Следващите стъпки ще са преминаването на проектозакона през пленарна зала през май. След което ще започнат преговорите с отделните правителства. Концепцията трябва да премине през одобрението на ЕП, но и на всички държави-членки преди да влезе в сила.

Последствията от тази регулация ще са в няколко посоки. Повечето производители вече са възприели USB Type-C като стандарт при смартфоните, дори вече моделите от нисък клас разчитат на подобна свързаност. Проблем ще има Apple, които разчитат на своя Lightning жак за зареждане и обмен на данни. Друг аспект е, че докато правилата на ЕК влязат в сила те може да имат доста кратък живот. Причината – появата на следващото поколение стандарт в този аспект.

Предвидената регулация

Предложенията на Брюксел са сравнително прости – всички зарядни да използват като стандарт жак USB Type-C при свързване с устройството. Това ще важи за почти цялата палитра от потребителска електроника. В нея се включват смартфони, таблети, лаптопи, гейм конзоли, дигитални камери, слушалки, портативни колонки и др. Целта е да може да се необходими по-малко зарядни на потребителите и така да се намали т.нар. електронни отпадъци.

Изключение ще се прави за устройства, които са прекалено малки за интегрирането на USB Type-C. Такива може да са умни часовници, фитнес гривни и други по-миниатюрни джаджи.

Сред другите идеи са задължаването на производителите да слагат ясна информация за това дали устройствата идват със зарядно или не. Все повече смартфони идват без такива възможности в своите комплекти. Отново идеята е да се опазва околната среда (както и да се пестят разходи – бел. ред.). ЕП иска по този начин, потребителите да са максимално информирани преди да направят покупката.

Ефектът за производителите и потребителите

Вече отбелязахме, че доста от потребителите преминават към USB Type-C, когато става дума за стандарт при зареждане и пренос на данни. Дори смартфоните в нисък клас вече преминаха на него, като преди това ползваха по-стария – Type-B. Компактните лаптопи също преминават към подобен тип свързване. Мощността на зарядните също започва да се изравнява между различните устройства, което прави по-лесно използването на едно и също за тази цел.

Основният противник на тази регулация е Apple. Технологичният гигант държи на своята практика да ползва собствени стандарти при преноса на данни и зареждането на своите устройства. От 2012 г. това е популярният Lightning жак и кабел, който е стандартен за всички модели смартфони iPhone, таблети iPad и лаптопи MacBook. Apple се аргументира, че подобно решение ще навреди на иновациите и дори ще създаде повече електронен боклук, заради зарядните, които не отговарят на стандарта.

Технологичният гигант предпочита регулациите да са подобни на американските, които не са толкова рестриктивни. Apple има дълга история в битката с Брюксел. През 2009 г. Европейската комисия (ЕК) подписа меморандум с тях, Nokia и Samsung за ползването на Micro-USB порта за основно зарядно. Американската компания обаче го заобиколи, заради вратичката, която позволяваше да се ползва собствен жак, ако производителят предостави и адаптор за него. Apple спокойно продава такива отделно и до ден-днешен.

Дали е по-добре късно, отколкото никога

Един от най-големите проблеми на бюрократичната машина на Брюксел е… нейната мудност. Технологиите са сектор, който се развива сравнително бързо, докато последващите ги регулации на ЕС идват понякога с години закъснение. Работата по настоящата започва през далечната 2013 г., като една от причините е именно горчивия опит с Apple и тяхното заобикаляне на меморандума.

През 2020 г. ЕП приема резолюция за изготвяне на такива регулации, след което ЕК започва работа по тях. Две години по-късно имаме и реални резултати и приети текстове. Пълното приемане най-вероятно ще стане до края на годината.

Въпросът е не дали, а кога ще се появи нов индустриален стандарт, докато USB Type-C остарее безвъзвратно. Европейските институции след това трябва да преминат през целия този процес наново. Брюксел оставя някаква надежда за разрешаването на това предизвикателство. ЕП иска Комисията да приготви стратегия до 2026 г., с която да се гарантира съвместимост с всички потенциални нови технически стандарти, които се появят на пазара. Не е пълно решение, но все пак показва, че ЕС мисли и в тази посока.

The post Европа приближава въвеждането на единен стандарт за зарядните устройства appeared first on TechTrends България.

Законодателите на Стария континент искат да подобрят работата на онлайн магазините, търсачките, медиите и други масови платформи. От друга страна, новите регулации са насочени основно към технологичните гиганти, които са в полезрението на ЕП от години. Което беше подсилено от факта, че малките и средни предприятия ще могат да подават по-ефективно колективни искове срещу големите. ЕП наложи и някои промени в последния момент при окончателното гласуване на новия Закон за цифровите (дигитални) услуги.

Във всички случаи, имаме нови правила, които ще оформят дигиталното пространство в Европа. Някои от тях са похвални и в полза на потребителите, други – могат да бъдат нож с две остриета. Като например премахването на съдържание, което се окачествява като „фалшиви новини“. Границата там е прекалено тънка или размита, за да преминем от ликвидиране на дезинформацията до налагането на цензура.

Нов глас срещу насочената реклама

Редица евродепутати искаха директно да забранят насочената реклама онлайн. Това не се случи и се постигна компромисно решение. На първо място, в момента интернет компании няма да могат да събират някои доста лични данни, като сексуална ориентация, политически и религиозни убеждения. Те също така няма да могат да предоставят насочена реклама на малолетни деца.

Последният елемент е в събирането на съгласие за проследяване на потребителите. Прословутият GDPR беше елегантно заобиколен от някои компании, като поставят дълги и объркващи формуляри, в които посетителите на сайта трябва изрично да забранят своето съгласие. Което ги поставя пред дилема – да изгубят 5-10 минути из различни менюта или да натиснат просто бутона „Съгласявам се“.

Сега ЕП изрично забранява тази практика, като „несъгласието трябва да може да се изрази бързо, лесно и по същия начин като съгласието“. Друга новост е, че сайт или платформа не може да откаже достъп или услуги, ако посетителите откажат проследяващите инструменти. Нещо, което също се практикува в момента от някои страници, но не толкова масово, колкото объркващите формуляри.

Има и още мерки свързани с осигуряването на повече прозрачност, затова как се обработват данните от алгоритми за изкуствен интелект (AI). Освен това, компаниите трябва да поддържат отворен формат, който да позволява достъп до тях при наличието на публичен и научен интерес.

Борбата с дезинформацията

Една от основните цели на новите регулации всъщност имат за цел да намалят разпространението на дезинформацията. Проблем, който се изостри покрай коронавирус пандемията и освен здравните аспекти, обхвана и технологични, като например 5G мрежите. В закона, отговорност за разпространението на фалшиви новини ще носят платформите, като социални мрежи, системи за споделяне на видео и други.

