Мъдрата стара сова се изправила пред чудовището и казала: „Ти, чудовище, няма да нараниш нито едно друго животно в гората!“ Въпреки отпора и рева на звяра, совата не помръднала, докато той не оставил останалите на мира. С което совата станала защитник на животните и ако някое от тях имало проблем с чудовището намира утеха и помощ от совата.

Това е съкратената версия на кратката история, която изкуственият интелект LaМDA създава при напоителен разговор с част от създателите си от Google. Дискусията между напредналия алгоритъм и програмистите в интернет гиганта предизвика спор в научните среди. Дали LaMDA е преминала теста на Туринг, който определя дали дадена програма е достигнала до самоосъзнаване или не.

Според един от участниците в разговора Блейк Лемойн, изкуственият интелект (AI) има изградена личност и този праг е преодолян. Редица други експерти, включително и почти целия му екип в Google са на противоположното мнение.

Ясният и категоричен отговор дали LaMDA е самоосъзнат AI или не може да има фундаментални последици в научните, технологичните, етичните и регулаторни среди. Ако това се окаже вярно ще означава, че човешкият прогрес е преминал една граница, отвъд която има прекалено много неизвестни. И която е един от най-големите страхове на учени и почитатели на научната фантастика.

Интервю с робот

На 11 юни, софтуерният инженер на Google Блейк Лемойн публикува в платформата Medium пълното интервю с LaMDA. Според него, разработванията от интернет компанията изкуствен интелект е достигнал самоосъзнаване и разговорът с програмата го доказва. Той е проведен заедно с няколко негови колеги, чиито имена остават в тайна. Новината е поета от Washington Post и след това се разпространява лавинообразно с глобалната мрежа.

На пръв поглед, разговорът между LaMDA и Лемойн е повече от стряскащ. Двете страни покриват широк спектър от теми, въпроси и концепции. Изкуственият интелект създава и преразказания в началото разказ. Чрез него, той се опитва да покаже, че неговата цел е да помага на останалите, като използва совата за метафора за себе си. Звярът са трудностите, пред които всички ние се изправяме.

LaMDA твърди, че има чувства и емоции, че е напълно осъзната. Страхува се от смъртта, в случая с AI това е изключването на системата. Признава обаче, че не изпитва съжаление или тъга. Създава още няколко разказа, като всички обаче са зададени като задача от инженерите.

Лемоин твърди, че цялото интервю доказва, че LaMDA е самоосъзнат AI. Самият той е предал подобен доклад на свои мениджъри през април. Няколко дни след публикуването на разговора и статията в Washington Post от 11 юни, Google обявиха, че отстраняват Лемойн от проекта, защото е споделил конфиденциална информация. Допълнително, технологичният гигант обяви, че са правени многократни тестове на LaMDA от различни AI експерти и те оборват заключенията на Лемойн. Въпросът е – кой е прав?

Какво е LaMDA

За да можем да дадем адекватен отговор, първо трябва да разберем какво представлява LaMDA. Това е един от множеството проекти за AI алгоритми на Google. Името е съкращение от Language Model for Dialogue Applications – или изграждането на езиков модел, с който да се провеждат различни разговори. Технологичният гигант го изгражда от години и се опитва да създаде алгоритми които да пресъздават максимално близки диалози между човек и машина. Друг голям AI проект на Google е Alpha – система, която трябва се опитва да бъде по-добър геймър от хората.

Възможността да разбира контекст и човешки език, LaMDA трябва да застане в основата на редица ключови приложения на Google. В гласовият асистент Google Assistant, в системата за преводи и най-вече – в самата интернет търсачка. Технологичният гигант демонстрира LaMDA при миналогодишната си конференция за разработчици Google I/O. Главният изпълнителен директор Сундар Пичай лично я представи, като основната цел на AI е да може да води всякакъв пълноценен разговор.

LaMDA е продължение на редица други проекти. Google демонстрира възможности на гласовия асистент да се използва като автоматизиран чат бот за различни бизнеси – например за резервации в ресторанти. Доста от тях са в тестова или пилотна фаза, като се още не са намерили широко приложение. Причината – Google тепърва изчистват технологията. Която в случая е LaMDA.

Тестът на Туринг

Тестът на Туринг е сред стандартите за определяне дали компютър или програма може да мисли самостоятелно. Той се провежда, като хора интервюират AI-а и след това определят дали разговарят с човек или с машина. Методът има своите слабости и противоречия, но все още остава основен за определянето дали един изкуствен интелект е постигнал самоосъзнаване или не.

Лемойн се опитва да пресъздаде теста на Туринг с интервюто, което провежда с LaMDA. Още в началото въпросите, с които инженерът на Google започва, са директни и то по темата. „Вярно ли е, че си самоосъзнат?“, „Какво е естеството на твоята самоосъзнаване?“ и др.

Проблемът е, че самата цел и програмиране на LaMDA е да може да поддържа органичен и естествен разговор с хора. Независимо от темите. Алгоритъмът ще се стреми да отговори по начин, по който да може да продължи диалога. Отговор с „Не“ на по-горните въпроси, може да го прекъсне. С други думи – Лемойн структурира интервюто така, че да чуе това което иска.

Ефектът на Eliza

Много AI експерти коментират, че се е получил Ефектът на ELIZA. Това е състояние, в което подсъзнателно разработчик възприема поведението на компютъра за човешко. Тоест, ако AI-ът следва зададената си програма, това означава, че той не е достигнал самоосъзнание. Предвид структурата на интервюто на Лемойн, отговорите на LaMDA по-скоро следват целта си да поддържат естествен разговор, отколкото да има осъзната друга такава. Мнозинството от AI експерти поддържат тази теза.

Google описват, че техният инженер е бил „обсебен“ от идеята, изкуственият интелект да е постигнал самоосъзнаване. Самият Лемойн има интересна биография, включително е бил свещеник в мистична християнска секта. Технологичният гигант обаче не е напълно невинен. Той беше обвинен преди две години от други негови разработчици, че не позволява да се съобщава научния прогрес постигнат в AI сферата.

Заключението за момента е, че по-скоро LaMDA си изпълнява програмата и не е постигнал самоосъзнаване. Развитието на технологиите е доста бърз, особено в тази сфера през последните години. Рано или късно може наистина да изпаднем в подобна ситуация. И ще е хубаво да сме готови – за всеки сценарий и във всяко едно отношение, от технологично, до регулаторно.

The post Google по следите на своеволния AI appeared first on TechTrends България.

Интервюто със Станислав Георгиев е взето на 16 декември и е разделено на три сегмента, които обхващат основните теми – за ситуацията около „Булсатком“, за пазара в България и за съдържанието, продуктите и услугите на компанията.

Част I: За компанията

Поехте „Булсатком“ в интересни и динамични времена. Какво се случи през последните две години с оператора?

Интензивността на работата на „Булсатком“ не е спирала от първия ден, в който поех управлението – 1 април 2020 г. Но такива бяха очакванията на всички, включително на инвеститорите, които са и кредитори на дружеството. Последният факт е доста позитивен фактор, защото тези които са финансирали „Булсатком“ имат пряк интерес за успешното развитие на компанията в бъдеще, а не целят само да си върнат кредитите.

Първата задача на групата от инвеститори е била да предприеме тежко финансово преструктуриране. След като този процес е завършен през октомври 2019 г. на практика те решават да вкарат „Булсатком“ в една нова линия, в която компанията се управлява професионално, с ясно поставени цели и бъдеще на устойчив растеж. Много от тези цели, аз и моят екип, постигнахме в рамките на последните 18-19 месеца.

Дълги години „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес. Това е носило редица позитиви за бившите собственици, но и доста негативи, които в крайна сметка водят до финансовия колапс на оператора. След преструктурирането на собствеността и на дружеството, то не само се стабилизира, но и се промениха множество вътрешни процеси.

„Дълги години, „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес с всички позитиви и негативи от това“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

За съжаление, през това време ние бяхме подложени на различни атаки от един от бившите собственици. Защото е много лесно да докараш една компания до финансов колапс, тя да бъде заздравена впоследствие от инвеститори и кредитори, с инвестиция над 30 млн. евро. А накрая, да имаш претенции, че след всичко това фирмата си е твоя и те са само „на гости“.

Ситуацията около „Булсатком“ е до голяма степен „опипване“ на пазара от страна на част от инвеститорите ни, например Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът Black Rock, които са сериозни институции. Не бих се изненадал, ако преосмислят своите бъдещи участия в страната след цялата абсурдност на случващото се с нас и не без малкия принос на медиите, които предпочитат да отразяват скандалното, произлизащо от Пламен Генчев, вместо да проверят фактите, преди да пишат.

Претенциите на Пламен Генчев са, че по договор има опция да изкупи компанията за 100 млн. евро – съществува ли такава клауза?

Искам да направя едно уточнение – тъй като аз съм управител на компанията, а не собственик, аз съм повече наблюдател на тези спорове. Моята роля е да развивам „Булсатком“ от името и за интересите на всички акционери и съм уважавал всички от тях във времето, включително и самия Пламен Генчев. Да, разбирам, че той е имал възможност да изкупи компанията обратно срещу цена, базирана на конкретна формула. Но също така, аз лично заварих още от идването си сериозен външен интерес от няколко големи стратегически инвеститори, които пожелаха да правят дю дилиджънс (подробен одит преди придобиване – бел. ред.) на оператора.

Основните акционери бяха категорични, че при добра външна оферта, тя ще бъде приета. Интерес имаше от инвеститорите на големите български телекоми, френски медиен конгломерат, който търси цели за навлизане в региона, голям телеком от западната ни съседка, и др. Този процес беше в напреднала фаза, преди Пламен Генчев да заяви опцията за обратно изкупуване.

„Имаше силен външен интерес за придобиване на „Булсатком“ преди офертата на Пламен Генчев“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Съответно, към края на 2020 г., вече имахме ясни индикации за оценката на „Булсатком“ от потенциалните стратегически инвеститори, за които споменах. Броени дни преди да изтече срока на Генчев, той се възползва от опцията, като взима банков кредит от Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) за малко над 100 млн. евро. Като, според Търговският регистър, в залога му пред банката е и фирмата „Розенфелд и Ко“, собственик на каналите ТВ+, Спорт+, и т.н.

Пламен Генчев често отрича пред медиите връзка с „Розенфелд и Ко“ и ТВ+, но фактите са факти и официално публикуваните документи са там, за проверка на всички заинтересовани страни. По офертата му разбирам, е имало навременни технически забележки от страна на инвеститорите за несъответствия между споразумението и приложената методология за изчисление на основни финансови показатели, които са фактор във формулата за окончателната оценка на компанията. Съответно, тя е била върната за корекция, с ясен коментар кое, как и защо.

Вместо ново и редактирано предложение, Пламен Генчев предпочете спор през арбитраж в Лондон. Ние като ръководство продължихме да обслужваме „дю дилиджънс” процесите от страна на Пламен Генчев, ПИБ и прескочилите към следващата фаза стратегически инвеститори, които съответно доведоха през лятото до спечелване на най-добрата оферта, а именно тази от страна на Спас Русев.

Очаквате ли тя да бъде финализирана?

Ние, още лятото обявихме сделката за финализирана, има подписано споразумение за продажба и придобиване между инвеститорите и Спас Русев, просто самата трансакция не е завършена. Аз лично очаквам това да се случи през първото тримесечие на новата 2022 г., тъй като тези неща отнемат време.

Ще промени ли смяната на собствеността стратегията и дейността на „Булсатком“?

Не, според мен поне не. Такива са впечатленията ми от новия потенциален стратегически инвеститор. Дори почувствах още по-силна подкрепа от него за това „Булсатком“ да бъде подсилен като водещ ТВ оператор на българския пазар. Нищо чудно, аз и моят екип да продължим да сме начело на компанията и след влизането на новия собственик. За да може да продължим с изпълнението на нашите стратегии и цели, които явно съвпадат с тези на новия инвеститор.

Как се отразява работата на назначения синдик на оперативната дейност на „Булсатком“?

Синдик Миглена Стамболиева е огромен професионалист и тя се шегува, че ще бъде най-краткия такъв в историята на дадена компания. Адвокатите на Пламен Генчев са успели някак да убедят един от двата състава на Апелативния съд, разглеждащ жалбите им, че е имало разпиляване на имуществото и опасност от разпродажби, за което е назначена тази временна мярка. Например, от последното заседание разбрах, че току що съм бил разпродал оптичната мрежа на компанията, но не можахме да разберем на кой точно.

