PLAYРЕВЮ

„Чернобил“: Сериалът, който разтърси света

Аварията в ядрената електроцентрала през 1986 г. е пресъздадена със смразяващи кръвта детайли и визия, но леко изпуска някои дребни нюанси

Аз съм на 82 години и цял живот съм прекарала в тази къща, в това село. Когато бях на 12 години, дойде Революцията, белогвардейци, болшевики, войници, като теб…. След това дойде Сталин и Голдоморът (масовият глад в Украйна – бел. ред.), още хора измряха… После, настъпи Великата Отечествена война (Втората световна – бел. ред.) – още войници, глад и смърт… След всичко, което съм видяла, искаш да си тръгна, заради нещо, което дори не мога да видя? Не“.

Тези въздействащи думи, са част от началото на четвъртия епизод на хитовия минисериал „Чернобил“. Те илюстрират отлично, че понякога най-страшният и смъртоносен враг е този, който не може да видим. Аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ беляза повече от едно поколение хора не само в Източна Европа, но и по целия свят, заради своите мащаби и поражения, които предизвика.

В очите на някои, инцидентът е символ на опасността от радиацията и невидим враг, с който ще се борят години наред. Други го свързват с късогледството, арогантността на съветското и комунистически властови апарати в Източния блок, заради техните опити да го прикрият. Трети го свързват с уязвимостта, която имаме към нови и трудни за контролиране технологии.

Като, роден почти по време на аварията съм изпитал един друг ефект на обществото от социалистическите времена и прехода – черния хумор. Класифицирането на децата, които се появяват на бял свят преди, по време и след инцидента като „чернобилчета“ и вечния спор, кой е по-малко засегнат от радиацията. За някои може да звучи това ужасяващо, но това са реалностите, с които се сблъсках през детството си и с които си спомням с усмивка в момента.

Личният ми интерес към Чернобилската авария е подсилен и от друг фактор – семейството. Баща ми е електроинженер, а дядо ми беше експерт по ядрена безопасност. Като и двамата са върли застъпници на ядрената енергетика. Особено дядо ми, който на няколко пъти ми е обяснявал за причините за аварията на територията на днешна северна Украйна.

Продукцията на HBO „Чернобил“ си поставя амбициозната задача да разкаже точно какво се е случило в малките часове на 26 април 1986 г. При това, по възможно най-реалистичен и внушаващ начин. Предвид факта, че минисериалът задмина по рейтинг непоклатимия (до последния си осми сезон) „Игра на тронове“ и Breaking Bad (с доста странни превод „В обувките на Сатаната“), показва, че публиката оценява усилията и резултата, които екипа му полага.

Още преди да се превърне в медиен и обществен хит и веднага след като приключих с „Игра на тронове“ се захванах с мини сериите на HBO и Sky UK.

В центъра на събитията

Чернобил HBO 14

Петте епизода доста умело разделят тематично случилото се на фаталния 26 април и последващите години. Първият започва със самоубийството на Валерий Легасов, зам.-директорът на Института „Курчатов“, който участва по операцията за овладяване на аварията. Той посяга на живота си две години след инцидента и оставя зад себе си записки, с които описва случилото си и част от истинските причини за аварията.

Създателите изобщо не губят време и веднага след това ни пренасят във времето на експлозията на IV реактор на АЕЦ „Чернобил“ и последствията от нея. Шок, объркване и дори отричане са първите реакции на част от ръководния екип на централата. Първият епизод в общи линии ни показва първите часове и общото отричане за истинските мащаби на катастрофата, докато вторият се концентрира върху правилното им оценяване.

Чернобил HBO 5

Следващите два разкриват с различна динамика действията по потушаването на пожара и борбата с радиационното замърсяване в района. Към тях добавяме и усилията, да се намери логично обяснение за причините за аварията.

Последният пети епизод, буквално дисектира инцидента и причините за него по часове, минути и дори секунди. Също така демонстрира и част от политическите елементи, които обгръщат аварията и последствията от нея.

Почти всички показани основни, както и доста от второстепенните, герои са базирани на действителни личности. Минисериалът се концентрира около Валери Легасов (Джаред Харис), зам.-директор на Института „Курчатов“, който заедно с зам.-председателят на Министерски съвет на СССР Борис Шчербина (Стелан Скарсгард) са натоварени със задачата да овладеят аварията и нейните потенциално фатални последствия от нея.

