Първите се опитват трескаво да запазят водещите си позиции и да продължат да изстискват растежа на бизнеса си. Вторите – да намалят влиянието на вече наложилите се, както и да привлекат колкото се може повече абонати. Дори и клиентите да не искат или знаят за това. Инерцията на растежа и свиването на броя на потенциалните нови потребители довежда до доста интересни динамики от двете страни на барикадата.

Netflix започна агресивна политика по раздробяване на нейните потребители или по-точно на груповите абонаменти. Както взе и мерки против споделянето на паролите и акаунтите между различни хора. Тема, която предизвика вече значителна полемика срещу и без това противоречивите действия на компанията от последните месеци. Disney разчита на партньорството си с големия телеком Verizon за бърз растеж.

Просто делене на потребители

Настоящата 2022 г. е белязана от няколко важни решения за Netflix. Компанията отчете първия си спад на абонати от съществуването си като стрийминг платформа. В същия момент тя обяви няколко противодействия на негативната тенденция. Крайните резултати ще доведат до почти сигурен ръст на потребителите. Просто защото настоящите по-големи и групови планове, ще бъдат раздробени на самостоятелни.

Първото е, че Netflix взима мерки за борбата срещу споделяне на паролите и акаунтите между хората. Това става чрез специална функция за трансфер на профилите, което ще позволи отделните такива към настоящите групови абонаменти да се обособят в самостоятелни.

Второто е, че реално, семейните абонаменти вече имат стриктни ограничения и всеки нов потребител ще се таксува отделно и най-вероятно ще се отчита по този начин в статистиките на компанията. Така, Netflix планира да монетизира отделните устройства и потребители, както и да ги отчете като самостоятелни абонати. Но най-важният проблем, който това действие решава е спирането на споделянето на профили между хората. Любима практика е някой да си плати семеен абонамент, но разполага с 1 или 2 свободни слота. Той ги споделя с приятели, които не плащат или пък си поделят месечната/годишната цена.

Реклами за всички

Третата мярка на Netflix е нещо, за което вече сме писали и което е обект на целия сектор. Това е предлагането на реклами в стрийминг платформите. Компаниите търсят нови начини за монетизация и засилване на приходите, като в същия момент държат конкурентни цените. Предоставянето на по-евтин абонамент, но подкрепен с реклами е този вариант. В същия момент, основните планове без промоции и прекъсвания поскъпват.

Netflix ще започне да предлага реклами от ноември, а подобни действия се очакват още от HBO и Disney+. Настоящият лидер се аргументира, че с по-евтините планове, ще има доста потребители, които ще искат да се обособят към тях. Вместо да разчитат да споделят с други хора семейни абонаменти. Дали е така ще видим, но реакцията за момента е доста негативна. Както по отношение на предложенията с реклами, така и за мерките против споделянето на профилите.

Няма не искам или абонатите на Disney+ за Verizon

Още от старта на Disney+, медийният гигант сключи споразумение за включване на платформата, като бонус в най-високите абонаментни планове на щатския телеком Verizon. Първите подобни оферти датират от края на 2019 г., а през последните две години има различни промоции и вариации. На пръв поглед няма нищо странно, в България например подобни предложения има от години, като те се водят опционални или се активират ръчно от потребителите.

На теория ситуацията е идентична и с Verizon. Клиентите на оператора могат да активират промоцията с Disney+ от своето приложение или онлайн профил. Това, което не се споменава е, че операторът предплаща за всеки нов свой абонат и той автоматично става такъв при стрийминг платформата. Независимо дали активира услугата или не.

На пръв поглед в това няма нищо лошо – Verizon плаща за абонатите за определен период, а медийната компания монетизира платформата си. Проблемът е, че така се надува броя на потребителите на Disney+, въпреки, че някои от тях изобщо да не са активирали своя профил в платформата. Това върви в полза на медийната компания, защото подобно на други онлайн дружества, тя предоставя най-вече данни за общия брой на абонатите, а не за активните месечно или дневно такива. Което е практика на Netflix, Apple TV+, HBO Max и др. Няма да е изненада, подобни споразумения да са включени и при други оператори.

Последствията

Действията на Netflix са ясни – те имат за цел да раздробят настоящите абонати и така да се създаде изкуствен растеж. Дори някои да се откажат, заради мерките и де факто унищожаването на семейните акаунти, то другите ще компенсират. Което надува очакванията на компанията за последното тримесечие. Прогнозите са да бъдат добавени 4.5 млн. нови абоната и така Netflix да се върне към здравословен растеж.

Проблемът е, че трудно може да се каже колко от новите потребители ще са в резултат на по-евтините планове с реклами. Или те ще са в резултат от раздробяването на семейните и по-големите абонаменти. Отделно, това все още не обяснява добавянето на близо 2.5 млн. потребителя през лятото, след две тримесечия на спад.

Новите мерки срещат значителен обществен отпор и затова са повод за притеснения от инвеститорите. От друга страна, подобни „хватки“ са едни от останалите последни инструменти на Netflix, за да може да запази лидерската си позиция. Защото с все по-силната си международна експанзия, платформи като Disney+ и HBO Max, дори с раздути от партньори цифри, ще представляват все по-голяма заплаха.

