Опасенията обаче не са свързани толкова с местната политическа обстановка, колкото със самия германски стартъп. Или по-скоро за възможността му да финансира проекта. Защото, компанията не е събрала още пари за пълното му завършване, а в същия момент обявява нови и нови такива в региона и по света. Масло в огъня налива и факта, че Next e.GO вече е била в процедура по банкрут през април 2020 г.

Доза оптимизъм беше инжектирана на 17 септември, когато от учреденото българско звено на компанията разкриха статуса на проекта. В интервю за БТА, изпълнителният директор на „Next.e.Go България“ и браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“ арх. Любомир Станиславов обяви, че всичко е готово за започването на строежа на завода в Ловеч. Избран е изпълнител, надзорник и вече са подготвени и одобрени всички строителни книжа. Проблемът с финансирането и амбициите на Next e.GO обаче продължават да витаят във въздуха.

Почти по график

По думите на арх. Любомир Станиславов всичко е подготвено за строителните работи по завода за електромобили в Ловеч. Компанията вече разполага с всички необходими разрешителни и съгласувателни процедури.

„На практика можем да кажем, че строителството е започнало, тъй като вече има главен изпълнител и той подготвя и обгражда терена, което е не малка задача. Става въпрос за изграждане на ограда от над 2.5 км и това вече се случва“, обяви архитектът пред БТА.

Той допълни, че освен изпълнител е и избрана надзорна фирма, която да следи за качеството на строителството. Казано на по-прост език – всичко е готово, започва се слагане на огражденията и строежът трябва да започне.

„Това е модерен завод, нов начин за производството на електрически автомобили и по подобие на компания като Tesla – повечето различни части на този завод са направени в едно общо тяло, в обща сграда“, коментира още той.

Сградата ще е с доста внушителни за България размери – над 320 метра дълга в едната посока, а в другата около 240 метра. В нея ще бъдат организирани почти всички елементи на организацията и производството на целия завод. Мащабният проект също така трябва да бъде изграден и готов за работа за рекордно време – около година. Защото, според арх. Любомир Станиславов първата произведена кола трябва да се появи до края на 2023 г. По този начин, той косвено потвърди срока поставен от германците при обявяването на сделката, че за 24 месеца ще се готови със завода. Ако бъдат спазени новите срокове посочени от арх. Станиславов, то изоставането ще е само няколко месеца.

Амбициозната инвестиция

Мащабите на проекта говорят и за неговата стойност, тя беше 140 млн. евро, но цената реално беше обявена преди да започнат силните инфлационни процеси в България и по света. Плановете са да бъдат разкрити 1 000 работни места, като ще се използва терена на бившия завод „Балкан“. Той е предоставен от българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, които влизат и като съакционери в местното звено. Няма информация за точния размер на участието и какво финансиране ще осигурят те.

Включването на местната автомобилна индустрия също е силно. Повечето български мощности за производство на различни компоненти трябва да бъдат доставчици на завода. Всичко това е затвърдено с факта, че главния изпълнителен директор на локалното звено е и председател на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“.

Българската държава също така се е ангажирала да поеме 34 млн. евро от обещаната инвестиция от 140 млн. евро. Помощта ще дойде под формата на различни стимули – поемане на осигуровки, данъчни облекчения и др. Тя обаче е обвързана със статуса на завода. Когато съоръжението е готово и Next e.GО произведе първите си 10 хил. електромобила, тогава ще бъде отпусната първата помощ. Втората е фиксирана при цел от 20 хил. произведени коли.

Липсващо финансиране

Въпросът с финансирането на проекта от страна на Next e.GО продължава да остава отворен. Дори да кажем, че една не малка част се поема от българските партньори и държавата, то по-голямата тежест от 140-те млн. евро ще трябва да бъдат предоставени от германския стартъп.

Next e.GО беше в технически банкрут през април 2020 г., когато поиска защита от кредиторите. През септември същата година тя се преструктурира и е намерен нов инвеститор – нидерландския фонд ND Group. Колко пари предоставя общо, колко остават след изплащането на дълговете – няма информация.

Малко след това, през 2021 г. е привлечено свежо финансиране за общо 78 млн. евро. Това става на два транша – първият е през февруари на стойност 30 млн. евро и вторият е през август за 48 млн. евро. Дори само с тези пари, може да не стигнат за завода в Ловеч.

Не само в България

Проблемът е, че Next e.GО е обявила и сключила подобни споразумения за изграждане на производствени мощности в още няколко държави. През декември 2020 г. такова е постигнато с Гърция, като инвестицията е за 100 млн. евро. Малко преди разкриването на плановете за България са обявени и такива за Мексико. В латиноамериканската държава ще се работи с местен партньор и там няма информация, нито за цялата инвестиция, нито за тежестта, която ще поеме германския стартъп.

Дни преди интервюто на арх. Станиславов за БТА обаче се появява информация за мащабна инвестиция в Северна Македония. Next e.GО планира да изгради завод и там, като мащабите за вдигнати в пъти. Проектът при съседите ни в Тетово може да достигне стойност от 720 млн. евро. Само първоначалната инвестиция на германската компания трябва да е 130 млн. евро или повече от тази в България. Интересното е, че там се обявяват работни места за едва 890 души.

Нови опасения и борсов стремеж

Това е голяма червена лампа, защото няма логика, Next e.GO да разкрива три завода в съседни държави. Особено предвид амбициите на компанията да обхване световните пазари. Липсата на азиатски мощности също е интересен сигнал. Дори, чрез трите завода на Балканите да се обслужват няколко региона – Европа, Африка и Близкия Изток, пак не е сигурно дали ще може да се възвърне инвестицията.

