IT БИЗНЕСАНАЛИЗИ

Сложи ли пандемията край на споделената икономика

Uber, Airbnb и Lime бяха очакваните жертви, Kickstarter беше неприятната изненада, по-практичните компании може би ще оцелеят

Смартфон революцията и мобилната икономика създаде цели нови ниши. Финтехът е немислим без умните телефони. Те родиха и един друг сектор – споделената икономика. Концепцията е сравнително проста и в технологичните среди съществува от десетилетия. Основана на идеята за Peer to peer (P2P) връзка, при която потребителите разполагат доста често с неизползвани ресурси, които споделят едни с други. Единствено между тях има медиум, обикновено програма или платформа, която помага за връзката им. На този принцип са изградени торент тракерите, а допълнителната му технологична еволюция са криптовалутите.

Споделената икономика взима същата идея, но я пренася от изцяло дигиталната среда към физическия свят. Uber и Lyft създават такава за намиране на такси шофьори, Kickstarter за финансиране на интересни проекти, Airbnb и Bookings.com за краткосрочни наеми на жилища. Всяка една от тези компании е медиатор между потребители в търсенето на конкретни свободни ресурси между тях. Или поне повечето от тях за това се представят.

Коронавирус пандемията и наложените ограничения за социална дистанция удариха доста сериозно този млад сегмент. От изброените по-горе компании единствено Lyft все още е в сравнително стабилно състояние, но компанията ползва сходен на Uber модел и предизвикателства в момента. Причините са много, но ако пандемията поставя на изпитание икономиката като цяло, тя ще има и една положителна черта – ще накара компаниите да са много по-ефикасни. Като бизнес модел, като фокус и процеси. Тук не говорим само за дистанционна работа, но и като цялостна дейност.

Uber в търсенето на нов модел

stck-uber-car

Uber имаше доста проблеми още преди коронавируса да превземе света. Компанията разчиташе на бизнес модел, който е на загуба ако не се заобикалят регулациите за таксиметровите фирми. Последваха редица забрани, ограничения и нови правила за работа на Uber по света. Което постави структурата на дейността ѝ под огромен въпрос.

Единствената причина, поради, която тя оцеля беше огромното финансиране, което беше привлечено и тя стана „прекалено голяма, за да фалира“. Общо частните инвеститори са налели над 12 млрд. долара за десет години, а компанията осигури още 8.1 млрд. долара след като излезе на борсата през май 2019 г. Така, милиардите загуби в неуспешно навлизане на пазари, като Китай, множеството глоби, работа на червено се компенсират чрез този огромен ресурс.

Дори с него, Uber признава в своите документи при излизането на борсата, че единственият ѝ шанс да излезе на стабилна печалба е в развитието на нови бизнес модели, като услуги с автономни таксита и доставки на храни. Първото все още е далеч от реализация, както и там зависи доста от регулаторната рамка. Второто се оказа спасителната сламка, с която компанията успява да запази някаква дейност по време на пандемията.

Последната обаче удари силно технологичния гигант. Uber беше принуден да съкрати една четвърт от своите служители по света. Това стана на две вълни – първата беше обявена в началото на май и освободени бяха над 3 700 души. Втората беше обявена в средата на май, като съкратени бяха още 3 000 души. Това са преки служители на Uber, тъй като компанията не отчита като такива своите шофьори, което е част от регулаторни спорове в различни ключови региони, като щата Калифорния например.

stck-uber-eats

Финансовите резултати за първото тримесечие дават интересен поглед върху ситуацията с компанията. Диагонално погледнато проблеми няма – приходите растат, спадът на пътуванията е компенсиран от доставките на храни (Uber Eats), оперативната загуба се подобрява на годишна база.

Един показател е меко казано шокиращ – цялостната загуба, ако се вземат предвид всички разходи е 2.94 млрд. долара. Uber гореше пари и преди това, като през първото тримесечие на 2019 г. отчита около 1 млрд. долара на червено. Първите три месеца на 2020 г. обаче те скачат тройно. Тежкият период за Uber продължава и през второто тримесечие и затова подобно голямо съкращение на персонала не идва като голяма изненада.

Ако продължи със същото темпо, технологичният гигант ще свърши наличните пари към началото на 2021 г., след като се оказва, че има резерви от 9 млрд. долара. Положението за Uber ще е критично през тази година, като пандемията просто засилва падението на компанията.

