Кратък обзор от документа беше първоначално публикуван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в средаата на месеца, през която минава за одобрение. Той беше непълен и дава само най-обща представа за състоянието на пазара. Очакваме КРС да публикува и данните за крайните абонати на операторите, което обикновено се случва през юли, при които се формира най-пълната официална картина за телеком пазара в страната.

Перспективата за растеж най-вероятно ще се пренесе и през по-голямата част от настоящата 2022 г. Приходите ще нарастват, но не толкова заради нови клиенти, а по-скоро заради индексацията на договорите, вследствие на засилващата се инфлация от втората половина на миналата година. Ефектите от консолидацията ще продължат да се усещат, като от 2022 г. вече официално имаме само 3 мобилни оператора.

Положителният ефект от инфлацията може да премине в негативен в края на настоящата и през следващата година. Данните през първата половина са за двуцифрено поскъпване на основните стоки, с перспектива за увеличение до края на годината. При последваща индексация или повишение на цените на телеком услуги, почти сигурно може да започне процеси на свиване на потреблението. Ситуация, в която операторите не искат да попадат.

Общите тенденции и консолидация

Целият телеком пазар расте през 2021 г. с 10% на база приходи, като са генерирани постъпления от 3.148 млрд. лева. За периода от пет години, секторът отчита впечатляващия растеж от близо 27%. В него се обхваща и последния период на спад – 2017 г., когато пазарът се е свил с 1.5%. Оттогава насам, телеком сегментът върви уверено нагоре и дори увеличава темпа на растеж. Увеличението през 2018 и 2019 г. е сравнително умерено – 5.5% и 4% съответно, то набира скорост през 2020 г., когато достига 6.7%. Изминалата година затвърждава стабилната положителна тенденция.

Както ще видим при разбивката в основните сектори, този ръст на приходите не се дължи толкова на увеличение на абонатите. По-скоро става дума за увеличението на цените и предлагането на повече пакетни предложения. През 2021 г. все още се наблюдава леко увеличение на потребителите във фиксираните услуги, но при мобилните имаме пълна стагнация и насищане. Тенденция, която се следва плътно през последните няколко години. Друга такава е все по-водещата роля на преноса на данни, който формира близо половината от целия пазар. В доклада на КРС той е обединен между мобилен и фиксиран интернет, което изкривява общото сравнение между отделните типове услуги.

Друга тенденция, която самият регулатор подчертава, е консолидацията на пазара. Два от основните телекоми придобиха различни дружества основно във фиксирания сегмент. „Виваком“ е главният герой с покупката на цели осем независими оператора. Отделеното от „Теленор“ (вече „Йетел“) инфраструктурно дружество „Цетин България“ придоби две фирми, основно в сектора за продажба на едро на интернет.

Краят на мобилната конкуренция

Мобилният пазар може да се каже, че е в стагнация от гледна точка на абонатите. Потребителите в България все повече разчитат на по една, максимум две SIM карти и затова техният брой през 2021 г. остава почти фиксиран на 7.9 млн. подобно на данните от предходната година. Разликата е в приходите, които генерират, особено при мобилния интернет. Там ръстът на постъпленията е близо 22%, които достигат 842 млн. лева.

Размествания на пазара няма – „А1 България“ доминира като брой абонати, докато „Йетел“ („Теленор“) взима лъвския пай при приходите. По-важното тук е, че от средата на декември изтече мобилния лиценз на двата малки оператора – „Булсатком“ и „Т.Ком“. Втората компания реално не предлага такива услуги от известно време и спирането на разрешението само потвърждава този факт в статистиката на регулатора.

„Булсатком“ обжалва решението пред съда, като настоява лицензът да бъде удължен до 2023 г. Сателитният оператор обаче спира през декември месец да предлага мобилни услуги, като единствено съществуващите абонати на мобилен интернет остават за момента. Във всички случаи, компанията обяви, че ще се фокусира изцяло към фиксирания пазар и изоставя този сегмент.

Последствията ще са по-скоро символични – „Булсатком“ и „Т.Ком“ разполагаха с незначителни пазарни дялове. Тяхното елиминиране няма да доведе до размествания или масово прехвърляне на абонати в мобилния сегмент. Така се слага край на привидната конкуренция при мобилните услуги, в който според КРС има пет оператора, но реална дейност извършват основните три играча.

Растеж във фикса и консолидация

Интернет пазарът в България се развива доста динамично от началото на пандемията насам. Причината е в увеличението на потреблението и засилената необходимост от достъп до глобалната мрежа. Пазарът на едро се оказва най-благосклонен и той отчита най-голям растеж през този двугодишен период. За 2021 г. те скачат с внушителните 66%, но все още са малки като абсолютна стойност – 222.7 млн. лева. Бизнесът с крайни клиенти или този на дребно отчита повишение от 15% до 1.228 млрд. лева.

Абонатите се увеличават с около 500 хил., при кои точно отиват е трудно да се каже. Причината е, че единствено „Виваком“ отчита рязко увеличение на пазарния дял – от 27.2% на 31.4%. Това се дължи на придобиванията, които телекомът осъществи в края на 2020 г. и през цялата 2021 г. Тенденцията е отбелязана не само от TechTrends, но и от самия регулатор в доклада. Друго нещо е, че продължава да намалява пазарния дял на по-малките оператори. Той се свива от 38.6% на 34.2%.

Консолидацията засегна повечето измерения на фиксираните услуги. „Виваком“ добавя малко под 5% пазарен дял и измества „А1 България“ от второто място. Причините отново не се дължат на органичен ръст, а заради придобиванията на оператори с добри позиции в платената ТВ, като пловдивския N3 и софийския „Нет 1“. „Булсатком“ продължава да губи пазарен дял, но остава лидер за 2021 г.

За разлика от интернета, при ТВ услугите нямаме добавяне на нови абонати, затова битката тук е вече между разпределените. Възможностите са да се привличат потребители от конкурент или придобиването на някой, с който да се прехвърлят такива. Конкуренцията в технологиите през изминалата година също беше силна, като „Виваком“ представи новата си умна телевизия EON. Същото стори и „Булсатком“.

Конкуренцията през 2022 г. ще се пренесе на ново ниво, след като навлязоха две от големите стрийминг платформи в България. През март HBO Go се трансформира в HBO Max, а от юни Disney+ вече е налична за местните потребители. Включването на тези услуги към пакетните предложения най-вероятно ще са следващите методи на операторите в битката за нови потребители.

Отделяне на инфраструктурата

Последната тенденция, която все още се случва по-безшумно и на фон е потенциалното отделяне на инфраструктурата на всички основни телекоми. „Теленор“ (вече ребрандиран като „Йетел“) го направи през 2020 г., като мрежовите операции бяха концентрирани в дружеството „Цетин България“. То пое цялото разработване, модернизиране и управление на инфраструктурата на телекома. В „Йетел“ останаха лицензите за честотите, но „Цетин“ вече има възможност да продава по-лесно на едро.

