Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.

Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.

Примерите от Европа

Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.

В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).

Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.

Битката за MVNO продължава

В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.

От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.

Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.

Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Раздаденият спектър

Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.

От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.

Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.

The post Игра на търгове 6: Миражът за ново наддаване appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация в момента се намира държавата и телекомите. С малката разлика, че първата вече е намерила камъка, показала го е и след като вторите са се озъбили е започнала да им вика „Добро куче, няма да ползваме камъка“. Точно така изглеждат отношенията между правителството и мобилните оператори по темата ще има ли държавен телеком или не.

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), както и новото Министерство на електронното управление (МЕУ) проведоха среща с главните изпълнителни директори на основните телекомуникационни компании. Целта – да се уверят дружествата, че няма да има формирането на държавен телеком. Както и, че пренасочените 630 млн. лева от Плана за възстановяване и устойчивост от изграждане на 5G магистрали към модернизация на правителствената мрежа, няма да се ползват в тази посока. Идеята била „да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата“.

Повече по темата за 5G магистралите:

Правителството обаче си оставя всички механизми за реализирането на държавен телеком, по начина по който са разписани проектите от Плана. Те включват не само възможността за отдаване на оптична мрежа с национално покритие на едро на други оператори, но и с нейното надграждане с мобилна 5G такава. Това е камъкът, който държавата държи здраво в ръката, която сега е прибрала зад гърба. С което темата за подобна структура ще продължава да има значение и която ще разгледаме в следващите редове.

Крещяща нужда за модернизация

Държавната оптична инфраструктура е обединена в Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), която в момента е под контрола на Министерството на електронното управление (МЕУ). Именно към нея ще се пренасочат парите от 5G магистрали предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Новото правителство на премиера Кирил Петков се аргументира за в преработения проект от март месец тази година, с моралното остаряване на ползваното оборудване. Една от тезите е, че малкият капацитет и архаичната технология прави държавните комуникации лесно податливи на DDoS атаки, в които просто се засипват със заявки институционалните сайтове, услуги и др. Друг проблем е ограниченото покритие – тъй като ЕЕСМ в момента не е свързана напълно с всички общински центрове.

Настоящите параметри на мрежата, описани от МЕУ в окончателната версия на Плана са следните. Опорната част е изградена през далечната 2005-2007 г. с оборудване от Cisco от това време. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) е изграден през 2007-2008 г. и осигурява максимален пренос на данни до 1Gbps. Точките за достъп са само частично окомплектовани, само на някои места в големите градове има опция за скорости до 1Gbps. В други изобщо няма такова и има само пасивен достъп.

Заключението на МЕУ в плана е , че „устройствата са морално и физически остарели, извън разширена поддръжка от производителя“. Добавя се, че капацитетът за пренос не е достатъчен и трябва да се увеличи. В направените проучвания се достига до извода, че трябва да се разширят точките за достъп, което води до увеличаването на възлите в мрежата. Капацитетът също е крайно недостатъчен и препоръките са да се вдигне между 10 и 100 пъти.

В крайната версия на Плана, държавата иска да предприеме точно това – ЕЕСМ да обхване всичките 265 общински центъра, да увеличи точките за достъп и капацитета на пренос. Зададените цели са ръст от 400 пъти на преносния слой до 400Gbps, 200 пъти на агрегиращия до 200Gbps и 40-80 пъти увеличение на този при точките за достъп.

Според източници на TechTrends в МЕУ, състоянието на ЕЕСМ наистина не е розово и има „нужда от крещяща подмяна“. По други наши източници от индустрията, архитекти на прекроения в последния момент План, са именно новите ръководители на това ново ведомство. Включването му като отделно министерство им е дало лостове за преосмисляне на приоритетите залегнали в този сегмент.

Параванът „селски интернет“

В окончателно приетата версия на Плана за възстановяване и устойчивост средствата от 630 млн. лева трябва да се разпределят поравно между модернизацията и разширяването на ЕЕСМ и осигуряване на свързаност в труднодостъпните региони. Последната инициатива е позната в индустрията с жаргонния термин „селски интернет“. Тя е болезнена тема в телеком сектора, като до този момент не са постигнати никакви ползи за крайните клиенти.

При предишния период на европейските фондове бяха заделени 39 млн. лева по оперативна програма „Конкурентоспособност“ именно за тази цел. Беше изработена карта с „белите петна“ и след анализи започна изграждането на оптичните трасета. Накрая държавата се опита да предостави капацитет на операторите, които да свържат и да продават на крайни клиенти. Интерес затова обаче така и не се е появил, по информация от телеком индустрията. Резултатът беше, че държавата тогава използва средствата, за да разшири частично ЕЕСМ уж с цел да свърже отдалечени региони, но без това да има ефект за крайните потребители.

В окончателната версия на Плана, проектът за „селски интернет“ е почти огледално отражение като параметри и формулировка на този от ОП „Конкурентоспособност“. Разликата е, че в момента целевите средства ще са близо осем пъти повече. Отново имаме изграждане на оптични трасета до отдалечените региони от държавата. След което от тях ще се предоставя капацитет на едро на останалите оператори при равни търговски условия. Компаниите ще трябва да развият „последната миля“ – тоест да осигурят свързаността до крайните клиенти и да им предоставят интернет услуга.

Така, реално двата проекта във финалната версия на Плана – за модернизация на ЕЕСМ и за „селски интернет“, реално могат да се разглеждат като един. В този за държавната мрежа предвижда тя да се разширява и като опция да се ползва за предоставяне на свързаност в отдалечените места. Същността на тази за „селски интернет“ отново почива на базата на разширяване на ЕЕСМ в посока на по-труднодостъпни региони.

По този начин се създава припокриване между двата проекта и се „отваря вратичка“ за ползването на целия ресурс от 630 млн. лева само за модернизация и разширяване на държавната мрежа. Практиката от предходните подобни усилия на правителството през годините показва, че ефекти за крайните потребители, икономиката и индустрията най-вероятно няма да има.

Първо оптика, след това 5G

Единствената съществена разлика между сравнително скромния проект по ОП „Конкурентоспособност“ и настоящия по Плана за възстановяване и развитие е опцията към държавната инфраструктура да се добавят мобилни станции, ако това е необходимо. В новите проекти изрично е посочена 5G технологията и честотния спектър от 700MHz и 800MHz. Включването на втория е малко странно, тъй като според разчетите на Европейския съюз той е предназначен за 4G.

Това, което обаче не е посочено е кой ще може да изгражда тези мобилни базови станции. Дали ще са от операторите, които ще получат капацитет за покриване на крайни клиенти или от самата държава? Контекстуално везните накланят повече към втория вариант, но е много вероятно да е формулирано без конкретика с цел да може да се ползват и двете опции. (Обновено на 12 април) Броени дни по-късно, държавата обяви, че е постигнала компромисно решение за предоставянето на честотите на операторите. Което поставя идеята за разгръщане на 5G инфраструктура от правителството като малко вероятна.

Във всички случаи, правителството ще разполага с почти всички необходими компоненти за изграждането на собствена фиксирана и мобилна мрежа с национално покритие. Осигурени са 630 млн. лева европейски средства за инфраструктура, която позволява изграждането на двата типа оборудване.

Радиочестотите са национален ресурс, който държавата разпределя. Операторите, МТС и Министерство на отбраната отдавна се опитват да разрешат спора за освобождаването на спектъра в 700MHz. Той е частично наличен, като телекомите искат да има за всяка една от трите компании по 2x10MHz ленти. Свободни обаче има само за два от телекомите, тъй като военните не искат да предоставят целия ресурс.

Сега, със своята мрежа правителството ще има лост за влияние, като може да даде избор на телекомите. Например, те да ползват този ресурс споделено от базови станции, които опират на държавната мрежа. Или самата тя да бъде надградена до 5G с тези честоти.

Амбициите за държавна 5G мрежа бяха загатнати от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на срещата бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“ на 15 март:

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“ Николай Събев, министър на транспорта и съобщенията

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“, коментира Събев тогава.

Държавен интернет за всички

Според два независими източника на TechTrends от индустрията, по това време отношенията държава-телекоми са достигнали най-ниската си точка. С промяната на Плана в последния момент се решавали няколко въпроса. Освен с модернизацията на ЕЕСМ, правителството е имало желание да помогне на малките оператори с отварянето ѝ при равни условия.

За големите това не е проблем, ако това се прави само в труднодостъпните места, но ако се отдава на едро и инфраструктурата в цялата страна – тогава започва да се превръща в такъв. По този начин, държавата ще бъде един от малкото, които ще предлагат това в национален план. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията през 2020 г. това са били 17 дружества, но през миналата година имаше няколко придобивания, които редуцираха това число. Самият регулатор започна да изразява опасения за състоянието на конкуренцията на този пазар.

Проблемът е, че като добавим условието за фиксирана и мобилна инфраструктура, тогава пазарът се свива само до 3 компании. Ако държавната ЕЕСМ получи 5G компонент, тогава тя ще бъде четвъртият играч на този комплексен сегмент. Ситуацията е наистина хипотетична, но както вече посочихме – по начина по който е записан в Плана има такива вратички, а почти целият ресурс от средствата най-вероятно ще отиде за инфраструктура.

С което поне на теория, държавата ще може да позволи изграждането на виртуални мобилни оператори (MVNO). Това може да стане, като правителството представи на едро капацитета от своята мрежа на подобни компании и те ще имат достъп както до оптичен интернет, така и до 5G връзка. Вратата за тях беше затворена след законодателни промени през 2020 г. в Закона за електронните съобщения. Опитите за създаване на четвърти мобилен оператор със собствена инфраструктура през последните десет години завършиха безславно.

Трудностите и истинските цели

Задачата за поддържането на пълна търговска мрежа – мобилна и фиксирана, дори на едро ще е доста трудна. Това изисква доста голямо технологично и бизнес ноу-хау. Както и непрекъснати инвестиции, а не да разчита на еднократна финансова инжекция, какъвто е случая с Плана от ЕК. Намирането на качествени кадри също ще е голямо предизвикателство, като държавата ще трябва да влезе отново в пряка конкуренция с телекомите.

Има и друг аспект. Предвид универсалността на мрежата, поне един от слоевете ѝ ще трябва да бъде отделен и затворен, за да може да се пренася по-чувствителна информация. В противен случай, ЕЕСМ трудно ще може да предостави отворен достъп на различни малки и големи оператори, без да създаде риск за тези данни. Което ще оскъпи и усложни допълнително проекта.

Последният момент е бизнес модела. Според източници от индустрията, пазарът не е голям, данните на КРС сочат, че общите годишни приходи от даване на линии под наем да са в рамките на десетина милиона лева. От друга страна, ЕЕСМ трябва да бъде поддържана непрекъснато с нови инвестиции, за да държи конкурентоспособност спрямо другите играчи. Затова цялата идея за държавен телеком, изглежда малко вероятна.

По-скоро самата възможност, че правителството може да използва ЕЕСМ за търговски цели ще се ползва за натиск срещу телекомите. Източниците на TechTrends от индустрията потвърдиха, че при неофициални разговори в средата на март от управляващите индиректно са намекнали за подобни сценарий при който ако операторите не предоставят мрежите си на малките доставчици, това ще го направи държавата.

