От технологична гледна точка, пандемията забави разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) в Европа. Затова и един от основните фокуси на ЕС е да стимулира развитието им и със средства от Плана. В един от сегментите за България ключово място заемаше идеята за изграждане на 5G свързаност на петте основни пан-европейски транспортни коридора в страната. Те ще осигурят основата, върху която след години ще могат да стъпят технологии като автономни автомобили и камиони, автоматизация, превенция на катастрофи и скоростна аварийна реакция.

След почти две години разработване, изготвяне, консултации, преработване и затъване в блатото на политическата нестабилност, българската версия за Плана за възстановяване и устойчивост беше официално приет от Брюксел. Поне това съобщи, министър-председателят Кирил Петков, часове преди официалната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Докато всички говорят за версията на Плана от октомври 2021 г., на 22 март са публикувани преработените проекти, в които за изненада на всички в телеком сектора, тези свързани с 5G целите са напълно отпаднали. Те са заменени изцяло с подмяна на държавната оптична мрежа позната под съкращението ЕЕСМ.

Индикации за това действие се появиха по-рано през този месец, като първият по-публичен е на годишната среща на бизнеса с правителството организирана от „Капитал“ на 15 март. Публикуваните седмица по-късно документи са изработени на 11 март. Последствията ще се окажат трайни, защото с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България ще се постави под въпрос запазването на лидерската ни позиция в развитието на 5G мрежите в Европа. Освен това, страната ни ще инвестира в държавна инфраструктура с минимален или никакъв ефект за бизнеса и крайните клиенти по отношение на дигиталното развитие.

Досегашните версии

Първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на българското правителство е изработен от правителството на ГЕРБ в разгара на пандемията през 2020 г. Той е постигнат след дълги консултации между бизнеса и управляващите и е представен на публично обсъждане в края на октомври на същата година. В частта за „широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“ са включени пет големи проекта. В следващите ревизии на Плана, осъществени от служебните кабинети отпада един от тях. Като през октомври 2021 г. той изглежда по следния начин:

Чрез тези проекти се обхваща пълния спектър от възможности и перспективи за страната в развитието едновременно на частна, публична, фиксирана и мобилна инфраструктура. Помощта за изграждането на 5G мрежите е ключово искане на телекомите от години, предвид факта, че новото поколение изисква огромни инвестиции. В същото време, според операторите регулациите в Европа не им позволяват да влагат толкова мащабни средства в инфраструктура.

Идеята за „селския интернет“ има за цел да се свържат места, които в други условия са икономически неизгодни и след това да се предостави мрежата на операторите да предлагат услугата на крайните клиенти. Тя е на поне десетилетие след като Европа и България имаха няколко неуспешни опита да я осъществят в миналото. В нашата страна тя се проваля, заради липсата на интерес от страна на операторите да предлагат от изградената инфраструктура до крайните клиенти. Идеята е върната обратно на масата с почти идентичния бизнес модел от преди 10 години. С една малка разлика – този път операторите подкрепят идеята и отворения бизнес модел за управлението на доставката до крайния клиент.

Последният компонент е свързан с частична модернизация на държавната ЕЕСМ. Основната част от нея е изградена през далечната вече 2005 г. Първоначалната версия на Плана включваше подмяната на активното оборудване в опорния слой, в които то е най-наложително, както и увеличение на капацитета в агрегиращия слой на мрежата.

В най-първия вариант на Плана също така фигурират и инвестиции от страна на телекомите от около 320 млн. лева. С други думи, операторите са готови да добавят още 50% от средствата, които ще дойдат по линия на Брюксел. Те ще са под формата на допълнителни инвестиции в инфраструктура, държавни такси и лицензи за радиочестоти и др.

Смяната на караула… и на плана

С идването на редовното правителство на премиера Кирил Петков посоката на развитие на тези проекти завива „рязко“, но „безшумно“. На 11 март е готова финалната версия, което става броени дни преди поставения краен срок от Брюксел 15 март. Документът обаче става публично достъпен едва на 22 март над 10 дни след като е бил готов и седмица след като е бил изпратен на Европейската комисия.

Всичките проекти свързани с мобилна инфраструктура и 5G реално отпадат в окончателната версия. В нея остават единствено два големи проекта – този за „селския интернет“ и за цялостна модернизация на държавната ЕЕСМ. Между тях се поделят по равно общо около 630 млн. лева или целия определен ресурс по това перо.

Парите за държавната мрежа са утроени спрямо предходните версии. Факт е, че тя има нужда от крещяща подмяна. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) например е изграден между 2007-2008 г. с максимален пренос при скорости от 1 Gbps. Опорният слой е съставен от оборудване на Cisco, но поръчано и доставено в периода 2005 г. и 2007 г. Необходими са много повече точки за свързване на потребители (държавни институции – бел. ред.).

Държавата сега иска да покрие спешно тези дефицити. Друга промяна са сложени вратички, в които модернизираната ЕЕСМ да се отвори за операторите в населените места без интернет връзка и да предлагат такава на същия принцип като проекта за „селския интернет“. Припокриването на двете пера отваря вратичка за управляващите да преливат средства от единия в другия. Което най-вероятно означава почти всичките около 630 млн. лева да се ползват за модернизация на ЕЕСМ и после тя да се отвори и за търговия на едро.

Същевременно, проектът за „селския интернет“ е променен незначително, освен, че изрично е задраскано определението „селски“. Парите заделени за него се увеличават с около 5 млн. лева, спрямо най-ранната версия, но се занижават целите за 2026 г. В първоначалните версии са планирани да се включат около 200 хил. домакинства, докато в окончателната – 300 хил. души. Което се пада по около 1 000 лева на човек.

Причината за рокадата

Казано по-просто – правителството ще се опита чрез парите за плана да подмени почти цялата ЕЕСМ, за да осигури оптична свързаност и капацитет в пъти по-голяма за институциите и общините, както и да разшири нейния обхват. От МТС обясняват, че промените са породени вследствие на сменената политика на новите управляващи и фокусът към предоставянето на електронни услуги и е-управление.

