Пробивите в преговорите между всички страни са направени през последната година, като са взети редица компромиси. Финалната развръзка ще бъде през 2023 г., когато се очаква да бъдат завършени всички тестове и процедури. Те ще позволят на телекомите да имат достатъчен ресурс и да засилят допълнително разгръщането на 5G мобилните си мрежи. Дори с ограничен радиоспектър, операторите успяват да предлагат едни от най-високите мобилни скорости в света, според платформата Speedtest.

Предизвикателствата обаче не са преодолени напълно. Телекомите все още не могат да преглътнат отпадането на 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост. Те най-вероятно ще поискат поредното намаление на таксите за радиоспектъра, за да могат да вземат на по-достъпна цена тази нова вълна от честоти, която се задава. В същия момент, пъзелът с разпределението на честотите в България е почти напълно подреден.

Отстъплението на военните

Голямата новина от последните дни е подписаното споразумение между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Министерството на отбраната (МО) и операторите. Военните се ангажират да освободят честотите в 700MHz и 800MHz, така че да има 2x10MHz лента за всеки от трите телекома и в двата спектъра.

От своя страна, компаниите ще трябва да проведат съвместно с МО тестове дали и как влияе мобилния сигнал на операторите с военното оборудване. В зависимост от резултатите ще се определят защитни ленти и санитарни зони около военните бази и инсталации, за да не се нарушава дейността на отбранителните ни сили. Тази идея е предлагана от телекомите от няколко години и досега беше отхвърляна от МО.

КРС стартира през ноември обществено обсъждане на разпределението на лентите и за организирането на търг за тях. В него са записани почти всички детайли относно освободения спектър и тестовете. Последните трябва да продължат не повече от три месеца след подписване на споразумението. Което означава, че към февруари най-късно ще са готови заключенията.

След това КРС ще започне процедура за освобождаването на необходимите 2x10MHz, с които всеки оператор ще разполага с по една такава лента в 700MHz. Досегашният свободен ресурс в 700MHz беше само 2x20MHz, което стигаше за две от компании и третата нямаше да разполага с такъв. По същият начин седят и нещата с 800MHz. Там свободни са само 2x10MHz, а след тестовете се очаква МО да предостави още 2x20MHz, за да има за трите оператора.

Ако февруари са готови тестовете, технически търговете за честотите могат да се проведат през април или май и до юни 2023 г. да се издадат разрешенията. До голяма степен МО отстъпи от своята твърда позиция да не ги освобождава, заради Плана за възстановяване и устойчивост. Макар, 5G магистралите да отпаднаха, в него е записано, че тези честоти трябва да бъдат предоставени на операторите до средата на следващата година. Това най-вероятно е и причината за пробива в преговорите, след повече от десетилетие на застой.

Лесните 26GHz и опростените 1 800MHz

Двата спектъра не са единствените, които КРС ще разпредели през следващата година. Честотите в 26GHz също ще бъдат предоставени на операторите. Според два независими източника на TechTrends от телеком индустрията, компаниите са поели ангажимент да вземат сега лицензите за тях. Реално, на операторите в момента не са им необходими, те ще влязат в употреба, когато започне да се изгражда по-гъста 5G мобилна мрежа. Това е следващият етап на модернизация и се очаква да започне след няколко години.

По-интересно обаче са предприетите стъпки за преразпределянето на спектъра в 1 800MHz. В края на 2021 г. лицензът за 2x15MHz на „Ти.Ком“ изтече и не беше подновен и съответно ресурсът стана свободен. Ситуацията е сходна с честотите от 2x5MHz на „Булсатком“. Сателитният оператор обаче обжалва пред съда решението на КРС и настоява срокът на лицензът му да бъде удължен до 2023 г. Все още делото е активно и е много вероятно да се проточи до заветната следваща година. Но през 2023 г. и тази лента ще бъде освободена.

В края на лятото трите основни телекома изкупиха свободния ресурс, който остави „Ти.Ком“. Всяка една от компании вече има 2x20MHz, докато преди това разполагаше с 2x15MHz. Вследствие на което през септември КРС размети разположението на операторите в 1 800MHz. „А1 България“ продължава да заема лентата от първите 2x20MHz. „Йетел“ се измества и вече заема 2x20MHz, които са в близост до тази на „Булсатком“. „Виваком“ се премества напълно в края на спектъра.

Настоящата конфигурация е така построена, че в момента в който лицензът на сателитния оператор изтече, трите оператора могат лесно да си разпределят по едни допълнителни ленти от 2x5MHz. С което ще направят последната (пета) подялба на спектъра в 1 800MHz. Както и ще се забие последният пирон в ковчега на алтернативните мобилни оператори.

Предстоящите нови спорове

Докато трите водещи телекома бетонират и ще могат да разгърнат максимално своите мобилни мрежи, това не е краят на споровете. Според два независими източника на TechTrends от индустрията, операторите ще се опитат да изискат поредното понижение на лицензите и годишните такси. Това беше една от големите пречки при разпределението на 3.6GHz за 5G, заради ценообразуването и икономическия модел на честотите. Отново след дълги преговори КРС ги понижи, преди да организира търга за тях.

Точните параметри с колко ще настояват да се свалят таксите не са известни за момента – нито официално, нито неофициално. Причините обаче са тривиални и се крият в промяната на Плана за възстановяване и устойчивост. В окончателната му версия бяха премахнати всички идеи на операторите, а средствата ще се използват изцяло за модернизация и разширяване на държавната оптична мрежа и предоставяне на свързаност в отдалечените места.

След развитието на всички тези действия, драмата с честотите ще бъде решена веднъж за много дългосрочен период. Без да има висящи казуси и спорове. Предимствата – телекомите ще могат да развиват свободно своята инфраструктура. Недостатъците – конкуренцията ще бъде ограничена до настоящите три компании.

The post Пъзелът с честотите е почти нареден appeared first on TechTrends България.

Изграждането на гласов асистент се оказа доста по-трудна задача и постепенно бройката им намаля значително. Оцелелите се изправиха пред още по-тежко предизвикателство – да намерят работещ бизнес модел. Затруднената ситуация, в която изпаднаха повечето технологични гиганти и излязоха интересни детайли относно този аспект на гласовите асистенти.

Част от големите съкращения в Amazon например се оказват именно в звеното свързано с Alexa и нейните продукти. Според източници на Business Insider ситуацията с хардуерния екип на интернет гиганта е „критична“. Основният проблем именно с намирането на работещ бизнес модел. Това поставя под въпрос и бъдещето на останалите работещи гласови асистенти.

