АНАЛИЗИТЕЛЕКОМИ

България и 5G – по-скоро отколкото си мислите

Телекомите в страната трескаво се подготвят за новата технология, но три ключови компонента остават - наличните честоти, тяхната цена и разрешителния режим

Темата накратко

  • - Трите телекома се подготвят да пуснат 5G мрежа в България през 2020 г.
  • - Съществуват три ключови препятсвия за бъдещото развитие на мобилните мрежи
  • - Операторите и регулатора са в активни преговори за нови честоти през последните месеци
  • - Стриктният разрешителен режим е сред проблемите за операторите, който може да не се реши скоро
  • - Без шанс за истински четвърти мобилен оператор - дори и виртуален такъв
Горделивостта е един от седемте смъртни гряха според Римокатолическата църква. Възможността да покажеш превъзходство над останалите се олицетворява доста силно в технологичния свят.

Преди близо две десетилетия в България повод за гордост беше да имаш компютър свързан с интернет. Появата на малките оператори на LAN мрежи позволиха почти космически скорости на връзка, които бяха немислими за традиционните модеми. В училище, щастливците с домашен интернет описваха как могат да свалят филм за няколко минути и се връзват към глобалната мрежа с 5, 10 или повече Mbps. Меренето, на кой му е по-бърза връзката беше нещо нормално.

По-младите най-вероятно ще се засмеят при положение, че в момента тези скорости са под минимума, който повечето оператори предлагат. Това не означава, че няма да попаднат в същия капан на технологичната горделивост. В САЩ и Великобритания потребители гордо показват космически скорости на връзка през своите смартфони. Социалните мрежи вече има не малко клипове с подобно „фукане“. Повод за това са пуснатите през последните седмици първи мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тяхното предимство не е единствено скоростта, като приложението и ефектът върху нашето ежедневие ще се увеличава през идните години.

Това явление няма да остане за дълго време ексклузивно в няколко държави и съвсем скоро технологията ще бъде налична и в България.

Подготовка за 2020 г.

Y2020

Трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“ усилено работят по пускането на 5G в България. Първият и последният обявиха готовност да сторят това за крайни потребители през 2020 г., докато „Теленор“ ще започне ограничени тестове още през втората половина на настоящата година.

Конкретно в България има няколко ключови проблема, пред които са изправени операторите, за да могат да пуснат безпроблемно 5G. В края на май, „Теленор“ и „Виваком“ буквално в хор отвориха темата и открито разкриха тези препятствия пред широката публика. Има и конкретни причини за това. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) почти по същото време прие регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър, а правителството води последни преговори по закупуване на нови изтребители за нуждите на военновъздушните ни сили.

Двете действия имат пряка връзка с 5G, но те не са единствените части от пъзела за пускане на новата технология в страната. В следващите редове ще се опитаме да подредим картината между това как телекомите и държавните институции се опитат да решат конкретните предизвикателства. Както и ще отговорим на някои въпроси, като например – как и кога да очакваме 5G и дали ще има повече от три оператора, които да предлагат подобни услуги.

Трите прегради

barrier-chain-chain-link-fence-951408

Главните изпълнителни директори на „Виваком“ – Атанас Добрев и на „Теленор“ Джейсън Кинг в синхрон очертаха трите основни проблема пред телекомите за пускане на 5G мрежи в страната. До голяма степен, за запознатите със сектора те са ясни, но с подготовката на операторите за интегриране на новата технология, те ги повдигнаха пред цялата общественост.

Първият проблем е свързан с вечния недостиг на честоти и дългогодишното забавяне на разпределението на радиоспектъра в страната. При него съществуват два отделни казуса. Единият е относно освобождаването на определени радиовълни за ползване на операторите, а другия е цената на лицензионните такси, които компаниите трябва да заплатят за тях. Позицията на трите телекома е повече от категорична по тези точки. Те настояват държавата да освободи необходимите честоти за развиването на новите 5G мрежи, както и за подкрепянето на настоящите 4G.

