Все пак повечето нови компании в сектора са малки по размер, като близо две трети започват с екипи под 10 души. Прави впечатление отсъствието на средни компании (с между 30 и 70 IT служители), които са били 5% от новите участници на пазара през предходната година, както и на големи (с над 70 души) – също 5% през 2024 година.

Около половината от новите инвеститори са български, а останалите – международни, знак за балансиран интерес към пазара. София остава основният технологичен център, следвана от Пловдив, а Русе се утвърждава като нова локация за развитие на IT бизнес.

„Годината беше белязана и от преструктуриране на част от сектора. Някои големи работодатели оптимизираха присъствието си, заради придобиване от нови собственици или по други причини. Въпреки това българският пазар продължава да привлича нови компании, които виждат дългосрочен потенциал в страната“, коментира Емил Попов, маркетинг мениджър на DEV.BG.

Въпреки положителните сигнали, индустрията е изправена и пред нови предизвикателства. Глобалното окрупняване на технологични екипи, нарастващите разходи за труд и навлизането на автоматизацията променят пазара и изискват по-активно привличане на нови инвестиции, както и развитие на високотехнологични проекти.

Въпреки динамичната среда България остава предпочитана локация за технологични компании, които търсят комбинация от експертиза, стабилност и потенциал за растеж.

The post 19 нови технологични компании стъпиха в България през отминалата година appeared first on TechTrends България.

Сега, тя заобикаля финансовия регулатор чрез новата платформа. Освен това, „Биодит“ е и първото дружество което използва Beam, за да предлага своите акции на българската борса. Това ще бъде тест и за други, потенциално технологични компании, да се опитат да наберат финансиране чрез БФБ.

В момента на публичните пазари няма много технологични компании. Има няколко изключения, като „Алтерко“ и „Сирма Груп“. Последната обаче планира постепенно да изкупи обратно своите публични дялове и да си върне статуса на изцяло частно дружество.

Параметрите на предлагането

Технологичният стартъп предлага 1 млн. обикновени поименни акции, на номинална стойност от 1 лев всяка. Емисията ще се счита за успешна ако се пласират поне 250 хил. книжа. Официалното предлагане ще започне на 21 декември, като тогава ще бъдат оповестени и останалите ключови параметри по него.

При успешно пласиране на всичките 1 млн. акции, пазарната оценка на „Биодит“ ще бъде 12.8 млн. лева. Планираните книжа за БФБ съставляват 7.8% от нейния капитал. Ако всичко мине според очакванията, компанията има намерение да набере допълнителни средства с вторични предлагания.

Първоначалните планове на „Биодит“ от 2019 г. бяха за привличане на 2.4 млн. лева от БФБ. Може да предположим, че и сега компанията ще търси подобна сума в рамките на следващите няколко месеца. В приложения конспект, фирмата е заявила 1.95 млн. акции за продажба, като планираните за 21 декември предложения е само една от възможните емисии. Свежите средства ще бъдат използвани за засилване на продажбите и маркетинга на компанията.

Какво дава Beam

Неслучайно „Биодит“ се обръща към новата платформа Beam, за да може да направи борсов дебют на БФБ. Причината е, че тя предоставя улеснени условия за публично предлагане и търговия на акции на малки и средни предприятия. Ключовият елемент е, че за набиране на капитал до 1 млн. евро не е необходимо проспектът да минава одобрението на КФН. Същото важи за последваща емисия до 1 млн. евро.

Ако тази сума се надвиши, тогава вече документите трябва да минат през одобрението на КФН, макар и с по-облекчени условия. Сред другите „захаросани“ предимства, които предлага платформата Beam са, че компаниите в нея могат да публикуват само годишни и шестмесечни финансовите отчети. При нормално листване на БФБ, изискванията са такива да бъдат публикувани на всеки три месеца.

Има още доста облекчени условия – не е необходим специален служител, който да отговаря за връзки с инвеститорите, разкриване на дялово участие на акционерите в други компании и др.

Всички тези компоненти правят излизането на БФБ много по-лесно, но може и да откажат от участие някои по-традиционни инвеститори. Прозрачността е намалена, заради облекчените изисквания за отчетност, а независимо от критиките към КФН, понякога регулаторът може да намери несъответствия, които да предпази допълнително търговците.

Защо КФН спря „Биодит“

Преди малко по-малко от година и половина, финансовият регулатор не разреши на „Биодит“ да излезе на борсата. Отказът означаваше да се изгладят нередностите, които КФН е видяла в конспекта или да се обжалва решението в съда. Компанията за умни ключалки с биометрични данни предпочете да изчака появата на Beam, за да се пласира на БФБ.

Това, което притесни КФН в проспекта на „Биодит“ не беше обявено публично от регулатора, а беше посочено от изпълнителния директор на компанията. Според него, комисията не е приела модела на изчисление на капитала на дружеството и политиката за обезценка на основния ѝ актив.

През 2018 г. компанията регистрира полезен модел с оценка от 8.68 млн. лева, който е добавен към общия капитал. Последният достига вече споменатите 12.8 млн. лева с него. Полезен модел е по-нисша форма на патент с по-кратък срок на действие и е ограничен само за България. „Биодит“ го възприема за нематериален актив с неограничен полезен живот и съответно не подлежи на амортизация.

КФН обаче се позовава на Закона за корпоративното подоходно облагане, според който всички нематериални дълготрайни активи са с ограничен полезен живот и съответно трябва да се амортизират. Полезният модел не е споменат при категоризирането им и остава врата за тълкуване, което е и причината за отказа на регулатора.

The post „Биодит“ ще излезе на борсата чрез платформата Beam appeared first on TechTrends България.

Компанията се занимава с разработването и разпространението на Linux базирани продукти за бизнес клиенти, както и такива с отворен код изобщо. Нейният софтуер се използва от сървъри и центрове за данни с разнообразни архитектури – Intel, AMD, IBM, ARM и др. Дори технологични гиганти, като Amazon, Microsoft и Google предлагат нейните услуги в своите облачни корпоративни платформи.

Новината беше обявена още преди три седмици покрай финансовите резултати на SUSE за третото тримесечие. В България тя се появи едва през последните дни, като местни представители добавиха малко повече детайли пред нашите медии.

Фокус върху Интернет на нещата

Софийското звено ще се занимава основно със софтуерна разработка, но ще се търсят маркетинг екипи, поддръжка и управление на цялостни проекти. Българският център на SUSE трябва да надмине 200 души през следващите няколко години. Според „Капитал“ една от основните причини за избора на германската компания на нашата страна се крие в Иво Тотев – директор в SAP и Software AG. Двете компании имат силни развойно присъствие в България.