Отделно, въпросът с финансирането продължава да виси като дамоклев меч. Компанията има обявено публично такова от 78 млн. евро, а в същия момент инвестициите планирани само на Балканите са на стойност за около 330 млн. евро. Next e.GO също така не пести пари за маркетинг, като за едно от събитията си наема футболната суперзвезда Неймар.

Обяснение може да се намери в другите планове на компанията. Малко след първата привлечена инвестиция е направен и намек за потенциално излизане на Next e.GО на финансовата борса във Франкфурт. През февруари 2022 г. тази информация отново е загатната в германската преса. Идеята е да се направи първично-публично предлагане (IPO), като се спекулира за пазарна оценка от 1.5 млрд. евро. Пускане на една трета от акциите при подобна оценка би решила въпроса за финансирането на компанията и нейните амбициозни планове.

Ако тя не успее да го осъществи тогава ще се разчита на метода SPAC или обратно първично-публично предлагане. Това е похват при който едно дружество се слива с друго, което вече е листнато на финансовите пазари, второто се заличава, а първото просто му заема мястото в търговията. Обикновено се прилага, когато компанията не може да получи одобрението на регулаторите за излизане на борсата. За съжаление има два големи примера от света на технологиите, при които SPAC се използва от дружества с нечисти помисли. Това са германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Като и на двата случая TechTrends е посветил достатъчно внимание.

Обявяването на толкова много производствени мощности и инвестиционни намерения може да се използва за надуване на пазарната оценка на Next e.GO. особено ако незавършените заводи се вкарат в счетоводния баланс. При това положение е ключово дали германския стартъп ще набере пари от борсата чрез IPO и получи разрешение от финансовите регулатори. Защото, ако го направи чрез SPAC, то тогава първо може да не се съберат достатъчно пари за всички заводи, второ – дори и да бъдат изградени, те може да не бъдат достатъчно пазарно устойчиви предвид географското им разположение.

Във всички случаи ситуацията с Next e.GO и производството на електромобили в Ловеч продължава да е в развитие. Думите на изпълнителния директор на местното звено вдъхват позитивизъм и надежда за изграждането на голям и успешен автомобилен завод в България. Но нещата няма да се решат у нас, а са в ръцете на германския стартъп.

The post Докъде стигна заводът за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.

Българските потребители вече плащат по-малко в брой, разчитат на своята безконтактна дебитна карта, ползват онлайн банкиране и дигитални портфейли. Причините, освен удобността спрямо кеша, са по-голямата сигурност, по-лесната проследяемост на трансакциите и по-доброто разпределение и планиране на личните финанси. Към всичко това добавяме и, че България по някои от тези показатели изпреварва някои от най-големите западни пазари, като САЩ, Великобритания, Италия, Германия и Австрия.

Това показва годишното проучване „Изгубени в трансакциите“ на софтуерната компания Paysafe. То се провежда в 11 държава, включително и България, като за запитани общо 11 хил. души и е реализирано през април 2022 г. Освен нашата държава са включени още извадки от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия, Австрия, Италия, Чили, Перу, Чили и Бразилия. Paysafe има в страната ни развоен и оперативен център с 1 400 служители, от които 300 са висококвалифицирани софтуерни специалисти.

Разводът с плащанията в брой

Пословична е любовта на българина към плащанията в брой и обръщането на предпочитанията му се очакваше да бъде дълъг и болезнен процес. До голяма степен той става факт. Според изследването на Paysafe, 52% от българите по-малко разчитат на плащанията в брой. Така, за първи път в проучванията на компанията, родните потребители предпочитат алтернативни на кеша методи за разплащания.

Обръщането на нагласите започва през 2020 г., покрай пандемията. От Paysafe уточняват, че 41% от запитаните в страната са направили това именно, заради коронавируса. Инфлацията през втората половина на 2021 г., която продължи и през настоящата дава допълнителен тласък на тази тенденция. Аргументът е, че дигиталните и безконтактни разплащания осигуряват по-добра проследимост вследствие на дигиталните портфейли и електронното банкиране.

Фокусът на българите се измества от парите в брой към безконтактната дебитна карта, като 75% от потребителите извършват поне едно такова в месеца. Това ниво е най-високо спрямо пазари, като Германия и двойно повече спрямо Италия и Австрия. Те надминават и тези в САЩ, но американците използват по-масово кредитни карти.

Отчет за всяко левче

Родните потребители също така са сред лидерите в използването на дигитални портфейли. Техният дял е 42%, като основното предимство е, че данните остават само в него и не се въвеждат в отделните сайтове.

Повишеният интерес към безконтактните дебитни карти и дигиталните портфейли се дължи със системите за управление на трансакциите и наличността, с които разполагат. Те са лесни за използване и потребителите могат бързо да следят как харчат парите си, както и тяхната наличност. Предвид периода на инфлация в който се намираме, както и несигурността на пандемията това са ключови възможности. Всичко се прави дистанционно, онлайн и се пести време.

Когато свикнеш с лесното е нормално да променяш нагласите си. Българските потребители правят точно това и започват да виждат позитивите в онлайн трансакциите. В изследването на Paysafe се посочва, че над 40% от запитаните българи виждат повече предимства в новото поколение дигитални банки, пред традиционните такива.