Вторият ключов проблем е цената, която операторите трябва да платят на държавата, за да получат съответния радио ресурс. Телекомите смятат, че определените тарифи са прекалено високи и надхвърлят средните в Европа. Което оскъпява целия процес по модернизиране и интегриране на нови технологии в страната. Съответно те са в преговори с регулатора и управляващите за тяхното понижение.


Липсата на достатъчно радиочестоти, високата им цена и бавния разрешителен режим за строителство са основните бариери за 5G в България


Последният е свързан с друг наболял през годините въпрос – строителните разрешителни. Накратко, проблемът е, че в момента цялото телеком оборудване се третира еднакво от закона, независимо от неговата конструкция, предназначение, размер и дейност. Така дори подмяната на дадени технологични елементи (например антени или други компоненти) трябва да премине през пълния процес за узаконяване на нов строеж. Което отнема много време и ресурси на операторите. Тук, макар и индиректно спада и друг проблем, за който се говори с половин уста – стриктните регулации при електромагнитните излъчвания, които има в страната.

Всички тези пречки са реалност за телекомите от години, някои дори от почти десетилетие. Ситуацията е такава, че вече няма как да се отлага тяхното решаване, след като 5G чука на вратата и изисква конкретни мерки по тях, за да стане реалност. В следващите редове ще разгледаме всяка една от тези прегради в детайли.

Част I: Игра на честоти


frequency

България се отличава спрямо повечето европейски държави, че доста малка част от радиоспектъра е разпределен между телекомите или е освободен в подготовка за неговото предоставяне на компаниите. При мобилните комуникации, честотите условно може да ги разделим на три типа.

Дълги вълни, които заглъхват по-трудно и бавно, които се ползват за покриването на голяма територия с малко активно оборудване. Те се ползват най-вече за постигане на национално покритие. Следващият тип е този със средна дължина на вълната, като честотите при него се ползват най-вече за изграждане на обхват в градове и по-гъстите населени места. Последният тип е в късите честоти, които заглъхват бързо и изискват повече клетки, за да могат да осигурят необходимото покритие. Те най-често се ползват за допълнителен капацитет от операторите при по-натоварените места.

В един момент 5G ще въведе още един вид честоти – тези в милиметровия спектър (25 GHz), чиито вълни са много къси и позволяват бърза връзка при непосредствена близост.

Ограниченият спектър

Българските телекоми в момента разполагат доста ограничен спектър. Трите основни оператора, са си разпределили честотите в диапазоните 900 MHz и 2 100 MHz. В 1 800 MHz освен A1, „Теленор“ и „Виваком“, ленти разполагат „Булсатком“ и „Ти.ком“.

Първата честота е със сравнително дълга вълна и се ползва за национално покритие, докато останалите две се ползват основно за подкрепа и градски условия. Проблемът е, че с този ограничен ефир, трите телекома ползват общо четири типа свързаност – мобилни мрежи от 2G, 3G, 4G и междинната 4.5G.

В момента, операторите водят преговори за освобождаване на честоти в следните диапазони – 700 MHz, 800 MHz, 2 GHz, 2.6 GHz и 3.6 GHz. Първите два се водят от телекомите като приоритетни, защото ще могат да им осигурят пълно национално покритие за 4G и потенциално за 5G. Те обаче ще са най-трудни за договаряне.


„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър“ Джейсън Кинг, “Теленор”


„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър. За да продължим с развитието на мобилния пазар в страната, трябва да обединим усилия с правителството и регулатора да преодолеем заедно бариерите, които стоят пред нас“, коментира Джейнсън Кинг на медийно събитие свързано с предстоящите 5G тестове на „Теленор“.

