Гейм контролерите имат два съществени недостатъка – не могат да дават максимално прецизно посочване и не разполагат с достатъчно бутони спрямо комбинацията между мишка и клавиатура. Конзолата на Valve Steam Deck може би решава този проблем, макар и да не сме сигурни дали напълно. Тя все пак е създадена за игри и каталог, който е предназначен изцяло за PC заглавия. Съответно не всички продукти в Steam са оптимизирани за традиционната комбинация за управление с клавиатура и мишка.

Затова, инженерите на Valve трябва да доближат контролерите на Steam Deck-а максимално до тези за PC. Като в същия момент запазят конзолния формат. Резултатът може да се окаже доста важен, ако основните производители на този пазар възприемат идеята.

Повече възможности

Голямата революция идва под формата на два тъчпада под самите джойстици за управление от двете страни на екрана. Те позволяват да се извършват бързи и прецизни движения, посочвания или комбинации от жестове. Реално, тъчпадовете, заедно с джойстиците замествата мишката и потенциално някои от бутоните на клавиатурата. Прецизно прицелване или посочване вече е възможно чрез тях.

Към тях добавяме някои екстри, които са част от последните модели гейм контролери. Като например, „двата спусъка“ в горната задна част. Те са част например от последните Xbox контролери. Самият Steam Deck разполага с доста бутони – традиционните 4 (A, B, X и Y), два задни над спусъците, два за опции и меню и още 4 програмируеми на гърба при „ръкохватките“. Това голямо количество е в полза на геймърите и на игрите, които имат по-сложни контролери.

Друго ключово предимство на Steam Deck-а е възможността за по-голяма персонализация на всички тези бутони и на тъчпада спрямо настройките на управление на играта. Големият проблем тук е, че това зависи и до голяма степен от самото заглавие. Някои продукти са оптимизирани са традиционните контролери и съответно не позволяват използването на допълнителните възможности на Steam Deck-а.

Потенциал и съпротива

Решението на инженерите на Valve не е напълно революционно от техническа гледна точка. Самите те изпробваха интеграцията на тъчпад в своя Steam гейм контролер. Разликата обаче е съществена, защото при по-ранното устройство, той замества джойстиците, докато при Steam Deck-а ги допълва. Крайното решение обаче изглежда повече от практично и решава поне частично основния проблем при контролерите. Ще видим дали основните производители на конзоли като Sony, Microsoft и Nintendo ще последват идеите на Valve.

От друга страна има известна съпротива от някои геймъри за новите контролери. Част от играчите смятат, че повечето и по-удобните бутони и тъчпадове ще дадат несправедливо предимство спрямо тези, които ползват традиционните конзолни периферии. Със същият аргумент, повечето от тези скептици се противопоставяха на кросплатформеността. Именно заради превъзходството на PC управлението. Сега обаче не се оплакват, като използват прицелни асистенти.

Затова най-вероятно тази съпротива ще бъде преодоляна и въпросът е дали, големите производители ще забележат идеите заложени в Steam Deck при управлението на игрите.

The post Конзолата Steam Deck и бъдещето на гейм контролерите appeared first on TechTrends България.

Някъде между тях са тези, които предоставят летене от първо лице – First Person View или FPV. Китайският лидер в потребителския сегмент DJI демонстрира първия хибриден дрон, който съчетава всички изброени качества в една машина.Това е DJI FPV. Дронът комбинира бързината на състезателните безпилотници, с лесната употреба и интегрираната камера на потребителските модели.

Възможности

Първата техническа особеност на DJI FPV е, че разполага с мощни мотори, които му позволяват не само да развива максимална скорост от 140 км/ч, но и да спира изключително бързо. Преминаването от 100 км/ч движение до пълно зависване става в рамките само на 2 секунди. Дронът разполага с три режима на работа.

Нормалният е предназначен за нови пилоти, които се учат да го управляват. При него, зависването е автоматично, както е включена и системата за засичане на препятствия. Ръчният режим на управление прехвърля цялата отговорност и пълния контрол на дрона на потребителя. При него системите за безопасност са изключени, както и автоматичното зависване при спиране на безпилотника. Последният режим е спортния. Той комбинира предходните два – позволява да се управлява дрона почти изцяло ръчно, но системите за безопасност работят при определени условия.

