologyReview. „Проблемът не е само в това изследване – това е тенденция, която наблюдаваме от няколко години и вече започва наистина да ни притеснява“.

Хейбе-Кейнс допълва, че все повече учени започват да се отдръпват от изследванията свързани с AI, именно поради тази причина и липсата на прозрачност.

„Когато видяхме научния труд на Google, разбрахме, че това е перфектния пример за много интересно изследване, публикувано в престижно издание, но което няма нищо общо с науката“, коментира той. Според него, това е просто реклама на „яка технология“, но с която, останалите нищо не могат да направят.

Когато става дума за подобни изследвания в рамките на биологията, физиката, химията и компютърните науки, учените са свикнали да разполагат с пълната информация или поне достатъчна такава, с която да може да се повторят експериментите и да се сверят резултатите. На практика, това се случва рядко, но точно тази прозрачност изгражда доверието и признанието в научните среди, че откритията са автентични.

Цялостният проблем на AI и науката

Има редица предизвикателства, които разминават вижданията, методите и начините на действие между AI и науката. За начало, липсата на прозрачност при подобни изследвания, прави почти невъзможна тяхната оценка за ефективност, безопасност и др. Което прави изключително опасно прехвърлянето на теоретичните резултати в реална обстановка. Което дори може да е смъртоносно, ако изкуственият интелект се използва за автоматична диагностика на рак, каквото е изследването на Google.

Самата AI технология, по начало е доста неприветлива за подобно детайлно разучаване. Защото е много трудно да се обясни в подробности защо и как машинното самообучение е достигнало до крайните изводи. Липсата на прозрачност във всички останали компоненти правят задачата невъзможна.

Три са факторите, от които зависи успеха на AI – софтуерния код, мощността на хардуера и ползваната база данни. Последните две много често са привилегия на големите компании. Защото те могат да си позволят или имат мащабите да събират достатъчно информация, която да бъде от максимална полза за обучение на алгоритмите.

Също така, тя е и обект на все по-голяма регулация, предвид чувствителността на данни, които базата може да съдържа. В случая с Google – пациентската информация е поверителна и може да се използва само с изрично съгласие на хората.

Споделянето на алгоритмите също не е обичайна практика. Според доклада State of AI едва 15% от всички изследвания свързани с изкуствен интелект се споделя кода, с който са извършени. Основните и едни от най-добре познати инициативи за AI, като OpenAI на Илон Мъск и DeepMind на Google естествено държат в тайна софтуерните алгоритми.

Крайният резултат е, че се публикуват хиляди научни трудове за изкуствен интелект, но без да има възможност за обективна проверка и потвърждение на резултатите.

Новото злато

Тезата изказана преди десетилетия, че данните ще са петрола на 21 век, е изказана през 2006 г. от британския учен и предприемач Клив Хъмби, започва да се материализира. Облачните услуги и компаниите събират огромни количества информация, като сървърите и AI ще са основните компоненти за нейното монетизиране. Като те са ключът в предоставянето на услуги с висока добавена стойност и автоматизация.

Затова борбата за всички тези компоненти е толкова жестока, не само между технологичните гиганти, но и на държавно ниво. Което прави до голяма степен логична постъпка, че водещите компании в AI разработките държат своя софтуер в тайна. Неслучайно, при преговорите за продажбата на американското звено на TikTok, китайската компания-майка ByteDance отказа да предаде кода за своите алгоритми в социалната мрежа на Microsoft.

Тук идва въпросът – защо тогава AI е обект на научни изследвания? Отговорът е доста по-сложен. От една страна, доскоро изкуственият интелект се разглеждаше повече от университети, лаборатории и ентусиасти, които възприемаха повече научния подход и практики.

През последното десетилетие, Google, Facebook, Amazon, Microsoft и Apple започнаха да развиват подобни алгоритми, като ползваха големите масиви от информация, които са натрупали през годините. Много от учените, от своя страна продължиха разработките си в корпоративна среда. Подобен пример, може да бъде българската „Онтотекст“, която започва като дипломна работа и прераства в перспективен бизнес за технологичната група „Сирма“.

Влиянието на AI върху науката

Простото решение е ако AI разработките преминат изцяло в корпоративна среда. Това няма как да стане, защото изкуственият интелект може да трансформира напълно самите научни изследвания в почти всяка област – от астрономия, през молекулярна биология до теоретична физика.

Както виждаме в научния труд на Google (а подобни експерименти правят IBM и много други), AI се използва за потенциалното решаване на тежки медицински проблеми. Изкуственият интелект беше впрегнат в борбата срещу коронавируса, също. С други думи, преплитането между двете е прекалено голямо, за да бъдат разделени. Практиката и методите между корпоративната и научна среда са диаметрално противоположни и това води до тези конфликти.

В материала на TechnologyReview например се показва мнението на редица учени, които не искат да участват в подобни изследвания или да ги признаят, заради липсата на прозрачност. Намирането на компромисен вариант ще е доста трудна задача, предвид факта, че данните, хардуера и софтуера много често са в пълния контрол на компаниите.