Проблемите на Alexa

Хардуерният екип на Amazon е бил в основите на част от над 10 хил. служители, които са съкратени от технологичния гигант. Кризата обаче е дългогодишна и може да се проследи още от 2019 г. Тогава се спира назначаването на нови хора, както и са проведени редица срещи в търсене на решения, как може да гласовият асистент да започне да печели пари. Дотогава той се води като личен проект на Джеф Безос.

Нещата се променят през пандемичната 2020 г. Милиардерът губи интерес към Alexa и обяви, че се оттегля като главен изпълнителен директор на Amazon. Новият мениджър Анди Джаси също не е ентусиазиран от работата на гласовия асистент. По същото време и опитите на екипа на Alexa за намиране на бизнес модел се провалят.

Концепцията на Alexa е да се правят пари от реклама, а не от продажбата на устройства. Това става по класическия начин за онлайн гигантите – извличане на данни и потребителски предпочитания и предаването им на рекламодателите.

Alexa получава милиарди интеракции всяка седмица. Проблемът е, че хората използват доста по-ограничено устройствата с гласови асистенти – основно за пускане на музика и питане за прогнозата на времето. Все дейности, които трудно могат да се монетизират.

Потъващ бизнес

Потребителите нямат доверие на системите, особено когато става дума за покупки и парични трансакции. Всички опити и партньорства на Amazon се провалят. Такова има с Dominos за поръчка на пица чрез гласова команда или на поръчване на кола през Uber, докато интернет гигантът да прибира комисионна от тях. Към 2020 г. всички опити за реализирани на продажби са се проваляли и Alexa екипите са престанали да дават прогнози за привлечените приходи.

Резултатите са потресаващи – според Business Insider, звеното на гласовия асистент отчита загуба от 3 млрд. долара само за първите три месеца на 2022 г. До края на настоящата година се очаква отрицателният баланс да достигне 10 млрд. долара. При очакване за свиване на икономиката, това се превръща във все по-тежък воденичен камък за Amazon. Оптимизациите вече са започнали, а няма да е изненада ако постепенно, интернет гигантът да се откаже или да изостави Alexa в следващите няколко години.

Сходни симпотми

Конкуренцията в лицето на Apple и Google изпитва сходни симптоми при своите гласови асистенти. Интернет търсачката вече обяви, че нейното решение има проблеми с монетизацията и намирането на работещ бизнес модел. Google започна оптимизация на излишните разходи и проекти, като най-голямото съкращение е затварянето на проекта за облачна гейминг платформа Stadia.

Опитите за интеграция на реклами в Google Assistant датират горе-долу от времето, когато Amazon вършеше същото с Alexa. През 2019 г. беше обявена тази инициатива от интернет търсачката. Google обяви вкарването на реклами при резултатите на асистента, при гласовите команди и на други места, както и чрез партньорства. Три години по-късно, звеното продължава да трупа загуби.

Този бизнес модел беше важен, защото Google и Amazon инвестираха милиарди, за да може техните асистенти да са на всяко възможно умно устройство по света. Дали ще го произведат те или ще имат споразумение с някой от водещите в това отношение – няма значение. Във всички случаи, накрая Google и Amazon субсидираха гласовите асистенти с идеята да ги монетизират след това.

Последните години тази практика се забавя значително. От безапелационен водещ преди 5 години, Alexa в момента е трета в САЩ – със 71.6 млн. потребителя. Лидер е Google Assistant с 81.5 млн., следван от Siri със 77.6 млн.

Празните надежди

Когато гласовите асистенти започваха да навлизат във всяко едно устройство, започна да се прокрадва концепцията, че около тях ще се образуват новите екосистеми. Тоест, те трябваше да заменят до голяма степен настоящето разделение между Apple, Microsoft и Google. Липсата на успешен бизнес модел убива тези надежди.

Донякъде, това беше и очаквано, след като два от другите ключови играчи сред гласовите асистенти изоставиха своите проекти. Microsoft се опитваше да популяризира Cortana, при това доста силно в рамките на Windows. В момента приложението е напълно деактивирано, като самостоятелно и присъства частично в търсачката на Windows. Софтуерният гигант започна да го затваря точно през 2019 г., откогато датират по-агресивните опити на Amazon и Google за монетизация на своите асистенти.

Подобна съдба има и Bixby на Samsung, като южнокорейската компания все още го използва, но не го промотира толкова агресивно, както преди пет години. Отделно, дружеството започна стъпки по замяната му с Google Assistant. Гласовият асистент премина на заден план и определено няма да заема толкова важна част от ежедневието ни, както планираха технологичните гиганти. Вместо това, ще бъде оставен като помощен софтуер за ентусиасти.

The post Залезът на гласовите асистенти appeared first on TechTrends България.

Тук включваме умна топка, наблъскана със сензори, гъста мрежа от камери, повечето от които могат да засичат прецизно движение, както и сложна система за охлаждане на стадионите. Всички те имат нещо общо – за да могат да работят в синхрон и максимално ефективно, те са задвижвани от сложни алгоритми и дори системи за изкуствен интелект (AI).

Част от системите вече са интегрирани на някои от най-модерните стадиони и богати футболни клубове по света. Други – са иновации, които достигат до широката публика за първи път. Редицата промени показват амбициите на FIFA да се модернизира и да навлезе ударно в 21 век. Включително и с прекратяването на монопола на лиценза ѝ за видеоигри, който предоставяше на Electronic Arts.

Още по-свързан футбол

За първи път се вкарват някои иновации на такова голямо първенство. Може би основната е скрита в самата топка. Всеки Мондиал има собствена топка – като дизайн, поведение на тревата и във въздуха, като шарки и дори име. В Катар, тя отново е дело на Adidas. Ако се твърди, че това е най-бързата топка в историята – твърде е възможно. Но тя е уникална с друго – това е първата такава, в която са внедрени сензори, които предават нейното местоположение на терена 500 пъти в секунда.

Тя не е единственото нещо, което е под непрекъснато наблюдение. Целият терен също е осеян с камери. До голяма степен, това беше така и при предходното Световно първенство по футбол – в Русия през 2018 г. Разликата е, че сега те са допълнени със сензори, които дават почти пълна пространствена картина на мача.

Ключовият елемент е, че тази информация се предава в реално време и е безценен помощник на съдийската бригада. Тя влиза в употреба, за да може да се елиминират грешните отсъждания и да се сложи край на споровете дали топката е преминала линията или не е.

