Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

Това са първите големи сделка в стартъп екосистемата в страната от началото на годината, както и първата инвестиция за 2021 г. на VItosha Venture. Последният е подкрепен от Фонда на Фондовете и от началото на миналата година вече разполага с 36.5 млн. лева европейски, които бяха увеличение на 49.2 млн. лева в края на 2020 г. Те са допълнени и от 2.4 млн. лева частни средства.

Финансираните компании

EconicOne

EconicOne е описвана като най-бързо развиващият се производител за електрически колела в Европа. Компанията вече има три модела е-велосипеди, които продава – Cross-Country, Urban и Urban Lite. Цените обаче са доста високи – от 2 189 евро за брой. EconicOne влиза доста силно в полезрението на инвеститорите, като привлича финансиране не само от Vitosha Venture на стойност 700 хил. евро, но и от три други фонда. Общите средства са 1.6 млн. евро, като останалите участници в този рунд са Eleven Ventures, Innovation Capital и Zarian Capital. Последните са доста интересни, като се състоят от трима рискови инвеститора – Имран Алимохамед, Зарек Мехерали и Ангел Келчев.

Hobo Bulgaria

Друг, технологично-транспортен стартъп, който получава финансиране от Vitosha Venture е Hobo. Компанията набра популярност като една от първите в България, която изгради платформа за отдаване на електрически тротинетки под наем. Тя влезе в конкуренция с чуждестранните Lime и Bird в София, като за момента устоява на намаленото търсене покрай коронавирус пандемията. Това е най-малката от четирите инвестиции, като Vitosha Venture влага 225 хил. евро, заедно с неназовани бизнес ангели.

Eirene Studio

Един от стартъпите, който няма технологична насоченост по никакъв начин е модната къща Eirene Studio. Тя предоставя луксозни дизайнерски дрехи за жени и момичета. По вида на сайта е насочен към международния пазар и може би затова Vitosha Venture са избрали това да им е една от инвестициите за началото на 2021 г. Вложените средства не са и малко – 690 хил. евро.

Quendoo

Quendoo дигитална предоставя платформа за управление на туристически имоти и бизнеси. Тя дава възможност на едно място да се координират резервациите, разплащанията, наличностите, каналите за маркетинг и промотиране за хотели, къщи за гости и др. Инвестицията на Vitosha Venture е в размер от 750 хил. евро и ще се използва от Quendoo за скоростен растеж, която включва разработването и пускането на нови продукти и поне 30 нови работни места в офисите ѝ в София и Варна. Самата компания е на пазара от пет години и оперират в три държави – България, Гърция и Румъния.

The post Vitosha Venture инвестира 2.36 млн. евро в четири стартъпа appeared first on TechTrends България.

Правени са опити за свързване на международни системи, но чак през 80-те години на XX век интернет излиза наистина от границите на САЩ. Като постепенно се разпростира в Европа, Австралия, Япония и Нова Зеландия. Цялата първоначална технология е дело на американците. Техни компании я развиват и десетилетия наред диктуват правилата в глобалната мрежа. Дори голяма част от регулациите и реални контрол над нея първоначално са под крилото на Вашингтон.

Затова не е преувеличено да се каже, че интернет е американски. Досега. Защото той вече не е. Това е тезата на Бенедикт Еванс – дългогодишен консултант и анализатор на мобилния пазар, която той описва в своята страница.

Азиатският фокус

Основната му теза е, че интернет потребителите вече не са основно американци или европейци. Еванс взима предвид само ползвателите на смартфони – устройството, което вече е доста масово и основен прозорец към глобалната мрежа, за много хора.

Близо 80-90% от тях се намират извън САЩ. Китай има повече ползватели на глобалната мрежа отколкото в Северна Америка и Западна Европа заедно. По данни, които Еванс е извадил от Apple, Google и CNNIC, малко под 1 млрд. души ползват интернет в азиатската държава. В Северна Америка и Западна Европа те са около 600 мил. Индия е вторият голям регион, към който се пренасочват потребителите. Според Еванс, говорим за около 400 мил. души.

Тази теза на Еванс, обаче не взима предвид останалите възможни устройства, през които може да бъде достъпна информацията в интернет – като лаптопи, PC-та и други.