DJI FPV разполага с няколко задължителни функции, които са активни независимо кой режим сте избрали. Първите са ръчната спирачка и зависване, като двете могат да се активират по всяко време с натискането на бутон от контролера. Втората функция е автоматичното връщане на дрона от началната точка при загуба на връзка с пилота (т.нар. Return to Home). Последната е интегрираният ADB-S приемник, който предупреждава намиращите се в близост самолети или хеликоптери за присъствието на дрона.

Сензорно управление

Два аксесоара са ключови за DJI FPV. Първият са очилата за виртуална реалност DJI FPV Goggles V2, които са включени в комплекта. През тях пилотите могат да го управляват от първо лице, като картината им е буквално пред очите. Дронът може да изпраща картина на разстояние до 10 км, като това може да се случи през две честоти. Ако при едната има смущения и системите за предпазване от такива не сработят, се ползва резервната. Скоростта на трансфер на данни е 50 Mbps.

Пилотите ще могат да избират между две възможности за изглед. Стандартният режим е с резолюция 1 440×810 и избор за опресняване от 60 кадъра в секунда и 142 градуса зрително поле или 100 кадъра и 150 градусов ъгъл. При втория режим отново се запазва резолюцията, но се вдигат кадрите до 120, но забавянето на връзката може да достигне 28ms.

Другият ключов аксесоар, който не е включен в комплекта е сензорният контролер. Той наподобява джойстик на самолет и реагира на движението на ръката. Идеята е чрез него да се улесни управлението на дрона, особено в в ръчен или спортен режим. Контролерът се продава отделно и ще струва 199 долара.

Кадри от високо

Новият дрон на DJI разполага с камера с 4K резолюция, която снима с 60 кадъра в секунда или в HD формат (1080p) при 120 кадъра и четирикратно забавяне на картината. Тя е монтирана на физически стабилизатор (гимбал), който се комбинира и с дигитална стабилизация. Всичко това позволява да се получи ясна картина, като от видеоигра, без да има трептения и вибрации в нея.

Цената на DJI FPV е 1 199 долара, като в комплекта са включени дрона, очилата FPV Goggles V2, стандартен контролер, кабели за връзка и батерия. Сензорният контролер споменахме, че се продава отделно за 199 долара. Отделно DJI ще предлага и допълнителен пакет за 299 долара, който включва две резервни батерии и станция за тяхното зареждане.

The post DJI FPV е сред първите хибридни дронове appeared first on TechTrends България.

Подобно на повечето заблуди и тази конспиративна теория има доста голямо зрънце истина. Реалността обаче е много по-различна от това, което се представя от противниците на 5G системите. Затова ще се спрем на военното приложение на микровълновите вълни, 5G технологиите, както и по-подробно ще разгледаме ADS системата.

Основните военни приложения

Първо, накратко ще се спрем на по-традиционните приложения на милиметровите вълни (между 23GHz и 100GHz). Те се използват най-вече за сателитна и космическа комуникация, както и на предаване на сигнал между отделни ТВ кули или базови станции. Военните се спират основно на първите две приложения. Сателитната връзка е ключова за почти всяка една отдалечена операция и тя се прилага от десетилетия.

Също от много време, подобни радиовълни се използват от милиметровите радари. Те са важен компонент в прицелните системи на зенитни установки, особено тези за автоматизирана непосредствена защита (т.нар. CIWS). Високата честота е ключова за засичането и прецизното следене на малки обекти, като снаряди и ракети, което помага за по-лесното им унищожение.

5G ще бъде в основата на революция във военното дело, но не в смъртоносните системи, а в комуникацията между тях. Капацитетът за пренос на данни и свързването на много устройства наведнъж ще подпомогне концепции, като изграждането на „рояци от дронове“. Такива ще могат да се управляват полуавтономно от един изтребител от непосредствена близост например. Вместо от 20 контролни контейнера със сателитна връзка, разположени в САЩ, както е сега.

Милиметровите вълни като оръжие

Всички тези приложения са поддържащи и реално не се използват директно за неутрализиране на противникова техника. Милиметровите вълни имат потенциал да правят това. Но не по начина по който се представя в конспиративните теории, а като несмъртоносни оръжия.

Приложенията им в тази графа са в общи линии две – едното е за разпръскване на тълпи или недопускането на хора да приближат даден периметър (без да им причиняват трайна вреда), а другото е за борба и неутрализиране на противникова електроника и оръжия.

