Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.

The post Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Доста експерти посрещнаха идеите на Европейската комисия (ЕК) с доза скептицизъм. Но амбициите на управляващите на Стария континент вече дадоха ефект по отношение на регулиране на могъщия телеком сектор, защо да не успеят и с технологичния. Маргрете Вестагер е сред политиците, които си поставиха за цел да постигнат именно това. Като европейски комисар по защита на конкуренцията, тя е ангажирана именно с пресичането на антимонополните практики на IT гигантите в Европа. Технологичното издание TheVerge провежда интервю с нея, като неговата преразказана версия представяме тук.

Кои са големите дела в Европа в момента в IT сектора?

Вестагер коментира, че миналия петък (18 март) са започнати нови разследвания за антимонополни практики срещу Google и Facebook, които носят кодовото име Jedi Blue. Така самите те са обозначили споразумение между тях от 2018 г., което е имало за цел да унищожи конкуренцията в областта на онлайн рекламата за сметка на интернет гиганта. Срещу социалната мрежа също се води разследване по същия въпрос с рекламата.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

ЕК има още започнати няколко дела и срещу останалите големи в IT сектора. Три срещу Apple за музикалните стрийминг услуги, за 30% комисионна на приходите в AppStore, както и срещу самия онлайн магазин и накрая. Последното е за Apple Pay и невъзможността на търговци и потребители да ползват алтернативи. Брюксел разследва по два случая Amazon – единият е свързан с достъпа на компанията до данните на малките търговци и използването им срещу самите тях. Другият е свързан с веригата им за доставки.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“, коментира накрая Вестагер.

С пожелание за по-добри резултати

Еврокомисарят коментира, че нарушенията на технологичните гиганти са систематични. Тоест, те не са изолирани случаи, а напротив – редовни практики, които са част от техния бизнес модел.

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“, коментира Вестагер. Тя допълва, че именно поради тази причина е създаден Законът за Цифровия пазар. Той предлага прости и основополагащи правила, които да се борят с подобни недостатъци на пазара. Еврокомисарят не навлезе в детайли и конкретни примери, как новата законова рамка ще промени това. Тя единствено обяви, че чрез нея ще се определя кои компании са достатъчно значителни, за да могат да носят по-голяма отговорност и съответно да са обект на по-значителни регулации.

Тя потвърди, че в някои случаи, тези компании предпочитат да си платят глобите, но да продължат с порочните практики. В случай с Нидерландските власти, Apple плаща всяка седмица по 5 млн. евро, но не променя своите условия за App Store. С което затвърди идеята, че трябва по-системен подход към подобни практики. Но също така, че Брюксел трябва да действа бързо, за да приложи новите регулации.

„Ако подобни незаконни действия бъдат ненаказани дори за кратко време ще пострадат конкуренцията и потребителите – при това доста“, коментира тя.

Възможностите на Закона за цифровия пазар

Вестагер коментира, че Законът за цифровия пазар обхваща както платформите, така и самото съдържание онлайн. Приоритетите на ЕК са да се предоставят безопасни продукти в интернет и потребителските права да бъдат защитени, като хората могат ефективно да подават жалби и оплаквания. Когато става дума за самото съдържание, тук рамката е разделена на две части, които покриват двете страни на една и съща моента.

Първата е свързана с премахването на незаконното съдържание онлайн. Второто е насочена към създателите на подобни онлайн продукти – те да могат да имат механизми за обжалване и арбитраж ако се случи това с тях. Интернет платформите (тоест Google, Apple, Facebook и Amazon) носят отговорност само тогава, когато се докаже, че самите те допринасят активно за разпространението на вредно съдържание.

Вестагер допълни, че обратната връзка от потребителите е ключова при определянето на кое да се премахне от интернет пространството и кое – не. Арбитражът дава възможност да се прегледа наново и така да се избегнат морални парадокси в една „изключително сива зона, където е трудно да се определи, кое е законно и кое не е“.

Координация със САЩ

В САЩ основните защитните за затягане на регулациите на IT гигантите доста често дават за пример практиките на Европейския съюз. Най-вече с главната директива за опазване на личните данни, позната като GDPR. Случаят с Jedi Blue доказва, че Брюксел също черпи вдъхновение от другата страна на Атлантическия океан, като тази практика е разкрита от антимонополно дело в щата Тексас.

