Фактът, че е почти монополист на подобни решения изстреля компанията скоростно нагоре. Освен приходите и печалбата ѝ, това развитие се проследява много добре през нейната пазарна оценка. Nvidia достигна 1 трлн. долара капитализация през пролетта на 2023 г., шест месеца по-късно през февруари я удвои на 2 трлн. долара, а за още четири – надмина 3 трлн. долара.

Така, тя се превърна в третия технологичен гигант, който през тази година е достигнал този праг. Засега това е за кратко, защото в рамките на няколко часа, пазарната оценка на Nvidia се върна на нива от 2.9 трлн. долара. Предвид позицията на компанията на пазара за AI корпоративни решения, средносрочната, а и дори дългосрочната перспектива за нея е тя само да расте. Microsoft покрай своите инвестиции в OpenAI в момента е най-скъпия технологичен гигант. Двете дружества имат всички възможности да изместят Apple като най-скъпи IT компании при това за дълго.

В клуба на трилионите

В дългогодишната история на Nvidia нейната пазарна оценка е гравитирала около 20 млрд. долара. Едва от 2016 г., производителят на видеокарти и графични процесори започва да влиза в полезрението на инвеститорите. От тогава насетне, тя расте с нормален темп за технологична компания. До 2021 г. 400 млрд. долара са максималния пик, който тя достига. Още оттогава Nvidia започна да обявява все повече разработки и инвестиции в AI технологиите. Самата пандемия допълнително ѝ помогна, като стимулира продажбите на PC и по-мощни лаптопи, заради ударната дигитализация на бизнеса и дистанционната работа.

Всичко това се оказва капка в морето, което Nvidia ще създаде в рамките на една година. Възходът на генеративния AI и жаждата на бизнеса за системи, които да могат да се справят бързо и успешно с изчисленията през 2023 г. изстреляха компанията в небитието. В рамките на същата година, Nvidia удвоява пазарната си оценка и за първи път минава първата психологическа граница от 1 трлн. долара. Тя е достигната само от най-значимите технологични гиганти, като Microsoft, Apple, Meta и Google.

Nvidia не само влиза в този престижен клуб, но и много бързо започва да задминава гореспоменатите IT мастодонти. През февруари 2024 г. е достигната втората психологическа граница от 2 трлн. долара. Това поставя производителят на видеокарти пред краля на е-търговията Amazon и властелинът на социалните мрежи Meta.

Само нагоре

Nvidia обаче няма спирачки. Компанията продължи да увеличава стремглаво цената на акциите си и стигаме до заветния 5 юни, когато тя достига 3 трлн. долара оценка. Само два гиганта остават в този диапазон – Apple и Microsoft. Дори за кратко, Nvidia задминава „ябълковата“ компания, която все още не може да се позиционира правилно в новата AI обстановка. Малко иронично е, че двете са със сходни оценки. Последният път когато това се случи беше през 2002 г., когато Apple се опитваше да излезе от дъното и години преди Стив Джобс да я промени напълно. Тогава двете компании имаха оценка от около 20 млрд. долара.

През следващите два дни на юни 2024 г., обстановката на фондовите борси се успокоява за производителя на видеокарти. В момента, неговата пазарна оценка е около 2.9 трлн. долара, но очакванията са, че съвсем скоро тя ще продължи да расте. Причината е, че Nvidia обяви, че планира да пуска по нов модел AI процесор и бизнес решение всяка година. Засега в това отношение, тя няма адекватен аналог по света.

AI треска и конкуренция

Растежът на Nvidia ще продължи поне докато не се случат две неща. Конкуренцията при AI чиповете да се изостри до нива, в които компанията няма да е основният доставчик и избор за бизнеса, а потребителите ще имат достъп до подобни решения в своите устройства. Или треската за изкуствения интелект се укроти и търсенето на подобни системи намалее драстично. Това е по-малко вероятно и затова ако някой ще може да спре Nvidia в близко бъдеще, то това ще е изострянето на конкуренцията.

Търсенето на AI чипове обаче се развива също толкова бързо, колкото и пазарната капитализация на водещия производител. На първо време, то е насочено към сървърите и центровете за данни, за да може облачните решения да са готови за подобни операции. Едва на по-късен етап ще видим качествени такива за крайни устройства. От години в мобилните процесори имат опция за обработка на AI, но на доста по-слабо ниво.

Microsoft, Apple, Qualcomm, Google и Intel обещават това да го пренесат при компютрите. При първите поколения от подобни процесори обаче няма да очакваме същите резултати, както ще се постигат от тези на специализираните AI сървъри. Което е царството на Nvidia.

Непоклатимият лидер

Засега Nvidia е непоклатим лидер в сферата на корпоративни AI чипове и системи. По данни на BBC тя държи 70% от продажбите, но конкуренцията бързо започва да се съвзема. Qualcomm обяви, че ще развива своите процесори с AI възможности не само за смартфони, но и за PC. Intel, Microsoft, Apple и AMD заявиха също, че ще разработват корпоративни и сървърни решения.