Малко след това, в телеком средите започна да се говори, че подобен ход ще направят трите основни оператора. Информацията беше неофициално потвърдена от единия голям играч. Според доклада на КРС, „А1 България“ прави потенциална крачка в тази посока. През 2021 г. телекомът отделя дъщерното си дружество „А1 Тауърс“, което се занимава с развитието на базовите станции. Дали в него ще бъде концентрирана цялата мрежова и сървърна инфраструктура все още няма информация. Самата компания също не е обявявала публично по темата, но няма да има изненада ако скоро го направи.

„Виваком“ засега прави по-малки стъпки в тази посока. Компанията отдели маркетинга и продажбите за международна свързаност в дружество, което да обслужва целия регион на Югозападна Европа. Този ход е продиктуван от собствениците на телекома – United Group. Все още няма индикации, че пълно отделяне на инфраструктурата от оператора ще се осъществят в близко бъдеще.

Индексацията, инфлация и опасения

Обновените услуги и новите 5G планове помагат да се увеличават приходите в платената ТВ и мобилния интернет. Това са и основните двигатели на телеком индустрията за 2021 г. През настоящата най-вероятните двигатели на растежа ще са инфлацията. Още в края на декември, трите основни оператора за първи път активираха клаузата за индексация на цените по настоящите договори. Тя влезе в сила през февруари и вече движи, макар и с малко, приходите на телекомите. Засега очакванията са това да се отрази положително на постъпленията им за цялата 2022 г. Но има и предупреждения за евентуални негативни ефекти.

Индексацията беше в размер с официално отчетената инфлация за 2021 г. от малко над 3%. Войната в Украйна засили процесите на поскъпване на стоките и услугите в страната и през май вече доближава 16%. Това вече е лоша новина за телекомите. Защото, ако умереното поскъпване може да повиши техните приходи в средносрочен период, то прекомерното ще има силно негативни ефекти.

На първо място, това означава повишаване на разходите на телекомите. През последните години, основните компании имат добри маржове на печалбата и ще могат да поемат удара. Но предвид силните темпове и негативната перспектива, това няма да бъде достатъчно. Повишените разходи ще ударят силно малките оператори и може допълнително конкуренцията да се редуцира.

Нова индексация в края на 2022 г., която да влезе в сила през следващата ще бъде трудно решение. Защото цялостната инфлация ще доведе до свиване на потреблението, което ще засегне и телекомите в един момент. Тоест, те ще рискуват да заличат ръстовете до момента ако вдигнат прекомерно цените. Ако ситуацията с инфлацията се запази негативна, това може да е последният позитивен доклад на КРС за сектора в близко бъдеще.

The post Стабилен растеж и консолидация – телеком пазарът в България през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Първият лагер успява да изиграе по-добре ситуацията, като вестник „Капитал“ съобщава, че Спас Русев е избран за новия собственик на „Булсатком“. Бизнесменът и доскорошен мажоритарен акционер във „Виваком“ е подал най-висока оферта в рамките на 120-130 млн. евро. Това се е случило в края на юли, като най-вероятно продажбата се е осъществила чрез търг в Лондон.

Официално потвърждение за трансакцията все още няма, като от „Булсатком“ отказаха коментар. Такова, най-вероятно ще дойде при финализирането на сделката. Самата тя обаче ще има огромни последствия за телеком пазара. Причината е, че „Булсатком“ е последният сравнително голям независим оператор в България. Продажбата му към Спас Русев ще го постави пряко или косвено под сферата на влияние на „Виваком“.

РЕДАКЦИЯ (9 август 18:15 часа): Сделката беше официално потвърдена от компанията „Вива корпорейт България“, като от нея допълниха, че тя е дори финализирана. Не се уточнява дали има одобрението на регулаторите, предвид краткия срок това надали е станало. Също така в регистрите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още няма, не само публикувано решение, но и постъпило производство.

Другият кандидат, който е участвал до края е PPF Group – собственикът на „Теленор“ в България. Спечелването на търга от чешкия фонд ще е по-добрият изход за местния пазар, тъй като ще доведе до някаква балансирана ситуация. Затова, освен в детайлите, които изнася „Капитал“ и които бяха известни досега от „войната на розите“ в „Булсатком“ ще разгледаме и какви са потенциалните последствия за телеком сектора в страната.

Последните сблъсъци

Защо, в TechTrends определихме ситуацията в сателитния оператор за „война на розите“ можете да прочетете в предния ни материал. Синтезирано накратко, единият от съоснователите и доскорошен собственик на „Булсатком“ Пламен Генчев се опитва да откупи обратно компанията от кредиторите, които влязоха във владение преди няколко години. Последните решават да вземат повече пари и предпочитат продажба.

Генчев и няколко от бившите мениджъри в оператора вадят скрито оръжие, което би оскъпило всяка една сделка – чрез договори за управление, които им гарантират големи обезщетения в размерите на десетки милиони евро. Завеждат се дела за решаването на казуса – за опцията за изкупуване на Пламен Генчев и за договорите за управление на мениджърите.

Кредиторите не се отказват от намеренията си за продажба, като обявяват за неплатежоспособно първото дружество във веригата на собственост на „Булсатком“. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd и след което то влиза в процедура по защита от кредиторите. Според местните закони, то се поема от администратор – по данни на „Капитал“ това е консултантската Alvarez&Marsal Europe, с което се замразяват всички съдебни производства.

Следващата стъпка е продажбата на дружеството на търг. Действието крие някои рискове – например, желаещите на търга да не предложат по-голяма сума от Пламен Генчев или над 100 млн. евро. Все пак трите фонда и двете банки се решават на този изход. Така, в края на юли е проведен такъв.

Пламен Генчев прави последен опит да спре продажбата, като завежда дела и в България с опит да обяви в несъстоятелност „Булсатком“, съоветно и тук да се назначи синдик. Това става чрез компаниите „Розенфелд и ко“ и „БГ топ мюзик“, като първата стои зад ТВ канала ТВ+, които претендират за неизплатени задължения. Съдът засега отказва действия в тази посока, като следващото дело е насрочено за 10 август. Шансовете за успех са сравнително малки.

Наддаването

Информацията за търга е сравнително оскъдна. Обвързващите оферти, които включват плащането на значителна такса, с която да могат да участват в следващите кръгове са подадени в края на юли. Малко след това са започнали и подаването на окончателните предложения. Според „Капитал“, Пламен Генчев не е участвал в търга, въпреки, че подобна възможност съществуваше. Интерес е имало от няколко компании, като част от тях са били там по-скоро с цел проучване на оператора и пазара.

Финалните оферти са на двама участника. Първият е Спас Русев през „Вива корпорейт България“, която е дъщерна на люксембургската Viva Corporate. Интересно е да се отбележи, че името „Вива“ (Viva) беше в основаната на повечето компании по веригата на собственост на „Виваком“, когато бизнесменът беше мажоритарен акционер. Другият участник в търга е PPF Group, която е собственик на „Теленор“ в България.

Отново, според „Капитал“ офертите са били доста сходни като стойност – около 120-130 млн. евро. Толкова се спекулираше, че иска да даде Спас Русев при предходната информация за битката за собствеността на „Булсатком“. Предвид паритета на офертите, победителят е избран на база колко бързо може да бъде изплатена сумата. Очевидно, Спас Русев има по-добра готовност за това от PPF Group.