Връзката с рисковия капитал

Втората взаимовръзка за твърдението му, че САЩ вече нямат контрол върху глобалната мрежа е рисковият капитал, с който се финансират иновационни компании. Според извадените от него данни, Щатите доминират в този метод за насърчаване на технологичния напредък до 2018 г. Тогава за първи път, глобалния рисков капитал надвишава по обем американския. През 2019 г. има спад в първия, но нивата са изравнени.

С други думи, иновациите, особено във високите технологии, където са характерни рискови инвестиции вече не са привилегия само за щатски компании. Практиката се възприема все по-силно в останалата част от света, включително в Европа и България.

Тук Еванс не взима предвид, другите начини за насърчаване на инвестициите. Като например различните механизми, които китайската държава предоставя за финансиране или за развитие на продуктите на местния пазар. Това е един от ключовете за успеха на компании като TikTok, Huawei, Xiaomi и др.

Американците в ролята на европейците

Еванс прави ключово заключение – онлайн продуктите и тенденциите вече не се правят в САЩ и съответно не по мярка на американците. С което анализаторът се опитва да обясни агресивната политика на Вашингтон спрямо нашумялата китайска социална мрежа TikTok. Разработчикът ByteDance я е създал първоначално за пзара в Китай, местните регулаторни и потребителски специфики. Които той впоследствие адаптира за останалия свят.

Това не се нрави на управляващите в САЩ, въпреки, че потребителите по света и дори техните собствени харесват TikTok, след като социалната мрежа доминира всички мобилни платформи през тази година.

„TikTok запознава американците с дилемата, с която европейците се сблъскват от 20 години насам – много от техните граждани ползват интернет платформа създадена някъде навън, която изобщо не се съобразява с културните или законови норми, с които те са свикнали“ Бенедикт Еванс

Еванс прави и много добро сравнение – сега американците ще разберат как се чувстват всички останали от 1994 г. досега. Когато интернет и услугите около него се правеха изцяло в САЩ за местните потребители.

„TikTok запознава американците с дилемата, с която европейците се сблъскват от 20 години насам – много от твоите граждани ползват интернет платформа създадена някъде навън, която изобщо не се съобразява с културните или законови норми, с които те са свикнали“, коментира Еванс.

Регулациите на помощ

Според него, именно загубата на контрола над интернет, в момента кара американските политици да се опитват да регулират пазара. Причината е, че вече останалите го правят. Пекин изгради Великата китайска интернет стена, като цялото онлайн съдържание в страната трябва да отговаря на определени изисквания, в противен случай се филтрира и не допуска до пазара.

Европейският съюз прави леки опити, които ще се задълбочат през следващите години. Русия и Индия също. Ред е на САЩ, като Вашингтон вече взе на прицел своите собствени технологични гиганти. Проблем обаче ще е, ако с бъдещите мерки не отреже допълнително конкурентоспособността си, вместо да я насърчи.

The post Това ли е краят на американския интернет appeared first on TechTrends България.

На върха на финтеха

Последната инвестиция от 500 млн. долара идва основно от базираната в САЩ компания за рисков капитал TCV (Technology Crossover Ventures). От Revolut допълват, че в този кръг на финансиране участват и доста от предишните инвеститори. Те са доста като брой и сравнително малки като имена няма информация някой от тях да има по-доминиращо участие.  Списъкът включва Greyhound Capital, Draper Espirit, Index Ventures и много други. В първите години, Revolut привлича и грантово финансиране по програма на Mastercard.

Общият привлечен капитал на компанията възлиза на 836 млн. долара. При оценка от 5.5 млрд. долара, Revolut твърди, че е една от най-скъпите финтех дружества в света към момента. То отчита силен ръст на общия брой клиенти, като през 2019 г. той е 169%. От компанията допълват, че активните дневни потребители нарастват с 380%.

Как точно се отразява това на финансовите резултати на Revolut е малко по-трудна задача. Компанията е частна, не е излязла на световните борси и обяви своя счетоводен отчет за 2018 г. едва в края на миналата година. Общите приходи се утрояват и достигат 58.2 млн. британски лири.

