Придобиването щеше да превърне разшири позициите на United Group в България с навлизането им в разработването на IT продукти. Балканският телеком гигант вече разполага с „Виваком“ и медийната група около „Нова телевизия“. Той обяви през лятото на 2021 г., че планира изграждането на софтуерно развойно звено в страната.

В момента United Group разполага с такова, което работи по различни продукти за групата. Например, телевизионната платформа EON, която е налична и в България от „Виваком“, е дело именно на този екип. Коментарът беше даден, при представянето на развитието ѝ в страната и първите шест месеца от дейността ѝ на местния пазар.

Преговорите

В началото на ноември, United Group са предложили да придобият мажоритарния пакет акции на „Телелинк Сървисис“. Според документите подадени към Българската фондова борса (БФБ), става дума за между 51% и 100%. Тоест, най-вероятно точният обем на участие е щял да се финализира в рамките на преговорите.

В съобщението до БФБ се посочва, че от към началото на годината, United Group са приключили процедурата по „дю дилиджънс“, което е по-задълбочен одит на състоянието и активите на „Телелинк Сървисис“. Резултатите са били положителни, но се появили проблеми и разногласия за бъдещото развитие на компанията след приключването на сделката.

Не се споменават конкретно какви точно са били различните визии. От „Телелинк Сървисис“ допълват, че продължават да следват начертаната стратегия за развитие в САЩ и Европа. Което подсказва, че United Group може да се поискали сравнително затваряне на компанията за външните пазари. Това звучи логично, предвид факта, че на балканската група им трябва по-скоро вътрешно развоен ресурс.

Повече за „Телелинк бизнес сървисис груп“

Телелинк Сървисис“ ще продължи да търси потенциален купувач. В момента мажоритарният пакет от 67% се държи от основния основател на Telelink – Любомир Минчев. Около 14% разполага британския Utilico Emerging Markets Trust. Останалите 21% са листнати на БФБ. Групата на Telelink предоставя различни услуги и е работила дълго време с „Виваком“ и останалите звена на United Group в България.

Българската компания има звена в повечето балкански държави и в САЩ. Основните са разположени в региона – Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватска, Македония, Албания и Румъния. Групата е шапка на „Телелинк бизнес сървисис“, която от своя страна притежава едноименното щатско звено.

Българското дружество има за цялата 2021 г. нетни приходи (разлика с разходите) от 13.4 млн. лев, което е ръст от близо 38% на годишна база. Нетната печалба се увеличава с 41.% до 12.4 млн. лева.

В търсене на местен капацитет

United Group обяви, че търси местен капацитет, за да развие собствено развойно IT звено в България. То ще е продължение на вече съществуващото в рамите на групата United Cloud. Неговата задача е да развива различни дигитални продукти за нуждите на целия телеком конгломерат. Предвид нарастващия му мащаб, увеличаването на развойния IT потенциал е нормална стъпка.

Плановете на United Group включват екип от поне 50 специалисти, но недостигът на професионални кадри е проблемен за групата. През лятото, беше обявено, че именно това е проблемът за по-бързо разрастване на българския офис. Придобиването на голям IT разработчик, с който вече имат опит щеше да е много силен ход на United Group. Така, балканският гигант щеше да стъпи ударно и в този сектор, след като направи това в телеком и медийния.

The post United Group няма да придобива „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ appeared first on TechTrends България.

Откриването на новата сграда в София е ключова част от стратегията за растеж на Melexis. Компанията е сред водещите производители на чипове и микроелектронни решения, като сензори, интегрални схеми и други. Основната индустрия, която се обслужва е автомобилната, но преминаването към по-висока автоматизация на всеки елемент от нашето ежедневие, прави търсенето на подобен тип електронника в концепции, като умни градове, домове и производство.

Инвестицията на белгийската фирма

Новата сграда се изгражда от няколко години и цялостната инвестиция беше потвърдена, че ще бъде 75 млн. евро. Тя включва освен строителните и монтажни дейности, оборудването, но и наемането на допълнителни служители. Сумата беше обявена още през септември 2019 г. от Франсоаз Шомбар – съосновател и главен изпълнителен директор на Melexis в ексклузивно интервю за TechTrends по това време.

Тогава, тя не уточни броя на служителите, които компанията планира да наеме. В новината от понеделник, става ясно, че това ще търсят 160 души с разнообразни специалности, като оператори и инженери за производствената част. Както и още по-високо квалифицирани кадри в развойната част. Melexis и в момента разполага с хора, които работят в посока проектиране на нови микроелектронни решения.

Новата сграда е разположена непосредствено до настоящата такава на компанията в София. Тя обаче ще утрои разгънатата площ от 7 500 м² до 22 500 м². От Melexis обявиха, че причината да разширят и инвестират толкова в България се дължи на наличието на добри специалисти и подходящи икономически условия.

„София е център за технологични иновации с достъпни офиси и много добра IT инфраструктура, като инвестицията ни тук доказва, че плановете ни за развитие в страната с дългосрочни“ Никола Симон, Melexis

„София е център за технологични иновации с достъпни офиси и много добра IT инфраструктура“, коментира Никола Симон, вицепрезидент в развойната дейност и качество на продуктите на Melexis. „Инвестицията ни тук доказва, че плановете ни за развитие в страната с дългосрочни“, допълни той.

За недостига на чипове

Глобалната обстановка в производството и доставката на чипове подпомага развитието на Melexis. Недостига на подобен тип компоненти, почти парализира автомобилната индустрия през миналата година. Големите играчи, като тайванския TSMC намаляват поръчките за по-ниските класове чипове, за да могат да изпълнят поръчките за по-сложните процесори, които носят и повече пари. Темата за недостига на чипове е дотса по-интересна и дълбока, която продължава всъщност отпреди пандемията и ще разгледаме в следващ задълбочен анализ.

Това предоставя на Melexis златна възможност да се опита да запълни този вакуум, образуван от повишено търсене и намалено предлагане. Затова, компанията обяви ръст на приходите от 4% през 2020 г. до 507.5 млн. евро и 15% ръст на нетната печалба до 69.2 млн. евро. Очакванията за новата 2021 г. са дори още по-оптимистични – с ръст на продажбите между 15% и 20%, както и на оперативната печалба от 19%.

The post Melexis ще добави 160 нови специалисти до края на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Това е дългоочакван от българския IT сектор ход, тъй като опростява процедурата по наемането на висококвалифицирани експерти отвън. За някои дефицитни специалности, такива са повече от необходими, ако искаме да вдигнем нивото на експертиза. Когато такива не идват от държава-членка на Европейския съюз, на тях им трябва т.нар. „синя карта“ или разрешително за дългосрочно пребиваване и осъществяване на висококвалифицирана работа.

