ТЕХНОЛОГИИ

Блуждаещият полет на Harpy

Израелската система се оказа изключително ефективна в бойни условия и положи началото на нов тип оръжия

Конфликтът в Нагорни-Карабах между Азербайджан и Армения беше доста отрезвителен за втората държава, но и вкара в светлините на прожекторите едно доста уникално оръжие. Основният акцент в общественото пространство е изключително успешното представяне на въоръжените дронове на азерските сили. Най-много внимание получи турският безпилотен самолет (UAV или БЛА) Bayraktar TB2, който може да носи до две лазерно управляеми бомби или ракети.

По-интересен е израелският Harop (Harpy 2), който много хора могат да объркат за безпилотник, но реално е съвсем друг клас система. Той е хибрид между дрон и крилата ракета и официалното обозначение на подобни оръжия е „блуждаещ боеприпас“ (loitering munition). Прекомерната популярност на UAV през последните години им даде прякора „дронове самоубийци“ или „дронове камикадзета“.

Реално Harpy предшества въоръжените дронове и се разработва от Израел паралелно с американския разузнавателен и невъоръжен безпилотник MQ-1 Predator през 90-те години на XX век. Последният прави UAV системите неизменна част от бойното поле на новото столетие. Бруталната ефективност на Harpy през последните няколко години, показва, че подобен тип дронове самоубийци имат далеч по-голям потенциал. Уникалността на системата и дългото ѝ време „в сянка“ е повече от увлекателна история, която решихме да опишем в TechTrends.

Неясните първи стъпки

Northrop_AGM-136A_Tacit_Rainbow

Идеята за „блуждаещите боеприпаси“ се ражда през 80-те години на миналия век, като САЩ и Израел изпробват напълно нова концепция в стремежа си да пробият във все по-гъстите и модерни радарни мрежи. Те трябва да бъдат по-ефективно средство за подавяне на противниковата противовъздушна отбрана (процес известен като SEAD – Suppression of enemy air defenses).

Първите модели са в посока на модернизиране на крилати ракети, като им позволяват да се реят над бойното поле търсейки активни радио излъчвания от противникови радари. Ако открият такива те се насочват и съответно взривяват в източниците на подобни вълни.

Проектът на САЩ AGM-136 Tacit Rainbow не оправдава очакванията и така и не е приет на въоръжение. За израелската крилата ракета Delilah се твърди, че след неин пуск, тя може да обикаля бойното поле, докато пилотът идентифицира потенциална цел и я насочи към нея.

Раждането на „Харпията“

iai-harpy-3

И двете решения обаче не са чисти „блуждаещи боеприпаси“. Първият истински такъв е именно израелската Harpy, която е разработена от Israeli Aerospace Industries (IAI) в края на 80-те години на XX век. Харпията е фиктивно същество от гръцката митология, като е половин жена и половин птица. Името пасва идеално на израелската система, която комбинира в себе си характеристиките на крилата ракета и дрон.

Harpy е следствие на поуките от две войни. Войната Йом Кипур от 1973 г., когато Израел използва активно американски дронове за примамки на противниковите зенитни сили. След което, еврейската държава започва разработката на собствени безпилотници.

Те влизат в употреба по време на Ливанската гражданска война. Там, те разузнават сирийските зенитни позиции, предават координатите на бойните самолети, които ги унищожават. Отделно самите безпилотници се използват отново за примамки. Въпреки огромният успех, Израел запретва ръкави, да опрости целия процес – дроновете да могат сами да унищожат противниковите системи.

Не е ракета, нито самолет

iai-harpy-2

Резултат от всичко това е Harpy, който за много експерти е първият „блуждаещ боеприпас“. Той се изстрелва подобно на традиционна ракета от наземна установка. Единствената разлика в нея е, че заради големите фиксирани крила, контейнерът е с разрез на дълъг правоъгълник, а не на квадрат.

След което Harpy се отправя към бойната зона, където започва да „дебне“ своята „плячка“. Основната такава за него са противниковите радари. На борда му е разположен специален приемник, който трябва да засече радио излъчванията на подобни системи.

Дотук, разликата спрямо анти-радарните ракети е минимална. Уникалността на Harpy е, че може да „блуждае“ няколко часа над бойното поле, преди да намери противника. Другият елемент е, възможността за втори канал за управление. Тогава наземен оператор, може да поеме контрола над боеприпаса и с помощта на камерата, да го насочи към желаната цел. Дори последната да не излъчва радиовълни.

Малките размери и ниската ефективна отразяема повърхност (ЕОП) на Harpy го прави труден за засичане от противовъздушните системи. Което е друго предимство наследено от дроновете и основен фактор за високата му ефективност на бойното поле.

