Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Историята е на Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“, но описва напълно точно пълната ситуация с цялостното разгръщане на оптичния интернет в труднодостъпните региони на страната през последните две десетилетия. Концепцията е позната и с жаргонното наименование „селски интернет“. Европейският съюз от повече от 15 години се опитва да свърже най-отдалечените региони и в почти всяка финансова рамка подобно перо ако не се приема, то най-малкото се предлага винаги.

В случая с България, „селският интернет“ се оказа основният проект в дигиталната част на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процесът се оказа болезнен, защото в рамките на пет години, самите параметри на ПВУ бяха променяни, прекроявани и се водеха люти спорове между телекомите, различните български правителства и европейските чиновници. Ситуацията е, че през юни 2025 г. бяха подписани първите договори за изпълнението на проекта и операторите запретнаха ръкави.

Проблемът е, че телекомите влязоха в надпревара с времето, защото първоначално заложените срокове за изпълнение от около четири-пет години бяха свити на 14 месеца. Или ако използваме вариация на изразът от комунистическо време „пет за четири“ (изпълнение на „петилетката“ за четири години – бел. ред.) то в случая имаме „три за една“. Докато последните дни от крайният срок се изтъркулват от „А1 България“ организираха семинар на който беше показан прогресът на компанията с нейните два проекта. От него излязоха няколко неща. Първото е, че телекомът се справя значително добре и доста от обема работа е изпълнен. Второто е, че крайният срок официално е изместен с 41 дни – до 10 август 2026 г., както и се очакваше. Третото е, че операторите наистина са правили чудеса, за да се вместят в тази времева рамка.

92% готовност

За 12 месеца (увеличени на почти 14 – бел. ред.), „А1 България“ трябва да развие значителна оптична и мобилна инфраструктура в два от шест региона в страната. Компанията отговаря за Север-Запад и Север-Център, които обхващат всичко от Видин до Велико Търново. Операторът трябва да положи 950 км нова оптична мрежа и да надгради (реално да замени) още над 1 250 км. Трябва да се свържат 271 нови базови станции и общо да се осигури оптично покритие на 168 хил. жители.

Към 25 юни ситуацията изглежда доста добре по двата проекта на „А1 България“. Компанията е изпълнила грубо около 92% от заданието. Свързани са 251 от 271 базови станции и е осигурено оптично покритие на 152 хил. от 167 хил. жители. При кабелите, компанията е заменила над 98% от вече съществуващите такива с оптичен кабел с 96 влакна. При новата мрежа има леко изоставане, като са изпълнени малко над 83% – положени са 793 км от 950 км.

Резултатите дават позитивна нотка и надежда, че „А1 България“ ще се справи със сроковете, зададени ни от Брюксел за плащанията по ПВУ. Компанията е извършила 92% от работата при 85% от изминалото време, като най-рискови са тези места, на които все още не са издадени разрешителни за строеж. Но те са сравнително малко.

Засега няма информация как се справят другите два телекома. „Виваком“ отговаря за Север-Изток и Юг-Изток, докато Юг-Център и Юг-Запад са на „ЦЕТИН България“. Най-тежки са регионите на последната компания, където трябва да се покрият няколко големи бели петна в Рило-Родопския масив. „А1 България“ има такива в Стара планина, но основните са на сравнително равен терен в Дунавската равнина.

Тирове с разрешителни и стотици… багери

Теренът и времето не са единствените предизвикателства. Най-големият проблем за телекомите се оказва огромната административна работа, която трябва да се свърши. Всеки един телеком трябва да се изправи в непрекъсната комуникация с осем министерства и ведомства, десетки общини и редица други частни компании и организации. Конкретно в двата проекта „А1 България“ влиза във връзка с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (и още няколко подведомства), Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален и строителен контрол, Министерство на културата (музеи и др.), Министерство на транспорта и съобщенията (с още няколко подведомства), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (с няколко подведомства) и 75 общини.

По думите на Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“ в „А1 България“, документите необходими за всички разрешителни и комуникация с всички изброени по-горе (а списъкът дори не е пълен) могат да запълнят 5 ТИРа. Предвид колко много институции са замесени и как една нормална тръжна процедура изисква „само“ една товарна количка с документация, обемът изглежда дори леко оптимистичен.