Airbnb – временно неразположение?

stck-airbnb-travel

Друга емблема в споделената икономика – Airbnb също пострада силно от коронавируса през 2020 г. Замразяването на пътуванията поставиха всички платформи за намиране на краткосрочни наеми и резервации в блокирано състояние. Свиването на бизнеса е драматично, Airbnb прогнозира двоен спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната. Като това са оптимистичните очаквания, например туристическия и хотелиерски бранш очакват заетост на едва 30% от капацитетите си и при добро стечение до 60%. Ако това се пренесе и при дигиталната платформа за краткосрочни наеми, то означава потенциален спад от между 40% и 70%.

Разликата между Airbnb и Uber е, в това, че първата компания е много по-силно засегната, независимо, че има сравнително работещ бизнес модел. Дигиталната платформа е напълно зависима от това как ще се развие пандемията през следващите месеци и дали няма да втора или трета вълна.

За да оцелее, Airbnb ще трябва да се адаптира към новата ситуация. Компанията има някои предимства, поради възможността да се нанесе човек в даден апартамент без да влиза в пряк физически контакт със собственика. Последният обаче ще трябва да положи допълнителни усилия за дезинфекция, което може да постави доста хора да не дават своите жилища под наем в платформата.

Другите мерки са сходни с тези на Uber – Airbnb съкрати 1 900 души, което обаче съставлява 25% от целия ѝ персонал. Компанията изтегли нов заем от 1 млрд. долара през април, за да може да премине през кризата. Надеждата ѝ е, че бизнес модела работи и нови приходи, но трябва да издържи през времето, в което дейността ѝ е замразена или с намалени функции.

Lime – хванати в крачка

stck-lime-line

Компанията за наем на електрически тротинетки Lime посреща коронавирус кризата в класически за стартъпите в Силициевата долина момент. Дружеството беше събрало инвестиции от 935 млн. долара и през 2018 и 2019 г. премина в мащабна експанзия в САЩ и по света. През миналата година, Lime стъпи и в София с доста агресивна кампания.

Това е точно период в който компанията гори много пари, за да може да привлече максимално много потребители и пазари. Оперативните разходи са космически, като целта е така да се надуе оценката на дружеството и да се събере още по-силно финансиране като следващ рунд.

Вместо това, пандемията стопира на 99% операциите по света на Lime. Тя се изтегли и от София, също толкова ударно, колкото и като влезе в българската столица. В същия момент уволни и 100 души или 14% от персонала си по света.

Крайният резултат е, че сега компанията привлече нов рунд от инвестиране от само 170 млн. долара. Това ѝ дава оценка от едва 510 млн. долара, при положение, че при предния инвестиционен кръг през 2018 г. тя получи 335 млн. долара финансиране, а пазарната ѝ капитализация достигна 1.1 млрд. долара. Фактът, че оценката ѝ пада наполовина за по-малко от три години е смъртна присъда за технологично дружество от Силициевата долина. Това означава, че съвсем скоро инвеститорите ще поемат управлението от собствениците. Особено ако нейното съществуване бъде поставено под заплаха.

Балонният характер на Lime е ясно видим, като я сравним с по-малките подобни услуги. Българската Hobo продължава да функционира, макар и с по-малко скутери, както и скандинавската Bird, която навлезе по-късно в София, но има по-добри дългосрочни перспективи.

Kickstarter – косвената жертва

stck-kickstarter

Uber и Lime попадат в капана основно на своите порочни практики или лоши бизнес модели, които разчитат на балонен характер на развитие. Kickstarter се оказа може би най-голямата жертва на пандемията при споделената икономика. Платформата за финансиране на проекти, не попада напълно в дефиницията за такава, но показва косвените ефекти на коронавируса.

Kickstarter обяви, че ще освободи 25 души, а още 30 ще се възползват от възможността да напуснат по собствено желание. Това съставлява близо 39% от целия персонал на компанията в САЩ. Причината е, че платформата за набиране на финансиране е отчела 35% спад на новите проекти.

По този начин разбираме, че в настоящата криза, хората замразяват не само потреблението, но и идеите, които предлагат да се развиват чрез онлайн подкрепа.

В общи линии, пандемията изведе на показ доста проблемни бизнес модели, като по-скоро забърза определени процеси, които по принцип се случват. Например, не е тайна, че Uber е на загуба с милиарди долари всяка година и единствено огромното им финансиране ги крепи на пазара. Коронавирусът просто засили тази тенденция. Сходна е системата с Lime, които разчитат на класически балонен метод на мащабно разширяване, докато бизнес моделът им още не е доказано рентабилен.

За съжаление, понякога покрай сухото, гори и мокрото, какъвто е случая с Kickstarter и донякъде с Airbnb. Двете платформи все още имат добри шансове за оцеляване.

Изводът? Споделената икономика няма да изчезне, но просто бизнес моделите ще трябва да се оптимизират значително, за да може да функционират при един по-нормален пазар. Пандемията просто помогна да се изобличат част от дефектите.

Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close