Буквално в последния момент при второто гласуване бяха вкарани и текстовете за интегриране на т.нар. „стартъп виза“. Това е разрешително за дългосрочно пребиваване на чужденци, които инвестират в дялово участие в „иновативни“ компании. Голяма роля в тези промени зае Българската стартъп асоциация (BESCO). По техни думи, по инициативата се работи от близо две години.

„Стартъп визата“ и по-плавната процедура по издаване на „сини карти“ се очаква да подобрят пазара на труда в IT сектора. Технологичните компании от години се оплакват от недостиг на висококвалифицирани специалисти, което според тях ще забави стабилния растеж на сегмента. Отделно, се очаква тези мерки да привлекат повече рискови инвеститори.

С последния влак

Стартъп визата успя да влезе в последния момент в промените на ЗЧ. Промените в текстовете са внесени за последно разглеждане в Правна комисия на НС и впоследствие гласувани на второ четене в зала. Дискусия по тях няма. Според измененията в закона, стартъп визата позволява на чуждестранен гражданин да получи статъс на дългосрочно пребиваващ в България ако е станал съдружник местно търговско дружество.

Условията за това са няколко. Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50%. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, при неговата промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.

Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). В този случай, чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Отново важи правилото за пасване на предмета на дейност на фирмата със заявения в стартъп визата.

Трети вариант е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Тези промени ясно показват, че основната им цел е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни. Също ще улеснят и чуждите предприемачи, които искат да развиват бизнес тук, макар, че това по-скоро е вторично търсен ефект.

Ползите

Затова стартъп визата (официално е записана така в ЗЧ – бел. ред.) се смята за голям пробив на BESCO, както и на местната екосистема от стартиращи компании. От организацията заявиха, че има доста хора извън ЕС, които имат инвестиции и екипи, които работят с България, но не могат да правят това на място.

„В BESCO имаме членове от държави извън ЕС, като техните инвестиции и екип са в България, но тях самите ги няма“, коментира Добромир Иванов, председател на BESCO, в интервю за BloombergTV. „Тези хора се борят с институциите с години, за да стигнат до страната ни“. Според него, със стартъп визата този проблем се регламентира и се предлага като решение.

Той спомена и за продължаващото бавно издаване на т.нар. сини карти. Те са трънлив проблем за IT индустрията от години. Това са разрешителни за дългосрочен престой на висококвалифицирани кадри извън ЕС в България. Проблемите при тяхното издаване са, че процесът е тормав, изключително ангажиращ и времеемък.

Тихата промяна при сините карти

Двете основни браншови организации Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от няколко години предлагат реформи в тази посока. Част от предложенията им бяха приети в края на февруари, заедно със стартъп визата.

Предложенията, които видяха бял свят са две – подаването на документите от работодателя на едно място и тяхното последващо електронно обработване между различните институции. Практиката беше приложена преди няколко години, но сега е интегрирана тясно в закона и няма място за извинение на множеството държавни администрации, които участват в процеса. Преди това, компанията трябваше да обиколи няколко ведомства по няколко пъти за да могат да се обработят документите.

Другия компонент, който става ясно, че се премахва е т.нар. пазарен тест. Това е изискване, което работодателят трябва да направи, за да докаже, че за съответната позиция не може да се намери достатъчно квалифициран български служител. Тестът бавеше с няколко месеца издаването на синята карта и с гласуваните промени, той е изваден от текстовете в ЗЧ.

Ефектите от промените

Стартъп визата определено може да насърчи някои инвеститори да инвестират повече в страната, както и да привлече нови. Ограниченията за индивидуалните вложители, да притежават 50% и отгоре дял, може да се окаже проблемен. От друга страна се затваря вратичка, в която да се дава дългосрочно жителство на чужденец, който е вложил символична сума, за да получи този статут.

Отпадането на пазарния тест за сините карти, беше остро разкритикуван от опозицията по време на дискусиите в НС. Според нея, това ще позволи на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници на по-ниско заплащане и да увеличат безработицата в страната. При сините карти това е по-трудно постижимо, като при всички категории се изисква обносовка от работодателя защо опира до чужденци.

Все пак за IT сектора ще се съкрати процедурата по издаването на тези разрешителни с няколко месеца, което е стъпка в правилната посока. БАСКОМ и БАИТ не коментираха темата, като двете организации не го направиха не само пред TechTrends, но и като цяло в общественото пространство до момента. Най-вероятно заради предизборната обстановка в страната.

Нужда от определение

Един от ключовите проблеми за стартъпите в България (а и не само – бел. ред.) е липсата на точно определение. Кога една компания се смята за такава, кога не. Много често названието се използва като общ знаменател, както и като маркетинг инструмент за самите дружества.

Застъпничката за стартъп екосистемата Саша Безуханова предложи това да се направи и да се създаде юридическо определение за тях. Идеята е изказана в нейно интервю за BloombergTV. В него тя коментира и друга тема – тенденцията почти всеки малко по-успешен български стартъп да прави дъщерно дружество в Западна Европа.

Презумпцията за това е, че не са специално третирани в България, тоест страната ни не дава достатъчно отстъпки за стартиращите компании. Това обаче не е основната причина. Основната мотивация на почти всяка пораснала българска IT компания да отвори чуждестранно звено е спецификата на съответния пазар.

САЩ, Германия и Великобритания например, почти изискват такъв ход, ако фирмите искат да разширят дейността си там. Има и вторични причини – по-лесното намиране на инвеститори и след това са привилегиите на местното законодателство. Определението на стартъпи ще е ключово за потенциални държавни облекчения или допълнително финансиране от Европейския съюз. То най-вероятно ще стъпи на елементи при определението на стартъп визата, което беше записано при промените в ЗЧ.

The post Стартъп визите и сините карти – новите промени за IT индустрията appeared first on TechTrends България.

Плановете на VMware България е екипът да се разрасне до 60 души до края на 2020 г., а в бъдеще да достигне 200 специалисти. Работата по новия проект стартира в София през началото на настоящата година, като е в резултат от стратегическо решение за развитието на подобен тип системи. Информацията беше споделена по време на виртуалната конференция на VMware – VMworld 2020.

VMware Carbon Black

Присъщата сигурност е иновация, която VMware в момента активно развива, но реално не тръгва от щатската компания. Софтуерният гигант придобива разработчикът на решения в дигиталната сигурност Carbon Black през 2019 г. за 2.1 млрд. долара. Именно от него тръгва тази нова концепция. Добрите позиции и експертни компетенции на българския развоен център го правят добър избор за пренасяне на разработката на Carbon Black, след като компанията става част от VMware. Другите два са САЩ и Израел.