„Спектърът в 700 и 800 MHz трябва да бъде освободен и опити в тази посока се правят повече от десет години, но без резултат. България е една от последните държави в ЕС, където тези честоти не са свободни“, допълниха от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

“Основният проблем е освобождаването на достатъчно спектър в обхват 800 MHz, който е основен за развитието на 5G технологиите и България е една от малкото страни в световен мащаб, в които тези честоти не са налични за операторите“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

Военните се смеят последни

F-16

За тяхното освобождаване има голяма преграда. В до голяма степен, честотите в 700 MHz и 800 MHz са все още в ръцете на Министерството на отбраната (МО). Вторите са заключени, защото се ползват в момента от изтребителната ни авиация. До момента в който България не извади от въоръжение старите МиГ-29 или не ги модернизира с ново комуникационно оборудване, те остават блокирани. Правителството вече е в напреднал стадий по закупуване на нови изтребители F-16 Block 70 от САЩ, като сделката в момента варира между 2 и 3 млрд. лева.

Лошата новина е, че дори да бъде финализирана покупката, първите самолети се очаква да пристигнат едва след две години, а окончателната им доставка трябва да приключи през 2023 г. Тоест, честотите в 800 MHz няма да бъдат освободени преди тази дата.


Има вероятност българските военни да не освободят радио спектъра, дори след доставката на новите бойни самолети


Според информация на TechTrends от източник от сектора, военните не обмислят разблокиране на този спектър и след тази дата. Причината е, че те най-вероятно ще запазят на въоръжение старите МиГ-ове, които ще се ползват за тренировка на пилотите и резерв на новите F-16. Пари за модернизация на комуникационното им оборудване на този етап не са предвидени. Потенциално освобождаване, източникът на TechTrends коментира, че може да стане едва след стартиране на наказателна процедура срещу България от страна на ЕС. Брюксел отдавна е определил тези честоти за гражданско ползване.

Mig-29-BAF
Български МиГ-29; Снимка: ВВС на България

Така надеждата за операторите остава спектъра в 700 MHz, към който са насочени и основните им надежди за допълнителен ресурс за национално покритие. При него, близо половината честоти отново са заети от военните, а останалите са свободни. Много малка част от тях са разпределени за цифровата телевизия (DBV-T), които се очаква през тази година да бъдат освободени.

През март Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува дългоочакваната „Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър“. В нея се посочва, че при ефира в 800 MHz е свободен капацитет от само 2×10 MHz, който може да се ползва единствено, ако не създава смущения на изтребителната авиация. Регулаторът отбелязва, че България е единствената страна-членка на ЕС, която не е освободила този спектър и, че това е необходимо, но не споменава никакви конкретни действия или преговори с военните. Ситуацията е сходна при 700 MHz.


Atanas Dobrev Vivacom„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz“ Атанас Добрев, “Виваком”


Официално телекомите не коментират отвъд необходимостта за освобождаване на двете ленти, но в таблицата с обществено обсъждане на проекта за регулаторна политика, от A1 подчертават, че 800 MHz трябва да бъде предоставен с приоритет, тъй като той е необходим за пълно разгръщане на 4G мрежите. Докато 700 MHz да бъде използва след това за 5G. „Виваком“ в становищата си до КРС подкрепя освобождаването и на двата спектъра.

„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz, засега има само пътна карта“, коментира главният изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев по време на среща с медиите през май.

Подкрепящи ленти

telecommunication-antennas

Доста по-розова е ситуацията в спектъра от 2 GHz, където има свободни 2×15 MHz ленти, докато останалите са разпределени по равно между трите основни оператора – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Доскоро този ресурс се използваше от телекомите за временно ползване. Компаниите наемаха целия или част от него за определен период от време. С него подкрепяха настоящите си операции и мрежи.

В политиката си КРС определя, че е готова да го разпредели между трите телекома, като всеки може да получи 2×15 MHz ако заяви желание. „Виваком“ потвърждават интереса си към този допълнителен ресурс по време на общественото обсъждане. Другите два телекома не са изразили становище, но е много вероятно да се възползват от предложението на регулатора и така да запълнят ефира в 2 и 2.1 GHz напълно.