Най-силната заявка идва от AMD, което е и логично. Това е другият голям производител на графични процесори, а те са по-оптимизирани за AI изчисления, защото могат да правят по много паралелно, а не по едно, както са традиционните CPU-та. AMD обяви още миналата година подобни решения – сървърните MI300X, а през 2025 г. се очакват по-новите MI350 и MI400 през 2026 г.

Дотогава, Nvidia ще продължи да бъде властелин на AI процесорите в по-голям мащаб. Компанията натрупа солидна преднина през последните години. Всичко това се дължи на визията на основателя ѝ Дженсен Хуанг, който още през 2012 г. формира екипи, които да започнат работа по решения базирани на изкуствен интелект. Не говорим само хардуерни, но и за софтуерни такива.

Но всичко това изиграва ключова роля за напредналите възможности на Nvidia в момента. Първият суперкомпютър на OpenAI е доставен от компанията още през 2016 г. След което, Nvidia тихичко продължава иновациите в AI сферата, така че осем години по-късно да владее над 70% от пазара. Докато това е факт, компанията няма да има спирачки, след това, както Дъглас Адамс твърди – пазарът ще я регулира.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Идеята да се превърне всяко устройство в интелигентно и задвижвано от изкуствен интелект, отново излезе на преден план. За което са необходими процесори и специализирани чипове. Много от тях. Част от модерните смартфони вече имат подобни ядра с невронна мрежа. Но сървъри, лаптопи, настолни компютри – всичко това не е толкова готово да посрещне нуждите за AI революцията.

Графичните процесори и ускорители се оказват първоначален спасителен пояс. Комбинацията с традиции в този сектор и силна развойна дейност в сферата на AI трансформират Nvidia в истински технологичен гигант за два трилиона долара. Което е нож с две остриета, защото в един момент, същата компания може да се окаже монополист на голяма част от AI чиповете по света.

Нещо, заради което основателят и главен изпълнителен директор на OpenAI се опасява и търси трилиони долари за изграждането на нови производствени мощности. Това в комбинацията, че всички тазгодишни флагмански смартфони върнаха на мода AI функционалностите, а Qualcomm добавя разширени такива за своите мобилни процесори.

Ускорителят CUDA на ракетата Nvidia

В месеците преди пандемията малко хора са предполагали, че производителят на графични карти Nvidia ще се превърне в истински технологичен мастодонт. Все пак компанията дотогава е сравнително нишов играч. Акциите ѝ до края на 2019 г. са достигали максимална стойност от 70 долара за брой. В рамките на пет години те се изстрелват до над 900 долара или с 1290%. Nvidia е една от малкото корпорации, които надминаха пазарна капитализация от 2 трлн. долара, като в момента са на ниво от 2.26 трлн.

Причината е в повишеният интерес и развитие на изкуствения интелект (AI). Графичните процесори са подходящи за извършването на много паралелни изчисления, за разлика от традиционните. Което ги прави идеални, както до скоро за копаене на криптовалута, така и за AI операции. Допълнителен фактор е и програмният интерфейс CUDA, отново дело на Nvidia. Той позволява виртуализация на процесите и улеснява значително паралелните изчисления, спрямо другите интерфейси.

От 2015 г. Nvidia започва да развива CUDA в посока на AI изчисления, действие, което се отплаща значително десетилетие по-късно. В рамките на само две години, компанията също така вече не предлага само графични карти, но и специални системи за обработка на AI данни. Първоначално те наподобяват по-скоро решения сходни по обем и възможности на суперкомпютрите, но с времето нещата еволюират.

Комбинацията между акумулираното ноу-хау в графичните процесори и CUDA интерфейса позволяват на американския гигант да изгради голяма AI общност, която работи само с техните системи. Така се стига до момент, в който почти всяко голямо решение, базирано на изкуствен интелект се разработва посредством технологиите на Nvidia.

AI чиповете

В годините след 2017 г., Nvidia започва да създава специализирани чипове, които са фокусирани върху изчисления за изкуствен интелект. Първоначално те идват под формата на нещо като супер видеокарта за центрове за данни – моделът A100 е добър пример за това. През септември 2023 г. компанията пуска и първото си по-пълно решение – H100. То е базирана и на нова процесорна архитектура – Hopper. С което, Nvidia се опитва да затвори напълно целия цикъл свързан с хардуерния AI.

H100 може да се каже, че променя напълно правилата на играта. Nvidia не само започва да продава подобни решения на лидери в AI, като Google например. Но и да заделя хиляди от тях за изграждането на собствени облачни AI центрове. Техният капацитет ще се отдава под наем на всяка компания, която поиска и има пари да плати.

Ефективността на AI чиповете е ключов компонент. Ако можеш да постигнеш същата производителност и възможност за обучение на изкуствен интелект с по-малко процесори, то разликата в цената им се избива сравнително бързо. Предвид скоростното развитие на генеративния AI и огромния бизнес, който може да отвори, търсенето за капацитет ще расте със сходни темпове. Прогнозите на Bloomberg са, че до 2032 г. този пазар ще достигне 1.3 трлн. долара, докато през 2022 г. е само 40 млрд. долара.