Присъщата сигурност е нова концепция, при която се преобръщат методите за опазване на данните и системите. Настоящият подход използва надграждащ софтуер, който следи за пробиви, зловред код и други. Присъщата сигурност се вгражда не само в самите системи, но и в хардуера при сървърите.

Това не става чрез допълнителни суичове или друг физически компонент, а чрез виртуален слой във виртуализираните машини. Така се използва наличната инфраструктура и без да се правят хардуерни и дори значителни софтуерни промени, може да се осигури надеждна защита на облачните системи, приложения и крайни устройства.

Естеството на подхода правят конвергенцията между VMware и Carbon Black е толкова ключова. Щатският гигант е лидер в разработването и поддържането именно на софтуер за виртуализация, което се допълва перфектно от бившата вече фирма за дигитална сигурност.

За България добрата новина е, че в местния развоен център на VMware се и ще се работи по целия жизнен цикъл на новия продукт. Това включва от разработването, през тестването и последващото опериране и поддържане във внедрените системи.

Облачна сигурност

VMware Carbon Black е ключов елемент в новото портфолио на американската компания. Софтуерният разработчик обяви, че все по-голямо значение за оцеляването на много бизнеси е в тяхното пълно дигитализиране и преминаването им към облачни системи или приложения, които са свързани с отдалечени центрове за данни. С което дигиталната сигурност във всички тях може да се осигури именно чрез прилагането на нови концепции и решения.

Те трябва да са ориентирани към ефективната защита на цялата инфраструктура и да се започва от нея навън, а не откъм приложенията. Това е тезата на VMware. Разпознаването и реагирането на инциденти в областта на сигурността никога не е било по-критично или по-предизвикателно. Доклад на VMware Carbon Black от месец юли установява, че 94% от организациите по цял свят са претърпели изтичане на данни за периода от март 2019 г. до март 2020 г.

„На фона на глобалните предизвикателства ключът към оцеляването за много компании се намира в ускорено преминаване към работа в облака и задължително имплементирането на съвременни продукти за сигурност“, споделя Санджей Пуунен, главен оперативен директор „Операции с клиенти“ във VMware. „Време е да преосмислим сигурността на облака – организациите се нуждаят от защита на нивото на работните процеси, а не само на крайните устройства“.

The post VMware България добавя нови екипи в областта на дигиталната сигурност appeared first on TechTrends България.

През последните пет-шест години, Zynga влизаше в медийното пространство основно с новини за масови съкращения, но тя постепенно започва да си стъпва на краката. Поне такова е усещането ако погледнем във финансите ѝ през 2019 г. Процесът с преориентирането ѝ към мобилен разработчик я кара да прави това, което всеки гигант предприема, за да трансформира бизнеса си. Да придобива компании.

Zynga отново влезе в общественото полезрение с купуването на турския разработчик Peak за 1.8 млрд. долара. Сделката превръща последната във втория технологичен еднорог в Югоизточна Европа след словенската Outfit7, която е закупена от китайски консорциум през 2017 г. Темата, че милиардните компании в региона са мобилни разработчици, придобити от чуждестранни играчи и липсата на българска фирма, която за момента да достигне подобен статус ще я оставим за друг път.

Сега ще се концентрираме малко повече с това какво се случи със Zynga и как от технологичен гигант, който Уолстрийт боготвореше преди борсовия дебют се превърна в поредния мобилен гейм разработчик. При това без капка иновация. Дори в най-силните си години, тя реално не създава собствен продукт, който да допринася с нещо ново на пазара. Това донякъде предопределя и позицията ѝ в момента.

Предимството да си първи

Възходът и падението на Zynga е изцяло свързан с Facebook. Социалната мрежа решава да стартира гейм секция, която да ангажира и задържа повече време потребителите. Затова и целта на заглавията е да са максимално достъпни и популярни. През юли 2007 г. Zynga пуска Texas Holde’Em Poker за новата гейм платформа на Facebook, както и за всички популярни мобилни операционни системи – Android, iOS и Windows Phone. Включително то се появява и за конкурентните социални мрежи, като G+ на Google, MySpace и Tagged.

Реално компанията пуска играта навсякъде с надеждата да натрупа или кумулативно много потребители или в една от тях да пробие с много. Това се случва във версията за Facebook и то поради простата причина, че е първата и за известно време единствена такава в социалната мрежа. С което привлича вниманието на инвеститорите и в рамките на 2008 г. си осигурява финансиране от 39 млн. долара. В следващите три години са привлечени още капитали на обща стойност от около 854 млн. долара.

„Създаването“ на Farmville

Историята на най-големия хит на Zynga е забулен с доста въпросителни. Официално Farmville е разработен от компанията и първата версия за Facebook е пусната през юни 2009 г. По абсолютно същото време тя придобива малкия стартъп MyMintLife, които са социална мрежа, изградена около създаването и развиването на виртуални домове. Подобно на The Sims, с разликата, че хората в платформата си помагат едни на други с обмяната на различни виртуални стоки и ресурси.

Информацията за истинския създател на FarmVille е противоречива. Най-достоверната теория е, че зад нея седят няколко основни действащи лица и две компании. От една страна е Марк Скагс, един от главните продуценти на хитовите стратегии в реално време Command&Conquer: Red Alert 2 и Command&Conquer: Generals. Той се присъединява в Zynga през 2008 г. и обикновено с него се асоциира създаването на FarmVille.

Другите „родители“ на играта се водят MyMintLife, които са придобити от разработчика по времето на старта ѝ. Според една от версиите, те са преработили напълно заглавието, за да може да се превърне в големия хит, който напълно превзе Facebook. Това става с интеграцията на всички механики от тяхната малка социална мрежа.

Независимо, кой е главното креативно лице зад FarmVille, без MyMintLife, Zynga никога нямаше да пожъне този свой успех. Фактът е, че именно техните механики доведоха до задържането и привличането на нови потребители. Което идва след първото по-голямо придобиване на компанията, а не в резултатът на изцяло самостоятелно разработен продукт.

На върха на света

Постиженията на FarmVille са наистина големи. През март 2010 г. тя достига до близо 84 млн. месечни и над 34 млн. дневни потребители. Година и половина след пускането ѝ, излиза CityVille, която позволява създаването на собствен виртуален град от потребителите на Facebook. Zynga доминира игрите във Facebook по това време с десетки милиони дневни и месечни потребители. Тя се превръща във феномен на гейм индустрията и е приравнявана като голям иноватор в сектора с огромен потенциал.

Zynga по това време е на печалба с около 12 млн. долара на тримесечие и трябва да направи първично-публично предлагане (IPO) в края на 2011 г. Всички очи на инвеститорите са вперени в нея, защото при привличане на 1 млрд. долара и оценка от от близо 9 млрд. долара, това ще я направи най-големият технологичен борсов дебют от Google насам.

