Идеята на Белия дом е да се дадат повече инструменти и възможности на Комисията по търговия с ценни книжа (SEC) и Комисията за търговия с фючърси и стоки (CFTC) за контрол над целия крипто пазар. Както и редица други правила за регулация и осигуряване на повече прозрачност при работата с крипто активи.

Част от подготвяните рамки се бавят в Конгреса, въпреки, че някои са внесени още преди повече от половин година. Други са повлияни от силното лобиране на основателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Управляващите в САЩ трябва да успеят да изготвят единна рамка, за да може регулациите на крипто пазара да са ефективни. За това и по-бързото изготвяне на такава настоява Вашингтон.

Пътната карта на Белия дом

В опит да засили координацията за тази регулаторна рамка, Белия дом предлага пътна карта в тази посока. В блога поста на президентската администрация няма пълни детайли. В общи линии, те стъпват на предходна пътна карта, която си поставя за цел за по-силен контрол на дигиталните активи като цяло. Сега, от Белия дом искат да се обърне специално внимание и на криптовалутите и техните блокчейн производни.

От администрацията на Джо Байдън директно коментират, че повечето компании от крипто пазара директно се опитват да заобиколят настоящите регулации. Включително и, че съзнателно ги погазват, а в доста често „забулждават потребителите, имат конфликти на интереси или директно извършват измами“. За примери

Белият дом са на мнение, че регулаторите трябва да имат разширени правомощия и насоки как да действат с компаниите от сектора. Различните щатски комисии вече подготвят синхронизирани правила за работа с криптовалути. Администрацията на президента Джо Байдън подчертава, че допълнително ще се затягат правилата, които ще намалят прането на пари и измамите, осъществявани чрез крипто.

Ролята на Конгреса

Накрая, от Белия дом отправят и критиката срещу Конгреса. Причината е, че в момента в законодателната власт са вкарани няколко проекта, които се бавят или дори могат да намалят регулациите на криптопазара. Последните са интересни, защото явно са вследствие на активното политическо лобиране на основателя на банкрутиралата криптоборса FTX Сам Банкман-Фрийд.

За такъв се определя най-вече DCCPA, който е бил входиран през август. Той трябва да ограничи възможностите на SEC. По-интересното е, че чрез него законодателите се опитват да намалят отговорността на посредниците (криптоборсите и криптобанките), но да ограничат създателите на криптовалути и блокчейн активи. FTX и Coinbase активно подкрепят законопроекта и той получава подкрепа от двете водещи партии. Множеството повдигнати криминални обвинения на Банкман-Фрийд обаче го оставят „на трупчета“.

През същото време са вкарани още два закона. Единият е насочен за контрол над стабилните криптовалути (т.нар. stablecoins). Вторият иска да прехвърли правомощията за регулация на сектора на CFTC и да ограничи тази на SEC. Последната институция за момента осъществява някакъв надзор, като част от криптоактивите трябва да се регистрират при нея. Именно, поради тази причина българската криптобанка Nexo беше глобена с 45 млн. долара и с обещанието, че доброволно ще напусне напълно американския пазар до края на март.

Припряността на САЩ

Определено, се чувства определена припряност в действията на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно криптопазара. Причините са развитията от последната година. В рамките на 2022 г. се случиха два големи срива в сектора, които засегнаха най-вече американските потребители и инвеститори. Банкрутът на FTX заличи около 32 млрд. долара в активи, докато този на TerraLuna/USDT е около 8 млрд. долара. За сравнение, в решението на SEC е записано, че активите свързани с българската Nexo са само за 2.7 млрд. долара в САЩ.

От Белия дом заявяват, че за момента щетите от неправомерните действия на криптопазара са сравнително ограничени. Както и засега не представляват цялостна заплаха за финансовата стабилност на САЩ. Но властите във Вашингтон се опасяват да не се повторят част от събитията от 2022 г. и се опитват да осигурят по-добри правила, за да избегнат този сценарий. Така, един от най-атрактивните дигитални пазари – американския, може да се окаже един от най-рестриктивните относно криптовалутите след няколко години.

The post САЩ искат да форсират крипторегулациите appeared first on TechTrends България.