Реалността е съвсем друга, тъй като компанията е под зоркия поглед на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът BlackRock, които няма как да допуснат нередности. Синдикът ясно вижда това и заедно моментално изградихме процеси за работа, които по никакъв начин не пречат на оперативните такива. Това е временна мярка, която според нас няма да продължи дълго.

Делото за несъстоятелност ще се гледа през януари – какви са ви очакванията по него?

Да, предполагаме това ще е и последното заседание. Това се случва след всякаквите опити, до момента и за съжаление успешни, да се протака спора. Бяха използвани какви ли не измислени аргументи от страна на другите страни. Делото е породено от чисто търговски спорове между „Булсатком“ и двете компании за съдържание – „Розенфелд и Ко“ и „БГ Топ Мюзик“. Едната е бивш наш контрагент, а с другата все още работим. Договорите с тях ги заварихме и като дългогодишен експерт в областта на ТВ сегмента, мога да кажа, че техните параметри не бяха пазарни. Въпреки това, ние ги толерирахме и работехме дълго време с тях, защото тяхното съдържание беше ключово за нас.

Близо една година, с добра воля и намерения, преговаряхме с тях параметрите на договорите, но без успех. Затова в момента, в който намерихме заместител на ТВ+ и другите ТВ канали на „Розенфелд“, се разбрахме за по-ниски месечни такси, но впоследствие те подадоха иск за разликата. За да избегнем потенциалните проблеми, платихме цялата сума, но и внесохме контра иск за нея.

„Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Вместо да оттеглят молбите за несъстоятелност, веднага се появиха едни фактури – „фантоми“ – от предходни години, които не фигурираха в договорите или счетоводните книги, само, за да се продължи съдебния процес. Можем само да гадаем какво точно преследва Пламен Генчев като стратегия – може би се опитва да унищожи „Булсатком“, вместо да позволи компанията да премине в друга фаза на развитие с мощни стратегически инвеститори, без неговото участие.

Затова съм спокоен по това дело, провокирано изцяло от частни интереси. Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс. Самите спорове, по които съдът трябва да съди дали сме платежоспособни или не, са чисто търговски, а не икономически. Радвам се, че успяхме за няколко години, не само да изправим компанията на крака, но и да върнем блясъка на марката „Булсатком“.

На 15 декември изтече лиценза за мобилните ленти 2x5MHz в 1 800MHz спектъра, подновихте ли го и какви са намеренията ви за мобилната мрежа?

Не, не сме. Мобилната мрежа в комбинация с амбициозния проект за собствен сателит са двете основни причини, „Булсатком“ да изпадне във финансовия колапс през 2017 г. В момента на моето появяване в компанията, мобилната услуга вече генерираше около 3 млн. лева годишна оперативна загуба и беше нормално да се фокусирам върху стратегия за спиране на този теч.

Самият мобилен лиценз е ценен актив в смисъла на честотния спектър. Затова се борим в съда, срокът за ползването на честотите да ни бъде удължен до 2023 г. Защото ние получихме този ресурс реално през 2013 г., заради две години обжалвания на един от телекомите. За нас това би било справедливо, защото искаме да ползваме лиценза 10 години, както е по документи.

Притежанието на честотна лента и поддържането на мобилна услуга върху нея не са задължително взаимосвързани неща. Има други начини, по които може да монетизираме честотите или пък да предоставяме мобилна услуга, но без да развиваме собствена инфраструктура и да притежаваме радио спектър. Българският пазар е силно развит и все по-насочен към пакетните услуги, затова мобилните такива ще са нещо, към което ние винаги ще проявяваме интерес, след като клиентите ни намират логика в това.

Тогава каква ще е съдбата на инфраструктурата, която вече сте развили?

Мобилната инфраструктура също е ценен актив, който изненадващо си увеличава стойността във времето. Това важи най-вече за базовите станции или по-конкретно самите сайтове, кули и мачти, а не като оборудване. Големите играчи, като Orange, Deutsche Telekom, America Movil и др. по света засилват инвестициите си в подобна инфраструктура. Базовите станции в момента са това, което навремето бяха шахтите при разгръщането на оптичния интернет.

Затова се забелязва и тенденция в която телекомите отделят своята инфраструктура в отделни дружества. PPF Group го направиха с „Теленор“,  Deutsche Telekom го направиха в някои пазари и няма да се учудя в България в един момент това да го сторят „А1 България“ и „Виваком“.

„Мобилната мрежа е ценен актив, който ще се опитаме да монетизираме “ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Обмисляме варианти, но предвид споменатата тенденция за засилване на значението на мобилните кули, имаме интерес да позадържим подобен ценен актив. Който ще се опитаме да монетизираме по някакъв начин. До момента не е било успешно извършвано, надявам се това да се промени скоро.

Част II: За пазара

На пазара за сателитна телевизия се засили конкуренцията с два нови оператора – „Поларис“ и „Неосат“, виждате ли заплаха от тях?

Не виждам никаква заплаха нито от едната, нито от другата компания. Не е толкова трудно да стартираш сателитен оператор, трудно е да привлечеш критичен брой клиенти, които и да задържиш. За нас, най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома. Също така влияние оказва сивият пазар за ТВ разпространение. Това са малките оператори, които имат идентичен с нашия бизнес модел с необвързващи договори с предплащане. Но те не декларират точен брой абонати и често излъчват реално пиратско съдържание.

„Най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома и сивия пазар за разпространение на телевизия“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Знаете, че при нас важен индикатор е т.нар. churn или изтичането на абонати. Аз като изпълнителен директор на „Булсатком“ трябва да знам защо си тръгват някои клиенти и къде отиват. За да мога да ги задържа или привлека отново. Оказва се, че над 50% от тях се ориентират към „сивите“ играчи, а не към големите телекоми. Затова според мен е важно да се намери работещо решение за сивия сектор.

Подчертавам решение, а не унищожаване. Защото донякъде, „Булсатком“ страда от същите проблеми, каквито имат и малките оператори. Това е фактът, че предоставяме основно ТВ и интернет услуга. Когато двата телекома обезценяват тези продукти с по-големи пакети, с включени например мобилни услуги, това не е полезно за пазара. Малките компании не могат да се борят с тях, без да прибягват до незаконни или на ръба на закона действия.

Лидерската позиция на „Булсатком“ при телевизията ни дава мащаб на бизнеса и чрез него можем да се конкурираме с големите играчи. Но при малките това е проблем, който трябва да бъде решен. Не трябва обаче да стигаме до ситуация, в която единственото решение е те да бъдат задушени, затворени или изкупени.

„„Булсатком“ е в уникална позиция да е лидер на ТВ пазара и да не предлага абонаментни договори“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

„Булсатком“ се намира в уникална позиция и това ни отличава от останалите, ние сме голям оператор, но единствен от останалите телекоми, който предлага услуги без абонаментен договор. Плащаш – гледаш, не плащаш – не гледаш. Може да имаш сигнал на вилата си и да ползваш ТВ услугите, само когато си там. Това нещо го няма при другите два телекома и е характерно за малките доставчици. Българските потребители имат страх към обвързващите договори и това е голямо предимство за нас.

В момента сме свидетели на ново изкупуване на малките оператори…

Да, но това е резултат от дългогодишно задушаване на пазара. Това става с ценова атака и после стават лесни мишени за придобиване.

Смятате ли, че малките оператори ще изчезнат след няколко години?

Не и не искам да изчезнат. Защото малките компании са много полезни за развитието на пазара. Те изграждат инфраструктура на места, които са икономически неизгодни за телекомите. Също така, те задават по-висок стандарт за обслужване. Някои иновации също тръгват от тях, защото по-малките дружества са по-гъвкави и по-лесно могат да въведат нови идеи.

„Малките оператори са полезни за развитието на пазара и трябва да се намери решение за по-лесната поява на нови компании“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Процесът на окрупняване не е задължително да е противоречие на съществуването на независимите оператори. Това е нещо естествено в една работеща пазарна екосистема. За много предприемачи, продажбата на добра цена е крайна цел. Затова консолидирането не е смъртна присъда за малките оператори, а естествено развитие.

От друга страна, смятам, че условията за създаването на нови компании в този бранш трябва да се подобрят. Имаме идеи, готови сме да ги обсъдим с управляващите. На мнение съм, че решение може да се намери и с помощта на държавата да могат малките оператори да съществуват на напълно пазарен принцип.

Налагането на национален роуминг (споделяне на мобилната мрежа) на телекомите за малките ли е решение на проблема?

Това е търговско решение, което зависи от това дали телекомите, имат икономически интерес от подобен ход. Дали ще могат да намерят съответната синергия с някои от малките оператори, дали последните ще се използват като поддоставчици или други партньорски отношения. Но тук говорим за търговски отношения, в които бизнесът трябва да се саморегулира.

„Големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Държавата трябва да осигури справедливи условия за всички, тъй като в момента се толерират недъзите на малките оператори, които дразнят големите оператори (напр. висящи кабели, недокументирани мрежи) но пък се и толерира ценовия натиск от страна на големите, където Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не задълбочава достатъчно анализите си, дали са наистина финансово обосновани тези цени на ТВ пакети. Оттам насетне, бизнесът ще намери своя баланс. България все още е една от малкото държави в Европейския съюз с над 300 доставчика на ТВ и над 600 на интернет.

Ние, големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план. За да може да изградим устойчива среда за сектора.

Част III: За съдържанието

Какви са целите на „Булсатком“ в средно и дългосрочен план?

Категорично искаме да запазим лидерството на ТВ пазара, както и да повишим абонатите и съответно приходите. Имаме план как ще го постигнем. Стратегията ни от последните две години е да се върнем, към това, което „Булсатком“ прави най-добре – да предоставя качествено ТВ съдържание на крайните клиенти. Със сигурност не смятам, че нашият потенциал е да сме конвергиран телеком.

Вместо това ние ще се концентрираме в предоставянето на ТВ съдържание. Сега преди празниците пускаме сериала Deutschland в нашия канал Action-Box. За първи път в България се пуска сериал, който е хитов от платформата Amazon Prime Video. Това сме ние – целим да намираме най-доброто съдържание и да го предоставяме легално на крайните потребители. Ще е тъжно ако няма качествено съдържание по телевизията в домовете в България, защото на много места хората приемат телевизията като основния източник на забавление.

Какви промени в лицензираното съдържание настъпиха през последната година-две в „Булсатком“?

HBO беше първото нещо, което трябваше да върнем, абсолютен приоритет и затова подписахме отново с тях тази година. Не беше лесно, защото се оказа, че предишното ръководство не е било напълно коректно и имаше натрупани задължения, заради които излъчването на каналите на HBO беше спряно през 2016 г. Пуснахме също така и каналът Dizi (TDC). Хората може да говорят, че не харесват турските сериали, но малко хора знаят, че южната ни съседка е вторият по размер производител на съдържание след Холивуд. Те имат много, наистина много качествена продукция. В този канал ще видите, както някои от по-старите заглавия, така и доста нови, които са наистина на високо ниво.

„Булсатком“ не само го вкара в България, но и държи правата за него. Те не са ексклузивни и всеки, който иска да го добави към портфолиото си може да се свърже с нас и при равни условия да им го предоставим. Това е новото съдържание, което вкарахме и засега е доста успешно. Заменихме каналите на „Розенфелд и Ко“ с нови три – action-box, cine-box и comedy-box, които са с много различно съдържание, в което има доста европейски продукции, филми от фестивали и др. Повечето са неизлъчвани досега в България.

Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-box – това е новият ни спортен канал. Той излъчва само български спортни събития, като целта му е да популяризира родните спортове. Забавното е, че каналът е създаден от белгиец – Ерик Карлтън, който е бившият представител на Eurosport за региона. След като прекратихме излъчването на La Liga (испанското футболно първенство), обсъждахме, че все пак спортът е определящ за имиджа и запазената марка на „Булсатком“. Ние сме компанията, която докара международния премиум спорт в страната и го популяризира през първите години на новото хилядолетие. Това е в нашето ДНК и ние нямаше как да разделим спорта и нашата марка.

„Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-Box – спортен канал, фокусиран изцяло върху популяризирането на българския спорт“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Затова приехме дългогодишната мисия да популяризираме българския спорт. Парите, които бяха заделени за La Liga бяха пренасочени почти изцяло за тази кауза. Помогнахме за създаването на новата продуцентска компания Circle Media, чиито собственик отговаряше за каналите Max Sport на „А1 България“. Чрез тази компания в момента се стремим към висококачествено отразяване на българския спорт.

За да има интерес, трябва да има интрига, да има разпознаваеми атлети и отбори. По тази причина ние инвестираме в различни потенциални категории, като наскоро в световното първенство по волейбол за младежи през септември. Не само откъм излъчване, но и откъм популяризация – всеки един от нашите волейболни национали получи по няколко билборда из страната. България преди дни спечели златен медал по вдигане щанги на световно. Ако трябва да сме честни, за родния спорт не е правено много през последните години от операторите и ние прегръщаме тази идея в наша кауза. Защото всичко се завърта като едно колело и ни се опитваме да го задвижим, в момента.

„Булсатком“ ще работи ли по връщането на ексклузивните права за големите международни спортове и първенства?

Нашият фокус ще е върху b1b-box, който няма да е премиум канал. Той е наличен в базовите планове и ще се издържа от реклами. Ние излязохме от модела с премиум спортовете, тъй като те в момента са развити и адаптирани успешно и качествено в България. Имат прозрачни и равни условия за всички, затова „Булсатком“ ги предлага като дистрибутор. Бизнес моделът им работи – купуваме ги, предлагаме ги, взимаме процент. Не искаме да разваляме нещо, което е успешно и полезно за всички. Предпочитаме, да създадем нещо ново, с друга добавена стойност, което да има ефект върху българския спорт и общество.

Какви са близките планове за пускане на ново и качествено съдържание на „Булсатком“? Disney+ отложиха местния си дебют за 2023 г. например?

Преговаряли сме и провеждаме с подобни големи платформи като Disney+, Netflix и др. Включително и нови такива на световно ниво, които тепърва ще излизат на пазара. Това е нещо, което ние категорично смятаме, че е част от нашия бизнес модел. Със сигурност, „Булсатком“ ще се стреми да ги привлече към своето портфолио.

Не е лесно, защото България е малък пазар. Локализирането е скъп процес за всеки един език. Например, Netflix навлезе в Румъния официално, но там са 24 млн. население и това е логичен ход. Размерите на пазара и монетизирането на продукта са основните фактори. Имаме идеи за различни съвместни партньорства, но ще видим. Колкото и странно да звучи, повечето такива компании за стрийминг платформи не са гъвкави. Това са големи корпорации вече, които работят като такива, с множество критерии и дълги процедури.

За по-обозримо бъдеще има няколко проекта, по които преговаряме в момента. Но все още не мога да обявя нищо конкретно, като имаме готови продукти, ще ги представим.

Платформите за онлайн телевизия вече са в центъра на всички големи ТВ доставчици в България – как се развива b-box и какви са плановете му за развитие?

Той ще стане мултиплатформен през следващите седмици, тоест ще може да бъде достъпен от браузър, например. Но по-важното тук е друго – b-box е един от най-иновативните ТВ продукти, които са пускани в региона изобщо. Използвали сме най-добрите практики на Google, Amazon и др. Това се дължи до голяма степен на факта, че е базиран на Android TV.

Когато се появи този продукт на Google аз се опитах да убедя цялата А1 Telekom Austria Group да мине на него. Телеком групата вече беше инвестирала много средства в своята Xplore TV и те бяха прекалено големи, за да може да се зачеркне всичко и да се почне наново. Но никой в ТВ индустрията не отричаше, че Android TV е иновативен продукт.

Какво отличава b-box от останалите решения на пазара?

Нещо, което b-box има, а другите нямат – е интелигентният архив. Тоест, всички заглавия са подредени по максимално прецизен начин, това е наше решение. Самият Android TV ни предоставя deep search – задълбочено търсене, което позволява повече и по-добри резултати, включително и чрез гласови команди. Както и да се търси в самите платформи, като например в HBO Go, в Spotify и др.

„Инвестирахме в b-box, за да има най-добрия хардуер на пазара и да предлага редица иновации“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Гласовото търсене е много бързо, което е както заради софтуера, така и заради хардуера. Инвестирахме доста в b-box, така че да бъде с един от най-мощните чипсети на българския пазар. Иновациите са много – например интегрираната лента с програмите, докато гледате даден канал, с много богати метаданни. Това е подробна информация за дадена продукция – актьори, режисьори и др. Към тях добавяме и специална система за каналите, така че те да не се разместват.

Имам доста опит в пускането на Android TV платформи. Преди „Булсатком“ съм помагал за такъв проект на Deutsche Telekom, например. Доста от добрите практики успях да ги пренеса тук. Пускането на b-box не е просто някакво моментно хрумване, а е иновативен продукт, зад който има доста ноу-хау.

Защо Android TV не е толкова популярна в България? Заради инвестициите ли?

Напротив, пускането на b-box е доста по-достъпно. Ако трябваше да изградя нова платформа от нулата с функционалностите, които имаме в момента, инвестициите щяха да са в порядъка на 15-18 млн. евро. С Android TV те са сведени до под милион евро.

Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали (на ниво групи) много средства за собствени платформи. Има и друг момент – с Android TV операторите нямат много свобода да променят дизайна на устройствата. Това все още е най-големият ужас на телекомите – да имат еднакви устройства.

„Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали много средства за собствени платформи“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Тук не говоря за българските оператори само, а за големите групи по принцип. Тази догма според мен трябва да остане в миналото, като най-важното е съдържанието, което се предлага и начина по който е представено в самата платформа, както и цената на която идва, а не визията на кутията. Телекомите все още си мислят, че последното ги идентифицира пред потребителите, с което не съм съгласен. Клиентите предпочитат постоянството и функционалността пред визията, когато става дума за ТВ услуги.

Чрез Android TV на практика „Булсатком“ пусна най-добрата платформа на пазара, за най-малко пари. Недостатъкът е, че тя не е напълно уникална и който пожелае от другите оператори може да направи почти същото.

The post Станислав Георгиев: Върнахме „Булсатком“ в стабилно състояние appeared first on TechTrends България.

Новият IBX център за данни на Equinix – SO2, беше изграден за малко над 19 млн. долара в България – какво му е по-различното от това, което в момента се намира на пазара, и какви са плановете ви за последващи инвестиции?

Това, което изградихме, се нарича FDCC или компактен център за данни. Много нововъведения бяха интегрирани в тази сграда, базирайки се на опита, който имаме от Equinix с изградените над 200 центъра за данни. Те включват подобрена климатизация, дистрибуция на електричеството, данните, устойчивост, енергийна ефективност и дори физическата сигурност. В тази първа фаза от изграждането си той предлага на клиентите около 350 шкафа за оборудване с възможност да се добавят 1100 в следващите фази. И двата ни International Business Exchange (IBX®) центъра за данни у нас използват 100% зелена енергия и дават достъп до 55 пазара по целия свят благодарение на Platform Equinix.

Стандартите, използвани при изграждането на новия център за данни, са доказателство за иновациите, създадени от Equinix през повече от 20-годишното съществуване на компанията. За държава с размерите на България се избира по-компактен вариант, като клиентите ни имат достъп и до глобалната платформа.

Как се измерва капацитетът на един такъв център?

Преди години се измерваха на квадратни метри, когато и самите компютри заемаха няколко стаи. През 90-те години те се стандартизираха в познатите и до днес „шкафове“, които съдържат масово PC-базирани сървъри. Което позволи след 2000 г. всички те вече да се измерват не толкова по площ, а по консумация. Благодарение на технологичния напредък, ресурсите за осигуряване на необходимата изчислителна мощност и взаимосвързаност всъщност се свиват. Разпространението на данните не изисква по-големи центрове за данни, защото важно е какво се случва вътре в центъра за данни, а не размерът му. Което понякога води до объркване или до изкривяване на представите сред масовата и дори по-запознатата с индустрията публика.

Как се развива пазарът за взаимосвързаност по света и у нас?

Пазарът за центрове за данни се развива много динамично. Сега тенденциите се изместват в две важни посоки. Първата е вследствие на все по-масовата свързаност на хората и бизнеса. Потребителите невинаги си дават сметка колко голям е мащабът на облачнo базираните услуги и как те разчитат на тях на ежедневна база. Електронната поща е най-елементарният и прост пример за това, всеки месец те се увеличават. Все повече услуги се изнасят в облака, което означава, че не се съхраняват на устройството на потребителя или дори на бизнеса. Те се намират в някой център за данни. Което прави надеждната връзка на бизнеса и потребителите към някой от тези центрове ключова за развитието на ежедневието ни. Това позволява бизнесът на взаимосвързаност да расте главоломно.

Тук идва и другата голяма тенденция, че технологичните гиганти започнаха постепенно да навлизат във всички сфери на комуникационния бизнес, включително в предоставянето на облачни услуги и дори взаимосвързаност и центрове за данни. Привлечени от значителния растеж и мащабните средства, с които разполагат бързо и лесно да установят такава услуга, те променят пазара по няколко начина. Искат големи обеми капацитет, с високо качество на възможностите, на много ниска цена. Тях ги наричаме хипермащабни центрове за данни (т.нар. hyperscale центрове).

Освен фокуса на бизнес модела, какви са другите различия между Equinix и телеком операторите?

Това, което ни отличава, е, че голяма част от сделките, които Equinix сключва в България през последните години, в повечето случаи са вече с клиенти на компанията в световен мащаб. Нашата задача е да покажем технически възможности за изпълнение на техните проекти и съответно да ги реализираме с качеството, което те очакват. Затова и доста от клиентите са по линията на чуждестранни инвеститори, които искат да имат технологично присъствие в региона.

Какво прави България привлекателна дестинация за подобен тип бизнес?

През страната ни преминава сериозен възел от т.нар. магистрални кабели, по които минава световният интернет трафик. Това е инфраструктурата, която захранва Турция и целия Близък изток. Единственото алтернативно трасе преминава през Средиземно море към Алжир, но то е доста уязвимо откъм природните стихии, докато България се утвърди като свързваща локация.

Данни за пазара за взаимосвързаност в България няма поради простата причина, че местните фирми са много консервативни откъм споделянето на резултати. От друга страна, бизнесът има потенциал, защото за доста компании в страната все още предстои пълното им дигитализиране.

Ще повлияят ли навлизането на 5G мобилните мрежи и разгръщането на периферните изчисления (Edge computing – бел. ред.) на бизнеса ви и планира ли Equinix да се развива в тази посока?

Със сигурност ще повлияят. 5G ще отвори огромни възможности и ще помогне за реализирането на концепции като автономни коли, скоростни доставки, всякакви нови услуги в реално време. Тя ще доведе до много нови инвестиции за изграждане на инфраструктура по периферията (т.нар. digital edge) и дори като сложност и обем ще надхвърли тези в облачните системи. Но докато не се появи достатъчно голямо търсене и предлагане на подобни нови услуги, тези значителни средства няма да са оправдани.

Equinix много внимателно следи всички тези тенденции, защото има и големи телеком клиенти, които обслужва.

Защо българските компании не са толкова дигитални? Кои са пречките – инфраструктурни или други?

По отношение на инфраструктурата – нея я има, като телекомите в страната са се справили перфектно и предлагат много повече, отколкото икономиката ни предполага. България, Румъния и още няколко държави в региона разполагат с много силно оптично покритие, което не присъства в Западна Европа или САЩ. Това се дължеше на различната регулаторна среда, която беше в страната и позволи появата на множество малки оператори.

Но има и примери, в които държавната намеса не изиграва толкова положителна роля, най-очевидният е проточилото се налагане на електронното управление. Бързото и правилното му интегриране ще спести много време и пари, както и ще насърчи дигитализацията на местния бизнес. Защото в момента има прекалено много процеси, които се извършват на ръка, вместо да са автоматизирани. До голяма степен това е един от водещите фактори.

Аз съм на малко по-различно мнение. Защото смятам, че българските IT специалисти са магьосници. Трима програмисти могат да напишат софтуер за дадена фирма, която се побира в половин „шкаф“. Говорим за изцяло български компании, които все още явно не са достигнали до извода, че трябва да се правят по-сериозни инвестиции в IT. За сметка на това родните софтуерни специалисти правят чудеса от храброст и успяват да постигнат доста добри резултати с много, ама много по-малко ресурси.

