Vivacom следва неуморно тази световна тенденция отвъд традиционната ТВ платформа. Първо като пусна своята ТВ платформа EON през 2021 г., а почти точно три години по-късно направи и първото ѝ голямо обновление. Във втората половина на 2026 г. сме свидетели на втората голяма промяна на хъба за интернет телевизия на компанията. От 2021 г. досега посоката на развитие е повече от ясна – предоставяне на още по-добро ТВ стрийминг изживяване на едно място за клиентите на телекома.

Новите функционалности в платформата са в резултат от обратната връзка на клиенти на компанията-майка на Vivacom – United Group, и значителна част от тях са разработени в технологичния център за иновации на дъщерното дружество United Cloud. Особено ключовия редизайн в интерфейса, потребителското изживяване и AI алгоритмите.

Стрийминг интерфейс с роден привкус

Обновеният EON включва пълен редизайн на началната страница, оптимизиран, както за дигитални устройства, така и за телевизори. На нея централно място заема любимото или препоръчано съдържание. Още на първия скрол може да се прави избор за преглед на съдържание от видеотеката (каталогът със заглавия на поискване), отделните категории съдържание и телевизионните канали.

Основната обратна връзка, която United Group са получили от редица потребители, включително и от България, е да се обединят всичките типове съдържание в категориите и да се показват на началната страница. Интерфейсът позволява с минимални действия (обикновено едно кликване) да се превключва от видеотеката към ТВ съдържанието и обратно.

Самите панели с показаното съдържание са по-големи, изчистени, докато информацията за всяко от тях – по-добре систематизирана. Телевизионните канали следват дизайна на филмите и сериалите от видеотеката, като структура и търсене, за разлика от предходните дизайни. Едни от най-популярните стрийминг платформи също са достъпни директно през EON. По този начин, няма нужда да превключвате на друго приложение, а всичко се открива на едно място.

AI персонализация

На началната страница на EON има специални секции с препоръчано и често гледано съдържание от клиента. Така се дава лесен достъп до любимите филми, сериали и канали на даден потребител. Те могат да се персонализират допълнително с няколко отделни профила спрямо хората в семейството – родители, деца, възрастни хора и др. Сред останалите улеснения в интерфейса са подобреното търсене чрез глас и текст.

Всички тези действия са възможни с подобренията в AI алгоритмите за препоръки, търсене и позициониране. Възможността за създаване на различни профили също повишава възможностите на EON платформата.

Направата на детски профили е бързо и лесно, като има опция за защита на съдържание, което не е подходящо за подрастващите. Ако случайно попаднат на такова, което не е за деца, им се иска ПИН код, който знаят само родителите. Отделно, може да се създадат няколко детски профила, които да се персонализират спрямо възрастта на детето в категории /4-6, 6-8 и така до 16-18 г./

Началната страница се персонализира спрямо това кой гледа. Ако е детски профил, с дете, което обича конкретни анимации – то ще вижда тях и подобни, както и канали с тях. Същото важи и за останалите профили: бащата обича екшъни и спорт, майката драми и трилъри, а бабата – сапунени сериали.

Други подобрения и достъпност

EON беше една от първите платформи на българския пазар, която въведе спортен режим (т.нар. Sport Mode). Той е надграден, като допълнителната информация и съдържание е по-лесно достъпна и интегрирана. Sport Mode режимът продължава да предоставя данни, като статистика за събитието (състави на отборите, биография на състезателите, картони на играчите и др.), бързо превъртане до ключови моменти, докато достъпът е бърз и лесен чрез един клик.

Обновеният EON вече е наличен в мобилната версия, която предоставя достъп от смартфон, лаптоп, таблет или компютър. Постепенно той се обновява за различните телевизори и ТВ приставки. Всички клиенти на Vivacom ще получат новите функции и подобрения в EON независимо от абонаментния си план, като платформата се използва на повече от 1,5 милиона устройства в България и предлага видеотека с над 30 000 заглавия.

