В света на безжичните слушалки това е цяла вечност, особено когато повечето производители обновяват своите премиум линии на всеки две години. През това време на пазара излязоха алтернативи като Sony WH-1000XM5 и XM6, Bose QuietComfort Ultra и Apple AirPods Max 2. Въпреки дългото чакане, Sennheiser Momentum 5 Wireless влизат в битката с увереност, доказвайки старата поговорка, че бавното и стабилно темпо наистина печели състезанието. Особено, когато е маратон.

Дизайн и комфорт: Елегантност с малки компромиси

Отличителна чера на Sennheiser е, че по отношение на дизайна поставят повече функционалността пред красотата. Разликата между четвъртото поколение и Sennheiser Momentum 5 Wireless е трудно забележима. Общият дизайн с големи овални чашки ще бъде познат на феновете на марката, малките детайли, но атрактивната текстилна повърхност на лентата за глава, им придават по-премиум визия.

Въпреки, че не са от най-леките на пазара с тегло от 290 грама, те са изключително удобни за продължително слушане. Sennheiser Momentum 5 Wireless са стабилни дори при интензивни разходки и предлагат добре премерен натиск върху ушите. Единствените ни леки забележки по отношение на конструкцията са свързани с чашките, които на допир се усещат леко пластмасови. Освен това, за разлика от някои конкуренти, те не се сгъват напълно, а само се завъртат хоризонтално.

Сензорното управление е отлично реализирано, като големите външни повърхности на чашките позволяват по-лесен и прецизен контрол с жестове и допир. Плъзгане нагоре за сила на звука или настрани за смяна на песента, като системата реагира бързо и точно.

Технологии от ново поколение

Като компания, за която „звукът е на първо място“, Sennheiser интегрира в Momentum 5 Wireless редица модерни функции и възможности. Слушалките поддържат Bluetooth 5.4 (с обещано обновяване до 6.0), включително кодеците SBC, AAC и висококачествените aptX HD, aptX Lossless и aptX Adaptive.

Едно от големите предимства на Sennheiser Momentum 5 Wireless е тяхната батерия. Тя издържа до невероятните 57 часа с едно зареждан, при това с включена активна шумоизолация (ANC). За сравнение, моделите на лидерите от Sony и Bose обикновено достигат само до 30 часа. Една полезна екстра на слушалките е лесният достъп до батерията и съответно – нейната подмяна. Пак ще ви трябва специализирана Li-ion такава, но възможността за поправка и удължаване на живота на устройството не е за подценяване.

Sennheiser Momentum 5 Wireless разполагат с функцията Multipoint, която позволява връзка с две устройства едновременно. Чрез нея можете да имате връзка, както със смартфона си, така и с лаптопа, , като превключването става безпроблемно. За почитателите на пространствения звук е наличен Dolby Atmos, който създава триизмерно възпроизвеждане, като скоро се очаква и добавяне на функция за проследяване на въртенето на главата.

Всичко това се управлява през приложението Smart Control Plus, което предлага широки възможности за персонализация, включително 8-лентов еквалайзер. Някои от полезните му функции е опцията да се пренастроят жестовете за управление на слушалките. Това важи за повечето модели на Zennheiser и като цяло в софтуерно отношение, компанията също е с едни гърди напред спрямо конкурентите.

Активно шумопотискане и качество на разговорите

Sennheiser са положили сериозни усилия да подобрят активната шумоизолация (ANC). Momentum 5 използват общо осем микрофона или два пъти повече от предишния модел, което води до три пъти по-добро потискане на шума в средния честотен диапазон.

В реални условия ANC се справя много добре с трафика, вятъра и шума от климатици. Макар че не достига нивото на абсолютна изолация, предлагано от Bose или Sony, ефектът е по-скоро на „омекотяване“ на околните звуци, което прави слушането в шумна среда много приятно. За някои потребители това може да е плюс, за други – минус. За тези, които искат пълна изолация от околния свят, ANC може да не им хареса. Но, при тези, които искат да не губят напълно представа за заобикалящия свят Sennheiser Momentum 5 Wireless са идеални.

Качеството на разговорите е сред най-добрите в класа. Слушалките ефективно изолират гласа на говорещия от вятъра и уличния шум, като гласовете звучат естествено и ясно, избягвайки механичното звучене на някои конкуренти.