Тотев е маркетингов и продуктов директор в SUSE, който е участвал в процеса по изграждането на офиса и избора на локация.

„През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“ Иво Тотев, SUSE

„Още когато започнахме да търсим къде да разположим новия си развоен офис, много бързо се ориентирахме към България и София“, коментира Тотев за „Капитал“. „През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“.

Той намекна, че един от основните фокуси на новото развойно звено в София ще е върху решения свързани с Интернет на нещата (IoT). Това е сфера, която се очаква да се развие със скоростни темпове през следващите години. Особено след разгръщането на 5G мобилните мрежи.

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“ Иво Тотев, SUSE

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“, коментира Тотев пред „Капитал“.

Точна информация за инвестицията в страната не е обявена официално. Тотев коментира, че в един момент ще се достигне „двуцифрена сума от милионни долари през следващите тримесечия“.

Германски гигант с пъстра история

SUSE е истински гигант в разработването на решения с отворен код. Въпреки, че не е публична, тя публикува своите годишни резултати. През 2019 г. приходите са на стойност 246.4 млн. долара и оперативна загуба от 60.1 млн. долара, а персоналът ѝ е 1 632 души. Компанията оперира в 75 държави и разполага с над 17 хил. клиента, показват данните от годишния ѝ доклад.

Германската компания извършва редица придобивания, които да разширят портфолиото ѝ. Сред тях са OpenStack и Stackato активи на Hewlett-Packard Enterprise (HPE), които са продадени през 2017 г.

По-интересна е историята на собственост на SUSE. Основана е от екип германци през 1992 г. Единадесет години по-късно, тя е придобита от Novell за 210 млн. долара и впоследствие става дъщерно дружество на купувача си.  През 2011 г. самата Novell е придобита от Attachmate Group. След приключване на сделката SUSE остава отделно дружество в рамките на групата.

Три години след това Attachmate Group се слива с Micro Focus International, като втората става компания-майка на германския разработчик. През 2018 г. новият собственик решава да продаде SUSE за 2.535 млрд. долара на финансовия инвеститор EQT Partners. В ръководството са привлечени редица SAP кадри, сред които е и новия главен изпълнителен директор – Мелиса Ди Донато. Това обяснява и присъствието на Тотев в ръководството на SUSE.

The post Германската SUSE отвори развоен IT център в София за 200 души appeared first on TechTrends България.

През последните пет-шест години, Zynga влизаше в медийното пространство основно с новини за масови съкращения, но тя постепенно започва да си стъпва на краката. Поне такова е усещането ако погледнем във финансите ѝ през 2019 г. Процесът с преориентирането ѝ към мобилен разработчик я кара да прави това, което всеки гигант предприема, за да трансформира бизнеса си. Да придобива компании.

Zynga отново влезе в общественото полезрение с купуването на турския разработчик Peak за 1.8 млрд. долара. Сделката превръща последната във втория технологичен еднорог в Югоизточна Европа след словенската Outfit7, която е закупена от китайски консорциум през 2017 г. Темата, че милиардните компании в региона са мобилни разработчици, придобити от чуждестранни играчи и липсата на българска фирма, която за момента да достигне подобен статус ще я оставим за друг път.

Сега ще се концентрираме малко повече с това какво се случи със Zynga и как от технологичен гигант, който Уолстрийт боготвореше преди борсовия дебют се превърна в поредния мобилен гейм разработчик. При това без капка иновация. Дори в най-силните си години, тя реално не създава собствен продукт, който да допринася с нещо ново на пазара. Това донякъде предопределя и позицията ѝ в момента.

Предимството да си първи

Възходът и падението на Zynga е изцяло свързан с Facebook. Социалната мрежа решава да стартира гейм секция, която да ангажира и задържа повече време потребителите. Затова и целта на заглавията е да са максимално достъпни и популярни. През юли 2007 г. Zynga пуска Texas Holde’Em Poker за новата гейм платформа на Facebook, както и за всички популярни мобилни операционни системи – Android, iOS и Windows Phone. Включително то се появява и за конкурентните социални мрежи, като G+ на Google, MySpace и Tagged.

Реално компанията пуска играта навсякъде с надеждата да натрупа или кумулативно много потребители или в една от тях да пробие с много. Това се случва във версията за Facebook и то поради простата причина, че е първата и за известно време единствена такава в социалната мрежа. С което привлича вниманието на инвеститорите и в рамките на 2008 г. си осигурява финансиране от 39 млн. долара. В следващите три години са привлечени още капитали на обща стойност от около 854 млн. долара.

„Създаването“ на Farmville

Историята на най-големия хит на Zynga е забулен с доста въпросителни. Официално Farmville е разработен от компанията и първата версия за Facebook е пусната през юни 2009 г. По абсолютно същото време тя придобива малкия стартъп MyMintLife, които са социална мрежа, изградена около създаването и развиването на виртуални домове. Подобно на The Sims, с разликата, че хората в платформата си помагат едни на други с обмяната на различни виртуални стоки и ресурси.

Информацията за истинския създател на FarmVille е противоречива. Най-достоверната теория е, че зад нея седят няколко основни действащи лица и две компании. От една страна е Марк Скагс, един от главните продуценти на хитовите стратегии в реално време Command&Conquer: Red Alert 2 и Command&Conquer: Generals. Той се присъединява в Zynga през 2008 г. и обикновено с него се асоциира създаването на FarmVille.

Другите „родители“ на играта се водят MyMintLife, които са придобити от разработчика по времето на старта ѝ. Според една от версиите, те са преработили напълно заглавието, за да може да се превърне в големия хит, който напълно превзе Facebook. Това става с интеграцията на всички механики от тяхната малка социална мрежа.

Независимо, кой е главното креативно лице зад FarmVille, без MyMintLife, Zynga никога нямаше да пожъне този свой успех. Фактът е, че именно техните механики доведоха до задържането и привличането на нови потребители. Което идва след първото по-голямо придобиване на компанията, а не в резултатът на изцяло самостоятелно разработен продукт.

На върха на света

Постиженията на FarmVille са наистина големи. През март 2010 г. тя достига до близо 84 млн. месечни и над 34 млн. дневни потребители. Година и половина след пускането ѝ, излиза CityVille, която позволява създаването на собствен виртуален град от потребителите на Facebook. Zynga доминира игрите във Facebook по това време с десетки милиони дневни и месечни потребители. Тя се превръща във феномен на гейм индустрията и е приравнявана като голям иноватор в сектора с огромен потенциал.

