Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

Действията на Брюксел идват вследствие на засилване на регулаторния натиск на Европейския съюз (ЕС) към технологичните гиганти. Както и към различни иновативни технологии, като например развитие на генеративния изкуствен интелект (AI), криптосистемите и др. Решението на ЕК може да се окаже и решаващо в друг аспект – да подтикне САЩ да предприемат подобни мерки.

Вашингтон гледа също в посока на засилена регулация срещу технологичните гиганти. От няколко години има призиви точно за разделянето на бизнесите им, за да се намали пазарното им влияние. Идеята за разцепване на Google на технологична и онлайн рекламна част също е на масата на американските политици, като вариант за решение.

Жалбата на Брюксел

ЕК в прав текста казва, че намира позицията на Google като доминантна в областта на дигиталната реклама в Европа. Това включва сървърите за публикуване и алгоритмите за продаване, в лицето на услугите Google Ads и DV360. Самото разследване обхваща периода от 2014 г. може би досега. Комисията обяснява, как Google „затварят почти напълно веригата“ в процеса по закупуване на онлайн реклама.

Системата е сравнително лесна. Самият процес се състои от няколко компонента, които играят ролята на посредници между рекламодателите и издателите. Когато някой се опитва да купи реклама той разчита на два инструмента – Google Ads и DV360. Това са основните услуги за слагане на промоции в екосистемата на технологичния гигант и едни от най-популярните. Първата е по-добре познатата, основно банерна такава, а втората е насочена най-вече към видеото. Тези, които продават рекламно място използват DFP.

Двете страни се срещат в платформата за обмяна на реклама. Тук се намесва, друг продукт на Google – AdX. Проблемът е, че другите продукти на Google Ads и DV360 фаворизират силно и разчитат почти изцяло на нея. Което я прави най-предпочитаната платформа за обмяна и кара DFP сървърите да се насочват към нея. Според ЕК, Google умишлено прави това, за да може да наложи AdX като основен посредник във веригата. След което, технологичният гигант се възползва от тази доминантна позиция и започва да иска високи такси затова.

Какво следва

ЕК обявява, че се нарушава член 102 от антимонополното законодателство на Европейския съюз, в частта за злоупотреба с господстващо положение. Комисията също така смята, че в конкретния случай трудно може да се противодейства на тази практика, тъй като Google се явява и от двете страни на веригата. Което поставя технологичният гигант в конфликт на интереси.

В самата жалба не се споменава директно за разделяне на бизнеса, но той се подразбира и изказва пряко в прилежащия ѝ контекст. Тъй като ЕК смята, че има нарушения по член 102, в него е директно упоменато, че тази практика трябва да бъде прекратена. Действията може да включват и задължаването на Google да предприеме структурни промени. Които вече предполагат разделянето на части от бизнеса ѝ. ЕК подчертава, че този сценарий ще се приложи само ако няма други ефективни методи за прекратяването на порочната практика.

Във всички случаи процесът ще бъде дълъг и продължителен. Google има възможност да предостави допълнителна информация и да отговори на жалбата на ЕК. Разследването ще продължи, като се разгледа тезата на технологичния гигант.

Потенциалните последици

Google е изправена пред напълно реалистичната заплаха, ЕК да наложи на технологичният гигант да раздели своя бизнес на две част. В противен случай, Брюксел може да забрани на компанията да оперира в рамките на ЕС. От комисията не уточняват и как точно може да се осъществи това. Логичната стъпка е да се раздели AdX платформата и Google Ads с DV360.

Ако се стигне до този сценарий ефектите му може да се усетят не само в Европа. САЩ също разследват Google (и останалите технологични гиганти) за различни антимонополни практики. Някои от предложенията, включително и на висши политици, е част от компаниите да се разцепят. Причината е в силната интеграция на различни услуги в техните екосистеми. Вашингтон вече предприе и първите стъпки в тази посока.

Meta има силно присъствие в социалните мрежи, като Facebook, Instagram и WhatsApp. Amazon доминира при онлайн търговията и облачните корпоративни системи. Apple има силна и затворена екосистема, която комбинира софтуер, хардуер, услуги и редица платформи. Google контролира онлайн търсенето, операционната система Android и други облачни услуги. Заедно Meta и Google контролират около 60% от приходите от онлайн реклама в световен мащаб. На някои пазари, този дял е дори доста по-голям.

The post ЕС иска да разцепи Google на две appeared first on TechTrends България.

Те ще трябва да спазват новия Закон за дигиталните услуги (DSA), който влиза в сила от 17 февруари 2024 г. Според него, много големи онлайн платформи, които разполагат със значително количество потребители, ще подлежат на допълнителна регулация и надзор от страна на Брюксел. С решението от 25 април, ЕК официално вдига мерника на технологичните гиганти, като преди само се предполагаше кои точно компании ще влязат в този списък. Досега, Брюксел само заплашваше с по-строги правила тези корпорации, но сме на няколко месеца разстояние от ефективното прилагане на новите регулации срещу тях.

