Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

Един от тях е разширен списък с потенциални купувачи, както и евентуалната пазарна оценка на United Group. За разлика от предишната информация на Bloomberg, която противоречеше на изтеклата в гръцката преса такава преди няколко месеца, че има вероятност групата да се продава „на парче“, сега американската агенция не изключва и този вариант. Всичко все още е в прекалено начална фаза на преговори, което се индикира и от приемането на не обвързващи оферти. Самата телеком група отказва да коментира неофициална информация свързана с продажбата ѝ.

Разширеният списък

Последната информация на Bloomberg потвърждава, че основните потенциални купувачи са арабските телеком групи Etisalat и Saudi Telecom (STC). Към тях се добавят фондовете Apax Partners и Warburg Pincus. Три други големи стратегически купувачи също са били проучвани Това са френските Orange и Iliad, както и австрийската Telekom Austria Group. Последната държи „А1 България“ и цялата телеком група зад бранда A1. Френските оператори от години се оглеждат за активи в региона. Особено Orange, които в един момент са разглеждали „Виваком“ при една от многото предходни продажби на оператора. Iliad от своя страна придобиха полския телеком UPC Poland за 7 млрд. злоти (1.6 млрд. евро) през 2021 г.

Общата пазарна оценка на United Group, която се преследва е 8 млрд. евро, като в сумата се включва и дълга на групата. Към края на 2023 г. той е в размер малко под 4.3 млрд. евро, показват данните от изтеклия финансов доклад на групата. Нетно остават 3.7 млрд. евро, които да се разпределят към настоящите акционери. Мажоритарен дял в момента има BC Partners с 56%, следван от мениджмънта на компанията, в която влиза и сръбския магнат с общо 42% и Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБРВ) с около 2%.

През юли се очаква всички заинтересовани компании за придобиването на United Group да подадат не обвързваща оферта. Това означава, че няма да платят банкова гаранция, която при отказ от сделка да остане при настоящите собственици. Подаването на подобни оферти показва, че преговорите все още са в начална фаза, както подчертават и източниците на Bloomberg. След получаването на подобни предложения, се избира една от тях и се подхожда към сделка или се сключва обвързваща такава. В двата случая след това следва задълбочен дю дилиджънс или специален одит на продаваните активи.

Всичко е на тезгяха, може и на части

Обновената неофициална информация включва още една важна подробност. Цялата United Group се продава, но е възможно някои от купувачите да решат да пуснат оферти за бизнеса на групата в отделни пазари. Например, гръцките звена на балканския конгломерат да отидат в стратегически инвеститор от Франция, докато останалата част да бъде придобита от финансов такъв. Или пък същото може да се приложи за българските активи на United Group, докато останалите отидат в ръцете на друг купувач. Нарочно даваме за пример операциите на групата в България и Гърция, защото това са им най-апетитните и големи.

Това увеличава възможността да се намерят купувачи и евентуално да се повишат цените на някои от активите. Продажбата на целия United Group в единен пакет се оказва проблемен, защото част от заинтересованите и потърсени компании имат операции на някои от пазарите.

Etisalat например притежава мажоритарен дял в телеком групата на PPF Group, които държат Yettel и CETIN дружествата в България и Гърция. Telekom Austria Group държи телекомите A1 в България и Северна Македония. В югозападната ни съседка United Group има значително медийно присъствие, а у нас, австрийците при придобиване ще попаднат в ситуацията на Etisalat.

Ако се стигне до продажба към няколко купувача, разпределението ще бъде интересно. Защото, United Group започнаха да отделят фиксираните си мрежи в едно централизирано дружество, а мобилните кули бяха продадени на саудитския TAWAL (дъщерна фирма на Saudi Telecom – бел. ред.). Продажбата на едро на свързаност също е изнесена на ниво група във всички пазари. В повечето държави, в които оперира United Group в общи линии действат по няколко компании от United Group. Това обикновено са телеком оператор, медийно дружество и скоро инфраструктурно.

The post Първите оферти за собственика на „Виваком“ се очакват през юли appeared first on TechTrends България.