От една страна, технологичните гиганти използват доста алгоритми с които крият подобно съдържание. ЕП предлага да се изградят механизми, които бързо и ефективно да премахват нелегалните клипове, постове и др. От друга, тези действия могат да прекрачат тънката граница на цензурата. Затова, ЕП ги задължава да вкарат в своите правила етични принципи, в които се налага равнопоставеност и без да се нарушава фундаменталните права на човека.

Първоначалната идея на медийните корпорации беше тази практика да се забрани напълно, но Брюксел предпочете да има средства за борба с дезинформацията.

Малко за „тъмните модели“

Под термина „тъмен модел“ се има различни автоматизирани системи, които събират по агресивен начин персонална информация. В някои случаи, дори потребителят може да не разбере, че е дал съгласие за дадено действие. Например, пускането на редица изскачащи прозорци (pop-up), които в стремеж да затвори, посетителят дава някакво разрешение. В аналоговия свят, „тъмни модели“ е дребният шрифт на договорите.

ЕП също така забранява и автоматизираните системи, които могат да дават автоматични съгласия. Те може да са вградени функции в браузъра, за които потребителите дори да не подозират, че са активни.

Значение и процес на приемане

С новия закон, ЕС ще се опита за пореден път да даде пример на света. Ако не в друго, то поне при регулациите, обединена Европа е почти винаги с едни гърди напред. По отношение на опазването на личните данни бяха също положени първите стъпки, чрез GDRP. За съжаление, подобно на повечето правила, бизнесът веднага намери вратички за заобикалянето им. Новото законодателство на ЕС трябва да ги затвори, както и да прецизира някои нови елементи в дигиталния свят. Другата цел е хармонизацията между няколко вече готови закона, които осигурят приемственост и последователност в нормативната рамка.

ЕП прие с голямо мнозинство крайният текст на Закона за дигиталните услуги. Съветът на Европейския съюз вече одобри новите правила. Последната фаза е да се получи зелена светлина от съвета на министрите на ЕС. Насрочени са общо пет такива срещи между края на януари и началото на април, през които може да мине. При финално одобрение, той ще влезе в сила през 2023 г.

The post Европа прие дигиталните регулации с някои ключови поправки appeared first on TechTrends България.

Учените още дадоха препоръки за насърчаване на изследванията на ефектите от въздействието на милиметровите радиовълни (с честоти над 24GHz), цялостното дългосрочно излагане на радио излъчвания и повече средства за ново поколение измервателни уреди.

Корекция на ограниченията

В момента Европейският съюз насърчава на страните-членки да използват препоръките на Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Според тях електромагнитното поле на базовите станции в честотите, които се ползват за 5G, не трябва да надвишават 61 V/m, а плътността на излъчване да е под 1 000 µW/см². Другият източник на радиовълни при мобилните мрежи са потребителските устройства. При тях излъчването се измерва чрез относителния коефициент на поглъщане (SAR), който според ICNIRP не трябва да надвишава 2W/кг.

Препоръките на учените от панела организиран от Иво Христов са тези стойности да бъдат редуцирани, така че да се избегнат напълно всякакви канцерогенни рискове. Доктор Фиорела Беподжи от института „Рамацини“ в Болония смята, че електромагнитното поле на базовите станции трябва да се редуцира 10 пъти до 6.1V/m. SAR трябва да се понижи до 1.6W/кг, колкото е регулирано и в САЩ.

Ефектът за България

Добрата новина за българските потребители е, че при нас от десетилетия електромагнитното поле в честотите за телекомите е ограничено до тази стойност от 6.1V/m. При SAR се използват европейските сертификати за устройства, така че там ще зависим от решенията на ниво Брюксел.

Режимът в България като цяло е доста по-строг по отношения на електромагнитните излъчвания. Ограничителните нива са едни от най-ниските в света, като според професор Мишел Израел те са достатъчно защитаващи за местните потребители. Той сподели това преди година в просторно интервю за TechTrends. По същия начин има и троен режим на контрол на излъчванията при монтиране и модернизиране на базовите станции на телекомите, който включва и последващо наблюдение.

Фактът, че предложените от учените нови нива съвпадат с българските регулации, показват, че те са достатъчно ефективни и защитаващи. С което може да се разсеят опасенията за изграждането на 5G мрежи от трите телекома в страната.

Малко познатия спектър

Мобилните 5G мрежи в ЕС работят или ще работят с три честотни ленти – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Първите две са добре познати на телекомите, регулаторите и учените. При тях може да се наблюдават странични или опасни за човешкото здраве или за природата ефекти, когато се използват с голяма мощност.

Световните учени са на различно мнение за точните прагове на безопасност, както споменахме ICNIRP препоръчват по-свободен режим, докато панелът от специалисти на Иво Христов в ЕП са за по-стриктен. Дори да не постигнат компромис, разбрахме, че българския потребител е достатъчно защитен. Освен това местните телекоми работят в момента за 5G само с 3.6GHz, която преди десетилетие се използваше за 4G мобилна връзка в София от вече фалиралия „Макс телеком“. Ползват се и съществуващи 4G честоти, когато се прилага технологията DSS.

Ситуацията е доста различна с т.нар. милиметрови вълни, тези при честоти над 24GHz. Третата лента за 5G е позиционирана в 26GHz. Учените са единодушни, че изследванията за ефектите от този тип честоти са малко, недостатъчни, с което изводите не могат да бъдат достатъчно категорични. Затова те призовават, този спектър да се изучи по-детайлно, преди да започне да се използва масово. Телекомите в Европа за момента не разчитат на него, но в други места по света, например в САЩ той вече се ползва за 5G.

The post Евродепутати ще поискат преразглеждане на лимитите за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Двете са част от амбициозните планове за реформа на ЕК в областта на цифровите платформи. Първият закон е свързан с дигиталните услуги и засяга повече съдържанието, което се разпространява по онлайн платформите. Вторият обхваща дигиталните пазари и има повече антимонополно значение.

Последният може да доведе до много сериозни последици – от космически глоби между 6 и 10% от годишния глобален оборот, до дори разцепването на корпорациите, за да се прекрати злоупотреба с монополно положение. Мерките идват само седмици след като в САЩ започнаха серия от дела срещу Google и Facebook, като се очаква скоро да има такива и за Amazon и Apple. ЕК също започна разследване срещу Amazon за злоупотреба с монопол.

Някои политици във Вашингтон също призовават от почти две години, за разцепване на технологичните гиганти, което загатва, че натискът срещу тях може да се засилва през следващите години.

Законът за дигиталните пазари

Както отбелязахме вторият законопроект на ЕК е по-важен и затова го разглеждаме с приоритет. Той има за цел да „отговори на негативните последици от определеното поведение на ключови платформи“ в рамките на единния пазар в ЕС. Брюксел не ги изброява поименно, но от описанието им може да направим конкретни изводи.

