АНАЛИЗИТЕЛЕКОМИ

Българските телекоми в очакване на 5G

Първите мобилни мрежи от пето поколение са факт в някои части на света, а в България се очакват през 2020 г.

Темата накратко
  • - Основните пречки пред изграждане на 5G мрежите в страната трябва да бъдат премахнати през 2020 г.
  • - Операторите се надяват да получат много нови радиочестоти на по-ниски цени през новата година
  • - Новите собственици на "Виваком" и "Теленор" започват да формират регионални телеком групи
  • - През 2019 г. "Булсатком" беше освободена от голяма част от своя дълг и ще се опита да се върне адекватно на пазара
  • - Мобилните планове на телекомите навлязоха в нова фаза на плавно поскъпване, особено тези с включен пренос на данни

Мобилните мрежи от пето поколение, познати повече и като 5G, се оказаха в центъра на вниманието на технологичния свят през изминалата 2019 г. Те заемат ключова позиция в търговската война между САЩ и Китай, като предизвикаха истинска „надпревара във въоръжението“ и спорове в коя страна стартира първата такава услуга.

Допреди година, изграждането на 5G мрежи в България беше по-скоро мираж, заради редица проблеми, пред които бяха изправени родните телекоми. Но основният акцент в родния сектор през 2019 г. беше с предприемането на ударни действия в преодоляването на тези предизвикателства. По този начин, се очаква петото поколение мобилни услуги да стартират през новата 2020 г. Така, първата година от новото десетилетие ще бъде белязана основно с пускането на 5G мрежите в страната.

Има още няколко събития и тенденции, които белязаха изминаващата 2019 г. и най-вероятно ще продължат до голяма степен и през следващата 2020 г. Това включва приключването на поредната смяна на собствеността на най-големия по приходи телеком в страната „Виваком“, предстоящата засилваща се конвергенция между предлагането на мобилни и фиксирани услуги и съдържание, както и потенциална смяна на бизнес модела на абонаментите.

Ще разгледаме четирите елемента по отделно в настоящия ни обзорен анализ за телеком сектора в страната.

Честотни ограничения

frequency-949236_1920

Още при разгръщането на 4G мрежите, мобилните оператори в България се сблъскаха с няколко основни проблема. Най-големият беше и все още е – недостигът на свободни радиочестоти. Без допълнителен спектър, телекомите трябва да разпределят много внимателно капацитета на инфраструктурата си, за да поддържат баланса в предоставянето на услугите си.

От близо десетилетие, компаниите се опитват да убедят държавата да освободи така важните за тях честоти в 700MHz и 800MHz. Без тях, те разполагат единствено с доста ограничените откъм размер и капацитет ленти в 900MHz за осигуряването на национално покритие. Тези честоти са заети основно от Министерство на отбраната и до голяма степен по-конкретно от изтребителната авиация. С което тяхното освобождаване беше пряко обвързано с потенциалното закупуване на нови бойни самолети или модернизирането на старите. Процес, който се влачи от края на 90-те години на миналия век.

Без честотите в 700MHz и 800MHz, телекомите няма да могат да разгърнат мобилните 5G и дори 4G мрежи, така че да постигнат покритие на територията на цялата страна. A1 България например обяви в своя своеобразен отчет за модернизацията на инфраструктурата си, че е постигнала 99% покритие на населението, което разполага с 4G връзка. Което означава, че извън населените места, основните пътища и курортите най-вероятно ще трябва да разчитате на 3G връзка, при това ако сте късметлии. Това е максимумът на телекомите в момента, поради липсата на достатъчно честоти за национално покритие, като наличните се ползват от по-старите поколения.

Излизане от дълбокия сън

5g-crc-conference-2019-1

Този въпрос зависи до голяма степен от държавата и различните отговорни за това ведомства. След близо десетилетие пасивно отношение по проблема и изправени пред опасността страната ни да изостане технически с разгръщането на 5G мрежите, правителството и регулатора излязоха от дълбокия сън и предприеха редица мерки за преодоляването му.