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“, е краткият отговор по темата от Министерството на транспорта и съобщенията.

Дългият е малко по-заплетен. Според МТС, в проектите за 5G коридори е залегнало използването на честотите в 700MHz и 800MHz, които все още не са освободени напълно от Министерство на отбраната. Този проблем „виси“ в пространството повече от десетилетие и очевидно, държавата няма да успее да го разреши и през следващите 3-4 години. Забавянето на доставките на новите изтребители F-16 за нуждите на българските въоръжение сили налива допълнително масло в огъня.

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според огромни инвестиции за инфраструктура за над 100 млн. лева“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според първоначалния проект огромни инвестиции за допълнителни базови станции, оптична инфраструктура за над 100 млн. лева“, се аргументират от МТС.

Телекомите от години поддържат тезата официално и неофициално, че честотите в 700MHz и 800MHz могат да бъдат освободени, като се наложат санитарни зони около летищата и други военни обекти. Според тях, такава е практиката по света при подобни ситуации. Във всички случаи разрешение на казуса явно няма да има и това се ползва като добър довод за пренасочване на парите към държавната мрежа.

Обновена на 12 април – Дни след приемането от ЕК на Плана, МТС и КРС обявиха компромисно решение за предоставянето на честотите в двата спектъра. Повече по темата – ТУК.

Публични залпове

Първите залпове по тази линия стават публично видими едва на 15 март при Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. В единия панел основните гости са новия министър на транспорта и съобщенията Николай Събев и главния изпълнителен директор на „Виваком“ Николай Андреев.

„Парите  (по Плана) за държавна инфраструктура се гарантират и ние ще я изработим“, коментира министър Събев в почти словесна схватка с Андреев от „Виваком“. После транспортният министър допълва, че ще се отвори железопътната инфраструктура за публично-частно партньорство с телекомите. Изграждането на свързаност в жп. транспорта е по друго перо от Плана и за момента остава. Събев обаче на няколко пъти подчерта, как държават трябва да гарантира интернет достъпа за хората и за своите нужди.

По източници на TechTrends горе-долу около това събитие има рязък завой в отношенията между управляващите и телекомите. Всичко обаче се развива светкавично, тъй като четири дни преди това е била изготвена финалната версия за Плана, на същия ден е предаден на ЕК, а чак седем по-късно е официално публикуван.

Игра на развален телефон

Дали е поддържана комуникация между новите управляващи и телекомите твърденията се разминават според запитаната страна. Официално от „Йетел България“ (Yettel или ребрандирания „Теленор“ – бел. ред.) обявиха, че е имало среща в началото на 2022 г., на която са били уверени, че няма да има промени в тази част на Плана.

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“ Yettel България

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“, заявиха от втория по брой абонати мобилен оператор. От „Виваком“ коментират, че редактираната версия изобщо не е била съгласувана с бизнеса.

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“, коментира Жанет Захариева, главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“ A1 България

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“, коментират от „А1 България“. „Именно тя беше обсъдена с индустрията, докато преработеният вариант не беше подложен на обсъждания с представителите на сектора“, допълват от компанията.

От страна на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) обявиха, че са  били проведени срещи с телекомите и са се водили дискусии за промените и операторите са били в течение на процеса.

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“ Министерство на транспорта и съобщенията

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“, коментират от МТС. Те допълниха, че заради ограниченото финансиране е нямало как да бъдат реализирани всички идеи на телеком сектора.

Ситуацията изглежда като игра „на развален телефон“, но по-реалистичния сценарий е, че държавата е предпочела да спести консултациите с бизнеса. Най-вероятно, заради липсата на време за предаване на Плана и желанието на новите управляващи да получат спешни средства в доизграждането на държавната мрежа.

Свършеният факт

Според два независими източника на TechTrends настоящата версия на Плана ще бъде приета от Европейската комисия на 15 април. Това обаче се случва цели девет дни по-рано – на 6 април. Поне такова е твърдението на премиера Кирил Петков. Тази оценка кореспондира с обявената визита на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 април и потвърдена по време на нейния престой в страната.

Източниците ни допълват, че промените не са координирани с Брюксел и дори европейските чиновници са били раздразнени от тях, заради намаления обхват на инициативите и отпадането на 5G коридорите. Последните са важна цел на ЕК още от 2018 г., когато няколко държави-членки подписват споразумения за съвместно изграждане на такива.

Официално, това надали ще бъде потвърдено и е трудно проверимо. Фактите са, че ако ЕК не приеме тази ревизия на Плана, шансът при следващата е България да не успее да усвои навреме парите предвидени по него. Това няма да се отрази добре имиджово на Брюксел, особено предвид факта, че страната с най-лоши икономически показатели в цяла Европа няма да има достъп до извънредното финансиране с цел възстановяване. Войната в Украйна и последиците от нея също налагат форсиране на действията на ЕК.

Последствията

С което последствията ще са няколко. Българското правителство ще получи 630 млн. лева, които ще инвестира само в развитието на държавната ЕЕСМ. Същото се получи при предходния опит за „селския интернет“, който беше финансиран с 39 млн. лева по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тогава парите бяха изхарчени само за разширяване на държавната мрежа, но не и за достигане на крайните потребители. Доста е вероятно да видим подобно развитие и с новите проекти по Плана.

Почти сигурно, телекомите няма да инвестират обещаните първоначално 320 млн. лева в инфраструктура, която ще се ползва основно от държавата. В същия момент парите ще се ограничат само до два припокриващи се проекта, които обслужват само администрацията – централна и общинска. Идеята, че управляващите ще ползват ресурса за изграждане на електронно управление също звучи малко налудничаво.

България продължава да се хвали със сравнително добър интернет, особено мобилен такъв. Самият подход също така е погрешен – по-добре е държавата да се фокусира върху услугите, особено, когато в страната има няколко изградени фиксирани мрежи.

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“. Тя допълва, че практиката в Европа е правителствата да инвестират допълнително в частните мрежи за осигуряване на покритие в райони, където няма икономически модел за такова (концепцията на „селския интернет“).

