Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Предвид социалната изолация и прехвърлянето на цели бизнеси и образование в дистанционна виртуална среда, направи телекомуникационните мрежи по-важни от всякога. Дигиталната инфраструктура и услуги, буквално спасиха голяма част от икономиката в условията на извънредното положение, в което сме поставени в момента. Донякъде ги забравяме, защото вече толкова много сме свикнали на интернет връзката, че я смятаме за даденост.

Мрежите са изправени пред изпитания, защото намаляването на личните контакти на живо се пренасят в дигиталното пространство. Доста компании преминаха към видеоконферентни разговори, други се осъществяват по телефон или чат приложения. Nokia обяви преди 10 дни как расте интернет трафика в условията на пандемия. Сега, производителят на мрежово оборудване обнови данните си, за да имаме по-пълна картина. Към тях добавяме и информацията на Microsoft за това как растат техните услуги за видео връзка, както и мерките на Ирландия, обявени в понеделник за облекчаване на мобилните клетки.

Всички тези действия показват, колко ключова е телекомуникационната инфраструктура и, че колкото повече се дигитализира икономиката ни, толкова по-голям капацитет за интернет връзка ще ни е необходим.

Мрежи под напрежение

Nokia показа данните, които преминават за състоянието и трафика през изградените с нейно оборудване телеком мрежи. С помощта на своята платформа за анализ чрез изкуствен интелект (AI), финландският производител показа тенденциите преди започване на извънредните мерки, при налагането им и седмица по-късно. Статистиката сравнява тези преди налагането на ограниченията или от началото на февруари, спрямо тези през първите дни на затварянето на обществото (8 и 15 март) и как се развиват нещата седмица по-късно (22 март).

Изводите – трафикът се увеличава с между 30 и 50%, като до голяма степен това се дължи на видеострийминга. Най-засегнатите части на Европа допринасят доста силно в тази посока. Ръстът на видеоконферентните приложения е 300% в САЩ, а при гейминга е отчетено 400% увеличение спрямо нормалните дни.

Nokia обаче подчертава няколко детайла. Първият е, че като цяло телекомите и доставчиците на онлайн услуги успяват да оптимизират мрежите и продуктите си, така че да няма „тапи“. Това е състояние на крайно претоварване на връзката, при което в един момент до всички потребители стигат само част от пакетите, необходими за дадено действие. С което интернет свързаността „влачи“ или дори „замръзва“.

Вторият важен детайл е, че резкия скок през първите дни от социалната изолация, е последван от постепенно успокояване на увеличението на трафика. Той до голяма степен е комбинация между достигане на пика на потребление и вследствие на действията на операторите и доставчиците на услуги. Към последните се включва намаляването на качеството на видеострийминга в платформи като Netflix, Disney+ и др.

В последния доклад от април, Nokia подчертават, че пика на растежа на трафика е достигнат, но в същия момент се увеличават опитите за DDoS атаки. При тях, различни мрежи (обикновено от инфектирани устройства) се опитват да претоварят дадени сайтове или услуги с голямо количество заявки. Ръстът на DDoS се увеличава с 40% през март.

Ситуацията в България

В понеделник 13 април, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува своите данни за увеличението на трафика в телекомуникационните мрежи в България. За периода от последния месец от обявяването на извънредното положение, те показват ръст на 25% на мобилните гласовите услуги спрямо стандартните седмици. Преноса на данни в клетъчните мрежи се увеличил със 17%, докато при фиксираните мрежи ръстът на интернет потреблението е 34%. Фиксираните телефонни услуги (които в повечето случаи вече преминават през интернет или мобилна мрежа) се увеличават с 19%.

Данните като цяло следват европейските тенденции и дори съпоставени с тези на Nokia, поставят страната ни в долната графа по растеж.

КРС формира кризисен център, в който се следят данните от операторите и се определят съвместни мерки, в случай на претоварване на мрежите. От регулатора отбелязват, че качеството на връзките в страната не се е понижило и няма дълготрайни забавяния на достъпа до глобалната мрежа. КРС отчита и факта, че големите телекоми обявиха различни инициативи за предоставяне на допълнителен трафик, с който да се улесни работата на потребителите в състояние на пандемия.