Все още сме в зоната на здрача – тъмен период в който знаеш, че наближава изгрева, но не знаеш точно кога ще настъпи. Така е и индустриалните революции, тези които са първи и успешни може да доминират пазара. Но ако започнеш прекалено рано, може да не оцелееш докато не узрее пазара за иновацията. Закъснението може да означава провал още на стартовата права и пилеене на ресурс.

Затова и „златната треска“ по AI, която започна през 2022 г. и сега е в разгара си все още не означава, че революцията е тук. Но е доста показателна за нагласата на целия технологичен сектор. Той иска изкуствения интелект да бъде наложен максимално бързо, особено предвид настоящата обстановка на потенциална икономическа стагнация (и дори рецесия). Тя вече засегна почти всички технологични сегменти, без този в AI. Това е все още сферата, в която инвеститорите са оптимистични за кратко и средносрочното ѝ развитие. Вече има достатъчно примери в тази насока.

Обратният завой на Meta

Най-показателно от последните месеци отношение е това на Meta. Технологичният гигант за Facebook, Instagram и WhatsApp заложи толкова силно на своята метавселена, че дори ребрандира цялата си компания в тази посока. Виртуалният ѝ свят обаче се оказва пред пълен провал, като гълта милиарди долари инвестиции, но потребителите ѝ се измерват с по няколко хиляди. На фона на милиардите такива в другите социални мрежи на компанията.

Meta предприема рязък обратен завой в това направление. Компанията обяви не само положителни финансови резултати, но и напомни, че все още е един от водещите разработчици на AI системи. Уловката е, че подобно на Google, Meta прави това изцяло в рамките на своята екосистема. Тясна интеграция в алгоритмите на нюзфийдовете, насочената реклама, системите за модериране на съдържанието и др.

Основателят и все още главен изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг успокои инвеститорите, като обяви, че технологичният гигант ще използва т.нар. генеративен AI. Или алгоритмите, които помагат за създаването на различен тип съдържание – видео, музика, аудио, текст, изображения. Зукърбърг не уточни как точно. Дали ще подкрепи вече изградените системи на OpenAI или ще направи собствен такъв. Все пак загатна, че компанията „вече е изградила собствената си AI инфраструктура и ще може да води пазара към налагането ѝ в глобален мащаб“.

Зукърбърг естествено не може да изостави напълно Meta, след като преди по-малко от две години вярваше безрезервно, че това е бъдещето на социалните контакти. Резултатите за момента обаче са далеч от нещо, което може да стане масово на глобално ниво, по начина по който в момента са Facebook и Instagram, например.

Потенциално разместване при гигантите

Възобновената любов на Meta Към AI не е неочаквана – все пак това е единственото нещо, което в момента се смята за актуално и модерно в Силициевата долина. Инфлацията и забавения икономически растеж кара технологичните гиганти да бъдат по-предпазливи с инвестициите си и да оптимизират стратегиите си. Като се фокусират да развиват по-добре подбрани подсегменти.

Залагането на Microsoft на инвестицията си в OpenAI за момента се отплаща най-много. Софтуерният гигант успя да пусне генеративен изкуствен интелект в своята търсачка Bing почти светкавично, като се възползва от ChatGPT. Въпрос на месеци е да видим постепенната интеграция на подобни възможности в почти всички софтуерни системи на компанията. От Office, през Windows до корпоративните решения и облачната платформа Azure.

Това директно удари Google, чиято доминация на интернет търсенето и изобщо позицията ѝ на „врата към интернет“ е поставена на карта. Компанията вече обяви няколко вътрешни разработки, които ще може да интегрира в близко бъдеще. Дали те ще са достатъчни, ще се разбере, когато имаме пряко сравнение между техните системи и тези на OpenAI и Microsoft. Вече коментирахме как повлия

Apple и Amazon са в малко по-странна ситуация. Двете компании бяха сравнително напред в AI разработката покрай своите гласови асистенти. Работата по тях е спряна до голяма степен или поне не в частта към крайните потребители. Гласовите асистенти бяха считани за бъдещето на платформите преди пет години и основен интерфейс за AI връзка. Реалността се оказа доста по-сурова за тях и технологичните гиганти се ориентираха към по-простия начин за връзка с алгоритмите – чрез писане.