За старта на новия EON Vivacom представи и специалния пакет EON Full+, който обединява селекция от собствените канали Arena и Arena PlayUp, SkyShowtime и др, както и до 1 Gbps високоскоростен интернет в 10GIGA мрежата на Vivacom[1]

[1] Скорости до 10 Gbps в части от София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна. За техн. Възможност и повече инфо: vivacom.bg

The post Новият EON от Vivacom: Как телевизията се променя заедно с технологиите appeared first on TechTrends България.

Всички тези развития на пазара доведоха до завръщане на консумацията на пиратско съдържание онлайн. Потребителите имат ограничен бюджет за легални услуги, а не може да се намери всичко на едно място. За самите стрийминг компании не останаха много възможности за действие. Изборът се сведе до няколко варианта – консолидация между играчите и лицензиране на ексклузивното до момента съдържание за конкурентни платформи.

През последните две години компаниите се спряха на първия. Консолидацията започна с оптимизация между отделни услуги, които са под една шапка. Те кулминираха със сделката на Disney за Hulu, която беше наддаване между медийния гигант и Comcast, които имаха дялове в платформата. Тези действия са по-скоро оптимизация на съществуващи съвместни дружества или вътрешни решения.

Началото на истинската консолидация настъпи с наддаването за Warner Bros. Netflix обяви сделката за сключена и на стойност 72 млрд. долара. Това не попречи Paramount да направят опит за враждебно придобиване, като увеличат договорената цена на 108 млрд. долара. Сделката е от ключово значение за развитието на стрийминг индустрията по няколко причини – ако Netflix придобият Warner Bros те ще излязат в потенциална доминираща позиция. Ако Paramount вземат медийната компания ще затвърдят по-балансирания пазар. Залогът явно е голям, защото в казуса с Warner Bros се включи дори американския президент Доналд Тръмп.

Netflix печели наддаването

Warner Bros обяви, че ще се раздели на две части – стрийминг платформа (HBO Max, Discovery+ и др.) и студиата, които ще се предложат за продажба през 2025 г. Докато медийните канали (CNN, TNT и Discovery) ще бъдат представени на потенциални купувачи през 2026 г., когато бъдат отделени в друго дружество.

През септември Warner Bros започнаха продажба на първото и по-апетитно звено – стрийминга и студиата. Основните кандидати са Netflix, Comcast и Paramount. Последната компания прави първоначално предложение от 49 млрд. долара, които да бъдат изплатени в налични пари и акции. Warner Bros отхвърлят предложението на главния изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън.

За офертата на Comcast няма изнесени точни параметри, но се знае, че е била значително по-малка и компанията се е отказала да наддава допълнително. Причината е, че ръководството не е искало „да натовари баланса“ на дружеството. Преведено на по-достъпен език, означава, че Comcast не са имали финансовите възможности на другите два играча.

Елисън от Paramount усеща, че ситуацията му се изплъзва и в края на ноември изстрелва оферта от 108 млрд. долара за Warner Bros. Отговор, обаче не последва. Вместо това, Netflix обявяват на 5 декември 2025 г., че придобиват стрийминг бизнеса на медийния гигант за 72 млрд. долара – доста по-ниска цена, от обявената от Елисън.

Сделката трябва да бъде финализирана във втората половина на 2026 г. От Netflix коментират, че големи промени в плановете за съдържание на Warner Bros и компанията ще продължи да издава филми на големия екран поне до 2029 г.

Контраударът на Paramount

В изтекла кореспонденция на Warner Bros се описва, че те са приели „късогледи“ критерии за оценка, които са били в полза на Netflix. Ръководството на медийния гигант е предпочела водещият в стрийминга, поради стратегически причини, а не толкова по бизнес такива. За всеки случай, те се застраховат, като включват блокираща такса от Netflix на стойност 5.8 млрд. долара, които ще останат за тях, ако по някаква причина се разпадне сделката.

