Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

Идеята да се превърне всяко устройство в интелигентно и задвижвано от изкуствен интелект, отново излезе на преден план. За което са необходими процесори и специализирани чипове. Много от тях. Част от модерните смартфони вече имат подобни ядра с невронна мрежа. Но сървъри, лаптопи, настолни компютри – всичко това не е толкова готово да посрещне нуждите за AI революцията.

Графичните процесори и ускорители се оказват първоначален спасителен пояс. Комбинацията с традиции в този сектор и силна развойна дейност в сферата на AI трансформират Nvidia в истински технологичен гигант за два трилиона долара. Което е нож с две остриета, защото в един момент, същата компания може да се окаже монополист на голяма част от AI чиповете по света.

Нещо, заради което основателят и главен изпълнителен директор на OpenAI се опасява и търси трилиони долари за изграждането на нови производствени мощности. Това в комбинацията, че всички тазгодишни флагмански смартфони върнаха на мода AI функционалностите, а Qualcomm добавя разширени такива за своите мобилни процесори.

Ускорителят CUDA на ракетата Nvidia

В месеците преди пандемията малко хора са предполагали, че производителят на графични карти Nvidia ще се превърне в истински технологичен мастодонт. Все пак компанията дотогава е сравнително нишов играч. Акциите ѝ до края на 2019 г. са достигали максимална стойност от 70 долара за брой. В рамките на пет години те се изстрелват до над 900 долара или с 1290%. Nvidia е една от малкото корпорации, които надминаха пазарна капитализация от 2 трлн. долара, като в момента са на ниво от 2.26 трлн.

Причината е в повишеният интерес и развитие на изкуствения интелект (AI). Графичните процесори са подходящи за извършването на много паралелни изчисления, за разлика от традиционните. Което ги прави идеални, както до скоро за копаене на криптовалута, така и за AI операции. Допълнителен фактор е и програмният интерфейс CUDA, отново дело на Nvidia. Той позволява виртуализация на процесите и улеснява значително паралелните изчисления, спрямо другите интерфейси.

От 2015 г. Nvidia започва да развива CUDA в посока на AI изчисления, действие, което се отплаща значително десетилетие по-късно. В рамките на само две години, компанията също така вече не предлага само графични карти, но и специални системи за обработка на AI данни. Първоначално те наподобяват по-скоро решения сходни по обем и възможности на суперкомпютрите, но с времето нещата еволюират.

Комбинацията между акумулираното ноу-хау в графичните процесори и CUDA интерфейса позволяват на американския гигант да изгради голяма AI общност, която работи само с техните системи. Така се стига до момент, в който почти всяко голямо решение, базирано на изкуствен интелект се разработва посредством технологиите на Nvidia.

AI чиповете

В годините след 2017 г., Nvidia започва да създава специализирани чипове, които са фокусирани върху изчисления за изкуствен интелект. Първоначално те идват под формата на нещо като супер видеокарта за центрове за данни – моделът A100 е добър пример за това. През септември 2023 г. компанията пуска и първото си по-пълно решение – H100. То е базирана и на нова процесорна архитектура – Hopper. С което, Nvidia се опитва да затвори напълно целия цикъл свързан с хардуерния AI.

H100 може да се каже, че променя напълно правилата на играта. Nvidia не само започва да продава подобни решения на лидери в AI, като Google например. Но и да заделя хиляди от тях за изграждането на собствени облачни AI центрове. Техният капацитет ще се отдава под наем на всяка компания, която поиска и има пари да плати.

Ефективността на AI чиповете е ключов компонент. Ако можеш да постигнеш същата производителност и възможност за обучение на изкуствен интелект с по-малко процесори, то разликата в цената им се избива сравнително бързо. Предвид скоростното развитие на генеративния AI и огромния бизнес, който може да отвори, търсенето за капацитет ще расте със сходни темпове. Прогнозите на Bloomberg са, че до 2032 г. този пазар ще достигне 1.3 трлн. долара, докато през 2022 г. е само 40 млрд. долара.

Трилионните амбиции на OpenAI

Nvidia е може би най-силният играч при AI чиповете, но не е единствен. Google развива собствени процесори и сървъри, AMD също се опитва да върви по стъпките на своя конкурент в графичните карти, Apple, Samsung, Qualcomm и др. развиват решения в мобилния сегмент. Всеки един от тях се стреми да изгради процесорни възможности за обработка на AI изчисления.

Съоснователят на OpenAI Сам Алтман вижда проблема с процесорния капацитет. Затова той е започнал да търси крупни инвеститори, с които да изгради производство за AI чипове. С тях трябва да захранят сървърите на ChatGPT, Dall-E, Sora и другите езикови модели. Става дума обаче за наистина космически суми, като според някои източници достигат 7 трлн. долара. Според Алтман, всички графични карти няма да стигнат, за да се посрещнат нуждите за генеративния AI в близко бъдеще.

