В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Преди близо два месеца излезе такова проучване на Opensignal. В него се посочва, че „А1 България“ разполага с най-добрата мобилна мрежа в страната. То показа, че телекомът успява да разгърне модернизацията на инфраструктурата си спрямо конкурентите. Ookla от своя страна обяви, че България е на десето място по мобилни скорости в света.

За да придобием по-голяма представа от състоянието на мрежите в страната ще разгледаме и сравним резултатите от последните няколко такива изследвания. Взимаме тези на Ookla, Opensignal, Nperf и Umlaut, които покриват част или напълно 2023 г.

България в Топ 10 по мобилна връзка в света

Първото изследване, което попада в нашия фокус е това на Ookla или на най-популярния инструмент за измерване на интернет скоростта сред потребителите – Speedtest. Тук ще разгледаме цялостното позициониране на България, като причините са две – едната е, че все още не са излезли лидерите в отделните категории за нашата страна. Другата е, че обикновено се показват само лидерите за отделните държави, но не и представянето на останалите оператори.

Така, според Speedtest и данните събрани през февруари 2023 г. България попада сред десетте държави с най-бърза мобилна онлайн връзка. Средните замервания, които са правили потребителите през този период показват скорост от сваляне на малко под 100Mbps – 97.6Mbps. Забавянето е само 20ms, което е доста добре за мобилна връзка.

Това поставя страната ни на десета позиция и скок от цели 11 места спрямо януари месец. През изминалата 2022 г. българските мобилни мрежи имат доста силно представяне – като дори през юни заемат трето място със скорост от 110Mbps. Като цяло при клетъчната връзка, България е сред световните лидери по данните на Speedtest. Лидер за февруари 2023 г. са Обединените арабски емирства със скорости малко под 180Mbps.

Ситуацията не е толкова оптимистична при фиксираните мрежи. България пропада с още няколко места през февруари 2023 г. и вече заема незавидната 61 позиция. Скоростта на сваляне е 69.13Mbps, на качване е 52.63Mbps, а забавянето е само 5ms. Страната ни обаче запазва низходяща тенденция през по-голямата част от изминалата година, като през февруари 2022 г. е била на 56 място. Разликата с лидерите също е стряскаща – Сингапур е на първа позиция със скорости на сваляне от 237Mbps, втори е Китай с 226Mbps, а трети е Мароко също с 226Mbps.

Opensignal – повече данни за мобилните мрежи

Изследванията при мобилните мрежи са повече, като освен Ookla, такива правят още Opensignal и Umlaut. Първата дава доста подробна разбивка и вече сме я разглеждали, но само от гледната точка на цялостния лидер за втората половина на 2022 г. – „А1 България“. Телекомът е първи по пет показателя, съвместен победител (тоест е с близки показатели с друг/и) в осем категории и само в една няма отличие.

Според Opensignal компанията е лидер, както по скоростите на сваляне и качване в цялостните мрежи, така и в тези за връзка в 5G. При първите средната стойност за сваляне при „А1 България“ е 81.7Mbps, като е близо двойно по-голяма спрямо конкурентите – „Виваком“ е с 47.8Mbps, а „Йеттел“ е с 51.2Mbps. Скоростите на ъплоуд са малко по-равностойни, лидерът е с 15.3Mbps, а другите два оператора са с около 12.5Mbps. При 5G връзката, „А1 България“ е доста безапелационен лидер с 478Mbps при сваляне или над двойно спрямо конкурентите – 190Mbps при „Виваком“ и 206Mbps на „Йеттел“.

В повечето категории, където се изследва не само скоростта, но цялото представяне в конкретна дейност има по-силен паритет между операторите. При тях има по-скоро субективна оценка от 1 до 100. Така, в общите мрежи при игри разликата почти няма – трите оператора са с около 68-69 точки. Сходна е ситуацията и с чат/войс приложения – между 77 и 79 точки. Подобни са резултатите и в 5G мрежи, макар и разликите между операторите да са са с една идея по-видими.

Единственият критерий по който „А1 България“ няма превъзходство или паритет според Opensignal е наличността на 5G мрежата. Тук, лидер е „Виваком“ с 34.2% от времето за свързване. Което е двойно повече спрямо останалите два оператора, които са с по около 17%. Причината за това се крие най-вече в ползването на софтуерен ъпгрейд на мрежата на „Виваком“ и по-голямата оптична инфраструктура, с която компанията разполага.

