АНАЛИЗИТЕЛЕКОМИ

Война на розите в „Булсатком“

Дългогодишните спорове за контрола на сателитния оператор може да ескалират на търг в Лондон

Темата накратко
  • - Излязоха нови детайли относо опитите за продажба на "Булсатком"
  • - Единият съосновател Пламен Генчев води борба за надмощие с кредиторите
  • - Съдбата на сателитния оператор може би ще се реши на търг в Лондон
  • - Новият собственик може да начертае бъдещето на телеком пазара в България

Слабо управление, последвано от вътрешни дрязги между различните феодали води до един от емблематичните конфликти в късното Средновековие – Войната на розите в Англия. Тя продължава повече от три десетилетия, включва различни обрати, преврати, изгнания, покушения и доста кървави битки.

Романтичното име не идва от възхвала към подобни действия, а поради факта, че двете основни враждуващи страни използват за свои символи белите и червени рози. Наситената с толкова пъстри събития гражданска война служи за основно вдъхновение и прототип на поредицата „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин.

Борбата и споровете за контрола на сателитния оператор „Булсатком“ все повече започва да заприличва на кървавия конфликт в Англия от 15 век. Историята беше първо описана в Mediapool, а впоследствие беше доразвита от „Капитал“. Тези развития и потенциална посока за разрешаването му пък носят усещане за дежавю спрямо един от множеството трансфери на собственост на „Виваком“. Крайният развой почти сигурно ще реши съдбата на българската телеком среда, като „Булсатком“ е последният наистина голям и независим оператор в страната.

Преди конфликта

Bulgaria-Sat-SpaceX-3

Както във Войната на розите, така и при сателитния доставчик, предисторията е доста важна за добиване на пълната картина. От 2011 г. „Булсатком“ предприема мащабни ходове да се превърне в истински конвергиран телеком. Освен сателитната телевизия, той започва да придобива малки интернет доставчици и да разгръща собствена фиксирана мрежа. Паралелно с това, получава лиценз за честотна лента от 2x5MHz в спектъра 1 800MHz и започва изграждането на 4G инфраструктура.

Третата посока на развитие е във финансирането на проект за изстрелването на собствен сателит, който да затвори напълно кръга по доставките на DTH телевизионен сигнал. „Булсатком“ има по това време капацитет за собствено производство на приемници и дори инвестира много в ексклузивно спортно съдържание. Той е един от първите оператори, които предприемат този ход в страната, при това доста успешно.

Тази всеобхватна и изключително амбициозна стратегия се дължи на различната визия на двамата съсобственици. Максим Заяков иска да затвори цикъла на бизнеса със сателитна ТВ, докато Пламен Генчев вижда развитие в конвергираните услуги – фиксирани и мобилни. Комбинираните действия на двамата води до пълен финансов колапс на „Булсатком“, което се случва през 2017 г., малко след като е изстрелян новия сателит.

Това води до влизане на кредиторите в компанията. Мажоритарният собственик Максим Заяков с 60% решава да излезе напълно от „Булсатком“ и да се съсредоточи върху своята идея да затвори кръга на сателитния бизнес. Изстреляният спътник се намира в отделно дружество – „България Сат“, същото важи за производството на оборудване, а от миналата година той има и собствен ТВ доставчик „Неосат“.

Лагерите на розите

Max-Siff-Bulsatcom-2019-press

Между 2017 и 2019 г. започва трудната част по преструктурирането на „Булсатком“. Това включва както собствеността, така и основните ѝ финансови параметри. Процесът се води от британския консултант Макс Зиф, който поема ролята на главен изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. след завършването на тежкия процес на неговия пост идва Станислав Георгиев, който има огромен опит в развитието на телевизионна услуга в региона. Целта е явно упрекването на позициите на „Булсатком“ на ТВ пазара в страната. Ефектите са видими, като в рамките на една година, компанията пусна нова дигитална ТВ услуга и поднови отношенията си с HBO.

Поредицата от рокади на различни инвеститори води до формирането на два лагера. Единият е на кредиторите, които сумарно държат 80% от собствеността на компанията. В момента те включват три инвестиционни фонда американския BlackRock, британския Blantyre Capital и в по-малка степен сингапурския Integral, както и две банки – Българската банка за развитие (ББР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Другият е на Пламен Генчев, който след преструктурирането остава с 20% дял. Неговият лагер е подкрепен и от двама, в момента бивши служители – маркетинг мениджъра Тинко Тотев и Николай Колев. Тримата освен, че са били близки сътрудници в „Булсатком“ имат и друго общо – те разполагат със специални договори за управление на компанията. В тях е записано, че ако някой от четиримата основни директори във фирмата бъде уволнен, последната трябва да заплати солено обезщетение.

Те са сключени през 2016 г. и имат кумулативна стойност от 50 млн. евро. Целта е да се попречи за превзимане на компанията „отвътре“ или „отвън“, като направи премахването на някой или на всички от тях неизгодно. Максим Заяков явно се отказва от неговия при излизането от „Булсатком“, защото в историите на „Капитал“ и „Медиапул“ по темата. фигурират само договорите за управление на Генчев, Тотев и Колев. Времето им на сключване им подсказва, че съдружниците са предприели това действие в случай на колапс на компанията и влизане на кредиторите.

Опит за връщане на трона

plamen-genchev-bulsatcom

Борбата за собствеността на „Булсатком“ се развива през 2019 г. във финалния етап на преструктурирането на компанията. Буквално до края на годината нямаше яснота за точното разпределение на акционерите. В крайна сметка страните си стискат ръцете при параметрите споменати по-горе. Има и допълнително споразумение, според което Пламен Генчев му се дава право да откупи останалите 80% от дяловете в рамките на една година – до края на 2020 г. Сумата, която трябва да плати се изчислява по определена формула.