Качество на звука: Музикалност и детайл

Momentum 5 Wireless са оборудвани с 42-милиметрови динамични драйвери, вдъхновени от легендарната серия HD 600. Звукът е богат, плавен и рафиниран, предлагайки изживяване без напрежение и умора. Слушалките се представят най-силно при средните честоти. Предлагат естественост и проницателност, които дават на вокалите емоционална интимност. При ниските честоти или басът е по-скоро богат и плътен, отколкото стегнат и агресивен. Това придава на музиката обем и топлина, макар феновете на по-бързия и аналитичен ритъм може да предпочетат звученето на Sony.

Слушалките се справят отлично с пресъздаването на фините промени в тоналността, балансирайки между изтънченост и забавление.

Интересно е, че качеството се подобрява още повече при използване на кабелна връзка. Поддържат се 3.5 мм жак и USB-C, като през USB-C могат да се възпроизвеждат файлове до 24-bit/96kHz, което добавя още повече дълбочина и сладост към звука.

Заключение

Sennheiser Momentum 5 Wireless отбелязват триумфалното завръщане на марката в потребителските премиум слушалки. Те предлагат комбинация от невероятен живот на батерията, стилен дизайн и звук, който е едновременно богат и детайлен.

Ако бюджетът ви не позволява да преминете към по-скъпите модели като Sennheiser HDB 630 или Sony WH-1000XM6, то Momentum 5 Wireless са очевидният и отличен избор за всеки един меломан.

The post Sennheiser Momentum 5 Wireless: Премиум безжични слушалки, които поставят звука преди всичко appeared first on TechTrends България.

Воден от убеждението, че ако ще трябва да дам 500 лева за безжични слушалки, то по-добре да са от големите тип Over the Ear, а не тапи. Защото редицата компромиси, които потенциално предлагат няма да бъдат компенсирани от силната им компактност.

Е оказа се, че съм грешал при това доста силно. Sennheiser Momentum True Wireless 4 разбиха на пух и прах представите ми за слушалки тип тапи. Като по показатели се доближават доста близо до верните ми големи и обмени Sony. Докато цената им е сравнително съпоставима. Sennheiser Momentum 4 (изпускаме TW за по-кратко оттук насетне – бел. ред.) струват в момента 579 лева в онлайн магазина на VSystem, които предоставиха тестовата бройка. Личното ми Sony XM4 е със 100 лева по-евтино, но е и модел вече на няколко години, а по-актуалният XM5 е със 100 лева отгоре.

Sennheiser Momentum 4 предлага чист и кристален звук, лесна връзка, добър микрофон, удобен дизайн и управление, издръжлива батерия и нелошо активно шумопотискане (Active noise cancelation – ANC). Все елементи, които поединично, комбинативно или дори кумулативно са сред водещите недостатъци на повечето слушалки тип тапи на пазара. Което обикновено води до сравнително бързото ми разочарование от тях и връщане към доброто старо Sony малко след това. Sennheiser Momentum 4 са на път да се превърнат в първите True Wireless слушалки, които ще ми станат основни за употреба. Ще се опитам да се обоснова малко по-подробно в ревюто.

Дизайн, кутия и батерия

За феновете на Sennheiser, новите Momentum 4 не се различават външно повече от предходния модел. Самите слушалки са с кубична форма, като нямат висящи надолу „рамене“. Външният им панел е достатъчно широк и лесен за достигане и управление чрез допир. Тестовата бройка също идва в емблематичния цвят за компанията – медено кафяв. За любителите на по-класическите окраски, Sennheiser Momentum 4 идва още в черно и графитено сиво.

Слушалките отново идват с кутия за съхранение станала емблематична за марката – с платнен и релефен корпус. Елегантна и се усеща по-лека отколкото изглежда на пръв поглед. Тя дава до три допълнителни заряда на слушалките, които от своя страна издържа до седем и половина часа. Така общо с едно зареждане на кутията Sennheiser Momentum 4 могат да изкарат до 30 часа ползване. Дори еднократната издръжливост на самите слушалки ви дават до един работен ден слушане на музика, разговори и др.

Мембраните, които идват в комплекта също са подобрени спрямо предходния модел. При Sennheiser Momentum 4 те вече могат да се мият, което значително повишава хигиената им. Един от основните ми проблеми с подобни безжични слушалки са точно мембраните и, че много трудно намирам размер, който да ми пасне комфортно. При Sennheiser Momentum 4 това се случи със сложените по подразбиране. Освен тях имате още три чифта размери, с което би трябвало индивидуалните капризи на голяма част от потребителите да е задоволена.

