IT БИЗНЕСНОВИНИ

„Информационно обслужване“ поема е-управлението, бизнесът е против

Почти държавното дружество „Информационно обслужване“ ще поеме цялата интеграционна част по изграждането на електронното управление в България. Така то ще стане единствен доставчик на IT услуги за голяма част от публичната администрация. Името на компанията е записана изрично в заложените промени в Закона за електронното управление (ЗЕУ) внесени през август в Народното събрание.

Идеята не се хареса на част от технологичния бизнес в страната, като браншовата Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) излезе с конкретна позиция по темата. Според нея, тези промени „биха довели до сериозни вреди в изграждането и функционирането на електронното управление и пазарната среда“.

В следващите редове ще разгледаме различните точки на казуса и какво предизвика такава реакция от IT компаниите в България.

Един ще властва

SeGovAgency-DAEY

Измененията в ЗЕУ предоставят цялата работа по системната интеграция на е-управлението в ръцете на „Информационно обслужване“. Това включва внедряването на различни програми, изграждането на единни системи, портали и много други.

Концепцията да отговаря една компания за всичко това не е нова. Ако върнем назад лентата и се обърнем към „Стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г.“ там също е заложен създаването на „Единен системен интегратор“. Неговите задачи първоначално са да координира изпълнението на различните IT проекти за държавната администрация, както и да поддържа вече изградените системи.

Тази роля започва да се надгражда и допълва с времето. В първоначалните чернови в промените на ЗЕУ беше записано създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ЕСО). То е подчинено на новата Държавна агенция по електронно управление (ДАЕУ) и вече разполага с доста повече функции, които са свързани не само с оперирането, но и с изграждането на системите.

В последните поправки, правителството решава директно да възложи тази задача на вече съществуващата фирма „Информационно обслужване“. За тази роля, компанията се бори в продължение на повече от десетилетие. Тя е собственост почти напълно на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Държавното ведомство държи 99.5%, а останалите дялове са разпределени сред 2 700 индивидуални акционери.

Споровете дали да се създава изцяло ново дружество или да се ползва „Информационно обслужване“ за ролята на единен системен интегратор на е-управлението се води от години. Компанията се опита да излезе от публичния сектор и да изпълнява частни поръчки, но безуспешно. С което почти всички проекти на „Информационно обслужване“ в момента са основно към държавни институции или дружества.

Компанията е изградила редица системи, включително тази на Националната агенция по приходите, ЕСГРАОН, Министерство на финансите и много други. Частните проекти, които е изпълнявала са за електроразпределителните фирми ЧЕЗ, ИВиЕн и банка ДСК. Към 2018 г. има приходи от над 21 млн. лева, печалба от 1 млн. лева и малко над 300 служителя.

Рисковете на подхода

Information Services 2

Зад решението, ролята на ЕСО да бъде поета от „Информационно обслужване“ има доста логика, но крие и известни рискове. Част от тях са описани от БАИТ в откритото писмо до медиите. С тези промени в закона, реално се затваря вратата на всички частни технологични интегратори, както и се създават условия за заобикаляне на обществените поръчки.

Предвид факта, че няма ясни регламенти, как новият единен системен интегратор ще осъществява дейността си и при какви цени. Това може да доведе до изкривяване на разходите, които държавата ще прави за системните услуги, които „Информационно обслужване“ ще предлага за поддържане на електронното управление.

Опасенията на БАИТ са, че компанията ще може да получава гарантиран ресурс и завишена печалба. Тя след това може да се използва за участие на „Информационно обслужване“ във всякакви обществени поръчки, които вече не са ѝ гарантирани със закон. Така компанията ще се сдобие с предимство пред останалите частни интегратори. Крайният резултат може да бъде, че „Информационно обслужване“ ще изпълнява всички проекти свързани по някакъв начин с IT решения за държавата. Всичко това, чрез гарантираните от държавата печалби вследствие на дейността ѝ като ЕСО.

Предложението на БАИТ и състоянието на бизнеса

logo_bait-english

БАИТ продължават да настояват, ролята на единния системен оператор да бъде новосъздадено дружество в рамките на ДАЕУ. Както и да бъдат ограничени функциите му, като се извади изграждането и развитието на информационните системи от неговите дейности. По този начин, ЕСО само ще управлява и координира, докато самата развойна и интеграционна дейност ще минава през обществени поръчки. Както беше първоначално заложено в стратегията за развитие на е-управлението.

Дори частичното развитие на подобен сценарий може да постави редица IT компании в неизгодно положение. Бизнесът на системните интегратори претърпя редица трансформации, след като беше във възход от 2014 г. насам. Причината е, че бяха предвидени значителни средства по Оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации“ на ЕС за подпомагане на малки и средни предприятия. Те бяха предназначени за внедряване на различни системи за управление на бизнеса или друга техника, която може да им бъде от полза за растежа.

Системните интегратори получиха доста проекти по тази програма, което постави във възход сектора. Основната вълна от проекти приключиха през последните две-три години, което постави редица компании в позиция на стагнация. Имаше размествания, сливания, придобивания и преструктурирания. Липсата на друг голям източник на подобен бизнес, оставя системните интегратори зависими от държавните и обществени поръчки за IT решения. Предоставянето на голяма част от тях на една фирма, наистина може да доведе до опасен прецедент.

От друга страна, създаването на изцяло ново предприятие, което да поеме тези функции, може да се сметне за разхищение на ресурси и неефективност. Проблемът е, че „Информационно обслужване“ в момента се конкурира в обществените поръчки с други компании от бранша. Държавното дружество беше изправено пред доста тежък период, през 2011-2012 г., но успя с няколко големи проекта, да си стъпи на краката. Естествено, става дума за държавни поръчки.

Тагове

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top button
Close