На 4 декември, Генчев обявява, че е събрал исканата сума и стартира процедурата. Парите на стойност 100.2 млн. евро са преведени в банка в специално предвидена за това сметка. Самата финансова институция – „Първа инвестиционна банка“ е предоставила сумата на Генчев под формата на кредит.

Година преди това при преструктурирането на „Булсатком“ през 2019 г. Тинко Тотев и Николай Колев са уволнени. Те веднага вадят своите договори за управление и предявяват искания за общо 23.6 млн. евро обезщетение. Последващите действия на Пламен Генчев и задействаната процедура по обратно изкупуване ги кара да ги изтеглят. По този начин те упражняват индиректен натиск на останалите акционери и заемат страната на своя бивш съдружник и шеф.

Контраударът на кредиторите

Bulsatcom-perfect-storm

Страната на кредиторите обаче не се съгласява да прехвърли своите дялове въпреки подписаното споразумение. Преговорите и протакването на процедурата продължава от декември 2020 г. поне до април 2021 г. През цялото това време се говори, че „Булсатком“ активно си търси купувач. Публично потвърждение за това е интервю на Станислав Георгиев, в което той обявява, че има много потенциални инвеститори за компанията.

Амбиции за „Булсатком“ има Спас Русев, доскорошният главен акционер и все още член на борда на „Виваком“. Кредиторите ги подкрепят, защото по неофициална информация той предлага с около 30% повече пари от Пламен Генчев – или около 130 млн. евро.

Безпроблемна продажба обаче няма как да има. Първата пречка е споразумението за опция за изкупуване на Генчев. Втората са договорите за управление. Първоначално се прави опит за оспорване законността на последните от управлението на „Булсатком“, като се сезира прокуратурата. Това обаче довежда до потенциално политизиране на казуса предвид нестабилната обстановка в страната.

Поради тази причина кредиторите предприемат друг ход. Те обявяват в несъстоятелност първото във веригата на собственост на „Булсатком“ дружество. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd., което притежава друга местна фирма Bulsatcom Investment Ltd., което вече държи българския оператор.

От май в първото е назначен администратор, което по британските закони означава, че се замразяват всякакви съдебни и арбитражни производства. Тоест, така се елиминират претенциите на Генчев, Тотев и Колев.

Бъдещи конфликти и дежавю

Vivacom Ownership Structure 2021

Обявяването на компанията в несъстоятелност идва с един голям недостатък. Сега „Булсатком“ ще трябва да се продаде на търг, за да се удовлетворят кредиторите. Което означава, че те може да получат по-малко пари, отколкото Спас Русев или Пламен Генчев са предлагали. Вторият също така обжалва решението за несъстоятелността, като се позовава, че в оператора реално разполага със 100 млн. евро в специалната сметка.

Очаква се окончателното решение дали има търг или не да се вземе до юли. То ще зависи до голяма степен дали кредиторите запазят своето единодушие. Предвид възможността да вземат по-малко пари от първоначалните може да накара фондовете, които преследват печалба на всяка цена, да се откажат и да предприемат друго действие. С което да се отвори нов фронт в тази своеобразна Война на розите.

При достигане на търг Спас Русев има всички причини да се смята в свои води. Именно чрез аукцион във Великобритания той придоби основния пакет акции в едно от дружествата по веригата на собственост на „Виваком“. Последваха безплодни съдебни битки от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който оспорваше тази трансакция и собствеността върху телекома. Всичко приключи през лятото на 2020 г., когато United Group придобиха „Виваком“. Този развой на събитията не дава голям повод за оптимизъм на лагера на Генчев.

Нови фракции и цената на кралството

Търгът също така може да отвори вратата за нови желаещи за „Булсатком“. Пламен Генчев може да се включи, заедно със Спас Русев. Но по-важните са другите, по-големи играчи. Собственикът на „Виваком“ – United Group също може да се присъедини, особено със заявките за консолидация на българския сектор, които направи от началото на годината.

Сред другите заподозрени са PPF Group, които в България държат „Теленор“ и френската Canal+. Последните също бяха спрягани през зимата. Ако дори половината от изброените дотук се явят, може и да се достигне до интересни суми при наддаването за „Булсатком“.

Залогът не е никак малък. Сателитният оператор продължава да е лидер при платената телевизия в България с около 650 хил. абоната. Той е и трети в доставката на фиксиран интернет в страната. С което стигаме и до друг момент – ако „Булсатком“ бъде купен от някой от двата най-големи играча в България, то конкуренцията в телеком сектора може да бъде поставена под въпрос.

Telenor-5g-start

Спас Русев малко или много се смята за прокси на „Виваком“. Все пак той все още е обвързан с телекома, като е член на борда на директорите. United Group не крият амбиции да постигнат доминираща позиция на пазара, с последните си придобивания, като с „Булсатком“ ще бетонира този статут. Което ще постави под голям въпрос и изпитание мнението на българските регулатори и какво ще е състоянието на конкуренцията на пазара след подобна сделка.

За „Теленор“ и PPF Group това е най-лесния начин да получат достъп до така бленуваните фиксирани услуги в България. Още норвежкият гигант пропусна тази възможност като изгуби наддаването за „Близу“ през 2014 г., което беше последния опит на мобилни оператор в тази посока. Пускането на 5G мрежата на 10 юни им позволи да предложат домашен интернет, но друго е да получиш водеща позиция при платената ТВ.

Войната на розите в „Булсатком“ едва сега започва да изплува в подробности и детайли. Както виждаме, тя разполага с обратите, интригите и грубите действия от реалния конфликт от 15 век. Една от малкото разлики е, че надали ще се проточи в рамките на над три десетилетия.

Свързани статии

Back to top button