Подобреният хардуер

Ако визуално Sennheiser Momentum 4 не се отличават от своите предшественици, то хардуерно и като възможности би трябвало да ги превъзхождат значително. Нямам лични впечатления от предишния модел, но разликите на хартия са почти всеки един показател.

Първият е процесорът – новият S5 Sound Gen 2 на Qualcomm, който може да възпроизвежда звук без загуба на качеството (loseless) не само в 16-bit/44kHz, но и в 24-bit/48kHz. С което ще се радвате на доста кристален звук, с високо качество, съпоставимо с доста от по-големите безжични слушалки, които са на пазара.

Аудиофилите ще се радват на Bluetooth 5.4 aptX Loseless и LE Audio съвместими формати и свързване с подобни системи. От Sennheiser обещават и добавяне на Auracast в бъдещи ъпдейти.

Чипсетът има значително подобрен Bluetooth модул, който позволява на слушалките да стоят свързани на по-големи разстояния. Засега това са единствените ми безжични устройства, които могат да поддържат безпроблемна връзка от хола до кухнята, което включва няколко стени и една стая. Това помага да се запази стабилността на връзката и при по-натоварени места, с много включени устройства.

Шумопотискане

Системата за шумопотискане (ANC) е добра, макар и да не е от най-най-висок клас. Подобрените микрофони и вграденият изкуствен интелект помагат за неговото представяне. В спокойна обстановка ANC се справя великолепно и изолира страничните шумове. Ситуацията се променя, когато околната среда генерира по-голямо количество и различни по сила звуци.

В натоварено заведение и препълнен автобус Sennheiser Momentum 4 няма да успеят да изолират перфектно целия фонов шум. Същото важи и при разходка навън в обстановка на силен вятър. Тогава буквално ще чувате вятъра, въпреки опитите на ANC да го потисне. Но трябва да отбележа, че тогава не беше настроена функцията „Anti-Wind“ в приложението, което може би ще подобри представянето им. По-големите Over the Ear слушалки се справят по-ефективно в подобни ситуации, но Sennheiser Momentum 4 остават на може би ниво над повечето безжични „тапи“ на пазара. Моделите на Bose и Sony във високия клас все пак имат леко предимство над тях.

Управление и практичност

Колкото и странно да звучи, управлението на безжичните слушалки понякога е по-трудна задача отколкото изглежда. Целта е да можете да вършите бързо, лесно и с минимални движения колкото се може повече действия без да прибягвате до смартфона си. Сензорните контроли на повечето слушалки обикновено не са прецизни или можете лесно да объркате една функция с друга.

При Sennheiser Momentum 4 нещата са максимално опростени. Имате по четири функции за всяка слушалка – лява и дясна. Първата се активира с едно натискане, втората с две, третата с три, а последната при задържане. По подразбиране през дясната на първа позиция пускаме и паузираме музиката и отговаряме на разговорите. Втората е за следваща песен, третата е за гласовия асистент и при задържане – се увеличава звука. Лявата слушалка първата позиция е режим на прозрачност, при който се паузира цялото аудио и се изключва ANC. Втората и четвъртата са противоположни на дясната, а третата позиция е управлението на шумопотискането.

Работата с бутоните е лесна и може би единствено управлението на звука или задържащият жест ми е малко неудобен. Но през приложението на Sennheiser можете да програмирате всяка една от позициите по ваше усмотрение. В него можете да настроите и звуковите възможности през Equalizer-а.

Като цяло Sennheiser Momentum 4 са изключително практични и качествени безжични слушалки. Управлението е лесно, звукът е кристален, ANC е задоволителен. Въпреки, че идват на цена като на големи Over the Ear слушалки, вие получавате компактност и удобство, особено спрямо аналозите на повечето производители на смартфони, които предлагат подобни модели. Освен цената, единственият друг по-голям недостатък, който може да ви разколебае е ако имате като изискване максимално добър ANC. Тогава може би най-добре е да се ориентирате към по-големите модели тип Over the Ear.

The post Sennheiser Momentum True Wireless 4 – слушалки със златни възможности appeared first on TechTrends България.

TikTok обаче може би вече е достигнал своя пик. Компанията, която седи зад него – ByteDance, обяви своите планове да интегрира музикална стрийминг услуга в своята социална мрежа. Това е интересен ход, от една страна, защото платформата има сходна насоченост за споделяне на кратки танцувални клипове. От друга, може да издава спиране на органичния растеж на социалната мрежа.

