Факторите за това „нулиране“ са доста, включват цялостното оттегляне на различни инвеститори, фалитът на Silicon Valley Bank, колапсът на криптопазара и скачените му подсегменти и др. Несигурната обстановка засилва рисковете пред този тип вложения и възвращаемостта им. Развитията на инструментите за изкуствен интелект (AI) не успяха да подсилят атрактивността на технологичните стартъп инвестиции.

Тенденцията за отлив на капитали също се подкрепя, като имаме четири поредни тримесечия на спад. За първите три месеца на 2023 г. той е над 53% на годишна база. При това въпреки атрактивните сделки покрай големите трансакции свързани с OpenAI и Stripe. Това показват данните на Crunchbase – платформата за следене на рисковия капитал на TechCrunch.

Сривът на финансиранията

Рисковите инвестиции в световен мащаб се сринаха с 53% до 76 млрд. долара за първото тримесечие на 2023 г. През същия период предходната година те са били 162 млрд. долара, като само три месеца по-рано – в периода октомври-декември 2021 г. е отчетен и абсолютния рекорд в сектора от 183 млрд. долара. Това показват данните на най-голямата и популярна база са данни свързана със стартъпи и финансиране Crunchbase на TechCrunch.

В сумите от началото на годината влизат и няколко мегасделки. Първата е инвестицията от 10 млрд. долара, която си осигури OpenAI – популярната платформа за изкуствен интелект, която „медийната слава“ през последните месеци. Stripe също успя да осигури допълнително финансиране от 6.5 млрд. долара. Така, само тези две сделки покриват 20% от целия обем рискови инвестиции през първото тримесечие на 2023 г.

Броят на сделките също намалява в тенденция, която продължава вече четвърто поредно тримесечие. Те са малко под 6 хил., докато през същия период на 2022 г. те формират 10.8 хил., което означава понижение от 45% на годишна база. От Crunchbase коментират, че рисковите инвеститори все още разполагат с доста голямо количество капитал. Към края на 2022 г. той е оценен грубо на 580 млрд. долара.

По-малко стартъпи, повече сигурност

Най-голямата причина за всеобщия спад на рисковия капитал е в предпазливостта на инвеститорите. Данните на Crunchbase показват, че финансираните проекти преминават през много по-ситна и прецизна цедка. Тя обхваща всички видове сделки – от стартъпите в сийд и ранна фаза (двете най-начални нива), до тези в напреднала и в степен на технически растеж.

Сделките със стартъпи в сийд фаза търпят най-голям удар от гледна точка на бройката. Те се свиват почти наполовина на годишна база от 7 хиляди на 3.7 хиляди. Докато тези в началната и напредналата – по отношение на обемите. Те се свиват с повече от половината финансиране спрямо първото тримесечие на 2022 г. Първите спадат от 66.6 млрд. долара на 25.7 млрд. долара, а вторите – от 94.1 млрд. долара на 39.2 млрд. долара.

Тенденциите по отношение на обеми и брой сделки е напълно нормално предвид структурата на рисковите инвестиции. Тези с най-ранно финансиране обикновено разчитат на много на брой финансирания, но за малки суми. Докато всяка следваща фаза увеличава обема на привлечения рисков капитал при по-малко трансакции.

Търсене на възможности

Това показва, че инвеститорите залагат на сигурно. Подбират много внимателно кои стартъпи да финансират в най-началните фази, както и кои да подкрепят в последващите. Дългогодишната концепция, че ако инвестираш в 100 стартиращи компании и една да бъде успешна ще донесе висока възвращаемост започва да се пропуква. Поне в настоящата глобална нестабилна икономическа обстановка.

Все пак се забелязват две тенденции. Едната е, че спадът може да е голям на годишна база, но на тримесечна е сравнително поносим – 1% при обемите и 15% при бройката сделки. Което показва, че е достигнато някакво дъно на пазара и скоро може да постигнем ако не минимален ръст, то поне стагниращо положение. Инвестициите няма да спрат напълно, но ще доведат до доста силно прочистване сред стартъпите по света.

Втората тенденция е, че независимо от ситуацията, рисковите инвеститори ще търсят нови възможности. Успехът на OpenAI разкрива такива в сферата на инструментите за изкуствен интелект (AI). Именно в тази сфера са насочени повечето сделки от началото на годината. Примери са финансирането осигурено за Fixie.ai, CodiumAI и MoleculeMind.

The post Рисковите инвестиции се стопяват наполовина от началото на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Формулата за успех в Силициевата долина е следната. Стъпка едно, разработваш решение, най-добре такова, което преодолява конкретен проблем и почти задължително да има технологичен ъгъл. Стъпка две, убеждаваш инвеститори в потенциала му и набираш първично финансиране. Стъпка три, търсиш растеж на абонати и клиенти на всяка цена, чрез който убеждаваш още фондове и бизнес ангели да вложат средства. Това може да включва силно субсидиране, само и само, за да привлечеш хора в своята платформа. Последната я повтаряш докато намериш работещ бизнес модел. През цялото това време си на загуба, която се поема от инвеститорите.

Тя се приложи успешно от мултимилиардни стартъпи, като Uber, Lyft, Lime, регионалните за САЩ MoviePass, Maple, Munchery и много други. До голяма степен цялата икономика на споделянето се крепеше на този модел. Яко субсидиране, работа на загуба, с цел привличане на клиенти. В момента, в който те се опитват да излязат логично на печалба, цялата стратегия започва да се сгромолясва. Не веднага, защото в тях са налети сумарно десетки и дори стотици милиарди долари.

Почти всеки стартъп или сравнително нова и обещаваща технологична компания работи на огромна загуба, с цел да се разшири максимално. Uber и Lyft са най-големите примери, румънската перла UiPath също е поела по този път. New York Times (NYT) ги описва като „Сбогуване с милениълския субсидиран начин на живот“. Казано с по-малко поетичност – спукване на балона на модела на Силициевата долина.

Тезата на NYT

Американският вестник NYT се фокусира върху доста конкретен проблем. Това е предлагането на определени услуги под себестойност, с цел удобство и привличане на потребители. Разликата се поема от инвеститорите, чието финансиране се ползва за покриване на тримесечните и годишни загуби. За крайните потребители това са евтини цени за доста удобни услуги, което прави компании като Uber и Lyft доста популярни отвъд Океана.