Експертите обаче смятат идеята му не само за екстравагантна, но и безумна. Сумата от 7 трлн. долара е огромна, с нея Алтман ще може да изгради центрове за данни с 40 пъти по-голям изчислителен капацитет от всички в САЩ плюс да изгради 100 завода за полупроводници и накрая ще му останат няколко трилиона ресто.

Много е вероятно, Алтман да преувеличава значително, за да може да събере пак голямо финансиране, но в доста по-реалистични рамки. Целта е OpenAI да изгради и хардуерен бизнес и така да затвори напълно цикъла на пазара на изкуствен интелект.

Неслучайно, Nvidia обяви, че видеокартите ѝ от най-високия клас ще могат да се използват, за работа с приложения с генеративен AI. Без да се налага да се минава през облачните сървъри. По този начин, в близко бъдеще пазарът може да се окаже достатъчно наситен с потребителски процесори, които да правят AI изчисления. Qualcomm също пусна мобилен чипсет с подобни възможности – Snapdragon 8 Gen 3, а тези на Apple имат също стабилно количество невронни ядра.

Отворен срещу затворен модел

Ситуацията с AI хардуера наподобява тази с езиковите модели на генеративния изкуствен интелект. Сблъскват се идеите за отворен срещу затворен подход. Създаден да брани първия, OpenAI постепенно се превърна в компания, която преследва втория при разработката на своите модели. В хардуерната част проблемът е идентичен – какъв тип софтуер го управлява най-ефективно.

Центърът на вниманието остава CUDA – архитектурата за момента е голямата разлика между това, което предлага Nvidia и конкурентите. Тя обаче е изцяло затворен модел, който се държи здраво от технологичния гигант. Затова, повечето водещи компании в тази сфера се обединяват с идеята да създадат аналог на CUDA, наречен OneAPI, който да разчита на отворен код. Така се появява фондацията UXL, като първите нейни резултати се очакват през втората половина на 2024 г. В нея влизат AMD, Intel, Google, ARM, Qualcomm, Samsung и др.

Бъдещето на силициевия AI е горе-долу ясно – до няколко години повечето масови устройства ще разполагат с изчислителни възможности да движат някои езикови модели. Самият изкуствен интелект от своя страна ще се нарои на по-специализирани алгоритми, които ще са по-оптимизирани за конкретен тип работа. Само най-обемните задачи ще изискват големи центрове за данни. Поне това е концепцията и на хардуерно ниво изглежда повече от постижимо. Споровете и битките ще са на софтуерно такова в съревнование на интерфейсите.

The post Силициевата обвивка на AI appeared first on TechTrends България.

Отписването на тези колосални суми става покрай финансовите резултати за третото тримесечие на Meta, обявени в края на октомври. То отразява не толкова лошото състояние или представяне на интернет гиганта, колкото скептицизмът им относно опитите на компания да развива своя метавселена. Достигаме до това заключение, след като разгледаме различните ключови показатели на компанията и тяхното представяне.

Това не е първата атака на инвеститорите срещу компанията, като реално пазарната оценка от 700 млрд. долара е отписана на два етапа. Първият беше през началото на настоящата 2022 г. след обявяването на годишните данни. Тогава пазарите изтриха 320 млрд. долара. При последния срив на акциите на Meta може да проследим сходна сума, но повечето сравнения са на годишна база, когато капитализацията на компанията достигаше 1 трлн. долара. Какво се случи и защо така реагираха инвеститорите ще разберем в следващите редове.

Петте мита за падението на социалната мрежа

Сайтът Stratechery описва и систематизира петте основни мита за падението на Meta, като разбива най-често развиваните аргументи срещу социалната мрежа. Наблюденията ни и данните съвпадат с техните тези, затова накратко ще ги представим:

Мит 1: Потребителите напускат масово Facebook

През февруари, борсите изтриха 320 млрд. долара, заради един слайд от презентацията на Meta. В него се показва, че активните дневни потребители на най-голямата социална мрежа в света Facebook са намалели от 1.930 млрд. на 1.929 млрд. души. Във всички други таблици и документи се посочва броя им при закръгляне до втория знак след десетичната запетая, което показва стагнация. Ако преди 9 месеца това може да породи някакъв скептицизъм, то сега това не е ситуацията.

След ребрандирането, компанията съобщава за дневните си потребители от всички платформи. Те са 2.93 млрд. души, което е ръст от 50 млн. на годишна база. Месечните се увеличават с 60 млн. В разбивката по отделните платформи, самият Facebook е добавил 16 млн. през последното тримесечие и те вече са 1.98 млрд. души или с 51 млн. повече от тези в края на 2021 г.