Това не са единствените рамки, които се очакват да спазват големите IT компании и платформи на Стария континент. В момента тече и друга битка – между европейските телекоми и технологичните гиганти, като първите искат вторите да им заплащат определени суми, за ползването на инфраструктурата. Европейският съюз (ЕС) досега заемаше неутрална позиция по темата, но към края на 2022 г. се появиха индикации за потенциална промяна на политиката.

Списъкът на Брюксел

Още с изработването на DSA беше ясно, че Брюксел ще се опита да постави в регулаторна рамка основните технологични гиганти. Най-вече Apple, Google, Amazon и Meta, както и до по-малка степен – Microsoft. Последната компания беше една от първите „жертви“ на опитите на ЕС да се намеси в бързоразвиващия се IT сектор. Затова не е изненада, че зад повече от половината 17-те платформи стоят именно тези технологични гиганти.

Списъкът на Брюксел включва онлайн пазарът на Amazon, магазинът за приложения AppStore на Apple, социалните мрежи Facebook, Instagram (двете на Meta) и LinkedIn (на Microsoft). Цели четири платформи на Google – магазинът за приложения Google Play, картографската Google Maps и тази за е-търговия Google Shopping. Логично и двете търсачки, които попадат под ударите на ЕК са Google Search и Bing на Microsoft. Като всички те бяха и все още са обект на различни антимонополни проверки от страна на Брюксел и преди да влезе в сила DSA.

Той обаче е допълнен и с още няколко интересни платформи, някои са близо до ума, а други не толкова. Платформата за е-търговия AliExpress на Alibaba, социалните мрежи TikTok, Twitter и Pinterest, чат-приложението Snapchat също влизат в полезрението на Брюксел. Към тях се присъединяват и любими сайтове на доста потребители, като този за пътуване Booking.com и Wikipedia. Единствената европейска платформа, която попада в списъка е германската за продажбата на дрехи и модни аксесоари Zalando.

Основните критерии за много големи IT платформи бяха формулирани от ЕК заедно със самия DSA. Главното изискване е да разполагат с поне 45 млн. активни месечни потребителя. Списъкът е изготвен на базата на данни подадени от компаниите към 17 февруари 2023 г.

В името на потребителите

Какво следва оттук насетне? Платформите посочени от Брюксел ще бъдат приведени под строг мониторинг и съответно държани под отговорност за спазването на по-стриктни правила при работата си в рамките на ЕС. В DSA основните направления са в предпазване на потребителите, поне така е на хартия. Компаниите няма да могат да използват за рекламни цели чувствителна и лична информация, като етнос, политически възгледи или сексуална ориентация.

Технологичните гиганти също така ще трябва да предоставят ясни и на разбираем език общи условия за ползване. Последното е доста сходно с част от регулациите, на които са подложени телекомите през последното десетилетие.

Има предвидени механизми за защита на децата и подрастващите. Освен допълнителни инструменти за предпазване на данните им, най-голямата част е забрана за ползването на информацията им за рекламни цели, както и насоченото промотиране към тях. ЕС иска засилена модерация на цялостното съдържание, като резултати от интернет търсачките, бъзро премахване на незаконно такова, но в същия момент и гарантиране на свободата на словото.

ЕК остава на върха на регулационната пирамида. Под комисията ще бъдат националните органи, които всяка държава-членка ще трябва да изгради или моделира по начин, че да може да следи за спазването на DSA на нейна територия. Срокът за изграждането на тези институции е 17 февруари 2024 г., когато влиза в сила DSA. Това е и датата, от която технологичните гиганти ще бъдат подложени на контрола на ЕС.

По-широка атака

DSA не е единственото предизвикателство, пред което големите IT компании са изправени в рамките на Европа. От края на 2022 г. се засилва и натиска от страна на телекомите да принудят дигиталните платформи да им плащат за ползването на инфраструктурата. Идеята е от доста години, но покрай пандемията и осъзнаването за значението на телеком мрежите, тя се възроди. Както от страна на операторите, така и от регулаторите.

Целта е отново големите платформи, които отговарят за основната част от трафика да плащат за това. По този начин, телекомите търсят допълнителни приходи за развитие на своите мрежи. Интернет гигантите обаче са напълно против, защото това нарушава концепцията за „мрежова неутралност“. От потребителска гледна точка също има потенциален проблем, защото тази такса ще бъде лесно прехвърлена към крайния клиент.

Има и още главоболия за технологичните гиганти. Не само ЕС, но САЩ и Великобритания все повече не гледат с добро око на потенциалната консолидация на IT пазара. Показателен момент е пропадането на мегасделката между Nvidia и ARM, която щеше да промени баланса на пазара за процесори. Сега на карта виси и придобиването на Activision от Microsoft, която може да прекрои гейм индустрията, като Великобритания вече се обяви против нея. Подобна позиция се очаква от САЩ и ЕС в близките няколко седмици.

The post ЕС срещу IT гигантите – нищо лично, просто регулации appeared first on TechTrends България.

Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.

Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.

Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.

Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.

„Кървавото писмо“

По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.

От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.

Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.

Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.

Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.

Два проекта – една цел

АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.

Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.

Предишните аргументи на правителството

Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.

При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.

Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.

МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.

