Смартфонът е незаменимо устройство за почти всеки, освен най-големите традиционалисти сред най-възрастното поколение. В него започва да се побират все повече неща, услуги и дори документи – самолетни билети, карта за градски транспорт (или поне в София се опитват), банкови карти, онлайн банкиране, кодове за двойна автентикация и много други. Европейският съюз иска да интегрира и личните карти в умните телефони, действие, което България планираше да направи още през 2014 г., но беше спрямо поради политическите боричкания по това време.
Кандидатите, които си окачат титлата „убиецът на смартфони“ са повече от хората опитали да извадят митичния меч Ескалибур от камъка. Всичките до един засега са неуспешни. Някои се провалят шумно, други – неусетно. Крайният резултат до момента е, че смартфоните остават формат, който най-добре балансира между функционалност, удобство, универсалност и лесно използване. Дори опитите за разчупването му в рамките на самия клас устройства, като такива със сгъваеми и двойно сгъваеми екрани остават нишов пазар, който не може да се наложи масово.
Въпреки това, предприемачите и инженерите от Силициевата долина продължават да мечтаят и прогнозират за неизбежния им крах. Проблемите са, че всичките им идеи в момента за потенциалния наследник на смартфона – първо се повтарят през годините и второ, не поднасят предимства спрямо установеното устройство.
В сходна ситуация са лаптопите, за чиято смърт също се говори от десетилетия. Основният им противник – таблетите, се маргинализираха до нишов продукт, а покрай ковид пандемията и последните години имаме стабилен ръст на продажбите.
Гласовите асистенти и умните носими устройства
Появата на iPhone 4S трябваше да промени напълно начина по който общуваме със смартфона. Това беше първата голяма презентация без покойния съосновател на Apple Стив Джобс, който издъхва буквално на следващия ден. Новият главен (и скоро бивш) изпълнителен директор Тим Кук представи гласовият асистент Siri – софтуер, чрез който потребителите трябваше да управляват почти всичките си устройства с „ябълковото“ лого. Според някои анализатори на Apple, това е бил последният продукт от визията на Джобс, преди Кук да поеме компанията на пълни обороти.
Siri претърпява почти пълен провал, но стартира надпревара в развитието на гласовите асистенти. Google и Amazon пуснаха собствените си програми Assistant и Alexa. Като кулминацията е постигната през 2017-2018 г., когато започват да се появяват на пазара широк спектър от различни устройства задвижвани от гласовите асистенти. Анализаторите в Силициевата долина предричаха края на операционните системи като iOS, Android и Windows, за сметка на екосистеми задвижвани от новите програми.
Благодарение на гласовите асистенти, необходимостта от голям екран може да отпадне (или такава поне беше презумпцията), което естествено постави въпросителна за живота на смартфоните. Идеите започнаха да валят – умни часовници с 4G/5G в комбинация с умни слушалки, всичко това задвижвано от глас. Цялата инфотеймънт система на автомобилите да бъде управлявана гласово и др.
Между всичко това се промъкнаха за кратко и умните очила. Най-популярният опит дойде по линия на Google Glass. Очилата имаха голям потенциал и получиха добри отзиви от редица ранни потребители и разработчици. Те разкриха и доста ограничения на технологията. Първо, все пак Google Glass изискваше връзка със смартфон, подобно на умните часовници. За някои функции може да работи самостоятелно, но за пълните му възможности е необходим добрия-стар умен телефон. Батерията им беше ограничена само до няколко часа, цената беше космическа за аксесоар – 1 500 долара. Допълнително, заради редица опасения свързани с поверителността, много от функциите за снимане и търсене бяха ограничени.
Липсата на прецизност и масовост уби „убиецът на смартфони“ още преди да се развие. Към това добавяме и опасенията за изтичане на лични данни и чувствителни разговори към технологичните гиганти, които по същото време се оказаха, че работят много безкористно с подобна информация.
AI революцията в (не)успешен опит да помете умните телефони
Развитието на новите AI модели като ChatGPT и Claude отново дадоха поле на въображението на инженерите и предприемачите за създаване на наследник на смартфона. Първите опити не извадиха заек от шапката. Humane беше умна брошка, задвижвана от AI модел, която комбинира управление чрез глас и жестове. Компанията спечели финансиране, но ревютата бяха покъртителни, като се оказа, че продуктът AI Pin върши нещата по-бавно и лошо от смартфоните.
Rabbit от своя страна се опитва да елиминира голямото количество приложения чрез значително по-компактно устройство спрямо смартфоните, но все пак запазвайки малък екран. Идеята на компанията е, че този джобен асистент е задвижван от операционна система базирана и оптимизирана за AI модели, което го прави по-конкурентен от традиционните смартфони. През 2023-2024 г., когато Rabbit представя своя продукт, умните телефони още не интегрираха тези нововъведения. Но го направиха буквално месеци, след като устройството започна да си проправя път към пазара.
Самото то страда от същите проблеми, като събрата си от Humane – непрактично и по-малко функционално от смартфони. С това, първата вълна от AI джаджи, които да „убият“ умните телефони приключи. Смартфоните се оказаха най-практичните персоналния устройства, които успяха да внедрят AI моделите сравнително бързо.
Липсата на смартфон иновации
Установената формула на умните телефони от години играе ролята на нож с две остриета. От една страна, това затвърди устройствата като универсални и най-практични. От друга – буквално не само стопира, но дори наказва иновациите. Първият такъв пример е с модулните смартфони. Възможността да персонализираш хардуерно устройството си е удобна и практична функция. Тя е тествана успешно с персоналните компютри.