Друго голямо предизвикателство, което се превърна и във вътрешен хумор сред инженерите на телекомите, е наличната тежка механизирана техника. Когато се прекрояваше за пореден път ПВУ и частта за „Дигитална свързаност“ една от идеите беше всичко да се прави от държавата и тогава, операторите се шегуваха, че правителството ще трябва да вземе всички багери в страната.

После, с малко повече сарказъм отбелязваха, че сега на тях ще са им нужни, защото и сроковете се скъсиха драстично. Конкретно, при проектите на „А1 България“ в действие влизат над 130 тежки механизирани машини. По думите на Хранков най-ценни и дефицитни са верижните каналокопатели. Един такъв има производителност на 3-4 обикновени багера. Проблемът е, че в двата региона, които попадат в проектите на компанията има само по 3-4 такива и всичките те са били ангажирани от телекома.

Кабели с двойна употреба

Проектът на стойност 470 млн. лева за всичките шест региона има двойна употреба. Първата му е да се изгради оптична инфраструктура с много голям капацитет (над 1 Gbps) до отдалечени места, които при други обстоятелства нямаше да се свържат. Както отбеляза Валентина Иванова от „А1 България“ – ако няма икономическо обоснование (достатъчно клиенти – бел. ред.), компанията няма да направи необходимите инвестиции. Дори да бъдат заделени такива, базовият план е за 10 години изпълнение, за форсирано, но органично полагане щяха да са необходими над три години. Чрез ПВУ беше направено това за 14 месеца.

При различните прекроявания на Плана, „селският интернет“ варираше между 320 и 293 млн. лева. В началото, модернизацията на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ или позната със старото съкращение НАМДА) бяха заделени 98 млн. лева. Кабинетът на Кирил Петков си постави амбициозната цел да прехвърли половината пари по „Дигитална свързаност“ към нея за сметка на всички останали пера, включително изграждането на т.нар. 5G магистрали.

Идеята обаче беше парирана от телекомите и от Европейския съюз, които възприеха масовата модернизация на ЕЕСМ за държавна помощ. В крайна сметка се достигна до компромисен вариант. При него, три четвърти от финансирането отиват за „селския интернет“, а останалите – за държавната мрежа. При големия проект обаче всички кабели трябва да са с 96 влакна, от които по задание 24 или ¼ от тях са заделени за държавната ЕЕСМ. Това дава скорости от 250 Mbps за държавно ползване и се използва възможността за полагане на инфраструктурата за „селския интернет“ и за държавни цели.

Безспорни ползи

Само двата проекта на „А1 България“ покриват 105 бели петна, в които няма никакво интернет покритие в страната. Въпреки това, по думите на Цветан Хранков остават още около толкова, които много трудно могат да бъдат покрити. От друга страна, без парите по ПВУ, телекомите надали щяха да направят и това.

Европейското финансиране също помага и за част от дигитализацията на самите общини. Освен полагането на оптична инфраструктура „А1 България“ развива и някои от своите услуги за умни градове. Областни центрове като Враца, Монтана и Ботевград се модернизираха с модерно видеонаблюдение, умно сметосъбиране и др.

Петгодишното преправяне на Плана редуцира времето за изпълнение от 3-4 години на само 14 месеца. Телекомите бяха дори на ръба на паниката, поради изключително късите срокове и големия обем работа, те не бяха сигурни дали ще могат да ги изпълнят. Резултатите от последната една година за „А1 България“ са повече от обещаващи и има голяма вероятност проектите по „Дигитална свързаност“ да са едни от малкото, които имат висока успеваемост спрямо останалите заложени в ПВУ.

The post Три за една или какво се случва със „селския интернет“ appeared first on TechTrends България.

Точните причини защо това се случва продължават да не са потвърдени напълно, но конфликтът между Белия дом и технологичната компания продължава. Последният залп идва от началото на юни, когато е издадена забрана за използването извън САЩ на Claude Fable 5, последния AI модел на Anthropic. Това кара компанията да спре пускането на новия си продукти, докато не отговори на опасенията на американската администрация. Те са свързани с потенциалната възможност да се отключат „по-напредналите“ функции на модела и така да се застраши киберсигурността на САЩ.