Има ли връзка с „Виваком“

И двата изхода при наддаването за „Булсатком“ щяха да пренаредят българския телеком пазар. Ако сделката бъде финализирана и Спас Русев поеме контрола върху сателитния оператор, то ситуацията ще бъде повече от деликатна. Причината е, че бизнесменът все още е в надзорния съвет на „Виваком“, след като най-големият по приходи телеком в страната беше придобит от United Group.

Дали Спас Русев е „прокси“ на бившия си оператор е много спекулативен въпрос. След като „Виваком“ е придобит от United Group следва преструктуриране на веригата на собственост, като са премахнати люксембургските офшорки. Директна връзка между някоя от тези компании и Viva Corporate няма. Засега единствения конфликт на интереси е фактът, че Спас Русев все още е част от надзорния съвет на „Виваком“.

Преминаването на „Булсатком“ в ръцете на най-големия телеком в България ще предизвика доста регулаторни главоболия. „Виваком“ вече обяви няколко консолидационни сделки във фиксираните услуги през 2021 г., при които започнаха да светват и първите „червени лампи“ на регулаторите. Засега, те са одобрени, но такава с „Булсатком“ има голям шанс да бъде блокирана.

Причината е, че тогава „Виваком“ ще доминира напълно във фиксирания сегмент. През 2020 г., компанията разполага с 475 хил. абоната на домашен интернет. Със сделките през настоящата година те могат да достигнат 575 хил. „Булсатком“ разполага през 2020 г. със 172 хил. потребителя и общо, телекомът може достигне почти 750 хил. Следващият „А1 България“ по този показател ще разполага с почти 200 хиляди абоната по-малко. По данни на КРС сумарно делът на „Булсатком“ и „Виваком“ ще бъде над 33%.

Ситуацията с платената телевизия е по-притеснителна, ако „Виваком“ придобие сателитния оператор. „Булсатком“ е лидер с 687 хил. абоната през 2020 г., по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Добавяме 516 хил. на „Виваком“, което може да доведе до над 1.1 млн. потребителя. Целият пазар според регулатора през 2020 г. е бил около 2 млн. абоната, като комбинирано двете предприятия ще държат почти 60%.

Отделно, „Булсатком“ държи 2x5MHz радиочестоти в апетитния спектър от 1 800MHz, което може да подсили мобилните операции на всеки един от трите големи телекома в страната. Всичко това подсказва, че Спас Русев няма да може директно да се обвърже с „Виваком“ след финализирането на сделката, поради голямото влияние, което ще получи най-големият оператор в страната.

По-балансираният изход – PPF Group

Доста по-балансиран може да бъде изхода ако PPF Group бъдат избрани за купувач. Или пък „Булсатком“ бъде препродадена от Спас Русев към тях след време. Причината е проста – „Теленор“ в България няма фиксирани услуги. Едва през лятото на 2021 г., компанията (и то инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – бел. ред.) получи достъп до този пазар с придобиването на „София Комюникейшънс“. Още по времето на управлението на норвежците от Telenor Group имаше опити за развитие в тази посока. Те бяха попарени, след като загубиха наддаването за „Близу“ от „А1 България“.

Ако „Теленор“ вземе „Булсатком“, операторът автоматично ще се превърне в лидер на платена ТВ и трети при доставките на интернет на дребно. Той вече е трети (по приходи, втори по абонати) в последния сегмент, но на едро, с придобиването на „София Комюникейшънс“. С което пазарът в България на телекомуникации ще се преразпредели по-равномерно между трите основни играча.

Следващите стъпки

Следва официалното обявяване на сделката и нейното разглеждане от регулаторите. Ако Спас Русев наистина е избран за купувач на „Булсатком“, то той ще трябва да напусне надзорния съвет във „Виваком“ или много добре да аргументира дали не е в конфликт на интереси.

След като поеме руля на сателитния оператор и не е „прокси“ на водещия роден телеком, то Спас Русев има няколко възможни действия. Реално, може да очакваме препродажба след няколко години подобно на „Виваком“. Във всички случаи, прякото или косвено обвързване на „Булсатком“ с някой от големите три телекома в страната, ще доведе до пренареждане на пазара. Както и до заличаване на последния голям независим играч.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 2 appeared first on TechTrends България.

Изминаващата 2020 г. бележи пълният възход на две балкански телеком групи, които не само, че изкупиха редица активи в региона, но засилиха значително своето присъствие в България и реанимираха процесите по консолидация на сектора. При одобрение на всичките сделки, United Group ще бъде истински телеком и медиен мастодонт, PPF Group от своя страна също ще има голямо влияние в тези сегменти. Разликата между двете ще бъде, че втората няма участие на пазара за фиксирани услуги.

Новата 2021 г. най-вероятно на фокус ще бъде може би окончателната смяна в собствеността на лидера по ТВ абонати „Булсатком“. Както и ще се даде отговор, дали в България ще се появят истински виртуални оператори. Ако трите големи успеят да си „поделят“ „Булсатком“ по един или друг начин и затворят вратите на малките за своите мрежи, то в рамките на няколко години може да видим краят на широката конкуренция на българския телеком пазар.

Покупките на United Group

Най-ударни с пазарната кошница са United Group. Първо, те финализираха мегасделката с „Виваком“ за 1.3 млрд. евро – лидерът по приходи на телеком пазара в България. Това се случи през юли, а само в рамките на три месеца – през октомври започна и процедурата по придобиването на най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова броудкастинг груп“.

Официална информация липсваше, като само имаше потвърждение, че United Group води такива преговори. Впоследствие се появи неофициална такава, че има сключена сделка, която е настойност между 250 и 300 млн. евро, като има плаващи компоненти в цената, който зависи от представянето на компанията през следващ период, както и други дълготрайни активи. Официално сделката излезе наяве през декември, когато тя беше внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за одобрение. На Бъдни вечер (24 декември) беше и потвърдена от United Group.

При положително становище United Group получава най-голямата ефирна и кабелна телевизия, с контрол върху каналите „Nova“, „Kino Nova“, „Nova Sport“, „Diema“, „Diema Family“, „Diema Sport 1“, „Diema Sport 2“, бившият вече „Канал 3“ (който веднага беше ребрандиран като Nova News) , „The Voice“ и „Magic TV“. Към тях добавяме радиата „Веселина“, „Витоша“ и „The Voice“. От 2019 г. изцяло в „Нова броудкастинг груп“ влиза и онлайн групата „Нетинфо“. Тя е лидер в интернет рекламата, като нейните сайтове достигат до около 80% от потребителите в страната.

С „Нетинфо“, United Group получава контрола върху мейл портала abv.bg, новинарския Vesti.bg, видеоплатформата Vbox7.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, gbg.bg (портала Гювеч) и др.

Разрастването не спира дотук. Само дни след като сделката за „Нова“ влиза в КЗК, в регулатора постъпва още една заявка за придобиване. Това са изданията около вестник „Телеграф“. Към него, още приспадат вестниците „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“, както и англоезичното издание Europost. Информация за сумата по тази сделка за момента липсва.