Всъщност разликата между OneCoin и FTX, както и токена FTT може да не се окаже толкова голяма. Като двете платформи завличат обикновените потребители с милиарди долари и потенциално извършват множество финансови престъпления. FTX обаче стига по-далеч – като прави това с много големи инвеститори, които сега трябва да отписват също значителни активи. Освен това, основателят на криптоборсата има стабилни политически и икономически връзки в най-висшия ешелон на САЩ.

Какво ще доведе разпадът на FTX? Още по-стриктни регулации, които ще попарят значително и без това разклатения от вътрешни брожения, измами, нестабилни или несъществуващи бизнес модели крипто свят. Както разбрахме към него като скачени съдове са още незаменимите токени (NFT) и метавселените, последните разчитат значително на подобни активи в изграждането на виртуалната си икономика. Мечтите за един крипто свят постепенно ще бъдат потопени или поне така изглежда.

Живот на Бахамите

Романтичните времена за технологични стартъпи започнати в гаражи в Силициевата долина отдавна са отживелица. Особено за предприемачите свързани с крипто. Макар и да не е точно основана на Бахамите FTX е базирана там, където и в момента живее основното действащо лице – Сам Банкман-Фрийд. През 2017 г. основава Alameda Research, която въпреки името си е арбитражен търговец на криптовалути. Банкман се възползва от валутните разлики на различните пазари, като купува биткойни от едно място и ги продава на друго.

Тази дейност се оказва доста сладка – в рамките на няколко месеца, през компанията минават по 25 млн. долара на ден. Търговията е основно с биткойни купени в САЩ и продадени в Япония. Печалбата само от тази дейност през този период е 20 млн. долара. В първите 12 месеца от операциите си, Банкман бързо мести фирмата си в Хонконг, а две години по-късно – на Бахамите, където се премества заедно със своята компания от около десетина приятели. Цялата група младежи между 25 и 30 години реално заемат ключовите позиции в нея.

През 2019 г. Банкман прави следващата крачка и основава собствена платформа за търговия с криптовалути – FTX. Тя започва в рамките на Alameda Research, като после формално е отделена. Конкурентът, но и приятел на Банкман – Чанпън Джао от най-голямата криптоборса Binance осигурява част от първичния капитал с инвестиция от 100 млн. долара срещу 20% дял. Новият играч тръгва ударно, като през 2020 г. придобива мобилното приложение Blockfolio за 150 млн. долара, с което си осигурява голяма част от техническия капацитет.

През 2021 г. са привлечени средства на стойност 900 млн. долара от над 60 инвеститора. Сред тях са едни от най-големите имена в сектора, като Softbank, Sequoia Capital и др. Още 400 млн. долара са осигурени през януари 2022 г., които изстрелват пазарната оценка на FTX на 32 млрд. долара. Финансовите резултати също са летящи поне на пръв поглед – малко над 1 млрд. долара приходи от които оперативната печалба е 272 млн. долара.

Каца без дъно

Всичко това окрилява FTX и започва голямото харчене. Инвестициите в развитие не се споменават като обем, но през януари 2022 г. криптоборсата започва работа по гейминг секция, която да е специализирана в NFT активи. Месец по-късно е основан инвестиционен фонд FTX Ventures с портфолио от 2 млрд. долара. През юли криптоборсата обяви, че е сключила сделка за придобиването на криптобанката BlockFi за 240 млн. долара.

Само от този кратък списък излиза, че разходите на FTX са значителни и надвишават не само приходите, но и набрания капитал. Те обаче не се изчерпват с него. Криптоборсата предприема мащабна рекламна кампания, за набиране на потребители, както и за изграждането на позитивен имидж. Те включват редица спонсорства при това от най-високо ниво. FTX сключва споразумение за преименуване на залата на баскетболния Miami Heat на FTX Arena. Спонсорство е подписано с Националната бейзболна лига на САЩ, както и с отборът от Формула 1 на Mercedes-AMG.

Банкман решава да си „купи спокойствие“ или поне така изглежда с неговите политически дарения. Alameda Research прави дарения за 20 млн. долара. Самият предприемач е далеч по-щедър и в рамките на 2021-2022 г. предоставя на Демократическата партия на САЩ 39.8 млн. долара и е вторият най-голям индивидуален дарител след Джордж Сорос. Семейството на самия Банкман има дълга история с лобизъм – от майката и бащата, до брат му, който се опитва да вземе федерални пари покрай ковид пандемията.