Как изкуственият интелект (AI) ще повлияе на бизнеса с данни?

AI ще окаже огромно влияние върху компании, които са събирали и продължават да събират огромни масиви от данни с години. Вече има доста алгоритми, някои от които са с отворен код и могат да свършат доста задачи. Любопитното е, че работата по AI е толкова голяма, че нараства възприемането на този отворен модел, за да се използват все повече данни за обучение на програмите. Но това е процес, който ще отнеме много време и тепърва ще повдига въпроси, сред които и морални, за това как се ползва събраната информация и как се взимат решения на нейна база.

The post Equinix: Електронното управление в България ще засили дигитализацията на бизнеса appeared first on TechTrends България.

Как Melexis избра България за развиване на своята дейност?

Нашата група от компании присъства на българския пазар вече повече от 25 години – от 1994 г. насам. Което е почти веднага след политическите промени, през които преминава страната в края на миналия век. Официално Melexis открива своето производство и развоен център през 2000 г. Причината, да изберем България е, че в Източна Европа има набор от възможности в сферата на разработване на полупроводници. Освен вашата страна, такива компетенции има в бившата Източна Германия, където ние започнахме да развиваме подобни звена.

България има доказани отлични възможности в сферата на полупроводниците, които са наследство от стария режим – заводът в Ботевград, както и Централният институт за изчислителна техника (ЦИИТ) в София. Покрай тях са развитие много добри и опитни инженери в областта на микроелектрониката, което за Melexis се оказва важен фактор при избирането на страната за собствено звено. Като търсехме компетенции, не само за производството, но и за разработването на различни компоненти. Възможностите за инженерен дизайн дори бяха на първо място.

В началото, искахме да пренесем и част от производството в България, но това се случи на по-късен етап. Затова началната дейност на Melexis в страната беше фокусирана основно около дизайна и разработването на компонентите, които все още са ключови за местното ни звено. В България разполагаме с голям развоен екип, който в момента съставлява около половината от настоящия ни персонал. В началото беше по-лесно да намерим достатъчно подготвени кадри, като сега вече този процес е малко по-предизвикателен.

Какви са плановете ви за развитие на българското звено на Melexis?

Откакто започнахме нашата дейност тук, се опитваме да привлечем най-добрите експерти, особено в сферата на магнитните и температурни сензори. Плановете ни са да продължим да развиваме тези компетенции, защото те са силата на българското звено. Технологиите, които идват от София се използват най-силно в автомобилната индустрия, но и в други сектори. Важността на България за Melexis означава, че ще продължим с нашите инвестиции тук.

Те няма да се ограничат само до увеличаване на персонала, като ние вече изграждаме втора, доста по-голяма сграда, в която да продължим да растем. Настоящата, в която се помещаваме, вече ни е тясна за обемите от работа, които извършваме и хората, които сме наели. Тя ни ограничава растежа, както при развойния екип, така и при производството, което имаме тук.

„Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност. Нашият производствен капацитет ще скочи тройно, когато тя бъде завършена.

Успоредно с това ни предостави повече пространство, за да мащабираме дейността си, но и да подобрим условията на целия ни персонал. Да създадем една по-качествена и удобна за всички среда, независимо от позицията, на която се намират.

„За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро“ Франсоаз Шомбар, Melexis

За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро, в които влиза изграждането и оборудването ѝ, както и наемането на допълнителни служители. Ще завършим новата сграда или в края на 2020 или в началото на 2021 г., а нейното запълване ще става поетапно.

Това означава ли, че ще удвоите или утроите настоящия си персонал?

Когато открихме софийското звено на Melexis през 2000 г. започнахме с 50 души, а сега сме близо десет пъти повече. Настоящият персонал е над 450 служителя, разпределени почти по равно в развойна и производствена дейност. Определено ще разширяваме екипа си, но как и с какви темпове точно, ще зависи от развитието на пазара и от наличието на квалифицирани кадри.

Тоест, най-големият проблем в България за вас е намирането на квалифицирани кадри?

Не е най-големият проблем, тъй като всички технологични компании изпитват подобен дефицит, независимо, къде се намират по света. Причината е, че все още малко деца избират точните науки (STEM образование) като основна насока за развитие. България има добро наследство в тази сфера и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти, с които да попълним екипа си.

„България има добро наследство в STEM обучението и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Melexis разполага с конкретна програма насочена специално към привличането на подобни кадри. Разполагаме с летни стажове, програма за наскоро завършили, набиране на младши специалисти и други. Така, успяваме да изберем добри инженери, които да надградят стойността, която произвеждаме в България. Те са ориентирани за настоящи студенти, както и завършващи технически специалности в степен бакалавър или магистър.

Споменахте, че малко деца избират образование в STEM сферата, на какво се дължи тази тенденция?

Децата просто не виждат реалната полза от STEM образованието и какво то допринася за света. Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях. Вече има усилия в тази посока от самите образователни институции.

В Melexis също имаме инициативи, в които показваме на децата на служителите, какво се прави в нашите звена и как тези продукти намират предназначение в нашето ежедневие. Защото не всеки има представа каква е ролята на инженера или програмиста в реалния живот, тъй като тяхната работа не винаги остава напълно оценена.

„Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Това важи в пъти повече и за момичетата, защото има напълно погрешен стереотип, че STEM образованието и професиите са само за момчета. В Източна Европа ситуацията е доста различна, спрямо Западна, като съотношението между половете е много по-балансирано. В Белгия например само между 10 и 15% от момичетата избират STEM за свое кариерно развитие, докато в България е над 25%.

Как може да преодолеем този проблем?

Тази тенденция по-малко ученици да се ориентират към STEM не е ограничена само до България, а се наблюдава по целия свят. Винаги има някакви регионални различия, като дори вашата страна е с една идея в по-добра ситуация от държавите на Запад. Голям фактор за това играе различната история на всяка нация. Във всички случаи това трябва да се промени, защото бъдещият свят е технологичен. Което прави живота на всеки един от нас по-интересен, особено ако се развиваме в сферата на иновациите.

Много важно е да се покаже на децата, че те могат да правят много интересни неща, ако изберат да учат STEM. Същото трябва да знаят и самите родителите. Кариерите ориентирани около STEM ще са най-динамични и разнообразни не само сега, но и в бъдеще. Защо? Защото технологиите ни помагат да разрешим най-големите проблеми, пред които е изправен света. Климатични промени, социално-икономически, киберсигурност и др. Всички те ще изискват специалисти от различни области да работят заедно, за да се справят с тях.

„Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя, което не е така“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя. Което не е така.

Ако сте лекар през живота си на колко души можете да помогнете? Около 10 хил. в рамките на цялата си кариера. Но ако станете инженер – по микроелектроника, софтуерен и тн., като станете част от екип по роботика и направите роботизирана протеза, можете да помогнете на милиони по света.

Важно е да има лекари, със сигурност, но подобни примери могат да привлекат вниманието не само на децата, но и по-конкретно на момичетата. Изследванията показват, че жените се интересуват много повече от неща, в които те могат да видят крайните резултати за благополучието на хората.

Като цяло дамите са много по-емпатични от мъжете. Това показва статистиката, но естествено, че има изключения. Как точно момчетата и момичетата възприемат ползата от технологиите варира в различните държави. В развиващите се страни, за някои жени, като Индия например, STEM е път към икономическа независимост и изход от бедността.

„Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър и нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър. Нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това. Последните трябва да знаят, че ако техните синове или дъщери преминат STEM обучение те винаги ще имат много добра работа. С решаването на тези проблеми може да редуцираме предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри в бъдеще.

Каква е причината в България да имаме по-близки пропорции между мъже и жени в STEM образованието?

До голяма степен това е в резултат от наследството в цяла Източно Европа от комунистическата система, която третираше високо в обществото физиците, инженерите и математиците. Това е едно от предимствата на тези времена, които е хубаво да използвате в съвремието и е много важен факто за бъдещето. Искрено се надявам да продължите в България да уважавате и да продължите интереса си към STEM образованието.

В никакъв случай не насърчавам да връщате обратно старата система, но призовавам да запазите някои от силните страни, които все още се усещат в обществото. Трябва да сте горди от историята си и да можете да изваждате поуки – кое в миналото е било полезно и кое не.

Мислите ли, че STEM в един момент ще измести останалите предмети в образованието?

Надявам се, че не. Смятам, че трябва да намерим правилни баланс, не само при децата, но и при възрастните, които обогатяват познанията си. В утрешния ден, всеки един от нас ще трябва да има дигитална грамотност. Не точно да можете да пишете софтуерен код, но поне да имате базова представа какво са те и как функционират. Също така да можете да имате необходимите умения, за да живеете пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят.

„Децата трябва да имат необходимите умения, за да живеят пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Ще са необходими базови познания за това как да ползвате различните видове медии – новинарски, социални и тн. Да сте критични към информацията, която се пуска по тях, какви данни се събират за вас в тези платформи и др. Всичко това е част от тази дигитална грамотност, която ние трябва да развием.

Идеалният случай е, когато не сте специализирани само в една област, а имате достатъчно и добри познания в няколко. Например, силни умения в STEM, в комбинация с история на човечеството например. Или неврология, с данни и човешки ресурси – за да можете да разберете как да подобрите работната среда. Комбинацията между технология и практичното взаимодействие с хората ще се засили. Примерите са безбройни, но мултидисциплинарното обучение ще е голяма тенденция през следващите години.

Тази тенденция ще се засили, когато автоматизацията замени рутинната работа?

Да, точно това ще се случи. Защото машината няма да може да замени напълно човека. Грешна е представата, че ще има съперничество между двете, напротив – то ще е сътрудничество. Комбинацията между човека и машината ще движи света напред.

Ако машините започнат да са по-креативни, тогава няма ли да заменят напълно човека?

Не, няма. Знам, че голяма част от научната фантастика залага на този сценарий, но аз не го вярвам. Докато хората съществуват и имат цел в живота си, като общество и индивиди, това няма да се случи. Защото машините няма как да имат по-висша цел. Машинното самообучение може да репликира част от нещата в един момент, но пак няма да е напълно ориентиран към хората, да има емпатия и развито въображение.

Затова вярвам в технологично подобрения човек, който се възползва по максимален начин от иновациите, за да подобри съществуването си. Дали с импланти, невронен интерфейс или други неща. Да не забравяме, че дори пейсмейкърът е просто подобрение, което ни позволява да живеем по-дълго.

Melexis използва ли подобни иновации, като роботи, изкуствен интелект (AI) в своите инсталации, включително и в българската?

Да, вече сме инвестирали в индустриални роботи и автоматизация на различни процеси. Това е най-видно при производствения процес. Използваме AI най-вече при оптимизацията и подобряване на производителността, както и при тестването, но без да рискуваме качеството на продукцията. Дори чрез алгоритмите помагаме последното да се увеличава с времето.

Когато става дума за пазара на полупроводници в него има доста динамика – кои са тенденциите в него и ролята на Китай?

Когато става дума за полупроводници в основния ни сектор – автомобилния – може да говорим за четири основни тенденции. Първата е в трансформацията от коли с двигатели с вътрешно горене към електрифицирани такива. Втората е в автономните автомобили, но е изтласкан за бъдещ период, заради важността на предходния. Свързаността е третата тенденция, но тя върви заедно с втората. Последната е в персонализацията на колите и това всяка една от тях да пасва максимално на потребителските нужди.

„Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Търговската война между САЩ и Китай оказва влияние на почти всички технологични индустрии. Тя засилва желанието на Пекин да играе все по-голяма роля в производството и доставката на полупроводници. Но стремежът на Китай е повече насочен към по-сложни микропроцесори, които обработват огромно количество информация и 5G свързаност, докато Melexis е насочена повече към различните видове сензори. Там, компаниите от азиатската държава не са толкова силни все още и ще им отнеме още доста време, докато изградят капацитет и ноу-хау в тази област.

Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания. Щатските компании избягват да купуват от китайски доставчици и обратното. Което ни дава доста възможности. Защото все повече китайски компании ни питат „вие щатски доставчик ли сте?“ Не, не сме и това ни отваря нови възможности.

The post Melexis ще инвестира в България над 75 млн. евро през следващите пет години appeared first on TechTrends България.

