Зимните вечери и празничните дни са времето, когато телевизията се превръща в естествена част от уюта на дома – събира ни със семейството, дава ни възможност да наваксаме с любими сериали и ни потапя в света на киното и спорта. И за да бъдат тези мигове още по-приятни, Yettel TV предлага още повече възможности за гледане, при още по-добри условия.

От 23 ноември 2025 г. до 31 януари 2026 г. новите абонати на Yettel TV могат да се възползват от специално коледно предложение – месечна такса за услугата от само 1 лв./ 0.51 евро през първите шест месеца, като към нея имат възможност за закупуване на телевизор Xiaomi с 0 лв./ 0 евро лизингови вноски за същия период и/или активиране на допълнителен ТВ пакет по избор без допълнително заплащане, за 4 месеца.

Сред наличните допълнителни ТВ пакети са HBO Max, SkyShowtime, Max Sport Plus, DiemaXtra, 7/8 TV, Voyo, както и видеотеката за възрастни Hustler. Така всеки нов клиент може да избере съдържанието, което най-добре отговаря на интересите му – независимо дали търси спорт, премиум кино, сериали или риалити формати и игри.

За тези, които обмислят обновяване на домашната техника, кампанията предлага и възможност за покупка на избрани модели смарт телевизори Xiaomi, като клиентите могат да изберат от три различни модела – от компактни екрани за по-малки помещения до големи QLED панели за кино изживяване у дома. Всички устройства работят с Google TV и са напълно съвместими с приложението Yettel TV, без нужда от допълнителен Smart TV Box.

Най-малкият модел в предложението е Xiaomi TV A 32″ 2025 HD, който идва с LED панел, Full HD Dynamic Color картина и Google TV. Той е подходящ избор за кухня, спалня или втори телевизор в дома, като предлага разширена свързаност, до 60Hz опресняване и поддръжка на приложението Yettel TV без допълнително оборудване.

За потребителите, които търсят по-голям екран с по-високо качество на картината, Yettel включва и Xiaomi TV A Pro 43″ 2025 QLED. Моделът използва QLED панел с по-добра яркост и контраст, разполага с три HDMI порта, два USB входа и работи с Google TV с вграден Google Assistant. Въпреки компактните си размери, устройството предлага добро цветово възпроизвеждане и е изключително удобен вариант за дневната или като основен телевизор в по-малък апартамент. Съвместимостта с Yettel TV позволява на клиентите да използват всички интерактивни функции без необходимост от Smart TV Box.

Третият и най-голям модел в кампанията е Xiaomi TV A Pro 55″ 2026 QLED, който осигурява осезаемо визуално присъствие в дома. Модерният QLED панел, 4K резолюцията и Google TV го позиционират като подходящ избор за филми, спорт и големи семейни пространства. Той поддържа AirPlay, Wi-Fi 5GHz, Bluetooth 5.0 и всички необходими стандарти за цифрово излъчване. Моделът е най-амбициозният от трите като големина и функционалност, но в рамките на кампанията остава достъпен благодарение на възможността да се вземе на 0 лв./ 0.51 евро за първите шест месеца, което прави обновяването на домашното оборудване значително по-изгодно.

Yettel TV е модерна интерактивна телевизионна платформа, която работи изцяло през интернет и позволява гледане на съдържание на телевизор, лаптоп, компютър, смартфон или таблет. Услугата предлага над 200 канала, голяма част от които в HD качество, както и достъп на до пет устройства едновременно. Клиентите могат да използват платформата както чрез Smart TV Box, така и директно през приложението за съвместимите смарт телевизори, като интерфейсът е еднакво интуитивен и удобен независимо от устройството.

Настоящата кампания на Yettel TV ще продължи до 31 януари, за да направи телевизионното изживяване по-достъпно, по-персонализирано и по-богато – точно навреме за най-уютния сезон в годината.

