АНАЛИЗИТЕЛЕКОМИ

„България Сат“: Има ли живот след „Булсатком“

Какво се случва с първия български частен сателит, има ли клиенти, бизнес и как се отрази прекратяването на отношенията с най-големия ТВ доставчик в страната.

Темата накратко
  • - Сателитният оператор има първите си клиенти
  • - Компанията вече не е на оперативна загуба
  • - Прекратяването на договора с "Булсатком" е в полза и за двете страни
  • - Сложен е край на спора с Telenor Sat за орбиталната позиция
  • - Спътникът BulgariaSat-1 може да се използва до 2038 г.

Максим Заяков не обича да говори пред медии, поне докато не беше част от съдружниците в „Булсатком“. Когато все пак го правеше, основният му акцент беше около изстрелването на сателита. Начинание, което беше отделено в друго дружество – „България Сат“. Близо две години след като спътникът беше изстрелян, голяма част от съдбата на втората компания остана в сянка. Самият Заяков напуска „Булсатком“ през лятото на 2018 г. и единствено тогава се знаеше, че предстои преразпределяне на собствеността в това дружество.

Неизвестните останаха до есента на 2019 г. Тогава „Булсатком“ повдигна булото около най-големия доставчик на телевизия в България. Консултантът Макс Зиф, който ръководи преструктурирането на компанията, разказа история в която, основен герой освен оператора е и амбицията на тогавашните собственици в лицето на Максим Заяков и Пламен Генчев да изстрелят собствен сателит в орбита. Тезата му е, че той е бил черешката на тортата и последният фактор, който поставя „Булсатком“ в ситуация на перфектна буря, която води до финансовия колапс на дружеството и последвалите промени в собствеността му.

Bulgaria-Sat-Maxim-Zayakov
Максим Заяков

Така, по пътя на логиката, дружеството „България Сат“, което оперира със сателита,  би трябвало да не е в по-завидно положение. Особено поради факта, че компанията не е излизала със сериозни публични изказвания от извеждането на спътника в орбита. Мажоритарният собственик Максим Заяков също не обича да попада в светлините на прожекторите и медиите, но през периода от 2017 г. досега е направил няколко изказвания в различни издания.

В крайна сметка, той решава да изкара „на светло“ цялата ситуация около „България Сат“ на специално организирана медийна закуска. Най-малкото, Заяков винаги е обичал да говори за начинанието „първи български частен сателит“. Основните изводи от нея в общи линии са няколко.

Първо, компанията има вече първите си клиенти и очаква до няколко години да има нормално натоварване на сателита. Второ, от 2020 г. вече няма да е на оперативна загуба, а вече са започнати първите плащания по големите кредити, взети за изстрелването на спътника. Трето, е постигнато споразумение с „Булсатком“, което урежда и двете страни, както и че отношенията между тях са нормални търговски такива, без други свързаности.

Първите клиенти

Bulgaria-Sat1

Първоначално, основният ползвател на сателита на „България Сат“ трябваше да бъде „Булсатком“. Двете дружества имаха подписан обвързващ договор, при който ТВ доставчика трябваше да получи 14 от 32-та транспондера или 42% от капацитета на спътника. След като „Булсатком“ изпадна във финансов колапс и нямаше как да плаща по два договора (този с Hellas Sat продължаваше да е в сила по това време – бел. ред.), се стигна до потенциалното разтрогване на споразумението с „България Сат“.

Може би най-важната новина от медийната среща беше, че все пак сателитният оператор вече разполага с първите си клиенти и изстреляният през 2017 г. спътник не обикаля безполезно Земята. Заяков беше споделил това пред Offnews.bg през есента на 2019 г., но остана незабелязано от повечето медии. Сега той даде малко повече подробности.


Maxim-Zayakov-quote-bulgaria-sat„Изпълнени са 14-15% от сателита, като имаме голям клиент от Сърбия и няколко по-малки от България, Германия и Ирак.“ Максим Заяков, “България Сат”


Той обяви, че вече се ползват около 14% от капацитета на спътника на „България Сат“ или между 4 и 5 от транспондерите. Първият по-голям клиент е от Сърбия, като компанията има още няколко по-малки от Германия и Ирак. Българската bTV е третият малък потребител на сателита, като използва спорадично сигнала за излъчвания на живо при сложни технически обстоятелства. Например, в по-труднодостъпни райони или места с по-малко покритие или капацитет на мобилните оператори.

Заяков не пожела да коментира конкретните имена на компаниите. Той допълни, че очаква допълнителен интерес към сателита през следващите години.