Отпадането на 5G коридорите от своя страна означават няколко неща. Първото е, че държавата явно абдикира от бързото решаване на проблема с освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz. Те са необходими на операторите за разгръщането на национално покритие на 5G.

Второто е, че България няма да има скоро изградена единна висока свързаност по основните пътни артерии в страната.

Допълнително последствие е, че по този начин тя няма да може да кандидатства ефективно и по другия европейски механизъм за изграждане на 5G коридорите – фондът „Свързана Европа“ (CEF). Той предвижда изграждане на такива, но само в пограничните области. Чрез него трябва да се постигне свързаност с вече изградените национални трасета. Отпадането на 5G коридорите от Плана, прави усвояването на парите по CEF невъзможно, поради липсата на инфраструктура до там.

Третото е, че управляващите потенциално са прекроили Плана изцяло за свои цели, без да се съобразяват с фокусите поставени от Брюксел. Според телекомите, 5G свързаността е сред основните цели и насоки поставени от ЕК при изготвянето на Плана и при разпределянето на средствата по него. Например, в повечето други държави-членки идеята за „селски интернет“ присъства засилено, но при другите проекти това ще става чрез мобилно 5G разпръскване. В българската версия това е зададено като опция, но основния способ ще е изцяло за оптична мрежа.

Без ответни действия

Телекомите са изправени пред свършен факт с приемането на Плана. Източниците на TechTrends загатват за разногласие в бъдещите им действия оттук насетне. Фактите са, че операторите не само, че няма да получат пари по тази линия, но потенциално изпускат финансирането по CEF. Освен това, управляващите ще разполагат с паралелна мрежа, която потенциално планират да отворят за продажба на едро.

Тук навлизаме в идеята за създаване на т.нар. „държавен телеком“. Тя се появи в публичното пространство от публикация в сайта ClubZ, като тя изразява част от най-големите страхове на телекомите. Детайлното разглеждане на темата за ЕЕСМ и държавния телеком ще я посветим в отделен материал ТУК.

Разбери повече за държавния телеком:

Проблемите са, че на операторите не им остава никакво място за маневри. Планът е предаден, а след броени дни ще бъде официално приет и разписан. Бизнесът е представен пред свършен факт. Има гласове сред телекомите, част от средствата определени за „селския“ интернет да бъдат преформатирани под формата на 5G или фиксирани ваучери. Дали е възможно? Теоретично да, като се има предвид как в момента са разпределени средствата по това перо. Дали ще има желание от страна на държавата – това вече е по-сложен въпрос.

В края на 2021 г. България е лидер по 5G скорости в Европа и е на трето място в света, според класацията на Ookla – разработчикът на платформата Speedtest. Лидерските ни позиции в иновативната и перспективна технология ще бъдат поставени под въпрос в близко бъдеще, след като телекомите няма да получат допълнителните средства за инвестиции по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лошата новина, която ще има и дългосрочни последици за страната ни. Добрата е, че все пак държавата ще модернизира своята оптична мрежа.

The post Без 5G магистрали в България appeared first on TechTrends България.

Този ход до голяма степен е логичен, предвид факта, че в АСТЕЛ останаха основно доставчиците на оборудване, а в БАККО са основните оператори. Също така конвергирането на телеком пазара и подсегментите в предлагането на свързаност и съдържание насърчава до голяма степен подобно обединение.

Новината беше съобщена на традиционната годишна среща на БАККО. На нея още бяха обсъждани и някои ключови елементи в развитието на бранша, като Плана за Възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, електронното управление и действията на секторния регулатор.

Съединението прави силата

Изнесените параметри на обединението между двете организации не бяха много. Ръководството на новата асоциация ще включва досегашните представители на БАККО – Галя Маринова и на АСТЕЛ – Антони Славински. Към тях се присъединява доскорошния зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова.

Преговорите между двете организации са продължили около година-година и половина и до началото на 2022 г. трябва да бъде завършен процеса по сливането. Галя Маринова от БАККО коментира, че има уверението на членовете на АСТЕЛ за тяхното участие в новия проект. Особено на големите останали в организацията в лицето на телеком вендорите Samsung, Huawei, Nokia и Ericsson.

Потенциалната спойка между двете браншови институции се явява Жанет Захариева. Тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“, но е участник в управителните съвети, както на БАККО, така и на АСТЕЛ. Много е вероятно тя да е движещата сила за това обединение, макар, че официално не беше споменато.

Еволюцията на АСТЕЛ и БАККО

АСТЕЛ започва като обединение на телеком компаниите. Първоначално в нея влизат основните телекоми и техните доставчици. БАККО започва с обединение изцяло и само на кабелните оператори. Втората организация е създадена през 2010 г. след сливането на две по-малки браншови представителя – Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и на по-малките такива „ТВ клуб 2000“.

Първоначално в БАККО влизат „Близу“, „МСат Кейбъл“, „Кабел сат запад“, „Телекабел“, „Цифрова кабелна корпорация“ и др. подобни. Целта ѝ е да представя кабелните оператори в тяхното взаимоотношение с регулаторите, при преговорите за доставка на съдържани и… за достъпа до каналната мрежа на „Виваком“.

Почти веднага след това последната се присъединява към БАККО, последвана от „Мобилтел“ (сега „А1 България“). Ситуацията е такава, че само по-малко от година, член става „Теленор“, въпреки, че компанията не предлага традиционни фиксирани услуги. Причината е, че понятието „кабелен оператор“ вече е изгубило смисъла си, предвид обстановката на дигитални ТВ платформи и конвергирани телекоми.

Докато БАККО привлича членове, АСТЕЛ ги губи. Големите оператори предпочитат първата асоциация за преследване на своя интерес. Така втората и по-стара организация остава само с доставчиците на оборудване. Затова, за нея е доста логичен хода на сливане, предвид факта, че АСТЕЛ губи своето влияние.