Индивидуалните резултати на Umlaut

Резултатите на втората компания за изследвания при мобилните мрежи Umlaut се различават значително. Opensignal и Speedtest разчитат най-вече само на потребителски данни и оценки, докато при тези на германската компания се взимат и такива от самите оператори. За някои телеком експерти това е по-добрата методология, тъй като взима предвид и информация от backbone-а.

За съжаление, Umlaut дават общи оценки, а не например точни скорости. „Йеттел“ и „Виваком“ тук са почти един до друг, като първата компания е с 927 точки, срещу 922 за втората. Лидерът при Opensignal „А1 България“ е по-назад с 897 точки. Като цяло, разликата в отделните компоненти е минимална. „Йеттел“ имат повече точки при качеството на покритие и базови скорости на сваляне. „Виваком“ е с по-добри показатели с времето, в което има бърза връзка.

Nperf или малко за фиксираните мрежи

Когато става дума за фиксираната мрежа, което да обхваща българските телекоми, през март излезе и това на Nperf. Без изненади, тук лидер е „Виваком“. Компанията инвестира много не само в подобряването на основната си мрежа, но и в нейното разширяване (най-вече с придобивания на конкуренти). Отделно, телекомът все още притежава най-голямата канална инфраструктура, в която да се разполагат оптичните кабели. Фактор, който продължава да е ключов при разгръщането на фиксирани услуги.

Скоростите на сваляне при „Виваком“ са 80.75Mbps, втори е „А1 България“ с 64.81Mbps, а трети е „Булсатком“ с 41.75Mbps. Трябва да отбележим, че последният оператор вече продаде своята инфраструктура на лидера. Сделката се оспорва в момента от конкурентите пред регулаторите и ако все пак бъде финализирана, този сектор ще остане „надпревара с два коня“.

„Виваком“ е лидер и при качване на данни – с 62.95Mbps, докато „Булсатком“ дава дори по-силен резултат спрямо качване с 42.94Mbps. Трети е „А1 България“ с 36. 82Mbps, но телекомът има и най-голямо забавяне от 42.94ms. „Булсатком“ е с 37.17ms, докато „Виваком“ остава лидер с най-малко такова – 28.02ms.

По този начин виждаме сравнително противоречива картина. От една страна, България продължава да е сред лидерите по мобилна връзка в света. От друга, най-добрата такава мрежа в страната зависи от методологията – дали ще вземем данните на Opensignal или тези на Umlaut. При фиксираните мрежи имаме доминация на „Виваком“, като следим изследването на Nperf.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.

Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.

Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).

Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.

ВАС срещу регулатора

ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.

Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.

Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.

Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.

Аргументите на съда

ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.

Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.

ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.

Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.

Дългата Игра на търгове

Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.

„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.

Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.

Зомби мрежи

Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.

Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.

Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.

По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.

(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.

MVNO на (почти) всяка цена

Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.

Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).

Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.

КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.

Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.

The post Игра на търгове 5: Ядреният удар на малките оператори за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Вследствие на това, омбудсманът Диана Ковачева поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери дали няма координираност в действията им. Тя вече е сезирала служебното правителство и също така е отправила апел към операторите да отменят решението си.

Индексацията на цените обаче беше неизбежна и най-вероятно ще остане в сила. Причините са няколко. Първо, тя е напълно законна, защото фигурира като клауза в дългосрочните договори на операторите от години. До скоро, телекомите не се възползваха от нея, но създадоха прецедент миналата година, когато направиха ценовата корекция през февруари. Тогава КЗК се сезира по друг повод – заради опита им да въведат двойна индексация, която едновременно да обхване инлфационният индекс за 2020 г. и 2021 г. Това не се служи, но сега ситуацията е съвсем различна и в рамките на закона.

Ценовата корекция

Трите оператора обявиха, че ще индексират всички цени по своите абонаментни договори с 15.3%. Толкова е средногодишният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) за цялата 2022 г., обявен от Националния статистически институт (НСИ) в началото на февруари. Първоначалните очаквания беше, че корекцията на цените можеше и да е по-висока – 16.9%, но по-ниската инфлация през декември го е понижила.