Дали стратегията работи или в случая част от управляващите са изпаднали в крайност е трудно да се каже. Факт е, че при последвалата голяма среща между МТС, МЕУ и операторите е поставена идеята да се търсят възможности за партньорство в рамките на двата проекта от Плана. Така се отварят вратите за операторите да помагат в изграждането на държавната инфраструктура. Което е и ход на управляващите да овладеят острата реакция на телекомите и да ги върнат на своя страна. С което имаме поне частично примирие, засега.

Традициите в паралелната инфраструктура

Дотук с теорията, защото когато става дума за практика, историята никак не е розова. Идеята за държавна оптична мрежа се заражда преди 25 години или през далечната вече 1997 г. от правителството на Иван Костов. До 2001 г. в нейното развитие са вложени около 50 млн. лева. Тя получава името Национална мрежа на държавната администрация (НМДА, но позната с по-звучното НАМДА) и има за цел да бъде основната комуникационна линия между отделните държавни ведомства, както централни, така и местни.

По някое време след това, започва изграждането на втора – почти паралелна и припокриваща като функции мрежа. Тя носи името Електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) и до 2011 г. се оперира от тогавашната изпълнителна агенция ЕСМИС. Нейната цел е да се предоставя видеовръзка между централната и местна администрация. Отделно към тях имаме още две ТЕТРА мрежи – една за нуждите на армията и втора, за тези на полицията.

Основните елементи от ЕСМ и НАМДА са изградени през периода 2005-2008 г. Двете се обединяват в края на 2011 г., като част от новата стратегия за развитие на правителството по това време. Малка модернизация и разширение е предприето през 2013 г. с усвояването на проектите за „селски интернет“ с европейски средства в размер на 39 млн. лева. Още през 2005 г., когато са изградени основните трасета се оказва, че има пълна липса на координация, както между държавните, така и с частните мрежи. Само в отсечката София – Пловдив по това време се конкурират шест опорни оптични линии.

До 2013 г. в цялата тази инфраструктура (двете опорни и двете ТЕТРА мрежи) са налети общо около 1 млрд. лева. Две години преди това се прави голяма крачка напред в оптимизирането на държавните мрежи. През 2011 г. се взима решение, ЕСМ и НАМДА да се обединят в една мрежа, с което се ражда настоящата ЕЕСМ.

Източници от телекомите коментират, че цената на едни и същи трасета положени от държавата и от частните оператори разликата е била три пъти по-скъпа за първите. Пренасочването на още 630 млн. лева от Плана за пълна модернизация и разширяване на настоящата държавна инфраструктура надали ще промени тези практики. Най-малкото, държавата обяви в проектите по него, че ще изгражда целенасочено паралелно инфраструктура, спрямо положената такава от телекомите. За цената – времето ще покаже, но предвид практиката до момента, съмненията остават високи.

Дали ще има държавен телеком – по-скоро не. Развитията от месец март 2022 г. обаче показаха голям разлом между настоящото правителство и телекомите, което в комбинация с преправения План за възстановяване и устойчивост поставят на карта бързото развитие на индустрията. Особено в сферата на 5G технологиите, при които за момента страната ни е лидер по скорости в Европа.

The post Държавен телеком или не appeared first on TechTrends България.

Всичко това маркира развитието на телеком сектора през 2021 г., но една завръщането на една друга тенденция ни направи зловещо напомняне. Че конкуренцията на пазара е заплашена, независимо от уверенията на основните регулатори в страната. „Виваком“ започна третата вълна на консолидация, като изкупи няколко на пръв поглед малки, но ключови фиксирани оператора. „Теленор“ или по-скоро инфраструктурното дружество „ЦЕТИН България“ на PPF Group, тихомълком придоби два също не толкова големи и известни фиксирани дружества.

Към тези две линии добавяме и обявената продажба, както и сага със собствеността на „Булсатком“ – последният голям и независим оператор в страната. До голяма степен от средносрочното му развитие ще зависи дали и как ще се развие пазара за ТВ и интернет в България. Въпреки уверенията на главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев вероятните сценарии след смяната на собствеността не са много, нито пък част от тях обещаващи.

Пълното развитие на 5G технологията в близко бъдеще, също ще постави доста въпроси пред оцеляването на малките оператори. В комбинация от липсата на средноголеми предприятия, които да са буфер между най-малките и най-големите прави перспективите на пазара нестабилни. Защото натискът на последните ще се засилва все повече и повече. Към това добавяме липсата на стимули и възможности за стартиране на нови дружества в тази сфера и в един момент висококонкурентният пазар при фиксираните услуги, може да се окаже доста самотен.

Това е истинската тенденция, която маркира 2021 г. и която ще се развие през новата и най-вероятно – през следващата година. Тя няма нищо общо със скоростта на интернета в страната, както загатва подобно насочен материал в „Капитал“ от края на декември. В него правилно се ориентират за потенциалните проблеми на телеком сектора, но без да задълбочават прекалено много. Нито за самите предизвикателства, нито за потенциалните решения. А за самите скорости на интернет връзката – планираме да разгледаме ситуацията през годините в последващ наш анализ.

Трите основни сегмента на телеком сектора са мобилната връзка, фиксираният интернет и доставката на телевизия. Последните два могат да бъдат разделени допълнително на пазар на едро и на дребно. Ще разгледаме всеки един от тях, както и ще направим сравнение с пазара от 2020 г. (последните данни на регулатора са оттогава) и ще ги сравним с тези от 2009 г.

1. Мобилният пазар – де юре и де факто

Надеждата за четвърти мобилен оператор умря доста отдавна, макар все още доста хора да го отричат. Дори Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) признава това с половин уста, индиректно през последните си годишни доклади. На хартия имаме пет оператора – трите големи „А1 България“, „Теленор“ и „Виваком“, като към тях добавяме два независими – „Булсатком“ и „Ти.Ком“. Последното дружество е духовният наследник на фалиралия „Макс телеком“, в което реално се прехвърлиха честотните му лицензи и мобилната мрежа. Така, „де юре“ конкуренцията в България при мобилните оператори е по-наситена от доста европейски държави.

На практика или „де факто“, ситуацията е коренно различна. Фалитът на „Макс телеком“ и финансовият колапс на „Булсатком“ сложи ефективен край на амбициите на двете компании да развиват собствени мобилни услуги. С което, от 2017 г. пазарните им дялове не само не се увеличават, но и прогресивно намаляват. „Ти.Ком“ намалява абонатите от около 10 хил. при „Макс телеком“ наполовина – до 5 751 към края на 2020 г., по данни на КРС. При „Булсатком“ от малко над 2 хил. спадат до 1 580.

По-лошото е, че лицензите за честотите им в 1 800MHz на двете компании изтекоха на 15 декември 2021 г. Станислав Георгиев от „Булсатком“ коментира пред TechTrends, че в момента тече обжалване за точната дата на влизането на разрешителните в сила. Надеждата и на двете дружества е то да бъде увеличено до 2023 г., защото до 2013 г. „Теленор“ обжалваше решението на КРС, с мотива, че неразпределеният спектър трябва да бъде предоставен на търг. Но дори след този период, шансът двете компании да задържат честотите е нищожен, като най-вероятно след 2023 г. трите телекома ще си поделят всеки по 2x10MHz в 1 800MHz, когато се освободят всички ленти.

Така, към 2020 г. трите телекома контролират 99.8% от всички абонати на мобилни услуги и 99.7% от приходите. С което присъствието на другите два оператора е просто фиктивно и на хартия. Има друг момент. България в момента има много силни показатели като скорост на мобилния интернет и сравнително ниски цени на абонаментите в рамките на Европейския съюз. Според Speedtest на Ookla, страната ни е на 9-то място със скорост на свлаяне от 84.59 Mbps към ноември 2021 г., но спада с две позиции спрямо предходния период.

Има две възможни обяснения за това. Едното е, че трите телекома имат почти изравнени пазарни дялове и борбата между тях е доста ожесточена за всеки един абонат. Което показва, че дори между три играча може да имаме добра конкуренция и развитие на иновациите, но само при тяхната равнопоставеност на пазара. Второто обяснение, че собственикът на водещия по брой абонати телеком „А1 България“ – Telekom Austria Group – разглежда от години страната ни като подходящо място за тестване на нови технологии. Което в комбинация от силната конкуренция на другите два оператора, стимулира иновациите. Или поне така изглежда за момента.

2. Повратната 2009 г.

Преди да се впуснем в двата основни сегмента при фиксираните услуги, ще трябва да обясним защо ще използваме 2009 г. за основна база за сравнение и защо тя е повратна за целия сектор. Първо, защото годината е пикът на брой предприятия предлагащи интернет услуги в страната. Тогава, са отчетени заявки за 724 фирми, които да осъществяват тази дейност. Удобно, през следващата 2010 г. КРС променя критериите и изважда част от тях и реално въпреки, че броя им спада с близо 150 (поради прехвърлянето им в други категории), се отчита повишение.

Но, 2009 г. е преломна заради други по-важни фактори. Това е годината, в която се ражда първият истински конвергиран телеком. Дотогава, БТК отговаря за фиксираните услуги, а „Вивател“ – за мобилните. От януари 2009 г., те са обединени под една компания и един бранд – „Виваком“. „Мобилтел“ (сега „А1 България“) работи вече няколко години по изграждане на фиксирани услуги, но все още не е достигнала мащаба, който бившият държавен монополист разполага по това време.

Също така, 2009 г. предшества кулминацията на първата вълна от консолидация на пазара. При нея, средните изкупуват редица по-малки, за да разширят бизнеса си, но всичко се променя, когато „Мобилтел“ придоби „Спектър нет“ и „Мегалан“ през 2010 г. Тогава мобилният оператор, най-накрая можеше да вземе титлата „конвергиран телеком“.

От 2009 г. започва и силния регулаторен натиск на КРС, наложен от Европейския съюз основно, в който се приемат редица правила, закони и ограничения. Най-тежко тук страдат мобилните оператори, но има промени, които засягат малките интернет и ТВ доставчици – най-вече със забраната за ползване на т.нар. „висящи кабели“. Всички тези фактори ни дават увереност да заявим, че 2009 г. е абсолютният връх в свободната конкуренция на фиксирания пазар в България.

3. Фиксираният интернет пазар – залязваща слава

Гордостта на редица технически предприемачи е бързият интернет в страната. Място на голяма конкуренция, която се е развивала без правила дълго време и основния фактор са били силата на амбициите. Споменахме, че през 2009 г. броят на интернет доставчиците е бил 724, през 2020 г. той е спаднал, но не толкова драстично, колкото бихте очаквали. През първата пандемична година, в България оперират 649 оператора, показва годишния доклад на КРС.

Разликата на пръв поглед не е голяма и отново на хартия, регулаторите спокойно могат да кажат (а и големите оператори), че конкуренция има и тя дори цъфти. Дяволът винаги е в детайлите, като погледнем развитието на пазара и дяловете между различните участници. Интернет потребителите през 2009 г. са 999.91 хил. или почти милион, показват данните от доклада на КРС за този период. През 2020 г. те са повече от двойно – 2.113 млн.

По-ключово е разпределението на абонатите по компании. През 2009 г. лидер е „Виваком“ с около 30%, като основен доставчик на ADSL интернет. Другите две компании, които разчитат на тази технология е под 1%. Останалите 70% са разпределени между всички останали 723 компании, като доставчиците с до 10% пазарен дял са единици.