Мит 2: Meta губи интеракции

Платформите на Meta се смятат за по-неефективни от гледна точка на интеракциите им с потребителите спрямо основния им конкурент – TikTok. Това е факт, заради по-добрите алгоритми и структура на китайската платформа. Но, като общи показатели Instagram и WhatsApp продължават да се увеличават, според Марк Зукърбърг. Тук данните са малко непълни, но да кажем, че Meta все още държи положението.

Мит 3: Силната доминация на TikTok

TikTok разви страхотен растеж на потребители през последните две години, особено сред младежите. Китайската платформа обаче има още доста да работи по някои параграфи. Първо, TikTok започва да достига до потенциалния си пик откъм ръст на потребители, съответно и на интеракции. Второ – бизнес моделът ѝ все още не е развит до нивата на Meta. Затова неслучайно китайската компания търси нови интеграции, като например музикални стрийминг услуги.

Мит 4: Краят на онлайн рекламите

Това е една интересна тема, която заслужава отделен материал. Тезата е, че засилените регулации и опазването на личните данни онлайн убиват онлайн рекламирането. Което е потенциална дългосрочна тенденция, но поне в момента не оказва толкова силно влияние, че да изтрие 70% от пазарната оценка на Meta. Ако това беше факт, Google също щеше да е в позиция на свободно падане. Това не е толкова мит, колкото все още неразвита потенциална тенденция, че да има такъв негативен ефект.

Мит 5: Огромните инвестиции на Meta

Може би най-силния аргумент за падението на интернет гиганта са неговите големи инвестиции в метавселената. Те от своя страна все още не могат да доведат до желаните резултати. Meta има планирани капиталови инвестиции (CAPEX) между 32 и 33 млрд. долара за настоящата година и между 34 и 39 млрд. долара за следващата 2023 г. В същия момент маржът на печалбата се свива със значителните 79%, като това е най-ниската стойност от близо десет години. От друга страна, ръстът на разходите ще достигне пик през 2022 г. и се очаква забавяне през следващата.

Инвеститорският страх

Основната причина за краха на акциите на Meta е по-скоро човешкия фактор – страхът на инвеститорите. Отписаните 70% от пазарната оценка, грубо съвпадат с намаления със 79% марж на печалбата през последните тримесечия. Но пак говорим за пресилена реакция на пазарите.

Тя е подсилена от явния провал на Meta да развие метавселената до мащабите, които беше обещала преди една година. Данните в тази област показват, че новата платформа е доста самотно място и дори служителите на високо ниво признават, че не могат да привлекат потребителския интерес. Това е проблем, който не е свързан само с метавселената на Meta, но и с конкурентните решения. Просто, новите виртуални светове нямат „убийствено“ приложение, което да привлече милиони хора в тях.

Проблемът на Meta е, че компанията инвестира значителни суми в развиването на метавселената. Зукърбърг дори ребрандира интернет гиганта с идеята в дългосрочен план, това да бъде основния ѝ бизнес. Както и компанията да започне да се асоциира с тази виртуална среда. За момента, това действие играе повече против Meta, отколкото в нейна полза.

Умирай трудно

Част от тези притеснения може да са основателни в дългосрочен план. Но Meta разполага с огромни ресурси и установени множество платформи, които няма да позволяват на интернет гиганта да умре толкова лесно. Това няма да стане за година-две, а за много по-дълго време.

Ключови ще са действията на Зукърбърг и ръководоството през 2023 г. дали ще удвои усилията си в метавселената, която няма перспектива да проработи през следващите 5-10 години и ще забрави за настоящето. Или ще се префокусира върху сегашната ситуация и как да подобри утвърдените си платформи, за да са по-конкурентноспособни. При втория вариант, Meta ще може да остане лидер на пазара, особено ако продължи да разработва своята метавселена, но просто няма да бъде основния ѝ фокус.

Във всички случаи – краят на Meta за момента е силно преувеличен. Инвеститорите правят поредното си паническо отстъпления от компанията. Въпреки, че част от опасенията им може да имат покритие, то е в доста дългосрочен план.

The post Поредният край на Meta appeared first on TechTrends България.

Ребрандираният в края на миналата година Facebook обяви своите финансови резултати в четвъртък преди началото на борсовата търговия. Заради които до голяма степен последва пазарния катаклизъм. Който всъщност е най-голямото заличаване на пазарна капитализация на една компания в историята на финансовите пазари в САЩ.

Причините за случилото се до голяма степен се крият във финансовите резултати на Meta. Въпросите дали е оправдана реакцията и дали все пак не виждаме началото на истинския край на империята на Марк Зукърбърг, са тези, които в момента имат значение. Отговорите, засега няма да са толкова еднозначни.

Повече от положителни резултати

На пръв поглед, финансовите резултати за последното тримесечие на миналата и цялата изминала година са повече от положителни. Meta отчита традиционния си ръст на приходите. За 2021 г. той е 37% на годишна база до 117.9 млрд. долара. Нетната печалба расте с 35% спрямо предходната година до 39.7 млрд. долара.

