Години на закани, проектозакони, предложения, лобиране, глоби, обжалвания и преговори, регулациите срещу технологичните гиганти продължават да се развиват в разнородни посоки. Връщането на власт на американския президент Доналд Тръмп рязко дръпна ръчната спирачка на идеята за разцепването на компании като Meta и Google. В замяна, ексцентричният бизнесмен и политик получи милиарди долари инвестиции във вътрешни проекти от тях.
Европейският съюз (ЕС) в своята типична бюрократична традиция им отнема години и може би десетилетия, докато идеите им се реализират. При това отчасти. Сега, Брюксел се опитва едновременно да затегне правилата срещу американските и китайски IT гиганти, докато разхлаби тези за собствените компании, които евентуално да ги конкурират. Противоречията в този дуалистичен подход рано или късно ще се сблъскат и ще доведат до нови проблеми на Стария континент.
ЕС даде поредния залп срещу големите технологични компании, с нова огромна глоба, този път към Google за 890 млн. евро. Тя е в резултат на сравнително новите регулации свързани със Закона за цифровия пазар и монополното положение на компанията. Малко под десетилетие по-рано, Google отново беше глобен от ЕС за рекордните 2.4 млрд. евро. Докато Европа налага солидни санкции срещу технологичните гиганти, чиито процеси се проточват с години, от Брюксел осъзнават, че ще е почти невъзможно да не използват техните продукти.
Нова порция глоби в Европа
ЕС наложи две санкции на Google, едната от 460 млн. евро за позициониране на собствените си услуги в търсачката и втора от 430 млн. евро за пренасочване на клиенти към по-евтини алтернативи в Google Play. Въпреки, че като абсолютни суми налагани в историята, те не са рекордни, сумарно това е най-голямата глоба до момента поставяна на една компания по Закона за цифровите пазари (DMA).
По този начин, Брюксел продължава да санкционира все по-широка палитра от бизнеса на Google. Предишните глоби обхващаха от резултатите за пазаруване, през прегледа за практиките ѝ за дигитална реклама до различни такива в операционната система Android.
Приемането на DMA развързва ръцете на Европейската комисия (ЕК) за налагането на подобни санкции. През април 2025 г. Брюксел налага такива от 500 млн. евро и 200 млн. евро на Apple и Meta съответно. Първата за позволяване на покупки извън магазина App Store, а втората за разделяне на социалните си мрежи на платена и безплатна версия, но срещу споделяне на личните данни. Социалната мрежа X на първия трилиардер Илон Мъск също не беше пощадена и получи санкция от 120 млн. евро.
ЕС не се прицели само срещу американските гиганти, като на мушката ѝ попадна и китайския Temu. През май 2026 г. Брюксел наложи 200 млн. евро глоба за неспазване на техническите стандарти на редица от предлаганите на сайта и приложението ѝ стоки, както и за елементи от „геймификацията“ на целия процес по закупуването.
Докато глобите остават най-силният инструмент засега в инструментариума на Брюксел, те имат и силен политически елемент. ЕК засили разследванията си срещу американските гиганти, в момента, в който Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Европа се опитва да използва регулациите като разменна монета в търговските войни, които води със САЩ. Същата ситуация в опит да се балансира търговията е и с Китай, покрай платформи като Temu, които подбиват местните доставчици.
Американският завой
Американските технологични компании застанаха неохотно зад новия-стар президент Тръмп. , като алтернативата – демократите, бяха подготвили различни мерки по регулирането на сектора, включително и потенциалното им разбиване на отделни дружества. Проектите за Google включваше разделянето на търсачката от рекламния бизнес, както и отделянето на Android. При Meta, предложенията включваха де факто анулиране на придобиванията ѝ, като изнасяне навън платформите на Instagram и WhatsApp.
Първоначално Доналд Тръмп пренесе диалога за значително по-меки регулации, свързани по-скоро със свободата на словото и премахване на някои съществуващи, но неписани правила. Впоследствие, американският президент вътрешно забрави за каквито и да било рестрикции, а навън възприе протекционистки позиции. Белият дом излезе с няколко остри позиции срещу глобите и регулациите на ЕС в защита на технологичните гиганти. Неофициално, те бяха включени в цялостния диалог и преговори за търговските мита, които Европа и САЩ водят вече две години.