Четирицифрен растеж

Приложението Zoom може да се обяви, като първоначален победител сред решенията за видеоконферентна връзка. То е първи избор на редица компании и доста образователни системи за дистанционно обучение по света. Zoom обаче е обсипан с критика, заради явни проблеми със сигурността, които включват заблуда за нивото на криптираност на връзката, опасност от фишинг атаки и неправомерно споделяне на лични данни.

Другият голям играч в сферата е Microsoft. Софтуерният гигант обяви 1 000% ръст на видеоразговорите в своята корпоративна услуга Microsoft Teams, в която са интегрирани Skype и елементи от Office пакета. По време на пандемията дневните минути, които потребителите прекарват в дигитални срещи се увеличава на 2.7 млрд., което е 200% увеличение спрямо първите дни на налагането на строгите мерки по света.

Държавите, в които се налагат по-строги ограничения за излизане, пътуване, съответно отчитат най-големи ръстове. Затова не е изненада, че към края на март, Италия и Испания доминират по процентно увеличение на ползване на Microsoft Teams, след като част от икономиката се пренася в дигиталното пространство.

Ключовата инфраструктура

Тези увеличения на трафика не засягат само фиксираните мрежи, както биха си помислили повечето хора. Висок растеж има и при мобилните, което поставя и клетъчната инфраструктура на изпитание. Тя е доста ключова не само за потребителите в отдалечени места, но и за различните служби и мобилни екипи, когато им трябва бърза интернет връзка. Мобилните мрежи са изключително зависими от радиочестотния спектър, с който разполагат. Той е кръвта, по която тече клетъчната връзка и дефицита му оказва влияние върху капацитета на инфраструктурата и преноса на данни.

Ситуацията е такава в Ирландия, че държавата реши да предостави допълнителни честоти на телекомите при доста символични цени. Правителството в Дъблин отпуска допълнителен спектър от 700MHz и 2.6GHz, както и променя условията за ползване на този в 2.1GHz. Идеята е операторите да имат допълнителен капацитет за преноса на данни през 4G мобилни мрежи. Временните лицензи важат за 3 месеца и ще струват по 100 евро, като не се уточнява дали цената е за MHz от лента или общо. Каквато и да е точно, тя във всички случаи е символична, на фона на традиционните търгове.

„Допълнителният спектър ще помогне на мобилните оператори да се справят с увеличеното потребление в техните мрежи“ Джереми Годфри, председател на ирландския телеком регулатор ComReg

„Допълнителният спектър ще помогне на мобилните оператори да се справят с увеличеното потребление в техните мрежи“, коментира Джереми Годфри, председател на ирландския телеком регулатор ComReg.

В същия момент, мобилните оператори и държавните власти по света са изправени и пред друго изпитание – масовата дезинформация за 5G мрежите. Конспиративни теории обвързаха новото поколение инфраструктура с разпространението на COVID-19 вируса, което подстрека потребители да запалят мачти на телекомите във Великобритания и Нидерландия.

Лондон осъди жестоко действията и предприе крути мерки за ограничаване на дезинформацията в социалните мрежи и медиите в страната. Зам.министър-председателят дори обяви конспиративните теории за „опасно безумие“ и „боклук“, който трябва да спре. Британските власти определиха мобилната инфраструктура за ключова и основна линия за комуникация между спешните и здравни служби в страната по време на пандемия. Най-голямата ирония е, че запаленото оборудване дори не е 5G, а съдържа 3G и 4G клетки, както и оптични и телефонни кабели.

The post Колко са важни телеком мрежите по време на пандемия appeared first on TechTrends България.

Какво точно се случва през последните десетина дни по света, как се движи трафика, кои са основните тенденции и как се справя инфраструктурата? На всички тези въпроси, се опитва да намери отговор Nokia, един от водещите доставчици на мрежово оборудване. Компанията анализира данните, които преминават през нейната инфраструктура и като разчита на собствената си платформа за изкуствен интелект (AI). Като изводите са повече от интересни.

Към тях ще добавим и малко извадки от Google и Brand New Vision за тенденциите в България за онлайн търсенето през последния месец и ползването на определен тип приложения.

Стабилизация на пика

През първите дни на засилените мерки в Северна Америка и САЩ, Nokia отчитат рязък скок с около 40-50% на онлайн трафика. След което нивата се стабилизират и се изравняват. Тоест остават високи, спрямо преди пандемията, но вече няма резки движения нагоре и надолу. Което изключва опасност от внезапно блокиране на връзката.