Amazon обяви преди няколко седмици своята платформа Bedrock. Тя ще е налична повече за потребителите на облачната система AWS – най-голямата в света за момента. Целта е да може да се конкурира директно с Microsoft и нейната Azure. За сметка на това Apple все още не се е включила във AI въртележката. Предвид нейния типичен стил – ще го направи това, когато има какво да покаже на крайните потребители.

Убежище за инвеститорите

Рисковите инвестиции, които са двигателят на стартъпите и технологичната индустрия се сринаха през 2022 г., те остават силни в едно направление – AI. Това все още е сегментът, в който бизнес ангелите и фондовете са склонни да влагат капитал и го смятат за по-малко рисков. Което е ирония, защото идеята на рисковите инвестиции е заложена точно в името им. Настоящата глобална и икономическа обстановка кара инвеститорите да залагат на сигурно.

Само сделката между Microsoft и OpenAI за 10 млрд. долара съставлява 13% от всички рискови инвестиции за изминалата 2022 г. Това показва, че рисковият капитал в момента разглежда единствено генеративния изкуствен интелект за потенциален сегмент със светло бъдеще. Или предприемачите не искат случайно да „изпуснат влака“ ако все пак този AI наистина се окаже фундамента на следващата технологична революция. Което е тезата на много технологични компании, експерти и наблюдатели.

Опасения и ответни мерки

Не всичко е толкова розово за генеративния AI. Най-яркият пример е в отвореното писмо подписано от Илон Мъск и редица други личности в технологичния сектор. Те призовават за спиране и одитиране на следващите версии на моделите на ChatGPT и производните му. Временно, развитието беше спряно покрай разследване и забрана в Италия, но засега то е вдигнато. Към тях се присъедини и Джефри Хинтън, който се води като „кръстникът на AI“. Той обяви, че напуска Google и е загрижен заради етичните и технологични последствия от последните пробиви в изкуствения интелект.

Проблемите на сегашните версии на генеративния AI са, че все още не е толкова прецизен. В стремеж да даде убедителни отговори, изкуственият интелект може директно да лъже, заблуждава и манипулира. Ако бъдат използвани безрезервно неговите резултати в сериозни приложения може да настъпи хаос и пълно отделяне спрямо това, което се случва в реалност.

Интересен пример е Samsung. Южнокорейският гигант обяви, че интегрира по подразбиране в своите мобилни устройства търсачката Bing на Microsoft. Това е част от задълбочаващото се партньорство между двете компании, но е голяма победа за ChatGPT спрямо Google. Седмица по-късно, Samsung забранява на своите служители да използват популярния чатбот.

Причината е доста любопитна – теч на конфиденциална информация. Когато служителите ползват чатботовете (ChatGPT, новия Google Bard и др.) информацията се съхранява на външни за Samsung сървъри. Това създава голяма предпоставка за изтичане на чувствителни данни към друга компания и дори конкурент.

Генеративния AI има доста перспектива и тя е разпозната от гигантите и инвеститорите. Както и от потребителите, покрай големия интерес към платформи от типа на ChatGPT. Но технологията има доста проблеми, които тепърва трябва да се разрешат. От ползването, съхранението и обработването на данните, до надеждността на резултатите, които получаваме. Затова може да се каже, че почти всички обичат AI в момента.

The post Всички (ли) обичат AI appeared first on TechTrends България.

От малко повече от година и половина към горните опции добавяме и платформата BEAM. Това е специална система за търгуване на акции на малки и средни предприятия, пусната от БФБ. Досега, компаниите можеха да потърсят инвеститори в размер до 3 млн. евро или 5.87 млн. лева. Народното събрание прие на второ четене изменение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с което вдига този таван на 8 млн. евро или вече средствата набъбват близо три пъти до 15.64 млн. лева.

Това решение може да засили развитието на българската стартъп екосистема, като ѝ даде по-лесен достъп до допълнителен капитал. Има и уловки, защото привличането на инвестиране през BEAM става без необходимостта от одобрение на Комисията за финансов надзор (КФН). Регулаторът се разглежда от много хора в IT индустрията като голяма спирачка за стартиращите компании, но може да бъде и спасителен пояс за инвеститорите в определени случаи.

