IT БИЗНЕСАНАЛИЗИ

Възход и падение на финтех гиганта Wirecard

Историята на германската компания е изтрезняваща за амбициите на Европа за стартъп екосистема и за инвеститора SoftBank

Темата накратко
  • - Как Wirecard се издига до европейски финтех гигант с оценка от 19 млрд. евро
  • - Компанията се оказва, че лъже в своите счетоводни отчети и има дупка за милиарди евро
  • - Първите сигнали за нередности могат да се проследят преди повече от десетилетие
  • - До миналата година германските власти са разследвали всеки подавал сигнал срещу Wirecard
  • - Последствията може да са положителни и отрицателни за финтех индустрията

Малко са новите технологични гиганти, които успяват да се наложат на световния пазар и са започнали своята дейност от Европа. Старият континент все още не може да намери правилната формула за създаването и развитието на иновативни компании, които да оставят глобален отпечатък. Изключенията или са нестабилни като бизнес модел, или биват придобивани от вече установените технологични лидери. Пример за първото е Spotify, а за второто – Skype.

Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Wirecard_AG

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Wirecard_history_en

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

stck-dax-bull

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

singapore-wirecard

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

stck-ey-berlin

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

stck-bafin

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

iceberg

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

softbank-logo

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close