Косвени доказателства за второто се появиха през последните дни с данните на предпочитанията на младежите в САЩ. Изненадващо, TikTok не е лидер там. Водещата платформа – YouTube е може би ключът към причините защо ByteDance ще интегрира музикална стрийминг услуга.

Отвъд танците и в плен на музиката

Китайската компания е подала заявка за запазване на марката TikTok Music в патентното ведомство на САЩ. Тя ще надгради мобилното приложение и ще позволи на потребителите да слушат, купуват и споделят музика. ByteDance има вече опит в разработването на подобни решения. Компанията пусна собствената си стрийминг платформа Resso в Индия, Бразилия и Индонезия.

Според бивши служители е имало идея да се пусне именно Resso на Западните пазари, но под бранда TikTok. Целта е по този начин да се възползват от популярността на социалната мрежа и да движат сваляния и ползване. Идеята обаче май се е трансформирала в пълна интеграция. Защото според патента, музикалната услуга е допълнена от традиционната дейност на TikTok в създаването и споделяне на кратки видеоклипове. Както и в споделяне на това какво слушаш.

Зад тази идея има доста логика. Повечето клипове в TikTok обикновено са музикални и включват елементи на танци или имат някое аудио парче за фон. Хитовите видеа популяризират значително музиката, която е използвана в тях. Когато някоя песен се използва в успешно TikTok клипче, нейните търсения в Spotify или YouTube нарастват значително. Компанията ще се опита да затвори напълно потребителите в своята платформа, като предложи и самата музика. При това без да се налага да се напуска приложението.

Все пак не е най-любимо сред тийнейджърите

TikTok се смята за основна социална мрежа сред подрастващите и тийнейджърите. Последното изследване на Pew Research Center поставя като водеща платформа YouTube, като най-използвана от младежите в САЩ. Близо 95% я ползват, докато TikTok обхваща само 67%. Instagram е веднага след това с 62%, а Snapchat е четвърта с 59%. Facebook от лидер през 2014 г. със 71% се срива на пето място с едва 32% потребление от американските тийнейджъри.

Тези данни са важни, защото първо оборват мита, че TikTok е водеща платформа сред младежите. Поне в САЩ. Второ, че само кратката форма на клиповете е основното притегателно за тази капризна аудитория. YouTube се опитва да насърчава своите Shorts – кратки вертикални клипове, които копират напълно китайската социална мрежа. Но от друга страна, все още основните видеа, които се гледат в платформата на Google са тези с по-дълго съдържание. Предимство на TikTok остава по-големия процент ангажираност сред тийнейджърите от 67% – 16% отварят приложението „почти непрекъснато“. При YouTube това съотношение е 95% и 19%.

Младежите също така, използват YouTube като музикален плеър, защото не всички от тях разчитат на Spotify, заради премиум елемента. Което допълнително обяснява защо музикалната стрийминг услуга може да се окаже изключително ключова за развитието и бъдещия растеж на TikTok. Универсалността на YouTube прави платформата незаменим избор за почти всеки американски тийнейджър. Докато тясното профилиране (независимо колко силни са алгоритмите) на TikTok ограничава потенциалния растеж.

Предимството пред останалите

Което показва, че стратегията на ByteDance за интеграция на музикална стрийминг услуга в социалната мрежа може да се окаже доста успешна. Комбинирането на социален елемент за споделяне и създаване на съдържание и слушането на песни винаги е било предпоставка за добри резултати. Но не и за дългосрочни такива. Една от първите социални мрежи – MySpace тръгва в този посока. Знаем всички, къде се намира тях.

От друга страна, TikTok ще предложи опция за създаване на собствено съдържание, нещо, което не може да се намери в Spotify, Apple Music, Deezer или друга подобна платформа. Остава един ключов въпрос – правата. Това е най-големият препъни-камък в стрийминг индустрията и от него ще зависи успеха на тази потенциална интеграция. Ако ByteDance осигурят права за песните и тяхното включване в потребителски клипчета – то тогава ще разполагат с уникален продукт на пазара. В противен случай, TikTok Music ще бъде просто поредната стрийминг платформа, но ще се използва от големия бранд, за да се наложи по-лесно.

The post Достигна ли TikTok социалният пик или бъдещето е в музиката appeared first on TechTrends България.