Вестагер, коментира, че „има определено чувство на напасване“ между САЩ и Европа. Тя допълни, че макар да няма единен антимонополен орган в света, се забелязва единен стремеж към отварянето на онлайн пазара повече отколкото е в момента. Същото според нея важи и за Австралия, Индия и Южна Африка, където подобни разследвания са започнати.

Европкомисарят потвърди, че има доста силно сътрудничество между нейните и американските ѝ колеги. Освен диалог има и изградени първични структури за изграждането на подобни политики.

Как се контролират метавселените, криптовалутите и NFT

Един от проблемите свързан с метавселените е, че те все още са повече на хартия, отколкото на практика. С това изказване е съгласна и самата Маргрете Вестагер. Тя допълни, че в момента се разширява техническото ноу-хау на самата Европейска комисия. Чрез него ще има готов капацитет и инструменти, за да посрещне подобни предизвикателства в бъдеще.

По отношение на криптовалутите, за момента ЕК ги следи от финансова гледна точка. От технологична гледна точка се изследва идеята за изграждане на дигитално евро, но то ще бъде подчинено на централизирания подход, за разлика от биткойн, например. Според Вестагер, те нямат отношение към конкуренцията засега.

Ситуацията с незаменяемите дигитални токени (NFT) е такава, че в Брюксел все още не са получили сериозно оплаквания от тях. Вестагер само подчерта, че не се знае какви специфични случаи могат да се формират в бъдеще.

The post Маргрете Вестагер – Има системни проблеми в IT сектора и предлагаме системни решения appeared first on TechTrends България.

Логично, компаниите, които чиито модели бяха замесени отрекоха всички обвинения. Както ще видим, част от обвиненията покриват технически изисквания, с които китайските производители са принудени да се съобразяват, когато продават на родна почва. Просто тези функционалности не са активни в регионите извън Китай.

Литовското разследване

Националният център по киберсигурност на Литва взима три 5G модела – Huawei P40, Xiaomi Mi 10T и OnePlus 8T. След което започват да преглеждат техните функции за надежден обмен на данни или други пропуски, които могат да доведат до изтичане на такива.

От трите, смартфонът на Xiaomi е с най-много въпросителни относно сигурността на данните, следван от опасения при Huawei. OnePlus не привлича интереса на литовските експерти, като според тях, при него няма потенциални проблеми със сигурността на данните.

Xiaomi създава притеснения покрай своя браузър по подразбиране Mi Browser, който се оказва, че има функционалност за филтриране на съдържанието и облачните услуги Xiaomi Cloud. При Huawei, очаквано това е отделният магазин за приложения AppGallery, който беше създаден, за да компенсира липсата на Google Play при устройствата на китайския гигант.

Браузър с екстра възможности

Mi Browser е най-интересното разкритие на литовските експерти. Той има вградена функционалност да филтрира определен тип съдържание и то за определен тип потребители. Според разследващите, това дава предпоставка за налагане на цензура и ограничаване на свободата на словото. Например, да се блокира съдържание, което включва определени ключови думи, като „Свободен Тибет“, „Тайван“ и др. чувствителни за китайските власти теми. Това е задължително изискване за производителите, ако искат техния софтуер да се предлага в Китай.

Литовските експерти признават, че функцията е деактивирана за устройствата на Стария континент, но изразяват опасения, че тя може да се активира дистанционно. В случая, конфигурационните файлове за нея са заложени в сървъри на Tencent в Сингапур, които Xiaomi ползва активно. Китайският гигант потвърди, че тази функционалност не е активна на други пазари извън местния. Любопитно е, че след регистрация в програмата Xiaomi User Experience – данните от Mi браузъра се препращат на две места. Едното е в европейските сървъри, другото са тези в Сингапур.

Обичайният заподозрян Huawei

Изненадващо в разследването на Литва Huawei заема второ място по опасения за киберсигурност. Китайският гигант е традиционният обект на подобни атаки от страна на САЩ и някои от най-верните им съюзници. „Прегрешението“ сега е AppGallery и фактът, че целия софтуер на P40 минава през този магазин. Още при появата му, някои специалисти по киберсигурност предупреждаваха, че всичко извън лицензирания Android и Google Play може да крие опасности.