Чернобил HBO 12
Професор Валери Легасов (вляво) и Борис Шчребина пристигат в Чернобил

Проследяваме съдбата на редица други реални персонажи – гл. заместник инженер на централата Анатоли Дятлов (Паул Ритър), който ръководи осъщественият неуспешно тест по безопасност в съдбовната нощ. Както и с неговите ръководители – Виктор Брюканов (Кон О‘Нийл), директорът на централата и главният инженер Николай Фомин (Едриън Раулинс).

Списъкът със съществуващи личности продължава с Людмила и Василий Игнатенко, вторият е сред първите пожарникари от Припят, които се притичват на помощ да гасят пожара. Михаил Горбачов, Николай Тараканов, който ръководите специалните „ликвидатори“ и много други.

Два от ключовите персонажи в сериала „Чернобил“ са измислени. Първата е Улана Хомюк, която е ядрен физик от Минск. Тя е базирана на екипа от стотици съветски учени, които помагат на Легасов за овладяване на аварията и по-скоро играе техен събирателен образ. Вторият е първият зам.-директор на КГБ Чарков, който също е специално създаден за поредицата.

Машина на времето

Чернобил HBO 17

Един от най-въздействащите елементи на сериала „Чернобил“ е стремежът към достоверност на пресъздаване на събитията. Екипът полага огромни усилия всичко да изглежда, като във фаталната нощ на 1986 г. и да ни пренесе в тази вече отминала епоха на комунистическия режим. Вниманието към детайлите, като дрехи, прически, градска среда (панелки, градини, площади, павилиони), пепелници, марки цигари и много други са като извадени от машина на времето.

Всички тези елементи успяват да създадат впечатление от зрителя, че гледа повече документална продукция, а не филмова/сериална адаптация. Който е живял през 80-те години и началото на 90-те ще помни не малка част от всички тези детайли. По-евтината хартия и документите на пишещи машини, специфичните папки и модели, които Източния блок обича да използва, за да онагледи различни машини и сгради.

Чернобил HBO 8

Мога да изброявам с часове, дребните детайли, на които е обърнато специално внимание. Дори актьорите са подбрани, така че да приличат максимално на своите оригинални първообрази. За западните зрители, повечето неща няма да им говорят нищо, но за жителите на бившия Източен блок, тези елементи са от значение, за по-правилно пресъздаване на събитията от 1986 г. Има пропуски и грешки, за част от тях трябва внимателно вглеждане, но по този въпрос ще се спрем към края.

Това пренасяне назад във времето, важи до голяма степен и във фактите за самата авария в Чернобил. Стремежът за кариерно развитие и получаване на одобрението на партията, чрез резултати на всяка цена е повече от силен мотив за допускане на съдбоносните грешки довели до инцидента. Същото важи и за първоначалното отричане и последващо неволно заблуждаване на висшестоящите по веригата.

Зоркият поглед на службите и следенето, също са представени в задоволителна светлина. Както и стремежът да не се създава паника и съответно опитите да се потули случая.

Създателите полагат доста усилия да следват максимално случилото се през този период, въпреки, свободата, която поемат по някои параграфи. Като цяло, сериите лъхат с доста висока доза автентичност.

Изкуството на невидимия убиец

Чернобил HBO 16

Създаването на правдоподобна среда, в която да се развива действието е само малка част от успешния подход на „Чернобил“. В тази формула играе роля и правилното разпределение на епизодите и историята, която разказват в тях. Нарочно изчаках да изгледам последната серия, за да имам завършени впечатления и да не избързвам с пускането на ревю, само и само, за да хвана „онлайн вълната“.

Този мой ход се оказа доста правилен, защото част от критиките, които имах до четвърти епизод, се изчистват в последния. Подходът, който създателите ползват е в голяма степен класически за криминалните продукции. В началото се показва аварията, овладяването ѝ и накрая, като истинско разследване се разкриват причините за нея.

Чрез него се приковава вниманието на зрителите още от първите минути, вместо да се губи време с постепенното представяне на събитията и да се представят такива без достатъчно контекст.

Чернобил HBO 18

Двете най-силни страни на „Чернобил“ се крият в развитието на двамата основни персонажа – професор Легасов и Шчербина, както и в доста умелото създаване на чувство за напрежение. Последното е доста трудно, поради факта, че както споменава възрастната жена от въведението на материала – защо да се плашиш от нещо, което не можеш да видиш. Съответно как го пресъздаваш в сериала?