Във всеки един договор на трите телекома има специална клауза. Тя позволява веднъж годишно да се индексират цените по абонаментите ако ИПЦ достигне или надмине 1%. Точката фигурира в контрактите от години, може би над десет. Ето и как изглежда тя при по-стар договор с „Йеттел“, но реално е почти идентичен и при новите, както и при другите два телекома:

„Операторът има право да променя месечния абонамент веднъж годишно, като го индексира с обявения от НСИ средногодишен ИПЦ, в случай, че той е равен или по-голям от 1%“.

Изминалата 2022 г. беше първата, в която операторите решиха да я приложат на практика. Причината беше не само високата потребителска инфлация, но най-вече резкия скок на цените на ел. енергия, които се вдигнаха многократно за индустриални цели през август 2021 г. Трите оператора също така я прилагат горе-долу по идентичен начин – по-ниските планове получават пълна идексация, по-високите са с фиксирани, както и допълнителните услуги, добавени към плановете впоследствие.

Неизбежно, но и очаквано

Индексацията не би трябвало да идва като изненада за пазара и регулаторите. Операторите вече се възползваха веднъж от тази клауза и предвид факта, че инфлацията в страната се увеличи близо пет пъти през 2022 г. спрямо предходната година, само подсили очакванията, че ще я активират отново. Поскъпването на редица енергийни ресурси засилва техните оперативни разходи.

Негативният ефект беше отбелязан неколкократно и от трите телекома в техните финансови отчети през изминалата година. Пълните данни за цялата календарна 2022 г. все още не са излезли, но всяка една от компаниите предупреждаваше за инфлационният натиск. Както и, че индексацията на цените е един от начините за преодоляването на проблема. Всичко това засили усещането, че подготвяната ценова корекция е неизбежна.

Специалните привилегии

В своите аргументи омбудсман Диана Ковачева споменава няколко интересни момента. Първият е, че трите телекома получават енергийни субсидии от държавата. Това се е случило през втората половина на 2022 г., когато в началото на периода, цените на природния газ бяха достигнали до исторически рекорди в Европа.

Точните обеми не се споменават от самите компании, но по оценки на „Йеттел“ за първото полугодие, става дума за частични такива, които няма да покрият цялостното поскъпване. Повече данни ще имаме евентуално с публикуването на пълните годишни отчети на трите телекома. Трябва да се отбележи, че оперативната печалба засега и на трите компании е висока, но тя не включва инвестициите и амортизациите свързани с модернизацията към 5G инфраструктура.

Вторият момент е със задвиженото понижение с 40% на годишните такси за радиочестотите. Предложението е преминало през обществено обсъждане в Министерски съвет и е въпрос на време да бъде прието окончателно и да влезе в сила. Историята му е доста интересна. Правителството на Кирил Петков изключи изграждането на т.нар. 5G магистрали от Плана за възстановяване и устойчивост. Те бяха заменени с пълна подмяна на държавната мрежа, а телекомите тръгнаха да оспорват тази идея. В крайна сметка, операторите получиха това понижение на таксите в замяна на изгубените инвестиции от Европа.

The post Неизбежната телеком индексация appeared first on TechTrends България.

Тезата на Кинг и ръководството на телекома е, че „Йетел“ има дългогодишни традиции (още от „Глобул“) в екологичната сфера и усилия, които с ребрандирането се позволява да се засилят. Както и че да имат покритие, ангажиментите трябва да са наистина дългосрочни. Затова „Йетел“ обяви своята петгодишна стратегия с ясно изявени цели в посока на устойчивото развитие. Ключово според Кинг е, че тя е интегрирана в оперативната дейност.

Всичко това е систематизирано в първия (или „нулев“) доклад за 2021 г. за устойчиво развитие на „Йетел“. В него може да се намерят освен поставените цели за 2028 г., така и доста любопитни данни за оперативната дейност на компанията. Първите са интересно преплитане между ключови за телекомите сфери, такива в човешките ресурси и от корпоративната социална отговорност (CSR).

Новите цели

В типичен стил за стратегия за устойчиво развитие, на първо място е поставена целта за намаляване на въглеродния отпечатък на компанията. Любопитното според доклада е, че той не е никак малък. Въглеродните емисии съставляват почти 89 хил. тона за 2021 г., което е лек ръст спрямо последните две години, когато са били около 82 хил. тона.

„ICT индустрията допринася 3-4% от глобалните вредни емисии, докато гражданската авиация – двойно по-малко“, коментира Михаела Калайджиева, директор „Корпоративна политика“ в „Йетел“. Тя допълни, че екологичният поглед не е нов за компанията, тъй като подобни инициативи съществуват още от 2004 г. Тогава операторът носеше името „Глобул“ и в цветовете на бранда пак доминираше зеления цвят.