IPO-то е факт през декември 2011 г. Обаче не преминава по очаквания за всички начин. Почти веднага, след като акциите стават публични при начална цена от 11 долара, те поскъпват с 50 цента през първите няколко часа, но последва срив до 9.50 долара. До края на 2011 г. спадът продължава до 8.45 долара за акция. Началото на 2012 г. е последвано от стабилен ръст до малко под 15 долара, но към средата на годината акциите вече губят близо ¾ от стойността си с 3 долара за парче.

Факторът Facebook

Две са причините за борсовото фиаско на Zynga. Първата е, че компанията се опитваше да изгради имидж на технологична, а не на гейм компания пред медиите и инвеститорите. По-голямата се крие във факта, че Zynga беше изцяло и напълно зависима от Facebook. Социалната мрежа се оказва много силен партньор, като се опитваше да ѝ даде максимални ексклузивни права.

В същото време, опитите на Zynga да се опитва да предоставя успешно своите заглавия извън популярната платформа удряха на камък. Самостоятелните версии на FarmVille и CityVille никога не достигнаха аудиторията, която имаха във Facebook. Създаването на отделна платформа Zynga.com също се проваля като инициатива за привличането на интерес. В най-добрите си финансови години, Zynga постига 95% от приходите си през социалната мрежа.

Упадъкът на компанията е предначертан през следващите периоди. Тя е зависима изцяло от развитието на игрите във Facebook, без никаква иновация отвъд тази концепция. Отделно, тя не успява да предвиди един външен фактор – геймингът в социалните мрежи се оказва краткотрайно явление. През 2012 г. и след това започва постепенно да намалява, най-вече заради набиращите популярност мобилни игри.

Пускането на 4G мрежи в развитите части на света, предоставя на смартфон заглавията бърза интернет връзка, с която потребителите могат да играят помежду си през умните си телефони.

Тези развития се оказват пагубни за Zynga и тя започва да свива приходите и служителите си. През 2013 г. са обявени съкращения на 520 души или 18% от целия ѝ персонал. Компанията вече влиза в медиите основно с подобни новини, както и с такива колко бързо намаляват потребителите в заглавията ѝ.

Към мобилния фронт

Първата стъпка в правилната посока Zynga прави през 2016 г., когато начело на компанията идва Франк Гибеу, бивш директор за мобилните игри на Electronic Arts. Той дава тласък на цялостната трансформация на разработчика към заглавията за смартфони и таблети.

Финансовото състояние започва да се подобрява, като Zynga отново разчита на добре позната си формула за успех. Вместо да разработва, тя придобива продукти, които да реализира. Изключение прави първата ѝ игра – Texas Hold’Em Poker, който се ребрандира на Zynga Poker и е най-популярното ѝ заглавие през 2017 г. Останалите ѝ хитове – като CSR Racing, Word with Friends 2 и др. са вследствие на придобивания. През 2019 г. тя отчита огромен ръст на приходите, които се увеличават от 907 млн. на малко над 1.3 млрд. долара. Печалбата я има, макар и доста ниска – едва 40 млн. долара.

Така реално Zynga разчита на купени хитове. Друг добър източник на пари е лицензирането и партнирането ѝ с големи компании. Пример в тази посока е сделката с Hasbro за адаптирането на FarmVille за настолните игри Monopoly.

Реалната добавена стойност или иновация при Zynga обаче е нулева. Нейният успех през 2007-2011 г. беше продиктуван изцяло от бързото „яхване на вълната“ с Facebook игрите по това време. Също толкова скоростния им упадък, доведе и до залеза на компанията. Сега, от технологичното чудо на Уолстрийт, Zynga се е превърнала в поредния разработчик за мобилни игри, в един пренаселен пазар. При това без да разчита на собствени хитове, а на купени такива. Модел, който трудно може да бъде дългосрочно стабилен.

The post Zynga в борба за оцеляване appeared first on TechTrends България.

Позицията на България я поставя над средните стойности, като изследването обхваща 125 държави. Докладът има за цел да измери нивата на конкурентоспособността на пазара на труда и кадрите във всяка страна, като разглежда общо 68 показателя групирани в шест категории. На тяхна база се формира единен индекс GTCI по който се класират отделните национални икономики.

Тази година, проучването на Adecco се опитва да се фокусира върху предприемачеството. Някои от показателите разглеждат именно ситуацията около стартирането на нов бизнес и усилията на всяка държава в тази посока.

„В България има тенденция доста специалисти да се завръщат в страната от чужбина и трайно да се установяват“ Константинос Милонас, Adecco

„Има глобален недостиг на кадри, а компаниите изискват нови умения, за да се развиват – като разработване на изкуствен интелект (AI), Интернет на нещата (IoT) и др.“, коментира Константинос Милонас, изпълнителен директор на Adecco Group за България и Гърция. Той допълни, че скоростта на промяна е голяма и вече глобалните дружества се конкурират за най-добрите специалисти по света.

„Препоръчваме на швейцарски компании (Adecco е швейцарска – бел. ред.) да инвестират в България заради добрите кадри, които има тук. Виждаме, че има тенденция доста специалисти да се завръщат в страната от чужбина и трайно да се установяват“, допълни Милонас.

Класирането

Лидерите по конкурентоспособност на кадрите няма да изненадат никого. На първо място е Швейцария с 81.82 точки (от 100 възможни), като челната тройка е допълнена от Сингапур (77.27) и САЩ (76.64). Следват всички скандинавски държави – Норвегия, Дания и Швеция. Техният съсед Финландия също намира място между тях. Европейските държави изпълват докрай Топ 10 чрез Холандия, Великобритания и Люксембург.

България заема 54 място с резултат от 42.57 точки. Страната ни е поставена в групата със средни към високи доходи в която конкуренцията е доста силна. България изпреварва по GTCI индекса по-големи съседни икономики, като Румъния и Хърватска и позиционирана, макар и с малко, зад Полша, Гърция и Унгария. Страната ни е доста по-напред например от Турция, която по принцип е с една от най-силните икономики в региона.

Непривлекателна за външни хора

Adecco представиха подробния резултат за България, заедно с разбивката по отделните категории и показатели в тях. При данните на едро, страната ни се представя най-напред в притежаването на глобални знания и в задържането на кадрите. По първата категория, резултатът ни е доста нисък като общ брой точки, но сме напред в класирането, заради по-лошото представяне на останалите страни.

Според Ирина Йончева, директор „Човешки ресурси“ в Adecco България, държавата ни постига силен резултат при задържането на кадрите, покрай тенденцията от последните няколко години за връщане на много българи от чужбина. Те не само се прибират в България, но се установяват трайно да работят. Този процес подпомага и за добиването на различни глобални знания и ново ноу-хау.

