Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Това беше и първият път, когато постиженията на изкуствени интелект (AI) бяха представени като бъдещето на човешката цивилизация. Затова бяха вградени почти навсякъде. Всяка нова пералня, хладилник, безжични слушалки разполагат с такива, дори и в момента. Гласовите асистенти обаче се провалиха. Липсата на прецизност, както на езиковото разпознаване, така и в отговорите, които предоставяха. Последният им проблем е този свързан с опазването на личните данни, като се оказва, че записите редовно се четат от компаниите.

Сега същият ореол се слага и на генеративните AI модели, като ChatGPT. Универсален помощник, който може да създаде различно по тип съдържание в рамките на няколко минути, понякога дори само с описание от едно изречение. Практичното му приложение за момента е доста по-широко и особено по-младата аудитория го използва доста. Тя вече не ползва Google търсачката, а предпочита да попита ChatGPT. Което носи своите рискове, но не това е темата днес.

На тазгодишното издание на своята конференция за разработчици WWDC 2024 Apple представи доста тясна интеграция на свой генеративен AI за всичките си устройства. От смартфони, през таблети до лаптопи и настолни компютри. Технологичният гигант прави това навреме, след като Microsoft го задмина по пазарна оценка именно, заради своите инвестиции в изкуствения интелект.

Провалът на Siri

Siri беше последният голям проект на съоснователят и основен визионер на Apple Стив Джобс. Противно на много разбирания, гласовият асистент не е дело на компанията, а е придобит от нея. Компанията Siri е създадена под крилото на Центъра за изкуствен интелект на Научния институт на Станфорд и първоначално е била част от Агенцията за авангардни разработки (DARPA) към Министерството на отбраната на САЩ.

Стив Джобс придобива Siri през 2010 г. за над 200 млн. долара. Целта му е да реализира визията си от края на 80-те години на миналия век, за изграждане на гласов асистент. Който да замени голяма част от традиционния интерфейс – мишка, клавиатура и сензорен екран. Година и половина по-късно се появява Siri за новия тогава iPhone 4S. За съжаление Стив Джобс не успява да види резултата от своите идеи, защото малко преди премиериата през 2011 г. почива от рак на панкреаса. Това е първата премиера на новия изпълнителен директор Тим Кук. За да се застрахова от проблемните резултати, приложението се води „бета“, от която не излиза и до ден-днешен.

Siri не успява да се наложи, точно заради липсата на прецизност, което е проблем на всички гласови асистенти. Приложението не успява да разпознае добре всички думи и изречения, трудно хваща акценти или диалекти. Заради което последващите действия на асистента доста често са погрешни. Siri, така и не излиза от своята бета версия и почти е изоставен, като изключим няколко устройства като Apple Home, които го поддържат живо като услуга.

AI или Apple Intelligence

Apple беше един от малкото гиганти, които не скочиха веднага на генеративната AI треска. Причината за това беше тривиална – компанията просто нямаше готово решение, което да предложи. Вместо това, в типичния за нея стил, тя го разработи „на спокойствие“, без да вдига много шум. Едва през май 2024 г. се появиха първите научни разработки на инженерите на гиганта, които представяха част от възможностите на новия AI езиков модел.

По това време, Google, Meta и Microsoft (през OpenAI) вече започнаха активно да интегрират свой генеративен изкуствен интелект в своите услуги. Това изоставане на Apple им коства първото място сред технологичните гиганти, като пазарна оценка. Залагането на OpenAI пък цементира Microsoft като новия лидер по този показател.

Така, на конференцията WWDC 2024, Apple представи своя нов AI, който носи хитрото име Apple Intelligence (съкращението също е AI). Технологичният гигант в своя стил го интегрира тясно с редица възможности на всички свои устройства. Новото приложение разпознава текст, включително и ръкописен, след което разбира контекста и създава необходимото съдържание. Казано накратко – класически генеративен AI.

Нов живот за Siri

Макар и да представя подобно решение почти последна спрямо конкурентите си, Apple го прави сравнително добре, поне на пръв поглед. Ножът с две остриета е, че езиковият модел MM1 е базиран частично на неуспешния Siri. Това помага на компанията да не започне от нулата, но и тепърва ще разберем дали алгоритмите са значително подобрени спрямо тези на гласовия асистент. Случайно или не, Apple Intelligence върви със същия дребен шрифт, като при Siri, че ще бъде „бета“ версия.

Apple обаче не се отказва от гласовия си асистент. В представянето на Apple Intelligence, компанията изрично подчертава, че той ще вдъхне „нов живот на Siri“. Като даде на услугата „супер сили“, нов дизайн, значително подобрено езиково тълкуване и възможност да се пита асистента с текст. С други думи, Siri ще се превърне в ChatGPT на „ябълковия“ гигант.

Друго голямо предимство са чиповете на Apple, които от няколко години разполага със специализирани невронни ядра за обработване на AI. Например, тепърва Windows PC-тата ще бъдат оборудване с подобни процесори, което поставя компютрите на „ябълковия“ гигант с едни гърди напред.

Точно навреме

Обявяването на толкова общо и мащабно генеративно AI решения идва точно навреме за Apple. Въпреки, че платформата ще бъде налична през есента, при това в „бета“ версия, ефектите от нея вече се усещат. Акциите на компанията се повишиха с 10 долара в рамките на няколко часа. С което пазарната капитализация на Apple достигна 3.28 трлн. долара и я върна на водещата позиция, задминавайки Microsoft, които са с 3.26 млрд. долара.

За технологичните гиганти AI усилията са задължителни ако искат да продължат по пътя на растежа. Поне от гледна точка на борсово представяне за момента. Nvidia, като единствен масов производител на AI чипове за сървъри се превърна в третата компания, която достигна 3 трлн. долара и за кратко изпревари дори Apple. Производителят на видеокарти не се очаква скоро да укроти своя растеж, поне докато конкуренцията му не навакса при AI процесорите.

AI решенията на Apple идват в правилния момент и като че ли ще са решаващи за това дали, компанията ще продължи своя път нагоре. Това може да се окаже и така чакания нов източник на значителни приходи, който да не се казва iPhone. Самият смартфон в момента буксува откъм иновации, след като при iOS 18 една от основните новости е персонализиране на основния екран, нещо, което потребителите на Android имат от 15 години.

The post Вторият AI опит на Apple appeared first on TechTrends България.

Шест години по-късно, Apple успя да я овладее, но цялостният ѝ бизнес модел не се е променил чак толкова. Тя продължава да разчита на iPhone, независимо от опитите ѝ за диверсификация на портфолиото. Смартфоните ѝ продължават да се радват на интерес, въпреки големия скок в цените през последните няколко години. От което изниква въпроса „Защо не идва краят на iPhone?“

За да бъде пълен отговорът, ще трябва да го разделим на няколко части. Всяка една от тях съдържа в себе си отделен компонент, който трябва да обясним. Комбинацията от всички тях вече ще ни дадат пълната картина, за продължаващия успех на iPhone. Самите факти са:

Как се достигат до тези четири факта ще отговорим в детайли в следващите редове.

Зависимият Apple

През годините Apple се превърна в основно смартфон компания. Повече от половината ѝ бизнес е ориентиран около iPhone и това е тенденция, която не е от днес или вчера, а от повече от десетилетие. Още през финансовата 2013 г. смартфон приходите формират около 54% на компанията, които по това време са малко под 171 млрд. долара.

Ситуацията не просто се запазва, но дори и задълбочава в последващите периоди. През финансовата 2017 г. iPhone вече отговаря за малко под 62% от приходите на компанията, които скачат на 229 млрд. долара. Това вече е почти две трети от всички доходи на технологичния гигант. Нивото от около 62% се запазва и през следващите няколко години до преди пандемията. Именно тази тенденция разглеждахме в нашия анализ от началото на 2019 г., която беше съчетана и с охлаждане на пазара на смартфони.

Буквално няколко месеца след неговото публикуване, Apple започна да взима крути мерки в опит да диверсифицира своето портфолио. Основният акцент тогава се премести към дигиталните услуги. Черешката на тортата по това време е пускането на стрийминг услугата Apple TV+. Към нея бяха добавени още новинарска платформа, музикална и др.

Действията имаха своя ефект, макар и той да беше частичен. До 2021 г. делът на iPhone при приходите беше върнат до 52%. Услугите станаха втория по големина източник на постъпления за Apple, но не достатъчно голям, че да измести или поне да изравни този от продажбата на смартфони.

Ситуацията се запазва почти непроменена през 2023 г. Лидер е iPhone с 52% дял или 200.58 млрд. долара при общи приходи от 383.28 млрд. долара за финансовата година. Услугите формират едва 22% или само 85.2 млрд. долара, което е повече от двойно по-малко от смартфон бизнеса на компанията. Бизнесите с компютрите Mac и таблетите iPad са в низходяща тенденция, като и двата сегмента отчитат спад на годишна база през 2023 г. Заедно те формират 57.6 млрд. долара или само 15% от всички доходи на Apple.