Основната причина за това е процесът по одобрение от страна на американския гигант, което дава поне някакви гаранции, че приложенията не са вируси. Литовските специалисти сега предупреждават, че ако някоя програма не бъде намерена в AppGallery, магазинът препраща към друг, откъдето то да бъде свалено. Това увеличава рискът от потенциален пробив през компрометирани приложения. От друга страна е начин на Huawei да компенсира липсата на някои от популярните такива в своя магазин.

Лесно преодоляване

Изводите от доклада са едновременно интересни, но не са повод за паника. Както споменахме, за рисковете при AppGallery се знаеше от самото пускане на магазина. Опасенията многократно са опровергавани от Huawei, а и досега не са твърдо потвърждавани от киберспециалистите.

За проследяващите алгоритми в различните китайски софтуери – също. Последните обикновено са деактивирани извън Китай. Има изключения, но те са редки случаи. Например, партида смартфони Nokia, които при включване директно изискват регистрация в Китай. Причината, е че тези модели са били предназначени за този пазар и са били доставени по грешка в Европа.

Xiaomi лесно може да се преодолее проблема – просто се инсталира алтернативен браузър. За китайските производители като цяло може да се избегне регистрацията към облачните им услуги. Това не винаги може да бъде решение, като например за фитнес гривните такава стъпка е задължителна. При Huawei имаме по-сериозен проблем, тъй като моделите им от последните две години нямат много алтернативи, които не са под контрола на китайския гигант.

Трябва да се отбележи и факта, че Google и Apple също изнасят данните си в свои центрове за данни. Европейските регулации намалиха теча на информация отвъд Стария континент, но това не пречи на някои компании да се опитват да ги заобикалят частично.

The post Опасни ли са за киберсигурността смартфоните на Xiaomi и Huawei appeared first on TechTrends България.

Силното присъствие на Fitbit в Западна Европа накара Европейската комисия (ЕК) да започне задълбочено разследване за начина по който ще се използва тази информация. Антимонополните власти в Брюксел ще разгледат дали Google няма да се изкуши да злоупотреби с новопридобития океан от здравни данни на европейци.

Действията на ЕК идват по-малко от седмица, след като главният изпълнителен директор Сундар Пичай беше изслушван от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ по теми свързани с господстващо положение на пазара за онлайн услуги. С което се засилва регулаторния натиск около Google. Това не е и първото активно разследване, което води Брюксел, срещу щатската компания.

Нетипичен случай

Опасенията на ЕК не са безпочвени, като интернет гигантът използва всякаква информация за различните потребители, за да може да доставя насочена реклама. Именно това са и опасенията на европейските антимонополни органи. Казусът е повече от интересен, защото не е често явление, ЕК да разследва сливане между две компании базирани в САЩ.

„Нашето разследване има за цел да се увери, че контролът на Google на тази информация няма да подкопае конкуренцията“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

Зам.-председателката на ЕК и еврокомисар по конкуренцията Маргарет Вестагер обяви, че употребата на подобни носими устройства ще се увеличава на Стария континент. Както и експоненциално ще расте информацията, която те генерират.

„Тези данни, съдържат ключови детайли относно здравното състояние и активността на потребителите на подобни устройства“, коментира еврокомисар Вестагер. „Нашето разследване има за цел да се увери, че контролът на Google на тази информация няма да подкопае конкуренцията“.

Доминиращият играч

Основните опасения на Брюксел са, че интернет гигантът ще използва новопридобитите данни за подсилване на своя рекламен бизнес. В редица европейски държави и в САЩ, Google и Facebook държат около 60% от онлайн рекламата. Вкарването на допълнителна потребителска информация, може да увеличи предимствата на компанията от Маунтиън Вю в този сегмент.

Заключенията на ЕК са, че Google е с доминиращ дял в интернет търсенето в целия Европейски съюз. Компанията е със силна пазарна позиция в дигиталната реклама и подобни платформи в рамките на ЕС. Освен това Брюксел ще разследва дали сливането на данните на Google и Fitbit ще повлияе на конкуренцията в дигитализирането на здравеопазването – процес, който тепърва започва в Европа. Както и дали компанията ще може да навреди на своите конкуренти, чрез господстващото си влияние чрез мобилната платформа Android.