По-скромният PPF Group

На фона на шопинг терапията, която United Group прави, воденият от чешкия милиардер Петр Келнер PPF Group е доста по-скромен в своите покупки. През 2018 г. в България придобива местния оператор „Теленор“ в комплект с останалите активи на едноименната телеком група в региона. Следва неуспешен опит да се придобие „Нова телевизия“, която е спряна от КЗК.

Поради което, PPF Group решава да купи американската CME, която стои зад телевизионната група на „БТВ“. Сделката минава не само през българския, но и през европейските регулатори и е одобрена през лятото на 2020 г. Цената е официално обявена за общо 1.9 млрд. евро, но в нея са включени освен операциите в България, така и тези в Чехия, Румъния, Словения и Словакия.

В портфолиото на „БТВ Медия Груп“ влизат другия голям ефирен канал „bTV“, заедно с още „bTV Comedy“, „bTV Cinema“, „bTV Action“, „bTV Lady“ и “Ring”. Те се допълват от онлайн платформите Voyo и bTV Plus, сайтовете Dalivali.bg, Zodia.bg, Bistro.bg и Ladyzone.bg. За финал има и пет радиа – „bTV Radio“, „Njoy“, „Zrock“, „Classic FM“ и „Jazz FM“.

Равносметката

Така, в рамките на по-малко от две години United Group вложи над 1.5 млрд. евро в България и получи най-големият телеком, една от най-големите ефирни телевизии, с общо 10 ТВ канала, 3 радиа, 8 големи сайта (без да броим страниците на каналите), най-тиражираният ежедневник и още 4 вестника. PPF Group отговаря с другата най-голяма ефирна телевизия и общо 6 ТВ канала, 5 радиа, 3 сайта (пак без да броим тези на каналите) и 2 видео онлайн платформи.

На фона на горните списъци, „A1 България“ е направо медийно джудже. Телекомът започна да развива собствени ТВ канали през 2016 г., като вече разполага с общо пет – Max Sport 1, 2, 3 и 4, както и EDGE.

Добавим ли факта, че две от тези телеком групи са и основните разпространители на телевизия и интернет, нещата стават доста по-сложни. В първия сегмент, лидер е „Булсатком“ със 736 хил. абоната в края на 2019 г. Но ако преди пет години имаше комфортна преднина, то сега „A1 България“ и „Виваком“ доста бързо я скъсяват. Първият телеком разполага с 506 хил., а вторият – 489 хил. потребители на платена ТВ. При интернет доставката интрига няма – „Виваком“ и „A1 България“ са абсолютни лидери, с 564 хил. и 521 хил. абонати съответно. Трети е „Булсатком“ с едва 168 хил. потребителя през 2019 г.

Цялото това влияние ще се използва за натиск върху малките доставчици на телевизия и интернет. Методите се използват и в момента – по-ниски цени, пакетни услуги, допълнително и по-качествено съдържание. С притежаването на значителни медийни активи, независимите оператори ще трябва задължително да преговорят с телекомите за да предоставят техните ТВ канали. Което също може да се използва, като инструмент за тяхното „изтощаване“ в дългосрочен план.

„Булсатком на тезгяха“

Пълната трансформация на пазара ще бъде завършена след като се реши съдбата именно на сателитния оператор. Както отбелязахме „Булсатком“ е лидер в доставката на ТВ и трети при интернет, като основните му конкуренти са „A1 България“ и „Виваком“. Финансовата му ситуация не се промени, той губи абонати, съответно приходите не могат да се увеличат, което намалява шансовете за потенциални инвестиции в съдържание.

Поради, което обновеното ръководство реши да сложи компанията на тезгяха за продажба. Търсената сума е 120 млн. евро. Двата основни купувача за момента се смятат, че са българските бизнесмени Спас Русев и Пламен Генчев.

Първият е бивш мажоритарен акционер във „Виваком“ и все още настоящ член на борда на директорите на телекома. Ако Русев поеме руля на „Булсатком“, то това означава, че може да видим последващо прехвърляне към водещия телеком или обслужването на неговите интереси.

Пламен Генчев от своя страна може да не разполага с ресурсите да оздрави напълно оператора и да го върне към растеж. Което също да доведе до ново стратегическо партньорство или препродажба. Самият Генчев е един от съоснователите на компанията, като другият – Максим Заяков излезе от нея през 2019 г. и основа конкурентния „Неосат“.

Директното навлизане на телекомите в „Булсатком“ вече ще активира доста червени лампи в регулаторите. Единствено „Теленор“ може да излезе голям победител и да мине през одобрение от властите, тъй като не разполага с развити фиксирани услуги. Засега, компанията собственост на PPF Group не е дала оферта за него.

Поради това, съществува и вероятността, трите големи да оставят „Булсатком“ да си залезе постепенно и бавно. В същия момент да се опитат да прелеят неговите абонати при себе си. С придобитите медийни ресурси, привличането на нови потребители няма да е трудна задача, поне за „Виваком“.

Елиминацията, продажбата или разпределянето на „Булсатком“ ще премахне последният голям елемент на конкуренция във фиксирания бизнес и ще сложи край на процеса по консолидация на пазара. Който тръгна преди десетина години с окрупняването на малките оператори и няколкото големи сделки, сред които тези на „Спектър нет“, „Мегалан“ и „Близу“. Ще останат няколко мохикана, някои от които толкова задлъжнели, че и тяхното бъдеще ще се реши скоро.

5G и краят на малките

Телекомите също така започват изграждането и разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Технологията е с революционен характер, като тя може да се превърне в последния пирон в ковчега на малките оператори. Причината е, че ще предостави пренос на данни по безжични мрежи с качества сходни до тези на настоящите фиксирани услуги.

По този начин мобилните оператори няма да им се налага изграждат кабелни мрежи до всеки потребител, а само до базовите си станции. През последните вече да минава не само мобилните пренос на глас и данни, но целия трафик. Включително и в този на преноса на ТВ. Телекомите не искат да допускат виртуални оператори (т.нар. MVNO), което ще е единствения шанс на малките доставчици да оцелеят в дългосрочне план.

Въпросът за съществуването на MVNO ще бъде решен в през новата 2021 г. с това какви точно поправки бъдат приети в Закона за електронни съобщения и разпределението на новите радиочестоти. Ако няма виртуални оператори, които да предлагат комплексни телекомуникационни услуги, то тогава в рамките на между пет и десет години ще останат само трите големи компании.

Фактор ще бъде дали „Булсатком“ и „Ти.ком“ ще продължат своя лиценз за честотите в 1 800MHz. Ресурсът е един от малкото лостове за влияние и потенциална разменна монета за преговори с MVNO. С което продажбата на „Булсатком“ получава допълнително значение. Това ще бъде кулминацията в голямото разместване в сектора, което се очерта толкова ясно през изминаващата вече 2020 г. Затова, ще посрещнем новата 2021 г. като всеки телеком ще разполага със собствена телевизия.

The post Голямото телеком разместване appeared first on TechTrends България.