Zynga по това време е на печалба с около 12 млн. долара на тримесечие и трябва да направи първично-публично предлагане (IPO) в края на 2011 г. Всички очи на инвеститорите са вперени в нея, защото при привличане на 1 млрд. долара и оценка от от близо 9 млрд. долара, това ще я направи най-големият технологичен борсов дебют от Google насам.

IPO-то е факт през декември 2011 г. Обаче не преминава по очаквания за всички начин. Почти веднага, след като акциите стават публични при начална цена от 11 долара, те поскъпват с 50 цента през първите няколко часа, но последва срив до 9.50 долара. До края на 2011 г. спадът продължава до 8.45 долара за акция. Началото на 2012 г. е последвано от стабилен ръст до малко под 15 долара, но към средата на годината акциите вече губят близо ¾ от стойността си с 3 долара за парче.

Факторът Facebook

Две са причините за борсовото фиаско на Zynga. Първата е, че компанията се опитваше да изгради имидж на технологична, а не на гейм компания пред медиите и инвеститорите. По-голямата се крие във факта, че Zynga беше изцяло и напълно зависима от Facebook. Социалната мрежа се оказва много силен партньор, като се опитваше да ѝ даде максимални ексклузивни права.

В същото време, опитите на Zynga да се опитва да предоставя успешно своите заглавия извън популярната платформа удряха на камък. Самостоятелните версии на FarmVille и CityVille никога не достигнаха аудиторията, която имаха във Facebook. Създаването на отделна платформа Zynga.com също се проваля като инициатива за привличането на интерес. В най-добрите си финансови години, Zynga постига 95% от приходите си през социалната мрежа.

Упадъкът на компанията е предначертан през следващите периоди. Тя е зависима изцяло от развитието на игрите във Facebook, без никаква иновация отвъд тази концепция. Отделно, тя не успява да предвиди един външен фактор – геймингът в социалните мрежи се оказва краткотрайно явление. През 2012 г. и след това започва постепенно да намалява, най-вече заради набиращите популярност мобилни игри.

Пускането на 4G мрежи в развитите части на света, предоставя на смартфон заглавията бърза интернет връзка, с която потребителите могат да играят помежду си през умните си телефони.

Тези развития се оказват пагубни за Zynga и тя започва да свива приходите и служителите си. През 2013 г. са обявени съкращения на 520 души или 18% от целия ѝ персонал. Компанията вече влиза в медиите основно с подобни новини, както и с такива колко бързо намаляват потребителите в заглавията ѝ.

Към мобилния фронт

Първата стъпка в правилната посока Zynga прави през 2016 г., когато начело на компанията идва Франк Гибеу, бивш директор за мобилните игри на Electronic Arts. Той дава тласък на цялостната трансформация на разработчика към заглавията за смартфони и таблети.

Финансовото състояние започва да се подобрява, като Zynga отново разчита на добре позната си формула за успех. Вместо да разработва, тя придобива продукти, които да реализира. Изключение прави първата ѝ игра – Texas Hold’Em Poker, който се ребрандира на Zynga Poker и е най-популярното ѝ заглавие през 2017 г. Останалите ѝ хитове – като CSR Racing, Word with Friends 2 и др. са вследствие на придобивания. През 2019 г. тя отчита огромен ръст на приходите, които се увеличават от 907 млн. на малко над 1.3 млрд. долара. Печалбата я има, макар и доста ниска – едва 40 млн. долара.

Така реално Zynga разчита на купени хитове. Друг добър източник на пари е лицензирането и партнирането ѝ с големи компании. Пример в тази посока е сделката с Hasbro за адаптирането на FarmVille за настолните игри Monopoly.

Реалната добавена стойност или иновация при Zynga обаче е нулева. Нейният успех през 2007-2011 г. беше продиктуван изцяло от бързото „яхване на вълната“ с Facebook игрите по това време. Също толкова скоростния им упадък, доведе и до залеза на компанията. Сега, от технологичното чудо на Уолстрийт, Zynga се е превърнала в поредния разработчик за мобилни игри, в един пренаселен пазар. При това без да разчита на собствени хитове, а на купени такива. Модел, който трудно може да бъде дългосрочно стабилен.

The post Zynga в борба за оцеляване appeared first on TechTrends България.

Последната инвестиция е водена от германския фонд за рисков капитал Earlybird, като към тях се присъединяват и вложителите от предходния рунд. Това са втория фонд на Eleven и бизнес ангели, като основателите на „Телерик“ и „Телерик Академия“ Васил Терзиев и Светозар Георгиев.

Кои са Payhawk

Компанията е основана през 2018 г. от бивши служители на „Телерик“ – Христо Борисов и Бойко Караджов. Самата Payhawk предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, с които се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Системата ги обработва в реално време и предоставя отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес. Решението на Payhawk може лесно да се интегрира с настоящите банкови системи, така че то да не играе ролята на заместител на тези институции.

Компанията в момента оперира в 14 държави, като има офиси в София, Лондон и Берлин. Сред обявените на сайта на дружеството големи клиенти са Telus, Nexo, Software Group, ScaleFocus и др. Payhawk твърди, че разполага с над 1 000 потребителя на пазарите в които функционира.

Основна цел – Германия

Свежите средства от 3 млн. евро ще се използват най-вече за разширяване на географските операции на компанията. Германия е основна цел, което не е изненада, при положение, че основния инвеститор е един от най-големите местни фондове с портфолио от над 100 стартъпа. Освен това, страната е най-голямата икономика на Стария континент и е привлекателен пазар за всяко европейско дружество с по-големи дигитални амбиции. Германските регулации и среда са доста по-благоприятни за дигитални финтех компании, каквато е Payhawk.

Първата стъпка в тази посока е направена, като българското дружество вече е открило офис в Берлин, който ще има търговски функции. Това е стандартна практика на почти всички родни технологични компании, които искат да разширяват бизнеса си извън страната. Това става чрез търговски представителства, които отговарят най-вече за продажби и връзки с клиенти. Развойната дейност и техническата поддръжка остават в България.

В момента Payhawk разполага с 18 служители, като плановете на компанията са в рамките на две години да удвои персонала си.

Инвеститорите

Фондът Earlybird е основния инвеститор при последния рунд от 3 млн. евро финансиране. Германската институция за рисков капитал е в Топ 5 на местния пазар, като разполага с над 100 стартъпа в портфолиото си. Тя е основана през 1997 г. и инвестира в компании в различен етап от развитието си. Earlybird има специален фонд заделен изцяло за технологични стартъпи. С инвестицията си в Payhawk в надзорния борд на българското дружество влизат Роланд Менгър и Мехмед Атичи, като представители на германския фонд.