Последният използва социалната мрежа Twitter, в която той е съосновател и главен изпълнителен директор, за да зададе именно този риторичен въпрос. Защо Square купи стрийминг платформата Tidal. Сделката се оценява на около 297 млн. долара, като услугата е налична и в България, основно през телекома „Виваком“.

Без очевидни допирателни

На пръв поглед, двете компании нямат никакви допирни точки. Square е след първите стартъпи, които се опитваха да популяризират мобилните разплащания. Основаното от Джак Дорси дружество стартира със специални приставки за смартфони и таблети, които позволяваха да се четат банкови карти и заедно със съответния софтуер трансформираха всяко мобилно устройство в ПОС терминал.

Впоследствие, Square разработи мобилно приложение за разплащания през смартфон Cash App, което разполага с 36 млн. потребители в края на 2020 г. Решението не само, че се разраства бързо (50% ръст на абонатите на годишна база), но и инвестира в нови технологии. То започва да развива и потенциални разплащания с криптовалута. Затова, Cash App в момента е фокусът на Square.

Tidal е основано в Норвегия и представлява нещо, като по-малкия брат на Spotify. През 2015 г. компанията зад платформата е придобита от Project Panther Bidco, зад която седи популярния рап изпълнител Jay-Z. Цената тогава е само 57 млн. долара. След което, Jay-Z се опитва да реализира своята визия да предостави инструменти за разпространение на музика, която да е достъпна за независимите изпълнители.

Square придобива Tidal за 297 млн. долара, като част от сумата се плаща кеш, а останалата част в акции. Jay-Z получава място в борда на директорите, а изпълнителите, които държат дялове в платформата, запазват своето участие в нея.

Повтаряне на модела

Допирната точка между двете компании, не е в сферата, в която оперират, а в по-широката концепция. В тутове, Джак Дорси обяснява, че Square стартира своята дейност преди 12 години, с цел да предостави възможност за дигитални разплащания на малките продавачи и търговци. По същия начин, Tidal се опитва да подкрепи самостоятелните артисти в разпространението на техните песни, срещу което да получават подобаващи възнаграждения.

Така, допирателните точки са общата визия и ефекти, към които двете компании се стремят. Джак Дорси очаква, че ще успее да повтори успеха си със Square и с Tidal. Отделно обвързването между двете компании може да позволи интеграция между стрийминг платформата и системата за разплащания на Cash App. Възможност, която да подпомогне развитието и монетизирането на Tidal.

Доза скептицизъм

Вече се надигна известна вълна от скептици за сделката между двете компании. Първото опасение е, че Square и Tidal са коренно различни като бизнес сектори и операции, за да може да има конвергенция в дейността им. Въпреки, че това не е основната цел на двете компании.

Второто е по-интересно, защото придобиванията на финтеха на Джак Дорси не са с добра история. Някои покупки не издържат дълго време под шапката на Square. Такава е Caviar – платформа за онлайн доставка, която е закупена през 2014 г. Като част от финтехът, тя се развива като отделно дружество, но след няколко години е атакувана, затова, че не плаща достатъчно на доставчиците си. Това принуди Square да я продаде на DoorDash за 410 млн. долара.

Други сделки все още не са последвали този сценарий. Такова е например придобиването на платформата за блогъри и създаване на уебсайтове Weebly. Square я придобива през 2018 г.

Как ще се отрази сделката на Tidal е трудно да се предвиди за момента. Ясно е, че компанията ще оперира сравнително самостоятелно и може да очакваме интеграция с мобилните разплащания през Cash App.

The post Защо Square купи стрийминг платформата Tidal appeared first on TechTrends България.

ЕК ще провери правилата и действията на Apple в App Store и в разплащателната система Apple Pay. Проверяващите се притесняват, че Apple може би не предлага равни правила за всички и дава превес на своите услуги спрямо директни конкуренти. Разследването е следствие и на оплаквания на Spotify и дистрибутор на е-книги, който не е споменат по име в официалното съобщение. Според The Verge обаче това най-вероятно е Rakuten, които вече подадоха жалба по-рано тази година.

Пречи ли се на конкуренцията

Мобилните приложения фундаментално промениха начина на достъп до съдържание. Apple определя правилата за тяхното им разпространение до потребителите на iPhone и iPad“, коментира еврокомисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер.

Според нея, Apple е приела роля на „пазач“, когато става дума за разпространение на приложения и съдържание до популярните устройства на компанията. Което налага да се провери, дали тя не се възползва от това положение, за да наложи своите услуги.