Регулаторни обещания

На годишната среща на БАККО сред гост-участниците беше председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров. Той припомни усилията на държавната институция в освобождаването и предоставянето на радиочестотите през последните две години. Както и проведения търг за 3.6GHz през пролетта.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“, коментира Димитров. Той допълни, че операторите доста бързо са започнали да използват лентите в 3.6GHz, което е било и целта на комисията.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“ Иван Димитров, КРС

Димитров обяви, че предстоят през 2022 г. консултации за предоставяне на честоти в 26GHz, които ще са отново за 5G мрежи. Той е свободен и ще бъде предоставен на телекомите, но дали и как ще го ползват ще зависи от самите тях. По-важният за операторите спектър е този в 700MHz, там свободна е само една лента, подходяща за една компания, а останалите са в ръцете на Министерство на отбраната. Димитров обяви, че се водят преговори с военните, но призна, че „КРС не е водеща страна в тях, но участва активно в процеса, за да може да се развива сектора“.

Последната новина от него беше, че се надява през 2022 г. да заработи обещаната лаборатория за изследване на оборудването и електромагнитните излъчвания. Обществената поръчка за това беше пусната в края на миналата година.

Дигиталните акценти от плана за Възстановяване и устойчивост

Обсъжданият през почти цялата година план за Възстановяване и устойчивост на ЕС от политическите партии има силен акцент върху телекомите и дигиталните технлогии. Според Андреана Атанасова, цифровият преход включва около 20% от ресурса заделен за него за България.

Беше допълнено, че значителна част от средствата ще бъдат заделени в проекти за постигане на пълна 5G свързаност по основните транспортни коридори, както и на такава в икономически неизгодните региони. Последното е продължението на ЕС на програмата за т.нар. „селски интернет“, която след повече от 10 години опити не се увенча с успех в България.

Зам.-председателят на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) Валери Борисов обяви, че близо 500 млн. лева ще бъдат осигурени от Брюксел за дигитализация на администрацията. От тях 113 млн. лева ще са за прехвърляне на целия архив на Агенцията по вписване и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Сумарно трябва да се дигитализират около 57 млн. страници хартия по думите на Борисов.

Другите големи и важни пера са изграждането на две големи системи. Първата е за интегрирана такава за киберсигурност в България. Това е от голямо значение, защото от години има критика, че държавните системи са уязвими на подобен тип атаки. Втората е за комплексен мониторинг на ситуацията в страната, като тук може да се включи следене в реално време на различни природни фактори и да се съобщава превантивно за опасности от наводнения, земетресения и др.

The post БАККО и АСТЕЛ се обединяват в нова телеком асоциация appeared first on TechTrends България.

С избледнелите шансове за създаване на физически оператори, надеждите на българските потребители за по-силна конкуренция в сектора остават в изграждането на виртуални такива. Тук отново има сблъсък между теорията и практиката. Българските закони дават възможност на по-малките играчи да преговарят за споделяне на мрежите с големите телекоми. През последните 10 години практиката показва, че такава договорка е почти невъзможна да се сключи.

Това разминаване на законовата рамка и действителността от години кара по-малките да се опитат да убедят държавата и регулатора, да задължат телекомите да споделят мрежите си. Подобна практика може да отключи появата на десетки и дори стотици виртуални оператори. Което идва със своите предимства и недостатъци. Самите телекоми се възпротивяват от директната намеса, като твърдят, че това са чисти търговски взаимоотношения.

Следващите две седмици ще са ключови за разрешаването на този казус чрез най-големият „ремонт“ на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от години насам. Малките оператори в момента се опитат да осигурят политическа подкрепа за включването на текст, който да накара Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от лицензите за радиочестоти, които разпределя за телекомите, да задължи телекомите да предоставят някаква част от него за други участници. Или най-малкото регулаторът да трябва разгледа подобни заявки.

Тези опити може да се окажат и последните такива в създаването на виртуални оператори. От една страна, заради дългогодишната практика до момента, а от друга – опциите за алтернативните доставчици ще намалеят рязко от догодина.

Какво е виртуален оператор?

Първо да отговорим на най-наложителния въпрос – що за животно е това виртуалния оператор? Познат и под съкращението MVNO, това е компания, която предоставя мобилни услуги, без да разполага със собствена телекомуникационна мрежа. Последната се осигурява чрез споразумение с някой от телекомите, който има изградена такава.

Обикновено MVNO-то осигурява само маркетинг частта и обслужването на клиентите. То определя тарифите и се грижи за бранда и услугите, които предлага. Без да се налага да мисли и да инвестира в инфраструктурата.

Възможно е да разполага с център за съхранение на данни, с което да предоставя облачни решения, но и това може да се наеме чрез стратегическо или само търговско споразумение. Опция е да се създаде MVNE – независимо дружество, която води договорките с телекомите и поддържа цялата техническа част, която предоставя на виртуалните оператори и те отговарят само за търговския елемент.

За да може да се създаде функциониращ MVNO са необходими следните условия:

1. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има изградена и действаща мобилна мрежа.
2. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има лиценз за ползване на съответните радиочестоти.

Горните две може да бъдат предоставени от едно дружество. Но могат да бъдат предоставени и от две компании – едната с мрежата, а другата с честотите. Преговорите и детайлите по подобно споразумение са доста тежки и затова по-лесният вариант е да се търси договорка само с една фирма. Именно затова масовият случай на MVNO се прави с едно споразумение с телеком, който разполага и с двата ресурса.

Единственият пример за виртуален оператор в България беше bob. Той ползваше мрежата на „Мобилтел“, като се управляваше първоначално от собственика на телекома – Telekom Austria Group. Впоследствие, брандът премина под крилото на българския оператор и от 2016 г. започнаха процеси по елиминирането му. Но той реално не беше независим в пълния смисъл на думата и такъв, който да не е свързан с телекомите, така и не се появи в страната.

„Ремонтът“ на ЗЕС

ЗЕС е основният закон за дигиталните технологии в България. В момента в Народното събрание тече процес за пълния му ремонт, като промените са в размер на 185 страници. Тази мащабна трансформация се налага от влизащия в сила през декември Европейски кодекс за електронни съобщения.

