За първото тримесечие на 2026 г. приходите достигнаха 17,6 млн. евро, което представлява 7,1% ръст на годишна база, докато EBITDA отбеляза значително увеличение с 55,7% до 1,6 млн. евро. Нетната печалба се удвои на годишна база до 0,8 млн. евро, благодарение на подобрената оперативна ефективност и дейностите с по-висок марж.

Цветан Алексиев, Главен изпълнителен директор на Сирма Груп Холдинг АД, коментира:

„Първото тримесечие на 2026 г. демонстрира продължаващия стратегически напредък на Сирма, със силен двуцифрен ръст на рентабилността и солидно разширяване на приходите въпреки нестабилната макроикономическа среда. Успешното ни листване на Франкфуртската фондова борса и продължаващото развитие на решения, задвижвани от изкуствен интелект, засилват позицията ни като предпочитан технологичен партньор в ключови индустрии.“

Европа остана основният пазар на Групата, генерирайки над 80% от приходите, докато ИТ услугите и системната интеграция продължиха да бъдат основните двигатели на бизнеса. Продажбите в САЩ и Великобритания съставляват останалата част от пазарния дял. Повторяемите приходи съставляват 34% от общите приходи, което подкрепя предвидимостта и стабилността.

През тримесечието Сирма успешно приключи двойното си листване на Франкфуртската фондова борса, разшири продажбите на платформата Sirma.AI Enterprise, укрепи партньорската си мрежа със статут на IBM Gold Partner и пусна на пазара нови решения, задвижвани от изкуствен интелект, включително платформата FreightGo.

Сирма оперира на глобалния ИКТ пазар, характеризиращ се с продължаващ растеж на решенията, задвижвани от изкуствен интелект и за осъществяване на дигитална трансформация.  Очаква се глобалните разходи за ИТ да нараснат значително през 2026 г., като Gartner прогнозира, че те ще достигнат 6,31 трилиона долара през тази година, което представлява увеличение с 13,5% в сравнение с 2025 г. и почти 3% повече от прогнозираното от Gartner през февруари, при ръст от 10,8%, подкрепен от инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект, софтуер и облачни услуги. Въпреки макроикономическата несигурност, Сирма остава в добра позиция да се възползва от устойчивото търсене в областта на дигиталната трансформация и изкуствения интелект и продължава да се стреми към дългосрочен растеж и разширяване на международното си присъствие.

За Сирма

Основана през 1992 г., Сирма Груп Холдинг АД (Сирма) е доверен технологичен партньор и пионер в областта на изкуствения интелект. С над 33 години опит и екип от над 800 експерти, Сирма съчетава дълбоки секторни познания с най-съвременните AI технологии, за да подпомага индустриите, от които светът зависи. Специализирана е в разработването на софтуер по поръчка, системна интеграция и ИТ консултантски услуги за банковия и застрахователния сектор, здравеопазването, транспорта, логистиката, търговията, туризма и публичната администрация.

Сирма е една от най-големите публично търгувани ИТ групи на Българската фондова борса от 2015 г., а от февруари 2026 и на Франкфуртската фондова борса, тикер [SIRM]. Компанията е сред водещите ИТ групи в Югоизточна Европа, със седалище в София, България, и регионални офиси в САЩ, Великобритания, Германия, Албания, Румъния, Бразилия и ОАЕ, като обслужва стотици клиенти по целия свят. Повече информация тук

The post Сирма Груп Холдинг АД отчита силен ръст на рентабилността през първото тримесечие на 2026 г. appeared first on TechTrends България.

Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Сирма продължава да укрепва позицията си като европейска софтуерна група, фокусирана върху дигитализацията и трансформацията чрез изкуствен интелект (AI) в предприятията. AI все повече се интегрира в решенията, платформите и моделите за доставка на Сирма, като групата дава приоритет на практическите примери за употреба, които осигуряват измерима бизнес стойност за клиентите ѝ.

Европа остана основният пазар на компанията през 2025 г., генерирайки 80% от приходите, следвана от Северна Америка с 10% и Обединеното кралство с 8%. Ръководството е уверено, че диверсифицираният модел на доставка на Сирма подкрепя близостта с клиентите, разбирането на регулаторните изисквания и оперативната устойчивост, като същевременно осигурява достъп до международните корпоративни пазари.

Изграждане на стратегия за платформа, ориентирана към изкуствения интелект

Сирма развива своята корпоративна платформа Sirma.AI като обединяваща основа за предоставяне на изкуствен интелект в различни индустрии и географски региони. Платформата комбинира агенти, работни потоци, генериране, подсилено с извличане и хибридни LLM възможности, със силен фокус върху сигурността, суверенитета и съответствието на данните.