„„ICT индустрията допринася 3-4% от глобалните вредни емисии, докато гражданската авиация – двойно по-малко“ Михаела Калайджиева, „Йетел“

„Йетел“ например формира около 60% от своето енергийно потребление от електрическата мрежа или 6.4 млн. kWh. То е следвано от около 35% или 3.76 млн. kWh от бензина. Природният газ съставлява под 5% от енергийната консумация, ако включим както директната му употреба, така и косвената през централното отопление. Т.нар. зелена енергия не влиза в микса на потребление на „Йетел“.

Към екологичните цели са още събиране на поне 127 тона електронни отпадъци до 2028 г. и 40% по-малко отпадъци от опаковки, създадени в рамките на дейността на компанията.

Другите два „стълба“ са основно свързани с човешките ресурси (или HR) и CSR активностите. Те включват по-силната интеграция на жените при техническите позиции, повишена дарителска дейност на служителите, тяхното ангажиране в комуникацията за устойчивото развитие като цяло, обучения и работа в тази насока с подизпълнителите.

5G като устойчива технология

Мобилните мрежи от пето поколение в момента са основния „фронт“ на съревнование между операторите. Трите телекома модернизират инфраструктурата си, за да може да предложат максимална бърза и надеждна връзка, с по-голямо покритие. Целта за развитието на 5G е ключова част от оперативната дейност и бизнеса на „Йетел“ и включването му е задължително.

Телекомът обещава до края на 2026 г. да осигури покритие на 85% от българското население. Като в градовете връзката да достига скорости от 1 Gbps. В доклада за 2021 г. са посочени и някои данни за развитието на мрежата на „Йетел“. Към момента, компанията е инсталирала около 1 000 5G базови станции, които осигуряват покритие на 49% от населението, но само 3% от територията на страната.

По двата показателя има още доста работа, за да се достигнат стойностите на 4G мрежата на „Йетел“. При населението тя осигурява 99.31% покритие, а спрямо територията на страната – 88.11%. Ключови за подобряване на втория показател и при двете поколения мрежи ще бъде освобождаването от военните на честотите в 700MHz и 800MHz, които после да бъдат предоставени на операторите.

Измива ли си наистина имиджа „Йетел“ с този доклад и поставените цели? И да, и не. Концепцията за устойчиво развитие е интегрирана доста добре, но е и с дългосрочен харкатер. Вклюва доста компоненти от CSR-а и HR-а, които създават такова усещане за изчистване на обществения имидж. Реалността е, че тази стратегия е част от по-голяма такава на компанията-майка – PPF Group. Която от своя страна е повлияна от чааст от регулациите, които Европейския съюз подготвя по посока устойчиво развитие.

The post Устойчивото бъдеще на „Йетел“ в България appeared first on TechTrends България.

Какво представлява обаче тази идея, позната и като Fair Share? Концепцията идва от телекомите, които се опитват да увеличат финансирането за модернизация на мрежите си. Особено на тежката опорна част, без която не може да стъпи 5G или 6G мобилната инфраструктура. Те смятат, че основният бенефициент на интернет свързаността – технологичните гиганти ще трябва да допринесат в подобни инвестиции.

Тезата на операторите е, че компании като Google, Facebook (сега Meta) и Amazon, които са изградили бизнес модели за трилиарди долари, не допринасят за развитието на физическата инфраструктура. Без нея, те няма да могат да доставят своите услуги и дори цялата дигитална революция не може да се осъществява без телеком мрежите. Технологичните гиганти от своя страна смятат, че допринасят достатъчно по темата, като изграждат огромни центрове за данни и полагат подводни морски кабели.

Спорът може да се окаже ключов в усилията за по-обща регулация на технологичния сектор, както в Европа, така и в САЩ. Затова, той се разглежда и като ключов от всички – замесените компании и регулаторни органи.

Потенциален регулаторен завой

Идеята и опитите да се наложи Fair Share на европейски и/или американско ниво от близо десетилетие „виси във въздуха“. Най-вече, поради факта, че за да се реши напълно, регулаторите трябва да заемат една от двете страни. Независимо, коя ще изберат това ще има своите последствия след себе си. Поради факта, че проблемът не изглежда толкова критичен, затова и държавните апарати правят това, което могат най-добре – да бавят.