Последният е приет от Европейския парламент в края на 2018 г. и е гласуван като директива. Което означава, че страните-членки задължително трябва да го транспонират в своето законодателство. Но им се оставя възможност да адаптират определени елементи, така че да отразяват спецификата на местните пазари и регулации.

Това кара почти всеки заинтересован играч в телеком сектора да се опита да вкара малки промени, които да са в негова полза. Неслучайно общественото обсъждане е дори още по-внушително в размер на 341 страници. В него може да се намери за всеки по нещо – КРС иска повече независимост, с опцията председателя да избира членовете на комисията, през детайли за преносимостта на номерата, до определяне защитата на данните на различните потребители и много други.

Едно от предложенията предизвиква силна полемика – добавянето на текст в ЗЕС, според който КРС да задължи достъпа до мобилните мрежи на телекомите на алтернативни оператори (MVNO-та). Това трябва да стане със спазването на определени от регулатора условия за достъп и принципи за равнопоставеност и прозрачност при търговските преговори между компаниите. Последното се постига със създаването на единни параметри, по които трите оператора ще могат да допускат алтернативни доставчици в своите мрежи (т.нар. ритейл минус).

Идеята е отхвърлена в общественото обсъждане. Причината е, че такова нещо не е изрично записано в Кодекса, а в промените в ЗЕС се дават достатъчно други механизми за намеса на КРС след анализ на пазара. Те обаче са доста по-свободни за тълкуване и съответно заобиколими.

Искрено и лично

Дискусията се пренася от онлайн вариант в залата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. На 7 октомври промените в ЗЕС минават успешно първо четене без да са отразени корекциите, за които малките оператори настояват. От стенограмата на самото обсъждане ясно се очертават позициите на основните страни по спора. Дори на моменти, някои от тях влизат доста лично в дискусията.

От едната са малките доставчици, които са представени от Европейската асоциация на алтернативните оператори (ECTA). Зам.-председател в нея е Невен Дилков – основател на българската компания за взаимосвързаност „Нетера“. Затова и дружеството е най-пламенен защитник на идеята за допълнителните промени в ЗЕС.

ECTA се опитват да наложат тази идея на паневропейско ниво, още при разглеждането на Кодекса. По неофициална информация на TechTrends от 50 техни предложения, 48 са приети и само две не. Едно от тях е именно задължението за заделяне на радиочестотния спектър за виртуални оператори. Поради което, организацията, Невен Дилков и „Нетера“ пренасят борбата в България чрез промените в ЗЕС.

По време на изслушването Дилков даде за пример данните от DESI – европейският индекс за дигитално развитие, според които сме на последните позиции по интеграция и ползване на новите технологии на Стария континент.

„Оказа се, че най-продаваните телеком услуги в България са така наречените пакетни и по-конкретно тези, в които има мобилна такава, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава с масов достъп“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп“, коментира Дилков пред парламентарната комисия, според стенограмата.

Той допълва, че трите основни телекома непрекъснато увеличават своя пазарен дял и вече имаме ръст на цените на някои услуги по този повод. Което води до ерозиране на конкуренцията и дигиталните възможности на страната.

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация и ние предложихме едно много просто решение, което от години предлагаме – да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор“, коментира Дилков. Накрая завършва, че тази практика я има във всички страни в Европа и България е единствената, дори извън ЕС, която не разполага с действащ MVNO.

Неговата теза е подкрепена от юридическия консултант на „Нетера“ и ECTA, който е небеизвестният Тодор Батков. Познат повече като бивш собственик на футболния клуб „Левски“, той дълги години беше член на надзорния съвет на „Мобилтел“ (сега „A1 България“). Сега, той е от другата страна на барикадата в битката между големи и малки оператори. Батков обрисува вариантите за развитие на MVNO – единият е чрез предложената промяна в ЗЕС. Вторият е през бъдещето разпределение на радиочестотите за 5G, в което да се вкара такова задължение от страна на КРС, без да се променя закона.

„Третата възможност, която е най-дългата такава, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ“ Тодор Батков, юридически консултант на ECTA и „Нетера“

„Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък“, е обявил Батков по време на комисията.

„Нетера“ и ECTA са подкрепени допълнително от асоциация „Активни потребители“.

От другата страна, очаквано застават телекомите. Първа се включва Жанет Захариева, като председател на асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ), но реално тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на КРС, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора“, обявява Захариева пред комисията. Тя получава подкрепа от Павлина Гиздашка, която отговаря за регулациите в „Теленор България“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма в сектора работят, не три, а пет мобилни оператора“ Жанет Захариева, „АСТЕЛ“ и „Виваком“

По време на разглеждането в комисия, телекомите получават и подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), които са и вносители на промените в ЗЕС.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на КРС, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма“, коментира зам.-министърът Андреана Атанасова.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани“ Андреана Атанасова, зам.-министър на транспорта

Операторите и зам.-министърът също така коментираха, че данните на DESI не отразява напълно коректно конкуренцията, а до голяма степен фактор играят самите потребители.

Промените в ЗЕС минават в нередактиран вид на първо четене в парламентарната комисия, а впоследствие и в зала. Дискусията все пак води до създаването на работна група, която да „премине“ през различните отворени въпроси, а срокът за разглеждането ѝ на второ четене е изместен с две седмици на 13 ноември.

Борбата на малките

Контекстът на стенограмата от парламентарната комисия съвпада с увода за теорията и практиката. Наистина в България на хартия съществуват пет мобилни оператора. Практиката показва, че само три реално доставят пълни мобилни услуги. Това е и констатацията на КРС в нейните ежегодни доклади. Пълната история за опитите за създаване на четвърти мобилен оператор ще я оставим за следващ материал, защото тя е още по-дълга.

Фактите са, че трите телекома са единствените, които могат да предложат напълно изградена мрежа и наличие на радиочестотен лиценз. Те обаче нямат много голямо желание да допуснат конкуренция.

Невен Дилков и „Нетера“ бяха сред основните инициатори в организацията „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК), основана през 2018 г. В нея сили обединяват няколко сравнително големи регионални интернет и ТВ доставчици, като „Телекабел“, „Нет1“ и „Скат“. Идеята е заедно да имат по-голяма сила при преговорите с телекомите и за улесняване на регулациите за създаване на MVNO.