Провалът на малките

max-telecom-bulfoto
Снимка: Булфото

Далеч по-динамично е положението в останалата част от радиоспектъра. Първи по веригата е 1 800 MHz. КРС уж реши този проблем през 2016 г., когато отне разрешителното на една от компаниите, която само държеше част от спектъра без реално да го ползваше. След което регулаторът разпредели по равно за всеки един от трите телекома и двата по-малки оператора по еднакви съседни ленти (2×15 MHz). Единствено „Булстаком“ плати за 2×5 MHz, а останалите 2×10 MHz КРС запази за сателитния доставчик, за да има равнопоставеност.

Нещата се промениха значително оттогава. Финансовите проблеми замразиха развитието на мобилната мрежа на „Булсатком“, докато евентуалната смяна на собствеността може напълно да откаже компанията от това перо и дори да върне настоящите честоти на регулатора. Свободната лента от 2×10 MHz в момента не е достатъчна за апетита на трите телекома, но тя може да стане като се добави тази на сателитната компания.

Другият малък играч – „Макс телеком“ официално обяви несъстоятелност в края на 2018 г. Месеци преди това, лентата от 2×15 MHz, която ползваше, беше прехвърлена на дружеството „Ти.ком“. Липсата на инвестиции за допълнително развитие на мобилната мрежа изнервя трите големи оператора и регулатора. Затова няма да е изненада да се предприемат мерки по освобождаване и на тези честоти.


Държавният регулатор обмисля мерки за освобождаване на честотите, държани от двата малки оператора, които спряха развитието на своите 4G мрежи


КРС официално обявява в своята регулаторна политика, че „ развитието на 4G мрежите на двете нови предприятия е много нисък, въпреки, че първите разрешения са издадени през 2011 г.“ От регулатора допълват, че броят на абонатите им сравнен на база предоставен 1 MHz ползване е много нисък спрямо останалите. По-важното се крие накрая на този раздел:

„Комисията за регулиране на съобщенията предвижда да предприеме действия, с които да осигури ефективното използване на честотите в обхват 1 800 MHz“, е записано в документа. Което навежда на мисълта, че скоро може да имаме ново отнемане на разрешителни. По информация на TechTrends от източници от сектора, такива намерения е имало още миналата година, но така и не са били задвижени.

Много е възможно да се изчаква края на десетгодишния период на разрешителните, който настъпва през 2021 г., за да може този процес да премине безпроблемно пред съда.

Официално, трите телекома не обсъждат ситуацията с техните по-малки конкуренти. В общественото обсъждане на регулаторната политика те одобряват потенциалните мерки на КРС в тази посока. От „Виваком“ посочват, че на всеки от големите им е необходим допълнителен ресурс от поне 2×5 MHz ако не и повече, за да могат да предоставят по-добри и бързи услуги. „Теленор“ изразяват позиция, че е по-добре регулатора да се ангажира с конкретни срокове, кога точно може да се освободят тези честоти в 1 800 MHz.

Част II: Цената на спектъра


euro-1605659_1920

Най-разгорещена е дискусията в 2.6 GHz, където има най-много свободен ресурс – 2×70 MHz и 50 MHz с двойно ползване (TDD). Телекомите още през 2018 г. заявяват пред КРС, че искат намаляване на тарифите за предоставянето на този спектър. Според тях, в момента таксите са доста високи за тези честоти, както и за 3.6 GHz, където свободния ресурс е едва 2×45 MHz (достатъчно за всяка компания да получи по 2×15 MHz).

Съответно те настояват пред регулатора за тяхното намаляване. Аргументите им са, че те ще позволят много по-високи инвестиции от страна на действащите компании и сега самите цени са доста над средните за Европа.


Основната тема преди пускането на 5G в момента са преговорите между телекомите и регулатора за цените на радио ефира


„Основната тема, по която се дебатира в момента с регулатора е за цените на спектъра и за тяхното обвързване с икономическите особености в страната, съпоставката им с нивата на европейските пазари, както и вземането под внимание на характеристиките на разпространение на различните честоти“, коментират от A1 на запитване от TechTrends.