В него Васил Терзиев представлява Eleven, а към компанията в ролята на консултанти влизат Марк Антипоф и Кейт Робинсън, които са с дългогодишен опит във финансовата индустрия.

Вторият фонд на Eleven е сред оригиналните инвеститори, които през 2019 г. осигуриха 500 хил. евро финансиране. Тогава към тях се присъединиха и различни бизнес ангели от финтех индустрията. Eleven е на път да излезе на Българската фондова борса с отделно дружество, което има за цел да събере капитал за допълнително инвестиране в най-перспективните компании от портфолиото на първия си фонд. Идеята е да се наберат средства за около 4 млн. лева.

The post Българският стартъп Payhawk привлече 3 млн. евро инвестиция appeared first on TechTrends България.

Кои са основните световни тенденции при софтуерната разработка в момента?

Най-интересен за мен е стремежът продуктите, които се създават от софтуерните компании, да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но да бъдат и полезни и смислени, да имат практическа приложимост.

Много хубав пример за това е изместването на фокуса от колко модерна и интересна технология е VR (виртуалната реалност) към това как на практика може да се използва успешно. Същото важи и за друга гореща тема в технологиите в момента – изкуственият интелект и машинното самообучение (AI и ML), както и за всички нови интерфейси между човек и машина – гласов, жестов и т.н.

„Новите софтуерни продукти трябва да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но и да имат практическа приложимост“ Веско Колев, Progress

Все повече започва да се отключва практичността на новите технологии, които доскоро бяха само интересни. Това ме обнадеждава за развитието на иновациите за в бъдеще.

Друга голяма тенденция е сформирането на интегрирани екипи в продуктовите компании. Това са екипи, които не се състоят само от програмисти, а включват почти всички останали роли като дизайнери, продуктови мениджъри и т.н.

Мислиш ли, че в един момент алгоритмите ще заменят хората, като разработчици? Все пак Unite UX автоматизира някаква част от работата.

Машините ще автоматизират повторяемите задачи, като оставят повече време на хората да се занимават с по-сложни неща. Тук има един важен момент, който е наследство от Индустриалната революция, когато фокусът е върху производството. В момента фокусът е върху продуктивността и освобождаването на време, през което можем да бъдем креативни.

„Свикнали сме съзнанието ни да е постоянно заето. Не си оставяме свободно време да мислим и да бъдем креативни“ Веско Колев, Progress

Трябва да си дадем повече сметка, че ни трябва повече време, в което да мислим. Представете си, че сте в кафене или ресторант и ви спре батерията на телефона. Нямате нищо друго у себе си. Какво правите? Повечето хора започват да изпитват дискомфорт вследствие на това, че сме свикнали съзнанието ни е да постоянно заето. Когато си дадем време да мислим, започваме да вникваме в емоциите си, започваме да ставаме креативни. Емоционална интелигентност ще има все по-голямо влияние върху света и затова е толкова актуална тема в момента.

Какво бихте променили в тенденциите, ако зависеше от теб?

Много бих искал радикално да се подобри успеха на технологичните компании и тяхното развитие. Особено при създаването на продуктови софтуерни компании. Инвестира се много в иновации, а на практика не забелязва промяна в тяхната успеваемост.

„Много се надявам, съвсем скоро да видим “еднорог” в България“ Веско Колев, Progress

Надявам се, технологичната индустрия в България да се развива все така бурно. Радвам се, че в момента страната се трансформира от дестинация за аутсорсинг на услуги към локация за продуктови компании. Докато аутсорсингът расте линейно, ръстът на продуктовите компании е експоненциален.

Много се надявам, съвсем скоро да видим „еднорог“ в България – или технологична компания с оценка над 1 млрд. долара.

По време на DevReach 2019 демонстрирахте новата Unite UX платформа на Progress – какво точно представлява тя?

Unite UX решава проблема, при който дизайнерите създават определена визия за сайт, платформа или приложение, а програмистите не успяват да я пресъздадат по същия начин. Този процес на работа може да се отрази на работата между програмисти и дизайнери и да забави проекта. Освен това, след фазата на първоначалния дизайн, последващите корекции от двете страни стават все по-трудни. Unite UX е мостът между тези специалисти и техните софтуерни инструменти.

Дизайнерите подготвят своите визии на Sketch например, докато разработчиците работят в среди за програмиране. Знаехме, че няма как да изкараме двете страни от тези инструменти. Затова създадохме специални софтуерни библиотеки, които разширяват Sketch и извличат графичната информация от дизайна.

На база на това автоматично се генерира програмен код. Unite UX включва още много функционалности, но по-важното е, че може да бъде разширяван и допълнително оптимизиран. Накратко, Unite UX премахва границите и улеснява комуникацията при направата на дизайна и кода за едно приложение.

Как стигнахте до решението да разработите тази платформа?

Ние не тръгнахме с ясното съзнание, че трябва да създадем Unite UX, а по-скоро се опитахме първо да открием проблем, който трябва да бъде решен. Процесът започна със събирането на информация и подбирането на потенциални казуси, които нашият екип може да разреши. Разгледахме различни тенденции в индустрията и в областите, в които сме силни. Допитахме се и до наши клиенти чрез отдела ни за продажби.

„Преди да започнем да разработваме Unite UX, се допитахме сред клиенти и колеги кои са проблемите, които искат да бъдат решени“ Веско Колев, Progress

Идентифицирахме няколко повтарящи се проблеми. След много разговори в екипа и с клиенти избрахме този, който заслужава да разрешим – пропастта в комуникацията между разработчиците и дизайнерите. Това води до голямо забавяне в проектите и съответно може да навреди на бизнеса. Така се зароди решението да започнем разработката на Unite UX.

Колко време ви отне всичко това?

Целият процес ни отне около 10 месеца, което включва идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи и създаване на първата версия на Unite UX.

„Целият процес – от идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи до създаване на първата версия на продукта – ни отне около 10 месеца“ Веско Колев, Progress

С колко Unite UX ускорява работата между дизайнери и разработчици?

Крайната цел на решението е да намали значително времето за работа между дизайнери и разработчици. В момента този процес отнема много повече време, отколкото трябва. Първо, защото имаме готов изходен код, с който може да се започне работа от страна на програмистите. Второ, защото много лесно могат да се проследят отделните промени, които двете страни правят. Трето, много бързо могат да се правят прототипи на приложения с минимални ресурси, които да са максимално близки до реалността и до крайния продукт. Веднага щом е одобрен прототипът, целият процес по разработката става по-гладък.

За какви приложения в момента е подходящ – за уеб, за мобилни приложения или за цялостни платформи?