Проучването, още показва, че родните потребители се изявяват и като големи експериментатори. Потребителите в страната използват най-много криптовалути за онлайн трансакции – 17%. Съотношението спрямо общия дял обаче е очаквано малък, като подобни системи все още не са толкова масови, както у нас, така и по света.

Въпросителните

Изследването обаче създава и известна доза скептицизъм. То например заключва, че все още българите биха се притеснили ако някой търговец не предлага възможност за плащане в брой. Такъв отговор са дали 62% от запитаните родни потребители. Допълнително, малко над 50% все още смятат плащанията в брой за най-надеждни и сигурни. Затова кешовите трансакции няма да изчезнат толкова лесно от страната.

Друг ключов момент от проучването на Paysafe е, че не дава подробна разбива спрямо отделните сегменти в страната. Няма данни колко от запитаните са от големите градове и колко в по-малките населени места. Това е ключово за България, тъй като първите са силно дигитализирани и отворени за иновации. Когато излезем от големите градове ситуацията се изменя на 180 градуса към силно аналогова. Тази тенденция се потвърждава от периодичните изследвания на Европейската комисия и нейния индекс за дигитализация DESI.

Предвид показаните резултати и високия процент на ползване на криптовалути и дигитални портфейли, може да кажем, че изследването на Paysafe е било осъществено основно в големите градове. За което трябва да взимаме данните с едно наум.

The post Paysafe – българите предпочитат все повече онлайн разплащанията appeared first on TechTrends България.

На 19 ноември плановете на Allterco се осъществиха близо две години предсрочно, като тя дебютира на финансовите пазари във Франкфурт. По този начин, компанията се превърна в първата родна такава, която излиза на голяма международна борса. Дружеството има повече от интересна история, която започва от телеком индустрията, но постепенно преминава изцяло в перспективния сектор на Интернет на нещата (IoT).

Пътят към Франкфурт на Allterco беше сравнително дълъг, но и логичен на фона на резултатите и стратегията от последните години. Отделно дружеството има потенциал да се развие като едно от най-големите в българския IT сектор по пазарна капитализация. То разполага с голям конкурент в лицето на стартъпа PayHawk, за който ще говорим в следващ материал.

Дебютът в Германия

Allterco прави вторично листване на фондовата борса във Франкфурт при цена на акция от 14.50 евро. Дебютът беше определен за 19 ноември, а свободната търговия започна на 22 ноември. На база на началната цена, пазарната капитализация на българската компания достига 261 млн. евро или около 510 млн. лева.

Към откриването на търговията на следващия ден – 23 ноември, акциите на Allterco вече се търгуват за 16 евро на брой, което е ръст от 10%. След подновяването на търговията във вторник, те бързо се връщат към нива от 14.80 евро. Това показва, че за момента е трудно да се определи дали в средносрочен план ще расте или спада стойността на книжата.

Няколко ключови въпроса останаха без отговор след дебюта във Франкфурт. Колко точно дял от дружеството е пуснат в оборот там, което води и до логичното продължение – колко капитал е набрала компанията след пускането на акциите. Не е ясно и защо е форсирано решението да се излезе на борсата в Германия, след като първоначалните планове бяха това да се случи през 2023 г. Отличните финансови резултати от началото на настоящата 2021 г. явно са помогнали това да се случи по-рано.

Успех от България

Allterco е едно от най-успешните компании на Българската фондова борса (БФБ). То дебютира на нея през 2016 г., когато пласира 2.5 млн. акции при цена от 1.45 лева за брой. В момента (23 ноември 2021 г.) цената им е 28 лева, което означава, че за 5 години е постигнат ръст от 1 837%. Пазарната капитализация според БФБ към тази дата е 504 млн. лева.

Компанията направи вторично пласиране на акции в края на 2020 г. Тогава бяха събрани допълнителни 9 млн. лева капитал, които бяха използвани за допълнителни инвестиции и разширение на бизнеса. Още при обявяването на тази идея, Димитров очерта плановете за излизане на борсата във Франкфурт. Също така, тогава беше намекнато, че това може да се осъществи и чрез емитирането на допълнителни книжа.

Компанията жъне доста бизнес успехи през последната година-две. За първото тримесечие, ръстът на приходите е 91% на годишна база и достигат 13.8 млн. лева. През второто тримесечие на 2021 г. постъпленията се увеличават с по-ниски, но все още впечатляващ темп от 74.8%, а общо за първите шест месеца на годината достигат 26.1 млн. лева.

Телекомски корени

Основната дейност на Allterco е произвежда, поддържа и продава устройства за автоматизация на дома. Тя предоставя интернет контролирани релета, контакти, преходници и софтуера за тях. По този начин, традиционни електроуреди и устройства могат да се свържат в онлайн мрежа, в която всичко да се управлява дистанционно.

Историята на компанията е доста интересна. Тя започва като „стартъп“ в рамките на групата на телекомуникационните компании „Теравойс“ и „Тераком“. Тяхната дейност беше осъществяване на различни услуги за операторите. Например, „Теравойс“ беше една от двете компании, които обслужваха услугите за SMS комуникация – гласуване за ТВ игри, хороскопи и др. чрез текстови съобщения.

Бизнесите им бяха атрактивни и с доста силно изразен олигополен характер. Проблемът беше, че бяха и технологично залязващи. Allterco от своя страна, се опитваше да развие дейност в сфера, която по това време (2014-2015 г.) беше неразработена в световен мащаб. Поради което, стартъпът в един момент оглави основния бизнес и дори холдингът беше преименуван на него.