Без достоен наследник

Успехът на iPhone се оказва едновременно рецептата на компанията за нейния стремглав възход, но и „еднорог“, който тя не може да повтори. „Ябълковият“ гигант разработва различни продукти през годините от 2007 г. насам, но нито един от тях не повторя постиженията или пък разполага с потенциала на смартфоните ѝ.

Първият претендент за това беше таблетът iPad. След първоначалният засилен интерес и претенцията, че създава „нов сегмент“, устройството в момента е напълно изместено от лаптопите 2в1 и ултрабуците. Неговият дял в приходите на компанията се свиват и от малко под 19% през 2013 г., десет години по-късно в момента са малко над 7%. Любопитното е, че като абсолютна стойност постъпленията от iPad също намаляват за този период макар и с малко – 31.98 млрд. през 2013 г. срещу 28.3 млрд. през 2023 г. Но за сравнение, общите приходи на Apple нарастват над 2.2 пъти през това време.

Погледите след това бяха насочени към Apple Watch, но с по-голяма доза скептицизъм. Той се оправда, след като умният часовник се наложи като лидер, но на доста нишов пазар. Apple Watch стана част от малко по-добре дефинираното перо „Други“, което се преименува на „Носими, домашни устройства и аксесоари“ във финансовите отчети на компанията.

Последният претендент за короната „продукт-убиец“ трябваше да бъде шлемът за виртуална и добавена реалност Apple Vision. Прекомерно високата цена и ограниченията в приложението му го превръщат в поредния изключително нишов продукт на технологичния гигант. Който пристига на силно конкурентен, но доста ограничен като обхват пазар.

Apple дори не успяват да пуснат в продажби или да изкарат поне пълен прототип на свой автомобил. Независимо от годините и милиардите долари вложени в разработката му. Проектът беше напълно прекратен в началото на настоящата 2024 г. В същия момент, един от китайските технологични конкуренти на Apple – Xiaomi пусна в продажба собствен електромобил, който е създаден в партньорство с локален производител.

Всички тези провали да се намери нов продукт, който да замени iPhone, само затвърждават безценния статус на смартфоните на Apple. Ситуацията е такава, че ако има проблем с този бизнес, затруднения ще има за технологичния гигант като цяло.

Властелинът на премиум сегмента

В края на 2018 г. Apple направи един малко рисков ход. Спадът на продажбите трябваше да бъде компенсиран с увеличение на цените на смартфоните. За първи път те прескочиха психологическата граница от 1 000 долара. Първоначално, потребителите посрещнаха на нож промените. След това, другите големи производители последваха Apple. Това се случи като те видяха, че високите маржове при по-скъпите устройства формират значителна част от печалбата на компаниите. Ако успеят да продадат определен минимум от устройства.

Така се формира премиум категорията смартфони, която измести флагманите. Пандемията и последвалата инфлация изстреля цените още като вече подобен тип устройства струват поне 1 300-1 500 долара. Търсенето към тях не спадна, напротив – даже се увеличава. Това се дължи до сравнително стабилната платежоспособна аудитория на Запад и новата такава в страни като Китай. Допълнителен интерес беше генериран и с новия подклас устройства като сгъваемите модели, които неизбежно се продават на сходни цени.

През 2023 г. продажбите на премиум смартфони се увеличават с 6% на годишна база, според данни на Counterpoint Research. Заедно с флагманите те формират 24% от всички продажби през изминалата година. Една трета или 8% от всички реализирани смартфони през 2023 г. се падат на премиум продуктите. За сметка на това целият пазар през същия период се свива с 4% в поредна година на спад, показват данните на Canalys.

Apple доминират високия сегмент. През 2023 г. iPhone отговарят за 71% от продажбите на всички премиум смартфони и флагмани. Samsung са втори с едва 17%, следвани от Huawei с 5%. При конкуренцията все пак има развитие, тъй като делът на Apple намалява спрямо 2022 г., когато той е бил 75%.

Въпреки това, интересът към по-скъпите смартфони прави iPhone моделите все по-примамливи за потребителите. Така, Apple успя да обърне нагласите на пазара, въпреки че за кратко даде крачка назад. Но последните тенденции показват, че премиум моделите ще са водещи при смартфоните, а именно този сегмент „ябълковият“ гигант владее безапелационно.

Смартфони без алтернатива

Не трябва да се ограничаваме само с анализа си за Apple и края на iPhone. От години се правят опити да се намери нов „продукт-убиец“, който да замени смартфоните. Подобно на iPhone за Apple, такъв не може да се намери и на глобално ниво.

Последните развития на генеративния изкуствен интелект (AI) може да променят, но може и да не трансформират смартфон пазара. В зависимост от еволюцията на AI, той може дори да затвърди тяхното значение. Появилите се нови потребителски устройства разработени около него, за момента не са толкова практични.

Появилите се в края на 2023 г. и началото на 2024 г. устройства с гласов AI не грабнаха окото на пазара. Мъртвороденият Humane даде висока заявка, за моден аксесоар на цената на смартфон с вграден AI. Бързо се оказа, че работата с „умната брошка“ не е толкова лесна. Възможностите се припокриват с умния телефон и дори спрямо него липсват доста възможности. Rabbit е малко по-скромно устройство, поне по отношение като цена, но с амбиция да изгради „AI екосистема, която да сложи край на мобилните приложения“.

Краят на подобни експерименти обаче наближава. Той може да се види покрай презентацията на Google на тяхната конференция I/O през май 2024 г. В нея генеративният AI заема централна част, но и се интегрира с вече действащите смартфони. Те получават възможностите на гореизброените нови устройства, без да се налага да изхвърляте умните си телефони.

Така, смартфоните засега не са застрашени да бъдат изместени от нов тип устройство. Apple доминира премиум сегмента, в който са и основните маржове на печалба. Затова краят на iPhone скоро няма да дойде, поне не и в близко бъдеще.

The post Защо не идва краят на iPhone appeared first on TechTrends България.

Спирането на Nokia смартфоните не идва като изненада. Не е тайна, че след първите една-две години от ползването на лиценза за името HMD Global не успя да привлече интереса на потребителите. Възраждането на марката се оказа неизпълнима задача за финландския стартъп, съставен основно от бивши кадри на Nokia. Лицензирането на името е голям разход, който вече явно не се покрива от продажбите на устройства.

Решението на HMD Global маркира вторият път, когато се погребват смартфоните с името Nokia. Първият път беше през 2015 г., когато Microsoft спря да продава устройства под бранда и започна масови съкращения в мобилното звено, което придоби от финландския гигант. Надежда за връщането на легендарната марка при смартфоните все пак имаше, тъй като тя остана притежание на самата Nokia. Провалът на HMD Global слага край и на този опит за възкресяване.

Иноваторите

Историята на финландската компания Nokia е изключително интересна и пъстра, особено предвид факта, че съществува от 1865 г. Почти точно век по-късно, дружеството става истинска технологична корпорация, която започва да развива телекомуникационно оборудване. Първите безжични телефони за автомобили се разработват от 1966 г., а от 1979 г. започват работата по мобилните такива съвместими с изгряващата технология за мобилна мрежа 1G.

Nokia развива почти целия спектър от телеком системи по това време. Като прави това както за самото операторско оборудване, така и за крайните устройства. Компанията инвестира много силно в развойна дейност в тази област и затова не е изненада, че доста от иновациите в сектора тръгват или се развиват бързо първо при нея.

Такава е ситуацията със смартфоните. Докато първият е Simon на IBM от 1994 г., бързо последван от HP 200LX , Nokia се включва в надпреварата с Nokia 9000 Communicator пуснат в продажба през 1996 г. Това слага началото на развитието на умните телефони за финландската компания. След което тя постепенно набира скорост и се превръща в хегемон в сектора.

Ерата на Symbian

Независимо, че Nokia е свикнала да развива повечето неща сама, тя осъзнава нуждата от силна операционна система. Затова тя опира до развитата от няколко години платформа EPOC, която е ребрандирана на Symbian OS. През 2001 г. излиза Nokia 9210 Communicator, който става първият смартфон базиран на новата преименувана система. До 2003 г. финландският гигант е единствен, който я използва, а след това се включват и останалите водещи производители.

Комбинацията между силния хардуер на Nokia и успешната за времето си платформа Symbian се увенчава с огромен успех. От 2003 г. до 2007 г. двете достигат до почти пълна доминация на пазара на смартфони. Nokia постига в началото на 2007 г. малко над 50% пазарен дял, докато Symbian се увенчава с господство от над 65%. Конкуренцията на операционната система е с дялове далеч под 20% и е силно фрагментирана.

Има една уловка – по това време, смартфоните тепърва се развиват като концепция и технология. Самите мобилни мрежи предоставят много бавна интернет връзка и повечето работа на умните телефони е да играят ролята на ограничен, но джобен компютър. Съответно те са много скъпи и много често попадат в категорията на „бизнес телефони“ – в която основни потребители са мениджъри, богаташи и др. високоплатени хора.