Целенасочено сме се фокусирали върху приложението му за уеб решения засега. Unite UX има още едно голямо предимство – той дава по-силна гъвкавост на разработчиците, тъй с него те могат да използват редица основни фреймуърци като React и Angular. Не са ограничени само с един. Плановете ни са да интегрираме още и да добавим възможност за мобилна разработка.

В каква фаза се намира Unite UX?

Unite UX се намира в публична бета версия, което означава, че е достъпен за дизайнерите и разработчиците, които искат да го тестват. Доскоро решението беше достъпно само за определена група от хора – служители на Progress и близки партньори. Сега целим да проверим какъв ще бъде интересът към него от софтуерните компании, за да разширим възможностите и да го пуснем официално.

The post Веско Колев от Progress: Надявам се да видим скоро компания „еднорог“ в България appeared first on TechTrends България.

Виртуализация – с тази едничка дума може да се обясни успеха на VMware. Американската компания, която е в момента собственост на компютърния гигант Dell е сред лидерите на подобни решения в световен мащаб. Въпреки, че е само една дума, за обикновения потребител тя надали ще означава нещо. Асоциациите ще са повече в посока филми тип „Матрицата“, виртуална реалност и някаква графична технология. Реалното ѝ значение, може да се обясни просто с друга дума – оптимизация. Най-вече на изчислителните ресурси. В чистата си форма виртуализационните решения създават виртуални машини, чрез които преразпределят изчислителната мощ според текущите нужди. Подобни решения са ключови за работата на облачните платформи и дори на телекомите.

Естественото продължение

Българското развойно звено на VMware се занимава не само с основната система vSphere, анализирането на данни, хибридни облачни решения, но и с доста иновации, които компанията тепърва разработва. Доста от новите технологии, които се водят като актуални в момента, като периферни изчисления (Edge), Интернет на нещата (IoT), виртуална и добавена реалност (VR и AR), машинно самообучение (ML), блокчейн и др. се развиват от софтуерното дружество, включително и в София.

По думите на Рагу Рагурам, главен оперативен директор в „Продукти и облачни услуги“ във VMware, тези иновации са до голяма степен продължение на бизнеса с виртуализация и затова е нормално компанията да ѝ обръща специално внимание.

„Повечето от споменатите от вас иновации са свързани със събирането и обработването на данни, което е в основата на бизнеса на VMware от години”, коментира Рагурам.

Той даде за пример, как преди няколко години е била създадена вътрешна работна група, която да оцени ролята и значението на машинното самообучение. След което тя създава стратегия и вече в почти всеки продукт на VMware има интегрирана новата технология.

Директор на „Центъра за развитие на нови технологии и Интернет на нещата“ на VMware България Веселин Арнаудов допълни, че тъй като обработването на данните е ключово за компанията, а в момента те започват да се изнасят от центровете, буквално навсякъде, превръща периферните изчисления (или Edge) във важен елемент.

„Големите корпорации доскоро трябваше да заключват и обезопасяват информацията само в рамките на тези системи, те сега вече трябва да се съобразяват с разпространението ѝ на много места. IoT ще засили допълнително тази тенденция“, споделя Арнаудов. „Основните предизвикателства свързани с тях са изграждането на хомогенна технологична инфраструктура в необходимите мащаби“.

„Основните предизвикателства свързани с Интернет на нещата са изграждането на хомогенна технологична инфраструктура в необходимите мащаби“Веселин Арнаудов, VMware

VMware е силна именно в създаването на единна софтуерна платформа, която да съставлява най-първия и основен слой в цялата система. Това е и конкурентното предимство на софтуерния разработчик, около което се обединяват Рагурам и Арнаудов. Двамата потвърждават, че в момента към всички тези иновативни технологии има голям интерес, но всички се ориентират към следващите слоеве – междинната платформа или тази насочена към крайните потребители.

„Силата на VMware е, че може да предостави дигиталната основа за компаниите, върху която вече да се градят отделните решения и услуги“, коментира Рагурам. Той допълва, че конкурентното им предимство е, че не поставят ограничение какво да ползват техните клиенти.

Стремежът е всички налични системи да могат да се ползват от платформата на VMware. Което изисква доста работа, тъй като ако трябва да се направи тя да работи с всякакви решения, например да може да се слагат облачните решения на Google, Microsoft, Amazon и др. Както и да се интегрират решения базирани на блокчейн, независимо дали става дума за криптовалути, самостоятелни разработки на финансовите компании или друго приложение на тази технология.

На въпрос дали Edge или периферните изчисления скоро ще започнат да се налагат, Арнаудов обяви, че тяхната интеграция вече е започнала.

„Не се наемам, кога този бизнес наистина ще избухне, но вече началото е поставено“, допълни той.

Мисия – ръст с по 30% на година

Една от особеностите на софийското развойно звено на VMware е в постоянния му растеж и търсенето на нови и нови специалисти. В момента то разполага с 1 100 души, като техния брой се увеличава стабилно и регулярно с по около 20-30% на година, обяви Диана Стефанова, управляващ директор на развойните звена на VMware в целия регион на Европа, Африка и Близкия изток.

Амбициите на компанията са през следващите няколко години да достигнат 1 650 служители. Развойният център получи в края на миналата година сертификат за инвеститор клас А. Според него VMware ще инвестира поне 46 млн. лева и ще наеме 500 нови служители. Диана Стефанова допълни, че вложените средства от отварянето на звеното през 2007 г. досега са в размер на 359 млн. лева.

„Лесно ли се намират толкова много и качествени специалисти? Не, но това не пречи да ставаме креативни в методите си на привличане на експерти”, допълни Диана Стефанова. Тя уточни, че в София не се ограничават само с локални кадри, но се опитват да наберет специалисти от целия свят. VMware е в благоприятна позиция спрямо българските IT експерти, защото компанията работи с доста иновационни технологии и може да предложи ноу-хау и развитие на служителите.

„Изследванията на пазара ни показват, че е възможно да добавим 500 нови служители, особено като се спазва балансиран подход при търсенето на младши и старши експерти“Диана Стефанова, VMware

Недостиг все пак има, заради което се налага VMware (и не само – бел. ред.) да бъде „по-креативен“ в методите си. Софтуерните компании се опитват да върнат български студенти и експерти, които са напуснали страната, за да търсят развитие в чужбина. Друг голям източник са родните университети и дори училищата, с които се правят различни инициативи. От стажове и летни лагери до лектори от компанията и др. Диана Стефанова не смята, че има определен лимит на IT специалистите в страната.

„Когато се спираме на определени параметри за разширяване, ние гледаме да ги изпълним“, коментира тя. „Изследванията на пазара ни показват, че е възможно да добавим 500 нови служители, особено като се спазва балансиран подход при търсенето на младши и старши експерти“.