Отвъд техническите проблеми, които казусът отключва, европейските държави (и американските демократи – бел. ред.) изпаднаха в паника, че САЩ ще могат да упражняват контрол върху AI моделите. Мотивите са, че те са разработвани основно от американски компании, както и основният капацитет за AI изчисления е базиран в Северна Америка. Страховете им са подсилени от заповед на Доналд Тръмп от 2 юни, която цели американската администрация да се модернизира с напреднали AI възможности, но и те да гарантират, че САЩ ще са лидер в тази област.

Спорът между Белия дом и Anthropic е комбинация от всичко изброено по-горе. Заповедта на Доналд Тръмп, опит за допълнителен контрол над най-напредналите AI модели и конфликтът между Вашингтон и технологичната компания от зимата. Също така, поставя и прецедент върху опитите за пряка държавна намеса в развитието на изкуствения интелект – както технологично, така и от бизнес гледна точка.

Февруарските страсти

Юли 2025 г. водещите технологични гиганти подписват отделни договори по 200 млн. долара всеки за имплементацията на техните AI модели в Департамента по отбраната (или войната – бел. ред.). Това включва, както Anthropic, така и Google, OpenAI и xAI (сега част от SpaceX – бел. ред.), като точното естество на договорите не е публично. Вследствие на това, се оказва, че моделът на първата компания – Claude е най-широко използван на „първа линия“ от Пентагона. От Anthropic коментират, че нейните продукти се използват „из целия Департамент на войната и други агенции за национална сигурност за подпомагане в критични процеси, като разузнавателен анализ, моделиране, симулации, оперативно планиране, кибер операции и др.“

Предполага се, че Claude е един от факторите за осъществяването на светкавичната и успешна мисия по залавянето на венецуелския президент Мадуро. С подобна прецизност беше открит и военния конфликт с Иран месец по-късно, но след като свършиха предварително набелязаните цели и потока разузнавателна информация беше редуциран, съответно ефективността намаля.

Американският президент Доналд Тръмп издаде заповед за забрана на ползването на моделите на Anthropic на федерално ниво. Като опасенията са свързани с „проблеми със сигурността“. От Белия дом също така дават на администрацията шестмесечен период за преминаване към алтернативни модели. Anthropic обжалва пред съда решението, като на първа инстанция магистратите отсъждат в полза на компанията, но на втора – не. Все още няма окончателно постановление на последна инстанция и този спор ще се проточи.

Една от потенциалните причини, които се впрягат за разривът между Белия дом и Anthropic е отказът на компанията да се ползват нейните модели за обучение на нападателни и/или напълно автономни оръжия, както и за масово следене. Информацията не е напълно потвърдена, но издадената забрана съвпада с началото на военната операция срещу Иран. Също така, в наличната информация в публичното пространство, споровете между Белия дом и Anthropic са се влачели с месеци към февруари.

Новата ескалация

Докато все още тече шестмесечният период за подмяна на модела Claude в американските системи за сигурност, а и делата за обжалване на заповедта, в началото на юни ставаме свидетели на нов залп между Anthropic и администрацията на президента Доналд Тръмп. Този път компанията е натисната да не пуска най-новия си вариант на модела Claude Fable 5. Аргументите са, че той може да бъде „jailbreak“-нат, което означава, че експерти могат да отключат пълния му потенциал, без да плащат или без да искат разрешение от Anthropic. Само и единствено чрез достъп до публичната версия.

Технологичната компания отрича подобна уязвимост и според нея, управляващите в САЩ преувеличават за такава опасност. В отговор на това, от Белия дом издадоха забрана за износ на Claude Fable 5, което принуди Anthropic да отложи пускането на тази версия. За момента изглежда, че американската администрация е оставила всичко в ръцете на компанията и докато не бъдат отстранени потенциалните проблеми, рестрикциите ще продължат да важат.