Трилионните амбиции на OpenAI

Nvidia е може би най-силният играч при AI чиповете, но не е единствен. Google развива собствени процесори и сървъри, AMD също се опитва да върви по стъпките на своя конкурент в графичните карти, Apple, Samsung, Qualcomm и др. развиват решения в мобилния сегмент. Всеки един от тях се стреми да изгради процесорни възможности за обработка на AI изчисления.

Съоснователят на OpenAI Сам Алтман вижда проблема с процесорния капацитет. Затова той е започнал да търси крупни инвеститори, с които да изгради производство за AI чипове. С тях трябва да захранят сървърите на ChatGPT, Dall-E, Sora и другите езикови модели. Става дума обаче за наистина космически суми, като според някои източници достигат 7 трлн. долара. Според Алтман, всички графични карти няма да стигнат, за да се посрещнат нуждите за генеративния AI в близко бъдеще.

Експертите обаче смятат идеята му не само за екстравагантна, но и безумна. Сумата от 7 трлн. долара е огромна, с нея Алтман ще може да изгради центрове за данни с 40 пъти по-голям изчислителен капацитет от всички в САЩ плюс да изгради 100 завода за полупроводници и накрая ще му останат няколко трилиона ресто.

Много е вероятно, Алтман да преувеличава значително, за да може да събере пак голямо финансиране, но в доста по-реалистични рамки. Целта е OpenAI да изгради и хардуерен бизнес и така да затвори напълно цикъла на пазара на изкуствен интелект.

Неслучайно, Nvidia обяви, че видеокартите ѝ от най-високия клас ще могат да се използват, за работа с приложения с генеративен AI. Без да се налага да се минава през облачните сървъри. По този начин, в близко бъдеще пазарът може да се окаже достатъчно наситен с потребителски процесори, които да правят AI изчисления. Qualcomm също пусна мобилен чипсет с подобни възможности – Snapdragon 8 Gen 3, а тези на Apple имат също стабилно количество невронни ядра.

Отворен срещу затворен модел

Ситуацията с AI хардуера наподобява тази с езиковите модели на генеративния изкуствен интелект. Сблъскват се идеите за отворен срещу затворен подход. Създаден да брани първия, OpenAI постепенно се превърна в компания, която преследва втория при разработката на своите модели. В хардуерната част проблемът е идентичен – какъв тип софтуер го управлява най-ефективно.

Центърът на вниманието остава CUDA – архитектурата за момента е голямата разлика между това, което предлага Nvidia и конкурентите. Тя обаче е изцяло затворен модел, който се държи здраво от технологичния гигант. Затова, повечето водещи компании в тази сфера се обединяват с идеята да създадат аналог на CUDA, наречен OneAPI, който да разчита на отворен код. Така се появява фондацията UXL, като първите нейни резултати се очакват през втората половина на 2024 г. В нея влизат AMD, Intel, Google, ARM, Qualcomm, Samsung и др.

Бъдещето на силициевия AI е горе-долу ясно – до няколко години повечето масови устройства ще разполагат с изчислителни възможности да движат някои езикови модели. Самият изкуствен интелект от своя страна ще се нарои на по-специализирани алгоритми, които ще са по-оптимизирани за конкретен тип работа. Само най-обемните задачи ще изискват големи центрове за данни. Поне това е концепцията и на хардуерно ниво изглежда повече от постижимо. Споровете и битките ще са на софтуерно такова в съревнование на интерфейсите.

The post Силициевата обвивка на AI appeared first on TechTrends България.

В последните Nvidia се позиционира все по-силно и агресивно. Изстрелването на пазарната оценка на компанията и очакванията за засилващи се приходи само подкрепят тезата, че AI бумът е само в начална фаза и плодовете от него тепърва ще се обират. Освен ако регулаторния натиск не постави прекалено силни пречки за тази технология в близко бъдеще.

Големият риск за Nvidia е друг – опасността от ескалиране на конфликта в Тайван. Компанията е американска, но покрай корените на основателя си има много силно присъствие в островната държава. Една от причините за спадовете на акциите ѝ през миналата година, беше именно повишаването на напрежението в Тайван.

За кратко сред избраните

Nvidia за кратко влезе в заветния клуб на компаниите за трилион долара. Акциите ѝ достигнаха за кратък период цена от 411 долара за брой, което направи пазарната ѝ капитализация да набъбне до 1 трлн. долара. При затварянето на борсата на 30 май, книжата на компанията се върнаха до нива от 401 долара за брой или обща оценка от 990 млрд. долара. Краткото преминаване на капитализацията ѝ от 1 трлн. долара я постави наравно с други трилионни технологични гиганти, като Apple, Microsoft, Alphabet (корпорацията зад Google) и Amazon.