Изминалата 2019 г. беше белязана с важно развитие в тази област. От една страна, сделката за закупуване на нови осем изтребителя F-16V беше задвижена и дори предплатена. От друга, Министерски съвет обяви, че освобождава спектъра в 700MHz за телекомите, като по неофициална информация, военните са били убедени да предоставят всички налични ленти при него. Както има и подобна индикация за честотите в 800MHz, но за момента няма официално или достатъчно достоверно потвърждение за това.

F-16

Другият скок в преодоляването на предизвикателствата е  постигнатото споразумение между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за понижаване на таксите, които първите плащат на държавата за ползването на ресурса. Преговорите между двете страни продължиха близо година и половина, като в момента единствено трябва да бъдат одобрени новите тарифи от Министерски съвет, за да влязат в сила.

Така, операторите ще могат да вземат новите честоти на по-ниски цени, тъй като придобиването на прекалено много радиоресурс на висока стойност може да не се окаже рентабилно за тях. Този спор се водеше между бизнеса и регулатора в продължение на повече от десетилетие. Фактът, че това може да попречи по-бързото разгръщане на 5G услугите, доведе до по-активни действия от държавата.

Другите няколко пречки в изграждането и модернизирането на мобилни мрежи, като облекчаване на административната тежест при издаването на строителни разрешителни и вдигането на тавана за електромагнитни излъчвания са все още в много ранна фаза на междуведомствени разговори. Както и все още няма официално обявени мерки в тези насоки.

По-спешният проблем с честотите е пред решаване, като КРС обяви, че към май се очаква да пусне на търг необходимите честоти за 5G и потенциално допълнителни такива за 4G. Самите телекоми обявиха, че имат готовност да пуснат услуги базирани на пето поколение мобилни мрежи през 2020 г. Трите основни оператора започнаха 5G тестове през 2019 г., като ползваха временни разрешителни за ползване на честотите в 3.6GHz. Този спектър се очаква да бъде разпределен първи през новата година.

Новите балкански оператори

ppf-group-hq

Телеком пазарът в България се раздвижва през 2019 г. и по друго направление – корпоративно. Основният акцент е продажбата на най-големия оператор по приходи – „Виваком“ на регионалната група United Group. Въпреки, че тя е започнала своята дейност като кабелен и интернет доставчик в Сърбия, дружеството може да се разглежда повече като финансов инвеститор, защото се контролира основно от британския инвестиционен фонд BC Partners.

Сделката беше обявена в края на 2019 г. и се очаква да бъде приключена през първите месеци на новата 2020 г. Преди това, тя трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

United Group CEE Assets New

Антимонополният регулатор през последните 12 месеца спря опита на собственика на „Теленор“ в България PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“. Инвестиционният фонд воден от чешкия милиардер Петр Келнер не се отказа от закупуването на медийни активи в страната и вместо това се прицели в CME – собственикът на „Би Ти Ви Груп“. За разлика от предходния опит, този път фондът на Келнер трябва да получи одобрението на Европейската комисия, а не на КЗК, защото сделката обхваща няколко страни от Европейския съюз. И тя се очаква да бъде приключена през първите месеци на 2020 г.

PPF Group CEE Assets News

Ако бъдат финализирани двете сделки ще станем потенциални свидетели на две големи тенденции. Първата е във все по-голямо съсредоточаване на съдържание и доставки на телеком услуги в трите водещи оператора в България. От три години A1 активно развива собствени ТВ канали, като голяма част от изпълнението е аутсорснато на „Нова броудкастинг груп“. С придобиването на CME, „Теленор“ ще получи потенциален достъп и обвързване с медийните активи на bTV и останалите канали на групата. United Group от своя страна разполагат със силно ТВ присъствие със собствения си бранд United Media. След придобиването на „Виваком“, последната медийна група има шанс да навлезе в България.