Любопитно, но и логично е часовото разпределение, кога се ползва най-много глобалната мрежа. Високите стойности са в работно време, като от Nokia коментират, че това се дължи, най-вече на ползването на различните приложения за видеоконферентна връзка. Почивните дни също има повишение на трафика, като интересът се премества към услугите за видео стрийминг, като Netflix, HBO Go и Disney+.

Видеото и избягването на „тапи“

Очаквано, основната причина за големия ръст в онлайн трафика идва от видео съдържание. Двата основни типа приложения, които отчитат повишен интерес по време на пандемията са видеоконферентните разговори и стрийминг услугите. Първите отчитат огромен ръст, като за пример е даден Zoom със 700% през март спрямо февруари, коментират от Nokia. Тя доста съвпада с данните, на Microsoft за повишения интерес към нейните конферетните услуги Teams (в които влиза и Skype) в Италия. Както и с информацията на AppAnnie за бумът на сваляния на подобни приложения, сред които са Zoom и Homeparty.

При видеострийминга ръстът не е толкова впечатляващ, като Nokia не предоставят конкретни данни. Те коментират, че това се дължи на действията на самите платформи в намаляването на качеството в пикови моменти. В някои части на Европа, това понижение надминава 20%, но в САЩ остава сравнително непроменено засега.

Тези действия като цяло облекчават трафика и предотвратяват сривове или „тапи“ на връзката. В по-натоварените дни, качеството на съдържанието е понижено, но това се дължи на намалените скорости, а не на претоварване на мрежата, допълват от Nokia. С други думи, мерките на платформите, сред призива на Европейската комисия дават резултат.

Освен мрежите, облачната инфраструктура помага доста. Консистентното представяне на платформите като Netflix в САЩ и Европа, показват, че компанията разполага с достатъчно сървъри и капацитет, с който да разпредели трафика по региони. По същия начин стоят и приложенията за видеоконферентна връзка, които разчитат на облачни услуги с добре разпределена инфраструктура.

Друга мярка, която предприемат стрийминг платформите, като Netflix, е да разположат значителна част от съдържанието си в центрове за данни на самите оператори. Разликата се усеща значително при сравняване на данните седмица преди и веднага след налагането на извънредните мерки в САЩ.

Оскъдните данни в България

Конкретни данни за България не предоставя Nokia, като единствено, единият от операторите „Виваком“ обяви ръст на трафика между 20 и 30% след обявяването на извънредното положение. Все пак може да намерим индиректни данни за потреблението на българите онлайн. Един от тях са резултатите от онлайн търсачката на Google за страната, а другите са от изследване за ползване на определени мобилни приложения.

Най-много българинът е търсил стандартни неща, ключови думи като „новини“, „времето“, “facebook” и др. В Топ 5 очаквано попада „коронавирус“. По-интересното е, че заради наложеното дистанционно обучение, думите „shkolo“, „уча се“ и “classroom” са влезли в Топ 25, като основни инструменти за подобен тип дейност.

Ситуацията се променя драстично, ако отворим секцията за най-бързо нарастващи теми, които българите издирват. Ръст от 4 500% отбелязва Google Classroom, с 3 900% този на Zoom и 3 300% на Microsoft Teams. В Топ 25 попадат и още подобни приложения за дистанционна продуктивност или обучение. Microsoft 365 се увеличава с 600%, образователната платформа Ucha.se отчита 500% ръст, покрай публикуването на учебниците онлайн на издателската къща „Просвета“, интересът към нея също се увеличава с 400%.

Google пусна и друга информация, в която показва какъв е спада на посещаемост на различни обществени места като барове, ресторанти, хотели, паркове, офиси и транспортни центрове. За нея е използван трафика от Google Maps. В България спада с 66% посещаването на ресторанти, кафенета, търговски центрове, музеи, кина и др. С 36% намалява интереса към хранителните магазини, фермерските пазари и аптеките. Забраната в парковете е намалила посетителите там с 32%, а призивът за работа дистанционно е намалил трафика към транспортните центрове като метра, спирки на градски трансфпорт, жп и авто гари с 58%. Към офисите, пътникопотокът се е понижил с 29%, докато към жилищните сгради се е увеличил с 11%.

Рекламната агенция Brand New Vision e направила проучване как се е увеличило ползването на мобилни приложения за онлайн банкиране, застраховане и поръчки на храна по време на извънредното положение в България. Данните показват засилен интерес към последните и умерен такъв към финансовите услуги.