Дейвид Елисън от Paramount не се отказва и не приема поражението. Вместо това той отправя офертата от 108 млрд. долара директно на акционерите в т.нар. „враждебно придобиване“. Освен в по-доброто финансово предложение, Елисън разчита на изграденото недоверие на големите имена в Холивуд (включително инвеститори и акционери) към Netflix. Както и във факта, че в тази оферта е включен целия бизнес на Warner Bros и компанията няма да се налага да продава ТВ каналите отделно през 2026 г.

Друг съюзник на Paramount са кината, които не се чувстват много уверени, че след придобиването Warner Bros ще продължи да пуска филми на големия екран. Според някои собственици на киносалони, сделката ще означава „безпрецедентна заплаха от унищожение на глобалния (им) бизнес“.

Последствията за стрийминг пазара

Ако сливането бъде финализирана, това ще постави Netflix в потенциална доминираща позиция на стрийминг пазара. Заедно с услугите на Warner Bros те ще контролират близо 43% от дела на всички големи платформи (с над 25 млн. абоната). Причината е, че двете компании са сред водещите играчи на този пазар, заедно с Amazon и Disney. Първата контролира около 20%, а втората – 22%. При Disney взимаме предвид различни платформи и освен едноименната Disney+, към тях влизат още Hulu, ESPN и др.

Другите наддавали за Warner Bros са второстепенни. Paramount и Comcast заедно с Apple формират общо 15% от споменатия пазар. Ако някоя от тях беше успяла да спечели придобиването на Warner Bros щеше да се превърне в четвъртия голям играч и съотношението между тях Amazon и Disney щеше да е минимално.

Освен в удвояване на пазарната преднина пред основните си конкуренти Netflix ще получи и други предимства. Warner Bros разполага с голям и популярен каталог от заглавия, някои от които култови класики. Сред тях са сериалите „Приятели“, „Игра на тронове“ и „Теория на големия взрив“, поредиците по „Хари Потър“, „Дюн“ и много други.

Последното голямо предимство е, че Warner Bros има изградена значителна инфраструктура в снимането на големи филмови продукции и ТВ сериали. Това може да оптимизира значително разходите по създаване на ново съдържание на Netflix, които и без това вече на няколко пъти понижиха бюджетите по това перо.

Регулаторите, Тръмп и странните съвпадения

Голямото влияние в стрийминг пазара, което Netflix буквално „ще си купи“ и постигането на 43% дял е повод за притеснение от страна на регулаторите. Тяхната намеса може да не е пагубна за самата сделка, практиката показва, че всичко ще зависи от решенията на съда. Това може да доведе до забавянето ѝ, а не толкова до нулирането ѝ. Елисън и Paramount също така разчитат на значителното пазарно влияние, което сделката между Netflix и Warner Bros ще доведе и намесата на регулаторите, което да подкрепи по-скоро тяхната оферта.

Проблем ще бъде и точно как ще се определи дефиницията за стрийминг пазара. Тъй като освен платените платформи, към тях може да влязат и такива като YouTube и TikTok. Тогава дяловете ще бъдат значително разводнени, като подобен пример беше няблюдаван в България. При защитата на сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, телекомът представи в своя защита тезата, че ТВ пазарът в страната включва и стрийминг платформите, което редуцира значително кумулативния им дял.

Придобиването на Warner Bros предизвика интереса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ексцентричният бизнесмен и политик обяви, че „той трябва да участва“ в решението за това, кой ще купи медийния гигант. Тръмп изрази също опасения за големия пазарен дял, който Netflix ще получи след финализирането на придобиването. „Това може да бъде проблем“, допълни той.

След изказването на Тръмп се появи информация, че един от неговите бивши съветници в Белия дом и зет Джаред Къшнър има участие в офертата на Paramount. Връзката става чрез инвестиционната фирма Affinity Partners, основана от Къшнър. Тя е сред малките инвеститори, които са привлечени от Лари Елисън (баща на Дейвид Елисън) и фонда RedBird Capital Partners за събирането на 40 млрд. долара за офертата към Warner Bros. След разкритието за участието на Къшнър, Тръмп смекчи тона, като обяви, че не подкрепя нито една от двете оферти за медийната компания.