Земетресението на iPhone

Появата на първия iPhone през 2007 г. създава трусове, които разклащат целия пазар и съответно – доминацията на Nokia и Symbian. В началото те не се усещат. Дори през първата година за по-голяма заплаха се смятат смартфоните BlackBerry, които стават предпочитани устройства в бизенса, заради добрата им работа с електронна поща и надеждна сигурност. Apple и техните iPhone и iOS са игнорирани.

С всяка година, пазарният дял на Symbian намалява драстично, което се отразява и на Nokia. В края на 2009г. влиянието на операционната система пада стабилно под 50%. Финландският гигант в стремеж да запази влиянието си придобива Symbian през следващата година. Стъпка, която може да се каже, че накрая има фатален характер. Същата 2010 г. е преломна за целия пазар, тогава Android започва да се налага като основна платформа и да изяжда делът на Symbian, докато iOS твърдо задминава BlackBerry.

Идеята на Стив Джобс и Apple, че физическата клавиатура трябва да отпадне се оказва печеливш ход. Symbian разчита на прекалено остаряла технология, което поставя Nokia в неизгодно положение. Финландският гигант обединява усилия с Intel и създават платформата Maemo, впоследствие прекръстена на MeeGo. Работата по операционната система и първите качествени смартфони за нея се забавят значително. Причината – вътрешна борба в Nokia между екипите на Maemo и Symbian.

Поради тази причина, първият смартфон излиза в края на 2009 г. – Nokia N900. Проблемът е, че тогава Maemo все още няма оптимизиран интерфейс за умни телефони, сензорният екран е резистивен, вместо капацитивен, което го прави по-труден за работа. По това време iPhone набира сила и започва да се превръща в нарицателно за смартфон, а Android устройствата вече заливат пазара.

Нежеланието на Nokia да се откаже напълно от Symbian и да се концентрира върху Maemo или да приеме Android се оказва фатално. Конкуренцията между двете софтуерни звена в компанията водят до това, че следващият смартфон с новата операционна система излиза през 2011 г. – Nokia N950. Това дори не е масов модел, а такъв предназначен за разработчици на приложения. Няколко месеца по-късно в същата година излиза вторият и последен смартфон с преименуваната на MeeGo платформа – Nokia N9.

Новата грешка – Windows Phone

Докато Nokia N9 беше страхотен смартфон, а MeeGo – много приятна алтернатива на Android и iOS, финландският гигант взима ново съдбоносно решение. Зарязва напълно собствената платформа и по думите на своя главен изпълнителен директор тогава Стивън Елоп „скача“ на новия Windows Phone на Microsoft. MeeGo е зарязана и изоставена в редуцираните грижи на Intel, а Symbian е напълно елиминирана.

Nokia влагат почти всичките си развойни ресурси в новото партньорство и линията устройства Lumia базирани на Windows Phone. Резултатите от хардуерна гледна точка са впечатляващи, с различни иновации като 40MP камера, Glance екран (Always on display – бел. ред.), изцяло тъмен режим, AMOLED дисплей, отделен процесор за обработка на изображенията и много др.

Софтуерно нещата изглеждат също силни, но с един голям проблем – липсата на приложения от външни разработчици. Windows Phone не успява да привлече големите онлайн платформи и производители на апликации. Тези, които правят версии за операционната система на Microsoft постепенно започват да я напускат. Windows Phone достига максимум от 5% дял на продажбите в световен мащаб, спрямо наследените над 8% от Windows Mobile. Което вкарва платформата в омагьосан кръг – ниският пазарен дял кара разработчиците да я пренебрегват, което не я прави привлекателна за потребителите.

Смартфон бизнесът на Nokia се оказва изключително изпилен откъм приходи, но много раздут откъм разходи. С което финландците решават да го продадат изцяло на Microsoft през 2014 г. Две години по-късно, софтуерният гигант закрива напълно мобилното си звено, което е базирано почти изцяло на придобивката си от Nokia. Съществува теория, че цялата операция е била замислена от Microsoft да отслаби финландската компания финансово и после да я придобие. Тя е подкрепена най-вече от факта, че тогавашният ръководител на Nokia Стивън Елоп е дългогодишен кадър на софтуерния гигант.

Втори шанс

Спирането на смартфоните с името Nokia от Microsoft и последващото затваряне на мобилното звено беше първото погребение на бранда. До голяма степен неговото завръщане беше предизвестено. Финландският гигант, който след продажбата на мобилното звено продължи да държи правата за марката, така и значителна част от патентите. След 2015 г. той вече можеше да я използва и да пусне пак смартфони под своето име.

Вместо това, Nokia аутсорсна правата на местния стартъп HMD Global, съставен от негови бивши кадри. Партньорството беше обявено през 2016 г., а година след това се появиха и първите няколко модела – Nokia 2, Nokia 3, Nokia 5, Nokia 6 и Nokia 8. Те са базирани на Android, при това максимално изчистена версия с амбицията да предоставят най-бързо новите ъпдейти.

Интересът към тях се оказа голям. Само в рамките на половин година, HMD Global продава над 1.5 млн. бройки. Смартфоните Nokia влизат на няколко пъти в Топ 10 на най-продавани, като през третото тримесечие на 2018 г. реализират 4.8 млн. устройства. Това ниво се поддържа и в началото на следващата година.

Това ли е краят?

Пандемията обърква плановете на компанията и поради по-малките ѝ финансови и производствени буфери тя започва да губи бързо позиции. Ситуацията ѝ кара да редуцира портфолиото си, наличностите, както и възможностите на смартфоните. През последните години HMD Global пускат на пазара Nokia устройства ориентирани почти изцяло в ниските класове, на висока за тях цена и с по-орязани възможности. Бизнесът, който се развива добре са обикновените телефони, които поддържат стабилни продажби през цялото време.

Nokia отдавна не се отчита от големите тракери за реализирани смартфони и пазарни дялове. Слабите резултати явно правят този бизнес нерентабилен за HMD Global. Тъй като независимо от топлите си отношения с Nokia, лицензирането на името струва значителни средства. Стартъпът е преценил, че вече сметката не излиза и ще трябва да разчита на собствения си бранд. Отделно, в момента само името Nokia не успява да убеди потребителите да купуват продуктите.

Така приключва за втори път ерата Nokia при смартфоните. Дали ще има трети опит е възможно само ако има външен интерес към името. Финландският производител на телеком оборудване не е в най-цветущо финансово състояние и няма да успее да финансира самостоятелно ново завръщане на пазара на смартфони. Китайските компании от своя страна се справят доста успешно с ползването на утвърдени марки. Добър пример за това са Lenovo с Motorola и Oppo с OnePlus. Дали това ще се случи ще зависи от интереса на подобни компании към името Nokia. Докато не се появи такъв, може спокойно да погребем за втори път смартфон бранда, който успя да повлияе доста силно на пазара, макар и да го владееше за доста кратко време.

The post Второто погребение на смартфоните Nokia appeared first on TechTrends България.

Традиционно в настоящата класация място намират едни от най-добрите модели, които успяха да си прокарат пътя до крайните потребители в България. Премиум моделите вече не са най-привлекателния сегмент за технологичните компании, като през настоящата година се впуснаха доста нови участници при сгъваемите смартфони. Перспектива, за която писахме при предишния ни обзор.

Преди да се впуснем към нашата селекция за най-добрите смартфони за 2023 г., да си припомним критериите и категориите в нашата класация. Тази година добавяме една нова, която да покрие малко по-нишови потребители – геймърите. Смартфоните проектирани за тях постепенно се превръщат в такива, в които производителите експериментират с някои по-авангардни решения. В България, все още този сегмент не е толкова силно засегнат, но очакванията ни са, постепенно той да се запълни и да играе важна роля в развитието на пазара.

Традиционно, разделяме всяка една категория на три сегмента – лидер, два подгласника и Топ 5 или Топ 6 модели. Отново, изключение са сгъваемите смартфони, като този път имаме четири представителя – по два от двата типа „на сгъване“ и формат.

Преди да започнем със самата класация ще очертаем няколко от най-важните тенденции, които ни направиха впечатление през изминалата година. Като този път нямаме някакво отчетливо смартфон разочарование през 2023 г., което да опишем.

Тенденциите на пазара

Една от важните тенденции през 2023 г. е засилването на конкуренцията при сгъваемите модели. Към трите основни компании – Samsung, Huawei и Motorola, добавяме Honor, Xiaomi, OnePlus и дори Google. Това доведе до частично сваляне на цените, особено на по-компактните модели, които вече могат да се намерят за под 2 000 лева. Разгъваемите смартфони от своя страна продължават да заемат най-високия ценови клас.

През 2023 г. вече усещаме още по-силно оптимизацията на портфолиото от страна на производителите. Дори при телефоните под 1 000 лева вече изборът е редуциран значително спрямо няколко години по-рано. В тези сегменти също се забелязва и засилване на предлагането на миналогодишни модели, дори по-висок клас, но при по-достъпни условия. мартфони. Тенденцията пъров обхвана достъпните смартфони миналата година, но вече се пренася и по-нагоре по веригата.