Тенденцията за растеж се очаква да продължи, а самият той е изключително скоростен през последните месеци. От октомври 2022 г. до момента акциите на Nvidia са поскъпнали с 226%, когато те са на нива от едва 124 долара за брой. Това прави Nvidia най-бързорастящата компания от разширения пазарен индекс S&P 500. Далеч превъзхождайки развитието на останалите технологични гиганти, които също отчитат възход през последните месеци.

Половината от този растеж обаче е осъществен през последния месец. На 1 май акциите на Nvidia се търгуват за 286 долара. Така, само до 30 май, компанията отчита ръст от 41.6%. Всичко това, в комбинация с оптимистичните средносрочни прогнози кара някои експерти да очакват, че пазарната ѝ капитализация може да достигне 1.6 трлн. долара в рамките на следващите няколко месеца.

Повече от оптимистична перспектива

Краткото преминаване на бариерата от трилион долара е важна стъпка в развитието на една мега корпорация. Постоянните членове в момента са Amazon, Apple, Microsoft, Google и петролната Saudi Aramco са настоящите членове на този клуб. Tesla и Meta (Facebook и Instagram) достигнаха това ниво, но само за кратко и засега не се завърнаха над заветната бариера. Ситуацията с Nvidia е повече от оптимистична, че производителят на видеокарти ще я премине отново и най-вероятно задържи позициите си там.

Най-видимата и краткосрочна индикация са предстоящите финансови резултати на компанията за второто тримесечие на 2023 г. Nvidia вече даде предварителни очаквания, че приходите ѝ ще се увеличат с внушителните 50% на годишна база. Това всъщност беше и поводът, акциите ѝ да скочат за последната седмица и да достигнат границата от 1 трлн. долара.

Дългосрочните перспективи също са повече от положителни. Nvidia инвестира значително в суперкомпютри, развойна дейност с AI, както и продължава своята дейност за изработването на графични чипове и карти. Американската компания става ключов производител на процесори, особено предвид недостига на полупроводници през последните няколко години.

Достигането на оценка от трилион долара е също така внушително и поради факта, че сделката за придобиването на ARM пропадна. Nvidia срещна силен регулаторен отпор и се отказа от купуването. Ако трансакцията беше минала, щеше да превърне американската компания в един от най-влиятелните играчи на пазара за процесори в глобален мащаб.

Тайванският риск

Потенциалът на AI в момента е движещата сила на растежа на Nvidia. И компанията тепърва го разгръща, с пускането на системи фокусирани към работата на изкуствения интелект. Което ще бъде надежден, постоянен и растящ източник на приходи за компанията. Генеративният AI е изправен пред все по-силен натиск за регулация, но това надали ще повлияе върху търсенето на системи за неговата работа.

По-големият риск за Nvidia идва от геополитическата сцена и това е евентуалната ескалация на ситуацията около Тайван. Отношенията между островната държава и Китай са все по-обтегнати, особено в контекста с войната в Украйна. Ако избухне там активен конфликт цялата технологична индустрия ще пострада много силно.

Nvidia има силно присъствие в Тайван – значителна част от нейните производствени и развойни бази са разположени там. Компанията прави опити да диверсифицира географски своите ключови обекти. Например, през 2023 г. дружеството обяви, че изгражда четири суперкомпютъра – два от тях са в САЩ и два в Тайван.

Това подсигуряване ще отнеме време за всичките ѝ операции, освен това Nvidia има присъствие и в Китай. Пекин почти сигурно ще попадне под ударите на жестоки санкции от страна на Вашингтон и Запада, ако ескалира конфликта ѝ с Тайпе. Затова и геополитическата обстановка ще е ключова за развитието на Nvidia.

The post Nvidia влезе в клуба на компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.

Това не попречи на технологичния милиардер да изрази своята радост в Twitter. Най-малкото, че по този начин личното богатство на Илон Мъск също се увеличи с 25 млрд. долара за един ден. Към момента на написването на статията, пазарната капитализация на Tesla е 1.025 трлн. долара, при цена на акция от 1 017 долара за брой. От лятото на 2020 г. компанията отчита силен ръст, който контрастира с доскорошното почти непроменливо представяне на фондовата борса.

Сделката с Hertz

Какво изстреля акциите на Tesla в рамките на един ден с близо 13% за ден? Това беше съобщението, че конгломератът за коли под наем Hertz е решил да замени 20% от своя автопарк с моделите на производителя на електромобили. Общо са поръчани 100 хил. броя от достъпния Model 3 за общо 4.2 млрд. долара. Ако сумата е вярна, тъй като не е официално оповестена, това означава, че Herz е платила почти пазарната цена за електромобил – нещо рядко срещано при подобни сделки за толкова голямо количество коли.

„Да изясня нещо, колите са продадени на Hertz без отстъпки“, потвърди единствено Илон Мъск в социалните мрежи.

Договорът между двете компании дава индикации, че електромобилите стават все по-масови, а колите на Tesla са един от първите избори на клиентите. Особено за ключови такива, като Hertz. Те ще са налични за големите пазари на компанията за коли под наем в САЩ и Европа от началото на Ноември. Освен това, Hertz планира да инсталира хиляди зарядни станции в своите офиси, откъдето се взимат автомобилите.