Като на видеоигра

Една от големите критики на системата VAR е в нейната мудност. Играта се спира, за да може първо съдиите във видеостаичката да предоставят кадрите на спорната ситуация. Второ, след това се изчаква самия главен съдия да я разгледа и да отсъди. Доста фенове са разочаровани, че понякога една положение се разглежда повече от 5 минути и се накъсва играта.

След изиграването на първите мачове от Мондиала в Катар 2022 се видя, че VAR се намесва доста по-рядко. За сметка на това, редица ситуации изглеждат като автоматизирани, особено засади, аутове и тъчове. Подадените в реално време данни за топката и разположението ѝ на терена позволяват на алгоритмите светкавично да определят кога тя е напуснала очертанията му. Тази технология се използва в тениса от няколко години, при това доста успешно.

Всичко това доближава почти напълно реалния футбол до виртуалния. Във видеоигрите, алгоритмите прецизно определят кога има аут, тъч, фаул, корнер, дузпа или гол. От настоящия Мондиал 2022 в Катар изгжлежда, че това ще се пренесе и във физическите двубои.

Не само на терена

Иновациите не спират само на терена, но обхващат целия стадион, че и пространството около него. Катар беше силно критикуван за спечеленото домакинство, заради климатичните условия – пустинните горещини не са изобщо подходящи за футбол и то на най-високо ниво. Домакините се опитват да преодолеят този проблем с помощта на технологиите.

От една страна, при проектирането на новите стадиони, огромно място е отделена за климатичната инсталация. Физически тя е разпределена така, че да може да охлажда (или затопля, в по-редките случаи) всяко кътче на трибуните и дори на терена. Нейна особеност е, че е проектирана да може и да го прави само в зони, където има нужда. Тук отново се намесват технологиите и алгоритмите, които следят къде има струпвания на хора. Там където няма, те просто изключват или понижават силата на климатичната система, за да има по-висока енергийна ефективност.

Подобна е ситуацията и със струпванията на хора. Тълпите могат да бъдат опасни и дори смъртоносни. Някои големи отбори, като Байерн Мюнхен, използват подобна силна сензорност и алгоритми, за да определят как да се контролират и насочват потоците от хора при влизане и излизане от стадиона. Това е безценно при аварийни ситуация, като например при инцидент на футболен мач загинаха стотици души след именно поради струпванията на хората.

Всички тези неща са донякъде автоматизирани и алгоритмите показват своята сила. Но те не са достатъчни и е хубаво да има човешки надзор. Затова в Катар, стадионите имат „команден център“, в който се следят всички ключови параметри. Той функционира като по-сложна версия на видеостаичката на VAR съдиите. Във всички случаи, успехът на тези технологии на световното ще им проправи път към останалите шампионати и първенства. Както се случи с VAR, например.

The post Световното първенство по футбол в плен на AI appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Всъщност разликата между OneCoin и FTX, както и токена FTT може да не се окаже толкова голяма. Като двете платформи завличат обикновените потребители с милиарди долари и потенциално извършват множество финансови престъпления. FTX обаче стига по-далеч – като прави това с много големи инвеститори, които сега трябва да отписват също значителни активи. Освен това, основателят на криптоборсата има стабилни политически и икономически връзки в най-висшия ешелон на САЩ.

Какво ще доведе разпадът на FTX? Още по-стриктни регулации, които ще попарят значително и без това разклатения от вътрешни брожения, измами, нестабилни или несъществуващи бизнес модели крипто свят. Както разбрахме към него като скачени съдове са още незаменимите токени (NFT) и метавселените, последните разчитат значително на подобни активи в изграждането на виртуалната си икономика. Мечтите за един крипто свят постепенно ще бъдат потопени или поне така изглежда.

Живот на Бахамите

Романтичните времена за технологични стартъпи започнати в гаражи в Силициевата долина отдавна са отживелица. Особено за предприемачите свързани с крипто. Макар и да не е точно основана на Бахамите FTX е базирана там, където и в момента живее основното действащо лице – Сам Банкман-Фрийд. През 2017 г. основава Alameda Research, която въпреки името си е арбитражен търговец на криптовалути. Банкман се възползва от валутните разлики на различните пазари, като купува биткойни от едно място и ги продава на друго.

Тази дейност се оказва доста сладка – в рамките на няколко месеца, през компанията минават по 25 млн. долара на ден. Търговията е основно с биткойни купени в САЩ и продадени в Япония. Печалбата само от тази дейност през този период е 20 млн. долара. В първите 12 месеца от операциите си, Банкман бързо мести фирмата си в Хонконг, а две години по-късно – на Бахамите, където се премества заедно със своята компания от около десетина приятели. Цялата група младежи между 25 и 30 години реално заемат ключовите позиции в нея.

През 2019 г. Банкман прави следващата крачка и основава собствена платформа за търговия с криптовалути – FTX. Тя започва в рамките на Alameda Research, като после формално е отделена. Конкурентът, но и приятел на Банкман – Чанпън Джао от най-голямата криптоборса Binance осигурява част от първичния капитал с инвестиция от 100 млн. долара срещу 20% дял. Новият играч тръгва ударно, като през 2020 г. придобива мобилното приложение Blockfolio за 150 млн. долара, с което си осигурява голяма част от техническия капацитет.

През 2021 г. са привлечени средства на стойност 900 млн. долара от над 60 инвеститора. Сред тях са едни от най-големите имена в сектора, като Softbank, Sequoia Capital и др. Още 400 млн. долара са осигурени през януари 2022 г., които изстрелват пазарната оценка на FTX на 32 млрд. долара. Финансовите резултати също са летящи поне на пръв поглед – малко над 1 млрд. долара приходи от които оперативната печалба е 272 млн. долара.

Каца без дъно

Всичко това окрилява FTX и започва голямото харчене. Инвестициите в развитие не се споменават като обем, но през януари 2022 г. криптоборсата започва работа по гейминг секция, която да е специализирана в NFT активи. Месец по-късно е основан инвестиционен фонд FTX Ventures с портфолио от 2 млрд. долара. През юли криптоборсата обяви, че е сключила сделка за придобиването на криптобанката BlockFi за 240 млн. долара.