The post Българските телекоми сезират ЕК за отпадането на 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

Следващите стъпки ще са преминаването на проектозакона през пленарна зала през май. След което ще започнат преговорите с отделните правителства. Концепцията трябва да премине през одобрението на ЕП, но и на всички държави-членки преди да влезе в сила.

Последствията от тази регулация ще са в няколко посоки. Повечето производители вече са възприели USB Type-C като стандарт при смартфоните, дори вече моделите от нисък клас разчитат на подобна свързаност. Проблем ще има Apple, които разчитат на своя Lightning жак за зареждане и обмен на данни. Друг аспект е, че докато правилата на ЕК влязат в сила те може да имат доста кратък живот. Причината – появата на следващото поколение стандарт в този аспект.

Предвидената регулация

Предложенията на Брюксел са сравнително прости – всички зарядни да използват като стандарт жак USB Type-C при свързване с устройството. Това ще важи за почти цялата палитра от потребителска електроника. В нея се включват смартфони, таблети, лаптопи, гейм конзоли, дигитални камери, слушалки, портативни колонки и др. Целта е да може да се необходими по-малко зарядни на потребителите и така да се намали т.нар. електронни отпадъци.

Изключение ще се прави за устройства, които са прекалено малки за интегрирането на USB Type-C. Такива може да са умни часовници, фитнес гривни и други по-миниатюрни джаджи.

Сред другите идеи са задължаването на производителите да слагат ясна информация за това дали устройствата идват със зарядно или не. Все повече смартфони идват без такива възможности в своите комплекти. Отново идеята е да се опазва околната среда (както и да се пестят разходи – бел. ред.). ЕП иска по този начин, потребителите да са максимално информирани преди да направят покупката.

Ефектът за производителите и потребителите

Вече отбелязахме, че доста от потребителите преминават към USB Type-C, когато става дума за стандарт при зареждане и пренос на данни. Дори смартфоните в нисък клас вече преминаха на него, като преди това ползваха по-стария – Type-B. Компактните лаптопи също преминават към подобен тип свързване. Мощността на зарядните също започва да се изравнява между различните устройства, което прави по-лесно използването на едно и също за тази цел.

Основният противник на тази регулация е Apple. Технологичният гигант държи на своята практика да ползва собствени стандарти при преноса на данни и зареждането на своите устройства. От 2012 г. това е популярният Lightning жак и кабел, който е стандартен за всички модели смартфони iPhone, таблети iPad и лаптопи MacBook. Apple се аргументира, че подобно решение ще навреди на иновациите и дори ще създаде повече електронен боклук, заради зарядните, които не отговарят на стандарта.

Технологичният гигант предпочита регулациите да са подобни на американските, които не са толкова рестриктивни. Apple има дълга история в битката с Брюксел. През 2009 г. Европейската комисия (ЕК) подписа меморандум с тях, Nokia и Samsung за ползването на Micro-USB порта за основно зарядно. Американската компания обаче го заобиколи, заради вратичката, която позволяваше да се ползва собствен жак, ако производителят предостави и адаптор за него. Apple спокойно продава такива отделно и до ден-днешен.

Дали е по-добре късно, отколкото никога

Един от най-големите проблеми на бюрократичната машина на Брюксел е… нейната мудност. Технологиите са сектор, който се развива сравнително бързо, докато последващите ги регулации на ЕС идват понякога с години закъснение. Работата по настоящата започва през далечната 2013 г., като една от причините е именно горчивия опит с Apple и тяхното заобикаляне на меморандума.

През 2020 г. ЕП приема резолюция за изготвяне на такива регулации, след което ЕК започва работа по тях. Две години по-късно имаме и реални резултати и приети текстове. Пълното приемане най-вероятно ще стане до края на годината.

Въпросът е не дали, а кога ще се появи нов индустриален стандарт, докато USB Type-C остарее безвъзвратно. Европейските институции след това трябва да преминат през целия този процес наново. Брюксел оставя някаква надежда за разрешаването на това предизвикателство. ЕП иска Комисията да приготви стратегия до 2026 г., с която да се гарантира съвместимост с всички потенциални нови технически стандарти, които се появят на пазара. Не е пълно решение, но все пак показва, че ЕС мисли и в тази посока.

The post Европа приближава въвеждането на единен стандарт за зарядните устройства appeared first on TechTrends България.

От технологична гледна точка, пандемията забави разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) в Европа. Затова и един от основните фокуси на ЕС е да стимулира развитието им и със средства от Плана. В един от сегментите за България ключово място заемаше идеята за изграждане на 5G свързаност на петте основни пан-европейски транспортни коридора в страната. Те ще осигурят основата, върху която след години ще могат да стъпят технологии като автономни автомобили и камиони, автоматизация, превенция на катастрофи и скоростна аварийна реакция.

След почти две години разработване, изготвяне, консултации, преработване и затъване в блатото на политическата нестабилност, българската версия за Плана за възстановяване и устойчивост беше официално приет от Брюксел. Поне това съобщи, министър-председателят Кирил Петков, часове преди официалната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Докато всички говорят за версията на Плана от октомври 2021 г., на 22 март са публикувани преработените проекти, в които за изненада на всички в телеком сектора, тези свързани с 5G целите са напълно отпаднали. Те са заменени изцяло с подмяна на държавната оптична мрежа позната под съкращението ЕЕСМ.