Google отрича подобни намерения

Google отговаря в кратък блог пост, че сделката е сключена с цел придобиване на ноу-хау и портфолиото за устройствата на Fitbit, а не за данните. Като интернет гигантът не възнамерява да ги използва в своите рекламни платформи.

Щатската компания допълва, че са предложили на ЕК добавянето на обвързваща клауза, която да засегне начина по който се ползва тази информация. Както и, че Google ще даде възможност на потребителите на Fitbit дали да запазват, изтриват, прехвърлят и пр. техните данни.

Към всичко това, интернет гигантът добавя, че конкуренцията в предоставянето на подобни услуги от носими устройства, като умни часовници и фитнес гривни, е повече от „разнообразна“. Google изброява част от производителите на този пазар, като Apple, Samsung, Garmin, Fossil, Huawei, Xiaomi и др.

The post Европа разследва сделката между Google и Fitbit appeared first on TechTrends България.

Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

The post Възход и падение на финтех гиганта Wirecard appeared first on TechTrends България.

ЕК ще провери правилата и действията на Apple в App Store и в разплащателната система Apple Pay. Проверяващите се притесняват, че Apple може би не предлага равни правила за всички и дава превес на своите услуги спрямо директни конкуренти. Разследването е следствие и на оплаквания на Spotify и дистрибутор на е-книги, който не е споменат по име в официалното съобщение. Според The Verge обаче това най-вероятно е Rakuten, които вече подадоха жалба по-рано тази година.

Пречи ли се на конкуренцията

Мобилните приложения фундаментално промениха начина на достъп до съдържание. Apple определя правилата за тяхното им разпространение до потребителите на iPhone и iPad“, коментира еврокомисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер.

Според нея, Apple е приела роля на „пазач“, когато става дума за разпространение на приложения и съдържание до популярните устройства на компанията. Което налага да се провери, дали тя не се възползва от това положение, за да наложи своите услуги.

„Трябва да се уверим, че правилата на Apple не нарушават конкуренцията в пазари, където Apple се съревновава с други приложения, например с музикалната си услуга Apple Music или Apple Books“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да се уверим, че правилата на Apple не нарушават конкуренцията в пазари, където Apple се съревновава с други приложения, например с музикалната си услуга Apple Music или Apple Books. Затова реших да разгледаме отблизо правилата на Apple App Store и дали те са според правилата на ЕС за конкуренция“, допълни Маргрет Вестагер.

Един от проверените елементи ще бъде системата за покупки вътре в приложенията. Apple взима 30% дял от всички абонаменти, които са направени през тази система, но се твърди, че не позволява на приложенията да използват други методи за абонамент и да заобиклят това плащане. Ще се провери и доколко потребителите са информирани за алтернтивните възможности за поръчка и плащане извън рамките на приложенията.

Това попада пряко в оплакването на Spotify. Компанията вече повече от година обръща внимание на проблема и твърди, че така губи пари и се пречи на потребителите. Подобна жалба беше пратена и през март 2020 г. от „дистрибутор на електронни и аудиокниги“.

Тази седмица Apple обяви, че App Store вече е икономика за над 500 млрд. долара. Толкова пари са били прехвърлени миналата година в транзакции в различните приложения и услуги, които се предлагат в онлайн магазина.

Кой може да плаща и как

Втората проверка на ЕК е спрямо услугата за мобилни разплащания Apple Pay. Заради коронавируса има ръст на моблните плащания в Европа, но според ЕК Apple Pay може би не дава равни възможности на всички.

„Изглежда, че Apple определя условията как Apple Pay да бъде използвана в приложенията и сайтовете на търговците. Тя резервира и функцията „докосни и пусни“ на iPhone само за Apple Pay“, коментира Вестагер, цитирана от The Verge. „Важно е мерките на Apple да не пречат на потребителите и да не им отнемат ползите от новите платежни технлогии, включително по-добър избор, качество, иновации и конкурентни цени“.

Вестагер визира наличието на NFC чип в iPhone, който обаче може да се използва само от Apple Pay. Така конкурентни платежни приложения, включително на банки, не могат да предложат безконтактно плащане, освен ако не е през Apple Pay. Заради това решение на Apple още преди няколко месеца в Германия започна да се подготвя закон, който да задължи компанията да направи NFC функцията достъпна за всички.