Недостатъкът е, че рано или късно, загубите се натрупват, а инвеститорското търпение се изчерпва в един момент. Пословичен пример, който NYT дава е MoviePass – абонаментна услуга за кина. Тя идва под формата на брандирана дебитна карта, която в комбинация с едноименното мобилно приложение дава достъп на потребителите да гледат по една прожекция дневно срещу 10 (15-21 долара в по-ранни период) долара месечна такса. Това е изключително евтино на фона на нормален билет за кино в Ню Йорк.

MoviePass реално се опитва да създаде дигитална платформа за запазване на места в киносалоните. Ниските цени за абонаментите са начин за привличане на потребители. Продаването под себестойност се плаща от привлечения капитал на компанията. Бизнес моделът се оказва неустойчив от самото начало и след няколко продажби, MoviePass е официално ликвидирана в края на януари 2020 г. Два месеца преди началото на пандемията.

Успехите до момента

Тезата на NYT е доста правилна, но тя обхваща само част от картината. Стартъпите използват агресивно набрания капитал, за да могат да се разрастват откъм потребители и пазарен дял. По този начин те надуват оценките си. Това дава доста плодородни резултати.

Сред тях са и някои от най-големите в бранша. Интернет гигантът Google започва да прави пари три години след стартирането си. Основаната през 2006 г. социална мрежа Twitter регистрира първата си финансова година на печалба 12 години по-късно. На Amazon му отнема едва 6 години за първото тримесечие на зелено, а доста след това започва да има стабилен бизнес модел. Същото важи и за Facebook.

Неоспорим факт е, че големите перспективни идеи им трябват време и ресурси, за да се превърнат в истински успешни. Точно затова моделът на Силициевата долина възлага на рисковите инвеститори да поемат това бреме. Проблемите започват, когато предприемачите и самите фондове или бизнес ангели изпадат в крайност.

Стартъпите гледат да завъртят колелото на растежа: финансиране – разрастване на потребителската база – нов рунд на средства. Бизнес моделът започва да се ориентира не толкова върху дългосрочната доходност на компанията, а на нейния краткосрочен растеж. Инвеститорите от своя страна се опитват да не „изпуснат“ някоя перспективна сделка и те гледат да имат експозиции на всяка по-голям или перспективен стартъп.

Facebook, Google и Amazon успяват да преследват двете – дългосрочна доходност и краткосрочен растеж. За сметка на Twitter, който може да го приспаднем към по-модерните тенденции. Подобно на Uber, Lyft и Lime той също разчита на дългосрочно субсидиране на дейността. Без от друга страна да имат план за рязко увеличение на приходите и излизане на печалба, дори в дългосрочен план.

Балонът на моделите

Uber и Lyft са идеалния пример, за това как се „правят сметките без кръчмаря“. При тях имаме комбинация между дигитална и физическа услуга, което означава доста повече разходи. Двете компании правят нещо друго – техният бизнес модел беше изграден на базата на заобикаляне на регулациите. Или по-точно – тяхното неотчитане при ценообразуването.

Когато те попаднаха под ударите на властите в различни краища на света, моделът на Uber просто рухна. Този на Lyft също, защото беше копие на своя именит конкурент. Разходите на двете компании рязко се вдигнаха. Първите средства бяха в посока на узаконяване на своя установен бизнес. Следващите харчове са на регулярна периодична база за поддържането му, а всяко разширяване е свързано с доста повече инвестиции.

Uber и Lyft видяха проблемите и се опитаха отново да надуят инвестиционния балон. Този път с проектите си за автономни коли, което щеше да ги превърне вече в истински технологични дружества (а не в хибрид между такси и софтуерни такива). Неслучайно Uber и Lyft даваха дългосрочни надежди, че този нов бизнес единствен ще ги изведе на печалба. Това начинание се оказа много по-тежко откъм средства за развойна дейност, което в комбинация със загубите от оперативната работа, доведе до бързо изчерпване на кешовите резерви.

Крайният резултат за Uber и Lyft беше, че те се отказаха от автономните си амбиции. Следващият ход ще е диверсификация на дейността към различни логистични и транспортни услуги, отново търсене на мащаб и повишаване на крайните цени.

Прозорливостта на България

Именно заради проблеми с правилата беше поводът за спиране на дейността на Uber в България. Местните регулатори бяха едни от първите в света, които предприеха подобен ход, като накараха технологичния гигант да спази правилата. Компанията не сметна за нужно за нашия малък пазар да инвестира средства, които да узаконят нейната дейност.

Малко след това, Европейският съюз обяви, че подобни услуги се водят за транспортни, а не за дигитални, с което затвърди правилното решение на българските власти. Всяко едно облекчение оттук насетне, може да бъде в нарушение едновременно на собствените ни закони и на правилата наложени от Брюксел. Тезата, че България пречи на споделената икономика не издържа, защото в страната вече функционират редица подобни услуги, но с по-добър бизнес модел – този на местния Spark например. Електрическите тротинетки под наем също намериха почва в столицата.

Какво следва

Какви ще са последствията за стартъпите оттук насетне? Най-малкото е, че бизнес моделите ще бъдат поставяни на по-предно място и няма да се правят оценки на базата само на перспектива за растеж на пазари и потребители. Инвеститорите ще бъдат много по-предпазливи в своите вложения. Особено след няколко големи скандала, като този с Wirecard, например. Подкрепата на стартъпите, както и самите техни идеи може да се върнат към доста по-рационален подход, който включва растеж, но и стабилен поток на приходи, с опция за излизане на печалба.

Не се изключва и възможността да се върне фокуса изцяло към растежа за сметка на всичко. Рисковите инвеститори не са наречени така случайно. При подобни операции, те са напълно наясно, че възвращаемостта е само потенциална и то в дългосрочен план. Определено, материали като този на NYT вкарват малко по-трезва оценка на ситуацията и, че не всички модели на Силициевата долина могат да бъдат супер успешни.

The post Отрезвяването на Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Самата трансакция е изпълнена по интересен начин. Компаниите се сливат, някои от досегашните рискови инвеститори излизат, докато влиза нов по-голям такъв в лицето на Silverfleet Capital. Финализирането на сделката ще стане след одобрението на регулаторите в Германия и България, се посочва в информацията разпространена от Bulrpos.

Потенциалните параметри

Официално Bulpros и ec4u обявяват, че се сливат. Собствениците на двете компании продължават да са акционери в новосъздаденото дружество, като те ще бъдат и най-големите такива. Точното разпределение на новите дялове не е обявено официално, но се очаква българските собственици, най-вече в лицето на Ивайло Славов да вземат лъвския пай. Разместванията са най-вече при рисковите инвеститори.