Индикации за това действие се появиха по-рано през този месец, като първият по-публичен е на годишната среща на бизнеса с правителството организирана от „Капитал“ на 15 март. Публикуваните седмица по-късно документи са изработени на 11 март. Последствията ще се окажат трайни, защото с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България ще се постави под въпрос запазването на лидерската ни позиция в развитието на 5G мрежите в Европа. Освен това, страната ни ще инвестира в държавна инфраструктура с минимален или никакъв ефект за бизнеса и крайните клиенти по отношение на дигиталното развитие.

Досегашните версии

Първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на българското правителство е изработен от правителството на ГЕРБ в разгара на пандемията през 2020 г. Той е постигнат след дълги консултации между бизнеса и управляващите и е представен на публично обсъждане в края на октомври на същата година. В частта за „широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“ са включени пет големи проекта. В следващите ревизии на Плана, осъществени от служебните кабинети отпада един от тях. Като през октомври 2021 г. той изглежда по следния начин:

Чрез тези проекти се обхваща пълния спектър от възможности и перспективи за страната в развитието едновременно на частна, публична, фиксирана и мобилна инфраструктура. Помощта за изграждането на 5G мрежите е ключово искане на телекомите от години, предвид факта, че новото поколение изисква огромни инвестиции. В същото време, според операторите регулациите в Европа не им позволяват да влагат толкова мащабни средства в инфраструктура.

Идеята за „селския интернет“ има за цел да се свържат места, които в други условия са икономически неизгодни и след това да се предостави мрежата на операторите да предлагат услугата на крайните клиенти. Тя е на поне десетилетие след като Европа и България имаха няколко неуспешни опита да я осъществят в миналото. В нашата страна тя се проваля, заради липсата на интерес от страна на операторите да предлагат от изградената инфраструктура до крайните клиенти. Идеята е върната обратно на масата с почти идентичния бизнес модел от преди 10 години. С една малка разлика – този път операторите подкрепят идеята и отворения бизнес модел за управлението на доставката до крайния клиент.

Последният компонент е свързан с частична модернизация на държавната ЕЕСМ. Основната част от нея е изградена през далечната вече 2005 г. Първоначалната версия на Плана включваше подмяната на активното оборудване в опорния слой, в които то е най-наложително, както и увеличение на капацитета в агрегиращия слой на мрежата.

В най-първия вариант на Плана също така фигурират и инвестиции от страна на телекомите от около 320 млн. лева. С други думи, операторите са готови да добавят още 50% от средствата, които ще дойдат по линия на Брюксел. Те ще са под формата на допълнителни инвестиции в инфраструктура, държавни такси и лицензи за радиочестоти и др.

Смяната на караула… и на плана

С идването на редовното правителство на премиера Кирил Петков посоката на развитие на тези проекти завива „рязко“, но „безшумно“. На 11 март е готова финалната версия, което става броени дни преди поставения краен срок от Брюксел 15 март. Документът обаче става публично достъпен едва на 22 март над 10 дни след като е бил готов и седмица след като е бил изпратен на Европейската комисия.

Всичките проекти свързани с мобилна инфраструктура и 5G реално отпадат в окончателната версия. В нея остават единствено два големи проекта – този за „селския интернет“ и за цялостна модернизация на държавната ЕЕСМ. Между тях се поделят по равно общо около 630 млн. лева или целия определен ресурс по това перо.

Парите за държавната мрежа са утроени спрямо предходните версии. Факт е, че тя има нужда от крещяща подмяна. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) например е изграден между 2007-2008 г. с максимален пренос при скорости от 1 Gbps. Опорният слой е съставен от оборудване на Cisco, но поръчано и доставено в периода 2005 г. и 2007 г. Необходими са много повече точки за свързване на потребители (държавни институции – бел. ред.).

Държавата сега иска да покрие спешно тези дефицити. Друга промяна са сложени вратички, в които модернизираната ЕЕСМ да се отвори за операторите в населените места без интернет връзка и да предлагат такава на същия принцип като проекта за „селския интернет“. Припокриването на двете пера отваря вратичка за управляващите да преливат средства от единия в другия. Което най-вероятно означава почти всичките около 630 млн. лева да се ползват за модернизация на ЕЕСМ и после тя да се отвори и за търговия на едро.

Същевременно, проектът за „селския интернет“ е променен незначително, освен, че изрично е задраскано определението „селски“. Парите заделени за него се увеличават с около 5 млн. лева, спрямо най-ранната версия, но се занижават целите за 2026 г. В първоначалните версии са планирани да се включат около 200 хил. домакинства, докато в окончателната – 300 хил. души. Което се пада по около 1 000 лева на човек.

Причината за рокадата

Казано по-просто – правителството ще се опита чрез парите за плана да подмени почти цялата ЕЕСМ, за да осигури оптична свързаност и капацитет в пъти по-голяма за институциите и общините, както и да разшири нейния обхват. От МТС обясняват, че промените са породени вследствие на сменената политика на новите управляващи и фокусът към предоставянето на електронни услуги и е-управление.