Стратегическата цел е да се премине от еднократно изпълнение на проекти, към многократно използваеми AI предложения, които могат да се мащабират по-ефективно с течение на времето. Сирма заяви, че разглежда това като ключова стъпка за увеличаване на потенциала за марж и предсказуемостта на приходите.

Фокус върху корпоративните сектори

Групата продължава да се фокусира върху BFSI, транспорта и логистиката, хотелиерството, здравеопазването, производството и публичния сектор, а нейното конкурентно предимство произтича от съчетаването на инженерна експертиза с дълбоки познания в областта и практичен подход към внедряването на AI в различни организации. Компанията разширява и многократно използваемите ускорители и специфичните за сектора примери за използване на AI, с цел да съкрати времето за реализиране на ползите за клиентите и да подкрепи по-широките кръстосани продажби между вертикалните пазари.

Продажби и партньорства

Сирма укрепва структурирания си подход към корпоративните продажби и разширява международното си покритие в приоритетните региони. Тя развива и стратегически партньорства, за да ускори дистрибуцията и да увеличи приходите, базирани на платформата. Това ще доведе до преход от бизнес модел, воден от услугите, към модел на растеж, воден от екосистемата.

В перспектива Сирма очаква продължителен растеж, подкрепен от внедряването на изкуствен интелект в предприятията, международната експанзия и нарастващия дял на повтарящите се приходи и приходите от платформата. Компанията остава фокусирана върху изграждането на мащабируема, сигурна и надеждна европейска платформа за изкуствен интелект за корпоративни клиенти.

Прочетете повече тук -> https://investors.Сирма.com/en/reports-filings/annual-reports/annual-audited-consolidated-report-for-2025

За Сирма

Основана през 1992 г., Сирма Груп Холдинг АД (Сирма) е доверен технологичен партньор и пионер в областта на изкуствения интелект. С над 33 години опит и екип от над 800 експерти, Сирма съчетава дълбоки секторни познания с най-съвременните AI технологии, за да подпомага индустриите, от които светът зависи. Специализирана е в разработването на софтуер по поръчка, системна интеграция и ИТ консултантски услуги за банковия и застрахователния сектор, здравеопазването, транспорта, логистиката, търговията, туризма и публичната администрация.

Сирма [SIRM] е една от най-големите публично търгувани ИТ групи на Българската фондова борса от 2015 г., а от февруари 2026 и на Франкфуртската фондова борса. Компанията е сред водещите ИТ групи в Югоизточна Европа, със седалище в София, България, и регионални офиси в САЩ, Великобритания, Германия, Албания, Румъния, Бразилия и ОАЕ, като обслужва стотици клиенти по целия свят.

The post Сирма отбелязва 31% ръст на приходите през 2025 г. и ще продължи развитието на AI платформата си appeared first on TechTrends България.

Японската компания е претърпяла тиха пълна трансформация през последните две десетилетия. Промяна, която е вървяла бавно и неусетно, до момент, в който тя вече не е познатия на поколението X и ранните милениъли „технологичен гигант“. Бизнесът на Sony е все повече ориентиран към развлекателната индустрия, докато този на потребителската електроника и устройства залязва.

Компанията все още е технологична, но повече нишово ориентирана. Най-вече към фотографията – фотоапарати, камери и сензори, както и в по-малък аспект аудио системи. Някога символ на японската технологична мощ Sony сега вече не е „гигант“, въпреки, че през последните 10 години отчита стабилен финансов растеж. Той е нищожен на фона на постигнатото от американските корпорации през същия период. В най-тежкият си момент през 2012 г., компанията налага 15-годишна визия за своята пълна трансформация, което е рядко срещано явление за подобна наистина дългосрочна стратегия в корпоративните среди. Резултатите от нея са налице, а Sony вече е развлекателна и гейм компания, а не технологична такава.

Трудният пазар на телевизори

През февруари, Sony обяви, че продава мажоритарния дял на своето звено за телевизори (както и домашна аудио техника) на китайската TCL. Японската компания ще остане с 49% участие в новото съвместно дружество. След преминаването на регулаторните проверки и разрешения, то се очаква да започне да функционира от април 2027 г.

Пазарът за телевизори е труден, но все още растящ сегмент. Той се промени значително, като първо южнокорейските компании като Samsung и LG го превзеха, а през последните няколко години ги последваха китайските производители като TCL, Hisense и наскоро Xiaomi. Конкуренцията стана ожесточена за изключително установен продукт, при който иновациите са почти замразени, а диференциацията между марките – минимална.

Samsung е лидер, с около 18% от пазара през 2025 г., показват данните на TrendForce. TCL бързо достигнаха второто място с малко над 15% от продажбите през първата половина на миналата година. Hisense обаче свиха разликата и са с дял от 14.9%. LG пада на четвърто място с 11.8%, докато Xiaomi успява да допълни челната петица с 5.8% от продажбите. Всички останали брандове отговарят за около 34% от пазара. Делът на Sony се оценява на около 3%.