 Съдържание от „Йеттел България“

The post Yettel TV посреща празниците със специално предложение за нови абонати appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Подобно на триумвиратите в Римската империя, те бяха най-вече привидни, като всеки един от тях е готов да се обърне срещу другия. В подходящия момент, разбира се. С разбиването на дългогодишното владичество на „Булсатком“ в сегмента на платената телевизия, се слага почти окончателен край на влиянието на независимите оператори на телеком пазара. Независимо от фактите, че все още в България има 244 ТВ и 644 интернет доставчика, влиянието на малките вече не е толкова значим фактор на пазара. Както показват и последните данни от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г.

Със слагането на края на ефективния отпор на малките оператори, конкуренцията остава в рамките на трите големи и конвергирани телекома. С което рухва и триумвиратът изграден между тях през последните години. Настъпва епохата, в която трите компании ще се борят за всеки абонат, стотинка приход, метър кабел, като (почти) всичко ще бъде позволено. Завършването на тези процеси ги видяхме в края на 2022 г. и продължават да се разгръщат от началото на 2023 г.

Измамните общи тенденции

На пръв поглед телеком пазарът се развива както през последните няколко години. Умереният и стабилен растеж се запазва, като през 2022 г. е отчетено общо увеличение на приходите от 7.1% до 3.374 млрд. лева. За справка, през 2021 г. ръстът е 10.1%, а през пандемичната 2020 г. – 6.7%. Телеком секторът обаче намалява своята тежест като част от българската икономика. През изминалата година той съставлява 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато година по-рано е бил 2.3%.

Запазват се тенденциите за постепенен спад на мобилните гласови услуги, за сметка на сумарната интернет свързаност (мобилна и фиксирана). Приходите от първите минават под 1 млрд. лева до 946 млн. лева през 2022 г. Вторите се увеличават от 1.45 млрд. на 1.67 млрд. лева. Платената телевизия също отчита повишение през изминалата година от 453 млн. на 474 млн. лева.

Друга, традиционна за нашия пазар тенденция е, че се увеличава делът на пакетните услуги. Като към края на 2022 г. 78% от мобилните абонати ползват такава (като доста често пакетът са мобилни разговори и пренос на данни – бел. ред.), 35% от потребителите на фиксиран интернет и 40% от тези на платена ТВ.

Спокойствието на мобилния фронт

Многократно сме повтаряли тезата, че проектът за четвърти мобилен оператор се провали с гръм и трясък в България. Въпреки, че КРС близо десетилетие отчиташе, че на пазара има пет играча. Само, че две от тях, които трябваше да предоставят тази услуга, години наред само присъстваха като статистика в регулатора. Пазарните им дялове бяха частица от 1 процентен пункт, при това сумарно.

Тази измамна ситуация официално приключва през 2022 г., след като „Булсатком“ и „Ти.ком“ не подновиха лицензите си и те бяха върнати обратно на КРС. Така, за миналата година, регулаторът вече отчита единствено трите големи телекома, като основни играчи на мобилния пазар.

Между тях самите няма значими размествания – „А1 България“ е лидер по абонати с 36.7%, а „Йеттел“ по приходи (38%). На база клиенти, „Виваком“ от своя страна започва да се добилижава доста до втория, като вече разликата между тях е под 1 процентен пункт – 31.2% срещу 32.1% съответно.

При приходите, „Йеттел“ все още доминира, въпреки че преднината му пред „А1 България“ е сходна между първия и втория от 4% пункта. Разликата е, че „Виваком“ изостава повече при постъпленията, като има 27.8% срещу 34.2%. Но, телекомът подобрява резултатите си в този подсегмент, като през 2021 г. е разполагал с дял от 25.3%.

Ако ще има раздвижване на мобилния пазар то ще е при предоставяне на капацитет на мрежата. В полезрението на доклада на КРС започва да попада и аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Първата вече продаде своите кули и базови станции на саудитския TAWAL, докато втората ги отдели и през тази есен трябва да излязат на фондовата борса във Виена. „Йеттел“ също раздели този бизнес и сега той е ситуиран в „ЦЕТИН“. За КРС тенденциите на този пазар ще се отчитат в сегмент „Колокация“ и ще бъде интересно да се проследят през следващите години.