Облекчените и новите условия

Най-голямото предимство на BEAM е, че при набиране на капитал до 1 млн. евро (при лимит от 3 млн. евро) не трябва да изготвя задължителния проспект за инвеститорите. Той съдържа основните параметри на компанията и на емисията, като преминава през одобрение на КФН, а впоследствие се публикува публично на сайта на БФБ.

Други предимства, са че компаниите през новата платформа не са задължени да подават тримесечни отчети, а само на полугодие и годишни. Останалите плюсове са, че не се изисква специален служител за връзки с инвеститорите, не се задължава разкриването на дяловете на акционерите и др.

Приетата промяна от Народното събрание вдига тавана на максимално набрания капитал от BEAM на 8 млн. евро. Увеличава се и прага, в който компаниите не трябва да изготвят проспект от 1 млн. евро на 3 млн. евро. Така, стария таван за общо финансиране се превръща в максимума при който фирмите могат да пласират акции на БФБ без да преминават през одобрението на регулатора. Близо утрояването на общия привлечен капитал от 5.87 млн. лева на 15.64 млн. лева също е добро дошло за стартъпите.

Резултатите до момента

BEAM е предоставил възможност на общо осем компании да привлекат около 29 млн. лева. Като половината от тях са постигнали почти или напълно максималния праг на финансиране от 5.87 млн. лева. При влизане в сила на промените максималния обем от средствата реализирани през платформата за 18 месеца, ще могат да се надхвърлят само с две нови листвания на максималния праг.

Любопитното е, че половината от фирмите, които се възползват от BEAM са стартъпи. От останалите три са фондове за подялово финансиране и един за друг тип инвестиции. С други думи, различни потенциални инвеститори в стартиращи компании са намерили новия инструмент за лесен начин да привлекат пари за своята дейност. Ето и кратък списък с досегашните участници в BEAM, както и с обема на платформата:

„Биодит“ (Biodit)

Първата компания, която излезе на БФБ чрез новата платформа беше „Биодит“. Тя привлече капитал от само 1 млн. лева, като основната причина да го направи, беше отказът на КФН да ѝ одобри конспекта за нормален борсов дебют на БФБ. Появата на BEAM беше възможност за дружеството да набере финансиране през пазара, без да влиза в полемика с регулатора. За техния случай сме писали тук.

Sin Cars Industry

Sin Cars Industry не попада точно в графата стартъп, защото компанията е на пазара от доста време. През 2016 г. получава европейско разрешително за автомобилен производител и вече има зад гърба си няколко спортни модела. Компанията се опитва да следва модерните тенденции и вече се стреми да изгради електромобили за градска среда.

Smart Organic

Smart Organic стои зад популярните в един момент енергийни барове RooBar. Компанията също трудно може да влезе в категорията стартъп, но е наложено име на пазара за био храни. Разполага със собствена фабрика в София и привлече почти максималната сума за финансиране през BEAM.

Dronamics Capital

Обявяван много кратно за „белия лебед“ сред стартъп екосистемата, Dronamics е сред българските компании с голям потенциал за световната сцена. Разработва товарни дронове и цялостни решения за спедиторска дейност с подобен тип превозни средства. Набират максималния праг от средства през BEAM от 5.87 млн. лева, но го правят по интересен начин – като листват отделна и специално подготвена фирма за това. Повече по темата, сме писали тук.

Webit Investment Network

Започваме с фондовете с дялово финансиране, които набират част или целия свой капитал през BEAM. Webit Investment Network е свързана с едноименните технологични събития, които започват да организират и състезания за стартъпи. Наградата е подялово финансиране.

HR Capital

Друг фонд, който привлича по-скромно финансиране HR Capital. В портфолиото му са компании като eBag, Superdoc & Healee и „Биодит“. Отделно финансовата институция участва в други популярни инвеститори, сред които са два от фондовете Eleven.

Impulse Capital

Impulse Capital не е класичеки фонд за подялово инвестиране, а е по-обща инвестиционна компания. Тя се присъединява в по-късна фаза, когато дадено дружество е по-близо до борсов дебют, за да може да извлече печалба от вложенията си след това.