В края на септември, обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер има интересна среща – с представител на щатската Комисия за далекосъобщения (FCC). Това е Брендън Кар, най-старшият представител в регулатора от Републиканската партия на САЩ. Демократите бяха най-активни в идеите за налагане на регулации на технологичния сектор, но сега идеята набира подкрепа и от двете основни политически сили в Щатите.

Кар се опитва да направи точно това в САЩ – да задвижи идеята Fair Share и технологичните платформи да започнат да плащат дял от инвестициите за изграждане на мрежите. В началото на септември еврокомисар Вестагер от своя страна обяви, че ЕК ще разгледа същата възможност, но на ниво Европейски съюз. Срещата между двамата може да се разглежда като опипване на почвата между САЩ и ЕС за синхронизирани действия по темата.

Срещата е отразена частично от Financial Times, като британското издание цитира Кар, че „отмина времето на неприкосновеност на технологичните гиганти“. С други думи – Fair Share ще бъде ключов в по-общите регулации в този сектор. Кар допълва, че настоящите бизнес модели не са в състояние да донесат парите, необходими за качествена модернизация. За което трябва да се търсят нови източници на приходи.

Докато ЕС се опитва да действа на наднационално ниво, Франция, Италия и Испания призоваха да се изготви единна законово рамка в тази посока. Една от причините тези държави да искат подобни действия е сравнително тривиална – значителна част публични средства отиват в изграждането на телеком мрежите.

Тезата на телекомите и ефектите

Според някои анализатори, подобно законодателство може да доведат до допълнителни между 3 и 4 млрд. евро в мрежови инвестиции. Това е само част от десетките милиарди евра, които в момента телекомите влагат в подмяна на инфраструктурата си. Пандемията показа, че мрежите издържат на големи натоварвания, но бързата дигитализация може да изпревари техния капацитет.

Затова, операторите, но и държавите започнаха да мислят за по-скоростна подмяна на най-критичните елементи. Пълна замяна на медните кабели с оптични, което да се използва след това за надграждане към 5G, а след няколко години – и с 6G. Такава например е задължителна за самостоятелните решения от пето поколение (5G SA), като „А1 България“ вече изгради у нас.

Телекомите искат от технологичните гиганти да дадат своя „справедлив дял“ (преводът на Fair Share), защото те вече формират голяма част от световния интернет. По данни на Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO) 56% от световния трафик се генерира само от шест компании – Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

От друга страна, телекомите признават, че не могат да убедят потребителите да плащат повече за увеличеното потребление. Ситуацията е особено чувствителна в Европа, заради високата конкуренция и регулация. Операторите твърдят, че не могат да увеличат цените на 5G услугите, без да загубят клиенти. А без допълнителни приходи, те ще бъдат принудени да свият инвестициите в инфраструктура. Набирането на популярност на услуги, като видео стриймингът вече поставят под напрежение настоящите мрежи, което съответно прави модернизацията им още по-наложителна.

Отговорът на технологичните гиганти

Технологичните гиганти също имат доста убедителни аргументи, което прави спорът труден за едностранно разрешаване. Тяхната теза е, че те заделят огромни суми в инвестиране в центрове за данни и в полагането на подводни морски кабели, които осигуряват междуконтиненталната свързаност. Например, Google твърди, че е инвестирал 12 млрд. евро в шест огромни сървърни центрове в Европа.

Още по-естественият аргумент е, че без техните услуги и платформи, потребителите няма да имат стимул да използват толкова смартфони, компютри и мрежите на телекомите. С други думи – двете страни се въртят в омагьосан кръг. Както и, че подобен тип регулации ще разруши мрежовата неутралност, за която толкова много се бори Брюксел.

Последната теза обаче удря по-силно, според която бизнес операциите на телекомите са сбъркан процес. Те хем се оплакват, че нямат пари за инвестиции, хем раздават едни от най-високите дивиденти на акционерите си в Европа. Данните на FT показват, че дори през последните пет години, големите телеком групи са увеличили значително доходността по книжата си, особено спрямо осреднения индекс на Euronext.