„Електромобилите са вече масово явление и ние едва сега започваме да виждаме търсенето за тях по света“, коментира Марк Фийлдс, временния главен изпълнителен директор на Hertz, в прессъобщение на компанията.

Ключова за всички

Сделката се оценява като ключова поради много фактори. Както за Hertz, така и за Tesla. Първата компания таман излиза от процедурата по възстановяване след банкрут и това е важна стъпка в нейното преструктуриране и нова стратегия. За Tesla, това е голям удар, защото показва потенциала, както на нейните модели, така и на електромобилите, като цяло.

Hertz трудно преживя коронавирус пандемията. През май 2020 г. тя влезе в процедура по банкрут, поради огромни задължения и опасност да спре оперативна дейност, заради локдауните. Тя излезе от това състояние преди четири месеца, когато започнаха ваксините да стават все по-достъпни и хората да се връщат към нормалния си ритъм на живот и съответно да пътуват.

Голямата поръчка на Model 3 ще помогне на Tesla да възобнови производството му. Компанията преразпредели доста от капацитета си към новия хетчбек Model Y през последните месеци. Интересът към Model 3 беше леко спаднал.

Поръчката на Hertz крие и потенциален проблем за Tesla в средносрочен план. Колите под наем много често се обслужват от компанията в рамките на година-две. Обикновено докато натрупат даден километраж. После се пускат на вторичния пазар на половин цена от продажната. Това може да подкопае потенциални поръчки за Tesla след няколко години.

В ексклузивния клуб

Вече сме писали за клуба от компании от над 1 трлн. долара и той досега беше съставен изцяло от IT гиганти. Това са Apple, Amazon и Microsoft, които минаха оценката от 2 трлн. долара. В момента две от тях са още там – Apple с 2.5 трлн. долара и Microsoft с 2.3 трлн. долара. Amazon и Alphabet (холдингът в който влиза Google) са с по 1.5 трлн. долара. Facebook все още не може да прескочи границата и към момента е с оценка от 930 млрд. долара, независимо от проблемите, с които се сблъсква през последните месеци.

Tesla има доста общо с гореизброените. Много експерти я разглеждат повече като технологичен стартъп, а не като автомобилен концерн. Тя се опитва да взима доста от подхода на Apple при дизайна и маркетинга. Освен това, Tesla набляга доста на софтуерната разработка в своите модели, особено, когато става дума за автопилотът и автономните им възможности. Тук си казва думата опита на Илон Мъск, като човек дошъл от софтуерните среди.

Надценена ли е Tesla

Трудно ще повярвате, че в момента на борсата Tesla струва повече от Volkswagen, Toyota, General Motors, Ford, BMW и Honda… при това взети заедно. От друга страна, производителят на електромобили продава много по-малко от изброените по-горе по отделно. Може да се каже, че тази оценка е значително надута.

От друга страна има няколко фактора, които в много дългосрочен план биха направили Tesla доминираща компания в автомобилния сектор. Първият и основния е имиджа ѝ. Подобно на Apple, Tesla има много голяма разпознаваемост като марка. В САЩ тя е синоним за електромобилите, както iPhone за смартфоните. В някои други развити пазари ситуацията е сходна.

Другият силен коз на Tesla е паралелната ѝ работа с автопилота на нейните модели. Компанията е приела подход, при който крайната цел е да направи колите в даден момент напълно автономни. За известно време автопилотът беше отлична функционалност, но след поредица от катастрофи, започнаха разследвания срещу Tesla.

Сега, регулаторите в САЩ натискат компанията да вземе мерки и да подобри автопилота, както и да засили сигурността на водачите, които го ползват. Освен това, Tesla е редовно критикувана, че понякога използва крайни потребители (с тяхното съгласие – бел. ред.) да изпробват в реални условия напълно автономната система. Което може да доведе до фатални инциденти.

Дали Tesla ще се задържи в клуба на компаниите за трилион долара? Ако се появят още големи клиенти – най-вероятно отговорът е да. Но компанията може да си навлече доста неприятности ако нейната автономна система не работи, както и ако не успее да се справи с производствените проблеми. Последните са част от ежедневието на Tesla от създаването на Model S.

The post Tesla влезе в клуба на компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.

Въпреки, че капитализацията на фондовите пазари не винаги е индикатор за истинската стойност и перспектива за развитие на фирмите, тя е отражение на няколко тенденции от последната година, година и половина. Отделно, може да очакваме промени през следващите периоди, заради няколкото предстоящи нови развития сферата на технологиите, но и на регулациите на IT гигантите. Това може да предопредели, дали Apple ще продължи да бъде лидер в сектора по пазарна оценка или ще има размествания.

Успехът на Microsoft

Microsoft е с най-висок ръст на акциите от началото на 2021 г. от всички технологични гиганти с 19% увеличение. Това се дължи на стабилната перспектива за растеж на дружеството, която беше затвърдена донякъде и покрай коронавирус пандемията. Софтуерният гигант успешно диверсифицира портфолиото си и вече не е зависим само от платформата Windows и Office, но развива с добри темпове облачните услуги и все по-усилено навлиза в гейминга.