Кои са основните световни тенденции при софтуерната разработка в момента?

Най-интересен за мен е стремежът продуктите, които се създават от софтуерните компании, да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но да бъдат и полезни и смислени, да имат практическа приложимост.

Много хубав пример за това е изместването на фокуса от колко модерна и интересна технология е VR (виртуалната реалност) към това как на практика може да се използва успешно. Същото важи и за друга гореща тема в технологиите в момента – изкуственият интелект и машинното самообучение (AI и ML), както и за всички нови интерфейси между човек и машина – гласов, жестов и т.н.

„Новите софтуерни продукти трябва да бъдат не само интересни и вълнуващи от технологична гледна точка, но и да имат практическа приложимост“ Веско Колев, Progress

Все повече започва да се отключва практичността на новите технологии, които доскоро бяха само интересни. Това ме обнадеждава за развитието на иновациите за в бъдеще.

Друга голяма тенденция е сформирането на интегрирани екипи в продуктовите компании. Това са екипи, които не се състоят само от програмисти, а включват почти всички останали роли като дизайнери, продуктови мениджъри и т.н.

Мислиш ли, че в един момент алгоритмите ще заменят хората, като разработчици? Все пак Unite UX автоматизира някаква част от работата.

Машините ще автоматизират повторяемите задачи, като оставят повече време на хората да се занимават с по-сложни неща. Тук има един важен момент, който е наследство от Индустриалната революция, когато фокусът е върху производството. В момента фокусът е върху продуктивността и освобождаването на време, през което можем да бъдем креативни.

„Свикнали сме съзнанието ни да е постоянно заето. Не си оставяме свободно време да мислим и да бъдем креативни“ Веско Колев, Progress

Трябва да си дадем повече сметка, че ни трябва повече време, в което да мислим. Представете си, че сте в кафене или ресторант и ви спре батерията на телефона. Нямате нищо друго у себе си. Какво правите? Повечето хора започват да изпитват дискомфорт вследствие на това, че сме свикнали съзнанието ни е да постоянно заето. Когато си дадем време да мислим, започваме да вникваме в емоциите си, започваме да ставаме креативни. Емоционална интелигентност ще има все по-голямо влияние върху света и затова е толкова актуална тема в момента.

Какво бихте променили в тенденциите, ако зависеше от теб?

Много бих искал радикално да се подобри успеха на технологичните компании и тяхното развитие. Особено при създаването на продуктови софтуерни компании. Инвестира се много в иновации, а на практика не забелязва промяна в тяхната успеваемост.

„Много се надявам, съвсем скоро да видим “еднорог” в България“ Веско Колев, Progress

Надявам се, технологичната индустрия в България да се развива все така бурно. Радвам се, че в момента страната се трансформира от дестинация за аутсорсинг на услуги към локация за продуктови компании. Докато аутсорсингът расте линейно, ръстът на продуктовите компании е експоненциален.

Много се надявам, съвсем скоро да видим „еднорог“ в България – или технологична компания с оценка над 1 млрд. долара.

По време на DevReach 2019 демонстрирахте новата Unite UX платформа на Progress – какво точно представлява тя?

Unite UX решава проблема, при който дизайнерите създават определена визия за сайт, платформа или приложение, а програмистите не успяват да я пресъздадат по същия начин. Този процес на работа може да се отрази на работата между програмисти и дизайнери и да забави проекта. Освен това, след фазата на първоначалния дизайн, последващите корекции от двете страни стават все по-трудни. Unite UX е мостът между тези специалисти и техните софтуерни инструменти.

Дизайнерите подготвят своите визии на Sketch например, докато разработчиците работят в среди за програмиране. Знаехме, че няма как да изкараме двете страни от тези инструменти. Затова създадохме специални софтуерни библиотеки, които разширяват Sketch и извличат графичната информация от дизайна.

На база на това автоматично се генерира програмен код. Unite UX включва още много функционалности, но по-важното е, че може да бъде разширяван и допълнително оптимизиран. Накратко, Unite UX премахва границите и улеснява комуникацията при направата на дизайна и кода за едно приложение.

Как стигнахте до решението да разработите тази платформа?

Ние не тръгнахме с ясното съзнание, че трябва да създадем Unite UX, а по-скоро се опитахме първо да открием проблем, който трябва да бъде решен. Процесът започна със събирането на информация и подбирането на потенциални казуси, които нашият екип може да разреши. Разгледахме различни тенденции в индустрията и в областите, в които сме силни. Допитахме се и до наши клиенти чрез отдела ни за продажби.

„Преди да започнем да разработваме Unite UX, се допитахме сред клиенти и колеги кои са проблемите, които искат да бъдат решени“ Веско Колев, Progress

Идентифицирахме няколко повтарящи се проблеми. След много разговори в екипа и с клиенти избрахме този, който заслужава да разрешим – пропастта в комуникацията между разработчиците и дизайнерите. Това води до голямо забавяне в проектите и съответно може да навреди на бизнеса. Така се зароди решението да започнем разработката на Unite UX.

Колко време ви отне всичко това?

Целият процес ни отне около 10 месеца, което включва идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи и създаване на първата версия на Unite UX.

„Целият процес – от идентифициране на проблема, създаване и развитие на прототипи до създаване на първата версия на продукта – ни отне около 10 месеца“ Веско Колев, Progress

С колко Unite UX ускорява работата между дизайнери и разработчици?

Крайната цел на решението е да намали значително времето за работа между дизайнери и разработчици. В момента този процес отнема много повече време, отколкото трябва. Първо, защото имаме готов изходен код, с който може да се започне работа от страна на програмистите. Второ, защото много лесно могат да се проследят отделните промени, които двете страни правят. Трето, много бързо могат да се правят прототипи на приложения с минимални ресурси, които да са максимално близки до реалността и до крайния продукт. Веднага щом е одобрен прототипът, целият процес по разработката става по-гладък.

За какви приложения в момента е подходящ – за уеб, за мобилни приложения или за цялостни платформи?

Целенасочено сме се фокусирали върху приложението му за уеб решения засега. Unite UX има още едно голямо предимство – той дава по-силна гъвкавост на разработчиците, тъй с него те могат да използват редица основни фреймуърци като React и Angular. Не са ограничени само с един. Плановете ни са да интегрираме още и да добавим възможност за мобилна разработка.

В каква фаза се намира Unite UX?

Unite UX се намира в публична бета версия, което означава, че е достъпен за дизайнерите и разработчиците, които искат да го тестват. Доскоро решението беше достъпно само за определена група от хора – служители на Progress и близки партньори. Сега целим да проверим какъв ще бъде интересът към него от софтуерните компании, за да разширим възможностите и да го пуснем официално.

The post Веско Колев от Progress: Надявам се да видим скоро компания „еднорог“ в България appeared first on TechTrends България.

Ан Мари Нийтъм е главен оперативен директор (COO) в Ocado Technology от 2014 г. като отговаря за инфраструктурата и оперативната дейност, развитие и управление на организацията. Тя се присъединява към компанията през 2001 г. и отваря първия офис на Ocado Technology извън Великобритания през 2012 г. в Полша . Преди да се присъедини към Ocado, Ан Мари е работила в Бостън като мениджър “Софтуерни разработки“ в Staples Inc.

Британската компания Ocado Technology е в България от 2016 г. насам, като откри свой развоен софтуерен център в София в края на миналата година. TechTrends имаше възможността да разговаря с Ан Мари Нийтъм по разнообразни теми свързани с автоматизация, изкуствен интелект и много други.

Ocado Technology e сравнително малко известно име в България, но се оказва, че има доста интересна история, можете ли да разкажете малко повече за компанията?

Ocado Technology започва своята дейност изцяло като онлайн доставчик на хранителни продукти. Още от самото начало в далечната 2001 г. знаехме, че компанията ще трябва да е високотехнологична. Но също така сме наясно, че самата продажба на дребно на хранителни продукти е огромно предизвикателство, от коeто много трудно може да се печели. Тъй като е много по-лесно да се поддържат складови наличности на смартфони, книги и техника, което прави Amazon, отколкото да се занимаваш с краткотрайни продукти като сладолед, плодове и зеленчуци.

Заради, всички тези предизвикателства Ocado Technology излезе на печалба едва през 2010 г. Девет години ни отне да намерим правилния модел, с който да си покриваме всички оперативни разходи. Въпреки това цялата печалба след това се реинвестира в нови технологии.

Този модел основава ли се на директната продажба на продукти към крайните клиенти или ползва друг подход?

Технологиите на Ocado подхранват най-големият изцяло онлайн магазин за хранителни стоки в света– Ocado.com. Освен това имаме партньорства с големи вериги магазини, за които изграждаме софтуера и автоматизирана складова инфраструктура. Затвърдихме модела си като поехме първото си голямо сътрудничество с Morrisons през 2013 г. Те са една от най-големите вериги супермаркети във Великобритания, но по това време нямаха никакво онлайн присъствие, а искаха да изградят такова. Ocado предостави тази услуга за тях.

„Продажбата на хранителни продукти онлайн винаги е била огромно предизвикателство” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Дотогава разполагаме само със специализирани складове, които са проектирани изцяло за поръчки по интернет. За Morrisons разработихме софтуерно решение за онлайн поръчки, което улеснява едновременно и потребителите, и компанията. Впоследствие, за тях интегрирахме и нашите автоматизирани складове.

Този подход се оказа много успешен и решихме да го предложим на други вериги. Което наложи да преработим напълно платформата, разработена за Morrisons, тъй като тя беше направена специфично за тях. Вторият проблем е, че не може да ползваме международни домейни като .com, тъй като подобни покупки са изключително локализирани. Затова решихме да предлагаме софтуера на различни вериги като платформа, която те ползват за своя е-магазин.

Освен това ние предлагаме и интелигентни складови решения, които включват изцяло роботозирани процеси. Сегашните ни клиенти включват френската Groupe Casino, канадската Sobeys, шведската ICA, щатската Kroger и др.

Поглед в новооткрития офис на компанията в София.

Защо избрахте България за откриването на новото си развойно звено?

Комбинацията между софтуерна и хардуерна технология изисква доста голям развоен капацитет. Разполагаме с пет R&D центъра, по един във Великобритания, България и Испания, както и два в Полша с общо 1 400 души. Това, което ни различава от доста IT компании е, че цялата интелектуална дейност се разпределя между тях. Тоест, не разчитаме, че креативната работа ще бъде във Великобритания, а останалите звена ще се ползват само да свършат механичното програмиране.

В България открихме „златната среда“ между експерти, които да могат да се справят с ритейл платформата, както и такива, които са доста добри в разработването на решения за изкуствен интелект (AI). Софийският офис работи и по част от кода за роботите в складовете.

В България има ли достатъчно хора, които да са добри специалисти в областта на AI и автоматизацията на процеси?

България е доказала през годините, че разполага с доста добри експерти в тази област. Дали има достатъчно такива – определено не. Надяваме се, че с развоен център като нашия ще може да привлечем обратно българи, които са напуснали страната и се развиват в тази насока другаде. Защото показваме, че могат да разработват подобни високи технологии в родината си и не е задължително да са в Лондон или в Силициевата долина, за да го правят. Както и ще могат да изкарват доста добри заплати.

Има ли вече примери за ваши служители, които са се върнали обратно в България?

Да, имаме няколко такива от САЩ, Норвегия и Германия. Също така българи от британското ни звено са изявили потенциален интерес да бъдат прехвърлени в София.

Какви са плановете на Ocado Technology за развитие на софийския развоен център?

В момента за нас работят 80 души в България. Софийският ни офис има капацитет за между 180 до 190 души, което е първоначалната ни цел. Обичайният темп на наемане на нови служители е около четирима души на месец. Толкова е в останалите ни звена и смятаме да го запазим и за България. Все пак поставяме акцент на качеството пред количеството и стремежът ни е да вдигаме летвата непрекъснато. Запълването на офиса със 180-190 души, мисля, че ще успеем да постигнем някъде през втората половина на 2020 г. Надали ще се ограничим с тази бройка, но не сме решили какво ще правим отвъд нея.

„Не е изключено след време да разгледаме и друга локация за офис в страната” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Преди да отворим българското звено, разглеждахме места в София и Пловдив. Така, че не е изключено след някоя и друга година да подновим огледите за офис на друго място в страната.