ICO – тайната на всяка криптокомпания

Всички тези харчове са обезпечени основно с криптовалутата FTT. Това е собствената монета на FTX, която дава отстъпки на потребителите при търговия в платформата. Методът е изключително популярен в крипто средите за последните години – почти всяка нова платформа използва ICO или първично-монетно предлагане на собствени токени. Те се използват за основа на операциите на почти всяка една компания, която се занимава с криптовалути, платформи или токени. Както и за набирането на капитал.

При FTX нещата обаче не са толкова розови и слънчеви, колкото Банкман ги представя. Значителна част от криптовалутата FTT са притежание на Alameda Research. Според доклад на CoinDesk от 2 ноември, към датата, първата компания на младия предприемач (и тогава мултимилиардер по оценка) държи 3.66 млрд. свободни токени, още 2.16 млрд. долара в „обезпечения“ в такива и 292 млн. долара заключени.

Това не потапя FTX, а изострените отношения между Банкман и Джао. Двамата спорят ожесточено в Twitter, а пет дни след излизането на доклада на CoinDesk – последният решава да изтегли всичките си FTT токени на стойност малко над 500 млн. долара. Джао ги получава след като Банкман откупува дела на Binance през 2021 г., дни преди да привлече допълнителния капитал от големите инвеститори.

Ефектът на доминото

Последва ефектът на доминото – комбинацията от двете новини, кара собствениците на FTT да започнат масова разпродажба на токена. За три дни стойността на заявките надминава 6 млрд. долара. FTX от своя страна има само 900 млн. долара ликвидни средства. Но половината от тях са акции на платформата Robinhood , което пак трудно може да мине за бързоликвиден авоар. Още над 3 млрд. долара са отново активи в криптовалути, основно Serum токена на Solana и 554 млн. долара във FTT.

Ако на 7 ноември, Джао обявява разпродажбата на токена, то на следващия ден същият съобщава, че е постигнал не обвързващо споразумение за придобиването на FTX. Логично, започват спекулации дали не става дума за натиск и враждебно изкупуване. Binance обаче се отказва от сделката и банкрутът на криптоборсата е неизбежен. Джао хвърля и последната бомба, като още докато трае одита съветва хората в Twitter да не ползват FTT като обезпечителен актив. Това срива токена с 80% само в рамките на деня.

FTX и Alameda Research се оказват много тясно скачени съдове. Освен, че втората компания притежава огромен портфейл токени, тя е получавала огромни суми пари от първата, за да може да осъществява друга дейност. Според източници на Wall Street Journal става дума за 10 млрд. долара – огромна част от оборота на FTX. С тях са покривани загубите, които Alameda Research е теглила, за да прави инвестиции.

Двете фирми, заедно с още над 100 свързани дружества изпадат заедно в състояние на банкрут на 11 ноември. Само задълженията на FTX се оценяват на 8.9 млрд. долара, като само около 900 млн. долара са лесно платими чрез ликвидните активи на компанията.

Очакваната „хакерска атака“ и последствията

Споменатата стомна за вода в началото на материала може да се види и с това, което последва. Големите пробиви в света на криптовалутите не могат да минат без някоя „хакерска атака“, която да източи част от все още наличните средства. Такава се появява във FTX в деня на обявяването на банкрута и изтегля 473 млн. долара от портфолиото от криптовалути с които разполага компанията. Основно Tether токени са бързо разменени за Ether такива – практика, която се използва често при крипто измамите.

При разпадането на компании от света на криптовалутите обикновено подобни действия се извършват от самите собственици или от много висши служители. Те служат за осребряване на инвестициите преди ликвидацията на дейността или обезценяването на токените. В повечето случаи точният извършител не се открива или поне не се обявява за това.

Крахът на FTX ще има по-голям ефект от разпадането на Terra Luna. Двата случая имат много общо помежду си. Включително и краят с хакерската атака. Разликата е, че FTX е прекалено голяма и същевременно изкарва на показа всички порочни практики, които подобни платформи правят или могат да извършат. До момента редица токени на други криптоборси загубват значителна стойност през ноември. Само Crypto.com губи 1 млрд. долара.