Последствията за България

Промяната ще се отрази и на стрийминг пазара в България. До гоялма степен, местните предпочитания и абонати се изравниха със световния такъв с лек изключения. На българския пазар Disney+ не е в челната тройка, а заменен от Apple TV+.

Другите дялове са сходни. Лидер е Netflix с 27%, Amazon Prime Video е втори с 19%. Трети е вече споменатия Apple TV+ с 15%, а веднага след него е HBO Max с 14%. Disney+ е с 11%, а от големите остава SkyShowtime с едва 5% дял, които са под шапката на Paramount. Данните са на изследователската фирма JustWatch за третото тримесечие на 2025 г.

След сделката между Warner Bros и Netflix, последния ще овладее 41% от българския стрийминг пазар, далеч след втория Amazon с 19%. Ако Paramount осъществи враждебното придобиване, то тогава те ще са с изравнени позиции с Amazon за второто място с по 19%.

Ефектът върху българския пазар само подчертава, че истинската битка за консолидация на стрийминг пазара тепърва започва. Залогът е голям и затова се ползват всякакви средства включително похвати като враждебно придобиване и политическа подкрепа. Последната може да се окаже проблемна за Белия дом, тъй като Доналд Тръмп на няколко пъти вече си играе с гъвкавостта на термина „конфликт на интереси“.

The post Стрийминг войните – време за консолидация appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Нивото беше вдигнато значително със старта на EON на „Виваком“ през април 2021 г. Тя можеше да се каже, че е първата умна платформа, която да комбинира силна видеотека с възможности за гледане на линейна телевизия и видео на поискване. Оттогава насам, основните играчи в България влязоха в надпревара за предоставянето на подобни услуги.

Двата водещи телекома са главните претенденти, като единствено „Булсатком“ представляваше малко по-сериозна конкуренция с техния b-box. Драмите около придобиването на сателитния оператор от United Group поставят под въпрос дългосрочните му възможности.

В крайна сметка, еволюцията на ТВ платформите на телекомите достигна до ниво, в което те вече са пълнокръвни стрийминг такива. Последните промени в EON на „Виваком“ подкрепят тази теза. Което е доста иронично предвид факта, че самите стрийминг платформи все повече обръщат поглед назад към времената на кабелната телевизия и възприемат редица практики от това време. Тенденция, която ще разгледаме през следващата седмица.

Изпитани промени

Виваком“ обновяват EON в няколко направления. Първият е интерфейса, който е променен драстично и прилага изпипаните методи на стрийминг платформите. Това включва големи блокове за ключовото съдържание и изчистени ленти за вторичното и препоръчаното. Концепцията идва директно от услугите като Netflix и HBO Max. Едно от големите ѝ предимства е лесното мащабиране и ползване на устройства с различни екрани – от смартфони до телевизори.

EON въвежда и няколко други функции, които ще са познати на потребителите на стрийминг платформи. Първата и най-полезната е свалянето на съдържание на устройството с цел гледане офлайн. Полезна възможност, която може да се използва на път или на места с по-ограничен достъп до интернет. Втората е пропускане на интрото на сериалите, което е практично при гледане на много епизоди накуп. Въведена още от зората на Netflix и превърната в синонимна за платформата.

Останалите са технически изчиствания – интеграция на превю при слайдъра за превъртане на видеото, препоръчване на следващ епизод, при приключване на настоящия и др. Добавено е и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи по-нататък – също позната функция от стрийминг услугите.

Изкуствен и естествен интелект

Няма успешна стрийминг платформа без добри алгоритми за препоръчване. Такива добавя „Виваком“ към своя EON. Освен с директно предлагане на следващи епизоди или части от филми, платформата обещава да подобри автоматичния избор на показванията спрямо предпочитанията на потребителите. Описана като изкуствен интелект, функцията отново идва от дигиталните платформи за съдържание.

По-интересна е добавката на „естествен интелект“. „Виваком“ са наели цял екип от редактори, който се грижи да прави много по-конкретни и контекстуални препоръки. Те ще са отделни ленти и ще са тематични според сезона, празника или друг важен контекст. Например ще се прави специална селекция на любовни филми за Св. Валентин, патриотични видеа за Трети март или като при кончината на българския актьор Иван Иванов – продукции с негово участие.