Дневните потребители във всички платформи на Meta се увеличават с 8% до 2.82 млрд. души. Най-голямата от тях – социалната мрежа Facebook, също отчита ръст на абонатите до 1.93 млрд. или 5% на годишна база. Никъде няма и помен за спад или загуба на потребители.

Всичко изглежда отлично, във всички основни документи данните са като посочените по-горе. В основното прессъобщение, в подадения отчет към Федералната комисия по ценни книжа на САЩ (SEC), в самия разговор на Марк Зукърбърг и директорите на корпорацията с инвеститори.

Презентационен слайд за 320 млрд. долара

Всичко, без един слайд от презентацията, която върви с тримесечния и годишен отчет. В него има малко по-подробна разбивка по тримесечия на Meta и най-вече – на дневните абонати на Facebook. За разлика от всички останали и изброени места, тук са посочени абонатите в милиони. Тоест, вместо 1.93 млрд. през четвъртото тримесечие за най-голямата платформа, тук те са описани като 1 929 млн. На същия слайд за третото тримесечие те са 1 930 млн.

Това показва, че дневните потребители на Facebook намаляват с 1 милион, което е спад от 0.05% на тримесечна база. За социалната мрежа това е ключово, защото макар и минимален, той е първият в нейната 18-годишна история. За инвеститорите това е символичен показател, който ще коства на компанията стотици милиарди долари в следващите часове.

След обявяването на резултатите в сряда вечерта, при откриването на борсовата търговия в четвъртък ставаме свидетели на историческия спад на акциите на Meta с около 25% само в първите часове. До края на деня акумулираното понижение на цените на акциите вече е 26.4%. В петък е достигнато дъното с общ спад от 27% спрямо цената в сряда. До края на деня цената се връща на стойностите от четвъртък и понижение от 26.4%. Изтрити са около 320 млрд. долара от пазарната капитализация. Което е повече от БНП-то на Кения или Нова Зеландия или почти колкото на Гърция през 2021 г.

Паника или нещо друго

Иронията на съдбата е пълна, защото Facebook е официално пусната на 4 февруари 2004 г. и реално платформата празнува своя 18-ти рожден ден. Той е посрещнат от пълна паника на инвеститорите, заради 0.05% спад на абонатите. Акционерите на Meta са доста чувствителни през последните години. През юли 2018 г. например, технологичният гигант изгуби 118 млрд. долара пазарна оценка в рамките на един ден, само заради обявен по-слаб ръст.

Meta има засилена конкуренция при младите потребители спрямо платформи като TikTok и беше въпрос на време да видим стагнация или спад. Досега, Facebook успяваше да компенсира отлива на млади абонати от западните пазари с нови такива от развиващите се.

Отделно, Meta е под непрекъснати атаки от регулатори, организации и конкуренти, относно опазването на личните данни. Компанията се опитва да запази бизнес модела си, в който продава насочена реклама. Той е под заплаха, ако методите за извличане на информация на потребителите ѝ намалеят драстично. Нещо, което бавно, но сигурно също се случва.

Масовото разпродаване и поевтиняването на акциите ѝ с близо 27% обаче може да се разтълкува по-скоро като прекомерна реакция на пазарите. Спокойно може да го наречем и паника. Подобно поведение щеше да бъде логично ако освен минималния спад на потребителите бяха налице и силно понижение на ръста на приходите и/или такова на нетната печалба. Тези индикатори обаче са все още в здравословните рамки.

Неясните перспективи

Един въпрос – ако Meta беше коригирала данните в презентацията, да не показват броя на абонатите до третата цифра след десетичната запетая (тоест да ги сложат в милиарди, не в милиони) щеше ли да има промяна? Тогава налице щеше да бъде само стагнация на броя на потребителите и пак щеше да има реакция от инвеститорите. Тя обаче щеше да бъде по-премерена и подобен спад би се акумулирал в рамките на няколко месеца, като част от акционерите ще изчакат последващи резултати, за да видят накъде е тенденцията.

Реакцията на инвеститорите може да е пресилена, тъй като много трудно може да говорим за края на Facebook. Но от друга страна тя е до някаква степен оправдана. Част от системните рискове, пред които е изправена Meta, започват да се реализират. Споменахме, че те са свързани най-вече със засилващата се доминация на TikTok сред младите потребители. Затова и изтече информация, че Марк Зукърбърг е наредил краткосрочният фокус на технологичния гигант да бъде в посока развиване на формата на кратки видеоклипове.