Новият ТВ крал

Голямата новина е, че след години на властване и доскоро недостижимия лидер при платената телевизия „Булсатком“ вече е детрониран. Данните на КРС показват, че сателитния оператор вече е втори по пазарен дял на база абонати от 26.7%. Новият лидер по този показател е „Виваком“ с 32.9%. Сривът на „Булсатком“ е значим дори само на годишна база, като през 2021 г. компанията разполага с дял от 31.3%.

По груби изчисления в абсолютни стойности, ситуацията може да е дори много по-зле за сателитния оператор, като през 2022 г. да разполага с около 540 хил. абоната. Преди години се предполагаше, че „Булсатком“ разполага с над 1 млн. потребителя, основно на сателитна ТВ. Тогава тези данни не се разкриваха от КРС, но имаше няколко косвени доказателства за доминацията на компанията по това време.

Ключово е сега, „Булсатком“ да успее да намали „изтичането на абонати“ и тяхното преливане към конкуренцията. Дори КРС коментира, че съществува перспективата, сателитния оператор да падне доста бързо на трета позиция. В същият момент, в средносрочен план „Йеттел“ може да заеме неговото място, като компанията от април 2023 г. предлага интерактивна телевизия. Комплексните пакети ще са основното оръжие на телекома. „Булсатком“ е силен в сателитния сигнал, където има също сравнително млад играч – „Поларис“, зад който стоят неговите бивши основатели. Тя се появи на радара покрай пазарния анализ на КЗК, но за момента още не са публикувани абонатите за 2022 г., за да се каже, колко точно е нейния ефект върху сегмента.

Ситуацията е сходна при пазарния дял на база приходи. Влиянието на „Булсатком“ в този подсегмент спада от 34.2% на 29.3% през 2022 г. Любопитното е, че тук е изместен не от „Виваком“, а от „А1 България“, като последната разполага с 29.8%. По този показател, водещите компании са сравнително близки, като третата има дял от 27.6%. Друг любопитен факт е, че категорията „Други“ расте минимално от 12.9% на 13.3% при това въпреки придобиванията на ТВ доставчици от страна на „Виваком“ през последните две години.

Свят за двама с уловка

Истинската перла на пазарната икономика в телеком сектора у нас се нарича сегмента за фиксиран интернет. Но и тук нещата започват да наподобяват тези при мобилната връзка. „Виваком“ и „А1 България“ са самотни и недостижими лидери с 31.4% и 22.1% дялове съответно при абонатите. Третият „Булсатком“ е с 6.2%, като и тук отчита отлив на клиентите, през 2021 г. разполага с дял от 7.6%.

Все още малките оператори успяват да държат „лъвския пай“ на база приходи. Графата „Всички останали“ отговаря за 52.3% постъпления от доставката на фиксиран интернет. Въпреки, че разполагат едва с 34.2% от абонатите. Но това са общите данни за 687 компании от всичките 690, които оперират на пазара.

През настоящата година, сателитният оператор ще промени частично статуса си на този пазар, като компанията предостави фиксираната си мрежа на „Виваком“. По-точно – на нейния собственик United Group, като това беше част от заема отпуснат към Спас Русев, за да може последния да придобие „Булсатком“. Без инфраструктура, компанията ще се превърне във виртуален доставчик на фиксиран интернет.

Краят на голямото примирие

Както виждаме, изминалата 2022 г. маркира задълбочаване на консолидационните процеси в основните телеком сегменти в България. Годината обаче беляза и първото голямо пропукване на привидния триумвират между водещите телекоми. Досега, трите оператора заставаха един до друг по отношение на редица въпроси свързани с радиоспектъра, ТВ правата, законодателните промени и др. в стремеж да запазят силните си позиции.

Ябълката на раздора между тях се нарича мрежовата инфраструктура. Агресивната политика на придобивания на „Виваком“ от последните две години е силно оспорвана от другите двама ключови играча. Част от сделките попадат в своеобразна игра на пинг-понг между регулатори и съда. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на два пъти защити окрупняването, съдът го върна за преразглеждане. След последното становище на КЗК „Виваком“ обяви, че е финализирала придобиването на „Телнет“. Предстои одобрение на сделката покрай „Булсатком“, Спас Русев и прехвърлянето на мрежата на сателитния оператор.