Предназначение на ADS

Спомената ADS спада към първия клас оръжейни системи. Това е огромна и изключително мощна антена, която е инсталирана на голям камион. Нейната роля е да излъчва сноп от милиметрови вълни, които да могат да разпръскват тълпи или хора на разстояние до 700 м. Принципът на работа е, че силното излъчване загрява кожата и от получения дискомфорт те се опитат да избягат от облъчения регион.

ADS работи в диапазона на 95GHz при дължина на вълната от 3мм. Това е близо четири пъти по-висока честота от определените от Европейския съюз такива за 5G (25GHz). Този спектър е избран неслучайно – защото милиметровите вълни не могат да пробият повече от 0.4 мм от повърхността на кожата. Експериментите и няколко инцидента показват, че при прекомерно облъчване на максимална мощност, ADS може да доведе до втора степен на изгаряне.

В общи случаи, тестовете с хора показват, че те усещат бързо затопляне, който много бързо прераства в дискомфорт и желание да се избяга от облъченото място. Щатските военни са толкова сигурни в нейната безопаност, че дори организират публична демонстрация, в която участват военнни и представители на медиите (видеото горе). ADS е разработена от Raytheon като първоначалния договор включва създаването на прототип на обща стойност от 6.37 млн. долара.

Огромната разлика спрямо 5G

Микровълновото оръдие“ има една много съществена разлика спрямо 5G технологии – то е в хиляди пъти по-мощно от базовите станции. ADS има мощност на излъчване от 100 kW, докато една кула на мобилен оператор има максимална такава от 50W. Това е разлика от 2 000 пъти. Освен това, военната система се пуска да излъчва на максимални стойности, когато тълпата е на пределната линия от 700 метра разстояние, на по-близки дистанции се ползва по-ниски излъчвания.

Raytheon създава впоследствие по-малка и компактна версия на ADS – Silent Guardian. Тя може да се инсталира на военен джип тип „Хъмви“, като нейната мощност на излъчване е редуцирана до 30 kW, а ефективният ѝ обсег е 250 метра. Тя е „само“ 600 пъти по-силна от нормалните базови станции.

Има и още една подробност – телекомите ще използват милиметровите вълни за покритие на къси разстояния. За да може да отговорят на изискванията за безопасност и да се вместят в лимитите за излъчване, тези 5G клетки няма да могат да излъчват повече от 10W, а очакванията са да достигнат дори до mW (миливати). Което в най-лошия случай е 10 000 пъти по-слабо от големия ADS и 3 000 спрямо компактния Silent Guardian.

Лазерна аналогия

За да си представите по-лесно разликата между военната система и комуникационните клетки, да вземем пример с лазерите. Различните въоръжени сили експериментират с бойни системи, които ползват тази технология. Като например с много мощни лазери, с които да прогорят противникови ракети.

Най-малката и компактна подобна система има мощност от 30kW. В същото време имаме лазерни показалки, които ползваме за забавление на домашни любимци като котки. Тяхната мощност е между 5 и 300mW или между 6 милиона и 300 хиляди пъти по-слаба от тези на бойните лазери. Като единственият доказан риск е ако случайно лъча попадне в очите. Ситуацията е абсолютно идентична с микровълновото оръдие и 5G клетките.

Бъдещето на ADS

Официално ADS и подобните системи не постъпват на въоръжение в САЩ. Първата версия е изпратена за тестове в Афганистан през 2010г., но няма съобщения за реалното ѝ ползване. За бъдещето на програмата се знае единствено, че работата по нея продължава с цел прецизиране на технологията.

Повечето конкретни параметри не са общодостъпни, но има изтекла информация за част от проблемите, с които ADS се сблъсква. Основните известни предизвикателства са размерите на системата, по които се работи усилено и с които се сблъскват и споменатите бойни лазери.

Другите потенциални проблеми са свързани със самото естество на милиметровите вълни. Предполага се, че ADS не е ефективна в по-влажни метеорологични условия, като дъжд, мъгла, сняг, мараня и слана. Защото влагата разсейва вълните и вместо дискомфорт, хората ще усещат приятно затопляне.

Вторият свързан с това проблем е, че милиметровите вълни не могат да проникват дълбоко в тъкани. Което означава, че ако нападателите са облечени с дебели дрехи и по няколко слоя от тях, може изобщо да не усетят или да намалят ефектите от ADS.