Това създава по-голям проблем, защото е доста трудно да се гарантира напълно, че даден софтуер е непробиваем за jailbreak. Което поставя Anthropic в почти невъзможна позиция за преговори. Отделно, делото за забраната за ползването на Claude моделите още върви. На базата на това може да се извлече хипотезата, че рестрикциите за износ на най-новата версия, по-скоро е инструмент за натиск от страна на Белия дом, срещу компанията. Claude е един от най-добрите AI модели за програмиране и като цяло в доста други сфери, Gemini на Google е сред другите основни конкуренти.

Европейската паника

Съюзниците на САЩ, най-вече тези в Европа, прозират други мотиви зад забраната за износ на Claude Fable 5. Това според тях е демонстрация, че Вашингтон може да контролира всеки един от основните AI модели, както и възможностите, с които той да се предоставя извън Щатите. Забраната за износ, удобно съвпада с изпълнителна заповед на президента Тръмп, в която се говори за усилване на възможностите за изкуствен интелект на САЩ.

Комбинацията от предходния спор между Белия дом и Anthropic относно употребата на AI модели във въоръжените системи, също буди страхове. Ако САЩ успее да контролира какво може да изнася като изкуствен интелект, от една страна, а от друга – интегрира технологията тясно в своите въоръжени сили, Вашингтон ще има значително отбранително (и нападателно) превъзходство. Тръмп вече положи подобни усилия в предоставянето на по-слаби AI чипове за Китай през същия инструмент за забраната за износ.

Въпросът е дали казусите с Anthropic от началото на 2026 г. са ограничени само до спора между компанията и Белия дом или са част от по-голяма, обхватна и амбициозна AI политика на Вашингтон. Доналд Тръмп в няколко официални документа заявява желанието на администрацията си, страната да е водеща в тази технология. Затова не са изключени и двата варианта, дори и заедно.

Реакцията на Европа в това отношение е донякъде очаквана. Защото Китай, активно работи по собствени AI чипове, докато в същия момент закупува огромно количество американски такива. Пекин успешно копира по-старите модели на OpenAI в своя DeepSeek и др., което демонстрира, че макар и да изостава, то разликата със САЩ не е толкова голяма. Европа от своя страна няма собствено производство на високотехнологични чипове, а единственият AI модел – Mistral е със значително американско финансиране и дял. Изкуственият интелект може да се окаже поредният иновационен елемент, в който Стария континент ще изостане значително зад САЩ и Китай.

The post Anthropic на мушката на Белия дом appeared first on TechTrends България.

Кандидатите, които си окачат титлата „убиецът на смартфони“ са повече от хората опитали да извадят митичния меч Ескалибур от камъка. Всичките до един засега са неуспешни. Някои се провалят шумно, други – неусетно. Крайният резултат до момента е, че смартфоните остават формат, който най-добре балансира между функционалност, удобство, универсалност и лесно използване. Дори опитите за разчупването му в рамките на самия клас устройства, като такива със сгъваеми и двойно сгъваеми екрани остават нишов пазар, който не може да се наложи масово.

Въпреки това, предприемачите и инженерите от Силициевата долина продължават да мечтаят и прогнозират за неизбежния им крах. Проблемите са, че всичките им идеи в момента за потенциалния наследник на смартфона – първо се повтарят през годините и второ, не поднасят предимства спрямо установеното устройство.

В сходна ситуация са лаптопите, за чиято смърт също се говори от десетилетия. Основният им противник – таблетите, се маргинализираха до нишов продукт, а покрай ковид пандемията и последните години имаме стабилен ръст на продажбите.

Гласовите асистенти и умните носими устройства

Появата на iPhone 4S трябваше да промени напълно начина по който общуваме със смартфона. Това беше първата голяма презентация без покойния съосновател на Apple Стив Джобс, който издъхва буквално на следващия ден. Новият главен (и скоро бивш) изпълнителен директор Тим Кук представи гласовият асистент Siri – софтуер, чрез който потребителите трябваше да управляват почти всичките си устройства с „ябълковото“ лого. Според някои анализатори на Apple, това е бил последният продукт от визията на Джобс, преди Кук да поеме компанията на пълни обороти.