Много важно е да отбележа, че ние нямаме ограничения колко да са големи развойните ни центрове. Но искаме всеки един от тях да може да отговаря за конкретна технология, която така да се каже, да „притежава“ и развива. Тоест не да се дават отделни технологии „на парче“, а всеки офис да разработва дадени неща от-до.

Как точно работят автоматизираните складове и роботите там?

В началото поехме традиционни складове, които работеха с 27 км конвейерна линия, през която минаваха 15 хил. продукта всеки ден. Средно потребителите купуват по 56 различни неща на всеки десет дни. Някои от тях са замразени, други изстудени, трети се съхраняват в стайна температура. При толкова голямо натоварване, решението с конвейерна лента е непрактично, защото смущение дори в една точка може да доведе до спирането на цялата система. Освен това, целият процес е изключително неефективен откъм ресурси и време.

„Помислихме за по-иновативно решение за умни складове и достигнахме до специална решетъчна мрежа, разположена над продуктите и по която се движат роботите ” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Затова помислихме за по-иновативно решение и достигнахме до специална решетъчна мрежа, която е разположена над продуктите. По нея се движат специални роботи, които могат бързо и лесно да съберат необходимите продукти и с помощта на правилния софтуер и AI, да намерят най-оптимизиран маршрут. В големите складове техният брой може да достигне стотици и дори хиляди. Тази автоматизация елиминира възможността да се появят проблеми, забавяния и други прегради. Освен това данните от роботите се преработват в Облака в реално време и ако някой от тях даде сигнал за евентуален проблем,  той може да бъде заменен веднага от друг и да бъде прегледан от инженер, без това да влияе на системата по никакъв начин.

Всичко това ни позволява всяка поръчка да бъде обработена в рамките само на пет минути, независимо от вида на продуктите или натоварването на системата. Друго предимство на този подход е, че той може лесно да се нагоди според изискванията. За големите складове трябва да се закупят стотици от тези малки роботи, но за по-малките ще са необходими около дузина.  Поради тази причина нашите решения за роботизиране на процесите в складовете изискват по-малки инвестиции от традиционните системи за автоматизация.

Важно е да отбележим, че роботите на Ocado Technology могат да работят за всякакви складове – от автомобилни, през пощенски и карго. Като не са специализирани само за хранителни такива.

Ocado Technology само проектира роботите или също така ги произвежда? Предполагам, софтуерът е изцяло ваш също?

Ние само ги проектираме, работим с няколко подизпълнители за тяхната доставка. Също така Ocado Technology разработва изцяло софтуера и платформата за пълноценното им използване. Комбинацията от последното ни помага да изготвим прецизно планиране на доставките, не само до крайните потребители, но и за зареждането на самите складове. Както и за прецизно следене на сроковете на годност на отделните продукти.

Предвидимите анализи в реално време са ключови при пазаруването онлайн, особено на хранителни продукти. Тъй като динамиката е огромна и непрекъснато трябва да се следят множество фактори като качество на продуктите, температура на съхранение и доставка, динамично търсене и предлагане и много други. Цялата система ни казва това в реално време и всичко е предвидимо. Крайният резултат е, че сме ограничили брака на хранителни продукти до 0.2%. Това е изключително нисък дял като при повечето вериги магазини е около 5-6%.

Всички тези решения ги предлагате за големи вериги магазини и хипермаркети, има ли такива, които да помогнат на по-малките търговци на дребно?

Не сме предлагали нашите решения на по-малки търговци на дребно. Но за определен тип продукти, като мърчъндайз и нехранителни стоки, разполагаме с платформа, която предоставяме на фирмите и може да се брандира от всяка една от тях за онлайн доставки. По системата за отдаване на услуги стил White Label.

„Водим преговори за партньорство с голяма верига, която може да има присъствие в България” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Планирате ли да навлезете в България чрез партньорство с някой от големите вериги магазини и хипермаркети?

Водим преговори за партньорство с голяма верига, която може да има присъствие в България, но не мога да дам повече подробности. Ние не се целим в определени държави или пазари, какъвто е вашият, а търсим споразумения с наистина големите играчи в търговията на дребно. Затова локални партньорства с изцяло местни вериги са по-скоро изключения в нашия бизнес модел.

След като сключите такова голямо партньорство, Ocado Technology трябва да препроектира техните складове и интегрира софтуерната система, които позволяват на търговеца да осъществява онлайн доставки на същия ден, така ли?

В общи линии – да. За момента повечето доставки са в рамките на следващия ден, като в момента работим усилено и интегрираме в някои пазари това да се случва в рамките на час.

Разглеждате ли възможността да използвате безпилотни летателни апарати (дрони) за бързи доставки в рамките на града?

Да, разглеждаме такива възможности. Всъщност всички експериментират или обмислят подобни методи. Има доста предизвикателства, като управлението на въздушния трафик при наличието на толкова дрони, някои от които ще трябва да са по-големи и тежки от тези, които се използват за снимки от потребителите. В момента всеки може да достави един или два дюнера с безпилотник. Но нещата стават различни с по-големите пакети.

Освен това повечето хора живеят в блокове. Какво правим тогава – мятаме пакета през прозореца ли? Всичко е много по-лесно в предградията и извън градовете, защото можете да оставите доставката в двора или пред вратата на къщата. Всяка сграда с повече от три етажа вече представлява проблем.

Ние експериментирахме с автономни коли, които да доставят пакетите пред външната врата на двора. Къде се чупи системата? Хората искат да не излизат по пижами навън, а само да се подадат и да вземат колета. Затова, този метод с изцяло автономна кола за доставки се оказва непрактичен. Много хора описват този процес като „последната миля“, но реално последните 15 метра са истинското предизвикателство.

Относно дроните, има много регулации, особено в централните части на градовете, където те са забранени. Не се и учудвам, защото ще настъпи хаос.

Тези проблеми могат ли да се решат с нова регулаторна рамка за дроните?

Мисля, че задължително трябва да бъдат решени с такава. Но все още не съм убедена, че с подобна регулаторна рамка ще могат да се осъществяват големи доставки в градовете с дрони. Просто ще има ограничения за размера и товара, който ще могат да носят.

Ocado Technology от години развива бъдещето на онлайн пазаруването, но как ще се развива то през следващите години?

Едно е сигурно, никой не се събужда в събота и си казва – ей нямам търпение да отида на пазар. Това, което ще очакваме през следващите години е, че ще получите известие със списъка от покупки, които системата е изчислила, че ще ви трябват. Тя ще ви попита дали искате да добавите нещо към тях, за да могат да бъдат доставени след час.

Вие си поглеждате календара и разбирате, че трябва да приготвите вечеря за петима гости, един от които е вегетарианец, друг не понася лук и тн. Директно, ще можете да попитате системата за предложения за продукти, при това, като се вземе предвид тези, с които вече разполагате в хладилника си.

„Алгоритмите ще могат да разбират все повече и повече контекст, като ще променят динамично предложенията за покупки” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Как ще постигнем всичко това?

С профилиране на отделните потребители и със свързването на максимално много предмети и устройства в дома. Както и с разбирането на все повече контекст за тях. Например, ако алгоритмите забележат, че имате малко бебе, предложенията за необходими продукти и покупки ще се променят. И то динамично, например няма да дава препоръки да взимате памперси с един и същи размер в рамките на една година. Същото ще се случва като се следи съдържанието в хладилника ви.

Ние взимаме под голямо внимание всички тези лични данни и се отнасяме отговорно с тях. Като ще се радваме самите потребители да поискат да ги споделят, за да може да улесним още повече живота им.

Прецизността на алгоритмите за изкуствен интелект (AI) се увеличава в зависимост от обема информация, с която те разполагат. Колкото повече данни има, толкова по-добре се правят предвиждания и препоръки за потребителите и бизнеса. Същото важи и за намирането на проблем в роботите в складовете.

Когато е налична информацията за тях, в един момент те ще могат да разберат за проблем преди той да се прояви достатъчно ясно. Тъй като алгоритмите могат да забележат дори минималните отклонения от нормалното. Дори може да се коригира по-евтино, тъй като се сигнализира за него от по-рано. Това се постига не само чрез доста сензори, но и със следене за отклонения в самите процеси.

Предвид високата автономност на складовете ви, има ли все пак някакви дейности, които се извършват ръчно от хора?

Всъщност доста дейности се извършват от хора в складовете ни. Любопитното е, че в началото Ocado Technology почти не разполагаше с персонал, а в момента сме около 15 хил. души. Независимо от огромната автоматизация на процесите. Но те ще намаляват прогресивно, като доста от механичните задачи ще се извършват от роботи. Доскоро имахме служители, които слагаха продуктите в кутии, сега това се прави от машини.

Очакваме скоро да автоматизираме максимално много от работата в складовете, така че да оставим на хората основно задачите по най-крайна доставка на поръчките.

Необходимостта от още служители ще идва по друго направление. По-голямата автоматизация, изисква повече хора, които да я следят. Те трябва да следят дали всичко е ок, човешкият фактор винаги ще присъства, просто ще се променят неговите задачи. Съответно и необходимите умения, които служителите трябва да притежават.

Какво ще стане с хората, особено нискоквалифицираните, които не могат да се адаптират към тази промяна?

Роботите ще променят живота на планетата по същия начин, по който парните машини и електричеството направиха преди век-два. От 20 години върви тенденцията за преквалифициране и промяна на изискванията на специалистите, просто сега тази нужда е очевидна.

Дори в момента доста хора променят по няколко пъти своето кариерно развитие, за някои това прави живота по-интересен, други се страхуват от подобни завои.

Смятам, че повечето професии, които в момента изискват механична работа, ще изчезнат. Те няма да се ограничат само до нискоквалифицираните такива, защото доста от ежедневието на адвокати, дори лекари, изисква извършването на монотонни дейности. Например, при преглеждането на рентгенови снимки е доказано, че алгоритмите са по-прецизни от човека.

„Хората трябва да се подготвят за автоматизацията на процесите и да потърсят къде ще са най-полезни в бъдеще” Ан Мари Нийтъм, Ocado Technology

Хората трябва да се подготвят за тази промяна и да потърсят къде ще са най-полезни в бъдеще.

Колко важни ще е обучението в STEM умения (наука, технологии, инженерни системи и математика – бел. ред.) в бъдеще?

Доста важни. Не смятам, че всеки ще трябва да може да програмира, но ще трябва да може да разбира поне базовите принципи на софтуерния код. Това умение ще се приравни като базово такова – заедно с четенето, смятането и писането. Като ще се изисква от хората да могат да разбират логиката зад програмирането.

Меките умения и работата с хора и в екип също ще са изключително важни през следващите години. Те всъщност са най-трудните за усвояване, противно на масовото разбиране, както и че трябва да бъдат подкрепени със здрав разум. Последният е доста подценяван.

Ако Великобритания напусне Европейския съюз, как това ще се отрази на операциите на Ocado Technology в България?

Честно казано – не знам. Добрата новина е, че клиентите ни са от целия свят и разполагаме с развойни центрове на различни географски райони. Независимо какво ще стане, търговските ни операции в глобален мащаб не би трябвало да бъдат засегнати. Развойните ни центрове са разположени основно в страни-членки на ЕС – България, Полша и Испания. Единствено този във Великобритания може да остане извън Съюза в случай на Брекзит. Това географско разпределение на центровете ни помага много при подобен сценарий.

The post България е доказала, че разполага с отлични AI експерти (интервю) appeared first on TechTrends България.

Забележка: Интервюто е проведено преди Facebook да обяви своята криптовалута Libra и потенциалното ѝ интегриране в нейните чат приложения. Затова този контекст не присъства във въпросите и съответно – в отговорите.

Как се развива Rakuten Viber в България през последните години?

Българският офис реално отговаря за дейността на Rakuten Viber не само в рамките на страната, но и за целия регион на Централна и Източна Европа. На този фон, България се представя доста добре, като имаме значителен растеж по отношение на потребителската база. Ние го определяме, като проникване на Viber спрямо общия брой на смартфоните в страната. Тук нашият продукт присъства с над  80% и очакваме да продължим растежа на годишна база, не само заради повишения интерес на българите към приложението, но и поради факта, че броят на смартфоните в страната ще продължи да се увеличава.