Две години след борсовия дебют на Allterco – през 2018 г., групата решава да продаде целия си телеком бизнес за около 8.8 млн. евро на скандинавската Link. Това включва вече споменатите дружества „Теравойс“ и „Тераком“, както и техните румънски и македонски звена. Allterco запазва офисите си в Тайланд, Сингапур и Малайзия, като дори изкупува миноритарните дялове,  в тях, което го прави, за да може да си осигури присъствие на азиатските пазари.

По този начин се стига до ситуация, в която стартъпът Allterco заменя напълно доскорошния основен бизнес. Като в момента той се превръща и във водещ такъв за целия IT сектор в България.

The post Allterco – до Франкфурт и назад appeared first on TechTrends България.

Процесите, които бяха задвижени през последната година е преобръщането на морския транспорт към въздушен. Може пътническите полети да бяха замразени или понижени значително, но карго такива бележат повишено търсене. Това води до претоварване на летищата в техните карго зони.

Товарните дронове на българското дружество Dronamics изискват доста по-малко ресурси за поддръжка и могат да обслужват по-важните и експресни доставки. Логистичният оператор Hellman се надява да облекчи трафика и да им даде повече опции за доставки.

Спешно карго

Безпилотниците на Dronamics ще влязат в ролята на спешно карго. Те няма да заменят напълно товарните самолети, а по-скоро ще предоставят стоки, от най-първа и спешна необходимост. Като ваксини, резервни части за ключови машини, кръвна плазма, животоспасяващи лекарства и други. До голяма степен това се дължи на факта, че карго дроновете са с доста по-ограничен капацитет от по-големите си и пилотируеми събратя. Моделите на Dronamics могат да превозват до 350 кг на разстояние до 2 500 км. Обсегът им ги прави идеални за покриване на Европа.

„В момента виждаме голяма част от морския товарен транспорт да се преориентира към въздушен“, коментира Ян Клайнелащюс, главен оперативен директор на Hellman, в прессъобщение на Dronamics. „Това подчертава необходимостта от нови опции за пренос на карго“.

Той описва решението на българската компания Dronamics, като революционно в товарния бизнес. Клайнелащюс подчертава, че това не означава, че в бъдеще компанията ще премине изцяло на безпилотници. Hellman е глобален оператор, а дроновете ще се ползват най-вече за специализиран превоз в Европа. „За товарни полети в рамките на Европа те са важна добавка“, поясни той.

Развиващият се стартъп

Dronamics е българска компания основана през вече далечната 2014 г. и е един от малкото стартъпи с наистина иновативен и потенциален продукт. През първите шест години тя събираше средства и развиваше своя товарен безпилотник, който носи името Black Swan. През 2018 г. прототип на карго дрона прави първите си полети, а две години по-късно – в края на 2020 г. са сключени и първите договори за опериране от европейски летища. Black Swan се различава от различните безпилотници за доставки, като тези на Amazon и Google, с това, че той е специализиран да пренася по-големи товари на значителни разстояния. Серийният модел покрива споменатите параметри за транспортиране до 350 кг пратки на разстояние от 2 500 км.

Важен компонент са договорите с летищата, като през декември 2020 г. бяха подписани контракти в пет такива в Лиеж в Белгия, Бреша в Италия, Шьовде в Швеция, Сейнайоки във Финландия и Осиек в Хърватска. По думите на Свилен Рангелов, съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics до към лятото на 2021 г. те са увеличили споразуменията си. Общо са подписани споразумения с 39 летища в 13 европейски държави.

Плановете на Dronamics са да доставят 60 дрона през 2022 г., които да правят доставки за Hellman през вече споменатата верига от летища. Използват се стандартни двигатели, които са сертифицирани от регулаторите, както и няколко допълнителни системи за безопасност. Една от тях е кодиран сигнал за GPS навигация, който е по-издръжлив на смущения и заглушавания.

Партньорството между Dronamics и Hellman е ключово за българското дружество. То вече разполага с мрежа от летища, от които да оперират, а вече имат и първия си договор за оперативна дейност. Пандемията изигра важна роля за компанията, която предлага бързо и сравнително евтино решение за карго доставките.

The post Българската Dronamics ще доставя с дронове за германската Hellman appeared first on TechTrends България.

Самата трансакция е изпълнена по интересен начин. Компаниите се сливат, някои от досегашните рискови инвеститори излизат, докато влиза нов по-голям такъв в лицето на Silverfleet Capital. Финализирането на сделката ще стане след одобрението на регулаторите в Германия и България, се посочва в информацията разпространена от Bulrpos.

Потенциалните параметри

Официално Bulpros и ec4u обявяват, че се сливат. Собствениците на двете компании продължават да са акционери в новосъздаденото дружество, като те ще бъдат и най-големите такива. Точното разпределение на новите дялове не е обявено официално, но се очаква българските собственици, най-вече в лицето на Ивайло Славов да вземат лъвския пай. Разместванията са най-вече при рисковите инвеститори.

От BulPros излизат досегашните български фондове NEVEQ и BlackPeak. Те инвестираха през 2015 г. в рамките на две години около 3.5 млн. евро. Средствата се използваха за поддържането на растежа на компанията. Веднага през 2015 г. Bulpros придобива германската Innotec Marketing, година след това купува друга фирма от същия пазар – GBS. Сделките в тази посока продължават, като последната официално обявена е през 2020 г. Тогава Bulpros придобива системния интегратор Beam.

