Възможностите на новите AI инструменти Veo 3 и Flow създават максимално реалистични видеа, включително на хора, различна заобикаляща среда и формати – фотореалистични или анимационни. Това обаче е първата услуга, която също така пресъздава и звук към видеото, който не трябва да се генерира с друга AI програма. По този начин можете само с едно текстово задание да генерирате видео, с хора, които говорят помежду си или просто изнасят монолог или реч.

Новите Veo 3 и Flow повдигат не само въпроса дали Google не е новият крал на AI, но и дали изкуствения интелект не достига до нива в които да може да създава съдържания, които да не могат да се различат от реалните такива. Така, да се постигне ситуация, в която правителства, престъпници и дори обикновени потребители да могат да засипят онлайн пространството с фалшиви видеа. Което да доведе до невъзможността ни да определим кое е истина и кое не.

Veo 3 + Flow = AI Холивуд

Google всъщност демонстрира две технологии. Първата е Veo 3 – новият модел за генериране на видео. Втората е Flow – софтуерна програма, която предлага различни контролери базирани на AI за обработка и редактиране на видеа. Двете вървят ръка за ръка, като програмата за обработка е специално разработено да работи с Veo 3, като двете са взаимно интегрирани и допълващи се. Освен това Flow може да си взаимодейства с Gemini и Imagen – двата модела на Google за генеративен AI, като първият е за диалог и влиза в ролята на асистент, докато вторият е за създаване на изображения.

Flow позволява да се генерират изображения, видеа, диалог само от текстови описания. След което, програмата дава възможност за тяхната последваща обработка или редакция. Тя може да стане както с допълнителни текстови описания и уточнения, така и с вградени котролери. Някои от инструментите за управление включват използването на различни ъгли на „камерата“, изрязване или удължаване на дадена сцена, подреждане на наличното съдържание и др.

Интеграцията на няколко, прецизни и специализирани AI модела в една услуга се оказва доста мощен инструмент. Това е силата на Flow, която позволява на създателите на съдържание само чрез текст да направят кратки видеа, реклами или друго визуално съдържание. При това максимално пълноценно и бързо, защото някои елементи, като например звук и диалог може да се генерират и вградят директно, без да се използват други инструменти.

Невиждан до момента резултат

За всеки един генеративен AI има няколко критични момента – крайният резултат, ползваната информация и системите за контрол на генерираното съдържание. Първото е повече от впечатляващо, като видеата на Google са доста реалистични. Както тези създадени като демонстрационни версии от компанията, така и няколко след това – публикувани от ентусиасти, които са тествали вече системата.

Примерите на Google са по-семпли и кратки. Те включват моряк, който говори за океана, анимирани сова и язовец как си говорят и др. Интересното при тях е, че освен, че изглеждат доста реалистично и добре направени, те са създадени само с няколко реда текстово задание.

По-впечатляващите резултати идват, когато описанието на идеята е по-дълго, подробно и с повече детайли. Вече някои създатели дори вкарват частични филмови сценарии в промпта с цел да тестват лимитите на системата. Резултатите при по-кратките и статични видеа са наистина спиращи дъха. Можете да правите фиктивни новинарски емисии и предавания „на живо“ от например, горяща сграда. Както и да пресъздавате или направо да създавате нови откъси от популярни филми и сериали.

Flow има някои ограничения, като те са най-видни при по-комплексни сцени, в които има повече динамика, движение и прекалено много за детайлизирани обекти и елементи. Тогава може да забележите замъгляване, спадане на броя кадри или просто трансформация на някои обекти, поради скоростта на движение на камерата или самите тях. Други проблеми са свързани с интеграцията на субтитри, които все още се визуализират в типичния за начален стадий AI начин с много грешки и измислени думи.

Не трябва да забравяме, че едно от най-големите предимства на генеративния изкуствен интелект е неговата способност да учи с времето и да поправя грешките. Много от споменатите проблеми ще бъдат изгладени, когато бъдат направени сто, хиляда или дори милиони проекти. Било то кратки или по-дълги.

Плашещи приложения

Възможностите на Flow до голяма степен създават средно до дългосрочна заплаха за филмовата индустрия, телевизията и всякакво генериране на видео съдържание по традиционния до момента начин. Чрез него можете със снимка или няколко да изградите цялостна сцена с диалог. Да създадете пълноценна реклама с множество AI „актьори“ в различни среди. Да правите изцяло генерирани в дигитална среда новинарски емисии.

Филмите също може да бъдат ако не напълно, то значително изградени чрез AI. При различни тестове, с вкарването на задачи написани като за сценарий, се получават задоволителни резултати. Някои специални ефекти са на нивото на филмите по комиксите на Марвел (последните не са висока летва), което означава, че по-нискобюджетните продукции ще могат да разчитат на сравнително мощен инструмент за реализация.

Засега, силата на подобни AI програми се оценява най-вече от рекламната индустрия. Тя вижда възможност за създаване на кратки рекламни спотове за ТВ, социални мрежи в рамките на няколко часа или дори минути. При това на цена в пъти по-ниска спрямо традиционните продукции.