Оптимизация има и при хардуерните показатели. Различните производители започват да разчитат на все по-универсални компоненти. Голямо изключение са технологичните гиганти, като Apple и Google, които залагат на собствени чипове и понякога на по-уникални панели дисплеи. Колкото по-достъпни смартфони прави една компания, толкова по-унифицирани са компонентите. Така, разликите между моделите все повече зависи от комбинацията, цената и софтуерната оптимизация.

След силните няколко години на Xiaomi, китайският производител се фокусира повече към по-високите класове, разчитайки на партньорството си с Leica и това започва да му играе малко лоша шега. Моделите на компанията са доста добри, като технически показатели, но конкуренцията е доста силна. Това в комбинация с изграденото реноме на производител на по-достъпни смартфони, явно ориентира потребителите към по-утвърдените марки.

Nokia и OnePlus забелязват завръщане, а Honor след леко разочароваща 2022 г. успя да се наложи малко по-силно през последната година. Huawei продължава да поддържа стабилна фенска база в България, както и да се предлагат нейните модели в страната. Рестрикциите, вследствие на американските санкции обаче продължават да играят негативна роля при съпоставянето с конкурентните модели. Motorola продължава за втора поред година да пуска силни смартфони в няколко категории.

Изминалата 2023 г. продължава да е сравнително „суха“ откъм големи технологични иновации. Еволюцията на различни компоненти, както на хардуерно, така и на софтуерно ниво продължава. Манията по генеративния изкуствен интелект (AI) все още не е обхванала напълно производителите на смартфони, но няма да е изненада ако през следващите година-две тя да се пренесе и тук.

1. Сгъваеми смартфони

Конкуренцията сред сгъваемите смартфони вече е доста засилена на световната сцена. В България това трудно се усеща, като основните играчи продължават да са тримата добри и стари познайници – Samsung, Huawei и Motorola. Към тях, макар и плахо, се присъединява и OnePlus с техния сгъваем Open. И ако покрай лошата 2022 г. за китайския бранд, никой не очакваше този смартфон да постигне нещо, то той се явява една от големите изненади на вече отиващата си година.

OnePlus Open успява да подобри повечето показатели при сгъваемите смартфони, които досега производителите неглижираха. Това е един от моделите с най-голяма батерия, както и с убийствена комбинация от камери, която сме свикнали да виждаме сред премиум телефоните, но не и при сгъваемите. OnePlus Open превъзхожда конкурентите си по почти всеки показател.

Единственият голям недостатък на този модел е, че доста трудно се намира в България. Emag го предлага у нас през румънското си звено, но като цяло е по-добре да се поръча директно от българската версия на сайта на OnePlus. И в двата случая, гаранционната поддръжка минава през северната ни съседка. Предвид голямото значение на модела и все пак наличието му в голям търговец смартфонът минава като изключение от правилото ни да не включваме продукти с поръчка от чужбина.

Появата на OnePlus Open засенчва големите постижения на Samsung и техния Galaxy Z Fold 5. Южнокорейският гигант най-накрая коригира свободното пространство в затворено положение. Вече разполага и с по-голям преден екран, както и силна 50MP основна камера. Двата с OnePlus Open са базирани и на последния флагмански чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Gen 2. Нещо, което също доскоро не беше практика за сгъваемите модели, поради по-дългото време за оптимизация. Samsung Galaxy Z Fold 5 все пак превъзхожда OpenPlus Open в цената си с цели 500 лева (над 1 000 лева от Emag), което не е малко, но предвид потребителите това не е толкова голям фактор.

При компактните сгъваеми смартфони ситуацията не е променена. Основните претенденти са Samsung Galaxy Z Flip 5 и Motorola Razr 40 Ultra. Двата са доста сходни като параметри и възможности. Z Flip 5 има по-добра камера и софтуерна оптимизация, но Razr 40 Ultra е с малко по-голям преден екран, батерия, а е и с една идея по-евтин. С което може би с минимален превес даваме лидерството тук на модела на Motorola.

2. Премиум смартфони

Навалицата при премиум моделите продължава и през настоящата 2023 г. Лидерството тук обикновено е запазено за Apple и техния iPhone 15 Pro Max.  Смартфонът може да се каже, че е най-добрият в сегмента, както и в екосистемата на технологичния гигант. Това все още е единственият модел с 3nm процесор и въпреки фалстарта с прегряването, може да се каже, че iPhone 15 Pro Max е ултимативният смартфон за годината. След софтуерен ъпдейт, моделът отново си връща короната за интеграция между кода и хардуера.

При Android смартфоните Samsung доказва, че постоянството е ключът към успеха. Galaxy S23 Ultra надгражда положеното от миналогодишния модел. Вече се предлага със Snapdragon в Европа, което елиминира една от най-големите тежести при премиум моделите на компанията. При камерите конкуренцията е по-силна. Samsung Galaxy S23 Ultra с нейния 200MP сензори влиза в битка с Xiaomi 13 Pro и тяхното сътрудничество с Leica, както и с Google Pixel 8 Pro, при който софтуерната оптимизация е сложена на пиедестал.

Тази година, моделът на интернет гигантът е на трето място в нашата класация, но ще е фаворит при хардкор феновете на Android. Google наистина предлагат премиум модел като хардуер, за разлика от предишни опити, в които смартфоните им бяха позиционирани в по-ниските класове. Просто, Samsung през 2023 г. успява да намали разликата спрямо „краля на Android-а“.

Xiaomi вече е обичаен играч в този сегмент с техния Xiaomi 13 Pro. Смартфонът на хартия е по-добър от вече споменатите два модела. Сътрудничеството с Leica вече дава плодове и чрез него разликата при камерите спрямо основните конкуренти е елиминирана. Проблемът е в софтуера, който ще се хареса на феновете на компанията, но при останалите е под въпрос.

Sony Xperia 1 V също е абонат за Топ 6 в нашата класация при премиум моделите. Смартфонът е направен специално за феновете на снимането на видео и възпроизвеждането на такова. Нишова аудитория, но явно достатъчно голяма, че японската компания да продължава да пуска всяка година нови модели.

Стартовата цена при премиум смартфоните вече започва от 2 000 лева, но все пак имаме едно изключение. То се нарича Honor Magic 5 Pro, който се опитва да представи всичко на хардуерно ниво спрямо конкурентите си, но с няколкостотин лева по-евтино. Стратегия, която може да се окаже доста успешна, ако и Xiaomi я приложи.

3. Геймърски смартфони

Новата категория са геймърските смартфони. Тук властелин в България за 2023 г. е Asus ROG Phone 7, който е истинско хардуерно чудовище. За съжаление в страната трудно може да се намери неговия по-мощен събрат Ultra версията. Но ако сте ориентирани към игрите, моделът на Asus е този, който може да намерите без да се съобразявате с някакъв бюджет.

Poco F5 Pro е значително по-достъпната алтернатива, когато става дума за гейминг смартфон в България. Той е почти двойно по-евтин от Asus ROG Phone 7, като жертвата са „само“ 120Hz екран и миналогодишния процесор. В тази класация силен претендент можеше да бъде Nubia Black Magic 8 Pro на ZTE, но той е бил внесен в страната за много кратко време и в много ограничени бройки.

Споменахме, че тази категория очакваме да се развива тепърва и евентуално някои тенденции да бъдат първо тук тествани. С което тя да се разшири постепенно в последващите издания на нашата класация.

4. Флагмани

Флагманите вече комбинират възможностите на премиум продуктите, на по-достъпна цена, но и при доста по-силна конкуренция. Докато компромисите спрямо по-скъпите модели вече не са толкова осезаеми.

За втора поредна година лидер в този сегмент според TechTrends отново е модел на Motorola – Edge 40 Pro. Последният модел флагмански процесор Snapdragon 8 Gen 2, с OLED екран със 165Hz опресняване, което може да видим единствено при геймърския смартфона на Asus. Двете силни 50MP камери добавят, заедно със 125W бързо зареждане добавят още тежест в аргументите за Edge 40 Pro. Това е комбинирано със сравнително изчистена версия на Android 13 и стискаме палци бързо да дойде ъпдейта до 14-ка. Освен това, Motorola Edge 40 Pro е в долната половина на ценовия диапазон на флагманите.

Втори идва Samsung Galaxy S23 Plus. Залагането на Snapdragon процесори от страна на южнокорейския гигант при своите флагмански модели веднага се отплаща. Това беше едно от нещата, които дърпаха смартфоните на компанията назад, особено при по-високите класове. Samsung все още има шлайфа няколко аспекта ако иска да е лидер – например по-добра комбинация от камери при флагманите, по-мощно бързо зареждане и може би една идея по-ниска цена, тъй като и в момента той е в горния диапазон.