„Трябва да се уверим, че правилата на Apple не нарушават конкуренцията в пазари, където Apple се съревновава с други приложения, например с музикалната си услуга Apple Music или Apple Books“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да се уверим, че правилата на Apple не нарушават конкуренцията в пазари, където Apple се съревновава с други приложения, например с музикалната си услуга Apple Music или Apple Books. Затова реших да разгледаме отблизо правилата на Apple App Store и дали те са според правилата на ЕС за конкуренция“, допълни Маргрет Вестагер.

Един от проверените елементи ще бъде системата за покупки вътре в приложенията. Apple взима 30% дял от всички абонаменти, които са направени през тази система, но се твърди, че не позволява на приложенията да използват други методи за абонамент и да заобиклят това плащане. Ще се провери и доколко потребителите са информирани за алтернтивните възможности за поръчка и плащане извън рамките на приложенията.

Това попада пряко в оплакването на Spotify. Компанията вече повече от година обръща внимание на проблема и твърди, че така губи пари и се пречи на потребителите. Подобна жалба беше пратена и през март 2020 г. от „дистрибутор на електронни и аудиокниги“.

Тази седмица Apple обяви, че App Store вече е икономика за над 500 млрд. долара. Толкова пари са били прехвърлени миналата година в транзакции в различните приложения и услуги, които се предлагат в онлайн магазина.

Кой може да плаща и как

Втората проверка на ЕК е спрямо услугата за мобилни разплащания Apple Pay. Заради коронавируса има ръст на моблните плащания в Европа, но според ЕК Apple Pay може би не дава равни възможности на всички.

„Изглежда, че Apple определя условията как Apple Pay да бъде използвана в приложенията и сайтовете на търговците. Тя резервира и функцията „докосни и пусни“ на iPhone само за Apple Pay“, коментира Вестагер, цитирана от The Verge. „Важно е мерките на Apple да не пречат на потребителите и да не им отнемат ползите от новите платежни технлогии, включително по-добър избор, качество, иновации и конкурентни цени“.

Вестагер визира наличието на NFC чип в iPhone, който обаче може да се използва само от Apple Pay. Така конкурентни платежни приложения, включително на банки, не могат да предложат безконтактно плащане, освен ако не е през Apple Pay. Заради това решение на Apple още преди няколко месеца в Германия започна да се подготвя закон, който да задължи компанията да направи NFC функцията достъпна за всички.

Доволни и недоволни

Очаквано, Apple не е особено ентусиазирана от случващото се. Пред The Verge компанията дава доста остър отговор:

„Разочарващо е, че Европейската комисия се вслушва в безпочвени оплаквания от шепа компании, които просто искат безплатно возене и не искат да играят по същите правила като всички останали. Не мислим, че това е правилно. Искаме да поддъжаме равноправно игрално поле където всеки с упоритост и добра идея може да успее“, казва говорител на компанията.

Все пак Apple допълва, че ще използва възможността да покаже, че е права. „Нашата цел е ясна – нашите клиенти да имат достъп до най-доброто приложение или услуга, която искат, в сигурна и защитена среда. Привествваме възможността да покажем на Европейската комисия всичко, което сме направили, за да направим тази цел реалност“, допълва Apple.

Spotify очаквано е по-доволна. „Приветстваме решението на Европейската комисия да разследва официално Apple и се надяваме, че те ще действат бързо, за да гарантират честната конкуренция в iOS за всички участници в дигиталната икономика“, казва компанията.

The post ЕК започна две проверки срещу Apple appeared first on TechTrends България.

Новата ТВ поредица на HBO, която по бюджет, рейтинг и визия се нарежда много малко зад „Игра на тронове“ и „Чернобил“ се опитва да възроди старата идея на Крайтън, като я постави в нова опаковка. Първият сезон на „Западен свят“ следваше концепцията на оригинала, но от втория вече имаме по-рязък завой. Приключилата преди дни трета порция епизоди вкарва порецицата в изцяло нови релси – добре утъпкания път от „Матрицата“ и няколко други продукции след това. Дали това е лошо – мисля, че всеки ще го оцени по различен начин.

Въпреки мудното начало и редицата асоциации с други поредици, третият сезон на „Западен свят“ предоставя нелоша доза забавление на феновете на научната фантастика. Няма да видят нещо ново като концепция или идеи, но реализацията до голяма степен е на ниво. В това кратко ревю, ще се спра на основата на сюжета, явните вдъхновения и още по-бодящи очите взаимствания. Без да навлизам в голяма доза спойлери, защото е добро освежаване в края на извънредното положение.