Само от този кратък списък излиза, че разходите на FTX са значителни и надвишават не само приходите, но и набрания капитал. Те обаче не се изчерпват с него. Криптоборсата предприема мащабна рекламна кампания, за набиране на потребители, както и за изграждането на позитивен имидж. Те включват редица спонсорства при това от най-високо ниво. FTX сключва споразумение за преименуване на залата на баскетболния Miami Heat на FTX Arena. Спонсорство е подписано с Националната бейзболна лига на САЩ, както и с отборът от Формула 1 на Mercedes-AMG.

Банкман решава да си „купи спокойствие“ или поне така изглежда с неговите политически дарения. Alameda Research прави дарения за 20 млн. долара. Самият предприемач е далеч по-щедър и в рамките на 2021-2022 г. предоставя на Демократическата партия на САЩ 39.8 млн. долара и е вторият най-голям индивидуален дарител след Джордж Сорос. Семейството на самия Банкман има дълга история с лобизъм – от майката и бащата, до брат му, който се опитва да вземе федерални пари покрай ковид пандемията.

ICO – тайната на всяка криптокомпания

Всички тези харчове са обезпечени основно с криптовалутата FTT. Това е собствената монета на FTX, която дава отстъпки на потребителите при търговия в платформата. Методът е изключително популярен в крипто средите за последните години – почти всяка нова платформа използва ICO или първично-монетно предлагане на собствени токени. Те се използват за основа на операциите на почти всяка една компания, която се занимава с криптовалути, платформи или токени. Както и за набирането на капитал.

При FTX нещата обаче не са толкова розови и слънчеви, колкото Банкман ги представя. Значителна част от криптовалутата FTT са притежание на Alameda Research. Според доклад на CoinDesk от 2 ноември, към датата, първата компания на младия предприемач (и тогава мултимилиардер по оценка) държи 3.66 млрд. свободни токени, още 2.16 млрд. долара в „обезпечения“ в такива и 292 млн. долара заключени.

Това не потапя FTX, а изострените отношения между Банкман и Джао. Двамата спорят ожесточено в Twitter, а пет дни след излизането на доклада на CoinDesk – последният решава да изтегли всичките си FTT токени на стойност малко над 500 млн. долара. Джао ги получава след като Банкман откупува дела на Binance през 2021 г., дни преди да привлече допълнителния капитал от големите инвеститори.

Ефектът на доминото

Последва ефектът на доминото – комбинацията от двете новини, кара собствениците на FTT да започнат масова разпродажба на токена. За три дни стойността на заявките надминава 6 млрд. долара. FTX от своя страна има само 900 млн. долара ликвидни средства. Но половината от тях са акции на платформата Robinhood , което пак трудно може да мине за бързоликвиден авоар. Още над 3 млрд. долара са отново активи в криптовалути, основно Serum токена на Solana и 554 млн. долара във FTT.

Ако на 7 ноември, Джао обявява разпродажбата на токена, то на следващия ден същият съобщава, че е постигнал не обвързващо споразумение за придобиването на FTX. Логично, започват спекулации дали не става дума за натиск и враждебно изкупуване. Binance обаче се отказва от сделката и банкрутът на криптоборсата е неизбежен. Джао хвърля и последната бомба, като още докато трае одита съветва хората в Twitter да не ползват FTT като обезпечителен актив. Това срива токена с 80% само в рамките на деня.

FTX и Alameda Research се оказват много тясно скачени съдове. Освен, че втората компания притежава огромен портфейл токени, тя е получавала огромни суми пари от първата, за да може да осъществява друга дейност. Според източници на Wall Street Journal става дума за 10 млрд. долара – огромна част от оборота на FTX. С тях са покривани загубите, които Alameda Research е теглила, за да прави инвестиции.

Двете фирми, заедно с още над 100 свързани дружества изпадат заедно в състояние на банкрут на 11 ноември. Само задълженията на FTX се оценяват на 8.9 млрд. долара, като само около 900 млн. долара са лесно платими чрез ликвидните активи на компанията.

Очакваната „хакерска атака“ и последствията

Споменатата стомна за вода в началото на материала може да се види и с това, което последва. Големите пробиви в света на криптовалутите не могат да минат без някоя „хакерска атака“, която да източи част от все още наличните средства. Такава се появява във FTX в деня на обявяването на банкрута и изтегля 473 млн. долара от портфолиото от криптовалути с които разполага компанията. Основно Tether токени са бързо разменени за Ether такива – практика, която се използва често при крипто измамите.

При разпадането на компании от света на криптовалутите обикновено подобни действия се извършват от самите собственици или от много висши служители. Те служат за осребряване на инвестициите преди ликвидацията на дейността или обезценяването на токените. В повечето случаи точният извършител не се открива или поне не се обявява за това.

Крахът на FTX ще има по-голям ефект от разпадането на Terra Luna. Двата случая имат много общо помежду си. Включително и краят с хакерската атака. Разликата е, че FTX е прекалено голяма и същевременно изкарва на показа всички порочни практики, които подобни платформи правят или могат да извършат. До момента редица токени на други криптоборси загубват значителна стойност през ноември. Само Crypto.com губи 1 млрд. долара.

Тепърва започва разследването на регулаторите. Те всъщност се намесват още през август – когато Федералният надзор по депозитите и застраховките (FDIC) обвинява платформата в заблуда относно обезпечеността на нейните активи. На 14 ноември, прокурорът на Ню Йорк започва разследване, а комисията към Камарата на представителите на Конгреса планират изслушване по темата.

Тепърва ще се оценяват финансовите щети, както и тези за крипто индустрията. Едно е сигурно – колапсът на FTX ще бъде горчив урок, който ще вкара повече правила и надзор в Дивия запад на дигиталните валути. Той пък удобно идва малко след колапсът на криптовалутите в средата на 2022 г. и няма да е изненада ако това събитие е пряко свързано и с банкрутът на компанията.

The post FTX или потопяването на криптомечтите appeared first on TechTrends България.

Форумът стартира на 11 ноември и ще продължи в рамките на три уикенда до 27 ноември в София. Основните локации и генерални партньори са Френски институт в България и Полски културен институт. Амбициозният фестивал има за цел да покаже на младите хора в България, че могат да се реализират успешно в сферата на създаването на видеоигри и специални ефекти в собствената си страна. За тази цел в рамките на SGJ 2022 влизат няколко основни събития – едноименият хакатон Sofia Game Jam, кариерен панаир с големи и малки български гейм студия и уикенд с лекции за гейм разработка.

Фестивалът Sofia Game Jam също така е част от инициативата „Дигитален ноември“, организирана от Френския институт в България, с подкрепата на Френския институт в Париж, Pontica Solutions и Chibi Phoenix.