При смартфоните този похват се оказа не толкова атрактивен за масовите потребители. Една от причините е, че модулният дизайн прави устройствата значително по-тежки и обемни. Друга е, че усложнява процеса по закупуване на умния телефон. Последната е, че за да има предимства пред обикновените смартфони, модулният трябва да разполага с голямо количество приставки, което усложнява веригата от доставки. Крайният резултат е – по-скъпо, по-дебело, по-обемно и по-сложно за конфигуриране устройство. Дори частичните опити, не просто се оказват неуспешни, но почти наказват производителя. Пример за това е LG G5, който разполага с т.нар. Magic Slot, в който се закачат различни приставки, които подсилват възможностите му. Той е силно критикуван за не толкова способните модули и в крайна сметка LG се връщат към традиционния дизайн, а няколко години след това напускат смартфон бизнеса.
Друг пример са смартфоните със сгъваеми екрани. Те намериха своята ниша, на премиум продукти и установиха два форм фактора – компактни (тип флипфони) или хибридни (тип 2в1 смартфон с малък таблет). Проблемите при тях също са няколко. Те са скъпи и съответно се превръщат в нишови продукти. Сгъваемият екран е много по-чуплив, защото не може да се обхване от удароустойчиво стъкло, каквито ползват традиционните модели. Първите модели имаха проблеми с практичността и софтуера, които бяха изгладени с последните поколения. Истинската практичност идва с двойно прегънатите смартфони, които вече са пълноценни хибриди между умен телефон и таблет. При тях цената скача допълнително и затова не е изненада, че моделите на Samsung и Huawei не достигнаха до наистина масово производство.
Възходът на лаптопите
Появата на първите таблети iPad през 2010 г. предизвикаха истински фурор сред анализаторите. Повечето предричаха, че те ще елиминират лаптопите, защото са по-компактни и по-лесни за употреба. В крайна сметка iPad се оказаха просто уголемени iPhone устройства, с всичките произтичащи от това предимства и недостатъци. Чистите таблети се оказаха недостатъчно продуктивни, за да могат да заменят лаптопите. Последните допълнително еволюираха в хибридни устройства 2в1, които интегрираха сензорни екрани, по-оптимални чипове и съответно – по-дълъг живот на батерията.
Ултрабуците или компактните лаптопи се оказаха най-практичният вариант за много потребители. Те започнаха да заменят голяма част от PC-та, а таблетите не успяха да ги изместят. Дори хибридизацията на последните не помогна значително. Surface Pro на Microsoft е повече лаптоп, отколкото таблет, което доведе до появата на редица подобни устройства, като Yoga на Lenovo. След години борба, Apple предприе два драстични завоя и наруши две правила на Стив Джобс за iPad – никога да не интегрират стилус или физическа клавиатура. Насочената към продуктивност версия iPad Pro вече идва с тези възможности, но и на цена, която надминава някои компактни лаптопи.
Друг голям конкурент на лаптопите и в по-малка степен на PC-та, дойде откъм очилата за виртуална реалност. По-конкретно от модела Apple Vision Pro, който даде подобна заявка за „нов тип изчислително устройство“. То идва с редица проблеми – изнасяне на батерията извън самия продукт, липса на специализирано 3D съдържание и липсата на голяма продуктивност. Последният е подобен с този на iPad, Apple Vision Pro има просто нишово приложение за консумиране на съдържание по нов начин, но отвъд него, устройството просто не е по-добро от вече наличните. VR продуктите обещават трансформираща революция вече над 30 години, която така и не успява да се наложи.
За сметка на това, продажбите на лаптопи се увеличава бавно, но постоянно с по между 4% и 8% годишно. Конкуренцията им се ограничава до стагниращи продажби и нишов пазар.
Възможност за обрат
Въпреки, че бъдещето на смартфоните и лаптопите изглежда розово в средносрочен план, анализаторите продължават да се пробват с прогнози за тяхната замяна. В момента текат подновени опити за очилата с добавена реалност (AR/MR), а някои се надяват, че следващото поколение носими устройства за лични асистенти ще могат да бъдат по-добри от смартфоните.
По-реалистична прогноза ще бъде, че умните телефони ще останат като част от нашето ежедневие и в дългосрочен план. По-скоро тяхната форма и роля ще се промени и ще минат на по-заден план. Универсалността на смартфоните като най-практично персонално устройство трудно може да се елиминира. Те ще са в основната на хардуер, който ще подкрепи AI революцията. Смартфонът ще помогне пълноценно да се надгради с аксесоари като умни очила с добавена реалност, заедно със смартчасовници или дори само умни пръстени, които да следят по-прецизно здравните показатели.
Изнасянето на част от функциите извън смартфон към подобни аксесоари ще позволи той да стане малко по-компактен. Сгъваемият формат тип флипфон може да му върне габаритите от малките мобилни телефони от началото на века. В същия момент гъвкавият екран ще позволи да се консумира по-сложно съдържание, за което малките дисплеи на смартчасовниците и умните очила не стават. Както и за предприемане на по-комплексни действия.
Наследникът на лаптопите също е труден за дефиниране. Прецизните гласови асистенти и жестов контрол, може най-накрая да позволи на VR очилата да навлязат масово. Усилията ще са големи, защото продължава съдържанието, което се създава да не е оптимизирано за подобна виртуална среда, а устройствата не могат да минат определен ценови праг, без да искат прескъпо PC, което да ги захранва. Затова за момента, бъдещето на смартфоните и лаптопите изглежда повече от розово. Въпреки десетилетните опити за тяхната замяна.