Това е ясно видно във финансовите резултати за счетоводната 2020 г. Звеното за облачни услуги формира една трета от приходите на компанията и за първи път се превръща в най-доходоносния сегмент. Ръстът на постъпленията на годишна база при нея е 24%, който е и най-висок средо станалите звена в софтуерния гигант.

Пандемията допринесе значително за тези тенденции, като дистанционната работа повиши търсенето на продуктивни и облачни решения. Тя също така доведе и до по-добри приходи на гейм звеното, което е друг сегмент с потенциал за дългосрочен растеж. Microsoft инвестира силно в него, като в края на 2020 г. обяви, че придобива големия гейм разработчик Bethesda Studio за 7.5 млрд. долара.

Всичко това в комбинация с положителната перспектива за растеж и през новата счетоводна година, изстреля акциите на компанията. Което е основната причина, тя да постигне оценка от 2 трлн. долара преди Amazon.

Ключовият Windows 11

Дали Microsoft ще задържи тази капитализация в по-дългосрочен план ще зависи от реакцията на потребителите, бизнеса, разработчиците и акционерите след обявяването на новия Windows 11. Това ще се случи на 24 юни, като компанията постигна 2 трлн. долара оценка буквално часове преди официалната премиера.

Доста информация изтече за Windows 11, а вече той е официален. Новата операционна система ще представи поредния редизайн на старт менюто и таскбара, както и такъв на самите прозорци. Стремежът на Microsoft в общи линии не се е променил – дружеството се опитва да изгради универсална платформа за максимално разнообразни и продуктивни устройства. Някои от целите са подобрен мултитаскинг, ползване на няколко екрана и др.

Друг елемент, най-вероятно ще бъде изцяло изградения наново магазин за приложения. Това потенциално ще включва нови технологии и инструменти за създаването на програми в него. Всичко изброено дотук беше визия на Microsoft от Windows 8, която така и не беше постигната по балансиран начин. Потенциална негативна реакция на потребителите, бизнеса и разработчиците, може да изнерви инвеститорите и оценката от 2 трлн. долара да бъде загубена през следващите дни.

Регулаторни неволи

В по-дългосрочна перспектива, Microsoft има един силен коз пред своите основни конкуренти. Това е, че компанията премина преди 15-20 години през ада на регулациите и антимонополните разследвания и тя вече не е на фокус при тях. За сметка на това, Apple, Amazon, Google и Facebook се очертава да попаднат в светлините на прожекторите на властите не само в САЩ, но и в Европа.

В Щатите вече има подготвени законопроекти за стриктни регулации на технологичните гиганти, които може да ударят много силно изброените компании. Срещу някои от тях има започнати антимонополни разследвания, както в САЩ, така и в Европейския съюз. Най-лошият сценарий в предложената нова регулаторна рамка от политиците във Вашингтон предвижда дори разцепването им на части.

За момента, Microsoft не е обект на разследвания за злоупотреба с монопол или пък са водени публични изслушвания с техния главен изпълнителен директор в тази посока. За разлика от Apple, Amazon, Facebook и Google. Ако четирите гиганта попаднат под ударите на властите, то те почти сигурно ще изгубят доста от пазарната си капитализация. Тя също може да се изпари и при потенциалното разделяне на части на някоя от тях. Което дава поне засега успокоение на Microsoft за тяхното дългосрочно бъдеще. Освен, ако в един момент, властите в САЩ и Европа не решат да включат софтуерния гигант отново в своите антимонополни планове.

The post Microsoft достигна пазарна оценка от 2 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

Облачните услуги на Microsoft са в центъра на растежа, но той присъства във всички основни звена на софтуерния гигант. В края на годината, своя дебют направи и гейм конзолата от ново поколение Xbox Series X. Като цяло пандемията и работата от дистанция поставиха редица услуги и продукти на компанията на фокус, като всяко отчита двуцифрен ръст.

По пътя към заветната 2 трлн. долара оценка

Приходите на Microsoft за последното тримесечие на 2020 г. (и второ за фискалната – бел. ред.) се увеличават със 17% на годишна база до 43.1 млрд. долара. Печалбата обаче бележи по-голям скок. Оперативната такава с 29% до 17.9 млрд. долара, а нетната – с 33% до 15.5 млрд. долара.

Очакванията на анализаторите бяха за стабилен ръст, но не и за темповете, които Microsoft обяви. Те бяха средно за 40.2 млрд. долара приходи и 1.64 долара печалба на акция. Технологичният гигант постигна 2.03 долара за акция при последния индикатор, показва проучване на Bloomberg. Последният финансов резултат е и 14-то поред тримесечие с двуцифрен ръст на приходите.

Това доведе до ръст на пазарната стойност на компанията на финансовите пазари с 4.7%. Към обяд на 27 януари, Microsoft се оценява на 1.757 трлн. долара, което е най-високата капитализация в историята на софтуерния гигант. Корпорацията наближава заветната стойност от 2 трлн. долара, която беше достигната от Apple през лятото на 2020 г. В момента, „ябълковата“ компания също отчита стабилен ръст и е с пазарна капитализация от 2.4 млрд. долара.