Истинският дефицит – каймака на IT специалистите

Именно в балансирания подход е разковничето. На ниско и средно ниво квалификация, софтуерните компании успяват да запълнят пробойните. Основно, заради формирането и развитието на IT екосистема от фирми в България, покрай която се увеличава количеството на кадри, които се предлагат на местния пазар. Но за най-подготвените специалисти, тези, които са каймака на индустрията, ситуацията е по-сложна.

„Основното ограничение е намирането квалифицирани специалисти и инженери с най-високо ниво на умения и знания“, коментира Диана Стефанова. Тя допълни, че в Силициевата долина може да намериш подобни хора, макар и там да не е лесно, заради силната конкуренция.

„Основното ограничение е намирането квалифицирани специалисти и инженери с най-високо ниво на умения и знания“Диана Стефанова, VMware

Веселин Арнаудов дава и конкретен пример за подобен тесен профил специалисти: „В екипа ни за анализ на данни, търсим човек, който да е с поне десетилетие опит в индустрията и докторска степен в специалността си, защото искаме той не само да поеме голям проект, но и да може да контактува с академичната общност“.

Такива експерти се търсят главно навън, като компанията е успяла да привлече такива в България от Европа и дори САЩ. Но амбицията на VMware е да приложи втори похват, като успее да отгледа такива кадри вътрешно.

„Предвид, че българската IT индустрия е сравнително млада и едва отскоро може да говорим за създаване на истинска екосистема, една от амбициите ни е подобен тип специалисти да може да подготвяме вътрешно в българския офис на VMware“, коментира Диана Стефанова.

Има и още един начин за растеж и привличане на хора – чрез придобивания на компании, особено на местни такива. На въпрос, дали VMware планира такива действия Рагу Рагурам припомни, че българското звено стартира след подобна сделка. През 2007 г. щатската компания придобива Sciant, която полага основите на настоящия офис в София.

„Винаги сме готови да придобием някоя компания или стартъп ако пасва на нашите нужди. Подобен подход ползваме често“, коментира Рагу Рагурам. „Така, че сме правили това вече в България и ако има интересни стартъпи или средни предприятия сме готови за подобна стъпка.“

Мистериозната xLabs и ролята на Radio-то

Софийското развойно звено играе важна роля в доста от иновациите, които VMware развива. Повечето от проектите обаче все още са в ранна фаза и затова нито един от участниците в дискусията от компанията не пожела да коментира. За насърчаването на подобни иновативни идеи се използва вътрешната инициатива наречена xLabs. Тя е своеобразен вътрешен инкубатор, в който се изпробват различни идеи, технологии и иновации, които имат потенциал за бъдещо развитие от страна на VMware.

„Обикновено там са технологии, които не са включени в официалните ни планове и карти за развитие, но имат потенциала да улеснят нашите клиенти“, коментира Веселин Арнаудов. „В лабораторията просто виждаме на техническо ниво дали могат да постигнат това. XLabs ни помага да отсеем кои от тях са осъществими и заслужават по-големи инвестиции впоследствие“.

Той допълни, че част от успешните проекти са дошли от българското звено на VMware, което допълнително помага за разширяването на компетенциите на местните екипи. Арнаудов не пожела да даде примери, защото всички разработки на xLabs са в много ранен стадий на развитие.

Самото събитие VMware Radio има определена роля, когато става дума за иновации. То помага комуникацията между различните екипи и специалисти в компанията. Особено, когато става дума за техническите и бизнес отдели.

„В лабораторията просто виждаме на техническо ниво дали могат да постигнат това“Веселин Арнаудов, VMware

„Бързият напредък на технологиите ни позволява да решаваме все повече и повече проблеми, които доскоро оставаха неадресирани или пренебрегвани от компаниите по света. Това налага и добра комуникация между нашите технически и бизнес екипи“, коментира Рагу Рагурам.

„Вътрешното изложение Radio е ключово от тази гледна точка, защото позволява хора от различни отдели да обменят опит и компетенции и дори да представят иновации, които все още не предлагаме като продукти“, допълни той.

Реално така се получава голяма обмяна на опит в рамките на самата компания, което позволява по-лесното интегриране на иновациите впоследствие.

The post Как VMware успява да расте с по 30% годишно в България appeared first on TechTrends България.

Намеренията на „Сирма Груп“ е изкупи обратно до 19 млн. броя акции, които се търгуват на БФБ за максимална цена от 20 млн. лева. Ако компанията изпълни докрай плана си и придобие пълния брой книжа, тя ефективно ще слезе от борсата. „Сирма груп“ емитира 16 млн. нови и 2.5 млн. съществуващи акции при своя дебют през ноември 2015 г., когато набра капитал от общо 11.5 млн. лева. Те съставляват 32% от цялото дружество.

Най-голямото обратно изкупуване

Планът на „Сирма груп“ има една условност. В документите за свиканото общо събрание, компанията споменава, че средствата, които може да задели са максимално 20 млн. лева. За да изкупи обратно всичките емитирани на борсата акции, това означава цена от 1.05 лева за брой. Към края на търговията в понеделник единичната им стойност е 0.70 лева. След новината за свикването на общото събрание и обсъждането на хода за обратното изкупуване, тяхната стойност се повиши с около 2% спрямо тази от търговията в петък.

Компанията има намерението да си върне акциите от борсата до края на 2022 г. и най-вероятно самата трансакция ще става поетапно. Което означава, че книжата могат да бъдат търгувани на различни цени. За момента стойността им е достатъчно ниска, спрямо заделения бюджет на „Сирма груп“ да успее да изкупи обратно всичките акции. Но цената може да се вдигне през следващите седмици, месеци или години. Което не прави успеха на обратното изкупуване гарантиран. Дори „Сирма груп“ да не успее да си върне всички акции, има голям шанс да привлече достатъчно, така че публични да останат доста малко книжа.

Ако технологичната компания осъществи напълно обратното изкупуване, това ще е най-голямото такова на БФБ, когато става дума за дял от дружество. Публичните акции съставляват 32% от всичките ѝ книжа.

Историческите затруднения

Другият аспект е, че ако „Сирма груп“ реализира обратното изкупуване, тя ефективно ще слезе от борсата. Което означава, че БФБ ще остане без представители на IT бранша в страната, след като тя е последната технологична компания листната публично. Исторически, борсата в София е трудно място за реализация на местните технологични компании. Причините са разнообразни, но най-вече поради малкото и скептични инвеститори. Което прави набирането на капитал доста сериозно предизвикателство.