„Разгръщането на 5G мрежи изисква големи инвестиции, като се надяваме при предстоящия ежегоден преглед на таксите регулаторът да отчете този факт и определи такива нива, които да ги стимулират“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Част от спектъра е свободен, но е на изключително високи цени, което въздържа операторите от инвестиции в него“, коментират от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

Обяснението е просто – колкото по-висока е честотата, толкова по-бързо заглъхва тя. Следователно за самите телекоми изграждането на мрежа около подобни спектри е по-скъпо, защото трябва да вложат повече пари в оборудване. Затова те са готови да извадят по-големи суми за честоти с дълги вълни, като 700 и 800 MHz, но при по-късите, започват силно пазарене.

Нов модел

calculator-business-model

Това се дължи на настоящия модел за таксуване, който е свързан с дължината на вълната – колкото е по-къса и честотата по-висока, толкова е по-скъпа. Нещо, което е напълно противоположно на икономическата логика на  телекомите. Затова те предлагат нов, който да е обърнат.

„Моделът се базира на сравнение на цените в България със средните цени за Европа, които са значително по-ниски от тези България“, допълват от „Теленор“ пред TechTrends.

Диалог за понижение на цените се осъществява активно през последната близо година. Провеждат се две отделни обществени обсъждания. Първото, е за разпределение на спектъра в 2 GHz и 2.6 GHz, а второто е за проект за изменение на тарифите за честотите. Последното е по-интересно, защото в становищата може да проследим официалната част от пазаренето между телекомите и регулатора. Включително, в тях са приложени и конкретни сравнения.

Предложението на КРС е да понижи цената на спектъра в 2.6 GHz с 40% от настоящите тарифи. Трите телекома смятат това за недостатъчно. Те представят вече споменатия икономически модел, базиран на съотношението между цената на 1 MHz на човек, спрямо брутния национален продукт на глава от населението и сравнен спрямо средните стойности в Европа.

BG-radio-spectrum-price-vivacom
Таблицата на “Виваком”

В обсъждането се посочват още други фактори, като цялостния спад на приходите в телеком сектора в България през последните десетина години. Внимание привличат две таблици, които са прикачени, съответно от A1 и „Виваком“. Първата показва, че страната ни е на четвърто място от общо 18 държави от ЕС, с най-висока цена на 1 MHz на човек в 2.6 GHz със стойност от 0.075. Това е при сега действащата тарифа.

„Виваком“ внасят допълнителен детайл в тяхната таблица. При нея е добавено как стои България при внесените от КРС промени и намаление от 40%. Страната ни запазва позицията си в челната десетка и заема седмо място със стойност 0.029. Двете таблици са допълнени и с данни за БВП-то на държавите от глава на населението, за да има по-голямо сравнение с икономическата обстановка.

Победата за телекомите

Подробната аргументация на телекомите дава ефект, защото КРС се съгласява да понижи цената не с 40%, а с 60%. По този начин, ако ползваме таблицата на „Виваком“, стойността на 1 MHz в България ще достигне около 0.020. Това ще я постави в долната част на класацията или 14-15 място (зависи от конкретната стойност).


След няколко фази на публични обсъждания, държавата ще понижи цената на радио спектъра в 2.6 GHz с 60%


Регулаторът посочва, че с новите промени, годишната такса за 1 MHz ще стане 40 хил. лева, а еднократната такса за разрешително ще бъде 200 хил. лева на мегахерц. Това решение идва в края на миналата година.

Това не се оказва достатъчно за операторите, които искат допълнителни отстъпки от КРС в общественото обсъждане за регулаторната политика за радиочестотите. Дискусията се провежда след резултатите от тази за тарифите. В нея телекомите настояват, че таксите са високи в 2.6 GHz. Независимо, че регулаторът вече се е съгласил да понижи цените с около 60% и прави компромиси относно срока за издаване на разрешителните. КРС отбелязва, че ще предприеме цялостен преглед на тарифите, но нито една от страните не изпада в повече подробности в този документ.