Двете най-големи платформи – Facebook и Instagram, могат да го направят без проблем. Въпросът е дали ще успеят да върнат интереса към тях на младите. Това е основното неизвестно в краткосрочен план. Ако стратегията започне да дава резултати, то тогава ще видим стабилизиране и дори връщане на акциите на Meta към доскорошните ѝ стойности и пазарна капитализация над 1 трлн. долара. В противен случай може да станем свидетели на постепенното поевтиняване на книжата ѝ.

Провалът на ребрандирането

Марк Зукърбърг може би е бил напълно наясно с неблагоприятната кратко и средносрочна перспектива. Той ребрандира технологичният гигант от Facebook на Meta, основно с няколко цели. Едната да се опита да откачи асоциацията на компанията изцяло с едноименната социална мрежа. Така да минимализира щетите при спад на Facebook за целия гигант. Другата цел е да придаде дългосрочна задача и визия, чрез представяне на метавселената.

Ребрандирането очевидно се проваля напълно с първата цел. Втората е прекалено далеч, за да може да се оцени от инвеститорите. Затова, сега Марк Зукърбърг трябва да покаже, че технологичният гигант може да се справи с краткосрочните проблеми, вместо да гледа прекалено напред в бъдещето. Доста компании са губили своя статус на пазарни лидери именно по този начин. Nokia например показа футуристичната концепция Morph, докато Apple продаваше първите iPhone-и. Така финландците изгубиха напълно пазара за смартфони. Ще видим дали историята ще се повтори.

The post Краят на Facebook или паниката на пазарите appeared first on TechTrends България.

Поради тази причина, акциите на Apple растат стабилно през последните месеци, като само преди няколко седмици, дружеството стана най-скъпата корпорация в света. То задмина петролната компания Saudi Aramco, която се контролира почти напълно от правителството на Саудитска Арабия. Този успех, не беше достатъчен в борсовото изстрелване на щатския гигант и сега той достигна до нов връх.

Предвид тенденциите, шансът Apple да продължи да увеличава стойността на акциите си и следователно – своята пазарна оценка – е доста голям. Това е предвид развитията на ситуацията и предстоящите такива за компанията. Сега ще разгледаме са факторите, които доведоха „ябълковия“ гигант до капитализация от 2 трлн. долара и кои са тези, които най-вероятно ще движат акциите през следващите няколко месеца.

1. Поведението на борсите

Започваме с индиректният такъв – това е цялостния растеж, който отчитат американските борси през последните седмици. Причината е повече от тривиална – подновената търговия и желание за компенсация на огромния срив от над 33% на финансовите пазари, който беше регистриран по време на коронавирус пандемията.

Сега, основните индекси са почти достигнали своите рекордни стойности от февруари. На 18 август S&P 500 например надмина за кратко с три пункта своя рекорд от началото на годината. Към момента е само с десетина пункта под тази стойност.

Скоростното възстановяване до нивата отпреди навлизането на вируса в САЩ и Европа е безпрецедентно. Голяма заслуга за него имат технологичните гиганти, като Apple, Microsoft, Amazon, Facebook и др. IT секторът отчита 25% кумулативен годишен ръст до момента, докато други сегменти все още са в негативната сфера.

Редица анализатори са на мнение, че в момента финансовите пазари са се откъснали от реалната икономика и ситуация. Тоест, ръстът им се движи основно от оптимизма за подновена търговия на самите инвеститори. Което рано или късно може да доведе до корекция, до по-реалистични стойности.

Apple се възползва изключително много от тази благоприятна тенденция. Ролята на пазарите определено е сред факторите, но не е единственият, който изстреля оценката ѝ до 2 трлн. долара.

2. Привидно стабилния смартфон бизнес

Технологичният гигант все още е силно зависим от продажбите на своите смартфони iPhone. Пазарът на умни телефони обаче се срина през първото полугодие на 2020 г. Коронавирус пандемията през януари-март удари потреблението в Китай първо и това доведе до цялостен спад от 12% за периода. През второто тримесечие, развитието на вируса в Европа и Северна Америка, потопи тези пазари с близо 30%.

На теория, Apple би трябвало да отчита силни спадове на своите смартфон продажби. На практика, компанията е в по-благоприятна позиция от доста от своите конкуренти в сегмента, като Samsung например. За това има два допълващи се фактора.

Първият е, че първото полугодие на 2019 г. беше едно от най-слабите на Apple от години, породено от силния спад в продажбите на (тогава) новите си модели iPhone Xs. Необявената причина беше високата им цена, което беше признато мълчаливо с редица намаления през периода. Това доведе до занижаване на нивата на продажбите на смартфони. С други думи, провалът на Apple през първата половина на 2019 г. ги поставя в благоприятната позиция през настоящата, защото тръгва от по-ниска база на сравнение.

Вторият е, пускането на iPhone 11 серията в края на миналата година. Това е много силен модел, който потребителите на Apple определено харесват. Доказателства за това е много силното последно тримесечие на 2019 г. Тогава, компанията дори надминава Huawei по продажби и успява да компенсира частично провалът на iPhone Xs през по-голямата част от годината.