През 2012 г. „Дир.бг“ излезе на БФБ, но след няколко години слезе от борсата, след като цялата компания беше продадена през 2014 г. „Инвестор.бг“ също направи обратно изкупуване на акциите. От април 2018 г. на БФБ единственият представител на технологичния бранш се оказа „Сирма груп“.

Технологичните компании понякога срещат и регулаторни предизвикателства при опитите си да наберат капитал от публичните пазари. Най-пресен е примерът на „Биодит“, на които Комисията за финансов надзор (КФН) не им разреши да направят борсов дебют, заради любопитен казус свързан с амортизирането на основния им актив.

Една от причините „Сирма груп“ да направи обратното изкупуване е свързан с неуспешния опит на компанията да набере допълнителен капитал. Намерението беше заявено в края на 2018 г., като плановете бяха да се емитират допълнителни 39.57 млн. акции с номинална и емисионна стойност от 1 лев. По този повод „Сирма груп“ увеличи капитала си от 59 на 98.9 млн. лева. Което означаваше, че IT разработчикът искаше да пусне в продажба близо 60% от акциите на дружеството. Крайният резултат беше разочароващ, като дори не успя да набере минималния заявен праг от 10 млн. лева.

Малко повече за „Сирма груп“

Сирма груп“ е една от най-големите софтуерни компании в България, като може да се определи като един от най-успешните представители на първата вълна IT фирми. Създадена е през 1992 г. и в момента съставлява холдинг, в който участват различни по специализация дружества – общо 11 на брой. „Сирма солюшънс“ е комплексен софтуерен разработчик, Datacium е системен интегратор и др.

Една от перлите в короната на групата е „Сирма АИ“. В нея се влива една от най-успешните български фирми за разработване на решения базирани на изкуствен интелект (AI) – „Онтотекст“. „Сирма Груп“ изкупи обратно дела на инвестиционния фонд NEVEQ в края на миналата година и така то си върна пълния контрол върху апетитното дружество.

The post „Сирма Груп“ може да слезе от Българската фондова борса appeared first on TechTrends България.

Нашата столица води убедително по привлечен капитал за технологични компании, показват данните на Dealroom.co – глобална платформа за следене на инвеститори и стартъпи. Те бяха представени на втория ден от конференцията DigitalK 2019 от Дарън Стауфър, директор „Продажби и бизнес развитие“ в компанията. Събитието се проведе в Sofia Event Center на 30 и 31 май и е организирано от вестник „Капитал“ и инвестиционните фондове LauncHUB и Neveq.

Технологичната столица на региона

В периода от 2013 до 2018 г. регистрираните в София фирми са привлекли 246 млн. евро, което я поставя пред другите два основни центъра в региона на Източна Европа – Варшава и Талин. Полската столица привлича 192 млн. евро рисков капитал, докато естонската – 193 млн. евро. Като общи подобни инвестиции, България е едва на трето място с общо 255 млн. евро. Полша е недостижим лидер с над 500 млн. евро привлечен капитал.

Един от големите проблеми, за който сигнализират от няколко години доста технологични компании и браншови организации е, че почти целия IT сектор е ситуиран в София. Това е доста ясно видно от данните на Dealroom.co, като българската столица отговаря за над 96% от всичките инвестиции през последните пет години. Част от големите технологични компании се опитват да диверсифицират офисите си, за да могат да намерят квалифицирана работна ръка. За момента Пловдив е вторият по привлекателност град, следван от Бургас и Русе.

България изостава по някои други важни показатели в стартъп сферата, особено, когато сравняваме местените млади компании с тези от Западна Европа. Страната ни е на последно място по среден размер на единична инвестиция, която достига около 100 хил. евро. По този показател сме далеч от развитите държави на Стария континент, сред които в повечето сделки са зад над милион евро. Проблемът е, че България остава зад доста регионални страни, като Чехия и Хърватия (средно по над 800 и 600 хил. евро съответно) и дори Латвия (200 хил. евро).

Спомени от прехода

Интересен поглед назад във времето по време на DigitalK 2019 направи Петър Митев – съосновател и главен изпълнителен директор на българската Chaos Group. Компанията стои зад софтуера за видео рендиране и изработване на визуални симулации V-Ray, който се налага като основен инструмент за редица холивудски продукции. Дружеството е основано в далечната 1997 г. Тогава, все още технологичният бранш в страната тепърва прохожда, а голяма част от успешните модели и примери се основават на не толкова бизнес практики, колкото на държавни връзки и ресурси.

„През 90-те години, повечето предприемачи гледаха да се реализират основно с връзки в държавните институции“, коментира Митев. Това започва да се променя в края на 90-те години и продължава да се развива досега. Като все повече предприемачи се опитват да се реализират на глобалния пазар и да намерят своята ниша. Тази смяна на подхода и мисленето, до голяма степен полага основите за технологичната екосистема, която все повече се оформя в страната.

„В момента сме променили изцяло начина ни на мислене, като много компании успяват да реализират собствени продукти и услуги на международния пазар“, обяснява Митев по време на втория ден на DigitalK 2019.

Съдържанието измества рекламата

Директната реклама все повече ще става част от миналото, беше сред основните акценти от първия ден на технологичната конференция. Тя ще бъде заменена от нарастващия обем органично съдържание, което ще придава все по-голяма добавена стойност за потребителите. Това обяви Дейвид „Шинги“ Шин , дигиталният „проповедник“ на Verizon Media. Според него доскорошните четири компонента на маркетинга – продукт, пласиране, позициониране и цена, вече са остарели. Те се заменят със страст, цел, платформа и теза, които са основни двигатели на успешните дигитални стратегии в момента.

Тобин Нажает от рекламната агенция 72andSunny демонстрира нагледно използването на тези методи. Първият пример беше разработването на приложение за добавена реалност (AR) за мебелния гигант IKEA, в което потребителите могат да тестват как ще стои всеки предмет от портфолиото в техния дом.

Вторият, показа повече нестандартно мислене. В него марката за дезодоранти Lynx на Axe, реагира на рап песен на британския изпълнител Big Shaq, в който той споменава бранда. Компанията решава да разработи специален флакон, който е снабден с говорител и при всяко пръскане да се цитират елементи от музикалното му парче. Идеята се оказва доста успешна и Lynx започва да я прилага и при други поводи и рекламни кампании.

Примерът с Axe реално пасва идеално на друг съвет, който Дейвид Шинг сподели, че „ако се спазват правилата ще се пропусне цялото забавление“.

Според Шинг, компаниите трябва да се опитат да привлекат вниманието, като се вложи елемент на изненада в своите рекламни разработки.