Тенденцията за завръщане на българите от чужбина беше отбелязана в доклада на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), като сред основните причини се посочва силното развитие на IT индустрията в страната. Тя стимулира доста специалисти да се реализира в родината си, като предлага добри заплати.

От Adecco обявиха, че средната заплата в България за квалифицирани кадри е около 900-1 000 лева бруто, за високи позиции е 2 200 лева, но без IT сектора. При него заплащането достига 4 000-5 000 лева бруто. Някои мениджърски позиции в технологичната индустрия са дори в пъти по-високо платени.

Въпреки всичко това, България се оказва непривлекателна за външните хора. Страната ни се класира на 89-то място по привличане на кадри. Други две категории, по които може още да се работи са развиването на специалистите и придобитите професионални умения и обучението.

Лесно съкращение, слаби мениджъри и доста жени-висшистки

Ако разгледаме отделните показатели може да направим доста интересни изводи. В категорията „Подпомагане“ България е абсолютен лидер в лесното съкращаване на служители, което не е задължително да се тълкува като много положителен показател. По-обнадеждаващи са оценките за регулациите и технологичната инфраструктура. Adecco не оценяват доста добре отношенията между правителството и бизнеса, както и между компаниите и служителите.

Нещо, за което също не се говори достатъчно е наличието на добри мениджъри. Това е видно при показателя „Професионално управление“, в което сме поставени на 107-мо място.

В групата „Привличане“, която като цяло е най-слабата за България, изоставаме в отношенията си към имигрантите, социалната мобилност и печеленето на висококвалифицирани външни кадри (т.нар. „мозъци“). За сметка на това сме значително популярна дестинация за международни студенти, както имаме доста висок процент жени, които завършват висше образование.

Образование на хартия

Колкото и странно да звучи, в България явно образованието работи, но на хартия. В категорията „Развитие“, страната ни е напред по отношение на завършените квалификации, особено на хората с дипломи за професионално или висше обучение. Проблемът е в качеството, което е доста ниско, според разгледаните показатели на Adecco. Най-тежко е положението в мениджърските училища.

Фирмените обучения компенсират заниженото качество от учебните заведения. България е доста напред по този показател, като е на 26-то място. Тук най-вероятно влизат и различните инициативи за технологични академии, в които IT компаниите инвестират силно през последните години. От Adecco коментираха пред TechTrends, че подобни инициативи няма как да се разгледат отделно, защото затруднява сравнението между отделните държави.

Доста от заключенията се потвърждават и в категорията „Умения за професионално обучение“. Тук може да видим, че България има недостиг на квалифицирани кадри, нещо, за което сигнализират почти всички индустрии, като при IT сектора такъв дефицит съществува от години. Също така, от Adecco отбелязват, че уменията придобити в учебните заведения не съответстват на съответното образование, към което трябва да се отнесат.

България може да се гордее с това, че е предприемаческа държава. Тя е на десето място по отношение на отварянето на нови бизнеси, показват данните на Adecco.

The post Adecco: България е на 54 място по конкуретност на кадрите в света appeared first on TechTrends България.

Ан Мари Нийтъм е главен оперативен директор (COO) в Ocado Technology от 2014 г. като отговаря за инфраструктурата и оперативната дейност, развитие и управление на организацията. Тя се присъединява към компанията през 2001 г. и отваря първия офис на Ocado Technology извън Великобритания през 2012 г. в Полша . Преди да се присъедини към Ocado, Ан Мари е работила в Бостън като мениджър “Софтуерни разработки“ в Staples Inc.

Британската компания Ocado Technology е в България от 2016 г. насам, като откри свой развоен софтуерен център в София в края на миналата година. TechTrends имаше възможността да разговаря с Ан Мари Нийтъм по разнообразни теми свързани с автоматизация, изкуствен интелект и много други.

Ocado Technology e сравнително малко известно име в България, но се оказва, че има доста интересна история, можете ли да разкажете малко повече за компанията?

Ocado Technology започва своята дейност изцяло като онлайн доставчик на хранителни продукти. Още от самото начало в далечната 2001 г. знаехме, че компанията ще трябва да е високотехнологична. Но също така сме наясно, че самата продажба на дребно на хранителни продукти е огромно предизвикателство, от коeто много трудно може да се печели. Тъй като е много по-лесно да се поддържат складови наличности на смартфони, книги и техника, което прави Amazon, отколкото да се занимаваш с краткотрайни продукти като сладолед, плодове и зеленчуци.

Заради, всички тези предизвикателства Ocado Technology излезе на печалба едва през 2010 г. Девет години ни отне да намерим правилния модел, с който да си покриваме всички оперативни разходи. Въпреки това цялата печалба след това се реинвестира в нови технологии.

Този модел основава ли се на директната продажба на продукти към крайните клиенти или ползва друг подход?

Технологиите на Ocado подхранват най-големият изцяло онлайн магазин за хранителни стоки в света– Ocado.com. Освен това имаме партньорства с големи вериги магазини, за които изграждаме софтуера и автоматизирана складова инфраструктура. Затвърдихме модела си като поехме първото си голямо сътрудничество с Morrisons през 2013 г. Те са една от най-големите вериги супермаркети във Великобритания, но по това време нямаха никакво онлайн присъствие, а искаха да изградят такова. Ocado предостави тази услуга за тях.

„Продажбата на хранителни продукти онлайн винаги е била огромно предизвикателство” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Дотогава разполагаме само със специализирани складове, които са проектирани изцяло за поръчки по интернет. За Morrisons разработихме софтуерно решение за онлайн поръчки, което улеснява едновременно и потребителите, и компанията. Впоследствие, за тях интегрирахме и нашите автоматизирани складове.

Този подход се оказа много успешен и решихме да го предложим на други вериги. Което наложи да преработим напълно платформата, разработена за Morrisons, тъй като тя беше направена специфично за тях. Вторият проблем е, че не може да ползваме международни домейни като .com, тъй като подобни покупки са изключително локализирани. Затова решихме да предлагаме софтуера на различни вериги като платформа, която те ползват за своя е-магазин.

Освен това ние предлагаме и интелигентни складови решения, които включват изцяло роботозирани процеси. Сегашните ни клиенти включват френската Groupe Casino, канадската Sobeys, шведската ICA, щатската Kroger и др.

Поглед в новооткрития офис на компанията в София.

Защо избрахте България за откриването на новото си развойно звено?

Комбинацията между софтуерна и хардуерна технология изисква доста голям развоен капацитет. Разполагаме с пет R&D центъра, по един във Великобритания, България и Испания, както и два в Полша с общо 1 400 души. Това, което ни различава от доста IT компании е, че цялата интелектуална дейност се разпределя между тях. Тоест, не разчитаме, че креативната работа ще бъде във Великобритания, а останалите звена ще се ползват само да свършат механичното програмиране.