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“, коментира Невен Дилков за TechTrends. Той обаче допълни, че регулаторът не прави по-смели стъпки, с които да „разчупи леда“ при преговорите между потенциалните MVNO-та и самите телекоми.

МАК са водели разговори и с трите оператора. Най-голям прогрес е имало с „Виваком“, като в рамките на месеци двете страни са изчиствали техническите детайли за потенциалното споделяне на мрежата и националния роуминг. Когато тази част била готова, за съжаление е била обявена смяната на собствеността на „Виваком“ и преговорите са били замразени.

С „Теленор България“ разговори са били водени още през 2018 г., като и те са се разпаднали в момента, в който норвежците от Telenor Group продадоха българското звено. Разговорите с „А1 България“ достигат до задънена улица още в началото. От телекома само потвърдиха пред TechTrends за воденето на такива, но не и за техния развой.

Според Дилков, MVNO няма да има, освен ако няма натиск от регулаторите. Както отбелязва Тодор Батков в заседанието на парламентарната комисия, вариантите за това са да стане през ЗЕС, КРС или КЗК.

Фалшивата надежда CETIN

На 2 юли, чешкият собственик на „Теленор България“ – PPF Group, обяви завършването на преструктурирането на местните активи. Реално телекомът се разделя на две части – мрежата и инфраструктурата се отделят в „ЦЕТИН България“ (CETIN), а продажбите и услугите остават под бранда „Теленор“. Една от основните пречки при преговорите между големите оператори и MVNO-та стои факта, че те едновременно държат мрежата, но и продават на крайни клиенти. Отделянето на двете, създава поне теоретична предпоставка за по-лесни преговори.

При CETIN има една дребна, но много важна уловка. Новата компания получава и развива мрежовата инфраструктура на „Теленор“. Тя ще отговаря и за нейното надграждане до 5G стандартите. Но, това е само едното условие, за да може да има MVNO. Второто – лиценза за честотите остава в „Теленор България“. Което означава, че ако една компания иска да стане алтернативен доставчик и не разполага със собствен лиценз, тя трябва да се договори не само с CETIN, но и с телекома. Което е връщане в изходното положение.

Отделно, може да проследим практиката на PPF Group в Чехия. Техен там е телекомът O2, който дава на Tesco право за ползване на мрежата и така да предлага услугите като виртуален оператор. Това се случва през 2013 г. няколко месеца преди PPF Group да поеме контрола над O2 от Telefonica.

През 2016 г. инвестиционният фонд разделя O2 на две, като обособява дружеството CETIN и отделя мрежата там. Целта е новата компания да може да монетизира допълнително инфраструктурата, като я предлага на едро на други играчи. Но вместо това да се прави на MVNO-та, чешкият CETIN сключва договор за споделяне на мрежата с местното звено на T-Mobile. С други думи – на друг от големите телекоми в страната. През лятото на 2019 г. Европейската комисия осъжда практиката, като я обявява, че „намалява конкуренцията в големите населени места“.

Защитата на големите

Позицията на големите телекоми е доста проста – за изграждането на мобилните мрежи се изискват милиони евра инвестиции и виртуалните оператори не допринасят с нищо в това отношение.

От „A1 България“ коментират, че в настоящия вид на промените в ЗЕС предвиждат, че „споделеното използване на честотен обхват и споделеният достъп до съществуващи мрежи, се стимулира от гледна точка на разгръщане на мрежите с много голям капацитет, за да се постигнат целите за повсеместна свързаност“.

Преведено на нормален език, това означава, че Брюксел иска да насърчи споделянето на инфраструктура, тогава, когато се осигурява връзка в труднодостъпни региони или се намаляват инвестициите между операторите. Тоест тълкуването на „A1 България“ е, че това се прави когато има споразумение между големите телекоми, тъй като виртуалните играчи не инвестират в мрежите.

„Този тип виртуални оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“ „A1 България“

„Твърдението, че насърчаването на MVNO води до ползи за потребителите, чрез стимулиране на конкуренцията, е некоректно именно по тази причина. Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“, смятат от „A1 България“.

От компанията допълват още, че регулаторното задължение за създаване на MVNO-та се практикува само в няколко държави в Европа, според проучване на Cullen International. Отделно, от телекома повтарят тезата за петте действащи мобилни оператора в България.

Крехкият баланс на регулатора

КРС е поставен пред доста трудна задача. От една страна, имаме натиска на малките, които искат по-категорични действия на държавата за създаването на MVNO. От друга са операторите, които реално изграждат мрежите, а това в контекста на предстоящото разгръщане на 5G е много деликатен и важен момент. Както за тях, така и за държавата, която ще разчита на следващото поколение мобилни услуги за икономически растеж.

Засега позицията на регулатора накланя повече в посока на операторите. Като си оставя вратичка за потенциално задълбочено разглеждане. За по-смели действия не се говори, докато не се направи анализ на пазара.

„По отношение на развитието на MVNO можем да посочим, че налагането със закона на конкретни регулаторни задължения следва да се прецени внимателно, не само с оглед постигане на целите на предложението, но и с оглед ефекта спрямо инвестиционните намерения и изискванията на европейското законодателство на мрежовите оператори, което допуска налагането на тези задължения при определени условия и процедури“, коментират от КРС в запитване от TechTrends.

„До момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“ Комисия за регулиране на съобщенията

„Без подобна оценка не бихме могли да се ангажираме с конкретно становище, предвид това, че до момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“, допълват от регулатора.

Казано с по-прости думи, подобна крайна регулаторна мярка може да попари инвестициите на операторите, нещо, което нито ЕС, нито България иска да постигне. Отделно, КРС е на мнение, че три компании на пазара за мобилни услуги в страната стигат за ефективна конкуренция. Регулаторът следва стриктно тази позиция вече близо десетилетие.

Защо е последен шанс?