КРС първоначално изрази на два пъти съмнения за пазара на едро на интернет, но в последния си анализ те бяха значително смекчени ако не и напълно елиминирани. В доклада си ресорният регулатор също не показва загриженост. „Йеттел“ (заедно с инфраструктурното „ЦЕТИН“) и „А1 България“ обявиха, че последните консолидации на „Виваком“ ще нарушат конкуренцията. Битката на това поле тепърва предстои.

The post Краят на привидния триумвират – българският телеком пазар през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ става последния голям телеком от трите, които отчитат стабилен растеж през 2022 г. Месец и малко по-рано, „А1 България“ също обяви силна година с ръст по почти всички показатели през деветмесечието. Данните на „Йетел“ до момента са за полугодието, но също са доста позитивни. След като „Виваком“ беше купена от United Group финансовите отчети са достъпни само за инвеститори, но TechTrends и „Капитал“ разполагат с негово копие.

Трите компании посочват почти сходни причини за положителната тенденция – новите планове, индексацията на действащите абонаменти и др. Телекомите обаче предупреждават, че инфлацията вече натиска разходите и в дългосрочен план може да удари и потреблението. Финансовият отчет на собственик на „Виваком“ – United Group показа и, че групата е финансирала придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев, срещу което ще получи нейната физическа инфраструктура. Повече подробности по този казус – тук.

Тенденцията при приходите и печалбата

Виваком“ привършва първите девет месеца на 2022 г. с ръст на приходите от 8%. Те вече достигат 435.89 млн. евро. И съставляват 23% от всички на United Group. Българският оператор вече не е единственият най-голям актив и генератор на пари на балканския телеком конгломерат. Неговите възможности са изравнение след придобиването на гръцкия оператор Wind Hellas, който също заема 23% от всички постъпления. Компанията от южните ни съседи е доста близка по приходи за деветмесечието спрямо „Виваком“ с 432.7 млн. евро.

Но по отношение на печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) все още българският оператор е недостижим. Той отчита по този показател 195 млн. евро и съставлява 29% спрямо общата печалба на United Group. Тук Wind Hellas е далеч назад със 130.3 млн. евро EBITDA и 19% дял от общата за групата.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) е друг ключов показател в телеком сектора. При „Виваком“ той се увеличава с 8.7% на годишна база и вече надминава 10 евро. В отчета на United Group е посочено, че това е в резултат от индексацията на цените, което влезе в сила през февруари. Както и от новите планове и продажбата на допълнителни услуги на съществуващите абонати.

Ефектите от придобиванията

Виваком“ осъществи редица придобивания на локални оператори през последните близо две години. Повечето сделки вече са финализирани, а абонатите и мрежите – консолидирани. Крайният ефект към деветмесечието са повече от видни. Българската компания отчита добър растеж на абонатите на фиксирани услуги.

Най-стабилно е увеличението на потребителите на платена кабелна телевизия. На годишна база те нарастват с 12% до 470 хил. абоната. Ситуацията е по-умерена спрямо абонатите на широколентов интернет. Те се увеличават само с 4% на годишна база до 602 хил. Потребителите на сателитна телевизия (DTH) от своя страна не се променят и остават на предишните нива от 256 хил. Любопитното е, че мобилните абонати също растат с 5% до 3.197 млн. Това е тенденция, която се забелязва и при останалите оператори.

Капиталовите инвестиции (CAPEX) също бележат ръст от 18%. Те вече съставляват 74 млн. евро и донякъде то се дължи на по-високите цени на оборудването, както и на еднократни разходи по интеграцията на новопридобитите „Нет1“ и N3. „Виваком“ инвестира и в разгръщането си на 5G мобилната си мрежа, но United Group не споменават нищо за нея в доклада си.