Отново трети е симпатичният и компактен Asus Zenfone 10. С екран под 6 инча (5.9) той е част от една изчезваща порода – тази на компактните флагмани. Първият подобен модел се появи миналата година и привлече вниманието ни, а предвид версията пусната и през 2023 г. показва, че е заинтересувало и потребителите. Смартфонът изчиства част от проблемите на пердшественикът си, но все пак има още доста хляб да яде за лидерска позиция.

Xiaomi 13T Pro не успява да се позиционира така добре, както неговия предшественик през 2022 г. и вече е четвърти. По-висока цена, страхотен екран, силни камери, но по-слаб процесор. Последното дърпа Xiaomi 13T Pro назад като воденичен камък иначе преспокойно можеше да влезе в челната тройка. Последният флагман, който разглеждаме е Google Pixel 8. Той е позициониран между двата класа, но смятаме, че мястото му е сред по-големите. Само, че не и сред лидерите.

5. Достъпни флагмани

Сегментът на достъпните флагмани е може би най-атрактивния и динамичен сегмент. Като цяло, конкуренцията при достъпните флагмани беше ожесточена и през изминалата година. Обикновено тук се намират най-големите изненади в годишната ни класация. Такъв е случаят и в изданието за 2023 г. Nothing Phone (2) се оказва приятна изненада за годината и щеше да е най-голямата ако не беше OnePlus Open.

Вторият смартфон на новата марка изчиства редица проблеми на предшественика си. По-добър хардуер, сравнително добра комбинация от камери, страхотен екран и дизайн. Проблемът е, че все пак разчита на по-стар процесор, както и е на ръба на ценовия праг на сегмента. Това в комбинация с подобренията на производителя правят Nothing Phone (2) лидер при достъпните флагмани.

Към него добавяме двама подгласника – OnePlus Nord 3 и Xiaomi 13T. Трудно може да кажем, кой от двата модела е по-добър, макар, че заради софтуера бихме дали лек превес на първия. Ако искате силни камери при това Leica и 144Hz екран – тогава Xiaomi 13T е вашият избор. Останалите характеристики са почти идентични, като OnePlus Nord 3 е със 150 лева по-евтин.

Ако в челната тройка конкуренцията е ожесточена, то при следващите модели започва да се усещат повече компромисите. Honor 90 и Huawei Nova 11 допълват водещата петица за 2023 г. Първият модел разполага с 200MP камера и като цяло доста по-добри характеристики спрямо конкурента си. Но разчита на по-нисък клас процесор и още няколко малки компромиса, които не го правят достоен за Топ 3.

Присъствието на Huawei Nova 11 в класацията е компромис само по себе си. Но все пак 4G смартфоните вече са рядко срещана гледка. Освен това, останалите модели на пазара в този сегмент през 2023 г. се оказват основно по-стари смартфони. Това е част от ефекта на оптимизацията на производителите и пренасянето на тенденцията в тази категория прави нейното попълване за тази година доста по-трудна задача.

6. Среден клас смартфони

За втора поред година класацията на TechTrends Samsung отстъпва лидерството в средния клас. Този път силното представяне е на Motorola и техния Edge 40, който може да се отличи с добър процесор и единствен със 144Hz екран, макар и P-OLED. Samsung Galaxy A54 изобщо не е слаб претендент, но просто Motorola-та извади по-добра хардуерна комбинация за само 20 лева отгоре. Моделът на южнокорейската компания идва на втора позиция с 5MP макро сензор отгоре при камерите и малко по-голяма батерия.

Xiaomi тази година са представени с Lite версията на своя Xiaomi 13. За разлика от водещите два модела, смартфонът на китайския бранд идва с малко по-слаб процесор на по-висока цена. За феновете на марката, Xiaomi 13 Lite ще е доста достъпна възможност да притежават телефон от основната серия.

Подбрандът на Xiaomi Poco също намира място в класацията при средния клас. Poco X5 Pro е над останалите модели в Топ 6 основно със 108MP си камера. Челната шестица е допълнена от Honor Magic 5 Lite, който е с почти идентични характеристики, но с 64MP основна камера и 40 лева по-евтин. Последният подгласник е Nokia X30, който идва с по-слаби или равни възможности от първите пет модела, но на неоправдано по-висока цена.

7. Достъпни смартфони

Ако 2022 г. беше шокираща от слабите модели, които бяха представени на пазара, то в това отношение 2023 г. е по-благосклонна. Почти всички подбрани смартфони са с екрани с опресняване от 120Hz и поне 6nm процесори. 8GB RAM памет също започва да става стандарт дори в този нисък клас. Истинските компромиси идват при смартфоните на цена под 400 лева, а тези над тази стойност все още предлагат повече от задоволителни характеристики.

Xiaomi продължава тенденцията да е властелин в този сегмент. Poco F5 е лидер със силен процесор по 4nm технология и AMOLED екран. Той идва и на стойност от 459 лева, което го прави и най-добрият в съотношение между цена и качество. Втори е Motorola Moto G84, който отстъпва от Poco-то спрямо камерите и процесора, а и е с 40 лева отгоре.

Xiaomi Redmi Note 12 Pro заема трета позиция в достъпния клас поради две причини. Едната е, че Poco моделът е с по-добър процесор, а втората е цената. Xiaomi Redmi Note 12 Pro е с цена от 519 лева, който сме избрали, а в този сегмент по-доброто съотношение за качеството срещу парите които давате. Ако гледаме само камерите, то тогава Redmi моделът е безспорният фаворит.

Oppo A98 и Samsung Galaxy A34 идват в сходни опаковки и цена от малко над 540 лева. Моделите са добри, просто Poco F5 и Motorola Moto G84 изстискват повече възможности за стойността си. Oppo A98 има с една идея по-добра конфигурация от камери и по-мощно бързо зареждане от Galaxy A34, затова той е на четвърта позиция.

Челната шестица се допълва от Honor 70 Lite, в който започват да тежат компромисите на смартфоните за под 400 лева. LCD екран с 90Hz опресняване и едва 720p резолюция. Това е и единственият модел с 8nm процесор в нашата класация, както и такъв само с 4GB RAM. Определено не препоръчваме да се взимат смартфони под 400 лева, защото компромисите ще се усетят почти веднага. Honor 70 Lite е може би сред най-добрите модели в този ценови подсегмент, затова и присъства в Топ 6 при достъпните смартфони.

The post Най-добрите смартфони за 2023 г. appeared first on TechTrends България.

От гледна точка на производителите, ситуацията е дори още по-привлекателна. Те вече са преодолели основните технически и софтуерни проблеми, които бяха характерни за най-първите модели. Това, в комбинация с доста по-високата цена ги прави привлекателни за генериране на добри маржове печалба. Не е тайна, че при пазара на смартфоним премиум моделите са най-печелившите. С оптимизирането на разходите, особено по разработката, сгъваемите модели се превръщат в новата „златна мина“ за компаниите.

Предвид тези развития, всеки по-голям производител вече се стреми да има сгъваем модел в портфолиото си. Ако в първите години има само три компании – Samsung, Motorola и Huawei, то към тях вече се присъединиха Honor, Vivo, Oppo и др. Най-пресният пример в това отношение е Google, който представи първият си сгъваем смартфон – Pixel Fold. Може вече да сте забелязали, но има един голям отсъстващ – Apple.

Разрастващият се пазар

За последните няколко години, сегментът на сгъваемите устройства отчита повече от обещаващи резултати. Предвид свиващия се пазар на смартфоните като цяло в рамките на 2022 г., то техните гъвкави събратя са с повече от устойчив растеж. Прогнозата на анализаторите от Counterpoint Research е, че през 2023 г. броят на продадените сгъваеми телефони ще се увеличи с 52% на годишна база. Така от 14.9 млн. доставени бройки, те ще скочат на 22.7 млн.

Ръстът в някаква степен може да се каже, че се забавя, като през 2022 г. спрямо предходната 2021 г. увеличението е малко над 63%. Година преди това достига впечатляващите 180%, но тогава базата е изключително ниска. Причината е, че през 2019 г. е истинският пазарен дебют на сгъваемите смартфони.

Въпреки това перспективата за развитие през следващите четири години е повече от обещаваща. Според прогнози на IDC, доставките от 22.7 млн. бройки за 2022 г. ще скочат на 48.1 млн. през 2027 г. Това е повече от удвояване на продажбите за този период или със 111.9% увечелиение. За сравнение, останалите смартфони ще отбележат ръст на продажбите от едва 13% за интервала между 2022-2027 г.

Обичайните заподозрени и новите играчи

Тази огромна перспектива не остава незабелязана от производителите на смартфони. Те вече виждат в този подсегмент основен източник на растеж през следващите няколко години. Както и на главен генератор на приходи. Премиум моделите над 2 000 лева дават на компаниите най-добрите маржове. Това е причината, например Apple да не предлага нови модели под 1 000 и дори 1 500 лева. Технологичният гигант просто се опитва да поддържа високия марж на печалбата.