Това е добър показател, защото сравняването на печалбите на компаниите е по-трудна задача. Телекомите отчитат печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), която обикновено върви с над 20% марж спрямо приходите. Но в нея се изключват амортизациите, които са съществен и доста тежък дял предвид, колко силна роля има инфраструктурата в бизнес модела им. Нетната печалба обикновено е в пъти по-малка, ако изобщо се съобщава публично.

Политическо решение

Въпреки, че спорът е основно икономически и бизнес, решението ще е политическо. Не само защото е свързано с регулации, но и защото ще е част от общата позиция на ЕС, както и на САЩ, спрямо технологичните гиганти. Тя залита все повече към засилена регулация, а Fair Share ще е просто един от инструментите за постигането ѝ.

Дори да се стигне до такова политическо решение, все още има силен дебат какво да бъде точно то. Как да се облагат технологичните гиганти. Единият вариант е в директни плащания от самите компании към телекомите, но остава въпросът как ще се разпределя между вторите. Друг вариант е да бъде като „данък“, който да се плаща към ЕС и след това той да се предоставя като субсидии към операторите.

Във всички случаи след това технологичните гиганти ще пренесат тази тежест след това на потребителите. Засилването на регулациите води и до тестване на нови бизнес модели за IT компаниите. Като freemium моделите, които все повече се забелязват да се предлагат от основните играчи, тенденция, която може би трябва да разгледаме отделно.

The post Телекоми срещу технологични гиганти – епизод пореден appeared first on TechTrends България.

През последните две години телекомите се фокусират основно върху базовите станции (или радиорелейната мрежа – RAN) при модернизацията към 5G. За постигане на напълно самостоятелна услуга, подобен ъпгрейд е наложителен и към опорната мрежа. Именно подобна интеграция завърши „А1 България“, обявиха от оператора на 11 октомври.

Продължаваща модернизация

Опорната мрежа на „А1 България“ е модернизирана до 5G стандарт съвместно с вендора Ericsson. Радиорелейната част (RAN) на телекома по последно поколение е дело на Nokia. Това разделение беше обявено до голяма степен от компанията още по времето на модернизацията, която старитра преди две години.

„А1 България“ пусна търговската 5G услуга в края на 2020 г. Оттогава досега са инвестирани в модернизация на мрежата 100 млн. лева, коментират от компанията. Средствата заделени за 5G за 2022 г. са 52 млн. лева. Целта на оператора е да осигури покритие от пето поколение до всички населени места с 3 хил. жители.

Модернизацията на опорната инфраструктура и възможността за самостоятелна 5G услуга е ключова поради няколко фактора. Първият е, че крайните потребители ще получат връзка, която вече отговаря по-пълноценно на такава от пето поколение. Като няма да търпи ограниченията на предходното, особено при по-стара кабелна инфраструктура.

Частни мрежи

Втората е в разгръщането на частни 5G SA мрежи. Те имат ключово значение за развиването на автоматизирано производство и Интернет на нещата (IoT) на индустриално равнище. Освен това може да се изградят обособени градски такива мрежи, които да подкрепят системи за автоматизация на населените места. Автономни коли, производствени роботи и много други ще разчитат на подобна инфраструктура.

Има причина тези мрежи да са отделени от традиционните. При тях се изисква минимално забравяне на връзката, например за автономните автомобили то трябва да е много под части от секундата. Някои елементи също така тряба да се изградят за периферни изчисления (т.нар. Edge). Отделеният капацитет за подобни ключови приложения също е в важно нещо. 5G SA мрежите помагат за изграждането на всичко това, като те се водят първата голяма стъпка в тази посока.

Развитието на 5G в България

В България 5G стартира по различни начини за телекомите. „Виваком“ тръгнаха първи, като пуснаха такава услуга по DSS технология. Тя реално се базира изцяло на 4.5G инфраструктурата и честотите, с които телекомът вече разполагаше. Подобен подход предприе и „Йетел“ (бившият „Теленор“) няколко месеца след това.

Втори беше „А1 България“, които тръгнаха с традиционната модернизация на базовите станции по 5G стандарт и честоти в 3.6GHz. Първоначално взети като тестови, а през пролетта на 2021 г. те бяха разпределени за трите оператора след изненадващ търг от страна на регулатора. Освен модернизацията на опорните мрежи и продължаващата такава на базовите станции, следващите стъпки в развитието на 5G в България са разпределението на честотите в 26GHz и в 700MHz.

The post „А1 България“ пусна своята самостоятелна (SA) 5G мрежа appeared first on TechTrends България.