The post „Виваком“ потвърждава растежа на приходите и печалбата на телекомите appeared first on TechTrends България.

Така може да обобщим годишните финансови резултати на телекома, които бяха обявени пред инвеститорите на компанията-майка United Group. Българското звено продължава да е „перлата в короната“ на балканската група, като формира около 29% от всичките ѝ приходи. Амбициите на международният конгломерат се увеличават, като само през 2021 г. са завършени 12 придобивания на различни пазари и области.

От тях половината са в България, като съответно 3 се падат на „Виваком“. Още две бяха обявени и се чака окончателно одобрение от регулатори и съд. При реализирането на всички сделки, българският оператор има шанса да засили резултатите си и евентуално да си върне лидерската позиция от „А1 България“. Освен ако този подход не бъде възприет и от техния конкурент. Причината е, че органичния ръст на абонатите между двата телекома е почти невъзможен без изкупуване на някой конкурент.

Увеличение по всички показатели

Изминалата 2021 г. бележи увеличение на всички ключови показатели на „Виваком“. Приходите нарастват с 6% на годишна база до 552 млн. евро, според презентацията за края на последното тримесечие и 549 млн. евро според годишния доклад. Няма яснота, откъде идва разликата от 3 млн. евро, но приемаме по-високата стойност. „А1 България“ обаче отчете 574 млн. евро през изминалата година и така най-накрая взима титлата за най-голям телеком в страната.

„Виваком“ запазва по-високите нива на печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). За периода тя 231 млн. евро или се увеличава с 12% спрямо 2020 г., докато тази на „А1 България“ е 218 млн. евро. „Виваком“ също така формира 33% от годишната EBITDA на цялата United Group, което допълнително подчертава ефективността на дружеството.

Сложното сравнение с абонатите

Сравнението между двата телекома става малко по-сложно при абонатите. Причината е, че „А1 България“ и нейната компания-майка Telekom Austria Group спряха да съобщават тези за платена телевизия. Доста данни отпаднаха от тримесечните отчети на групата, но тези за ТВ вече са спестени и в годишните. Липсва и точна разбивка при тези за фиксиран интернет, като за 2021 г. бяха дадени само информация за общите линии.

„Виваком“ отчита впечатляващия ръст на потребителите на кабелна телевизия (традиционна и интернет) от 39% до 435 хил. В комбинация с минималния ръст от 1% при тези на спътникова ТВ те стават 692 хил. абоната. Дали, операторът надминава „Булсатком“ в този сегмент ще разберем, когато излязат годишните данни на Комисията за регулиране на съобщенията през лятото.

Потребителите на интернет също бележат силен ръст от 24% до 588 хил. Големият скок на абонатите на фиксирани услуги е очакван и той е плод основно на придобиванията, които „Виваком“ предприе през 2021 г. По-малка роля има и новата ТВ платформа EON представена през март миналата година. Мобилните абонати отчитат минимален ръст от 4% до малко над 3 млн. Тази тенденция е повлияна от въвеждането на новите неограничени планове през февруари.

Другите данни

Един от най-ключовите показатели в телеком индустрията – средномесечния приход на абонат (ARPU) също бележи увеличение през изминалата година. То е от 5.8% и достига до 9.8 евро. Трябва да отбележим, че става дума за комбинирания индекс между мобилни и фиксирани услуги (т.нар. Blended ARPU).

Инвестициите в инфраструктура на пръв поглед скачат с впечатляващите 131% до 95 млн. евро и някои бързо биха заключили, че това се дължи на ударна модернизация към 5G. Проблемът е, че United Group отчитат вложенията в мрежи за 2020 г. само за периода в който са влезли във владение. Тоест от август месец. Реалният ръст на „Виваком“ в капиталовите инвестиции е около 16%.

Смяна на караула в мобилните и фиксирани услуги

Изминалата 2021 г. беше крайъгълен камък за двата основни стълба на телекома – фиксираните и мобилни услуги. За първите, „Виваком“ обяви през март своята нова телевизионна платформа EON, като компанията инвестира в доста силна рекламна кампания. Това е един от факторите, който е повлиял върху бурния ръст на абонатите на платена ТВ. Основоопределящият обаче е придобиването на няколко кабелни оператора, за което ще се спрем след малко.