Смяна на сюжета

Първият сезон на „Западен свят“ се базира основно на концепцията, че хората се забавляват за сметка на хуманоидни андроиди, които изпълняват предначертаната им програма. Експлоатацията над роботите включва пълна програма – секс, насилие, убийства и пр. След което „приемниците“ (host-ове) биват поправени или изградени наново, а програмата им е заредена наново или обновена с допълнителни възможности.

Това е програмата, която предлага верига увеселителни паркове с различна тематика, в която богатите хора отиват да разпуснат. „Западен свят“ е един от тях и той има за цел да имитира времената от Дивия запад. Подобни сюжети са любими на Крайтън, който използва формулата десетилетие по-късно с „Джурасик парк“.

Кулминацията на първия сезон на „Западен свят“ приключва със своеобразно осъзнаване на няколко от андроидите и техния последвал бунт. При втория проследяваме последиците му и сега в третия, предводителката на андроидите Долорес успява да излезе от пределите на парка. Без да навлизаме в много подробности, последната порция епизоди се заплита около идеята за истинската свобода на роботите, правото им на избор, както и това на хората, както и зависимостта на човека от алгоритмите. Тъй като реалния свят е силно подвластен на мощен изкуствен интелект с библейското име „Рехобоам“ (първият крал на царството на Юда – бел. ред.).

Дежавю от „Матрицата“

Смяната на сюжета и концепцията от моралните върпоси свързани с експлоатацията на роботите към философския сблъсък между правото на избор и предопределеността на живота е голямата промяна в третия сезон. Вторият може би за това нямаше толкова силно възприемане от феновете, защото беше преход от едната идея към другата.

Проблемът е, че ако сте гледали трилогията на „Матрицата“ дежавюто и асоциациите ще се на всяка втора крачка. Вярно е, че част от нещата са поставени в различен контекст и има доста осъвременяване на сюжета. Най-вече с идеята, че алгоритмите ни познават по-добре от нас самите и дори може да имат властта да ни управляват. Този въпрос е повече от актуален към настоящия момент, след като разчитаме на Google да ни довършва изреченията или на Amazon да ни показва какво искаме да купим.

Възможността да се направи пряка връзка с „Матрицата“ изкарва на показ един съществен недостатък – загубата на идентичност на „Западен свят“. Паркът и роботите, моралните въпроси и арогантните хора, това бяха нещата, които правеха сериала различен. В „Матрицата“, тези въпроси бяха извадени не във филмите, а в кратката анимационна поредица „Аниматрицата“ и то под формата на хронология във „Втория Ренесанс“.

Загубата на идентичност е пълна с последния епизод от сезона на „Западен свят“. В него имам цели култови сцени от различни популярни филми, които са копирани едно към едно. Взривовете на небостъргачите от „Боен клуб“ и уводната престрелка при загасено осветление от „Еквилибриум“. В предходните епизоди определено са ползвани и други познати похвати, но доста по-умерено и не толкова натрапчиво, както е в последния епизод.

Визуална консистентност

Тези недстатъци се компенсират до голяма степен от различните положителни качества на „Западен свят“. Историята все пак има своя чар, със сюжета на бившия войник, който е сред новите персонажи на сезона. Няколкото изненадващи обрата също са реализирани добре. Противоречиви или по-скоро трудно проследими стават мотивите на Долорес в нейните действия да разруши системата. Сюжетът на Бернард дълго време е на заден план, но накрая отново придобива ключово значение. Като цяло, повечето нишки са добре разгърнати, а вратите остават отворени за четвърти сезон. Какъвто е обявен, че ще има.

Другата голяма положителна черта в „Западен свят“ е неговата визуална консистентност. Няма епизод, който да изглежда или да се чувства, като „претупан“ или с по-малко бюджет. Актьорската игра е на ниво, въпреки липсата на Антъни Хопкинс след края на първия сезон. Нещо, което трудно може да кажем за последната поредица от „Игра на тронове“, при която личаха известни ограничения, припряност, при това не само в сюжета, но и в крайната визия.

Музиката умело се трансформира от класическа и уестърн от първия сезон, в много по-киберпънк електронна такава при третия. Което е очаквано предвид смяната на средата, в която се развива действието.

Вместо заключение – „Западен свят“ продължава да е отлична научно-фантастична продукция, която може да зарадва феновете на жанра. Проблемът е, че с всеки нов сезон, тя все повече губи уникалния си облик, който имаше в началото.