Подобно на всяка една технология, нейните приложения зависят от това кой и как я използва. Предвид високото качество на видеопродукциите и нивата на имитация на истински аудио и визуални обекти и моменти, подобни AI програми може да влязат в употреба за доста злонамерени цели. Представете си например, че виждате уж излъчване на живо, в което руския президент Владимир Путин обявява страната за колония на Украйна и подава оставка или обратното, но с украинския президент Володомир Зеленски.

Чрез Google Flow може да се пресъздадат доста реалистично подобни прости изказвания и ситуации. Каквато например беше срещата в Овалния кабинет между американския президент Доналд Тръмп, неговия заместник Джей Ди Ванс и украинския президент Зеленски, но със съвсем различен развой. Фалшивото съдържание може да залее онлайн пространството и вече да е много трудно да се определи кое е истина и кое – не.

Може да отидем и в още по-антиутопична равнина, в която ви арестуват и и пускат като доказателство видео с извършено от вас престъпление. Проблемът е, че нито сте били на показаното място, нито сте правили нещо незаконно, а самият материал е изцяло генериран от AI.

Механизми за контрол под въпрос

IT гигантите се опитват да предотвратят подобни злоупотреби с AI технологиите, като гарантират определени параметри по които те ще могат да работят. Точните рамки се променят в зависимост от реакцията на потребителите, регулаторите и самите самообучаващи се алгоритми.

Практиката до момента показва, че в известна степен, компаниите успяват да опазят от най-тежките потенциални злоупотреби. Методи, като водни знаци за маркиране на AI съдържание, платформи за засичане на подобни продукции и др. могат да дадат частично решение на проблема.

От друга страна, не напълно, защото например телефонните измами с генериран AI глас на познат вече се развиват в чужбина. От трета страна, нищо не пречи на по-големите държави да натиснат Google и останалите технологични гиганти да им предоставят инструменти за пропаганда и дезинформация. Заподозрените няма да опрат само до Русия и Китай, но и от западните държави. Технологията се превръща във все по-апетитна за употреба с цел манипулация на обществото.

Ако, тази кутия на Пандора бъде отворена, тогава наистина може да навлезем в сценарий, в който трудно ще може да опознаем истината от AI фалшификацията. Особено, ако възможностите за противодействие и засичане на подобно съдържание не са достатъчно развити, като тези за генерирането му.

The post Google Flow и идва ли краят на истината appeared first on TechTrends България.

През 2019 г. Google предприе първия си квантов скок – представи процесор, който може да извършва толкова операции, като количество и сложност за 200 секунди, които на традиционен суперкомпютър биха отнели 10 хил. години. Различни учени оспориха твърдението и рамките на този период, традиционните машини от най-висок клас достигнаха възможностите на квантовия процесор.

В началото на декември, Google отново хвърли ръкавицата със следващия си пробив в този сегмент. Новият процесор Willow поставя съвсем различен скок на възможности. Технологичният гигант твърди, че чипът може да извършва толкова операции за пет минути, за които на най-бързия суперкомпютър ще са му необходими 10 септилиона години (или 10²⁵ години – бел. ред.). По-големият пробив обаче е твърдението, че Willow редуцира значително грешките, които се създават при квантовите изчисления. Това е по-важно от скоростта, защото в момента е основният недостатък на новата технология.

Willow не греши (много)

Квантовите компютри се различават от традиционните по начина по който се определят двете основни състояния на двуичния код (1 и 0). При изчисление с нормален процесор, оперативната памет определя, коя част да е 1 и коя 0. Затова, колкото по-голяма е тя, толкова повече информация може да се обработи накуп. При квантовия се ползва идеята за суперпозиция или това, че една част може да бъде едновременно 1 и 0. Съответно, това качество се измерва в квантови битове или кюбитове (qbit), вместо в традиционните битове.

Новата технология създава две големи предизвикателства. Първото е в самото създаване на процесор, който да може да ползва суперпозиция. Второто е, когато такава е постигната, да се елиминира броя на грешките, които се появяват при обработката на информацията. Това се появява, поради естеството на кюбитовете и бързия обмен, което затруднява квантовите компютри да опазват целостта на данните. Поради което, колкото поевче кюбитове ползва даден чип – толкова повече грешки той може да прави.

Google твърдят, че са обърнали тенденцията напълно. При Willow, колкото повече кюбитове се ползват – толкова повече намаляват грешките. Те са редуцирани наполовина, като е експериментирано с от 9 до 49 кюбита. Според Google това е историческо постижение, към което се стремят учените от 1995 г. насам, когато е въведена идеята за коригиране на квантовите грешки от Питър Шор.

От хиляди до септилиони години

Постижението на Google от 2019 г. постигна квантово превъзходство, при което за 200 секунди се извършиха изчисления, за които на традиционните компютри ще са им необходими 10 хил. години. С Willow, технологичният гигант вдига много рязко летвата и сега при пет минути изчисления (300 секунди, за да сме в едни мерни единици – бел. ред.) се постига превъзходство от 10 септилиона години. Или 10⁴ срещу 10²⁵ разлика, при само 50% увеличение на времето за изчисление на квантовия компютър.