Ситуацията е коренно различна през 2020 г. „Виваком“ контролира 27.2% от абонатите, „А1 България“ е с 26% и трети е „Булсатком“ с 8.2%. Малките оператори вече имат пазарен дял от 38.6%, а ако добавим сателитният доставчик за такъв, то тогава ще имаме 46.6%. Съотношението е такова, че двата телекома са обрали целия растеж на потребители през последните 12 години, докато останалите разчитат на почти същия пазар (или малко по-голям) спрямо този, за който са се борили през 2009 г.

Тук трябва да отворим скоба и да заявим, че данните на КРС за 2020 г. НЕ включват последната вълна от консолидация и придобивания, водени от „Виваком“ и „Теленор“. С което пазарният дял на първата най-вероятно вече достига 30%. На база данните, може да заключим, че докато потребителите в България се увеличават, конкуренцията в страната се свива. Освен това, новите придобивки на „Виваком“ и „Теленор“ са насочени към оператори, които имат силни позиции на пазара на едро и това ще е първият подсегмент, в който ще се усети намаляването на конкуренцията. Факт, отбелязан от КРС при своите становища пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

4. ТВ пазарът – затваряне на веригата

Докато при интернет пазара, ситуацията изглежда не толкова заплашителна, при телевизията имаме доста по-големи опасения за развитието на пазара. През 2009 г. имаме около 318 хил. абоната на спътников сигнал и около 1.2 млн. през кабел (независимо от технологията). Общо 3 компании осъществяват първата дейност, докато при втората те са 532. Големите телекоми все още нямат присъствие, въпреки, че такова подготвя „Виваком“ след своята консолидация.

И по това време „Булсатком“ е водещият доставчик през сателит, затова може да смятаме, че разполага поне с по-голямата част от този тип потребители или между 15% и 20% от целия пазар. В тези години, броят на абонатите на ТВ дистрибуторите бяха най-добре пазената тайна, затова може да само да предполагаме. Останалите големи играчи са кабелни оператори, които ще ги отчетем като независими. Което означава, че пазарът през 2009 г. се държи между 15% и 20% от „Булсатком“ и останалите 80%-85% се падат на други, неконвергирани оператори.

През 2020 г. можете да предполагате, че картината е напълно видоизменена. На пазара остават общо 242 ТВ доставчика или повече от двойно по-малко спрямо 2009 г. Като потребители той нараства до малко над 2 млн., от които основните са на спътникова телевизия – 914 хил. Тези по класическа кабелна са 523 хил., а тези през интернет – 590 хил. Пазарното разпределение е шокиращо доминирано от първите три играча. „Булсатком“ разполага с 33.9%, „А1 България“ има 25.7% и „Виваком“ е с 25.5% от всички ТВ абонати. Малките оператори разполагат едва с 15%, при това без да отчетем сделките направени през 2021 г.

Натискът върху независимите доставчици само нараства. В момента, трите телекома контролират и голяма част от медийните компании в страната. „А1 България“ директно оперира със спортните канали Max Sport, докато „Виваком“ и „Теленор“ притежават през своите компании-майки съответно „Нетинфо“, „Нова броудкастинг груп“ и „БТв груп“. Затварянето на кръга между предлагане на съдържание и доставянето му между водещите телекоми, означава бавна и мъчителна смърт за малките оператори. Нещо, което се и случва, както може да видим от изчезването на близа половината доставчици в рамките на 12 години.

5. Съдбата на „Булсатком“

Бъдещето развитие на „Булсатком“ има фундаментално значение за конкуренцията на пазара. Най-малкото, сателитният оператор е лидер на пазара за ТВ разпространение и трети при интернет доставчиците. Компанията се опита да изгради конвергиран телеком, но това доведе до финансовия ѝ колапс. Сега, тя ще се фокусира почти изцяло при доставката на ТВ.

След една голяма и почти истинска „война на розите“, собствеността на „Булсатком“ (част 1 и част 2) ще бъде сменена за пореден път. От началото на 2022 г. във владение трябва да влезе бизнесменът Спас Русев. Той продължава да е свързан с „Виваком“, като най-вероятно ще трябва да напусне надзорния съвет на телекома, за да се финализира сделката. За последното, фактор ще изиграе и делото, което „Булсатком“ води с „Розенфелд и Ко“. То е насрочено за средата на януари.

Очакваните ни са, че Спас Русев ще поеме сателитният оператор. Това обаче е средносрочно решение за компанията. Спас Русев се е доказал, като отличен финансов инвеститор – придобива дружество, държи го и го развива толкова, че да вземе по-добра цена от следващия купувач. Който в добрия случай вече трябва да е стратегически. Това се случи с „Виваком“, това най-вероятно ще стане и с „Булсатком“.

Сценариите тук са три. Първият и най-малко вероятен е, че Спас Русев ще развива компанията стратегически и дългосрочно. Като поне през първата година-две ще изглежда да се случва точно това. Вторият е, да бъде намерен стратегически инвеститор, който да не е свързан с другите два конвергирани телекома. Най-вероятният кандидат тук е PPF Group, които вече един път се провалиха при наддаването за „Булсатком“. Ако това се случи, то тогава ще имаме почти пълното преструктуриране на пазара към три конвергирани телекома. Друг вариант е да дойде някой изцяло нов извън пазара в момента.

Третият сценарий е, компанията в един момент да бъде разделена на няколко дружества и разпределена между местните играчи. Такива опасения са отправени в рамките на делото, което тече за несъстоятелността на „Булсатком“, но те не са реалност все още. Ако вървим към този сценарий, разделението най-вероятно ще се случи най-рано към края на 2022 г. или около половин година след поемането на новия собственик. Фиксираната мрежа тогава ще бъде предложена отделно на „Теленор“, за мобилната може да станем свидетели на наддаване.

Единственият въпрос при този сценарий е – какво ще стане с ТВ абонатите? Тук има два пътя – първият е отново „Теленор“ да ги поеме, заедно с целия сателитен бизнес. Вторият е, в рамките на времето, да бъдат поделени между трите вече конвергирани телекома. Защото, регулаторите няма да допуснат един от двата – „Виваком“ или „А1 България“ – да получи пълна доминация на ТВ пазара под формата на две трети от абонатите.

Най-добрите дългосрочни варианти за „Булсатком“ са компанията да бъде препродадена на „Теленор“ (или PPF Group) в един момент или на друг, но външен стратегически инвеститор.

6. Бъдещето и решенията

В момента ситуацията на пазара е ясна. България няма икономически потенциал да захрани четвърти напълно конвергиран телеком. Което изключва създаването на нова мобилна мрежа. ТВ пазарът вече е поделен, като голямата неизвестна там все още е „Булсатком“.

При интернет доставчиците, засега нещата изглеждат оптимистични, но с изчезването на все повече играчи на едро и на ключови регионални такива, това няма да продължи дълго време. Пълното разгръщане на 5G ще позволи на телекомите да предлагат фиксиран интернет дори на труднодостъпни региони. Което постепенно ще елиминира и последното предимство на малките оператори.

От различните мнения изказани пред TechTrends, „Капитал“ и в общественото пространство до момента, много малко хора говорят за работещи решения. Но всички са категорични, че е хубаво да има такива, за да може да се запази конкурентната среда.

Най-доброто за момента е да се запази паритет между настоящите телекома. Което означава, че „Теленор“ трябва да развие силни фиксирани услуги, за да може конкуренцията между компаниите да потиска потенциални нелоялни практики. Това обаче не трябва да е единственото решение. Трябва да има възможност да се предостави възможност за навлизане на малки играчи. Особено при пазара на дребно.

От инфраструктурна гледна точка, няма иновации в които малките да участват пълноправно. 5G и следващото поколение оптична свързаност, микросателитите – всичко това изисква много финансов ресурс и ноу-хау. Остава единствено опцията за създаване на мобилни виртуални оператори (MVNO). Те ще използват мрежите на телекомите, включително и 5G връзката, за да предлагат тройни пакети – мобилна услуга, телевизия и интернет на крайни потребители.

През 2020 г. отпадна възможността такива да бъдат наложени чрез закон. Въпреки това надежда все пак има. Все по-силно се говори в индустрията, че самите телекоми ще разделят бизнеса си на две части – инфраструктурна и търговска. С което открехват макар и леко вратата за създаването на MVNO-та. Въпросът вече ще е тук, как ще се намесят регулторите, за да могат да стимулират това да се случи.

Идва ли краят на конкуренцията? Не точно, пазарът ще се и вече се е трансформирал значително от състоянието си през 2009 г. Конкуренцията вече се разпределя между трите най-силни играча във всеки сегмент. Все още има малки шансове, поне на пазара на дребно, да се повторят процесите отпреди 10-15 години. Но това не е гарантирано, че ще се случи.

The post Идва ли краят на конкуренцията при българските телекоми appeared first on TechTrends България.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.

The post Игра на търгове за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат не беше предварително очаквания, като дори България се забави с пускането на 4G. Това беше заради недостиг на честоти за всичките компании, проточени във времето съдебни битки и дългоочаквано преразпределение на ресурса.

В последните дни на януари 2021 г. КРС прави нов опит за предоставянето на честоти за разгръщане на следващото поколение мобилни мрежи – този път 5G. Търгове ще има, но с тях се влиза в спорове между установените телекоми, потенциалните им конкуренти и регулатора.

Крайното решение на последния реално ще начертае бъдещето развитие на мобилните комуникации в страната. Защото, първо ще даде начало на истинското развитие на 5G мрежите в България. Второ – ще даде тласък за освобождаването на още честоти за операторите. Трето – ще очертае дали трите основни телекома ще имат конкуренция или не в дългосрочен план.

Вълната на прогреса

Спектърът, който е обект за разпределение е 3.6 GHz и е в основата на развитие на 5G мрежите в страната. Той беше ползван преди повече от десетилетие от „Макс телеком“ в неуспешния им опит за развитие на WiMax технология. През 2019 г. 3.6GHz бяха в центъра на 5G тестовете на трите основни телекома. В края на миналата година „A1 България“ пусна своята търговска мрежа от пето поколение, като ползваше временен лиценз. 5G услугата на „Виваком“ от своя страна разчита на наличните за компанията 4G честоти.

КРС планира да разпредели общо 370 MHz, които да се ползват в двоен дуплексов режим (TDD). Това означава, че операторите ще използват една лента, вместо, както до момента, по две. Досега, те ползват по една за ъплоуд и една за даунлоуд на информацията.

Регулаторът обяви намерението си да раздели свободния капацитет в четири разрешителни. Три по 100 MHz и едно по 70 MHz. Реално може да се каже, че първите са предназначени за установените телекоми, а последното – за потенциални конкуренти.

Търгове с предизвестен край

Заключението се потвърждава и от обявения търг за трите ленти по 100 MHz ленти. На 28 януари, КРС потвърждава своето намерение през решение №36, като процедурата трябва да приключи през март. Това става въпреки протеста на конкурентите на трите основни телекома. Регулаторът поставя изключително строги и почти недостижими за по-малки компании изисквания за участие.