Доволни и недоволни

Очаквано, Apple не е особено ентусиазирана от случващото се. Пред The Verge компанията дава доста остър отговор:

„Разочарващо е, че Европейската комисия се вслушва в безпочвени оплаквания от шепа компании, които просто искат безплатно возене и не искат да играят по същите правила като всички останали. Не мислим, че това е правилно. Искаме да поддъжаме равноправно игрално поле където всеки с упоритост и добра идея може да успее“, казва говорител на компанията.

Все пак Apple допълва, че ще използва възможността да покаже, че е права. „Нашата цел е ясна – нашите клиенти да имат достъп до най-доброто приложение или услуга, която искат, в сигурна и защитена среда. Привествваме възможността да покажем на Европейската комисия всичко, което сме направили, за да направим тази цел реалност“, допълва Apple.

Spotify очаквано е по-доволна. „Приветстваме решението на Европейската комисия да разследва официално Apple и се надяваме, че те ще действат бързо, за да гарантират честната конкуренция в iOS за всички участници в дигиталната икономика“, казва компанията.

The post ЕК започна две проверки срещу Apple appeared first on TechTrends България.

Предварителни действия

ЕК е изпратила въпроси към двете компании, като част от предварителната фаза на потенциално разследване на регулатора срещу тях. Информацията, която се изисква от Facebook и Google е да предоставят повече подробности от начина по който те събират, съхраняват и обработват големите масиви от данни за своите потребители. Както и методите им за монетизация.

Брюксел се опасява, че двете компании използват морето от информация за различни користни цели, включително и за спиране на развитието на потенциални конкуренти.

„Разследванията обхващат методите за събиране, обработване и монетизиране на данните, включително и ползването ѝ за рекламни цели“, обявиха от ЕК, цитирани от Reuters. Агенцията цитира още документи, които разкриват малко повече подробности за отделните дейности, които европейските регулатори ще разглеждат за двете компании.

При Google, Брюксел ще разглежда данни свързани с услугите на търсачката, онлайн и насочената реклама, инструменти за логване, интернет браузъра Chrome и други. За Facebook, ЕК ще насочи вниманието си към програмния интерфейс (API), който позволява на трети компании да извличат данни от социалните мрежи и достъп до други техни функционалности. Регулаторът е изисквал още информация за рекламните и маркетинг инструменти на интернет гиганта.

8 милиарда не стигат

Facebook, Google, Amazon и останалите големи технологични компании са подложени на увеличаващ се регулаторен натиск не само в Европа, но и в САЩ. Засиленият контрол на IT сектора, особено в онлайн икономиката е все по-важна тема в политическия живот във Вашингтон и започна да се превръща в основа на някои кандидат-президентски кампании. Европа вече взима активни действия срещу някои от технологичните компании. Ако преди повече от десетилетие на мерника на Брюксел беше застанал Microsoft, то сега Google е новият им любимец.

Разследването на ЕК идва месеци след, като вече антимонополните регулатори на Стария континент наложиха общо над 8 млрд. евро глоби на интернет гиганта от 2016 г. насам. Самият Google гигант беше заделил 5 млрд. долара през 2018 г. за разходи свързани единствено с глобите в Европа.

Последната санкция е от март на стойност 1.49 млрд. евро, като беше свързан със злоупотреба с монополно положение, за предлагането на ексклузивни реклами през платформата AdSence в търсачката ѝ.

Facebook досега избягваше подобни мащабни разследвания в Европа, но след скандала с изтичането на данни от агенцията Cambridge Analytica, от което бяха засегнати и потребители от Стария континент, беше въпрос на време, регулаторите в Брюксел да ѝ обърнат по-сериозно внимание. Европейският съюз прие затегнати регулации за защита на личните данни (директива позната повече със съкращението ѝ – GDPR), за които се смята, че социалната мрежа не отговаря напълно. Властите в Ирландия вече констатираха нарушения през лятото.

The post Европейската комисия започна ново разследване срещу Google и Facebook appeared first on TechTrends България.