От Google твърдят, че мащабите на разликата надхвърлят тези на физиката и възрастта на Вселената. Независимо от тези твърдения, постижението на Willow поставя съвсем нови граници за квантовите компютри. Което ще го направи и по-трудно постижимо от традиционните, както се случи през последните пет години с предишния им квантов чип.

Самият Willow е проектиран и разработен изцяло в специалната лаборатория на Google в Санта Барбара в щата Калифорния. Максималния му капацитет на работа са 105 кюбита и извършва 909 хил. корекции в секунда. Следващата стъпка на екипа на технологичния гигант е да се развият и практични приложения на квантовите компютри. В момента, основната дейност на Willow е да се тестват възможностите и да се чистят грешките. Екипите на Google ще се фокусират и върху такива изчисления, които да имат приложение в практиката.

Блокчейн истерия

Докато, технологичният гигант тепърва ще търси роля на квантовия компютър в реалния свят, в крипто средите се появи паника и дори елементи на истерия. Причината е, че при толкова мощни и бързи изчисления може да се пробие шифрирането на блокчейна – основната технология за криптиране, на която се базират криптовалутите.

По-конкретно, се оказва, че най-старата такава – биткойнът, е уязвим, заради начина по който се съхраняват ключовете от трансакциите. В първите години, популярната дигитална валута използва портфейли с публични такива, което позволява на квантовия компютър да ги дешифрова. Тоест, по-старите потребители, които все още използват такива дигитални портфейли са теоретично уязвими на квантовите изчисления.

Крипто средите са разединени дали новата технология представлява по-голяма заплаха. По-новите дигитални портфейли разкриват публично ключовете за секунди, което дава много малък прозорец за атака. Това дава известно успокоение в крипто сектора, но други се опасяват, че бързия напредък на квантовите компютри може напълно да обезсмисли блокчейн кодирането. Във всички случаи се забравя, че макар и големи да са постиженията на Google, те все още са на ниво лабораторни тестове.

Квантова надпревара

Друг елемент от квантовите компютри е надпреварата, която се развива не само между някои основни технологични компании, но и на държавно ниво. Освен Google, големи инвестиции в тази сфера имат IBM, Microsoft, Intel и на ниво графични процесори също така работи Nvidia. Но те не са единствените. Китай развива квантовите компютри на държавно ниво, като инвестира над 15 млрд. долара в тази сфера.

На два пъти, китайските учени са заявявали по-добри резултати в квантово превъзходство от Google. Това се случва през 2021 г. и после през 2023 г., като и двата са от Китайския научен и технологичен университет в Хефей. Първият е 66 кюбитов процесор Jiuzhang 2.0, който ползва технологията на Google и постига квантово превъзходство от 30 трилиона години (3×10¹²) за 1 милисекунда от изчисления, спрямо традиционния суперкомпютър. Вторият пробив е осъществен през 2023 г. със следващия модел процесор Jiuzhang 3.0, който е с 1 милион пъти по-бърз от предшественика си.

Затова, пробивът на Google с Willow е значим не само от технологична, но и от геополитична гледна точка. Тъй като надпреварата от години е, както на корпоративно, така и на държавно ниво. За момента, възможностите на квантовите компютри са обещаващи, но сме далеч от тяхното имплементиране извън лабораториите. Което не пречи някои сектори, като криптовалутите вече да се чувстват застрашени.

The post Willow – вторият квантов скок на Google appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Причината е, че Google интегрира в Android своя изкуствен интелект Gemini Live, който ще замести досегашния гласов асистент по подразбиране. Но това ще стане само за абонатите на платената версия на генеративния AI на компанията Gemini. Обикновените потребители ще разчитат на стария асистент, но с някои подобрения.

Към Gemini Live, компанията добави и цял спектър от нови AI функционалности за своите модели Pixel. Включително и изцяло две нови приложения – Pixel Screenshots и Pixel Studio. Освен смартфоните, Google демонстрира още нов умен часовник и безжични слушалки.

Новите AI дрехи на Pixel

Като единствени смартфони на Google, компанията отдавна ги използва първо при тях да интегрира нови софтуерни функции и най-вече AI такива. Генеративният гласов асистент Gemini Live е първата такава внедрена в новите Pixel-и. Той наподобява възможностите на ChatGPT Voice, като при провеждане на разговор може дори да бъде прекъсван, без помощта на бутон.

Тоест ще можете да сменяте темата или да допълвате разговора си по средата на изречението на Gemini Live. Асистентът също така може да работи на фон, дори при заключен смартфон. Google Live може да води и симултантен превод в реално време.

Другите големи AI подобрения са двете нови приложения – Pixel Screenshots и Pixel Studio. Първото ви дава възможност да търсите информация по различни скрийншоти и е в унисон с усилията на Google да вкарат AI търсачката си навсякъде. Второто е генератор на изображения по зададен текст и допълва интеграцията на генеративните AI модели на Google в смартфоните им.

