Формулата за успех в Силициевата долина е следната. Стъпка едно, разработваш решение, най-добре такова, което преодолява конкретен проблем и почти задължително да има технологичен ъгъл. Стъпка две, убеждаваш инвеститори в потенциала му и набираш първично финансиране. Стъпка три, търсиш растеж на абонати и клиенти на всяка цена, чрез който убеждаваш още фондове и бизнес ангели да вложат средства. Това може да включва силно субсидиране, само и само, за да привлечеш хора в своята платформа. Последната я повтаряш докато намериш работещ бизнес модел. През цялото това време си на загуба, която се поема от инвеститорите.

Тя се приложи успешно от мултимилиардни стартъпи, като Uber, Lyft, Lime, регионалните за САЩ MoviePass, Maple, Munchery и много други. До голяма степен цялата икономика на споделянето се крепеше на този модел. Яко субсидиране, работа на загуба, с цел привличане на клиенти. В момента, в който те се опитват да излязат логично на печалба, цялата стратегия започва да се сгромолясва. Не веднага, защото в тях са налети сумарно десетки и дори стотици милиарди долари.

Почти всеки стартъп или сравнително нова и обещаваща технологична компания работи на огромна загуба, с цел да се разшири максимално. Uber и Lyft са най-големите примери, румънската перла UiPath също е поела по този път. New York Times (NYT) ги описва като „Сбогуване с милениълския субсидиран начин на живот“. Казано с по-малко поетичност – спукване на балона на модела на Силициевата долина.

Тезата на NYT

Американският вестник NYT се фокусира върху доста конкретен проблем. Това е предлагането на определени услуги под себестойност, с цел удобство и привличане на потребители. Разликата се поема от инвеститорите, чието финансиране се ползва за покриване на тримесечните и годишни загуби. За крайните потребители това са евтини цени за доста удобни услуги, което прави компании като Uber и Lyft доста популярни отвъд Океана.

Недостатъкът е, че рано или късно, загубите се натрупват, а инвеститорското търпение се изчерпва в един момент. Пословичен пример, който NYT дава е MoviePass – абонаментна услуга за кина. Тя идва под формата на брандирана дебитна карта, която в комбинация с едноименното мобилно приложение дава достъп на потребителите да гледат по една прожекция дневно срещу 10 (15-21 долара в по-ранни период) долара месечна такса. Това е изключително евтино на фона на нормален билет за кино в Ню Йорк.

MoviePass реално се опитва да създаде дигитална платформа за запазване на места в киносалоните. Ниските цени за абонаментите са начин за привличане на потребители. Продаването под себестойност се плаща от привлечения капитал на компанията. Бизнес моделът се оказва неустойчив от самото начало и след няколко продажби, MoviePass е официално ликвидирана в края на януари 2020 г. Два месеца преди началото на пандемията.

Успехите до момента

Тезата на NYT е доста правилна, но тя обхваща само част от картината. Стартъпите използват агресивно набрания капитал, за да могат да се разрастват откъм потребители и пазарен дял. По този начин те надуват оценките си. Това дава доста плодородни резултати.

Сред тях са и някои от най-големите в бранша. Интернет гигантът Google започва да прави пари три години след стартирането си. Основаната през 2006 г. социална мрежа Twitter регистрира първата си финансова година на печалба 12 години по-късно. На Amazon му отнема едва 6 години за първото тримесечие на зелено, а доста след това започва да има стабилен бизнес модел. Същото важи и за Facebook.

Неоспорим факт е, че големите перспективни идеи им трябват време и ресурси, за да се превърнат в истински успешни. Точно затова моделът на Силициевата долина възлага на рисковите инвеститори да поемат това бреме. Проблемите започват, когато предприемачите и самите фондове или бизнес ангели изпадат в крайност.