Страхът от радиацията е показан с доста правдоподобните последствия от радиацията и какво причинява тя на човешкото тяло. Хората, които са изложени директно на ядрото, буквално започват да се разпадат и умират в рамките на дни. Докато тези, които получават по-малки, но достатъчно силни дози радиация, симптомите на лъчева болест се развиват по-бавно във времето, но достатъчно болезнено за потърпевшите.

Чернобил HBO 2

Самият ужас, който актьорите на учени и лекари, осъзнаващи риска и опасността, пресъздават допринася допълнително за потапяне в атмосферата на събитията.

При развитието на персонажите, най-силното такова е при Шчербина, който първоначално подхожда доста арогантно към събитията. Като разбира естеството на опасността, загърбва партийните догми и  започва да прави всичко възможно за овладяване на последствията.

Реакцията на Шчербина, когато научава, че заради политиката на Кремъл получават от Запада специализирано оборудване, което се оказва безполезно, заради скриването на истинските щети в Чернобил, изглежда повече от правдоподобно. Освен това, илюстрира доста силно развитието на самия персонаж.

Овладяване на ситуацията

Чернобил HBO 4

Изправени сме пред нещо, което никога досега не се е случвало на тази планета”, споделя професор Легасов на Шчребина след като научават, че ядрения реактор оголен.

„Ликдвидацията“ на последствията на аварията са друг силен елемент „Чернобил“. Сериалът навлиза в доста детайли, по отношение на основните опасности, които са били овладени от съветските власти и хора на място. От потенциалът за вторична експлозия, през ограничаване на радиационното замърсяване и затварянето на ядрото на реактора. Първата част дори получава доста драматичен заряд, поради факта, че са изпратени трима водолази да спрат нахлуването на вода под реактора, с което да позволяват нейното изпомпване.

Те рискуват живота си, заради високият радиационен фон и въпреки това, двама от тях все още са живи. Сериалът отива в лека крайност, за да засили драматизма като ги обвява за загинали вследствие на излагането на силното лъчение.

Чернобил HBO 3

„Чернобил“ се опитва доста умело да хване мащабните действия, които предприема СССР, за да овладее ситуацията. Хилядите войници и цивилни, които участват в първичната евакуация на местното население, през прочистването на отломките, до стотиците миньори, които прокопават тунел, за да може след това да замразят образуваната от силната радиация и бетон „лава“. Дори почти целия четвърти епизод е посветен на лова на домашни любимци, останали по къщите и апартаментите, които са изложени на високата радиация.

Всички тези неща са се случили, за които има множество доказателства.

Противоречивите нюанси

Чернобил HBO 9

Чернобил“ не е напълно перфектен (въпреки крайната оценка), въпреки високите оценки, които му дават експертите и зрителите. Можете да намерите доста пропуски в детайлите, особено при по-внимателно вглеждане. В някои по-близки кадри, някои панелки са с модерна алуминиева дограма, други показват съветски войници да държат оръжията си по американски маниер, трети се ползват униформи от Втората световна война.

По-големият проблем на „Чернобил“, който се разисква особено в Русия е въпреки високият стремеж за автентичност, трудно британските и американски продуценти, режисьори и сценаристи ще могат да обхванат напълно правилния начин на поведение на хората при комунистическия режим. Говорим за строго определени нюанси, които се усещат от по-запознати хора и които могат да развалят общото впечатление.

Чернобил HBO 20

Става дума за начина на мислене на хората от тази епоха. Ще дам няколко показателни примера. При първия епизод, когато професор Легасов отива на събрание на министрите, за да докладва за ситуацията в Чернобил. Първоначално, се приемат данните за ниска радиация и доброто състояние на ядрото на реактора. Тук, Легасов удря с юмрук и почти крещейки, съобщава, че това не е така и събранието не е свършило. Макар и дребен детайл, това не е нормално поведение на един от високопоставените учени на СССР, които са партийни членове и много добре разбират йерархията и начина по който трябва да се съобщят нещата, за да могат да се вземат мерки. Друг пример е наивното поведение на Хамюк за директното казване на истината при представяне на доклада за аварията пред международната агенция МАГАТЕ (сега МААЕ).

Причината за това е стремежът на създателите на „Чернобил“ да създадат определени стереотипи сред различните видове персонажи. Учените са наивни и „неопетнени“ достатъчно от догмите на комунистическата партия, докато тези на службите и върховните постове са напълно „покварени“ от тях. Второто е показано с отново прекалено крайното поведение на Шчербина при пристигането им с хеликоптер в Чернобил. Самият персонаж впоследствие става единствения, който се развива в посока „на добрите“, като осъзнава мащабите на аварията.

