НОВИНИТЕХНОЛОГИИ

Европа иска да създаде единен пазар за данни

Европейският съюз иска да създаде единен пазар за данни. В него, държавите-членки да могат да обменят безпроблемно и моментно информация от всякакъв характер, от която да се възползват всички. От бизнеса, през потребителите, до правителствата. Както и да се създадат единни правила за опазването на данните и защитата на личната неприкосновеност на гражданите.

Това е записано в новата информационна стратегия на ЕС, която трябва да послужи за основа на последващи конкретни действия в сферата на информацията. Към нея, Европейската комисия публикува и Бяла книга за развитие на изкуствения интелект (AI) на Стария континент.

Всички тези действия са продължение на плановете на Брюксел за създаване на единен цифров пазар, който до скоро включваше регулация на телекомите, създаване на хармонизирани правила в електронната търговия и др.

Икономика на данните

Ursula von der Leyen, President of the EC participes in the Special European Council, 20 February 2020

Визията на ЕС е доста смела и идеализирана. Европа трябва да се превърне в лидер в икономиката на данните. Това ще стане чрез създаването на единно информационно пространство в рамките на Съюза. В него, данните трябва да текат максимално свободно и да могат да се ползват от гражданите, бизнеса, публичните администрации и научните изследователи. Целта е да се взимат много по-бързи и адекватни решения, баизрани на реална информация. Споделените елементи няма да включват чувствителни лични данни.

“Днес, представяме амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа, обяви Урсула фон дер Лайен”, председател на ЕК. “Тя покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите”.


Ursula von der Leyen quote„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия


ЕК предлага да постигне това, като изгради регулаторна рамка, която да контролира управлението, достъпа, съхранението, обработването и използването на отделната информация между бизнеса, гражданите, правителствата и администрациите. Ще бъдат създадени и специални механизми за стимулиране на това споделяне, както и такива за опазването на изтичането на лични данни или ползването на достъпните за користни цели.

Стратегията предвижда подрепянето на изграждането на технологични системи и инфраструктура от следващо поколение, която ще засили и улесни всички тези процеси. ЕК споменава най-вече облачната инфраструктура (центрове за данни, взаимосвързаност и уеб базирани платформи). Тя не конкретизира допълнително, но има предвид и разгръщането на мобилни мрежи от пето поколение (5G), периферна инфраструктура (Edge) и Интернет на нещата.

EU-5g-regulation

Комисията има няколко сфери, в които иска да концентрира част от усилията си, като сред тях са – индустриалното производство, възобновяеми технологии, мобилността и здравеопазването. За тях ще бъдат изготвени специфични действия.

По традиция, администрацията в Брюксел не беше много конкретна за следващите си стъпки. Предвижда се представянето на закон за дигиталните услуги и план за европейските демократични действия, регулация за електронната идентификация и услугите около тях (eIDAS), както и засилване на киберсигурността.

AI с Бяла книга

Launch of Europe's own internet domain, ".eu"

Област, в която ЕС излиза с малко повече конкретика е изкуствения интелект. Те идват под формата на Бяла книга за AI, в която са описани действията, които Брюксел предвижда в този перспективен сектор. Те са разделени на два типа. Първият е промотирането на изкуствения интелект в рамките на Европа. Това ще стане чрез публично-частни партньорства в сферата на AI и роботиката, засилване и свързване на изследователски центрове в тази насока. ЕК планира във всяка държава-членка да се създаде поне по един център, който да е специализиран в изкуствен интелект.

ЕС ще се опита да осигури финансиране на различни проекти, базирани на AI, което ще става с помощта на Европейския инвестиционен фонд. Ще бъдат разработени и механизми за интеграцията на изкуствен интелект в процеса на обществени поръчки на Стария континент и постепенното му приемане в административния апарат на Съюза.

Към всичко това естествено върви и подготовката на определена регулаторна рамка. ЕС планира да се създаде ново законодателство, което да опази Стария континент от рисковете свързани с AI, но без да навреди на приемането на иновативни рехнологии. Високорисковите технологии трябва да бъдат създавани прозрачно, да могат да се проследяват и да са контролирани задължително от хора. Властите ще трябва да могат да проверяват AI системите по същия начин, по който инспектират производителите на коли, играчки или козметичните компании.

Цифровите мерки до момента

eu-flag-pc-data

От близо две десетилетия ЕС се опитва да създаде единен технологичен пазар. Половината от времето премина в изграждането на концепции и стратегии. През останалото започнаха да се създават и определени инициативи. Първи под мерника на регулациите попаднаха телекомите, които бяха подложени на силен натиск за сваляне на цените, разликите в роуминг тарифите, цените на едро, формата на договорите и още много други.

Постепенно идеята се прероди в изграждането на единен цифров пазар, което се наложи след като облачните технологии и големите масиви от данни започнаха да движат икономиките. От 2014 г. ЕК започна да изкарва определени инициативи със смесени резултати.

Първият пример е директивата за отворените данни, според която, всички публични институции в ЕС трябва да отворят информационните си бази данни за гражданите и бизнеса, без да се разкрива чувствителна информация. Печално известната Генерална директива за защита на личните данни (позната повече под съкращението GDPR) е втория голям пример в тази насока.

Идеите на ЕС за създаване на единен информационен пазар звучи повече от добре. Регулациите са дали своя положителен оттенък в някои сфери, но са донесли и някои негативи. С елементи като GDPR, данните на потребителите в Европа се предпазват по-надеждно, например. С Брекзит се оказа, че информацията на гражданите на Великобритания ще преминат по правилата за опазване на САЩ. Но същата директива създаде големи разходи за бизнеса и дори паника в последния момент.

Отделно, администрацията на ЕС има лошата репутация, че работи много мудно. Причините са много, включително, процесите по изготвяне, одобрение и прилагане на директивите са дълги, продължителни и изискват подкрепата на всички държави-членки.

Тагове

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top button
Close