The post „Западен свят“ сезон 3: Стари идеи в нова опаковка appeared first on TechTrends България.

Сега, малко повече от 18 години, след представянето му, Apple решава да сложи край на тази епоха, като замени приложението с три отделни услуги – Apple Podcasts, Apple TV и Apple Music. Действието е напълно консистентно с новата стратегия на технологичния гигант за трансформира на своя бизнес модел и постепенното ориентиране към предлагането на съдържание, вместо само на хардуерни продукти. Компанията е силно зависима от продажбите на смартфоните iPhone, които формират близо две трети от приходите ѝ.

Новината за премахването на iTunes и разцепването му на три приложения идва по време на ежегодната конференция за разработчици WWDC 2019. На нея Apple обяви доста промени, включително представи и новия iOS 13, както и обновена версия на Mac Pro.

Разцепването на iTunes

Замяната на легендарното приложение с три отделни не идва като изненада. Концептуално, технологичната индустрия се преминава от един онлайн магазин за съдържание към различни специализирани стрийминг платформи. Досега, iTunes беше събирателно място за музиката, филмите, програмите и всичко, което потребителите могат да ползват на своите лаптопи и компютри Apple (и Windows).

Новите три услуги са тясно специализирани в определени сегменти на онлайн стрийминга. Apple Podcasts, както името подсказва събира на едно място всички подкасти и популярни аудио предавания в интернет. Apple Music е сравнително новата музикална стрийминг услуга, която е изградена до голяма степен на базата на Beats Music. Това се случи след като компанията от Купертино придоби популярната марка аксесоари Beats By Dre и съответната дигитална услуга, която тя развиваше.

Apple TV включва възможността за видео стрийминг на разнообразно съдържание – от телевизионно, през филмово и спортно. Към края на годината ще бъде добавена и премиум функция, в която Apple ще пуска и собствени сериали, практика, която Netflix и Amazon развиват успешно през последните години.

Да разтърсиш из основи статуквото

Макар и iTunes да не изчезне напълно при следващата версия на настолната платформа MacOS, неговата роля в живота на потребителите ще бъде сведена до минимум. Малко от тях осъзнават, че чрез приложението, Стив Джобс напълно разтърси статуквото. Не само в технологичната, но и в развлекателната индустрия.

До 2001 г. интернет се ползваше най-вече за споделяне на музика и филми от потребителите, в повечето случаи на ръба на закона. Развлекателната индустрия, с нейния закостенял консерватизъм, настояваше за радикални мерки, за спиране на този процес. Най-яркия пример беше идеята за пълна забрана на MP3 формата. Така, вместо музикалната индустрия да намери печеливш бизнес модел, основан на новите дигитални технологии, тя се опитва да го премахне.

С iTunes Стив Джобс даде на потребителите възможност да купуват онлайн музика, а на компаниите – печеливш бизнес модел

Тук се намесва маркетинговия гений на Стив Джобс. След близо две години преговори, той успява да убеди притежателите на авторските права, че MP3 може да се продава онлайн и те да взимат пари от това нещо. В същия момент, разбива на пух и прах усещането, че интернет пространството се ползва само за споделяне на файлове и информация. Легендарният му отговор, че „глобалната мрежа не е за споделяне, а за пазаруване“. Тази теза, която по това време се смята за табу, успява да се развие в пълноценен бизнес модел.

Всъщност, Стив Джобс постига тази победа на двата фронта (бизнес и потребителски) с лека хитрост. За да убеди музикалната индустрия да предоставят музика за онлайн магазина, той се разбира с тях, клиентите да не стават притежатели на песните, които поръчват през него. В общите правила е записано, че те само „наемат“ съдържанието и този процес може да бъде прекратен едностранно. Доста потребители дори до днес не подозират за тази дребна подробност.

Именно, заради нея и опитите на Apple да автоматизират процесите по синхронизиране между плейлистите и устройствата, превръщат iTunes в истински интерфейсен кошмар. За много потребители, това е една от програмите с най-неитуитивно управление, като може би единствен по-съвременен конкурент са настройките на Facebook. Ограниченията по свалянето на песните и прехвърлянето им на множество устройства, които не са обвързани с потребителския профил, стоят в основата на този малък ад, който доста от нас са изпитвали.

The post Краят на една легенда – Apple премахва iTunes appeared first on TechTrends България.