Основният кандидат е United Group, който финализира това лято придобиването на „Виваком“. Ако двете страни достигнат до сделка, може да се стигне до ситуация, в която най-големият по приходи телеком и най-голямата медийна група в България се озоват под една шапка.

При реализирането на този сценарий всеки един от трите големи оператора, реално ще разполага със собствена телевизия. Като „A1 България“ ще бъде в най-неизгодна позиция, поради факта, че в момента разполага само с пет собствени ТВ канала. За сметка на това, другите два телекома ще си разпределят двете най-големи телевизионни ефирни медии в страната. Това може да доведе до огромно разместване и на рекламния пазар, както и до нови практики в разпространението на съдържанието, включително и до евентуално потискане на конкуренцията в лицето на по-малките ТВ и интернет доставчици.

Какво се знае до момента

Източниците на „Капитал“ за момента говорят само за преговори и течаща процедура по дю дилиджънс (одит на активите и финансовото състояние – бел. ред.) от страна на United Group в „Нова броудкастинг груп“. Тепърва предстоят преговорите за конкретната цена на компанията и параметрите по евентуалната сделка. Очаква се, тези детайли да бъдат изчистени преди края на годината и да се вземе решение дали да се сключва такава или не.

Прогнозите са, цената да бъде сходна, като при предходната продажба на „Нова броудкастинг груп“ – 185 млн. евро. Сделката тогава беше обявена в началото на 2019 г. и през пролетта на същата година беше финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Във владение влязоха българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, чрез тяхната Advance Media Group (AMG).

Първоначално с медийната компания вървеше и частичен дял онлайн гиганта „Нетинфо“, в чието портфолио влизат някои от най-големите сайтове в страната. Сред тях са vesti.bg, abv.bg, gong.bg, sinoptik.bg, видеоплатформата vbox7 и др. През февруари 2020 г. братята придобиха пълния контрол върху фирмата и започнаха постепенна конвергенция. В рамките на настоящата година направиха още едно окрупняване на медийния пазар, като добавиха по-малките ТВ канали под шапката на „Канал 3“ – The Voice, Magic TB  и радиата „Веселина“, „Витоша“ и др. Сделката беше окончателно финализирана през първите дни на октомври.

Предвид контекста за евентуална продажба на „Нова броудкастинг груп“ последната трансакция може да се разглежда като „подсладяване“ на сделката и засилване на стойността на активите.

Причини за продажбата

Потенциалната продажба на най-голямата медийна група в страната от AMG може да се обясни по доста лесен начин. Причините са изцяло финансови. „Нова броудкастинг груп“ имаше силна 2019 г., като годишният ѝ отчет показа оперативна печалба от 56.7 млн. лева. През 2020 г. AMG разпределят дивидент на братя Домусчиеви от 39 млн. лева, които са най-вероятно с цел за поетапно покриване на разходите за придобиването.

Проблемът е, че през настоящата година се случиха две неща – правителството национализира „Националната лотария“, която беше най-големия рекламодател на „Нова броудкастинг груп“. Вследствие на което бяха отписани едни сигурни около 20 млн. лева приходи. Покрай коронавирус пандемията се свиха рязко рекламните бюджети на всички компании, което допълнително е намалило постъпленията на медийната група. Тези две неща са направили инвестицията от печеливша и бърза възвращаемост – в трудна за поддържане. Което прави търсенето на нов купувач логична стъпка.

Логичен купувач

United Group е повече от логичен кандидат за „Нова броудкастинг груп“. Балканската телеком група разполага, както с бизнеси в доставката на интернет и телевизия, така и в медийния сектор, под бранда United Media. Последните фигурират във всички пазари, на които компанията оперира, без България. Навлизането в медийния бизнес на United Group в страната, след придобиването на „Виваком“ е с въпрос „кога“, а не „дали“.

Вариантите за това са два – изграждане от нулата на медийна група или на придобиването на местна такава. Вторият подход е доста по-лесен за изпълнение. „Нова броудкастинг груп“ ще пасне повече от отлично на United Group.

Опасните последствия

Подобна сделка има шанса да трансформира напълно медийния и телеком пазар. Придобиването на CME и bTV от PPF Group също ще доведе до размествания, но не толкова значителни. Причината е, че „Теленор България“ няма развит бизнес и мрежа с фиксирани услуги – ТВ и интернет. Бъдещето разгръщане на 5G мрежи ще позволи предоставянето на подобни пакети за крайните потребители, но това ще стане поне след няколко години. Отделно, bTV притежава много по-малко онлайн активи, отколкото комбинацията между „Нова“ и „Нетинфо“.

United Group притежава „Виваком“, който е лидер по абонати в доставката на фиксиран интернет, трети по предоставянето на платена телевизия (отново фикс услуга) и трети мобилен оператор. Телекомът предлага пълния набор ТВ разпространение – IPTV (през интернет кабели), DTH (сателитна) и през мобилно приложение.

Конвергенцията между най-голямата медийна група и най-големият (по общи приходи) оператор може да бъде опасна практика от гледна точка на конкуренцията. Потенциалното партньорство между двете компании може да включва ексклузивни канали, предимство при договаряне на права за излъчване, приоритет при рекламните бюджети и др.

Регулаторна рулетка

КЗК не разреши на Петр Келнер и PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“, заради сделката с „Теленор България“ и опасението, че медийната група има прекалено голямо пазарно влияние. Което накара чешкият милиардер да се ориентира към CME, които имат регионално присъствие и съответно одобрението за сделката премина през Европейската комисия и САЩ.

Възможно е КЗК да спре потенциална такава между United Group и „Нова броудкастинг груп“. Съществува и сценария, в който регулатора постави специални условия за сделката, така че конвергенцията между телекома и медийната група да не се отрази прекалено негативно на конкуренцията. Все пак КЗК разреши допълнителната консолидация на ТВ активите, като позволи „Нова броудкастинг груп“ да придобие активите на „Канал 3“.

Разпределение на териториите

Последиците за пазара няма да се ограничат само до поведението на „Нова броудкастинг груп“ и „Виваком“, но и до реакцията на останалите оператори. По информация на „Капитал“, заради сделката между bTV и „Теленор България“, „A1 България“ и „Виваком“ са изтеглили рекламите си от медийната група. Ако такова реципрочно действие има и при сделка за „Нова броудкастинг груп“, то ще има разпределение на териториите.

От което, най-големият губещ ще е „A1 България“, като операторът ще си ограничи достъпа до двете най-големи ефирни телевизии в страната. Съществува сценарий и за договорка между трите играча, кой и как да може да ползва ТВ времето и правата. Допълнително, спортните канали на телекома поне доскоро бяха оперирани с помощта на ресурси на „Нова броудкастинг груп“. Възможно е през последните години да са отделени от групата, но това все още не е потвърдено.

Така, ако сделката между United Group и „Нова броудкастинг груп“ бъде осъществени, в България ТВ пазарът ще бъде де факто поделен между най-големите телекоми в страната.

The post Всеки телеком с телевизия appeared first on TechTrends България.