Победителите в хакатона

Първата част – 48-часовия Game Jam (или хакатон) приключи на 13 ноември. В него взеха участие 80 участници, разпределени в 16 отбора. В рамките на това кратко време, всички те трябваше да разработят работеща. След което да я представят пред публиката. Победители са Unstable Conclusion с играта си 2022: A Midspace Journey, която може да се изпробва и изтегли безплатно от тук.

Отборите са съставени както от хора с дългогодишен опит в гейм индустрията, така и от любители и ентусиасти с известен опит. Като той е еднакво предизвикателен за всички, поради ограниченото време, а създаването на видеоигра, дори най-базова изисква доста ресурси и добро планиране. Темата обикновено се задава от глобалната инициатива Global Game Jam, под чиято шапка е Sofia Game Jam. Сега, за пръв път тя е определена от дългогодишния гост на събитието – чешкият музикален композитор Адам Спорка.

Предстоящите събития

Второто събитие е през третия уикенд на ноември (19 и 20 ноември) и ще се проведе във Френския институт. То се състои от два пълни дни с лекции, а водещ ще бъде Венелин Тончев. Панелите са посветени на гейм индустрията с професионалисти от България и Европа. Сред лекторите са част от екипа на хърватската компания Croteam, създала поредицата Serious Sam и The Talos Principle, майстори на специалните ефекти в киното от българското студио WorldWide FX, визуални артисти от Hypixel Studios и Chaos, както и едни от най-важните членове на големи полски компании като 11 Bit Studios и Flying Wild Hog Гостите от последните изненадващо, също са българи.

Българските гейм студиа са неизменна част от Sofia Game Jam, като форума все пак играе ролята на „мост“ между тях и младите хора, запалени по правенето на игри. Виктор Кетипов от Kipi Interactive ще сподели за смисъла и корените на NFT-тата във видео игрите. Антон Славов от Black Sea Games ще ни даде своята гледна точка за бъдещето на арта в гейминга. Ще чуем и видим също така легендата Джулиан Голъп – името зад X-Com франчайза, който ще даде напъствия за младите независими студия. Като специален гост, е поканен Веселин Ефремов, който е част от екипа на Unity и каква е работата му за едноименния енджин. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam ще завърши с последната част на 26 и 27 ноември с кариерно изложение в Полския институт. То ще се проведе в обедните часове между 11 и 15 часа. Там може да се срещнете с популярните български студия и софтуер компании – Creative Assembly Sofia, Ubisoft Sofia, Black Sea Games, InfiniGods, Chibi Phoenix и Pontica Solutions. Посетителите ще имат шанса да се запознаят директно с най-големите български гейм студия, да научат за възможностите за работа и стаж в тях, и да получат специални подаръци, след като говорят с компаниите. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam 2022 се осъществява с генералната подкрепа и домакинство на Френски институт в България и Полския институт в София, както и партньорите на Френски институт – Pontica Solutions и Chibi Phoenix. Зад фестивала застават и едни от най-големите и основни гейм студия в страната – Creative Assembly Sofia, SEGA, Ubisoft Sofia, Incineration Productions, Black Sea Games, Chaos, Rebellious Software, Kipi Interactive и InfiniGods.

The post Sofia Game Jam 2022 или как се свързва гейм индустрията с младите хора   appeared first on TechTrends България.

Една от тях се оказа идеята за автономните автомобили. Жертви на тази идея не са само стартъпи, които в края на 2022 г. банкрутират или затварят врати, но и част от гиганти като Uber и Lyft. Причините са доста – необходимостта от тясна интеграция между софтуер и автомобила, регулации, изключително скъпата за разработване технология или чисто пазарни причини.

Изключение от правилото за момента е Tesla, но причината е доста очевидна – тя вече е автомобилен концерн, а не технологичен стартъп. Самите авто гиганти също започват да показват все повече и по-автономни функционалности на своите модели, което прави пазарът доста по-труден за стартъпите.

Голямото отписване

За провалът на стартиращите компании в сферата на автономните автомобили може да се види от голямото им отписване на пазарна оценка през последната година. Средно 14-те компании свързани с технологията и следени от базата данни на CrunchBase показват загуба на капитализация от 81%. Общата им оценка се срива от малко под 51 млрд. долара на малко над 9 млрд. долара. Статистиката включва от момента в който са излезли по един или друг начин на борсата (чрез IPO или SPAC) към средата на октомври 2022 г.

Тези компании обаче може да са сред „късметлиите“. Шведският стартъп за автономни автомобилни технологии Uniti банкрутира през април 2022 г. Един от ветераните в сектора – основаният през 2017 г. Argo AI прекрати съществуването си в края на октомври 2022 г. Компанията беше набрала близо 1 млрд. долара, като два от основните инвеститора са автоконцерните Ford и Volkswagen.

Още през лятото на 2021 г. край на своите автономни илюзии сложиха Uber и Lyft. Това се случи след като техния основен бизнес модел се оказа „напълно незаконен“ в редица държави и регулациите не им позволяват да им излязат сметките. Надеждата им, че автономните коли са бъдещето им развитие те вкараха милиарди долари и сключиха различни ключови партньорства. Тази трансформация не се оказа толкова бързо и лесно достижима, което направи мечтите на Uber и Lyft илюзорни.

Неизпълнените обещания

Причините за този срив и поне финансов провал на повечето стартъпи свързани с автономни коли са комплексни и много често зависят от компания до компания. Можем да намерим няколко общи допирни точки и това което обединява всички е – неизпълнените обещания. Инвеститори и мениджъри се надяваха да успеят да развият технологията и вече да има поне частична пазарна реализация.

Автономни коли в момента по пътищата няма, тепърва сме основно на Ниво 2 и елементи от Ниво 3 имплементирани. При това, от големите концерни, а не от стартъпите. Автомобилният сектор се оказа много по-голям залък за усилията на Силициевата долина. Прекалено далечния хоризонт за реализация прави малките компании неконкурентни – те разчитат на бърз растеж и също толкова скоростно горене на предоставяния им рисков капитал.

За част от дружествата на борсата с големите заличавания може да се намери и друго просто обяснение. Те разчитат на обратно първично-публично предлагане (SPAC), като при него се сливат с компания, която вече е листната и ползват нейните акции, за да излязат на пазара. По този начин се избягват редица регулаторни изисквания, проверки и съответно отчети към инвеститори. Подобни листвания обаче могат да бъдат нож с две остриета и да доведат до подобни големи заличавания. Особено, ако компаниите не са били напълно искрени към своите бизнес възможности.

