„Радваме се да се присъединим към екосистемата на TechQuartier като партньор за растеж. Подкрепата на иновациите и на стартъп екосистемата винаги е била заложена в ДНК-то на Сирма. Чрез това партньорство се надяваме да насърчим сътрудничеството, обмена на знания и да допринесем за развитието на следващото поколение технологични иноватори“, заяви Момчил Зарев, Главен директор „Растеж“, в Сирма.

Базиран във Франкфурт, TechQuartier е водещ иновационен хъб, който свързва стартъпи, корпорации и инвеститори чрез динамична комбинация от събития, акселераторски програми и инициативи за сътрудничество. Като ключов двигател на иновациите във финансовия център на Франкфурт, TechQuartier действа като мост между компании в ранен етап на развитие и утвърдени играчи в сферите на финтех, зелените технологии и средния бизнес.

От своето основаване през 2017 г. TechQuartier е част от Федералната инициатива за дигитални хъбове (de:hub). През 2024 г. хъбът официално е признат за FinTech Hub Frankfurt в рамките на мрежата, което допълнително затвърждава ролята му в развитието на стартъп екосистемата на Франкфурт Рейн-Майн като един от най-важните иновационни центрове в Европа.

„Присъединявайки се към TechQuartier, Сирма въвежда в общността задълбочена експертиза в областта на технологиите, задвижвани от AI и дигиталната трансформация, откривайки нови пътища за сътрудничество и иновации между стартъпи, корпорации и технологични лидери“, посочи Сьорен Еверсмайер, ръководител на отдел „Бизнес развитие и партньорства“ в TechQuartier.

Основана през 1992 г., Сирма е доверен партньор в областта на софтуерните технологии и пионер в разработването на решения с изкуствен интелект в Европа. С над 34 години опит и екип от над 800 специалисти по целия свят, компанията съчетава задълбочени познания в редица индустрии с авангардни възможности в областта на изкуствения интелект, за да подкрепя критично важни операции в множество сектори.

The post Сирма и TechQuartier обединяват усилия за подкрепа на иновациите и стартъпите в DACH региона appeared first on TechTrends България.

Точно това е общото между тях – те разполагат с почти монополно положение в сегментите, в които оперират. В икономическата теория напълно свободния и нерегулиран пазар рано или късно се изражда в монопол или в най-добрия случай – в олигопол. Което означава, че една или няколко компании държат абсолютния контрол върху него. Стремежът на предприемачи и инвеститори в съвременната стартъп среда е именно това – не само максимален потенциал за растеж, но и постигане на монополно или олигополно положение.

Това е рецептата на Силициевата долина за изграждането на IT гиганти. Тя има своята цена, която не винаги остава на преден план, но развитието от последните няколко години започва да я изкарва на преден план. Такива са историите на Theranos, Uber, WeWork, Wildcard и др., като говорим за мултимилиардни инвестиции и компании с още по-зашеметяващи пазарни оценки.

От гореизброените, три имат нещо общо – те бяха горда част от портфолиото на инвестиционния гигант SoftBank. Компанията има опит със загуби от предходния технологичен балон – нейният основател Масайоши Сон изгуби 70 млрд. долара през 2001 г. Сега, ситуацията може да е сходна или дори по-лоша. Като SoftBank отчита загуба от 23 млрд. долара само за едно тримесечие. Бизнес моделът ѝ е огледало на този на Силициевата долина – предоставяне на космически суми на компании с единствената цел да станат монополисти в своя сектор.

Блиц растеж

Масайотоши Сон създава фондът Vision Fund през 2016 г. като част от конгломерата SoftBank. Той трябва да инвестира в иновативни компании и първоначално е планиран да разполага с 30 млрд. долара. Сон обаче вдигнал мизата на 100 млрд. долара, като заявил, че „животът е прекалено кратък да мислиш на дребно“, се посочва в обширен материал на Bloomberg по темата.

Стратегията е проста – предлагат се инвестиции на широко портфолио от компании, които имат известна степен на застъпване. Така, Сон може да инвестира в няколко компании в един сектор и после да ги окрупни – пример с Uber и китайския ѝ еквивалент Didi (която реално купи местното звено на американците). Подходът има и друг скрит замисъл, защото ако някой предприемач започне да се дърпа, SoftBank просто ще даде парите на конкуренцията.

Крайната цел е ясна – инжектират се огромни средства, такива, че дори дадена компания да не е монополист на пазара, тя да получи огромно предимства пред останалите. Защото ѝ се позволява години, а дори и десетилетия да оперира на загуба и същевременно да разширява дейността си с бързи темпове.

Подходът не е иновация на SoftBank, в Силициевата долина е познат под жаргонния термин „блицрастеж“ (Blitzscaling). Успешно е приложен от съоснователя на PayPal Питър Тийл, който реално стъпна на примери като Google и Facebook, които постигат монопол в своите сфери по сходен начин, но в рамките на близо 10 години. Целта на Blitzscaling-ът е да се съкратят сроковете няколко пъти, а след това инвестициите да се възвърнат неколкократно.

