Еволюцията на ЕС в почти функционираща държава започва да обръща този модел. В МФР за периода от 2028 г. до 2034 г. се определят инвестиционни направления, които да надградят или по-скоро да заместят настоящата фондова структура. Оказва се, че плановете надхвърлят възможностите, особено след отказа на страните-членки да увеличат паричната ставка. Макар и да няма истински дефицит, Брюксел вече говори за „инвестиционен недостиг“ в МФР, което технически не е едно и също, но отново става дума за липса на финансиране.

В стремеж да се запълнят дупките на този „инвестиционен недостиг“, гръцкият финансов министър Кириякос Пиеракакис излиза с иновативна идея – да се „появят пари от въздуха“. Или, таксите за радиочестотите, които всяко едно правителство събира отделно да бъдат хармонизирани в един процес, а парите – прибирани от Брюксел за МФР. Концепцията може да се оприличи като истински „честотен данък“, около която е предвидимо как ще реагират отделните правителства, но е по-интересна реакцията на телеком индустрията.

Дойната крава на правителствата

Към момента, процесът по разпределяне на радиочестотите се осъществява самостоятелно от държавите-членки. Правителствените регулатори насрочват търгове за отделните честоти, на които се плаща еднократна такса за издаване на лиценз за конкретните ленти. Допълнително, телекомите плащат годишни такси за ползването на ресурса. Разрешителните обикновено са срочни – между 10 и 25-годишни и след това има допълнителни суми за подновяване на лиценза.

Повечето европейски държави се възползват максимално от дадената им власт. Търговете са с истинско наддаване и понякога лицензите излизат буквално „златни“ за операторите с цени достигащи дори няколко милиарда евро само за разрешителните. Германия и Италия са сред първенците в това отношение, първата привлича 6.55 млрд. евро през 2019 г., а втората 6.5 млрд. евро през 2018 г. в епични наддавания за ленти в спектрите в 2GHz и 3.6GHz.

Поради това, бившият еврокомисар по вътрешните пазари и услуги Тиери Бретон беше определил радиочестотните лицензи като „дойни крави“ на правителствата на страните-членки. Не всички се възползват от тях по този начин. България понижи цените на лицензите и таксите, а досега не е имало истински търг, в който да има ожесточено наддаване между операторите.

По-известният такъв е от 2011 г., когато беше раздаден спектъра в 1 800MHz с всичките проблеми, произлезли от него. Процедура по наддаване тогава обаче нямаше и в крайна сметка шест компании взеха разрешителни, но след години пазарни и съдебни битки си останаха трите големи. Последният всъщност се провежда 11 години по-късно – през 2022 г. Честотите в 3.6GHz са разпределени първо без наддаване, след обжалване – с минимално такова. Така операторите дават общо 13.4 млн. лева за три ленти по 100MHz всяка, далеч от милиардите евра, които плащат западноевропейските им колеги.

Лесни пари

Визията на Пиеракакис е сравнително проста – да се ползва гръцкия модел, според който 25% от средствата по търговете през 2020 г. в южната ни съседка бяха заделени в инвестиционен фонд. Разликата е, че сега ЕС иска да прибира 100% от парите за лицензите и таксите, като 75% ще отиват директно в МФР, а останалите 25% ще се предоставят на Европейската инвестиционна банка.

По този начин, Европа ще разполага с нов източник на приходи, който по брюкселския жаргон е „собствен ресурс“. Преведено на прост език – ЕС ще наложи данък „честоти“ на телекомите, който вече няма да се събира от отделните правителства. От 2020 г. досега, държавите са събрали около 50 млрд. евро през радиочестотите, показват данните на Connect Europe – континенталната браншова организация, позната преди под съкращението ETNO.

Пиеракакис също така коментира, че това е многопластова идея. Най-елементарният от тях е, че търговете могат да бъдат хармонизирани в целия ЕС. Според него, това е една приемлива за всички първа стъпка, преди да започнат „разговорите за приходите“. Надеждата на Пиеракакис е, че ще успее да вкара „честотния данък“ още в рамката за 2028-2034 г.

Сигурна съпротива

Въпреки уверенията на гръцкия финансов министър, че предложението му среща широка подкрепа, то ще бъде подложено и на яростна и сигурна съпротива. Отделните правителства, особено на държавите, които събират най-големи такси ще са напълно против идеята за реформа на разпределението на честотите. Германия, Франция и Италия ще са най-яростните противници, тъй като събират най-големи такси, но може към тях да се присъединят и други, като Испания и Нидерландия.

България е най-евтината откъм предоставени честоти в ЕС и най-вероятно няма да бъде толкова яростен противник, въпреки, че страната ни ще има нуждата от всяко евро предвид разклатените публични финанси през последните пет години.

По-интересна ще е реакцията на телекомите. Идеята на Пиеракакис изглежда повече прехвърляне на парите, които събират отделните правителства към Брюксел, а не намаляване на тежестта им. Единствената утеха е потенциалната хармонизация на търговете, но това е нож с две остриета за операторите. Защото това може да означава, че ще има единна цена за честотите, но това не е гаранция, че ще им излизат по-евтино. До редакционното приключване на материала, няма коментар от Connect Europe.

За България идеята има няколко последствия. Първото е, че макар и най-евтин радиоспектърът в страната носи някакви пари в бюджета и предвид състоянието на финансите при които се гледа всеки цент, това пак може да има негативен ефект. За операторите може да има и по-тежки последствия, защото в момента по закон цената на честотите са най-евтини в целия ЕС. Вероятността да се вдигне значително при хармонизиране на търговете е доста голяма.

