IT БИЗНЕСНОВИНИ

БАСКОМ: Софтуерната индустрия в България ще надмине 10 млрд. лева приходи през 2024 г.

Софтуерната индустрия в България ще продължи бурното си развитие и ще бъде основен двигател на растежа на IT сектора в страната и през следващите години. По прогнозни изчисления на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) до 2024 г. годишните ѝ приходи ще надминат 10 млрд. лева, а заетите ще са малко под 60 хил. души. Софтуерната индустрия се очаква да формира около 7.6% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП).

Ако съпоставим с прогнозните данни за 2019 г., то тогава този сектор ще нарасне повече от двойно по всички показатели. От БАСКОМ обаче предупреждават, че основното предизвикателство пред осъществяването на тези резултати и като цяло на IT индустрията продължава да бъде недостига на квалифицирани кадри.

Положителният „барометър“

BASSCOM-Barometer-2019-1

Браншовата организация разкри годишните данни и нагласи на софтуерния сектор на своя ежегоден „Барометър“ – изследване, което показва развитието на този бизнес в страната. Те включват общи приходи, брой заети, средна брутна заплата и други.

„Софтуерната индустрия отчита още една страхотна година, като вече всяка една отчитаме двуцифрен ръст на приходите и увеличаваме тежестта си като дял от БВП. Още тази година ще достигнем 3% от БВП“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и управляващ мениджър в „Империя Онлайн“.


dobroslav-dimitrov-imperia-online-quote„Софтуерната индустрия отчита още една страхотна година, като вече всяка една отчитаме двуцифрен ръст на приходите и увеличаваме тежестта си като дял от БВП“ Доброслав Димитров, Imperia Online


Тенденцията през последните години е за бурен растеж. Най-ниското увеличение на постъпленията на софтуерните компании в страната е отчетено през 2013 г., когато е едва 10%. През изминалата година той достига 23%, като общите приходи за първи път надминават границата от 3 млрд. лева или възлизат на 3.121 млрд. лева. Това прави малко под 3% дял от БВП на страната.

За периода 2018 г., БАСКОМ предлага финални данни, докато за 2019 г. те са прогнозни. Съответно за изминаващата си година приходите се очаква да се увеличат с над 600 млн. лева до 3.869 млн. лева или ръст от 24%. Ако той бъде достигнат, софтуерната индустрия за първи път ще формира над 3% от БВП на страната.

Вечният недостиг

BASSCOM-Barometer-2019-3

Увеличаването на служителите в индустрията става с малко по-умерени темпове. През 2018 г. те се увеличават с 9% на годишна база до 30.1 хил., а през 2019 г. ще нараснат с 10% до 34.1 хил. души. Погледнато в исторически план в рамките на седем години служителите в софтуерните компании с удвояват като бройка.

БАСКОМ отбелязва, че в сектора имат едни от най-големите средни заплати. През 2019 г. средното брутно възнаграждение надминава три хиляди лева, а годишното е малко под 50 хил. лева. Което поставя нивата на заплатите над три пъти над средните за страната.

BASSCOM-Barometer-2019-4

„Недостигът на кадри е основна спирачка на растежа в IT индустрията“, коментира Георги Захариев от „Динамо Софтуер България“ и член на управителния съвет на БАСКОМ.

Липсата на квалифицирани кадри продължава да е основният проблем на IT сектора. Това продължава, въпреки благоприятните фактори, като високо ниво на заплатите, максимално осигуряване и редица други придобивки. Захариев уточни, че в софтуерната индустрия се декларират реалните заплати и изплащат пълните осигуровки, което не е типично за други сектори. Дори с пълното изсветляване на другите индустрии, софтуерната ще продължи да е сред лидерите като нива на заплатите.

BASSCOM-Barometer-2019-5

БАСКОМ направи и интересно сравнение, при което показва как се поставят българските програмисти спрямо тези в Западна Европа при нивата на възнагражденията и паритетът на покупателната способност (ППС). Това позволява на IT индустрията да се опитва да привлече родни специалисти, които работят в чужбина.


dobroslav-dimitrov-imperia-online-quote„Като стандарт на живот, в нашия сектор е сравним с този на Западна Европа и САЩ и нетната миграция при нас е в положителна посока“ Доброслав Димитров, Imperia Online


„Като стандарт на живот, в нашия сектор е сравним с този на Западна Европа и САЩ и нетната миграция при нас е в положителна посока“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и управляващ мениджър в „Империя Онлайн“.

При приравняване на заплатите между български и британски програмисти спрямо тяхната покупателна способност, родните експерти разполагат с 53 хил. паунда, спрямо 36 хил. Ако се направи същите изчисления, софтуерните специалисти в България са равнопоставени като възможности спрямо германските – 55 срещу 53 хил. евро, показват калкулациите на БАСКОМ.