Те включват множество условия. Например, вече наличен лиценз за мобилни мрежи и инвестиции в такива (било то 2G, 3G и/или 4G). Както и висока норма на рентабилност от 25% за последните пет години и 10% за последните десет, базирана на печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Отделно има изисквания, да няма задължения към държавни институции или компании с отнети подобни разрешителни.

Дори само няколко от тези условия изключва някой различен от установените три телекома. Което реално прави търговете фиктивни. Те се правят, защото подадените заявления за лицензи в 3.6GHz е по-голям от наличните разрешителни.

Ясна позиция, че ще купят честоти са обявили „A1 България“, „Теленор“ и „Виваком“. Намерение за интерес, но без конкретна оферта са подали „Ти.ком“, „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК) и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). КРС предлага четири разрешителни, а желание са проявили шест компании или организации.

Първи сред равни

За да сглобим по-пълна картина за случващото се и зад решенията на регулатора, трябва да разгледаме обществените обсъждания по темата. В тях, единственият критик на идеята на КРС за издаване на четирите разрешителни в този формат е „Ти.ком“.

Компанията контрира, че няма равноправие, ако се предоставят три лиценза по 100MHz и един по 70MHz. Като алтернативен вариант, „Ти.Ком“ предлага спектърът да се раздели на четири ленти по 90MHz. Аргументите са, че с настоящето си решение, КРС облагодетелства само големите телекоми и не насърчава конкуренцията. По-ключово е твърдението, че за ефективното разгръщане на 5G е необходим ресурс от поне 80MHz.

Проблемите са два. Всеки един от трите телекома настояват да получат лента по 100MHz в 3.6GHz от поне две години в различни обществени обсъждания. Вторият момент е, че те са готови да ги платят веднага, за разлика от малките доставчици. „Ти.ком“ е изразил интерес, но не и конкретно намерение за придобиване на честотите. Това е и основния аргумент на КРС в отговорите.

Любопитно е, че трите телекома по принцип спазват много изкъсо идеята за равноправно разпределение на радио спектъра. Поради тази причина и недостига на достатъчно честоти в 700MHz и 800MHz, те още не са разпределени между операторите. Но тяхното желение за равноправие спира само между трите компании.

Параметрите на лицензите

Търгът за трите лиценза в 3.6GHz включват няколко публично известни параметъра. Те трябва да ползват новите тарифи, които са с над 50% по-ниски от доскорошните. Това беше осъществено след двугодишни преговори между операторите, КРС и Министерски съвет. Началната тръжна цела за 1 блок от 100MHz е в размер на 4 млн. лева. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, но шансът да се стигне до такова, предвид ограничителните условия, е минимален. Общо държавата ще получи минимум 12 млн. лева само от първоначалните лицензи. Отделно, всяка година се плаща такса за тяхната поддръжка, която не е малка като сума, дори след намаляването на тарифите.

По-интересният момент е, че разрешителните се издават за период от 20 години. Това беше друго ключово условие, което поставиха операторите на регулатора, за да закупят честотите. В рамките на преговорите, КРС дълго време поддържаше позиция за запазване на досегашната 10-годишна давност, но явно е отстъпила и по този показател.

В първите дни на януари, трите телекома вече получиха допълнителни 2x5MHz всеки в 2GHz спектър, като така всеки разполага с по 2x20MHz, който да ползват за подсилване на наличните си услуги. Очаква се след обявяването на търговете в 3.6GHz, да последват такива реални или проформа в 2.6GHz. Трите оператора също така може да получат още ленти в ключовия спектър от 700MHz, която е друга важна честота за 5G, ако бъде решен проблемът с недостига на ресурс при нея.

Горчивият опит на регулатора

Позицията на КРС донякъде може да се обясни с нейния горчив опит от предходния търг. Когато през 2011 г. бяха разпределени честотите в 1 800MHz, реално спектърът беше раздробен между шест компании. „A1 България“ (тогава „Мобилтел“), „Теленор“ (тогава „Глобул“), „Виваком“ и вече фалиралия „Макс телеком“ разполагаха с 2x10MHz. Апокрифната компания „4 Джи Ком“ притежавше 2x8MHz, а сателитният оператор „Булсатком“ – 2x5MHz.

Този ресурс не е достатъчен, за да се изгради пълноценна 4G мрежа. Необходими бяха ленти от поне 2x15MHz, а за бъдещото разгръщане на 4.5G – дори 2x20MHz, ако не се ползват други честоти. „Тапата“ беше „4 Джи Ком“, която просто държеше ресурса без да имаше каквото и да е намерение да го ползва. Целта беше потенциална препродажба на дружеството или предоставяне на ресурса на някой от операторите с цел извличане на лесна печалба.

След пропуснати такси, КРС започна процедура по отнемането на лиценза на „4 Джи Ком“, няколко години след края на търга. Решението на съда обаче беше, че компанията трябва да не плати две цели годишни вноски, за да може това да се случи. С което процесът по връщането на честотите в държавата се проточи до началото на 2016 г. Тогава КРС направи преразпределение на спектъра, което имаме и в момента. Едва тогава бяха напълно разгърнати 4G мрежите в България, което беше направено с известно закъснение спрямо редица европейски държави.

Конкуренция под натиск?

Историята сега седи като „обеца“ на ухото на регулатора. За да не се бави процедурата по изграждане на 5G, в момента явно той предпочита да даде нужния спектър на трите големи телекома. По-малка лента в 3.6GHz най-вероятно остава за външни играчи. Как ще бъде разпределено останалото разрешително от 70MHz явно ще разберем в следващите месеци.

Ако твърдението на „Ти.ком“ е вярно и, че тази лента няма да е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, то това наистина може да навреди на конкуренцията. Обратната страна на медала е, ако на телекомите наистина им трябват оптимални 100MHz, но КРС беше разделила разрешителните на 90MHz. Тогава, по-малкото дружество, което вземе четвъртия лиценз ще може да го ползва като инструмент за преговори с големите телекоми за предоставяне на мрежови роуминг, без реално да развива физическа мрежа.

Амбицията на дребните играчи е по-скоро създаване на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO), отколкото на четвърти пълнокръвен телеком. Това зависи силно и от потенциалните промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които бяха силно обсъждани и дискутирани в края на 2020 г. Те трябваше да бъдат скоростно приети до декември, но явно са замразени в Народното събрание.

От трета страна, конкуренцията наистина започва да издъхва или направо липсва. КРС признава в своите доклади, че въпреки, че има издадени пет разрешителни за мобилни мрежи, едва три от тях се използват с пълните си възможности. Основните телекоми са единствените, които предлагат пренос на глас. При мобилния интернет „Булсатком“ и „Ти.ком“ (в който бяха прехвърлени активите на фалиралия „Макс телеком“ – бел. ред.) имат нищожен пазарен дял с малко под 6 хил. абоната общо в края на 2019 г.

Първият оператор е в потенциално затруднено положение и неофициалната информация сочи, че си търси нов собственик. „Ти.ком“ по принцип има големи задължения към банки, което също поставя дългосрочната му стратегия под въпрос. Отделно, разрешителните в 1 800MHz изтичат през декември тази година. Тук остава и висящ въпроса, дори КРС да разпредели четвъртия лиценз в 3.6GHz, дали предприятието, което го вземе, ще може да развие услуга с него или ще изпаднем в ситуацията от преди 10 години.

The post КРС даде старт на 5G търговете в България appeared first on TechTrends България.

С избледнелите шансове за създаване на физически оператори, надеждите на българските потребители за по-силна конкуренция в сектора остават в изграждането на виртуални такива. Тук отново има сблъсък между теорията и практиката. Българските закони дават възможност на по-малките играчи да преговарят за споделяне на мрежите с големите телекоми. През последните 10 години практиката показва, че такава договорка е почти невъзможна да се сключи.

Това разминаване на законовата рамка и действителността от години кара по-малките да се опитат да убедят държавата и регулатора, да задължат телекомите да споделят мрежите си. Подобна практика може да отключи появата на десетки и дори стотици виртуални оператори. Което идва със своите предимства и недостатъци. Самите телекоми се възпротивяват от директната намеса, като твърдят, че това са чисти търговски взаимоотношения.

Следващите две седмици ще са ключови за разрешаването на този казус чрез най-големият „ремонт“ на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от години насам. Малките оператори в момента се опитат да осигурят политическа подкрепа за включването на текст, който да накара Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от лицензите за радиочестоти, които разпределя за телекомите, да задължи телекомите да предоставят някаква част от него за други участници. Или най-малкото регулаторът да трябва разгледа подобни заявки.

Тези опити може да се окажат и последните такива в създаването на виртуални оператори. От една страна, заради дългогодишната практика до момента, а от друга – опциите за алтернативните доставчици ще намалеят рязко от догодина.

Какво е виртуален оператор?

Първо да отговорим на най-наложителния въпрос – що за животно е това виртуалния оператор? Познат и под съкращението MVNO, това е компания, която предоставя мобилни услуги, без да разполага със собствена телекомуникационна мрежа. Последната се осигурява чрез споразумение с някой от телекомите, който има изградена такава.

Обикновено MVNO-то осигурява само маркетинг частта и обслужването на клиентите. То определя тарифите и се грижи за бранда и услугите, които предлага. Без да се налага да мисли и да инвестира в инфраструктурата.

Възможно е да разполага с център за съхранение на данни, с което да предоставя облачни решения, но и това може да се наеме чрез стратегическо или само търговско споразумение. Опция е да се създаде MVNE – независимо дружество, която води договорките с телекомите и поддържа цялата техническа част, която предоставя на виртуалните оператори и те отговарят само за търговския елемент.

За да може да се създаде функциониращ MVNO са необходими следните условия:

1. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има изградена и действаща мобилна мрежа.
2. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има лиценз за ползване на съответните радиочестоти.

Горните две може да бъдат предоставени от едно дружество. Но могат да бъдат предоставени и от две компании – едната с мрежата, а другата с честотите. Преговорите и детайлите по подобно споразумение са доста тежки и затова по-лесният вариант е да се търси договорка само с една фирма. Именно затова масовият случай на MVNO се прави с едно споразумение с телеком, който разполага и с двата ресурса.

Единственият пример за виртуален оператор в България беше bob. Той ползваше мрежата на „Мобилтел“, като се управляваше първоначално от собственика на телекома – Telekom Austria Group. Впоследствие, брандът премина под крилото на българския оператор и от 2016 г. започнаха процеси по елиминирането му. Но той реално не беше независим в пълния смисъл на думата и такъв, който да не е свързан с телекомите, така и не се появи в страната.

„Ремонтът“ на ЗЕС

ЗЕС е основният закон за дигиталните технологии в България. В момента в Народното събрание тече процес за пълния му ремонт, като промените са в размер на 185 страници. Тази мащабна трансформация се налага от влизащия в сила през декември Европейски кодекс за електронни съобщения.

Последният е приет от Европейския парламент в края на 2018 г. и е гласуван като директива. Което означава, че страните-членки задължително трябва да го транспонират в своето законодателство. Но им се оставя възможност да адаптират определени елементи, така че да отразяват спецификата на местните пазари и регулации.

Това кара почти всеки заинтересован играч в телеком сектора да се опита да вкара малки промени, които да са в негова полза. Неслучайно общественото обсъждане е дори още по-внушително в размер на 341 страници. В него може да се намери за всеки по нещо – КРС иска повече независимост, с опцията председателя да избира членовете на комисията, през детайли за преносимостта на номерата, до определяне защитата на данните на различните потребители и много други.