При мобилните услуги, „Виваком“ направи микро революция, като представи първите абонаментни планове с (почти) напълно неограничен пренос на данни. Плановете Vivacom Unlimited бяха представени няколко седмици преди EON – през февруари. Те предизвикаха кратка война на цените между трите оператора, която приключи през април. Крайният резултат е, че вече и трите оператора имат неограничен достъп до мобилен интернет в горния сегмент на абонаментните планове. От двата телекома, които обявиха своите годишни резултати, само „Виваком“ отчита ръст при мобилните абонати до 3 млн. Въпреки това, тя продължава да е трети по този показател, но е скъсила значително разликата с останалите два.

На вълната на консолидацията

Споменахме, че United Group е финализирала 12 сделки за придобивания през 2021 г. и още две от началото на настоящата. Някои от тях са ключови, като например купуването на кабелния оператор Nova и телекома Wind в Гърция. Тези двете осигуриха силно присъствие на групата в южната ни съседка.

В България най-важното придобиване беше на „Нова телевизия“ и групата около нея. Медийните активи се разшириха и с вестникарската група „Телеграф“. „Виваком“ от своя страна придоби три по-малки фиксирани оператори – софийските „Нет1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3. Окончателно одобрение чакат още няколко сделки – русенската NetWorks България, „Телнет“ и TVN. Във финансовите резултати на United Group не се посочват сумите, които българският оператор е платил за тях.

Годишният отчет на United Group разкрива интересни подробности около сделките. „Теленор“ (вече „Йетел“) е обжалвал пред Висшия административен съд (ВАС) одобрението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за покупките на „Виваком“. Магистратите са върнали решението на регулатора на първа инстанция по отношение на трансакцията за „Цифрова кабелна телевизия“ (N3 е търговското ѝ име – бел.ред.). От компанията-майка твърдят, че част от сделките вече са приключени и операторите – интегрирани, като в най-лошия сценарий КЗК ще трябва да ги преразгледа.

На първите три придобивания се дължи основно големия скок на абонатите на телевизия и фиксиран интернет. Ако останалите също преминат одобрение и бъдат финализиране, може да предположим, че ръст с високи темпове ще има и през 2022 г., макар и с една идея по-малък.

Продължаващите спорове за собствеността

Друг интересен момент в годишния отчет на United Group е потвърждението, че голяма част от съдебните спорове за собствеността на „Виваком“ са приключени. По-голямата част от тях бяха затворени още през 2018 г. и 2019 г. Но остава едно ключово дело в Люксембург, докато тези във Великобритания са отсъдели в полза на настоящото ръководство. Основните спорове на Осторва за сделката за българския телеком са приключени, като единственото активно в момента е спор за недопускането на бивши акционери до търга за компанията през 2016 г. (не, последната, а по-предишна процедура – бел. ред.).

По-важно е делото в Люксембург, което подобно на тези във Великобритания също разглежда законността на търга отпреди 6 години. От United Group очакват магистратите да отсъдят по сходен начин с техните колеги от Острова. Но подчертават, че противното би оказало силно негативен ефект върху български оператор и цялата група. Във всички случаи очакванията са, делото да се проточи поне до края на 2022 г. Повече подробности за споровете за собствеността на „Виваком“ можете да разберете тук.

The post „Виваком“ през 2021 г.: Ръст, придобивания, но отстъпване на лидерството appeared first on TechTrends България.

Индикациите дойдоха при финансовите резултати на „Виваком“ през второто тримесечие, а новите за третото затвърждават тази тенденция, поне за момента. United Group не обявява публично своите отчети, като те са налични само за инвеститори. Достоверни източници на TechTrends засега ги предоставят редовно за преглед.