Pixel 9, Pixel 9 Pro и Pro XL

Трите традиционни модела Pixel имат леки промени в дизайна, макар да се следва линията наложена през последните няколко години. Всички смартфони идват с обновените процесори на Google – Tensor G4, изпълнени по 4nm архитектура. Те са снабдени с последната версия на Android 14 и ще получат до седем основни обновления на платформата. Единствено толкова вече предлага само Samsung и то благодарение на сътрудничеството си с Google.

Базовата версия е с 6.3-инчов OLED екран с резолюция от 1 080p и 120Hz честота на опресняване. Идва само в две конфигурации – със 128GB И 256GB място за съхранение и по 12GB RAM всяка. Разполага с основна 50MP камера и 48MP широкоъгълна. Към тях добавяме 10.5MP селфи предна такава. Батерията е 4 700 mAh и има опция за 27W бързо зареждане. Pixel 9 е с една идея по-скъп от своя предшественик, като сега се предлага в Европа за 899 евро.

Pixel 9 Pro версиите, разполагат с по-добри камери и екрани, както и повече конфигурации. Основните сензори вече са три – 50MP основен се запазва, както и 48MP широкоъгълен, но към тях влиза 48MP телефото такъв с петкратно оптично приближение. Самите конфигурации вече варират от 128GB място за съхранение чак до 1TB, а RAM-та е в някои от тях вдигната до 16GB. Базовият Pixel 9 Pro има същия размер екран и резолюция като на основния в серията – 6.3 инча. Но панелът вече е OLED LTPO. Батерията му е 4 700 mAh, бързото зареждане от 27W се запазва.

Pixel 9 Pro XL е по-голям и неговият дисплей е 6.8 инча също LTPO. Резолюцията е вдигната на 1 344×2 992 пиксела. Камерите и конфигурациите се запазват. По-големият му размер му дава и батерия с по-добър капацитет от 5 000 mAh. Бързото зареждане при него е вдигнато на 37W. Цената на Pixel 9 Pro е 1 099 евро, а на XL версията е със 100 отгоре – 1 199 евро.

Новият сгъваем Pro модел

Google не остава назад и при сгъваемите смартфони и там прави редица подобрения, за да може да поддържа ниво в този най-скъп засега сегмент. Новият Pixel 9 Pro Fold идва с по-голям дисплей и по-тънък профил. Вътрешният сгъваем екран е 8-инчов LTPO OLED панел с резолюция от 2 076×2 152 точки и 120Hz опресняване. За разлика от другите производители външният екран е идентичен с този на традиционните модели – 6.3 инча и 1 080×2 424 резолюция.

Камерите са интересна комбинация от сензори. Основният е 48MP и към него има още два по 10.5MP единият телефото с петкратно приближение, а другият – широкоъгълен. По един 10MP селфи сензор разполага всеки един от двата екрана. Конфигурациите са 256GB и 512GB място за съхранение и 16GB RAM. Батерията е сравнително голяма за сгъваем смартфон – 4 650 mAh, но не се съобщава за бързо зареждане. Цената е като за сгъваем смартфон – 1 899 евро.

The post Новата серия Pixel 9 на Google също беше засенчена от AI appeared first on TechTrends България.

Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.

Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.

Действия по учебник

Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.

„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.

Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).

Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.

Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.

С договори към доминация

За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.

Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.

Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.

Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.

Последствията

Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.

Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.

Политически привкус

Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.

Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.

В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.

Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.

The post Google монопол(и) appeared first on TechTrends България.

За обикновените потребители това може да звучи като поредната утопия, която технологичните гиганти ще се опитат да реализират. Но последните действия на Google и промените в нейната търсачка, могат да разтърсят интернет пространството из основи. С което да се срине изградената онлайн икономика от сайтове, онлайн магазини, платформи и др. Тъй като цялата информация ще се кондензира в кратко описание, генерирано от AI.

Последиците са огромни, като Google ефективно ще сложи AI филтър на глобалната мрежа. Качеството на изкуствения интелект се подобрява, но все още той е доста непрецизен, особено когато става дума да се използва като търсачка. Отделно, самите препоръчани резултати на алгоритмите на Google в нейния Search от известно време не са от най-прецизните. Това налага по-внимателните потребители да преценяват достоверността на информацията, като проверят повече от представените списъци със съвпадения. Няма да има подобни възможности при AI резултатите.

Ако тези нововъведения на Google се задържат, те ще са фундаментални за потребителското поведение и за интернет икономиката в бъдеще.

Първият става втори

Основната новина от конференцията за разработчици Google I/O през 2024 г. е, че технологичният гигант ще направи своята търсачка второстепенна, в собствената си платформа. През следващите месеци по подразбиране ще се отварят директно резултати чрез т.нар. AI Overview, които се генерират от изкуствения интелект на Google. Това може да е кратка или подробна разбивка на отговора, който алгоритмите са компилирали за вас.

Ще трябва доста скролване докато стигнете до същинските резултати с линкове от интернет, които традиционно се генерират от Google Search. Тъй като технологичният гигант премахна страниците, сега ще ви трябват по пет-шест пълни скрола, докато достигнете до познатите сини линкове. Старата онлайн търсачка е изнесена като второстепенен бутон Web, който ще се помести до Images и др.