Естествено трябва да се внимава с преминаването на тънката морална граница и да не се изпада в крайности. Какъвто е случая с North Face, чиято рекламна агенция манипулира резултатите на търсачката на Google, като подмени снимки на известни местности в онлайн енциклопедията Wikipedia. Нещо, което е против правилата и етиката на дигиталната организация с идеална цел.

The post DigitalK 2019: София е лидер по финансиране на стартъпи в Източна Европа appeared first on TechTrends България.

Те са абсолютно нормални, но и първосигнални. Защото години наред слагаме знак за равенство между дигитализация и трансформация. Светкавичните темпове на промяна вследствие на новите технологии, правят адаптацията на бизнеса доста трудна. В много случаи, повечето компании стоят като парализирани или се лутат от една тенденция към друга.

За последното десетилетие дигитализацията е сочена като основна сила, която преобръща пазара. Редица корпорации, които успяват да пренесат дейността си в цифровия свят, а някои, които дори автоматизират процесите смятат, че са постигнали пълната промяна.

Погрешното уравнение

Противно на разбиранията на повечето хора, дигитализацията не е равна на трансформация. Просто защото бъркаме самия процес с един от инструментите. Това е основната теза на Сю Маккъскър, главен мениджър отговорен за глобалните клиенти в Isobar по време на събитието Dentsu Digital Camp 2019, което се проведе в София днес.

„Компаниите лесно могат достигат до дигитализация на бизнеса си, но трансформацията е много по-сложен и труден процес“, обяснява Маккъскър. „Тя изисква пълно преосмисляне на бизнес модела на корпорацията както и промяна и диверсификация на източниците на приходи“. Според нея не е задължително трансформацията да се осъществи посредством тотална промяна на дейността на компанията. Но останалите елементи е хубаво да се преосмислят и оптимизират. Казано на по-прост език, технологиите променят напълно потребителското поведение, което изисква и цялостна промяна на подхода на бизнеса.

Нейният пример за успешна рекламна кампания базирана на иновации, културни особености и преживяване в Китай беше един от основните акценти по време на събитието Dentsu Digital Camp.

Веригата за бързо хранене, която стана технологичен бранд

Веригата за бързо хранене KFC има дълга и успешна история в Китай. Брандът е един от малкото американски такива, които не само се налагат в най-голямата по население държава в света, но и задържат водещи позиции. Нарастващата конкуренция в Китай кара популярната марка напълно да промени подхода си.

„Не е важно какво брандът казва, а какво прави. Компанията трябва да предприеме истински действия, за да спечели потребителите“, коментира Маккъскър.

В случая с KFC, се налага пълно преосмисляне на подхода към клиентите в Китай. Компанията и рекламната агенция достигат до извода, че яденето вече не е само задоволяване на личния вкус. То е социално изживяване, което задължително трябва да се сподели. Един от ефектите на непрекъсната свързаност, смартфоните и социалните мрежи.

Как KFC превзе сърцата на младите китайци

Изхождайки от тази тези, KFC се насочва към младите китайци (на възраст между 15 и 33 години), които са над 250 млн. души. Огромна, но и доста претенциозна потребителска маса. За да може да бъде достигната, трябва да се вкара културата на страната и на аудиторията в бранда.

KFC взимат новите технологии, тенденции и спецификите на аудиторията и културата и забъркват една наистина уникална рецепта. Работата в тази насока е от няколко години, като целта е да се свържат всичките над 5 600 ресторанта в Китай в дигитална екосистема – с дигитални и мобилни разплащания, лицево разпознаване и автоматично обслужване. Конкретната представена кампания се надгражда над нея и се състои от няколко компонента.

Първият е специално партньорство с мобилната игра Onmyoji, която е истински хит в Китай. Веригата за бързо хранене разработва специална версия на играта, която е достъпна единствено в нейните ресторанти. Отделно се предлага специално меню, което отключва допълнително дигитално и AR (добавена реалност) съдържание за нея.

Другият интересен компонент е в разработването на специална услуга за пускане на музика K-Music. Потребителите могат да слушат избрани песни със смартфона си, като сканират специален код принтиран на подложките на таблите. Услугата става толкова популярна, че се превръща в своеобразен боксофис. KFC не само, че не плаща за излъчването на песните, но и самите разпространители дават пари за включването на нови и нови парчета. С което веригата всъщност отваря нов източник на приходи.

Последният компонент е разработения мобилен портал за поръчки и персонализирано изживяване, чрез който потребителите могат да правят почти всичко. Дори и предварителни поръчки, които просто да вземат от даден магазин.

Резултатите са впечатляващи – порталът разполага с над 120 млн. абонати в рамките на няколко месеца. Посетителите масово са китайски милениеали. Ако обаче вземете едно към едно кампанията и се опитате да я приложите в друга част на света, е много вероятно да се провалите. Не защото Китай разполага с огромен мащаб и 120 млн. потребители са под 10% от населението на страната. Самата инициатива е специално създадена за специфичните особености и предпочитания на младите китайци. Или с други думи културата на държавата е тясно интегрирана в бранда.

Ключът към доверието

Един от основните фокуси и предизвикателства в бързия свят на технологичния маркетинг е свързан с един на пръв поглед неочакван фактор. Потребителското доверие. Подобно на междуличностните отношения, то се гради много бавно и трудно, но може да се изпари буквално за секунди. Последното е факт в ерата на постоянно свързания свят.

Затова е нормално, че според Дан Хейгън, главен стратегически директор на iProspect, това да е най-големия страх на хората от маркетинг средите. Тезата е подкрепена от специалното ежегодно запитване, което компанията прави в рамките на Dentsu. При него се интервюират стотици маркетинг експерти по света. Тази година 70% от запитаните изразяват опасения за доверието на потребителите в бранда.

Хейгън смята, че то се гради на три основни стълба – правдоподобност, уместност и надеждност. Всеки един от тях може да се засили чрез различни инструменти. Правдоподобността се изгражда чрез намирането на цел на марката и кампанията, комуникацията и технологията. Последната е ключова, като тя трябва да е искрена и прозрачна. 90% от потребителите са готови да простят на марката ако тя признае вина за грешките си и се опита да ги поправи.

Уместността изисква изграждането на по-лична и емоционална връзка с потребителите. Последните не трябва да се разглеждат само през погледа на сухата статистика, коментира Хейгън по време на Dentsu Digital Camp. Гласовите асистенти могат да бъдат мощно средство през следващите години, в постигането на това.

Надеждността се движи основно от удобност. Ако потребителите срещат трудности в използването на продукти или услуги те ще се откажат.

The post Dentsu Digital Camp: Дигитализацията не е трансформация appeared first on TechTrends България.