Изводите са, че „Виваком“ е добавила около 80 хил. абоната през последните 6 месеца. Дали това се случва в целия сектор още е рано да кажем, защото „Теленор“ не обявява тримесечните си резултати, а Telecom Austria спря да съобщава редица параметри в тези на „А1 България“. Очакваме, че и двата телекома ще са по-конкретни в годишните си отчети. Ако не са, ще трябва да изчакаме до следващото лято, когато ще излязат данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Ръст при всички сегменти

Мобилните абонати на „Виваком“ се увеличават от 2.98 млн. на 3.03 млн. през третото тримесечие, показва финансовия отчет на компанията-майка United Group. В началото на годината те бяха 2.95 млн., така телекомът е добавил през последните 6 месеца около 80 хил. потребителя на мобилни услуги. Ако растежът е изолиран само при „Виваком“, това може да се обясни с пускането на първите пакети с истински неограничен мобилен интернет. Другите два оператора последваха този ход в рамките на месец, затова ще е интересно да проследим, как се развиват техните абонати през периода.

Ситуацията е положителна и в почти всички други сегменти. Платената телевизия и домашния интернет отчитат увеличение на потребителите през периода юли-септември спрямо същия през 2020 г. с 38% и 23% съответно. При първия сегмент те вече са 419 хил., докато при втория – 581 хил. Това се дължи най-вече на агресивните придобивания на малки регионални оператори, които „Виваком“ предприе от декември 2020 г. и продължиха през почти цялата 2021 г. Последното такова беше на великотърновския Telnet, което беше обявено почти по същото време с излизането на отчета на United Group.

Придобиванията имат основна заслуга, тъй като сегмента на платена сателитна телевизия е почти в застой с минимален ръст от 1% до 256 хил. абоната. Единственото перо, което е със спад в резултатите на „Виваком“ е фиксираната телефония. Тя е в това положение от години, покрай популяризацията на мобилните телефони и впоследствие – на смартфоните. Понижението при нея е 10% на годишна база до 487 хил. абоната.

Малко за приходите и печалбата

Сравнението на движението на приходите и печалбата на годишна база при „Виваком“ в момента е трудно. Причината е, че United Group дават информация само от периода от когато влизат във владение в българския телеком. Отделно те дават разбивката не по тримесечия по тези показатели, а до датата на издаване на доклада. Тоест, в случая информацията е за деветмесечието.

Така за този период, приходите на „Виваком“ са 402 млн. евро или 29% от общите за United Group. Според, компанията-майка те отчитат ръст от 352%, но сравнението е напълно некоректно. Причината е, че се сравняват паричните потоци на телекома от третото тримесечие на 2020 г. (когато United Group поемат контрола) с тези за деветте месеца на 2021 г.

На база на тази информация и тази за шестмесечието на настоящата 2021 г. може да заключим, че приходите за юли-септември през миналата година са 114 млн. евро. Тези за същия период през тази година са 141 млн. евро, което е ръст от 23%, но данните не са официални, а са изчисления на TechTrends. Същото важи и за печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Тя е 49.3 млн. евро през третото тримесечие на 2021 г. при 176.6 млн. евро за първите девет месеца.

Друг ключов показател е средномесечния приход от абонат (ARPU). За „Виваком“ от началото на годината до септември той е 9.7 евро. Това е ръст спрямо същия период на 2020 г., когато е бил 9.2 евро, като тук отново отваряме скобата с начина на отчет на United Group.

Бегъл поглед в „Нова телевизия“

Балканската група придоби и цялата медийна група около „Нова телевизия“ в края на миналата година и сделката беше финализирана през януари. В отчета на компанията-майка тя влиза под шапката на United Media, която общо, за деветмесечието на 2021 г. има приходи от 208.1 млн. евро и EBITDA от 88.1 млн. евро.

Точни разбивки за самата „Нова броудкастинг груп“ няма. United Group обаче посочва, че тяхното медийно звено отчита ръст от 95% на приходите, което се равнява на 101.5 млн. евро. Почти напълно тези допълнителни доходи се формират от придобивания, като „Нова телевизия“ допринася най-много от тях. Колко точно – United Group не посочват в своя отчет.