„Ключовите“ инвестиции

Първите и най-големи инвестиционни сделки на Vision Fund и SoftBank бяха през 2017 и 2018 г. Финансови инжекции получават Didi за 5.5 млрд. долара, Uber за 7.7 млрд. долара и WeWork за 4.4 млрд. долара. Те са подкрепени с редица по-малки инвестиции от по няколкостотин милиона долара, но горните са по-определящи. Като ние ще се фокусираме на Uber и WeWork, които си приличат по доста неща.

Двете компании отчитат големи загуби, бизнес моделът им може да се окаже непечеливш изобщо, както и имат проблематични основатели. Освен това те се опитват да изкривят точната си дейност и да я прикрият като изцяло технологична.

WeWork реално представлява споделено работно пространство и няма нищо общо с IT сектора, освен че част от клиентите му са оттам. Компанията привлича 4.4 млрд. долара и е подкрепена допълнително от още 2 млрд. долара през 2019 г. от SoftBank. В същата година на втората инвестиция, тя се опитва да излезе на борсата.

Документите ѝ обаче показват огромни загуби, раздути и неоправдани разходи и куп въпроси дали изобщо може да генерира някога печалба. Ситуацията е толкова зле, че компанията дори не успява да дебютира на борсата. Пандемията и затварянето на офисите, за малко да не фалира напълно WeWork, SoftBank прави немислимото и… налива още 9.5 млрд. долара. Сега обаче, тези суми започват да се отписват.

Uber предлага платформа за споделени пътувания, но също така шофьорите ѝ реално извършват таксиметрова дейност. При това, като се опитват да не попадат под стриктните регулации, с които тя е свързана. В рамките на няколко години, повечето щати в САЩ и основни пазари карат компанията да играе по правилата. Това обаче съсипва бизнес моделът ѝ, който е базиран на презумпцията, че регулациите ще се заобиколят. Uber осъзнават много добре, че реално оперират нелегално и влагат милиони от привлечените милиарди в опити за лобиране и промяна на законите. Технологията пък стана част от скандал на съоснователя Травис Каланик, че я е ползвал да следи и натиска журналисти, които пишат против компанията.

SoftBank инвестира и 900 млн. евро в германския финтех стартъп Wirecard. Компанията се оказа, че манипулира счетоводните си доклади, извършва мнима или на ръба на законите дейности. Последният удар е нанесен от независими одитори, които откриват 1.9 млрд. евро „дупка“ в приходите ѝ. Това е още една обещаваща инвестиция, която е отписана от портфолиото на японския инвеститор.

Сривът на SoftBank

Горните „перли“ в короната на SoftBank са донякъде компенсирани от цялостното добро представяне на технологичния сектор през 2021 г. и по-малките инвестиции. Реално, през този период портфолиото на Vision Fund генерира допълнителни 50 млрд. долара. Но, настоящата 2022 г. не е толкова благосклонна и достигаме до спукването на балона.

SoftBank отчита две поредни тримесечия на рекордни загуби. Последното такова е за споменатите 23 млрд. долара. Част от загубите при него са породени от обезценяването на японската йена, но 17 млрд. долара идват като отписани от Vision Fund. Последният допринася още 19 млрд. долара от предходното тримесечие. По данни на SoftBank целият ръст от 2021 г. е заличен през настоящата година. Инвестиционният фонд започва да се изтегля от някои стартъпи и продава акциите си.

Още грешните инвестиции в Uber и WeWork и някои отписвания карат, SoftBank да се опита да продаде ARM – водещият дизайнер на мобилни процесори в света. Nvidia трябваше да купи британската компания срещу 40 млрд. долара, което щеше да е 25% възвращаемост на японския консорциум. Сделката предизвика силни опасения за опасна консолидация на пазара на процесори и регулаторите на няколко континента започнаха разследвания. След почти година в безтегловност тя пропада, а SoftBank най-вероятно ще се опита да пусне ARM през борсата. Средствата от трансакцията можеха да компенсират част от загубите от началото на годината, но и този вариант пропадна.

Сривът на SoftBank може да помогне на Силициевата долина да избяга от своята практика за „блицрастеж“. При който се наливат огромни суми за разширяване, без да е доказан бизнес модела, с натрупване на огромни загуби с цел монополизиране на дадена ниша. Дали SoftBank, а и самата Силициева долина ще се поучат от този урок – това е друг въпрос.

The post SoftBank и рецептата за стартъп балона в Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Опасенията обаче не са свързани толкова с местната политическа обстановка, колкото със самия германски стартъп. Или по-скоро за възможността му да финансира проекта. Защото, компанията не е събрала още пари за пълното му завършване, а в същия момент обявява нови и нови такива в региона и по света. Масло в огъня налива и факта, че Next e.GO вече е била в процедура по банкрут през април 2020 г.

Доза оптимизъм беше инжектирана на 17 септември, когато от учреденото българско звено на компанията разкриха статуса на проекта. В интервю за БТА, изпълнителният директор на „Next.e.Go България“ и браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“ арх. Любомир Станиславов обяви, че всичко е готово за започването на строежа на завода в Ловеч. Избран е изпълнител, надзорник и вече са подготвени и одобрени всички строителни книжа. Проблемът с финансирането и амбициите на Next e.GO обаче продължават да витаят във въздуха.