Търговете в Европа и „оргията по наддаване“

auction

Докато в България пазаренето на телекомите с регулатора се развива с пълна сила, в Западна Европа вече се раздават подобни честоти. На доста високи и солени цени. Последният пример е от Германия, която раздаде 41 блока в спектрите 2 GHz и 3.6 GHz. Четирите телекома, които получиха разрешителни трябва да платят общо 6.5 млрд. евро. Тази сума е само за да могат да ползват честотите, без да се включват инвестиции за оборудване. Същата цена плащат пет телекома в Италия, в търг, определен от някои специализирани издания, като „оргия за наддаване“.

Както може да се очаква, германските и италианските телекоми протестираха за високите суми, които трябва да платят за допълнителните честоти, които ще им позволят да развият 5G мрежите си.

Във Финландия и Австрия сумите са по-скромни. Там, след провеждането на търгове, операторите платиха 77.8 млн. евро и 64.3 млн. евро съответно, за ленти в 3.4 GHz и 3.6 GHz.

В България, обаче никога няма да се постигнат цените от първите два примера, а по-скоро ще са в рамките на последните два. Причината е, че просто в страната не се и няма да се организира истински търг. Трите телекома ще заявят ленти в спектрите, към които имат интерес, ще се споразумеят за начална цена, която ще бъде и финална. Това се дължи на факта, че в България реално вече има само три мобилни оператора. Четвърти, който да прояви интерес към нов честоти не се очертава. Дори, тези, които разполагат с радио спектър в момента може да го изгубят, както стана ясно в предходните редове.


Крайните суми, които българските оператори ще заплатят на държавата за нови честоти ще бъдат по-ниски от повечето в Европа


Призиви за търгове имаше само от страна на „Теленор“ през 2014-2015 г., когато едноименната норвежка група беше готова да плати огромни суми, за да получи допълнителния спектър в 1 800 MHz. Регулаторът и останалите телекоми бяха против подобен сценарий. С промяната на собствеността, „Теленор“ изравни позицията си за „равноправно разпределение на спектъра, между съществуващите оператори“.

При тази ситуация, няма необходимост от създаването на истинско наддаване. Тогава, защо операторите се пазарят с регулатора и обявяват, че цените са високи? Отговорът е, че те искат да вземат честотите на средните начални цени, които се определят при търговете в Европа. Германия и дава ниска начална цена (спрямо абонат), но поради факта, че има четири оператора, които да наддават за тях, крайната сума се качва. Италия поддържа сравнително високи начални цени, но там също имаше голямо наддаване. Отделно двете държави са със значително по-голямо население от България, Австрия и Финландия.

Затова и сравнението с Германия и Италия е доста трудно и дори неуместно.

Част III: Строителна главоблъсканица


mobile-masts

Стигаме до последното голямо парче в пъзела 5G в България. Това са строителните разрешения. Историята и тук е дълголетна и може да бъде проследена в годините, както има и няколко измерения.

Настоящото законодателство приравнява всички елементи и обекти на мобилната мрежа, като самостоятелно строителство. Всяка една клетка, базова станция и др. трябва да премине през разрешителен режим, като за нов строеж. В момента те попадат в трета категория в Закона за управление на територията (ЗУТ).

Омагьосаният кръг

За изграждането на всяка станция се съблюдава спазването на устройствени предпоставки, пълно проектиране, ангажиране на строителен надзор и снабдяване със строително разрешение. След инсталиране на обекта и провеждане на необходимите тестове за неговата функционалност се провежда държавна приемателна комисия за въвеждането му в експлоатация, коментират от A1.

Проблемът се крие в това, че за всяка, дори минимална промяна, този процес трябва да се премине наново. Така, дори да не се променя мачтата на станцията, а само излъчвателното оборудване, ще трябва да се проведат всички процедури. Всичко това коства доста средства и време на операторите, които попадат в един и същи омагьосан кръг всеки път, когато се опитват да модернизират мрежите си.

По оценки на телекомите, узаконяване на един обект отнема между шест месеца и година и половина. По груби изчисления на източници от мобилните оператори, административните разходи за целия процес при интегрирането на нова технология (например 4G мрежа) струва на сектора сумарно около 75 млн. лева. Тези средства са само за разрешителни и разходите по организиране на узаконяването.