Както винаги, частичен поглед на пазара имаме от вече публикуваните годишни резултати на водещите оператори. За разлика от предишни години, към 1 юли 2020 г. имаме такива само на A1 и „Теленор“, които потвърдиха доброто си представяне през 2019 г. спрямо предходната. Тенденцията се запазва и през първите тримесечия на настоящата година, като двете компании продължават уверено с позитивните резултати.

След изплащането на облигациите на „Виваком“ от Фондовата борса в Дъблин, компанията запази традицията да обявява своето представяне на годишна база, което се случваше обикновено през пролетта. Тази година има сериозно забавяне, но неофициално пред TechTrends от телекома обявиха, че ще го публикуват скоро. Затова информацията ни за трите оператора не е пълна и ще трябва да разчитаме изцяло на данните от КРС за нашия анализ за сектора.

Годишният доклад на регулатора се отличава по някои показатели спрямо това което обявяват трите основни компании официално. Въпреки това ни дава доста добра обща картина за случващото се на телеком пазара.

Стабилизация на пазара

Увеличението на приходите през миналата 2019 г. показва, че ръстът през 2018 г. не е временно явление и пазарът като цяло се движи към стабилизация. Постъпленията нарастват с 4% до 2.68 млрд. лева, спрямо 2.57 млрд. през предходната година. Което е радостна новина за телекомите, които отчитаха спадове от 2008 г. насам, когато беше достигнат върха на сектора, обемът беше 3.5 млрд. лева. Макар и бавно, компаниите се опитват да върнат позициите отпреди 12 години.

Развитието на отделните сегменти затвърждават тенденциите от последните години. Основният принос за растежа идва от две направления – мобилният интернет и платената телевизия. Приходите от първия се увеличава с 88 млн. лева до 611 млн. лева. Тук идва и голямото но, КРС разглежда мобилните гласови услуги и интернет отделно, докато операторите ги отчитат заедно.

Има и причина за това, която може да се види в годишния доклад – близо две трети от приходите и пет шести от преноса на данни през мобилни мрежи са част от пакетна услуга. Тоест е в комплект най-вече с такава за мобилна телефония. Основните абонаментни планове предлагат двете услуги в комплект и е нормална тази тенденция. Това е и доста добра новина, защото означава, че все повече българи използва смартфони и мобилен интернет. Страната ни изостава доста в европейските статистики по тези показатели.

Повечето приходи се дължат не само на увеличаването на абонатите, които се повишават от 6.2 на 6.5 млн., но и на новите планове на телекомите. През 2019 г. трите телекома обновиха своите основни предложения за дългосрочни мобилни договори, като имаше известно увеличение на цените в предлаганите услуги при тези с включен пренос на данни.

Новите възможности и платената телевизия

Ефективното вдигане на цените беше оправдано от операторите с редицата нови възможности, които те започнаха да предлагат. Достъп до стрийминг платформи, медийни абонаменти, приложения с добавена стойност. Както и завръщането на включения безплатен трафик към определени сайтове, като Facebook например.

Трите водещи телекома започнаха и масово да предлагат редица финансови и разплащателни услуги, като A1 и „Виваком“ имат собствени мобилни портфейли, базирани на платформата Phyre.

По-интересни са тенденциите, които започна да разработва A1, като продължение на своите спортни канали. Това е приложението за резултати в реално време Max Score, което включва и пълната програма за отделните програми на компанията. Именно с ексклузивното съдържание A1 се опитва да намали разликата при платената телевизия спрямо лидера „Булсатком“.

Това е другия сегмент, който има добре изразен ръст при приходите през 2019 г. Платената телевизия е с ръст от около 23 млн. лева, като постъпленията достигат 391 млн. лева. Любопитното е тук лекия спад на потребителите на спътникова връзка, които падат под един милион до 963 хил., за сметка на тях се увеличават тези, които ползват интернет базирана ТВ (IPTV), които надминават 512 хил.

Тази тенденция ще е интересна да се проследи през 2020 г., след като беше обявен нов доставчик на сателитна телевизия – Neosat. Компанията затваря напълно цикъла при разработването на услугата, като ползва спътника на „България Сат“ и оборудването на „Делтаком Електроникс“, във всички тях участва като водещ собственик Максим Заяков.

В същия момент „Булсатком“ пренареди миналата година своята акционерна структура и има планове да се концентрира изцяло върху сателитната телевизия.

Агресивните предложения на A1 и „Виваком“ в областта на интернет ТВ-то оказва влияние върху пазара и е нормално IPTV абонатите и приходите да растат в тази посока. Според годишния доклад на КРС този подсегмент добавя над 60 хил. нови потребителя.

Без размествания

Въпреки агресивната стратегия на A1 при фиксирания интернет и телевизия, компанията все още не е успяла да измести лидерите в двата сегмента – „Виваком“ и „Булсатком“ съответно. При първия, компанията е доста скъсила дистанцията, нещо, което се забелязва и при годишният ѝ отчет. Конкретните данни за „Виваком“ все още не са публикувани, но според КРС, съотношението на дяловете на абонатите е 27.2% към 26% в полза на бившия държавен телеком.

При платената телевизия A1 също остава с 25%, като там „Булсатком“ продължава да води с 36.3% или близо една трета от пазара. В двата сегмента прави впечатление все по-силната доминация на водещите три играча. При доставката на интернет това са „Виваком“, A1 и „Булсатком“, като общо разполагат с 61% дял. При ТВ сегмента трите компании отново присъстват, но с разменени позиции и 85% дял на целия пазар.

Това показва, че малките кабелни оператори все по-малко устояват на натиска на голямото трио в страната. Въпреки, че технически те имат ръст от около 1% на годишна база, техния дял е сравнително малък. Тук влиза и елементът на сивия сектор, като някои предприятия са регистрирани в КРС, но не отчитат напълно коректно абонатите и приходите си от тези услуги, за да плащат по-ниски такси за авторски права за разпространение на програмите.

Пакетни предложения и консолидация

Пакетните предложения или предоставянето на няколко услуги в комбинация продължават да са основния начин за достигане до крайните потребители. Това е също друга дългогодишна тенденция, но специално в доклада на КРС има няколко нюанса.

Първият е, че по изискванията на регулатора, операторите съобщават отделно своите мобилни потребители на гласова и интернет услуга. Както и колко от тях ги ползват комбинирано. Предвид факта, че абонаментните планове в повечето случаи включват и двата елемента не е изненада, че те съставлява 83% от пакетите в България през 2019 г.

Втората по популярност комбинация е между фиксиран интернет и телевизия и разполага с едва 8.8% от договорите. Което оставя другите варианти и пакетите от три и повече услуги с незначителните малко повече от 8%. Много от малките компании на телеком пазара се опасяват, че навързването на много услуги, ще доведе до ориентирането на потребителите към големите играчи. Това се случва, но не толкова чрез пакетите или поне не за момента.

Големият дял на основните компании във фиксираните услуги, оказва натиск върху по-малките участници. Тенденцията, бавно и прогресивно да намаляват продължава и през 2019 г. Тези за интернет доставка се свиват на 655, а на платена телевизия до – 247. Доста от последните разчитат на много малко абонати или на конкретни отдалечени места, където големите компании нямат покритие.