Почти по график

По думите на арх. Любомир Станиславов всичко е подготвено за строителните работи по завода за електромобили в Ловеч. Компанията вече разполага с всички необходими разрешителни и съгласувателни процедури.

„На практика можем да кажем, че строителството е започнало, тъй като вече има главен изпълнител и той подготвя и обгражда терена, което е не малка задача. Става въпрос за изграждане на ограда от над 2.5 км и това вече се случва“, обяви архитектът пред БТА.

Той допълни, че освен изпълнител е и избрана надзорна фирма, която да следи за качеството на строителството. Казано на по-прост език – всичко е готово, започва се слагане на огражденията и строежът трябва да започне.

„Това е модерен завод, нов начин за производството на електрически автомобили и по подобие на компания като Tesla – повечето различни части на този завод са направени в едно общо тяло, в обща сграда“, коментира още той.

Сградата ще е с доста внушителни за България размери – над 320 метра дълга в едната посока, а в другата около 240 метра. В нея ще бъдат организирани почти всички елементи на организацията и производството на целия завод. Мащабният проект също така трябва да бъде изграден и готов за работа за рекордно време – около година. Защото, според арх. Любомир Станиславов първата произведена кола трябва да се появи до края на 2023 г. По този начин, той косвено потвърди срока поставен от германците при обявяването на сделката, че за 24 месеца ще се готови със завода. Ако бъдат спазени новите срокове посочени от арх. Станиславов, то изоставането ще е само няколко месеца.

Амбициозната инвестиция

Мащабите на проекта говорят и за неговата стойност, тя беше 140 млн. евро, но цената реално беше обявена преди да започнат силните инфлационни процеси в България и по света. Плановете са да бъдат разкрити 1 000 работни места, като ще се използва терена на бившия завод „Балкан“. Той е предоставен от българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, които влизат и като съакционери в местното звено. Няма информация за точния размер на участието и какво финансиране ще осигурят те.

Включването на местната автомобилна индустрия също е силно. Повечето български мощности за производство на различни компоненти трябва да бъдат доставчици на завода. Всичко това е затвърдено с факта, че главния изпълнителен директор на локалното звено е и председател на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“.

Българската държава също така се е ангажирала да поеме 34 млн. евро от обещаната инвестиция от 140 млн. евро. Помощта ще дойде под формата на различни стимули – поемане на осигуровки, данъчни облекчения и др. Тя обаче е обвързана със статуса на завода. Когато съоръжението е готово и Next e.GО произведе първите си 10 хил. електромобила, тогава ще бъде отпусната първата помощ. Втората е фиксирана при цел от 20 хил. произведени коли.

Липсващо финансиране

Въпросът с финансирането на проекта от страна на Next e.GО продължава да остава отворен. Дори да кажем, че една не малка част се поема от българските партньори и държавата, то по-голямата тежест от 140-те млн. евро ще трябва да бъдат предоставени от германския стартъп.

Next e.GО беше в технически банкрут през април 2020 г., когато поиска защита от кредиторите. През септември същата година тя се преструктурира и е намерен нов инвеститор – нидерландския фонд ND Group. Колко пари предоставя общо, колко остават след изплащането на дълговете – няма информация.

Малко след това, през 2021 г. е привлечено свежо финансиране за общо 78 млн. евро. Това става на два транша – първият е през февруари на стойност 30 млн. евро и вторият е през август за 48 млн. евро. Дори само с тези пари, може да не стигнат за завода в Ловеч.

Не само в България

Проблемът е, че Next e.GО е обявила и сключила подобни споразумения за изграждане на производствени мощности в още няколко държави. През декември 2020 г. такова е постигнато с Гърция, като инвестицията е за 100 млн. евро. Малко преди разкриването на плановете за България са обявени и такива за Мексико. В латиноамериканската държава ще се работи с местен партньор и там няма информация, нито за цялата инвестиция, нито за тежестта, която ще поеме германския стартъп.

Дни преди интервюто на арх. Станиславов за БТА обаче се появява информация за мащабна инвестиция в Северна Македония. Next e.GО планира да изгради завод и там, като мащабите за вдигнати в пъти. Проектът при съседите ни в Тетово може да достигне стойност от 720 млн. евро. Само първоначалната инвестиция на германската компания трябва да е 130 млн. евро или повече от тази в България. Интересното е, че там се обявяват работни места за едва 890 души.

Нови опасения и борсов стремеж

Това е голяма червена лампа, защото няма логика, Next e.GO да разкрива три завода в съседни държави. Особено предвид амбициите на компанията да обхване световните пазари. Липсата на азиатски мощности също е интересен сигнал. Дори, чрез трите завода на Балканите да се обслужват няколко региона – Европа, Африка и Близкия Изток, пак не е сигурно дали ще може да се възвърне инвестицията.

Отделно, въпросът с финансирането продължава да виси като дамоклев меч. Компанията има обявено публично такова от 78 млн. евро, а в същия момент инвестициите планирани само на Балканите са на стойност за около 330 млн. евро. Next e.GO също така не пести пари за маркетинг, като за едно от събитията си наема футболната суперзвезда Неймар.