От трета страна, повечето лицензи в страната са раздадени за години напред. Най-ранният за подновяване е през 2031 г. на „Йеттел“ и тяхната лента в 1 800MHz, а останалите са през 2035 г., 2038 г., 2041 и 2042 г. Предвид, че разрешителните за 5G честотите бяха разпределени през последните пет години в почти всички държави на ЕС, най-вероятно Брюксел няма да успее да вземе тези 50 млрд. евро за същия период в рамките на новия МФР. Затова тези усилия за налагане на „данък честоти“ поне на първо време изглеждат обречени.

The post Европа иска да наложи „данък честоти“ appeared first on TechTrends България.

Австрия е сред първите държави в Европа, които вече разпределят нови честоти за изграждане на 5G мрежи. В края на миналата година Италия, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, започнаха да разпределят части или целия радио спектър в определените от ЕС ленти в 3.5 GHz.

В Германия търгът за момента буксува, заради жалби на местните оператори, които се обявиха срещу условията наложени от националния регулатор. Очаква се през 2019 г. доста от европейските държави да разпределят ресурса в 3.5 GHz, за да може да се стимулира развитието на 5G.

Италианците сигурно са полудели

Честотите са кръвта по която текат мобилните услуги на телекомите. Един от проблемите с който се сблъскват опеараторите на Стария континент са високите цени. Силната конкуренция в Европа и практиката в повечето държави да се организират търгове вдига стойността на честотите до умопомрачителни нива.

В Австрия A1 получава почти цялата лента за 64.3 млн. евро. Това обаче са джобни пари, спрямо това, което операторите плащат за радио лиценз в Италия. В организирания търг във втората половина на 2018 г. телекомите в крайна сметка разпределиха 14 блока в три честотни ленти (700 MHz, 3.7 и 26 GHz) за шокиращата сума от 6.55 млрд. евро.

6.5 млрд. евро струваха на операторите новите честоти в Италия

Половината от парите бяха дадени именно в спектъра от 3.7 GHz. Той беше поделен между четири оператора за сумата от 4.35 млрд. евро. Огромните суми бяха достигнати след наддаване на „живот и смърт“ между компаниите, които взеха участие. Крайната цена се оказа и над три пъти от очакваната от италианското правителство.

Във Финландия ситуацията беше доста по-умерена, там три телекома си разпределиха почти целия ефир в диапазона от 3.4 до 3.8 GHz за общо 77.8 млн. евро.

Готовността в България

Българското звено на A1 Group потвърди публично готовността си да пусне 5G мобилни мрежи в страната през 2020 г. при създаване на необходимите условия. Сред последните се включват освен наличието на достатъчно честоти, така и на нови устройства, които поддържат технологията.

„Надяваме се българските институции да направят стъпките, за разпределяне на необходимите честоти за 5G мрежа” Тодор Ташев

„Очакваме 5G да се появи в България през 2020 г., като имаме готовност да внедрим технологията веднага, щом са налични устройства, които поддържат 5G и разполагаме с необходимите честоти“, коментира Тодор Ташев, старши директор „Мрежа и услуги” в А1 България. Ташев повтори отговора на оператора при запитването на TechTrends за развитието на 5G в България.

„Надяваме се българските институции да направят стъпките, за да се разпределят необходимите честоти и нашата страна да е сред първите, които имат работеща 5G мрежа в Европа”, добави Тодор Ташев.

Българската реалност за момента не е на страната на телекомите. Ключовите за операторите честоти в 700 и 800 MHz продължават да са блокирани, като тези в последната лента са пряко обвързани с покупката на нов изтребител за ВВС на страната. Ситуацията за момента е патова и в 1800 MHz, където трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“ – са заявили 2×5 MHz всеки, но за момента свободни има само 2×10 MHz.

Телекомите желаят да поемат първо тези честоти, преди да започнат разпределението на по-късите вълни в диапазона от 3.5GHz.

Няма търг – действайте

Има една голяма и съществена разлика в досегашното разпределение на спектъра в България спрямо това в страните от Западна Европа. В страната истински търгове не се организираха, като практиката на местния регулатор през годините е различна. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разпределя ефира срещу заплащане на лицензна такса, която се определя по специална формула. Точната тарифа зависи от размера и вида на лентата, която е заявена.

България няма практиката да разпределя радиочестотите чрез търгове

Когато претенциите за ефира са повече от наличностите, регулаторът се опитва максимално да избяга от идеята за търг. Това е нож с две остриета. От една страна, по този начин КРС успя да запази ефира за нови играчи, като „Макс телеком“ и „Булсатком“, които нямат ресурси да наддават срещу трите големи телекома. От друга, понижи доста цените, на които държавата може да предостави радио честотите на компаниите. Съответно и парите, които влизат в хазната са доста по-малко. Това е доста видно, предвид резултатите, които постигна Италия.

Призиви за търгове на честотите в 1800 MHz имаше по времето, когато Telenor Group оперираха в страната. Тогава норвежците бяха готови да платят, само и само да придобият ленти в апетитния спектър. Ако оставят някой от конкурентите си без допълнителни честотите беше бонус. Смяната на собствеността, доведе и до промяна на риториката. Сега, „Теленор България“ настоява за „справедливо разпределение“ на ефира.

Индикациите в момента загатват, че КРС няма да се ангажира с търгове. Ситуацията в 1800 MHz се очаква скоро да се разреши, така че трите оператора да получат заявените 2×15 MHz. В 800 MHz и да искат, няма как да се разпределят лентите, докато България не придобие нов изтребител. При 3.5GHZ има предостатъчно ресурс, който да задоволи операторите по схемата, която регулаторът прилага през последното десетилетие. Така, че вероятността телекомите да им се наложи да развържат кесията, по начина, по който техните колеги направиха в Италия е малко вероятна.

The post A1 спечели търга за 5G честотите в Австрия appeared first on TechTrends България.