Има друг елемент, който е записан във финансовия отчет на Netflix за последното тримесечие. Според техни изчисления, конкуренцията в лицето на медийните компании в момента движат своите стрийминг услуги на голяма оперативна загуба. Общо се смята, че губят около 10 млрд. на година, докато Netflix е на оперативна печалба от 5 млрд. долара от началото на годината.

Във всички случаи, навлизаме в нова фаза на стрийминг войните, като пускането на планове с реклами се оказва само един от множеството компоненти. Лошото за сектора е, че подобни трикове за надуване на броя на абонатите и постепенното разрушаване на удобствата на потребителите, може в един момент да доведе до техния отлив.

The post Стрийминг войните – битката вече е за всеки абонат appeared first on TechTrends България.

В ранните години на глобалната мрежа, повечето хора свързани с нея искат да я ползват за споделяне, не за продаване. Теза, която Джобс толкова усилено отрича, че в по-късен етап открито и нееднократно призовава за закриването на интернет пространството.

Тази дискусия продължава и до момента, като глобалната мрежа може да се каже, че е разделено на две части. В едната човек може да намери всичко, което иска и да си го купи онлайн. В другата, да гледа как различни хора – обикновени потребители или компании споделят безплатно, размисли, мнение и съдържание.

Границата между тези две лица на глобалната мрежа все повече се размива. Една тенденция от последните месеци, може да постави под въпрос съществуването на значителна част от интернет пространството, в което хората споделят. Това са т.нар. NFT, които предизвикаха силен интерес и най-вероятно ще бъдат следващия дигитален балон, след като този на криптовалутите започна да се пропуква.

Един от проблемите е, че манията по този нов феномен, може неволно да изтегли голямо количество онлайн съдържание, което до момента се споделя свободно. Казано с други думи, постепенно, безплатната част на интернет започва да се продава, парче по парче.

Какво е NFT

NFT или Non-Fungible Tokens може да се каже, че е вторичен продукт на криптовалутите. Двете стъпват изцяло на блокчейн технологията. NFT позволява даден дигитален файл, да се сертифицира като уникален, посредством токен или специален шифровъчен код. Криптовалутите използват същия подход, но основно, за да маркират трансакцията. Един NFT не може да се предава от един файл на друг, за разлика от биткойните или етриумите например. Затова криптовалутите се водят ликвидни (fungible), а NFT неликвидни (non-fungible) дигитални активи.

Идеята е по този начин да се маркират дадени файлове, че са оригинални или, че съдържат авторски права. С което дадено дигитално съдържание може да получи свойствата на уникален продукт, като например книга с автограф от автора, сертификат за оригинал или други аналогии от физическия свят. Реално, чрез NFT интернет ентусиастите създават добавена стойност на файлове, които без тези токени може да се разпространяват свободно в глобалната мрежа.

За творците с любов

Този подход съдържа в себе си редица предимства. Най-вече в областта на авторското право. Независими творци могат да продават своите дигитални творби и да печелят добри пари от тях. Досегашни такива в сянка ще могат да получат признание, не само морално, но и материално. Известно интернет съдържание ще може да се монетизира много по-лесно.

NFT създават възможност за изграждане на изцяло нов пазар за колекционери на уникални дигитални стоки, като придава на последните сходни свойства, като на физическите такива. Било то оригинален екип на известен футболист отпреди половин век, монети с нумизматична стойност и други. Сега дигиталните творци могат да спечелят много повече на същия принцип – като пуснат търг с техни популярни творби с уникален токен.

Новата мания

Интересът към NFT беше ограничен първоначално само сред най-запалените ентусиасти в периода между 2014 г. (с първия подобен токен) до 2017 г. След това, някои компании като Nike опират до технологията, за да придадат по-уникален статус на своите маратонки и техните притежатели онлайн. Сходен е и проектът CryptoKitties – видеоигра, в която отглеждате и продавате уникални дигитални котки.

Истинският бум започва от февруари 2021 г. и в рамките на два месеца са продадени различни дигитални активи за милиони долари. Instagram художникът Beeple, който пуска всеки ден по една онлайн картина, продава своята колекция от 5 000 произведения за 69 млн. долара. NFT версията на интернет гифчето (анимирана картинка) Nyan Cat (долу) достига цена от 509 хил. долара.

Различни популярни в интернет поп културата елементи, като видеоклипчета, картинки, които доскоро се споделяха свободно от потребителите, започват да излизат на търг. Техните автори осъзнават, че могат да монетизират известните си творби, които доскоро им носеха само слава и признание от онлайн общността.

Алчността и краят на споделянето

Важен елемент в NFT е, че той придава уникалност само на конкретен файл. Технологията позволява свободно да се създават копия и те да се разпространяват в онлайн пространството. С което на теория не би трябвало да „счупи“ интернет в неговата част за свободно споделяне. На практика, някои автори решават да премахнат качените от тях версии, за да могат да ги пуснат като NFT. Причината е проста – намали ли се тяхната достъпност, тяхната уникалност скача, с което и цената им. Това важи за вече известно съдържание, което е добило известност и вече е оставило силен културен отпечатък в онлайн обществото.