Едно от предложенията предизвиква силна полемика – добавянето на текст в ЗЕС, според който КРС да задължи достъпа до мобилните мрежи на телекомите на алтернативни оператори (MVNO-та). Това трябва да стане със спазването на определени от регулатора условия за достъп и принципи за равнопоставеност и прозрачност при търговските преговори между компаниите. Последното се постига със създаването на единни параметри, по които трите оператора ще могат да допускат алтернативни доставчици в своите мрежи (т.нар. ритейл минус).

Идеята е отхвърлена в общественото обсъждане. Причината е, че такова нещо не е изрично записано в Кодекса, а в промените в ЗЕС се дават достатъчно други механизми за намеса на КРС след анализ на пазара. Те обаче са доста по-свободни за тълкуване и съответно заобиколими.

Искрено и лично

Дискусията се пренася от онлайн вариант в залата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. На 7 октомври промените в ЗЕС минават успешно първо четене без да са отразени корекциите, за които малките оператори настояват. От стенограмата на самото обсъждане ясно се очертават позициите на основните страни по спора. Дори на моменти, някои от тях влизат доста лично в дискусията.

От едната са малките доставчици, които са представени от Европейската асоциация на алтернативните оператори (ECTA). Зам.-председател в нея е Невен Дилков – основател на българската компания за взаимосвързаност „Нетера“. Затова и дружеството е най-пламенен защитник на идеята за допълнителните промени в ЗЕС.

ECTA се опитват да наложат тази идея на паневропейско ниво, още при разглеждането на Кодекса. По неофициална информация на TechTrends от 50 техни предложения, 48 са приети и само две не. Едно от тях е именно задължението за заделяне на радиочестотния спектър за виртуални оператори. Поради което, организацията, Невен Дилков и „Нетера“ пренасят борбата в България чрез промените в ЗЕС.

По време на изслушването Дилков даде за пример данните от DESI – европейският индекс за дигитално развитие, според които сме на последните позиции по интеграция и ползване на новите технологии на Стария континент.

„Оказа се, че най-продаваните телеком услуги в България са така наречените пакетни и по-конкретно тези, в които има мобилна такава, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава с масов достъп“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп“, коментира Дилков пред парламентарната комисия, според стенограмата.

Той допълва, че трите основни телекома непрекъснато увеличават своя пазарен дял и вече имаме ръст на цените на някои услуги по този повод. Което води до ерозиране на конкуренцията и дигиталните възможности на страната.

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация и ние предложихме едно много просто решение, което от години предлагаме – да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор“, коментира Дилков. Накрая завършва, че тази практика я има във всички страни в Европа и България е единствената, дори извън ЕС, която не разполага с действащ MVNO.

Неговата теза е подкрепена от юридическия консултант на „Нетера“ и ECTA, който е небеизвестният Тодор Батков. Познат повече като бивш собственик на футболния клуб „Левски“, той дълги години беше член на надзорния съвет на „Мобилтел“ (сега „A1 България“). Сега, той е от другата страна на барикадата в битката между големи и малки оператори. Батков обрисува вариантите за развитие на MVNO – единият е чрез предложената промяна в ЗЕС. Вторият е през бъдещето разпределение на радиочестотите за 5G, в което да се вкара такова задължение от страна на КРС, без да се променя закона.

„Третата възможност, която е най-дългата такава, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ“ Тодор Батков, юридически консултант на ECTA и „Нетера“

„Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък“, е обявил Батков по време на комисията.

„Нетера“ и ECTA са подкрепени допълнително от асоциация „Активни потребители“.

От другата страна, очаквано застават телекомите. Първа се включва Жанет Захариева, като председател на асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ), но реално тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на КРС, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора“, обявява Захариева пред комисията. Тя получава подкрепа от Павлина Гиздашка, която отговаря за регулациите в „Теленор България“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма в сектора работят, не три, а пет мобилни оператора“ Жанет Захариева, „АСТЕЛ“ и „Виваком“

По време на разглеждането в комисия, телекомите получават и подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), които са и вносители на промените в ЗЕС.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на КРС, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма“, коментира зам.-министърът Андреана Атанасова.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани“ Андреана Атанасова, зам.-министър на транспорта

Операторите и зам.-министърът също така коментираха, че данните на DESI не отразява напълно коректно конкуренцията, а до голяма степен фактор играят самите потребители.

Промените в ЗЕС минават в нередактиран вид на първо четене в парламентарната комисия, а впоследствие и в зала. Дискусията все пак води до създаването на работна група, която да „премине“ през различните отворени въпроси, а срокът за разглеждането ѝ на второ четене е изместен с две седмици на 13 ноември.

Борбата на малките

Контекстът на стенограмата от парламентарната комисия съвпада с увода за теорията и практиката. Наистина в България на хартия съществуват пет мобилни оператора. Практиката показва, че само три реално доставят пълни мобилни услуги. Това е и констатацията на КРС в нейните ежегодни доклади. Пълната история за опитите за създаване на четвърти мобилен оператор ще я оставим за следващ материал, защото тя е още по-дълга.

Фактите са, че трите телекома са единствените, които могат да предложат напълно изградена мрежа и наличие на радиочестотен лиценз. Те обаче нямат много голямо желание да допуснат конкуренция.

Невен Дилков и „Нетера“ бяха сред основните инициатори в организацията „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК), основана през 2018 г. В нея сили обединяват няколко сравнително големи регионални интернет и ТВ доставчици, като „Телекабел“, „Нет1“ и „Скат“. Идеята е заедно да имат по-голяма сила при преговорите с телекомите и за улесняване на регулациите за създаване на MVNO.

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“, коментира Невен Дилков за TechTrends. Той обаче допълни, че регулаторът не прави по-смели стъпки, с които да „разчупи леда“ при преговорите между потенциалните MVNO-та и самите телекоми.

МАК са водели разговори и с трите оператора. Най-голям прогрес е имало с „Виваком“, като в рамките на месеци двете страни са изчиствали техническите детайли за потенциалното споделяне на мрежата и националния роуминг. Когато тази част била готова, за съжаление е била обявена смяната на собствеността на „Виваком“ и преговорите са били замразени.

С „Теленор България“ разговори са били водени още през 2018 г., като и те са се разпаднали в момента, в който норвежците от Telenor Group продадоха българското звено. Разговорите с „А1 България“ достигат до задънена улица още в началото. От телекома само потвърдиха пред TechTrends за воденето на такива, но не и за техния развой.

Според Дилков, MVNO няма да има, освен ако няма натиск от регулаторите. Както отбелязва Тодор Батков в заседанието на парламентарната комисия, вариантите за това са да стане през ЗЕС, КРС или КЗК.

Фалшивата надежда CETIN

На 2 юли, чешкият собственик на „Теленор България“ – PPF Group, обяви завършването на преструктурирането на местните активи. Реално телекомът се разделя на две части – мрежата и инфраструктурата се отделят в „ЦЕТИН България“ (CETIN), а продажбите и услугите остават под бранда „Теленор“. Една от основните пречки при преговорите между големите оператори и MVNO-та стои факта, че те едновременно държат мрежата, но и продават на крайни клиенти. Отделянето на двете, създава поне теоретична предпоставка за по-лесни преговори.

При CETIN има една дребна, но много важна уловка. Новата компания получава и развива мрежовата инфраструктура на „Теленор“. Тя ще отговаря и за нейното надграждане до 5G стандартите. Но, това е само едното условие, за да може да има MVNO. Второто – лиценза за честотите остава в „Теленор България“. Което означава, че ако една компания иска да стане алтернативен доставчик и не разполага със собствен лиценз, тя трябва да се договори не само с CETIN, но и с телекома. Което е връщане в изходното положение.

Отделно, може да проследим практиката на PPF Group в Чехия. Техен там е телекомът O2, който дава на Tesco право за ползване на мрежата и така да предлага услугите като виртуален оператор. Това се случва през 2013 г. няколко месеца преди PPF Group да поеме контрола над O2 от Telefonica.

През 2016 г. инвестиционният фонд разделя O2 на две, като обособява дружеството CETIN и отделя мрежата там. Целта е новата компания да може да монетизира допълнително инфраструктурата, като я предлага на едро на други играчи. Но вместо това да се прави на MVNO-та, чешкият CETIN сключва договор за споделяне на мрежата с местното звено на T-Mobile. С други думи – на друг от големите телекоми в страната. През лятото на 2019 г. Европейската комисия осъжда практиката, като я обявява, че „намалява конкуренцията в големите населени места“.

Защитата на големите

Позицията на големите телекоми е доста проста – за изграждането на мобилните мрежи се изискват милиони евра инвестиции и виртуалните оператори не допринасят с нищо в това отношение.

От „A1 България“ коментират, че в настоящия вид на промените в ЗЕС предвиждат, че „споделеното използване на честотен обхват и споделеният достъп до съществуващи мрежи, се стимулира от гледна точка на разгръщане на мрежите с много голям капацитет, за да се постигнат целите за повсеместна свързаност“.

Преведено на нормален език, това означава, че Брюксел иска да насърчи споделянето на инфраструктура, тогава, когато се осигурява връзка в труднодостъпни региони или се намаляват инвестициите между операторите. Тоест тълкуването на „A1 България“ е, че това се прави когато има споразумение между големите телекоми, тъй като виртуалните играчи не инвестират в мрежите.

„Този тип виртуални оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“ „A1 България“

„Твърдението, че насърчаването на MVNO води до ползи за потребителите, чрез стимулиране на конкуренцията, е некоректно именно по тази причина. Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“, смятат от „A1 България“.

От компанията допълват още, че регулаторното задължение за създаване на MVNO-та се практикува само в няколко държави в Европа, според проучване на Cullen International. Отделно, от телекома повтарят тезата за петте действащи мобилни оператора в България.

Крехкият баланс на регулатора

КРС е поставен пред доста трудна задача. От една страна, имаме натиска на малките, които искат по-категорични действия на държавата за създаването на MVNO. От друга са операторите, които реално изграждат мрежите, а това в контекста на предстоящото разгръщане на 5G е много деликатен и важен момент. Както за тях, така и за държавата, която ще разчита на следващото поколение мобилни услуги за икономически растеж.

Засега позицията на регулатора накланя повече в посока на операторите. Като си оставя вратичка за потенциално задълбочено разглеждане. За по-смели действия не се говори, докато не се направи анализ на пазара.

„По отношение на развитието на MVNO можем да посочим, че налагането със закона на конкретни регулаторни задължения следва да се прецени внимателно, не само с оглед постигане на целите на предложението, но и с оглед ефекта спрямо инвестиционните намерения и изискванията на европейското законодателство на мрежовите оператори, което допуска налагането на тези задължения при определени условия и процедури“, коментират от КРС в запитване от TechTrends.

„До момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“ Комисия за регулиране на съобщенията

„Без подобна оценка не бихме могли да се ангажираме с конкретно становище, предвид това, че до момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“, допълват от регулатора.

Казано с по-прости думи, подобна крайна регулаторна мярка може да попари инвестициите на операторите, нещо, което нито ЕС, нито България иска да постигне. Отделно, КРС е на мнение, че три компании на пазара за мобилни услуги в страната стигат за ефективна конкуренция. Регулаторът следва стриктно тази позиция вече близо десетилетие.