Тайната е в облака

За отличните резултати на Microsoft споменахме, че основна вина имат облачните услуги. Те са едно от трите основни звена на софтуерния гигант и отчитат 23% ръст на продажбите до 14.6 млрд. долара. Звездата при тях е корпоративната облачна платформа Azure, която отчита ръст от 50% на годишна база. Това се дължи на все по-големия брой клиенти, които преминават към дигитално управление и дистанционна работа. Подобна тенденция се наблюдава и от другите големи доставчици на облачни системи, като Google и Amazon.

Приходът на облачните версии на Office 365 също нарастват с 21% през последното тримесечие на 2020 г., а тези на Microsoft 365, които включват комбиниран абонамент на Office и Windows се увеличават до 28%, обяви Еми Худ, главен финансов директор на софтуерния гигант. Тя допълва, че продажбите им не са свързани само със сектори, които не са пряко засегнати от пандемията, но вече се наблюдава интерес и от много засегнати индустрии.

„Забелязваме признаци на възстановяване сред различни сектори, както и подобрение при малките и средни предприятия“, коментира Худ, като се базира на наблюденията на компанията спрямо продуктите които предлага. „Очевидно потреблението е в по-добро състояние от първоначалните очаквания“.

Ролята на PC и гейминг пазара

PC пазарът отчита най-силната си година от десетилетие насам, покрай коронавирус пандемията. Microsoft все още е обвързан доста силно с него и това възстановяване подсилва резултатите на компанията. Този сегмент на софтуерния гигант отчита ръст на приходите от 14% на годишна база до 15.1 млрд. долара.

Любопитно е, че приходите от инсталирани от производителите системи Windows се увеличават само с 1% на годишна база. Отново потребителските и облачни услуги на платформата са на фокус с 10% ръст. Собствените хардуерни продукти от линията Surface на Microsoft се отчитат с повишение от 3%.

Акцентът при потребителските продукти обаче е Xbox звеното, което отчита ръст от 40% на приходите. Те са подсилени и ще бъдат подсилвани от новото поколение конзоли Xbox Series X и S, които дебютираха на пазара през ноември. Два месеца по-рано, Microsoft консолидира абонаментните си гейм услуги (включително и опция за облачен гейминг в САЩ) под шапката Xbox Game Pass, който също е и ще бъде важен източник на приходи в звеното за видеоигри.

Интересът към последните през изминалата година се повиши многократно, покрай пандемията. С което сделката от септември, с която софтуерният гигант придоби ZeniMax Studio, който стои зад гейм издателя Bethesda, за впечатляващите 7.5 млрд. долара, изобщо не може да се смята за изненада. Чрез нея Microsoft получи голямо портфолио от хардкор игри и франчайзи, като Quake, Doom, Fallout, Prey, Rage, Elder Scrolls и др., като така допълнително разширява възможностите си в гейм индустрията.

The post Силните финансови резултати на Microsoft оцениха компанията за 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Доскоро, беше немислимо достигането на някое дружество от пазарна оценка от един трилион долара. Това е хиляда пъти повече от богатството на един милиардер. В рамките на две години няколко компании официално преминаха тази граница, а някои дори успяха да се задържат над нея. Общото е, че това са щатските технологични гиганти.

Apple беше първата от тях, която през август 2018 г. преминаха макар и за няколко седмици оценката от 1 трлн. долара. Тя веднага беше последвана от Amazon, която също не успя да задържи дългосрочно заветната пазарна капитализация в рамките на 13-цифрено число.

През 2019 г. към този клуб се присъедини и Microsoft, а през януари тази година, софтуерният гигант беше последван от Alphabet – холдинговата компания-майка на Google. Така, от четирите най-големи технологични компании в света, единствената, чиято пазарна капитализация още не е надминала 1 трлн. долара е Facebook.

Другите първенци

Ще си кажете, че е нормално IT секторът да е сред най-успешните бизнеси в момента, особено предвид технологичната трансформация, през която минава световната индустрия. Обективно погледнато, първата компания, която преминава границата от 1 трлн. долара е петролната компания PetroChina и до голяма степен е под контрола на Пекин. В края на 2007 г. тя дебютира на световните финансови пазари, като акциите ѝ се търгуваха едновременно на Шанхайската, Ню Йоркската и Хонконгската фондови борси.

За много кратко време, оценката на PetroChina преминава заветната граница, най-вече заради надута пазарна оценка и висок интерес от китайски инвеститори. При започване на търговията в Ню Йорк, обаче акциите ѝ рязко поевтиняват и реално компанията се окичва с тази титла само в рамките на часове.