Достъпността и развитието на технологията на сгъваемите смартфони позволява на повече компании да ги предлагат. Пионерите в тази област са Samsung, Huawei и Motorola. LG излезе от пазара с умни телефони, иначе южнокорейската компания също имаше силни разработки в тази насока. Към този списък добавяме още Oppo (заедно с бранда си OnePlus), Honor, който се отдели от Huawei преди две години, Vivo и от последните няколко дни – Google. Microsoft се пробва с хибридно устройство с два екрана наречено Surface Duo, но то трудно може да мине към категорията на истински сгъваем смартфон.

Фокусът на Google при последната си конференция I/O беше изцяло насочен върху генеративния изкуствен интелект. Новата версия на Android 14 и още повече – на първия им сгъваем смартфон Pixel Fold, останаха на заден план. Все пак, това вкарва интернет гигантът в сгъваемата надпревара.

Въпреки всичко, доминиращите пазара на този нишов сегмент си остават два от пионерите – Samsung и Huawei. По данни на Counterpoint Research, безапелационен лидер е южнокорейския гигант с 62% дял на доставките за първата половина на 2022 г. Следван е от Huawei, който формира 16% при това въпреки санкциите, които са наложени на компанията от страна на САЩ. Oppo е трети с 3%, а останалите компании имат кумулативно 18%.

Къде е Apple

Големият липсващ в тази картина е Apple. Традиционно, технологичният гигант рядко скача първи в новите тенденции. Компанията от Купертино изчаква технологията да узрее и после пуска своите модели, като целта е да предостави максимално улеснение и полза за потребителите. Тя обаче не може да стои встрани още дълго време. Нейните най-скъпи смартфони струват колкото сгъваемите модели на конкурентите. Въпрос на време е Apple да представи сгъваем iPhone.

През последните месеци се засилиха слуховете, че това ще се случи съвсем скоро. Няма консенсус обаче кога точно – дали ще е още в края на настоящата 2023 г. или през следващата 2024 г. Някои по-песимистични прогнози дават заявки, че първият сгъваем модел ще се появи не по-рано от 2025 г. Засилената неофициална информация по темата е нормално, поради факта, че вече и Google влезе в надпреварата. Във всички случаи, обратното броене за Apple започна и скоро те трябва да представят подобен модел.

Има още два ключови въпроса. Първият е какъв формат ще предпочете компанията. Към момента се утвърдиха два подхода – компактен и хибриден. При първият сгъваемият екран в разпънато положение е с нормални за смартфоните размери. Така устройството придобива по-компактни размери, като е сгънато. При втория, сгъваемият смартфон се трансформира в малък таблет. Слуховете за момента не са достатъчно отчетливи и разглеждат двата варианта.

Вторият ключов въпрос е цената. Apple слага доста висока надценка на своите продукти. Последната година, останалите премиум смартфони започнаха да настигат iPhone Pro Max версиите. Но най-скъпите варианти за феновете на „отхапаната ябълка“ се доближават до тези на сгъваемите модели на конкуренцията. Една от причините Apple да не бързат с подобно устройство може би е точно тази – те чакат поне малко да свалят цените останалите. След което технологичният гигант да предложи своя по-скъп, но все пак, не прекалено скъп модел.

Сгъваемата надпревара продължава с пълни сили. Тя подчертава, че битката за смартфон пазара и поне за печалбите от него, ще се осъществява в този все още нишов сегмент.

The post Сгъваемите смартфони – надпревара с изненадващ липсващ appeared first on TechTrends България.

Според анализаторската компания Counterpoint Research, най-високият клас умни телефони отчита ръст на продажбите през 2022 г. При това на фона на рекореден спад за целия пазар. В същия момент, приходите на премиум сегмента вече формира повече от половината за целия пазар. Което се случва за първи път в историята.

От друга страна имаме няколко вече потвърдени тенденции, като повишаването на цените на премиум моделите и постепенното намаляване на тези в някои други ценови сегменти. Както и, че вече почти всеки производител се стреми да включи в портфолиото си подобни смартфони. Без изненада, отново лъвския пай на печалбите отиват в Apple, който продължава да доминира високия клас смартфони.

Ръст по всичко

Премиум сегментът отчита ръст по всички показатели, в ярък контраст спрямо целия пазар. Продадените бройки се увеличават с 1% на годишна база, докато общите продажби на всички смартфони се сриват с историческия рекорд от над 18% понижение.

Важно е да се уточни как Counterpoint Research брои премиум продуктите. Първо, те отчитат всички такива с цени над 600 долара, които в класацията на TechTrends попадат както премиум класа, така и този на флагманите. Също така, в калкулациите на анализаторската компания влизат и сгъваемите модели, които натиснаха ценовия таван през последните години.

Така дефинирани, премиум устройствата формират 21% от общите продажби и за първи път в историята – 55% от приходите. Досега високите класове поддържаха нива от под половината постъпления. Анализаторската компания обяснява тези резултати с няколко фактора. Първият е, че платежоспособните потребители не са засегнати от макроикономическите сътресения от миналата година.

Вторият е, че все повече хора предпочитат висок клас смартфон, дори и трудно да си го позволят. Което води до по-силното му разпространение в региони, в които до сега са доминирали по-достъпните модели.

Доминацията на Apple

Ситуацията при производителите е без големи изненади. Apple увеличава своя и без това доминиращ дял, като вече разполага с три четвърти от пазара или 75%. Технологичният гигант вдига влиянието си от 71% спрямо 2021 г. Това става донякъде покрай спада на основните китайски производители, които имат силни модели в премиум класа като Huawei и Xiaomi. Двете компании отчитат спад на пазарния си дял с 44% и 40% съответно.

Единственият адекватен конкурент на Apple е Samsung. Южнокорейският гигант обаче е далеч на втора позиция с 16% пазарен дял и 5% спад на доставките през 2022 г. Samsung удържа фронта, най-вече покрай продажбите на своите сгъваеми модели, подсегмент, в който Apple все още не е навлязъл.

Honor се опитва да замени Huawei и отчита силни продажби, особено в Китай. Местния пазар се оказва силен за компанията и тя отбелязва 110% ръст на доставките през 2022 г., като така излиза на пета позиция. Google, които също представиха по-скъп модел Pixel през миналата година са шести и с ръст от 118%.

След като премиум сегментът отговаря не само за основните печалби, но и за повече от половината приходи, то той вече е основен за производителите. Така битката за него вече прерасна в такава за целия смартфон пазар. Като все повече компании се опитват да предложат устройства в този сегмент, това не е учудващо. Повишената конкуренция засега не влияе на пазарната доминация на Apple, които държат стабилен захват, както на продажби, така и на приходи.

The post Смартфон „Ел Дорадо“ или силата на премиум моделите appeared first on TechTrends България.

Продуктите на Apple са доста трудни за ревюирани. Причината е, че потребителите на „отхапаната ябълка“ не плащат само за устройствата, но и за цялата екосистема. Взаимодействието между софтуер и хардуер в затворена верига трудно може да се сравни с останалите на пазара. Това идва със своите предимства и недостатъци. Но, като цяло работата с iPhone зависи значително от това дали имате Mac и/или други устройства на Apple.

Конкретно iPhone 14 Pro Max е моделът, който включва истинските нововъведения на Apple тази година. Първата 48MP камера с oversampling, софтуерно-хардуерния Dynamic Island, обновен процесор и… липса на слот за SIM карта. Платформата iOS 16 идва преинсталирана, но реално ще е налична за още няколко предходни модели и затова е по-обща иновация, отколкото конкретно за модела. Тестовата бройка на iPhone 14 Pro Max ни беше предоставена временно от „А1 България“, които са един от лицензираните партньори на Apple за техните устройства в страната.

Стар, но утвърден дизайн и екран

Като дизайн и размери, новият iPhone 14 Pro Max повтаря миналогодишния модел почти напълно. Красива метална рамка, следвана от стъклен корпус с матиран гръб. Apple винаги се стремят към премиум изработка и такава се усеща и при техния най-скъп модел.

Разликите са общо взето три. Първата е, че големият прорез в екрана със селфи камерата и пространствените сензори прераства в голям процеп, който е прикрит софтуерно от Dynamic Island-а. Втората е, че макар и с идентични 6.7-инчови дисплеи, този на iPhone 14 Pro Max разполага с малко по-малки рамки и заема повече място от предната страна. Разликата обаче е много трудно забележима и е повече като се вгледате в характеристиките.

Третата е в някои региони е липсата на слот за SIM карта. Apple залага все по-силно на eSIM – дигитална такава. Което опростява значително работата на потребителите и дизайна на смартфона като цяло. В България все още се предлага опция за SIM карти, като слотът е отляво в рамката под двата бутона за контрол на звука, заедно с бутона за режим на звънене. От дясно е този за включване. В долната страна е разположен Lightning жака за свързване. Такъв за аудио слушалки по традиция от няколко години няма да откриете на iPhone.

Новият розов цвят е интересен, но на живо изглежда леко „измит“. При определени ъгли и осветление може да го сбъркате със сив или черен.