The post „Виваком“ затвърди тенденцията за ръст на мобилните абонати appeared first on TechTrends България.

Тя е видима от близо година, но все повече детайли започват да отпадат или излизат със забавяне за по-дълги периоди. Сега, австрийската група директно обявява, че над шест показателя няма да се съобщават на тримесечна база.

Друга любопитна подробност е сравнението между търговете за честоти, които са проведени в четири държави, сред които и България. Цената, която е платил българския телеком е в пъти по-малка от тази в останалите страни. Това е постигнато независимо от факта, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) беше принудена да организира търг за разпределението на апетитния спектър в 3.6GHz, който е предназначен за 5G мрежи.

Продължаване на серията

Приходите на „А1 България“ се увеличават с 13.3% на годишна база до 144.9 млн. евро през периода юли-септември. Почти всички сегменти в портфолиото на телекома отчитат повишение. Мобилните и фиксирани услуги, бележат ръст, първите подсилени от новите 5G тарифи, които заеха премиум зоната на портфолиото на телекома. Технологичните IT услуги също бележат повишение, като компанията набляга все повече през последните година-две. Продажбата на устройства също подсилва резултатите на оператора.

Всичко това логично води и до увеличение на печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA). Тя се повишава с 9.1% на годишна база през третото тримесечие до 56.9 млн. евро. Причината за различните темпове на ръст на печалба и приходи се крие в увеличението на разходите. Telekom Austria Group коментират в своя отчет, че се увеличават парите нужни за заплати, скока на цените за електроенергия и оборудване са повлияли на цялостното представяне.

Скритите индикатори

Компанията-майка официално обявява, че няма да показва редица показатели на тримесечна база. Тя скрива данните за брой на абонати – фиксирани и мобилни, а тези за платена телевизия отпаднаха напълно. Сред останалите показатели са churn rate-а, средномесечните приходи от абонат (ARPU) и др.

Така в последния доклад на Telekom Austria Group намираме броя на интернет и мобилни абонати за второто тримесечие, който е 487.9 хил. за първите и 3.73 млн. за вторите. Churn Rate за първото полугодие е 1.3%, като 0.8% са само от договори, а 5.4% от предплатени карти. ARPU-то дори не се съобщава от началото на годината. Вече дори не може да се изчисли, като не се предоставят абонатите за третото тримесечие.

Евтините честоти

Финансовият отчет на Telekom Austria Group отдавна отпаднаха капиталовите инвестиции за модернизация на мрежата. Все пак, „А1 България“ обяви в началото на октомври, че е вложила за 5G инфраструктура 46.5 млн. лева. Плановете са вложенията в развитието на мрежата да достигнат внушителните 780 млн. лева, до 2024 г. но тази сума най-вероятно включва инвестициите през годините, включително тези за 4G мрежа.

В сравнение на Telekom Austria Group се оказва, че в България са най-евтините честоти от групата. От 2019 г. досега са проведени редица търгове в Австрия, Хърватска, Словения и у нас. Общо, австрийският телеком е похарчил в тях 193.5 млн. евро. За България са заделени най-малко средства – едва 5.6 млн. евро. От тях 4.7 млн. лева са за апетитните честоти в 3.6GHz, които бяха спечелени в търг през пролетта, като „А1 България“ наддаваше до последно с „Виваком“ за средната лента. Останалите средства са за допълнителни ленти в 2.1GHz и 2.6GHz.

В Австрия за ленти в сходни спектри са похарчени 130.2 млн. евро. Там разликата е в предоставянето на честоти в 1.5GHz, вместо в 2.6GHz в България. Хърватска прави търг във всички спектри, които са предназначени за 5G – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. На местния телеком те им струват 14 млн. евро. В Словения операторът на Telekom Austria Group дава повече пари – 43.6 млн. евро. Там обаче са взети честоти в много повече спектри – 700MHz, 1.4GHz, 2.1GHz, 3.6GHz и 26GHz.

The post Печалбата и приходите на „А1 България“ продължават ръста и през лятото appeared first on TechTrends България.