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“, е краткият отговор по темата от Министерството на транспорта и съобщенията.

Дългият е малко по-заплетен. Според МТС, в проектите за 5G коридори е залегнало използването на честотите в 700MHz и 800MHz, които все още не са освободени напълно от Министерство на отбраната. Този проблем „виси“ в пространството повече от десетилетие и очевидно, държавата няма да успее да го разреши и през следващите 3-4 години. Забавянето на доставките на новите изтребители F-16 за нуждите на българските въоръжение сили налива допълнително масло в огъня.

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според огромни инвестиции за инфраструктура за над 100 млн. лева“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според първоначалния проект огромни инвестиции за допълнителни базови станции, оптична инфраструктура за над 100 млн. лева“, се аргументират от МТС.

Телекомите от години поддържат тезата официално и неофициално, че честотите в 700MHz и 800MHz могат да бъдат освободени, като се наложат санитарни зони около летищата и други военни обекти. Според тях, такава е практиката по света при подобни ситуации. Във всички случаи разрешение на казуса явно няма да има и това се ползва като добър довод за пренасочване на парите към държавната мрежа.

Обновена на 12 април – Дни след приемането от ЕК на Плана, МТС и КРС обявиха компромисно решение за предоставянето на честотите в двата спектъра. Повече по темата – ТУК.

Публични залпове

Първите залпове по тази линия стават публично видими едва на 15 март при Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. В единия панел основните гости са новия министър на транспорта и съобщенията Николай Събев и главния изпълнителен директор на „Виваком“ Николай Андреев.

„Парите  (по Плана) за държавна инфраструктура се гарантират и ние ще я изработим“, коментира министър Събев в почти словесна схватка с Андреев от „Виваком“. После транспортният министър допълва, че ще се отвори железопътната инфраструктура за публично-частно партньорство с телекомите. Изграждането на свързаност в жп. транспорта е по друго перо от Плана и за момента остава. Събев обаче на няколко пъти подчерта, как държават трябва да гарантира интернет достъпа за хората и за своите нужди.

По източници на TechTrends горе-долу около това събитие има рязък завой в отношенията между управляващите и телекомите. Всичко обаче се развива светкавично, тъй като четири дни преди това е била изготвена финалната версия за Плана, на същия ден е предаден на ЕК, а чак седем по-късно е официално публикуван.

Игра на развален телефон

Дали е поддържана комуникация между новите управляващи и телекомите твърденията се разминават според запитаната страна. Официално от „Йетел България“ (Yettel или ребрандирания „Теленор“ – бел. ред.) обявиха, че е имало среща в началото на 2022 г., на която са били уверени, че няма да има промени в тази част на Плана.

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“ Yettel България

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“, заявиха от втория по брой абонати мобилен оператор. От „Виваком“ коментират, че редактираната версия изобщо не е била съгласувана с бизнеса.

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“, коментира Жанет Захариева, главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“ A1 България

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“, коментират от „А1 България“. „Именно тя беше обсъдена с индустрията, докато преработеният вариант не беше подложен на обсъждания с представителите на сектора“, допълват от компанията.

От страна на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) обявиха, че са  били проведени срещи с телекомите и са се водили дискусии за промените и операторите са били в течение на процеса.

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“ Министерство на транспорта и съобщенията

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“, коментират от МТС. Те допълниха, че заради ограниченото финансиране е нямало как да бъдат реализирани всички идеи на телеком сектора.

Ситуацията изглежда като игра „на развален телефон“, но по-реалистичния сценарий е, че държавата е предпочела да спести консултациите с бизнеса. Най-вероятно, заради липсата на време за предаване на Плана и желанието на новите управляващи да получат спешни средства в доизграждането на държавната мрежа.

Свършеният факт

Според два независими източника на TechTrends настоящата версия на Плана ще бъде приета от Европейската комисия на 15 април. Това обаче се случва цели девет дни по-рано – на 6 април. Поне такова е твърдението на премиера Кирил Петков. Тази оценка кореспондира с обявената визита на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 април и потвърдена по време на нейния престой в страната.

Източниците ни допълват, че промените не са координирани с Брюксел и дори европейските чиновници са били раздразнени от тях, заради намаления обхват на инициативите и отпадането на 5G коридорите. Последните са важна цел на ЕК още от 2018 г., когато няколко държави-членки подписват споразумения за съвместно изграждане на такива.

Официално, това надали ще бъде потвърдено и е трудно проверимо. Фактите са, че ако ЕК не приеме тази ревизия на Плана, шансът при следващата е България да не успее да усвои навреме парите предвидени по него. Това няма да се отрази добре имиджово на Брюксел, особено предвид факта, че страната с най-лоши икономически показатели в цяла Европа няма да има достъп до извънредното финансиране с цел възстановяване. Войната в Украйна и последиците от нея също налагат форсиране на действията на ЕК.

Последствията

С което последствията ще са няколко. Българското правителство ще получи 630 млн. лева, които ще инвестира само в развитието на държавната ЕЕСМ. Същото се получи при предходния опит за „селския интернет“, който беше финансиран с 39 млн. лева по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тогава парите бяха изхарчени само за разширяване на държавната мрежа, но не и за достигане на крайните потребители. Доста е вероятно да видим подобно развитие и с новите проекти по Плана.