Google ефективно превръща AI в основния инструмент за търсене. Преди изкуствения интелект беше само помощник, който помагаше с подсказки и допълваше изреченията на потребителите, а от последната година – и в търсенето на източниците на определени снимки. Сега той ще дава отговорите на всички ваши въпроси и задания за ровене в интернет.

Технологичен скок…

Презентацията на Google обрисува доста позитивна картина. Търсене на места за йога, рецепти и всякакви въпроси могат да бъдат отговорени напоително чрез AI Overview. В зависимост от контекста, те може да са описания или инструкции стъпка по стъпка. Накрая, Google дава линк към оригиналната информация, от която техния AI е компилирал отговора.

Търсенето е подсилено не само от текст или глас, но и с видео. AI Overview може да работи и като се заснеме кратко видео на предмет, текст, снимка или друго, на което да се зададе конкретен въпрос. След това, в зависимост от контекста, алгоритъмът дава напоителен отговор.

В своята презентация, Google дори стигнаха по-далеч. В секцията за DeepMind (AI звеното на компанията), която беше преди Search, бяха представен прогресът на техния езиков модел Gemini и техния последен прототип. Видеото показва, как жена обикаля офиса с телефон в ръка с включена камера на видео и активно пита устройството (по-скоро алгоритъма) кое какво е. Например, пита извадка от софтуерен код на монитор за какво е, как може да се подобри даден процес от диаграма нарисувана на бяла дъска и дори дали „асистентът“ е видял къде си е оставила очилата.

На всички тези въпроси, новият модел отговаря напоително и на пръв поглед доста прецизно. Понякога с известно забавяне, но предвид, че някои от ситуациите са поставени в доста широк контекст или с доста елементи на видеото е нормално, алгоритмите да им отнеме време за обработка.

Версията на Google изглежда като доста подобрена такава на едни други устройства и компании, които в началото на 2024 г. се опитаха да създадат подобни гласови AI асистенти. За разлика от тях, технологичният гигант не разчита на отделно устройство, а използва добрият-стар смартфон.

Тези развития възраждат идеята, че гласовите асистенти не само може да заменят традиционното търсене, но и да се използват за фундамента на новите екосистеми. Първите устройства от подобен тип обаче засега не вдъхват високо доверие, а развитието на Google тепърва ще трябва да се тества в по-широк мащаб. Все пак, от компанията подчертаха, че презентирания на I/O езиков модел е все още прототип.

…или счупване на интернета

Да оставим AI гласовия помощник настрана и да се върнем към AI Overview. Веднага изникват няколко проблема. Основният е, че сега изкуственият интелект ще подбира и филтрира един или няколко резултата, които да включи в своята извадка. Тъй като самата тя е достатъчно подробна, шансът потребителят после да отвори приложените линкове намалява драстично.

Освен това, местата на „челните“ позиции в релевантните резултати на Google Search ще се свият драстично. С AI Overview говорим за няколко до един-единствен линк от да кажем десетина преди.  Неслучаен е популярният преди няколко години израз „Ако искаш да скриеш нещо в интернет, то го сложи на втора страница в Google“, когато търсачката все още беше разделена на страници. Сега, просто няма да се включва в AI и ще остане скрито за потребителите.

Защото, не може да се отрече, че генерираните с изкуствен интелект резултати са удобни за обикновения човек. Тук веднага изниква и вторият проблем за качеството на тези извадки и по-скоро за тяхната достоверност. Генеративният AI все още страда от „халюцинации“ – ситуация в която, когато не може да намери точен отговор, алгоритъмът си „измисля“ или „запълва дупките“ с информация, която намира за подходяща. Независимо дали е правилна или напълно погрешна. Как ще се провят те, когато се ползва изкуствения интелект за търсачка тепърва ще разберем.

При AI Overview попадаме в ситуация в която, изкуствения интелект може да се ограничи до ползването само на много малка част източници, които да смята за достоверни. Това създава предпоставка за филтрация на интернет и унищожаване на всички, които не са в този подбран кръг. Другият вариант също крие рискове – разширяване на източниците и вкарване на непроверена информация. Ако се прави AI търсене, най-добрият сценарий е, когато се представят няколко източника с достатъчно контекст кой какъв е и разликите в отговорите. Защото сега, ако извадката на алгоритъма не ти свърши работа се връщаш към доброто-старо скролване на по-задни позиции или превключване към класическите резултати, но с повече загубено време.

Ръкавицата е хвърлена

Google хвърли ръкавицата към основните водещи в AI разработките – OpenAI и техния инвеститор Microsoft, както и в по-малка степен към Meta и по-дребните разработчици на подобни езикови модели. Технологичният гигант прави най-голямата си промяна на търсачката от нейното създаване, защото просто я слага на второ място. Предишните ѝ трансформации са опирали по-скоро до визия, подредба, интеграция на платени позиции и др. Но досега, подходът на търсене е оставал сравнително същия. Представените на I/O промени го заменят, а черешката на тортата е, че AI Overview не може да се изключва.