Промените в ЗЕС могат да се разглеждат като последен шанс за създаването на MVNO. КРС няма желание да се меси по-радикално, като виждаме, че описва подобен ход, като „свръхрегулация“. Без тях остават две опции – КЗК, при която решенията много често са изцяло политически мотивирани и разпределените честоти извън ръцете на големите телекоми.

Това са лентите в 1 800MHz, които се държат в момента от „Ти.Ком“ (наследникът на мрежата и лицензите на фалиралия „Макс телеком“) и „Булсатком“. Инфраструктурата им не е достатъчна за развитието на истински нов мобилен оператор. Но честотите можеха да се ползват като разменна монета при преговорите с някой от големите телекоми.

Миналото време е, защото първо и двата по-малки оператора не успяха да договорят национален роуминг с трите водещи, което ги лиши от бърза гласова услуга. И второ, защото лицензите им изтичат през 2021 г. Съществува съвсем реалната опасност те да ги загубят, защото на практика не предлагат пълния пакет мобилни услуги. Всеки лиценз има изисквания, които компанията, която го притежава трябва да покрие. Ако дружеството не ги покрие в края на срока, то тя няма да има правото да го поднови.

След фалита на „Макс телеком“, „Ти.Ком“ не успя да развие възможностите на наследството, като през 2019 г. разполага с 4 234 абоната за мобилен интернет. „Булсатком“ поддържа мобилна услуга, но тя е с още по-скромен обхват и има само 1 491 абоната – отново само за пренос на данни. Сателитният оператор също така изпадна в тежки финансови затруднения и след дълго преструктуриране обяви, че ще се фокусира изцяло върху предлагането на ТВ услуги.

Когато честотите бъдат върнати на КРС, шансът те да бъдат разпределени между трите телекома е огромна. С което ще се сложи край на мечтата за четвърти мобилен оператор и ще се затвори една от малкото вратички за създаването на виртуални такива.

Потенциалният компромис

И така, според теорията в България може да има MVNO, но практиката показва, че това не се случва вече 10 години. Най-вече поради нежеланието на операторите да се договорят и прекомерната пасивност на държавата. Вкарването на изискването в ЗЕС определено е крайна мярка, но определено ще разбие омагьосания кръг. От друга страна, запазването на настоящата регулаторна рамка най-вероятно ще бетонира статуквото на постепенна доминация трите мобилни оператора.

Представителите на малките оператори разбират ситуацията и затова предлагат редактирана версия за добавяне в ЗЕС, която е доста по-умерена по отношение на държавната намеса. В нея се предвижда, че при разпределянето на новите честоти (което ще стане през 2021 г. – бел. ред.) потенциалните MVNO-та могат да подадат заявка за споделяне на ресурсите от телекомите. След което КРС трябва да ги разгледа и да влезе в ролята на арбитър в решението за тях.

Надеждата на малките е, че дори при отказ на регулатора, те могат да оспорят в съда това решение. Спасителната сламка е залегналото изискване в Европейския кодекс, националните органи да насърчават конкуренцията на пазара.

На хартия и теория, звучи като идеален вариант за всички. Ако тези промени в ЗЕС бъдат приети в този вид ще трябва да изчакаме до следващата година, дали и на практика ще се случат. При липсата им, шансовете за създаване на виртуален и алтернативен от големите мобилен оператор най-вероятно ще се изпарят през 2021 г.

The post Последният шанс за виртуален мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

Мобилните мрежи от пето поколение (5G) са ключов компонент в прехвърлянето на все повече компании, услуги и продукти онлайн и преминаването към Индустрия 4.0. Вероятността България да изостане технологично и потенциално икономически, накара правителството да предриеме ударни мерки в премахването на препятствията пред тяхното разгръщане. Сред тях е и освобождаването на допълнителни радиочестоти на операторите при икономически по-изгодни цени. Кауза, за която се борят телекомите от повече от десетилетие. Целта беше, в България да заработи 5G още през втората половина на 2020 г.

Двете условия

Особено, когато става дума за най-ценните ниски честоти – тези в 700 и 800 MHz. Те са от ключово значение, защото без тях операторите няма да могат да постигнат пълно национално покритие на своите 4G и 5G мрежи. За да се случи трябва да се изпълнят поне две условия.

Първото е свързано с тяхното физическо освобождаване. През цялото това време, честотите бяха блокирани от военните или бяха предназначени за разпръскване на цифрова телевизия. Министерски съвет и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) положиха доста усилия да освободят поне тези в 700 MHz. След поредица от решения на двете институции е обявено, че това ще бъде факт от 1 юни тази година. Уловката е, че според операторите се освобождава само малък фрагмент от спектъра, който може да стигне едва за една компания, което е крайно недостатъчно.

Вторият ключов елемент е цената на лицензите, на която ще се предлага радиочестотния ресурс. Досегашният начин за изчисляването ѝ беше обвързан с вида честота – колкото по-висока е тя, толкова е по-скъпа. Което е икономически неизгодно за операторите и те от години не искат да купуват нов ресурс, въпреки, че им е крайно необходим. Причината е, че няма как да си възвърнат инвестицията.

След близо две години преговори, Министерски съвет прие новите такси за честотите, с уловката, че те влизат в сила от 1 януари 2021 г.

Какво означава всичко това?

Опит за балансиране

Да започнем първо с разпределението на честотите в 700 MHz. Те са важни, защото вълните са дълги и само с една базова станция могат да се осигури покритие в радиус от много километри. Тя е и една от честотите определени от Европейския съюз за основна при разгръщането на 5G мобилни мрежи. Самият спектър е сравнително къс, като разполага с общо капацитет от 2×48 MHz.

КРС обаче допълни, че от него само 2×30 MHz максимално могат да бъдат освободени за телекомите или по 2×10 на компания. Което на хартия, би трябвало да стигне и за трите, тъй като те в момента използват 2×11.2 MHz в сходния като дължина 900 MHz. Регулаторът обяви в началото на февруари, че освобождава този спектър, но частично.