ЕК ги описва като платформи със значително влияние върху вътрешния пазар и играят ролята на „пазители“ на дигиталния свят. Те са средството на бизнеса да достигне потребителите и се възползват от това, за да утвърдят своето доминиращо положение или вече са го постигнали. ЕК също така смята, че може да налагат правилата на целия пазар, който контролират, заради ключовата им посредническа позиция.

Брюксел коментира, че в някои случаи те контролират цели екосистеми от платформи. Когато подобни компании злоупотребяват със своите положение, те забавят прогреса и не позволяват на конкурентите си да достигнат изобщо до потребителите, смятат от ЕК. Дори без да ги назовава, лесно може да заключим, че първи в мерника на Брюксел ще попаднат гиганти, като Apple, Amazon, Google, Facebook и Microsoft. Някои от тях вече имат по няколко солени глоби наложени от ЕС.

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“, коментира Маргарет Вестагер, зам.-председателят на Европейската комисия.

ЕК ще дефинира съответни прагове, които да определят влиянието на компаниите. Ще бъдат забранени редица практики, като за пример е дадена невъзможността да се изтриват преинсталирани приложения. При нея са заплашени основно Apple и Google с техните изисквания за смартфон платформите iOS и Android съответно. С лошо око ще се гледа и на насочени действия по ограничение на външни компании да използват екосистемите им, на база, на това, че предлагат конкурентни услуги.

Мерките са повече от строги, някои дори крайни. Предвиждат се глоби до 10% от световния оборот на съответните нарушители. Радикална е възможността да се наказват системните нарушители с „преструктурирането“ им и дори разделянето на техните бизнеси. Това означава, че ако гигантите не се съобразят с правилата в Европа те са заплашени от разцепване, ако искат да продължат да предлагат услугите си на Стария континент. Мярка, която предлагат и някои американски политици.

Законът за дигитални услуги на ЕС

Проектът за дигитални услуги е доста по-скромен като мерки, спрямо този за пазарите. Неговият обхват покрива нелегалните стоки, продукти, услуги и съдържание, което се предлага онлайн. ЕК планира да въведе защитни механизми за неправомерно изтрити данни от платформите. Както и да задължи компаниите, които ги администрират да вземат мерки срещу ползването на техните системи за злоупотреба.

Брюксел ще се опита да въведе по-голяма прозрачност при ползването на онлайн реклами и алгоритмите, които препоръчват съдържание на потребителите. Тук ще бъдат засегнати силно Google, Amazon и Facebook. ЕК може и да задължи, корпорациите да предоставят част от данните си за изследователски цели.

Към всичко това, всички платформи, които се ползват от над 10% от населението на ЕС ще се считат за системни и не само ще са обект на горните регулации, но и ще бъдат поставени под допълнителен мониторинг. ЕК не споменава, каква ще е институцията, която ще го осъществява, но такава ще има.

Перфектният коктейл

Брюксел се опитва да създаде регулаторна рамка, която да формира единен цифров пазар в Европа от повече от десетилетие. Досега, мерките бяха насочени основно към телекомите, а редица от по-амбициозните предложения бяха отхвърлени или смекчени. Този път ЕК действа комплексно и двата проектозакона са перфектния коктейл, който ще постави под стриктен контрол технологичните гиганти.

Последствията може да са фундаментални за компании, като Амазон, Apple, Google и Facebook. Почти всяка една от тях фигурира в поне един от примерите дадени от комисията. Което, комбинирано с очакваните регулации в САЩ, може напълно да трансформира технологичният свят след няколко години.

Временната утеха е, че това са само проектозакони. Те тепърва трябва да бъдат обсъдени и приети в Европейския парламент (ЕП), както ида бъдат одобрени от страните-членки на ЕС. Този процес може да отнеме между една и две години. Допълнително, Брюксел много често дава някакъв срок за да може бизнесът да се адаптира, който също може да бъде от порядъка на две години.

Така ефектът от тези регулации ще се усети най-рано след три до четири години. Ако се запазят всичките предложения на ЕК до крайния вариант. Настоящата формулировка на двата проектозакона обаче е доста плашеща за изброените технологични гиганта и е повод за сериозно притеснение.

The post Европейският съюз подготвя нови правила за технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Във виртуална конференция българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) и Мишел Риваси от Групата на Зелените обявиха, че няма научен консенсус относно пълната безопасност на новите технологии.

Заключението на повечето поканени панелисти е, че има „бели петна“ в някои области, както и че са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Това не означава, че разгръщането на 5G трябва да бъде спряно или забавено, тъй като основните опасения са свързани с милиметровите вълни (25GHz в Европа), които ще навлязат в новите мрежи на по-късен етап.

Повече и по-качествени изследвания

В същият момент, призивът за по-задълбочено изследване на по-малко разглежданите ефекти и параметри на ролята на мобилните технологии върху човека и околната среда е повече от необходим, за да се разсеят допълнително опасенията на хората.

„Пандемията показа, колко е важна дигиталната свързаност“, обяви Иво Христов в откриването на виртуалната конференция. „Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“, допълни той, като също така подчерта, че трябва да се отговори на страховете на хората.

„Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“ Иво Христов, евродепутат

Франц Кархър от главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия коментира, че в момента има много изследвания, но много от тях са некачествени, с противоречиви резултати или такива, които трудно могат да се повторят.

„Заключението е, че ни трябват повече и по-качествени изследвания“, обяви Кархър. Той допълни, че ЕК вече е инвестирала близо 50 млн. евро в подобни научни трудове и експерименти свързани с електромагнитните полета. В новата програма до 2028 г. има и перо заделено за подобни цели.

Критиките срещу ICNIRP

Една от основните задачи на конференцията беше да се уточни дали ограниченията, които се предлагат от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчно предпазващи. Организацията направи няколко ревизии на своите препоръки, последната от които беше направена през 2020 г. именно във връзка с навлизането на 5G.

„Оценката на риска на ICNIRP е адекватна и се базира не на един или няколко, а на множество научни трудове, консултации с учени и организации“, коментира Родни Крофт, председател на ICNIRP.

Той се присъедини към забележките на ЕК, че доста изследвания не са качествени или противоречиви, затова не трябва да се ползват като категорично доказателство за потенциална вреда.

„Единични изследвания не могат да се използват за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“ Родни Крофт, INCNIRP

„Когато две сходни изследвания показват диаметрално противоположни резултати, няма как те да са верни, а по-скоро трябва да се подобрят техните параметри, за да се постигнат консистентни резултати“, коментира Крофт. По неговите думи, подобни противоречия могат да се ползват за много добра основа за последващи и по-качествени изследвания.