Siri претърпява почти пълен провал, но стартира надпревара в развитието на гласовите асистенти. Google и Amazon пуснаха собствените си програми Assistant и Alexa. Като кулминацията е постигната през 2017-2018 г., когато започват да се появяват на пазара широк спектър от различни устройства задвижвани от гласовите асистенти. Анализаторите в Силициевата долина предричаха края на операционните системи като iOS, Android и Windows, за сметка на екосистеми задвижвани от новите програми.

Благодарение на гласовите асистенти, необходимостта от голям екран може да отпадне (или такава поне беше презумпцията), което естествено постави въпросителна за живота на смартфоните. Идеите започнаха да валят – умни часовници с 4G/5G в комбинация с умни слушалки, всичко това задвижвано от глас. Цялата инфотеймънт система на автомобилите да бъде управлявана гласово и др.

Между всичко това се промъкнаха за кратко и умните очила. Най-популярният опит дойде по линия на Google Glass. Очилата имаха голям потенциал и получиха добри отзиви от редица ранни потребители и разработчици. Те разкриха и доста ограничения на технологията. Първо, все пак Google Glass изискваше връзка със смартфон, подобно на умните часовници. За някои функции може да работи самостоятелно, но за пълните му възможности е необходим добрия-стар умен телефон. Батерията им беше ограничена само до няколко часа, цената беше космическа за аксесоар – 1 500 долара. Допълнително, заради редица опасения свързани с поверителността, много от функциите за снимане и търсене бяха ограничени.

Липсата на прецизност и масовост уби „убиецът на смартфони“ още преди да се развие. Към това добавяме и опасенията за изтичане на лични данни и чувствителни разговори към технологичните гиганти, които по същото време се оказаха, че работят много безкористно с подобна информация.

AI революцията в (не)успешен опит да помете умните телефони

Развитието на новите AI модели като ChatGPT и Claude отново дадоха поле на въображението на инженерите и предприемачите за създаване на наследник на смартфона. Първите опити не извадиха заек от шапката. Humane беше умна брошка, задвижвана от AI модел, която комбинира управление чрез глас и жестове. Компанията спечели финансиране, но ревютата бяха покъртителни, като се оказа, че продуктът AI Pin върши нещата по-бавно и лошо от смартфоните.

Rabbit от своя страна се опитва да елиминира голямото количество приложения чрез значително по-компактно устройство спрямо смартфоните, но все пак запазвайки малък екран. Идеята на компанията е, че този джобен асистент е задвижван от операционна система базирана и оптимизирана за AI модели, което го прави по-конкурентен от традиционните смартфони. През 2023-2024 г., когато Rabbit представя своя продукт, умните телефони още не интегрираха тези нововъведения. Но го направиха буквално месеци, след като устройството започна да си проправя път към пазара.

Самото то страда от същите проблеми, като събрата си от Humane – непрактично и по-малко функционално от смартфони. С това, първата вълна от AI джаджи, които да „убият“ умните телефони приключи. Смартфоните се оказаха най-практичните персоналния устройства, които успяха да внедрят AI моделите сравнително бързо.

Липсата на смартфон иновации

Установената формула на умните телефони от години играе ролята на нож с две остриета. От една страна, това затвърди устройствата като универсални и най-практични. От друга – буквално не само стопира, но дори наказва иновациите. Първият такъв пример е с модулните смартфони. Възможността да персонализираш хардуерно устройството си е удобна и практична функция. Тя е тествана успешно с персоналните компютри.

При смартфоните този похват се оказа не толкова атрактивен за масовите потребители. Една от причините е, че модулният дизайн прави устройствата значително по-тежки и обемни. Друга е, че усложнява процеса по закупуване на умния телефон. Последната е, че за да има предимства пред обикновените смартфони, модулният трябва да разполага с голямо количество приставки, което усложнява веригата от доставки. Крайният резултат е – по-скъпо, по-дебело, по-обемно и по-сложно за конфигуриране устройство. Дори частичните опити, не просто се оказват неуспешни, но почти наказват производителя. Пример за това е LG G5, който разполага с т.нар. Magic Slot, в който се закачат различни приставки, които подсилват възможностите му. Той е силно критикуван за не толкова способните модули и в крайна сметка LG се връщат към традиционния дизайн, а няколко години след това напускат смартфон бизнеса.