Revolut отчита удвояване на загубата, която скача от 14.8 млн. лири на 32.8 млн. лири. Причината е в агресивната експанзия на услугите и продуктите на компанията по света. Revolut добави редица държави, в които оперира, като разширяването продължава и до момента.

Пари за години напред

Огромната пропаст между приходите, загубата и привлечения капитал, означава, че компанията в момента тепърва развива бизнес модела си. Свежите средства според Revolut ще се използват за укрепване и подобряване на настоящите услуги и продукти, както и за предлагането на нови такива. В плановете влизат кредитиране на физически и юридически лица, добавяне на спестовни сметки с висока лихва, които да не са достъпни само във Великобритания и др.

Revolut прави мащабно разширяване, което включва не само разходи по нвализане на нови пазари, но и редица други. Компанията разработва нови услуги, продукти и назначава нови кадри с бързи темпове. Revolut обяви, че за нея работят постоянно над две хиляди души, като сред тях има и редица големи експерти в областта на предприемачеството и финансовия свят.

Добавянето на нови клиенти и продукти може да засили приходите. Предвид темповете на растеж, няма да е изненада, ако и оперативната загуба на компанията продължи да се увеличава. Така, реално средствата ще са необходими, дружеството да запази стабилност, независимо, че гори пари. Размерът от 500 млн. долара е повече от достатъчен, да се постигне значителен мащаб и да се осигури работата на компанията поне още няколко години.

Надеждата е дотогава, в един момент приходите от оперативна дейност да се окажат достатъчни, за да могат да покриват разходите. В противен случай, може да се изпадне в ситуацията на Uber, чиито бизнес модел се оказа неподходящ в силно регулаторна среда и компанията продължава да гори пари, независимо от огромната си пазарна оценка и привлечен капитал.

The post Revolut набра нови 500 млн. долара финансиране appeared first on TechTrends България.

Доминират основно позитивни и приповдигащи новини, граничещи с рекламно съдържание. Негативните новини, независимо дали са обективни или не, са посрещани на нож, а авторите им обвинявани едва ли не, че са против прогреса.

По един доста естествен начин този начин на мислене се пренесе донякъде и в България. Голяма част от информацията за българската стартъп екосистема е изцяло положителна и погледната само от гледната точка на предприемачите. Която в доста случаи може да не най-обективната.

В САЩ изтрезняването дойде, макар и с доста закъснение и на цената на милиарди долари инвестиции, под формата на откровено измамен стартъп Theranos, „еднорози“ с бизнес модел, който може да не издържи теста на времето в лицето на Uber и изправения почти пред фалит WeWork.

Донякъде такъв пример вече имаме и в България. Онлайн магазинът за свежи хранителни продукти Farmhopping затвори врати. Компанията обяви в четвъртък, че от 4 октомври вече няма да приема поръчки и парите по всички заявени за тогава ще бъдат възстановени.

Обновена на 28 юли 2020 г.: Платформата на Farmhopping получава втори шанс и възобнови дейността си, като през пролетта на 2020 г. влезе в съдружие с фермерския кооператив „SIS Кооп“.

Сбогуване с достойнство

За разлика от изброените по-горе примери отвъд Океана, Farmhopping прекрати дейността си с гордо вдигната глава. В откровен блог пост, главният изпълнителен директор на компанията Росица Митова, не търси причините в провала в лоши инвеститори, глупави клиенти или просто да обвини българската бизнес среда. Тя признава, че Farmhopping не е преценила обема на пазара и решението да не се инвестира в дългосрочен работещ бизнес модел.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“, пише Росица Митова в блога на компанията.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“ Росица Митова, Farmhopping

Смели думи, особено предвид факта, че това са два от трите основни проблема, пред които се изправя всеки един български предприемач. Липсата на голям локален пазар е една от водещите спирачки пред компаниите, които се опитват да развият местни продукти или услуги.

Бизнес моделът е проблем, с който се сблъскват дори щатски предприемачи. Много хубав пример за това е Uber, който допреди да излезе на борсата беше смятан, за едно от чудесата на Силициевата долина. Все повече обаче възможността му да излезе на печалба се поставя под въпрос от инвеститорите и анализаторите.