Платформата Takeaway е лидер с ръст от 34.92%, като се сравнява ползването му през първата половина на март, спрямо втората, когато са въведени извънредните мерки в страната. Foodpanda е втора с 28.14%, следвана от онлайн магазина еMag с 19.24%.

The post Nokia показа как расте трафика във време на пандемия appeared first on TechTrends България.

При смартфоните, производителите изпитваха известно затруднение в миниатюризацията на тези компоненти. Motorola реши елегантно този проблем, като предостави модулна приставка за своята Z6 серия, в която са поместени модема и допълнителните антени. Новите устройства от останалите компании, като Huawei и Samsung също изглежда преодоляват тези предизвикателства. Демонстрираните досега модели не показват значително изменение на обема и дебелината спрямо настоящите смартфони.

За разлика от тях, дизайнът не е толкова ключово предизвикателство за Apple при интеграцията на 5G в iPhone. Колкото и парадоксално да звучи, защото изпитването на визията и усещането на устройството сред потребителите е запазена марка на технологичния гигант.

Проблемите за компанията от Купертино се крият в 5G модемите или неспособността ѝ да си осигури такива. Ситуацията е такава, че към настоящия момент не се очертава да видим iPhone съвместим с новото поколение мобилни мрежи преди втората половина на следващата година или дори по-късно. Което за американския пазар, може да се окаже доста късно.

Грешен залог

Първоизточникът на главоболията на Apple се крие в техния избор Intel да разработи и достави 5G модем за следващите ѝ модели смартфони. Водещият производител на РС процесори увещаваше, че ще разполага с готови компоненти до средата или края на 2019 г.

Слуховете, че технологичният разработчик няма да успее да произведе такъв чип преди 2020 г. варират още от миналата година, но през последните месеци се засилиха. Което кара Apple спешно да търси алтернативи. За да може, компанията да пусне 5G iPhone през септември 2020 г., тя трябва да разполага с тестови бройки още към края на настоящата година. В противен случай, смартфон с връзка от пето поколение ще се появи чак през 2021 г.

Изниква ключовият въпрос – какви модеми ползват останалите производители? Samsung и Mediatek са други традиционни възможности, но и те подобно на Intel, се бавят с разработката и може да не успеят да предложат подобни модели преди края на тази година.

Така, за момента, на пазара са налични модели основно от две компании – Qualcomm и Huawei. Apple водеше ожесточена съдебна битка с първата, което блокира продажбата на iPhone-и в Германия. Втората използва своите чипове само за собствени устройства, но изненадващо обяви, че за американския гигант може да направи изключение.

Неочакван, но и малко вероятен вариант

Идеята Huawei да доставя 5G модеми звучи малко еретично, предвид факта, че китайският производител е основният конкурент на Apple, като производител на смартфони. Но това няма да е прецедент. Компанията от Купертино разчита на доставките на различни компоненти от вечния си враг – Samsung. Причината за потенциален отказ на Apple е по-скоро друга.

Поръчването на 5G модеми от Huawei може да има тежки политически последствия, тъй като технологиите ѝ в момента са подложени на атака от правителството на САЩ. Де факто, Huawei не може да участва в изграждането на мобилни мрежи от пето поколение в рамките на Щатите, като негласно нейните смартфони не се продават от големите оператори. Всичко това стана възможно след като властите във Вашингтон обявиха, че ще изключат от обществените поръчки всички компании, които предлагат продукти и системи на Huawei.

Рискът при използване на 5G модеми от китайския производител е твърде голям за Apple и технологичният гигант няма да рискува загубата на основния си пазар – САЩ.

Ограничени възможности

Времето не работи в полза на „ябълковия“ гигант и съответно трябва да се вземат някакви мерки. Единият вариант е спешно да се решат съдебните спорове с Qualcomm, което може да не стане веднага и ще отнеме доста финансови ресурси. Ябълката на раздора между двете дружества са именно мобилните модеми. Qualcomm твърди, че в iPhone-ите с чипове Intel, Apple използва нейна патентована технология, която оптимизира приемането и предаването на сигналите, с цел повишаване на издръжливостта на батерията.

Съдебният спор се води основно в САЩ, където производителят е завел дело за 1 млрд. долара. Но то се пренася извън континента в Китай, Германия и др.