Друг пример са смартфоните със сгъваеми екрани. Те намериха своята ниша, на премиум продукти и установиха два форм фактора – компактни (тип флипфони) или хибридни (тип 2в1 смартфон с малък таблет). Проблемите при тях също са няколко. Те са скъпи и съответно се превръщат в нишови продукти. Сгъваемият екран е много по-чуплив, защото не може да се обхване от удароустойчиво стъкло, каквито ползват традиционните модели. Първите модели имаха проблеми с практичността и софтуера, които бяха изгладени с последните поколения. Истинската практичност идва с двойно прегънатите смартфони, които вече са пълноценни хибриди между умен телефон и таблет. При тях цената скача допълнително и затова не е изненада, че моделите на Samsung и Huawei не достигнаха до наистина масово производство.

Възходът на лаптопите

Появата на първите таблети iPad през 2010 г. предизвикаха истински фурор сред анализаторите. Повечето предричаха, че те ще елиминират лаптопите, защото са по-компактни и по-лесни за употреба. В крайна сметка iPad се оказаха просто уголемени iPhone устройства, с всичките произтичащи от това предимства и недостатъци. Чистите таблети се оказаха недостатъчно продуктивни, за да могат да заменят лаптопите. Последните допълнително еволюираха в хибридни устройства 2в1, които интегрираха сензорни екрани, по-оптимални чипове и съответно – по-дълъг живот на батерията.

Ултрабуците или компактните лаптопи се оказаха най-практичният вариант за много потребители. Те започнаха да заменят голяма част от PC-та, а таблетите не успяха да ги изместят. Дори хибридизацията на последните не помогна значително. Surface Pro на Microsoft е повече лаптоп, отколкото таблет, което доведе до появата на редица подобни устройства, като Yoga на Lenovo. След години борба, Apple предприе два драстични завоя и наруши две правила на Стив Джобс за iPad – никога да не интегрират стилус или физическа клавиатура. Насочената към продуктивност версия iPad Pro вече идва с тези възможности, но и на цена, която надминава някои компактни лаптопи.

Друг голям конкурент на лаптопите и в по-малка степен на PC-та, дойде откъм очилата за виртуална реалност. По-конкретно от модела Apple Vision Pro, който даде подобна заявка за „нов тип изчислително устройство“. То идва с редица проблеми – изнасяне на батерията извън самия продукт, липса на специализирано 3D съдържание и липсата на голяма продуктивност. Последният е подобен с този на iPad, Apple Vision Pro има просто нишово приложение за консумиране на съдържание по нов начин, но отвъд него, устройството просто не е по-добро от вече наличните. VR продуктите обещават трансформираща революция вече над 30 години, която така и не успява да се наложи.

За сметка на това, продажбите на лаптопи се увеличава бавно, но постоянно с по между 4% и 8% годишно. Конкуренцията им се ограничава до стагниращи продажби и нишов пазар.

Възможност за обрат

Въпреки, че бъдещето на смартфоните и лаптопите изглежда розово в средносрочен план, анализаторите продължават да се пробват с прогнози за тяхната замяна. В момента текат подновени опити за очилата с добавена реалност (AR/MR), а някои се надяват, че следващото поколение носими устройства за лични асистенти ще могат да бъдат по-добри от смартфоните.

По-реалистична прогноза ще бъде, че умните телефони ще останат като част от нашето ежедневие и в дългосрочен план. По-скоро тяхната форма и роля ще се промени и ще минат на по-заден план. Универсалността на смартфоните като най-практично персонално устройство трудно може да се елиминира. Те ще са в основната на хардуер, който ще подкрепи AI революцията. Смартфонът ще помогне пълноценно да се надгради с аксесоари като умни очила с добавена реалност, заедно със смартчасовници или дори само умни пръстени, които да следят по-прецизно здравните показатели.