Вече има няколко примери. Няколко изключително гледани видеа в YouTube се свалят от техните създатели, за да могат да бъдат предложени като NFT. Единственият начин те да се върнат в популярната видеоплатформа е като някой качи тяхно копие там. Ако такова липсва – то съответното видео ефективно се „заличава“ от интернет пространството. Освен ако новия притежател на NFT файла, не реши да качи копие от него.

С което съдбата на каченото до момента съдържание в глобалната мрежа остава изцяло в ръцете и милостта на техните собственици и новото поколение колекционери. Така, парче по парче реално се продава интернет съдържанието. Предвид алчната натура на хората, голяма част от NFT оригиналите ще потънат в частни колекции и надеждата за тяхното оставане онлайн е дали други потребители нямат архивни копия.

Наследникът на криптовалутния балон

Манията по NFT създава изцяло нов пазар, който има потенциал не само за бърз растеж, но и за бързо охлаждане. Той разполага с всички елементи на балон, като споделя не само технологията на криптовалутите, но и тяхната нестабилност. Ръстът на интереса е предизвикан от няколко влиятелни лица от Силициевата долина. Водещ е Илон Мъск – човекът зад Tesla и SpaceX. Технологичният предприемач по същия начин „напомпа“ и „спука“ балона на криптовалутите, като последното действие беше предшествано от възхвала на NFT.

През Мъск може да се проследи, че реално дигиталните спекуланти преминаха от криптовалутите в новото токенизирано съдържание. Тяхната цел е да се влезе рано в даден сегмент, да се надуе неговата оценка и след това да се излезе на голяма печалба. Сривът на биткойн, съвпадна почти идеално с растежа към NFT. Това подсказва, че най-вероятно основните фактори зад балона на криптовалутите и преминаването към токенизираното съдържание са едни и същи.

Стремежът към печалби, може да подтикне хората само да продават онлайн, вместо да споделят. NFT е така бленуваната технология от вече покойния Стив Джобс, която да „изцели“ интернет от безплатното предаване на съдържание.

Тъмната страна на NFT

Някои сигурно вече скачат и се аргументират, че NFT е перфектния инструмент за защита на независимите онлайн творци. Иронично, но не всички пари отиват при създателите на съдържание. Технологията не разполага с арбитражни възможности или такива, че да определят даден файл, че е оригиналният. Реално всеки с достатъчно добър работен такъв на дадено съдържание при малко желание може да го маркира и продава като NFT.

Още през първия месец на новата мания, редица творци откриват, че техни произведения се продават като токенизирани, без тяхно знание. По този начин, някой може да направи много пари, за сметка на реалния автор на творбата. NFT както може да се използва за предпазване на създателите на съдържание, така и да позволи на други хора да печелят на техния гръб. С което технологията реално е нож с две остриета за тях.

Иронично NFT е създаден, да помогне за авторските права на творците, но в същия момент, той съдейства и за тяхното погазване. Това се случва с всеки нерегулиран пазар, което може да наложи скоро да се създадат стриктни правила не само за криптовалутите, но и за NFT файловете.

The post NFT или свободния интернет на търг appeared first on TechTrends България.

Facebook обяви директно, че спира функционалностите за показване и споделяне на новини в социалната мрежа от Австралия. Технологичният гигант отказва да плаща на медийните компании в страната лицензионни такси за това. В същия момент, Google обяви сделка с най-големият новинарски конгломерат на континента – News Corp на Рипърт Мърдок. Това показва двата подхода, които онлайн платформите могат да изберат в споровете си с големите създатели на съдържание.

Бойно поле – Австралия

Австралия попадна в центъра на този конфликт, след като в сила ще влезе новия закон, който задължава технологичните гиганти да сключат споразумение с издателите, за да могат да им споделят и показват новините им. Facebook отказва да преговаря и да им плаща за това на медийните конгломерати. Поради, което социалната мрежа обяви, че няма да показва и да може да се споделят новините в страната. Като предприема това действие превантивно, преди законът да е влязъл в сила.

„Предложеният закон напълно погрешно третира взаимоотношенията между издателите и нашата платформа“, коментира Уилиям Ийстън, управляващ директор на Facebook за Австралия и Нова Зеландия. Той допълни, че са били изправени пред избор – да се пробват да го спазят и да загърбят досегашния си модел или да спрат новинарския поток в страната. Последната опция е надделяла.

„Нашите платформи имат напълно различни отношения с медиите – самите те доброволно качват своето съдържание, което им дава достъп до по-широка аудитория“, коментира още Ийстън. Това според него е в контраст на новинарските агрегатори тип Google News, в които съдържанието на издателите не се извлича доброволно. Което не е напълно така, всеки сайт трябва да се добави ръчно в този сегмент, за да може да се показва във фийда.