На мястото на NEVEQ и BlackPeak се присъединява паневропейския рисков инвеститор Silverfleet Capital. Размерът на инвестицията не се посочва. Според „Капитал“ общата оценка на сделката е в рамките между 90 и 100 млн. лева. Това не е стойността на новото финансиране или излизането на доскорошните инвестиции, а е на колко се оценява новото дружество, след преструктурирането на акционерите.

Допълване на пазарите

Като дейност двете компании имат застъпване в консултантската IT дейност и интеграцията на различни решения. Това е основният бизнес на ec4u, което определено прави Bulpros по-големият играч. Българското дружество има доста по-широко портфолио, като предлага изработването на решения по поръчка в различни области, като облачни системи, киберсигурност, поддръжка и др.

Освен това, Bulpros има 1 000 служители към момента на сделката, разпределени в 20 офиса в Европа и Северна Америка. Основният дял от тях се намират в България. В същото време, ec4u разполага със само 400 разпределени в 11 локации.

Германското дружество обаче разполага с над 800 успешни проекта на три ключови пазара – местния германски, Австрия и Швейцария. За Bulpros първият отдавна е основен – компанията придоби поне две местни фирми, разполага с офис в Карлсруе. Българската фирма винаги е акцентирала, че работи основно за износ, като клиентите ѝ са главно от Германия и САЩ.

„Развълнуван съм от разширяването на нашето партньорство с ec4u, което прераства в комбинирана платформа, която трябва да помогне на клиентите ни да извършат по нов начин дигиталната трансформация“ Ивайло Славов, Bulpros

„Развълнуван съм от разширяването на нашето партньорство с ec4u, което прераства в комбинирана платформа, която трябва да помогне на клиентите ни да извършат по нов начин дигиталната трансформация“, коментира в прессъобщение Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros.

Средствата на новия инвеститор има за цел да засилят растежа на новото дружество. Това поне се разбира от изказването на Давид Лакс, главен изпълнителен директор на ec4u.

„Очакваме с нетърпение да засилим нашия растеж с осигуреното финансиране от Silverfleet Capital“, коментира той. Преведено на нормален език, това означава разширяване на екипите и потенциални нови придобивания на по-малки дружества.

Успехът на Bulpros

Bulpros се превърна в една от най-бързоразвиващите се IT аутсорсинг компании в България през последните години. Основана през 2010 г. тя бързо формира големи международни клиенти, най-вече поради добрите контакти в Германия и експертиза на основателите.

Четири години по-късно, Bulpros надминава приходи от 10 млн. лева, но растежът предстои. В рамките на петилетка, компанията ги увеличава седем пъти и през 2019 г. те достигат 86.4 млн. лева, показват данните от Търговския регистър. Печалбата нараства малко повече от три пъти през този период – от 1.1 млн. лева на 3.7 млн. лева.

The post Българската Bulpros се сля с германската ec4u appeared first on TechTrends България.

Други приложения останаха по-скрити, но това им беше целта. Поне в началото. Пример за това е Clubhouse – специализираната платформа за частни разговори за iOS устройства. През 2020 г. за нея се прокрадва оскъдна информация, най-вече покрай привличането на 100 млн. долара финансиране. До началото на настоящата година, приложението беше в доста прикрит режим на работа.

През февруари, то бързо влезе в светлината на прожекторите. От една страна разработчиците му се опитват да привлекат по-масова публика. От друга – известни спекуланти, като Илон Мъск му направиха доста силна реклама. Популяризирането идва със своите недостатъци. Почти веднага след тази прикрита рекламна кампания, се оказа, че редица частни разговори са изтекли в публичното пространство. Което превръща историята и развитието на Clubhouse в доста интересна тема.

Ексклузивният клуб

Мобилното приложение се появява през април 2020 г., като от тогава досега е достъпно единствено за iOS – мобилната екосистема на Apple. То предлага създаването на частни виртуални стаи, в които се събират потребители и дискутират различни теми. Форматът за разговор е аудио засега и реално замества телефона и личните срещи.

За разлика от останалите налични приложения, Clubhouse е оправдава името си. То се опитва да пресъздаде атмосферата на ексклузивните клубове, в които се влиза само със специални покани. Потребител не може да се включи в разговор и дори да има регистрация в приложението, ако не е поканен от вече съществуващ такъв.

Това си има своите предимства, като наистина създава усещането на за ексклузивност, но и такова за сигурност. Недостатъкът е, че подобно решение трудно може да постигне масовост, ако не се отвори за по-широка маса от хора.

Поради тази причина, Clubhouse се оказа любим инструмент за комуникация сред големите имена в Силициевата долина. В първите месеци се ползва основно от инвеститори и директори в технологичните гиганти. Впоследствие, малко по малко започват да навлизат и различни известни личности, като Ванила Айс, Роджър Стоун и др. Спекулира се, че се ползва от Бил Гейтс и други милиардери.

В началото, дневните потребители са едва няколкостотин души. Въпреки това, приложението привлича още през май 2020 г. финансиране от 12 млн. долара от един от най-известните инвеститорски фондове в Силициевата долина – Andreesen Horowitz. По този начин, оценката на Clubhouse достига 100 млн. долара. Което е впечатляващо за компания, която пуска своя услуга месец по-рано.