Стартъпите гледат да завъртят колелото на растежа: финансиране – разрастване на потребителската база – нов рунд на средства. Бизнес моделът започва да се ориентира не толкова върху дългосрочната доходност на компанията, а на нейния краткосрочен растеж. Инвеститорите от своя страна се опитват да не „изпуснат“ някоя перспективна сделка и те гледат да имат експозиции на всяка по-голям или перспективен стартъп.

Facebook, Google и Amazon успяват да преследват двете – дългосрочна доходност и краткосрочен растеж. За сметка на Twitter, който може да го приспаднем към по-модерните тенденции. Подобно на Uber, Lyft и Lime той също разчита на дългосрочно субсидиране на дейността. Без от друга страна да имат план за рязко увеличение на приходите и излизане на печалба, дори в дългосрочен план.

Балонът на моделите

Uber и Lyft са идеалния пример, за това как се „правят сметките без кръчмаря“. При тях имаме комбинация между дигитална и физическа услуга, което означава доста повече разходи. Двете компании правят нещо друго – техният бизнес модел беше изграден на базата на заобикаляне на регулациите. Или по-точно – тяхното неотчитане при ценообразуването.

Когато те попаднаха под ударите на властите в различни краища на света, моделът на Uber просто рухна. Този на Lyft също, защото беше копие на своя именит конкурент. Разходите на двете компании рязко се вдигнаха. Първите средства бяха в посока на узаконяване на своя установен бизнес. Следващите харчове са на регулярна периодична база за поддържането му, а всяко разширяване е свързано с доста повече инвестиции.

Uber и Lyft видяха проблемите и се опитаха отново да надуят инвестиционния балон. Този път с проектите си за автономни коли, което щеше да ги превърне вече в истински технологични дружества (а не в хибрид между такси и софтуерни такива). Неслучайно Uber и Lyft даваха дългосрочни надежди, че този нов бизнес единствен ще ги изведе на печалба. Това начинание се оказа много по-тежко откъм средства за развойна дейност, което в комбинация със загубите от оперативната работа, доведе до бързо изчерпване на кешовите резерви.

Крайният резултат за Uber и Lyft беше, че те се отказаха от автономните си амбиции. Следващият ход ще е диверсификация на дейността към различни логистични и транспортни услуги, отново търсене на мащаб и повишаване на крайните цени.

Прозорливостта на България

Именно заради проблеми с правилата беше поводът за спиране на дейността на Uber в България. Местните регулатори бяха едни от първите в света, които предприеха подобен ход, като накараха технологичния гигант да спази правилата. Компанията не сметна за нужно за нашия малък пазар да инвестира средства, които да узаконят нейната дейност.

Малко след това, Европейският съюз обяви, че подобни услуги се водят за транспортни, а не за дигитални, с което затвърди правилното решение на българските власти. Всяко едно облекчение оттук насетне, може да бъде в нарушение едновременно на собствените ни закони и на правилата наложени от Брюксел. Тезата, че България пречи на споделената икономика не издържа, защото в страната вече функционират редица подобни услуги, но с по-добър бизнес модел – този на местния Spark например. Електрическите тротинетки под наем също намериха почва в столицата.

Какво следва

Какви ще са последствията за стартъпите оттук насетне? Най-малкото е, че бизнес моделите ще бъдат поставяни на по-предно място и няма да се правят оценки на базата само на перспектива за растеж на пазари и потребители. Инвеститорите ще бъдат много по-предпазливи в своите вложения. Особено след няколко големи скандала, като този с Wirecard, например. Подкрепата на стартъпите, както и самите техни идеи може да се върнат към доста по-рационален подход, който включва растеж, но и стабилен поток на приходи, с опция за излизане на печалба.

Не се изключва и възможността да се върне фокуса изцяло към растежа за сметка на всичко. Рисковите инвеститори не са наречени така случайно. При подобни операции, те са напълно наясно, че възвращаемостта е само потенциална и то в дългосрочен план. Определено, материали като този на NYT вкарват малко по-трезва оценка на ситуацията и, че не всички модели на Силициевата долина могат да бъдат супер успешни.