В същия момент Google правят това и към цялото индексирано съдържание в интернет. Дори най-малките промени в алгоритмите на компанията можеха да доведат до огромни колебания в посещенията на редица сайтове. С такава трансформация, въведена в доста кратък срок (под година се очаква) това може да означава и край за редица по-малки сайтове, електронни магазини и платформи. С което да привлече още повече главоболия от националните регулатори в САЩ и Европа, които вече са вдигнали мерника на Google, заради практиките ѝ с търсачката.

The post Новият AI филтър на Интернет appeared first on TechTrends България.

Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

Новата серия Samsung Galaxy S24 поставя AI функционалността на пиедестал. Толкова много, че дори самите смартфони минават много на заден план. Въпреки, че и трите модела разполагат с подобни възможности, те се усещат най-добре при премиум устройството Samsung Galaxy S24 Ultra. Това се дължи на комбинацията между интегрираните AI хардуерни възможности на новите Qualcomm чипове Snapdragon 8 Gen 3, тясната интеграция на самия производител, в комбинация с партньорството си с Google.

Резултатът е изключително ефективно улесняване на различни дейности, значително надграждане на възможностите на физическите компоненти и почти всичко се случва на фон. Или по желание на потребителя. Винаги сме се възхищавали на софтуерната оптимизация на Apple и техните iPhone, но този път Samsung, с помощта на Google може би успяват да достигнат това ниво. В някои AI възможности, дори и да надминат „ябълковия“ гигант.

Смартфонът – Оскар за поддържаща роля

Самата серия Samsung Galaxy S24 следва почти едно към едно външния дизайн на своите предшественици. Това е тенденция, която преследват почти всички водещи производителя в момента. Те залагат на изпипаните дизайни, обновяват хардуера и се опитват да добавят различни функционалности, които са най-вече софтуерни. Точно, заради това тазгодишната Samsung Galaxy S24 Ultra не опира толкова до самия смартфон, а до добавените AI възможности и интеграция хардуер със софтуер.

Премиум моделът запазва острите ъгли на корпуса, който вече не е изработен от алуминий, а от титан. Екранът се запазва като AMOLED LTPO с 1 440p резолюция и 120Hz опресняване, но вече не е заоблен по краищата. Samsung Galaxy S24 Ultra поема в посока на по-правоъгълните и остри форми. Това му придава визия и усещане за по-голям и тежък смартфон, независимо от титаниевия корпус. Което донякъде може да го отдаваме на интегрирания в смартфона стилус. Като размери, Galaxy S24 Ultra е със стандартен за премиум модел с 6.8-инчов екран.

Процесорът споменахме, че е Snapdragon 8 Gen 3, който е допълнително оптимизиран за AI дейности и изпълнен по 4nm архитектура. Тази година, Galaxy S24 Ultra идва само във версия с 12GB RAM, а мястото за съхранение започва от 512GB. Следват се тенденциите за по-малка опаковка, което означава липса на зарядно в комплекта. Батерията е с капацитет от 5 000 mAh, като максималната бърза скорост на зареждане е 45W.

„Галактическият“ AI

Като цяло, Samsung Galaxy S24 Ultra се стреми да представи почти най-доброто на пазара. По-специализираните модели на конкурентите може да предложат по-добри компоненти, като повече RAM или по-високо опресняване на екрана. Но силата на тазгодишната Ultra е другаде. Тя се крие в разширените и силно интегрирани AI възможности, които Samsung са обозначили като Galaxy AI.

Почти всяко приложение на компанията под егидата на One UI е със силно добавени функционалности подсилени от изкуствен интелект. Те включват симултантен превод, транскрипция на глас в текст, на почерк в текст, умно подреждане на бележки и др. Всяка една от тях се активират в съответното приложение от специалния знак на Galaxy AI. Възможностите на всяко зависи от съответната отворена програма. Има няколко уловки – първата е, че повечето приложения на Samsung са налични само след регистрация към компанията. Втората е, че за момента преводните възможности са налични само за осем езика, като всеки от тях трябва да се сваля отделно. Български за момента няма, макар в някои функции да присъства ограничено.

Подобренията в AI са значителни. Например, в момента Galaxy S24 Ultra разпознава много лесно ръчно изписан текст със стилуса. Прави го дори с моя почерк на лекар с премръзнали ръце. С някои по-абстрактни чертички, не се справя толкова добре, но и аз нямам много опит с писането чрез стилуса. Опцията за подреждане на текста, създаване на резюме чрез подточки е доста удобна, но както споменахме работи само с няколко езика. Прецизността варира, в някои ситуации изкуственият интелект се справя отлично, в други поддържа старата тенденция да предоставя неточности. Дори при поддържаните езици.

Зуума има тежката дума

Другият елемент, който впечатлява AI възможностите на новия Galaxy S24 Ultra е интеграцията в камерата. Още от 2020 г. Samsung въведе т.нар. 100-кратно увеличение в своя премиум модел. Тогава се усещаше повече като гимик – маркетингова функция, която няма много практическо приложение. В Galaxy S24 Ultra, компанията превръща дигиталното приближение в полезен инструмент.