Защо е последен шанс?

Промените в ЗЕС могат да се разглеждат като последен шанс за създаването на MVNO. КРС няма желание да се меси по-радикално, като виждаме, че описва подобен ход, като „свръхрегулация“. Без тях остават две опции – КЗК, при която решенията много често са изцяло политически мотивирани и разпределените честоти извън ръцете на големите телекоми.

Това са лентите в 1 800MHz, които се държат в момента от „Ти.Ком“ (наследникът на мрежата и лицензите на фалиралия „Макс телеком“) и „Булсатком“. Инфраструктурата им не е достатъчна за развитието на истински нов мобилен оператор. Но честотите можеха да се ползват като разменна монета при преговорите с някой от големите телекоми.

Миналото време е, защото първо и двата по-малки оператора не успяха да договорят национален роуминг с трите водещи, което ги лиши от бърза гласова услуга. И второ, защото лицензите им изтичат през 2021 г. Съществува съвсем реалната опасност те да ги загубят, защото на практика не предлагат пълния пакет мобилни услуги. Всеки лиценз има изисквания, които компанията, която го притежава трябва да покрие. Ако дружеството не ги покрие в края на срока, то тя няма да има правото да го поднови.

След фалита на „Макс телеком“, „Ти.Ком“ не успя да развие възможностите на наследството, като през 2019 г. разполага с 4 234 абоната за мобилен интернет. „Булсатком“ поддържа мобилна услуга, но тя е с още по-скромен обхват и има само 1 491 абоната – отново само за пренос на данни. Сателитният оператор също така изпадна в тежки финансови затруднения и след дълго преструктуриране обяви, че ще се фокусира изцяло върху предлагането на ТВ услуги.

Когато честотите бъдат върнати на КРС, шансът те да бъдат разпределени между трите телекома е огромна. С което ще се сложи край на мечтата за четвърти мобилен оператор и ще се затвори една от малкото вратички за създаването на виртуални такива.

Потенциалният компромис

И така, според теорията в България може да има MVNO, но практиката показва, че това не се случва вече 10 години. Най-вече поради нежеланието на операторите да се договорят и прекомерната пасивност на държавата. Вкарването на изискването в ЗЕС определено е крайна мярка, но определено ще разбие омагьосания кръг. От друга страна, запазването на настоящата регулаторна рамка най-вероятно ще бетонира статуквото на постепенна доминация трите мобилни оператора.

Представителите на малките оператори разбират ситуацията и затова предлагат редактирана версия за добавяне в ЗЕС, която е доста по-умерена по отношение на държавната намеса. В нея се предвижда, че при разпределянето на новите честоти (което ще стане през 2021 г. – бел. ред.) потенциалните MVNO-та могат да подадат заявка за споделяне на ресурсите от телекомите. След което КРС трябва да ги разгледа и да влезе в ролята на арбитър в решението за тях.

Надеждата на малките е, че дори при отказ на регулатора, те могат да оспорят в съда това решение. Спасителната сламка е залегналото изискване в Европейския кодекс, националните органи да насърчават конкуренцията на пазара.

На хартия и теория, звучи като идеален вариант за всички. Ако тези промени в ЗЕС бъдат приети в този вид ще трябва да изчакаме до следващата година, дали и на практика ще се случат. При липсата им, шансовете за създаване на виртуален и алтернативен от големите мобилен оператор най-вероятно ще се изпарят през 2021 г.

The post Последният шанс за виртуален мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

Преди близо две десетилетия в България повод за гордост беше да имаш компютър свързан с интернет. Появата на малките оператори на LAN мрежи позволиха почти космически скорости на връзка, които бяха немислими за традиционните модеми. В училище, щастливците с домашен интернет описваха как могат да свалят филм за няколко минути и се връзват към глобалната мрежа с 5, 10 или повече Mbps. Меренето, на кой му е по-бърза връзката беше нещо нормално.

По-младите най-вероятно ще се засмеят при положение, че в момента тези скорости са под минимума, който повечето оператори предлагат. Това не означава, че няма да попаднат в същия капан на технологичната горделивост. В САЩ и Великобритания потребители гордо показват космически скорости на връзка през своите смартфони. Социалните мрежи вече има не малко клипове с подобно „фукане“. Повод за това са пуснатите през последните седмици първи мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тяхното предимство не е единствено скоростта, като приложението и ефектът върху нашето ежедневие ще се увеличава през идните години.

Това явление няма да остане за дълго време ексклузивно в няколко държави и съвсем скоро технологията ще бъде налична и в България.

Подготовка за 2020 г.

Трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“ усилено работят по пускането на 5G в България. Първият и последният обявиха готовност да сторят това за крайни потребители през 2020 г., докато „Теленор“ ще започне ограничени тестове още през втората половина на настоящата година.

Конкретно в България има няколко ключови проблема, пред които са изправени операторите, за да могат да пуснат безпроблемно 5G. В края на май, „Теленор“ и „Виваком“ буквално в хор отвориха темата и открито разкриха тези препятствия пред широката публика. Има и конкретни причини за това. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) почти по същото време прие регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър, а правителството води последни преговори по закупуване на нови изтребители за нуждите на военновъздушните ни сили.

Двете действия имат пряка връзка с 5G, но те не са единствените части от пъзела за пускане на новата технология в страната. В следващите редове ще се опитаме да подредим картината между това как телекомите и държавните институции се опитат да решат конкретните предизвикателства. Както и ще отговорим на някои въпроси, като например – как и кога да очакваме 5G и дали ще има повече от три оператора, които да предлагат подобни услуги.

Трите прегради

Главните изпълнителни директори на „Виваком“ – Атанас Добрев и на „Теленор“ Джейсън Кинг в синхрон очертаха трите основни проблема пред телекомите за пускане на 5G мрежи в страната. До голяма степен, за запознатите със сектора те са ясни, но с подготовката на операторите за интегриране на новата технология, те ги повдигнаха пред цялата общественост.

Първият проблем е свързан с вечния недостиг на честоти и дългогодишното забавяне на разпределението на радиоспектъра в страната. При него съществуват два отделни казуса. Единият е относно освобождаването на определени радиовълни за ползване на операторите, а другия е цената на лицензионните такси, които компаниите трябва да заплатят за тях. Позицията на трите телекома е повече от категорична по тези точки. Те настояват държавата да освободи необходимите честоти за развиването на новите 5G мрежи, както и за подкрепянето на настоящите 4G.

Вторият ключов проблем е цената, която операторите трябва да платят на държавата, за да получат съответния радио ресурс. Телекомите смятат, че определените тарифи са прекалено високи и надхвърлят средните в Европа. Което оскъпява целия процес по модернизиране и интегриране на нови технологии в страната. Съответно те са в преговори с регулатора и управляващите за тяхното понижение.

Липсата на достатъчно радиочестоти, високата им цена и бавния разрешителен режим за строителство са основните бариери за 5G в България

Последният е свързан с друг наболял през годините въпрос – строителните разрешителни. Накратко, проблемът е, че в момента цялото телеком оборудване се третира еднакво от закона, независимо от неговата конструкция, предназначение, размер и дейност. Така дори подмяната на дадени технологични елементи (например антени или други компоненти) трябва да премине през пълния процес за узаконяване на нов строеж. Което отнема много време и ресурси на операторите. Тук, макар и индиректно спада и друг проблем, за който се говори с половин уста – стриктните регулации при електромагнитните излъчвания, които има в страната.

Всички тези пречки са реалност за телекомите от години, някои дори от почти десетилетие. Ситуацията е такава, че вече няма как да се отлага тяхното решаване, след като 5G чука на вратата и изисква конкретни мерки по тях, за да стане реалност. В следващите редове ще разгледаме всяка една от тези прегради в детайли.

Част I: Игра на честоти

България се отличава спрямо повечето европейски държави, че доста малка част от радиоспектъра е разпределен между телекомите или е освободен в подготовка за неговото предоставяне на компаниите. При мобилните комуникации, честотите условно може да ги разделим на три типа.

Дълги вълни, които заглъхват по-трудно и бавно, които се ползват за покриването на голяма територия с малко активно оборудване. Те се ползват най-вече за постигане на национално покритие. Следващият тип е този със средна дължина на вълната, като честотите при него се ползват най-вече за изграждане на обхват в градове и по-гъстите населени места. Последният тип е в късите честоти, които заглъхват бързо и изискват повече клетки, за да могат да осигурят необходимото покритие. Те най-често се ползват за допълнителен капацитет от операторите при по-натоварените места.

В един момент 5G ще въведе още един вид честоти – тези в милиметровия спектър (25 GHz), чиито вълни са много къси и позволяват бърза връзка при непосредствена близост.

Ограниченият спектър

Българските телекоми в момента разполагат доста ограничен спектър. Трите основни оператора, са си разпределили честотите в диапазоните 900 MHz и 2 100 MHz. В 1 800 MHz освен A1, „Теленор“ и „Виваком“, ленти разполагат „Булсатком“ и „Ти.ком“.

Първата честота е със сравнително дълга вълна и се ползва за национално покритие, докато останалите две се ползват основно за подкрепа и градски условия. Проблемът е, че с този ограничен ефир, трите телекома ползват общо четири типа свързаност – мобилни мрежи от 2G, 3G, 4G и междинната 4.5G.

В момента, операторите водят преговори за освобождаване на честоти в следните диапазони – 700 MHz, 800 MHz, 2 GHz, 2.6 GHz и 3.6 GHz. Първите два се водят от телекомите като приоритетни, защото ще могат да им осигурят пълно национално покритие за 4G и потенциално за 5G. Те обаче ще са най-трудни за договаряне.

„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър“ Джейсън Кинг, „Теленор“

„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър. За да продължим с развитието на мобилния пазар в страната, трябва да обединим усилия с правителството и регулатора да преодолеем заедно бариерите, които стоят пред нас“, коментира Джейнсън Кинг на медийно събитие свързано с предстоящите 5G тестове на „Теленор“.

„Спектърът в 700 и 800 MHz трябва да бъде освободен и опити в тази посока се правят повече от десет години, но без резултат. България е една от последните държави в ЕС, където тези честоти не са свободни“, допълниха от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

“Основният проблем е освобождаването на достатъчно спектър в обхват 800 MHz, който е основен за развитието на 5G технологиите и България е една от малкото страни в световен мащаб, в които тези честоти не са налични за операторите“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

Военните се смеят последни

За тяхното освобождаване има голяма преграда. В до голяма степен, честотите в 700 MHz и 800 MHz са все още в ръцете на Министерството на отбраната (МО). Вторите са заключени, защото се ползват в момента от изтребителната ни авиация. До момента в който България не извади от въоръжение старите МиГ-29 или не ги модернизира с ново комуникационно оборудване, те остават блокирани. Правителството вече е в напреднал стадий по закупуване на нови изтребители F-16 Block 70 от САЩ, като сделката в момента варира между 2 и 3 млрд. лева.

Лошата новина е, че дори да бъде финализирана покупката, първите самолети се очаква да пристигнат едва след две години, а окончателната им доставка трябва да приключи през 2023 г. Тоест, честотите в 800 MHz няма да бъдат освободени преди тази дата.