Комбинацията от тези два фактора, позволяват на Apple да отчете минимално увеличение от 500 млн. долара на продажбите на смартфони през първото полугодие на 2020 г. То е породено от ниската база и силния модел, с който разполага на пазара компанията. Ако не беше пандемията, Apple можеше да постигне дори двуцифрен процентов ръст. Коронавирусът обаче изтри тази възможност, но позволи на компанията да изглежда стабилна в извънредната ситуация.

3. Ръстът при услугите, лаптопите и таблетите

Другата благоприятна новина за Apple, особено през второто тримесечие, беше повишеният интерес на потребителите, към останалите продукти и услуги от портфолиото на компанията. Това се дължи до голяма степен на коронавирус пандемията, дистанционната работа и домашната изолация през второто тримесечие на 2020 г.

Компютрите и лаптопите Mac на Apple увеличават постъпленията на компанията с малко над 1.2 млрд. долара. Това е ръст от близо 20% на годишна база. То се обяснява с новото портфолио модели в комбинация увеличението на целия PC пазар, който през второто тримесечие нараства с над 11%. Подобна е тенденцията и при таблетите iPad, които от няколко години са стагниращ сегмент за Apple. Сега техните приходи се увеличават с над 1.5 млрд. долара.

Може би най-ключовото перо от портфолиото на технологичния гигант са услугите. Именно на тях Apple възлага надеждата за източник на бъдещи растежи. Платформите за музикален и видео стрийминг процъфтяха по време на пандемията. Най-видни са от резултатите на лидера във втория сегмент – Netflix. Apple е играч и на двата терена, със своите Apple Music и Apple TV+.

Поради което, не е изненада, че услугите се увеличават през второто тримесечие с над 1.6 млрд. долара. В това перо влизат и приходите от таксите на App Store. Мобилните приложения и игри също отчитат по време на пандемията ръстове от между 20% и 30%. Двата подсегмента генерирарат най-много продажби именно в App Store, който владее над 60% от пазара.

Има ли „ябълката“ спирачки

Сумарно всички тези фактори показват Apple като стабилна и растяща компания в условията на пандемия и финансова криза. Което логично изстрелва нейната оценка и стойността на акциите ѝ в небесата. Дали това ще е стабилна тенденция през следващите месеци? Отговорът в близко бъдеще е „твърдо да“.

Причината е, че Apple трябва да представи само след около месец новия модел iPhone. Тазгодишната версия се очаква да включва най-накрая 5G свързаност, което ще я направи изключително привлекателна за всички пазари, в които има действащи подобни услуги. Като цяло петото поколение мобилни мрежи трябва да подсилят продажбите на смартфони и да върнат растежа в целия сегмент.

Всичко това трябва да бетонира възходящата тенденция на акциите на Apple в средносрочен план. Единственият голям проблем, ще е ако има втора вълна от коронавирус пандемията и тя настъпи в началото на последното тримесечие на 2020 г. Ако се осъществи този сценарий, това ще потопи продажбите на смартфони, което ще контрастира значително на доста силните резултати през същия период на 2019 г.

В дългосрочен план има няколко фактора, които ще повлияят на акциите на Apple. Това е постепенното преминаване на нейните лаптопи и компютри от процесори на Intel към собствени такива базирани на ARM архитектура. Както и от евентуалното засилване на антимонополния натиск от страна на властите в САЩ и Европа. Спорове, като този с Epic Games, може допълнително да катализират подобно развитие. Както знаем от Microsoft, такива дела и процедури най-малкото костват доста ресурси на потърпевшата компания.

The post Какво стои зад оценката от два трилиона долара на Apple appeared first on TechTrends България.

Ако разгледате щатските портали за борсова информация ще получите противоречива информация. Bloomberg и MarketWatch посочват една оценка в саудитски риали, докато Yahoo Finance посочва друга. Щатският долар и саудитските риали са с фиксирани обменни курсове от 1986 г., което изключва заблуда заради ползването на различни котировки.

След задълбочена проверка на TechTrends, която включва и документите на Aramco за първично-публично предлагане (IPO), показва, че саудитската компания разполага с общо 200 млн. акции. При цена на една от 33 риала при последното затваряне на борсата в Риад, това прави оценка от 6.6 трлн. риала. Към края на търговията в петък 31 юли Apple е с пазарна капитализация от 1.84 трлн. долара, докато доларовият еквивалент на Aramco е 1.76 трлн.

Катализаторът

Постижението на щатския технологичен гигант на фондовата борса в Ню Йорк е впечатляващо. То е катализирано от обявените в петък финансови резултати, в които компанията обявява ръст на приходите от 11% за второто тримесечие на годишна база. Общите ѝ постъпления достигнаха 59.7 млрд. долара спрямо 53.8 млрд. през периода април-юни 2019 г. Нетната печалба нараства от 10 на 11.2 млрд. долара.

