Бунтът на изкуствения интелект

Противно на представите на Холивуд, бунтът на машините и изкуствения интелект (AI) най-вероятно няма да се осъществи чрез страшни роботи-убийци. Той ще започне и ще протече през по-голямата си част чрез алгоритмите, които го задвижват. Нещо, което е по-важно от филмовите и научно-фантастичните продукции е, че една подобна технологична революция вече се случва. Това са изводите, които може да направим на базата на развитията от изминалата 2022 г.

В основата са постиженията на Open AI – инициатива за предоставяне на решения за AI с отворен код. Те ще направят ползването на подобни алгоритми сравнително лесно и достъпно. Всъщност, вече го правят. Първите приложения базирани на системата вече са факт. Макар и да са сравнително прости, те вече разместиха редица пластове и повдигнаха купища въпроси.

По-важното е, че тепърва алгоритмите на Open AI ще започнат да се използват за много по-сложни и важни приложения. Които само ще се разширяват с времето и качеството им ще се подобрява. Целият проект има потенциала не само да доведе до още по-бърз пробив на изкуствения интелект, но и да доведе до нова индустриална революция. Която ще бъде петата, ако броим свръхсвързаността и Интернет на нещата в производството. Двете най-вероятно ще се застъпят и все пак за улесняване на историята – ще бъдат обединени под един знак.

Ролята на отворения AI

OpenAI играе водеща роля в пробивите на 2022 г. Това е специално създадена в края на 2015 г. лаборатория за разработването на изкуствен интелект от някои от водещите технологични предприемачи в Силициевата долина. Сред основателите са Илон Мъск, негов бивш колега от PayPal Питър Тийл, Сам Алтман и Джесика Ливингстън от Y Combinator и др.

Към инициативата се присъединяват още облачното звено AWS на Amazon, индийската Infosys. Покрай Алтман и Ливингстън се закача и звеното YC Research на Y Combinator. Вследствие влиза и Microsoft. В рамките на първите няколко години е набран капитал от 1 млрд. долара.

Интересното е, че OpenAI е създадена като отговор на писмото на редица учени сред които и Стивън Хокинг, че изкуственият интелект може да доведе „човечеството до изтребление“. Самият Илон Мъск, също описва AI като основна заплаха за нашето съществуване. Инициативата има за цел да създава подобни решения, но по безопасен и отворен начин. Последното се смята за най-добрия защитен механизъм от подобни апокалиптични сценарии. Мъск също така признава, че опитът за овладяването и развиването на AI също така може да бъде и начинът по който страховете да се окажат реалност.

Първите продукти

Първите резултати идват през 2019 г., когато е създаден моделът GPT, чрез който да се събира информация за „трениране“ на изкуствения интелект. Последват неговата втора и трета версия, създадени са още редица специализирани алгоритми за музика, видео и др.

OpenAI разгръща своя потенциал през изминалата вече 2022 г. Година по-рано дебютира Dall-E – модел за генерирани на картинки, при подаване на тяхно текстово описание. Идеята е, алгоритмите да „създават“ авторски изображения, като самите те изучават подобни от широка база с данни.

Въпреки, че самият модел е публикуван в началото на 2021 г., първата достъпна за потребители услуга, базирания на отворения код на Dall-E се появява едва в началото на 2022 г. Това е Craiyon, който привлича вниманието на по-широката публика, медиите и критиците. През ноември, OpenAI пуска подобрената версия Dall-E 2, която включва API с отворен код за по-лесна интеграция в приложенията.

Отново в края на 2022 г. е пуснат и ChatGPT – чатбот, който се опитва да отговори на разнообразни въпроси в рамките на секунди. Технологията пак опира на машинно самообучение, като се сканират големи и отворени бази с данни.

Предстояща вълна от приложения

Това не са единствените разработки на OpenAI, като има и други свързани с видео и музика. Но дори само тези отварят вратите за редица приложения. Отвореният код позволява на почти всеки разработчик да използва алгоритмите и да ги интегрира в собствени решения, които да са с различни приложения.