Има вероятност българските военни да не освободят радио спектъра, дори след доставката на новите бойни самолети

Според информация на TechTrends от източник от сектора, военните не обмислят разблокиране на този спектър и след тази дата. Причината е, че те най-вероятно ще запазят на въоръжение старите МиГ-ове, които ще се ползват за тренировка на пилотите и резерв на новите F-16. Пари за модернизация на комуникационното им оборудване на този етап не са предвидени. Потенциално освобождаване, източникът на TechTrends коментира, че може да стане едва след стартиране на наказателна процедура срещу България от страна на ЕС. Брюксел отдавна е определил тези честоти за гражданско ползване.

Така надеждата за операторите остава спектъра в 700 MHz, към който са насочени и основните им надежди за допълнителен ресурс за национално покритие. При него, близо половината честоти отново са заети от военните, а останалите са свободни. Много малка част от тях са разпределени за цифровата телевизия (DBV-T), които се очаква през тази година да бъдат освободени.

През март Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува дългоочакваната „Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър“. В нея се посочва, че при ефира в 800 MHz е свободен капацитет от само 2×10 MHz, който може да се ползва единствено, ако не създава смущения на изтребителната авиация. Регулаторът отбелязва, че България е единствената страна-членка на ЕС, която не е освободила този спектър и, че това е необходимо, но не споменава никакви конкретни действия или преговори с военните. Ситуацията е сходна при 700 MHz.

„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz“ Атанас Добрев, „Виваком“

Официално телекомите не коментират отвъд необходимостта за освобождаване на двете ленти, но в таблицата с обществено обсъждане на проекта за регулаторна политика, от A1 подчертават, че 800 MHz трябва да бъде предоставен с приоритет, тъй като той е необходим за пълно разгръщане на 4G мрежите. Докато 700 MHz да бъде използва след това за 5G. „Виваком“ в становищата си до КРС подкрепя освобождаването и на двата спектъра.

„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz, засега има само пътна карта“, коментира главният изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев по време на среща с медиите през май.

Подкрепящи ленти

Доста по-розова е ситуацията в спектъра от 2 GHz, където има свободни 2×15 MHz ленти, докато останалите са разпределени по равно между трите основни оператора – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Доскоро този ресурс се използваше от телекомите за временно ползване. Компаниите наемаха целия или част от него за определен период от време. С него подкрепяха настоящите си операции и мрежи.

В политиката си КРС определя, че е готова да го разпредели между трите телекома, като всеки може да получи 2×15 MHz ако заяви желание. „Виваком“ потвърждават интереса си към този допълнителен ресурс по време на общественото обсъждане. Другите два телекома не са изразили становище, но е много вероятно да се възползват от предложението на регулатора и така да запълнят ефира в 2 и 2.1 GHz напълно.

Провалът на малките

Далеч по-динамично е положението в останалата част от радиоспектъра. Първи по веригата е 1 800 MHz. КРС уж реши този проблем през 2016 г., когато отне разрешителното на една от компаниите, която само държеше част от спектъра без реално да го ползваше. След което регулаторът разпредели по равно за всеки един от трите телекома и двата по-малки оператора по еднакви съседни ленти (2×15 MHz). Единствено „Булстаком“ плати за 2×5 MHz, а останалите 2×10 MHz КРС запази за сателитния доставчик, за да има равнопоставеност.

Нещата се промениха значително оттогава. Финансовите проблеми замразиха развитието на мобилната мрежа на „Булсатком“, докато евентуалната смяна на собствеността може напълно да откаже компанията от това перо и дори да върне настоящите честоти на регулатора. Свободната лента от 2×10 MHz в момента не е достатъчна за апетита на трите телекома, но тя може да стане като се добави тази на сателитната компания.

Другият малък играч – „Макс телеком“ официално обяви несъстоятелност в края на 2018 г. Месеци преди това, лентата от 2×15 MHz, която ползваше, беше прехвърлена на дружеството „Ти.ком“. Липсата на инвестиции за допълнително развитие на мобилната мрежа изнервя трите големи оператора и регулатора. Затова няма да е изненада да се предприемат мерки по освобождаване и на тези честоти.

Държавният регулатор обмисля мерки за освобождаване на честотите, държани от двата малки оператора, които спряха развитието на своите 4G мрежи

КРС официално обявява в своята регулаторна политика, че „ развитието на 4G мрежите на двете нови предприятия е много нисък, въпреки, че първите разрешения са издадени през 2011 г.“ От регулатора допълват, че броят на абонатите им сравнен на база предоставен 1 MHz ползване е много нисък спрямо останалите. По-важното се крие накрая на този раздел:

„Комисията за регулиране на съобщенията предвижда да предприеме действия, с които да осигури ефективното използване на честотите в обхват 1 800 MHz“, е записано в документа. Което навежда на мисълта, че скоро може да имаме ново отнемане на разрешителни. По информация на TechTrends от източници от сектора, такива намерения е имало още миналата година, но така и не са били задвижени.

Много е възможно да се изчаква края на десетгодишния период на разрешителните, който настъпва през 2021 г., за да може този процес да премине безпроблемно пред съда.

Официално, трите телекома не обсъждат ситуацията с техните по-малки конкуренти. В общественото обсъждане на регулаторната политика те одобряват потенциалните мерки на КРС в тази посока. От „Виваком“ посочват, че на всеки от големите им е необходим допълнителен ресурс от поне 2×5 MHz ако не и повече, за да могат да предоставят по-добри и бързи услуги. „Теленор“ изразяват позиция, че е по-добре регулатора да се ангажира с конкретни срокове, кога точно може да се освободят тези честоти в 1 800 MHz.

Част II: Цената на спектъра

Най-разгорещена е дискусията в 2.6 GHz, където има най-много свободен ресурс – 2×70 MHz и 50 MHz с двойно ползване (TDD). Телекомите още през 2018 г. заявяват пред КРС, че искат намаляване на тарифите за предоставянето на този спектър. Според тях, в момента таксите са доста високи за тези честоти, както и за 3.6 GHz, където свободния ресурс е едва 2×45 MHz (достатъчно за всяка компания да получи по 2×15 MHz).

Съответно те настояват пред регулатора за тяхното намаляване. Аргументите им са, че те ще позволят много по-високи инвестиции от страна на действащите компании и сега самите цени са доста над средните за Европа.

Основната тема преди пускането на 5G в момента са преговорите между телекомите и регулатора за цените на радио ефира

„Основната тема, по която се дебатира в момента с регулатора е за цените на спектъра и за тяхното обвързване с икономическите особености в страната, съпоставката им с нивата на европейските пазари, както и вземането под внимание на характеристиките на разпространение на различните честоти“, коментират от A1 на запитване от TechTrends.

„Разгръщането на 5G мрежи изисква големи инвестиции, като се надяваме при предстоящия ежегоден преглед на таксите регулаторът да отчете този факт и определи такива нива, които да ги стимулират“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Част от спектъра е свободен, но е на изключително високи цени, което въздържа операторите от инвестиции в него“, коментират от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

Обяснението е просто – колкото по-висока е честотата, толкова по-бързо заглъхва тя. Следователно за самите телекоми изграждането на мрежа около подобни спектри е по-скъпо, защото трябва да вложат повече пари в оборудване. Затова те са готови да извадят по-големи суми за честоти с дълги вълни, като 700 и 800 MHz, но при по-късите, започват силно пазарене.

Нов модел

Това се дължи на настоящия модел за таксуване, който е свързан с дължината на вълната – колкото е по-къса и честотата по-висока, толкова е по-скъпа. Нещо, което е напълно противоположно на икономическата логика на  телекомите. Затова те предлагат нов, който да е обърнат.

„Моделът се базира на сравнение на цените в България със средните цени за Европа, които са значително по-ниски от тези България“, допълват от „Теленор“ пред TechTrends.

Диалог за понижение на цените се осъществява активно през последната близо година. Провеждат се две отделни обществени обсъждания. Първото, е за разпределение на спектъра в 2 GHz и 2.6 GHz, а второто е за проект за изменение на тарифите за честотите. Последното е по-интересно, защото в становищата може да проследим официалната част от пазаренето между телекомите и регулатора. Включително, в тях са приложени и конкретни сравнения.

Предложението на КРС е да понижи цената на спектъра в 2.6 GHz с 40% от настоящите тарифи. Трите телекома смятат това за недостатъчно. Те представят вече споменатия икономически модел, базиран на съотношението между цената на 1 MHz на човек, спрямо брутния национален продукт на глава от населението и сравнен спрямо средните стойности в Европа.

В обсъждането се посочват още други фактори, като цялостния спад на приходите в телеком сектора в България през последните десетина години. Внимание привличат две таблици, които са прикачени, съответно от A1 и „Виваком“. Първата показва, че страната ни е на четвърто място от общо 18 държави от ЕС, с най-висока цена на 1 MHz на човек в 2.6 GHz със стойност от 0.075. Това е при сега действащата тарифа.

„Виваком“ внасят допълнителен детайл в тяхната таблица. При нея е добавено как стои България при внесените от КРС промени и намаление от 40%. Страната ни запазва позицията си в челната десетка и заема седмо място със стойност 0.029. Двете таблици са допълнени и с данни за БВП-то на държавите от глава на населението, за да има по-голямо сравнение с икономическата обстановка.

Победата за телекомите

Подробната аргументация на телекомите дава ефект, защото КРС се съгласява да понижи цената не с 40%, а с 60%. По този начин, ако ползваме таблицата на „Виваком“, стойността на 1 MHz в България ще достигне около 0.020. Това ще я постави в долната част на класацията или 14-15 място (зависи от конкретната стойност).

След няколко фази на публични обсъждания, държавата ще понижи цената на радио спектъра в 2.6 GHz с 60%

Регулаторът посочва, че с новите промени, годишната такса за 1 MHz ще стане 40 хил. лева, а еднократната такса за разрешително ще бъде 200 хил. лева на мегахерц. Това решение идва в края на миналата година.

Това не се оказва достатъчно за операторите, които искат допълнителни отстъпки от КРС в общественото обсъждане за регулаторната политика за радиочестотите. Дискусията се провежда след резултатите от тази за тарифите. В нея телекомите настояват, че таксите са високи в 2.6 GHz. Независимо, че регулаторът вече се е съгласил да понижи цените с около 60% и прави компромиси относно срока за издаване на разрешителните. КРС отбелязва, че ще предприеме цялостен преглед на тарифите, но нито една от страните не изпада в повече подробности в този документ.

Търговете в Европа и „оргията по наддаване“

Докато в България пазаренето на телекомите с регулатора се развива с пълна сила, в Западна Европа вече се раздават подобни честоти. На доста високи и солени цени. Последният пример е от Германия, която раздаде 41 блока в спектрите 2 GHz и 3.6 GHz. Четирите телекома, които получиха разрешителни трябва да платят общо 6.5 млрд. евро. Тази сума е само за да могат да ползват честотите, без да се включват инвестиции за оборудване. Същата цена плащат пет телекома в Италия, в търг, определен от някои специализирани издания, като „оргия за наддаване“.

Както може да се очаква, германските и италианските телекоми протестираха за високите суми, които трябва да платят за допълнителните честоти, които ще им позволят да развият 5G мрежите си.