Infinity Capital

Не всичко е IT и Infinity Capital доказва точно това. Компанията инвестира в недвижими имоти и е решила да се възползва от BEAM, за привличането на свеж капитал за своята дейност.

The post До 8 млн. евро през платформата BEAM – значение и последици appeared first on TechTrends България.

По този начин се слага край на кратката сага около съдбата на Twitter. Първоначалните очаквания предвиждаха настоящите финансови инвеститори да се опитат да се противопоставят на опитите на Мъск да поеме контрола над компанията. Плановете включваха пускане на акции с отстъпка на останалите основни акционери и така милиардерът да загуби влияние. Някои от тях дори предприеха подобен ход. Самият милиардер обяви, че офертата е „най-доброто, което могат да получат“ за дяловете си в социалната мрежа. Което е и заключението на борда и инвеститорите на компанията.

Yesss!!! pic.twitter.com/0T9HzUHuh6

— Elon Musk (@elonmusk) April 25, 2022

Продажбата на Twitter на Илон Мъск ще е ключов момент в историята ѝ. Социалната мрежа е подлагана на редица критики за липсата на развитие, неуспешно монетизиране и потенциални опасения за потискане на свободата на словото. Последното беше основен аргумент на Мъск за придобиването на компанията.

Twitter винаги е бил в центъра на политически събития, като например Арабската пролет или избирането на Доналд Тръмп за президент. В настоящата война в Украйна, социалната мрежа започва да губи популярност от Telegram – чат приложение с минимална степен на модерация. Ще бъде интересно при тази конкуренция и развой на събитията дали Мъск ще успее да върне блясъка на Twitter.

Офертата и сделката

Предложението на технологичния милиардер за 44 млрд. долара или 54.20 долара за акция е било одобрено единодушно от борда на директорите на социалната мрежа. Следващите стъпки са одобрение от страна на отделните акционери, както и на съответните регулатори след това. Първото ще е сравнително лесно, тъй като в борда на директорите е съставен основно от представители на някои от най-големите инвеститори. Второто не би трябвало да е проблем също – Илон Мъск не притежава (поне публично) други подобни активи в които да влиза в конфликт на интереси.

Twitter ще струва на технологичният предприемач около 46.5 млрд. долара. Тъй като в началото на април Мъск обяви, че е инвестирал 2.89 млрд. долара срещу 9.2% дял. Той също така е осигурил финансиране от 25.5 млрд. долара, което да плати веднага на акционерите. Останалите 21 млрд. долара ще бъдат представени като опции с бъдещо изплащане.

Цената от 54.20 долара за акция е с премия от 38% спрямо стойността на книжата на Twitter на април, когато Мъск е обявил своята първоначална инвестиция в компанията. Както и 37% спрямо времето, когато той заяви намерението си да изкупи и останалите дялове в социалната мрежа. Комбинацията от тези новини доведе до силен ръст на акциите на Twitter и към края на търговията в Ню Йорк те достигат 51.70 долара за брой. Тоест, малко под стойността, която Мъск ще плати на настоящите инвеститори.

„Отровното хапче“

Първоначално, бордът на директорите на Twitter планираше да се противопостави на офертата на милиардера за враждебното придобиване. Вариантите бяха два – да обяви цената за ниска и неприемлива или ползване на защита тип „отровно хапче“. Първият се оказа доста труден за аргументиране, тъй като Илон Мъск предложи наистина добра премия от 37% спрямо цената на акциите при задаване на офертата. Освен това, след влизането на милиардера като най-голям инвеститор в началото на април това веднага доведе до повишаване на стойността им.

Вторият е по-интересен. При него, бордът на директорите дава право на настоящите акционери да закупят допълнителни книжа и така да увеличат дяловете си спрямо този на Илон Мъск. Точните механизми за това не бяха оповестени, но имаше индикации, че някои ще предпочетат този ход. Например, малко след новините около милиардера, фондът Vanguard Group увеличи своя дял до 10.3%, като закупи допълнителни книжа и измести Мъск от лидерската позиция.