Последният елемент е навлизането на големите авто концерни. Първоначално, те предпочитат да използват партньорства и така да аутсорснат развитието на тази технология. Сега обаче текат обратни процеси – гигантите започват да я развиват сами и да дърпат ресурс към себе си. Argo AI завършва по подобен начин, като Ford и VW предлагат на софтуерния им екип работа в своите звена по автономни технологии.

Технологичен скептицизъм

Както споменахме основният проблем е прекалено далечния хоризонт в развитието на технологията. Както и в нейното одобрение за масово ползване от власти и регулатори. Затова в момента се използват само системи, които играят ролята на асистент и изискват пълното внимание и готовност за реакция от шофьора. Които са интегрирани от големите концерни. Автоматично паркиране, спазване на лентата и следене на пътя при извънградски пътувания по магистрала например.

Сред някои от проблемите са, че алгоритмите може да са изключително надеждни при общите ситуации. Но при извънредните може да не реагират по правилния начин или да го направят с фатално закъснение. Няколко известни катастрофи потвърждават това.

За по-пълното преодоляване ще се изисква още по-голяма свързаност между участниците на пътя и автоматично предаване на информация между тях в реално време. Което изисква много инвестиции в инфраструктура. А без по-пълна надеждност – регулаторите няма да позволят напълно автономни коли. Съответно, хоризонтът за повечето стартъпи започва да се изплъзва и остават тези, които имат стабилен гръб. Като Waymo на Google, например.

The post Провалът на стартъпите за автономни коли appeared first on TechTrends България.

Служителите и ръководството на Twitter го разбраха по трудния начин. Най-висшите мениджъри нямаха тази чест, като най-ключовите бяха уволнени още през първите минути от управлението на Мъск. Те обаче се отърваха леко – най-богатият човек на планетата след това реши да изпробва възможностите на служителите. Възложи им задача с изключително кратък и невъзможен срок за изпълнение. Както и всички екипи да съкратят служителите си с 50%.

Всичко това се случва в рамките на седмица. Естествено, в типичния за Елон Мъск стил – нищо от това не се реализира по план. Новата функционалност не е готова навреме и е отложена поне два пъти, до момента. Twitter намали служителите си наполовина или с около 3 500 души, но се оказа, че са уволнени и ключови такива. Затова, сега компанията се опитва да върне част от тях.

Неслучайно, още при първата новина, че Мъск купува Twitter коментирахме, че той реално ще се опита да спаси западащата социална мрежа. Както и, че това ще бъде доста трудна задача. Драмите около сделката бяха само черешката на тортата – истинското предизвикателство за милиардера тепърва предстои.

Ударна трансформация

Мъск влиза наистина ударно в Twitter. За добро или лошо, той взима със себе си и екип от 50 доверени специалиста от Tesla. Задачата им е да променят началната страница на социалната мрежа преди потребителят да се логне. Така, че тя да покаже фийд с популярни туитове и хора, които не са абонати да разберат за какво става дума. Това е направено буквално в първите часове след придобиването.

Най-вероятно след това, този екип на Tesla продължава да съдейства на Мъск. Една от причините, милиардерът да използва собствен ресурс е, че няма доверие или не знае възможностите за софтуерна разработка на Twitter. В рамките на тази „адска седмица“, той ще сподели, че основният проблем на компанията е, че „има прекалено много мениджъри и прекалено малко програмисти“. Първоначалната информация според различни медии беше, че милиардерът планира да съкрати до 75% от служителите на Twitter. Или над 5 600 души от 7 500 общо.

За да определи възможностите на компанията и степента на промените, Мъск прави нещо типично по негов си начин. Той възлага задача за разработване на функция в социалната мрежа с невъзможен за изпълнение срок. Тя включва да се интегрират т.нар. проверени (verified) профили към месечния абонамент Twitter Blue. Посланието е, който не успее – той ще си тръгва от компанията. Така, съкращенията и пускането на новата функционалност са обвързани в един процес и съответно срок.

Очакван резултат

С наближаването на крайния срок, служителите на Twitter се готвят за масовите съкращения. Очакват да видят какви ще са техните мащаби. Заповедта на Мъск е да се „реже“ 50% от екипите и всеки ръководител трябва да предостави съответния списък. Започва да валят предизвестия – основно по имейл.

Служителите дори със сарказъм отбелязват, че ситуацията е като „щракването“ на Танос в холивудската продукция „Отмъстителите: Война без край“. Тогава злодеят на Marvel взима всички магически камъни и с едно щракване на пръстите заличава половината население във Вселената.

Естествено, нищо от това не минава по план. Списъците са изработени също толкова светкавично, колкото са и изпълнени заръките. Впоследствие се оказва, че ключови фигури отговорни за различни критични продукти, възможности и др. са уволнени. Twitter изпада в ситуация, в която трябва да моли вече освободени специалисти да се върнат, заради подобни „грешки“.

Какво се случва с добавянето на проверените потребители да са само за абонатите на Twitter Blue? Нищо, функционалността очаквано не е готова и на няколко пъти срокът за окончателната интеграция е отлаган.

Неизбежното преструктуриране

Макар и хаотични, действията на Мъск имат в себе си много логика. Twitter не се намира в добро финансово и пазарно състояние и подобни радикални мерки са не само необходими, но и неизбежни. Дори предходното ръководство, което милиардерът уволни в първия си ден начело на компанията, беше предвидило съкращения на персонала в рамките на 25%. Двойно по-малко спрямо 50% на Мъск, но най-вероятно нямаше да се ограничи само с тях и през следващите периоди щеше да наложи още намаляване на служителите.

Причината е, че социалната мрежа стагнира откъм потребители. Ако общият им брой е 486 млн. души, то дневните активни са почти двойно по-малко – 238 млн. Ръст има, макар и не толкова голям – между 2% и 3% на месечна база. Въпросът с интеракциите между потребителите може да се каже, че „виси“ във въздуха, особено предвид тезата на Мъск, че ботовете (фалшивите профили) са много повече от декларираните 5% от ръководството.