Обяснение може да се намери в другите планове на компанията. Малко след първата привлечена инвестиция е направен и намек за потенциално излизане на Next e.GО на финансовата борса във Франкфурт. През февруари 2022 г. тази информация отново е загатната в германската преса. Идеята е да се направи първично-публично предлагане (IPO), като се спекулира за пазарна оценка от 1.5 млрд. евро. Пускане на една трета от акциите при подобна оценка би решила въпроса за финансирането на компанията и нейните амбициозни планове.

Ако тя не успее да го осъществи тогава ще се разчита на метода SPAC или обратно първично-публично предлагане. Това е похват при който едно дружество се слива с друго, което вече е листнато на финансовите пазари, второто се заличава, а първото просто му заема мястото в търговията. Обикновено се прилага, когато компанията не може да получи одобрението на регулаторите за излизане на борсата. За съжаление има два големи примера от света на технологиите, при които SPAC се използва от дружества с нечисти помисли. Това са германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Като и на двата случая TechTrends е посветил достатъчно внимание.

Обявяването на толкова много производствени мощности и инвестиционни намерения може да се използва за надуване на пазарната оценка на Next e.GO. особено ако незавършените заводи се вкарат в счетоводния баланс. При това положение е ключово дали германския стартъп ще набере пари от борсата чрез IPO и получи разрешение от финансовите регулатори. Защото, ако го направи чрез SPAC, то тогава първо може да не се съберат достатъчно пари за всички заводи, второ – дори и да бъдат изградени, те може да не бъдат достатъчно пазарно устойчиви предвид географското им разположение.

Във всички случаи ситуацията с Next e.GO и производството на електромобили в Ловеч продължава да е в развитие. Думите на изпълнителния директор на местното звено вдъхват позитивизъм и надежда за изграждането на голям и успешен автомобилен завод в България. Но нещата няма да се решат у нас, а са в ръцете на германския стартъп.

The post Докъде стигна заводът за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.

Победителите са варненската „Техноватори“ с тяхната идея за „Декарбонизатор“, както и софийската „Дигитална етажна собственост“ с платформата „Вход-Експерт“. Двете компании ще получат дялово финансиране от по 25 хил. евро, както и потенциални възможности за сътрудничество със „Софийска вода“ и „Аурубис България“. Ако дружествата  намерят потенциал в техните идеи, с които да могат да са полезни за двете страни.

„Декарбонизатор“

Компанията „Техноватори“ от Варна изграждат система за производството на газ оксиводород от двигателите с вътрешно горене. Тя се казва „Декарбонизатор“ и настоящата версия може да се инсталира в автомобили или камиони. В бъдеще, екипът планира да създаде и такива за кораби и за индустриални цели, като заводи.

На думи, чрез процеса се намаляват вредните емисии от различните двигатели с вътрешно горене. В същото време като субпродукт се произвежда газ оксиводород, който може да се използва за различни цели. Например почистване на ръжда от метални повърхности и др.

„Техноватори“ вече имат създаден прототип на системата „Декарбонизатор“, който работи в автобус на община Дългопол. До края на годината, екипът планира да създаде първия си подобен катализатор за кораб. Клиент е варненското дружество Elekta. Продуктът предизвика интереса на „Аурубис България“ заради възможностите за индустриални приложения на оксиводородът.

За пълното разгръщане на потенциала на компанията, „Техноватори“ са разчели, че им е необходима инвестиция от 354 хил. евро, от които 45% отиват за производство, а останалите пера са раздробени за развойна дейност, маркетинг и др.

„Вход-Експерт“

Вторият победител в Innovation Starter е проекта „Вход-Експерт“ на „Дигитална етажна собственост“, основана от софтуерния инженер Мартин Димов. Това е онлайн платформа за управление на етажната собственост, която може да се използва от домоуправителя, касиера и различните собственици. На езика на разработчиците „Вход-Експерт“ е комбинирана ERP и CRM система за следене и автоматизиране на процесите, приходите и разходите.

Чрез нея може да се осъществяват и проследяват месечните вноски за поддръжка на входа и ремонтни дейности. Самите разплащания могат да се осъществяват чрез системите на EasyPay и ePay. Финансовите отчети за платените сметки и такси могат да се извличат от всички – домоуправител, касиер и останалите собственици. „Вход-Експерт“ има модул за комуникация между съседите. Възможна е интегрирането на различни системи базирани на Интернет на нещата – като видеонаблюдение, например.

Голяма част от платформата е безплатна. При необходимост за обработване на плащания, тогава се плаща абонаментна месечна такса на база на броя на семействата, които са в даден блок. „Вход-Експерт“ е основана през септември 2021 г. и вече обработва първите си клиенти.

Плановете за развитие са изграждане на мобилно приложение. То ще включва геолокация и ще има допирни точки със социална мрежа, но организацията ще се прави на принципа на различните етажни собствености. В нея ще има възможност за контакти с организациите за комунални услуги, като например „Софийска вода“. Което прави проекта примамлив за потенциално партньорство. Планира се и модул с интегрирани курсове за обучение на домоуправители, както и споделяне на добри практики.