Цялата история показва един интересен сблъсък в момента на скоростното развитие на тази потенциално революционна технология.

The post Научната дилема на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.

Както са казали древните римляни: „Който търси – намира“ (Qui Quaerit, reperit). Водени от тази максима, в началото на 2020 г. успяхме да се сдобием, макар и за доста кратко, с Huawei Mate 30 Pro и да му направим ревю. Сега постигнахме това и с тазгодишния им флагман Huawei P40 Pro. Дори, бройката която имаме е малко по-уникална от тези, които се намират на пазара. Това е тестово устройство, което е изпратено на телекомите малко преди официалната премиера, за да се провери неговата съвместимост с мрежата.

Поради тази причина, както и в опит да се запази неговата тайна, смартфонът не е с традиционните маркировки на Huawei, а със съвсем различни. Такива, които дори да покажат, че моделът не е за крайна продажба. Името на китайския гигант е заменен с POLARIE, а надписът TROLL, който замества Leica в гнездото на камерата, е определено черешката на тортата. Добрата новина е, че хардуерът е идентичен с този на производствените модели, както и имаше възможност за ъпдейт до последната версия на софтуера.

Така, TechTrends имаше възможността да тества Huawei P40 Pro. Заключенията, потвърждават тенденциите за китайския производител от последната година – страхотен хардуер, но огромни липси при софтуера. Особено ако сте свикнали или ползвате активно услугите на Google.

Без революция, но с еволюция при камерите

Huawei буквално дефинираха „нощния режим“ и снимане на тъмно през 2019 г. със своя P30 Pro. Неговият наследник продължава традицията и затвърждава марката, като най-добрата, когато става дума за снимки. Истинските иновации са оставени за премиум модела P40 Pro+, затова във вече базовия Pro трудно ще има нещо, което да изненада хората тествали или притежавали P30 Pro.

Основният сензор е 50MP, малко по-малка 40MP е широкоъгълната камера, като към тях добавяме перископната 12MP с петкратно оптично увеличение. Основните подобрения спрямо миналогодишния модел са в софтуера. Нощният режим снима с една идея по-бързо, като продължава да разполага с висок детайл и по-нисък шум спрямо конкурентите. Дори при снимане с приближение.

Като цяло предпочитам реалните цветове и различните „асистенти за сцени“ обикновено ги изключвам, но в случая с Huawei P40 Pro този режим е почти задължителен. Просто защото изкарва доста автентично цветовете и ако искате минимален акцент, ще трябва да ги подсилите. Било то с такъв AI асистент или след това в някоя програма.

Друг проблем, който не важи само за Huawei, са все по-неразбираемите менюта. В стремеж да се облекчи обикновения потребител, някои настройки по подразбиране свалят значително качеството на кадрите. Търсенето на снимането в пълен размер, може да отнеме доста време, а жертва доста от възможностите на камерите.

Премиум хардуер

Новият акцент в Huawei P40 Pro е красивият 6.58-инчов OLED екран извит по краищата. Освен с добра разделителна способност от 1 200×2 640 пиксела, той идва и с опресняване от 90Hz. Което прави цялостната работа с устройството, много по-плавна и „мазна“. Тя е подсигурена от процесора Kirin 990 изпълнен по 7nm+ архитектура. Чипсетът е с вграден 5G модем, както и Huawei P40 Pro е един от малкото съвместими смартфони с новата мрежа от пето поколение на „Виваком“.

Към него добавяме 8GB RAM памет и 128GB или 256GB място за съхранение. Целият този хардуер позволява безпроблемна работа, мултитаскинг и големи натоварвания, без видими загряване. Батерията е с 4 200 mAh капацитет, което е в рамките на достатъчното за 5G смартфон с екран с 90Hz опресняване. Към него добавяме 40W бързо зареждане на Huawei и 27W двупосочно безжично такова и получаваме доста добра картинка за флагман от 2020 г. Какъвто всъщност е Huawei P40 Pro.

Малки софтуерни стъпки

Смартфоните на китайския производител от септември миналата година страдат от липсата на лицензирана версия за Android и най-вече от липсата на услугите на Google. Това е вследствие на тежките икономически и технологични санкции, които правителството на САЩ наложи на технологичния гигант. През това време, Huawei полага доста усилия да намали техния ефект, но липсата на изградена екосистема от приложения е основния проблем на компанията.

При P40 Pro това продължава да личи. Смартфонът не разполага с Google Play, поради което всичките налични за Android приложения трябва или да се взимат от алтернативен магазин, или да се пускат паралелно (през APK). И двата варианта не са по силите на повечето масови потребители. Huawei се опитва чрез свои приложения да облекчи последните, но във всички случаи това са половинчати решения.

Компанията положи и големи усилия за замяна на Google услугите с алтернативни. Примери са Squid и Google News, Petel Search и Google Search, ТomTom и Google Maps. Все похвали действия, но въпросът е дали тези услуги ще могат да се наложат като масови. Защото и Nokia имаха Here Maps, които дълго време превъзхождаха в някои отношения аналога на Google, но потребителите така и не оцениха това. Отделно, много приложения, които са изградени върху APK-то на Google Maps няма да работят с Huawei P40 Pro.