Излизане на светло

През януари 2021 г. Clubhouse добива масова популярност покрай интервю на технологичния милиардер Илон Мъск, че използва приложението. Дни след това, от компанията обявиха, че постепенно ще се разрастват към масовата аудитория. Съвпадението между двете, трудно може да се каже, че е случайно, но за момента няма индикации за връзка между Мъск и Clubhouse.

Независимо от ситуацията, Мъск продължава да популяризира приложението, като първо обявява публично, че е поканил Кайни Уест на разговор в Clubhouse. След това, отправи подобна към руския президент Владимир Путин.

Всичко, това изкарва приложението на светло. Интересът скача рязко към него, като покани за разговори в него започват да се продават онлайн в eBay. Цената им варира между 30 и дори 20 хил. долара. Някои от потребителите, които ги предлагат, ползват рекламата, че чрез Clubhouse ще влезеш в „клуба на елитите“ и ще можеш да говориш с много успели хора.

Самите създатели на компанията – Alpha Exploration са наели бившият разработчик на Android версията на руската социална мрежа VKontakte Григорий Клюшников. Това подсказва, че приложението най-вероятно скоро ще бъде достъпно в най-голямата мобилна екосистема.

Изплуване на дефектите

Ексклузивните покани бяха основното оръжие на платформата. Без тях, то губи своя чар и уникалност. С отварянето му към масовата публика, почти сигурно, големите имена, които го ползват сега ще се отдръпнат от него. Но това е най-малкият проблем за Clubhouse.

Затвореният му характер и липсата на достъп отвъд няколкостотин потребителя, позволи на Alpha Exploration да спестят някои технически възможности. Като например, че като изключим поканите, друг механизъм за контрол на стаите няма. Ако сте издали покани на определени хора и те да ги представят на други, то няма как да попречите на последните да се присъединят към разговора. Освен това, техническите ограничения позволяват само на до 5 хил. души едновременно да го ползват. Което означава, че хората извън тази бройка няма да могат да се присъединят към стаите, освен ако някой не затвори приложението.

Clubhouse обяви в края на февруари, че е изгонила потребител, който свободно стриймвал разговорите от няколко стаи в специален сайт наречен OpenClubhouse. Това е станало благодарение на факта, че приложението не кодира по никакъв начин аудио записите. Всеки с достъп до стаите може да записва или препредава разговорите в тях. Ако някой разполага с повече технически познания и възможности може да прави това и без да се налага да присъства вътре.

Защитата на личните данни се оказва огромен проблем за Clubhouse, тъй като приложението събира доста информация за своите потребители. Една от тях е изискването за достъп до контактите от телефона. Те се ползват за предложения за издаване на покани на останалите потребители, което може да доведе до доста интересни парадокси. Например, да ви препоръча да поканите на разговор едновременно половината офис на ФБР в Сан Франциско или наркотрафикантите от региона. Просто, защото те са присъствали сред контактите на други хора, които ползват Clubhouse.

Германските власти обявиха през февруари, че платформата нарушава законодателството по опазването на личните данни и трябва да спре дейността си.

Китайската следа

Приложението е изградено от двама американци – Пол Дейвисън и Роан Сет в Сан Франциско. Технологията на която Clubhouse стъпва обаче идва основно от Китай. Използва се главно решението на китайския стартъп Agora, което предоставя дигитална платформа за споделяне на аудио разговори.

Това повдига множество въпроси – дали правителството в азиатската държава няма лесен достъп до разговорите, подслушвало ли ги е и др. Опасенията се увеличават значително, като добавим липсата на криптирана връзка.

В същото време, когато интересът към приложението се увеличи през февруари Китай забрани употребата на Clubhouse в континенталната част на страната. Причината за действието е, че много интернет потребители в комунистическата държава са го ползвали да обсъждат свободно деликатни теми, като протестите в Хонконг или статуса на Тайван. Дали, властите в Пекин имат достъп до технологията и могат да следят американските потребители, тепърва ще се разбира.

Факт е, че Clubhouse предизвика интереса, но и критиките на много хора. Моделът за разпространение копира този на първите месеци на Facebook. Социалната мрежа започна като ексклузивно място за хора от Силициевата долина, а след това превзе почти целия свят. Clubhouse използва необходимостта от пряка и лесна комуникация във време, когато тя липсва по перфектен начин. Тя обира най-доброто от TikTok (друг китайски феномен), Zoom и ранните години на Facebook. Множеството ѝ проблеми, може да попречат на нейното развитие.

The post Clubhouse – чат приложението за избрани appeared first on TechTrends България.

Компанията се занимава с разработването и разпространението на Linux базирани продукти за бизнес клиенти, както и такива с отворен код изобщо. Нейният софтуер се използва от сървъри и центрове за данни с разнообразни архитектури – Intel, AMD, IBM, ARM и др. Дори технологични гиганти, като Amazon, Microsoft и Google предлагат нейните услуги в своите облачни корпоративни платформи.

Новината беше обявена още преди три седмици покрай финансовите резултати на SUSE за третото тримесечие. В България тя се появи едва през последните дни, като местни представители добавиха малко повече детайли пред нашите медии.

Фокус върху Интернет на нещата

Софийското звено ще се занимава основно със софтуерна разработка, но ще се търсят маркетинг екипи, поддръжка и управление на цялостни проекти. Българският център на SUSE трябва да надмине 200 души през следващите няколко години. Според „Капитал“ една от основните причини за избора на германската компания на нашата страна се крие в Иво Тотев – директор в SAP и Software AG. Двете компании имат силни развойно присъствие в България.