Тази комбинация от софтуерни алгоритми с ръчно избиране от специализиран екип също е част от репертоара на големите стрийминг платформи. Тя е доказала многократно ефективността си и от телекома вече започват да отчитат предимствата. Например, покрай кончината на актьора Иван Иванов и поставянето на негови филми в препоръчани ги е направило най-гледаните за месеца почти моментално.

Размиване на границите

Взимането на някои от изпипаните похвати на стрийминг платформите и интегрирането им доскорошните ТВ такива показва все по-голямото размиване на границите между двете. Вече не сме на етап в който просто се слага едно съдържание във видеотеката или се интегрира с акаунта в Netflix, а тя се развива като пълнокръвна услуга.

При „Виваком“ това се прави на стратегическо ниво. Платформата EON е дело на компанията-майка United Group и се налага на всички пазари, на които групата оперира. Тя е и напълно самостоятелна разработка и затова телеком конгломератът я развива почти като отделна стрийминг платформа, в която има и възможност за гледане на линейна телевизия.

Усилията на United Group показват и, че в надпреварата за стрийминг услугите може да се включат и телекомите под една или друга форма. Границата между линейната телевизия и стрийминга съвсем се размива с участието на операторите. Дигиталните платформи от своя страна също започнаха да правят това с налагането на бизнес практики от времето на кабелната телевизия – като добавянето на реклами, например.

The post Обновеният EON на „Виваком“ или за бленда между ТВ и стрийминга appeared first on TechTrends България.

Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.

Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.

По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.

Фрагментацията на пазара

Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.

Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.

Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.

Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.

Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.

Повече конкуренция = по-високи цени

За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.

Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.

Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.

Капанът на рекламите

Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.

Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.

Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.

Неизбежната консолидация

Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.

Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.

Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.

През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.

Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.

Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.

The post Стрийминг войните 2023 г. – канибализация на пазара appeared first on TechTrends България.

Първите се опитват трескаво да запазят водещите си позиции и да продължат да изстискват растежа на бизнеса си. Вторите – да намалят влиянието на вече наложилите се, както и да привлекат колкото се може повече абонати. Дори и клиентите да не искат или знаят за това. Инерцията на растежа и свиването на броя на потенциалните нови потребители довежда до доста интересни динамики от двете страни на барикадата.

Netflix започна агресивна политика по раздробяване на нейните потребители или по-точно на груповите абонаменти. Както взе и мерки против споделянето на паролите и акаунтите между различни хора. Тема, която предизвика вече значителна полемика срещу и без това противоречивите действия на компанията от последните месеци. Disney разчита на партньорството си с големия телеком Verizon за бърз растеж.

Просто делене на потребители

Настоящата 2022 г. е белязана от няколко важни решения за Netflix. Компанията отчете първия си спад на абонати от съществуването си като стрийминг платформа. В същия момент тя обяви няколко противодействия на негативната тенденция. Крайните резултати ще доведат до почти сигурен ръст на потребителите. Просто защото настоящите по-големи и групови планове, ще бъдат раздробени на самостоятелни.

Първото е, че Netflix взима мерки за борбата срещу споделяне на паролите и акаунтите между хората. Това става чрез специална функция за трансфер на профилите, което ще позволи отделните такива към настоящите групови абонаменти да се обособят в самостоятелни.

Второто е, че реално, семейните абонаменти вече имат стриктни ограничения и всеки нов потребител ще се таксува отделно и най-вероятно ще се отчита по този начин в статистиките на компанията. Така, Netflix планира да монетизира отделните устройства и потребители, както и да ги отчете като самостоятелни абонати. Но най-важният проблем, който това действие решава е спирането на споделянето на профили между хората. Любима практика е някой да си плати семеен абонамент, но разполага с 1 или 2 свободни слота. Той ги споделя с приятели, които не плащат или пък си поделят месечната/годишната цена.