Технологичните компании платиха и съответната цена. Освен посещения в Белия дом с подаръци, Apple например обеща над 600 млрд. долара инвестиции в САЩ. Те се връзват идеално с политиката на Тръмп за реиндустриализация и връщане на технологичното производство в страната. Meta и Google обещаха подобни инвестиции в изграждането на центрове за данни, особено такива свързани с обработката на AI.
Новата област – AI
Покрай бумът на инвестициите и маркетинговите обещания около генеративния изкуствен интелект, интересът на регулаторите бавно се пренася към тази област. ЕС прие Закон за AI още през 2024 г., като налагането на правила е единствената област, в която Европа е водещ иноватор.
Брюксел разделя различните решения на три типа – прозрачност, високорискови и неприемливо рискови (забранени). При първите се изисква базова информираност на потребителите и бизнеса за ползването на личните данни и какви са интеракциите с програмите. Високорисковите покриват критична инфраструктура, работа с медицински инструменти и др. най-вече обвързаност с работата с чувствителна информация. При тях се налагат допълнителни механизми за защита и обработка. Забранените са ползването на AI за социална оценка, всякакъв тип биометрично разпознаване и др.
ЕС трябваше да въведе правилата за втората категория през август 2026 г. След натиск от страна на почти всички бизнес сектори този срок се измести с 18 месеца за някои решения и две години за други. С други думи, поредната бърза регулаторна иновация на Европа е изправена пред традиционното забавяне в налагането ѝ. Китай последва почти веднага примера, но с налагането на постепенни правила. Първо те обхванаха маркирането на AI съдържание, а след това и механизми за контрол за ползването и гледането им от деца.
В САЩ, дискусията за AI регулациите тепърва започват. Те бяха предшествани от забрана от страна на Пентагона за ползването на решенията на Anthropic в силовите ведомства, след конфликт между Белия дом и компанията относно употребата на AI инструменти във войната с Иран.
Канцеларията на Конгреса е буквално зарината с различни проектозакони от началото на 2026 г. Някои от тях се опитват да преодолеят конкретни проблеми, други – да обхванат една по-обща рамка. Нито един от тях засега не е засилен за по-реални дискусии. От Белия дом също няма за момента ясна визия в посоката, но нарастващите случаи на AI модели, които излизат от контрол и нанасят някакви поражения започват да напомнят, че скоро такива правила ще са необходими и в САЩ.
Трудната задача
Дори Вашингтон да не беше направил резкия завой по регулиране и дори разцепване на технологичните гиганти, то самото осъществяване на идеята щеше да е доста трудна. Както и опасна. Apple, Google, Microsoft, Meta и Amazon са интегрирали прекалено тясно различните аспекти от своите бизнеси. Те действат в перфектен синхрон и дори фина настройка на един от тях, води до последствия при останалите.
Разцепването им ще доведе до огромни сътресения, които може да надминат тези на подобни регулаторни действия на САЩ в миналото. Индустрии като петролната, железопътната и телеком, могат да бъдат по-лесно разделени на инфраструктурни, продуктови и услуги.
При технологичните това може да се направи само в някои случаи, в други – може да бъде съдбоносно за съответния продукт. Например, разцепването на Meta на отделните социални мрежи, които представлява. В стремеж за оптимизация и съвместимост технологичният гигант обедини отделните инфраструктурни и софтуерни платформи в една. Разделянето им на отделни бизнеси ще бъде болезнен процес, който включва това да се направи на най-елементарно технологично ниво. Същото важи за Google, тяхната търсачка, AI, онлайн реклама и мобилната екосистема на Android.
Другият проблем е чисто геополитически. Китай започва да изгражда доста бързо аналогични продукти и платформи, които да конкурират американските. Разцепването на технологичните гиганти в САЩ само ще засили този процес в полза на Пекин. Доналд Тръмп на няколко пъти го коментира и това е една от основните причини за големия завой в политиката на Белия дом. С което ситуацията на гигантите в момента е „Разцепи ме, ако можеш“ или дръзнеш.