Изнасянето на част от функциите извън смартфон към подобни аксесоари ще позволи той да стане малко по-компактен. Сгъваемият формат тип флипфон може да му върне габаритите от малките мобилни телефони от началото на века. В същия момент гъвкавият екран ще позволи да се консумира по-сложно съдържание, за което малките дисплеи на смартчасовниците и умните очила не стават. Както и за предприемане на по-комплексни действия.

Наследникът на лаптопите също е труден за дефиниране. Прецизните гласови асистенти и жестов контрол, може най-накрая да позволи на VR очилата да навлязат масово. Усилията ще са големи, защото продължава съдържанието, което се създава да не е оптимизирано за подобна виртуална среда, а устройствата не могат да минат определен ценови праг, без да искат прескъпо PC, което да ги захранва. Затова за момента, бъдещето на смартфоните и лаптопите изглежда повече от розово. Въпреки десетилетните опити за тяхната замяна.

The post Безсмъртните смартфони и лаптопи appeared first on TechTrends България.

Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

В различните анализи и прогнози никъде не фигурираше масов недостиг на ключови технологични компоненти. Първият подобен дефицит дойде по линия на по-специализираните процесори свързани с изчисления за изкуствен интелект. Със засилването на „AI треската“ този недостиг се пренесе към по-общи и базови компоненти като оперативната памет (RAM). Ситуацията направо излиза от контрол, като един от водещите производители напълно пренасочи своите усилия към корпоративните доставки (тоест, тези за AI центрове за данни) и излезе от свободния пазар.

Заплахата е да се получи „каскаден“ ефект и този дефицит да продължи да се пренася към други компоненти. Сред застрашените са твърдите и флаш дискове (HDD, SDD и флаш памети), както и дори базовите интегрални схеми. Последните са повече от ключови, защото върху тях се изграждат почти всички останали технологични компоненти – дънни платки, дискове, видеокарти, плочки с оперативна памет и др.

Добрите новини са, че „AI бумът“ вече губи инерция. Технологичните гиганти забавиха строителството на новите си центрове за данни. Някои проекти вече имат значителни закъснения в графика, други може и да не стартират или да бъдат смалени като мащаб. Компании и инвеститори в момента правят деликатни действия по смекчаване на потенциално „пукване“ на AI пазара. Последният фактор е оптимизацията на самите модели за изкуствен интелект, като технологичните гиганти се опитват да ги направят по-малко взискателни за изчислителна мощ.

Резултатите са, че се намираме в своеобразен RAMопокалипсис, но дали е „сега“, „преди“ или „след“ е трудно да се оцени. Тези процеси доста често идват под формата на няколко вълни и може да се каже, че е минала първата голяма вълна. Дали следващите ще са по-големи или по-малки, ще се види през предстоящите месеци. Ефектите за крайните потребители ще дойдат с леко закъснение и със солиден скок на цените на разнообразно портфолио от технологични продукти – от смартфони до умни телевизори.

Буря в спокойни води

Пазарът за RAM памет дълги години беше като езеро – никакво вълнение, чат-пат леки потрепвания и колебания, но без сътресения. Пазарът е концентриран в четири основни играча – южнокорейските Samsung и SK Hynix, американската Micron и тайванската CXMT. Заедно те държат малко над 90% от всички доставки. До 2025 г. основният фокус на тях бяха традиционните и добре познати ни DRAM платки за смартфони, лаптопи и компютри.

Технологичните гиганти започнаха да реализират своите планове за скоростно изграждане на центрове за данни оптимизирани за AI. Те идват под формата на 1.37 трлн. долара инвестиции в рамките на няколко години. Първите проекти започнаха през 2025 г., но с напредването на 2026 г. те наливзат в една по-зряла фаза. Технологичните гиганти първо трябваше да осигурят по-дефицитните и все още навлизащи в производство AI процесори. След това обаче, мащабните инвестиции се разгърнаха и в останалите компоненти необходими за един AI център за данни.

За този тип инфраструктура подходящи е т.нар. оперативна памет HBM (High Bandwidth Memory), която има по-голям капацитет и възможности и е по-добра за AI операции. Преди 2025 г. производството на HBM е изключително нишово и с нисък приоритет. Големите поръчки от технологичните гиганти променят този баланс и довеждат до истинска „буря“ в доскорошните спокойни води на пазара за оперативна памет.