Операторите са на мнение, че ситуацията е такава към момента, че само 2×20 MHz от спектъра остава за тях. Този ресурс е достатъчен само за една или в компромисен вариант за две компании, което ще наруши досегашният принцип за равнопоставеност, който регулаторът засега следва при разпределението на честотите. Според него, трите оператора получават по равно количество радиочестоти в отделните спектри.

Останалите ленти са раздробени на части и разпределени в общи линии за нуждите на Министерство на отбраната, Гражданска защита и национална сигурност, защитна лента и за гражданска навигация. Военните запазват общо 39MHz, които най-вероятно се използват от изтребителната авиация и настоящите самолети МиГ-29 и Су-25.

Още 10 MHz са заделени за гражданска защита и национална сигурност. Те са част от задължението на България по изграждането на PPDR мрежи (за обществена защита и предпазване от бедствия и аварии – бел. ред.). Европейският съюз създаде хармонични правила за ползване на определена част от 700 MHz, който да се ползва от подобна инфраструктура. Остават 3 MHz, които са за граждански цели и още 4 MHz санитарна лента, която предпазва от смущения със съседния спектър.

Както е видно КРС е поставена в позиция да се опита да угоди на всички. От една страна, регулаторът трябва да се съобрази с две Европейски директиви за освобождаване на 700 MHz, като предостави ресурс едновременно за 5G мрежи на операторите и за PPDR такива. От друга, са военните, които искат да използват още известно време изтребителната си авиация.

Борба на къси ленти

Трите телекома няма как да се справят само с 2×20 MHz. Тяхната теза е, че трябва да се освободи целия спектър, за да може да има смисъл да се изгражда 5G мрежи с национално покритие с него. В момента, регулаторът може да предостави 2×5 MHz, което според операторите е крайно недостатъчно.

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“ Михаела Калайджиева, „Теленор“

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“, коментира Михаела Калайджиева, главен оперативен директор на „Теленор България“.

„Предоставяне на честотен спектър в намалени количества, например 2х5 MHz в обхвата 800 или 700 MHz е неефективно от техническо-инженерна гледна точка и съществено затруднява нормалното планиране на мрежите“, коментира Жанет Захариева, съветник по регулаторни въпроси на борда на директорите на „Виваком“.

Едно от решенията, които телекомите предлагат е да ползват честотите съвместно с военните. За да няма смущения, те са за създаването на защитни зони около летищата, където оперират изтребителите. Това са военновъздушните бази „Граф Игнатиево“ и „Безмер“. В първата оперират МиГ-29, а във втората са базирани Су-25. Последните дори трябваше да се преместят в „Граф Игнатиево“, заради потенциален ремонт и модернизация на „Безмер“.

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“, коментира Жанет Захариева, от „Виваком“. „Такава практика успешно е приложена в няколко европейски държави – Полша, Великобритания, Швеция и Русия“, допълва тя.

Същевременно, намирането на изход от ситуацията ще е ключов за развитието на 5G. Освен честотите в 700 MHz, също толкова важни са и тези в 800 MHz. Причината е, че последните ще се ползват за разгръщане на национално покритие на 4G мрежите. Те от своя страна са необходими, за изграждането на 5G по съвместен тип (т.нар. NSA). Съответно, освобождаването на двата спектъра са като скачени съдове. Затова и операторите призовават КРС да намери решение по този въпрос.

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“ Тодор Ташев, „A1 България“

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“, коментира Тодор Ташев, старши директор „Мрежи и услуги“ в „A1 България“.

Решението на КРС в момента е предложено за обществено обсъждане, в което телекомите най-вероятно ще изкажат именно тези позиции.

Завоят при тарифите

В момента операторите в България са принудени да използват доста малко честотен ресурс, спрямо компаниите в другите европейски държави. Причините са в посочените две условия по-горе – прекалено скъп спектър при късите вълни и недостатъчен такъв при дългите.

Дефицитът според операторите е хроничен и не обхваща нуждите само за 5G, но и този за пълното разгръщане на възможностите на 4G.

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си – домашни и бизнес“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

За да могат да стартират изграждането на 5G мрежи, операторите обявиха, че ще използват първо спектъра в 3.6 GHz. Той е изцяло свободен и дори в момента компаниите имат от юли 2019 г. временни лицензи за него, за тестване на новата технология. Те изтичат в края на май тази година и след това, КРС трябваше да подготви търгове за постоянното им разпределение.

Всичко това няма как да се случи, без да бъдат приети новите тарифи, които КРС и операторите успяха да договорят след близо две години преговори. Във високия спектър, като 3.6 GHz, досегашната формула за изчисляването ги правеше доста скъпи и икономически необосновани.

„Нивата на тези такси са определени във времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и цените са взети на сравнителен принцип от богати пазари като Германия и Франция“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Нивата на тези такси са определени във и за времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и съответно цените са взети на сравнителен принцип с определените в богати пазари като Германия и Франция“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

Регулаторът се съгласи да намали близо с 60% годишните и еднократните такси, които всеки телеком заплаща, за да може да ползва честотите. Операторите трябваше да отстъпят за продължителността на разрешителните – те настояваха за 20-годишен период, КРС остави 10-годишния.

На последното редовно заседание на Министерски съвет, те най-накрая бяха приети. С една голяма уловка, която изненада операторите и страничните наблюдатели. Новите такси влизат в сила от 1 януари 2021 г., с изключение за 700 MHz. По този начин се блокира всякакво разпределение на останалите честоти до края на настоящата година. Тук влизат, не само 3.6 GHz, но и 1.5 GHz, част от 2 GHz и 2.8 GHz.

Крайният резултат от развитията през последните два месеца са, че с решението на МС реално се отлага разпределението на допълнителните честоти с търгове с поне половин година. Единственият ресурс, който ще може да мине през настоящата 2020 г. е този в 700 MHz. В него свободният капацитет в него е крайно недостатъчен. Така, шансовете да се разгърне първата истинска 5G мрежа в България в момента се изместват за 2021 г. Освен ако не се направи споразумение за пускането на такава с временно разрешително в спектъра на 3.6 GHz.

The post Когато 700 MHz (не) стигат appeared first on TechTrends България.