Силната позитивна реакция на пазарите е повлияна от фактът, че Apple отчита доста по-висок ръст от прогнозния предвид пандемията от коронавирус. Очакванията и предупрежденията на компанията от Купертино бяха, че може да има стагнация на приходите и печалбата, заради COVID-19. Пандемията потопи продажбите на смартфони особено в развитите държави през второто тримесечие. Apple е силно зависима от постъпленията, които реализира от своите iPhone модели.

Забравеният контекст

Има втори фактор, който анализаторите пропускат, тъй като те се концентрират основно върху настоящата обстановка и не ползват по-широкия контекст. Първите шест месеца на 2019 г. бяха едни от най-слабите за Apple през последните години. Компанията отчиташе или понижение на приходите или минимален ръст. През второто тримесечие на 2019 г. е обявен от втория, като постъпленията се увеличиха от 53.3 на 53.8 млрд. долара.

Причините бяха в по-слабите продажби на смартфоните iPhone, което се дължеше на повишаването на цените при моделите обявени в края на 2018 г. Това изигра много лоша шега на Apple от началото на следващата 2019 г., когато дори по перото за умни телефони имаше спад на продажбите от 6.5 млрд. долара.

Което означава, че технологичният гигант тръгва от по-ниска база, при много силен продукт, какъвто е iPhone 11 серията. Ако не беше пандемията, Apple можеше да реализира още по-добри резултати. Например продажбиге на смартфони са се увеличили с едва около 500 млн. долара до 26.4 млрд. долара.

Бавната трансформация и ефектът на пандемията

Apple от повече от година се опитва да трансформира бизнеса си и да намали зависимостта си от iPhone. Услугите са ключово перо, като абонаментът към стрийминг платформите на компанията по време на пандемията водят до ръст от 1.8 млрд. долара до 13.1 млрд. долара.

Друг важен компонент, който движи ръста на приходите са тези от компютрите Mac. Продажбите там се увеличават от 5.8 на 7 млрд. долара през второто тримесечие. За това може да допринесем повишеното търсене на пазара за компютри по време на пандемията, което не е подминало Apple. Любопитно е, че подобен интерес има и към таблетите iPad На компанията, чиито продажби също растат от 5 на 6.5 млрд. долара.

Apple има всички шансове за затвърждаване на добрите си борсови резултати през следващите месеци. Компанията се очаква да представи своя първи 5G смартфон през есента, освен ако няма големи забавяния на производството покрай коронавирус обстановката.

The post Как Apple задмина Aramco като най-скъпа компания в края на юли appeared first on TechTrends България.

Доскоро, беше немислимо достигането на някое дружество от пазарна оценка от един трилион долара. Това е хиляда пъти повече от богатството на един милиардер. В рамките на две години няколко компании официално преминаха тази граница, а някои дори успяха да се задържат над нея. Общото е, че това са щатските технологични гиганти.

Apple беше първата от тях, която през август 2018 г. преминаха макар и за няколко седмици оценката от 1 трлн. долара. Тя веднага беше последвана от Amazon, която също не успя да задържи дългосрочно заветната пазарна капитализация в рамките на 13-цифрено число.

През 2019 г. към този клуб се присъедини и Microsoft, а през януари тази година, софтуерният гигант беше последван от Alphabet – холдинговата компания-майка на Google. Така, от четирите най-големи технологични компании в света, единствената, чиято пазарна капитализация още не е надминала 1 трлн. долара е Facebook.

Другите първенци

Ще си кажете, че е нормално IT секторът да е сред най-успешните бизнеси в момента, особено предвид технологичната трансформация, през която минава световната индустрия. Обективно погледнато, първата компания, която преминава границата от 1 трлн. долара е петролната компания PetroChina и до голяма степен е под контрола на Пекин. В края на 2007 г. тя дебютира на световните финансови пазари, като акциите ѝ се търгуваха едновременно на Шанхайската, Ню Йоркската и Хонконгската фондови борси.

За много кратко време, оценката на PetroChina преминава заветната граница, най-вече заради надута пазарна оценка и висок интерес от китайски инвеститори. При започване на търговията в Ню Йорк, обаче акциите ѝ рязко поевтиняват и реално компанията се окичва с тази титла само в рамките на часове.

Има и друга причина, поради която, много анализатори пренебрегват постижението на PetroChina. Петролният гигант пуска на пазара едва 14% от всичките си акции, като останалите 86% остават в ръцете на компанията-майка, зад която седи здравия контрол на китайското правителство. Това е породено от факта, че Пекин има стриктна политика да държи в своя орбита ключови предприятия. Затова, Западния свят разглеждат повече PetroChina като държавен монополист, а не като частна компания.