Чернобил HBO 15
Легасов и Хомюк

Улана Хомюк като събирателен образ на стотици учени страда от тази стереотипност. Създателите на сериите нарочно използват само един персонаж, за да не объркват зрителите. Но крайностите, в които Хомюк се лута през епизодите не са логично поведение на учен от тази епоха. Да, ще има спорове и предложения да се каже истината, за да се вземат мерки, но те няма да се случат по този начин. Нейната роля е да пренесе този стремеж към Легасов по време на процеса срещу тримата ръководители на злополучната централа. Търсен е драматичен ефект, докато доста по-реалистично щеше да е ако мотивът за това решение е да се предотврати опасността от последващи аварии. Подобен резултат е умишлено търсен и в преувеличаването на част от проблемите и последствията (милиони ще загинат и пр.).

Чернобил HBO 19

Подобни нюанси за функционирането на съветския режим има и на други места – не е необходимо да се изпращат войници, за да се заповяда на миньорите да отидат в Чернобил. Но без тях нямаше как да се получи търсения контраст между мръсните миньори и спретнатия министър.

По-правдоподобно е използването на друг измислен персонаж – зам.-директорът на КГБ Чарков. Неговата роля е да покаже, че през съветския режим, службите използват все по-силно страха и психологически натиск за оръжие, отколкото физическата разправа. Независимо, че втората е спомената на няколко пъти, КГБ (и българските служби) все повече залагат на подобни „по-чисти“, но понякога по-брутални методи.

Поуките

Чернобил HBO 13

Чернобилската авария и съответното кратката поредица на HBO показват основните проблеми. Те са общо три. Първият е, че причината за инцидента е в амбициите на ръководни апаратчици да се докажат пред по-високите си началници, което ги кара да вземат низ от грешни решения. Вторият е, че засекретяването на определени елементи и потенциални пропуски в системата на ядрените реактори РБМК реално води до самата експлозия.

Те не са съобщени на инженерите, които осъществяват теста, защото може да компрометират имиджа на съветската технология. Освен това се смятат, че шансът да се достигнат обстоятелствата, при които да имат значение е нищожен. Третият е в опита на властите да покрият първоначално аварията, а след това и истинските ѝ мащаби, не само пред света, но и пред собственото си население.

Чернобил HBO 7

Тук подобна вина имат и българските власти по това време, въпреки, че самото радиационно замърсяване не е толкова силно, както в Беларус и Украйна, те решават да го скрият от обикновените хора. Подход, който изиграва по-лоша шега на всички, отколкото потенциалната паника и дискредитиране на съветската атомна енергетика.

Сериалът все пак пропуска един любопитен факт. Чернобилската АЕЦ, освен че доставя ток на редица предприятия в Украйна, тя е основен електроизточник на задхоризонтовия радар „Дъга-2“. Секретната военна инсталация е разположена само на няколко десетки километра от електроцентралата и има стратегическо значение. Тя, заедно с още две подобни системи, следят въздушното пространство за потенциално изстрелване на балистични ракети от страна на НАТО. Платформата „Дъга“ е част от системата за ранно предупреждение в случай на ядрена война.

Радар Дъга

Макар и тя да бъде заменена през 1989 г. от далеч по-прецизна мрежа от сателити, в момента на аварията е функционирала. Това донякъде обяснява, защо Кремъл се опитва да засекрети всичко свързано с атомната електроцентрала. Но, изобщо не трябва да бъде оправдание за последствията. В този ред на мисли пропускаме конспиративната теория, че аварията в „Чернобил“ е опит за скриване на проблем с инсталацията „Дъга-2“ пред ръководството на партията.

Самият сериал се опитва да каже максимална част от истината, макар на моменти прекалено досадно да я крещи в лицето ни. Независимо от дребните пропуски или нюансите, които създателите не успяват да обхванат, продукцията е истинско произведение на изкуството и заслужено измества „Игра на тронове“. Както се посочва във финалните надписи на пети епизод – този сериал е посветен на стотиците мъже и жени, които изложиха на риск живота си, за да овладеят най-тежката ядрена катастрофа в човешката история.

"Чернобил"

Визия
Звук
История

Перфектен

Минисериалът "Чернобил" обхваща по почти поерфектен начин атмосферата на аварията в ядрената електроцентрала и усилията за потушаването на по-голяма катастрофа.

User Rating: 3.58 ( 4 votes)
Тагове

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top button
Close