„Планът е до края на 2021 г. да бъдат заети до 65% от капацитета, а до пет години да достигне до 85%, което е нормално натоварване за подобен клас спътник“, коментира Заяков. Основно ще се търсят клиенти от района на Балканския полуостров, като Гърция, Румъния, Сърбия и др.


Maxim-Zayakov-quote-bulgaria-sat„В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“ Максим Заяков, “България Сат”


„Общо взето се ориентираме към региона, но това не означава, че не разглеждаме и други клиенти, имаме запитвания от Белгия, например“, поясни Заяков. „В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“.

Според мажоритарният собственик на „България Сат“ възможности за ползване на сателита им има всеки, който иска да предоставя DTH сателитна телевизия, използване на капацитет за ТВ сигнал или различни комуникационни дейности. Както цивилни, така и дори военни.

Постигане на финансова стабилност

Bulgaria-Sat-1

Въпреки, че вместо 42%, в момента се ползват едва 14-15% от капацитета на сателита, това се оказва достатъчно да покрие оперативните разходи на компанията. Към края на 2018 г., когато все още не са достигнати всичките настоящи клиенти, компанията отчита приходи от 822 хил. лева и оперативна загуба от 55 хил. лева.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба“, заяви Заяков. Той допълни, че дори са направени плащания към основният кредитор американската държавна Exim Bank, както по лихвите, така и по главницата от кредита.

Според него, най-тежката част от инвестицията в този бизнес е в поръчката и изстрелването на сателита, както и в изграждането на наземните системи за контрол и комуникация. Веднъж направено, оперативните разходи на едно подобно дружество са значително по-ниски, коментира Заяков. Така, дори с 14-15% запълнен сателит, „България Сат“ може да ги покрие.


Maxim-Zayakov-quote-bulgaria-sat„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба, направени са и първите плащания към кредиторите“ Максим Заяков, “България Сат”


Компанията има два кредита. Основният е към Exim Bank и е на стойност от 155 млн. долара. Вторият е към SSL и щатското подразделение на Deutsche Bank за 33 млн. долара.

Бизнес планът на Заяков е в рамките на между седем или осем години да се изплатят всички тези задължения. Това при условие, че през следващите пет години, „България Сат“ успее да запълни 85% от капацитета на сателита си.

След което, компанията ще мисли и се опита да осигури финансиране за втори сателит. Това е ключово, за да може България и дружеството да запази орбиталната си позиция, както и бизнеса си като цяло. Финансирането, разработването и изстрелването на един спътник отнема от няколко години до десетилетие, затова подобен ход се мисли от рано.

Плодородният риск на SpaceX

Bulgaria-Sat-SpaceX-Orbit

България Сат“ се оказва в много благоприятна позиция, благодарение на рисково начинание на SpaceX – космическата компания на милиардера Илън Мъск. Вместо сателитът да бъде изведен на ниска геостационарна трансферна орбита (GTO), той е пуснат на много по-високата суперсинхронна. Това позволява на спътника да използва много по-малко от наличното си гориво, за да се придвижи до крайната си орбитална позиция.

По този начин е постигнато значително увеличаване на живота на сателита. Според Заяков вместо 15 години, жизненият цикъл се качва на 21 години. Така, BulgariaSat-1 ще бъде в орбита поне до 2038 г. Причината за това е, че веднъж на две седмици се правят корекции в полета на спътника, за да не излезе от означената си орбита. Когато му свърши горивото, той няма да може да прави тези корекции и не може да се използва, според международните регулации.

SpaceX рискува доста с това изстрелване, защото трябва да достигне със своята ракета-носител до значително по-голяма височина. С което съществува опасността да свърши горивото на ускорителя и той да не може да се върне благополучно на Земята. Последното е ключов момент в бизнес модела на SpaceX за повторно използване на основните компоненти, което сваля значително цената на извеждането на товари около планетата.

Край на войната с норвежците

Bulgaria-Sat-SpaceX-4

Заяков обяви и друг ключов момент в развитието на новия сателит. Това е формалния край на битката с норвежците от Telenor Sat за орбиталната позиция. В края на 2019 г. Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) към ООН обяви окончателното преместване на сателита на „България Сат“ от 1.2°E (Изток) на 1.9°W (Запад). Спътникът реално беше изведен през 2017 г. на втората позиция, с разрешението на наднационалния регулатор, а през изминалата година беше завършена официалната процедура по това преместване.