В България открихме „златната среда“ между експерти, които да могат да се справят с ритейл платформата, както и такива, които са доста добри в разработването на решения за изкуствен интелект (AI). Софийският офис работи и по част от кода за роботите в складовете.

В България има ли достатъчно хора, които да са добри специалисти в областта на AI и автоматизацията на процеси?

България е доказала през годините, че разполага с доста добри експерти в тази област. Дали има достатъчно такива – определено не. Надяваме се, че с развоен център като нашия ще може да привлечем обратно българи, които са напуснали страната и се развиват в тази насока другаде. Защото показваме, че могат да разработват подобни високи технологии в родината си и не е задължително да са в Лондон или в Силициевата долина, за да го правят. Както и ще могат да изкарват доста добри заплати.

Има ли вече примери за ваши служители, които са се върнали обратно в България?

Да, имаме няколко такива от САЩ, Норвегия и Германия. Също така българи от британското ни звено са изявили потенциален интерес да бъдат прехвърлени в София.

Какви са плановете на Ocado Technology за развитие на софийския развоен център?

В момента за нас работят 80 души в България. Софийският ни офис има капацитет за между 180 до 190 души, което е първоначалната ни цел. Обичайният темп на наемане на нови служители е около четирима души на месец. Толкова е в останалите ни звена и смятаме да го запазим и за България. Все пак поставяме акцент на качеството пред количеството и стремежът ни е да вдигаме летвата непрекъснато. Запълването на офиса със 180-190 души, мисля, че ще успеем да постигнем някъде през втората половина на 2020 г. Надали ще се ограничим с тази бройка, но не сме решили какво ще правим отвъд нея.

„Не е изключено след време да разгледаме и друга локация за офис в страната” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Преди да отворим българското звено, разглеждахме места в София и Пловдив. Така, че не е изключено след някоя и друга година да подновим огледите за офис на друго място в страната.

Много важно е да отбележа, че ние нямаме ограничения колко да са големи развойните ни центрове. Но искаме всеки един от тях да може да отговаря за конкретна технология, която така да се каже, да „притежава“ и развива. Тоест не да се дават отделни технологии „на парче“, а всеки офис да разработва дадени неща от-до.

Как точно работят автоматизираните складове и роботите там?

В началото поехме традиционни складове, които работеха с 27 км конвейерна линия, през която минаваха 15 хил. продукта всеки ден. Средно потребителите купуват по 56 различни неща на всеки десет дни. Някои от тях са замразени, други изстудени, трети се съхраняват в стайна температура. При толкова голямо натоварване, решението с конвейерна лента е непрактично, защото смущение дори в една точка може да доведе до спирането на цялата система. Освен това, целият процес е изключително неефективен откъм ресурси и време.

„Помислихме за по-иновативно решение за умни складове и достигнахме до специална решетъчна мрежа, разположена над продуктите и по която се движат роботите ” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Затова помислихме за по-иновативно решение и достигнахме до специална решетъчна мрежа, която е разположена над продуктите. По нея се движат специални роботи, които могат бързо и лесно да съберат необходимите продукти и с помощта на правилния софтуер и AI, да намерят най-оптимизиран маршрут. В големите складове техният брой може да достигне стотици и дори хиляди. Тази автоматизация елиминира възможността да се появят проблеми, забавяния и други прегради. Освен това данните от роботите се преработват в Облака в реално време и ако някой от тях даде сигнал за евентуален проблем,  той може да бъде заменен веднага от друг и да бъде прегледан от инженер, без това да влияе на системата по никакъв начин.

Всичко това ни позволява всяка поръчка да бъде обработена в рамките само на пет минути, независимо от вида на продуктите или натоварването на системата. Друго предимство на този подход е, че той може лесно да се нагоди според изискванията. За големите складове трябва да се закупят стотици от тези малки роботи, но за по-малките ще са необходими около дузина.  Поради тази причина нашите решения за роботизиране на процесите в складовете изискват по-малки инвестиции от традиционните системи за автоматизация.

Важно е да отбележим, че роботите на Ocado Technology могат да работят за всякакви складове – от автомобилни, през пощенски и карго. Като не са специализирани само за хранителни такива.

Ocado Technology само проектира роботите или също така ги произвежда? Предполагам, софтуерът е изцяло ваш също?

Ние само ги проектираме, работим с няколко подизпълнители за тяхната доставка. Също така Ocado Technology разработва изцяло софтуера и платформата за пълноценното им използване. Комбинацията от последното ни помага да изготвим прецизно планиране на доставките, не само до крайните потребители, но и за зареждането на самите складове. Както и за прецизно следене на сроковете на годност на отделните продукти.

Предвидимите анализи в реално време са ключови при пазаруването онлайн, особено на хранителни продукти. Тъй като динамиката е огромна и непрекъснато трябва да се следят множество фактори като качество на продуктите, температура на съхранение и доставка, динамично търсене и предлагане и много други. Цялата система ни казва това в реално време и всичко е предвидимо. Крайният резултат е, че сме ограничили брака на хранителни продукти до 0.2%. Това е изключително нисък дял като при повечето вериги магазини е около 5-6%.

Всички тези решения ги предлагате за големи вериги магазини и хипермаркети, има ли такива, които да помогнат на по-малките търговци на дребно?

Не сме предлагали нашите решения на по-малки търговци на дребно. Но за определен тип продукти, като мърчъндайз и нехранителни стоки, разполагаме с платформа, която предоставяме на фирмите и може да се брандира от всяка една от тях за онлайн доставки. По системата за отдаване на услуги стил White Label.

„Водим преговори за партньорство с голяма верига, която може да има присъствие в България” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Планирате ли да навлезете в България чрез партньорство с някой от големите вериги магазини и хипермаркети?

Водим преговори за партньорство с голяма верига, която може да има присъствие в България, но не мога да дам повече подробности. Ние не се целим в определени държави или пазари, какъвто е вашият, а търсим споразумения с наистина големите играчи в търговията на дребно. Затова локални партньорства с изцяло местни вериги са по-скоро изключения в нашия бизнес модел.

След като сключите такова голямо партньорство, Ocado Technology трябва да препроектира техните складове и интегрира софтуерната система, които позволяват на търговеца да осъществява онлайн доставки на същия ден, така ли?

В общи линии – да. За момента повечето доставки са в рамките на следващия ден, като в момента работим усилено и интегрираме в някои пазари това да се случва в рамките на час.

Разглеждате ли възможността да използвате безпилотни летателни апарати (дрони) за бързи доставки в рамките на града?

Да, разглеждаме такива възможности. Всъщност всички експериментират или обмислят подобни методи. Има доста предизвикателства, като управлението на въздушния трафик при наличието на толкова дрони, някои от които ще трябва да са по-големи и тежки от тези, които се използват за снимки от потребителите. В момента всеки може да достави един или два дюнера с безпилотник. Но нещата стават различни с по-големите пакети.