Решения в задънена улица

dead-end-sign

Усилията на телекомите за облекчаване на режима датират от години. През 2014-2015 г. имаше поредната инициатива за промяна на ЗУТ и прехвърляне на мобилните мрежи в по-ниска категория, което да облекчи значително разрешителния режим. Тези предложения, дори не останаха на хартия.

Впоследствие се появи нова идея – да се отдели изграждането на телекомуникационните мрежи в специализиран закон. Работата по него започна през 2016 г., като той трябваше да постави в нормативна рамка не само мобилната инфраструктура на операторите, но и да регулира изграждането на фиксираната такава. След близо три години усилия, координация от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), КРС, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и операторите, се роди Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ).


В новия закон за изграждане на телеком мрежи, не беше включена мобилната инфраструктура


Обнародван през 2018 г. той беше горчива хапка за телекомите, тъй като текстовете за мобилните мрежи не намериха място в крайния вариант. Според източници на TechTrends от телеком индустрията – поради липсата на политическа подкрепа. Което е била и съдбата с неосъществените промени в ЗУТ преди това.

Операторите все още таят надежда, че мобилните мрежи в един момент да бъдат включени в ЗЕСМФИ, като те подчертават това по време на обществените обсъждания с КРС и в коментарите си до TechTrends.


Ivo-zlatev-vivacom„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с израждането на мобилни мрежи бяха отложени“ Иво Златев, “Виваком”


„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с нормализиране на условията за израждането на мобилни мрежи и превеждането им към европейските наложени добри практики и стандарти бяха отложени по време на обсъждането и приемането на ЗЕСМФИ“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Година и половина след неговото приемане все още няма конкретни стъпки в тази посока, което е изключително наложително с оглед паралелния дебат за цифровизацията и настъпването на 5G мрежите“, допълва той.

От A1 коментират пред TechTrends, че през април е имало разговори за частично облекчение на режима, като някои елементи от телеком оборудването да не подлежи на строителен контрол. Но и тези диалози не са дали резултати засега.


България е една от страните, в която се изисква най-много време за узаконяване на мобилна мрежа в Европа


„България е сред малко страни в Европа, в които е заложен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на телеком оборудване“, коментират от „Теленор“ за TechTrends. „В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения“.

От компанията дават за пример Румъния, Сърбия и Северна Македония, където вече е облекчен този режим.

Чувствителната тема

telecommunication-tower

Вреден ли е 5G за здравето?“ Този въпрос, а в някои медии директно се посочва като факт, може да се каже, че е частично свързан с липсата на политическа подкрепа за разхлабването на разрешителния режим за телекомите. Презумпцията е, че с облекчаване на строителството на мобилните мрежи, ще отслабне и контрола над електромагнитните излъчвания. Обществото е доста чувствително по темата, затова и политиците гледат да не създават излишно напрежение.

Това е погрешно, защото този контрол не е в правомощията на строителния надзор (ДНСК), а в тези на регионалните здравни инспекции. Според A1, той се осъществява отделно, като единствената връзка със строителните разрешителни е, че се прави, когато обектите бъдат завършени по документи. От оператора допълват, че има специално създаден регистър, в който се записва точното излъчване, което е отчетено от всеки обект, както и всяка потенциална промяна или оптимизация.

Парадоксално е, че всъщност страхът на българите от „вредата“ на мобилните антени е напълно излишен (повече по темата в края на този материал). Защото, страната ни има едни от най-стриктните тавани за радио излъчване. Не само в Европа, но и в голяма част от света. Доста от западните държави спазват насоките определени от неправителствената организация Международна комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), които са одобрени от Световната здравна организация (СЗО).

България прилага много по-стриктни стандарти (близо десетократно) от тези на ICNIRP, което отваря друг проблем. В дългосрочен план, за да може да се разгърне напълно 5G мрежата в страната, ще трябва да се облекчи този таван. Новата технология в един момент ще изиска разполагането на микроклетки на близки разстояния, които да работят с определената за тази цел честота от 25 GHz.