Кокалът е заровен на друго място. Facebook обяви, че подготвя своята новинарска услуга в Австралия и планира инвестиции в местните издатели. Тя няма да стартира, докато не се приеме компромисно законодателство, допълни технологичния гигант. Facebook е доминиращата социална мрежа в страната с над 63% пазарен дял по данни на StatCounter.

Отстъплението на Google

Google от своя страна подписа споразумение с News Corp на милиардера Рупърт Мърдок, която е доминиращата медийна група в Австралия. Сделката не обхваща само страната, но се разпростира и в другите ѝ издания, като тези в САЩ например. Интернет търсачката стартира различни инициативи за подпомагане на медиите по света, като целта ѝ беше повече да не попада под ударите на подобни на австралийското законодателства.

Общо тя обеща над 1 млрд. долара инвестиции в рамките на три години. По информация на Financial Times, сделката с News Corp в Австралия е била обаче обект на непрекъснати корекции на точната сума, която технологичния гигант ще плати. Медиите на Мърдок и другите големи световни играчи в сектора са сред основните лобисти за подобни законодателни инициативи.

Френският компромис

Google предприе през февруари подобни действия във Франция. Компанията сключи споразумение със 121 местни издатели за 98 млн. евро за три години. Медиите ще бъдат включени в Google News агрегатора след близо една година спорове.

Интернет гигантът заплаши, че нейната онлайн търсачка няма да може да предлага редица функционалности, заради новото френско законодателство. След редица преговори, явно е достигнато до компромисно решение. Засега Facebook не реагира на новите регулации във Франция, като може за момента те да не я обхващат.

Париж беше сред първите европейски държави, които взеха на прицел технологичните платформи и техния бизнес модел за споделяне на новини. В зависимост от развоя на събитията, подобни мерки може да вземат и други европейски държави.

Европейският съюз дори тръгна да приема закон в тази насока, но направи няколко компромисни корекции, които облекчават мерките спрямо технологичните гиганти. Брюксел сега ще разглежда и нови правила за дигиталните платформи, които също може да окажат влияние върху дейността на Facebook, Google и Apple на Стария континент.

След развитията във Франция и Австралия е повече от ясно, че сблъсъкът между медии и технологични платформи тепърва ще се задълбочава.

The post Сблъсъкът между медиите и интернет гигантите се изостри в Австралия appeared first on TechTrends България.

С избледнелите шансове за създаване на физически оператори, надеждите на българските потребители за по-силна конкуренция в сектора остават в изграждането на виртуални такива. Тук отново има сблъсък между теорията и практиката. Българските закони дават възможност на по-малките играчи да преговарят за споделяне на мрежите с големите телекоми. През последните 10 години практиката показва, че такава договорка е почти невъзможна да се сключи.

Това разминаване на законовата рамка и действителността от години кара по-малките да се опитат да убедят държавата и регулатора, да задължат телекомите да споделят мрежите си. Подобна практика може да отключи появата на десетки и дори стотици виртуални оператори. Което идва със своите предимства и недостатъци. Самите телекоми се възпротивяват от директната намеса, като твърдят, че това са чисти търговски взаимоотношения.

Следващите две седмици ще са ключови за разрешаването на този казус чрез най-големият „ремонт“ на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от години насам. Малките оператори в момента се опитат да осигурят политическа подкрепа за включването на текст, който да накара Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от лицензите за радиочестоти, които разпределя за телекомите, да задължи телекомите да предоставят някаква част от него за други участници. Или най-малкото регулаторът да трябва разгледа подобни заявки.

Тези опити може да се окажат и последните такива в създаването на виртуални оператори. От една страна, заради дългогодишната практика до момента, а от друга – опциите за алтернативните доставчици ще намалеят рязко от догодина.

Какво е виртуален оператор?

Първо да отговорим на най-наложителния въпрос – що за животно е това виртуалния оператор? Познат и под съкращението MVNO, това е компания, която предоставя мобилни услуги, без да разполага със собствена телекомуникационна мрежа. Последната се осигурява чрез споразумение с някой от телекомите, който има изградена такава.

Обикновено MVNO-то осигурява само маркетинг частта и обслужването на клиентите. То определя тарифите и се грижи за бранда и услугите, които предлага. Без да се налага да мисли и да инвестира в инфраструктурата.

Възможно е да разполага с център за съхранение на данни, с което да предоставя облачни решения, но и това може да се наеме чрез стратегическо или само търговско споразумение. Опция е да се създаде MVNE – независимо дружество, която води договорките с телекомите и поддържа цялата техническа част, която предоставя на виртуалните оператори и те отговарят само за търговския елемент.

За да може да се създаде функциониращ MVNO са необходими следните условия:

1. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има изградена и действаща мобилна мрежа.
2. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има лиценз за ползване на съответните радиочестоти.

Горните две може да бъдат предоставени от едно дружество. Но могат да бъдат предоставени и от две компании – едната с мрежата, а другата с честотите. Преговорите и детайлите по подобно споразумение са доста тежки и затова по-лесният вариант е да се търси договорка само с една фирма. Именно затова масовият случай на MVNO се прави с едно споразумение с телеком, който разполага и с двата ресурса.