По този начин, макар и с доста малки стъпки, пазарът се консолидира. Този сценарий се оказва неизбежен, след като и двата сегмента останаха фирми формиращи двете крайности – големи телекоми и супер малки локални доставчици. Възможностите на последните са доста ограничени, а поединично, собствениците им трудно биха взели добри пари за потенциално сливане или изкупуване.

Перспективата за 2020 г.

Настоящата 2020 г. се оказва изключително турбулентна покрай коронавирус пандемията, извънредните обстановки и потенциалното свиване на икономиката. Телекомите се оказаха в доста интересна позиция. От една страна, техните услуги са решаващи за поддържането на активността на всички компании, които могат да прехвърлят дейността си през дистанционна работа. Те са и ключов фактор при дигитализирането на обществените и икономически услуги.

От втора страна, мрежите бяха подложени на голям натиск от повишено потребление. Което наложи засилената поддръжка на цялата инфраструктура. От трета страна, данните за първото тримесечие на A1 и „Теленор“ показват, че засега ситуацията няма да се отрази на приходите им. Но, източници на TechTrends от индустрията споделиха, че повишеното потребление е в рамките на повечето настоящи договори и този растеж няма автоматично да се трансформира в по-големи постъпления.

Винаги съществува и възможността при втора вълна и ново затваряне на икономиката може да изправи доста компании пред финансови затруднения, което да забави плащания или да доведе до терминиране на договори. Засега, тези опасения са в сферата на предположенията.

The post Затвърждаване на статуквото – телеком пазарът в България през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Ако сделката бъде осъществена, то това ще бетонира позицията на PPF Group и United Group като регионални гиганти в сектора, със сериозни и допълващи се активи в почти всяка държава на Балканите, без Гърция и Турция. Този статус на двете компании ще зависи и от одобрението от регулаторите на две други техни сделки – на PPF Group със CME и на United Group с „Виваком“.

Сложната сделка

Двете групи искат пълния контрол над Telekom Romania, което прави сделката доста сложна операция. Дружеството се състои реално от две компании. Мобилният оператор Telekom Romania Mobile Communications в момента е с мажоритарен собственик гръцкия телеком OTE с 69.99% участие, а останалите се държат от Telekom Romania Communications (бившият държавен Romtelecom). Последният е в ръцете на OTE с 54% и румънската държава с 46% участие. Най-големият акционер в OTE е германският гигант Deutsche Telekom с 45%, което допълнително обърква пъзела.

Така в преговорите са замесени гръцкия оператор, румънската държава и донякъде германската група. Според Profit.ro, първо в Белград, а след това и в Букурещ са започнали многостранни разговори за сделката. В тях са били включени не само директните представители на потенциалния купувач и продавач в лицето на United Group, PPF Group, OTE и румънското правителство, но и посланиците на Германия, Гърция и САЩ. Опасенията на Profit.ro са насочени главно заради потенциални директни или индиректни връзки на двете финансови групи с Русия.

В първата фаза за наддаването на Telekom Romania са взели участие още два консорциума. Първият е бил съставен от две компании – френската Orange и румънският телеком Digi (собственост на групата RCS & RDS). Вторият е българският бизнесмен Спас Русев, който беше мажоритарен акционер във „Виваком“ преди сделката с United Group. Последният участник обаче отпада още при предварителното разглеждане на офертите, пише Profit.ro. Самият Спас Русев, коментира в интервю за „Капитал“, че все още се води за кандидат, като всичко зависи дали собствениците ще предпочетат да продадат двата бизнеса заедно или поотделно.

Бетониране на регионалния статус

Ако United Group и PPF Group достигнат до сделка с Telekom Romania, двете групи ще се превърнат в истински балкански телеком гиганти. Като дори ще имат съвместен помежду си актив. За момента техните бизнеси в сектора се припокриват само в България, в случай, че бъде одобрена сделката с „Виваком“, и в Словения, където се чака зелена светлина на придобиването на CME от PPF Group. В Румъния, чешкият инвестиционен фонд ще разполага и с медийната група Pro TV отново покрай трансакцията си със CME.

Точните параметри на придобиването на Telekom Romania не се съобщават, така че няма как да знаем какво ще е участието на двата купувача при финализиране на сделката.

Крайният резултат ще бъде повече от впечатляващ. PPF Group ще разполага с мобилни оператори в осем държави – България, Чехия, Румъния, Словакия, Черна гора, Холандия, Сърбия и Унгария. В четири от тях ще разполага и с медийни компании, след като придобие CME, която ще му даде достъп и до словенския пазар на съдържание. Присъствието му в България ще се формира с контрола върху „Теленор“ и „БиТиВи Медиа Груп“.

United Group от своя страна ще разполага с кабелните оператори от групата SBB, които обхващат Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, както и Хърватска. В България и Румъния ще разполага с по един конвергиран телеком – „Виваком“ и Telekom Romania съответно. Във всичките си стари пазари, компанията разполага със собствена медийна група – United Media.

Бракът между оператори и съдържание

Двата нови балкански гиганти също така показват и доста конкретна насоченост на своите инвестиции – техният стремеж да комбинират телеком и медиен бизнес. PPF Group заяви това с обявяването на сделката с „Нова броудкастинг груп“ в България, но тя беше блокирана от регулатора. След това, чешкият фонд на милиардера Петр Келнер се ориентира към CME, които контролират не само bTV, но и редица други медийни групи в региона.

United Group разполагат със собствена компания, която произвежда собствено или купува лицензирано съдържание – United Media. За момента тя оперира в Словения, Словакия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Хърватска. Много е вероятно тя да навлезе и в България, след приключване на сделката с „Виваком“. За Румъния ситуацията ще е по-трудна. Причината е, че техния потенциален съдружник в Telekom Romania – PPF Group – ще разполага с медийна група там, ако финализира своята сделка със CME.

The post Собственикът на „Теленор“ и купувачът на „Виваком“ преговарят за Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

По информация на TechTrends още от декември месец, щафетата трябваше да поеме британски фонд, който да изкупи голяма част от дълга и след това да го трансформира в акционерна собственост. Това става тъй като за обезпечение на кредита е заложено предприятието. Ситуацията изглежда се променя в последните седмици с влизането на неочакван играч – държавата.

Финансовите операции

Вестник „Капитал“ в напоителна статия разказва за прехвърлянето на задълженията на редица кредитори и тяхното излизане, както и влизането на Българската банка за развитие (ББР). Така, според информацията на седмичника, британският фонд Blantyre Capital изкупува кредита предоставен на „Булсатком“ от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank.

Първите две институции първо продават своите вземания на Bank of America Merrill Lynch, които впоследствие отиват при британците. След тези операции Blantyre Capital вече притежава над 50 млн. евро вземания от общо 85 млн. евро кредит предоставен на българския оператор.

Британският фонд Blantyre Capital е изкупил основната част от 85 млн. евро дълг на оператора

Останалите около 30 млн. евро задължения първоначално са към KBC Group и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Източниците на „Капитал“ потвърждават, че ББР вече е изкупила дела от 10 млн. евро на KBC и около 7 млн. евро от този на ЕБВР. След тези транзакции, задълженията, които ще притежава българската банка са приблизително 17 млн. евро, европейската институция – около 14-15 млн. евро, а Blantyre Capital – 50 млн. евро.