На служба

Любопитен факт е, че единственото, частично „офанзивно“, но несмъртоносно милиметрово оръжие, което е влязло на въоръжение е в Русия. Това е машината за разминиране 15M107 „Листва“. Тя използва насочен радиосигнал, за да детонира от разстояние до 100 метра заложени скрити експлозиви. Няма информация за честотата, която се ползва освен, че е в милиметровия диапазон. Нито има данни за мощността ѝ на действие.

„Листва“ е приета на въоръжение в ограничени бройки за охрана на стратегически обекти, като силози за ядрени балистични ракети. Системата показва другото военно приложение на милиметровите вълни – неутрализирането на електроника.

Още през 80-те години на XX век има идеи за тяхното използване в околоземна орбита за „изпържването“ на електрониката на противниковите сателити. С възобновяването на надпреварата във въоръжението между САЩ, Русия и Китай, както и потенциалното милитаризиране на Космоса, връща концепцията на обратно на чертожните дъски (компютърните проекти).

Във всички, милиметровите вълни няма да ви убият, дори като се излъчват от антена с размерите на гаражна врата и мощност на малка електрическа турбина за индустриални цели. При 5G параметрите ще са в хиляди пъти по-малки и съответно безопасни за здравето.

The post Какво представлява ADS – военната система, в основата на 5G конспиративните теории appeared first on TechTrends България.

Финализирането на целия процес беше постигнато на 22 юли, когато в Търговския регистър бяха вписани промените във „Виваком“. От телекома днес изпратиха официалното им потвърждение в прессъобщение разпространено до медиите, като обявиха, че сделката е финализирана окончателно на 31 юли. Почти целия борд на директорите е подменен, но няколко ключови фигури от досегашните собственици и мениджъри в компанията остават в нея.

По информация на източници на „Капитал“ тя е на стойност около 1.3 млрд. евро. Източници на TechTrends посочват, че тя е между 1.2 и 1.3 млрд. евро. Пред бизнес медията предишният вече собственик Спас Русев потвърди за подобна сума, като още добави, че в нея би трябвало да влиза и погасяването на значителните задължения на „Виваком“ на стойност 400 млн. евро (два залога с общо четири кредита). Към 31 юли те продължават да стоят активни в Търговския регистър, но това не изключва възможността в бъдеще да бъдат заличени.

Рокадите

Влизането в собственост на United Group е най-видна в подмяната на Надзорния съвет. Към него се присъединява Виктория Боклаг, която е главен изпълнителен директор на балканската група. Сред другите нови попълнения е сръбският бизнесмен Драган Шолак, който е основател на United Group.

Другите двама нови в Надзорния съвет са от британския фонд BC Partners, които са мажоритарни акционери в балканската група. Това са изпълнителния директор Николоас Статопулос и Стилианос Илиа, който заема длъжността управляващ директор.

Запазването на ключови лица

В Надзорния съвет място си запазва доскорошният основен акционер във „Виваком“ Спас Русев, който остава негов председател. По-важният елемент е, че размествания на оперативно ниво няма записани в Търговския регистър към 31 юли, а според източници на TechTrends такива не се предвиждат поне в краткосрочен план.

Атанас Добрев продължава да е главен изпълнителен директор, както и представителя на компанията пред институциите. Той запазва поста си при три смени на собствеността, като е на него от юни 2013 г. Преди това, Добрев беше главен финансов директор във „Виваком“.

Няма размествания и в Управителния съвет на телекома. В него освен Добрев фигурират останалите ключови директори на компанията – Радослав Златков, главен технически, Димитриос Лиупис, главен маркетинг и Асен Великов, главен финансов. Това предполага, че най-вероятно те ще запазят позициите си в управлението на „Виваком“.

За United Group

United Group е основана първоначално като кабелния оператор SBB в Сърбия от Драган Шолак, като постепенно развива услугите си в голяма част от страните от бивша Югославия. По отношение на предоставяне на телекомуникационни такива, компанията оперира в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, а от тази година, групата придоби Tele2 в Хърватска.

United Group разполага и с медийно звено наречено United Media. То оперира във всички изброени пазари плюс Северна Македония. Няма да е изненада ако в средносрочен план, United Media навлезе и в България.

По този начин, и с добавянето на „Виваком“ United Group формира истински балкански телеком. Амбициите им за разрастване може да се увеличат допълнително, като в момента групата се опитва да придобие T-Mobile в Румъния. Там United Group предлагат съвместна оферта с PPF Group на чешкия милиардер Петр Келнер, който е собственик на „Теленор България“ и също изгражда амбиции за създаването на регионален телеком.