The post Отрезвяването на Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Последиците бяха за леко забавяне на сделките, но може да гледаме с доста висока доза оптимизъм през новата 2021 г. Причините са, че през изминалата година бяха стартирани новите фондове за разпределяне на европейските средства предназначени за стимулиране на българската икономика. Това ще доведе до вкарване на свежи средства сред местните стартъпи и развиващи се компании.

От 2020 г. и началото на 2021 г. средства срещу дялове ще предоставят New Vision 3, Vitosha Ventures, Innovation Accelerator и Bulgarian Mezzanine Partners, които ще имат достъп до европейските структури за финансиране. Те ще бъдат основните играчи при финансиране на българските стартъпи в първите няколко етапа на развитието им.

Изминалата 2020 г. доведе и до сделки, които бяха резултат от естествен интерес към местните иновативни компании и развитието на IT екосистемата в страната. Последното е подсилено и с няколко сливания и придобивания. Цялата среда беше и обогатена от нов фонд от бизнес ангели – независими рискови инвеститори, които подкрепят стартиращи компании срещу дял.

Коронавирус пандемията не влезе само в ролята на спирачка на финансирането. Тя може да се използва и като възможност, след като четири фонда, които управляват основно европейски средства ще ползват облекчени процедури за отпускане на финансиране. Целта е да се намалят негативните ефекти върху малките и средни предприятия причинени от пандемията и мерките за ограничение на заразата. Така при облекчени правила, по-бързо финансиране ще отпускат Vitosha Ventures, Innovation Capital, NEVEQ и Morningside Hill.

Новите инвеститори

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. През 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

През 2020 г. беше даден старт на няколко нови фонда за рискови инвестиции. Първият е New Vision 3, който разполага с портфейл от 36.5 млн. лева европейски средства и 16 млн. частни или общо около 53 млн. лева. Това е наследникът на NEVEQ, който има едни от най-успешните инвестиции през последните десетина години.

Вторият е Vitosha Venture Partners, които разполага с 35.6 млн. лева европейски и 2.4 млн. частни средства. Общо, фондът управлява портфейл от 38 млн. лева. Хората зад него също имат богат опит в рисковите инвестиции. Партньори са Никола Стоянов от Aeternity Ventures, Марис Прии, бивш оперативен директор в естонския акселератор Startup Wise Guys, Пол Вайнбергер, бивш инвестиционен мениджър в австрийската Gamma Capital, Марин Илиев, бивш инвестиционен мениджър в NEVEQ, Максим Гурвиц, бивш кадър в Teres Capital и Ерик Андерсон, бивш партньор в естонския фонд Tera Ventures.

Третият фонд е ориентиран към най-ранната фаза на финансиране на стартъпи. Това е Innovation Accelerator, който разполага с 30.5 млн. лева публично финансиране. Акселераторът успя да стартира с първите сделки едва през юли, след като през 2020 г. беше въвлечен във вътрешни борби между основателите. Това доведе до промяна на ръководството му и преименуването му на Innovation Capital.

Друго следствие от тази борба е, че част от първоначалния екип се отцепи и създаде нов фонд – Innovation Starter Accelerator. Той привлече средства от големи компании, като „Кока-кола“, „Аурубис“, „Кауфланд“ и др. Първата вълна на микро инвестиции почти не включваше IT компании, но при втората вече имаме повече такъв тип стартъпи.

Списъкът се допълва от Sofia Angels Ventures – нова бизнес ангелска организация, която ще инвестира до 25 млн. лева в технологични стартъпи. Основната част от средствата са осигурени от Европейския инвестиционен фонд, а останалите са самофинансиране. При всяко вложение ще има изискване за допълнителен частен инвеститор, което означава, че рисковия капитал, който ще се инвестира трябва да се удвои до 50 млн. лева. Зад нея стоят Милен Иванов, Георги Сиджимков и Григори Григоров.