Оттук започват спекулациите на „Капитал“, че ББР ще изкупи дълга, който притежава британския фонд. Потвърждение за подобен ход засега няма. По информация на TechTrends, през декември, Blantyre Capital са опипвали почвата и са планирали да влязат в собствеността на „Булсатком“ при това като мажоритарен акционер. Включително са разполагали и с конкретен бизнес план за развиване на дейността на оператора. От средата на януари, информацията за Blantyre Capital и техните действия в България обаче секва.

Влизането на Българската банка за развитие може да промени плановете за собствеността на „Булсатком“

Дали влизането на ББР променя плановете на британския фонд е все още рано да се каже. Възможно е наистина българската банка да отправя предложение за изкупуване на останалата част на дълга и така да си осигури мажоритарно участие. Но остава и варианта, в който Blantyre Capital изкупува вземанията на ЕБВР и придобива основния дял от собствеността.

Това, което за момента е ясно, по данни на „Капитал“, засега триото от кредитори ще влезе в управлението, с което ще отпише задълженията и ще осигури допълнителни 50 млн. лева за оперативна дейност. Може обаче да предстоят бъдещи преструктурирания на собствеността.

Плановете на Blantyre Capital

По информация на TechTrends, първоначалните планове на Blantyre Capital след като поеме контрола над „Булсатком“ е да фокусира изцяло дейността на оператора в една посока. Тя включва ориентирането основно към предоставянето на ТВ и интернет услуги. Компанията е лидер в първия сегмент с над 625 хил. абоната, повечето от които получават ТВ сигнал през сателит. В сферата на доставките на фиксиран интернет, „Булсатком“ има нелоши позиции с над 156 хил. клиента, показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2017 г.

Развитието на мобилната мрежа, което беше замразено, в този сценарий ще бъде прекратено и най-вероятно компанията ще върне лиценза за лентата от 2x5MHz в 1800MHz на КРС. По този начин в този спектър ще се освободи необходимия ресурс от 2x15MHz, който са заявили трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Той ще може да бъде разпределен лесно и без търг. Освен ако остатъците на фалиралия „Макс Телеком“ – дружеството „ТиКом“ не предяви претенции за допълнителен спектър.

Какво е планирал Blantyre Capital за вече изградената мобилна мрежа няма точна информация. Фокусът на фонда ще падне изцяло към развитието на ТВ и интернет услуги. Развитието на оптична мрежа и предлагането на комбинирани пакети ще са основните действия на „Булсатком“, ако Blantyre Capital поеме руля.

Точни детайли по намеренията на британците за инвестициите липсват. Но най-вероятно след изкупуването на дълга и наливането на оборотни средства, няма да последва финансиране на други големи проекти. Крупни придобивания няма да се очакват, а целта е да се избият вече вложените средства.

Инвестициите ще са в посока засилване на портфолиото от съдържание, качеството и обвързването на ТВ и фиксираната интернет услуга. Последното означава пакетни предложения, като по този начин да се увеличи добавената стойност и съответно крайната цена за потребителите. Именно, поради тази причина, ако има инвестиции, те ще са в посока развитие на оптичната мрежа и интернет телевизията (IPTV).

Бъдещето на сателита

Независимо дали „Булсатком“ ще остане в ръцете на Blantyre Capital или пък ББР ще натисне да влезе еднолично, бъдещето на сателита е извън дружеството. То е отделено във фирмата „България сат“, където се намират и задълженията към американската държавна Exim Bank на стойност 155 млн. долара, както и към Space Systems/Loral и Deutsche Bank от 33 млн. долара.

Сателитът Bulgaria Sat-1 остава извън сделката и в ръцете на Максим Заяков

Тук, „Капитал“ обявява, че Максим Заяков, който е основният двигател на развитието на сателита, ще получи едноличен контрол върху дружеството. Пред бизнес изданието обявява, че от средата на миналата година вече не се занимава с „Булсатком“ и се концентрира изцяло върху управлението на „България сат“. Което ще е нелека задача, предвид големите задължения и трудността да се намерят клиенти, които да ползват пълния капацитет на иначе вече намиращия се в орбита сателит.

Лошата новина е, че пред „Капитал“, настоящият преструктуриращ директор на „Булсатком“ Макс Зиф потвърждава, че споразумението между ТВ оператора и „България сат“ за използване на спътника, ще бъде прекратено. Така единствения сигурен до момента клиент отпада.

Първият български сателит остава с огромен дълг и без клиенти

Заяков е един от съоснователите на ТВ оператора. Втората голяма личност зад „Булсатком“ е Пламен Генчев. Той остава в компанията, макар и вече с миноритарен дял. Двамата, приблизително са си поделяли 60:40 управлението и собствеността в „Булсатком“. Последният ключов играч от основаването на оператора е дългогодишният маркетинг директор Тинко Тотев. Той напуска управлението на компанията заедно със Заяков през август миналата година. Така Пламен Генчев остава последният от оригиналното трио мениджъри.

Провалената сделка

Сагата около собствеността на „Булсатком“ се развива от няколко години. През април 2016 г. ЕБВР поема отговорността да се опита да намери изход от задлъжнялостта и неизгодното оперативно положение, в което се намира компанията. По информация на TechTrends една от най-фундаменталните опции, които са били обсъждани и са били водени преговори, е мащабно сливане между „Булсатком“, „Макс Телеком“ и „Нет 1“.

В края на 2016 г. се проваля опита за сливане на „Булсатком“ с „Макс Телеком“ и „Нет 1“

Подобен ход щеше да създаде дружество, което поне малко да може да се противопостави на трите основни телекома – А1, „Теленор“ и „Виваком“. Причината е, че ще може да се създаде оператор, който да е лидер на ТВ пазара, да разполага с мощна оптична мрежа за интернет и нелоша мобилна такава. Както и ресурс от 2x20MHz радиочестоти, които да използва за 4.5G.

Историята показва, че тази идея така и не се реализира. Това се дължи на няколко фактора. Слонът в стаята са огромните задължения на всяка една от фирмите. Освен 85-те милиона на „Булсатком“, „Макс Телеком“ имаше два кредита по 15.2 млн. евро към Първа инвестиционна банка, а „Нет 1“ – към същата институция две задължения за общо 38 млн. евро. Последните всъщност са револвирани заеми, които компанията получава през 2017 и 2018 г., след като преговорите се провалят.

Втората е, че обединяването на трите компании и преструктурирането им, така че да работят като едно дружество (или конвергиране) ще бъде дълъг, времеемък и доста скъп процес.

В крайна сметка, всичко това не се случи. Което доведе до фалита на „Макс Телеком“ и търсенето на алтернативни варианти за „Булсатком“. Пред финализирането на такъв за сателитния оператор сме на път да станем свидетели. Въпреки, че все още не е ясно, дали новият собственик ще е държавната ББР или лондонския фонд Blantyre Capital. Ако е втория, поне има яснота, какви ще са следващите действия спрямо работата на „Булсатком“.

The post Голямата рокада в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.