От BulPros излизат досегашните български фондове NEVEQ и BlackPeak. Те инвестираха през 2015 г. в рамките на две години около 3.5 млн. евро. Средствата се използваха за поддържането на растежа на компанията. Веднага през 2015 г. Bulpros придобива германската Innotec Marketing, година след това купува друга фирма от същия пазар – GBS. Сделките в тази посока продължават, като последната официално обявена е през 2020 г. Тогава Bulpros придобива системния интегратор Beam.

На мястото на NEVEQ и BlackPeak се присъединява паневропейския рисков инвеститор Silverfleet Capital. Размерът на инвестицията не се посочва. Според „Капитал“ общата оценка на сделката е в рамките между 90 и 100 млн. лева. Това не е стойността на новото финансиране или излизането на доскорошните инвестиции, а е на колко се оценява новото дружество, след преструктурирането на акционерите.

Допълване на пазарите

Като дейност двете компании имат застъпване в консултантската IT дейност и интеграцията на различни решения. Това е основният бизнес на ec4u, което определено прави Bulpros по-големият играч. Българското дружество има доста по-широко портфолио, като предлага изработването на решения по поръчка в различни области, като облачни системи, киберсигурност, поддръжка и др.

Освен това, Bulpros има 1 000 служители към момента на сделката, разпределени в 20 офиса в Европа и Северна Америка. Основният дял от тях се намират в България. В същото време, ec4u разполага със само 400 разпределени в 11 локации.

Германското дружество обаче разполага с над 800 успешни проекта на три ключови пазара – местния германски, Австрия и Швейцария. За Bulpros първият отдавна е основен – компанията придоби поне две местни фирми, разполага с офис в Карлсруе. Българската фирма винаги е акцентирала, че работи основно за износ, като клиентите ѝ са главно от Германия и САЩ.

„Развълнуван съм от разширяването на нашето партньорство с ec4u, което прераства в комбинирана платформа, която трябва да помогне на клиентите ни да извършат по нов начин дигиталната трансформация“ Ивайло Славов, Bulpros

„Развълнуван съм от разширяването на нашето партньорство с ec4u, което прераства в комбинирана платформа, която трябва да помогне на клиентите ни да извършат по нов начин дигиталната трансформация“, коментира в прессъобщение Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros.

Средствата на новия инвеститор има за цел да засилят растежа на новото дружество. Това поне се разбира от изказването на Давид Лакс, главен изпълнителен директор на ec4u.

„Очакваме с нетърпение да засилим нашия растеж с осигуреното финансиране от Silverfleet Capital“, коментира той. Преведено на нормален език, това означава разширяване на екипите и потенциални нови придобивания на по-малки дружества.

Успехът на Bulpros

Bulpros се превърна в една от най-бързоразвиващите се IT аутсорсинг компании в България през последните години. Основана през 2010 г. тя бързо формира големи международни клиенти, най-вече поради добрите контакти в Германия и експертиза на основателите.

Четири години по-късно, Bulpros надминава приходи от 10 млн. лева, но растежът предстои. В рамките на петилетка, компанията ги увеличава седем пъти и през 2019 г. те достигат 86.4 млн. лева, показват данните от Търговския регистър. Печалбата нараства малко повече от три пъти през този период – от 1.1 млн. лева на 3.7 млн. лева.

The post Българската Bulpros се сля с германската ec4u appeared first on TechTrends България.

Тази скоростна трансформация доведе до истински бум на интереса към технологична и облачна инфраструктура, както и към различни инструменти и решения, които да я подкрепят. Съответно доведе до повече сделки, сливания и придобивания в глобален мащаб. Отделно, бяха предоставени нови начини за набиране на публичен капитал, което повиши директните листвания на борсата. Тези развития бяха частично валидни и за българските IT сделки и рискови инвестиции. Контекстът в страната през 2020 г. беше повече насочен към новите фондове и съостветно бъдещи перспективи за финансиране.

Общите сделки

Затова общите рискови инвестиции се увеличават с минималните 4% през 2020 г. спрямо 2019 г., показват данните на Crunchbase – изследователската платформа на блога TechCrunch. Осъществените сделки през 2020 г. са за 300 млрд. долара в световен мащаб. През предходната 2019 г. те са били около 280 млрд. долара.

Данните щяха да бъдат рекордни за последното десетилетие, ако не беше изключително силната 2018 г. Тогава рисковите инвестиции надхвърлят 330 млрд. долара.

Интересна е тенденцията, че броя сделки спада значително от 2018 г. насам. Тогава те достигат своя пик от около 33 хил. и спадат до малко над 22 хил. през 2020 г. Което предполага, че имаме повече пари, но разпределени в по-малко трансакции. Изводът, който може да направим е, че инвеститорите предпочитат да вложат по-големи суми и в по-развити вече компании.

Това се подкрепя от факта факта, че инвестираните пари през 2017 г. са значително по-малко – около 230 млрд. долара, срещу близо 300 млрд. долара през 2020 г. В същия момент броя сделки е съответно около 28 хил. срещу 22 хил.

По-малко средства за истински стартъпи

Определението стартъп беше разтеглено през годините. При рисковите инвестиции може би най-добре пасва финансирането, което се прави в компании в ранен и много ранен стадий (последният се определя като seed). Средствата и сделките в двете категории обаче намаляват през 2020 г.

Най-отчетливи са данните през последното тримесечие на годината. Тогава seed инвестициите се понижават от 4.5 млрд. долара през периода октомври-декември 2019 г. до 3.3 млрд. долара през същите месеци на 2020 г. Броя на сделки също се понижава от 4 426 на 2 558.

Подобна, макар и не чак толкова контрастна е ситуацията при ранния стадий на финансиране. Рисковите инвестиции се понижават от 25.4 млрд. долара през четвъртото тримесечие на 2019 г. до 22.7 млрд. долара през същия период на изминалата година. Сделките се свиват наполовина – от 1 949 на 1 285 съответно.

Адаптация чрез придобивания

При големите сделки и растеж, ситуацията е коренно различна. Отново имаме по-малко на брой сделки, но за повече пари. Ако при по-малките инвестиции има спад и ниски нива през отделните периоди на 2020 г., то при големите имаме ръстове.