„Но не може да се ползват единични изследвания за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“, заключи Крофт.

Неизвестните

Основните пропуски, неизвестни или липса на консенсус сред учените за влиянието на електромагнитните излъчвания са в две посоки. Първата е при кои стойности има повишен риск от рак (канцерогенеза), втората е свързана с използването на милиметровите вълни (тези над 20GHz).

Натрупването на няколко изследвания в тази посока все пак хвърлят сянка върху ограниченията. Елизабет Кардис от Иниститута по световно здраве в Барселона (ISGlobal), коментира, че има доказателства, които засега не са категорични, че при по-ниски нива от тези на ICNIRP може да има повишен риск от образуване на рак.

„Последните изследвания показват, че новите насоки на ICNIRP от 2020 г., може да не са достатъчно защитаващи за хората и телеком работниците. В същия момент, няма убедителни доказателства затова, че са и опасни“, коментира Кардис.

Доказателствата и детайлите

По време на дискусията бяха цитирани две подобни изследвания публикувани официално през 2018 г. Едното е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ. При него е установен увеличен риск от туморни образования в мишки, но при излъчвания надвишаващи лимитите на ICNIRP. Второто изследване е на италиански екип и отново тества за туморни оброзования в мишки, но на нива в рамките на лимитите на организацията. При най-силните електромагнитни полета (50 V/m) е забелязан увеличен риск от образуване на рак, докато при по-малките този риск изчезва. Прагът, според ICNIRP е 58 V/m.

Това донякъде е повод за притеснение, но по-скоро е сигнал за прецизиране на регулациите. За момента, мобилните мрежи излъчват между 1% и 2% от разрешените стойности на ICNIRP, като в тях се включват и 5G инфраструктурата. Това показват замерванията на британския регулатор OFCOM направени в началото на 2020 г. С други думи – дори организацията да трябва да понижи своите лимити, настоящите мрежи не представляват опасност за здравето. В България, дори прагът за електромагните полета е близо 10 пъти по-строг и е фиксиран на 6.14 V/m.

5G няма драстично да увеличи излъчванията на мобилните мрежи. Ако има такова, те пак ще останат много под ограниченията, които ICNIRP слага в момента.

„Добавянето на нови честоти и устройства ще доведе до минимално увеличение на общите нива на излъчвания в рамките на ЕС. Това показва изследване, спонсорирано от ЕК. Говорим за ръст от 0.7% спрямо стандартите на ICNIRP“, коментира Франц Кархър от ЕК. С което кумулативните излъчвания няма да надвишават 5% или около 3 V/m, далеч под очертаните рискови стойности от италианското научно изследване.

Милиметровите вълни

Друго „бяло петно“ са милиметровите вълни, те са изследвани, но количествените трудове посветени на тях са много по-малко в сравнение със спектъра, който се използва в момента. Това е ключов въпрос, тъй като в Европа операторите планират на по-късен етап да включат подобни честоти на 25GHz. В някои държави извън Стария континент подобни ленти вече се използват за 5G, но с малък успех, заради липсата на слоеве на мрежата.

Арно Тиленс от университета в Гент обясни, че има разлика между излъчванията които са вредни за хората и нивата, които могат да окажат влияние върху по-малки организми от околната среда. Важен момент е, че по-висока доза излъчване получават тези, които не използват мобилни технологии.

С други думи, хората са облъчвани с електромагнитни вълни доста по-силно, отколкото живите организми около тях. При мобилните мрежи до 4G включително антените излъчват еднакво за всички, като разликата е в това, че хората има устройства с тях, които приемат. При 5G, сигналът ще е насочен, с което на теория ще се намали още повече излъчването към тях. Но, ако използваме различни сензори, които да слагаме на животни за проследяване и други цели, ефектът трябва да се изследва допълнително.

По-важно беше сравнението, че научните трудове за честотите над 6GHz са много по-малко като количество спрямо спектъра под тези ленти, които се ползват в момента масово от операторите. С налагането на 25GHz навлизаме в по-малко изследвана територия.

Попълване на „белите петна“ и препоръките

От ICNIRP реагираха, макар и в онлайн чата на дискусията – зам. председателят Ерик Ван Ронген, обяви, че се работи по доклад, който ще покаже „белите петна“ по отношение на електромагнитните вълни и техните ефекти.

Обещанията на ЕК за допълнително финансиране за изследвания също е важна крачка в посока на успокояване от страховете към 5G. Елизабет Карис направи добро предложение за необходимостта от изграждане на мониторингова система в рамките на Европа за силата на електромагнитните излъчвания. За момента, това е практика на местните регулатори. В България например, имаме три нива на контрол и замервания на базовите станции.

Виртуалната дискусия показа, че притесненията спрямо 5G и мобилните технологии са преекспонирани и преувеличени. Но все пак има елементи в науката и регулациите, които трябва да се прецизират, особено ако искаме да сме напълно сигурни при интеграцията на милиметровите вълни през следващите години. Призивът за повече и по-качествени изследвания, както и за отпускането на средства за тях също е похвален.

The post Евродепутати призоваха за повече научни изследвания за ефектите на 5G appeared first on TechTrends България.

Отговорът на Стария континент е донякъде предсказуем – Брюксел подготвя редица регулации и нормативни рамки, които да регламентират и евентуално популяризират AI системите сред бизнеса. Дали ЕС ще успее да спечели доверието на компаниите и потребителите е големият проблем, който европейските депутати правилно идентифицират.

Потенциалната пречка е, че бюрократичната машина на Брюксел исторически действа доста бавно и първите резултати може да дойдат с доста голямо закъснение. Особено, спрямо бързото развитие на САЩ и Китай в областта. Към AI ключови са и мерките, които ЕС ще вземе относно използването, събирането на големи масиви от данни и дали ще се реализира идеята за европейски облак.

Първи по учени, последни по инвестиции

Твърдението, че Европа разполага с много силна развойна дейност се потвърждава поне в част от данните от изследването на ЕП. Старият континент води безапелационно по брой учени в областта на AI – над 43 хил. САЩ имат 28 хил., докато Китай – 18 хил. Ако приравним данните спрямо населението и на всеки милион работници ЕС и Щатите са почти с паритет – 172.9 и 173.1 съответно.

Любопитно е, какво става с научните трудове, които тези AI учени създават. ЕС са създали малко под 15 хил. такива изследвания, докато Китай води с малко над 15 хил. САЩ имат само около 10 хил., но техните са много по-качествени и популярни, защото получават повече цитирания, което е ключов показател в тези среди.

Ситуацията започва да става доста неприятна, когато се пренесем от научната в бизнес сферата. Компаниите, които създават и изграждат AI решения на Стария континент са едва 5 120, срещу 6 400 в Китай и цели 9 000 в САЩ. Ситуацията при стартъпите е още по-мрачна, като щатските такива са малко под 1 400, европейските са близо двойно по-малко – 726.