Другата голяма тенденция е, че чрез тези покупки, PPF Group и United Group реално създават два големи балкански телекома. Които имат милиони абонати в почти целия полуостров и с възможност да се развиват услугите, така че да се предлага едновременно съдържание и доставка на ТВ, мобилен или сателитен сигнал (потенциално). Също така, PPF и United заедно може да станат новите собственици на Telekom Romania в северната ни съседка. Което ще бетонира позициите им на силни балкански телеком групи, особено след приключването на вече споменатите две сделки.

Пречистеният „Булсатком“

Bulsatcom-perfect-storm

Изминалата 2019 г. доведе до смяна на собствеността в още едно важно дружество в България – „Булсатком“. Досегашните акционери и съоснователи Максим Заяков и Пламен Генчев бяха или извадени от структурата или с намалено влияние, след като големите задължения на сателитния оператор, накараха кредиторите да поемат нещата в свои ръце. През последните близо две години, „Булсатком“ преминава през пълно преструктуриране и в крайна сметка оцелява, но цената е нова акционерна структура, както и силно занижени амбиции.

Оригиналните кредитори излизат всички без Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която остава с 13.9% дял, като са привлечени нови такива. Фондът BlackRock влиза с 34.4% акции, делът на Пламен Генчев се свива от 40% на 20%. Към кредиторите се добавят фондът St Andrew’s с 18.4% и „Улас Инвестмънт“ (който е параван за Българската банка за развитие – ББР) с 13.9%. Информацията е потвърдена от източници на седмичника „Капитал“ през декември.

Новите собственици на „Булсатком“ обявиха, че са преструктурирали огромна част от задълженията и част от операциите на компанията, но тепърва ще се изясняват ключови елементи. Като например дали ще се продължи развитието на мобилна мрежа и съответно дали няма да се освободят честотите, които дружеството държи. Както и какво ще се случи с близо двете хиляди служители на оператора. Едно от условията, които ББР е поставило за влизане е да няма съкращения на персонала.

Тихото поскъпване

total-plus-telenor

Добавянето на различно съдържание, стрийминг услуги и развитие на 4G услугите, доведе до очакваното поскъпване на мобилните пакети в България. Тенденцията се спазва до голяма степен и от трите оператора. В момента компаниите реално разделят своите планове на две категории – едната е по-достъпна, но с почти никакъв включен трафик, а втората разполага с повече трафик и включени допълнителни услуги, но и по-скъпа.

Това стана с обновяването на основните планове на трите оператора през 2019 г. Вече е много трудно да се намери балансиращ такъв, който да включва разговори и само трафик за над 5GB, без допълнителни услуги за под 30 лева. Поскъпването е тенденция от последните три години, като става поетапно, но все повече се усеща това разделение.

Тя най-вероятно ще продължи и през 2020 г., когато бъдат пуснати 5G мрежите в България. Телекомите по света все още не са достигнали до ясна визия как е най-удачно да тарифират новата услуга. Някои оператори в страни с работещи мобилни мрежи от пето поколение, загатват, че все пак ще се наложи да се пуснат отделни планове за нея. Които съответно ще са по-скъпи. Причината е, че 5G ще изисква поредната порция големи инвестиции от операторите и в един момент, те ще се опитат да си ги възвърнат. Сумарно трите изчисляват, че ще вложат около 800 млн. лева за изграждането на новите мрежи в страната.

Има шанс, тази тенденция с поскъпването на плановете да не се случи в България. Или поне не веднага. Причината е в позицията, която заема в момента държавата. Тя може да се обобщи по следния начин – „ние понижаваме таксите за честотите, в замяна операторите не повишават таксите за крайните потребители“. Дали това ще се случи, дали поскъпването ще дойде със закъснение или на етапи, както беше при 4G ще разберем през следващите години.

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close