Ключови се оказват развитият в Европа. След, като германският съд реши в края на 2018 г. да забрани продажбата на iPhone в страната, Apple склони да пусне модели с чиповете на Qualcomm, вместо с тези на Intel. Това е голяма отстъпка на компанията от Купертино и съответно важна победа за производителя на чипове.

Следващата беше направена през април, когато Apple и Qualcomm официално си стиснаха ръцете и първата ще може да ползва мрежовите технологии на втората. Естествено срещу щедро заплащане. По изчисления на самата Qualcomm в нейните финансови резултати, то се очаква да бъде между 4.5 и 4.7 млрд. долара. Останалите параметри от това споразумение все още не са обявени. Което поставя под въпрос, дали Apple ще получи от производителя на чипове 5G модеми през следващата година.

Направи си сам

Последният вариант, който остава пред ябълковия гигант, е да разработи собствени 5G модеми. Apple притежава не малко ноу-хау в изготвянето на сложни архитектури. Компанията от няколко години сама подготвя дизайна на своите мобилни процесори за смартфони и таблети. Вярно, че са базирани на ARM архитектурата, но те са специално пригодени и оптимизирани за iPhone, iPad и най-вече за платформата iOS.

По непотвърдена информация на Reuters, вицепрезидентът на Apple отговорен за нейните процесори е оглавил специален екип, който трябва да разработи подобен модем. Джони Сруджи е в компанията от 2008 г., когато поема проекта за първия чип на компанията – A4.

Индикациите в тази насока продължават да се трупат от началото на годината. Те отново могат да се проследят на ниво кадри в Apple. Първо, от компанията напуска дългогодишният ѝ инженер Рубен Кабалеро, който е отговорен за преговорите с доставчиците за намиране на ключовия 5G модем. Официално потвърждение за това все още няма. Точните причини също не са известни, но се предполага, че е заради споразумението с Qualcomm и около една друга новина от последните дни.

Apple успява да привлече един от водещите 5G инженери на Intel – Умашанкар Тхуагаражан. Информацията отново не е потвърдена, като се смята, че той се присъединява към екипа за вътрешна разработка на собствен модем, оглавяван от Сруджи.

Всичко това предполага, че Apple действа доста интензивно в разработването на собствен 5G чип. Това ще отнеме дори повече от потенциално широко споразумение с Qualcomm. Поради тази причина, технологичният гигант от Купертино ще разчита именно на 5G модемите на производителя за своите първи модели.

Което най-вероятно означава, че 5G iPhone няма да видим през 2019 г., а първите такива модели ще се появяват най-рано през следващата година и ще са с Qualcomm чипове за връзка. Докато плодовете на вътрешната разработка ще бъдат обрани едва през 2021 г.

The post 5G главоболията на Apple appeared first on TechTrends България.

Всички геймъри, които четат тези редове вече сигурно са изпаднали в екстаз и няколкоминутно реене в облаците. Повечето от тези неща са достижими в реалния свят, но на много висока цена, защото специализираните за игри аксесоари и машини не са никак евтини. Освен това на някакъв период от две години примерно, те трябва да дадат почти същото количество пари отново, за да поддържат безупречното качество на своите конфигурации.

За преобладаваща част от играчите подобни инвестиции са невъзможни, а дори и част от тях да успеят да вложат подобна сума еднократно, то следващият ъпгрейд на компютъра остава илюзия много години напред. Поради тази причина, концепцията за облачен гейминг изглежда толкова примамлива за повечето почитатели на електронни забавления по света. Защото с него може да се елиминира необходимостта от непрекъснато закупуване на мощни геймърски конфигурации. Идеята и опитите за налагане на подобни услуги съществуват от няколко години, но едва сега започват да предлагат поносимо качество.

Навлизането на големите имена като Sony, Microsoft и дори Google, в комбинация с нарастващата популярност на видео стрийминга, ситуацията е на път да се промени. Въпросът е, дали този нов метод на игра ще бъде рай за геймърите или може да се превърне в истински ад? Има няколко аспекта, които ще бъдат ключови за развитието на този сегмент.

Основи на гейм стрийминга

Какво представлява облачният гейминг? Идеята е сравнително проста – играта се подкарва изцяло на сървъри в някой център за данни. Потребителят играе директно и изцяло през браузър или приложение, което заема минимално пространство и ресурси от собствената му машина. По този начин, всички изчисления се правят на сървърите, докато геймърът се наслаждава на добра графика и последните заглавия, независимо, дали разполага с мощен компютър или не. Единственото важно е стабилна и бърза интернет връзка.