Освен това повечето хора живеят в блокове. Какво правим тогава – мятаме пакета през прозореца ли? Всичко е много по-лесно в предградията и извън градовете, защото можете да оставите доставката в двора или пред вратата на къщата. Всяка сграда с повече от три етажа вече представлява проблем.

Ние експериментирахме с автономни коли, които да доставят пакетите пред външната врата на двора. Къде се чупи системата? Хората искат да не излизат по пижами навън, а само да се подадат и да вземат колета. Затова, този метод с изцяло автономна кола за доставки се оказва непрактичен. Много хора описват този процес като „последната миля“, но реално последните 15 метра са истинското предизвикателство.

Относно дроните, има много регулации, особено в централните части на градовете, където те са забранени. Не се и учудвам, защото ще настъпи хаос.

Тези проблеми могат ли да се решат с нова регулаторна рамка за дроните?

Мисля, че задължително трябва да бъдат решени с такава. Но все още не съм убедена, че с подобна регулаторна рамка ще могат да се осъществяват големи доставки в градовете с дрони. Просто ще има ограничения за размера и товара, който ще могат да носят.

Ocado Technology от години развива бъдещето на онлайн пазаруването, но как ще се развива то през следващите години?

Едно е сигурно, никой не се събужда в събота и си казва – ей нямам търпение да отида на пазар. Това, което ще очакваме през следващите години е, че ще получите известие със списъка от покупки, които системата е изчислила, че ще ви трябват. Тя ще ви попита дали искате да добавите нещо към тях, за да могат да бъдат доставени след час.

Вие си поглеждате календара и разбирате, че трябва да приготвите вечеря за петима гости, един от които е вегетарианец, друг не понася лук и тн. Директно, ще можете да попитате системата за предложения за продукти, при това, като се вземе предвид тези, с които вече разполагате в хладилника си.

„Алгоритмите ще могат да разбират все повече и повече контекст, като ще променят динамично предложенията за покупки” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Как ще постигнем всичко това?

С профилиране на отделните потребители и със свързването на максимално много предмети и устройства в дома. Както и с разбирането на все повече контекст за тях. Например, ако алгоритмите забележат, че имате малко бебе, предложенията за необходими продукти и покупки ще се променят. И то динамично, например няма да дава препоръки да взимате памперси с един и същи размер в рамките на една година. Същото ще се случва като се следи съдържанието в хладилника ви.

Ние взимаме под голямо внимание всички тези лични данни и се отнасяме отговорно с тях. Като ще се радваме самите потребители да поискат да ги споделят, за да може да улесним още повече живота им.

Прецизността на алгоритмите за изкуствен интелект (AI) се увеличава в зависимост от обема информация, с която те разполагат. Колкото повече данни има, толкова по-добре се правят предвиждания и препоръки за потребителите и бизнеса. Същото важи и за намирането на проблем в роботите в складовете.

Когато е налична информацията за тях, в един момент те ще могат да разберат за проблем преди той да се прояви достатъчно ясно. Тъй като алгоритмите могат да забележат дори минималните отклонения от нормалното. Дори може да се коригира по-евтино, тъй като се сигнализира за него от по-рано. Това се постига не само чрез доста сензори, но и със следене за отклонения в самите процеси.

Предвид високата автономност на складовете ви, има ли все пак някакви дейности, които се извършват ръчно от хора?

Всъщност доста дейности се извършват от хора в складовете ни. Любопитното е, че в началото Ocado Technology почти не разполагаше с персонал, а в момента сме около 15 хил. души. Независимо от огромната автоматизация на процесите. Но те ще намаляват прогресивно, като доста от механичните задачи ще се извършват от роботи. Доскоро имахме служители, които слагаха продуктите в кутии, сега това се прави от машини.

Очакваме скоро да автоматизираме максимално много от работата в складовете, така че да оставим на хората основно задачите по най-крайна доставка на поръчките.

Необходимостта от още служители ще идва по друго направление. По-голямата автоматизация, изисква повече хора, които да я следят. Те трябва да следят дали всичко е ок, човешкият фактор винаги ще присъства, просто ще се променят неговите задачи. Съответно и необходимите умения, които служителите трябва да притежават.

Какво ще стане с хората, особено нискоквалифицираните, които не могат да се адаптират към тази промяна?

Роботите ще променят живота на планетата по същия начин, по който парните машини и електричеството направиха преди век-два. От 20 години върви тенденцията за преквалифициране и промяна на изискванията на специалистите, просто сега тази нужда е очевидна.

Дори в момента доста хора променят по няколко пъти своето кариерно развитие, за някои това прави живота по-интересен, други се страхуват от подобни завои.

Смятам, че повечето професии, които в момента изискват механична работа, ще изчезнат. Те няма да се ограничат само до нискоквалифицираните такива, защото доста от ежедневието на адвокати, дори лекари, изисква извършването на монотонни дейности. Например, при преглеждането на рентгенови снимки е доказано, че алгоритмите са по-прецизни от човека.

„Хората трябва да се подготвят за автоматизацията на процесите и да потърсят къде ще са най-полезни в бъдеще” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Хората трябва да се подготвят за тази промяна и да потърсят къде ще са най-полезни в бъдеще.

Колко важни ще е обучението в STEM умения (наука, технологии, инженерни системи и математика – бел. ред.) в бъдеще?

Доста важни. Не смятам, че всеки ще трябва да може да програмира, но ще трябва да може да разбира поне базовите принципи на софтуерния код. Това умение ще се приравни като базово такова – заедно с четенето, смятането и писането. Като ще се изисква от хората да могат да разбират логиката зад програмирането.

Меките умения и работата с хора и в екип също ще са изключително важни през следващите години. Те всъщност са най-трудните за усвояване, противно на масовото разбиране, както и че трябва да бъдат подкрепени със здрав разум. Последният е доста подценяван.

Ако Великобритания напусне Европейския съюз, как това ще се отрази на операциите на Ocado Technology в България?

Честно казано – не знам. Добрата новина е, че клиентите ни са от целия свят и разполагаме с развойни центрове на различни географски райони. Независимо какво ще стане, търговските ни операции в глобален мащаб не би трябвало да бъдат засегнати. Развойните ни центрове са разположени основно в страни-членки на ЕС – България, Полша и Испания. Единствено този във Великобритания може да остане извън Съюза в случай на Брекзит. Това географско разпределение на центровете ни помага много при подобен сценарий.

The post България е доказала, че разполага с отлични AI експерти (интервю) appeared first on TechTrends България.