Единственият пример за виртуален оператор в България беше bob. Той ползваше мрежата на „Мобилтел“, като се управляваше първоначално от собственика на телекома – Telekom Austria Group. Впоследствие, брандът премина под крилото на българския оператор и от 2016 г. започнаха процеси по елиминирането му. Но той реално не беше независим в пълния смисъл на думата и такъв, който да не е свързан с телекомите, така и не се появи в страната.

„Ремонтът“ на ЗЕС

ЗЕС е основният закон за дигиталните технологии в България. В момента в Народното събрание тече процес за пълния му ремонт, като промените са в размер на 185 страници. Тази мащабна трансформация се налага от влизащия в сила през декември Европейски кодекс за електронни съобщения.

Последният е приет от Европейския парламент в края на 2018 г. и е гласуван като директива. Което означава, че страните-членки задължително трябва да го транспонират в своето законодателство. Но им се оставя възможност да адаптират определени елементи, така че да отразяват спецификата на местните пазари и регулации.

Това кара почти всеки заинтересован играч в телеком сектора да се опита да вкара малки промени, които да са в негова полза. Неслучайно общественото обсъждане е дори още по-внушително в размер на 341 страници. В него може да се намери за всеки по нещо – КРС иска повече независимост, с опцията председателя да избира членовете на комисията, през детайли за преносимостта на номерата, до определяне защитата на данните на различните потребители и много други.

Едно от предложенията предизвиква силна полемика – добавянето на текст в ЗЕС, според който КРС да задължи достъпа до мобилните мрежи на телекомите на алтернативни оператори (MVNO-та). Това трябва да стане със спазването на определени от регулатора условия за достъп и принципи за равнопоставеност и прозрачност при търговските преговори между компаниите. Последното се постига със създаването на единни параметри, по които трите оператора ще могат да допускат алтернативни доставчици в своите мрежи (т.нар. ритейл минус).

Идеята е отхвърлена в общественото обсъждане. Причината е, че такова нещо не е изрично записано в Кодекса, а в промените в ЗЕС се дават достатъчно други механизми за намеса на КРС след анализ на пазара. Те обаче са доста по-свободни за тълкуване и съответно заобиколими.

Искрено и лично

Дискусията се пренася от онлайн вариант в залата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. На 7 октомври промените в ЗЕС минават успешно първо четене без да са отразени корекциите, за които малките оператори настояват. От стенограмата на самото обсъждане ясно се очертават позициите на основните страни по спора. Дори на моменти, някои от тях влизат доста лично в дискусията.

От едната са малките доставчици, които са представени от Европейската асоциация на алтернативните оператори (ECTA). Зам.-председател в нея е Невен Дилков – основател на българската компания за взаимосвързаност „Нетера“. Затова и дружеството е най-пламенен защитник на идеята за допълнителните промени в ЗЕС.

ECTA се опитват да наложат тази идея на паневропейско ниво, още при разглеждането на Кодекса. По неофициална информация на TechTrends от 50 техни предложения, 48 са приети и само две не. Едно от тях е именно задължението за заделяне на радиочестотния спектър за виртуални оператори. Поради което, организацията, Невен Дилков и „Нетера“ пренасят борбата в България чрез промените в ЗЕС.

По време на изслушването Дилков даде за пример данните от DESI – европейският индекс за дигитално развитие, според които сме на последните позиции по интеграция и ползване на новите технологии на Стария континент.

„Оказа се, че най-продаваните телеком услуги в България са така наречените пакетни и по-конкретно тези, в които има мобилна такава, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава с масов достъп“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп“, коментира Дилков пред парламентарната комисия, според стенограмата.

Той допълва, че трите основни телекома непрекъснато увеличават своя пазарен дял и вече имаме ръст на цените на някои услуги по този повод. Което води до ерозиране на конкуренцията и дигиталните възможности на страната.

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация и ние предложихме едно много просто решение, което от години предлагаме – да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор“, коментира Дилков. Накрая завършва, че тази практика я има във всички страни в Европа и България е единствената, дори извън ЕС, която не разполага с действащ MVNO.

Неговата теза е подкрепена от юридическия консултант на „Нетера“ и ECTA, който е небеизвестният Тодор Батков. Познат повече като бивш собственик на футболния клуб „Левски“, той дълги години беше член на надзорния съвет на „Мобилтел“ (сега „A1 България“). Сега, той е от другата страна на барикадата в битката между големи и малки оператори. Батков обрисува вариантите за развитие на MVNO – единият е чрез предложената промяна в ЗЕС. Вторият е през бъдещето разпределение на радиочестотите за 5G, в което да се вкара такова задължение от страна на КРС, без да се променя закона.

„Третата възможност, която е най-дългата такава, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ“ Тодор Батков, юридически консултант на ECTA и „Нетера“

„Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък“, е обявил Батков по време на комисията.

„Нетера“ и ECTA са подкрепени допълнително от асоциация „Активни потребители“.