Утехата е, че стартиращите компании в Китай са наполовина на тези на Стария континент. Засега, защото при съотношението на рисковите инвестиции ЕС изостава с много. САЩ са осигурили малко под 17 млрд. долара капитал за AI компаниите. Китай не са далеч, като обема финансиране е 13.5 млрд. долара. Европа обаче привлича едва 2.8 млрд. долара.

В дългосрочен план, двойната преднина на Стария континент при стартъпите може да изчезне спрямо Китай, които осигуряват доста повече рисков капитал. Пекин поставя AI системите сред приоритетите за развитие и се очаква да разпределят още средства (включително държавно финансиране) за това. Друга тревожна тенденция е, че в доста случаи европейски компании свързани с AI са придобивани от дружества, които не са базирани на Стария континент.

Доверие в технологиите

ЕС правилно идентифицира един от проблемите – липсата на доверие на хората и компаниите в AI, но и в технологиите като цяло. Според българската евродепутатка Ева Майдел това може да стане с развитието на предпазни системи, стандарти и етичен кодекс, който да гарантира безопасното им внедряване и ползване.

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“ Ева Майдел, евродепутат

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“, коментира Майдел, по време на онлайн конференция на ЕП посветена на AI системите.

Дали липсата на доверие е основна причина, в доклада на ЕП не се споменава, но данните за интеграцията на AI сред фирмите показват, че Европа изостава спрямо САЩ и Китай. Около 22% от щатските дружества са интегрирали подобни системи, а 29% са започнали пилотни проекти свързани с AI. В ЕС дяловете са 18% и 26% съответно. За сметка на това китайските фирми възприемат новата технология много по-бързо – 32% внедрени и 53% с пилотни проекти. Това може да се обясни и донякъде с по-малкото количество дружества в азиатската държава.

По пътя на регулациите

ЕС отговаря на тези тенденции с познатия за Брюксел начин – с регулации. През последните две години бяха изградени някои насоки и бели книги за AI, но по-важните стъпки ще бъдат предприети през 2021 г. Тогава се очаква да излезе първия пакет от нова нормативна рамка свързана с AI. Тя в момента се изготвя активно от ЕП. До края на октомври ЕП прие три доклада, които изследват възможностите и посоките, които регулациите могат да поемат.

В тя се описва, че освен конкретни регулации за системите за изкуствен интелект, действията на Брюксел трябва да обхванат още няколко аспекта – етиката на AI, както и авторските права свързани с технологията.

Според пресаташето на ЕП Ясмина Янкова, трябва да има специални правила, които да обхващат интелектуални трудове създадени с помощта на новата технология, както и само от хора. Ако бъде изготвена правилно, регулацията може да реши потенциалния проблем в научните среди за споделянето на AI данните, в които вече назрява конфликт между учени и бизнеса. Включително и за потенциалните вреди и кой носи отговорност за щети причинени вследствие на решения взети от изкуствен интелект.

Ключът е в данните

Друг ключов момент, който ЕС правилно идентифицира е важността на данните. Колкото повече информация един AI обработва и има достъп до, толкова по-ефективен той може да бъде. Това е един от факторите за бързия успех на китайските компании за изкуствен интелект, които могат да имат достъп до страшно много информация.

ЕС защитава доста силно потребителските и корпоративни данни, което в един момент може да попречи в развитието на AI системите. Точно, затова Брюксел започна да разширява своите регулации в тази насока. Идеята на Европейската комисия е да създаде единен пазар за данни в рамките на Стария континент. Първата стъпка в тази посока вече е предприета, като на 25 ноември беше публикуван нов закон за управлението на данните.

Той има за цел да регулира начина по който се обработва информацията от големите компании, корпорациите и технологичните платформи. Моделът, който се търси е неутралност на данните – тоест, дружествата, които я обработват няма да могат да я ползват, за препродажба или разработката на собствени продукти. Подобни компании ще се наричат посредници и трябва да използват максимална прозрачност в своята технология.

Това ще важи за обработката на индустриални данни, а не на потребителски. За вторите, ЕС използва вече наложената главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Идеята на новата рамка е да улесни и да наложи прозрачни механизми за споделяне на информация между големи компании, публични институции и др.

В рамките на закона за управление на данните се предвижда и създаването на европейски облак, който ще обхване девет стратегически сектора – здравеопазване, екология, енергетика, земеделие, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения. Те ще са изградени съвместно от държавни агенции и частни компании, както и ще включват подсигурена технологична инфраструктура и механизми за управление. Новите европейски пространства за данни (както ги нарича Брюксел) ще бъдат в основата за създаването на нови продукти, базирани на ползването на големи масиви от информация.

The post Европа иска да остане в AI надпреварата appeared first on TechTrends България.

Това са част от основните тези, около които се обедини Организацията на европейските телеком оператори (ETNO) и световната Асоциация на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA). Двете браншови институции организираха общ дигитален семинар по темата за 5G, дезинформацията и ефектите на технологията върху човешкото здраве. Сред участниците имаше и редица представители от Европейския парламент, които до голяма степен застанаха зад приемането на петото поколение мобилни мрежи.

Критичен сектор за икономическия растеж

Председателят на ETNO Лиз Фур обяви, че в Европейския съюз вече има изградени 29 мобилни мрежи в 9 държави (10 ако броим Великобритания – бел. ред.). Ролята на новото поколение обаче е много по-стратегическо, от проста еволюция и по-големи скорости на връзка.

„Въпросът не опира само до пускането на мобилните мрежи, а и до стратегическото развитие на Европа“, обяви Лиз Фур от ETNO. „Чрез 5G ние може да предоставим конкурентно предимство на малкия и среден бизнес, индустрията и обществените институции“, допълни тя.

„Чрез 5G ние може да предоставим конкурентно предимство на малкия и среден бизнес, индустрията и обществените институции“ Лиз Фур, председател на ETNO

„5G ще е в основната на икономическото възстановяване на европейската икономика“, това обяви Афке Шарт, вицепрезидент на GSMA отговорен за Европа. Асоциацията публикува през март своя годишен доклад, в който посочва, че новото поколение мобилни мрежи ще са допринесат до 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2025 г.

Тези изказвания бяха подкрепени и от взелите участие в дискусията европейски депутати. Тяхното мнение съвпада с твърдението, че 5G ще помогне за икономическия растеж на ЕС и за поддържането на конкурентоспособността на континента.