Например, Microsoft планира да интегрира ChatGPT и Dall-E в търсачката си Bing, в стремеж да я направи по-умна и да е по-добра конкуренция на Google. Интернет гигантът е един от лидерите в областта на AI, но държи разработките за себе си. Тоест, само Google може да се възползва от възможностите, които е постигнал нейния изкуствен интелект. Отвореният код на OpenAI предоставя тази възможност на всеки, който има техническите умения да развие AI в полезно приложение.

Публикуването на първите модели за свободно ползване ще отприщи истинска „вълна“ от различни приложения. На първо време, те няма да са впечатляващи и подобно на мобилните програми ще има страшно много копирани продукти.

Примерът на Microsoft обаче показва, че когато тези модели бъдат интегрирани мащабно и на корпоративно ниво, те могат да имат и по-силен ефект на пазара. Това ще е следващата стъпка, която ще позволи на редица индустриални гиганти със собствени развойни ресурси да влязат по-силно в AI сегмента. Което ще се мултиплицира допълнително, с развиването на моделите от OpenAI и се появят нови и по-добри алгоритми с допълнителни възможности.

Ограниченията и опасенията

Засега разработките на OpenAI идват със своите ограничения. Например, те все още не са достатъчно прецизни, особено в тълкуването на някои изрази и комбинация от думи. Крайните резултати също варират в зависимост от интерпретацията на заданията.

Част от тези проблеми ще се изчистят с времето. Те зависят най-вече от два компонента – алгоритъма и базите с данни, ползвани за обучението. OpenAI подобрява първия, докато втория ще зависи дали компаниите, които ползват AI с отворен код ще добавят нова информация, което те най-вероятно ще правят.

Основните предизвикателства обаче са други. Появата на Dall-E хвърли едновременно във възхита и ужас потребители, художници и критици. Няколко AI произведения дори спечелиха награди за изобразително изкуство, като се съревноваваха с истински хора. Изкуственият интелект обикновено взима няколко готови картинки от базите с данни и ги компилира, като след това ги обработва в зададената стилистика.

Само, че доста от тези изображения са вече създадени от хора. Всичко това повдига въпросът – чии са авторските права при подобни генерирани картини. Същото важи за музикални и видео произведения, текстове и др. За всички тях, при хората има регулации за авторското право. За AI такива все още не са създадени.

Чатботът ChatGPT също не беше лишен от проблеми – някои от отговорите му са грешни, заблуждаващи или дори обидни при определени ситуации. При машинното самообучение тези предизвикателства се изчистват с времето, но бяха достатъчни да създадат полемика. Като например, някои учебни заведения в САЩ директно забраниха на учащите да го ползват, за да получават бързи отговори по конспекта.

Европейският съюз положи някакви минимални основи за регулирането на изкуствения интелект. Те са в прекалено ранен стадий, за да може да се каже дали ще са ефективни или не. Всичко това показва и друго – как тясно специализирани сфери могат да бъдат застрашени от замяна с AI, дори и да са изключително креативно насочени. Както и, че чрез подобни инструменти всеки ще може да създава различни форми на изкуство, като зададе правилните параметри.

Защо ще има „революция“

Четвъртата индустриална революция много често погрешно е оприличавана на Индустрия 4.0. Разликата за някои може да е само въпрос на формулировка, но тя е съществена. При индустриална революция имаме пълно „помитане“ на цели сектори и цялостната им трансформация. Някои компании обичат да говорят за Индустрия 4.0, за да наложат мнението, че тя е „опционална“ и дружествата ще избират дали да са част от нея или не. Успокоение, което може да бъде опасно.

Развитието на AI от 2022 г. обаче показа, че изкуственият интелект и особено решенията с отворен код имат потенциала да променят вече няколко сфери. Вярно е, че сме в доста начална фаза, но започват да се очертават първите по-големи тенденции. Някои експерти от IT сектора също виждат вятъра на промяната.


„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online


„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на годишния доклад на организацията за 2022 г. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Димитров допълни в края на 2022 г., че вече новата година ще донесе големи промени и трансформации в областта на AI. Те ще стъпят именно на пробивите на OpenAI от предходната година, макар това да не го обяви директно.

Предупреждението на Димитров обаче е достатъчно ясен сигнал, че процесите вече са задвижени и посоката е зададена. С което съвсем скоро може да стане на своеобразен „бунт на машините“.