Рисковите вложения отчитат увеличение през третото тримесечие до 59.8 млрд. долара при едва 565 сделки. Пандемията подтиква и към друга тенденция – консолидация на пазара. Това е видимо през големия обем придобивания, които са осъществени и съответно са довели до излизане на първоначалните инвеститори. Сумите по такива сделки са се удвоили през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период предходната година. Тогава са били 25.6 млрд. долара срещу 56 млрд. долара.

Тенденцията е логична, като всяка една извънредна ситуация довежда до добри възможности за компаниите, които имат средства и видят добри възможности. Пандемията също така повиши необходимостта за засилване на дигиталните компетенции и не малко дружества направиха това чрез придобивания.

The post Пандемията доведе до повишение на рисковите инвестиции по света през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Инициативата се осъществява през новия фонд към Европейския съвет за иновациите (ЕСИ). Той трябва да предостави финансиране, което варира между 500 хил. и 15 млн. евро на компания срещу миноритарен дял. Средствата трябва да се използват след това дружеството да развие по-бързо мащабите на своята основна дейност.

Новината за първите 42 компании, които ще се възползват от новия начин за финансиране беше обявена от Европейската комисия (ЕК) и по-точно от българския европейски комисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследователската дейност, културата и образованието.

„Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции и трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи в Европа“ Мария Габриел, еврокомисар

„Европа разполага с много иновативни и талантливи стартъпи, но много често тези компании остават малки или изнасят своята дейност“, коментира еврокомисар Мария Габриел. „Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции. Тя трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи и да отключи допълнителен частен капитал за развитието им в Европа“.

Преките инвестиции

ЕС предоставя милиарди евро на стартъпи и потенциални иновативни компании, но това е първият случай на директно участие. Досега, Брюксел предаваше средствата на специализирани държавни структури в страните-членки, които след това ги прехвърлят на избрани специално за това фонд мениджъри. ЕСИ предоставя директно финансиране на компаниите и съответно дял от компанията, в която го прави.

Новият фонд се очаква да разпредели общо над 563 млн. евро. Средствата са разделени в две категории – грантове и подялови инвестиции. Първите пресявки започват през декември 2019 г. и досега рамките на няколко тура са одобрени общо 293 компании, които ще получат грантове от ЕСИ. От тях, 159 са избрани за директна подялова инвестиция.

Прякото финансиране може да бъде между 500 хил. и 15 млн. евро, срещу което, ЕСИ ще получи миноритарен дял в размер между 10 и 25% от акциите на компанията. Отделно фирмите ще разполагат и с грантове, като общата стойност на отпуснатите средства не може да надвишава 17.5 млн. евро. Което означава, че при максимална пряка инвестиция от 15 млн. евро, безвъзмездният грант може да е до 2.5 млн. евро.

Одобрените стартъпи

Първите 42 компании, които ЕК обяви, че ще са обект на пряко финансиране са преминали процедурата по дю дилиджънс (Due diligence). Тя включва запознаване с финансовите параметри, счетоводството, структурата, бизнес плановете и всички ключови елементи по развитието на дружествата. Останалите 117 фирми, които също са били одобрени за директни инвестиции от ЕСИ в момента се подлагат на тази процедура.

ЕК дава за пример първата компания с която ще бъде подписано споразумение за пряко финансиране – френската CorWave. Тя ще получи максималния размер за подобен тип инвестиция или 15 млн. евро и съответно грант от 2.5 млн. евро. Благодарение на новината за участието на ЕСИ в компанията, нейното ръководство е намерило още частни инвеститори, които са вложили 35 млн. евро в четвъртия етап от нейното финансиране. CorWave разработва специално решение за пациенти със сърдечни проблеми.

Брюксел не обяви, кои са всичките 42 одобрени фирми, в които ще инвестира пряко. Още четири компании са изброени – нидерландската Hiber, френската Xzun, ирландската Geowox Limited и исландската Epi-Endo Pharmaceuticals. Към 6 януари на сайта на ЕСИ има списък от 140 дружества, които са одобрени за „комбинирано финансиране“. Което означава, че все още няма информация за останалите 19 фирми, които имат зелена светлина за подялово инвестиране.

В списъка на ЕСИ прави впечатление няколко неща. Първо, липсват изцяло български компании, но има такива от съседните Гърция и Румъния. Второ, присъстват доста фирми, които не са базирани в рамките на ЕС. Има доста норвежки, швейцарски, израелски и дори украински дружества.

Водеща е Франция с 27 компании, следвана от Израел, която не е член на ЕС, с 14. Норвегия и Швейцария допълват водещите девет държави, които не са част от Съюза с одобрени съответно 11 и 9 фирми. Най-голямата европейска икономика – тази на Германия, разполага с едва 9 дружества, които ще получат пряко инвестиране. Това са заключенията, които може да направим на база, публикувания списък.

The post ЕС инвестира 178 млн. евро директно в IT стартъпи appeared first on TechTrends България.

Последиците бяха за леко забавяне на сделките, но може да гледаме с доста висока доза оптимизъм през новата 2021 г. Причините са, че през изминалата година бяха стартирани новите фондове за разпределяне на европейските средства предназначени за стимулиране на българската икономика. Това ще доведе до вкарване на свежи средства сред местните стартъпи и развиващи се компании.

От 2020 г. и началото на 2021 г. средства срещу дялове ще предоставят New Vision 3, Vitosha Ventures, Innovation Accelerator и Bulgarian Mezzanine Partners, които ще имат достъп до европейските структури за финансиране. Те ще бъдат основните играчи при финансиране на българските стартъпи в първите няколко етапа на развитието им.

Изминалата 2020 г. доведе и до сделки, които бяха резултат от естествен интерес към местните иновативни компании и развитието на IT екосистемата в страната. Последното е подсилено и с няколко сливания и придобивания. Цялата среда беше и обогатена от нов фонд от бизнес ангели – независими рискови инвеститори, които подкрепят стартиращи компании срещу дял.

Коронавирус пандемията не влезе само в ролята на спирачка на финансирането. Тя може да се използва и като възможност, след като четири фонда, които управляват основно европейски средства ще ползват облекчени процедури за отпускане на финансиране. Целта е да се намалят негативните ефекти върху малките и средни предприятия причинени от пандемията и мерките за ограничение на заразата. Така при облекчени правила, по-бързо финансиране ще отпускат Vitosha Ventures, Innovation Capital, NEVEQ и Morningside Hill.