„ЕС работеше за преодоляването на пандемията, като сега трябва да направим същото за икономическото възстановяване на Европа след нея“, коментира финландския евродепутат от социалистите Миапетра Кумпула-Натри. Тя допълни, че в извънредната обстановка, телеком мрежите издържаха на допълнителния трафик, което доказва, че те трябва да се разглеждат като критичен сектор.

„Какво ще се случи ако следващия път не се справят? Трябва ли да ги разглеждаме като критичен за Европа сектор – да“, коментира Кумпула-Натри. Тя допълни, че в момента цялото ни общество зависи от мрежите и свързаността и това ще се усилва с времето.

„Какво ще се случи ако следващия път мрежите не се справят? Трябва ли да ги разглеждаме като критичен за Европа сектор – да!“ Миапетра Кумпула-Натри, депутат от Европейския парламент

Евродепутатката от Финландия обаче предупреди, че Европа изостава с разгръщането на 5G, което може да забави повишаването на ефективността на икономиката на Стария континент.

„5G е ключов елемент в изграждането на бъдещите услуги, иновации и индустриални възможности“, коментира Сузана Солис Перез, евродепутат от Испания. Тя е сред докладващите представители за научния панел, който трябва да изготви оценка за въздействието на 5G спрямо човешкото здраве и околната среда, поръчано от Европейския парламент. Според нея, именно резултатите от това изследване на ЕС ще бъде сред основните оръжия срещу дезинформацията.

„Мрежите се очаква да създадат милиарди евро в широк спектър от индустрии“, допълни Сузана Перез.

Вредата на фалшивите новини

Вълната от дезинформация, която обхвана Европа през последните няколко месеца има доста допирни точки. Тезите, които се развиват в нея са еднакви в повечето държави, като самите те са оборени от международните и научни организации. Също така се разпространяват много по-бързо от самия коронавирус, поради засилващата се роля на социалните мрежи и свързаността в нашето общество.

„Подобна негативна кампания не се случва за първи път срещу мобилните оператори – фалшиви твърдения и новини имаше при пускането на 2G, 3G и 4G“, коментира Афке Шарт, вицепрезидент отговорен за Европа на GSMA. „Разликата е, че сега фалшивите новини се разпространяват много по-бързо и насочено към уязвими групи, което придава много по-голяма масовост спрямо предходните поколения“.

„Фалшиви твърдения и новини имаше и при пускането на 2G, 3G и 4G – разликата е, че сега те се разпространяват много по-бързо и по-насочено към уязвими групи“ Афке Шарт, вицепрезидент на GSMA

Крайният резултат е повече от притеснителен, заради директните призиви и действия от уплашени граждани в някои държави за унищожаване на критична инфраструктура на телекомите. Според Шарт, атаките срещу мобилните кули, което се дължи на онлайн истерията около 5G, рискуват не само свързаността на цели райони, но и поставят под заплаха изграждането на новото поколение мобилни мрежи.

Забавянето ще се отрази негативно и върху потенциалното икономическо възстановяване на Европа след коронавирус кризата. В дългосрочен план, пораженията ще са още по-големи – Стария континент вече изостава с разгръщането на 5G технологията, която ще се задълбочи и ще намали значително конкурентоспособността му спрямо САЩ, Китай, Южна Корея, Япония и други.

Лек срещу инфодемията

Фактът, че дезинформацията за 5G мрежи се разпространява по-бързо от коронавирус пандемията, накара Световната здравна организация и други експерти да я описват като „инфодемия“. Още по-голямата ирония е, че именно прогресът на мобилните комуникации и 4G позволиха това да се случи.

Има ли истина в дезинформацията? Не, тя беше оборена от Световната здравна организация, Международния съюз по далекосъобщения и Европейската комисия, допълни Афке Шарт от GSMA. Какво е решението – да се повиши информираността на гражданите за ползите от технологията, липсата на доказани негативни ефекти. Тезата ѝ беше подкрепена и от испанската евродепутатка Сузана Солис Перез.

„Дезинформацията, относно излъчванията и етиката на мрежите е повече от странна“, коментира Кумпула-Натри. „Когато някой ме попита дали няма да спираме 5G, аз отговарям според тях колко назад трябва да се върнем с технологиите – 2G ще бъде ли достатъчна стъпка?“. Тя намекна, че ако се действа по тази логика, трябва да изтрием десетилетия на технологичен прогрес.

„Когато някой ме попита дали няма да спираме 5G, аз отговарям според тях колко назад трябва да се върнем с технологиите – 2G ще бъде ли достатъчна стъпка?“ Миапетра Кумпула-Натри, депутат от Европейския парламент

По-важното е, че според Кумпула-Натри, трябва да се информират не само обикновените хора, но и представителите на местната власт. Защото те, подобно на гражданите няма как да бъдат експерти по всичко и могат да бъдат също подведени от дезинформация. Един от инструментите, който беше даден за пример от евродепутатите, които взеха участие в дискусията беше пуснатият преди часове портал European Digital Media Observatory (EDMO), който има за цел да служи за проверка на факти и информация онлайн. Истинските му функционалности все още не работят.

Именно заради подобни опасения са стопирани търгове за радиочестоти предназначени за 5G, което реално забавя пускането на новата технология.

„Само 20% от честотите в Европа за 5G са разпределени и трябва да достигнем 100% до 2021 г.“, констатира Кумпула-Натри. Именно недостатъчния радиоспектър е сред основните пречки за разгръщането и забавянето на новата технология и в България.

The post Евродепутати: Мобилните мрежи и 5G са критичен сектор за бъдещето на Европа appeared first on TechTrends България.

Извънредни мерки

В общо обръщение на ЕК и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) се обявява, че за момента няма претоварване на мрежите на Стария континент. Повишеният трафик, може да доведе до такова и тогава, за да се запази връзката на потребителите с глобалната мрежа, се предоставя възможността да се налагат извънредни мерки за неговия контрол.

Това означава, че телекомите ще могат да забавят скоростта към сайтовете и онлайн услугите. Има две условия. Първото е, че всички категории трафик ще бъдат равнопоставени и трябва да се третират еднакво. Тоест няма да се забавя достъпа само до видео стрийминг услугите или гейм сървърите. Второто условие, че подобни мерки се налагат само ако са извънредно необходими или ако има заплаха за временни или перманентни прекъсвания на връзката вследствие на повишения трафик.

ЕК също така призова стрийминг платформите да намалят качеството на предлаганото съдържание, от High Definition (1080p) на Standard (до 720p), с цел да не се изпада в ситуация, в която трафикът да надвиши значително капацитета на мрежите и реално да се блокира достъпа на потребителите до интернет. Netflix, YouTube и Amazon Prime обявиха, че ще се съобразят с препоръката на Брюксел.

През годините Европейският съюз наложи стриктни регулации на телекомите, които им забраняват да предприемат мерки за регулиране на трафика. Така се пресичат лоши практики, като например приоритизиране на скоростта към определени сайтове или умишлено забавяне с цел преминаване към по-висок план.