Има и друга причина, поради която, много анализатори пренебрегват постижението на PetroChina. Петролният гигант пуска на пазара едва 14% от всичките си акции, като останалите 86% остават в ръцете на компанията-майка, зад която седи здравия контрол на китайското правителство. Това е породено от факта, че Пекин има стриктна политика да държи в своя орбита ключови предприятия. Затова, Западния свят разглеждат повече PetroChina като държавен монополист, а не като частна компания.

В сходна ситуация преминава първично-публичното предлагане (IPO) и на саудитския петролен гигант Saudi Aramco. През декември, компанията дебютира на Саудитската фондова борса Tadawul в Рияд и през първия ден достига оценка от 1.88 трлн. долара. В рамките на още няколко дни търговия, дори се докосва до титлата на първата компания с пазарна капитализация от 2 трлн. долара. След което се връща на нива от 1.8 трлн. долара.

Saudi Aramco е дружество, основано от Кралското семейство на Саудитска Арабия и реално е държавно предприятие. Пуснатите акции на борсата Tadawul представляват едва 1.5% от всичките книжа, като целият контрол продължава да е в ръцете на Рияд. След, дебюта на фондовите пазари, Saudi Aramco привлича над 26 млрд. долара.

Голяма част от новопривлечените средства обаче не остават в компанията. Те се използват, за да се захрани публичният фонд PIF на Саудитска Арабия, който финансира различни индустриални и отбранителни проекти на петролната държава. С други думи, парите от IPO-то ще отидат до голяма степен за ново въоръжение и финансиране на прокси конфликтите на Рияд в региона на Персийския залив.

Причината за големия инвеститорски интерес, е, че Saudi Aramco е най-големият износител на петрол в света. Факт, който не може да бъде пренебрегван от пазарите. Затова интересът към надутите откъм оценка акции и минималния дял, който беше пуснат на борсата, за повечето брокери е оправдан.

Включване на инфлацията в действие

Ако се питате как компании достигат тези размери, които в рамките на две години преминаха първо границата от 1 трилион, а после и от 2 трилиона долара, а преди това не е имало, има доста просто обяснение. То се нарича инфлация – основният инструмент, който движи растежа на съвременната икономика. С други думи, ако изравним пазарните оценки на компании от близкото и по-далечно минало, може да извадим примери, които достигат и дори надхвърлят тези на технологичните компании в момента. Има и друг проблем – финансовите пазари не са съществували по същия начин, по който те фигурират днес.

Поради тази причина, следващите няколко примера имат за цел по-скоро да илюстрират, че и в миналото са съществували големи компании, които биха съответствали на днешните корпоративни гиганти. Като някои от тях са с доста интересна история около дейността им или достигането на тези мащаби.

Ако погледнем в най-близкото минало, има компании, които в края на 90-те години, след корекция за инфлация, са много малко под заветната оценка от 1 трлн. долара.

Такъв е General Electric, който достига пазарна капитализация от 600 млрд. долара през 2000 г., което се равнява на около 911 млрд. долара днешни пари. Година по-рано един от обещаващите технологични гиганти също е на „една ръка“ разстояние от трилионния клуб.

В апогея на персоналните компютри, Microsoft е най-голямата компания в света, по време на т.нар. „дотком“ балон, акциите на гиганта се изстрелват с висока скорост до 613 млрд. долара през 1999 г. Което изравнено с инфлацията означава около 930 млрд. долара съвременни пари или много малко под заветната линия от 1 трлн. долара.

Следващият голям пример и първи, който достига заветния праг в преизчислени пари е от началото на XX век и отново ще стане въпрос за петролен гигант. Това е щатския Standard Oil, който преди да бъде разцепен от правителството на САЩ разполага с активи за около 1 трлн. долара. Компанията се разраства като мощен частен монопол и в стремеж да се насърчи конкуренцията е разделена на части през 1911 г.

Най-голямата компания в историята си остава Dutch East India Company, определяна и като първата международна такава. Нейните кораби държат дълго време пълен монопол на морската търговия между Европа и Далечна Азия. Тя е рожба на идеята на отделните превозвачи, че обединени, ще имат повече сила и възможности за постигане на целите. Пазарната ѝ капитализация в най-добрите ѝ години варира около 8 трлн. долара.

Първият икономически балон

Другите рекордьори по пазарна капитализация, ако приравним оценките им към днешни пари са доста дружества достигнали пика си по време на първия финансов балон в историята. Това е т.нар. „мания по лалетата“ през 1637 г. в Холандия. Историята на периода е сама по себе си доста интересна, като в центъра ѝ е абсолютно фалшивата компания и първа финансова пирамида – Mississippi Company. Накратко – тя обещава на инвеститорите, че разполага с големи плантации по поречието на река Мисисипи в Северна Америка и кораби с които да превозва огромни запаси от лалета. Активи, с които реално не разполага. В пика на холандската борса, оценката ѝ достига съвременния еквивалент на 6.5 трлн. долара.

Сходна е историята на друга голяма компания от същото време – South Sea Company. Основана във Великобритания, тя получава монопол за търговията между Острова и Южна Америка. Оценката ѝ достига 4.3 трлн. долара, преди да се разбере, че реално не осъществява никаква дейност.

The post Компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.