Екран и хардуер

Екранът е висок клас OLED със 120Hz честота на опресняване и разделителна способност от 1 290×2 796 пиксела. Поради естеството на технологията Always on Display (AoD) е налична при него. Тя е новост за Apple, докато Nokia я въведе при смартфоните още през 2005 г., но на AMOLED екрани навлиза през 2010 г., като компанията го нарича Glance.

Конкретно при iPhone 14 Pro Max имаме няколко възможности за персонализация – фон, часовник с дата и малка лента с уиджети. Последната побира между четири малки или два средни инструмента за показване на допълнителна информация. Предимството е, че изглежда доста красиво. Недостатъкът е, че за разлика от повечето AoD, значителна част от екрана се активира и изхабява повече енергия. Предвид факта, че този екран доста често се пуска, а батерията не е от най-издръжливите това е по-скоро минус.

В центъра на хардуера е обновеният 4nm процесор A16 Bionic, който е допълнен от 6GB RAM. Последната е напълно достатъчна за работата на iPhone 14 Pro Max. Като цяло, смартфоните на Apple изискват по-малко оперативна памет, заради по-добрата оптимизация между хардуер и софтуер. Всичко върви плавно, дори „мазно“, без забавяне, лаг или насичане. Единствения проблем, който се забелязва е при по-дълго използване на камерата да започне смартфонът да загрява и то стабилно.

Конфигурациите варират от 128GB до 1TB място за съхранение. Батерията е сравнително добра за размера на смартфона – 4 323 mAh капацитет. Бързото зареждане е около 27W и зарежда 50% в рамките на половин час. Зарядното не е включено в комплекта и тестването на този показател не беше възможно. Само с кабел се осъществява доста бавно. Издръжливостта на батерията зависи от потреблението, но говорим за около един ден.

48MP камери – черешката на тортата

От близо десетилетие технологията на камерите над 20MP спазва една парадигма – освен сензорът, броят на пикселите, ключов е софтуерът, който обработва изображенията. Oversampling-ът (старият термин на Nokia иначе познат и като Quad Pixel/Quad Bayer) прави точно това, като взима информацията от четири пиксела и я наслагва. Така се подобрява качеството на големия на брой, но малки по размер пиксели.

Затова, смартфоните със 108MP камера може да дадат помежду си огромна разлика в резултатите. Просто, софтуерът на един модел е по-добър от този на друг. В случая iPhone 14 Pro Max се справя сравнително добре. Макар да използва само 48MP камера, той може да се конкурира сравнително успешно със 108MP на Samsung.

Резултатите наподобяват тези на Lumia 1020 на Nokia отпреди 10 години – по-малко наситени, но реалистични цветове. По-добро обработване на светлината, особено при по-слаба осветеност. Има какво още да се желае от нощния режим, но в този показател Huawei вдигнаха много лентата през последните няколко години. Силна е възможността да снимате в RAW формат, след което да обработите кадрите в професионална програма.

Телефото камерата се представя над средното ниво, но има какво още да се желае като детайли. В рамките на трикратното оптично приближение се справя добре. 48MP сензор не е толкова силен за правене на кадър и последващото изрязване на детайл, какъвто трик можете да използвате при някои 108MP модели. Останалите елементи са като от миналата година 12MP широкоъгълна и селфи камера, добро представяне на оптичната стабилизация при видео и др.

Софтуер и общи впечатление

Добрата новина, особено за дългогодишните потребители на iPhone в страната е добавянето на българско меню. Това вече е факт в новия iOS 16. Always On екранът вече го обсъдихме. Добре и красиво реализиран, но може да бъде нож с две остриета. Редица от функциите, като сателитните съобщения няма да са налични скоро в България.

Остана Dynamic Island. Това е софтуерна функция, която има за цел да „скрие“ огромния прорез в горната част на екрана. Android-ните телфони правят това, като просто затъмняват информационната лента. Apple решава да интегрира нотификациите и някои уиджети по сходен начин, че да прикрият прореза със селфи камерите. Изглежда по-ефективно от Android-ното решение, но реално върши същата работа. Лошото е, че iPhone 14 Pro го прави частично, защото „черното петно“ си остава при гледане на видео, браузване и др.

За потребителите на Apple продукти – това е най-добрият смартфон, който могат да намеря в момента на пазара. За останалите е вариант, само ако искат да сменят операционната екосистема. Новият iPhone държи сравнителен паритет като общо качество, но не изпъква с нищо повече. Особено, с нещо, което да оправдае високата си цена.

The post iPhone 14 Pro Max: Най-доброто от Apple за 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Донякъде без изненада, смартфоните във високия клас от достъпен флагман нагоре (800 лева плюс) продължават да поскъпват. През второто тримесечие ръстът на средната им цена достига 8% и до рекордната стойност от 780 долара. Тенденцията се движи най-вече от поскъпването на най-премиум флагманите, които са с по-високи етикети в магазините и донякъде от сгъваемите смартфони. Последните също се отчитат от данните на изследователската фирма Counterpoint Research.

Повишението на цените е процес, който наблюдаваме от известно време с различен интензитет. Ако недостига на чипове и инфлацията бяха очевидните причини, то според анализаторите от Counterpoint Research посочват съвсем изненадващи такива.

По-силно търсене?

Според консултантската фирма, поскъпването се дължи на по-силното търсене през второто тримесечие особено сред моделите на цени от и над 1 000 долара (1 800-1 900 лева). Counterpoint Research отчита ръст от 94% в този подсегмент. По класификацията на TechTrends това са премиум флагманите, но анализаторите включват тук и сгъваемите модели на Samsung, Motorola, Huawei и др.

Този сегмент формира една четвърт от приходите на производителите във високия клас (над 800 лева) и една пета от всичките постъпления от смартфони през второто тримесечие на 2022 г. Това им придава значителна тежест на целия пазар и тяхното поскъпване води и до увеличение на средната цена за всички.

Според анализаторите от Counterpoint Research причините са ъпгрейдването към 5G на потребителите на по-скъпи устройства. Това се дължи на факта, че потребителите на флагманските модели са по-малко засегнати от рестрикциите по време на пандемията. В същия момент, заради ограничените пътувания, те спестяват повече пари и могат да си позволят дори по-скъпи устройства.

Това важи с пълна сила за потребителите на Apple, които от своя страна заемат значителен дял сред пазара на премиум смартфони. От изследователската компания отбелязват, че продажбите на iPhone се увеличават със 114% на годишна база през този период. Те вече обхващат над 78% от продажбите на премиум флагманите.

С което, последните движат пазара, независимо от инфлационните процеси и заниженото търсене в по-ниските сегменти. Това обаче потопява представянето на достъпните флагмани и флагманите като цяло (между 800 и 1 600 лева). Затова, като приходи високия клас устройства бележи ръст, но като продадени бройки се отчита спад от 8% на годишна база. Все пак е съпоставимо с 9% понижение при целия смартфон пазар за второто тримесечие. Може да се каже, че потребителите на достъпни и традиционни флагмани изпадат в двете крайности. Едните се ориентират към премиум моделите, а се въздържат от покупка.

Доминацията на Apple

При производителите във високия клас продължава да доминира Apple. Нейните смартфони iPhone формират 57% от продажбите през второто тримесечие, като компанията увеличава дела си от 56% спрямо същия период на 2021 г. Samsung е трети с далеч по-малкия дял от 19%. Един от претендентите, както по качество, така и по количества Huawei продължава да свива своите продажби до едва 3%. Това е двойно понижение на годишна база, което е нормално предвид все още действащите икономически санкции и невъзможността да пуска 5G смартфони.

Залезът на Huawei е отбелязан от изгряването на редица други китайски производители. С по 4% излизат три компании – Xiaomi, Vivo и Oppo, които все повече налагат свои модели във флагманския и премиум класове. Както и започват да ги продават все по-агресивно по света, а не само на местния китайски пазар. Засега, последният все още е голям фактор при тях, но ще видим дали няма да има промени.

Графата „Други“ на Counterpoint Research удвоява своя дял, което се дължи на възхода на Honor. Компанията беше отделена от Huawei като самостоятелна през миналата година и вече започна да изгражда своите доставки. През второто тримесечие тя започна да предлага по-масово своята флагманска серия Honor Magic 4 Pro, както на местния китайски, така и на международния пазар. С което няма да е изненада, ако скоро сред водещите производители на висок клас смартфони, няма да видим още един производител от тази страна.

The post Премиум смартфоните движат все по-силно пазара, но и поскъпват appeared first on TechTrends България.

На фона на тези устройства, не можех да повярвам, че една лъскава бяла кутийка с лого на отхапана ябълка разполага с 10GB място и то само за музика. Това беше първият ми сблъсък с джаджа на Apple, а въпросната беше втория модел музикален плеър iPod. Година преди това, съоснователят и главен изпълнителен директор на компанията Стив Джобс беше представил устройството, което я промени из основи.

Повечето хора ще кажат, че първия iPhone е крайъгълният камък, който трансформира Apple в компания за няколко трилиона долара. И ще бъдат до голяма степен прави, най-малкото защото бизнесът със смартфони продължава да е ключов за технологичния гигант. Но без основата, която полага iPod това нямаше да се случи.