Краят на една сага

Изминалата 2020 г. сложи край на една дългогодишна сага. Става дума за одобрението на Фонд „Мецанин“, който трябва да предостави 75.3 млн. лева средства за растеж на иновативни компании. Това е най-големият ресурс алокиран в един мениджър. В последните дни на декември беше избран Bulgarian Mezzanine Partners (BMP) да управлява тези пари. Това са шест години след като беше обявена идеята за Фонд „Мецанин“ и три след започването на първите консултации.

Зад BMP стоят Иван Христанов, Евгени Ангелов (бивш зам.-министър на икономиката), Диана Аладжова, Лойд Шулц и „Ривър Стикс Кепитъл“ на предприемача Елвин Гури. Първите сделки се очакват през новата 2021 г.

Общите данни

Равносметката е, че от 2020 г. българските компании ще имат достъп до ресурс от поне 222 млн. лева в потенциални рискови инвестиции. Те ще бъдат разпределени в период от между четири и десет години (зависи от фонда). Което ще даде свежа глътка въздух за доста компании.

Официално оповестена информация има за общо 44 сделки. В тях не влизат телеком и медийните преструктурирания, които бяха обект на отделен обзор. Стойността им е за над 132 млн. евро, като три от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио.

Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 4 януари 2021 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

DeepCode

Историята на DeepCode е доста интересна, като тя е основана от българи в Швейцария и всичко започва като студентски проект. Компанията в крайна сметка успява да разработи платформа, която чрез изкуствен интелект проверява качеството на сигурността на написания софтуерен код. Тя вече се ползва от повече от 4 млн. разработчици. DeepCode беше придобита през септември от водещата фирма за киберсигурност Snyk. Сумата за съжаление на е обявена.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Hyperscience

Hyperscience е основана в България през 2014 г., но бързо открива звена в САЩ и Великобритания, като в един момент се трансформира в съвместно българо-американско дружество. Компанията привлича най-голямото финансиране от 60 млн. долара (48.8 млн. евро) от щатския фонд Bessemer Venture Partners. Сделката може да не се отчете напълно като българска, тъй като е честа практика щатските фондове да влагат средства в местни дружества. Което означава, че парите най-вероятно са отпуснати на звеното на Hyperscience в САЩ. Предвид амбициите за растеж и развитие на техните продукти за автоматизация на корпоративните процеси, е доста възможно част от средствата да бъдат прехвърлени и в България.

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Allterco

Allterco е една от малкото технологични компании, които присъстват на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството се разраства с добри темпове през последните години, като започва да реализира своите свързани устройства тип Интернет на нещата (IoT) на редица международни пазари. Най-познатият им краен продукт са умните детски часовници MyKi. Allterco обяви през октомври, че ще пласира втора емисия от акции на БФБ. В края на октомври успешно бяха записани всички нови книжа и беше набран капитал

Nasekomo

Nasekomo е интересен пример за компания, която не е технологична, но може да бъде доста иновативна и съответно да привлече финансиране от основните рискови фондове. Тя предоставя технология за преработката на органични отпадъци, като се използват ларвите на насекоми. Вторичният продукт от своя страна е високопротеинова храна за селскостопански животни. Nasekomo привлече финансиране от 4 млн. евро. От тях 1 млн. евро са на българския рисков фонд Morningside Hill, а 500 хил. евро са осигурени от New Vision 3. Останалите 2.5 млн. евро са привлечени през холандското дружество от над 20 частни инвеститора.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

Healee

Тази сделка донякъде е повлияна от коронавирус пандемията. Healee предоставя платформа за връзка между доктори, болници, пациенти и компании. Тя подпомага лекуването от дистанция, познато като телемедицина. Предвид засиления интерес към подобни решения, Healee започва да влиза малко, по-малко в светлината на прожекторите. Eleven Ventures водят рунда за финансиране, заедно с HR Capital през юни.