Самият пазар нараства на годишна база с около 2% на продажбите. Проблем са маржовете на печалбата, като при телевизорите те са изпилени под 10%, а някои от по-новите производители продават под себестойност с цел да вземат по-голям дял. В рамките на февруари, след Sony и Panasonic стана жертва на силната конкуренция и ниските нива на печалба на пазара за телевизори. Другата японска компания също обяви, че продава ТВ бизнеса си на китайската Skyworth.

Така надпреварата в сегмента започва да се превръща само между китайски и южнокорейски производители. Сделката между TCL и Sony ще даде на първата компания потенциал да задмине Samsung и да се превърне в лидер на пазара. Отделно, китайската компания ще може да се възползва от позитивния имидж на бранда на японците в някои региони. Докато тази между Panasonic и Skyworth – възможност на втората да вземе бързо пазарен дял.

Все по-развлекателна компания

В съобщението си за де факто излизането си от пазара за телевизори, Sony коментира, че причината за действието е пренасяне на фокуса към гейминга и развлекателната индустрия. Тези сегменти се превърнаха в основни на японската компания през последните години.

През 2023 г. бизнесът с видеоигрите (разработка и дистрибуция, може би и продажбите на конзолите PlayStation) доминира приходите, като има почти една трета дял (32%). Музикалното и филмово звена на Sony формират близо една четвърт – 12% и 11% съответно. Сумарно, развлекателните сегменти вече отговарят за 55% от доходите на компанията.

В същия момент, този с устройствата (от телевизори, през слушалки, фотоапарати и др.) е само 18% от приходите на Sony за 2023 г. Фотографските сензори са 12%, но тук не се включват цели устройства, японското дружество е водещ производител и доставчик на камери за смартфони и таблети. Според финансовите отчети на компанията, Sony планира постепенно да се раздели и с този бизнес, въпреки, че през годините нараства значително.

Исторически ситуацията е коренно различна преди близо 20 години. Тогава, Sony разчита основно на приходи от устройства, чийто дял тогава е 43%. По това време те са разделени на няколко категории – мобилни продукти, устройства и домашни системи (ТВ, аудио и др.). Оптичните сензори и филмовия бизнеси са по 10% всеки, геймингът е със 7.8%, а музикалното звено – 6%. През 2012 г. промените са незначителни, като повечето сегменти запазват дяловете си, единствено гейминга се увеличава малко до 10%.

Последният бизнес е интересен – финансови услуги, които включват животозастраховки и банкови операции. Той е неизменна и стабилна част от бизнеса на Sony. През 2005 г. съставлява малко под 15%, през 2012 г. се понижава минимално до 14%, а през 2023 г. – до 13%.

Планирана промяна

В последния корпоративен отчет на Sony е дадена ясна хронология и планове за развитието на компанията. Трансформацията на японския гигант е добре планирана и ясно очертана, което е нагледен пример за наистина стратегическо и дългосрочно планиране. Икономическата теория последното обикновено обхваща петгодишен период. Sony залага на своята трансформация в 15-годишен прозорец, нещо, което е наистина рядко срещано в корпоративния свят.

Компанията вече е във финалния стадий на своята промяна. Приоритети са трите развлекателни бизнеса – гейминг, филмовото и музикално звено, както и разработката на оптични сензори. В края на 2025 г. Sony отдели 80% от звеното за финансови услуги, като това е почти ясен сигнал за подготовка за последващата му продажба.

След телевизорите и аудио електрониката, не е ясна съдбата на смартфоните на японската компания. Дружеството все още поддържа компактно портфолио под бранда Xperia, което се ползва повече за демонстрация на технологиите ѝ при сензорите и екраните. Последните вече играят по-малък фактор и няма да е изненада, ако Sony реши да прекрати и този бизнес.

Причините и резултатите от рязката промяна в курса на японската компания е очевидна, като се огледат отчетите назад във времето. През 2005 г. Sony отчита около 7 трлн. йени приходи, но това ниво се запазва и през 2012 г., когато постъпленията са дори под 7 трлн. йени. Тенденцията по това време всъщност е надолу от 2008 г. когато те са били малко под 8 трлн. йени.

Негативните резултати карат японското ръководство да измени напълно политиката и визията си. Затова през 2011 г. започва трансформацията на Sony, под наслова One Sony и резултатите са налице. Последните финансови резултати за 2023 г. показват близо удвояване на приходите на над 13 трлн. йени. Най-доходоносният и растящ сегмент е гейминга с 4.6 трлн. йени постъпления и ръст за две години от 28%. Затова вече смело може да кажем, че Sony не е технологична компания, а гейминг такава. При това най-голямата, защото тя е лидер, но конкуренцията се засилва, особено от Microsoft и Tencent.

The post Бавната и тиха трансформация на Sony appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.