Останалите участници

Още три компании направиха презентации на своите проекти. Aqualitica е онлайн платформа, която взима и обработва различни данни за потреблението на вода и отделянето на вредни емисии. Тя ползва калкулатор, който дава подробна информация за въглеродния отпечатък. Базовата версия е безплатна за обикновените потребители, които са любопитни да видят какво им е влиянието върху околната среда. Има две корпоративни версии, които позволяват да се правят по-задълбочени анализи и са подходящи за компании, които искат да разберат същото. Януари 2022 г. е разработена системата, а през март вече имат първия си клиент – „Порт Логистика“ в Бургас.

Predistic предоставя комбинация от онлайн платформа и хардуер за следене на състоянието на различна инфраструктура. В случая представиха възможности за предотвратяването на кражба на вода чрез сензори в шахтите. Позволява интеграция с вече съществуващи сензори или инсталирането на собствени. Има опция за работа в режим без интернет връзка и отдалечено ъпдейтване на платформата.

Последната е Constant Dynamics, която показа генериране на електроенергия чрез пиезокристали. Такъв минерал е кварцът, например. Това става чрез система за механичен натиск. Амбицията им е да изградят ВЕИ централа с 1GW мощност. Нейната прогнозна цена е за 80 млн. евро.

The post Два стартъпа получиха по 25 хил. евро финансиране от акселератора Innovation Starter appeared first on TechTrends България.

Leanplum и CleverTap работят в сферата на дигиталния маркетинг и предоставят инструменти за подобни кампании за мобилни устройства. От SMS съобщения, реклами, нотификации и др. Индийското дружество се оказва основен конкурент на българското, особено в сферата на т.нар. A/B тестване. Това е метод за измерване на ефективността на няколко вида реклами.

След сделката

Leanplum има силни български корени, като близо 60% от служителите ѝ са базирани в страната. Софийското звено ще продължи да работи след придобиването и дори има планове за разширяване с 20% до края на годината. При 65 служители в момента, това означава, че до началото на 2023 г. те ще трябва да станат 78. Тук се осъществява основно развойната дейност на Leanplum, докато в останалите офиси по света (Сан Франциско, Денвър, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур) са насочени повече с търговска дейност.

Двете страни не пожелаха да разкрият стойността на сделката. Те единствено потвърдиха, че тя включва не само кеш, но и акции. Съоснователят и главен двигател зад успеха на Leanplum – Момчил Кюркчиев, ще продължи да работи в обединеното дружество и ще влезе в неговото ръководство. Позицията му е, не толкова популярната сред големите корпорации, главен стратегически директор.

Брандът Leanplum ще продължи да съществува, макар и не напълно самостоятелно. Той ще се използва в сегменти, в които българо-щатската компания е силна – като например при мобилния гейминг.

Допълваща се двойка

В IT средите обикновено, когато някой придобие конкурент, то доста често става дума за разчистване на пазара. Случаят не е такъв. CleverTap и Leanplum се допълват значително по доста показатели. Например индийската компания има силни позиции в Азия, Близкия Изток и Латинска Америка, докато българската – в Европа и Северна Америка. Те покриват различни сегменти – споменахме, че Leanplum е силна в гейминга. Както и имат различни клиенти, които сега ще бъдат прибрани под една шапка.

Географското допълване е подсилено и с разположението на развойните центрове. Този на Leanplum е в София, докато продуктовия офис на CleverTap се намира в Мумбай, Индия. Обединеното дружество ще може да обслужва без проблеми клиенти по цял свят, 24 часа в денонощието. CleverTap има силна експертиза в събирането и обработването на данни. Което също ще помогне за развитието на потенциала на по-фокусирания опит в мобилни решения на Leanplum.

Всичко това превръща CleverTap в една истинска глобална компания. Това дава големи надежди за потенциал за растеж. Общите годишни приходи на двете дружества са 100 млн. долара. При обявяването на сделката, Момчил Кюркчиев коментира, че прогнозите са, постъпленията да се увеличат десетократно през следващите години.

Когато Google не иска

Историята на Leanplum е като извадена от клишетата за Силициевата долина. Момчил Кюркчиев работи в технологичния гигант Google и преди десет години предлага да се разработи A/B тестващи инструменти за мобилни устройства. Компанията от Маунтън Вю не проявява интерес, което кара предприемчивият българин да разви идеята си със своя колега от Google Андрю Фърст.

През 2014 г. е открит българския развоен офис на Leanplum. До 2020 г. компанията привлича финансиране в размер от 123 млн. долара, като в някои от рундовете се включват и български рискови инвеститори. Последният обявен привлечен капитал е на стойност от 27 млн. долара.

The post Основаната от българин Leanplum е придобита от CleverTap appeared first on TechTrends България.

Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

На 19 ноември плановете на Allterco се осъществиха близо две години предсрочно, като тя дебютира на финансовите пазари във Франкфурт. По този начин, компанията се превърна в първата родна такава, която излиза на голяма международна борса. Дружеството има повече от интересна история, която започва от телеком индустрията, но постепенно преминава изцяло в перспективния сектор на Интернет на нещата (IoT).

Пътят към Франкфурт на Allterco беше сравнително дълъг, но и логичен на фона на резултатите и стратегията от последните години. Отделно дружеството има потенциал да се развие като едно от най-големите в българския IT сектор по пазарна капитализация. То разполага с голям конкурент в лицето на стартъпа PayHawk, за който ще говорим в следващ материал.