Реклами за всички

Третата мярка на Netflix е нещо, за което вече сме писали и което е обект на целия сектор. Това е предлагането на реклами в стрийминг платформите. Компаниите търсят нови начини за монетизация и засилване на приходите, като в същия момент държат конкурентни цените. Предоставянето на по-евтин абонамент, но подкрепен с реклами е този вариант. В същия момент, основните планове без промоции и прекъсвания поскъпват.

Netflix ще започне да предлага реклами от ноември, а подобни действия се очакват още от HBO и Disney+. Настоящият лидер се аргументира, че с по-евтините планове, ще има доста потребители, които ще искат да се обособят към тях. Вместо да разчитат да споделят с други хора семейни абонаменти. Дали е така ще видим, но реакцията за момента е доста негативна. Както по отношение на предложенията с реклами, така и за мерките против споделянето на профилите.

Няма не искам или абонатите на Disney+ за Verizon

Още от старта на Disney+, медийният гигант сключи споразумение за включване на платформата, като бонус в най-високите абонаментни планове на щатския телеком Verizon. Първите подобни оферти датират от края на 2019 г., а през последните две години има различни промоции и вариации. На пръв поглед няма нищо странно, в България например подобни предложения има от години, като те се водят опционални или се активират ръчно от потребителите.

На теория ситуацията е идентична и с Verizon. Клиентите на оператора могат да активират промоцията с Disney+ от своето приложение или онлайн профил. Това, което не се споменава е, че операторът предплаща за всеки нов свой абонат и той автоматично става такъв при стрийминг платформата. Независимо дали активира услугата или не.

На пръв поглед в това няма нищо лошо – Verizon плаща за абонатите за определен период, а медийната компания монетизира платформата си. Проблемът е, че така се надува броя на потребителите на Disney+, въпреки, че някои от тях изобщо да не са активирали своя профил в платформата. Това върви в полза на медийната компания, защото подобно на други онлайн дружества, тя предоставя най-вече данни за общия брой на абонатите, а не за активните месечно или дневно такива. Което е практика на Netflix, Apple TV+, HBO Max и др. Няма да е изненада, подобни споразумения да са включени и при други оператори.

Последствията

Действията на Netflix са ясни – те имат за цел да раздробят настоящите абонати и така да се създаде изкуствен растеж. Дори някои да се откажат, заради мерките и де факто унищожаването на семейните акаунти, то другите ще компенсират. Което надува очакванията на компанията за последното тримесечие. Прогнозите са да бъдат добавени 4.5 млн. нови абоната и така Netflix да се върне към здравословен растеж.

Проблемът е, че трудно може да се каже колко от новите потребители ще са в резултат на по-евтините планове с реклами. Или те ще са в резултат от раздробяването на семейните и по-големите абонаменти. Отделно, това все още не обяснява добавянето на близо 2.5 млн. потребителя през лятото, след две тримесечия на спад.

Новите мерки срещат значителен обществен отпор и затова са повод за притеснения от инвеститорите. От друга страна, подобни „хватки“ са едни от останалите последни инструменти на Netflix, за да може да запази лидерската си позиция. Защото с все по-силната си международна експанзия, платформи като Disney+ и HBO Max, дори с раздути от партньори цифри, ще представляват все по-голяма заплаха.

Има друг елемент, който е записан във финансовия отчет на Netflix за последното тримесечие. Според техни изчисления, конкуренцията в лицето на медийните компании в момента движат своите стрийминг услуги на голяма оперативна загуба. Общо се смята, че губят около 10 млрд. на година, докато Netflix е на оперативна печалба от 5 млрд. долара от началото на годината.

Във всички случаи, навлизаме в нова фаза на стрийминг войните, като пускането на планове с реклами се оказва само един от множеството компоненти. Лошото за сектора е, че подобни трикове за надуване на броя на абонатите и постепенното разрушаване на удобствата на потребителите, може в един момент да доведе до техния отлив.

The post Стрийминг войните – битката вече е за всеки абонат appeared first on TechTrends България.