Новите инвеститори

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. През 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

През 2020 г. беше даден старт на няколко нови фонда за рискови инвестиции. Първият е New Vision 3, който разполага с портфейл от 36.5 млн. лева европейски средства и 16 млн. частни или общо около 53 млн. лева. Това е наследникът на NEVEQ, който има едни от най-успешните инвестиции през последните десетина години.

Вторият е Vitosha Venture Partners, които разполага с 35.6 млн. лева европейски и 2.4 млн. частни средства. Общо, фондът управлява портфейл от 38 млн. лева. Хората зад него също имат богат опит в рисковите инвестиции. Партньори са Никола Стоянов от Aeternity Ventures, Марис Прии, бивш оперативен директор в естонския акселератор Startup Wise Guys, Пол Вайнбергер, бивш инвестиционен мениджър в австрийската Gamma Capital, Марин Илиев, бивш инвестиционен мениджър в NEVEQ, Максим Гурвиц, бивш кадър в Teres Capital и Ерик Андерсон, бивш партньор в естонския фонд Tera Ventures.

Третият фонд е ориентиран към най-ранната фаза на финансиране на стартъпи. Това е Innovation Accelerator, който разполага с 30.5 млн. лева публично финансиране. Акселераторът успя да стартира с първите сделки едва през юли, след като през 2020 г. беше въвлечен във вътрешни борби между основателите. Това доведе до промяна на ръководството му и преименуването му на Innovation Capital.

Друго следствие от тази борба е, че част от първоначалния екип се отцепи и създаде нов фонд – Innovation Starter Accelerator. Той привлече средства от големи компании, като „Кока-кола“, „Аурубис“, „Кауфланд“ и др. Първата вълна на микро инвестиции почти не включваше IT компании, но при втората вече имаме повече такъв тип стартъпи.

Списъкът се допълва от Sofia Angels Ventures – нова бизнес ангелска организация, която ще инвестира до 25 млн. лева в технологични стартъпи. Основната част от средствата са осигурени от Европейския инвестиционен фонд, а останалите са самофинансиране. При всяко вложение ще има изискване за допълнителен частен инвеститор, което означава, че рисковия капитал, който ще се инвестира трябва да се удвои до 50 млн. лева. Зад нея стоят Милен Иванов, Георги Сиджимков и Григори Григоров.

Краят на една сага

Изминалата 2020 г. сложи край на една дългогодишна сага. Става дума за одобрението на Фонд „Мецанин“, който трябва да предостави 75.3 млн. лева средства за растеж на иновативни компании. Това е най-големият ресурс алокиран в един мениджър. В последните дни на декември беше избран Bulgarian Mezzanine Partners (BMP) да управлява тези пари. Това са шест години след като беше обявена идеята за Фонд „Мецанин“ и три след започването на първите консултации.

Зад BMP стоят Иван Христанов, Евгени Ангелов (бивш зам.-министър на икономиката), Диана Аладжова, Лойд Шулц и „Ривър Стикс Кепитъл“ на предприемача Елвин Гури. Първите сделки се очакват през новата 2021 г.

Общите данни

Равносметката е, че от 2020 г. българските компании ще имат достъп до ресурс от поне 222 млн. лева в потенциални рискови инвестиции. Те ще бъдат разпределени в период от между четири и десет години (зависи от фонда). Което ще даде свежа глътка въздух за доста компании.

Официално оповестена информация има за общо 44 сделки. В тях не влизат телеком и медийните преструктурирания, които бяха обект на отделен обзор. Стойността им е за над 132 млн. евро, като три от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио.

Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 4 януари 2021 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

DeepCode

Историята на DeepCode е доста интересна, като тя е основана от българи в Швейцария и всичко започва като студентски проект. Компанията в крайна сметка успява да разработи платформа, която чрез изкуствен интелект проверява качеството на сигурността на написания софтуерен код. Тя вече се ползва от повече от 4 млн. разработчици. DeepCode беше придобита през септември от водещата фирма за киберсигурност Snyk. Сумата за съжаление на е обявена.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Hyperscience

Hyperscience е основана в България през 2014 г., но бързо открива звена в САЩ и Великобритания, като в един момент се трансформира в съвместно българо-американско дружество. Компанията привлича най-голямото финансиране от 60 млн. долара (48.8 млн. евро) от щатския фонд Bessemer Venture Partners. Сделката може да не се отчете напълно като българска, тъй като е честа практика щатските фондове да влагат средства в местни дружества. Което означава, че парите най-вероятно са отпуснати на звеното на Hyperscience в САЩ. Предвид амбициите за растеж и развитие на техните продукти за автоматизация на корпоративните процеси, е доста възможно част от средствата да бъдат прехвърлени и в България.

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Allterco

Allterco е една от малкото технологични компании, които присъстват на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството се разраства с добри темпове през последните години, като започва да реализира своите свързани устройства тип Интернет на нещата (IoT) на редица международни пазари. Най-познатият им краен продукт са умните детски часовници MyKi. Allterco обяви през октомври, че ще пласира втора емисия от акции на БФБ. В края на октомври успешно бяха записани всички нови книжа и беше набран капитал

Nasekomo

Nasekomo е интересен пример за компания, която не е технологична, но може да бъде доста иновативна и съответно да привлече финансиране от основните рискови фондове. Тя предоставя технология за преработката на органични отпадъци, като се използват ларвите на насекоми. Вторичният продукт от своя страна е високопротеинова храна за селскостопански животни. Nasekomo привлече финансиране от 4 млн. евро. От тях 1 млн. евро са на българския рисков фонд Morningside Hill, а 500 хил. евро са осигурени от New Vision 3. Останалите 2.5 млн. евро са привлечени през холандското дружество от над 20 частни инвеститора.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

Healee

Тази сделка донякъде е повлияна от коронавирус пандемията. Healee предоставя платформа за връзка между доктори, болници, пациенти и компании. Тя подпомага лекуването от дистанция, познато като телемедицина. Предвид засиления интерес към подобни решения, Healee започва да влиза малко, по-малко в светлината на прожекторите. Eleven Ventures водят рунда за финансиране, заедно с HR Capital през юни.