Тотев е маркетингов и продуктов директор в SUSE, който е участвал в процеса по изграждането на офиса и избора на локация.

„През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“ Иво Тотев, SUSE

„Още когато започнахме да търсим къде да разположим новия си развоен офис, много бързо се ориентирахме към България и София“, коментира Тотев за „Капитал“. „През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“.

Той намекна, че един от основните фокуси на новото развойно звено в София ще е върху решения свързани с Интернет на нещата (IoT). Това е сфера, която се очаква да се развие със скоростни темпове през следващите години. Особено след разгръщането на 5G мобилните мрежи.

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“ Иво Тотев, SUSE

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“, коментира Тотев пред „Капитал“.

Точна информация за инвестицията в страната не е обявена официално. Тотев коментира, че в един момент ще се достигне „двуцифрена сума от милионни долари през следващите тримесечия“.

Германски гигант с пъстра история

SUSE е истински гигант в разработването на решения с отворен код. Въпреки, че не е публична, тя публикува своите годишни резултати. През 2019 г. приходите са на стойност 246.4 млн. долара и оперативна загуба от 60.1 млн. долара, а персоналът ѝ е 1 632 души. Компанията оперира в 75 държави и разполага с над 17 хил. клиента, показват данните от годишния ѝ доклад.

Германската компания извършва редица придобивания, които да разширят портфолиото ѝ. Сред тях са OpenStack и Stackato активи на Hewlett-Packard Enterprise (HPE), които са продадени през 2017 г.

По-интересна е историята на собственост на SUSE. Основана е от екип германци през 1992 г. Единадесет години по-късно, тя е придобита от Novell за 210 млн. долара и впоследствие става дъщерно дружество на купувача си.  През 2011 г. самата Novell е придобита от Attachmate Group. След приключване на сделката SUSE остава отделно дружество в рамките на групата.

Три години след това Attachmate Group се слива с Micro Focus International, като втората става компания-майка на германския разработчик. През 2018 г. новият собственик решава да продаде SUSE за 2.535 млрд. долара на финансовия инвеститор EQT Partners. В ръководството са привлечени редица SAP кадри, сред които е и новия главен изпълнителен директор – Мелиса Ди Донато. Това обяснява и присъствието на Тотев в ръководството на SUSE.

The post Германската SUSE отвори развоен IT център в София за 200 души appeared first on TechTrends България.

Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

The post Възход и падение на финтех гиганта Wirecard appeared first on TechTrends България.

Изводите са няколко – стартъп екосистемата в България се развива и напредва, наистина е на водещо място в региона на Югоизточна Европа, но има още много път да извърви, преди наистина да влезе в глобалното полезрение.

StartupBlink взима три индикатора за изграждането на своята класация. Количество на стартъпите, качеството има и бизнес оценка. Ако първата е лесна за обяснение, то другите две остават мистерия. Как точно те се формират е трудно да се каже, защото не е публикувана точна методология на сайта. Прави впечатление, че огромната разлика между САЩ и останалите държави е в индикатора „Качество“, който е близо 100 точки, докато при останалите е в пъти по-нисък.

Платформата твърди, че разполага с данни за над 100 държави и 1 000 градове, но не пише колко компании обхваща.

Към глобалния Топ 30

При сравнение на ниво държави, България е на 32 място за 2020 г. в класацията на StartupBlink, като напредва с три места спрямо позицията си през миналата година. Тя е доста близо до достигане на Топ 30 в световен мащаб на стартъп екосистемите. Пред нас са Португалия и Тайван, но по петите ни с бързи темпове напредват изгряващи звезди като Норвегия и Словения. България поставена в контекста на цяла Европа е на 21 място, а в рамките на Европейския съюз (ако не броим вече Великобритания) е на 16 място. В рамките на цяла Източна Европа пред нас са Украйна, Чехия, Русия, Литва и Естония.

В челото на класацията надали ще има изненадани. САЩ водят безапелационно със 123 точки, втори са Великобритания с 24 точки. Израел приема третото място, което Канада отстъпва спрямо показанията през 2019 г. Германия и Нидерландия са пети и шести съответно, следвани от Австралия, Швейцария, Испания, а Топ 10 е завършена от Швеция.

При градовете ситуацията е доста по-различна. САЩ доминират, като 35 или една трета от населените места с развити екосистеми са в Топ 100. София е на 86 място, като напредва с две позиции. От другите български градове, само два още са позиционирани в класацията. Това е Варна, която е на 430, като се срива със 112 позиции и Пловдив на 784, като също бележи понижение от 135 позиции.

Лидери, но с конкуренция

В рамките на Балканите, страната ни наистина е лидер. Това не трябва да ни успокоява, защото следващите две държави не само са близо, но имат много сериозни темпове на напредък.

Словения е най-близо до нас на 35 място, но отчита доста бърз ръст с 13 места спрямо 2019 г. Подобна е ситуацията с Хърватска, която е на 39 място, с увеличение от 11 места на годишна база. Ако двете държави запазят темповете, както и ние нашия е много вероятно да изгубим титлата си на регионален лидер.

Сърбия се срива с шест места до 42, Гърция е на 44, а Румъния е веднага след нея на 45. Турция пропада на 49 място. При всички тези страни, стартъп екосистемата отчита понижение. Това става въпреки факта, че Zynga придоби турския гейм разработчик Peak за 1.8 млрд. долара, превръщайки го във втория еднорог в региона.