Дружеството все още расте по отношение на постъпленията, но при клиентите нещата не са толкова оптимистични. Netflix отчете първите си отписвания на абонати през последните две тримесечия. На фона на всичко това, платформата ще се обърне към нещо, което основателят ѝ беше твърдо против преди няколко години – въвеждането на реклами.

В стремеж да намери ново съдържание, което да подсили каталога си, Netflix прибягва до все по-интересни партньорства и инициативи. Предстоящите плодове на едно от тях ни дават поглед върху част от стратегията на компанията за преодоляването на тежката ситуация и затвърждаване на позициите си на лидер на пазара. Странно или не, те са ориентирани към гейминга и датират от края на 2021 г.

Новите игри на Ubisoft

Януари 2023 г. ще бъде ключов за Netflix, защото тогава ще се появи първата от общо трите планирани игри, които са част от партньорството ѝ с Ubisoft. Тя е продължение на Valiant Hearts – пъзел заглавие от 2014 г. с фокус върху различни герои, чиито истории преминават през цялата Първа световна война. Втората е Mighty Quest for Epic Loot, която е приключенски hack&slash. Тя също е втора част на вече излязла такава игра. Дебютът ѝ е през 2015 г. за традиционните платформи, а след четири години излиза и за мобилни устройства. Има голяма вероятност тя да бъде преименувана на по-семплото Mighty Quest 2. Третата ще е неназовано заглавие от популярния франчайз Assassin’s Creed.

Трите игри ще бъдат ексклузивни за абонатите на Netflix и ще са разработени като мобилни заглавия. Уловката е, че те няма да използват агресивните методи за монетизация, които са характерни за подобен тип продукти. Няма да има микротрансакции или реклами. В същия момент ще се възползват от изключителната достъпност на мобилните игри – прости, но ангажиращи вниманието механики.

Гейминг амбиции

Новината веднага може да се асоциира с опитите на Netflix да развива гейминг съдържание. Netflix обяви през лятото на 2021 г., че придобива нишовото студио Night School. Партньорството с Ubisoft датира поне от есента на същата година, когато започва и работа по посочените по-горе три игри. С което гейминг амбициите на Netflix започват да се очертават.

Те обаче не се ограничават само до публикуването на игри за абонатите на платформата. Netflix ще адаптира вселената на Assassin’s Creed в игрални серии. Въпреки, че няма допълнителна информация е много вероятно, ексклузивното заглавие за стрийминг платформата да бъде като добавка на предстоящите серии. Netflix също така работи по анимационни серии от други по-малки франчайзи на френския гейм гигант. Сред потвърдените за момента заглавия са FarCry, Tom Clancy’s Splinter Cell и Rabbids.

Взаимна полза

Тези проекти създават взаимна полза за двете компании. Netflix увеличава каталога си със заглавия, които могат потенциално да привлекат и задържат абонати. Както и с игри, които да подсилят желанието на потребителите да си поддържат плана за платформата. Ubisoft от своя страна получава шанс нейните заглавия да бъдат реализирани в игрални или анимационни продукции.

Холивуд има лоша слава за филми или сериали по видеоигри. Има изключения – последното е „Соник 2“ на SEGA, но като цяло правилото се запазва. Предишният подобен проект на Ubisoft – филмът Assassin’s Creed от 2016 г. не завърши с успех, като привлече само 240 млн. долара в световния боксофис и 54 млн. долара в щатския. Netflix се опитва да разчупи това правило и ще видим, дали компанията ще наложи ново правило за адаптацията на гейм заглавията. Платформата вече има (сравнително) успешен опит със създаването на подобни серии по поредицата The Witcher.

Ubisoft има и друга полза, тя ще може да диверсифицира начина за разпространение и по-важното – за монетизация на своите игри. Френският разработчик се опитва да направи това, но не среща подкрепата на играчите. Последните усилия в тази посока е пускането на незаменими токени (NFT) в Tom Clancy’s Ghost Recon Breakpoint. Експериментът буквално „умря“ за няколко месеца. Геймърите за момента реагират доста остро в интеграцията на подобни активи в техните любими заглавия.