Множеството проблеми на Twitter

Всички индикации сочеха, че инвеститорите на Twitter ще приемат „отровното хапче“ и ще започнат вътрешна борба с технологичния милиардер. Нещо, което е почти традиционно в историята на компанията. Защо те променят решението си и приемат сделката не става известно. В съобщението до медиите е описано, че то е взето след „дълъг и задълбочен“ анализ. Какво включва той няма да узнаем. Но е много вероятно, решението да е повлияно от трудната ситуация в която се намира социалната мрежа.

Twitter има от години проблеми от най-различно естество. Привличането на нови абонати и задържането им е един от тях. Той съществува от години, като след достигането на масата от около 300 млн. потребители през 2015 г., социалната мрежа гравитира около тази бройка. Друго опасение е, че големите знаменитости вече обръщат по-малко време на нея, което намалява значително интеракциите между потребителите.

Отделно, Twitter е била на печалба само две години от своето създаване през 2007 г. – през 2018 г. и 2019 г. през останалото време, компанията гори пари. Социалната мрежа има исторически проблем с монетизирането на потребителите, тъй като последните са доста чувствителни на по-резки промени. Това е и сред другите проблеми, абонатите хем не искат прекалено радикални трансформации, хем се наслагва мнението, че Twitter не се развива.

Последното предизвикателство е конкуренцията. Twitter заема една ключова ниша за пряко предаване на информация в реално време и е удобен инструмент за общуване на знаменитости или за политически цели. Покрай войната в Украйна светлината на прожекторите попадна повече върху Telegram. Чат приложението не разполага със силния модераторски контрол на Twitter и затова е предпочитан канал за нефилтрирана информация от бойното поле. С всички тези предизвикателства ще трябва да се справя Илон Мъск след финализирането на сделката.

The post Twitter вече ще е на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

Ключов момент за компанията водещият инвеститор при последния кръг. Това е американският фонд QED Investors, като към тях се присъединяват и предходния водещ такъв – Earlybird. Привличането на инвеститорски интерес от САЩ е сравнително рядко явление за българската стартъп екосистема. Щатските фондове доста подбират своите международни вложения.

Новият инвеститор и промените

QED Investors имат доста успешна история, като в момента имат дялове в 69 компании от целия свят, като не броим тези в Payhawk. През годините, фондът е инвестирал в 18 дружества, които се превръщат в еднорози – тоест са надминали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Сред основателите му е Найджъл Морис – британски банкер, съосновател на Capital One, който е сред водещите картови компании в САЩ.

QED Investors имат повишен интерес към финтех стартъпи в Европа. Те вече са инвестирали в девет такива дружества на Стария континент и Payhawk е десетото, което добавят в портфолиото.

Параметрите на сделката не са обявени публично. QED Investors и Earlybird влагат в българския стартъп общо 20 млн. долара. Точното разпределение между двата инвеститора не се съобщават, както няма и детайли, какви дялове получават те, срещу тази сума. Спекулира се, че пазарната оценка на Payhawk след тази инжекция достига 80 млн. долара, което означава, че инвеститорите са получи общо 25% дял срещу нея.

Покрай сделката се добавя нов член на борда на директорите – Юсуф Оздалга от QED Investors. Той се присъединява заедно с представители на другите инвеститори в компанията. В борда са още Мехмед Атичи от Earlybird и съоснователят на „Телерик“ и настоящ партньор в Eleven Ventures Васил Терзиев.

Плановете на българския стартъп

Payhawk предоставя платформа за дигитални разплащания и отчитане на разходите. Тя включва в себе си три компонента – различни инструменти за плащания, издаване на дигитални фактури и касови бележки и отчитане на всички трансакции. Това позволява да се намали работата на финансовите екипи на различни компании, да се осъществява бюджетиране в реално време, автоматизиране на процеси и много други. Като вместо множество решения, Payhawk опакова всичко това в една платформа. Те оперират успешно в 30 държави.

Средствата от 20 млн. долара, българският стартъп ще използва за увеличаване на възможностите на своята платформа, разширяване на екипа и на навлизането на нови пазари. Идеята е да се излезе извън рамките на Европейския съюз и Великобритания. Да се добави поддръжката на допълнителни разплащателни методи, поддържка на повече валути и др.

