Държавата и телекомите – от приключване на „селския интернет“ до борба с телефонния spoofing

Динамиката между държава и телекоми никога не е еднопосочна. Това е сложен и непрекъснат процес, който има своя спектър от нюанси. От лицензите за радиочестотите, през регулациите, до миналогодишните изисквания за облагане на печалбите една година напред. Двете страни имат и доста примери за партньорство – както между самите компании, така между дружествата и държавата.

Два от тях са проектът за т.нар. „селски интернет“ или прокарване на високоскоростна връзка в труднодостъпни и непокрити региони. Както и един по-малко известен – борбата с т.нар. spoofing разговори. Това са телефонни измамници, които се представят за популярни компании – банки, финансови институции, търговски вериги и маскират номерата си, като имитират техните. След като се свържат – те изискват бързи действия, най-често свързани с преводи на пари или извличане на чувствителна информация, като пароли, кодове за достъп и др.

Според Христина Бурдашева, старши директор „Правна и регулаторна политика“ в „А1 България“, компанията е единствената, която взима мерки срещу този тип измами. Тя допълва, че в ход са преговори с останалите два телекома и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за координирани действия за пресичането на spoofing разговорите.

Какво представляват Spoofing обажданията

Spoofing разговорите минават в пет стъпки. Първата е, когато измамниците ползват интернет приложения за стартиране на стандартен разговор. Тук, истинският номер се маскира чрез програми и се представя като стандартен такъв на популярна компания или институция в България. Трябва да се отбележи, че тази виртуална подмяна може да се осъществи с всеки един номер – включително на роднини и познати.

Втората стъпка е след това, разговорът да премине през малък и/или отдалечен оператор, който има по-ниски системи за сигурност и проследяване. Тези компании рядко, да не се каже почти никога не проверяват дали номерът, който се представя, е истински или не. Третата стъпка е след това разговорът минава по традиционните линии, като стандартен международен такъв.

Четвъртата стъпка е, когато той пристигне в България и се поеме от телекомите. Операторите нямат много възможности – те трябва да приемат обаждането, тъй като са задължени от договорите, сключени с останалите компании, включително и по-малките. Последната стъпка е когато вече разговорът се приеме от потребителя.

Ограничените (засега) противодействия

Възможностите за противодействие се оказват ограничени и връзва ръцете на българските оператори. Изключването на малките телекоми е невъзможно, заради международните регулации, коментира Бурдашева. Дори операторът да засече при проверка, че номерът е фалшив, компанията не може да променя трафичните данни и да го маркира като такъв, след което да го представи на потребителя.

„Никой не иска да се пипат трафичните данни, това е тема, която не трябва и не бива да се отваря“, предупреди изрично Бурдашева.

Според нея единственият начин е да се противодейства е да се провери истинността на входящия номер. Това става, като се види дали той се намира наистина в чужбина и съответно в роуминг или не. След което, операторът може просто да прекъсне връзката – тоест приема разговора, установява, че е неистински номер и го спира. Всичко това става за части от секундата и потребителите не усещат разликата.

Проблемът е, че засега това се прави само от „А1 България“ при това единствено, когато, и входящият, и изходящият номер са клиенти на телекома. Операторът води преговори с останалите две компании – „Йеттел“ и „Виваком“, както и с КРС за синхронизиране на действията и взаимна проверка на номерата. Когато четирите страни се разберат, тогава ще има ефективна защита от spoofing измами.

Бумът на подобен тип телефонни измами се забелязва от тази година. Още през лятото КРС и трите телекома предупредиха, че има повишаване на spoofing обажданията. Бурдашева коментира, че най-лесното противодействие от страна на потребителите е просто, когато има нетипична молба за пари или данни, да кажат, че ще затворят и да върнат обаждане на този, който си мислят, че ги е търсил. Като след това го наберат от телефонния указател на смартфона, а не автоматично да изберат търсещия ги номер.

Селският интернет – три за една и преизпълнение на плана

До болка позната тема за „селския интернет“ е на път да бъде приключена. Телекомите са завършили основните действия по проектите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След години мотане, преправяне и забавяне, трите оператора имаха малко под 14 месеца да завършат проект, който трябваше да отнеме три години.

От „А1 България“ обявиха, че същинската част е приключена, като са останали довършително-възстановителни работи, както и вече тече основния одит от страна на Европейската комисия (ЕК). Телекомът допълни, че в следващите години по всяко време ЕК могат да им направят повторен одит. Христина Бурдашева от „А1 България“ коментира, че парите по ПВУ вече са изплатени и усвоени, с което се слага край и на тези проекти.

Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“ коментира, че компанията е достигнала 8% повече жители от първоначално заложените цели. Този проект на теория е бил невъзможен за постигане в рамките на 14 месеца, като по оценки на оператора минимумът е бил три години, а оптималния срок – пет.

Голяма роля за съкращаването му играят институциите – месните, общински и държавни. Без тяхното скоростно съдействие, проектът е можело да бъде провален. Иванова допълва, че първоначалното опасения като вероятна пречка е наличието на достатъчно техника – като багери и каналокопачни машини. Впоследствие се оказва, че дефицитът на правилните специалисти, като проектанти и архитекти е по-голямата спирачка пред телекома.

„А1 България“ отговаря за два от шестте региона – Север- Запад и Север-Център. Резултатите от тях са изграждане на 919 км изцяло нова опорна оптична мрежа и надграждане на 1 251 км от вече съществуващи, но остарели трасета. Компанията е изградила и 280 нови мобилни базови станции. Цялата тази инфраструктура е осигурила свързаност на 181 279 жители.

Като цяло, проектът е втори пример за успешното партньорство между държава и телекоми. При това въпреки трудния старт, в който политическата нестабилност доведе до премахване на някои проекти, сред които осигуряване на 5G мобилна връзка по основните магистрали в страната.