Смартфонът разполага с две телефото камери – една 50MP с петкратен оптичен зуум и втора 10MP с трикратен. Първата е по-важна, защото чрез нея и AI обработка, Galaxy S24 Ultra прави феноменални снимки с десеткратно приближение. При това дори в нощни условия. Обработката става автоматично, което върши чудеса при снимането на статични кадри. Samsung жертва 10-кратния оптичен обектив от Galaxy S23 Ultra, за да може да предостави по-добри кадри при три и петкратно приближение.

При снимки на обекти в движение и намалена осветеност, AI-ът понякога дава малко повече свобода на въображението си. Например, снимането на хора от дистанция може да им добави малко по-неестествени усмивки. Подсилената оптична стабилизация позволява да се правят много по-прецизни кадри с десеткратния зуум и улеснява ползването на 100-кратния. Последният също получава AI ретуш, но все ситуациите му за използване продължават да са ограничени, а качеството варира значително.

Основната камера е 200MP, която помага за създаването на по-добри нощни кадри. Ахилесовата пета на Samsung Galaxy S24 Ultra е селфи сензора, който е само 12MP, но малкото пиксели се компенсират с различни AI възможности. Някои от които сме виждали – замъгляване на фона при портретни снимки и пр. Засега, Samsung Galaxy S24 Ultra разполага с едни от най-добрите камери на пазара за тази година, като за първи път излиза смело напред дори спрямо iPhone 15.

Даровете от Google

Samsung обяви засилено партньорство с Google в почти целия мобилен спектър – от смартфони до умни часовници. Южнокорейският гигант започва да жъне ползите от това сътрудничество. Първата е, че Galaxy S24 серията ще получи нечуваните до този момент седем години на софтуерна актуализация на лицензирания Android.

Втората е, че флагманските устройства за тази година на Samsung получават първи екстрата наречена Circle to Search. Това е нова възможност на Google за интернет търсене в рамките на дадено приложение. Чрез задържане на Home бутона (или на съответния жест) се изважда ново меню. В него можете да посочите с въртеливо движение за снимки или подчертаване за текст, което да бъде потърсено в рамките на търсачката на Google.

Тази функционалност е супер полезна, защото премахва необходимостта от създаване на скрийншот или копиране на отделен текст и отваряне на второ приложение за търсене. За момента работи само в някои приложения, като галерията със снимки, браузъра, някои социални мрежи и др. Друг проблем е, че напоследът самата търсачка на Google занижава прецизността на резултатите си. Това се отразява не само на Circle to Search, но и на базовата версия на услугата на компанията.

Предимства, недостатъци и въпросителни

Samsung напипаха правилната формула със своите Ultra версии на флагманите си, като комбинираха най-високия модел S и Note-а в едно устройство. Оттогава насам, южнокорейската компания само „дялка треските“ и „шлайфа ръбовете“. В случая с екрана – буквално. Премиум хардуера, силната интеграция със сфотуера и най-вече седемгодишната поддръжка на Android са големите предимства, които тазгодишния Galaxy S24 Ultra може да предложи и с които да ви изкуши.

Има един проблем, който все още Samsung не е отговорил еднозначно. В дребния шрифт е посочено „Galaxy AI функциите ще се предоставят безплатно до края на 2025 г. на поддържаните устройства Samsung Galaxy“. Това означава, че съществува вероятност, компанията да реши да обвърже новите AI възможности с платен абонамент. Предвид, че по-полезните функции изискват акаунт на Samsung подкрепят тази теза. От самата компания за момента уверяват, че платен режим няма да има до края на 2025 г., но не уточняват за след това.

Като изключим тази подробност, недостатъците са основно високата цена. Факт е, че от две години насам, прагът от 2 000 лева за премиум модел е отдавна преминат, но Galaxy S24 Ultra вече докосва 3 000 лева. Препоръчителната цена на 512GB версия, която стартира продажби в страната е 2 999 лева. Някои търговци го продават за 2 799 лева официално, при телекомите със субсидия и абонаментен договор също може да падне. Но пак, скокът в цената тази година е очеваден.

The post Samsung Galaxy S24 Ultra: Когато смартфонът мине на заден план appeared first on TechTrends България.

През годините имаше различни претенденти за тази титла – „кой ще е новия iPhone“. Apple възлагаха различни надежди на таблетите и умните часовници. Google експериментираха с умни очила с добавена реалност. Както и много други. Скоростният възход на генеративния изкуствен интелект (AI) размърда и фантазията на предприемачи и инженери. Те си зададоха въпроса – какво устройство, задвижвано от AI, може да замени напълно смартфоните?

Първите отговори не закъсняха. Humane представиха умна брошка, която премахва екрана на смартфона и разчита на проектор в ръката. Докато Rabbit създава изцяло нов „джобен приятел” – Rabbit R1. Той съчетава екран, скролер, бутон и гласово управление. Но дали те могат да за менят напълно смартфоните? Предвид големите AI добавки, които се задават в тазгодишните модели, задачата на новите претенденти се оказва още по-трудна.