Почти сигурно, телекомите няма да инвестират обещаните първоначално 320 млн. лева в инфраструктура, която ще се ползва основно от държавата. В същия момент парите ще се ограничат само до два припокриващи се проекта, които обслужват само администрацията – централна и общинска. Идеята, че управляващите ще ползват ресурса за изграждане на електронно управление също звучи малко налудничаво.

България продължава да се хвали със сравнително добър интернет, особено мобилен такъв. Самият подход също така е погрешен – по-добре е държавата да се фокусира върху услугите, особено, когато в страната има няколко изградени фиксирани мрежи.

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“. Тя допълва, че практиката в Европа е правителствата да инвестират допълнително в частните мрежи за осигуряване на покритие в райони, където няма икономически модел за такова (концепцията на „селския интернет“).

Отпадането на 5G коридорите от своя страна означават няколко неща. Първото е, че държавата явно абдикира от бързото решаване на проблема с освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz. Те са необходими на операторите за разгръщането на национално покритие на 5G.

Второто е, че България няма да има скоро изградена единна висока свързаност по основните пътни артерии в страната.

Допълнително последствие е, че по този начин тя няма да може да кандидатства ефективно и по другия европейски механизъм за изграждане на 5G коридорите – фондът „Свързана Европа“ (CEF). Той предвижда изграждане на такива, но само в пограничните области. Чрез него трябва да се постигне свързаност с вече изградените национални трасета. Отпадането на 5G коридорите от Плана, прави усвояването на парите по CEF невъзможно, поради липсата на инфраструктура до там.

Третото е, че управляващите потенциално са прекроили Плана изцяло за свои цели, без да се съобразяват с фокусите поставени от Брюксел. Според телекомите, 5G свързаността е сред основните цели и насоки поставени от ЕК при изготвянето на Плана и при разпределянето на средствата по него. Например, в повечето други държави-членки идеята за „селски интернет“ присъства засилено, но при другите проекти това ще става чрез мобилно 5G разпръскване. В българската версия това е зададено като опция, но основния способ ще е изцяло за оптична мрежа.

Без ответни действия

Телекомите са изправени пред свършен факт с приемането на Плана. Източниците на TechTrends загатват за разногласие в бъдещите им действия оттук насетне. Фактите са, че операторите не само, че няма да получат пари по тази линия, но потенциално изпускат финансирането по CEF. Освен това, управляващите ще разполагат с паралелна мрежа, която потенциално планират да отворят за продажба на едро.

Тук навлизаме в идеята за създаване на т.нар. „държавен телеком“. Тя се появи в публичното пространство от публикация в сайта ClubZ, като тя изразява част от най-големите страхове на телекомите. Детайлното разглеждане на темата за ЕЕСМ и държавния телеком ще я посветим в отделен материал ТУК.

Разбери повече за държавния телеком:

Проблемите са, че на операторите не им остава никакво място за маневри. Планът е предаден, а след броени дни ще бъде официално приет и разписан. Бизнесът е представен пред свършен факт. Има гласове сред телекомите, част от средствата определени за „селския“ интернет да бъдат преформатирани под формата на 5G или фиксирани ваучери. Дали е възможно? Теоретично да, като се има предвид как в момента са разпределени средствата по това перо. Дали ще има желание от страна на държавата – това вече е по-сложен въпрос.

В края на 2021 г. България е лидер по 5G скорости в Европа и е на трето място в света, според класацията на Ookla – разработчикът на платформата Speedtest. Лидерските ни позиции в иновативната и перспективна технология ще бъдат поставени под въпрос в близко бъдеще, след като телекомите няма да получат допълнителните средства за инвестиции по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лошата новина, която ще има и дългосрочни последици за страната ни. Добрата е, че все пак държавата ще модернизира своята оптична мрежа.

The post Без 5G магистрали в България appeared first on TechTrends България.

Доста експерти посрещнаха идеите на Европейската комисия (ЕК) с доза скептицизъм. Но амбициите на управляващите на Стария континент вече дадоха ефект по отношение на регулиране на могъщия телеком сектор, защо да не успеят и с технологичния. Маргрете Вестагер е сред политиците, които си поставиха за цел да постигнат именно това. Като европейски комисар по защита на конкуренцията, тя е ангажирана именно с пресичането на антимонополните практики на IT гигантите в Европа. Технологичното издание TheVerge провежда интервю с нея, като неговата преразказана версия представяме тук.

Кои са големите дела в Европа в момента в IT сектора?

Вестагер коментира, че миналия петък (18 март) са започнати нови разследвания за антимонополни практики срещу Google и Facebook, които носят кодовото име Jedi Blue. Така самите те са обозначили споразумение между тях от 2018 г., което е имало за цел да унищожи конкуренцията в областта на онлайн рекламата за сметка на интернет гиганта. Срещу социалната мрежа също се води разследване по същия въпрос с рекламата.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

ЕК има още започнати няколко дела и срещу останалите големи в IT сектора. Три срещу Apple за музикалните стрийминг услуги, за 30% комисионна на приходите в AppStore, както и срещу самия онлайн магазин и накрая. Последното е за Apple Pay и невъзможността на търговци и потребители да ползват алтернативи. Брюксел разследва по два случая Amazon – единият е свързан с достъпа на компанията до данните на малките търговци и използването им срещу самите тях. Другият е свързан с веригата им за доставки.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“, коментира накрая Вестагер.