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

CloudCart

Онлайн трансформацията на бизнеса се оказва печеливша ниша за стартъпите през 2020 г. Не само като потенциални продажби и реализация, но и като привличането на финансиране. CloudCart по този начин осигурява две нови инвестиции. Първата е водена от фонда New Vision 3, които в комбинация от частни инвеститори наливат 640 хил. евро. Втората е за неназована сума и е на медийната група около спортния сайт Sportal.bg.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

eBag

Онлайн доставките също избухнаха през 2020 г., най-вече заради COVID-19 пандемията и извънредните мерки. Докато един от най-големите доставчици на продукти за обща потреба eBag в България едвам смогва с изпълнението на поръчките, той сключва сделка за предоставяне на 500 хил. евро финансиране. Инвеститор е чешкият онлайн магазин Rohlik.cz, като срещу сумата получава 4.96% дял. В договорът е записано, че eBag може да предостави допълнителен дял, срещу още 500 хил. евро, ако на българската компания ѝ трябва допълнителен капитал за растеж. Сделката я оценява на 10.08 млн. евро.

EnduroSat

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Gaida.ai

Gaida.ai пусна вече своята платформа за търсене и покупко-продажба на имоти Enoti.bg. Малко след това тя привлече нов рунд на финансиране, което е воден от куриерската група Speedy, както и няколко частни инвеститора – Александър Попов, Владимир Горанов и Дилян Доков. Инвестицията е за 250 хил. евро.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Escreo

Escreo е една от инвестициите на Eleven Capital, в която фондът засили присъствието си, след излизането си на Българската фондова борса. Той осигурява 50 хил. евро допълнително финансиране, а останалите 50 хил. евро са от друг рисков инвеститор – 3P1. Escreo планира бързо разрастване и през 2021 г. се надява да осъществи нов рунд за привличане на капитал, евентуално на стойност от 500 хил. евро.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

SensIT

Една от двете компании, които получиха финансиране от по 50 хил. евро от Innovation Capital през юли е SensIT. Тя предлага мрежа от сензори за паркиране и система за следене и намиране на празните места.

TokWise

Другата компания с 50 хил. евро инвестиция от Innovation Capital през юли е TokWise. Нейната AI платформа помага да се анализират данни от енергийния пазар и да се подобри ефективността на играчите на него.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

Severina’s Secret, Archabits, Worddio, Green Charger, TrenerGo, EasyDoc, Swayde, Tr1be esports

Innovation Capital отпусна още по 25 хил. евро на осем други компании. Severina’s Secret разработва козметични формули. Archabits-Esnaf Toys предоставя дървени сглобяеми детски играчки. Wordido предлага приложение за учене на чужди езици (подобно на Duolingo). Green Charger е унифицирана платформа за станции за зареждане на електромобили. TrenerGo е онлайн платформа за е-тренировки. EasyDoc е ориентирана към телемедицината. Swayde е платформа за музиканти на свободна практика, а Tr1be esports изгражда академия за състезатели по е-спортове.

Pixel Company, IntegraSec, Dripto, EduBots, Cintelly и др.

Innovation Starter Accelerator осигури финансиране на две вълни на общо осем компании. Първата четворка получи по 10 хил. евро, а при втората не беше обявена инвестицията, но тя може да бъде между 10 и 60 хил. евро. Пет от компаниите заслужават да ги отбележим. Pixel Company изграждат образователна платформа, която помага на децата да разберат по-добре географията. IntegraSec разработва сензори, които да предават информация в реално време за различни параметри – влажност, задименост и др. Dripto помага на лекарите да следят параметрите при трансфузия на кръв. EduBots предлагат програма за обучение на деца с роботи и Cintelly разработва софтуер за анализиране на поведението на потребителите в онлайн и физическите магазини.

The post Технологичните сделки в България през 2020 г. appeared first on TechTrends България.