АНАЛИЗИТЕХНОЛОГИИ

Starlink – сателитният интернет на SpaceX

Новата инициатива на милиардера Илън Мъск среща висока доза на скептицизъм

Името на SpaceX се свързва с Марс, космически ракети и амбициозни планове за междупланетарни пътувания. За момента голяма част от реализацията им е щедро финансирана от NASA, но определено компанията направи няколко революционни пробива в изграждането на устойчив бизнес модел за космически изследвания.

От няколко години SpaceX работи активно и по космически проект, който обаче е с изцяло земна насоченост – изграждане на система от хиляди сателити за осигуряване на широколентов интернет достъп в целия свят.

Това е проектът Starlink, като е от ключово значение за бъдещето на SpaceX като цяло. Идеята на Мъск е да осигури глобална мрежа за интернет достъп, която да е на достъпни цени, за да може да се използва масово. Ако има няколко десетки милиона клиенти, то Starlink ще може да е източник на финансиране и на далеч по-футуристичните проекти на SpaceX.

bfr-starship-spacex-2

Следящите технологичните тенденции от последното десетилетие ще изброят поне десетина такива проекта за достъпен интернет, всеки подет от някой от IT гигантите или сателитна компания със стремеж да диверсифицира портфолиото си. Facebook с техните стратосферни дронове, Google с балони и почти всеки сателитен оператор.

Реализацията обаче е доста сложна, независимо за кой от вариантите по-горе говорим. Конкретно за SpaceX, на тях им отне много време докато получат необходимите лицензи, за да може да започнат първоначалното изграждане на мрежата. В типичния си стил, Мъск направи някои много големи обещания за Starlink. Част от тях обаче вече срещат критики и то от държавни институции.

„Сериозно съмнение“

fcc-building

Това са думите, които наскоро американската Федерална комисия по комуникации (FCC) използва по адрес на част от обещанията на проекти, като този на SpaceX. Миналата седмица комисията е публикувала доклад, в който описва и изискванията за търг за държавна помощ за доставянето на широколентов интернет достъп до отдалечените части на страната. Този търг ще бъде през октовмри т.г.

Едно от важните изисквания за допускане до него е осигуряване на латентност под 100ms. FCC обаче казва, че има „сериозни съмнения“ доколко сателити в ниска орбита биха могли да постигнат това. А ако не могат, то няма да бъдат допуснати до търга.


fcc-logo„За момента няма сателитна мрежа в ниска орбита, която да предложи ниска латентност на връзката. Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези системи ще изпълни изискванията за одобрение“ Федерална комисия по комуникации на САЩ


В доклада си FCC пише, че за момента не знае да има каквато и да е мрежа за интернет достъп в ниска орбита, която да осигурява услуга за масовия пазар за крайни клиенти и да постигне ниска латентност. „Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези мрежи ще изпълни изискванията за одобрение“, допълва институцията.

SpaceX обаче смята, че ще се справи. Компанията е изпратила в самия край на месец май  т.г. писмо до FCC, в което казва, че нейната система „лесно покрива изискването за латентност под 100ms, дори и когато се смята „времето за обработка“ по време на нереалистични най-лоши сценарии“. За момента обаче няма конкретни технически данни от компанията, които да потвърдят твърдението.

Starlink напредва

starlink-orbit

В края на миналата седмица SpaceX изведе в орбита още 58 сателита за Starlink. Така те вече са около 500 в ниска орбита. Това звучи като сериозен брой, но всъщност са малка капка в спрямо крайната цел – поне 12 000 сателита, които да покрият цялата планета. Сегашните 500 не са достатъчни дори за покриването на цялята територия на САЩ. https://www.cnet.com/news/fcc-has-serious-doubts-about-spacexs-broadband-service/

Все пак те са от голямо значение, като полагат основните на Starlink и дават възможност на SpaceX да усъвършенства технологията и самите сателити. Първите версии предизвикаха недоволството на астрономите, защото отразяваха слънчевата светлина твърде много и с увеличаването на броя им, можеше да се наруши прецизността на телескопите. Затова компанията преработи сателитите, за да не отразяват светлината.

SpaceX има лиценз за проекта си от 2018 г. насам. Целта на компанията е през 2021 г. да пусне услугата за САЩ, а след това да продължи все по-активното изграждане и пускане на Starlink и в други райони по света. Накрая трябва да има практически пълно покритие по целия свят.

Специфика на малките сателити

Starlink-2

Компанията разчита на малки и много на брой сателити, които са в ниска орбита – около 550 км. над Земята докато останалите сателити могат да са и над 10 000 км. разстояние. Близкото разстояние ще има голяма роля в намаляването на латентността. Освен това ще улесни и поддържането на гигантската мрежа.

Друг проблем, който подобни микросателити на ниска орбита създават е, че огромната им необходима бройка рано или късно ще увеличи количеството космически боклук, който се върти около Земята. Той и в момента вече започва да създава притеснения на учените.

 SpaceX използва една от спецификите на сателитите в ниска орбита, за да го реши. Компанията предвижда различен период на живот на спътниците, като те ще имат и собствена система за задвижване. Тя ще им позволи да поддържат орбитата си, но и да се насочат към земната атмосфера, когато приключи жизненият им цикъл. Така сателитите ще изгарят в атмосферата и няма да задръстват пространството около Земята. Дори и системата да не работи, орбитата е такава, че те ще изгорят в атмосферата в рамките на една до пет години.

Един сателит тежи около 260 кг., което е доста по-малко от останалите. Те са с дизайн с плоски панели и могат да се изстрелват по около 60 с една ракета Falcon 9. Като застанат в орбита, постепенно разгъват четирите си антени. Разполагат и с по един слънчев панел, за да се захранват. Задвижващата им система е с йонни агрегати, като имат и няоклко сензора, за да поддържат позицията си с висока степен на прецизност. Всеки сателит разполага и със система за автономно заобикаляне на други апарати и отломки, за които се знае и са съобщени в обща база данни на американския Департамент по защита.

Изграждането на цялата мрежа ще отнеме години, като все още точният брой сателити ще се уточнява. Може да се наложи да са и повече. Цените също все още не са известни. Мъск иска те да са „народни“, но дори и това ще има доста различно разбиране в дадените държави. Очакванията са абонаментът да е под 100 долара на месец, но не много под тази сума.

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close