От другата страна, очаквано застават телекомите. Първа се включва Жанет Захариева, като председател на асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ), но реално тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на КРС, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора“, обявява Захариева пред комисията. Тя получава подкрепа от Павлина Гиздашка, която отговаря за регулациите в „Теленор България“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма в сектора работят, не три, а пет мобилни оператора“ Жанет Захариева, „АСТЕЛ“ и „Виваком“

По време на разглеждането в комисия, телекомите получават и подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), които са и вносители на промените в ЗЕС.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на КРС, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма“, коментира зам.-министърът Андреана Атанасова.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани“ Андреана Атанасова, зам.-министър на транспорта

Операторите и зам.-министърът също така коментираха, че данните на DESI не отразява напълно коректно конкуренцията, а до голяма степен фактор играят самите потребители.

Промените в ЗЕС минават в нередактиран вид на първо четене в парламентарната комисия, а впоследствие и в зала. Дискусията все пак води до създаването на работна група, която да „премине“ през различните отворени въпроси, а срокът за разглеждането ѝ на второ четене е изместен с две седмици на 13 ноември.

Борбата на малките

Контекстът на стенограмата от парламентарната комисия съвпада с увода за теорията и практиката. Наистина в България на хартия съществуват пет мобилни оператора. Практиката показва, че само три реално доставят пълни мобилни услуги. Това е и констатацията на КРС в нейните ежегодни доклади. Пълната история за опитите за създаване на четвърти мобилен оператор ще я оставим за следващ материал, защото тя е още по-дълга.

Фактите са, че трите телекома са единствените, които могат да предложат напълно изградена мрежа и наличие на радиочестотен лиценз. Те обаче нямат много голямо желание да допуснат конкуренция.

Невен Дилков и „Нетера“ бяха сред основните инициатори в организацията „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК), основана през 2018 г. В нея сили обединяват няколко сравнително големи регионални интернет и ТВ доставчици, като „Телекабел“, „Нет1“ и „Скат“. Идеята е заедно да имат по-голяма сила при преговорите с телекомите и за улесняване на регулациите за създаване на MVNO.

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“, коментира Невен Дилков за TechTrends. Той обаче допълни, че регулаторът не прави по-смели стъпки, с които да „разчупи леда“ при преговорите между потенциалните MVNO-та и самите телекоми.

МАК са водели разговори и с трите оператора. Най-голям прогрес е имало с „Виваком“, като в рамките на месеци двете страни са изчиствали техническите детайли за потенциалното споделяне на мрежата и националния роуминг. Когато тази част била готова, за съжаление е била обявена смяната на собствеността на „Виваком“ и преговорите са били замразени.

С „Теленор България“ разговори са били водени още през 2018 г., като и те са се разпаднали в момента, в който норвежците от Telenor Group продадоха българското звено. Разговорите с „А1 България“ достигат до задънена улица още в началото. От телекома само потвърдиха пред TechTrends за воденето на такива, но не и за техния развой.

Според Дилков, MVNO няма да има, освен ако няма натиск от регулаторите. Както отбелязва Тодор Батков в заседанието на парламентарната комисия, вариантите за това са да стане през ЗЕС, КРС или КЗК.

Фалшивата надежда CETIN

На 2 юли, чешкият собственик на „Теленор България“ – PPF Group, обяви завършването на преструктурирането на местните активи. Реално телекомът се разделя на две части – мрежата и инфраструктурата се отделят в „ЦЕТИН България“ (CETIN), а продажбите и услугите остават под бранда „Теленор“. Една от основните пречки при преговорите между големите оператори и MVNO-та стои факта, че те едновременно държат мрежата, но и продават на крайни клиенти. Отделянето на двете, създава поне теоретична предпоставка за по-лесни преговори.

При CETIN има една дребна, но много важна уловка. Новата компания получава и развива мрежовата инфраструктура на „Теленор“. Тя ще отговаря и за нейното надграждане до 5G стандартите. Но, това е само едното условие, за да може да има MVNO. Второто – лиценза за честотите остава в „Теленор България“. Което означава, че ако една компания иска да стане алтернативен доставчик и не разполага със собствен лиценз, тя трябва да се договори не само с CETIN, но и с телекома. Което е връщане в изходното положение.

Отделно, може да проследим практиката на PPF Group в Чехия. Техен там е телекомът O2, който дава на Tesco право за ползване на мрежата и така да предлага услугите като виртуален оператор. Това се случва през 2013 г. няколко месеца преди PPF Group да поеме контрола над O2 от Telefonica.

През 2016 г. инвестиционният фонд разделя O2 на две, като обособява дружеството CETIN и отделя мрежата там. Целта е новата компания да може да монетизира допълнително инфраструктурата, като я предлага на едро на други играчи. Но вместо това да се прави на MVNO-та, чешкият CETIN сключва договор за споделяне на мрежата с местното звено на T-Mobile. С други думи – на друг от големите телекоми в страната. През лятото на 2019 г. Европейската комисия осъжда практиката, като я обявява, че „намалява конкуренцията в големите населени места“.

Защитата на големите

Позицията на големите телекоми е доста проста – за изграждането на мобилните мрежи се изискват милиони евра инвестиции и виртуалните оператори не допринасят с нищо в това отношение.