The post United Group официално е новият собственик на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Team.blue е хостинг група формирана през 2019 г. от компании от бранша от Западна Европа. Специфичното при нея е, че отделните дружества, които влизат в нея запазват своята бранд идентичност, мениджмънт и стратегия за развитие. От „Суперхостинг.бг“ потвърдиха, че ще запазят името, ръководството си и плановете за управление на фирмата.

В  Team.blue влизат още компаниите – ProServe, WebStekker, VDX, TransIP Group, Signet, dds.nl и CloudVPS. Преди месец групата придобива и турското хостинг дружество Natro.

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона“ Любомир Русанов, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона, привличайки предприемачески потенциал и енергия в области като електронната търговия, креативните бизнеси, дигиталния маркетинг, мобилните и уеб приложения“, коментира Любомир Русанов, един от управляващите партньори в „Суперхостинг.бг“.

Като обявени параметри тя наподобява доста сделката на „Империя Онлайн“, която беше придобита от базираната в Швеция група StillFront. Разликата е, че при гейм разработчикът бяха обявени финансовите параметри на трансакцията.

Ползите от сделката

Сделката между Team.blue и „Суперхостинг.бг“ има за цел да допринесе по няколко начина за двете компании. Първата желае да разшири географското си присъствие и да навлезе на регионалния пазар. „Суперхостинг.бг“ от своя страна ще разчита на ресурса на своя нов стратегически инвеститор за разширяването на дейността си в рамките на Югоизточна Европа.

„Навлизането на стратегически за сектора инвеститор като Team.blue позиционира България като регионален център за хостинг услуги и онлайн бизнес“, коментира Методи Дреновски, управляващ партньор в българската компания. „В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“.

„В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“ Методи Дреновски, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

Дряновски допълни, че важен аспект от сделката е фактът, че българската компания запазва своя мениджмънт и визия за управление. Това, както и факта, че двете дружества да поддържали добри контакти са и сред основните фактори за осъществяване на сделката.

„От важно значение е, че те избраха да се доверят на местния мениджмънт и да подкрепят досегашната ни визия за развитие на компанията“, поясни Дреновски.

Регионално разширяване

Суперхостинг.бг“ вече работи по своето разширяване извън пределите на България. От повече от година, компанията оперира в Сърбия под бранда Superhosting.rs. Този процес ще продължи и в други държави от региона. Точно с кои не беше съобщено.

В България, „Суперхостинг.бг“ има стабилни позиции, като през 2017 г. тя придоби един от основните си конкуренти Host.bg. Преди сделката с Team.blue собствеността беше разпределена между Методи Дреновски с малко под 30%, „Иновет Холдинг“ с 20%, Любомир Русанов и Деян Чепишев с малко под 20% всеки, както и още двама миноритарни акционера.

The post Международната Team.blue придоби „Суперхостинг.бг“ appeared first on TechTrends България.

Краят на света и зоната на здрача

Според календара на Маите, светът трябваше да свърши на 21 декември 2012 г. Какво се случи на тази дата – старата нормалност умря. Може да не сте го забелязали, но се случи. Старата нормалност умря и няма да се завърне обратно. По-плашещото е, че все още виждаме остатъци от нея, които продължават да живеят – доста остарели бизнес модели, които работят.

В същият момент новите все още не са напълно развити или създадени новите. Ако погледнем към хоризонта, ще видим нов тип компании, за които не сме още сигурни дали ще са новата нормалност. Затова в момента се намираме в зоната на здрача, в която всичко може да се случи. За някои тази неизвестност може да е плашеща, но за други – тя представлява огромна възможност за развитие.

Нашите внуци ще живеят в новата нормалност. В живот, в който няма да сме собственици на автомобилите си, може дори да нямаме шофьорски книжки. Както и след 20 години все още може да преговаряме за Брекзит.

Ефектът на дигиталното цунами и плажните чадъри

Мога да дам много добър пример – на 10 април 2015 г. Джими Даймън – главен изпълнителен директор на една от най-големите американски банки JP Morgan Chase, пише писмо до акционерите. Когато, човек на неговата позиция прави това или има много хубав повод, или много лош такъв. В случая в второто, защото той пише: „Компаниите от Силициевата долина идват и те искат да изядат обяда на Уолстрийт“.