Усилията на софтуерната индустрия

scalefocus-academy_1425

Главният изпълнителен директор на Paysera и член на управителния съвет на БАСКОМ Филип Мутафис обяви, че редицата частни инициативи за подготовката на технологични специалисти, дават своите положителни ефекти. Много от тях, като IT академиите, вече навлизат в зряла фаза, като вече доста са отделени от компании-майки в самостоятелни и работещи дружества.

През последните години има и раздвижване на софтуерната индустрия извън София. Звена и офиси се откриват в големи регионални центрове като Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и др.

„Благодарение на софтуерната индустрия България вече има изграден имидж на IT дестинация сред технологичните мениджъри“, коментира Мутафис. Това е важен фактор, особено когато дадена чуждестранна компания се оглежда за нов развоен офис по света. Към всичко това добавяме и вече изградена екосистема за рисков капитал за стартиращи фирми, допълни Мутафис.


Filip-Mutafis-Paysera-quote„Благодарение на софтуерната индустрия България вече има изграден имидж на IT дестинация сред технологичните мениджъри“ Филип Мутафис, Paysera


Една от основните мерки, които софтуерната индустрия се опитва да прокара е регистрирането на професия „Програмист“, която да може да изучава в средните училища. Тази инициатива вече се развива и има първи резултати, обяви Мутафис. Тя вече получи финансиране от Министерството на образованието и науката и са стартирани пилотни проекти в някои училища.

Професия „Програмист“ започна от БАСКОМ и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и първоначално беше финансирана от частни компании. Задачата ѝ е да популяризира специалността в училищата и повече ученици да натрупат още в гимназията достатъчно познания за работа в IT индустрията.

По-голямата инициатива на БАСКОМ за цялостна образователна реформа и превръщането на дигиталната икономика като водеща в България продължава да е дневен ред. Тя обаче изисква повече време, за да достигне до някакви по-конкретни измерения. Като вече има няколко частни инициативи в тази сфера, които са в начален етап и от БАСКОМ се въздържаха да разкрият.

Държавата и дългосрочния растеж

BASSCOM-Barometer-2019-2

Представителите на софтуерните компании са категорични, че за поддържане на силния темп и на дългосрочен растеж е необходимо да се реши проблема с кадрите и с по-големи усилия на държавата в областта на дигитализацията на България.

Изброените по-горе мерки не са достатъчни и ще е са необходими по-мащабни такива. От БАСКОМ са на мнение, че правителството трябва да обърне по-голямо внимание на IT сектора, тъй като той се превръща във все по-голяма и важна част от икономиката на страната.


dobroslav-dimitrov-imperia-online-quote„Вече не сме бутиков сектор, който формира под 1% от БВП“ Доброслав Димитров, Imperia Online


„Вече не сме бутиков сектор, който формира под 1% от БВП“, коментира Доброслав Димитров. „Виждаме доста усилия в рамките на държавата за дигитализация, особено на ниво общини, надяваме скоро да се пренесе по-генерално на ниво държава, като да не сме само част от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, допълни той.

„Дългосрочния растеж при нас зависи много от кадрите“, коментира Димитър Мутафис, главен изпълнителен директор на Paysera и член на управителния съвет на БАСКОМ. „Нашата индустрия расте в пъти по-бързо от колкото на икономиката на страната. Имаме нужда от държавата да откликне от нашата нужда от кадри“.


Filip-Mutafis-Paysera-quote„Дългосрочния растеж при нас зависи много от кадрите. Имаме нужда от държавата да откликне от нашата нужда от специалисти“ Филип Мутафис, Paysera


Освен с пълна образователна реформа, софтуерната индустрия многократно е призовавала за облекчаване на режима по вноса на висококвалифицирани кадри отвън. Разрешителните познати като „сини карти“ продължават да се издават бавно, въпреки, че са започнати действия по забързване на процеса.

По думите на Доброслав Димитров, тепърва се работи по промените за облекчаване на процеса, защото изисква координация с различни ведомства, министерства и закони и затова отнема време. Поради тази причина все още сините карти на България не са конкурентни спрямо тези на Германия например.


dobroslav-dimitrov-imperia-online-quote„Технологичната индустрия има досег вече с абсолютно всички сектори. Не става дума за IT министерство, темата е по-голяма, проблемът е, че всичко в момента се прави на парче“ Доброслав Димитров, Imperia Online


Софтуерната индустрия няма единно мнение по идеята за създаване на отделно Министерство на информационните технологии. Някои компании подкрепят тази концепция, но според други може да се намери друго решение, като по-важното е създаването на единна визия, стратегия и конкретни мерки за дигитализация на държавата и икономиката.

„Технологичната индустрия има досег вече с абсолютно всички сектори. Не става дума за IT министерство, темата е по-голяма, проблемът е, че всичко в момента се прави на парче“, коментира Доброслав Димитров. Той даде за пример, че вече в някои градове се мисли за определяне на зам.-кметове, които да отговарят за дигитална трансформация.

„Защо това да не се направи на държавно ниво“, пита Димитров.

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close