От „A1 България“ коментират, че в настоящия вид на промените в ЗЕС предвиждат, че „споделеното използване на честотен обхват и споделеният достъп до съществуващи мрежи, се стимулира от гледна точка на разгръщане на мрежите с много голям капацитет, за да се постигнат целите за повсеместна свързаност“.

Преведено на нормален език, това означава, че Брюксел иска да насърчи споделянето на инфраструктура, тогава, когато се осигурява връзка в труднодостъпни региони или се намаляват инвестициите между операторите. Тоест тълкуването на „A1 България“ е, че това се прави когато има споразумение между големите телекоми, тъй като виртуалните играчи не инвестират в мрежите.

„Този тип виртуални оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“ „A1 България“

„Твърдението, че насърчаването на MVNO води до ползи за потребителите, чрез стимулиране на конкуренцията, е некоректно именно по тази причина. Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“, смятат от „A1 България“.

От компанията допълват още, че регулаторното задължение за създаване на MVNO-та се практикува само в няколко държави в Европа, според проучване на Cullen International. Отделно, от телекома повтарят тезата за петте действащи мобилни оператора в България.

Крехкият баланс на регулатора

КРС е поставен пред доста трудна задача. От една страна, имаме натиска на малките, които искат по-категорични действия на държавата за създаването на MVNO. От друга са операторите, които реално изграждат мрежите, а това в контекста на предстоящото разгръщане на 5G е много деликатен и важен момент. Както за тях, така и за държавата, която ще разчита на следващото поколение мобилни услуги за икономически растеж.

Засега позицията на регулатора накланя повече в посока на операторите. Като си оставя вратичка за потенциално задълбочено разглеждане. За по-смели действия не се говори, докато не се направи анализ на пазара.

„По отношение на развитието на MVNO можем да посочим, че налагането със закона на конкретни регулаторни задължения следва да се прецени внимателно, не само с оглед постигане на целите на предложението, но и с оглед ефекта спрямо инвестиционните намерения и изискванията на европейското законодателство на мрежовите оператори, което допуска налагането на тези задължения при определени условия и процедури“, коментират от КРС в запитване от TechTrends.

„До момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“ Комисия за регулиране на съобщенията

„Без подобна оценка не бихме могли да се ангажираме с конкретно становище, предвид това, че до момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“, допълват от регулатора.

Казано с по-прости думи, подобна крайна регулаторна мярка може да попари инвестициите на операторите, нещо, което нито ЕС, нито България иска да постигне. Отделно, КРС е на мнение, че три компании на пазара за мобилни услуги в страната стигат за ефективна конкуренция. Регулаторът следва стриктно тази позиция вече близо десетилетие.

Защо е последен шанс?

Промените в ЗЕС могат да се разглеждат като последен шанс за създаването на MVNO. КРС няма желание да се меси по-радикално, като виждаме, че описва подобен ход, като „свръхрегулация“. Без тях остават две опции – КЗК, при която решенията много често са изцяло политически мотивирани и разпределените честоти извън ръцете на големите телекоми.

Това са лентите в 1 800MHz, които се държат в момента от „Ти.Ком“ (наследникът на мрежата и лицензите на фалиралия „Макс телеком“) и „Булсатком“. Инфраструктурата им не е достатъчна за развитието на истински нов мобилен оператор. Но честотите можеха да се ползват като разменна монета при преговорите с някой от големите телекоми.

Миналото време е, защото първо и двата по-малки оператора не успяха да договорят национален роуминг с трите водещи, което ги лиши от бърза гласова услуга. И второ, защото лицензите им изтичат през 2021 г. Съществува съвсем реалната опасност те да ги загубят, защото на практика не предлагат пълния пакет мобилни услуги. Всеки лиценз има изисквания, които компанията, която го притежава трябва да покрие. Ако дружеството не ги покрие в края на срока, то тя няма да има правото да го поднови.

След фалита на „Макс телеком“, „Ти.Ком“ не успя да развие възможностите на наследството, като през 2019 г. разполага с 4 234 абоната за мобилен интернет. „Булсатком“ поддържа мобилна услуга, но тя е с още по-скромен обхват и има само 1 491 абоната – отново само за пренос на данни. Сателитният оператор също така изпадна в тежки финансови затруднения и след дълго преструктуриране обяви, че ще се фокусира изцяло върху предлагането на ТВ услуги.

Когато честотите бъдат върнати на КРС, шансът те да бъдат разпределени между трите телекома е огромна. С което ще се сложи край на мечтата за четвърти мобилен оператор и ще се затвори една от малкото вратички за създаването на виртуални такива.

Потенциалният компромис

И така, според теорията в България може да има MVNO, но практиката показва, че това не се случва вече 10 години. Най-вече поради нежеланието на операторите да се договорят и прекомерната пасивност на държавата. Вкарването на изискването в ЗЕС определено е крайна мярка, но определено ще разбие омагьосания кръг. От друга страна, запазването на настоящата регулаторна рамка най-вероятно ще бетонира статуквото на постепенна доминация трите мобилни оператора.