Едно от дългосрочните предимства на 5G е, че в един момент ще обедини редица мрежи и честоти в единна такава. Това сгъстяване, частично ще бъде компенсирано от постепенното изтласкване на други технологии за близка комуникация, като Bluetooth и Wi-Fi. Но пак, ще наложи облекчаване на режима в България.

Телекомите, малко по малко, започват да поставят темата, но без да се ангажират с конкретни предложения колко точно да се вдигне тавана. От A1 коментират пред TechTrends, че възприемането на средните нива от останалата част от ЕС ще е достатъчно. „Виваком“ единствено потвърждават, че правилата в страната са от 90-те години, но не коментират колко точно трябва да се облекчат. Все пак, допълват, че в момента не се водят или поне не се знае, да се водят преговори в тази насока.

Част IV: 5G свят – скоро, но само за трима


5g-phone

Трите телекома работят здраво от техническа гледна точка да са готови за 5G през 2020 г. A1 ще разчита на оборудване от своя основен доставчик Nokia, докато „Теленор“, поне за тестовете, ще продължи да работи с Huawei.

Раздвижване по някой от трите казуса е възможен при предоставянето на честоти, особено предвид интензивните преговори между оператарите и регулатора. Най-реалистични за освобождаване за момента са спектрите в 2 GHz и ако се постигне консенсус за цената – в 2.6 GHz и 3.6 GHz. Последният най-вероятно ще бъде основен при пускане на 5G мрежи в страната. Има някакъв шанс за освобождаване на 700 MHz от военните, но по-ключовия – този в 800 MHz – за момента няма изгледи да бъде отпуснат.

Проблемите със строителните разрешителни и таваните за радио излъчвания най-вероятно няма да намерят скоро решение. Те остават и едни от най-големите предизвикателства за телекомите.

Лимбото на четвъртия оператор

bulsatcom

От всички документи и комуникация може да направим и едно доста важно заключение – през следващите години в България не се очертава да се появи истински четвърти мобилен оператор. Под каквато и да е форма.

КРС се подготвя да вземе мерки срещу липсата на развитие от страна на „Булсатком“ и „Ти.ком“, като не се изключва вероятността да загубят лиценза за честотите в 1 800 MHz. Тяхното отсъствие от обществените обсъждания на ключовите документи на регулатора за развитие на мобилните мрежи, навежда на мисълта, че и те самите нямат намерения и/или ресурс да надграждат услугите си.

Остава последната надежда – създаването на т.нар. виртуален мобилен оператор (MVNO). Няколко компании и сдружения от фирми са опипвали почвата за пускането на подобен в България. Това не се случва, поради една проста причина – те трябва да се договорят с някой от големите оператори, да могат да ползват неговите честоти и оборудване. Самите телекоми не са много щастливи от подобен сценарий, като може да си припомним опита на „Макс телеком“ да договори национален роуминг с „Мобилтел“. Проектът така и не се осъществи, въпреки, че двете компании имаха първоначално принципно съгласие, като точните причини за изхода не станаха известни.


Шансовете да се появи “виртуален” мобилен оператор в България остават ниски, поради липсата на подкрепа от регулатора


КРС от години поддържа становище, че такъв лицензионен режим е обект на търговски отношения между отделните компании. Тоест, комисията няма желание да „задължи“ някой от трите големи оператора или всичките да предоставят мрежите си на виртуални такива.

В приетата регулаторна политика, КРС потвърждава тази позиция в отговор на предложение от Сдружението за електронни комуникации (СЕК) за изграждането на механизми за създаването на MVNO. Миналата година няколко компании, сред които „Нет1“ и „Нетера“ (които са членове на СЕК – бел. ред.) обявиха планове да създадат няколко виртуални оператора, като разчитаха на тройни преговори с телекомите и регулатора. За момента без успех. Най-вероятно, заради непроменената позиция на КРС.

По този начин, българите ще могат да се докоснат до 5G света съвсем скоро – през 2020 г. Като само три оператора най-вероятно ще ни го предложат.

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close