Във Финландия и Австрия сумите са по-скромни. Там, след провеждането на търгове, операторите платиха 77.8 млн. евро и 64.3 млн. евро съответно, за ленти в 3.4 GHz и 3.6 GHz.

В България, обаче никога няма да се постигнат цените от първите два примера, а по-скоро ще са в рамките на последните два. Причината е, че просто в страната не се и няма да се организира истински търг. Трите телекома ще заявят ленти в спектрите, към които имат интерес, ще се споразумеят за начална цена, която ще бъде и финална. Това се дължи на факта, че в България реално вече има само три мобилни оператора. Четвърти, който да прояви интерес към нов честоти не се очертава. Дори, тези, които разполагат с радио спектър в момента може да го изгубят, както стана ясно в предходните редове.

Крайните суми, които българските оператори ще заплатят на държавата за нови честоти ще бъдат по-ниски от повечето в Европа

Призиви за търгове имаше само от страна на „Теленор“ през 2014-2015 г., когато едноименната норвежка група беше готова да плати огромни суми, за да получи допълнителния спектър в 1 800 MHz. Регулаторът и останалите телекоми бяха против подобен сценарий. С промяната на собствеността, „Теленор“ изравни позицията си за „равноправно разпределение на спектъра, между съществуващите оператори“.

При тази ситуация, няма необходимост от създаването на истинско наддаване. Тогава, защо операторите се пазарят с регулатора и обявяват, че цените са високи? Отговорът е, че те искат да вземат честотите на средните начални цени, които се определят при търговете в Европа. Германия и дава ниска начална цена (спрямо абонат), но поради факта, че има четири оператора, които да наддават за тях, крайната сума се качва. Италия поддържа сравнително високи начални цени, но там също имаше голямо наддаване. Отделно двете държави са със значително по-голямо население от България, Австрия и Финландия.

Затова и сравнението с Германия и Италия е доста трудно и дори неуместно.

Част III: Строителна главоблъсканица

Стигаме до последното голямо парче в пъзела 5G в България. Това са строителните разрешения. Историята и тук е дълголетна и може да бъде проследена в годините, както има и няколко измерения.

Настоящото законодателство приравнява всички елементи и обекти на мобилната мрежа, като самостоятелно строителство. Всяка една клетка, базова станция и др. трябва да премине през разрешителен режим, като за нов строеж. В момента те попадат в трета категория в Закона за управление на територията (ЗУТ).

Омагьосаният кръг

За изграждането на всяка станция се съблюдава спазването на устройствени предпоставки, пълно проектиране, ангажиране на строителен надзор и снабдяване със строително разрешение. След инсталиране на обекта и провеждане на необходимите тестове за неговата функционалност се провежда държавна приемателна комисия за въвеждането му в експлоатация, коментират от A1.

Проблемът се крие в това, че за всяка, дори минимална промяна, този процес трябва да се премине наново. Така, дори да не се променя мачтата на станцията, а само излъчвателното оборудване, ще трябва да се проведат всички процедури. Всичко това коства доста средства и време на операторите, които попадат в един и същи омагьосан кръг всеки път, когато се опитват да модернизират мрежите си.

По оценки на телекомите, узаконяване на един обект отнема между шест месеца и година и половина. По груби изчисления на източници от мобилните оператори, административните разходи за целия процес при интегрирането на нова технология (например 4G мрежа) струва на сектора сумарно около 75 млн. лева. Тези средства са само за разрешителни и разходите по организиране на узаконяването.

Решения в задънена улица

Усилията на телекомите за облекчаване на режима датират от години. През 2014-2015 г. имаше поредната инициатива за промяна на ЗУТ и прехвърляне на мобилните мрежи в по-ниска категория, което да облекчи значително разрешителния режим. Тези предложения, дори не останаха на хартия.

Впоследствие се появи нова идея – да се отдели изграждането на телекомуникационните мрежи в специализиран закон. Работата по него започна през 2016 г., като той трябваше да постави в нормативна рамка не само мобилната инфраструктура на операторите, но и да регулира изграждането на фиксираната такава. След близо три години усилия, координация от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), КРС, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и операторите, се роди Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ).

В новия закон за изграждане на телеком мрежи, не беше включена мобилната инфраструктура

Обнародван през 2018 г. той беше горчива хапка за телекомите, тъй като текстовете за мобилните мрежи не намериха място в крайния вариант. Според източници на TechTrends от телеком индустрията – поради липсата на политическа подкрепа. Което е била и съдбата с неосъществените промени в ЗУТ преди това.

Операторите все още таят надежда, че мобилните мрежи в един момент да бъдат включени в ЗЕСМФИ, като те подчертават това по време на обществените обсъждания с КРС и в коментарите си до TechTrends.

„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с израждането на мобилни мрежи бяха отложени“ Иво Златев, „Виваком“

„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с нормализиране на условията за израждането на мобилни мрежи и превеждането им към европейските наложени добри практики и стандарти бяха отложени по време на обсъждането и приемането на ЗЕСМФИ“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Година и половина след неговото приемане все още няма конкретни стъпки в тази посока, което е изключително наложително с оглед паралелния дебат за цифровизацията и настъпването на 5G мрежите“, допълва той.

От A1 коментират пред TechTrends, че през април е имало разговори за частично облекчение на режима, като някои елементи от телеком оборудването да не подлежи на строителен контрол. Но и тези диалози не са дали резултати засега.

България е една от страните, в която се изисква най-много време за узаконяване на мобилна мрежа в Европа

„България е сред малко страни в Европа, в които е заложен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на телеком оборудване“, коментират от „Теленор“ за TechTrends. „В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения“.

От компанията дават за пример Румъния, Сърбия и Северна Македония, където вече е облекчен този режим.

Чувствителната тема

„Вреден ли е 5G за здравето?“ Този въпрос, а в някои медии директно се посочва като факт, може да се каже, че е частично свързан с липсата на политическа подкрепа за разхлабването на разрешителния режим за телекомите. Презумпцията е, че с облекчаване на строителството на мобилните мрежи, ще отслабне и контрола над електромагнитните излъчвания. Обществото е доста чувствително по темата, затова и политиците гледат да не създават излишно напрежение.

Това е погрешно, защото този контрол не е в правомощията на строителния надзор (ДНСК), а в тези на регионалните здравни инспекции. Според A1, той се осъществява отделно, като единствената връзка със строителните разрешителни е, че се прави, когато обектите бъдат завършени по документи. От оператора допълват, че има специално създаден регистър, в който се записва точното излъчване, което е отчетено от всеки обект, както и всяка потенциална промяна или оптимизация.

Парадоксално е, че всъщност страхът на българите от „вредата“ на мобилните антени е напълно излишен (повече по темата в края на този материал). Защото, страната ни има едни от най-стриктните тавани за радио излъчване. Не само в Европа, но и в голяма част от света. Доста от западните държави спазват насоките определени от неправителствената организация Международна комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), които са одобрени от Световната здравна организация (СЗО).

България прилага много по-стриктни стандарти (близо десетократно) от тези на ICNIRP, което отваря друг проблем. В дългосрочен план, за да може да се разгърне напълно 5G мрежата в страната, ще трябва да се облекчи този таван. Новата технология в един момент ще изиска разполагането на микроклетки на близки разстояния, които да работят с определената за тази цел честота от 25 GHz.

Едно от дългосрочните предимства на 5G е, че в един момент ще обедини редица мрежи и честоти в единна такава. Това сгъстяване, частично ще бъде компенсирано от постепенното изтласкване на други технологии за близка комуникация, като Bluetooth и Wi-Fi. Но пак, ще наложи облекчаване на режима в България.

Телекомите, малко по малко, започват да поставят темата, но без да се ангажират с конкретни предложения колко точно да се вдигне тавана. От A1 коментират пред TechTrends, че възприемането на средните нива от останалата част от ЕС ще е достатъчно. „Виваком“ единствено потвърждават, че правилата в страната са от 90-те години, но не коментират колко точно трябва да се облекчат. Все пак, допълват, че в момента не се водят или поне не се знае, да се водят преговори в тази насока.

Част IV: 5G свят – скоро, но само за трима

Трите телекома работят здраво от техническа гледна точка да са готови за 5G през 2020 г. A1 ще разчита на оборудване от своя основен доставчик Nokia, докато „Теленор“, поне за тестовете, ще продължи да работи с Huawei.

Раздвижване по някой от трите казуса е възможен при предоставянето на честоти, особено предвид интензивните преговори между оператарите и регулатора. Най-реалистични за освобождаване за момента са спектрите в 2 GHz и ако се постигне консенсус за цената – в 2.6 GHz и 3.6 GHz. Последният най-вероятно ще бъде основен при пускане на 5G мрежи в страната. Има някакъв шанс за освобождаване на 700 MHz от военните, но по-ключовия – този в 800 MHz – за момента няма изгледи да бъде отпуснат.

Проблемите със строителните разрешителни и таваните за радио излъчвания най-вероятно няма да намерят скоро решение. Те остават и едни от най-големите предизвикателства за телекомите.

Лимбото на четвъртия оператор

От всички документи и комуникация може да направим и едно доста важно заключение – през следващите години в България не се очертава да се появи истински четвърти мобилен оператор. Под каквато и да е форма.

КРС се подготвя да вземе мерки срещу липсата на развитие от страна на „Булсатком“ и „Ти.ком“, като не се изключва вероятността да загубят лиценза за честотите в 1 800 MHz. Тяхното отсъствие от обществените обсъждания на ключовите документи на регулатора за развитие на мобилните мрежи, навежда на мисълта, че и те самите нямат намерения и/или ресурс да надграждат услугите си.

Остава последната надежда – създаването на т.нар. виртуален мобилен оператор (MVNO). Няколко компании и сдружения от фирми са опипвали почвата за пускането на подобен в България. Това не се случва, поради една проста причина – те трябва да се договорят с някой от големите оператори, да могат да ползват неговите честоти и оборудване. Самите телекоми не са много щастливи от подобен сценарий, като може да си припомним опита на „Макс телеком“ да договори национален роуминг с „Мобилтел“. Проектът така и не се осъществи, въпреки, че двете компании имаха първоначално принципно съгласие, като точните причини за изхода не станаха известни.

Шансовете да се появи „виртуален“ мобилен оператор в България остават ниски, поради липсата на подкрепа от регулатора

КРС от години поддържа становище, че такъв лицензионен режим е обект на търговски отношения между отделните компании. Тоест, комисията няма желание да „задължи“ някой от трите големи оператора или всичките да предоставят мрежите си на виртуални такива.

В приетата регулаторна политика, КРС потвърждава тази позиция в отговор на предложение от Сдружението за електронни комуникации (СЕК) за изграждането на механизми за създаването на MVNO. Миналата година няколко компании, сред които „Нет1“ и „Нетера“ (които са членове на СЕК – бел. ред.) обявиха планове да създадат няколко виртуални оператора, като разчитаха на тройни преговори с телекомите и регулатора. За момента без успех. Най-вероятно, заради непроменената позиция на КРС.

По този начин, българите ще могат да се докоснат до 5G света съвсем скоро – през 2020 г. Като само три оператора най-вероятно ще ни го предложат.

The post България и 5G – по-скоро отколкото си мислите appeared first on TechTrends България.