Представителите на малките оператори разбират ситуацията и затова предлагат редактирана версия за добавяне в ЗЕС, която е доста по-умерена по отношение на държавната намеса. В нея се предвижда, че при разпределянето на новите честоти (което ще стане през 2021 г. – бел. ред.) потенциалните MVNO-та могат да подадат заявка за споделяне на ресурсите от телекомите. След което КРС трябва да ги разгледа и да влезе в ролята на арбитър в решението за тях.

Надеждата на малките е, че дори при отказ на регулатора, те могат да оспорят в съда това решение. Спасителната сламка е залегналото изискване в Европейския кодекс, националните органи да насърчават конкуренцията на пазара.

На хартия и теория, звучи като идеален вариант за всички. Ако тези промени в ЗЕС бъдат приети в този вид ще трябва да изчакаме до следващата година, дали и на практика ще се случат. При липсата им, шансовете за създаване на виртуален и алтернативен от големите мобилен оператор най-вероятно ще се изпарят през 2021 г.

The post Последният шанс за виртуален мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

Това се оказва интересен парадокс. Въпреки че днес човек може да намери безброй начини за комуникация, той се чувства и по-самотен. Оказва се, че онлайн комуникацията, макар и да има много ползи, не може да замени изцяло традициония контакт. Резултатът? Вместо да се чувства заобиколен от приятели, онлайн комуникацията кара човек да вижда голяма разлика между живота в интернет и реалността.

Тази теза, отдавна се изказва от различни изследователи, но едно задълбочено и мащабно проучване, успява да я защити с конкретни данни.

Повече социални мрежи, повече самота

Изследването на здравния застраховател Cigna от 2018  г. показва, че 54% от анкетираните 20 000 амерканци споделят, че се чувстват самотни. В рамките на година, делът им скача до 61%. На пръв поглед изненадващо, най-младите анкетирани – групата 18-22 г. – са с най-голям дял чувстващи се самотно, въпреки че са и най-активни ползватели на онлайн комуникациите.

Интернет технологиите са чудесни в създаването на усещане за свързаност, казва пред CNET др. Елиас Абужауд от Станфордския университет. Според него причината за това е, че хората се впускат в изграждането и поддържането на виртуалните си контакти, което често се оказва за сметка на по-малкото, но по-искрени и истински приятелства и отношения в реалния свят. Така се полчуава парадокс, в който човек има повече контакти от всякога, но и се чувства много по-самотен, защото му липсват по-близки отношения.

Разбира се, не само технологиите са виновни за това. Фактори са и честите пътувания, повечето работа, местене в друг град или дърава и др. Има и аргумент, че всъщност връзката е обратна: Хората не са по-самотни, защото прекарват повече време онлайн, а го правят, защото са по-самотни.

Според професорите Сюзан Матт и Люк Фернандез обаче, не може да се отрече, че технологиите влияят и променят усещането и представата за самота. Заради тях се променят очакванията за скорост и разнообразие на контактите, намалява се и толерансът за прекарване време сам. Накратко, човек свиква постоянно да комуникира с някой и когато се получи „дупка“, се чувства по-самотен, без реално да има причина.

„Културата ни е наложила очакване, че ако искаш да си успешен, трябва да имаш огромна мрежа от контакти. Това налага повече изисквания върху хората и когато те са сами, дори за кратко, те се чувстват много по-самотни. „Нашите баби и дядовци не са мислили, че ще имат средно по 338 приятели във Facebook”, коментира Мат.

Като останалите

Проблем е и погрешната представа, която социалните мрежи създават за живота на другите. Младежите сега свикват да виждат красиви снимки в профилите на приятелите си в социалните мрежи и мислят, че техният живот не е на нивото на другите. Твърде често може да е дори обратното.

Социалните мрежи увеличават и т.нар. „страх от пропускането“. Ефектът е сходен като от снимките на ваканции от екзотични дестинации. Само че става дума за снимки от посетени събития, забавления и т.н. Така потребителят, който ги вижда, може да започне да мисли дали не пропуска интересни неща и не пропилява живота си, като пренебрегва това, което вече има.

Човекът е социален и несъзнателно иска да е като останалите или да има сходен живот като тях. Затова, ако очакванията му не отговарят н това, което вижда (без значение доколко реално е то), може да се чувства самотен.

Последиците от самотата могат да доведат до здравословни и психически проблеми. Ако самотата не се адресира навреме, може да спомогне за развиване на депресия и други негативни настроения отбелязва Абужауд. За някои това става бизнес и според Фернандез вече има дори цяла индустрия, в която в известна степен попадат и социалните мрежи. Те предлагат своеобразно „лекарство“ срещу самотата, но неговият ефект не изглежда особено силен или траен.

Проучването на Cigna показва ясно, че хората, които имат по-чести, смислени взаимодействия с хора очи в очи, показват по-ниско ниво на усещането за самота и като цяло са по-здрави психически и физически. Технологиите могат да помогнат за по-лесното създаване и подобряване на отношения, но не може да заменят традиционната комуникация.

The post Повече социални мрежи и свързаност – повече самота appeared first on TechTrends България.