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

CloudCart

Онлайн трансформацията на бизнеса се оказва печеливша ниша за стартъпите през 2020 г. Не само като потенциални продажби и реализация, но и като привличането на финансиране. CloudCart по този начин осигурява две нови инвестиции. Първата е водена от фонда New Vision 3, които в комбинация от частни инвеститори наливат 640 хил. евро. Втората е за неназована сума и е на медийната група около спортния сайт Sportal.bg.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

eBag

Онлайн доставките също избухнаха през 2020 г., най-вече заради COVID-19 пандемията и извънредните мерки. Докато един от най-големите доставчици на продукти за обща потреба eBag в България едвам смогва с изпълнението на поръчките, той сключва сделка за предоставяне на 500 хил. евро финансиране. Инвеститор е чешкият онлайн магазин Rohlik.cz, като срещу сумата получава 4.96% дял. В договорът е записано, че eBag може да предостави допълнителен дял, срещу още 500 хил. евро, ако на българската компания ѝ трябва допълнителен капитал за растеж. Сделката я оценява на 10.08 млн. евро.

EnduroSat

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Gaida.ai

Gaida.ai пусна вече своята платформа за търсене и покупко-продажба на имоти Enoti.bg. Малко след това тя привлече нов рунд на финансиране, което е воден от куриерската група Speedy, както и няколко частни инвеститора – Александър Попов, Владимир Горанов и Дилян Доков. Инвестицията е за 250 хил. евро.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Escreo

Escreo е една от инвестициите на Eleven Capital, в която фондът засили присъствието си, след излизането си на Българската фондова борса. Той осигурява 50 хил. евро допълнително финансиране, а останалите 50 хил. евро са от друг рисков инвеститор – 3P1. Escreo планира бързо разрастване и през 2021 г. се надява да осъществи нов рунд за привличане на капитал, евентуално на стойност от 500 хил. евро.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

SensIT

Една от двете компании, които получиха финансиране от по 50 хил. евро от Innovation Capital през юли е SensIT. Тя предлага мрежа от сензори за паркиране и система за следене и намиране на празните места.

TokWise

Другата компания с 50 хил. евро инвестиция от Innovation Capital през юли е TokWise. Нейната AI платформа помага да се анализират данни от енергийния пазар и да се подобри ефективността на играчите на него.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

Severina’s Secret, Archabits, Worddio, Green Charger, TrenerGo, EasyDoc, Swayde, Tr1be esports

Innovation Capital отпусна още по 25 хил. евро на осем други компании. Severina’s Secret разработва козметични формули. Archabits-Esnaf Toys предоставя дървени сглобяеми детски играчки. Wordido предлага приложение за учене на чужди езици (подобно на Duolingo). Green Charger е унифицирана платформа за станции за зареждане на електромобили. TrenerGo е онлайн платформа за е-тренировки. EasyDoc е ориентирана към телемедицината. Swayde е платформа за музиканти на свободна практика, а Tr1be esports изгражда академия за състезатели по е-спортове.

Pixel Company, IntegraSec, Dripto, EduBots, Cintelly и др.

Innovation Starter Accelerator осигури финансиране на две вълни на общо осем компании. Първата четворка получи по 10 хил. евро, а при втората не беше обявена инвестицията, но тя може да бъде между 10 и 60 хил. евро. Пет от компаниите заслужават да ги отбележим. Pixel Company изграждат образователна платформа, която помага на децата да разберат по-добре географията. IntegraSec разработва сензори, които да предават информация в реално време за различни параметри – влажност, задименост и др. Dripto помага на лекарите да следят параметрите при трансфузия на кръв. EduBots предлагат програма за обучение на деца с роботи и Cintelly разработва софтуер за анализиране на поведението на потребителите в онлайн и физическите магазини.

The post Технологичните сделки в България през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Правени са опити за свързване на международни системи, но чак през 80-те години на XX век интернет излиза наистина от границите на САЩ. Като постепенно се разпростира в Европа, Австралия, Япония и Нова Зеландия. Цялата първоначална технология е дело на американците. Техни компании я развиват и десетилетия наред диктуват правилата в глобалната мрежа. Дори голяма част от регулациите и реални контрол над нея първоначално са под крилото на Вашингтон.

Затова не е преувеличено да се каже, че интернет е американски. Досега. Защото той вече не е. Това е тезата на Бенедикт Еванс – дългогодишен консултант и анализатор на мобилния пазар, която той описва в своята страница.

Азиатският фокус

Основната му теза е, че интернет потребителите вече не са основно американци или европейци. Еванс взима предвид само ползвателите на смартфони – устройството, което вече е доста масово и основен прозорец към глобалната мрежа, за много хора.

Близо 80-90% от тях се намират извън САЩ. Китай има повече ползватели на глобалната мрежа отколкото в Северна Америка и Западна Европа заедно. По данни, които Еванс е извадил от Apple, Google и CNNIC, малко под 1 млрд. души ползват интернет в азиатската държава. В Северна Америка и Западна Европа те са около 600 мил. Индия е вторият голям регион, към който се пренасочват потребителите. Според Еванс, говорим за около 400 мил. души.

Тази теза на Еванс, обаче не взима предвид останалите възможни устройства, през които може да бъде достъпна информацията в интернет – като лаптопи, PC-та и други.

Връзката с рисковия капитал

Втората взаимовръзка за твърдението му, че САЩ вече нямат контрол върху глобалната мрежа е рисковият капитал, с който се финансират иновационни компании. Според извадените от него данни, Щатите доминират в този метод за насърчаване на технологичния напредък до 2018 г. Тогава за първи път, глобалния рисков капитал надвишава по обем американския. През 2019 г. има спад в първия, но нивата са изравнени.

С други думи, иновациите, особено във високите технологии, където са характерни рискови инвестиции вече не са привилегия само за щатски компании. Практиката се възприема все по-силно в останалата част от света, включително в Европа и България.

Тук Еванс не взима предвид, другите начини за насърчаване на инвестициите. Като например различните механизми, които китайската държава предоставя за финансиране или за развитие на продуктите на местния пазар. Това е един от ключовете за успеха на компании като TikTok, Huawei, Xiaomi и др.

Американците в ролята на европейците

Еванс прави ключово заключение – онлайн продуктите и тенденциите вече не се правят в САЩ и съответно не по мярка на американците. С което анализаторът се опитва да обясни агресивната политика на Вашингтон спрямо нашумялата китайска социална мрежа TikTok. Разработчикът ByteDance я е създал първоначално за пзара в Китай, местните регулаторни и потребителски специфики. Които той впоследствие адаптира за останалия свят.

Това не се нрави на управляващите в САЩ, въпреки, че потребителите по света и дори техните собствени харесват TikTok, след като социалната мрежа доминира всички мобилни платформи през тази година.