Действията на двете правителства идват на фона на обсъждането на подобни мерки от страна на САЩ спрямо технологичните гиганти. Някои политици, като сенатор Елизабет Уорън призоваха открито за потенциалното разцепване на Google, Amazon, Facebook и Apple. Конкретните действия все още се ограничават само с предварителни разследвания за злоупотреба с монопол от страна на регулаторите срещу тях.

Ударът от страна на Франция и Великобритания идва като част от кръстосания огън на който са подложени технологичните гиганти. Което не изключва подобни действия да се пренесат впоследствие и на ниво Европейски съюз.

Френският данък

Долната камара на парламента във Франция одобри в четвъртък иновативният данък, който е насочен срещу дигиталните корпорации, пише Deutsche Welle. Той трябва да засегне около 30 компании, като освен обичайните заподозрени от САЩ, са включени дружества от Китай, Германия, Испания, Великобритания и дори Франция. Сред посочените примери са Amazon, Google, Facebook, Apple, Uber, Airbnb, Booking.com и Criteo. Последният е френска онлайн компания.

Данъкът ще включва 3% върху приходите от дигитална реклама, която се осъществява в рамките на Франция

Данъкът ще включва 3% върху приходите от дигитална реклама, която се осъществява в рамките на Франция. Той се описва като „фискална справедливост“, тъй като доста от онлайн гигантите избягват да плащат данъци чрез сложни счетоводни практики, като използването на регистрации в страни, където няма налог върху печалбата или той е близък до нула.

По изчисления на френската преса, това може да донесе по около 500 млн. долара на година. Новият данък трябва да премине през одобрение на френския сенат преди да влезе в сила. Той се разглежда с интерес от други европейски страни, като Германия. На ниво ЕС той трудно може да бъде приет, заради нуждата от пълен консенсус между държавите-членки. Някои, като Люксембург и Северна Ирландия, които са с исторически ниски нива на корпоративните данъци, се противопоставят категорично на подобна практика.

Британското разследване

Буквално в същия ден, когато Франция прие новия данък, Великобритания започна разследване срещу Google и Facebook, съобщава Bloomberg. То има за цел да определи, дали двете компании не доминират прекалено много пазара за дигитална реклама. Както и чрез своето влияние дали не потискат потенциална конкуренция.

Ако бъде установено такова положение, британските регулатори могат да поставят двете компании под специален режим, в който да се контролира по определяне на цените на рекламите и рекламните кампании. Също ще се разгледа начина по който се контролира информацията, която Google и Facebook притежават. И дали тя не представлява допълнителна бариера за потенциални конкуренти.

В краен случай, британският регулатор може да реши да разцепи бизнеса на Google и Facebook на Острова

Британският регулатор дори намеква за потенциално налагане на мерки, като разцепване на бизнеса на компаниите в страната. Такава мярка вече се предлага от някои щатски политици. Великобритания не е първата държава, която прави подобно разследване. Такива вече са в процес във Франция и Германия, а на ниво ЕС вече има отделни срещу Google.

Така, тези нови развития добавят допълнителен регулаторен натиск върху технологичните гиганти. Като тенденцията е най-вероятно той да се усилва през следващите месеци и години.

Битката за гейминга

Докато двете държави почти в унисон взимат на мушка онлайн гигантите, между тях има интересна динамика от последните дни. Сферата отново е технологична, но става дума за гейминга или по-точно двете страни влизат в битка за привличането на разработчици.

Френското правителство обещава данъчни облекчения, държавни субсидии и заеми, в кампания наречена Join the Game, пише The Guardian. Тя има за цел да привлече британски гейм разработчици да преместят част или напълно своите операции на Стария континент в случай на достигане на договорка за излизането на Великобритания от ЕС.

Франция се опитва да бетонира своята позиция на ключово място за гейм индустрията

Франция има силни позиции в индустрията за видеоигри. Две от тях –  Gameloft и Ubisoft – са водещи разработчици на заглавия съответно за мобилни устройства и РС и конзоли. Те разчитат на свои студиа или подизпълнители, които все още оперират на Острова. Стремежът на Франция е да ги изтегли напълно от Великобритания.

Щедри обещания, като 30% данъчни облекчения или до 6 млн. евро на година, по-лесно предоставяне на кредити и други са доста примамливи условия, на които някои студиа може и да не устоят, коментира още британския вестник.

The post Франция и Великобритания вдигнаха мерника на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.