Микротрансакциите, които станаха стандарт за гейм индустрията също среща недоволството на потребителите. С партньорството си с Netflix, Ubisoft ще може да предложи „чисти“ игри откъм агресивна монетизация, срещу абонамент за стрийминг платформата. Ако това сътрудничество даде плодове, може да видим подобни сделки и с други гейм компании. Защото за момента всичко звучи като щастлив брак по сметка. Но засега нещата са само на хартия и тепърва ще видим как ще се реализират на практика.

The post Геймърският брак на Netflix appeared first on TechTrends България.

Експертите на компанията коментират, че стрийминг платформите увеличават своя дял като гледаемост непрекъснато през последните месеци. Което е и причината за задминаването на мастодонта на телевизията – кабелната. Ръст бележат всички ключови услуги – Netflix, YouTube, Amazon Prime Video, Hulu, HBO Max и др.

Но както отбелязахме в нашия предходен анализ, конкуренцията между тях се увеличава, а бизнес моделите вече търпят първите си промени. Които започват доста да наподобяват тези на кабелната телевизия – услугата, на която стрийминг платформите се явяват по-добрата и модерна алтернатива. Отделно, тенденциите за повишаване на цените и признаците за насищане на пазара в САЩ може да покажат значителна динамика през следващите месеци и дори години.

Да задминеш кабела

Стриймингът в САЩ съставлява 34.8% от дневното потребление през юли. Той се превръща в лидер като метод за гледане на видео, като досегашният водач – кабелната телевизия, разполага с 34.4%. Разликата е малка, но тенденцията от последните месеци загатва, че може ситуацията да се запази и през следващите.

Стриймингът увеличава интереса на зрителите с 3.2% спрямо юни, а на годишна база прирастът е 22.6%. Основните платформи запазват и дори увеличават гледаемостта сред американците. Netflix например е с 8% ръст за юли на месечна база.

От своя страна, интересът към кабелната телевизия намалява от юни месец с 2%. По-сериозна е ситуацията при ефирната ТВ, чиято гледаемост се срива с 4%. Най-вече заради финалите на най-значимите спортни събития като баскетболното (NBA) и хокейното (НХЛ) първенства, които приключиха през юни.

Ключовата зима

Този сектор е доста сезонно зависим и лятото обикновено има понижение на потреблението на традиционните медии, като ефирна и кабелна ТВ. Интересното съдържание се пази за есента и зимата, когато е пикът на гледаемост. Това може да проследим и в данните на Nielsen. Има нещо друго – стримийнгът засега показва стабилни тенденции на растеж на месечна база, без да се влияе толкова силно от сезонността. Поне за момента.

Което означава, че тази есен и зима ще наблюдаваме борба за надмощие между стрийминга и кабелната телевизия. Ако първата излезе победител в края на 2022 г. може да положи изцяло нова тенденция за превъзходството на онлайн моделите. От друга страна, точно през зимата започват да навлизат новите бизнес решения при основните стрийминг платформи, което може да доведе до промяна на развитието на пазара.

Завоят при бизнес моделите

В предходния анализ на TechTrends по темата, разгледахме точно завоят, който основните онлайн компании предприемат по отношение на бизнес модела на своите услуги. От декември, Disney въвеждат вариант с реклами на своята стрийминг платформа. Подобен ход се очаква да предприеме и Netflix. Вдигането на цените също е факт от известно време и ще продължи. Така, засилената конкуренция всъщност доведе до точно обратния ефект, който доста хора очакваха.

Проблемът е, че много потребители предпочитат стрийминг услугите заради няколко фактора. Единият е възможността да гледат каквото си поискат, когато могат, вторият е по-ниската цена от кабелната телевизия и третият – липсата на реклами. Последните две предимства започват да избледняват и ще видим дали това ще се отрази на предпочитанията на американските потребители. Затова, тази зима и цялата следваща 2023 г. ще бъде интересна за стрийминг пазара.

The post Онлайн стриймингът вече е лидер в САЩ appeared first on TechTrends България.