С пожелание за по-добри резултати

Еврокомисарят коментира, че нарушенията на технологичните гиганти са систематични. Тоест, те не са изолирани случаи, а напротив – редовни практики, които са част от техния бизнес модел.

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“, коментира Вестагер. Тя допълва, че именно поради тази причина е създаден Законът за Цифровия пазар. Той предлага прости и основополагащи правила, които да се борят с подобни недостатъци на пазара. Еврокомисарят не навлезе в детайли и конкретни примери, как новата законова рамка ще промени това. Тя единствено обяви, че чрез нея ще се определя кои компании са достатъчно значителни, за да могат да носят по-голяма отговорност и съответно да са обект на по-значителни регулации.

Тя потвърди, че в някои случаи, тези компании предпочитат да си платят глобите, но да продължат с порочните практики. В случай с Нидерландските власти, Apple плаща всяка седмица по 5 млн. евро, но не променя своите условия за App Store. С което затвърди идеята, че трябва по-системен подход към подобни практики. Но също така, че Брюксел трябва да действа бързо, за да приложи новите регулации.

„Ако подобни незаконни действия бъдат ненаказани дори за кратко време ще пострадат конкуренцията и потребителите – при това доста“, коментира тя.

Възможностите на Закона за цифровия пазар

Вестагер коментира, че Законът за цифровия пазар обхваща както платформите, така и самото съдържание онлайн. Приоритетите на ЕК са да се предоставят безопасни продукти в интернет и потребителските права да бъдат защитени, като хората могат ефективно да подават жалби и оплаквания. Когато става дума за самото съдържание, тук рамката е разделена на две части, които покриват двете страни на една и съща моента.

Първата е свързана с премахването на незаконното съдържание онлайн. Второто е насочена към създателите на подобни онлайн продукти – те да могат да имат механизми за обжалване и арбитраж ако се случи това с тях. Интернет платформите (тоест Google, Apple, Facebook и Amazon) носят отговорност само тогава, когато се докаже, че самите те допринасят активно за разпространението на вредно съдържание.

Вестагер допълни, че обратната връзка от потребителите е ключова при определянето на кое да се премахне от интернет пространството и кое – не. Арбитражът дава възможност да се прегледа наново и така да се избегнат морални парадокси в една „изключително сива зона, където е трудно да се определи, кое е законно и кое не е“.

Координация със САЩ

В САЩ основните защитните за затягане на регулациите на IT гигантите доста често дават за пример практиките на Европейския съюз. Най-вече с главната директива за опазване на личните данни, позната като GDPR. Случаят с Jedi Blue доказва, че Брюксел също черпи вдъхновение от другата страна на Атлантическия океан, като тази практика е разкрита от антимонополно дело в щата Тексас.

Вестагер, коментира, че „има определено чувство на напасване“ между САЩ и Европа. Тя допълни, че макар да няма единен антимонополен орган в света, се забелязва единен стремеж към отварянето на онлайн пазара повече отколкото е в момента. Същото според нея важи и за Австралия, Индия и Южна Африка, където подобни разследвания са започнати.

Европкомисарят потвърди, че има доста силно сътрудничество между нейните и американските ѝ колеги. Освен диалог има и изградени първични структури за изграждането на подобни политики.

Как се контролират метавселените, криптовалутите и NFT

Един от проблемите свързан с метавселените е, че те все още са повече на хартия, отколкото на практика. С това изказване е съгласна и самата Маргрете Вестагер. Тя допълни, че в момента се разширява техническото ноу-хау на самата Европейска комисия. Чрез него ще има готов капацитет и инструменти, за да посрещне подобни предизвикателства в бъдеще.

По отношение на криптовалутите, за момента ЕК ги следи от финансова гледна точка. От технологична гледна точка се изследва идеята за изграждане на дигитално евро, но то ще бъде подчинено на централизирания подход, за разлика от биткойн, например. Според Вестагер, те нямат отношение към конкуренцията засега.

Ситуацията с незаменяемите дигитални токени (NFT) е такава, че в Брюксел все още не са получили сериозно оплаквания от тях. Вестагер само подчерта, че не се знае какви специфични случаи могат да се формират в бъдеще.

The post Маргрете Вестагер – Има системни проблеми в IT сектора и предлагаме системни решения appeared first on TechTrends България.

След обещания и дълго разработване, първи в това отношение излиза Европейския съюз (ЕС). Когато става дума за технологични правила, Брюксел винаги води щафетата. Разликата, спрямо други инициативи е, че САЩ също са в крайната фаза на предлагане на подобни регулации за AI. Ако в сряда Европейската комисия (ЕК) публикува своите официални предложения на 21 април, то два дни преди това бяха обявени и част от плановете на Вашингтон за нови правила в тази насока.