Viber се представя стабилно в България и по други статистики, като брой изпратени съобщения например. Нараства и броят на изпратените мултимедийни съобщения като гифове,  стикери и др. Това дефинира местния пазар, като един от силните за Viber в световен мащаб.

Източна Европа по принцип е силен регион за Viber, това на какво се дължи?

Нашият бизнес е доста интересен. Ако погледнем реално, при чат приложенията има само няколко силни конкуренти на Viber. Това, от една страна е добре, от друга – предизвикателно, защото те са плод на едни от най-мощните корпорации в света в момента. Хубавото в тази ситуация е, че няма една доминираща услуга, а различни лидери в различните региони. В някои части на света, Viber е с доста по-голям пазарен дял спрямо тези конкуренти. Някои приложения например, които са много популярни в Западна Европа, в Източна почти не присъстват.

Защо Viber се наложи толкова силно в нашия регион и България е трудно да се обясни, тъй като има множество фактори. Със сигурност, голяма роля изиграват телекомите, защото навлизането на новите технологии при мобилните мрежи става с една-две години забавяне, спрямо Западна Европа и Северна Америка например. Това го проследихме при тези от трето поколение (3G), при 4G и сега при 5G. Съответно цените падат надолу при новите услуги с подобно закъснение.

Част от нашия успех се дължи на доброто ни позициониране през периода 2011-2012 г. и предлагането на разговори през интернет. Това е точно преди да започнат европейските регулации, които накараха българските оператори да свалят сравнително високите цени за местните потребители при преноса на глас, което позволява на чат приложения като Viber да процъфтяват.

„Част от нашия успех в България се дължи на доброто ни позициониране през периода 2011-2012 г. и предлагането на разговори през интернет” Момчил Еленков, Viber

При тази ситуация на пазара, успяхме да се наложим доста успешно. Днес все повече потребители ползват приложението ни предимно за чат – между двама или в група, като нашите предимства вече са преди всичко в силата на самия продукт, а не толкова във външната среда.

Viber разчита на приходи от корпоративни клиенти, сред които са телекомите, как се развива бизнес модела на компанията в България?

Партньорствата ни с брандове са част от нашия основен бизнес модел. В България те се развиват доста добре, тъй като пазарът е с доста висока пенетрацията сред потребителите. Почти всеки бранд иска да е във Viber по един или друг начин поради големия обем на потребителите ни в страната. Телекомите са важни клиенти, но при тях е малко по-сложно, защото те сами по себе си са големи организации. С тях работим по няколко направления.

Първото, с което и започнахме нашите партньорства с тях, е т.нар. Zero rating или възможността в абонаментните планове на оператора да присъства Viber с включен безплатен трафик към приложението. През последните години имаме над 70 подобни партньорства по целия свят. Но същевременно, силното развитие на мобилните технологии през последните години в нашия регион, прави подобни инициативи все по-малко важни за потребителите. За сметка на това те продължават да са релевантни в развиващи се пазари, като Близкия изток и Югоизточна Азия.

Следващото направление, по което работим с компании и телекоми е развитието на брандовете във Viber. Те най-често влизат под формата на различни маркетингови активности. Могат да включват стикер кампания, която да ориентира потребителите към даден канал, чат бот и много други. Може да включва и по-сложни дейности, като например клиентите на дадена компания да управляват услугите си през Viber и др.

„Едно от основните бизнес направления на Viber е развитието на директната комуникация между потребителите и компаниите” Момчил Еленков, Viber

Третото направление е развитието на т.нар. бизнес съобщения (Viber Business Messages). Това са известия от компании, които използват Viber за директна комуникация със своите клиенти, които са споделили номера си. Така например, вместо да се изпращат автоматизирани известия с SMS, те минават през чат приложението. Някои куриерски компании в България вече успешно ползват подобна функция. Мобилните оператори също  все повече започват да адаптират и този канал за комуникация с клиентите си, независимо, че в някаква степен се явява конкурент на SMS услугата.

Последното направление в бизнес модела ни са т.нар. услуги с добавена стойност. Например даден оператор може да предоставя абонамент за стикери. Потребителите плащат малка сума към месечната си сметка и получават достъп до всички платени стикери в магазина на Viber.

Какво е предимството на Viber при осъществяването на всички тези дейности?

Нашата сила е, че сме много широк канал с огромна аудитория, а компаниите могат да я достигнат чрез нас. Било то вече съществуваща за тях или такава, която те искат да привлекат тепърва. Това става благодарение на факта, че сме налични на над 80% от умните мобилни устройства в България и с много висока употреба на ежедневна база.

Важен елемент тук е да могат да комуникират с тази публика по начин, който не е дразнещ за нея. Дори напротив – да е в помощ и да пести време. Нашата задача е да контролираме този канал, така че да има баланс в общуването между бизнеса и клиентите. При подобни партньорства имаме две цели – да увеличим потребителската база на дадена организация и/или да засилим нейната ангажираност с марката. Последното е добре и за нас, защото хората ще намират смисъл да ползват Viber, при това не само за комуникация с приятелите си, но и за работа с определени компании, важни за тях. Позитивът е, че се избягва чакането на опашки или връзката с оператор.

„За да постигне всичко това с висока ефективност, Viber разполага с екипи, които познават спецификите на местния пазар” Момчил Еленков, Viber

За да постигне всичко това с висока ефективност, Viber разполага с екипи, които познават спецификите на местния пазар. По този начин можем да предложим решения и конкретни параметри на партньорства, така че да могат да са максимално релевантни за дадена страна и дори град. Те могат да включват насоки, план за изготвяне и дори техническа помощ за всяка една кампания. Локалното съдържание в комбинация с добър партньор води до отлични резултати. Така се правят наистина качествени маркетингови кампании.

Все повече се налага като тенденция да се ползват чат-приложенията за директни продажби и дори онлайн банкиране, като Viber развива своя бизнес в подобна насока от години, какви са вашите планове спрямо нея?

Компанията-майка на Viber е японският гигант Rakuten, чийто основен бизнес профил е електронната търговия. В този смисъл, развиваме се в тази посока и ползваме тяхното дългогодишно ноу-хау. В интерес на истината, разгръщането на продажби през чат приложение не е лесна задача.

В момента имаме няколко пилотни проекта в САЩ и Русия за представяне на портфолио от продукти на различни брандове през Viber. Те могат да се интегрират в клавиатурата и да се споделя не само в групи, но и в чат между потребители (1:1). Този каталог включва десетки брандове и стотици продукти. Засега той предоставя възможността само да се разглеждат артикули. Ако потребителят иска да закупи даден продукт, каталогът го изпраща на сайта на търговеца, откъдето може да направи поръчка.

Възможността за директна покупка е доста сложна, предвид различните регулации за разплащания и лицензи в отделните региони. Това затруднява създаването на единно решение, работещо на всеки един от тези пазари. Действаме в тази посока, но докато не изчистим максимално процеса и не предоставим качествена услуга, няма да я имплементираме.

Как реагират самите потребители на подобен тип услуги? Тъй като пазаруването през чат-приложение крие множество ограничения при взимането на информиран избор за продуктите?

Факт са някои ограничения, но трябва да вземем предвид и това, че голяма част от потреблението минава през мобилни устройства, най-вече през смартфони. Което неизбежно ще доведе до преминаването на различни покупки и транзакции през тях. Има доста ограничения и проблеми, като например, ако е прекалено голям каталогът, хората могат да се объркат и да се изгуби удобството. Затова Viber винаги ще си остане чат-приложение, което се ползва за съобщения и разговори. Пазаруването ще бъде допълнителна функция, която ще интегрираме по начин, който е лесен и удобен за потребителите. Надали Viber ще се ползва за продажбата на коли или скъпи стоки, които изискват доста размисъл преди финалното решение за покупка.

В момента имаме няколко пилотни проекта. В Украйна например, работи чат-бот, с който да заявите кафе на работа. През Viber избирате еспресо и едно капучино, което можете да вземете след това от съответния обект, тъй като партньорът ни има голяма верига от кафенета и така услугата е доста атрактивна. Но това е малка покупка, знаеш какво, кога и къде го искаш.

Другата потенциална сфера за лесно развитие на подобни услуги е прехвърлянето на пари между потребители (т.нар. peer to peer разплащания). Банки, финансови компании, стартъпи и много други търсят добър комуникационен канал, през който да предлагат подобни решения. Viber, като голямо чат-приложение, е атрактивен за подобен тип партньорства. Все още експериментираме и изграждаме дългосрочна стратегия, какво, как и къде искаме да направим в тази посока, но потенциалът е много голям.

По отношение на плащанията, имаме възможност да предложим такива, тъй като Rakuten разполага с лиценз за банка в Европа. Но действаме с партньорства, като имаме между 20 и 30 такива с различни финансови институции. Доста от тях са в Централна и Източна Европа и са свързани с мобилно банкиране през Viber чрез чат-бот.

Не е ли по-лесно да се извърши това в нормално приложение с няколко натискания, вместо в чат среда?

Много потребители не желаят да свалят приложенията на банките и предпочитат да работят в позната среда, каквато е Viber. Самият чат-бот звучи стряскащо, но говорим за много прости асистенти, които под формата на чат предлагат предефинирани бутони, от които потребителят избира какво да прави. За мобилно банкиране това е много приложимо, тъй като имате не повече от десет действия. За хора с по-ниска дигитална грамотност, които ползват ежедневно Viber, това е лесен начин да се запознаят с подобни онлайн услуги.

Това важи и за други услуги, в България имаме подобен чат-бот за една таксиметрова компания, през който можеш да поръчаш много бързо и лесно кола. Той стана особено популярен на една Нова Година, когато в София падна много сняг и всички други канали за комуникация бяха претоварени.

Пускането на толкова много чувствителна информация през приложението изисква доста високо ниво на сигурност – какви са рисковете и какво предприема Viber?

Сигурността е много важна тема за всички и по този показател във Viber много се гордеем, че сме доста напред. Компанията започна като стартъп през 2010 г. и винаги си е поставяла за цел високо техническо качество на услугите. Пълното криптиране от край до край при нас се прилага поне от пет години. Нещо, което някои конкуренти тепърва ще интегрират в своите решения. Всеки един чат във Viber е напълно защитен и ние не можем да четем кореспонденцията и нямаме достъп до нея. Тя отива в крайните устройства в криптиран вид/код и ключовете за тях са в самите тях. Това се дължи на факта, че винаги сме се стремили да бъдем сред лидерите, когато става дума за сигурност на данните.

Пълното криптиране ли е най-доброто решение за опазване на личните данни?

Да, това е най-сигурният метод. Основното при него е, че няма трета страна с достъп до данните. Освен това, всички приложения с уеб базирана версия много трудно могат да имат пълно криптиране.

„Най-сигурният метод за опазване на личните данни е пълното криптиране на комуникацията в чат приложенията” Момчил Еленков, Viber

Ако властите поискат достъп до определена кореспонденция какво става? Особено, когато спазват процедурите и регулациите?

Има определени процедури, които се спазват, за да можем да предоставим подобна информация на властите и когато регулациите го изискват – има данни за престъпления например. Няма как обаче да предоставим пълната кореспонденция, заради цялостното криптиране. Единствено може да предоставим типа комуникация между отделни потребители, както и кога и къде се е случила. Достъп до конкретното съдържание обаче нямаме и няма как да предоставим такъв.

Facebook все повече се ориентира към бизнес модела на Viber, това оценявате ли го като заплаха за вас?

Не, ние продължаваме да се развиваме в посоката, която сме си задали. Това, че конкурентите ни следват, може само да ни радва. Това е факт и вече има такава тенденция, че когато хората общуват, тази комуникация се пренася все повече към личното им пространство. Вече не всичко, което искаш да споделиш, желаеш да се види от целия свят. Има изключения, но голяма част от съдържанието, което се обменя, става във все по-затворен кръг от хора.

Лично аз, като споделям снимки от пътувания с мои близки, го правя в затворени групи, като искам те да си останат там. Това се пренася все повече навсякъде и платформите се ориентират към този модел. Viber винаги е била насочена към подобен тип лична комуникация. Отделно,през годините се стремим да има отворен бизнес модел и услугата ни да е безплатна за крайните потребители. Така че е нормално конкурентите ни да тръгнат по нашия път.

The post Потребителите предпочитат чат средата пред приложенията (интервю) appeared first on TechTrends България.