Тепърва започва разследването на регулаторите. Те всъщност се намесват още през август – когато Федералният надзор по депозитите и застраховките (FDIC) обвинява платформата в заблуда относно обезпечеността на нейните активи. На 14 ноември, прокурорът на Ню Йорк започва разследване, а комисията към Камарата на представителите на Конгреса планират изслушване по темата.

Тепърва ще се оценяват финансовите щети, както и тези за крипто индустрията. Едно е сигурно – колапсът на FTX ще бъде горчив урок, който ще вкара повече правила и надзор в Дивия запад на дигиталните валути. Той пък удобно идва малко след колапсът на криптовалутите в средата на 2022 г. и няма да е изненада ако това събитие е пряко свързано и с банкрутът на компанията.

The post FTX или потопяването на криптомечтите appeared first on TechTrends България.

Точно това е общото между тях – те разполагат с почти монополно положение в сегментите, в които оперират. В икономическата теория напълно свободния и нерегулиран пазар рано или късно се изражда в монопол или в най-добрия случай – в олигопол. Което означава, че една или няколко компании държат абсолютния контрол върху него. Стремежът на предприемачи и инвеститори в съвременната стартъп среда е именно това – не само максимален потенциал за растеж, но и постигане на монополно или олигополно положение.

Това е рецептата на Силициевата долина за изграждането на IT гиганти. Тя има своята цена, която не винаги остава на преден план, но развитието от последните няколко години започва да я изкарва на преден план. Такива са историите на Theranos, Uber, WeWork, Wildcard и др., като говорим за мултимилиардни инвестиции и компании с още по-зашеметяващи пазарни оценки.

От гореизброените, три имат нещо общо – те бяха горда част от портфолиото на инвестиционния гигант SoftBank. Компанията има опит със загуби от предходния технологичен балон – нейният основател Масайоши Сон изгуби 70 млрд. долара през 2001 г. Сега, ситуацията може да е сходна или дори по-лоша. Като SoftBank отчита загуба от 23 млрд. долара само за едно тримесечие. Бизнес моделът ѝ е огледало на този на Силициевата долина – предоставяне на космически суми на компании с единствената цел да станат монополисти в своя сектор.

Блиц растеж

Масайотоши Сон създава фондът Vision Fund през 2016 г. като част от конгломерата SoftBank. Той трябва да инвестира в иновативни компании и първоначално е планиран да разполага с 30 млрд. долара. Сон обаче вдигнал мизата на 100 млрд. долара, като заявил, че „животът е прекалено кратък да мислиш на дребно“, се посочва в обширен материал на Bloomberg по темата.

Стратегията е проста – предлагат се инвестиции на широко портфолио от компании, които имат известна степен на застъпване. Така, Сон може да инвестира в няколко компании в един сектор и после да ги окрупни – пример с Uber и китайския ѝ еквивалент Didi (която реално купи местното звено на американците). Подходът има и друг скрит замисъл, защото ако някой предприемач започне да се дърпа, SoftBank просто ще даде парите на конкуренцията.

Крайната цел е ясна – инжектират се огромни средства, такива, че дори дадена компания да не е монополист на пазара, тя да получи огромно предимства пред останалите. Защото ѝ се позволява години, а дори и десетилетия да оперира на загуба и същевременно да разширява дейността си с бързи темпове.

Подходът не е иновация на SoftBank, в Силициевата долина е познат под жаргонния термин „блицрастеж“ (Blitzscaling). Успешно е приложен от съоснователя на PayPal Питър Тийл, който реално стъпна на примери като Google и Facebook, които постигат монопол в своите сфери по сходен начин, но в рамките на близо 10 години. Целта на Blitzscaling-ът е да се съкратят сроковете няколко пъти, а след това инвестициите да се възвърнат неколкократно.

„Ключовите“ инвестиции

Първите и най-големи инвестиционни сделки на Vision Fund и SoftBank бяха през 2017 и 2018 г. Финансови инжекции получават Didi за 5.5 млрд. долара, Uber за 7.7 млрд. долара и WeWork за 4.4 млрд. долара. Те са подкрепени с редица по-малки инвестиции от по няколкостотин милиона долара, но горните са по-определящи. Като ние ще се фокусираме на Uber и WeWork, които си приличат по доста неща.