Дебютът в Германия

Allterco прави вторично листване на фондовата борса във Франкфурт при цена на акция от 14.50 евро. Дебютът беше определен за 19 ноември, а свободната търговия започна на 22 ноември. На база на началната цена, пазарната капитализация на българската компания достига 261 млн. евро или около 510 млн. лева.

Към откриването на търговията на следващия ден – 23 ноември, акциите на Allterco вече се търгуват за 16 евро на брой, което е ръст от 10%. След подновяването на търговията във вторник, те бързо се връщат към нива от 14.80 евро. Това показва, че за момента е трудно да се определи дали в средносрочен план ще расте или спада стойността на книжата.

Няколко ключови въпроса останаха без отговор след дебюта във Франкфурт. Колко точно дял от дружеството е пуснат в оборот там, което води и до логичното продължение – колко капитал е набрала компанията след пускането на акциите. Не е ясно и защо е форсирано решението да се излезе на борсата в Германия, след като първоначалните планове бяха това да се случи през 2023 г. Отличните финансови резултати от началото на настоящата 2021 г. явно са помогнали това да се случи по-рано.

Успех от България

Allterco е едно от най-успешните компании на Българската фондова борса (БФБ). То дебютира на нея през 2016 г., когато пласира 2.5 млн. акции при цена от 1.45 лева за брой. В момента (23 ноември 2021 г.) цената им е 28 лева, което означава, че за 5 години е постигнат ръст от 1 837%. Пазарната капитализация според БФБ към тази дата е 504 млн. лева.

Компанията направи вторично пласиране на акции в края на 2020 г. Тогава бяха събрани допълнителни 9 млн. лева капитал, които бяха използвани за допълнителни инвестиции и разширение на бизнеса. Още при обявяването на тази идея, Димитров очерта плановете за излизане на борсата във Франкфурт. Също така, тогава беше намекнато, че това може да се осъществи и чрез емитирането на допълнителни книжа.

Компанията жъне доста бизнес успехи през последната година-две. За първото тримесечие, ръстът на приходите е 91% на годишна база и достигат 13.8 млн. лева. През второто тримесечие на 2021 г. постъпленията се увеличават с по-ниски, но все още впечатляващ темп от 74.8%, а общо за първите шест месеца на годината достигат 26.1 млн. лева.

Телекомски корени

Основната дейност на Allterco е произвежда, поддържа и продава устройства за автоматизация на дома. Тя предоставя интернет контролирани релета, контакти, преходници и софтуера за тях. По този начин, традиционни електроуреди и устройства могат да се свържат в онлайн мрежа, в която всичко да се управлява дистанционно.

Историята на компанията е доста интересна. Тя започва като „стартъп“ в рамките на групата на телекомуникационните компании „Теравойс“ и „Тераком“. Тяхната дейност беше осъществяване на различни услуги за операторите. Например, „Теравойс“ беше една от двете компании, които обслужваха услугите за SMS комуникация – гласуване за ТВ игри, хороскопи и др. чрез текстови съобщения.

Бизнесите им бяха атрактивни и с доста силно изразен олигополен характер. Проблемът беше, че бяха и технологично залязващи. Allterco от своя страна, се опитваше да развие дейност в сфера, която по това време (2014-2015 г.) беше неразработена в световен мащаб. Поради което, стартъпът в един момент оглави основния бизнес и дори холдингът беше преименуван на него.

Две години след борсовия дебют на Allterco – през 2018 г., групата решава да продаде целия си телеком бизнес за около 8.8 млн. евро на скандинавската Link. Това включва вече споменатите дружества „Теравойс“ и „Тераком“, както и техните румънски и македонски звена. Allterco запазва офисите си в Тайланд, Сингапур и Малайзия, като дори изкупува миноритарните дялове,  в тях, което го прави, за да може да си осигури присъствие на азиатските пазари.

По този начин се стига до ситуация, в която стартъпът Allterco заменя напълно доскорошния основен бизнес. Като в момента той се превръща и във водещ такъв за целия IT сектор в България.

The post Allterco – до Франкфурт и назад appeared first on TechTrends България.

Процесите, които бяха задвижени през последната година е преобръщането на морския транспорт към въздушен. Може пътническите полети да бяха замразени или понижени значително, но карго такива бележат повишено търсене. Това води до претоварване на летищата в техните карго зони.

Товарните дронове на българското дружество Dronamics изискват доста по-малко ресурси за поддръжка и могат да обслужват по-важните и експресни доставки. Логистичният оператор Hellman се надява да облекчи трафика и да им даде повече опции за доставки.

Спешно карго

Безпилотниците на Dronamics ще влязат в ролята на спешно карго. Те няма да заменят напълно товарните самолети, а по-скоро ще предоставят стоки, от най-първа и спешна необходимост. Като ваксини, резервни части за ключови машини, кръвна плазма, животоспасяващи лекарства и други. До голяма степен това се дължи на факта, че карго дроновете са с доста по-ограничен капацитет от по-големите си и пилотируеми събратя. Моделите на Dronamics могат да превозват до 350 кг на разстояние до 2 500 км. Обсегът им ги прави идеални за покриване на Европа.