Плановете са екипът на Payhawk да се утрои и от около 30 души, да съставлява през 2021 г. около 100. Средства ще бъдат отделени за маркетинг и реклама в ключови пазари, като САЩ, Германия и Испания. Втората държава беше основна цел при предходния инвеститорски рунд, което е нормално предвид факта, че Earlybird е базирана в Берлин.

Според Payhawk, дружеството е отчело десетократно увеличение на приходите през 2020 г. спрямо 2019 г. и вече отчита двоен ръст през първото тримесечие на настоящата година.

Основателите и досегашните инвеститори

Българският стартъп има доста силна връзка с най-успешният до момента местен IT проект – „Телерик“. Основателите са негови бивши служители – Христо Борисов и Бойко Караджов. Връзката не спира дотук, първия рунд от финансиране в размер от 500 хил. евро. То е осигурено от втория фонд на Eleven и двамата бизнес ангели – Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Те са сред основателите на „Телерик“ и отдавна отделената „Телерик Академия“. Васил Терзиев също така е партньор във втория фонд на Eleven, затова е и в борда на директорите на Payhawk.

Earlybird влязоха в българския стартъп през март 2020 г. с 3 млн. евро инвестиция. Фондът е германски, един от най-големите в страната е с портфолио от над 100 компании. При обявяването на инвестицията Мехмед Атичи от Earlybird влиза в надзорния борд, заедно с Роланд Менгър. Последният явно излиза, за да бъде заменен от представителя на QED Investors след най-последния рунд на финансиране на Payhawk.

The post Българският стартъп Payhawk с нова инвестиция за 20 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Други приложения останаха по-скрити, но това им беше целта. Поне в началото. Пример за това е Clubhouse – специализираната платформа за частни разговори за iOS устройства. През 2020 г. за нея се прокрадва оскъдна информация, най-вече покрай привличането на 100 млн. долара финансиране. До началото на настоящата година, приложението беше в доста прикрит режим на работа.

През февруари, то бързо влезе в светлината на прожекторите. От една страна разработчиците му се опитват да привлекат по-масова публика. От друга – известни спекуланти, като Илон Мъск му направиха доста силна реклама. Популяризирането идва със своите недостатъци. Почти веднага след тази прикрита рекламна кампания, се оказа, че редица частни разговори са изтекли в публичното пространство. Което превръща историята и развитието на Clubhouse в доста интересна тема.

Ексклузивният клуб

Мобилното приложение се появява през април 2020 г., като от тогава досега е достъпно единствено за iOS – мобилната екосистема на Apple. То предлага създаването на частни виртуални стаи, в които се събират потребители и дискутират различни теми. Форматът за разговор е аудио засега и реално замества телефона и личните срещи.

За разлика от останалите налични приложения, Clubhouse е оправдава името си. То се опитва да пресъздаде атмосферата на ексклузивните клубове, в които се влиза само със специални покани. Потребител не може да се включи в разговор и дори да има регистрация в приложението, ако не е поканен от вече съществуващ такъв.

Това си има своите предимства, като наистина създава усещането на за ексклузивност, но и такова за сигурност. Недостатъкът е, че подобно решение трудно може да постигне масовост, ако не се отвори за по-широка маса от хора.

Поради тази причина, Clubhouse се оказа любим инструмент за комуникация сред големите имена в Силициевата долина. В първите месеци се ползва основно от инвеститори и директори в технологичните гиганти. Впоследствие, малко по малко започват да навлизат и различни известни личности, като Ванила Айс, Роджър Стоун и др. Спекулира се, че се ползва от Бил Гейтс и други милиардери.

В началото, дневните потребители са едва няколкостотин души. Въпреки това, приложението привлича още през май 2020 г. финансиране от 12 млн. долара от един от най-известните инвеститорски фондове в Силициевата долина – Andreesen Horowitz. По този начин, оценката на Clubhouse достига 100 млн. долара. Което е впечатляващо за компания, която пуска своя услуга месец по-рано.

Излизане на светло

През януари 2021 г. Clubhouse добива масова популярност покрай интервю на технологичния милиардер Илон Мъск, че използва приложението. Дни след това, от компанията обявиха, че постепенно ще се разрастват към масовата аудитория. Съвпадението между двете, трудно може да се каже, че е случайно, но за момента няма индикации за връзка между Мъск и Clubhouse.