От друга страна, предизвикателствата пред образователните системи обхващат всички държави, не само в Европа, но и по света. Бързото развитие на технологиите изпревари с десетилетия методите, материалите и начините, по които се преподава в училище. Повечето деца учат сходни неща, както техните родители преди две, три и дори повече десетилетия.

Microsoft отделя специално внимание на образованието и начина по който иновациите влияят върху него. Софтуерният гигант публикува специален доклад и представи своята визия, за това какво трябва да се преподава в класните стаи през 2030 г. В него не става дума за лъскави анимации или технологии, като виртуална реалност (за тях накратко в края), а за това какви умения трябва да се развиват, в какво да се фокусират не само учениците, но и учителите. Целта – да могат децата, които в момента са в детската градина, да са по-подготвени за новите реалности по света и в обществото ни.

Проучването на софтуерния гигант

Изследването на Microsoft взима предвид мнението на няколко хиляди учители и ученици в различни части на САЩ, Канада, Сингапур и Великобритания. То е допълнено с данни от изследователската фирма McKinsey. Резултатите са доста отрезняващи за състоянието на настоящата образователна система.

Според тях, близо 50% от работните места в САЩ ще бъдат засегнати или дори заменени вследствие на автоматизация на работните процеси. Основно, ще пострадат квалификации, които разчитат на рутинна дейност.

Ще се повиши необходимостта от подготвени специалисти, които имат силно развити умения за комуникация, критично и креативно мислене. Търсенето на т.нар. меки умения (за общуване с хора, работа в екип, управление на служители) ще се увеличи, като от новите работни места между 30% и 40% ще ги изискват.

Това вече е реалност в България, поне в рамките на IT средите. Технологичните компании с офиси в страната изпитват проблеми, не само с намирането на квалифицирани кадри, но и на такива с добре развити меки умения. Разликата е, че в бъдеще, подобни изисквания ще обхванат все повече сектори.

В проведено изследване сред работодатели в САЩ, Microsoft откриват, че около 58% от завършилите колежи не са адекватно подготвени за нуждите на бизнеса.

Интересна е пропастта, която софтуерния гигант открива във вижданията и приоритетите за образованието на учениците и учителите. Изследването в четирите държави показва, че първите слагат на водеща позиция необходимостта от развитие на дигитални умения, креативност и междуличностни отношения. В същия момент, преподавателите поставят, като приоритет грамотността, критичното мислене и смятането. Запитването на Microsoft показва, че доста често липсва адекватна обратна връзка между двете страни.

Какво означава всичко това?

Дори да се интегрират последните технологични иновации в училищата, те няма да са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на утрешния ден. Преподавателите няма да станат ненужни – даже тяхната роля ще бъде по-важна от всякога. Системите с изкуствен интелект, интерактивните платформи, всичко това ще отвори повече време на учителите да комуникират с учениците.

Персоналното отношение към отделните деца и младежи ще помогне по-лесно да се затворят разликите между отличниците и по-посредствените ученици. Нещо, което в момента се неглижира.

То не се изчерпва само в обръщане на необходимото внимание от страна на преподавателите, но и нагаждане на уроците и материята към отделните деца. Образованието трябва да става все по-персонализирано, за да може да се развият по-задълбочени когнитивни умения.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“Кати Тайнен, Microsoft

Всичките процеси в класната стая на 2030 г. – учебна програма, преподаватели, деца и дори родители ще трябва да бъдат обвързани в създаването на една по-ефикасна и адаптирана за новите реалности образователна система.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“, споделя Кати Тайнен, директор „Образование“ за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) в Microsoft. Тя е финландски учител и дългогодишен участник в учебната реформа в страната. Кати даде ексклузивно интервю за TechTrends, което скоро ще можете да прочетете.

Ролята на технологиите

Иновациите също имат своята роля в класната стая на 2030 г. Но те не трябва да са фокуса на учебния процес, а да го допълнят по правилния начин. С тяхна помощ е може да се осъществят част от идеите за по-персонализирано обучение, като предоставят повече информация за прогреса на учениците.

Системи, базирани на изкуствен интелект (AI), ще могат да дават задълбочени данни и ще помогнат за развитието на децата. Те ще могат и да преценяват кои материали са по-удачни за отделния ученик, с кои се справя по-добре, къде изпитва затруднения и други.

Виртуалната и смесената реалност (VR и MR) ще помогнат за проверка и упражняване на редица практични умения, както и за развиване на комуникационните възможности.

The post Как Microsoft вижда класната стая през 2030 г. appeared first on TechTrends България.

Основното предизвикателство пред всички е в намирането на специализирани кадри, които да се справят успешно с новата технология. CIO Survey 2019 запитва над три хиляди главни директори по информацията (CIO) в над 89 държави, разпределени в основните индустрии. Общо компаниите за които отговарят генерират 15 трлн. долара годишно, като формират 284 млн. долара разходи за информационни технологии.

„Преди четири години, въвеждането на AI беше рядко явление, като само 10% от запитаните специалисти бяха обявили, че са въвели подобна система или планират такова действие“, коментира Крис Хауърд, вицепрезидент на Gartner, цитиран в прессъобщението на компанията към медиите. „През 2019 г. този брой достига 37%, което представлява ръст от 270%“, допълва той.

Ограничени възможности

За сравнение, резултатът от запитването през изминалата година е показал само 25% от CIO в отделните компании са готови за имплементация на системи с изкуствен интелект. Има и някои ограничения. Първото е, че самата AI технология е сравнително млада и все още не може да извършва сложни задачи.

„Далеч сме от времето, в което AI ще извършва сложни задачи, но навлизаме в ерата, в която изкуствения интелект ще допълва работата на експертите и ще помага за взимането на решения“, допълва Хауърд.

Тези иновации стават все по-неизменна част от повечето бизнеси. Според изследването на Gartner телекомите са доста активни в това начинание. Близо 52% от запитаните специалисти от такива компании, са обявили, че интегрират чатботове за по-добро обслужване на потребителите. Близо 38% от здравните институции използват помощта на AI за по-добро диагностициране на пациенти.  Други приложения на изкуствения интелект са анализиране на риска и опасностите от различни типове измама.

Класическото предизвикателство – недостигът на кадри

Популярността на новата технология изкарва по нов начин вечния проблем с кадрите в IT сектора. Сферата е сравнително нова и добри специалисти в нея се намират изключително трудно. Затова не е изненада, че изследването на Gartner показва 54% от CIO директорите посочват недостига на кадри, като основно предизвикателство.

„Ако няма AI специалисти, задачата на ръководството е да инвестира в обучителни програми“, коментира Хауърд, като допълни, че много често се прибягва до партньорства в тази сфера между различни компании.

The post Gartner: Близо 37% от компаниите по света са въвели AI под някаква форма appeared first on TechTrends България.