Звучи прекрасно, но има доста проблеми, повечето от които технически, които правеха облачният гейминг на сложните ААА заглавия невъзможен. Най-големите предизвикателства са размера на пакетите, които се изпращат от центъра към потребителя, както и от забавянето при трансфера им. Колкото по-красива и сложна е играта, толкова повече информация ще трябва да се пренася през глобалната мрежа. Това доскоро беше и една от основните пречки и причини опитите отпреди няколко години да се провалят.

Изключение правят по-простите базирани на Flash игри или браузърните заглавия, които изискват часове, за да се направи даден ход. Отвъд тях е доста трудно да се подкара ААА продукт изцяло през облака. Последното десетилетие доведе до компромиси – голяма част от играта се инсталира на компютъра на потребителя, но останалата част от виртуалния свят преминава през онлайн сървърите. На този принцип, в момента оперират почти всички големи гейм заглавия.

Първата готова и завършена концепция за онлайн стрийминг на традиционна игра е демонстрирана през 2000 г. от G-Cluster. Като се използва мощна Wi-Fi връзка. През 2005 г. Crytek, разработчикът на Crysis, прави опити за изцяло базирана дистанционно онлайн AAA игра на своето хитово заглавие. След две години, се отказва поради липсата на необходимата сред потребителите инфраструктура за високоскоростен интернет. Без нея, играчите ще получат, като изживяване, по-скоро походова стратегия, отколкото бърз екшън.

Друг опит е на компанията OnLive, която разработва шест години собствена облачна платформа. Тя е обявена през 2009 г., но стартира едва година по-късно при това само в САЩ и малко след това – във Великобритания.  Тя позволява на геймърите да се забавляват през компютър, мобилни устройства и дори през някои смарт телевизори. Първоначалната реакция на експертите е, че OnLive се представя сравнително добре при стрийминг на тежки заглавия.

Но тук се проявява втория ключов фактор – забавянето. За OnLive то е 150 милисекунди, което за сериозните геймъри е неприемливо. Всичко над 30-60 милисекунди може да повлияе при бърза игра в мрежа. Забавянето на OnLive може да доведе и до нежелана виртуална смърт дори при соловите заглавия с по-голяма динамика, като рейсъри  или екшъни.

Компанията твърди, че забавянето (или ping) варира около 30-50 милисекунди, с което си навлича гнева на играчите, защото реалността се оказва друга. За да постигне тези стойности, OnLive намалява графичните настройки на игрите и те стават с визия, далеч под тази дори на някои средностатистически РС-та. Всички тези затруднения, породени от недостатъчно бързата връзка, довеждат компанията до банкрут през 2012 г. След две години следва неуспешен опит за рестартиране на платформата, като в крайна сметка активите ѝ са изкупени от Sony. OnLive е христоматичен пример за налагане на иновативен продукт, преди пазара или технологията да е напълно готова за него.

Новото начало

Технологичните гиганти от години имат визията за подобни стрийминг услуги. Което е нормално, предвид облачната революция през последното десетилетие и стремежът за изнасяне на все повече услуги и дори хардуер в центровете за данни и дистанционното им предоставяне на потребителите. Sony правят първата практическа крачка в тази насока. Японската компания разработва собствена платформа, която после подсилва с придобитите ресурси от фалиралата OnLive. Тя стартира през 2015 г. и получава името PlayStation Now.

Геймърите получават достъп до над 600 заглавия за конзолите на Sony срещу 14.99 долара на месец. В началото, достъпът е ограничен само за нейни устройства, но постепенно платформата се отваря за РС играчите. Същата година, хардуерният разработчик NVIDIA пуска собствена стрийминг платформа за преносимите си конзоли под бранда Shield. Две години по-късно пуска втора подобна услуга за PC и Mac, като накрая ги обединява под името GeForce Now.

Платформите на Sony и NVIDIA все още не са в центъра на усилията на двете компании и съответно тяхната потребителска база е доста ниска. До втората половина на 2018 г., те се разглеждаха като експеримент, чийто потенциал се очаква да се развие в по-дългосрочен план. Какво се промени през последните шест месеца? На първо място е тестването на новата облачна гейминг платформа на Google, за която дълго време се спекулираше под кодовото име Project Yeti, но официално стартира като Project Stream. В него, интернет гигантът предоставя възможността на геймърите да се забавляват с любимите си ААА заглавия през браузъра Chrome, като единственото техническо изискване е да имат 25Mbps интернет връзка. Последното вече е доста стандартна скорост за доста потребители.