Почти синхронизираните действия, може дори да се изтълкуват като координирани. Дали това е така е много трудно да се каже. По-важното е точно какво се предлага и в кои направления на AI технологията. Любопитното е, че САЩ може би предлагат с една идея по-строг контрол от ЕС. Нещо, което е принципно нетипично за управляващите във Вашингтон.

Забранителните идеи на Европа

ЕК предлага правила в ползването на AI най-вече в инструменти, които засягат цялото общество и по-конкретно ако погазват човешкото право. Например, Брюксел ще забрани използването на биометрично и лицево разпознаване от органите на реда в страните-членки на съюза. Технологията ще се прилага само когато това е необходимо за разкриването на тежки престъпления, като убийства, отвличания, терористични атаки и др.

Първоначалните чернови загатваха за пълната забрана на AI да се ползва за наблюдение, но впоследствие, правилата са били смекчени с една идея. Вероятната причина е да не се жертват потенциални инструменти за сигурност, с които да разполагат властите на европейските държави.

Друг елемент, който ЕС ще забрани е интегрирането на AI алгоритми в изработването на системи за социална оценка. Подобна вече функционира в Китай, която привлече критиката, че може да се използва за масово наблюдение, следене и дори контрол над населението на страната. При нея всеки гражданин се оценява и на базата на резултата се определя дали може да получи достъп до определени кредити, услуги и др.

Трите стълба на Брюксел

Това са най-големите точки в забранителния списък на комисията и се определят като най-рискови. Към последните се определят и правилата за AI алгоритмите, които контролират автоматизирани ключови системи, като медицински устройства или автономни коли. При тях няма да има толкова ограничения, но ще бъдат поставени под по-стриктен контрол на изпълнение и качество.

ЕК разделят AI решенията на три стълба. Високорисковите вече ги разгледахме и те са първия. Следват тези със средна опасност. Тук може да влизат чатботове, deepfake инструменти и друго съдържание създавано чрез AI също ще бъде под наблюдение. Разработчиците ще трябва ясно да покажат, че хората общуват с програми или че съдържанието е създадено от машина. Целта на ЕК е да се повиши прозрачността на подобни системи.

Някои решения, като автоматизирани спам филтри, препоръчвания на базата на анонимни потребители и др. контролът ще бъде по-малък. При някои дори може да липсва. Това е третият стълб на класификацията на ЕК. Идеята на Брюксел е да може да покаже, че AI алгоритмите са надеждни и да спечели доверието на потребителите. По този начин, ЕК е убедена, че ще насърчи и тяхното използване в рамките на Стария континент. Те са част и от стратегията на новия състав на Комисията за дигитално развитие на ЕС.

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“, коментира в Twitter, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн. Тя добави, че „искаме да насърчим нашите граждани да ги ползват уверено“.

Предложените регулации ще трябва да преминат през целия механизъм на приемане на Европейския съюз. След което, технологичните компании ще разполагат с две години гратисен период, за да може да адаптират своите услуги и продукти, така че да отговарят на тях.

Подходът отвъд Атлантическия океан

От другата страна на Атлантическия океан, досега се водеха само дискусии за създаване на правила за ползване на AI. Два дни преди ЕК да представи официално своите регулации, се появи и първият официален документ за подобни намерения. Той идва под формата на кратък блог пост на щатния адвокат на Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) Елиза Джилсън.

В него се дават конкретни предложения, как да се адаптира настоящото щатско законодателство, за да може да се упражни по-стриктен контрол върху AI системите. САЩ вече имат готови правни рамки, в които част от потенциалните проблеми могат да се решат с бързи изменения.

Тук се включва възможността да се ограничат автоматичните алгоритми да взимат решения базирани на расовата принадлежност на потребителите. Както и компаниите да ползват такива, които да създадат потенциална дискриминация на всякаква основа – било то на расова, сексуална, религиозна и др. По сходен начин, трябва да се намали възможността на AI решения да отказват на гражданите ключови решения, като наемане на работа, настаняване, кредити, застраховки и други жизненоважни услуги.

FTC още дава примери, които съвпадат с част от предложенията на ЕК. Например, ползването на AI за следене на гражданите. Друг е, как се ползват чувствителни данни като медицински изследвания и др.

Заедно срещу AI

Щатският регулатор повече повдига въпроси, отколкото дава конкретна законодателна рамка. Доста от тях обаче съвпадат с посоката, която Брюксел е избрала. Анализатори смятат, че FTC ще има подкрепата и на двете основни партии в САЩ, което може да ѝ позволи бързо да прокара законодателни промени. Има и нещо друго, комисията все пак демонстрира, че за част от проблемите, тя има инструменти да действа и в момента. При ЕК този процес ще отнеме поне две години.

От излязлото мнение на FTC и на предложенията за регулация на ЕС става ясно, че Европа и САЩ заемат сравнително сходни позиции в идеята си да регулират AI решенията. Единният подход се различава от китайския в това, че няма да се използват алгоритмите за затвърждаването на силата на държавата. От друга ще се опитат да направят системите „по-либерални“. Дали тези усилия няма да доведат до обратна дискриминация времето ще покаже.

The post САЩ и Европа с първи крачки за регулация на AI appeared first on TechTrends България.