Още през 2006 г. „България Сат“ заявява желание за ползване на една от двете орбитални позиции, които се полагат на България. Тя получава тази, разположена на 1.2°E. Оказва се, че в непосредствена близост до нея на 1°E е основната на Норвегия и на Telenor Sat. Така, ако двете компании излъчват към един и същ регион ще има смущения и дори заглушаване на сигнала. Поради тази причина, Telenor Sat беше принуден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се оттегли от България в края на 2013 г. въпреки, че все още българския спътник не беше в орбита.

Споровете за позицията и правата на излъчване продължават с години. Норвежците се надяват, че забавянето или най-добре (за тях – бел. ред.) провала на „България Сат“ с изстрелването на техния сателит ще доведе до загубата на орбиталното място. Което те спокойно ще заемат.


Maxim-Zayakov-quote-bulgaria-sat„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat. Двете позиции са сравнително близки и трябва координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“ Максим Заяков, “България Сат”


Решението, което предприема родната компания и регулатор е просто – те заявяват за преместване на тази орбитална позиция. Тя вече е на 1.9°W и по думите на Заяков тя не създава такива смущения с норвежкия спътник. Той допълни, че всичко това е постигнато с активното съдействие на държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите, и КРС.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat“, коментира Заяков. „Двете позиции са сравнително близки и все пак сме постигнали договорка за координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“, допълни той

Споразумението между „България Сат“ и Telenor Sat не опира само до координиране на излъчването, но и до реално „разпределение на терена“. Българската компания не осигурява покритие в Скандинавските държави и Прибалтика, докато (явно) норвежците ограничават бизнес апетитите си на Балканите. Така, „България Сат“ може да предостави сигнал в цяла Европа (без договорените територии с Telenor Sat), Северна Африка и Близкия изток.

Разводът с „Булсатком“

Bulsatcom-perfect-storm

Новите собственици в „Булсатком“ обвиниха до голяма степен мегапроектът за сателит като един от основните фактори за колапса на компанията. Заяков напуска оператора през 2018 г. и се концентрира изцяло върху „България Сат“. Той не е съгласен с тезата на Макс Зиф, че изстрелването на сателита е основната причина за финансовата безизходица на „Булсатком“, но допълни, че всеки има свой начин на тълкуване на обстоятелствата.

„Доставката на телевизия през сателит беше и все още е основния бизнес на „Булсатком“, който в сегашния си вид е достигнал пика си“, коментира Заяков. Той допълни, че „изстрелването на сателит е естествена еволюция на този модел“, както и, че “прекаленото фокусиране към развитието на фиксирани мрежи” са изяли наличните пари на компанията.


Maxim-Zayakov-quote-bulgaria-sat„Договорът ни с „Булсатком“ беше най-изгодната оферта, която беше отправена към оператора по това време“ Максим Заяков, “България Сат”


Заяков обясни, че „България Сат“ е дала най-добра и изгодна търговска оферта на „Булсатком“ за предоставяне на подобен капацитет от 14 транспондера, тъй като и други компании са предложили услугите си. Той не изключи възможността по някое време все пак ТВ операторът да им стане клиент.

Своеобразният „развод“ между двете компании в момента се изпълнява, като условията са „изключително толерантни и изгодни за двете страни“. От „България Сат“ се въздържаха да обявят детайли по споразумението за прекратяване на договора, заради включени клаузи за конфиденциалност. Единствено споменаха, че при неизпълнението на договора, те не са изискали цялата сума по него, както твърди Зиф.

Тезите, че обвързващите условия в отношенията между “България Сат” и “Булсатком”, както и съсредоточаването на голям ресурс в посока на развитие на фиксирани мрежи не са взаимоизключващи се. Може всяка една от тях да е причината, за финансовия крах на доставчика, а може и комбинацията от тях да е повлияла на крайния изход.

Доза оптимизъм

Bulgaria-Sat-Logo

Въпреки, раздялата с „Булсатком“ Заяков е оптимист. За него „България Сат“  е голямо бизнес и техническо постижение за страната. Постигната е пълна интеграция между наземно и космическо оборудване, което се прави на собствена територия, нещо, което малко държави и компании могат да се похвалят. Остава, единствено бизнес моделът да се докаже във времето.

Бъдещето на „България Сат“ изглежда доста розово, поне засега. Ключов момент е намирането на достатъчно клиенти, които да изпълнят планирания капацитет на сателита. Ако това се получи и бизнес плана на ръководството на компанията е правилен, то тя ще може да върне „космическите“ на пръв поглед заеми от 188 млн. долара. Предвид факта, че спътникът ще може да се използва до 2038 г. дори може да се помисли и за търсене на финансиране за втори, който да замести настоящия BulgariaSat-1.

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close