Независимо от ситуацията, Мъск продължава да популяризира приложението, като първо обявява публично, че е поканил Кайни Уест на разговор в Clubhouse. След това, отправи подобна към руския президент Владимир Путин.

Всичко, това изкарва приложението на светло. Интересът скача рязко към него, като покани за разговори в него започват да се продават онлайн в eBay. Цената им варира между 30 и дори 20 хил. долара. Някои от потребителите, които ги предлагат, ползват рекламата, че чрез Clubhouse ще влезеш в „клуба на елитите“ и ще можеш да говориш с много успели хора.

Самите създатели на компанията – Alpha Exploration са наели бившият разработчик на Android версията на руската социална мрежа VKontakte Григорий Клюшников. Това подсказва, че приложението най-вероятно скоро ще бъде достъпно в най-голямата мобилна екосистема.

Изплуване на дефектите

Ексклузивните покани бяха основното оръжие на платформата. Без тях, то губи своя чар и уникалност. С отварянето му към масовата публика, почти сигурно, големите имена, които го ползват сега ще се отдръпнат от него. Но това е най-малкият проблем за Clubhouse.

Затвореният му характер и липсата на достъп отвъд няколкостотин потребителя, позволи на Alpha Exploration да спестят някои технически възможности. Като например, че като изключим поканите, друг механизъм за контрол на стаите няма. Ако сте издали покани на определени хора и те да ги представят на други, то няма как да попречите на последните да се присъединят към разговора. Освен това, техническите ограничения позволяват само на до 5 хил. души едновременно да го ползват. Което означава, че хората извън тази бройка няма да могат да се присъединят към стаите, освен ако някой не затвори приложението.

Clubhouse обяви в края на февруари, че е изгонила потребител, който свободно стриймвал разговорите от няколко стаи в специален сайт наречен OpenClubhouse. Това е станало благодарение на факта, че приложението не кодира по никакъв начин аудио записите. Всеки с достъп до стаите може да записва или препредава разговорите в тях. Ако някой разполага с повече технически познания и възможности може да прави това и без да се налага да присъства вътре.

Защитата на личните данни се оказва огромен проблем за Clubhouse, тъй като приложението събира доста информация за своите потребители. Една от тях е изискването за достъп до контактите от телефона. Те се ползват за предложения за издаване на покани на останалите потребители, което може да доведе до доста интересни парадокси. Например, да ви препоръча да поканите на разговор едновременно половината офис на ФБР в Сан Франциско или наркотрафикантите от региона. Просто, защото те са присъствали сред контактите на други хора, които ползват Clubhouse.

Германските власти обявиха през февруари, че платформата нарушава законодателството по опазването на личните данни и трябва да спре дейността си.

Китайската следа

Приложението е изградено от двама американци – Пол Дейвисън и Роан Сет в Сан Франциско. Технологията на която Clubhouse стъпва обаче идва основно от Китай. Използва се главно решението на китайския стартъп Agora, което предоставя дигитална платформа за споделяне на аудио разговори.

Това повдига множество въпроси – дали правителството в азиатската държава няма лесен достъп до разговорите, подслушвало ли ги е и др. Опасенията се увеличават значително, като добавим липсата на криптирана връзка.

В същото време, когато интересът към приложението се увеличи през февруари Китай забрани употребата на Clubhouse в континенталната част на страната. Причината за действието е, че много интернет потребители в комунистическата държава са го ползвали да обсъждат свободно деликатни теми, като протестите в Хонконг или статуса на Тайван. Дали, властите в Пекин имат достъп до технологията и могат да следят американските потребители, тепърва ще се разбира.

Факт е, че Clubhouse предизвика интереса, но и критиките на много хора. Моделът за разпространение копира този на първите месеци на Facebook. Социалната мрежа започна като ексклузивно място за хора от Силициевата долина, а след това превзе почти целия свят. Clubhouse използва необходимостта от пряка и лесна комуникация във време, когато тя липсва по перфектен начин. Тя обира най-доброто от TikTok (друг китайски феномен), Zoom и ранните години на Facebook. Множеството ѝ проблеми, може да попречат на нейното развитие.

The post Clubhouse – чат приложението за избрани appeared first on TechTrends България.