Huawei AppGallery – аналогът на Google Play – също все още разполага с преобладаващо количество китайски приложения. С което потвърждава тезата, че без услугите на интернет гиганта, производителят много трудно ще продава своите смартфони извън Китай.

Предимства, недостатъци и заключение

Феновете на Huawei няма да останат разочаровани от P40 Pro. Особено, ако не са притежатели на миналогодишния P30 Pro. Проблем са липсата на услугите на Google. Сред другите недостатъци е, може би не толкова издръжливата батерия. При усилена работа ще издържи един ден, при 5G връзка може би и една идея по-малко. Добрата новина е, че се зарежда доста бързо, дори и безжично.

Huawei потвърждават тенденцията, че при смартфоните наподобяват все повече развитието на Nokia. Китайският гигант е лидер в качеството на камерите и хардуера, но изостава значително по отношение на софтуера и по-важното – в размера на екосистемата. Ще видим, какво ще стане с първите устройства под новата платформа HarmonyOS, както и дали новата администрация в Белия дом няма да отпусне примката около Huawei през следващите една-две години.

Ако не стане, компанията ще продължи да предлага повече от всичко друго, но не и смартфони. Това е видно и покрай продажбата на марката Honor.

Самият Huawei P40 Pro може да се намери в момента на свободна продажба за малко над 1 600 лева, докато с двугодишен план от телеком, например от „Виваком“ цената може да падне с няколкостотин лева.

The post Huawei P40 Pro – новият-стар крал на смартфон камерите appeared first on TechTrends България.

Други две родни компании – EnduroSat и Notolytix са сред „изгряващите звезди“. В тази категория попадат фирми с голям потенциал, но все още не толкова установени на пазара.

Deloitte показват доста силно представяне на целия регион като цяло. Средният темп на ръст е 1 460% на година, като най-много влезли в класацията компании са софтуерните разработчици, следвани от медийните, хардуерните и финтех ориентираните.

Полска и чешка доминация

Дотук с добрите новини за българските предприемачи. Класацията на Deloitte е доминирана от чешки и полски компании. От първите сред Топ 50 има 21, а представители на вторите са 15. В Топ 15, фирмите от двете държави са общо 10. Лидер са поляците от Packhelp с впечатляващият ръст на приходите от над 9 000% в периода 2016-2019 г. Компанията предоставя онлайн платформа за изграждане на опаковки по поръчка, които се използват от над 30 хил. търговци от целия свят.

Второто и трето място са заети от чехи – логистичната система DoDo и онлайн каталога за наеми UlovDomov. Те са с ръст на приходите за последните четири години от над 8 400% и 5 500% съответно.

Българските представители

Най-напред в класацията от родните компании е Coursedot. Дружеството отчита ръст на приходите от 1 336% за периода 2016-2019 г., което я поставя на 13-о място в Централна и Източна Европа. Тя предоставя платформа за технологични и IT обучения, като има партньорства за това с над 400 водещи компании по света.

Coursedot предлага курсове по най-актуалните, водещи и нишови технологии. В тях са включени и обучения за платформите на Microsoft (Azure и др.), AWS, Google, IBM, Cisco, VMware, Citrix, Juniper и др. Един от най-важните продукти на компанията е Instructor Hub, в който участват над 3 200 сертифицирани инструктори на свободна практика. По думите на Coursedot, това е най-голямата такава мрежа в Европа.

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“ Теодор Панайотов, Coursedot

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“, коментира Теодор Панайотов, главен изпълнителен директор на Coursedot.

Другите два български представителя са далеч по-назад в класацията. StorPool е на 46 позиция с ръст от 541%, а CloudCart е на 50 с 494%. Първата компания предоставя софтуерни дефинирани системи за съхранение, които са ключови при изграждането на частни облачни решения за телекоми, корпорации и др. CloudCart също е фокусирана в облачните технологии, но повече към създаването на такива за онлайн търговия.

Изгряващите звезди

Deloitte създават специална категория за „изгряващи звезди“. В нея критериите са леко занижени, като изискванията са фирмите да разполагат с приходи от над 30 хил. евро във всяка една от трите години в периода 2017-2019 г. Лидерите отново са чешки дружества – FTMO на първо място и GreyCortex на второ. Общо за централноевропейската страна има 10 представителя, а от полската са 9.

Тук, българските представители са само два – EnduroSat и Notolytix, които са съответно на 11 и 19 позиция. Първата компания е сред интересните в българската екосистема. Тя се опитва да развие идеята за микросателити, която преследва и технологичният милиардер Илон Мъск със своя Starlink. Българското дружество привлече ново финансиране през май тази година на стойност 650 хил. лева. Втората компания изгражда платформата за финансова дигитална сигурност Noto.

The post Българската Coursedot е в Топ 15 на най-бързорастящите IT компании в Централна и Източна Европа appeared first on TechTrends България.