„В момента виждаме голяма част от морския товарен транспорт да се преориентира към въздушен“, коментира Ян Клайнелащюс, главен оперативен директор на Hellman, в прессъобщение на Dronamics. „Това подчертава необходимостта от нови опции за пренос на карго“.

Той описва решението на българската компания Dronamics, като революционно в товарния бизнес. Клайнелащюс подчертава, че това не означава, че в бъдеще компанията ще премине изцяло на безпилотници. Hellman е глобален оператор, а дроновете ще се ползват най-вече за специализиран превоз в Европа. „За товарни полети в рамките на Европа те са важна добавка“, поясни той.

Развиващият се стартъп

Dronamics е българска компания основана през вече далечната 2014 г. и е един от малкото стартъпи с наистина иновативен и потенциален продукт. През първите шест години тя събираше средства и развиваше своя товарен безпилотник, който носи името Black Swan. През 2018 г. прототип на карго дрона прави първите си полети, а две години по-късно – в края на 2020 г. са сключени и първите договори за опериране от европейски летища. Black Swan се различава от различните безпилотници за доставки, като тези на Amazon и Google, с това, че той е специализиран да пренася по-големи товари на значителни разстояния. Серийният модел покрива споменатите параметри за транспортиране до 350 кг пратки на разстояние от 2 500 км.

Важен компонент са договорите с летищата, като през декември 2020 г. бяха подписани контракти в пет такива в Лиеж в Белгия, Бреша в Италия, Шьовде в Швеция, Сейнайоки във Финландия и Осиек в Хърватска. По думите на Свилен Рангелов, съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics до към лятото на 2021 г. те са увеличили споразуменията си. Общо са подписани споразумения с 39 летища в 13 европейски държави.

Плановете на Dronamics са да доставят 60 дрона през 2022 г., които да правят доставки за Hellman през вече споменатата верига от летища. Използват се стандартни двигатели, които са сертифицирани от регулаторите, както и няколко допълнителни системи за безопасност. Една от тях е кодиран сигнал за GPS навигация, който е по-издръжлив на смущения и заглушавания.

Партньорството между Dronamics и Hellman е ключово за българското дружество. То вече разполага с мрежа от летища, от които да оперират, а вече имат и първия си договор за оперативна дейност. Пандемията изигра важна роля за компанията, която предлага бързо и сравнително евтино решение за карго доставките.

The post Българската Dronamics ще доставя с дронове за германската Hellman appeared first on TechTrends България.

Формулата за успех в Силициевата долина е следната. Стъпка едно, разработваш решение, най-добре такова, което преодолява конкретен проблем и почти задължително да има технологичен ъгъл. Стъпка две, убеждаваш инвеститори в потенциала му и набираш първично финансиране. Стъпка три, търсиш растеж на абонати и клиенти на всяка цена, чрез който убеждаваш още фондове и бизнес ангели да вложат средства. Това може да включва силно субсидиране, само и само, за да привлечеш хора в своята платформа. Последната я повтаряш докато намериш работещ бизнес модел. През цялото това време си на загуба, която се поема от инвеститорите.

Тя се приложи успешно от мултимилиардни стартъпи, като Uber, Lyft, Lime, регионалните за САЩ MoviePass, Maple, Munchery и много други. До голяма степен цялата икономика на споделянето се крепеше на този модел. Яко субсидиране, работа на загуба, с цел привличане на клиенти. В момента, в който те се опитват да излязат логично на печалба, цялата стратегия започва да се сгромолясва. Не веднага, защото в тях са налети сумарно десетки и дори стотици милиарди долари.

Почти всеки стартъп или сравнително нова и обещаваща технологична компания работи на огромна загуба, с цел да се разшири максимално. Uber и Lyft са най-големите примери, румънската перла UiPath също е поела по този път. New York Times (NYT) ги описва като „Сбогуване с милениълския субсидиран начин на живот“. Казано с по-малко поетичност – спукване на балона на модела на Силициевата долина.

Тезата на NYT

Американският вестник NYT се фокусира върху доста конкретен проблем. Това е предлагането на определени услуги под себестойност, с цел удобство и привличане на потребители. Разликата се поема от инвеститорите, чието финансиране се ползва за покриване на тримесечните и годишни загуби. За крайните потребители това са евтини цени за доста удобни услуги, което прави компании като Uber и Lyft доста популярни отвъд Океана.

Недостатъкът е, че рано или късно, загубите се натрупват, а инвеститорското търпение се изчерпва в един момент. Пословичен пример, който NYT дава е MoviePass – абонаментна услуга за кина. Тя идва под формата на брандирана дебитна карта, която в комбинация с едноименното мобилно приложение дава достъп на потребителите да гледат по една прожекция дневно срещу 10 (15-21 долара в по-ранни период) долара месечна такса. Това е изключително евтино на фона на нормален билет за кино в Ню Йорк.

MoviePass реално се опитва да създаде дигитална платформа за запазване на места в киносалоните. Ниските цени за абонаментите са начин за привличане на потребители. Продаването под себестойност се плаща от привлечения капитал на компанията. Бизнес моделът се оказва неустойчив от самото начало и след няколко продажби, MoviePass е официално ликвидирана в края на януари 2020 г. Два месеца преди началото на пандемията.