Тенденциите за Европа

Европейският съюз многократно си е поставил амбициите да изгради собствена и конкурентна екосистема от стартъпи и дигитална икономика. В Топ 5 в класацията намира място единствено Германия, ако не броим вечно излизащата от Съюза Великобритания.

Тревожни са тенденциите, че в някои от водещите европейски икономики, като Франция, Швеция, Финландия, които са в Топ 20 стагнират и дори пропадат с няколко места. Те могат да бъдат изместени от бързоразвиващите се стартъп екосистеми от Югоизточна Азия. Китай е с 13 позиции нагоре до 14 място, Сингапур напредва с 5 до 16-то. Бразилия е също скоростно влиза в Топ 20 с годишна стъпка от 17 места.

В същия момент надеждата на ЕС е насочена към Централна и Източна Европа. Държави като Естония и Литва напредват в челните позиции, а някои като Хърватска и Словения отчитат високи темпове на растеж.

StartupBlink показва доста разнопосочното развитие на стартъп екосистемите в рамките на ЕС. Фрагментирания пазар и противоречивата динамика показва, че Брюксел трябва да положи доста усилия, за да може повече страни да са на челните места по иновации в света.

The post Българската стартъп екосистема е на 32 позиция в света appeared first on TechTrends България.

Успешният пример за това беше в Южна Корея. Там страната използваше активно технологиите, за да намира, проследява и ограничава заразените и техните контактни лица. В много медии основна заслуга за това се давашае на мобилно приложение, което се използваше широко в страната. Това вдъхнови много други компании и държави също да направят проследяващи приложения. Успехът им обаче е много далеч от този на Южна Корея.

Големи очаквания, малки резултати

Един от факторите, които мнозина пропуснаха за успеха на технологиите в Южна Корея е, че там не се използваше само приложение. Разчита се много и на други технологии, включително активно видеонаблюдение, проследяване на плащанията, движението на потребителя спрямо данни от мобилните клетки и др. Проследяването е доста по-сериозно само от приложение, което има само допълваща роля. Така Южна Корея създаде сериозна база данни, която в мнозина западни държави би била посрещната с много сериозно недоволство от страна на правозащитни организации и хората.

В ЕС предвидиха успешно очакваха подобен разваой и затова повечето държави не бързаха с проследяващи приложения. Вместо това решиха първо да намерят начин, по който да гарантират защитата на потребителите. Така направи Германия, която планира да пусне своето приложение едва тази седмица. Задачата пред приложението сега е най-вече да улесни намирането и изолирането на контактните лица и да намали риска от втора вълна.

Приложението ще използва децентрализирано съхранение и обработка на данните, за да защити по-добре личните данни на потребителите. Въпреки това, технологията изисква постоянно активиран Bluetooth, за да може телефонът и приложението да комуникират със сензори. За да може приложението да работи достатъчно ефективно обаче, ще е нужен достатъчно голям брой хора да го използват активно. А това ще е трудно предизвикателство.

Охладеният ентусиазъм

Проследяващите приложения се чакаха с голям ентусиазъм и в САЩ. Първоначално голям брой от щатите заявяваха интерес към подобни разработки. С напредъка на пандемията обаче, техният ентусиазъм постепенно започна да намалява. Дори и щатите, които по-рано въведоха подобни приложения обаче, не могат да се похвалят с особено голям ентусиазъм от страна на хората.

Дори и щатът Калифорния, който беше сред активните привърженици на идеята, промени плановете си. Сега смята, че проследяването на контактните лица и съответно предупреждаването им, може да стане по телефона, SMS, имейл и чат. Подобно е мнението и на други щати. Така проследяващите и съответно предупреждаващи приложения залязват още преди да изгреят.

Световната здравна организация (СЗО) също обяви миналата седмица, че „дигиталните инструменти не заменят човешкиа ресурс, който е нужен за проследяване на контактните лица“.  Приложенията не могат да предложат същото ниво на прецизност и довереност. Има и доста голяма доза прибързване с приложенията само и само да ги има, което също ги прави неефективни. Google и Apple например обявиха, че ще направят своя обща платформа, но и че това ще отнеме време. Двете компании вградиха такива функции при обновление на своите мобилни платформи Android и iOS в края на май.

Родният опит

След първоначален обществен натиск, защо и в България няма подобно приложение, в началото на април то беше факт – Virusafe. То е дело на държавното дружество „Информационно обслужване“ и компаниите ScaleFocus, Software Group и SAS Institute.

За разлика от другите приложения, ViruSafe нямаше големи цели. Основната му дейност е по-скоро да събира обща информация за състоянието на хората и движението на заразата. За да се получи това обаче, трябва много хора да използват приложението и редовно да въвеждат коректна информация.

Официална информация за броя потребители на ViruSafe няма. Според видимото от Google Play Store, приложението е изтеглено „над 10 000 пъти“. Тъй като следващата стъпка е 50 000, то е видимо, че приложението е изтеглено между 10 000 и 50 000 пъти. За iOS няма данни. Липсва и информация колко от тези тегления все още са с активни инсталации и не са изтрити от устройствата.

Все пак приложението все още е налично, като за последно е обновено на 27-ми май. То е с отворен код, публикуван в GitHub и също ще може да се използва и занапред. Видимо е обаче, че приложенията от този тип могат да имат само допълваща роля и поне засега трудно оправдават очакванията.

The post Приложенията за проследяване на Covid-19 (може би) не се справиха appeared first on TechTrends България.