Двете компании отчитат големи загуби, бизнес моделът им може да се окаже непечеливш изобщо, както и имат проблематични основатели. Освен това те се опитват да изкривят точната си дейност и да я прикрият като изцяло технологична.

WeWork реално представлява споделено работно пространство и няма нищо общо с IT сектора, освен че част от клиентите му са оттам. Компанията привлича 4.4 млрд. долара и е подкрепена допълнително от още 2 млрд. долара през 2019 г. от SoftBank. В същата година на втората инвестиция, тя се опитва да излезе на борсата.

Документите ѝ обаче показват огромни загуби, раздути и неоправдани разходи и куп въпроси дали изобщо може да генерира някога печалба. Ситуацията е толкова зле, че компанията дори не успява да дебютира на борсата. Пандемията и затварянето на офисите, за малко да не фалира напълно WeWork, SoftBank прави немислимото и… налива още 9.5 млрд. долара. Сега обаче, тези суми започват да се отписват.

Uber предлага платформа за споделени пътувания, но също така шофьорите ѝ реално извършват таксиметрова дейност. При това, като се опитват да не попадат под стриктните регулации, с които тя е свързана. В рамките на няколко години, повечето щати в САЩ и основни пазари карат компанията да играе по правилата. Това обаче съсипва бизнес моделът ѝ, който е базиран на презумпцията, че регулациите ще се заобиколят. Uber осъзнават много добре, че реално оперират нелегално и влагат милиони от привлечените милиарди в опити за лобиране и промяна на законите. Технологията пък стана част от скандал на съоснователя Травис Каланик, че я е ползвал да следи и натиска журналисти, които пишат против компанията.

SoftBank инвестира и 900 млн. евро в германския финтех стартъп Wirecard. Компанията се оказа, че манипулира счетоводните си доклади, извършва мнима или на ръба на законите дейности. Последният удар е нанесен от независими одитори, които откриват 1.9 млрд. евро „дупка“ в приходите ѝ. Това е още една обещаваща инвестиция, която е отписана от портфолиото на японския инвеститор.

Сривът на SoftBank

Горните „перли“ в короната на SoftBank са донякъде компенсирани от цялостното добро представяне на технологичния сектор през 2021 г. и по-малките инвестиции. Реално, през този период портфолиото на Vision Fund генерира допълнителни 50 млрд. долара. Но, настоящата 2022 г. не е толкова благосклонна и достигаме до спукването на балона.

SoftBank отчита две поредни тримесечия на рекордни загуби. Последното такова е за споменатите 23 млрд. долара. Част от загубите при него са породени от обезценяването на японската йена, но 17 млрд. долара идват като отписани от Vision Fund. Последният допринася още 19 млрд. долара от предходното тримесечие. По данни на SoftBank целият ръст от 2021 г. е заличен през настоящата година. Инвестиционният фонд започва да се изтегля от някои стартъпи и продава акциите си.

Още грешните инвестиции в Uber и WeWork и някои отписвания карат, SoftBank да се опита да продаде ARM – водещият дизайнер на мобилни процесори в света. Nvidia трябваше да купи британската компания срещу 40 млрд. долара, което щеше да е 25% възвращаемост на японския консорциум. Сделката предизвика силни опасения за опасна консолидация на пазара на процесори и регулаторите на няколко континента започнаха разследвания. След почти година в безтегловност тя пропада, а SoftBank най-вероятно ще се опита да пусне ARM през борсата. Средствата от трансакцията можеха да компенсират част от загубите от началото на годината, но и този вариант пропадна.

Сривът на SoftBank може да помогне на Силициевата долина да избяга от своята практика за „блицрастеж“. При който се наливат огромни суми за разширяване, без да е доказан бизнес модела, с натрупване на огромни загуби с цел монополизиране на дадена ниша. Дали SoftBank, а и самата Силициева долина ще се поучат от този урок – това е друг въпрос.

The post SoftBank и рецептата за стартъп балона в Силициевата долина appeared first on TechTrends България.

Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

Споделената икономика взима същата идея, но я пренася от изцяло дигиталната среда към физическия свят. Uber и Lyft създават такава за намиране на такси шофьори, Kickstarter за финансиране на интересни проекти, Airbnb и Bookings.com за краткосрочни наеми на жилища. Всяка една от тези компании е медиатор между потребители в търсенето на конкретни свободни ресурси между тях. Или поне повечето от тях за това се представят.

Коронавирус пандемията и наложените ограничения за социална дистанция удариха доста сериозно този млад сегмент. От изброените по-горе компании единствено Lyft все още е в сравнително стабилно състояние, но компанията ползва сходен на Uber модел и предизвикателства в момента. Причините са много, но ако пандемията поставя на изпитание икономиката като цяло, тя ще има и една положителна черта – ще накара компаниите да са много по-ефикасни. Като бизнес модел, като фокус и процеси. Тук не говорим само за дистанционна работа, но и като цялостна дейност.

Uber в търсенето на нов модел

Uber имаше доста проблеми още преди коронавируса да превземе света. Компанията разчиташе на бизнес модел, който е на загуба ако не се заобикалят регулациите за таксиметровите фирми. Последваха редица забрани, ограничения и нови правила за работа на Uber по света. Което постави структурата на дейността ѝ под огромен въпрос.

Единствената причина, поради, която тя оцеля беше огромното финансиране, което беше привлечено и тя стана „прекалено голяма, за да фалира“. Общо частните инвеститори са налели над 12 млрд. долара за десет години, а компанията осигури още 8.1 млрд. долара след като излезе на борсата през май 2019 г. Така, милиардите загуби в неуспешно навлизане на пазари, като Китай, множеството глоби, работа на червено се компенсират чрез този огромен ресурс.

Дори с него, Uber признава в своите документи при излизането на борсата, че единственият ѝ шанс да излезе на стабилна печалба е в развитието на нови бизнес модели, като услуги с автономни таксита и доставки на храни. Първото все още е далеч от реализация, както и там зависи доста от регулаторната рамка. Второто се оказа спасителната сламка, с която компанията успява да запази някаква дейност по време на пандемията.

Последната обаче удари силно технологичния гигант. Uber беше принуден да съкрати една четвърт от своите служители по света. Това стана на две вълни – първата беше обявена в началото на май и освободени бяха над 3 700 души. Втората беше обявена в средата на май, като съкратени бяха още 3 000 души. Това са преки служители на Uber, тъй като компанията не отчита като такива своите шофьори, което е част от регулаторни спорове в различни ключови региони, като щата Калифорния например.

Финансовите резултати за първото тримесечие дават интересен поглед върху ситуацията с компанията. Диагонално погледнато проблеми няма – приходите растат, спадът на пътуванията е компенсиран от доставките на храни (Uber Eats), оперативната загуба се подобрява на годишна база.

Един показател е меко казано шокиращ – цялостната загуба, ако се вземат предвид всички разходи е 2.94 млрд. долара. Uber гореше пари и преди това, като през първото тримесечие на 2019 г. отчита около 1 млрд. долара на червено. Първите три месеца на 2020 г. обаче те скачат тройно. Тежкият период за Uber продължава и през второто тримесечие и затова подобно голямо съкращение на персонала не идва като голяма изненада.

Ако продължи със същото темпо, технологичният гигант ще свърши наличните пари към началото на 2021 г., след като се оказва, че има резерви от 9 млрд. долара. Положението за Uber ще е критично през тази година, като пандемията просто засилва падението на компанията.

Airbnb – временно неразположение?

Друга емблема в споделената икономика – Airbnb също пострада силно от коронавируса през 2020 г. Замразяването на пътуванията поставиха всички платформи за намиране на краткосрочни наеми и резервации в блокирано състояние. Свиването на бизнеса е драматично, Airbnb прогнозира двоен спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната. Като това са оптимистичните очаквания, например туристическия и хотелиерски бранш очакват заетост на едва 30% от капацитетите си и при добро стечение до 60%. Ако това се пренесе и при дигиталната платформа за краткосрочни наеми, то означава потенциален спад от между 40% и 70%.

Разликата между Airbnb и Uber е, в това, че първата компания е много по-силно засегната, независимо, че има сравнително работещ бизнес модел. Дигиталната платформа е напълно зависима от това как ще се развие пандемията през следващите месеци и дали няма да втора или трета вълна.