Мъртвороденият Humane

Humane е първата, която скача на идеята за създаване на специализирани към генеративен AI помощник, който да замени смартфоните. Неговата умна брошка AI Pin може да прави почти всичко, каквото и умните телефони. Тя се закача на блузата/якето и се управлява от комбинацията чрез глас и жестове. Вторите са по-интересни, защото включват такива спрямо самото устройство.

Но AI Pin разполага с проектор, който да визуализира различна информация и действия на дланта на опъната към брошката ръка. Менютата и дейностите се управляват отново чрез жестове на пръстите на същата ръка. Функционалностите се припокриват с тези на смартфона. Търсене на информация, връзка с близки, разговори и чатове, следене на активността, пускане на музика и много други.

На теория нещата трябва да се правят по-лесно, заради гласовия контрол. За някои дейности не е необходимо дори да обръщате внимание на устройството. Реалността обаче може да се окаже друга. Всички опити за ползване на гласов контрол на публични или шумни места до момента са завършвали трагично. Дори с усъвършенстваните AI системи и шумоизолацията прецизността продължава да не е висока.

Отделно, алтернативните начини за контрол наподобяват тези на работа със смартфон. Умните телефони продължават да изглеждат по-практичния избор. На последно място идва и цената AI Pin струва 699 и 799 долара, колкото са достъпните флагмани при смартфоните. Вярно, джаджата на Humane е по-компактна, но функцията се припокрива с тази на умните телефони, а практичността е под огромен въпрос.

AI Pin е на път да се окаже „мъртвородено“ устройство. Humane успя да привлече над 200 млн. долара финансиране от Силициевата долина още през 2019 г., за да може да развие идеята си и да я представи на пазара. Последният обаче е доста скептичен и дори преди официалния старт на продажбите, компанията вече съкращава 4% от персонала си в началото на януари.

Rabbit R1 – заекът с потенциал

Rabbit от своя страна решава да погледне проблема от друг ъгъл. Те се концентрират върху основния недостатък на смартфоните – огромното количество приложения. За всяко действие вече се изисква отделно такова, което усложнява и забавя работата с телефона. Това е стара критика от различни технологични визионери.

Приложенията за смартфоните бяха създадени във времето, когато мобилния интернет беше изключително бавен, скъп и с малък капацитет. Те са отговор на тези проблеми, като съхраняват голяма част от информацията на самото устройство и се свързват с интернет само за обновяването ѝ. Това беше преди, на теория приложенията сега могат да бъдат премахнати и всичко да бъде достъпно през браузъра. Изградените смартфон екосистеми обаче наложиха тяхното използване.

Rabbit R1 иска да направи приложенията излишни. Устройството комбинира компактен дисплей, въртяща се камера, по един бутон и скролер. Ключовото при него обаче е операционната система, която е ориентирана изцяло към AI и то в такъв модел, който да разбира не само думите, но и действията на хората. Идеята е така да може да се предостави много по-прецизна интеракция между човека и машината. При това много по-бързо от досегашните модели на генеративен AI.

Демонстрацията на Rabbit R1 показва почти моментални резултати и то доста точни. Устройството е в процес на предварителни поръчки и при доста по-достъпна цена от 199 долара. Силата на Rabbit е в тяхната операционна система. Така, дори техният „джобен приятел“ да е просто допълнителна джаджа, която да допълни, а не да замени смартфона, то платформата може теоретично да се използва и за създаването на умен телефон.

Смартфоните отвръщат на удара

Случайно или не, покрай демонстрациите на Humane и Rabbit, Samsung и Google показаха как AI може да бъде вграден още повече в рамките на смартфоните. Новата серия Galaxy S24 демонстрира точно това сливане между изкуствен интелект и умен телефон. Доста експерти са на мнение, че най-ефективното прилагане на AI трябва да се случва повече на фон, вместо да му се поставя извънреден фокус.

Galaxy AI и новата функция на Google Circle to Search правят точно това. Функционалностите на изкуствения интелект се случват заедно със самата дейност на потребителя или надграждат вече съществуващи такива. Circle to Search например интегрира Google Search и Google Lens приложенията и позволява те да се „привикват“ в рамките на трето такова. Така, потребителите работят реално само в една програма, вместо да отварят три.

За съжаление, този подход не премахва самите приложения, а по-скоро оптимизира работата в тях. Тенденцията за сливане на AI и смартфоните ще продължи през тази година и все повече производители ще дават фокус на него. Няма да е изненада, съвсем скоро почти всеки новопроизведен умен телефон да разполага с подобна комбинация от функционалности.

Погледнато от друг ъгъл, нито Humane, нито Rabbit могат да предложат приложение на своите устройства, които да накарат потребителите да заменят смартфоните. Те могат да се разглеждат като специализиран интерфейс към съответните генеративни AI, а останалите възможности са по-скоро бонус. Този подход се оказа неуспешен за специализираните устройства за гласовите асистенти, за които вече почти никой не говори. Rabbit може и да се развие като успешна идея, но по-скоро като операционна система, а не чрез отделна джаджа. Големият проблем ще е убеждаването на производителите да използват тази платформа.

The post Има ли заек в AI шапката appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.