Тенденцията за стагнираща абонатна база е от години, но е само част от основния проблем. Той е, че Twitter не прави достатъчно пари и в повечето случаи е на загуба. И така е бил от основаването си досега. Изключения са 2018 г. и 2019 г., в които социалната мрежа записва единствените си печалби. Те са сравнително големи за компанията – 1.2 млрд. и 1.46 млрд. долара съответно. Преди това Twitter има дълга поредица от годишни загуби. Те варират от 67 млн. долара през 2010 г. до 1.13 млрд. долара през пандемичната 2020 г. Приходите дават повод за оптимизъм през 2021 г. когато от 3.7 млрд. долара достигат около 5 млрд. долара.

Промяна на бизнес модела

Всичко това изисква не само бързо преструктуриране, но и промяна на част от бизнес модела. Тук идва промяната с абонамента Twitter Blue – като Мъск ще се опита да балансира между свободни и платени функционалности на социалната мрежа. Като вече получава отпор по тази линия от най-различни известни личности. Но със затягането на регулациите, технологичния и най-вече интернет светът върви към т.нар. freemium модел. Мъск също гледа в тази посока.

Милиардерът е изправен пред много проблеми, които трябва да реши в Twitter. Включително и с високото политизиране на платформата през последните години. Тя стана бастион на демократите, особено след като някои от най-популярните републиканци, включително и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп бяха баннати от нея.

Част от служителите и потребителите на Twitter се опитват да обърнат дискусията за бъдещето на платформата, като призовават и натискат рекламодателите да се оттеглят от нея. По думите на Мъск, някои опити вече са успели и те костват милиони долари на компанията.

Милиардерът има дълъг и труден път за преодоляване към връщането на стария блясък на Twitter и придобиването му на нова слава. Дали Илон Мъск е поел по правилния – все още е рано да се каже. За момента, действията му са неизбежни, макар и доста шокови. Ако не успее, то това най-вероятно ще е най-скъпият провал на Мъск в кариерата му – както финансова, така и лична. Защото, той обожава Twitter.

The post Трудното за Мъск в Twitter предстои appeared first on TechTrends България.

Излизането на Xiaomi 12T моделите свали допълнително цената на Xiaomi 12 Lite и това може да направи още по-интересно, това позакъсняло ревю. Самият модел също излезе след дебюта на основните два модела, за да има баланс. С цена към ноември на свободна продажба от 879.99 лева го прави в долния спектър на достъпните флагмани. Моделът предоставя доста възможности, характерни за високия клас смартфони, с някои леки компромиси и естествено – по-ниска цена.

Дизайн и екран

Първата промяна е обновения и сравнително „квадратен“ дизайн на Xiaomi 12 Lite. Той идва още по-олекотен с пластмасова рамка, но със стъклен гръб. Задното гнездо за камери е изтъняло, въпреки наличието на сравнително големия 108MP сензор. Рамката и бутоните са опростени максимално – последните са разположени изцяло в дясната страна на устройството. В долната е USB Type-C жака за зареждане и трансфер на данни, като там е и слота за SIM карката и един говорител.

Екранът е 6.55-инчов, което поставя телефона по средата между големите модели и компактните флагмани, които в момента са на пазара. Самият дисплей е AMOLED със 120Hz честота на опресняване – едно от ключовите подобрения спрямо миналогодишния Lite. Резолюцията е стандартна от 1 080p. Има добавена съвместимост със стандартите HDR10+ и Dolby Vision, което го поставя по-близо до флагманите по този показател.

Като цяло, забележки от екрана няма да имате – ярък, адаптивно опресняване и с достатъчно добро цветово представяне. Недостатъците по последния показател са видими основно при лабораторни тестове. Следвайки флагманските тенденции в Xiaomi 12 Lite няма да открием слот за SD карта, нито аудио жак за слушалки.

Малко за хардуера

В сърцето на Xiaomi 12 Lite се намира 6nm процесор Snapdragon 778G на Qualcomm. Чипсетът е достатъчен за повечето задачи и мултитаскинг, но при по-тежките операции може да има задъхване. Базовите операции в комбинация с по-високото опресняване се усещат плавни и бързи. Snapdragon 778G в Xiaomi 12 Lite се представя над средното ниво в своя клас, но трудно ще се конкурира с премиум процесорите.

Има три конфигурации, като в България в момента се предлага основно една от тях – 8GB оперативна RAM памет със 128GB място за съхранение. Останалите две са 6GB със 128GB (която не сме засичали да се продава у нас) и 8GB с 256GB място за съхранение. Батерията е 4 300 mAh и може при смесено ползване да докара до ден и половина издръжливост. При интензивно може да очаквате до ден при пълен заряд. Бързото зареждане е 67W и е включено в комплекта, заедно и със силиконов калъф.

Смесените чувства при камерите

При камерите имаме два акцента – 108MP основна камера и 32MP селфи. Първата трябва да изнася повечето работа на плещите си, но до голяма степен това зависи не само от сензора, но и от софтуера. При нашите тестове, при пълна резолюция 108MP камера се справя компромисно при нормално осветление и условия. Софтуерът е оптимизиран повече за работа в сложения по подразбиране 16MP режим, където ще получите повече острота и контраст на кадрите.

Нощният режим също се посреща със смесени чувства. Ако имате достатъчно осветление – кадрите са прекрасни дори и без да ползвате софтуерното подобрение. Но при липсата на достатъчно светлина, не очаквайте чудеса като при RYYB сензора на Huawei. Дори спрямо други 108MP модели Xiaomi 12 Lite се справя по-зле. Останалите две камери са стандартни за този клас смартфони – 8MP широкоъгълна и 2MP макро сензор.

32MP селфи е вторият акцент и подобрение спрямо миналогодишния модел. Основният ѝ коз е автоматичния фокус, който може да спаси доста снимки. Софтуерно, Xiaomi предоставя доста функционалности към Lite версията, като вече почти всички производители са изчистили приложенията си за камерите. Възможности като боке ефект и други са налични и работят безпроблемно.

Софтуер и заключение

Последният аспект при Xiaomi 12 Lite е софтуерът. Традиционно, китайският гигант разчита на своя обновен интерфейс MIUI 13, който в случая е базиран на Android 12. Той включва различни софтуерни подобрения, като по-добро управление на RAM паметта, оптимизация на процесора и др. Сред готините функции са доста по-красивите Always On екрани, които можете да персонализирате в настройките.

Дали ще харесате MIUI 13 или не – е въпрос на личен вкус. Ако сте дългогодишен потребител на Xiaomi или Huawei ще бъдете в свои води. Двете компании взаимстват доста от естетиката и визията на iOS на Apple и това може да подразни някои потребители, които предпочитат по-„андроидско“ изживяване.