За да оцелее, Airbnb ще трябва да се адаптира към новата ситуация. Компанията има някои предимства, поради възможността да се нанесе човек в даден апартамент без да влиза в пряк физически контакт със собственика. Последният обаче ще трябва да положи допълнителни усилия за дезинфекция, което може да постави доста хора да не дават своите жилища под наем в платформата.

Другите мерки са сходни с тези на Uber – Airbnb съкрати 1 900 души, което обаче съставлява 25% от целия ѝ персонал. Компанията изтегли нов заем от 1 млрд. долара през април, за да може да премине през кризата. Надеждата ѝ е, че бизнес модела работи и нови приходи, но трябва да издържи през времето, в което дейността ѝ е замразена или с намалени функции.

Lime – хванати в крачка

Компанията за наем на електрически тротинетки Lime посреща коронавирус кризата в класически за стартъпите в Силициевата долина момент. Дружеството беше събрало инвестиции от 935 млн. долара и през 2018 и 2019 г. премина в мащабна експанзия в САЩ и по света. През миналата година, Lime стъпи и в София с доста агресивна кампания.

Това е точно период в който компанията гори много пари, за да може да привлече максимално много потребители и пазари. Оперативните разходи са космически, като целта е така да се надуе оценката на дружеството и да се събере още по-силно финансиране като следващ рунд.

Вместо това, пандемията стопира на 99% операциите по света на Lime. Тя се изтегли и от София, също толкова ударно, колкото и като влезе в българската столица. В същия момент уволни и 100 души или 14% от персонала си по света.

Крайният резултат е, че сега компанията привлече нов рунд от инвестиране от само 170 млн. долара. Това ѝ дава оценка от едва 510 млн. долара, при положение, че при предния инвестиционен кръг през 2018 г. тя получи 335 млн. долара финансиране, а пазарната ѝ капитализация достигна 1.1 млрд. долара. Фактът, че оценката ѝ пада наполовина за по-малко от три години е смъртна присъда за технологично дружество от Силициевата долина. Това означава, че съвсем скоро инвеститорите ще поемат управлението от собствениците. Особено ако нейното съществуване бъде поставено под заплаха.

Балонният характер на Lime е ясно видим, като я сравним с по-малките подобни услуги. Българската Hobo продължава да функционира, макар и с по-малко скутери, както и скандинавската Bird, която навлезе по-късно в София, но има по-добри дългосрочни перспективи.

Kickstarter – косвената жертва

Uber и Lime попадат в капана основно на своите порочни практики или лоши бизнес модели, които разчитат на балонен характер на развитие. Kickstarter се оказа може би най-голямата жертва на пандемията при споделената икономика. Платформата за финансиране на проекти, не попада напълно в дефиницията за такава, но показва косвените ефекти на коронавируса.

Kickstarter обяви, че ще освободи 25 души, а още 30 ще се възползват от възможността да напуснат по собствено желание. Това съставлява близо 39% от целия персонал на компанията в САЩ. Причината е, че платформата за набиране на финансиране е отчела 35% спад на новите проекти.

По този начин разбираме, че в настоящата криза, хората замразяват не само потреблението, но и идеите, които предлагат да се развиват чрез онлайн подкрепа.

В общи линии, пандемията изведе на показ доста проблемни бизнес модели, като по-скоро забърза определени процеси, които по принцип се случват. Например, не е тайна, че Uber е на загуба с милиарди долари всяка година и единствено огромното им финансиране ги крепи на пазара. Коронавирусът просто засили тази тенденция. Сходна е системата с Lime, които разчитат на класически балонен метод на мащабно разширяване, докато бизнес моделът им още не е доказано рентабилен.

За съжаление, понякога покрай сухото, гори и мокрото, какъвто е случая с Kickstarter и донякъде с Airbnb. Двете платформи все още имат добри шансове за оцеляване.

Изводът? Споделената икономика няма да изчезне, но просто бизнес моделите ще трябва да се оптимизират значително, за да може да функционират при един по-нормален пазар. Пандемията просто помогна да се изобличат част от дефектите.

The post Сложи ли пандемията край на споделената икономика appeared first on TechTrends България.