Новият свят вече започва да изяжда бизнес модела на старите компании. Даймън продължава, че са допуснали три грешки. Първата е, че са подценили ролята на дигиталните технологии, като са ги сметнали само за канал за връзка с клиентите. Но те измениха цялото наше общество, което води до втората грешка – създаде се нова порода потребители. Концентрирани върху процесите, банките забравиха за своите клиенти, докато последните еволюираха. Третата грешка е, че подцениха скоростта на промяната, с която се случва всичко това.

„Пропуснахме да видим дигиталното цунами, което ни заля“, продължава още Даймън. Как може това да се случи при това преди над четири години?

Аз наричам това ефектът на плажните чадъри. Това например е вашият бизнес модел – да слагате плажни принадлежности на претъпкан плаж в Италия. Вашата работа е да се събуждате рано, ако може преди конкуренцията и да слагате своите чадъри и шезлонги на пясъка, като се опитвате да увеличите своя дял и съответно марж на печалбата.

Целият ви бизнес модел е около тях. Представете си сега, че идва цунами и се събуждате сутринта, отивате да поставяте своите плажни аксесоари и виждате, че плажът е напълно празен. Какво вижда мозъкът ви в този случай – повече плажно пространство за вашия бизнес. Така сме програмирани да правим днес това, което сме правили вчера. Дори да видите в далечината голямата вълна, вие ще я игнорирате.

Кой уби Kodak и Nokia?

Затова Джейми Даймън пропуска дигиталното цунами. Накрая той добавя, че не иска да последва съдбата на Kodak и да бъде „убит“ от дигиталната трансформация. Но кой наистина „уби“ Kodak? Дигиталната фотография ли?

Не, защото Kodak я изобрети и когато попита потребителите дали ще я ползват, те казаха, че няма. С което компанията обявява дигиталната фотография за нишов продукт и, че няма да набляга на нея. Аналоговите снимки са готини, но неудобни – не можете да видите какво сте снимали, трябва да чакате четири дни за проявяването им, след като сте свършили филма и не можете да ги споделяте в социални мрежи.

Така, че всеки който е притежавал дигитална камера реално е „убиецът“ на Kodak. Не дигиталната фотография е виновна за краха на компанията, а потребителите. Бизнесите много често се фокусират само върху продукта, но не и за ползата и употребата му от хората или най-вече за интерфейса.

За 11 години Kodak от лидер във фотографията се превърна в блед спомен в бранша. Но дигиталните фотоапарати бяха бързо заменени през 2007 г. от смартфоните. Същата е ситуацията с Nokia и мобилните телефони, кой я уби? Пак потребителите, те са истински серийни убийци. Защо смартфоните надделяха? Защото Стив Джобс и iPhone дадоха най-добрия интерфейс – управлението чрез пръсти. Което в комбинация с интернет прехвърли целия ви живот в едно устройство, което пренасяте в джоба си.

Смомбита и децентрализацията на бизнеса

Сега всички се превърнаха в смомбита – хора, прекалено зависими от своите смартфони. Не можете да живеете без него. Хората вече не ядат храната си, а повече я снимат за Instagram. Хубав пример е снимка на кандидатката за президент на САЩ Хилъри Клинтън, която не е фокус на вниманието, а само се използва за фон на селфита. И това се случва през 2016 г. Но тук, всъщност самата Клинтън поиска нейните привърженици да си направят селфи с нея. Причината е, че след това тези кадри ще се споделят от стотици други хора. Ще се постигне ефект на лавината, чрез социалните мрежи.

Вече няма един център – всеки е инфлуенсър или е повлиян от всеки. В същия момент доверието в компаниите е супер ниско и никой не вярва на тях. Прозрачността е ключова в случая.

Всички говорят за споделената икономика и как тя е бъдещето. Истината е, че ние не отдаваме апартамента си под наем в AirBNB само заради споделянето, а защото изкарваме пари. Не си поръчваме Uber, само защото е споделено возене, а защото е удобно. Това е икономика на преките пътища, ако имате бизнес на посредник сте изправен пред проблем. Защото, светът е бърз, все по-оптимизиран и разчита на все по-малко брънки по веригата. Трябва да превърнете дейността си в платформа, която да развивате.