„TikTok запознава американците с дилемата, с която европейците се сблъскват от 20 години насам – много от техните граждани ползват интернет платформа създадена някъде навън, която изобщо не се съобразява с културните или законови норми, с които те са свикнали“ Бенедикт Еванс

Еванс прави и много добро сравнение – сега американците ще разберат как се чувстват всички останали от 1994 г. досега. Когато интернет и услугите около него се правеха изцяло в САЩ за местните потребители.

„TikTok запознава американците с дилемата, с която европейците се сблъскват от 20 години насам – много от твоите граждани ползват интернет платформа създадена някъде навън, която изобщо не се съобразява с културните или законови норми, с които те са свикнали“, коментира Еванс.

Регулациите на помощ

Според него, именно загубата на контрола над интернет, в момента кара американските политици да се опитват да регулират пазара. Причината е, че вече останалите го правят. Пекин изгради Великата китайска интернет стена, като цялото онлайн съдържание в страната трябва да отговаря на определени изисквания, в противен случай се филтрира и не допуска до пазара.

Европейският съюз прави леки опити, които ще се задълбочат през следващите години. Русия и Индия също. Ред е на САЩ, като Вашингтон вече взе на прицел своите собствени технологични гиганти. Проблем обаче ще е, ако с бъдещите мерки не отреже допълнително конкурентоспособността си, вместо да я насърчи.

The post Това ли е краят на американския интернет appeared first on TechTrends България.

Това е поредната финансова инженцкия в EnduroSat, като Neo Ventures първоначално вложи 1 млн. евро в българския космически стартъп през 2017 г. Две години преди това, гейм разработчикът Imperia Online също инвестира в компанията, както и финтех фирмата Trading 212. EnduroSat печели и финансиране по линия на Европейската комисия чрез Инструмента за малки и средни предприятия по оперативна програма „Хоризонт 2020“. Това наля свежи над 1.2 млн. евро в компанията.

EnduroSat влиза в полезрението на Neo Ventures още през 2015 г., когато фондът се офоря. Той е наследник на един от първите такива в България за рискови инвестиции – NEVEQ, зад който седи Павел Езекиев. Проектът за новия фонд първоначално носеше името на стария, но впоследствие беше преименуван на Neo Ventures.

Финансиране по време на пандемия

Новата инвестиция идва в момент, в който повечето технологични сделки в страната и в чужбина са ефективно замразени, покрай коронавирус пандемията. EnduroSat обаче е в сравнително добра позиция. Компанията осигурява достъпна сателитна връзка, която може да се използва за най-различни бизнес и комуникационни приложения. Технологичната необходимост на допълнителен капацитет или на оптимизация на разходите в времето на пандемия и предстояща несигурна икономическа обстановка прави проектът на българските предприемачи атрактивен за нови клиенти.

Поради тази причина, EnduroSat се подготвя в изстрелването на втори нано-сатели, който да осигури повече бизнес възможности за компанията. Поради тази причина, инвестицията на Neo Ventures изглежда доста логично. Идеята е сателитите на българския стартъп да осигуряват връзка с различни свързани устройства на всякакви места – населени или труднодостъпни. С други думи, да могат да осигурят свързаността на различни Интернет на нещата наземни системи.

С последните 650 хил. лева инвестиции, обявеното финансиране на EnduroSat от основаването им през 2015 г. досега задминава 2.5 млн. евро. При това без в тях да се включват средствата предоставени от Imperia Online и Trading 212.

Малки срещу нано-сателити

EnduroSat изстреля своя първи наноспътник през 2018 г., който в момента излъчва сигнал на 437 MHz. Основната му цел е по-скоро тестова – да се качват телеметрични данни и аудио, тъй като е в режим маяк. Неговата мисия е по-скоро да популяризира радиолюбителската дейност в България, отколкото да извършва бизнес такава.

Той разполага с по-важна роля – да бъде технологичен демонстратор за бъдещите сателити на компанията, които вече да монетизират тези възможности. Тук идва вече и втория спътник, който EnduroSat планират да изстрелят, който вече ще бъде оптимизиран за предоставянето на различни данни и сигнал за комуникация между свързани наземни устройства. Подобна идея, развива и друга българска спътникова компания – „България Сат“, като нейният основател и главен изпълнителен директор обяви в интервю за TechTrends, че орбиталните ресурси могат да се ползват за допълнителен капацитет за 5G мобилните мрежи.

Има няколко съществени разлики. Спътникът на „България Сат“ е голям, традиционен такъв разположен на геостационарна орбита. Сателитите на EnduroSat са в категорията „нано“. Тоест, са с малки размери, които летят на ниска височина. Най-известната асоциация, която може да направим е с проекта Starlink на SpaceX, но и там сравнението не е правилно. Причината е, че станалите популярни клъстър от спътници на Илон Мъск са в категорията „малки“. Те са над 100 кг, докато орбиталните устройства на EnduroSat са до 10 кг.

Факт е, че и двете български компании, поставят страната ни на звездната карта. Както в областта на традиционните, така и при наносателитите.

The post EnduroSat осигури ново финансиране от 650 хил. лева appeared first on TechTrends България.

Уязвими компании

Браншовите организации са на мнение, че „същината на стартиращите компании е такава, че те са в етап на развитие, където извършват предимно развойна дейност и реинвестират всичките си приходи в разработки и развитие. Съответно те нямат активи и спестявания и това ги прави много уязвими в ситуация на криза“.

По техни изчисления, в стартъп екосистемата в момента работят около 15 хил. души. Извънредното положение, по думи на браншовите организации може да доведе до фалит на „голяма част от компаниите или потърсят перспективи за развитие извън България“. Те допълват, че основните мерки, трябва да са насочени в осигуряването на свежи средства, което ще им позволи да преодолеят проблемите.

Ускорени инвестиции

Основното действие, за което организациите апелират е до ускорен достъп до новите механизми за рискови инвестиции. По-конкретно до ресурсите управлявани от Фонда на фондовете, създаден по оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. Той стои зад финансирането на акселератора Innovation Accelerator и инвестиционния фонд New Vision 3, последният основан от NEVEQ и партньори.

Основната молба на стартъпите е да се спрат временните изисквания за набиране на капитал от трети страни. Това ще позволи на мениджърите на фондовете да инвестират бързо разпределените към тях средства директно, без да се преминава процедура по одобрение и търсене на допълнителни външни инвеститори. В общи линии това ще отблокира потенциални средства от около 450 млн. лева към малките и средни предприятия в България.