Xiaomi 12 Lite все още е отличен представител в класа на достъпните флагмани, който идва на по-разумна цена. Отличен дизайн и усещане, страхотен екран, лек компромис с процесора и батерията и по-силен такъв с липсата на какъвто и да е рейтинг за водо и прахо-устойчивост.

The post Xiaomi 12 Lite: Флагман на ръба appeared first on TechTrends България.

Отписването на тези колосални суми става покрай финансовите резултати за третото тримесечие на Meta, обявени в края на октомври. То отразява не толкова лошото състояние или представяне на интернет гиганта, колкото скептицизмът им относно опитите на компания да развива своя метавселена. Достигаме до това заключение, след като разгледаме различните ключови показатели на компанията и тяхното представяне.

Това не е първата атака на инвеститорите срещу компанията, като реално пазарната оценка от 700 млрд. долара е отписана на два етапа. Първият беше през началото на настоящата 2022 г. след обявяването на годишните данни. Тогава пазарите изтриха 320 млрд. долара. При последния срив на акциите на Meta може да проследим сходна сума, но повечето сравнения са на годишна база, когато капитализацията на компанията достигаше 1 трлн. долара. Какво се случи и защо така реагираха инвеститорите ще разберем в следващите редове.

Петте мита за падението на социалната мрежа

Сайтът Stratechery описва и систематизира петте основни мита за падението на Meta, като разбива най-често развиваните аргументи срещу социалната мрежа. Наблюденията ни и данните съвпадат с техните тези, затова накратко ще ги представим:

Мит 1: Потребителите напускат масово Facebook

През февруари, борсите изтриха 320 млрд. долара, заради един слайд от презентацията на Meta. В него се показва, че активните дневни потребители на най-голямата социална мрежа в света Facebook са намалели от 1.930 млрд. на 1.929 млрд. души. Във всички други таблици и документи се посочва броя им при закръгляне до втория знак след десетичната запетая, което показва стагнация. Ако преди 9 месеца това може да породи някакъв скептицизъм, то сега това не е ситуацията.

След ребрандирането, компанията съобщава за дневните си потребители от всички платформи. Те са 2.93 млрд. души, което е ръст от 50 млн. на годишна база. Месечните се увеличават с 60 млн. В разбивката по отделните платформи, самият Facebook е добавил 16 млн. през последното тримесечие и те вече са 1.98 млрд. души или с 51 млн. повече от тези в края на 2021 г.

Мит 2: Meta губи интеракции

Платформите на Meta се смятат за по-неефективни от гледна точка на интеракциите им с потребителите спрямо основния им конкурент – TikTok. Това е факт, заради по-добрите алгоритми и структура на китайската платформа. Но, като общи показатели Instagram и WhatsApp продължават да се увеличават, според Марк Зукърбърг. Тук данните са малко непълни, но да кажем, че Meta все още държи положението.

Мит 3: Силната доминация на TikTok

TikTok разви страхотен растеж на потребители през последните две години, особено сред младежите. Китайската платформа обаче има още доста да работи по някои параграфи. Първо, TikTok започва да достига до потенциалния си пик откъм ръст на потребители, съответно и на интеракции. Второ – бизнес моделът ѝ все още не е развит до нивата на Meta. Затова неслучайно китайската компания търси нови интеграции, като например музикални стрийминг услуги.

Мит 4: Краят на онлайн рекламите

Това е една интересна тема, която заслужава отделен материал. Тезата е, че засилените регулации и опазването на личните данни онлайн убиват онлайн рекламирането. Което е потенциална дългосрочна тенденция, но поне в момента не оказва толкова силно влияние, че да изтрие 70% от пазарната оценка на Meta. Ако това беше факт, Google също щеше да е в позиция на свободно падане. Това не е толкова мит, колкото все още неразвита потенциална тенденция, че да има такъв негативен ефект.

Мит 5: Огромните инвестиции на Meta

Може би най-силния аргумент за падението на интернет гиганта са неговите големи инвестиции в метавселената. Те от своя страна все още не могат да доведат до желаните резултати. Meta има планирани капиталови инвестиции (CAPEX) между 32 и 33 млрд. долара за настоящата година и между 34 и 39 млрд. долара за следващата 2023 г. В същия момент маржът на печалбата се свива със значителните 79%, като това е най-ниската стойност от близо десет години. От друга страна, ръстът на разходите ще достигне пик през 2022 г. и се очаква забавяне през следващата.

Инвеститорският страх

Основната причина за краха на акциите на Meta е по-скоро човешкия фактор – страхът на инвеститорите. Отписаните 70% от пазарната оценка, грубо съвпадат с намаления със 79% марж на печалбата през последните тримесечия. Но пак говорим за пресилена реакция на пазарите.

Тя е подсилена от явния провал на Meta да развие метавселената до мащабите, които беше обещала преди една година. Данните в тази област показват, че новата платформа е доста самотно място и дори служителите на високо ниво признават, че не могат да привлекат потребителския интерес. Това е проблем, който не е свързан само с метавселената на Meta, но и с конкурентните решения. Просто, новите виртуални светове нямат „убийствено“ приложение, което да привлече милиони хора в тях.

Проблемът на Meta е, че компанията инвестира значителни суми в развиването на метавселената. Зукърбърг дори ребрандира интернет гиганта с идеята в дългосрочен план, това да бъде основния ѝ бизнес. Както и компанията да започне да се асоциира с тази виртуална среда. За момента, това действие играе повече против Meta, отколкото в нейна полза.

Умирай трудно

Част от тези притеснения може да са основателни в дългосрочен план. Но Meta разполага с огромни ресурси и установени множество платформи, които няма да позволяват на интернет гиганта да умре толкова лесно. Това няма да стане за година-две, а за много по-дълго време.

Ключови ще са действията на Зукърбърг и ръководоството през 2023 г. дали ще удвои усилията си в метавселената, която няма перспектива да проработи през следващите 5-10 години и ще забрави за настоящето. Или ще се префокусира върху сегашната ситуация и как да подобри утвърдените си платформи, за да са по-конкурентноспособни. При втория вариант, Meta ще може да остане лидер на пазара, особено ако продължи да разработва своята метавселена, но просто няма да бъде основния ѝ фокус.

Във всички случаи – краят на Meta за момента е силно преувеличен. Инвеститорите правят поредното си паническо отстъпления от компанията. Въпреки, че част от опасенията им може да имат покритие, то е в доста дългосрочен план.

The post Поредният край на Meta appeared first on TechTrends България.