Мрежите издържат… засега

Мерките срещу коронавируса, доведоха до бум на онлайн услуги като дистанционно обучение, работа и електронни уроци, както и засиления интерес към гейм и стрийминг платформи. Това доведе до рязко покачване на цялостния трафик на телекомуникационните мрежи. От BEREC обявиха, че има повишаване на потока от данни, но засега няма прекъсвания или претоварвания вследствие от него.

В България, ситуацията не се различава от цялостната в Европа. „Виваком“ официално обяви значителен ръст на трафика си, но и допълни, че за момента (18 март е изпратено съобщението – бел. ред.) няма проблеми в предоставянето на услугите за пренос на данни. Ръстовете са повече от интересни. Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%.

Ситуацията в България е по-благоприятна от доста други места в Европа, заради доста добре развитата телекомуникационна мрежа, като особено голямо е оптичното порктие. Страната ни е сред водещите места по света по качество на фискирания и мобилен интернет.

Опасността е, че ако обемът информация, който се изисква от потребителите в един момент рязко надвиши капацитетът на мрежите, това може да доведе до цялостното им блокиране. Ако например, 1 000 души консумират тежко съдържание, като HD или 4K филми по Netflix наведнъж, но максималният обем трафик е за 500, това може да доведе до блокиране или забавяне на услугата за всичките хиляда потребителя. За да се избегне този сценарий се намалява качеството и съответно размера на данни, за да може той да премине за всичките потребители.

The post ЕК позволява на телекомите да регулират по-стриктно трафика покрай COVID-19 appeared first on TechTrends България.

Безотговорна ли е Европа

Повечето мащабни изследвания в областта на мобилните комуникации са проведени основно в САЩ, като Европа почти не е правила такива проучвания. Въпреки липсата на такова, Европейската комисия (ЕК) решава да не прави подобно при приемането на новата технология.

В крайна сметка и в последния момент, Брюксел ще направи изследване за ефектите на 5G върху здравето на човека. Това обяви българския евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D).

Той е инициирал към научния панел на Европейския парламент (ЕП) – STOA, да изготви изследване за ефектите, които 5G оказва върху здравето на хората и околната среда.

„Към момента ЕС не разполага с оценка на риска за човешкото здраве от въвеждането на 5G технологията”, обяви Христов по време на конференция организирана по темата в ЕП. Той обяви, че е безотговорно отношението и позицията на ЕК, че подобно изследване не е необходимо.

„Неслучайно в редица европейски страни има протести срещу прокарването на технологията“, допълни Христов. Като поясни, че Брюксел трябва да се научи да се вслушва в притесненията на хората, а не да действа технократски.

От друга страна, Христов подчерта, че Европа изостава в разгръщането на 5G технологията, която наистина ще доведе до редица икономически предимства. Забавеното ѝ приемане означава, че Стария континент може да загуби конкурентоспособност, допълни той.

Скептицизъм под въпрос

Резултатите от изследването се очаква да бъдат обявени след поне шест месеца. Дали това време ще бъде достатъчно за задълбочено проучване, ще разберем след публикуването му. Ако докладът бъде подробен с конкретни резултати, има голяма вероятност да намали или съответно да подсили скептицизма на хората спрямо 5G технологията. Както и да развенчае някои от митовете в момента.

В дискусията организирана от евродепутата Иво Христов беше поканен един от големите скептици на мобилните технологии в Европа – дългогодишният представител в ЕП от Белгия, Пол Ленои.

Той обяви, че въпреки настоящите лимити на излъчване, наложени в международната общност, продължават да съществуват потенциални опасности, като оксидативен стрес, рак, нараняване на ДНК и цялостно увреждане на клетките. Ленои не представи никакви конкретни доказателства или изследвания, които да подкрепят неговото изказване. Отделно, направените досега проучвания и експерименти, най-вече в САЩ, опровергават твърденията му.

Пол Ленои е един от подателите на запитването към ЕК за опасенията свързани с 5G и здравето.

ВРЕДНО ЛИ Е 5G ЗА ЗДРАВЕТО – ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК

„Установените в момента лимити са направени върху доста остаряла база и, затова те са поставени под съмнение. Изпратихме въпроси през 2018 г. до ЕК по темата и нямаше отговор“, обяви Ленои. Първото твърдение не се почива на никакви цитирани изследвания, които да го подкрепят. По второто, ЕК изпраща отговор, в който посочва, че при спазването на лимитите на Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчна гаранция за безопасността на европейското население, които той самия поставя под съмнение.

Ленои също така обяви, че милиметровите вълни, които се ползват от 5G технологията, оказват влияние върху малките насекоми. Отново без конкретни доказателства или посочени извършени изследвания.

Единен подход

Останалите участници в конференцията се обединиха около идеята, че в ЕС трябва да има единен и хармонизиран подход за развитието на 5G. Както и, че приемането на технологията е важен, ключов и дори неизбежен момент.

Европейският комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел отбеляза, че в момента на Стария континент има технологични разделения сред регионите.

„Добър ход беше координацията за разпределението на радиочестотния ресурс от страните-членки“, коментира Габриел и допълни, че ЕС трябва да остане с единен подход при разгръщането на 5G. Сред важните мерки е стандартизацията за сигурността на технологията, като са предприети първите стъпки в тази посока на наднационално ниво на Стария континент.

Според Джефри Годфри от организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) правителствата на страните на ЕС не трябва да вдигат таксите за радиочестоти, което ще натежи на телекомите и ще ги затрудни в инвестирането в 5G инфраструктура.

„Трябва да подчертая ключовата роля в правителствата на страните-членки, които не трябва да се изкушават, че 5G може да им донесе допълнителни приходи в бюджета и да не товарят повече телекомите с такси“, коментира Годфри по време на конференцията.

Марк Ванкопеноли, глобален директор в публичните отношения на Nokia допълни, че вече доста политици в страните от ЕС предприемат обратното – взимат мерки за облекчаване на таксите на операторите. Българското правителство и телекомите в страната преговаряха повече от година и половина по темата и беше постигнато такова съгласие за намаляване на тарифите.

Темата със сигурността беше само леко спомената, като участниците в дискусията се опитваха да я избегнат, заради все още големите неизвестни по цялостната позиция на ЕС по нея. Представител на British Telecom (BT) попита кога ще бъдат готови стандартите за сертифициране в областта на 5G, както и дали Европа ще има капацитет да ги прилага. Годфри от BEREC обяви, че това е в сферата на Европейската агенция по киберсигурност (ENISA), а за капацитета и сроковете не се нае да коментира.