Моделът „Чернобил“

Гледахте сериала „Чернобил“ нали? Уникален сериал, дори ако гледате само първия епизод и ситуацията ви напомня на вашата компания – започнете да бягате от нея, с писъци. Не искате, бизнеса в който работите да се управлява като централата в Чернобил. Ако една компания не може да разбере новата реалност, няма как да очаквате тя да предложи стратегия за нея.

Управлението на централата в Чернобил е затворено в себе си, в плен на процедури и изцяло зависимо от главния мениджмънт. Решенията се взимат на базата на презумпции, а не на факти. Те не видяха, а предположиха какво се случва с централата. Причините за срива на Nokia, като телекомуникационен лидер са идентични – затворено в себе си управление, в плен на тромави процедури, зависимо от главния мениджмънт и действия базирани на презумпции, а не на трезва преценка.

Културата „разполагаме с 1 млрд. клиенти и какво лошо може да ни се случи?“ трябва да изчезне. Тя ще бъде заменена от любознателни компании, които сканират максимално заобикалящата я среда и се опитват да разберат на къде отиват тенденциите. Защото хармонията е за страхливци – ако нещата се повтарят и не се променят, това означава, че не сте достатъчно любопитни.

Да яхнеш вълната

Да се върнем на идеята за дигиталното цунами. Ако видите снимка на едно цунами, някои хора ще си кажат, че това просто е една голяма вълна. По-добре е да имаме гледната точка на сърфист, който е готов да я яхне, отколкото да крещите на плажа с шезлонгите. Ако сте от вторите – то тогава сте в беда. Трябва да сте бързи и да не чакате, а да яхнете вълната.

В момента почти всеки ползва booking.com, а компанията стартира през 1995 г., само две години след пускането на глобалната мрежа. Тогава голямата вълна беше интернет, а сега остава въпроса – коя е следващата?

Това е комбинацията от огромните масиви от информация и процесите по роботизация. Така ще бъде изваян светът през 2030 г. и ние го знаем отсега. Автономните автомобили са точно това – роботи на четири колела, които обработват огромен поток от информация. Те вече са реалност, като има хиляди такива, които се движат по пътищата в определени части на света. Вие си мислите, че това е бъдещето, но то вече се случва.

Алгоритмите и данните са бъдещия ресурс и продукт. Затова вземете настоящия си бизнес модел и го трансформирайте в генератор на тези две ресурси. И това може всяка компания може да направи.

CEX и формулата за новата нормалност

Следващият ключов момент е, че отношенията между потребителите и бизнеса може да се изрази в три букви – CEX или Customers Experience. Лошият CEX е, когато нито една от двете страни е доволна. Скучният CEX се прави от повечето компании в момента – ти ми даваш това, аз това и готово. Но всички искат „Уау“ CEX, при който обслужването да надхвърля всички очаквания. Всеки потребител го иска, но за съжаление в повечето случаи получава първите два варианта. Използването на данните и AI ще ви позволи да разберете по-добре клиентите си и съответно да им предложите по-добър CEX.

Всички тези елементи създават формулата на новата нормалност. Първата е хиперперсонализацията – всичко ще бъде по поръчка на клиентите, уникално и за тях. Следващият е сливането на онлайн и офлайн средата. Бизнесите вече няма да се делят на такива, като например покрай автономните коли, автомобилните гиганти ще започнат да се конкурират с… хотелите, защото иска да предложи максимално персонализирано изживяване. Hilton ще иска да предложи роботозирани таксита за своите клиенти, същото важи за British Airways.

Така те всички стават конкуренти на Toyota и Uber. Достигаме до пълно размиване на границите между различните индустрии. Попадаме в ситуация, в която всеки се конкурира с всеки. Което може да доведе няколко компании да влияят целия свят и всички аспекти на живота ни. Всичко ще се случи доста бързо. Затова трябва да помислите как ще изглежда бизнеса ви през 2030 г., но да започнете да го изграждате отсега.

Не мислите в посока дигитализирана стратегия, защото това означава да вземете настоящата си и просто да я дигитализирате. Трябва да започнете промяната в следващите три седмици, за да може да положите основите през следващите три години. След което ще надграждате в зависимост от технологиите и тенденциите. Така през следващото десетилетие ще имате бизнес, който е разработен максимално гъвкаво за бъдещето.

The post Рик Вера: Дигиталното цунами и кои компании ще оцелеят през 2030 г. appeared first on TechTrends България.