Третият проблем е липсата на ясна визия, тъй като предприемачите не винаги успяват да фокусират вниманието си към ясен основен бизнес.

Росица Митова признава, че именно първите две предизвикателства са довели до края на Farmhopping.

Не става само с потребители

Какво все пак представлява прекратилата своята дейност компания? Farmhopping беше онлайн платформа, която предоставя на крайните потребители да пазаруват свежи хранителни продукти директно от малките производители. Възможността да получиш истинска и чиста храна от някоя бутикова ферма директно до дома си в рамките на два дни е доста добра идея.

Според Росица Митова, във Farmhopping участваха над 600 ферми и малки производители. Над 20 хил. са регистрираните потребители, от които поне шест хиляди са били активни на платформата. Farmhopping дори отваря физически магазин в София, който ще продължи работа и след затварянето на платформата. Всичко това е изградено за пет години, но се оказва недостатъчно, за да може компанията да излезе на печалба.

„Не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар Росица Митова, Farmhopping

Вместо това, компанията генерира загуба след загуба и в един момент просто привършва капитала и привлечените инвестиции.

„Макар, че предизвикателствата не ни плашат, не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар“, продължава Росица Митова.

Изгаряне на инвестициите

На пръв поглед 2018 г. е доста силна за Farmhopping, през нея тя увеличава значително приходите си. Тогава реализира постъпления от 1.1 млн. лева, но и загуба от 465 хил. лева. Проблемът е, че последната започва да се натрупва, като през 2017 г. приходите са близо три пъти по-малко от 410 хил. лева, но негативния резултат е в размер на 600 хил. лева.

Плановете на компанията бяха към края на 2018 г. да започнат да излизат на оперативна печалба, което явно не се случва. Вместо това загубата продължава да набъбва. За период от само три години тя надхвърля 1.2 млн. лева.

Което постепенно изяжда привлечения капитал. Към края на 2017 г., Farmhopping си е осигурила финансиране от над 500 хил. евро. Основният инвеститор е фондът Eleven, от когото са поне 100 хил. евро. Пари осигурява и Seedcamp, както и няколко бизнес ангела от България и Великобритания.

Фалитът на Farmhopping може да се разгледа като много добър и полезен урок за българската стартъп екосистема. Защото развиването на всеки един бизнес е маратон, а не спринт и трябва да се мисли доста в дългосрочен план. При положение, че платформата получава доста големи средства за българския пазар за да осъществи идеята си, тя пак не успява. Но поне има смелостта да го признае и да се ориентира към драстично свиване на бизнеса си в рамките на физическия си магазин в София.

The post Краят на българския Farmhopping appeared first on TechTrends България.

Все по-голямо финансиране

Това рекордно финансиране се дължи не само на големия брой транзакции, които правят рисковите инвеститори. Но и на крупните суми, които някои компании набират само рамките на един кръг от привличане на капитал. Все повече сделки инжектират по над 100 млн. долара еднократно. Само през юли миналата година е имало над 60 такива транзакции. Такива огромни сделки съставляват 56% от обявените рундове за финансиране, които следи Crunchbase.

Доминация на САЩ и Китай

Друга интересна тенденция е в голямата диспропорция между финансирането, което два пазара привличат и останалата част от света. САЩ и Китай, буквално доминират в набирането и осигуряването на рискови капитали. Компаниите базирани в тези две държави съставляват около 75% от всички дружества, които са привлекли рисково финансиране. През първото шестмесечие на 2018 г. Китай дори успява за първи път да изпревари САЩ по брой, фирми, набрали частно финансиране.

Забавянето на китайската икономика и разпалването на търговската война между двете страни, се отразява веднага на потока на рискови инвестиции. През последното тримесечие на 2018 г. съотношението между броя на фирми, набрали такъв капитал става 53% за американските дружества срещу 21% за китайските. Предвид нестабилната търговска ситуация, през новата година може да наблюдаваме допълнителен отлив на VC към най-голямата азиатска икономика.

Пълният доклад на Crunchbase можете да прочетете тук.

The post Рисковите инвестиции достигат рекорден връх през 2018 г. appeared first on TechTrends България.