От друга страна ще се създаде предпоставка за занижен контрол, към кои компании ще бъдат разпределени инвестициите. Това може да се окаже проблем, защото голяма част от стартъпите по принцип не издържат, заради бизнес модел, пазарна конюктура или други фактор. Така, някои вложения може да се окаже, че просто финансират дружества, които са били на ръба на фалита и преди да бъде наложено извънредното положение.

Пари отвсякъде

Другите мерки, за които призовават стартъп организациите е България да натисне за повече средства от различните международни и европейски финансови инструменти и програми. Включително и от спешния капитал отпуснат за намаляване на ефектите от пандемията от COVID-19.

Последната идея за осигуряване на свежи инвестиции е, стартъпите да се възползват от парите, които Българската банка за развитие ще разполага за подпомагане на местния бизнес в извънредната ситуация.

Браншовите организации на стартиращите компании също настояват, фирмите от сектора да им бъде осигурена отсрочка на задълженията към държавата. Най-вече по отношение на изплащането на осигуровки на заплатите на служителите на стартъпите.

The post Стартъпите поискаха държавна помощ по време на извънредното положение appeared first on TechTrends България.

Излизането на Eleven на публичните пазари е важно, поради няколко фактора. Първо, това ще е един от няколкото теста на технологично ориентирани дружества да наберат средства от борсата. IT компаниите исторически имат проблеми с излизането си на БФБ, както и със задържането си там. Второ, това ще е голяма индикация, как гледат инвеститорите върху стартъп екосистемата в България. Трето, може да послужи за по-ефективно и насочено инвестиране към проекти с истински пазарен потенциал и затвърждаване дали новия модел на Eleven работи.

Проспектът

Фондът планира да емитира между 250 и 500 хил. нови акции, като първата е минималния праг, при който дебютът може да се счита за успешен. Цената, на която ще се опита да ги пласира при е между 7 и 8 лева. Което означава, че Eleven ще предостави на финансовите пазари между 10 и 20% от всички книжа, с които ще разполага след първичното-публично предлагане (IPO). Потенциалният набран капитал ще варира между 1.75 млн. лева и 4 млн. лева.

Основните активи на Eleven са дяловите участия във вече финансирани стартиращи и развиващи се компании. Юридически е създадено ново дружество, което откупува старото от българското звено на JEREMIE. Така досегашните успешни участия на Eleven се запазват и са част от портфолиото на новата компания. За да се осъществи това, фондът набира общо средства от 9.98 млн. лева, от основателите и частни инвеститори, от тях 8.01 млн. лева са платени за придобиването на старото дружество от JEREMIE. Остават около 1.97 млн. лева, които са за оперативна дейност и допълнително финансиране на стартъпи.

Ключов аспект е бъдещата стратегия на фонда. Eleven не планира да инвестира събраните от борсата средства в нови стартъпи. Вместо това, основната цел е да се подсилят компаниите, в които вече фондът има дялово участие. Това може да става основно по два начина. Като се взима нов дял от съответното дружество или се изкупи частично или напълно такъв от други инвеститори.

Бизнес моделът на Eleven е като на всеки фонд за рискови инвестиции. Тяхната цел е в един момент да излязат от компаниите, които са подкрепили, било то след придобиването им от някой голям играч, излизането им на борсата или по друг метод. С увеличаването на дяла, който Eleven притежават в тях, нараства и шансът за по-голяма печалба при успешното им реализиране на пазара. Но така скача и риска от избиването на дадена инвестиция.

Резултатите от предишното финансиране

Фондът Eleven беше създаден през 2012 г., когато получи финансиране от 12 млн. евро, които да инвестира в различни стартиращи компании. Средствата бяха осигурени по програмата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд. По подобен начин стартира и LauncHUB, които имат сходен бизнес модел. След свършване на програмния период, Eleven успя да набере нов капитал за втори фонд, като основно средствата бяха осигурени от основателите, както и на различни бизнес ангели.

Нещо, което не беше отбелязано явно в документите е, че новото дружество, което излиза на БФБ и втория фонд са различни юридически лица. Съответно, портфолиото на последното остава отделено, като в него влизат инвестиции в компании, като Payhawk, Rebellious Software, Noble Hire и др.

В периода 2012-2015 г. фондът инвестира в общо 116 стартъпа. Сега, Eleven идентифицира 34 компании, които имат потенциал за развитие и имат вече някакъв бизнес модел. Фондът излезе и от участието си в други две фирми – SMSBump и GTMHub. Първата беше успешно продадена на Yotpo за около 37 млн. долара. Втората събра силно международно финансиране и Eleven се оттегли от нея.

За останалите, в проспекта е записано, че са със затихващи функции. Което означава, че от всички стартиращи дружества, в които са вложени пари, през последните осем години от тях са оцелели 31%. Доста добър резултат засега. Eleven запазва доста голяма част от инвестициите си за момента. Избраните 34 компании съставляват 9.15 млн. от вложените пари. Не може да се направи директно сравнение с първоначалният портфейл от 12 млн. евро, защото в него са включени и оперативните разходи на фонда.

Eleven запазват философията и очакванията за 80/20 или 80% от потенциалните приходи и доходност ще дойдат едва от 20% от компаниите. В проспекта, те подчертават, че от 34-те избрани перспективни дружества само около 5-6 се очаква да разгърнат истински потенциала си.

Борсов IT тест

Излизането на Eleven на БФБ ще бъде едно от трите изпитания, които технологичния сектор ще изправи пред българските публични пазари. За момента IT компаниите не се представят добре и не предизвикват силно интереса на местните инвеститори. В повечето случаи, очакванията на самите дружества не винаги се оправдават спрямо реалността. Търговията на БФБ като цяло е с доста нисък интензитет, което затруднява набирането на търсения капитал.

До края на 2019 г. двата представителя от технологичния сектор в България, които са публични в момента са „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Първата обяви през 2019 г. плановете си да осъществи постепенно обратно изкупуване на акциите си и слизане от борсата. Втората излезе на борсата през 2016 г. и има сравнително добро развитие на акциите ѝ.

През 2020 г. системният интегратор „Телелинк“ трябваше да дебютира на борсата на 27 януари. Датата обаче не беше потвърдена и все още не е заявена такава от БФБ. Друга технологична компания, която трябваше да стане публична, е „Биодит“. Нейният проспект беше върнат през 2019 г., като въпреки това, дружеството изрази готовност да се пробва отново през настоящата година.

Селектираните компании

The post Ефекти и изводи от проспекта на Eleven за фондовата борса appeared first on TechTrends България.