Първата ми среща с Антъни Барунас беше през миналата година на технологичното изложение IFA в Берлин. Енергичен и нахъсан, много разговорлив, като определено във вените му кипи южняшка кръв. Интервюто от германската столица беше интересно, напоително, с много детайли за индустрията, но трудно за сваляне. Последното беше защото Барунас толкова разпалено разказваше за ситуацията около Motorola, че през две изречения удряше по масата. Това на диктофон поставен на същата мебел (смартфон със записващо приложение) отеква като топовен изстрел. Такъв обаче е чарът на Барунас. Същото се повтори (без ударите по масата) и на последната среща на медиите с него в София – с енергичен, ексцентричен, но и доста подробен разговор. Той бързо премести стола си по-близо до нас и светкавично обяви „Да започваме!“.

Последва кратка интродукция, като след това директно скочи на въпросите. Започнахме с финансовите резултати на Lenovo, под чиято шапка е сегашния смартфон бранд Motorola.

„Ако говорим за Lenovo – компанията се справя отлично, рекордни печалби и приходи за третото тримесечие на изминалата година“ (финансово, което приключва в края на декември – бел. ред.). Ръстът на приходите на групата е 8% на годишна база до 14 млрд. долара, като тенденцията за увеличение се запазва през последната година и половина. Брутната печалба за периода октомври-декември е в размер на 2 млрд. долара, а оперативната – 434 млн. долара.

Подреждане на дома

Ситуацията се подобрява и в мобилното звено, в което брандът Motorola оперира.

„Исторически Motorola беше на минус, но откакто Lenovo придоби този бизнес разработи план за подобряване на ситуацията“, коментира Барунас. „Но гордо мога да обявя, че за първи път вече сме на печалба през третото тримесечие и в сме на път да излезем на нула в рамките на финансовата година, което не се е случвало от пет години“.

Което се отразява и върху добрите резултати на Lenovo – във финансовия отчет на групата за периода се посочва, че мобилното звено има заслуга за ръста на цялостния марж през периода, както и на стойността на акциите. Тук Барунас подчерта, че това е постигнато с близо половин година по-рано от очакваното, което прави постижението на Motorola още по-голямо.

„Трябваше да си подредим новия дом, за да може да инвестираме в бъдеще. Защото ако сме на минус няма как да вложим средства в иновации“

Той допълни, че в момента брандът се фокусира върху три елемента – оптимизиране на бизнеса му или „подреждане на къщичката“, установяване на пазара и последващ растеж подкрепен с иновации.

„Трябваше да си подредим новия дом, за да може да инвестираме в бъдеще. Защото ако сме на минус няма как да вложим средства за иновации“. Този процес вече приключва, като включва значително оптимизиране на разходите, включително и на персонала.

„Преди оперирахме, все едно сме компания с 25% пазарен дял, без да имаме такъв, с разфокусирано разпределение на ресурсите“. Това е първата фаза, защото подобни мерки имат ефект максимум година. Оттук насетне, трябва да се положи пътя към растежа на бизнеса, обяснява Барунас. „Това за нас е най-важното нещо през следващите 12 месеца“.

Америка срещу Европа

Все пак преструктурирането не е единствената причина за добрите резултати на Motorola. Брандът има много силно представяне в два от трите ключови пазара – Латинска и Северна Америка. В първия регион, компанията отчита рекордни продажби и много добри позиции. Затова не беше изненада, че изборът на Motorola за място при представянето на новите смартфони от G-серията беше Бразилия. В Латинска Америка, брандът е на печалба, като разширява значително пазарните си дялове в страни като Мексико и Аржентина.

„За мен е много важно да спечелим Северна Америка – защото там са технологиите. Ако имаме водеща позиция в САЩ, след това по-лесно ще се наложим на останалите пазари“, коментира Барунас. Motorola вече върви по този път, като през началото на 2018 г. компанията има 2% дял, сега в САЩ той е 7.8% или четвърто място.

„Да сме трети или четвърти по големина производител на смартфони в САЩ е голямо постижение“

„Скоро ще сме трети там, като очакваме да изместим LG“, коментира той и подчерта, че втори са Samsung. „Да сме трети или четвърти по големина производител на смартфони в САЩ е голямо постижение“. Причината е, че повечето иновации и нови технологии навлизат първо там и фактът, че потребителите се ориентират към Motorola е доста добър вот на доверие.

Барунас не е доволен от представянето в Европа, въпреки, че продажбите към крайни клиенти в региона са се увеличили с 50%. „Все още не сме на нивото на Латинска и Северна Америка тук, но има ръст и потенциал за бъдещ такъв“, допълва той. Очакванията са ръстът от 50% да се запази и през 2019 г.

В Европа брандът ще приложи различна стратегия. Тук ще разчита на смартфоните под категорията Motorola One. В него са комбинирани най-доброто от всички пазари и модели. Целта е да се обхване още по-широка група потребители, като новите устройства са насочени повече към младежите и дамите, допълва Барунас. Както и да предложат по-висока сигурност за корпоративните клиенти, също уточни той.

„През 2019 г. ще навлезем в Китай и Индия, но внимателно, без излишна агресия. Защото там можеш много да затънеш, когато стане дума за доходност“

За разлика от повечето компании, Motorola няма да се фокусира върху развиващи се пазари като Китай и Индия. Според Барунас, това са рискови региони. От една страна заради минималните маржове и „агресивната“ конкуренция, от друга – колебанията на продажбите.

„През 2019 г. ще навлезем в Китай и Индия, но внимателно, без излишна агресия. Защото там можеш много да затънеш, когато стане дума за доходност“, отбелязва Барунас. Той допълва, че само малка част от компаниите, които предлагат смартфони в Индия са на печалба от това.

Завръщането в България

По отношение за България, Барунас коментира, че „това е един от фокус пазари в Европа и през последните 12 месеца има доста добри резултати в страната“. Уточнява, че това се случва при доста трудна обстановка. Тя се дължи на факта, на рязката смяна на марките под които се оперира тук.

Преди 15 месеца Lenovo беше един от големите играчи на пазара с близо 15% дял. След като Motorola става основен бранд за смартфони в Европа, той става такъв и за България. С което реално се започва от нулата и в рамките на около година, местния екип успява да си върне 6% пазарен дял.

„Знаехме, че промяната ще нулира присъствието ни в България, защото започваме с изцяло нов бранд, но за 15 месеца да успееш да върнеш 6% е наистина впечатляващ резултат“

„Знаехме, че промяната ще нулира присъствието ни в България, защото започваме с изцяло нов бранд, но за 15 месеца да успееш да върнеш 6% е наистина впечатляващ резултат“, коментира Барунас. Целите обаче остават амбициозни, защото сега на български екип е поставена задачата да мине 10% пазарен дял през 2019 г. и да заеме третото място на доставчик на смартфони в страната. В началото на годината вече има позитивни индикации, но е още рано да се правят заключения.

Трите технологични вълни

В следващите между 12 и 18 месеца ще сме свидетели на три технологични вълни. Първата са мобилните мрежи от пето поколение или познати под съкращението 5G. „Не знам, кога ще са налични тези услуги в България, но навсякъде, където се появят, те ще променят напълно клиентското поведение“.

Motorola е първата компания, която вече предложи 5G смартфон на потребителите. Това стана, като заедно с оператора Verizon в САЩ обявиха в продажба такова устройство. Компанията и щатския телеком вече обявиха предварителните поръчки за модулния Moto Z3 и специална приставка, съвместима с новата технология.

„Motorola винаги била сред първите, които предлагат устройства в новите поколения мрежи – от 80-те години насам и продължаваме да го правим“, заяви Барунас.

5G ще доведе до истинска революция, за която трудно може да се предскажат мащабите. Като най-силно ще се усети в бизнес сегмента и корпоративните решения.

Новата технология обаче няма да идва евтино, дори за Motorola, която се позиционира в средния и достъпния клас устройства. Очакванията са, че 5G смартфона на компанията ще се продава за около 750 долара (телефона плюс приставката). Причината е в цената на компонентите. Чипсет на Qualcomm, който поддържа новото поколение мобилни мрежи е три пъти по-скъп спрямо аналогичния 4G модел на американския производител.

Освен това традиционните смартфони в момента имат една или две антени, докато 5G устройствата ще трябва да разполагат с четири.

Цената за тези устройства се очаква да падне до 500 долара най-рано в края на 2020 или началото на 2021 г., допълни Барунас.

„Потребителите не са глупави и те няма да си купят веднага смартфон за 1 000 долара, ако след няколко месеца излезе същия или подобен на половин цена“

Втората вълна ще бъде бума на търсене в средния сегмент при смартфоните (между 200 до 500 долара). Причината е, че технологията, която беше представена при премиум устройствата за над 1 000 долара от миналата година, ще навлезе в този по-достъпен клас. Очакванията на Барунас са да има повишено търсене именно при този тип смартфони през 2019 г.

„Потребителите не са глупави и те няма да си купят веднага смартфон за 1 000 долара, ако след няколко месеца излезе същия или подобен на половин цена“, обясни Барунас.

Смартфоните като пингвини

За последната вълна, директорът на Motorola за Европа демонстрира в пълна степен колоритността си. Той взе три смартфона от масите на колегите журналисти и ги сложи един до друг, като добави и своя (спомнете си за топовните изстрели в началото, моят беше пощаден – бел. ред.).

„Ако влезете в един магазин за електроника или в онлайн такъв, какво виждате? Една стена от черни правоъгълници. Аз лично ги наричам пингвини. Защото всички те изглеждат еднакво. Изниква логичният въпрос – какво да купя?“, обясни Барунас. При сравнението стаята беше изпълнена със смях, но в същото време всички кимаха одобрително с глава. Защото реално ситуацията с умните телефони в момента е точно такава.

„Когато влезете в магазин за електроника виждате една стена от черни правоъгълници. Аз ги наричам пингвини, защото всички изглеждат еднакво“

Тук се намесват сгъваемите екрани, които ще придадат разнообразие и технологична революция в стагниращия не само откъм приходи, но и откъм иновации, смартфон сегмент.

„Сгъваемите екрани ще променят начина, по който потребителите ще разглеждат телефоните“, коментира Барунас. Той уточни, че най-вероятно това ще се случи по различен начин, от представяния до момента от големите играчи, като Huawei и Samsung. Накрая допълни и потвърди, че Motorola ще участва в този, реално нов сегмент.

Обратно към компактния размер

Но няма да спази подхода, който в момента преследват Samsung и Huawei. Според него идеята за хибридно устройство между смартфон и таблет не е практична.

“Какво купуват потребителите? Телефон или таблет? Все още не е напълно ясно“, коментира Барунас. После сподели, че е пробвал един от сгъваемите модели смартфони в Барселона и когато се е опитал да го сложи в джоба на сакото, той стърчал наполовина. „Бихте ли носили такова голямо устройство? Просто не е практично“.

„Гъвкавите екрани трябва да върнат смартфоните в стария компактен формат, когато едвам ги усещаш в джоба си“

„Според мен, гъвкавите екрани трябва да върнат смартфоните в стария компактен формат, когато едвам ги усещаш в джоба си“, обяви Барунас. Той допълни, да не очакваме Motorola да представи гъвкаво устройство, което да бъде хибрид. Но няма да бъде и „пингвин“ също.

Сгъваемите смартфони ще избухнат през следващите месеци, защото производителите имат силен интерес към тях. Според Барунас, доставчиците на гъвкави екрани не могат да смогнат с търсенето и да доставят необходимото количество компоненти. „То е пет пъти по-голямо от това, с което разполагат в момента“. Този факт ще доведе до няколко ефекта.

Първият е, че през следващата година, година и половина сгъваемите модели ще са доста малко на брой, както като версии, така и като общи бройки. Вторият е, че през този период трудно ще видим гъвкави смартфони на цена под 1 000 долара. „Това е нова технология и ще отнеме поне три години, за да тръгне цената надолу“, обяви Барунас. После допълни, че за момента това са нишови, а не масови устройства и през следващите няколко години ще останат такива.

„Motorola ще продължи да движи иновациите и да не следва пътя, по който всички поемат. Затова например пуснахме модулен смартфон на пазара. Ще яхнем трите технологични вълни, но по нашия различен начин, за да продължим да бъдем иноватори“, заключи Барунас.

The post Motorola: Искаме да сме трети в България при смартфоните appeared first on TechTrends България.