HBM изисква по-големи силициеви плочки за изработка, както и е по-скъп от традиционния DRAM. Което дава и по-добри маржове на производителите. Затова те с охота поемат новите поръчки и за да могат да ги изпълнят постепенно намаляват производството на традиционната памет. Докато лидерите като Samsung и SK Hynix се справят без проблеми с този преход, при по-малките има по-кардинална промяна на политиката.

Преливането към потребителите

Micron достига до решението да излезе напълно от доставките на DRAM и да се фокусира изцяло върху HBM. Което в един момент заличава близо една четвърт от капацитета за производство и предвещава дефицит за DRAM памет.

Бурята в езерото на паметта ще се пренесе бързо към крайните потребитеил. Ефектите само за тези компоненти се отразяват негативно на всички потребителски продукти, които включват DRAM памет. При смартфоните това може да означава повишаване на цената с до 30% на ниските класове, където маржът на печалба на производителите е почти нулев. Компаниите може да не пренесат увеличените разходи към потребителите при флагманите и премиум устройствата, но не е гарантирано.

Лаптопите и PC-та вече изпитват първите проблеми и има ръстове на цените на някои нови модели с между 15% и 20%. Производителите имат и друга опция да свалят размера на RAM паметта в най-достъпните модели, за да запазят конкурентна цена.

Каскадният ефект

Дефицитът на DRAM памет оказва влияние и върху друг ключов компонент – видеокартите. Потребителите на графични процесори вече са изживявали подобен ценови шок, покрай криптовалутите и масовото им закупуване за „копаене“ на виртуалното „злато“. Тогава обаче недостигът се ограничи само до видеокартите, а сега се получава каскаден ефект, който засяга почти всяка потребителска електроника.

Дефицитът на DRAM върви паралелно с недостиг и на друг тип компоненти – NAND флаш памети. Това е основната технология зад която стоят SSD твърдите дискове и флашките. Проблемът е, че двата типа части се произвеждат от едни и същи компании. Пазарът при NAND флаш паметите също е доминиран от Samsung, SK Hynix и Micron. Натискът при DRAM се пренася и при другия компонент.

Към всичко това добавяме и недостига на интегрални схеми. Причината за него вече не се крие в AI, а в продължаващата война между САЩ, Израел и Иран. Свиването на петролните доставки и ударите на Техеран срещу някои ключови рафинерии оказаха влияние върху доставките на полифенилен етер (PPE). Той е основен материал от който се произвеждат интегралните схеми, които присъстват в почти всяка умна техника – от смартфони, през модерни автомобили, дори до перални и хладилници.

Слънчевият лъч

Не всички новини са лоши и буреносни. Слънчевите лъчи си прокрадват през няколко процепа в облаците. Първият е в очакваните забавяния в строежа на AI центровете за данни. Изоставянето в графика на подобна инфраструктура в САЩ вече гони три месеца. Технологичните компании засега отричат подобни развития, но сателитните данни показват бавен напредък на основните обекти. Проблемът засяга около 40% от потенциалните центрове за данни. Причините са много – от недостиг на части и работна ръка (което е доста иронично – бел. ред.), до съпротива на местните жители срещу тях.

По-дългото им изграждане може да има позитивен или негативен ефект върху пазара на компоненти. Забавянето означава разтягане на проектите, което ще позволи на производителите да адаптират своята верига от дотавки. Това може да разхлаби възела около потребителската електроника. Но може да има и негативни последици, защото ако компаниите не се адаптират това може да удължи времето в което те ще са ангажирани в доставките на компоненти за AI центровете.

По-обещаващият фактор са усилията на технологичните гиганти в оптимизирането на AI моделите. Google обяви и пусна в свободен достъп алгоритъм, който намалява до шест пъти потреблението на изчислителна мощ. Подобна редукция на необходимите ресурси може да понижи изискванията и спешността по изграждане на част от AI сървърния капацитет. Във всички случаи бумът по изкуствения интелект обърна наопаки пазарите – не само финансовите, но и тези за потребителска електроника и др.

The post RAMопокалипсис сега, преди и след appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.