Първите тестове на Project Stream преминаха с играта Assassin’s Creed: Odyssey на Ubisoft, като имаше сравнително добри отзиви. Платформата поддържа малко под 60 кадъра в секунда при разделителна способност от 1980×1080 пиксела (пълно HD) и с приемливо забавяне от под 40 милисекунди. Не при максимални графични настройки, те се задават от Google. Project Stream демонстрира, че съвсем скоро облачният гейминг ще става все по-сериозен, но има още доста път да извърви докато постигне производителността на по-мощните РС конфигурации.

При положение, че услугата се предоставя от Google, които са една от малкото компании с центрове за данни във всеки континент и капацитет да предоставят стабилна връзка с минимално забавяне. Тя все още няма да успее да привлече най-сериозните геймъри, които изискват максимални детайли и качество с минимално забавяне. Но в следващите няколко години и това ще стане.

Другият голям играч, който влиза в играта е Microsoft. Компанията разполага с не по-лоша сървърна инфраструктура и богат каталог от игри покрай своята конзола Xbox. Софтуерният гигант обяви, че разработва собствена платформа за гейм стрийминг – xCloud. Нейната цел е постепенно да прехвърли заглавията от PC и Xbox на всички възможни устройства с връзка към интернет.

Идеята е в един момент игрите да се предоставят не като продукт, а като абонаментна услуга. И да се ползват от геймърите на всякакви устройства – от компютри и лаптопи, през конзоли и телевизори до смартфони и таблети. Последното ще става възможно с навлизането на мобилните мрежи от последни поколения, като подобрени 4G и предстоящите стартове на 5G услуги в някои държави. Microsoft ще започне тестове през настоящата 2019 г., така че тепърва ще видим как те ще се справят с геймърското изживяване.

От облаците към седемте кръга на Ада

Въпреки всичко, постепенно технологията ще се развива. Дори да не обхване най-запалените фенове, облачният гейминг ще направи ААА игрите по-достъпни за редица потребители, които по принцип нямат желанието да инвестират хиляди левове или долари в РС-та или лаптопи. Което по същество е огромен пазарен потенциал. Това в допълнение с желанието на големите разработчици на игри да развиват своите заглавия като услуги, бъдещето на стрийминга в тази сфера изглежда повече от светло.

Просто трябва още малко изчистване на технологиите и наличието на 25-30+ Mbps интернет връзка да се превърне в стандарт. Гейм разработчиците вече се опитват да изградят собствени платформи, макар и да не стриймват самите заглавия. Това са приложения като Origin на Electronic Sports, Uplay на Ubisoft, Battlenet на Blizzard и Bethesda.net на едноименната компания. Дори малки и независими студиа, като Battlestate Games (създателите на ултрареалистичния екшън Escape from Tarkov) имат подобни приложения. Оттам потребителите могат да свалят и обновяват игрите. Самите компании вече експериментират с различни абонаментни услуги, с които да запалят геймърите да плащат не толкова за едно заглавие, а на месечна или годишна база.

Въпрос на време е, игрите в отделните платформи да бъдат достъпни единствено и само с месечен/годишен абонамент, защо не и с опция за стрийминг? Може да звучи супер, но това може стане доста скъпо за геймърите. Защото те могат да изпаднат в ситуация, подобно на феновете на видео стрийминга през следващата година-две. А именно – затваряне на съдържанието в рамките на големите издатели. Ако сте фенове на игрите само на един разработчик, това може да не е проблем. Но ако обичате StarCraft 2, но сте привърженик и на Battlefield франчайза, може да ви се наложи да плащате два абонамента – един на Blizzard-Activision и един на EA. Добавете заглавията на Sony, Microsoft, Ubisoft и така ще се акумулират нови и нови месечни/годишни такси.

Тази опасност важи, както за стрийминг услугите, така и само за обикновените абонаментни, които разработчиците по принцип обмислят. Този сценарий много зависи от това, колко подобни платформи ще се наложат през следващите години и какъв подход за монетизация и достъп ще изберат самите гейм издатели и създатели. Във всеки случай, не трябва да подценяваме както предимствата, така и потенциалните опасности, които подобни решения крият за потребителите.

The post Облачният гейминг – рай или ад за играча appeared first on TechTrends България.