В сходна ситуация преминава първично-публичното предлагане (IPO) и на саудитския петролен гигант Saudi Aramco. През декември, компанията дебютира на Саудитската фондова борса Tadawul в Рияд и през първия ден достига оценка от 1.88 трлн. долара. В рамките на още няколко дни търговия, дори се докосва до титлата на първата компания с пазарна капитализация от 2 трлн. долара. След което се връща на нива от 1.8 трлн. долара.

Saudi Aramco е дружество, основано от Кралското семейство на Саудитска Арабия и реално е държавно предприятие. Пуснатите акции на борсата Tadawul представляват едва 1.5% от всичките книжа, като целият контрол продължава да е в ръцете на Рияд. След, дебюта на фондовите пазари, Saudi Aramco привлича над 26 млрд. долара.

Голяма част от новопривлечените средства обаче не остават в компанията. Те се използват, за да се захрани публичният фонд PIF на Саудитска Арабия, който финансира различни индустриални и отбранителни проекти на петролната държава. С други думи, парите от IPO-то ще отидат до голяма степен за ново въоръжение и финансиране на прокси конфликтите на Рияд в региона на Персийския залив.

Причината за големия инвеститорски интерес, е, че Saudi Aramco е най-големият износител на петрол в света. Факт, който не може да бъде пренебрегван от пазарите. Затова интересът към надутите откъм оценка акции и минималния дял, който беше пуснат на борсата, за повечето брокери е оправдан.

Включване на инфлацията в действие

Ако се питате как компании достигат тези размери, които в рамките на две години преминаха първо границата от 1 трилион, а после и от 2 трилиона долара, а преди това не е имало, има доста просто обяснение. То се нарича инфлация – основният инструмент, който движи растежа на съвременната икономика. С други думи, ако изравним пазарните оценки на компании от близкото и по-далечно минало, може да извадим примери, които достигат и дори надхвърлят тези на технологичните компании в момента. Има и друг проблем – финансовите пазари не са съществували по същия начин, по който те фигурират днес.

Поради тази причина, следващите няколко примера имат за цел по-скоро да илюстрират, че и в миналото са съществували големи компании, които биха съответствали на днешните корпоративни гиганти. Като някои от тях са с доста интересна история около дейността им или достигането на тези мащаби.

Ако погледнем в най-близкото минало, има компании, които в края на 90-те години, след корекция за инфлация, са много малко под заветната оценка от 1 трлн. долара.

Такъв е General Electric, който достига пазарна капитализация от 600 млрд. долара през 2000 г., което се равнява на около 911 млрд. долара днешни пари. Година по-рано един от обещаващите технологични гиганти също е на „една ръка“ разстояние от трилионния клуб.

В апогея на персоналните компютри, Microsoft е най-голямата компания в света, по време на т.нар. „дотком“ балон, акциите на гиганта се изстрелват с висока скорост до 613 млрд. долара през 1999 г. Което изравнено с инфлацията означава около 930 млрд. долара съвременни пари или много малко под заветната линия от 1 трлн. долара.

Следващият голям пример и първи, който достига заветния праг в преизчислени пари е от началото на XX век и отново ще стане въпрос за петролен гигант. Това е щатския Standard Oil, който преди да бъде разцепен от правителството на САЩ разполага с активи за около 1 трлн. долара. Компанията се разраства като мощен частен монопол и в стремеж да се насърчи конкуренцията е разделена на части през 1911 г.

Най-голямата компания в историята си остава Dutch East India Company, определяна и като първата международна такава. Нейните кораби държат дълго време пълен монопол на морската търговия между Европа и Далечна Азия. Тя е рожба на идеята на отделните превозвачи, че обединени, ще имат повече сила и възможности за постигане на целите. Пазарната ѝ капитализация в най-добрите ѝ години варира около 8 трлн. долара.

Първият икономически балон

Другите рекордьори по пазарна капитализация, ако приравним оценките им към днешни пари са доста дружества достигнали пика си по време на първия финансов балон в историята. Това е т.нар. „мания по лалетата“ през 1637 г. в Холандия. Историята на периода е сама по себе си доста интересна, като в центъра ѝ е абсолютно фалшивата компания и първа финансова пирамида – Mississippi Company. Накратко – тя обещава на инвеститорите, че разполага с големи плантации по поречието на река Мисисипи в Северна Америка и кораби с които да превозва огромни запаси от лалета. Активи, с които реално не разполага. В пика на холандската борса, оценката ѝ достига съвременния еквивалент на 6.5 трлн. долара.

Сходна е историята на друга голяма компания от същото време – South Sea Company. Основана във Великобритания, тя получава монопол за търговията между Острова и Южна Америка. Оценката ѝ достига 4.3 трлн. долара, преди да се разбере, че реално не осъществява никаква дейност.

The post Компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.