Първият музикален плеър, в комбинация с онлайн магазина за музика iTunes полагат началото на трансформацията на Apple. От компания специализирана основно в производството на компютри, аксесоари и софтуер за тях, в такава за мобилни устройства. На 10 май 2022 г. корпорацията от Купертино слага край на историята на iPod, като спира производството на последните модели до изчерпване на количествата им. Както Apple отбелязват в поста си по случая – „музиката продължава да живее“, а с нея и компанията, носена на крилете от наследството на своя иконичен музикален плеър.

Историята не помни първите

А най-добрите. Точно това се случва с iPod. През втората половина на 90-те години, музикалните дигитални MP3 плеъри започнаха постепенно да заместват CD плъерите. Както споменахме в интродукцията на статията, те разполагаха с минимален капацитет и възможност да възпроизвеждат изключително малко песни. Единственото им предимство пред CD плеърите е, че са по-компактни и разполагат с поне двойно повече музика, пред устройствата с дискове.

Стив Джобс перфектно вижда тези проблеми, както и много други на пазара. Плеърите с голям капацитет от своя страна са големи и изключително неудобни за използване. Джобс вижда възможност за нова ниша и решава да се прицели в нещо, което конкурентите все още нямат. Това е компактно и удобно за ползване устройство, което да побира дискографии с музика колкото един голям харддиск.

По негово нареждане, ябълковата компания се свързва с Тони Фадел – бивш кадър на Philips, който развива бизнес идея за изработването на по-добър музикален плеър. Предложенията му са отхвърлени от Sony и бившия му нидерландски работодател. Apple му дават шанс и го наемат през 2001 г., но му поставят брутални срокове.

Фадел успява в рамките на осем месеца да изгради прототип – както хардуерен, така и софтуерен с интерфейс за управление. Заради изключително късите срокове, повечето работа е свършена от подизпълнители. Целта обаче е постигната и през 2001 г. е представен първия iPod с 5GB място за съхранение или около 1 000 песни. Цената му по това време е солените за времето 399 долара.

Трудното име, което остава

Използването на подизпълнители има своите предимства и недостатъци. Такава е историята с името iPod. То е изключително просто, лесно за запомняне и е предложено от копирайтъра на свободна практика Вини Чиеко. Той вижда прототипа и веднага се сеща за EVA капсулите (pod) от филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“. Аналогията в отношенията между технологията и човека във филма според Чиеко пасва перфектно на устройството.

Проблемът е, че iPod вече е запазено като марка от Джоузеф Гразо от Ню Джързи. Става дума за интернет будки, разполагани по улиците на града и минувачи могат да сърфират в глобалната мрежа. Идеята е взаимствана от телефонните кабини – също друга част от градския пейзаж, която е заличена от прогреса на технологията в днешно време. Съответните будки са инсталирани за първи път през 1998 г., но до 2001 г. не успяват да привлекат достатъчен интерес и западат.

Гразо прехвърля името iPod на Apple през 2003 г. срещу неустановени условия. Предвид факта, че марката не се използва за търговски цели от май 2000 г. технологичният гигант може да е я взел сравнително евтино. Във всички случаи, Apple си осигурява името, което ще стане нарицателно за музикален плеър години наред.

На върха на иновациите

Първият iPod предизвика истинска революция на пазара за потребителска електроника преди повече от две десетилетия. Устройството разполагаше с пъти повече място за съхранение на музика. Споменатите 5GB са последвани почти незабавно от 10GB. Далеч задминаваше харддиска на моя персонален компютър по това време. С което шока от наличието на подобна преносима джаджа беше огромен.

Apple бяха решили по доста елегантен начин проблема с това как се търсят и управляват 1 000 песни в iPod-а. Това става с иконичното „тъч колело“. Чрез него се навигират в менюта, плейлисти и песни. Въртеливото движение беше лесно за бърз скрол сред голям брой тракове. В него са интегрирани и четири бутона – в горната част е този за менюто, в долната за пускане или паузиране, а в лявата и дясната са тези за движение напред и назад.

Интуитивният интерфейс, в комбинация от големия хардуер, интегрираната и зареждаща се батерия, превръщат iPod в едно иновативно за времето си мобилно устройство. То е допълнено и от друг стратегически продукт на Apple тогава – онлайн магазинът за музика iTunes. Той се появява в началото на 2001 г. и е стриктно интегриран в iPod. За да можете да качвате музика в устройството, трябва да инсталирате iTunes.

Ако интерфейсът на iPod е интуитивен, този на магазина е далеч от това определение. Особено за потребители на Windows, което е една от причините, авторът на статията да се откаже от продуктите на Apple.

Магазинът iTunes полага основите за App Store впоследствие, който заедно с iPhone водят до истинска мобилна революция. Затова и неговото място в историята е записано със златни букви. Въпреки недостатъците.

И на крилете на успеха

Успехът на iPod в един момент засенчва почти цялата дейност на Apple. Името на устройството става синоним на музикалните плеъри, продажбите растат с всяка година. Почти всеки голям производител на електроника се опитва да направи „убиеца на iPod“. Нито един от конкурентите обаче не достига, нито статуса, нито продажбите на малката бяла кутийка. Най-ярък пример е провалът на Zune на Microsoft – поредният опит на софтуерния гигант да следва плътно развитието на Apple.

През 2004 г. iPod заема 70% от пазара за всички видове плеъри в САЩ. В останалите региони, устройството е лидер или с изравнени позиции. Цената се оказва лека спирачка в държави, в които тя е по-ключов фактор. Година след година, конкурентите окапват, а iPod завзима все повече пазарен дял и през 2011 г. той достига 70% от световния пазар.

Устройството се превръща в ключов продукт за Apple. През януари 2007 г. компанията обявява рекордните тогава приходи за последното тримесечие на предходната година от 7.1 млрд. долара. От тях 48% се падат на iPod, което показва, колко зависим е станал тогава технологичния гигант спрямо новото устройство. До септември 2012 г., Apple е продал 350 млн. плеъра.

Предизвестена и отложена смърт

Времето на iPod изтече в момента в който Стив Джобс представи първия iPhone. В дългосрочен план стана ясно, че новият смартфон на Apple и тази категория устройства ще заменят напълно музикалните плеъри. Всичко беше въпрос на време. Просто, чисто функционално двете джаджи се припокриваха, като iPhone вършеше още куп други задачи, като интегрира в себе си телефон, камера и персонален компютър с връзка в интернет.

Смъртта на iPod обаче беше отложена значително във времето. Три години след пускането на първия iPhone е постигнат пика на иконичния музиален плеър. През 2010 г. Apple е пуснал едновременно в продажба цели пет модела – iPod Classic, iPod Mini, iPod Nano, iPod Shuffle и iPod Touch. Това е единственият период в които всички серии се застъпват в магазините на „отхапаната ябълка“.

След това започва поетапното им изваждане. Последният „мохикан“ е iPod Touch версията, която реално представлява евтин вариант на iPhone, но без някои от ключовите функции на смартфона и доста по-евтин от него. Именно с него Apple ще приключи ерата на iPod през настоящата година.

Без iPod нямаше да има iPhone

Независимо какво мислите за него, без iPod нямаше да има iPhone, както и без iTunes нямаше да съществува App Store. Плеърът е първото изключително успешно мобилно устройство за Apple. Предишното такова е злополучният джобен асистент Newton, който за много фенове е предшественикът на таблета iPad.

Превръщането на iPod в пазарен хит и връщането на Apple на картата на иновативните компании, дава увереност на Стив Джобс да се опита да трансформира и друг сектор в мобилната категория. Сами се досетихте – умните телефони. Самият iPod изгради необходимата експертиза и дава възможност на инженерите да търсят смели решения.

Такова е iPhone и появата на първия модел през 2007 г. преобърна развитието на персоналните технологии и доведе до настоящата реалност. В нея, Apple става първата съвременна компания с пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като съвсем скоро може да достигне и 3 трлн. долара. Продажбите ѝ се формират основно от iPhone и растежът на приходите и печалбата зависят почти напълно от реализирането на смартфоните ѝ.

За това се крие още един фактор – iTunes. Онлайн магазинът е частичен прототип за App Store и осигурява част от приложенията за компютрите Mac. Едва през септември 2017 г. в настолната версия на iTunes е премахната секцията за приложения и обособена като отделен магазин. Бизнес моделът и част от разработката му дава основата за App Store, който от своя страна е ключов за екосистемата на „ябълковия“ гигант.

В рамките на настоящата 2022 г. ще бъдат продадени последните бройки плеъри iPod. След дълго сбогуване, те оставят силен отпечатък в историята на потребителската електроника. Наследството е повече от голямо – Apple е технологичен лидер благодарение на пътеката, която прокара iPod, за да може iPhone уверено да отъпче и павира.

The post iPod е мъртъв, но музиката продължава appeared first on TechTrends България.