Успехите до момента

Тезата на NYT е доста правилна, но тя обхваща само част от картината. Стартъпите използват агресивно набрания капитал, за да могат да се разрастват откъм потребители и пазарен дял. По този начин те надуват оценките си. Това дава доста плодородни резултати.

Сред тях са и някои от най-големите в бранша. Интернет гигантът Google започва да прави пари три години след стартирането си. Основаната през 2006 г. социална мрежа Twitter регистрира първата си финансова година на печалба 12 години по-късно. На Amazon му отнема едва 6 години за първото тримесечие на зелено, а доста след това започва да има стабилен бизнес модел. Същото важи и за Facebook.

Неоспорим факт е, че големите перспективни идеи им трябват време и ресурси, за да се превърнат в истински успешни. Точно затова моделът на Силициевата долина възлага на рисковите инвеститори да поемат това бреме. Проблемите започват, когато предприемачите и самите фондове или бизнес ангели изпадат в крайност.

Стартъпите гледат да завъртят колелото на растежа: финансиране – разрастване на потребителската база – нов рунд на средства. Бизнес моделът започва да се ориентира не толкова върху дългосрочната доходност на компанията, а на нейния краткосрочен растеж. Инвеститорите от своя страна се опитват да не „изпуснат“ някоя перспективна сделка и те гледат да имат експозиции на всяка по-голям или перспективен стартъп.

Facebook, Google и Amazon успяват да преследват двете – дългосрочна доходност и краткосрочен растеж. За сметка на Twitter, който може да го приспаднем към по-модерните тенденции. Подобно на Uber, Lyft и Lime той също разчита на дългосрочно субсидиране на дейността. Без от друга страна да имат план за рязко увеличение на приходите и излизане на печалба, дори в дългосрочен план.

Балонът на моделите

Uber и Lyft са идеалния пример, за това как се „правят сметките без кръчмаря“. При тях имаме комбинация между дигитална и физическа услуга, което означава доста повече разходи. Двете компании правят нещо друго – техният бизнес модел беше изграден на базата на заобикаляне на регулациите. Или по-точно – тяхното неотчитане при ценообразуването.

Когато те попаднаха под ударите на властите в различни краища на света, моделът на Uber просто рухна. Този на Lyft също, защото беше копие на своя именит конкурент. Разходите на двете компании рязко се вдигнаха. Първите средства бяха в посока на узаконяване на своя установен бизнес. Следващите харчове са на регулярна периодична база за поддържането му, а всяко разширяване е свързано с доста повече инвестиции.

Uber и Lyft видяха проблемите и се опитаха отново да надуят инвестиционния балон. Този път с проектите си за автономни коли, което щеше да ги превърне вече в истински технологични дружества (а не в хибрид между такси и софтуерни такива). Неслучайно Uber и Lyft даваха дългосрочни надежди, че този нов бизнес единствен ще ги изведе на печалба. Това начинание се оказа много по-тежко откъм средства за развойна дейност, което в комбинация със загубите от оперативната работа, доведе до бързо изчерпване на кешовите резерви.

Крайният резултат за Uber и Lyft беше, че те се отказаха от автономните си амбиции. Следващият ход ще е диверсификация на дейността към различни логистични и транспортни услуги, отново търсене на мащаб и повишаване на крайните цени.

Прозорливостта на България

Именно заради проблеми с правилата беше поводът за спиране на дейността на Uber в България. Местните регулатори бяха едни от първите в света, които предприеха подобен ход, като накараха технологичния гигант да спази правилата. Компанията не сметна за нужно за нашия малък пазар да инвестира средства, които да узаконят нейната дейност.

Малко след това, Европейският съюз обяви, че подобни услуги се водят за транспортни, а не за дигитални, с което затвърди правилното решение на българските власти. Всяко едно облекчение оттук насетне, може да бъде в нарушение едновременно на собствените ни закони и на правилата наложени от Брюксел. Тезата, че България пречи на споделената икономика не издържа, защото в страната вече функционират редица подобни услуги, но с по-добър бизнес модел – този на местния Spark например. Електрическите тротинетки под наем също намериха почва в столицата.

Какво следва

Какви ще са последствията за стартъпите оттук насетне? Най-малкото е, че бизнес моделите ще бъдат поставяни на по-предно място и няма да се правят оценки на базата само на перспектива за растеж на пазари и потребители. Инвеститорите ще бъдат много по-предпазливи в своите вложения. Особено след няколко големи скандала, като този с Wirecard, например. Подкрепата на стартъпите, както и самите техни идеи може да се върнат към доста по-рационален подход, който включва растеж, но и стабилен поток на приходи, с опция за излизане на печалба.

Не се изключва и възможността да се върне фокуса изцяло към растежа за сметка на всичко. Рисковите инвеститори не са наречени така случайно. При подобни операции, те са напълно наясно, че възвращаемостта е само потенциална и то в дългосрочен план. Определено, материали като този на NYT вкарват малко по-трезва оценка на ситуацията и, че не всички модели на Силициевата долина могат да бъдат супер успешни.

The post Отрезвяването на Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.