Скритият потенциал

Европа разполага с достатъчно потенциал да се превърне във водещ регион по развитие на 5G. Еврокомисарят Мария Габриел припомни, че европейските компании сумарно държат най-много патенти в тази област, факт, който често се забравя и пренебрегва.

„Доста от приложенията в момента могат да се развият с 4G като основа. Но в дългосрочен план, 5G ще има трансформиращ ефект за цялата икономика“ коментира Лазио Тот, директор по публична политика на Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA).

По време на конференцията се изказа мнението, че ЕС разполага с необходимите ресурси да изгради цялостна екосистема от мрежи и приложения, с които да се разгърне пълния потенциал на 5G.

„Изграждането на работеща пълна екосистема е ключова за постигането на пълна автоматизация на процесите, като Европа има индустриалния капацитет да постигне тази цел“, коментира Марк Ванкопеноли от Nokia.

The post ЕС ще изследва ефектите на 5G върху човешкото здраве appeared first on TechTrends България.

Слабата държавна съпротива

В края на март, Европейският парламент (ЕП) прие редактирана версия на новата директива. Спорните и противоречиви текстове в Член 11 и Член 13 бяха редактирани и изместени като номера 15 и 17 съответно. Съветът на Европейския съюз днес го одобри с 19 гласа „За“, само шест „Против“ и три „Въздържали се“. Вотът е проведен по време на срещата на министрите на земеделието на отделните държави-членки. Основната пречка в тази институция е, че решенията трябва да се приемат не само с просто мнозинство (55%+), но представителите на страните трябва да представляват повече от 65% от населението на ЕС. По този показател, Съветът на Европейския съюз постига консенсус от 71.26% „За“.

Министрите, които гласуваха против директивата са от Люксембург, Полша, Финландия, Швеция, Италия и Холандия, докато тези от Белгия, Естония и Словения се въздържат. Въпреки, че евродепутатите на Германия бяха на кантар при гласуването в ЕП, то техния държавен представител застана зад директивата. Което показва, че най-вероятно между Берлин и Париж е имало споразумение за текста. България, както на държавно ниво, така и на ниво евродепутати, запазва традицията да гласува в полза на директивата, както прави от самото начало.

Полша се изказва остро против решението на Съвета на Европейския съюз от днес.

„Член 17 създава много опасен механизъм, който може да положи основите на цензуриране на глобалната мрежа в бъдеще“, коментира полският министър на земеделието Ян Кшищоф Ардановски, цитиран от Euractiv. „Тази директива не подкрепя развитието на единния цифров пазар, а е стъпка назад“.

Румънският министър на културата и националната идентичност Валер Даниел Бреаз приветства решението на Съвета на Европейския съюз. Северната ни съседка в момента е председател на ЕС и срещите на министрите в момента се провеждат в Букурещ.

„Радвам се, че постигнахме балансиран текст, в който създаваме множество възможности за креативните сектори на Европа“, коментира Бреаз в прессъобщението на Съвета на Европейския съюз.

Новите-стари проблемни текстове

Противоречивите Член 11 и 13 продължават да присъстват в окончателния вариант на директивата. Сега те са под номера 15 и 17 съответно, но по самите тях има и множества корекции.

Старият Член 11 става 15

Член 11 предвиждаше т.нар. „данък върху линковете“ или превръща всички елементи на даден онлайн материал в обект на авторско право. Което означава, че за да се ползват цитати, снимки и дори линка към дадена статия трябва да се изиска изрично разрешение и потенциално плащане на лиценз за използване от съответния сайт или издател. Това щеше буквално да счупи глобалната мрежа, защото тя е основана на използването на линкове между сайтовете. Без тях се прекъсва тази фундаментална връзка и ще направи разработването на научни трудове и съществуването на сайтове като Wikipedia невъзможни.

Създаването на кратки „предварителни изгледи“ на дадена статия, което е в основната на различни услуги като новинарски агрегатори (Google News например) също ще изисква подобно плащане на лицензни такси от страна на компаниите към сайтовете.

В редактираната и окончателно приета версия на директивата, този текст е вече под Член 15.

Базовата идея на текста е запазена, но са вкарани няколко изключения и уточнения. Линковете на пръв поглед са извадени от обхвата на директивата. Когато се ползват с цел свързване към тях може да се върже първия подпараграф на дадена публикация. Това няма да важи за други извадки от материала. Авторските права върху даден онлайн материал важат в рамките на две години след публикуване на статията в интернет.

Остават доста въпросителни, като например – дали при линкване може да се ползва заглавието на статията, дали линкът важи изрично с интегриране на първия подпараграф или не, както и много други. Притеснителна е как точно може да се тълкува невъзможността да използваме „отделни думи или кратки извадки от текста“, без да плащаме лицензионни такси.

И фаталният Член 13 се превръща в Член 17

Старият Член 13 също остава с някои корекции. Той предвиждаше прехвърлянето на отговорността за спазване на авторските права от крайните потребители към собствениците на онлайн платформи. На пръв поглед, невинна и дори формална промяна. Но тя е фундаментална откъм крайния резултат. Освен това Член 13 включваше интеграцията на автоматизирани филтри, които да трият всяко едно съдържание, което нарушава авторските права в дадена платформа.

Така всички от Facebook и YouTube до малки платформи ще трябва да сложат подобни системи. Което може да доведе до масова филтрация и цензура в интернет. Някои дори обявиха, че ще доведе до край на редица YouTube канали и сайтове, в които т.нар. “meme”-та (осмиващи материали) се разпространяват.

Сега този текст е преименуван на Член 17. Прехвърлянето на отговорността продължава да присъства, като платформите са задължени да се договорят с различните правоносители, за да могат да ползват тяхното съдържание.

Текстът за филтрите е перифразиран, като се описва, че интегрирането му не трябва да доведе до създаване на система за „масов мониторинг“. За сметка на това се казва директно, че компаниите трябва да „могат да реагират веднага при установяване на нарушение на авторските права“. Любопитна е частта, в която се задължава платформите да предоставят информация на правоносителите за това как „работят техните практики“ за спазване на директивата.

В редактираната версия, Член 17 добавя и специални изключения, като под ударите на авторското право не попадат материали, които се използват за цитиране, критика, ревю, карикатура, пародия или стилизация. Извън обхвата на директивата също попадат онлайн платформи, които генерират под 10 млн. евро годишни приходи и разполага с под пет милиона абоната.

Остават въпросите как точно отделните платформи ще се справят с промените и как ще следят за спазване на авторските права. Големите въпросителни стоят и пред стриймърските сайтове, като Twitch и други. Директивата в това направление е доста обща, като може да се създадат редица прецеденти, които в крайна сметка да наложат или интегрирането на филтри или масовото ѝ неспазване.

The post Европа окончателно прие противоречивата директива за авторското право appeared first on TechTrends България.