Mini Harpy

В „ръчен“ режим могат да се удрят други важни цели – зенитни системи с инфрачервено насочване, пускови установки без радар, артилерийски системи и много други. Самата Harpy разполага със заряд от 32 кг взривно вещество, което е достатъчно за унищожението на единично мишена, включително и на бронирана такава. Радиусът на действие е 500 км.

Ако не намери никаква цел, „блуждаещият боеприпас“ може да се завърне обратно на мястото на изстрелване. Harpy влиза на въоръжение в първите години на 90-те на миналия век. По-модерната версия е Harop. Тя разполага с по-малка бойна глава от 23 кг, но има боен радиус на действие от 1 000 км или около 6 часа на „блуждаене“. Израелците от IAI също така са разработили и още по-малка версия – Mini Harpy. Тя разполага с 8 кг бойна част, до 2 часа полет и радиус на действие от 100 км, но е много по-малка и лека.

Срамежливата система

IAI_Harop-4

Макар Harpy да е повече от 25 години на въоръжение, информация за нейното използване почти липсва. Системата е силно рекламирана през 90-те години на миналия век, като иновативно оръжие за SEAD мисии. Това ѝ спечелва няколко експортни клиента в лицето на Южна Корея, Индия, Турция, Азербайджан и Китай.

Износът към последната обаче вкарва Harpy в международен скандал. През 2004 г. Китай връща закупените през 1994 г. бройки на Израел с цел модернизацията им. Вашингтон се опитва да ограничи продажбата и трансферът на иновативни военни технологии към Пекин. САЩ смятат, че блуждаещият боеприпас може да неутрализира отбранителните възможности на техния съюзник Тайван.

Щатските власти не само настояват Harpy системите да не бъдат модернизирани, но и Израел да анулира целия договор от 1994 г. Така, блуждаещите боеприпаси да останат в страната и съответно да не могат да бъдат репликирани от Китай.

Въпреки, че Израел е много близък съюзник на САЩ, той отказва да направи това. Аргументите на Тел Авив са, че системата не съдържа никакви щатски технологии и Вашингтон не може да претендира за тяхното разпространение. През 2005 г., Harpy боеприпасите са върнати на Китай, но без да бъдат модернизирани. Като отговор САЩ замразяват участието на Израел в програмата Joint Strike Fighter (изтребителите F-35 – бел. ред.), но в крайна сметка, страната бързо си завръща статуса и дори първа използва новите самолети в бойна обстановка.

В светлината на прожекторите

pantsir-s1

Официално, първите съобщения за реално използване на Harpy идват едва през последните няколко години. То е поставено именно в спорния и конфликтен регион на Нагорни-Карабах през април 2016 г. Тогава азербайджанските сили използват Harop за атака върху арменски конвои и предни командни щабове, по време на кратката ескалация на напрежението.

Две години по-късно през 2018 г., Израел публикува видео в което показва унищожаването на руска зенитна система Pantsir-S1, оперирана от сирийската армия. Материалът предизвика доста интерес, защото Pantsir-S1 на хартия трябва да е оптимизиран за унищожаването именно на малки обекти, като дронове, крилати ракети и др. Тогава, руските експерти коментираха, че системата не е била активна или е била с изчерпан боеприпас. От видеото е видно, че тя не е в развърнато положение.

Така стигаме до вече отворения конфликт между Азербайджан и Армения в Haropни-Карабах, който тече от септември 2020 г. Азерските сили използват активно Harop (и може би първото Harpy), като заедно с турските безпилотници Bayraktar TB2 буквално сразяват арменските отбранителни позиции. Те са и причината за бързия успех в първите дни на конфликта. Harop има поне няколко потвърдени атаки, като последните новини са за унищожена зенитна установка S-300 и неин радар.

Първи сред много

zala-lancet

Harpy беше години наред уникална система. Последно време, особено покрай гражданската война в Сирия се наблюдава бум в разработването на подобни „блуждаещи“ системи. Китай разработва собствени такива, на базата на Harpy. САЩ имат поне два модела – Switchblade на AeroVironment и Coyote на Raytheon. Южна Корея, Тайван, Турция и Иран също са сред списъка със собствени разработки.

Русия също показа КУБ-БЛА и ZALA-ЛАНЦЕТ на концерна „Калашников“. За него има съмнения, че е използван в Сирия за прецизни атаки срещу бунтовническите сили. Но официално потвърждение няма. Самите екстремисти в арабската държава използват преработени цивилни дронове в самоубийствени такива, които на няколко пъти атакуваха руската военна база в страната.

„Блуждаещите“ боеприпаси имат доста светло бъдеще и имат голям шанс да изместят традиционните ракети въздух-земя. В концепцията за нов разузнавателен хеликоптер Invictus на Bell те заемат ключова роля в неутрализирането на противниковите предни позиции. Останалите водещи държави във въоръжените системи също подготвят подобни концепции и разработки. Като в началото на всичко беше Harpy, чийто потенциал беше пазен в сянка близо 20 години.

Свързани статии

Back to top button